НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Отмерени принципи и изявени факти

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Отмерени принципи и изявени факти

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, свят, има, човек, любов, хора, казва, баща, всичко, знае, бъде, обич, сега, носи, всички, иска, живот, бог ,

 Неделни беседи , София, 11 Октомври 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Благославяй, душе моя, Господа“

Ще прочета част от 6-а глава на Лука, от 31-и стих до 37-и.

„Духът Божи“

Искам да ви говоря върху един предмет малко философски. Що разбирате под думата „закономерност“? – Отмерени принципи и изявени факти.

Ние сме дошли на Земята и не знаем защо сме дошли. Някои мислят, че са дошли на Земята да ядат и да пият. Имат погрешно схващане. Защото, ако си отишъл на концерт, не важи да вземеш първото място. Не е важно първото място, да бъдеш личен. Може да вземеш последното място, но онова, което чуеш, което разбереш от музиката, то те ползува. Не важи колко си бил близо или далече. Не че е лошо – ако си малко глух, ще седнеш наблизо, ако остър слух имаш, надалече може да седнеш.

Някои хора искат да бъдат близо до Истината – те са глухи. Истината е нито много близо, нито много далече. Единственото нещо, което [е] точно на място, е Истината. Всякога тя е на фокус – дето и да се поставиш, тя съответствува. Не мисли да вземеш някой фокус към нея, да се нагодиш. Тя иска да имаш слух, дето и да седнеш, не важи. Казва: „Слушай!“ За Любовта не е важно какви писма пишеш, какви трактати четеш, не значи нищо как ще хванеш баща си, майка си, но как ще я възприемеш и как ще живееш съобразно с нея.

Досега ние сме имали един метод, един начин на възпитание. Сега препоръчвам, че дървото из рая излязло, че тоягата из рая излязла. Но тази дума на български какво значи? Тоягата не значи сухо дърво, с което да биеш хората. „Тояга“ излиза от „тога“ – хубава дреха. Хубавата дреха е излязла от рая. Никаква тояга из рая не е излязла. Хубавата дреха е излязла от рая. Онова учение, което хубаво може да предадеш, онова свирене, което хубаво може да предадеш, онази песен, която хубаво може да предадеш, онази обхода, която много хубаво може да предадеш, те са излезли от рая. А всички ония глупави работи, те са фабрикувани тук, на Земята. На тях не туряйте, че имат произхождение из рая. Глупавите остават на наша сметка. Фалшивите пари държавата ги преследва. Който направи фалшиви пари, държавата го преследва.

Сега всичките религиозни системи и науки имат толкова фалшиви работи, толкоз лъжливи работи. Природата преследва фалшивите работи. Тя обича онова, което е нейно. Ние страдаме, че сме вметнали неща, които не са произлезли от законите на природата, от принципите на природата и не са произлезли от фактите на природата. Фактите на природата се отличават от един наш факт. Законите на природата се отличават от нашите закони. И принципите на природата се отличават от нашите принципи, от това, както ние разбираме.

Та казвам: Целия си живот ние прекарваме в смут. Като се родим, само безпокойство. Детето се мъчи да проходи, тамън се дигне на краката – пращат го в училище да свърши четирите отделения, да свърши прогимназия, гимназия, университет, после трябва да специализира. Тамън вземе диплома – хайде на работа го впрегнат. Започне да оправя света. Оправя го, оправя и погледнеш – остарее. Нито той се е оправил, нито светът се е оправил. Светът си върви по същия начин: Слънцето си изгрява, както си знае; звездите изгряват, както си знаят; реките текат по същия начин; житото расте, както знае; сливите растат, както знаят.

Ние все оправяме света. Какво сме оправили? Ако ви дадат една задача: дадат ви един орех и една череша, какво бихте направили? Ако ти изядеш ореха, не можеш да го посееш. Ако изядеш ореха, отиде вече – черупката не може да посееш. Ако ти дадат черешата, за предпочитане е – като я изядеш, може да посееш костилката. Ако имаш едно знание като ореха, тогава или ще го изядеш, или ще го посееш. Ако го посееш, е за предпочитане, понеже след няколко години ще ти дава повече орехи, от които половината ще посееш, половината ще изядеш. С ореха не може да си позволиш това, което с черешата си позволяваш.

Та казваме, ние искаме да задоволим себе си в света и нямаме един мироглед. Ти ако не знаеш как да ядеш, никога няма да се задоволиш. Ако не знаеш как да мислиш, никога няма да се задоволиш. Ако не знаеш как да чувствуваш, да възприемаш, никога няма да се задоволиш. Ако не знаеш как да постъпваш, няма да се задоволиш.

Ще каже някой: „Какво ще се задоволяваш?“ Вземете един цигулар, един, който знае да свири и един, който не знае да свири. Онзи, който знае да свири, той знае как да си държи подбрадника. Никога цигулката на един вещ цигулар не пада. На онзи, който не е вещ, често цигулката пада. После, добрият цигулар знае как да държи лъка си. При това неговите пръсти стъпват на ръчката на цигулката точно на място. Той знае всеки тон на кое място е. На място е, нали? Знае всичките позиции, които има. Същият закон е и за пианото – с двете ръце свири и знае всеки пръст къде да стъпи. Чудното е, че хората, без да са учили, искат да станат гениални, да направят всичко в света. Казват: „Не трябва много знания.“ Ние се лъжем. Ние искаме по някой път да излъжем себе си.

Дошъл в турско време един турчин и казва: „Аз зная български, разбирам, ако речете да говорите лошо на български, предупреждавам ви, ще се разправям с вас много добре.“ Българите мислят, че знае български. Той пушил цигара и по едно време оставил цигарата настрана и се запалила чалмата му. Казват му на български: „Господин ефенди, чалмата гори.“ Той отговаря на турски: „Няма нищо.“ Казват му втори път, че чалмата се е запалила. Той пак казва, че няма нищо. Но когато му казали на турски, че чалмата гори, той казва: „Така кажете!“

Дотогава, докогато не можеш да изправиш една погрешка или да превърнеш една погрешка в добро, много малко разбираш. Чистотата от какво зависи? Гледам, в къщи хората не са музикални. Не знаят как да говорят, не знаят правилно да вземат тоновете. Наблюдавал съм как се карат хората, кавгите как започват. Има известни тонове в музиката, които произвеждат скандали. Не искам да ви говоря за тази работа, вие я знаете добре. Понеже ще осакатите езика си. Навсякъде в музиката, щом вземеш неверен тон, става голямо сътресение в човешкия мозък.

Ако хората биха били музикални, биха задоволили себе си. Има някои хора, толкоз алчни са за пари, че с нищо не можеш да ги задоволиш. Ако им даваш милиарди, не можеш да ги задоволиш, ненаситно нещо, но на този, алчния човек, ако му изпееш едно „фа“, веднага ще го задоволиш – казва: „Стига вече.“ Не иска повече богатство. Някой религиозен човек минал, че му изпял „фа“ и този, богатият човек, не иска повече богатство, обърне се умът му и стане щедър. От какво е станало? – Само един тон му изпели. Казвате: „Как е възможно?“

Ще ви приведа друг пример. Вземете някоя мома или някой момък – ходят неглиже, носят оцапани дрехи, небрежни, не искат да учат. По едно време погледнеш, момъкът току се спретнал, стегнал се, чист, с връзка, добре вчесан, носи се добре, в него има желание да се учи. Учудват се вкъщи. Аз да ви кажа къде е всичката тайна. Той срещнал една красавица, че като го погледнала, казала: „Ако се държиш чист, ако се учиш, ще имаш моето уважение.“ Той никога не забравя тия очи. Вечер ги сънува, стане, отвори книгата, те го гледат, светят, той учи. Благословение е, че тези очи го гледат.

Казвам: Ако няма такива две очи във вашия живот, да светят в книгата, ако няма никой отдалече да ви пее „фа“... За онзи, който е ненаситен на пари, като изпее „фа“, задоволи го и като го задоволи, хване друго направление. Да не търсим нашето спасение там, гдето го няма.

Казвате: „Да видя Христа.“ Ако видиш Христа и Той те погледне с двете очи, ако живееш добре на Земята, ще имаш всичкото Негово уважение и Любов. Тогава, като седнеш, Неговите очи хвърлят светлина. Ако ти имаш пред вид един Христос, разпънат на кръста, турен в гроба и три дни седял там, ако говориш за умрелия Христос, е безпредметно. Не че не е важна смъртта Му, [но] животът е по-важен. Ние се интересуваме за възкръсналия Христос повече, отколкото за умрелия Христос. Умрелият Христос не ни интересува повече, понеже онзи, който умира, показва, че е слаб. Онзи, който възкръсва, е силен, следователно ако в този смисъл ние минаваме от едно слабо състояние в по-силно, има смисъл. Законът в природата е: ако житното зърно не умре, ако не го засадиш, ако остане само, не дава плод. Ако ти го посееш на нивата, то става силно и принася плод 30, 60 или 100.

Ако вашата мисъл от слаби не може да ви направи силни, мисълта не е права. Ако вашите чувства не може от [слаби] да ви направят силни, чувствата ви не са прави – не че са лоши тия чувства. И ако вашите постъпки от слаби не може да ви направят силни, тия постъпки не са прави, не се надявайте на тях.

В света има Божествени чувства, Божествени мисли и Божествени постъпки. Човешките постъпки, човешките чувства и човешките мисли правят хората слаби. Божествените ги правят силни.

Що е Божествено? – Туй, което спасява човека от смърт. Туй, което създава смърт, е човешко. Не че хората създадоха смъртта, смъртта беше създадена преди хората. Преди хората да съществуват, други същества създадоха смъртта, понеже те бяха силни. Те не умираха. Само се отклониха. Човек беше слабо гърне – като дойде време да го изпитат, той се строши. Аз тълкувам работата. Първото изпитание беше, когато Бог каза на Адама: „Няма да ядеш от плода на забраненото дърво за познание добро и зло.Този плод не можеш да го издържиш. Твоето гърне още не е изпечено.“

Аз веднъж направих един малък опит с едно момиче на 6 години. Това беше в Пловдив. Аз не обичам да давам откъснати цветя. Те са умрели цветя, трябва да ги съживявам. Дадоха ми една хубава роза и аз я давам подарък на едно момиче. Казва ми: „Аз не мога да нося тази роза. Кака ми е голяма, тя може да я носи.“ То разреши въпроса. Вие можете да мислите: защо кака ѝ може да я носи? – Каката може на едно умряло цвете да даде живот. Защо всички млади булки [ги] кичат с откъснати цветя? То значи: всички умрели души, които нямат живот, тази мома се жени, да ги възкреси – чрез нея ще дойдат. Тя е гроб.

Жените ще възкресят умрелите цветя. Тъй гледаме. На всичките жени утробата е гробище, от което трябва да възкръснат мъртвите. Трябва да слезе някой ангел.

Питам: Какво е предназначението на жената? – Да възкресява мъртвите. Какво е предназначението на мъжа? – Той е ангел, който слязъл да отмахне камъка – онзи, който е в гроба, да излезе. Туй е предназначението. Не е предназначението на жената да се маже с мазилки, да носи хубави обувки, ръкавици, була – то са второстепенни работи. Важно е в живота да се даде живот, или да станем носители на Божествения живот. Аз вземам това в широк смисъл. Ако няма кой да отмахне камъка, който седи на нашия ум, ако няма някой да отмахне онзи камък, който седи на сърцето, и ако няма някой да отмахне камъка, който седи на душата... Кой няма такъв камък, кажете ми?

Питате къде са ангелите? Те са онези същества, които идат отгоре, които работят за човечеството, да отмахне тия камъни. Паднал някой камък някъде – кой ще го отмахне? Само онзи, който знае как.

Сега вие искате да се запознаете с невидимия свят. Ако днес дойде Христос, как ще се запознаете, какво ще Му говорите на Земята? Ако дойде Христос, тъй, както Го представяте, [с] една мантия, тога, като един цар, всички ще се натрупате, ще си дадете заявлението да ви назначат на служба. Хиляди, милиони служби ще искате. Младата мома ще поиска да бъде красива, младият момък ще поиска да бъде силен, учителят ще иска да бъде учен, богатият ще иска да има повече... Всеки от вас ще си каже желанието. Ако е така, вие тия неща ги имате. Ако е учението, което спасява, човек има знание. Знаем как е създаден светът, грандиозни теории има. Как е създаден светът ние го знаем, ясновидци сме.

Та казвам: Когато вие се запознаете с онзи, когото обичате, каква е вашата дума, която му казвате? Аз зная, наблюдавал съм: една мома най-първо като гледа момъка, хвърли един мил поглед на онзи, когото среща, обикне го, но същевременно примигала очите си и гледа надолу към земята. Той го счита, че е срамежлива, а пък то не е така. Тя му казва: „Действително обичам живота, обичам тебе, но да знаеш, че аз искам материални работи, песни, дълбоки корени. Животът е сериозен.“ Той не разбира и казва, че е много срамежлива. Нямам нищо напротив, че е срамежлива.

Булките, докато не са хвърлили булото, са много срамежливи. Щом хвърлят булото, не са така срамежливи. Гледам българските обичаи какви са. Всичките като атакуват булката, девери, зълви, всички казват: „Или ще ни я дадете, или нищо от тази къща няма да остане.“ И веднага дадат я. Повеждат я дома. Турят я на колата. Двама ангели има. Един – нейният възлюблен и друг – нейният брат. Хванат я, водят я, отподире 10 зълви. Качат я на колата, запеят песни. Сега всичките обреди, както стават, са много добри, но след една седмица те разсекат знамето на 4 парчета и тогава едното парче хвърлят към изток, другото – към запад, към север и към юг, и казват: „Булката е свободна към изток да говори каквото иска, към запад да говори каквото иска, към юг и към север.“ И булката е съгласна с моята теория и отвори уста тогава вече – дотогава мълчи. Те всъщност направо разсичат знамето, а тоягата, на която е вързано знамето?

Не е лошо да бъде човек свободен да говори каквото иска, но да говори хубаво, да пее хубаво. Аз това не зная, свекървите имат думата, те са авторитети за това. Туй е външна страна. Не е виновата булката. Най-първо, тя вижда, че туй, което са ѝ обещали, не ѝ дават. Те я взеха да я направят царица, а тя стана слугиня вкъщи. Даже в бащиния си дом тя не е слугувала, както тука. Тя казва: „Как стана тая работа, защо се ожених? За какво се ожених?“

Там е всичкото заблуждение. Ако един човек не го любите, ако не го обичате, мъчно е да се живее с него. Няма по-голямо страдание [в] дома или в обществото, или в народа, където Любовта не царува. То е ад, то е мъчение.

Ние, съвременните хора, искаме да бъдем свободни. Свободата в света може да дойде само с изобилието. Хората ще престанат да бъдат жадни само когато има изобилно вода. [Хората ще престанат да бъдат гладни] само когато има изобилно храна. Хората ще престанат да се задушават, когато имат чист въздух изобилно. Хората ще престанат да се препъват в света само когато дойде изобилно светлина на човешките умове. Всичко трябва да бъде ясно.

Сега, един български писател ми даде следното и аз ще ви го цитирам:

„На път дълги аз пътувах, да видя златната планина. На нейния висок връх аз се качих и слязох и оттам видях широкия свят с неговите реки, долини и полета. Всичко отдалеч аз добре видях, но отблизо що там става, не познах. Отвън всичко беше светло и ясно, но отвътре бе забулено, тъжно. Красивата светлина бе привлякла жителите от вънка. Ще остана на планината да видя що ще стане.

Денят премина, нощта настана, светът потъна, на небето се появиха звездите, в големия град светнаха къщите. Чу се звукът на песен на живущите, що се върнаха от труда на живота. Казаха си: „Денят е работа, нощта е отвътре светлина, песен.“ О, нещо в мене ми пошепна: „Не всичко е светлина и песен.“ Замълчах, не исках да възразя, рекох си: нека остане тъй, както сме. Аз съм доволен от всичко, що видях.“

Казвам, не е поощрение. Ние седим между две неща: унаследени неща и вложени неща. Унаследените неща са външни, те са придобити. Вложените неща са нещо, което Бог е вложил.

Досега цялото човечество не се е занимавало с вложените неща, а с присадените неща, с унаследените неща. Всички искаме да унаследим. Ако искаш да наследиш нещо от баща си, баща ти трябва да умре. Като умре баща ти, ти имаш право на това, което е оставил. Всякога в наследството някой трябва да умре. Какво се разрешава? Ако имаме наследствени черти, в [нас] някой е умрял вече. Но ако има вложени неща, нещо в нас живее вече. Вложените неща показват, че онези, [от] които са вложени, те са живи. Унаследените показват, че онези, които са ги оставили, вече те са умрели. На кое може да разчитаме: на живите ли, на умрелите ли?

Казвате: „Ще умрем.“ Не е въпрос, че ще умреш. Ако човек в смъртта може да внесе живота, смъртта е без смисъл. Защото смъртта е най-голямото ограничение, в което човек може да падне. Животът, това е най-голямата свобода, която може да се даде на човека Ако ние при най-голямата свобода, която имаме, не знаем как да живеем, тогава где е вината? Вината седи в това, че пътят, който сме хванали, е погрешен, разбиранията, които имаме за живота, са погрешни, работите, които вършим, не съответствуват на живота. Тогава сме дошли до една философия.

Ако идете в Индия, ще видите, че там са разделени на 4 касти. (Четирите касти в Индия са: 1. жреци (брамини), 2. воини (кшатрии), 3. търговци, земевладелци, висши занаятчии (вайши), 4. работници, домашна прислуга (шудри).) Тук, в съвременния живот, можем да ги наречем клерикали, милитаристи, капиталисти и социалисти – 4 течения. Клерикалите се занимават с главата, военните се занимават с мишците, с ръцете на хората, капиталистите се занимават със стомаха, а пък социалистите, или пък тъй наречените демократи, се занимават с краката. Всеки един от вас тия 4 касти ги има. Той е клерикал, той е милитарист, той е капиталист и той е социалист. Вие ги делите. Все едно са. Според индуската философия те са създадени от Брама. Браманите са излезли от главата му, военните – от мишците му, капиталистите – от слънчевия възел, а пък социалистите – от краката. За да дадат авторитет на своето учение, те са създали тая теория.

Според моето схващане, всяко едно учение, което няма импулс или подбудителна причина – Любовта отвън и Обичта отвътре – то не е Божествено. Винаги последва смъртта като един резултат на отклонението. [С] всяко едно учение, което влага Любовта и Обичта, иде и възкресението, животът. Всеки един човек, който върви по Божествения път, се подмладява. Неговата мисъл се обновява, сърцето и душата му се обновяват. Който не върви по Божествения път, застарява, изгубва мисълта, казва: „Няма животът смисъл, всичко е празно.“ Тогава Соломон е казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“

Как няма да бъде суета? Той имаше 300 жени и 900 наложници, той е искал да опита живота само в ядене и пиене. Сега ако вие бяхте на мястото на Соломона, щяхте ли да се откажете от неговата философия? Понеже нямаме условия, отказваме се. Ако вие имате неговата философия и при същите условия, и вие ще искате да опитате. Какъв резултат ще имате, ако имате условията на Соломона? Вие ще имате същите резултати, каквито той имаше. Защото, според Божествения закон, всяка жена иска да има своя другар, нищо повече. С един крак не се ходи. Но с 1200 крака пак не се ходи. Аз се чудя на този еврейски цар, който искаше така да разреши въпроса. Много тщеславен беше, обичаше удоволствията. Той е роден от една жена незаконна, баща му я взе по любов, но тя си имаше друг мъж и оттам се ражда всичкото зло. Баща му, като видя една красива жена, и като цар, я взе. Не че е прав. Първото му дете умря. Соломон, който се е родил от нея, у него дойдоха тия унаследени черти. Той като умря, при сина му се раздели еврейското царство.

Сега нас не ни интересува това, което е станало, процесите, които са станали. Но принципът е важен, идеята, която ние възприемаме правилно, обединена в нашия ум, нашето сърце и нашата душа, е важно. Следователно не можем да примирим нещата в света. И до днес евреите ги гонят навсякъде. Защо ги гонят? И досега те не знаят защо ги гонят. Гонят ги по единствената причина, че те не станаха проводник на Божествената Любов и на Божествената Обич. Те трябваше да станат пример в света, да покажат какво нещо е Любов, какво нещо е Обич. Те не станаха. Те станаха търговци, искаха да станат господари, да управляват света, да събират данъци. Кой не събира данъци? Всеки, който е силен, събира данъци. Вълкът събира данъци, лъвът събира данъци, тигърът събира данъци и всеки човек, който е по-силен, винаги събира данъци.

Правото схващане е, че силният човек е онзи в света, който приема Божията Любов. Няма по-голяма сила в света от Обичта и Любовта. В нея човек става безсмъртен, всичко, каквото желае, ще го постигне. Не само физически да постигне богатство. Кому ще остави богатството? Никому няма да го остави. Той мисли за бъдеще като дойде. Какво стана с руските богати князе? Като дойде болшевизмът, какво ще стане с днешните хора? Процесът, който иде сега в света, ще произведе промяна. Сегашните хора мислят, че светът ще се преобрази. Външният свят и нашият вътрешен свят само по един начин може да се подобрят: ако всички приемем Божествената Любов и я приложим. Приемем я в ума си, приложим я в сърцето си, приложим я в душата си. Тогава светът ще се оправи. Всеки да възприеме Любовта тъй, както той разбира. Всички можем да възприемем Любовта, не по същия начин, както него.

Христос опита две неща: колко може да бъде търпелив, колко може да издържа. Дали за Любовта на човечеството може да изтърпи едно велико страдание. Той идея имаше. Тия поругания, да го плюят, да го бият и той да седи спокоен, да гледа какви са хората, какви са техните разбирания. Защо биха Христа? Защо евреите се отказаха от него? Те казваха: „Нито за нас е полезен, нито за човечеството е полезен и затова – да се премахне.“ Казва им Пилат: „Не намирам никаква вина в Него.“ – „Ако ти не го осъдиш, ти не си приятел на Кесаря.“

Питам: Кой човек може да се въздигне без Любов и без Обич? – Никой. Кой ангел може да се въздигне без Любов и без Обич? – Никой ангел. Всичките животни, които са създали своите форми, които сега съществуват в света, не считайте, че всичко това е глупаво. Вие виждате една пеперуда. Не разбирате живота на тая пеперуда. Всичките тия форми, които съществуват в света, са създадени по Любов и по Обич. Всяка една форма е азбука на великия Божествен език. Ако премахнете една малка буболечица... формата на тази буболечица е потребна в живота.

Гледам философи философствуват, да им се доказва има ли Господ в света или няма. Бог е в светлината, Бог е във въздуха, Бог е във водата, Бог е в хляба. Че Бог е в хляба, се показва [от това, че] щом ядеш, ти се обновяваш. Че е във водата – [от това, че] щом пиеш вода, утоляваш се. [Че Бог е във въздуха, се вижда от това, че] щом дишаш, весел ставаш. Че Бог е в светлината, се вижда [от това, че] всичко в света при теб се изявява и ти весел ставаш. Къде ще го търсите на друго място? Ще го търсим като човек в нашите слабости? Бог на всичките казва: „Аз съм в светлината, Аз съм във въздуха, Аз съм във водата, Аз съм в храната.“

Но то е външната страна. Светлината, въздухът, водата, храната са външен израз на Любовта и Обичта. Те са бащата и майката на всичките тия неща. В света Любовта е бащата, а Обичта е майката, която е родила всички неща. Когато говорим за Обичта, разбираме майката. Що е Обич? Ако има Обич, ще намериш майка си. Ако не беше майка ти, на света не би дошъл. Ако не беше баща ти, ти на света не би дошъл. Следователно ний, съвременните хора, питаме: Що е Любов? – Туй, което ни е направило път да дойдем на Земята. Що е Обич? То е майката, която първа е приела, родила ви е, тя е вашата майка.

Ние търсим къде е същината на нещата. Живеем при баща си и майка си и не познаваме нито баща си, нито майка си. Баща у тебе е онзи, който не остарява. Майка у тебе е онази, която не остарява. Трябва да имаме ясна представа: онзи, който умира, не е [наш] баща, онази, която умира, не е наша майка. Онзи, който умира, не е наш брат; онзи, който умира, не е наш слуга; онзи който умира, не е наш учител. Човек, който умира, той не поддържа реалността. Ние трябва да се откажем от временните лъжи. Казваме: „Ще живеем.“ Отсега трябва да знаете ще живеете ли или ще умрете. Аз ви казвам един начин: Ако любите, ще живеете, ако обичате, ще живеете, ако не любите, ще умрете. Макар че живеете, ще умрете. Ако не обичате, пак ще умрете.

Сега искате да ви се доказва. Посетете гробищата и прочетете тия надписи, които съществуват. Какви оплаквания! Има ли нужда да се плаче за един пашкул, че пеперудата е изскочила? Пеперудата е изхвръкнала, гледам – ходи като царица. А вие казвате: „Горкия пашкул.“ Не се самозаблуждавайте с пашкулите, които хората носят. Радвайте се на ония пеперуди, които са излезли из пашкула.

Аз бих желал да ви видя на 120 години и да бъдете като млад момък. Когато дойде да умирате, като дойде да ви повикат за невидимия свят, да кажете: „Тръгвам.“ Женитбата показва туй положение. Младата мома, която живее при баща си, един ден, като дойде нейният възлюблен, каже: „Хайде!“ и тя напуща бащиния си дом. Следователно и човек на Земята, като дойдат от другия свят да го поканят, да върви с колата, да върви нагоре. Сега ще има плач. Има нещо хигиенично в плача. Една българска невеста, като я извели из бащиния дом, много плакала. Деверът ѝ казва: „Много плаче, да я върнем.“ Тя казва на девера си: „Аз макар че плача, вие ме водете.“ Тоя обичай ще покаже, че много обича баща си, но по никой начин не иска да я върнат.

Новото верую е: всички да станем синове на Бога. Поне две неща да имаме, в които да се не съмняваме никога. Да се не съмняваме в Любовта никога и да се не съмняваме в Обичта. Любовта болест не носи, живота носи, Обичта болест не носи, сиромашия не носи, богатство носи. Любовта глупост не носи, знание носи, гениален става човек. Любовта е извор на всичките блага, на всичките изкуства, на литература, поезия, музика – всичко се дължи на Любовта. Запазването на всичко онова хубаво, което съществува в Любовта, се дължи на Обичта в нас. Туй, което ние имаме, е благодарение на тази Божия Любов, която създава най-хубавите неща в нас и благодарение на Божията Обич, която запазва онова ценното. И за бъдеще което имаме да придобиваме, пак се дължи на Обичта.

Казвам: Нека да бъде за нас свещена светлината, нека да бъде свещен въздухът, да бъде свещена водата, да бъде свещена храната, чрез която в света се проявява Любовта. Да бъдем достойни синове за бъдещето на човечеството и да изпълним Божията воля на Земята.

Сегашният свят ще бъде спасен само чрез Обич и тази Обич се показва само чрез човешкия ум, чрез човешкото сърце, чрез човешката душа, чрез човешката воля. Спасението от Любовта иде.

Тайна молитва

3-та беседа, държана от Учителя
на 11.X.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, свят, има, човек, любов, хора, казва, баща, всичко, знае, бъде, обич, сега, носи, всички, иска, живот, бог ,

 Неделни беседи , София, 11 Октомври 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON