НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Три неща

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Три неща

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, добре, свят, може, бъде, път, казва, има, носи, сега, мисли, хубаво, хора, пее, любов, казвам, съм, време ,

Общ Окултен клас , София, 16 Декември 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

Аз мога да любя

(Направихме следните упражнения: дясната ръка пред лявата с допрени пръсти. Движим дясната по лявата, пред гърдите и настрани. Същото движение правим с лявата. Няколко пъти се сменят ръцете.

Ръцете над главата с допрени пръсти, сваляне на ръцете до над главата, допиране пръстите до темето на главата и пак издигане ръцете горе. Няколко пъти.

Изпяхме „Аз мога да любя“ с движения.)

Три неща трябва да държите всякога в ума си. Три неща, които са важни. В Божествения свят три неща се държат: Любовта, Мъдростта и Истината. Няма какво да се философства какво нещо е Любовта, какво нещо е Истината и какво нещо е Мъдростта. Какво е хлябът, ще се научиш, няма нужда да философстваш от какво е направен. Яж и туй, което искаш, ще ти даде. Сега вие по някой път нямате ясна представа. Ние се намираме на едно голямо изпитание. Човек да се ражда и умира, не е лесна работа. Като се ражда, е трудно и като умира, е трудно. Като се родиш, ще минеш през такива изпитания, каквито не си минавал. И като умираш и то не е лесна работа, както казват, че е лесна работа умирането. Не е лесна работа умирането. Защото да се родиш на Земята, умираш в Божествения свят, раждаш се на Земята. Умираш в човешкия свят, раждаш се в Божествения. Два пъти се раждаш. Докато се родиш от Божествения свят във физическия и от физическия в Божествения, ще минеш през голямо изпитание. Някой път вие искате да умрете. Знаете ли какво нещо е умирането? Когато хората говорят за умиране, разбирам, че искат да се влюбят. Старата баба, която иска да умре, иска да се влюби. Любовта е, която освобождава. То е най-лесният път. Да се родиш по Любов, е лесна работа и да умреш по Любов, е лесна работа. Да се родиш без Любов и да умреш без Любов, няма по-страшно нещо. Някой казва: „Защо трябва да любиш?“ То е спасителен път. Туй в ума ви трябва да седи. Казва: „Умрял този“. После ако не мислите добре, ако не чувствате добре, ако не постъпвате добре, вие разваляте вашия път, по който вървите. Да мисли човек хубаво, да е винаги мисълта му чиста. Защо ще мисли, че светът е лош. Може нашите постъпки да са лоши. В Божествения свят мисълта никога не може да бъде лоша. Сега някои от вас сте болни, често имате болка в плешката, имате болка във врата, имате болка в кръста, в бъбреците, какви ли не болки. Може за смях да ви кажа: когато страдате от бъбреци, яжте боб. Ако страдате от очеболие, яжте леща. Да знаеш как да ядеш лещата. Лещата има един език. На някой французин говориш му френски, разбира те човекът, но ако му говориш на български, казва: „Какво искаш, господине?“ Във време на Севастополската война, минали французи в България, не знаят български. Един французин искал мляко да си купи от един българин, но му говори, нищо не разбира българинът. Казва: „Синко, не те е научила майка ти да говориш български. Какво искаш?“ Той направил една трапчинка и започнал да показва с ръката си, че дои мляко. Казва му българинът: „Да се разберем, ти ми говориш на един неразбран език“. На французина ако му говориш по български, е несвързано; на българина ако му говориш по френски, е несвързано.

Сега ние трябва да знаем езика на Природата. Стомахът има език. Щом те боли, каква е речта на стомаха. Щом те заболи корем, съществително ли е, глагол ли е, прилагателно ли е, местоимение ли е, причастие ли е? Каква част на речта е, щом те боли стомахът? Сега някой път аз нещата ги представям много прости. Не е така лесно, цяла наука е. Да работи стомахът, то значи да си съгласен с цялата физическа Природа. Щом стомахът ти е здрав, ти си в съгласие със Слънцето, ти си в съгласие и със звездите, с всичко си в съгласие. Щом те боли, ти си вече в спор с тях. После, ако ти не дишаш добре, ако имаш една болка в дихателната система, ти си в дисхармония с духовния свят. Ако те боли главата, в спор си с Божествения свят. Болят те гърдите, в спор си с духовния свят. Изправи отношенията си към тях. Боли те коремът, изправи отношенията си с физическия свят. Минаваш някъде, отчупил си някой клон на някое дърво, заболи те коремът. Ти нямаш право да чупиш клони. Казваш: „Това е дърво“. То е разумно същество. Може би си счупил крака, или ръката, или може би си извадил окото, осакатил си ухото. Казваш: „Няма нищо“. Не е няма нищо. Стъпчеш едно цвете. Нямаш право да тъпчеш цветето. Казваш: „Цвете е“. Стъпчеш цветето – или кръстът ще те заболи, или мъдрецът ще те заболи. Ние, новите хора, трябва да имаме едно отлично понятие – да зачитаме Делата Божии. Онова, което Бог е направил, да бъде свещено за нас. Запример ние пеем. По някой път да се радваме. Да пееш, то е проява на духовния свят. Пееш, разбират те в оня свят; не пееш, ти си ням човек. „Жалко – казва – не мога да пея“. Не можеш да пееш, ти не може да говориш в духовния свят. Пееш, радват се, че говориш. Пението е език на духовния свят, то не е на физическия свят. Ако стомахът не функционира добре, то е езикът на Земята. Новите хора трябва да имат здрав стомах, да бъдат в хармония с физическия свят. Дробовете им да бъдат здрави, да бъдат в хармония с духовния свят. Като дишаш, да ти е приятно. После мисълта ни да бъде чиста, да бъдем в съгласие с Божествения свят. Щом сме в съгласие с трите свята, всичко върви добре. Казвате: „Като идем, ще се научим на оня свят“. В оня свят на нищо не може да се научите. Ако детето е учило добре в първо отделение, предметите на второ отделение ще му бъдат ясни, понятни. Ако не е учило добре първо отделение, предметите от второ отделение и трето ще му бъдат непознати. Вие мислите, като идете в оня свят, че колкото отивате нагоре, нещата ще ви стават по-ясни. Съвсем ще се забъркате. Ако добре сте учили на Земята, и там ще ви бъде добре; ако тук не сте учили добре, и там няма да ви бъде добре. Религиозните хора казват, че човек не трябва да бъде учен. Аз съм съгласен. Ако вие разбирате знанието като натоварено животно, то е друг въпрос. Но ако знанието разбирате като процес, който расте, както растението – първо да пусне корени, после клони и да даде плод, то е друг въпрос. Знанието е, което трябва да ви отвори път. За да се запознаете с Любовта, туй е потребно. Чувствата във вас да се развият, да отворят път на Божествената Любов, туй е потребно. Добрите ви постъпки ще ви отворят пътя към Любовта. Та казвам: когато човек постъпва добре, когато чувства добре и когато мисли добре, то са трите пътища, които отварят пътя към Любовта. Бог може да се прояви. Да допуснем, че някой път вас ви е студено повече, отколкото е времето. Не е зимата голяма, но вас ви е студено. Какво показва студът? Щом ви е много студено, температурата на Любовта се е изменила вече. На някой поотслабнал слухът. Какво показва? Любовта пак не функционира добре. Ще каже някой, че той остарял. Хубаво, че остарял. Ако при остаряването поумняваш, старостта е на място; но ако при остаряването оглупяваш, то е неестествен процес. Ако под думата уморил си се, разбирам, че си работил; но ако уморил се, разбирате, че не може да станеш, то е съвсем друг процес. Сега по някой път вие смятате Господа като един човек, да идете при Него и да му се оплачете, да му разправяте за врели некипели. Казвате: „Ще ида да се оплача на Господа“. Той, Господ, няма време за оплакване. Господ за всичко в света има време, няма време за оплакване. Вие искате да идете при Господа да се оплаквате. Той няма време нито секунда, какво ще Му се оплакваш. Вие оплакването ще го забравите. Ако искате да се оплаквате от живота, ти сам създаваш своето недоволство. Допуснете, че вие сте касиер, не си изплащате навреме задълженията на хората. Или си турен да служиш на някаква служба да услужваш на хората. Кой как дойде, ти настройваш тия хора да ти създадат злини. Искаш да се оплакваш на Господа. Те ще заведат дело против тебе. Като искаш да се оплакваш, тебе ще съдят най-първо, за най-малката погрешка, ти ще влезеш в клопката. Ще се откажеш от съдене. Да имате една ясна представа. Представете си един модерен обущар. Едно време считаха, като са съдрани обущата – за лошо. Трябва да бъде закърпена обувката. Пък сега доста скъсани обувки има, доста дупки има по обувките, по 10, 20 дупки и това го считат за умно. Доста умни са тия хора. Но тия обуща, с много прозорци, са за хубави пътища, дето няма никакъв прах. Но представете си, че пътуваш в песъчливо място, подскачат песъчинки, влязат вътре под петата. Защо влиза пясъкът? Защо ти са тия дупки? Трябва да изуеш обувката, да извадиш пясъка навън. Работата не върви. Вие някой път с такива обувки тръгнете през един прашен път, дето хората са сприхави. Погледнеш, песъчинка влязла. Тогава започваш да се нервираш. Трябва да извадиш пясъка, да изуеш обувката.



Тук на Изгрева доста репортьори има на някои от знаменитите вестници, дописки написани, на неща, които съобщавате. Поне да е вярно. Аз намирам доста неверни репортажи. Не съм против репортажите, но да са верни. Вие ще кажете: „Аз не съм от тези“. Таман излизам, една сестра казва: „Учителю, тази няма обхода“. Как няма обхода? Ако всеки, който минава, ако аз му отворя път, няма да ме блъсне. Но аз седя, не искам да се мърдам и той не иска да отстъпи, тогава ще ме бутне. Значи и двамата сме какви? Турците казват серсеми. Отстъпи да мине човекът. Мен първоначално ми струва много малко да мине. Той може би носи товар. Аз седя на пътя, той трябва да заобиколи, не заобикаля, закачи ме. Казвам: „Нямаме обхода“. После дойдете до някого много наблизо. Не се приближавайте. Казва: „Чакай да ти кажа нещо“. Отдалече ми говори. Ти ми говори тихо, да те разбера. Аз да ви кажа един репортаж, ако искате. Това е един репортаж, един отличен репортаж. Тук нещата са верни по този начин. Какво казва? На Изгрева всички поумняха. Няма никакъв спор, всички братски живеят, всички помагат, няма никой в нужда. Кой каквато нужда има, всички се притичват на помощ. Ако изменя и туря квадрата горе, а триъгълника долу, съвсем друго значение ще има. Като съедините квадрата и триъгълника, вие имате едно човешко жилище. При тия квадрати ще направите хубави прозорци. Най-първо трябва да се научи човек как да гледа. Като срещнеш един човек, трябва да знаеш как да го погледнеш. Най-първо погледни главата му и виж, какъв е неговият Божествен свят, виж какво му липсва. Погледни раменете му и виж какъв е духовният му свят. Най-после погледни благоутробието му. Тогава ще знаеш, какви са неговите отношения. Сегашните хора нямат отношение.


Кръстът трябва да бъде малко тънък. Такъв. Ако стане линията права, имате доста отлагания, човек е станал бременен с една материална идея. Постоянно мисли колко трябва да яде. Много малко му трябва за ядене. Ако сме свързани добре с Божествения свят, с духовния и с физическия, много малко храна ни трябва. Тази храна ще бъде динамична. Много малко остатък ще има от нея. Всичко ще се превръща на сила. Та казвам: толкоз години ви говоря тук. Вие казвате: „Какво ново говори Учителя?“ Аз считам ново, когато се увеличава капиталът на банката, то е новото. Когато се увеличава капиталът на нивата, то е новото. Когато става подобрение на къщата, то е новото. Когато във всички области на живота има едно подобрение, то е новото. Новото в какво седи? Като излезеш, като вървиш, да ти е приятно. Да благодариш на Бога, че може да вървиш. Да ти е приятно да ходиш и работиш. Да ти е приятно, че ръце имаш, да ти е приятно, че крака имаш. Сега ние седим и си въртим ръцете, казваме: „Нещо да купим има ли?“ Като бръкнеш в джоба, да има да извадиш нещо от джобовете. Та казвам: трябва да се създаде хармония между ума на човека, неговото сърце и неговата душа. Първото нещо трябва да се образува една хармония. Да допуснем, казвате: „Аз искам да се мия“. Направете една песен от тия думи. Като станеш сутрин, запей: „Аз искам добре да се измия“. Тази песен като изпееш, водата трябва да бъде топла, да не бъде студена. Като изпееш песента, да ти е топло. Топлата вода принася много по-хубаво. Миенето с топлата вода е много по-добро отколкото със студената вода. Едно топло чувство е много по-добро, отколкото едно студено. Една светла мисъл е много по-добра, отколкото една тъмна мисъл, мисъл със сенки. Една хармонична постъпка е много по-добра, отколкото нещо дисхармонично. Ние отиваме в един свят, дето трябва да имаме знание. Представете си, че учите по математика, учите формули по алгебра. Влезете в горните класове, формули, формули. Казва: „Може ли без тях?“ Не може без тия формули. Зрението е цяла формула. Слушането е цяла формула. Говоренето е формула, обонянието е формула – сложен процес. Ако ти разбираш тия формули добре, животът върви добре. Ако в нас зрението куца, ако слушането куца, ако уханието куца, ако обонянието куца, ако говорът куца, лишени сме от много хубави работи. Ти ако не можеш да видиш хубавото, винаги ще имаш една такава мисъл на недоволство. Човек, който не може добре да гледа, той не може да се влияе от красотата. Като срещнете някого, да видите красотата. В какво седи красотата? Горната линия представя горната част на устата. Този процес е обърнат. Тази уста иска да се запознае с всичките хора. Тази линия показва, че той иска да има приятелство с всичките хора. Ако тази вдлъбнатина турите на долната устна, показва, че иска да има приятелство само с един. Като е отгоре е признак, че с всички иска да се запознае, активен е. Долу ако се тури, иска само един приятел. Той не може да търпи многото. То е закон на предаване. Туй движение на горната устна, предаваш, на долната приемаш, вземаш. Всякога туй, което предаваш, по-голямо пространство взема; туй, което взема, пространството се намалява. Някои хора имат горната устна развита, долната не е развита. Сега погрешката ето къде седи. Ти искаш да се запознаеш с всичките хора, но едновременно не можеш да се запознаеш. Ти искаш да имаш един приятел, пак се изисква време. Ти искаш един приятел, но то е само за даден момент. Ти не можеш през вековете да имаш само един приятел. Щом ти е приятел за даден момент, и за цялата вечност може да ти бъде приятел. Щом за даден момент не може да ти бъде приятел и за цялата вечност не може да ти бъде приятел. Тия линии ти не можеш да ги образуваш. Ако нямаш Любов, тия линии ще останат недоразвити. На много хора устата им са недоразвити, на много хора носът не е доразвит.

На този нос, тази линия при ноздрите, трябва да се развие. Носът не трябва да бъде тънък като на грабливите птици, не трябва да бъде и много широк, но не трябва да бъде и много тесен. После гърбавината на носа не трябва да бъде много голяма. Ако човек стане войнствен, че иска с всичките да воюва, тази част на носа се подига. Ако стане песимист, гледа мрачно, изгубва се правата линия на носа. Всичките наши мисли се отразяват на красотата, която съществува. Ти подозираш хората, погрешката е у тебе. Ти намираш махна на всичките хора, погрешката е у тебе. Господ вижда хубавото в този човек, пък ти виждаш лошото. Кой е на правата страна – ти или Господ? Ти отиваш да разправяш, че не ти направил някаква услуга. Твоята торба е била пълна, нямало място къде да тури. Искаш да се оплакваш на Господа. Какъв ще бъде репортажът ти? Ти ще се изложиш сам. Човек, който не прави Добро на другите хора, на никого не може да направи Добро. Ученикът като пее хубаво, и на учителя му е приятно, че може да пее. Дойде някой сега, трябва да се учи да пее. Тя е трудна работа. Сега не трябва да се осланяме на тия работи, които имаме. Казва: „Аз имам хубави работи“. На някои от вас редът не е развит. Вкъщи като дойда, виждам, нещата не са турени на място. Някъде като ида, виждам, че дрехите не са опрани хубаво, както трябва. Човек за да опере една риза, трябва да бъде умен, трябва да бъде добър и трябва да бъде справедлив. Човек, който не е умен и ризата не си опира. Кирта я страх от умния човек, тя бяга от него. Тя се разтопява. Умният човек сапун ще тури, глупавият без сапун пере, само със студена вода. Умният ще тури сапун и топла вода, да стане тази работа. После някой гледам, върви, чорапите му паднали, казва: „Сериозна работа мисля“. Никакви сериозни работи не мисли, немарлив е. Гледам някой отподире роклята или палтото намачкано. Той като седне, не дигне палтото или роклята си, но сяда невнимателно. Някой като върви, нахвърлял кал чак на гърба си. Който хвърля кал на гърба си, какво означава? Няма да ви занимавам с това. Допуснете, двама души вървят, единият носи захар, другият не носи захар. Питам: кой е по-ценен в дадения случай, който носи захар или който не носи? Който носи захар. Двама души вървят, единият носи ябълки, другият не носи. Кой е по-ценен, който носи или който не носи? Който носи ябълките. Двама души вървят и единият носи круши, другият не носи. Кой е по-ценен, който носи или който не носи? Който носи крушите. Всеки човек, който носи в ума си ценни мисли, той е ценен. Всеки човек, който носи ценни чувства в сърцето си, той е ценен. Всеки човек, който носи ценни постъпки, той е ценен. Те са неща, които ни препоръчват. Писанието казва: „Така да просветнат делата ви, че който ги види, да прослави Бога“. Така да просветнат вашите мисли, така да просветнат вашите чувства, така да просветнат вашите постъпки, че като ги видят, да прославят Отца Вашего, Който е на Небеса. Ние всички като идем в Небето да се радваме, че нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки са станали причина да се прослави Името Божие. Когато се прослави Името Божие и ние ще се прославим. Ако Бог не се прослави и ние няма да се прославим. Аз искам да работите всички. Не че не работите. Аз като искам да поправя някого, ще взема да направя работата. Няма да му казвам, че той не знае да готви. Казвам: „Я да видиш, аз дали зная да готвя“. Той внимава аз как готвя. Най-първо лука ще обеля, ако готвя лук с картофи, обеля ги, измия ги хубаво, туря лука в една паница, картофите в друга паница хубаво измити. Туря масло в трета паница. Туря тенджерата. Нарежа лука, но на десет парчета на тънки филии. Туря го в тенджерата. Нарежа и картофите на тънки филии, туря и тях, туря масло и не бъркам. Оставам лука, картошките и маслото да се спогодят сами. Дето бъркате, вие разваляте работата. Оставете ги те да се спогодят. Ако лукът и картошките се спогодят без да ги бъркате, вие сте умен. Ако аз започна да ги бъркам, аз ги спогаждам, станали са миш-маш. Най-първо, като готвя лук и картошки – вървят ли заедно? Не се спогаждат. Защото лукът е сприхав, гневлив, за малко се докача, лютив е. Картошките са мирни, миролюбиви същества са. Вземеш сприхавия лук и картошките и направиш едно ядене. Масло ще туриш за лука да го омекчи, да се не гневи, да се не сърди. Казвам: когато много масло се тури в някое ядене, значи един от елементите е сприхав. Някой път и да турите масло на този лютия арнаутски пипер, не помага, не маха лютивината. Този начин на готвене го оставете. Ти свари картошките, тури малко масълце, свари и лука и тури отделно, не ги туряй в тенджерата заедно. Отделно свари лука и отделно картошките, отрежи от лука малко, изяж го, отрежи от картошките, тури малко масълце, после тури и малко хляб. Ако вие се храните по този начин, ще се възпита човек. Сега по стария начин не може да се възпита човек. Туй сега не е възпитание. Аз чета някоя книга, виждам погрешките. Някой път аз гледам и аз правя погрешки. Виждам някой э не е написал хубаво, или О-то е написано отворено, някъде е отворено. Кое е по-хубаво – да бъде О-то отворено или да бъде затворено? Да бъде затворено. Отворената стомна трябва да я държиш с отверстието нагоре, ако я обърнеш, ще се излее водата. Отворено О е хубаво, един добър признак е. Но този човек с отвореното О, щом се обърне, ще се излее водата. Човек, който е много откровен, често ще каже неща, които не са верни. Тези с отвореното О са доста положителни, онези със затвореното О са тайни, не се разлива тяхната вода. Казвам: тия работи стават, понеже между нашия ум, нашето сърце и нашата душа няма хармония. Щом има хармония между ума и сърцето, и душата, всичките външни обходи са добри. Ти срещнеш някой човек, минеш покрай него. След като минеш, усещаш, че нещо криво ти става. Този човек образувал една мисъл. Този човек е невъзпитан и вътре в душата си не е благороден. Защо да не минеш, че той да остави нещо благородно. Или ти го приближаваш, той казва: „Колко невъзпитан“. Погледни го, поусмихни се. „Ама не го познавам“. Защо не го познаваш? Какво значи познанство? Най-първо ти от себе си трябва да хвърлиш светлина, да осветиш хората. Всеки човек е длъжен да свети. Христос казва: „Аз Съм виделината на света“. Всички ние трябва да бъдем виделина, да хвърлим светлина, да се познаваме. Ако пътуваме със загасени фарове, ще стане сблъскване. Щом фаровете горят, няма да има спънки. Трябват естествени мисли, естествени чувствания, естествени постъпки, за да се образуват правите отношения, които ние искаме. Ако човек не мисли, малко светлина приема. Ако не чувства, малко топлина приема. Ако добре не постъпва, малко сила приема. Ние ако държим ума си инертен, малко светлина ще имаме. Щом имаме малко светлина, ще ни липсва нещо. Потребна е Божествена светлина, да растат нашите мисли. Потребна ни е Божествената топлина, за да растат нашите чувства. Потребна ни е Божествената сила, за да растат нашите постъпки. Те са отношения, които трябва да ги знаем. Мислите, че не е важно да мисли човек право или не. Необходима е светлина, понеже човешката мисъл расте при светлина. Ако човешката мисъл не расте, то е в ущърб; ако човешкото сърце не расте, то е в ущърб; ако човешката душа не расте и то е в ущърб. И човешката душа постоянно трябва да расте.

Нали ви казах миналата седмица, като се срещнете, да се поздравите с една усмивка. Като срещнеш един приятел, усмихни се. Нека се усмихнат очите ви. Те самите очи не се усмихват, те никога не се гневят. Туй, което се гневи, не са очите. Окото не може да се гневи. Когато не обичаш някого, свиеш клепачи, малко светлина да приемеш. Някой път отвориш очите си. Като отваряш и затваряш очите, те еднакво гледат. Само веждите са скъперници, казват: „На този няма да даваш“. Затварят се. На някого искате много да дадете, отварят се. Казвам: ще възпитате клепките си. Трябва да възпиташ горния и долния клепач. Някои от вас трябва да възпитате веждите си. Трябва да възпитате ушите си. Намирам някой път очите невъзпитани. Намирам ушите невъзпитани, намирам веждите невъзпитани, устата е невъзпитана. Като идеш в другия свят, най-първо един ангел ще те погледне в устата, какви са устата ти. Мислите ли, че ако устата ви представя права линия, че ще ви приемат в оня свят? Ще те върнат назад, нищо повече. Трябва да се освободим от заблужденията на миналите векове, които са ни заблудили в нашата обхода. Казвате: „Той, Господ, ще прости всичко“. Не. Прошка в света прави само Любовта. Само Любовта прощава, само Божията Мъдрост прощава и само Божията Истина прощава. Три неща има в света, които прощават. Ти не може да простиш без Любов, ти не може да простиш без Мъдрост, ти не може да простиш без Истина. Само с тия трите неща може да простиш. Ако Любовта е в душата ни, ако Мъдростта е в ума ни, ако Истината е в тялото ни, ние може да простим. Сега ние се самоизлъгваме. Казваме: „Прости“. Да простиш на един човек, трябва да го обичаш или да го любиш. Казва, че той обича, без да прости. Казва: „Аз му простих“. За да му простиш, трябва да го обичаш. Ние искаме от Бога да ни прости. Бог всякога ни е обичал, не е било време да не ни е обичал. По някой път се образува едно наслояване, че Божията Любов не може да проникне, образува се една психическа кал, в която се изолираме от Божествената светлина. Казвам: Бог ни обича. Не е било време, когато да не ни обичал. Слънцето говори за Божията Любов. Реките говорят за Божията Любов. Дърветата говорят за Божията Любов. Всичко говори за Божията Любов. Казвам: трябва да станем от умните синове, да е Господ доволен от нас. Вие по някой път не се обхождате добре. Имате желание да се обходите, но понеже сте стражар, някъде турен на служба, изпълнявате чужда воля, нагрубите човека. Казвате: „Тук не минавай!“ Пътят е широк, пусни този човек да мине. Казва: „Няма да минаваш от тук“. По някой път с този заповеднически характер мязаш на онзи турски кадия, който 40 години съдил, научил се да съди хората – най-после го пенсионирали, нямало кого да съди. Купил 40 ибрика*, турил ги при джамията, седнал на един стол и показвал на всеки, кой ибрик да вземе, пак заповядвал.

Няма по-хубаво нещо в света – като срещнеш един човек, да му изпратиш една хубава мисъл. Говорим за разумния свят. Няма по-хубаво нещо – като срещнеш един човек, да му изпратиш едно хубаво чувство, вътрешно. Няма по-хубаво нещо – като срещнеш един човек, да му изпратиш една хубава постъпка. Иде човекът, отстъпи. Виждал съм в трамвая някое малко момче, като влезе по-възрастен, стане, каже: „Заповядайте!“ Някой път седи, надул се. Някой път съм виждал възрастен човек отстъпи на някое малко дете, казва: „Ще слизам“. Той няма да слиза, но иска да услужи. Казва: „Седнете, слизам“. Той нарочно отстъпва. Обхода има човекът. Казвам: трябва да имаме една обхода. Казвате: „В какво седи Новото?“ Ако не знаете как да се усмихнете, ако не знаете как да гледате, ако не знаете как да слушате, ако не знаете как да говорите, ако не знаете как да пеете, тогава в какво седи Новото? Ще пеете. Пението е най-хубавата храна на гърлото. Най-първо ще нахраните вашия ларинкс. Всеки един, който не пее, ще бъде виновен, че не е хранил ларинкса си. Тук, в гърлото, има едно детенце, което трябва да пее. Пращайте на гърлото най-хубавите мисли, чувства и постъпки. Я сега ми попейте малко. Изгревци минават за доста добри певци. Искам да бъдете първокласни певци. Като чуе някой да каже: „Така искам да пея!“ Сега виждам една усмивка по лицата ви, искате да кажете: „На тия години, на които сме, певци ще станем, че няма кой да ни види.“ Вземете пример от мене. Аз сега пея по-добре, отколкото когато бях млад. Тогава не пеех. Защо и вие да не пеете? То са притесненията, които ви пречат. Всякога човек, когато изпълнява Волята Божия, пее. Всякога човек, когато обича онези, които живеят в другия свят, пее. Когато обича хората на Земята, пее. Обичайте хората на Земята, обичайте хората в другия свят, обичайте и хората в Божествения свят. Ще пеете и певци ще станете. Я сега изпейте ми „Аз ще се мия добре“. То е вече на физическия свят. (Учителя пее: „Аз ще се мия“ – показва с ръцете, прави действието на миенето – „аз ще си измивам кирта от лицето, ще поддържам лицето чисто, и Господ да е доволен“.) След като съм се умил, да не вижда Господ кир никъде, да е доволен, че съм се умил. Ангелите, сутрин, като се измиете, за да ви познаят, тази вода, с която се миете, вземат и по нея познават, колко сте прогресирали. Като измиете лицето си, знаят, колко сте прогресирали. Всяка сутрин събират водата. Туй е факт. По обяд ако се измиеш, пак е хубаво и вечер ако се измиеш, пак е хубаво. Три пъти на ден трябва да се миеш. И по шест пъти да се миете, не е лошо, стига да имате време. То е за упражнение. (Учителя пее: „Аз ще се мия добре, аз ще се мия добре...“.) Сутрин като станеш, неразположен си, попей: „Аз ще се мия добре, аз ще се мия добре, аз ще се мия добре“. (Пее.) „Той ще се мие добре, всякой да знае това. Аз ще се мия добре, това да знай всякой отсега. Вие ще се миете добре, вие ще се миете добре, тогава ще бъдете здрави сега, тогава ще бъдете здрави. Ние ще се мием добре.“ Ще мине дълго време, докато се освободите от известни навици.

При пението аз съм обръщал внимание, дето съм срещал някой да пее хубаво, там [съм] се спирал да слушам. Най-първо се научете да слушате, няма да изгубите нищо. Щом не слушате, тогава пеенето не върви. Да се ползвате от всички ония, които пеят хубаво. Аз срещам човек, който мисли, обръщам внимание. Срещам човек, който чувства хубаво, обръщам внимание. Като обръщаме внимание, те ни предават нещо. Като не обръщаме внимание, ние губим. Трябва да се ползваме от благата, които Бог ни дава.

Отче наш

13-та лекция от Учителя, държана на 16.ХII.1942 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, добре, свят, може, бъде, път, казва, има, носи, сега, мисли, хубаво, хора, пее, любов, казвам, съм, време ,

Общ Окултен клас , София, 16 Декември 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder