НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Приложение и работа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Приложение и работа

Най-често използвани думи в беседата: хора, има, човек, може, аз, свят, всички, работи, казвам, сега, сърце, казва, обикновените, всичко, талантливите, съм, бъде, години, време ,

 Неделни беседи , София, 22 Декември 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще ви прочета няколко думи от 19-та глава от Евангелието на Йоана. Аз само вземам една част от 9-тия стих: „Ти от къде си?“

Духът Божи.

За да се разберат нещата, за да се разбере света, нас ни трябва светлина. „Ти откъде си?“ Този въпрос се задава само в един свят, дето има светлина. Ти в тъмнината не може да питаш: Ти къде отиваш, от къде си? Или другояче казано: Само умният човек може да пита, ти откъде си? Но онзи невежият, едно говедо, ще те пита ли, от къде си? Сега по закона на сравнението, някой път биха казали, че човек, който не се интересува, не е възпитан. За света е така. Той сам какъв е? Може сами да си отговорите. Ако един ученик в училището не се интересува от нищо, каквото учителя му преподава, не учи, вие знаете какъв е. Онзи, който се интересува от всичко, учи всичко, каквото учителя преподава, разрешава, той минава за един от способните ученици. Сега мнозина искат да станат много учени хора. Че да станеш учен човек, в един живот тебе ти трябват 30 години да се упражняваш, да пробваш ръката си. Колко други неща трябва да си минал! За да станеш учен човек, трябва да носиш една учена глава. Има учени глави. Ученият ще го познаеш, че е учен по главата. Невежият, ще го познаеш по главата. Каквато му е главата, такъв е. Защото, ако той минава за много умен, пък има такава колибка, не си е направил къща, той не минава за учен, за умен, няма никакви удобства в къщата си. Или един човек, който не може да направи една дреха на свят, не е умен. Казвате: Скромно трябва да ходим! В природата не е въпрос за скромност. То е наше разбиране. Не трябва да бъдем разточителни. Не е въпрос за съчетание. Природата е турила дрехи на пеперудата, на райската птица, които струват милиони. Царицата не може да носи такива дрехи. Защото ако се питаш, такива цветове, такова съчетание, какво е предназначението ѝ? Една пеперуда е облечена с такава хубава дреха като някоя светица. Казва: Какво гони пеперудата с туй? Някой паяк ще я хване, ще я изяде. Няма никакъв смисъл. Няма никакъв смисъл само за обикновените хора. „Ти от къде си?“ Не е един статически въпрос. Ти не може да питаш този въпрос, ако твоя ум не работи, ако твоето сърце не работи, ако твоето тяло не работи. Ти не може да задаваш този въпрос. Аз слушам съвременните хора и много харесвам в тях това. Обръщат внимание, занимават се с дребните работи. Те всичко, което го учат, го считат за долнокачествено. Те са бръмбарчета. Той като изучава бръмбарчетата, учен човек става. Растенията минават за много глупави, но който изучава тези растения, учен става. Чудна работа, как невежите създават учените хора! Той като изучава тия билки, намира всичките лечебни свойства, които растенията имат за болестите. После намери, че тия растения са хранителни, и те стават полезни. Та казвам: Вие имате едно цвете за пример и казвате – няма никакъв смисъл. Много криво разбирате. Съвременната наука идва да изучи само статическото положение на растенията. Ще види при каква почва растат, какъв е цветът, колко тичинки, колко листа има, после гледа вкуса какъв е, кисел ли е, сладък ли е и т.н. А пък растенията имат един отличен език, говорят много хубаво. Езикът зависи от интензивността. Когато някое растение не те обича, минаваш и едва една дума ще ти каже. Не издава никакво ухание. А пък, когато те обича, като минаваш, още от половин километър започваш да чувствуваш. Има големи речи: Заповядай, заповядай! Ако тия растения нямат тоя език, по кой начин ще привличат пчелите? Още като цъфне изпраща миризма – американски реклами. По радиото изпраща, че като четат пчелите, всички се награкат.

Сега някои ще кажат: С такива ненаучни работи, с такива небивалици няма да се занимаваме. В света като ни занимават с болестите, мислите ли, че болестите са нещо реално? Аз на болестите ето как гледам: Според мене, хората страдат от животинки, които оставят изверженията си, намножат се, съберат се, милион от тях, че ядът и пият и всички оставят изверженията си. Човек заболява от вонята на тях. Туй са наречените токсини. Научно – отровни вещества. Казвам: Проста работа! Казвам: Навън изпъдете всички тия деца да си вървят в широкия път, в широкия свят. Толкова милиони, ще им кажеш – Навън! Като им кажеш, излизат. Не им давай да ядат. След като постят 10–15 дни, да не ядат, не се размножават. Няма да пият и няма какво да оставят. Като няма да ядат никак, какво ще оставят? Казвам: За в бъдеще, всичките лоши болести с пост може да ги лекувате. 10, 15, 20, 40 деня като постиш, нищо няма да остане от тях. Казвате: Как да церим рака? – 40 деня пост. Как да церим проказата? – 40 деня пост, глад. След като постиш няма да мислиш дали ще се излекуваш – ще се излекуваш, защо не?

„Все що просите, като вярвате, ще ви бъде“. – Какво разбирате? Ще бъде кога? – Когато главата ти е на място. Ще бъде кога? – Когато сърцето ти е на място. Ще бъде кога? – Когато силата ти е на място. Сега съвременните учени хора казват, че Русия родила такива велики хора, че Германия родила такива велики хора, Англия родила такива велики хора, Америка, България родила велики хора, Сърбия – всички родили велики хора. И чудното е, че в тия велики държави, дето все велики хора са се родили, не им върви напред. Питам тогава, ако считате, че една майка е гениална, но не ражда гениални деца, мислите ли, че тя е гениална? – Не. Има неща в природата, които вие не разбирате. Сега не мислете, че всички са учени хора в света. Моите почитания за гениалните, за талантливите, за обикновените хора, но има едни хора, за които не искам да ви говоря. Те са извън обикновените, извън талантливите, извън гениалните, те правят всичките пакости. Те са, които изопачават учението на гениалните хора. Изопачават учението на талантливите, изопачават учението на обикновените, защото обикновените хора са дали много нещо. Обикновените хора работят. Талантливите хора всичко изпълняват, а пък гениалните хора, всичко хубаво създават. Виждам гениалните какво са създали. – Не го прилагат. Талантливите и тяхното учение не прилагат. Обикновените, работата не обичат. Цял ден седят в кръчмите, разправят политика, кой ще дойде на власт. Чукат се за здравето – да живее този, да живее онзи. Казват: Да вземем лотариен билет, от къде ще дойде един милион? Човек, който не работи, той не е обикновен човек. Човек, който не изпълнява всичко, което природата е определила, не е талантлив човек. Човек, който не създава, не е гениален, защото създаването е на гениалните. Аз наричам гениална една домакиня, която може да създаде една баница. Като направи, че я опече тази баница, направи и хляб, тя е гениална. Считам една домакиня, като тури софрата, нареди я хубаво, за талантлива. А считам за обикновена тази, която носи и пренася нещата. Гениална, талантлива и обикновена са там. Трябва да търсиш гениалните хора някъде в света. Казвам: Може ли да ми покажете някой гений? – Колкото искаш, може да ви покажем. Веднъж ме пита един и му казвам: Ела да ти покажа един гениален човек! – Отидох и му показах една пеперуда. Рекох: Ето, тази пеперуда е гениална! Много учена е тази пеперуда. Знае кога ще се развали времето. Преди да се развали времето, ще избере един лист, ще се скрие, че да не е откъдето духа вятъра, и дъждът никога не може да падне. Един човек не може да го направи. Хората се оквасват. Тя знае, че този лист няма да се откъсне. Не е било време, когато да се откъсне, каквато и буря да дойде, гдето една гениална пеперуда има отдолу. За обикновените хора стават случайности. Някой път и с талантливите се случва, но гениалните пеперуди знаят. Казвам: Кой я научи? – Религиозните отговарят: Бог я научи. – За да я научи Господ, Той де се е учил? Как е учил? Ако тя не разбира каквото Господ е казал – като дал първият урок казал: Аз ти давам една хубава дрешка само за няколко месеца, защото някои пеперуди само няколко месеца живеят. На другата година не остават, умират. И тя за 5–6 месеца много добре знае. Казвате: Глупава пеперуда! – Не, не, тя научава урока и го цени. Мислите ли, че тази пеперуда не е допринесла нещо в света? Тя на колко растения е кацала тази пеперуда! Пеперудите са събудили в растенията щедростта. Всичките тези бръмбарчета, на колкото растения кацат, те са като стимул за тях. Гениални бръмбарчета са. Че всичките растения отварят сърцата си, дават най-хубавите плодове. Те са ги заставили да дават хубави плодове. По-напред не са давали. Като ги видяли така хубаво облечени, понеже са ги посещавали, когато са имали хубави цветове – сокове им дават. И те в замяна са създали най-хубавите плодове. Казват: Идущата година пак заповядайте, много сме доволни от вашите посещения! Вие казвате: Такива глупави работи, туй не е вярно. – Че кое е вярно? – Вярно ли е, че Египет едно време е бил велик? Вярно ли е, че Рим едно време е бил велик? Вярно ли е, че едно време Асирия е била велика? Какво е придобил Египет? – Останали са само пирамидите? Сегашните египтяни не са старите онези египтяни, които бяха център на културата. Нима сегашният Рим е център, както едно време? Сега искам да ви наведа на онези научни факти. Всеки един човек на земята е заставен да работи най-първо над себе си. Някои хора се чудят – нямат работа. Не знаели какво да работят. Ти, ако най-първо не се научиш със себе си да се справиш, да служиш на себе си, как ще служиш на другите хора? Само в мозъка има 3 милиарда и 500 милиона клетки. Тия разумни души, които се занимават – милиони от тях има, които се занимават с умствената функция. Милиони от тях се занимават с духовната функция, с Божественото. Има други клетки, които се занимават с духовните чувства на човека. Други клетки се занимават с неговото самосъхранение. Клетки има, които се занимават със семейните мъчнотии. Вие не знаете още имената на тях. Вие минавате за много учени. Вие не знаете себе си, къде се намират някои центрове. Едва сегашната наука в наше време е показала къде е Божественият център. Досега казват: Религиозен център, религиозно начало, религиозни чувства на човека. За да бъде човек религиозен, има особено място в мозъка вътре. И за сърцето има особено място, и за тялото има особено място. Три апартамента има в мозъка. Един Божествен апартамент има в тялото. Сега няма да ви кажа къде се намира, къде е. Вие сте толкова учени хора! Ще отворите вашите енциклопедии, ще ги намерите там. Сега някои казват с какво да се занимават. Ако не се занимавате с радиото, което те съобщава с Божествения свят – то е реалният свят. Запример, ако този свят не го изучаваш, така както трябва, какъв човек ще станеш? Ако не се занимаваш с онова радио, което се занимава с умствения свят около тебе кой е? Ако не го изучаваш, как да го видиш? Умственият свят може да го видиш. В умствения свят като влезеш, работите лесно стават. Сега технически пропорционално в умствения свят като седиш, искаш един хубав апартамент. Там обичат да градят етаж и половина – два етажа. В умствения свят не обичат да градят, понеже важен не е градежът. Да кажем тебе ти трябва някакъв градеж, здание за кираджии. В умствения свят не се позволява да имаш кираджии. Ще влезеш в стълкновение, за вземане и даване. Ще направиш здания за себе си, за гостите, за близките. Всеки да има своя стая. В този свят не се позволява двама души в една стая да спят. Може да се разговярат, но щом дойде за спане, всеки в своята стая. В умствения свят всеки има градина. Не се позволява, нямаш право в чужда градина да късаш. Не се позволява цветя да късаш. Сега питате, къде е този свят? Аз задавам друг въпрос. Ти като се влюбиш, къде е любовта? Казваш: Гори сърцето. Къде? Измерваш как гори сърцето. Ако гори, защо тялото не изгаря? Гори сърцето. Че гори, гори, но трябва да има действително един термометър, който да измерва любовта. Но той не е термометъра на Целзий и на Фаренхайт. Те са научни данни, с които аз се занимавам. Аз измервам любовта, тъй както се измерва топлата вода. Дойде някой при мене и ми казва, че се е влюбил. Турям моя термометър – няма никаква любов. Ти, рекох, имаш любовта на земята – едновремешен огън, който ти наричаш любов. Всякога, казваш, когато имаш този огън ще те сполети някакво нещастие. Той ми говори за любов, а казва голямо нещастие имал. Той не знае какво нещо е любовта. Човекът на любовта никога не може да бъде нещастен. Нищо повече! Аз не ви казвам, че вие се самозалъгвате, но трябва да разбирате какво нещо е любовта. Вие казвате: Общение с Бога трябва да имаме. Трябва да знаеш какво нещо е общение с Бога. Ако ти имаш общение с Бога и минаваш за невежа човек, това не е общение с Бога. Мислите ли, че един философ като стане говедар и пасе говеда, че те ще станат ученици – философи? Ще има известна промяна. Ето каква промяна ще стане: ако говедарят е философ, по-малко бити ще бъдат говедата. Ако не е философ говедарят, дървото на общо основание ще играе. Втора една разлика има, че единият ще има много добра обхода. Че аз правя наблюдения. Овчари има, които обичат овцете си повече, и като се спрат, те дигат главите си и ги погледнат. Онзи, който не ги обича и да вика, те си държат главите надолу. Веднаж имах една опитност в планината, мисля, че беше Стара планина. Минавах покрай един каракачанин. Аз минавам, той седи. Като хукнаха всичките овце към мен, започнаха да блеят, заобиколиха ме. Всички тичат. Този човек ме вижда и си мисли – Той може да завлече овцете, той ще стане овчар. Ще завлече стадото! Аз исках да го убедя, казвам не бой се, овцете са много интелигентни, ти така си ги научил. Всички казват: Добре дошел, много добър е нашият господар! Пък добри са овцете. Виж каква хубава вълна дават. Какво разбрано стадо, идват, препоръчват те и аз за тебе имам много добро мнение. Той казва: Обичам ги. Аз зная как ги обича! Тичат тия овце при мене, идват и казват: Не е ли дошло времето да се освободим ние от тия мъчения? Постоянно ни вземат вълната, млякото ни вземат, децата ни вземат, нищо не оставят при нас. Толкова години господарят какво мисли. Кажи на Господа нещо. Тук мълчим, но много зле е. Това не го казвам. Какво ще бъде? – Бунт. Ще каже, Господ ми ги даде. А те казват: Не е ли дошло време Господ да ни освободи? Като разправям на някого туй мое схващане, не го разбира. Аз ви разправям. Тия овце ги виждам другояче, нищо повече! Както ги виждам. Аз ги виждам тъй както този овчар. Като погладих тази овца, погладих онази овца и казвам: Не бойте се, идва и за вас спасението! Тупам по главата, тупам по гърба и всички гледат, а той се чуди. Влизам в положението му. Колко хубаво стадо има! Казвам: Гледай да не ги измъчваш, да не им даваш агънцата, не ги яж. Като пасеш овцете, стани вегетарианец. Не е хубаво, не е късмет да ги ядеш. – Ами сирене? – Сиренето, млякото, вълната, може да ги вземаш, но не ги коли! Казва: Хубаво е туй, ще гледам да го направя вече. Ако искаш, рекох, да ти върви, не ги коли – нищо повече! Казваш: Аз с овцете ли ще се занимавам? – Ами с кого ще се занимаваш? Когато един ангел слезе от небето със своята интелигентност, ти при него си като едно растение. Човек даже не е овца при един ангел. Христос казва за себе си: „Аз съм лозовата пръчка, Отец ми е земледелецът.“ – В положението на растението съм. Затуй разбирането на хората е материално. Главите на съвременните хора са заровени в гъстата материя, и вследствие на това не могат да имат разбиране. Ние се плашим заради нищо и никакво. Ние се плашим за другите хора дали ще умрат. Хората ги е страх, че ще умрат. И да се плашиш, и да не се плашиш, ще умреш – нищо повече! Ами да умреш какво значи? – Отидеш в другия свят и трябва да се приготвиш за оня свят. Ще се приготвиш ти като умреш, като идеш в другия свят, ще започнеш работа в безпрекъсване. Не да идеш в оня свят да седиш 45 години не мил не драг. Той 45 години няма никаква работа. Тогава какво ще правиш? Сега ще ви приведа онзи пример, който не е научен. Един английски мисионер, отишел в Африка да проповядва евангелието. След като го проповядвал, вижда един старец с бяла брада да седи при него. Започват да се разговарят. Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш. Аз, както ме виждаш, не мога да оживея. Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл. Искам да ми услужиш, много се измъчвам. Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот. Вземи името ми. В мястото, дето живях, има мои роднини. Иди да им проповядваш, дано да се обърнат. Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот. Той казва: Божия работа! Като проповядвам, може и на умрелите да се проповядва. На следната вечер, той иде с още един, и той с брада. И той проповядва за учението. На третата вечер идват трима, четирима и т.н. На десетата вечер, като проповядвал, десет души имало, после 50, 60, 100, 150 души се събрали и забелязъл, че неговата сила започнала да отслабва. Дохожда в Англия и проповядва онова, което му е казал стареца и буква по буква всичко е вярно. Вие ще кажете: Това е халюцинация на човешкия ум. Като умре човек, всичко се свършва. – Хубаво, щом е така, какво има да се безпокоим? Ако всичко ще се свърши със смъртта, какво има да се безпокоим? Къща имаш, умреш – ще се свърши. Ти като умреш, мислиш на кого ще оставиш къщата. Ти като умреш, мислиш дъщеря ти за кого ще се ожени, синът ти за коя ще се ожени. Питам, защо е това безпокойство? – Но не е научно. Ние сме извън света на гениалните хора, извън света на талантливите хора, извън света на обикновените хора. Ние сме в един свят неорганизиран. Един свят, който не знае как да мисли, как да чувствува и как да работи. Казвам: Щом не работиш, извън обикновените хора си. Щом си художник, туй, което ти е дадено не го изработваш, не го прилагаш, ти не си от талантливите хора, защото талантливият човек всичко трябва да приложи. А пък гениалният човек трябва да създаде, да пресъздаде живота си. Аз считам така: Обикновеният човек в човека се занимава с тялото му. Талантливият се занимава със сърцето, гениалният се занимава с неговия ум. Казва: Ние не сме хора талантливи. – Ти, ако нямаш обикновени хора да работят в тялото, ти ако нямаш талантливи хора да работят в сърцето, и ако нямаш гениални хора да работят в ума ти, ти си закъсал. Ти ще слушаш тия тримата! Да влезеш като ученик от обикновените, да започнеш да пъплиш в своето развитие. Как ше разберете думите: „Всички ще бъдете научени от Господа.“ Как ще бъдете научени? – Ти ще се учиш от растенията. Ако искаш да познаеш характера си, посей едно растение и виж как цъфти, как зрее, какъв плод дава и ти ще познаеш какъв си. Туй растение като го посееш, веднага ще те определи. Посей едно цвете и цветето ще покаже какъв си – до каква степен на развитие си дошъл. Вземи си една кокошка и тя ще ти покаже до каква степен на развитие си дошъл. Купи си една овца и тя ще ти покаже до каква степен на развитие си дошъл. Ако искате хубави отношения, овцата ще ти покаже на каква степен на развитие си дошъл. В писанието имаме: Там Яков е наречен червей. Червей, който знае как да работи. Запример, в природата като изучават, има една оса, знаете ли колко е умна? Правят от пръст цилиндър от пет сантиметра, някой път от 6, 7 до 10 см. дълъг. Хванат някой паяк и го оставят вътре в цилиндъра. 20, 30 паяка ще ги турят вътре. Така е направен, че да не умират. Накрая, ще снесе яйцата си, ще го затвори цилиндъра, че като се измътят да намерят готова храна. Паяците са живи, не са умрели още. Питам: Кой научи умната оса? – Има кой да промисли. Вие не сте разглеждали житото, което си пробива почвата, как пробива почвата? Туй слабото стъбълце пробива почвата. Много химически начини има. Вземете мъховете. Мъховете ги наричам гениални растения. Като се закрепи мъхът за някоя канара, започва да изважда храна от нея. Той седи с хиляди години, разтваря тази канара. И виждаме тия мъхове какви са хубави, какви приятни цветове имат! Мислите, че са умрели, но като дойде пролет, наново се явяват. Казвате: Глупави са. – Гениални са тия мъхове, в моите очи са гениални. – Там, дето никой не може да живее, те живеят. Гениите живеят там, дето никой не може да живее. Талантливите живеят там, дето всички боледуват. Обикновеният човек живее там, гдето нищо за ядене няма. Обикновеният човек, той всичко сам си доставя, той не чака. Аз наричам обикновени хора всички, които сами си доставят храната. Талантливите хора, след като си доставят храната, започват да се справят с мъчнотиите. Гениалните превъзмогват всички работи.

Сега мислите за новото учение. В новото учение всички искам да бъдат обикновени, талантливи и гениални. Всеки един човек, според мене, който е обикновен, да знае как да се справи с тялото си. Гениален е за тялото, но по отношение на сърцето е обикновен. Талантливият човек за сърцето е гениален, а гениалният, за ума си е гениален. Ти едновременно, ако не си обикновен човек, ако не знаеш как да се справяш с тялото си, ако не знаеш как да се справяш със сърцето си, понеже сърцето е от по-висока култура, не вземам видимата функция на сърцето – кръвообращението. То е свързано с чувствата на хората, със симпатичната нервна система. Свързано е с цялата душа, с живото същество. Според тази нервна система, която имаш, ти веднага може да чувствуваш успеха и напредъка, дали ще успееш или не. Ако сърцето ти е правилно, може да виждаш своето бъдеще, няма да се плашиш. Казвам: В новото учение хората трябва да бъдат гениални. Гениални трябва да бъдат, за да помагат на обикновените. А пък всичките обикновени хора, на които гениите помагат, те помагат на талантливите да им съдействуват на тяхната работа. Гениалните съдействуват на обикновените хора, обикновените съдействуват на талантливите като слуги. Талантливите са слуги на гениите. И най-после гениалните стават слуги на обикновените. Те са вече Учителите. Майката слугува на своите деца – тя е гениална. В същност детето слугува, в същност детето е гениално. В един дом без деца, майката и бащата се обезсърчават, защото нямат гении. Всички, дето искат деца, затуй е. Щом се роди едно дете – един гений в къщата, един гений има в къщи. Този гений носи всичките благословения. Ако твоята глава няма една мисъл родена, празна е тя. Този дом е бездетен. Ако нямаш една гениална мисъл, не си на правия път. Трябва да се роди една гениална мисъл, трябва да знаеш този закон. Ако в твоето сърце не може да се роди едно талантливо чувство – то е пак гений – ти не можеш да успяваш. Сега може да ме запитате как може туй? – Оставете, ще бъдете търпеливи. Аз съм гледал, жените правят баница. Аз съм гледал как старите правят баница. Гледал съм и как младите правят баница. После, гледал съм как младите, които се готвят за висшето училище, да правят баница. Те са абитуренти. После съм гледал и възрастните, и те правят баница, и старите как правят баница. Има голяма разлика. Тази младата, много сръчно работи! Онази страта – полека, лека. Не само, че има разлика, младата като направи баница, вкусна е. Има нещо вкусно, което не може да определиш. Старата, която няма нищо вложено, чувствуваш безвкусно. Като че не е същото брашно, пък то е същото. Ако ти от своето религиозно чувство не можеш да туриш в своите думи, то не е баница, която правиш на хората. Започнали тук в София да се плашат от вълната. Казват: Няма вълна. Казват: Внесли от тази от дърво. Една сестра направила дреха, но не топли. Онази вълна, взета от овцете, по майсторски са я направили те. Като вземеш изкуствената вълна, не задържа топлината – различава се. Различават се онези яйца, които снасят кокошките от онези, които хората правят. Кокошките знаят да правят по-добри яйца и пилета излизат от тях. От изкуствените яйца, освен, че пилета не излизат, но щом ядеш, не се чувствуваш добре. Аз считам всички изкуствени работи за хубави и красиви, но съдържание нямат, живот няма в тях. Един часовник показва времето. Какво има в часовника? Има хора, имат една способност в тях, имат туй точно чувство – в което време да го събудиш този човек, той ще ти каже колко е часът с една минута разлика. Той ще определи колко е времето, пак с една минута разлика. Чувствува той времето. Има хора, които имат барометър. Може да ти каже след няколко дена какво ще бъде времето. Не ходи вън да гледа, но ще ти каже какво ще бъде след два–три дена, понеже има нещо в него, което разбира.

Казвам: Ние се нуждаем от една наука, която да ни услужи, да изменим нашия живот. Сега да го изменим, защото сегашните условия, при които живеем, никога няма да ги намерим. В сегашното Бог работи. Всичко туй, което става, то е под ръководството на Божествения пръст. Всичкото наше минало, Бог го превръща. Всичките наши несрети, които ги имаме в живота, Той поправя нещата. Като страдат хората, от техните страдания, поправя живота за в бъдеще. Всичките наши страдания, Той ги има предвид. Иска да ви просвети, да не правите погрешки. Той вижда несретите на вашата мисъл, че не мислите както трябва. Внася в ума светли мисли, за да не се създадат лоши мисли за в бъдеще. Че Бог по един начин преобразява цялото съзнание на народите и на цялото човечество. Работи над всички. Всички тия проповедници, всички учени хора, който и да е, всички работят заради Господа. Знаят или не знаят, за него работят. Няма нещо, което той да не употребява, да не използува. Безброй напреднали души има, които работят на земята. Учените хора с години работят над един въпрос. По 20–30 години някой ще изучава бръмбарите. Той любов има към бръмбарите. Като изучава бръмбарите, на бръмбар замязва човекът. Някой като изучава някои животни, на тях замязва. Щом се влюбиш в някое животно, замязваш на него. Има една сравнителна физиономика, уподобява хората на някои животни. Някои мязат на кон, някои на вол, някои мязат на овца, някои мязат на прасе, някои на щъркел, някои на петел, някои мязат на магаре. Често хората в сравнение с животните, взели някои от линиите от тях. Хората правят някои движения така, както ги правят животните. Магарето има една крива линия, подгъва мускулите и човек, който има тази линия, и той прави същите движения. Ще кажете: Дали е вярно или не? – Ще видите. Някой път, ако не вярвате, ще ви покажа някои картини. Има доста. Не е лошо да мязаш на един щъркел, не е лошо да мязаш на един гълъб, не е лошо да мязаш на една гургулица, не е лошо да мязаш на един паун, не е лошо да мязаш на един паяк, или на един петел или на един пуяк. Аз гледам всичките и виждам много умно в тях. Още като те види петелът, като се качи, ще каже: Ето какво Господ ми е казал – Кукуригу-у. Какво казва на мен петелът? – Туй, което учиш е много добро. Продължи, то е право. Аз споделям твоето мнение и аз съм твой последовател. Мене ми стане приятно, че един петел ме е разбрал. Кукуригу-у! После като се приближа до едно цвете, то изпраща ухание от себе си. То казва: Туй, което учиш е много добро, продължавай! Някъде ида при някои цветя, не издават миризма – какво да правя? Хубаво като издават миризма, но някой път не издават. Казват: Да се не колебаеш!

Да ви приведа един пример. Един български свещеник ми разправяше една своя опитност, която му се случва във Варна. Този свещеник е заминал за другия свят. В началото на своя живот бях много духовен, голям идеалист. По едно време на старини към 70–75 години ми дойде на ума мисълта, защо станах поп? Той имаше отличен глас. Той беше един от свещениците, който пееше много добре. По-добър певец от него не съм слушал. Той се казва: В младини защо ти трябваше да станеш поп, певец да станеш, да се прославиш. Тук само с кандилницата – 75 години. Една вечер дойде един старец с бяла брада и като го погледнал, му казва: Знаеш ли, че едното ти око гледа надолу, а другото нагоре и го побутнал по челото. Пак: Знаеш ли, че едното ти око гледа нагоре, а другото надолу? И като станал сутринта, мястото, дето го побутнал стареца, черно. Питат го: Къде се удари? Пита ме: Какво означава това? Казвам: Ти като поп ще загазиш. – А като певец няма? – Като певец, ще загазиш повече. Попът е най-лесната работа. Като певец ще имаш по-големи съблазни. Казвате: Да бъда богат! – Хубаво, какво ще добиеш от богатството? Ако в богатството добиеш най-хубавото, ако станеш добър човек, благороден, купиш книги да бъдеш полезен на човечеството, разбирам. Затова богатството се дава на силни души, не на слабите. Де ще намериш тоя разпуснатия живот у богатите хора? Вземете красотата у човека. Защо не се дава красотата? В сегашните хора много малко красота се случва. Всяка красива мома, ако не е умна, ще завърти ума на когото и да е. Сегашните хора не са красиви. Казват: Красота! Аз имам мярка, понятие, зная какво нещо е красота. Красивият човек е гениален в ума си. Красивият човек е талантлив в сърцето си. Красивият човек е обикновен в тялото си. Туй е понятието ми за красотата. Духовният човек, Божественият човек е гениален в ума си, талантлив в сърцето си, обикновен в тялото си. Той е религиозен, учен човек. Говоря за тия хора, които са гениални, учени, свещеници, съдии, жени или мъже без разлика. Всички те са хора на новото поколение, което иде. Всички такива трябва да бъдат гениални. Аз гледам този ще плаче, онзи ще плаче. Казва: Господ ме е забравил, този ме е забравил, онзи ме е забравил. – Ти не забрави ли Господа пръв? Тебе Господ не те ли прати на земята да учиш? А ти започна да ходиш да търсиш момите, да ги лъжеш. Че то не е гениалност. Каква е тази любов – ще привличаш хората? Гениалният, талантливият, обикновеният привличат хората, но никога не ги изваждат от тяхната орбита. Никога не изваждай човека от неговата Божествена орбита, в която върви! Ти може да го разбираш, може да изкажеш своето мнение, но остави човека да върви в този път. Този, който го е създал, му е начертал един път и нека той да върви по него. И ти върви по своя път. Бог изпраща отдалече светлина, топлина и сила. Защо ще се събират хората на едно място да се карат? Сега говоря една беседа, като направих своите изследвания научни на една стара баба на 85 години, много умна с едно правилно лице. Като измерих главата ѝ казвам: Много си била красива. Всичките момци около тебе се въртели едно време. Тя се поусмихна. След като поговорихме дълго време, тя казва: Синко, защо не дойде в нашето време, ами сега си дошъл, когато съм на 85 години? Аз, за да я утеша, и казвам: Ще ти дам един секрет, за да се подмладиш. – Може ли? – Може. Може на 19 години да станеш. – После като се подмладя, какво ще правя? Аз казвам: Като се подмладиш, кажи ми какво ще правиш? Тя пак се усмихна, и казва: Да ме пази Господ от изкушение. Казвам: Бабо, ти си гениална в ума си, талантлива в сърцето си. Много добро сърце имаш, ама колкото са те обичали, нито един не те е обичал, лъгали са те момците. Тя казва: Не бяха те виновати, но тази глава. Много добри момци бяха те, но тази глава. Рекох: Сега, като се подмладиш? – Синко, казва, не ме подмладявай, ще вляза в изкушение. Оправи ми път да ида в оня свят, че като се върна, както кажат, каквото наставление дадат да го изпълня. Сега като се подмладя, страх ме е. Рекох: Сега обичай Господа, като дойдат младите. Обичай Господа с всичкия си ум, понеже си гениална. Обичай Господа с всичкото си сърце, защото си талантлива. Обичай Господа с всичкото си сърце, понеже си обикновена. Обичай и ближните си!

Та казвам: Важни въпроси има за разрешение. Вие всички имате една обща задача. Всеки един човек в настоящия си живот, създава условия за в бъдеще. Най-първо тялото работи за сърцето, сърцето работи за ума, а умът на човека работи за човечеството, или умът работи за Бога. Човек не може да работи за Бога, докато не е гениален. Гениален ли е той, няма слабости. Талантливият човек, той е постоянно на работа, той не е мързелив – той много работи, много работлив е. И обикновените, и те са работни.

Та сега, каква ще бъде новата религия?

Бъдещата религия ще бъде религия на гениите.

Бъдещата религия ще бъде религия на талантливите.

Бъдещата религия ще бъде религия на обикновените.

Три степени има:

Да служиш на Бога с тялото си.

Да служиш на Бога със сърцето си.

Да служиш на Бога с ума си!

То е смисълът на човешкия живот. То е успехът, прогресът, силата, богатството, всичко в света е там. Там е скрита всичката тайна, то е законът на човешкото подмладяване. Тук може да се подмладиш. Ако заминеш за оня свят, по-мъчно се подмладяваш, защото някой път дълго време ще мине, докато те подмладят и пратят на земята. Най-първо ще те прекарат през един огън, да те пречистят от всички мисли, желания, които нищо не носят. Всичко туй трябва да се разтопи. Всичко няма да изчезне, да остане само идеята за Бога. Това е реалното, което не се изменя. Ти ще видиш, че богатството, парите нищо не струват, че красотата нищо не струва, че тялото нищо не струва. Ще останат при тебе гениалните хора, талантливите хора, обикновените хора. Те като се съберат наедно, тогава ще видите светиите. Като се съберат светиите, тогава ще видите Учителите в света. Като се съберат всичките Учители, тогава ще видите Бога, който създаде света!

Приложение, работа, неуморна любов в света!

Тайна молитва.

10-та беседа, държана от Учителя на
22.12.1940 г. Неделя, 10 ч. с.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: хора, има, човек, може, аз, свят, всички, работи, казвам, сега, сърце, казва, обикновените, всичко, талантливите, съм, бъде, години, време ,

 Неделни беседи , София, 22 Декември 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON