НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Разумни и незлобиви

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Разумни и незлобиви

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, човек, всички, има, хора, свят, казва, казвам, тебе, време, условия, бог, божествен, желание, добре, земя, друг ,

 Неделни беседи , София, 14 Юни 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„Благост, благост“.

Ще взема няколко стиха от 10 гл. на Матея, от 16 ст. до 21 ст.

„Духът Божи“.

Отдавна в миналото още от памти века с обърнато внимание на големите противоречия, които съществуват в света. Христос дава едно правило: Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите. Стремежът на всички хора в света е да живеят добре. Това е един вътрешен стремеж. В цялата природа всички живи същества имат желание да живеят добре. Ние хората нямаме ясна представа за растенията. Не че в тях няма желание към добър живот. Например, за малките насекоми и за другите животни ние мислим, че те нямат страдание. Значи само ние страдаме. За растенията казваме: Това е растение. Допуснете, че в света има един Промисъл. Този промисъл може да е чисто обществен, може да е само на физическия свят – за личността, или за човека, а може да съществува и за всички живи същества. Например, един автор, някой философ или поет пише една книга. Той все ще я пише за някого. Този, за когото е писал един ден като чете книгата, ще разбере вложеното в нея. Та казвам, и природата има писани книги, както Бог е писал. Който знае, как да чете, той ще намери ония неща, които са необходими за неговия живот. И трябва да се признаят тия неща, а не само да кажем, че някой говорил или писал нещо. Може да е писал някой търговец, да препоръчва дрехите си. Той пише: Това са хубави вълнени дрехи. Ако търговецът знаеше как да препоръчва своите дрехи, да ги представя като чисто вълнени, каква пропорция, колко на% от всичко е истината. Не че този човек няма желание да продава чиста стока, но е него са излъгали. Продали са му дрехи за чисто вълнени без да са такива. Той продава на другите дрехи от чиста вълна, но като ги разгледаш, оказва се, че не са чисто вълнени. Всички съвременни теории за живота не са абсолютно чисти, има някакъв процент примеси. Например, теорията за създаването на света на учените и на религиозните хора отговаря ли на абсолютната истина? Следователно, тя е създадена в тъмно време, не е създадена когато слънцето е греело, тя е създадена през нощта в бурята на живота, а не когато дърветата и цветята са цъфтели. Каква философия има в тази теория. Тя е временна философия, временна теория. Такива са и състоянията на хората – временни, преходни. Като видят, че някой е весел, радостен, те не могат да го търпят и казват: Какво се е развеселил този човек, защо е толкова радостен, не знае ли, че има страдания в света. Страданието е повече от радостта. Според мене страданието е изключителен процес в света, а радостта е закон вътре в света. Не са болестите, които преодоляват. Животът преодолява. Здравето е качество на живота. Може да се приведат много примери за изяснение. Вие, религиозните хора, често се спирате върху известни въпроси. Казваш: Господ не се грижи за мене. Не. Много се грижи за тебе. Трябва да имаш ясна представа, че в нашата система има два милиарда слънца. Около тях има други слънца и те си имат там свои планети, които се грижат. Кой се грижи за тях. Те сами ли се движат. Значи милиарди земи, милиарди слънца и всички заемат част от пространството. Земята, която се грижи за своите произведения, мислите ли, че Господ няма да се грижи за всички. Как мислите върху това? Кой друг може да се грижи за тебе. Ти мислиш, че за тебе трябва да се грижат всички. Колко време трябва да мисли Господ заради тебе? Ако Той е създал два милиарда слънца и всички очакват Той да има грижата за тях. Колко време ще определи за тебе? Вие трябва да разсъждавате правилно. Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас. И ще дойде ред за всеки едного поотделно. Това е специфичната Му мисъл. В Неговата мисъл всички са предвидени. Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото. Там, дето всичко е предвидено. Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг. Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл. Но в общия промисъл и волът е предвиден. В специфичния промисъл, друг е въпросът. Представете си сега всички мислят, че са независими в света. Те мислят, че каквото искат могат да направят. Това е едно заблуждение, че човек е независим. Могат да мислят каквото искат, но не е така. Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска. Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата. Каквато авторът е съставил. Но не каквато публиката иска. Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят. Ако една майка се подава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя? Не ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно. Пък и майката не ражда каквито иска деца. Може ли да ражда деца, каквито хората искат? Може ли да бъде денят какъвто ти искаш? Не. Ти ще раждаш такива деца, каквито природата изисква. Ти ще се проявиш както настоящето изисква, а не както бъдещето. И дървото ражда плодове, каквито днес отговарят на него. Прав е човек да каже: Аз играя роля, каквато искам, но не става така. Обаче, Божественото, когато се появи в човека, тогава той може да играе каквато роля иска. Ако е цигулар, ще каже: Аз ще свиря на цигулката и цигулката не може да издава друг глас, освен на цигулката. Тя издава такъв звук, за какъвто е направена. Ако вземете една стара цигулка от Гарнелии или от Амати, те се различават по тембъра си, по мекотата си, но вън от това зависи и от цигуларя, който свири. Ако свири на една цигулка от Гарнелии, ще излезе един тон, но ако свири на Амати или Страдивариус, тонът ще бъде друг. Та казвам: Хората са различни инструменти. Някои от тях ги виждаме, че са много прости цигулки, свирят на него, но не издава хубав тон. Тази цигулка, която е попаднала в лоши ръце, губи от гласа си. Попадне ли в ръцете на един майстор, тя се повдига.

И тъй когато се проповядва едно учение, и се тълкува дали и право или не, трябва да се види, дали се ръководи от Божествения Дух. Ако Божествения Дух ръководи, хората се повдигат. Същото се отнася и до знанието. Трябва да се знае, за какво е предназначено това знание. Вземете в съвременния свят безпокойството, което съществува между хората. Те казват, какво ще стане с нас. Какво ще се страхуваш, какво ще стане с тебе. Това зависи от тебе. Ако се грижиш за себе си, ще ти бъде добре, ако не се грижиш, ще пострадаш. Казвам: В света съществуват условия, които трябва да използуваме. Често ние страдаме от това, че не сме използували всички добри условия, които ни са дадени. Да ви приведа един пример. В един от съвременните европейски университети един от професорите, няма да ви кажа името, той бил някак си неразположен към един от студентите, гледал да го скъса някак, да го смачка. Студентът се чудил, какво иска професорът от него. Неразположен бил професорът. Един ден професорът вървял по една улица, паднал някак си и изкълчил крака си – не може да стане. Притичва се един господин, повдига професора, хваща го под ръка и го пита, къде живее. Като го завел у дома му, професорът се обръща към господина и вижда, че това е този студент, към когото имал неразположение и късал на изпитите. Като погледнал към този момък, в тоя момент сърцето на професора се обърнало към този студент. Оттам насетне професорът бил крайно разположен към този студент и на последния тръгнало напред. До това време студентът беше неспособен, но един важен момент спаси положението му и той стана талантлив. Професорът казва: От този момент като влизах в класа, поглеждах, дали този студент е там. Той ми стана приятел. Докато беше злото в мене, студентът ми беше неприятен. Ако и студентът мисли, че професорът има само едно желание да го измъчва и той не е прав. Професорът, това е съдбата. Щом си внимателен към нея, и тя ще се смекчи. Ако студентът беше казал: Така му трябва, нека си счупи крака, съдбата нямаше да се смекчи към него. Друг един пример. Това се случва в България. Един господин върви по улицата и носи в джоба си едно хубаво перо от тези златните. Случайно пада перото от джоба му. Гледа един човек тича подир него и му подава перото. Той казва: Благодаря! Благодари той, но след два, три дни вижда същия господин – хванали го двама души и го карат някъде. Той се заинтересува и пита, къде го карат. – Има да дава, не си платил дълговете, затова ще го затворим. – Оставете го, не го затваряйте. Изважда от джоба си и плаща заради него дълга му. Това е услуга. Това е благодарност. Той казва: До това време аз нямах желание да давам, но от този момент в мене се пробуди чувството на състрадание и справедливост. Казвам: Този човек намери перото ми и ми го даде. Той можа и да го скрие. Тази постъпка събуди в мене чувство на справедливост и аз бях готов да му помогна. И аз пожелах да покажа своята човещина. Ако ти занесеш перото на човека, ще видиш от друга страна подкрепа. Така ще ти благодарят. И в света съществува един общ промисъл. Дойде един човек, иска от тебе една услуга. Господ работи чрез него, услужи му. Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора. Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна. Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга. Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки. Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действува в тебе. Няма да се мине дълго време, ще видиш добрите последствия от твоята постъпка. Ако ти постъпиш по Божествено, и с тебе ще се случи това, което ти си направил. Ако не постъпиш по Божествено, ще носиш последствията.

Христос казва: „Бъдете разумни както змиите, и незлобиви както гълъбите“. От тях трябва да се учим. Незлобив трябва да бъде човек като гълъб. Казвате: Човек не може да бъде незлобив. Самата наука ще го застави да не бъде такъв. Той изучава често растенията, бръмбарите, насекомите, ще реже главите им, ще къса главите им, ще ги туря в спирт за някакво бъдещо време. Та учените хора без да искат правят престъпление. Тук имаше един познат, който цели десет години хващаше пеперуди, осакатяваше ги, туряше ги в спирт, под стъкла. Не мина много време, случва му се едно голямо нещастие. Той казва: Аз зная, че това нещастие ми дойде заради пеперудите. Някой път някои отидат в операта да играят, да пеят. Знаете ли че тези оперни певци са мъченици. Аз никога не бих желал да бъда оперен певец или артист. Те като играят на сцената, заемат такива мъченически пози, които не им се отразяват добре. Като ги гледаш на сцената, виждаш мъчението, което преживяват. За да създадат ефект, те се изопачават. Този грим на лицата им не се отразява добре. Друг е въпросът с тези, които дават концерти, те не си турят грим. Тия артисти трябва да изчистят този грим от лицата си. Те изтриват лицата си с кърпите и после със същите кърпи си услужват. Представи си, че тия хора трябва по четири, пет пъти да мажат лицата си, веждите си. Мъченици са те. После има други мъчения. Да играеш роля, която не ти е присърце. Например, една млада девица търси чистотата, а артистът я прегръща, трябва да играе роля любовна. Той иска да се жени за нея. Тия неща се оправдават с бъдещето, което иде – страданията. Страданията на едно растение се оправдават с това, че от това растение може да се направи една хубава цигулка, един хубав инструмент, който да причини на хората хиляди блага. Един добър цигулар може да причини на хиляди хора полза. Една цигулка, направена от едно дърво помага на цялото растително царство. Като се свири на тази цигулка, цялото растително царство се подобрява. Един човек като живее добре, с неговия живот се подобрява и животът на цялото човечество. Той е като един център. И Бог е център. Ти като живееш добре, ти ще подобриш живота на всички същества. Един ден като отидеш на небето, ще кажат: Този е, който повдигна цялото човечество напред. Той може да е един философ, или поет, или цар, или може да е един овчар в гората, не е важно, но той става подтик. Дванадесетте апостоли не бяха милиони, не бяха свършили с някои особени дипломи, но дванадесет обикновени хора, но те помогнаха на света. Те принесоха много по-голяма полза на човечеството, отколкото много учени или философи.

Та казвам: В нас, съвременните хора, Бог е вложил много голямо богатство, в един човек Бог е вложил една душа. Това е ценното. Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа. Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света. Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света. Казваш: Какъв ще бъда. Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте? Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки. Казват, че в Адама всички са сгрешили. Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. Обаче днес вие сте извън Адама. Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка. Че тогава защо гласувахте и вие в него? Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо? Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете? Ако вие не бяхте си дали думата. Ева нямаше да сгреши. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че това не е истина. Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина. Това е предположение само. Душата на човека е нещо, в което човек трябва да вярва. Сам човек е жива душа, в която живее един безсмъртен дух. Казвате: Тогава той има отлично сърце, един отличен ум. Значи, ти си изпратен в света да работиш чрез този дух, който е вложен в твоето тяло. Чрез твоя ум, чрез твоето сърце ти придобиваш необходимото за тебе знание. Това знание иде от възвишените същества. Всички хора се нуждаят от вътрешно познание. Представете си, че в миналото сте имали едно голямо нещастие. Ти се молиш, но никой не те слуша. Даваш сигнал, никой не те чува. И в сегашния живот, когато някой параход потъва в морето. Дава сигнал и се притичат на помощ. В миналото е давал сигнал, но никой не се е притичвал. Значи като влезем в един организиран свят, веднага ни се отговаря. Когато Бог не отговаря на нашите мисли и желания, ние сме вън от организирания свят. Това показва, че човек още не е станал част от организирания Божествен свят. В организирания свят, всякога се дава отговор. „Просете“, казва Евангелието. Аз прося чистия въздух. Трябва ли ангелите да ми донесат този въздух в бъчва? Те ще ме заведат на такова място, дето има чист въздух и аз ще дишам благото, определено за всички. Та в миналото хората са били затворени и благата са били затворени. Ние отваряме света на Любовта. Някога като проповядвам за Любовта, казвам: Че това е нова врата, която Бог е отворил за хората. Хората трябва да я търсят. Затова Христос казва: „Аз съм вратата“. Любовта е новата врата, която Бог е отворил и която ще ви въведе във Вечния живот, във вечния порядък на нещата, дето ще се реализират най-хубавите ви желания. Като влезеш в този порядък, ти няма да искаш да бъдеш богат, няма да искаш да бъдеш много учен, да имаш много книги. Дето и да се намираш в този порядък, като искаш да четеш, навсякъде ще имаш възможността: Във всеки лист навсякъде ще може да намериш това, което те интересува. Някога ходиш, търсиш някой авторитет да четеш. За мене всеки лист е авторитет. В листа аз чета. Аз зная как да го чета. Какво е написано във всеки един лист? (В) сегашните библиотеки не е писано туй, което е в природата. Едва след 10 хиляди години ще бъде написано. Ако река да чета какво е писано там, ще кажа: Там е писано и за зелената трева и за камъчетата, и за дърветата. Във всичко има известна философия. Във философията на живота се крият благото и радостта. Аз поставям работата така: 5 или 10 дни си бил гладен. Ти носиш един диамант голям като паче яйце. Аз нося един хляб и ти казвам: Избери си едно от двете: диаманта или хляба. Кое от двете ще избереш? Предстои ти да извървиш един път от 50 километра. Ще избереш ли диаманта голям като паче яйце или хляба? В случая хлябът е по-ценен от диаманта, нищо повече.

Казвам: Всяка Божествена мисъл, която може да посееш. Всяко Божествено чувство и всяко Божествено желание, което може да посееш, струва повече от всичките богатства, които човек може да има в света. Да ви приведа един древен анекдот: Един овчар в миналото, като пасял овцете си, от време на време се изгубвала по една овца, по една от неговите овце, и другите овчари се оплаквали, че някой крадял от овцете им. Един ден първият овчар се запознал с друг овчар, дошъл отнякъде със своите овце. Щом се запознал с него, оттам насетне той забелязал, че неговите овце не се губят вече. Всичките овчари, които пасли овцете си около първия овчар, които го крадели, се махнали от това място. Казвате, как тъй. Казвам: Щом дойде една отлична мисъл, или едно отлично желание във вас, всички лоши желания и мисли във вашата душа напущат душата ви и бягат. Хубавата мисъл господствува вече. Щом хубавата мисъл не е в твоята душа, около вас се трупат лошите овчари и вие постоянно се смущавате, и вашата нервна система ще се омаломощи от лошите условия. Това не ти върви, онова не ти върви, оскъден е хлябът, малко е водата, вкъщи викат. Казвам на съвременните хора, че те трябва да имат вяра в Бога, придружена с любов. Чудни са сегашните хора, даже и най-напредналите. Те не знаят, че даже и най-малкото съмнение, проникнало в ума им, е вече спънка. В древността един от великите учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине. Всеки, който минавал, все пострадвал. Учителят му казал: Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе. Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят. В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове. Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при учителя си и казал: Много добре се отнесоха с мене. – Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна. Сега вие седите и казвате: Това е звяр. Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога. Казвате: Възможно ли е? Един ден като бях във Варна, наблюдавах чайките. Една чайка се спусна надолу, а рибите навлизат дълбоко във водата. Тя слиза надолу, те потъват надълбоко. Двайсет пъти се спуща надолу, двайсет пъти се издига нагоре, нищо не може да хване. Като не можа да задоволи глада си, тя се спря на едно място и започна да се моли на Господа. Казва: Господи, дай ми нещо за ядене, гладна съм. Аз намирам желанието на тази чайка на място. Често и човек има едно желание непостижимо, може би цели двайсет години се стреми към него, казвам: Обърни погледа си към Бога. На двайсет и първата година твоето желание ще се постигне. Не губи надежда. Моли се постоянно и желанието ти ще се реализира. Казвате, че сте остарели. В Божествения свят старо няма. В Божествения свят има вечно подмладяване. На земята хората вечно остаряват, а в Божествения свят вечно се подмладяват, точно обратното. Туй, което на земята вечно остарява, на небето вечно се подмладява. На земята всички един след друг остаряват, а в Божествения свят процесът е обратен. Там съществува вечно подмладяване. Там всички са млади, а на земята всички са стари. Онова дете, на което майката постоянно помага, не е младо, то е старо, по-старо от най-стария човек. То и като младо е старо, и като старо е пак старо. В Божествения свят такива работи няма. Това дете няма нужда от майка си да му помага. В него се заражда желание то да помага на другите. Това е казано в Писанието: „Които очакват Господа, ще се подмладяват“. Не мислете, че баща ви или майка ви ще ви подмладят. Процесът на подмладяването е процес на Божествения свят. Като възприемате Божествената Любов, ще се подмладите. Ако гъсеницата знае, как да се подмлади, защо човек да не знае? Гъсеницата след четири, пет месеца се подмладява, пеперуда става. По същия закон е хората могат да се подмладят, но те са забравили закона на подмладяването. Защо? Защото живеят при съвсем лоши условия. Докато е гъсеница, условията на живота ѝ са лоши, след известно време, когато се превърне на пеперуда, животът ѝ от несносен, става отличен. Тя се преоблича в хубава царска премяна и става като царица. Тя се облича в хубави красиви дрехи.

Казвам: Онзи, който ви е изпратил на земята, има грижата за вас. Сега аз говоря на онези от вас, които съзнават, че има душа. Вие някой път се намирате в дълбоки изби, при които мъчно е да ви се покаже, какво е Божествения свят. Трябва да ви извадят от тези изби, да видите, къде е онзи свят. Вие сте потънали в една изба и докато не излезете от нея, и не уповаете на вашите криле, вие не може да видите Божествения свят. Като излезете от избата, ще видите, че отвънка е раят. В избата, в която живеете, там е адът. Казвате: Кой ще прецени? Казвам: Ако животните познават, кога полетата се раззеленяват, когато цветята се разцъфтяват, защо ние да не знаем, кога ще дойде Божественото в човешката душа? Ако животните познават, кога иде пролетта, защо ние да не познаем, кога иде Божествената пролет? Всеки от вас трябва да даде подтик на своята душа, да работи за общото благо. Когато реката потече, има ли тя възможност да задържи водата за себе си? Не, тя пропуща водата да тече през нея, да тече надолу. Следователно, когато Господ дава своите благословения, ние туряме ли каци да го събираме? Оставете тези каци. Цялата земя е Божествена съкровищница. Тя е проводник на Божествените блага, проводник на Божествените мисли, на Божествените чувства и желания, които Бог изпраща в света. Тя е проводник на онези Божествени сили, които Бог изпраща на земята. За да се подобри твоето положение, стани и ти проводник на Божественото. Когато си поставиш за цел да не мислим за себе си, твоето положение ще се оправи. Да ви приведа един пример. Ако майката постоянно казва на детето си, че трябва да израсте и детето мисли само за това, то скоро ще се сбабичоса. Ако детето не мисли за своето израстване, то само по себе си ще израсте, толкова, колкото му е потребно. Ти не трябва да мислиш и колко богат ще бъдеш. Това ти е определено. Не трябва да мислиш и колко умен да бъдеш. Аз мисля, че богатството е изключено за глупавите хора. То е изключено и за болните хора, то е изключено и за слабите хора. Богатството е качество за здравите, за умните, и за добрите хора. То е на тяхно разположение. Аз сега разглеждам право. Не тъй както статистиката казва, че богатството е на разположение на богатите. Но богатството, което е на мое разположение, на най-умния човек. Всичкото богатство, което съществува в природата, е на негово разположение. В дадения случай, аз мога само да се ползувам. Сега чудни са по някой път хората. Някой иска, търсят лекарство. Аз някой път като съм неразположен наместо да отида в аптеката, излизам вън, турям си гърба на слънцето, концентрирам ума си и лекарството от слънцето иде. След като се попека 10–15 минути, каквото и да е главоболие, ще изчезне. Коремоболието ще изчезне. Как става това, то е моя работа. Най-първо като се пека на слънце, аз се нагаждам тъй хубаво, че да ме стопли. И да прати енергиите си към стомаха ми. Аз когато се пека на слънце, мога да ви дам един метод, много малко закусвам, като бръмбара. Приемам един бръмбарски обед. Една–две череши, ще сипя в термоса си топла вода и от време на време ще гълтам по малко топла вода. И се пека на слънце. Казвате: Какво ще стане? Ще стане туй, което никъде не става. Тази вода привлича енергиите, които идат от слънцето. Като пожелае това вече знаят на слънцето или изпращат туй, което ни трябва. Туй, реалното, което лекува, ни го изпращат от специфично място. Веднага се размърдва мястото. Това е доста трудна работа. Помоли слънцето да ти изпрати слънчева енергия и то ще ти изпрати от своята енергия, от специално място. Тази енергия иде по права линия. Знаете ли каква малка част се изпраща. Земята е един милион и 500 пъти по-малка от слънцето. Нашата България е още по-малка от цялата земя. Колко енергия пристига до нея? Да ви кажа магията. Когато обичаш човека и когато той те обича, всичко ще направи заради вас. Когато вие обичате, всичко могат да направят заради вас и в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло, това, което е приготвил Господ за онези, които го любят“. Цялата природа е приготвена за нас, за онези, които любят, много неща. Трябва да отворите душата си за Божествената Любов, за да се притекат Божествените блага, да дойде онзи процес за вечното подмладяване на земята. Хората трябва да се обичат, да се стремят към Любовта, за да се подмладят. Сега ние трябва да станем слепи за погрешките на хората, в какъв смисъл? – Във всякакъв смисъл. Някой казва: Ти имаш да даваш. Защо не си платиш дълга? Че ти се поставяш съдия. Кажи на човека: Имаш ли да даваш нещо? – Имам. Тогава аз изваждам и плащам. Аз разполагам с несметно богатство. – Ти имаш ли да платиш? – Нямам. Там, дето минавам, аз плащам дълговете на хората. Щом съм по-богат, аз ще плащам за всички. Някой е болен, аз ще отида да помогна. Че някой съгрешил, не го питам защо съгрешил. Но казвам: Ти болен ли си? – Болен съм. – Ще ти помогна. Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте. Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага. Често, вие правите погрешките на животните. Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост. То вижда, че друго куче носи костта. Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче. Вън от брега друго куче чака, да вземе костта. Взима я и заминава. Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма. Задигнал я някой. И ние сме от онези, които търсят костта във водата. Това е въображаемото нещастие, което съществува. Дръж костта в устата си. Благото, което търсиш, Бог е вложил в тебе. Благодари за него. Виждаш, че един човек се проявил, умен е той. Казвам: Радвай се, че този човек се е проявил. Радвай се, на доброто сърце на добрия човек. Гледай и ти да се проявиш. Често чувам някой да казва: Не мога да бъда като апостол Павел. Че как да не можеш. Апостол Павел го биха пет пъти по 39. Апостол Павел имаше една особена философия. Знаете ли защо го биха толкова пъти? Той ходеше да гони християните, да ги връзва, да ги затваря. Затова и той стана християнин, всичко му се върна. Той казваше: Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие. Понеже той гонеше християните и него гониха. Та трябва да престанем и ние да се гоним. Чрез тия страдания той се убеди, че не трябва да се гоним едни други. Трябва да убедим света, че за всяка наша погрешка има възмездие, и на всяко добро се отговаря с изобилни блага. Няма защо хората да се изнудваме. За всеки едного е дадено повече, отколкото трябва да има. И отколкото той очаква.

Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“. При най-лошите условия, когато се намирате, бъдете разумни като змиите, при най-лошите условия и при най-добрите условия бъдете незлобиви като гълъбите. Затова Христос казва: Като се намериш в трудно положение, бъди умен като змията. Като се намериш в добро положение, бъди незлобив като гълъба. При най-лошите условия бъди като змията. Като живееш, ще се намериш и при едните и при другите условия. Аз сега имам други методи. Значи при лошите условия ще бъдеш разумен като змията, при добрите условия, ще бъдеш незлобив като гълъба. Само така ще използуваш едните и другите условия. Бъдете разумни като змиите, за да използувате най-лошите условия бъдете незлобиви като гълъбите, за да използувате най-добрите условия, които Бог ви е дал. Благодарете на Господа за душата, която е вложил във вас, за духа, който е вложил във вас. Тъй казва Христос: „Не бойте се, молете се на Отца, Който е благоволил да ви даде Царство“. И в това Царство както на земята, ще бъде онази вечна справедливост, вечна Любов, които ще премахнат всички страдания, всички сълзи, които сега текат по човешките лица.

Благословен Господ Бог наш.

Отче наш.

36. беседа, държана от Учителя на 14 юни 1942 год. 10 ч. с., неделя
Изгрев, София

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, човек, всички, има, хора, свят, казва, казвам, тебе, време, условия, бог, божествен, желание, добре, земя, друг ,

 Неделни беседи , София, 14 Юни 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON