НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ще ти въздаде

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Ще ти въздаде

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, хора, сега, път, любов, казвам, баща, възлюбиш, всички, свят, казва, себе, дойде, добре, живот ,

 Неделни беседи , София, 26 Юли 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче Наш.

„Иде, иде“.

Ще прочета само шестия стих от 6 глава от Евангелието на Матея: А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се Отцу Твоему, Който е в тайно, и Отец Ти, Който види в тайно, ще ти въздаде на яве.

„Духът Божи“.

По някой път ние сме очаровани от живота, по някой път сме разочаровани. Момата е очарована от живота, понеже мнозина обръщат внимание на нея. После каквото облече, прилича ѝ. Пък грозната не може да се свърти в кожата си. Природата работи толкоз хубаво, че сега няма да се свърти в кожата си. Природата работи толкоз хубаво, че сега няма да се спирам на това. Красивите хора са на место и грозните хора и те са на место. Грозотата и красотата това са илюзии в живота. Перспективно е така. Вечерно време хората са грозни. Когато изгрева слънцето, са красиви. Красотата зависи как пада светлината. Някой път някои хора като ги погледнеш в очите са красиви, някой път са много грозни. Някой път истината като се погледне, е красива, привлекателна, някой път не е красива.

Та казвам: Три неща има, които стимулират човека. То е неговият ум, който се занимава със светлината, то е неговото сърце, което се занимава с живота, то е неговото тяло, което се занимава с благата на природата. Те са три стимула, които ни занимават. Човек трябва винаги да е в съприкосновение. Щом тялото ти не се занимава с благата на природата, ти започнеш да скучаеш. Щом сърцето ти не се занимава с живота, ти пак скучаеш. Щом умът ти не се занимава със светлината, скуката иде.

Сега по някой път вие искате да знаете от какво зависи вашето щастие. Аз виждам всичките хора са щастливи. Мене ми е чудно, хора, които имат толкоз блага, как може да са нещастни, как може при туй голямо щастие да бъдат нещастни. То е един въпрос, който не съм могъл да разреша. Как е възможно при такива големи щастливи условия да бъдат нещастни хората. Това не може да си представя и още не съм разрешил това. Защо хората като са родени щастливи, са нещастни.

Сега хората най-първо трябва да знаем, какво е нашето предназначение. Като погледнем самата природа е едно разнообразие на същества, които Бог е създал. С Неговия ум, Той разбира отношенията на тия същества малки и големи, на всички тия небесни тела, които се движат в пространството, на всички тия сили, които функционират в света. Казвам: За нас туй е един голям безпорядък. Запример, по някой път вие виждате едно същество поглъща друго, вас ви се вижда странно. Но когато едно езеро поглъща малките реки, изяда ли ги? Изяда ги. Като дойде реката до езерото, изяде я, престане вече, няма я. Тя е река, докато дойде до езерото. Щом дойде до езерото, изчезне. Но то е привидно. Тя водата след като влезе в езерото, тя продължава пак да върви по същия начин. Капките, които са образували езерото, всяка капка е пак отделна. Вие виждате като че са слети. Всяка една капка има свой живот в езерото. Сега да оставим противоречията, които съществуват в света.

Един човек е по-голям, друг е по-малък, един е по-голям, друг е по-сиромах, някой е невежа, друг е по-учен, някой е поет, някой е музикант. Всичкото разнообразие, което съществува, да го оставим настрана. Вие имате едно вретено в къщи. Защо ви е това вретено. Разбира се, който иска да преде, има нужда от вретено. Без вретено не се преде. Хурка трябва да има, прежда трябва да има. Имате един инструмент. Защо ви е? За свирене, да свирите на него. Вие имате метла, метете с нея. Имате ръце, работите, имате очи, гледате; имате уши, слушате; имате уста, ядете сладко, говорите сладко. Да, устата е да се запознаете с хората. Казваш: Защо ми е устата, не може ли без уста. Не може ли една бяла книга без да е написана, че да има съдържание, както когато е написана. Трябва тази книга да се нацапа по един начин в черно, но разумно да се нацапа и тогава тази книга става съдържателна. Сега аз не искам да ви утешавам. Вие имате една болест, ревматизъм. Ревматизмът е малък комар, който се е качил, забил се в крака. За един комар ще тръгнете да търсите лекар, да му турят инжекции, да се махне комарът. Аз виждам като духна само, може да се освободя. Ще доказва сега какви са причините за ревматизма. Комарът като кацне, намира голото коляно, облеченото коляно хич няма да дойде. После доста е хитър. Като намери дреха доста тънка и през тънката дреха хапе. Като туриш дебела дреха, хич не може да достигне.

Сега някой ще каже. Така не се разсъждава. Че как се разсъждава? Всичките тия теории, които се образуват за болестите, това са такива направено драми, които нямат никаква основа. Аз може да ви нарисувам един човек, да го направя така, че да представя престъпник, без да е престъпник. Но и престъпникът може да го направя светия, без да е светия. Има една привидност на нещата. Природата не търпи привидни неща, тя не обича позлатяване. Хората обичат позлатяването, обичат да позлатяват. После природата не цапа. Хората две неща са научили: да позлатяваме и да цапаме, туй, което природата никога не върши.

Сега някой ще попита: Какво ми е дал баща ми. Баща ти (е) дал началото на живота. Казваш: Каква роль има баща ми. Ако не беше баща ти, ти не щеше да се явиш на този свет. Щом си се явил, ще помислиш за онова начало. Ако не мислиш за онова начало, нищо няма да излезе. Дотогава, докато мислиш за първото начало, ти живееш. Казваш: Как да мисля. Ако онази река, която извира из извора, измени и не се съобщава с извора, какво ще стане. Ще пресъхне, не може да има съществувание. Благодарение на този извор се е образувала тази река. Това е за сравнение.

Сега искам да ви наведа на онези неща, на които вие може да разчитате. Може да разчитате на вашето тяло във формата, в която сега се намирате, тя съдържа всичкото ваше благо, всичкото богатство. Да кажем, за 20, 30, 40 години всичко е предвидено, светлина прониква във вашата глава, съдържание е вложено във вашето сърце и силите, с които се организирате, са вложени във вашето тяло. Сега по някой път казвате: Как може да се предсказва. Предсказанието е много лесна работа. Аз може да предскажа на една зряла круша, кога хората ще дойдат и какви хора ще дойдат. Но тя сама ще ги привлече със своите плодове. После ще ѝ предскажа, какви птици ще кацнат. Ще ѝ предскажа, какви мухи ще дойдат върху нея. Казвате: Как? Аз може да ви предскажа, какво ще бъде от вас, какво ще станете. То е написано. Ако е написано да бъдете поет, на челото е написано и отгоре го има, и отзад го има, и на ръката го има написано, навсякъде поетът е написан поет. Още като го видя, чета написано с големи букви – поет първостепенен. Религиозният човек и той е написан. За каквото е написан човек, това става. Ученият човек и той е написан. Човек като вземе хиляди семена и казва кое семе какво ще стане, знае от какво семе какво произлиза. Като го посееш, не излиза ли? Като посееш семето излиза туй, което семето съдържа в себе си. То е на което трябва да се радвате и да обръщате внимание. Всеки човек, който ви среща при каквито условия и да е, носи за вас едно благо, малко или голямо благо. Много пъти майката, която е бременна, среща един поет, туй дете се определя и то става поет. Ако не беше срещнала този поет, то не щеше да стане поет. Или пък някой път срещне един силен човек пехливанин, детето става пехливанин. Този пехливанин дава. Някой път срещне красива мома и то става красиво; някой път срещне грозна мома и то става грозно. Външно става грозно, не по ум. Грозотата в живота е нощ. Красотата е ден. Знаем, че нощта е тъй полезна, както деня. Денят ни дава всички материали, с които трябва да разполагаме. Нощта обработва тия събрани материали. Грозната мома всякога е по-умна, понеже като не може да разчита на своята външна красота, разчита на своя ум, разчита на своето добро сърце, разчита на своята сръчност. Аз, когато говоря за грозотата, разбирам друго: черничка е малко, после не е красива, сухичка е, хлътнали са очите ѝ, очите са някак потъмнели, има нещо изкривено, космите ѝ са малко острички, дебеличка, ръцете не са оформени хубаво, сбутани са, елементарни ръце. Има практични ръце, има религиозни ръце, има философски ръце, има светийски ръце. Казва: Той е светия. Един светия, който няма светийски ръце, не е светия. Светийски нос има, светийски очи, уши, всичко е светийско. Ако му липсва нещо, той не е светия. Българите много лесно произвеждат светия. Ако лицето му е малко жълтичко, с потънали очи, жълто лице – минава за светия. Светията мяза на слънцето, дето мине осветява, дава от себе си. Той върви по определен път. Някой път, като слънцето прави някоя пакост. Нали някой път хората слънчасват.

Важно е онова, на което може да разчитате. Вие седите и сте нещастен, мислите само за вашите работи. Да допуснем, че някой ви направи някоя пакост. Че аз може да ви кажа всичките ония пакости, които вас са ви направили, те са вашето благо. Вие не знаете, в книгата на Провидението е писано това. Аз съм превеждал този пример. Една мома, която се годила за 9 момци, последният излезе из търпение, че я набие, изкълчи ѝ крака. Лекарят, който дошъл да я лекува, бил млад лекар, той се оженил за нея. Благодарение, че я набил този, за да намери лекаря. Казвам: Това са едностранчиви примери.

Вие седите някой път и сте обезсърчени от живота, мислите, че от вас нищо няма да излезе. То е едно заблуждение. Аз съм превеждал този анекдот: Един беден княз се влюбил в една много красива мома. Тя обичала много парите. Тя му казала: Ако ми донасяш по една торба жълтици, може да се оженя за тебе. Беден бил, той се запознал с царя на духовете на гномите. Започнал да ходи при царя гном, казва: Ти може ли да ми дадеш една торба жълтици. Той му обещал да му дава торба с жълтици, но момъкът трябвало да му дава по десет косми от главата си. Той си казал десет косми за една торба, лесна работа. Занася една торба на нея. Давал косми от главата си, вземал торби, докато най-после оголела главата му. Отива един ден, но няма вече косми. Няма коси, няма пари, казал гномът. Сега до тук анекдотът, който го създал, добре върви, но сега с какво да ги сравним, на какво да уподобим косите? Косите са човешката мисъл. Докато умът мисли, има пари, докато тече тази мисъл, гномът пари дава. Като оголее главата, като няма нито една мисъл, престава кредитът вече. Бог, Който ви е дал в ръцете мощното, вие седите и казвате: Бог не се грижи заради мене. Най-първо тази мисъл не е вярна, тя е лъжлива. Бог е създал в тебе едно отлично тяло, създал една отлична глава, дробове, отличен стомах, майка ви се грижи за вас, братята ви се грижат и вие при богатствата, които имате, при дарбите, които имате, казвате: За мене никой не се грижи. И то не е вярно. Ти остава по някой път да благодариш на Господа за всичко, да напишеш едно писмо. Колко писма ти си написал за това, което ти е дал? Или чакаш като умреш да идеш при него. Господ не иска умрели хора. Писанието казва така: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Ти при Него трябва да идеш, когато си жив. Нас са ни създали една идея, че Господ е страшен, при него не се ходи. Трябва много хора да ни преведат до Господа. То (е) едно заблуждение. Всичките хора са проводници на Божиите блага. Майката, бащата, братята, сестрите – това са проводници на Божиите блага. Зависи каква е майката, какво благо ще ти даде. Зависи какъв е братът, та какво благо ще ти предаде. Всичките приятели, всичките слуги, които идват, това са носители на Божиите блага. Много пъти онези, които идат да ви донесат едно благо, вие ги изпъждате. Да допуснем във вас влезе една хубава мисъл, искате да помагате на бедните. В туй помагане на бедните, вие ще намерите някой човек, който вас да ви помогне. Тия бедните хора не са така сиромаси, мислите, че тази сиромашия ще ви научи да намерите онзи път, по който вие може да се подигнете. После във вас, съвременните хора, влиза съмнението, има ли Господ или няма Господ. Аз всякога може да уверя най-големия безверник, че има Господ. Преди години един като дойде спори с мене, има ли Господ или не. Това беше във Варна, той спори с мене, той е на 25 години и казва, че не вярва в Господа. Казвам му: Ако Господ сега ти даде най-красивата мома, която да те обича, ще повярваш ли? Ще повярвам. Безверието е въпрос. Всяка мома, която е разлюбила един възлюблен, той не вярва, отрича го. Но то е едно заблуждение. Нашият сегашен свет се нуждае от тези религиозни неща. Религията, която е сега, тя е една система, но тия религии са отживели до някъде. Съвременните религии нямат онази преснота на вярванията. Дошъл Христос преди две хиляди години и страдал. Хубаво дошъл и страдал. Светиите страдали. Много добре, страдали. Христос, това е един случай. С него се обходиха не добре. Той не одобряваше поведението на ония хора. И те преди две хиляди години Го разпнали. Ти не живееш по Него. Ако Го обичаш, вземаш Неговата страна, живееш както Той е живял. Казвате: Такъв живот не се живее. Че как да се живее? Казва: Мислите ли човек да живее на земята, той трябва да бъде като калугерин, някъде да не живее с хората. То е първото заблуждение. Ти, ако станеш християнин, всичките ще обичаш. Че тогава казва: Ще се изгубя в тях, ако ги обичам всичките. Тогава ти не разбираш живота. Ако си капка вода, ти не може да разхладиш гърлото на всички хора. Но ако си едно голямо езеро, няма ли да може. Не говорим ние за капката вода. Когато говорим за Любовта, разбираме онази Божествена Любов, която трябва да изтича в нас. Най-първо хората трябва да разбират. В Любовта ти най-първо ще възприемеш. Ние още не сме носители на Любовта. Ние само възприемаме Любовта. Най-първо трябва да възприемеш добре Любовта. Ако ти не я възприемеш добре, не може и да я предадеш добре. Тъй както в музиката, един не е учил хубаво да пее и ако дава уроци по пеене, как ще покаже. Ако криво е научил една песен, криво и ще я предаде. Ако е научил майсторски, ще я предаде тъй, както я е научил. Та казвам: Има една практическа страна на Любовта, която регулира. Във възприемането трябва да се научиш как да възприемеш една мисъл. Трябва да се научиш, как да възприемеш една сила вън от природата. Ти искаш да бъдеш здрав човек. Някой път се усещаш уморен, неразположен духом. От никого не можеш да възприемеш тази енергия. Ако знаеш, от природата може да вземеш и ще знаеш как да се обновиш. Тъй както съвременните шофьори, някъде малко въздух прониква, гумата е мека и ако този въздух не излезе от колелото навън, не може да има движение. Някъде въглища трябват. Някъде вода трябва. Всичките тия неща имат едно вътрешно съчетание. Ти пипаш ръката, тя е малко студена. Пипаш тялото, то е горещо. Пипаш краката, те са студени. Имаш неестествено положение. Главата трябва да бъде студена. Ръцете и краката топли. В тебе е станал обратен процес. Какво трябва да направиш? Ще направиш ръцете топли, главата си студена и краката си топли. Никога не бих ви препоръчал приятел, който има студени ръце и крака, и да образувате приятелство с него. Аз не говоря за студенина. Има една хладина, която произтича от електричеството. Когато от някой човек изтича много електричество, има една хладина. Аз за нея не говоря. Студенината е един недоимък у човека, а топлината е изобилие. Студенината спира процеса на живота. Топлината поддържа този процес. Та казвам: Топлината на твоите ръце зависи от твоите чувства. Ти си неразположен. Свадил си се с майка си, с баща си, с брата си. Ръцете ще бъдат студени. Целия ден се свиваш и не си разположен. Баща ти и той не е разположен. Баща ти иска син му да се смали, а той се е надигнал. И синът иска баща му да го почита. Закон е, той трябва да почита баща си. Синът трябва да почита баща си. Аз ви казвам: Вий сте нещастни хора. Понеже не обичате баща си, не обичате и майка си. Аз разбирам. Дойде време ти не обичаш душата си. Ти не обичаш духът си. Ти не слушаш духа си. Духът ти каже да направиш нещо, ти не искаш да го направиш, срам те е от хората, а да излъжеш не те е срам. Някой път да вземеш да поработиш някоя работа те е срам. Едно време ги беше срам хората гологлави да вървят. После боси със съдрани обуща да вървят, а сега нарочно ги дерат. Едно време като направят една дупка, ще търсят кърпач да я направи. Сега направили 10–20 дупки, считат, че е модерно. Хлътнало ти лицето, никак не си разположен, усещаш, че стомашната ти система не е добра. Срещнеш хора, които са талантливи, няма какво да ходиш при лекар, защото някой път някъде може да намериш някое талантливо дърво, после може да намираш талантлива ябълка, круша. Ако имаш известно неразположение, външната форма на хората дава тяхното разположение. Вие не сте наблюдавали, вижте онези сериозните, гневливите или сприхавите. Още като срещнете някой човек ще видиш, че е сприхав. Още като срещнеш някой човек разположен, усещаш, че е богат човек. Друг като го побутнеш, веднага като барут е. Една мома да си намери момъка, аз да му кажа: Още в началото те не са един за друг. Той я гледа, а тя гледа на земята. Казва: На земята гледа, който на земята гледа........ Дойде някой на пазаря и само на земята гледа. На пазаря когато купуваш яйца и те поглежда, купи си от него. Но ако само на земята гледа, не купувай. Той ти продава масло, но той вътре има турена ряпа, а отгоре е маслото. Вътре е ряпата.

Аз ви говоря за този въпрос, понеже вие се намирате в семейството и в голям конфликт сте между хората. Хората не може да живеят заедно. Тук преди няколко месеца, доста богато семейство, идат при мене, майката втора, дъщерята от първата майка, неразположена спрямо майката. Зная причините. По някой път тя иска да се освободи, тя иска да има свое дете. При сегашните условия не може да има свое дете, пък и това не обича. И детето не я обича. Тогава се заражда едно стълкновение. Бащата пита какво да прави, може ли да ги примири. Аз дадох един пример: На майката един горещ чукундур, на дъщерята един горещ чукундур. Имайте предвид, че имате един социален въпрос, който е труден за разрешение. Този социален въпрос се явява разногласие между ума и сърцето ни. Явява се едно разногласие между нашата воля. Да кажем искаш да станеш въздържател. Обещаваш, че вино няма да пиеш. Хубаво, не е лошо. Аз не съм за пълното въздържание. Пий. Но какво трябва да пиеш? Ти ако искаш да опиташ волята си колко е силна, образува се един лош навик, ако можеш да поправиш този навик, ти си силен човек. Ти ще бъдеш силен да го образуваш, но ще бъдеш силен и да го премахнеш. То е волев човек. Ако създадеш един навик и не можеш да го поправиш, ти си слаб човек. Ако не можеш да създадеш един лош навик, ти си пак слаб човек. Ако създадеш един лош навик, че го изправиш, ти си силен човек, умен човек и добър човек си. Казвате: Да създадем лоши навици. Създадени са вече лошите навици. Много навици има в нас, които са продадени, съществуват. Какво трябва да правим с тях? Имаш един навик на подозрение. Най-малкото подозрение. Влизат някои хора, погледнеш вратата, погледнеш столовете, за зор заман. Като че като влизат взимаш предвид. Ако е за бягане, как да отвориш. То е един навик несъзнателен. Погледне ме, иска да проникне какво е моето намерение. Какво мисля, или иска нещо от мене, да изисква, мисли какво е моето разположение, ще търси някои характерни черти. Ако съм милосърд, ще бие на моето милосърдие, ако съм честолюбив, на моето честолюбие, че има добро мнение заради мене, ще говори за деди и прадеди, ще се покаже, че иска да му направя някаква услуга. И без да ми говори за моите прадеди, ще го направя. Аз съм като извор и без да ми говори за моето произхождение, аз не мога да не тека. Ако рече да ме хвали, няма защо да ме хвали, аз и без да ме хвали, тека. И като ме хвали, пак тека. Ако има какво да ме хвали, добре. Ако няма какво да ме хвали, пак добре. Ще си вървя нататъка.

Казвам: Запознавайте се със себе си. Как може да се запознае човек със себе си? Ако слънцето, което изгрева, не може да му се радваш, ако на един узрял плод не може да му се радваш, ако на едно цвете не може да му се радваш, ако на едно бръмбарче не може да му се радваш, питам тогава, на какво ще се радваш? Кажете ми. Зарадвал си се на едно наполеонче. Зарадвай се на един лев, нищо повече. Един лев имаш, зарадвай се на единия лев. Имаш един наполеон, не го изваждай из джоба, докато не се запознаеш с него добре. Ще ви покажа сега една тайна, която трябва да пазите, за себе си я употребете. Ти обикни твоя наполеон. Той всякога ще идва в джоба ти. Ти като го обикнеш, където и да го дадеш, той пак ще се върне при тебе. Как да го разбираме? Разбирайте го както искате. Законът е верен. Водата, която отива в океана, тя се връща през въздуха пак на сушата. Става кръвообращение вътре. Има неща, които трябва да ги вярвате. Има хора, които лекуват. Има прости хора, които са лекари. Такъв човек като хване болния, веднага оздравее. Казва: Нищо ти няма, ще оздравееш. Треска имаш, ще мине. Гърбът те боли и кракът те боли, веднага всичко изчезва. Казва: Ще мине. От този човек е излязло нещо от него. Туй, което ти не си имал, този човек ти го е дал. Ний страдаме от недоимък на живота. Ония хора, които имат изобилен живот, дават от себе си. Ти се усещаш радостен и весел. Казвам: Предавайте от онова, което Бог ви е дал. Храниш една хубава мисъл, едно хубаво чувство, една хубава постъпка – туй значи да бъдеш проводник, да предадеш Божественото и да знаеш как да го предадеш. Ние грешим като не вярваме. И в съвременната наука, ако ние оставим, хората се възпитават много добре. Аз често съм следил този въпрос и съм го проучавал. Гледам някои хора като деца като са били, този го целуни, онзи го целуни, извеждат го от люлката, турят го в люлката, забелязал съм тия деца, които са много целувани, хора стават. Тия деца, които не са много целувани, не са обработени. Онази майка, която дълго време целувала детето си от него става нещо. Майка, която оставила детето си, умряла, туй дете трябва дълго време да се блъска, да стане човек. В целувката на баща ти, на майка ти, на брата ти, седи твоето благо. И в облъхването на вятъра и в целувката на светлината, в хубавите мисли, които хората изпращат, и в хубавите чувства, които ни изпращат, седи твоето благословение. Когато ние говорим да възлюбиш Господа, подразбира да влезем във връзка с извора на живота. Ако има един в света да ни обича, Той е Бог. Ние трябва да бъдем разположени, когато отиваме при Бога. Трябва да изпразним всичко онова, което има в нас, трябва да се изпразним, защото Той ще ни даде нещо ново. Непотребните неща трябва да изхвърлим. Той ще внесе новия живот. И животът ще има смисъл. Някои мислят като идем при Бога какво ще придобием. Ако идеш при Бога, като се върнеш ще обичаш жена си по-добре, ще обичаш децата си по-добре. Сладко ще ядеш, сладко ще пиеш, сладко ще спиш, добре ще бъдеш облечен. Не мислете, че като идеш при Господа, ти ще оставиш Господа. Не. Сегашната съвременна система е система за подобрение на тия блага. Светът има една система, но по този начин светът няма да се оправи. Ако всичките хора биха възлюбили Господа, ближния си, светът щеше да се оправи и всичко ще дойде на своето място. Адвокатът ще бъде адвокат, той е потребен. Лекарят ще бъде лекар, той е потребен. Свещеникът ще бъде свещеник, той е потребен. Учителят, майката, братята, сестрите, слугите, всички са потребни. Не е в знанието, което носим. Ние, съвременните хора, живеем без любов и там е всичката мъчнотия. Търсим в парите силата. Не. Аз вярвам в едни пари, които Любовта ги е създала. Аз вярвам в едно право, което Любовта го е създала. Аз вярвам в едно възпитание, което Любовта го е създала. Тогава нещата са реални. Ти ще имаш едно дете, което ще те обича. Учителят ще има ученици, които ще го обичат. Онзи, който пее, ако по този начин се възпитава, гениално ще пее. Не като пее да се мъчи 7–8 часа, достатъчно е един час с Любов, отколкото 10 часа без Любов. Достатъчно е един час учение с Любов, отколкото 10 часа без Любов. Сега увеличавам часовете. Достатъчно е един час да шета с Любов, отколкото 10 часа без Любов. Та да не остава свободно време за разходка. Сега сме станали роби. Труд, по 10 часа ще копаеш. Вземете метлата и десет часа чистене. С метлата като чистете дига се прах и това е най-нехигиенично чистене. Като метеш прашинките се дигат във въздуха и ще влязат в дробовете. Аз ако бях една къщница, ще взема влажен парцал, ще прекарам по предметите, ще хвана праха. После с кални обуща няма да влизам. После има много неща неверни. При мене са идвали и казвам: Туй го провери – казаха ми го. За пример десетина души са ми казвали, кога ще се свърши войната. Един казва на 14 юний мирът ще дойде, друг на септемврий. Друг на октомврий. После някой казва на Коледа. Ще видим сега. Казвам: Тия работи провери. Едно дете проговорило и казало, че на 14. Казаха ми го. Вярвайте в това, което сте проверили.

Любовта на хората е още слаба и мирът не може да дойде, понеже няма достатъчно Любов, нищо повече. Дотогава, докогато снеговете се топят, реките ще преливат. Къщи ще влекат. Докато има големи порои, докато падат големи дъждове, ще има наводнение. Щом престанат дъждовете да валят и снеговете да се топят, нещата ще дойдат в стария ред. Кога ще престанат тия наводнения? Когато ще престанат снеговете да се топят. Когато ще дойде мирът? Когато ще дойде Любовта. Казвате: Господ не знае ли? Господ знае, но мирът е потребен заради нас, не е заради Господа. За Господа е безразлично дали хората се бият, или кротуват. Той ги гледа. Ако един грънчар вземе една сопа, ще изтроши грънците, кому ще направи пакост? Хората с войната правят пакост само на себе си. Знаете ли, че за всяко едно гневно състояние има един гняв в човека, че като се разгневи няколко пъти, около пет милиона клетки измират. Живи клетки умират. Ти, който дигаш една война, и умират пет милиона клетки в тебе, миролюбив човек ли си? Казваш: Кога ще се оправи светът? Когато ти се оправиш. Че ти избиваш от два до пет милиона същества у себе си. Мъжът и жената се карат, всеки избие по пет милиона, десет милиона клетки. Синът и дъщерята се карат, по пет милиона, десет милиона избиха. Двадесет милиона избиха. Много миролюбиви хора са. Сега се бият на земята. Ако целият християнски свет, навсякъде по земята, ако хората обърнат поглед нагоре, тези, които вярват на думите, мирът как ще дойде. Аз да ви кажа: Имах един случай преди години, минавам на едно место, гледам около 7–8 деца хванали един паток, вързали го, нанизали царевица на една нишка, той я нагълтал и те го разиграват. Той ял царевицата, нагълтал конеца, държат го те за конеца, той си отворил устата и играе. Не може да излезе царевицата от стомаха. Смеят се децата. Минавам аз и казвам: Деца какво правите? Казва: Този паток яде нанизана царевица. Рекох: Не може ли да го пуснете. Как да го пуснем. Колко пари искате за тази негова глупост. Какво искате. Ако купиш шекер, може да го пуснем. Казвам: Купихме шекер и пуснаха патока. Отрязаха конеца. Аз можех да чета морал на тези деца. Казвам: Внимавайте, че Господ като ви гледа един ден и той ще наниже някоя царевица за вас. И вие ще се намерите в положението на патока. Казвам: Не яжте нанизана царевица. Той е доста умен патокът. Ако му дадеш кафе не го яде, но не знаял, че има тънка нишка царевицата. Глътнал я, мислел, че ще я разкваси.

Та казвам: Този недоимък, трябва да се премахне. Има неща, които трябва да се раздават в света. Да не съдим хората за това, което правят. Оставете, не говорете за това, което правят. Трябва да престанем да говорим за греха. Защо стават убийства в света? Двама момци се влюбиха в една мома. Единият убива другия заради момата. Ако единият каже, нека я вземе другият, няма да има никакво убийство. Някой път убийствата стават за пари. Та казвам: Ако се премахнат всичките ония неща. Че първото убийство, коя беше причината? Религиозна работа. Първите хора като принесоха своята жертва на Бога, стана причина да се зароди едно убийство. Понеже димът на единия отиваше на горе, а димът на другия – надолу. Следствие на това, единият убива брата си, защо неговият дим да пъпли по земята. За религиозни работи какви ли не войни не са ставали в света. Във вярванията в миналото, във всичките идейни хора са се убивали едни други. Та всичките спорове в семейството, че не са ли любовни работи. Сегашните мъже и жени, сегашните културни жени не живеят добре. Едно време живееха по-добре. Като тръгне сега жената прави само погрешки. Забелязва на мъжа коя жена погледнал, какво говорил. Да се радва жената, че има воля в мъжа, че с която и жена да ходи, чист е мъжът, не е мислил да прави пакост. Така разрушаваме семейството. Онзи брат, който ходи със сестрата, лошо ли мисли? Онзи баща, който ходи с дъщерята си, лошо ли мисли? Ти имаш един мъж, който баща ще стане. Ти му туряш големи престъпления, че тази жена, че онази жена, върши престъпления. Какъв баща ще стане? Казва: Не бива туй да го търпиш. Та казвам: Напуснете този ваш стар навик, той е останал от дявола. Ще го предадеш на мъжа. Подозрението ще го предадеш навсякъде. Имайте вяра, че ние живеем в Бога. Има едно същество в света, което е чисто. То е Бог. Ако мъжът обича една жена, ако той има Любов към нея, той никога не може да направи пакост на другата жена, изключено е. Туй е, което аз зная. Ако една жена обича един мъж, никога не може да направи пакост на друг мъж. Една жена, когато обича един мъж, никога не може да събуди лошата страна, ще събуди много благородна страна. Всичките мъже ще гледат с уважение и почитание. Когато мъжете не гледат по този начин, закона не разбират. Казвате: Играем си с мъжете. Онези жени, които си играят с мъжете, друг въпрос е. Онези мъже, които играят с жените, друг въпрос е. Ние говорим за закона. В Любовта престъпление няма. Сега вие ще кажете: Ние къде сме? Ако любите, от първите сте. Дали любим, то е друг въпрос. Ако не любите, ще се научите да любите. В това седи да възлюбиш Господа Бога Твоего. Това значи да възлюбиш баща си, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш себе си. Три неща в света да възлюбиш: да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш себе си. Това е редът, по който вървят. В дадения случай Любовта към Бога, това е бащата. Любовта към ближния е майката, а Любовта към себе си е синът. Нищо повече. Ако ти обичаш ума си, ако обичаш сърцето, ако обичаш и тялото си, ти не можеш да направиш престъпление. Престъпленията произтичат само като не обичаш ума си, сърцето си и тялото си. Ако ги обича, той не може да направи престъпление. Първото нещо е – трябва да имаме Любов. Или казано другояче: Не може да направиш престъпление, ако обичаше майка си, баща си, братята си, сестрите си. Ако не обичаш майка си, баща си, братята си, сестрите си, ти ще направиш престъпление. Християнството седи в туй: Възлюбете се всички. Любовта ще внесе във всяко отношение новия живот. Любовта това е новият живот, това са новите хора, които влизат в света, новите семейства, новите бащи, новите майки, новите братя, новите сестри, новите учители, новите адвокати. Това е новото в света. Любовта трябва да влезе. Тя е мощната сила в света. Някои мислят смирение. Смирението не е Любов. То е друг въпрос. Ние говорим за Любовта, която иде да изправи света и всичките недъзи в света. Дотогава, докато делиш парите с брата си, ти нямаш Любов. Що ми са тия пари? За мене всичко, което имаме на земята, е мое. Може да се ползувам от всички блага на слънцето. Ако е за пари, аз мога да заставя хората да ми дадат пари. Но външното заставяне е заблуждение. Аз разполагам с Любов, която е мощна сила. Не само за себе си. Аз една нощ ще направя и ще запаля света с Любов. Ще оставя той да се изправи. Ще запаля света с Любов и ще го оставя сам да се справи. Като се запали целият свет с Любов, всичките хора ще имат това, от което сега се нуждаят. Та казвам: Любовта седи да възлюбиш баща си с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила, да възлюбиш майка си, да възлюбиш ближните си и най-после и себе си като възлюбиш, ще възлюбиш ближните като себе си. Казвам: Сега да възлюби човек своя ум, да възлюби човек своето сърце, да възлюби човек своето тяло. Казваме другояче: Да възлюбиш своята душа, да възлюбиш своя дух, това е онова новото, което сега иде.

Ще ви прочета само малко нещо:

40. беседа, държана от Учителя
на 26 юли 1942 г., 10 ч. с., неделя
Изгрев, София

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, хора, сега, път, любов, казвам, баща, възлюбиш, всички, свят, казва, себе, дойде, добре, живот ,

 Неделни беседи , София, 26 Юли 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON