НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Послушни и непослушни

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Послушни и непослушни

Най-често използвани думи в беседата: има, казва, може, края, край, живот, любов, аз, всички, начало, бъде, ден, казвам, сега, всичко, хора, човек ,

 Неделни беседи , София, 21 Декември 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва.

„Ще се развеселя“.

Ще взема само няколко стиха от 21 глава от Евангелието на Матея – от 28 стих до 33 стих.

Двамата послушни и непослушни синове. Единият казва: „Няма да ида“, другият казва: „Ще ида.“ И двамата послушни и двамата непослушни.

Неразбраният живот е комедия, разбраният живот е драма, приложеният живот е трагедия. Ще кажете: Че как тъй? Драма е когато някой човек те обича, както баща ти върши всичко заради тебе и ти го подозираш. Като си замине за другия свят ти разбираш, че той те е обичал. Това е една драма в живота. Представете си, че вие разбирате живота, да идеш и да се биеш за отечеството си. То е трагедия. Очаква те смърт. Щом съзнаваш дълга си, трагедията ще дойде. Щом съзнаваш, че не си изпълнил нещо, както трябва, то е драма. То е едната страна на живота. Всичките хора на земята са от тия два вида синове. Всички имат много големи претенции. Най-първо човек обича да му служат, да го уважават, да го почитат. Той обича да бъде господар, каквото каже да стане. Колцина хора са постигнали това? Искаш да заповядваш. Можеш ли да заповядаш на земята да спре, да не върви? Може ли да заповядаш на слънцето да не залязва? На една муха може ли да заповядаш да не хапе? Като намери, че си се захласнал някъде, забие жилото. Казва: Какво си се захласнал? Един стражар е тя, казва: Не трябва да се захласваш.

Съвременните хора трябва да имат една правилна философия. Запример, всички сте все учени, философи, свършили сте гимназия, запознати сте с x, y, z. Три неизвестни, какво означават. Имате ред процеси, с които може да се намери, на какво е равно x, на какво е равно y и на какво е равно z. След като разрешим, ние пак не знаем какво значи хикс. Някой път намериш, че хикс е равно на единица, някой път – на нула. Според мене хикс е едно неизвестно число, което сега се заражда. Яйцето, което се заражда във вътрешността на една кокошка, е хикс. То зависи от вътрешните условия. Най-първо това яйце е много малко, невидимо. Като храним кокошката, това яйце се увеличава, увеличава, стане голямо, снесе се. Хикс е равно на яйце. Тогава търсим по кое време ще се снесе яйцето. Игрек, това е яйцето, което е поставено под кокошката да се мъти. След като се излюпи, то е игрек. Зет, това е пилето, което търси своята храна. Къде ще я намери?

Та казвам: Ако човек не впрегне своя ум на работа, ако не впрегне своето сърце на работа и своята воля на работа, той не може да разреши неизвестните хикс, игрек и зет. Всеки от вас има известни желания, той трябва да ги постигне. Ако не постигнете едно ваше желание, страдате. Но трябва да знаете, като снесете яйцето, къде ще го снесете. Ако го снесете зимно време при 35 градуса под нулата, какво ще стане? Ще се пръсне. Това яйце ще замръзне. Значи, трябва да снесете там, дето не замръзва. Ако го снесете лятно време при една температура от сто градуса, туй яйце ще се опече и пак няма да постигне своята цел. Чудят се някои защо желанията така не си постигат. Чудни са хората в своите разбирания. Те не създали света, пък искат да бъдат господари на света. Най-първо имаме един млад момък, много красив, отличен, роден от добър баща и една мома, родена от добър баща и благородна майка. Един ден момата само като го зърне, сърцето ѝ е радостно, весело, че го е видяла. Целия ден работи с една идея, отдалеч е зърнала гърба му само и не иска повече. Но после с това не се задоволява. Тя иска не само с очите си да го зърне, но тя иска да чуе гласа му, как говори – втората фаза. Щом чуе гласа му и там не се задоволява, иска да го пипне за ръката, да го поздрави и най-после пожелае да се запознае с него и после пожелае да му тури един юлар на главата. Стане му господар: Ти вечерно време ще се връщаш рано. Може да четете живота на Йоан Веслей, един прочут английски проповедник, който мислил да реформира света, започнал да проповядва. Даже в България има последователи на неговото учение. Методистите са последователи на Йоан Веслей. Един ден като Адама в рая казва: Не си струва сам да живее човек. Да проповядва свободен е човек на всякъде, но един ден му се поискало да има една Ева. Казва: Ще бъде по-добре, ако дойде Ева в моя рай. Ще бъде нещо отлично. Намира той една Ева. След три дни казва на един свой приятел: Не си струва човек да се жени. Тази Ева казва: Ти до сега ходеше с братя, със сестри, сега да ги няма такива сестри. Да получаваш писма от тях, не може тъй. В семейния живот такава евангелска свобода не може. Той я убеждава, но тя казва, че не е разбрал Христа. Такъв Христос, казва, не го искам. Ти тук ще се подчиняваш на закона. В Англия има закон, хваща го за косата, че му разтърсва главата. И тогава Иван Веслей като среща един свой приятел, казва: Преди да бях се оженил, не мислех, сега започнах да мисля, жена ми като ми разтърси главата. Сега се оставя това, което е било по-нататък, вие ще си го представите. Той не е отстъпил, но през целия си живот е разрешавал един въпрос. Тя казва: Как ти се струва, ти може да обичаш хубаво онези, които те обичат, но жена ти, която ти разтърсва главата, нея да обичаш да видим, как ще приложиш Христовото учение. Изпитва го. Та казвам: Лошите условия като дойдат в живота, те забраняват, казват: Ти така няма да постъпваш. Сега лошите условия, запример, вие не можете да си направите баница. при сегашните условия с масло може ли да разполагате. После не можете да викате гости, когато имате 300 гр хляб. Как ще викаш, за тебе няма? Като дойде гост, по германски ще постъпиш. Германците като седнат да се угощават, всеки плаща за себе си. Българинът няма това, той е щедър, като седнат, иска да плати за всичките, да мине за много щедър. Германецът плаща само за себе си. Казвам: Трябва едно вътрешно разбиране.

Какво е нашето минало, ние не го знаем. Какво ще бъде бъдещето и него не знаем. Знаем сегашното, настоящето, сегашното положение. Страдаме някой път, защо сме в това положение. Когато един цигулар вземе цигулката и свири, пита, защо свири цигуларят. Той свири от любов, понеже обича музиката. Може да свири от принуждение, че е гладен, трябва да свири, да си изкара прехраната, да му дадат нещо. Някой оре земята, земеделец е, защо? Заставен е да си изкара прехраната, оре земята. Казвам: Всички ние сме заставени да работим, каквото и да е. Философствуваме външно, но има нещо вън от нашата философия, което ни заставя насила, една необходимост има. Казва: Аз не искам да работя. Ще работиш целия ден като някой железар. Нали сте виждали онези железари, които целия ден надуват меха, нагорещяват желязото, разгорещяват огъня, турят желязото, удрят чука. Всеки от вас надувате онзи мех, който постоянно разпалва огъня. Вас ви се вижда смешно, но целия ден изпълнявате тази служба. Казваш: Аз ще му кажа. Ще разпалиш огъня, човекът ще изчука гвоздеите, ще направи ралото. Вечерта ще загаси огъня, мехът ще спре. Преставането на този мех, това е смъртта. Смъртта е една почивка за меха. Завърти се земята, изгрее слънцето, дойде железарят, запали огъня, пак започва да надува меха. Нали сте виждали онези локомотиви излиза пара, като живи. Загасят огъня, турят машината на почивка, като че умира. На другия ден пак турят огън, пак е жива. Питате: Какво ще стане с нас? Ще си почивате, после пак ще турят огън, пак ще работите, после пак ще почивате, пак ще работите. Къде ще му иде краят? Да ви кажа къде му е краят. Понеже всички хора искат да знаят, какъв ще бъде краят. В древността имало един цар, който искал да знае, какъв е краят на живота, какъв е смисълът на живота. Разните философи му разправят, никой не може да го убеди. Няма е едно разрешение. Най-после се явява един мъдрец, който му казва: Аз ще ти кажа какъв е краят на живота. – ако ми кажеш какъв е краят на живота, ще ти дам едно от най-големите възнаграждения. Той казва: В древността имаше един цар, много умен и богат. Направи си три големи житници, всека житница по един километър, напълнил ги с жито. В първия хамбар зидарите оставили една малка дупчица. Ето иде един щурец и влиза вътре, извадил едно зърно навън и го занесъл. Не се задоволил, пак се върнал, пак взел едно и го изнесъл. Целия ден така. Казва: Какъв е краят. – Чакай да извади всичките зърна. Колко милиарда години ти трябват, до като се изтеглят всичките зърна, до като видиш какъв ще бъде резултатът. Доброто край няма, злото има край. Туй да се знае. Който иска край, край има злото. Безкрайни неща са добрите. Безлюбието е с край, любовта е безкрай. Глупостта е с край, мъдростта е без край. Жестокосърдечието е с край, милосърдието е без край. Всичките добродетели в света са без край. Казва: Какъв е краят. Ти злото ще търсиш в света. Всеки човек, който страда, това е краят вече на неговия живот. Който умира, това е краят. Който се ражда, какъв ще бъде краят. Неговият живот няма край. Доброто има начало, край няма. Злото няма начало, има край. Като ги събереш двете: Доброто има начало, злото няма начало; доброто има начало, край няма, злото няма начало, край има.

Това са ред разсъждения. Вие искате да знаете, какъв ще бъде краят. След като се ожените, какъв ще бъде краят. Питам ви: Защо ви трябва женитбата. Какво разбирате под думата женитба? Ако разбирате под думата женитба двама души да се събират да се обичат, то е начало. Като се бият двамата, това ще бъде краят. Като се обидят, това ще бъде краят, като се намръщят, ще бъде краят. Искате да знаете края. Според новата философия когато хората искат да знаят, какъв ще бъде краят на войната. Краят на войната, ще се избият хората, ще се заровят в земята, това ще бъде краят. Началото какво ще бъде? Ние не се нуждаем, какъв е краят на войната, ние се нуждаем какъв е новият порядък, който ще бъде без край. Ще има начало, няма да има край. Сега начало няма, има край. Добре, че краят е дошел. Трябва да се радваме, че е дошел краят на злото. Като изтече калната вода, ще започне началото на чистата вода, от която може да пием. Тъй разсъждавам. Какъв ще бъде краят? Краят ще бъде изтичане (на) мътната вода, ще дойде бистрата вода. Това е началото на живота. Това е новият живот. Казвам: Ползувайте се от края на вашия живот. Всичките ваши страдания са краят. Всички ваши съмнения, това е краят. Всички ваши недоразумения между хората, това е краят на нещата. Има един случай, ти правиш разлика, обичаш едного, не обичаш другиго. Ако един незрял плод не обичаш, какво значи. Ти не разбираш процеса в природата. Казва: Аз зелени плодове не обичам. Ти не говориш право. Не е време този плод да се яде, начало няма. Този плод трябва да чакаш да узрее. Казва: Аз не го обичам. Така не се говори, така не се разсъждава. Този човек като малко дете, нищо не знае, но като стане на 21 година момче или момиче, ти вече не гледаш така това същество, което по-рано ти се виждаше маловажно, глупаво, виждаш разсъждава, знае, философия има, разбира те, как ще постъпиш, не можеш да го лъжеш.

Един случай тук ми разправяха в България е станало през Великите пости. Опичат си кокошка към средата на постите, но си сваряват и коприва, сготвена с малко брашънце. Тъкмо турят кокошката отгоре, копривата отдолу, иде един господин отвън. Те веднага скриват кокошката отдолу, копривата отгоре. Той вижда, че се безпокоят, искат той да си излезе, за да излезе кокошката отгоре. Той седи, да седи копривата отвън. Смущават се, казват: Не може да ви угостим от нашето ядене коприва. Казва: Аз ще ви дойда на гости подир Великден, тогава ще има печена кокошка. Той помирисва кокошката. Той си отива и кокошката излиза отгоре. Питам: Защо седи копривата отгоре, а кокошката отдолу. Човешки съображения. Ние искаме да ядем кокошка, безпокоят ни хората, като заминат хората, туряме копривата отдолу, кокошката отгоре и започваме работа и разрешаваме живота. Казваме: Какъв ще бъде животът в оня свят. Казва: Кой е този свят. Казвам: Този свят е с край, без начало. Оня свят е с начало, без край. Тук ти ще научиш нещата, които са без начало, с край. В оня свят ще научиш нещата, които имат начало, нямат край. Ако тук не научиш нещата, които имат край, ти не можеш да научиш нещата без край. Трябва да има човек един контраст. То е все едно да нарисува един художник една картина без сенки. Що е сянка? Сенките са да изпъкнат светлите места. Страданията в живота са сенки да изпъкне онази велика реалност, която съществува в битието. Ако разбираш живота, страданията ще бъдат сенки на твоята картина. Ти ще се радваш, че имаш сенки. Мислите ли, че ако един ви каже, че не ви обича, не ви обича. Мислите ли, че лисицата не обича кокошките? Обича ги, от любов ги изяда. Минава котката покрай жабата, бутне я, не я обича, не я яде. Дайте на котката мишка, веднага я хване, изяда я. Така я обича, че с козината я изяда. Всичко, каквото има в мишката, го изяда, нищо не остава. Котката всичко изяда от любов. Често котките страдат от тази любов. Като яде такава мишка, котките страдат от тази любов. Котката живее така хигиенично, сутрин излиза да се пече като някоя дама се изглажда, но не знае да яде. Не че не знае, но от любов. Тя мисли, като изяде мишката, всичко ще ѝ донесе тази мишка. Тази мишка със своите нечистотии разстройва нейното здраве.

Следователно, вашите желания, те си имат своите нечистотии. Поне ще имате това разбиране, което има тюленът. Ако хвърлите една риба на един тюлен, той със зъба си отваря рибата и изважда червата, и тогава я нагълтва. Той изважда нещата, които са непотребни. Ние, съвременните хора, нагълтваме желанията и нашите мисли цели. Четеш някой автор, писал някоя книга, дава някаква философия, като че (е) разрешил въпросите. Казва: Всичко е тягостно в живота. Той нито на слънцето е ходил, нито на Юпитер е ходил, нито на месечината е ходил, никъде не е ходил, пък седнал и написал авторът една книга, разрешава един от великите въпроси, че всичко било бошлаф в света. Това е философия. Аз бих го поздравил, ако той бе посетил цялата вселена, всичките слънца и тогава да даде едно съчинение. Той без да е ходил, пише ред книги, казва, че (е) чел Кант. Той разбира ли Кант? Казва, чистия разум на Кант чел. Кой е чистият разум? Критикувам философията на чистия разум. Чист разум е онзи, който вижда какво има на слънцето. Чистият разум е онзи, който вижда какво има на Сириус, който вижда какво има на месечината, на Юпитер, на Меркурий, на Венера, на Сатурн, на Уран, на Нептун, като погледне, навсякъде вижда. Той нищо не вижда и казва, че Господ му говорил. Виж го ти, той друга манджа не яде. /Една сестра изсмя се високо/. Казвам: Често певците не вземат вярно тоновете. Тази сестра, която вика, ако беше в един оркестър, ще я изпъдят навън. Тук не е място за смях. Всеки тон трябва да се вземе вярно. Ние разсъждаваме. Ако вие не можете да пеете, трябва да излезете навън, разбирате ли? Ти си музикална, ще се въздържаш. Нищо повече. Трябва да се вземат вярно тоновете в живота. Живот без музика той няма смисъл. Той е неорганизиран живот. На съвременните хора им трябва музика. Ти, който се гневиш, не си музикален. Който не може да се въздържаш, не си музикален, не знаеш да се въздържаш, не си музикален. Ще знаеш как да чувствуваш, да се проявиш. Музиката, това е Божествена организация, която слиза да организира света. Та казвам: В съвременната музика нищо не дават, само разклащат въздуха. Не е така. Чрез музиката се доставя най-мощната енергия, най-хубавото в света, което човек пожелае. И в музиката, като вземете някой път, спорят (в)се за основния тон. Някои поддържат, че има 16 трептения, някои поддържат, че има 32 трептения. Ако има 16 трептения основният тон, 8 са положителни, мъжки трептения, те имат повече електричество, 8-тя имат повече магнетизъм в тях. Като се съединяват заедно трептенията, образуват правилни съчетания. Когато правилно се съединява електричеството с магнетизма, дава правилно форми, тонът е правилен. Щом не се съединяват всичките в едно, тогава има дисонанс, тонът не е верен. Ако има 32 трептения, 16 са положителни, 16 са отрицателни.

Сега някой може да каже: Що ни интересува нас музиката. Че вие ядете, това е музика. Вие имате 32 зъба, всеки зъб има особен тон. Една арфа са зъбите. По някой път хората изгубват си зъбите, ражда се един дисонанс. Неправилният живот разрушава костите и зъбите на хората.

Неправилните мисли разрушават зъбите. Ред поколения, на които половата деятелност не е била правилна, разрушава зъбите. Ако идете в Америка, ще видите малко хора със здрави зъби. Защото в тях има чрезмерна деятелност. Американецът тръгнал, като че му горят четири къщи, тича. Като че бяга, не върви. Всички бягат там, чрезмерно се движат. Хубава е тази активност, но тя изтощава хората. Ти може да вземеш един тон, ако се напрегнеш, че да повредиш гърлото си, може да повредиш струните на гърлото си. Какво те ползува? Пеенето като пееш трябва да усили гърлото, да внесе здраве. Хване ви треска, ако знаете да пеете, треската ще си иде, ще се намали температурата. Ако имате разстроен стомах, ако знаете да пеете, ще поправите стомаха си. Иска се съзнание. Как? Най-първо има един строеж в мозъка. Ако ти искаш да излюпиш хубави яйца, трябва да пееш до много добре, за да се излюпят яйцата. Който и да е от вас, ако тури 12 яйца и ако се излюпят 6, а 6 не се излюпят, зная, че тона до не вземате вярно. Този неправилният тон осакатява яйцата. Едно време дивите кокошки колкото яйца снасяха, всичките са се излюпвали. Като дошли при хората да снасят яйцата си, едни се излюпват, едни не. Туй произтича от намесата на човешкия живот. Ако вашите мисли изгубват своята светлина, ако вашите чувства изгубват своята светлина, те нямат смисъл. Като кажете нещо, то да има сила да никне, да цъфне, да даде плод. Ако то е плод, който никне и не дава плод, мисълта ви е без жизнена сила.

Та казвам: В съвременния християнски свят, днес имаме християнски народи, които се бият. Защо? Ако в един дом се бият братята и сестрите, как ще се оправдае. Не може да се оправдае. Едно от двете: или че бащата и майката не са ги възпитали, както трябва, или че не са родени както трябва. Християнството като влезе, направи една погрешка. Понеже християните възприеха всичките форми на езическия свят и се смеси съдържанието на езическия свят с новото. Старото и новото се смесиха. Развалиха християнството. Християнството като влезе, имаше един предател. Юда внесе лошото в християнството. Във времето на Христа имаше един Юда. Днес има 40 милиона Юди. Имаше 12 апостоли, като ги умножите по 40 милиона, на всеки апостол, се падат всичко 500 милиона. Днес има 500 милиона християни. 40 милиона Юди има днес в света. Те са много Юдите. Христос като му даде залъка, казва: Каквото си намислил да правиш, направи го. Сега не искам да се спирам върху Юда. Казвам: Едно неразбиране има. Юда не разбираше Христа, понеже беше крайно материалист. Мисля, че той беше касиер, който носеше касата. Мислите ли, че когато ние проповядваме една идея без пари, че ние не сме касиери. Мислите ли, че когато една мома се жени за един момък и пита момъкът богат ли е, учен ли е, че това е безкористно? Защо пита дали е богат или учен. Иска да знае дали ще може да я храни. Мислите ли, че то е идейно женене. И той пита тя богата ли е, учена ли е. Защо пита? В тия разбирания ние искаме да имаме Божиите благословения. Ние, съвременните хора, сме толкоз изглупели, че казва някой: Аз съм неосигурен в живота. Бог ни е дал един организъм устойчив, осигурил ни (е) с един отличен ум, осигурил ни (е) с едно отлично сърце и отлична воля, дал на разположение въздух, който дишаме, по земята може да ходим, оставил е само за едно нещо да се грижим, хляба да си доставяме. Единственото нещо, за което се грижим, е хлябът и ние казваме: Трябва да си осигурим живота. Мислите ли, че ако всичките хора се обичаха, щеше да има нужда от такива хамбари, каквито ги правят сега? Всеки човек има право на един хамбар. Съвременните френолози, които изучават главата на човека, казват, че човек има в главата при слепите очи такъв един хамбар, то е чувството на любостежанието. Аз 12 години съм мерил хамбарите на българите и имам статистика, колко са големи българските хамбари. Зная колко са големи и английските, и американските, и германските, на всички съм ги мерил. Не е лошо човек да има този хамбар, но той не е турен за жито, той е за отлични мисли, за отлични желания, за любов, за мъдрост, за истина, за знание. Човек иска да има нещо в света. Право е. Някои хора от сутрин до вечер мислят само за парите си в касата, да имат 100, 200, 300, 400. Та казвам: Мислите ли, че Бог е доволен от нас. Онова, което ни е дал, какво сме направили? Мислите ли, че онзи цигулар, на когото трепери ръката, че взема фалшиви тонове, не е нагласил цигулката си. Той някой път нагласи я, от времето се разгласява. Пак вземе, пак наглася. Той иска, като тегли лъка по струните, този тон да отговаря, тогава е нему приятно, тогава хубаво свири. Тогава, мислите ли, че ние с нашите разгласени умове, с нашите разгласени сърца и воли, че сме благоприятни на Бога. За да ти предадат музикална песен, за да ти дадат живот, то е най-голямата хармония. Трябва да е нагласен умът ти, трябва да е нагласено сърцето ти, волята ти трябва да е нагласена, тялото ти, да ни предаде Бог нещо. Ние разискваме големите въпроси за оня свят. С такива умове в оня свят не зная, дали ще ни приемат. Вашите 8-годишни деца може ли да ги вземат в университета за студенти? Чудни сте. Най-първо за да се подмладите, във вас трябва да се роди желание да учите. Изхвърлете непотребните неща. Наблюдавам тук психологически, иде някой посърнал. Някоя жена посърнала, лицето пожълтяло, казва: Неразположена съм. Аз зная защо е неразположена. Тя подозира мъжа си, че той ходи по чужди жени, не само мъжа ѝ, но всичките жени, при които ходи, са в ума ѝ, тя мисли това, което човекът никога не е правил. Аз го виждам него светия, тя е грешница и турила всичките престъпления, понеже се вижда в него. Казва: Не мога да го търпя. Тъй разглеждам работата. И мъжът престъпник вижда жена си престъпница, той приписва своите престъпления на нея. Така не се мисли. Всяко престъпление оставя белег на човешкото тяло. Няма престъпление в света, което да не е оставило отпечатък върху тялото и няма добродетел, която да не е оставила белег. Всички носим чертите на нашите престъпления и носим чертите на нашите добродетели. Това е цялата истина. Какво си мислил в големите престъпления и в малките престъпления, в големите опущения, всичките най-малки погрешки и добродетели, даже като си дал една чаша вода някъде, и то е отбелязано някъде. На важно място се вижда, ти си направил едно добро. Та казвам: Нас, съвременните хора, Бог е определил за нещо велико в света. Велико е търпението на Бога. Той вижда тия лица, потънали в престъпления. Той се представи някой път и те го лъжат. Той седи и слуша и някой път казва: „Това вярно ли е?“ – „Да.“ Пък то не е вярно. Разправяше ми един познат, той беше офицер, майор от Габрово. Казва: Аз следвах гимназия. Един ден не си знаях урока, излъгах учителя си, че ме (е) болял зъб и че не съм могъл да си науча урока. Той ме извини, но до вечерта ме заболя зъбът и извадих зъба си. Един ден друго изпитание. Брат ми учеше с мене, беше по-голям, но не беше така развит, аз бях по-умен, по-учен. един ден учителят ми каза: Я удари една плесница на брата си да учи. Казвам: Как ще го ударя, той ми е бате.

Тогава каза на него да ми удари плесница и той ми удари. Аз не исках да го ударя, но той ме зашлеви. Вие ще кажете: Трябва ли да се удари плесница?. Че трябва, защо не. Има плесници на любовта. Всеки ден слънцето ни пляска в очите. Има пляскане на безлюбието. Не е в пляскането. Нека те плесне любещата ръка, може да ти предаде нещо, но ако те плесне ръка, която не е любеща, ще внесе отрова в живота ти. Казвам: Не се безпокойте от пляскането. Виж това пляскане от любов ли иде, или от безлюбие, от грубост ли иде, от истината или от лъжата. Един човек не те поздравява, казваш: Не ме обича. Хубаво, какъв е законът на поздравяването. Слънцето като изгрее поздравява ли ви? Щом отвориш очите, казва: Добър ден! Щом затвориш очите, нищо не казва. С отварянето на очите казва: Добър ден, приятно ми е, че ви срещнах. Слънцето ви говори. затвориш очите, слънцето обръща гръб, върви по своя път. Но то среща не само вас, то милиони дребни същества среща и то намира време за всичките. Малки бръмбарчета, мушици, комарчета, всичко то среща и поздравява, казва: Какво правите тук? По една сладка дума слънцето казва на всичко, което Бог е създал на земята. С хиляди и милиони години слънцето поздравява. То поздравява огъня, поздравява растенията, поздравява цветята, поздравява изворите, камъчетата, навсякъде туй, което нас ни се вижда безполезно, на всички казва: Не бойте се. От всички вас ще излезе нещо. Слушайте Господа, от вас един ден отлични работи ще излязат. Вие казвате: Кога ще бъде? В началото. Няма край. Сега тия камъни е край на нещата. В началото тия камъни няма да лежат тъй, те ще бъдат цветя, които ще живеят, аромат ще имат. В началото ще бъдат пчели, които ще събират сокове от цветята. Краят на нещата е развалянето на кошера, молците, които нападат пчелите и царицата, която изчезва. Всички кошери се развалят – това е краят на нещата. Краят на всички неща е смъртта. Началото на всички неща (е) любовта. Ние се интересуваме от края до толкоз, доколкото ни показва началото, показва пътя на едно начало, което иде. Краят казва: Аз си заминавам, но иде едно начало, слушайте него. Ще ме извините, аз не можах да ви дам, което исках. Онова начало, което иде, то ще ви даде всичко. Единственото начало в света, което може да внесе смисъл на живота ни във всичките отрасли на този живот, във всичките подробности, то е само разбирането на Любовта.

Сега да ви кажа: Да разбираш злото, това е драма. Да мислиш, че злото е добро, това е комедия. Да прилагаш злото в живота, това е трагедия. Тогава, за да се избавим от комедията в живота, трябва да приложим любовта. Комедията може да я заместим с Любов, тя очиства всичко. Да се справим с драмата на живота, трябва да приложим Мъдростта. Само Мъдростта е в сила да замести драмата. За да се справим с трагедията на живота, само Истината е в сила да замести трагедията. Тогава в Любовта имаме началото, в мъдростта имаме зенита, и в Истината имаме плода. Истината е туй, в което всичко се постига. Ти опитваш нещата и се радваш на онзи живот, който си постигнал като начало в тебе. Ти се радваш, че тебе ти дават една възможност да се проявиш. Ти в един концерт вземаш и свириш, то е едно начало. Всичките ръкопляскат. Аз поддържам ръкопляскането. Аз ви препоръчвам да ръкопляскате всинца. Ръкопляскането го одобрявам в светските хора. В света едно хубаво нещо правят, че ръкопляскат във време на концерт. Туй го одобрявам. Писанието казва: Да ръкопляска водата с ръцете си. Водата ръце няма, как ще ръкопляска? Щом мина покрай извора, няма изворът да изплеска, аз ръкопляскам. Казва: Да ръкопляскат реките. Те не могат да ръкопляскат и за тях аз ръкопляскам. Казвам: Като минете покрай някоя река, ръкопляскайте, кажете: Да живеят реките. Като минете покрай някоя канара, кажете: Да живеят канарите. Ръкопляскайте. Вие минавате и казвате: Тия невежите канари, тия невежите реки. Но тия невежите реки създават плодовете, храна, от която ние постоянно вземаме. Тия невежите канари създадоха нашите къщи, в които ние живеем. Те създадоха градините на земята. Не мислете, че канарите нямат нищо в себе си. Те разнасят скрити Божии благости. Това са спящи духове и те чакат своето време. Кой как стъпи на камъка, той оставя нещо на камъка. Понеже вие не знаете този закон, те без да искат, вие даром сте им оставили нещо. На един камък колко души седнат, те без да знаят, оставят от Божиите благословения. Един ден тия камъни се сдобиват със своите благословения, казват: Благодарим, Господи, на всички, които са седели отгоре ни, те оставиха по едно благо. Радвайте се когато една муха кацне отгоре ви. Радвайте се когато един лист падне отгоре ви, на гърба, радвайте се когато една прашинка падне на гърба ви.

Знаете в тия прашинки каква енергия има. Всички хора бягат от дъждовните капки. Всичките хора бягат от капките. Те не знаят, че те са носители на онази жизнена енергия. На болните хора препоръчвам да се разхождат и да си приказват на дъжда. Да го имат за един цяр. Като дойде дъждът, всички да излязат на разходка на дъжда. Като се върнат, умовете освежени, сърцата освежени, телата освежени. Ще благодарят на невидимия свят за добрата баня, която невидимият свят им дава. Сега ще чакат да мине Божието благословение, като престане дъждът ще излязат да си окалят обущата. Ще философствуват защо много кал имало по пътищата, че не били направени. Погрешката е наша, че трябваше да бъдем птици. Като е кално времето, с крилата да се вдигнем и да минем отгоре. Погрешката е в нас. Птиците са по-умни, птиците никога не си калят краката. Като има кал, хвръкне и веднага разрешава въпроса. Що са страданията? Тази нечистота, калта, която съществува в обществото. Криле ни трябват. Криле може да внесе само човешкият ум, онази правата мисъл. Ние всички мислим, това нямаме, онова нямаме. Всичко имаме. Аз се чудя на хората. Всичко имаме, но не го използуваме. Всички страдаме от преяждане, от препиване, от излишни работи страдаме всички ние. Богатият ще иска да има 20, 30 милиона, един милиард. За какво му са тия пари? Да има 10–15 къщи. Защо му са? Те не носят някакъв живот. Според Божия закон имаш право да имаш една къща, с една спалня, с една приемна и една кухня. За три стаи имаш право. Щом направиш втори етаж, то е на дявола работа. Вторият етаж е на твоите ближни. За тебе на един етаж. Ти сега ще туриш наематели, ще се скараш. Те не са богати. Не плащат, ще се скараш. Не ти трябва да направиш къща, да се караш със съседите си, че не плащат. Като разглеждам човешката глава, човешкия мозък, Бог е направил една къща вътре в човека и турил жители в нея 3 билиона и 600 милиона. Толкова клетки има в главата и те не се карат. Между клетките има малко разстояние, пространства. Те са толкоз малки, че има празно пространство по между им и толкоз като са, не се карат. В тази малката глава има събрани толкоз жители и те живеят мирно. Някой път ние нарушаваме тяхното спокойствие от външния свят. Казваш: Главата ми не е голяма. Че пък трябва ли да бъде главата ти голяма. Ти ако имаш Любов, главата ти расте според закона на Любовта. Ако ти имаш Любов, твоята глава е голяма, колкото главите на цялото човечество; ако нямаш Любов, главата ти е по-малка от главата на комара. Та казвам: Помнете едно нещо: Научете се да престане вашият ропот. Сега не ви говора да вярвате. Едно нещо ви казвам, един съвет приятелски: Не смущавайте невидимия свят с вашите непотребни мисли, с вашия ропот. Най-малкият ропот зле се отразява. То е една дисхармония в музиката. Да няма никакъв дисонанс. Знаеш, колко е приятно, да слушате някоя симфония, всичките части хубаво звучат. Ти имаш разположение. Щом има един дисонанс вътре, изгубваш разположението. Хубаво е да срещнеш хората и те да седят спокойни.

Сега слушате и казвате: Хубаво се говори, но утре ще измрем гладни. Ще измрете гладни. Ако измрете гладни, това е край на вашето разбиране. Искам сега да имате едно ново разбиране. Внесете Любовта като начало, без ропот. Престанете да мислите, че сте женени, че сте баща, че имате 4–5 деца, трябва да ги отглеждате, престанете да мислите, че трябва да ги възпитавате. Представете си, че сте един син и трябва да имате едно хубаво любовно отношение към баща ви и към майка ви, към братята, към сестрите. Представете си, че сте ученик в училището, трябва да имате една система на възпитание, че трябва да имате любовно отношение към професорите, към учителите, които ви учат и към всичките ваши съкласници и с тия от цялото училище, вън от класа ви. С цялото училище трябва да имаш отношение, че всичките да кажат: Ето един благороден ученик. После, представете си, че сте слуга, да бъдете слуга, но господарят ви да е доволен, да каже: Господ да го поживи, такъв слуга ни трябва. Ти влизаш като слуга, но те те считат като господар. Някой път ние, съвременните хора, сме като господари, а хората ни считат като слуги. Ние като се явим при Бога, като ни види, да каже: Ето един син, който изпълнява Волята на Бога. Да е приятно на Господа, като ви види. Казвате: Къде е той. В него чувствувате радост, веселие, успех, прогрес, безсмъртие. Всичко се дължи на онази Любов, която Бог има към нас. Ако ние не прекъсваме тия връзки на Любовта, това е началото на живота. Ако прекъсваме тия връзки, явява се край на нещата. То е практически. Може да ви говоря философски работи колкото искате. Съвременната наука колко работи има, за които може да се говори, може да ви обясня причините за всичките неща, туй няма да ви ползува. Може да ви разправям за индуската философия, какво нещо е кармата: Всяко нещо има своите последствия.

Но казвам ви: Началото на всички неща в света е Любовта. Най-хубавото начало е Любовта. Най-хубавото начало на Любовта, това е животът. Любовта и животът това са най-хубавите начала. Любовта и изпълнението на живота, това са най-хубавите неща в света. Началото на Мъдростта, това е знанието, светлината, това е разбирането. Началото на Истината, това е свободата в човека. Да бъдеш ти свободен и да можеш да направиш всичко онова, което пожелаеш, не онова, което пожелаеш, но онова, което е за нашето добро и за доброто на ближните ни и за славата на Онзи, Който те е пратил на земята. Че като види Господ тази работа, да каже: Добре е направена тази работа. Че как ще се явим при Бога с тия лица, които сега имаме. Как ще ни посрещнат в невидимия свят. Как един ден ще посрещна ония военни борци, които се хванали за корема, пожълтели. Те може ли да защищават? Те ще се предадат. Те избират онези момци с червени лица, със здрави мускули, въоръжени добре, че като вървят, земята се тресе. Някои християни се сгушили и мислят, че нещо ще направят. То са болни идеи. Изправете се. Казвате: Ще се мре. Край е. Край на лошия живот, на безлюбието. Изхвърлете безлюбието, ще умираш, освободил си се от безлюбието. Още като умираш, кажи: „Давам си вече оставката.“

За да познавате Любовта, трябва да се движите с една бързина от 4 квадрилиона в секунда. Знаете, какво нещо е 4 квадрилиона в секунда. То значи проявяване на Любовта. Сега някой на мене ми говори, казва: Гори сърцето ми. За мене Любов е, която има 4 квадрилиона бързина в секунда. С тази бързина ще мина за един час през цялата слънчева система. Цялата вселена от хиляди и милиони слънца ще ги мина за една секунда. доста вселени изминава в една секунда. Другояче, при обикновено движение се изискват милиони и милиарди години, а с 4 квадрилиона бързо се постига. Казвам:Любовта е, която разрешава неразрешените въпроси. Не мислете, как. Като се кача на аероплана, трябва ли да питам ще ме занесе ли или не, да разглеждам аероплана, да давам ум на хората. Искам да зная дали ще може да ме пренесе. Ще се кача горе на аероплана и ако ме пренесе, добре, ако не ме пренесе, ще зная. Но като се кача на аероплана, трябва да имам един парашут. Ако не може да ме пренесе, с парашута да сляза долу на земята. На аероплана всякога трябва да носите парашут. Без парашут да се не качвате. Може да се случат неща, които не знаете. Казвам ви: Ония мъчнотии, които имате, които не може да ги разрешите, има нещо, с което трябва да ги разрешите. Единственото нещо, което може да внесе във вас настроение, то е Любовта. Не една Любов, за която философите могат да ви убедят, не една Любов, която аз може да ви убедя, но има нещо, с което може да ви предам Любовта. Чрез контакт може да ви предам това, което е в мене. Туй, което не е в мене, аз не може да ви го предам. Всичко, което е в мене, аз може да ви го предам. Една малка искрица може да мине, огънят може да се запали. Любовта се предава чрез малка искрица невидима. Като влезе тази искрица, запалва цялото тяло, образува се хубава топлина. После се образуват и светли мисли. Всяка малка искрица образува хубавите чувства, изглеждам като ангел, свободен от всичките ограничения. Не може да знаеш всичкото знание, което има на земята. Може да го придобиеш, но само една искрица от 4 квадрилиона бързина на Любовта вижда всичко.

Да ви приведа един пример. Един от знаменитите художници в Рим искал да нарисува образа на Христа. Всеки ден излизал да гледа хора. Един ден среща един момък, който му харесва и му казва: Ще ми бъде много приятно, ако дойдете в моето ателие на гости. Искам да нарисувам образа на Христа. Идвал цяла седмица и той го рисувал и направил една от видните картини. След 15 години дошло му на ум да нарисува Юда Искариотски. Започнал пак да ходи из града. Един ден намира един, който много му харесва. Казва му: Да дойдеш при мене, ти си добър сюжет. Нарисувал Юда. Поставил Юда и Христа. Той знаял, че преди 15 години позирал за Христа, а след 15 години позирал за Юда. Като видял двата образа, казва: Какво съм направил? Аз от Христа станах един Юда. Казва: Господине, аз съм същият, когото рисува за Христа. – Тъй ли? Че как е станала тази промяна. Казва: Изменил си на Любовта.

Щом човек не изменя на Любовта, той е Христос; щом изменя на Любовта, това е един Юда. Не изменяйте на Любовта.

Отсега нататък има да срещате само хората на Любовта. Не да търсите края на живота, но началото на живота. Всеки ден ще срещате хората на Любовта, които ще ви дадат образ, какъв трябва да бъдете.

Отче наш.

13. неделна беседа,
държана на 21 декември 1941 г., неделя, 10 часа.
Изгрев, София

Най-често използвани думи в беседата: има, казва, може, края, край, живот, любов, аз, всички, начало, бъде, ден, казвам, сега, всичко, хора, човек ,

 Неделни беседи , София, 21 Декември 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON