Добрата молитва
Молитвата на Царството
91 псалом
“Духът Божи”
Няма по-велико нещо за човека от да възприеме правилно нещата, които Бог праща.
Ще взема първите десет стиха от десетата глава от Евангелието на Йоана. Ще взема тия думи, както те са излезли от Бога.
Размишление
Три неща има в живота, които човек трябва да знае. Те са основа, върху която всичко може да се съгради. Любовта е, която носи ценностите на живота. Всичките блага на живота са скрити в Любовта. Любовта има две страни: там дето излиза, то е даване. Бог е, Който дава Любовта. От Духа излиза Любовта. Второто е: да се възприеме Любовта - възприятието. Човешката душа е, която възприема Любовта. Трябва да има Някой, от който Любовта да дойде, и да има Някой, които да възприеме Любовта. И силата на човека седи във възприемането на Любовта. Когато възприемеш Любовта, в тебе ще настане мир и радост и всичките противоречия на живота ще изчезнат. Когато изчезнат всичките противоречия, ти правилно си възприел Любовта. Дотогава, докато не се махнат противоречията, това показва, че ти не си възприел Любовта. Не, че няма Любов, но причината трябва да търсиш в себе си. Не, че ти си виноват. Стъклата, които имате на вашите къщи, може да се покрият с влага, че да не може светлината да влиза. Следователно трябва да ги изчистите, не с някоя груба кърпа, но с някоя много деликатна, защото ако триете прозорците с груба, прозорците ще се развалят.
Второто ценно нещо е Мъдростта. Тя носи ценностите на светлината и на знанието. Светлината и знанието са ценни по това, че в тях се крие силата на човешкия живот.
Третото нещо е Истината. Тя носи ценностите на свободата. Значи ти, за да възприемеш Истината, трябва да възприемеш нейните ценности. Ценностите ѝ седят в свободата. Ако ти не си свободен, ти нямаш ценностите на Истината. “Истината ще ви направи свободни.” Само свободният човек може да се движи. Само свободният човек може да прилага Любовта. Само свободният човек може да прилага светлината, знанието. Само свободният човек може да живее.
Рекох, всички вие, които ме слушате, трябва да ме слушате чрез закона на Любовта, трябва да ме слушате чрез закона на Мъдростта и трябва да ме слушате чрез закона на Истината. Ако не слушате по тия три закона, най-първо вие няма да разберете ценностите, които Любовта носи, няма да разберете ценностите, които Мъдростта носи, няма да разберете ценностите, които Истината носи. Всеки един от вас може да произнесе думата Истина, може да произнесете думата Мъдрост и думата Любов може да произнасяте. Но всяко произношение си има един вътрешен смисъл. Всеки може да пее, но каква грамадна разлика има между един добър певец и един обикновен певец. Каква грамадна разлика има между един гениален художник и един обикновен художник. Каква грамадна разлика съществува между един гениален говорител и един обикновен говорител. Обикновените говорители в света само прах дигат. Те, като влязат в света, пълнят само с прах и кал. Хубаво нещо е прахът, понеже след този прах идат дъждовните капки. След като са паднали дъждовните капки, иде калта. Който е гениален майстор, трябва да дойде и да направи грънци от тази кал. Ако вие този прах не може да го впрегнете да направите дъждовните капки и ако от калта не може да направите грънци, вие не сте гениален майстор. Някой път вие казвате: “Обичаш ли ме?” Калта обича само гениалните грънчари, които правят хубави съсъди от калта. Прахът обича само гениалните грънчари, които могат от тези разпръснатите малки частици могат да ги съберат на едно место и да направят водните капки, да ги изпратят по всичките малки растения, цветенца, да ги полеят.
Когато страдате, трябва да знаете, че вие сте обикновени хора, които дигате само прах и кал. Не е лошо това, но сте обикновени хора. Ако от онзи материал, който Бог ви е дал, ако вие от него не може да направите, да изваете една светла мисъл, ако от тази кал не може да извадите светли чувства, ако от тази кал не може да изваете една светла постъпка, вие спадате към обикновените хора в света. Аз говоря сега не на човешки език.
Казвате: “Аз съм добър човек.” За мене добрината не седи във времето. Тя е извън времето. Любовта действува извън времето, последствията остават във времето. Туй, което остава във времето, то е вече проявеното. Ако искаш да знаеш онова непроявеното, то остава извън времето. Любовта винаги се проявява извън времето. Но туй, което се проявява извън времето, то е вечно. То като се прояви, то пребъдва всякога. Проявеното не пребъдва всякога. Запример ако вие вечерно време сте в един салон, имате едно представление, едно кино, представят се някакви движения, някакви планински местности. Дотогава, докато светлината функционира в този салон, вие виждате изображението, когато светлината престане, веднага всичко изчезва. Тогава вие не сте в света на реалностите, вие сте в света на сенките, дето нещата изпадат. Значи има един живот на сенките. Ти си щастлив, но в един момент всичкото твое щастие изчезва. Ти си се влюбил, но в един момент всичката твоя любов изчезва. Любов, която изчезва, тя не носи ценностите на живота. Знание, което изчезва, то не носи ценностите на живота. Свобода, която изчезва, тя не носи ценностите на Истината. Онова, което изчезва, то [не] носи ценности. В Истината няма коментарии, в знанието няма коментарии, в Любовта няма коментарии. В сенките има коментарии, колкото искате. Може да говорите, че любовта е идеална или обикновена любов. Идейната любов никога не престава, не се изменя, тя постоянно расте и се усилва. Идейната любов обгръща всички същества, които Бог е създал. Аз сега не говоря за неща, които Бог не е създал. Има много работи, които Бог не е създал. Аз говоря за онова, което Бог е създал. Реални са нещата, които Бог е създал. Всичките неща, които Бог не е създал, това са сянка, отражение на онова, което Бог е създал.
Следователно турете в себе си Любовта. Има неща, които вие сте създали, вашето разбиране. Има неща, които Бог е създал. Ценното е онова, което Бог е създал във вас. Кое е ценното във вас? Ценното е вашият дух. Кое е ценното във вас? Ценното е вашата душа. Кое е ценното във вас? Ценното е вашият ум. Кое е ценното във вас? Ценното е вашето сърдце. Кое е ценното? Ценното е вашето тяло, в което сега живеете. Всичките неща, които Бог е създал, това са реалните неща, те винаги остават и в тях седи вашето вечно благо.
Вие едва сега изучавате езика на вашето сърдце. Колко мъчно е човек да говори езика на сърдцето си. Може да питате: “Обичаш ли ме ти?” Рекох: “Обичам те.” Казва: “Истина ли ми казваш?” - “Какво ще ме пита?” Казва ми певецът: “Ще попея.” Пее ми той. Аз питам: “Правилно ли ми пееш?” Щом го питам, аз съм глух. Питам го: “Ти пееш ли тъй както трябва?” Щом го питам, значи аз съм глух. Ухото ми трябва да знае, не трябва да питам. Когато певецът пее, ухото, което слуша, знае певецът пее ли хубаво. Ухото схваща езика на певеца. Като туриш дясното ухо или лявото ухо или ако слушаш с двете уши, може да схванеш пеенето и ти разбираш. Певеца няма да го питаш. Ще му кажеш: “Много добре пееш.” Когато певецът пее на лявото ухо, то означава, че той те обича, дава ти нещо в живота. Когато певецът пее в дясното ухо, той ще внесе в тебе светлина и знание. Ако един певец не внася едновременно в лявото ухо Любов и ценностите на живота, смисъл на живота и през дясното ухо, ако певецът не внася светлина и знанието на Мъдростта, той не е певец. Ако аз не мога през лявото ухо да възприема туй, което певецът пее, аз не съм разбрал Любовта и ако ми пее през дясното ухо и аз не мога да възприема светлината, както той, аз не съм възприел светлината и знанието на Мъдростта.
Сега аз говоря за Божествения свят. Когато хората говорят, аз разбирам, е говорът е най-великото нещо в света. След говора иде пението, музиката на живота. Музиката е вечна и тя показва, че ти правилно си разбрал. Там, дето има музика, там Бог говори, там, дето няма музика, не е Бог. Там, дето има говор в пълния смисъл, Бог говори. Бог е, Който говори в света и Бог е, Който внася хармония, великата песен на живота. Сега ако бяха вашите уши отворени, щяхте да чуете гласа на ангелите, които пеят песента на Любовта. Те пеят и казват: “О, човеци, които сте създадени по образ подобие на Бога, слушайте гласа на вашия творец, слушайте гласа на вашия баща, който днес говори. Слушайте Го, както ние Го слушаме. Вършете волята Му, както ние я вършим. Това е смисълът на живота на безсмъртието.” Ето песента на ангелите, които пеят сега.
Казва Христос: “Аз съм вратата.” Тази врата това е Любовта. Приемната стая това е светлината и знанието. Стаята, в която вие ще се запознаете с Онзи, Който създал света, то е стаята на Истината, там е свободата. Да бъде човек свободен, то значи да се запознае с Бога. Да обича човек, значи да е възприел Божия живот. За да познава Бога, трябва да е възприел светлината и знанието, което е излезло из Бога.
Рекох, освободете се от вашите обикновени говорители. Освободете се от вашите обикновени певци. Освободете си от вашите обикновени бърборковци за свободата, които дигат прах. В Истината човек става силен, свободен, става широк, в Истината той всичко може да направи. В Мъдростта човек става силен, всесилен. Знанието е, което дава сила. А в Любовта той придобива щастието, придобива блаженството, смисъла на живота и всичките страдания се стопяват. Всичките страдания се стопяват и от тия страдания излиза радост и веселие на човешката душа. Любовта е, която превръща несгодите на живота и всичките страдания на радости. И аз виждам, че вие сега като малките деца, започвате да чувствувате радост, започват да поникват малките цветенца тук там. Онези изворчета започват да излизат, птичките пеят и вие се вслушвате. Там далече на хоризонта се вижда Божественото слънце вече на изгряване. Онзи първият лъч, той е лъч на Божествената Любов. Лъчът на центъра е лъчът на Божествената Мъдрост. И тия двата лъча, които влизат, като се съединят, образуват Божият лъч на Истината и на Свободата.
Сега ви пожелавам Божията Любов да се съедини във вашето сърдце и Божията Мъдрост като се съединят във вашия ум и тия два лъча като се съединят да образуват и да ви дадат Божествената Свобода, в която ще се изяви вашата сила. Ще почувствувате благата, които за бъдеще ще ви трябват. Всички трябва да имате изобилен живот. Всички трябва да имате изобилно знание и изобилна свобода. Този живот, това знание и тази свобода [да посветите] в служение на Бога, Онзи, Който ни е дал всичко. Не чакайте, какво ще стане със света. От този свят ще излезе един отличен свят. От яйцето, което е под квачката, туй яйце отвън ще се развали, но ще излезе нещо от него, ще излезе едно пиле, един петел, който ще пее и ще показва кога Слънцето ще изгрява. Бъдещият свят ще бъде свят на братство и свобода. Бъдещият свят ще бъде свят на Любов. Бъдещият свят ще бъде свят на разбирателство. няма какво да се примиряваме.
Сега приложете вашите сили. Понеже всички се намирате в едно изпитание. Вас ви изпитват. Представете си сега, че в една стая се намират сто души, хора на разни възрасти, едни на пет години, други на 10, 15, 20, 30, най-после има и на 120 години. Представете си, че на тия хора им се дават дрехи, представете си, че им дават едно малко палтенце за най-малкото дете, после и за по-големите. Ако възрастният вземе дрехата на малкото пет годишно дете, какво ще се ползува от тая детинска дреха? Тази дреха е за другиго от салона. Вас често ви гледам, вземете една дреха на детето, турите я във вашия долап и чакате да направите някакъв пазарлък. Изпратете дрехата на нейното местоназначение. Туй дете я чака. Когато дойде старата дреха, че я дадете на малкото дете, то ще каже: “Тази дреха не е за мене, а за стария.” Старите дрехи да идат при старите. Възрастните дрехи да идат при възрастните и детските дрехи да идат при децата. Всека мисъл, всяко чувство и всека постъпка според своята форма да иде на своето местоназначение.
Страданията на земята произтичат от това, че ние взимаме ония Божии блага, които не са заради нас. Божиите блага ще дойдат при тебе и ти ще ги изпратиш. За тебе Божието благо ще дойде най-после. По това се познава. В едно угощение искаш да завземеш първо место. Ти не си разбрал Божия закон. При Бога ти ще завземеш последното место и като дойде Бог, ще ти даде местото, което е предназначено за тебе. Твоят дух, твоята душа, твоят ум, твоето сърдце определят твоето место в света. Каквото е твоето сърдце и каквато е твоята душа, какъвто е твоят ум и какъвто е твоят [дух], такова ще бъде и твоето предназначение в света. Радвайте се, че е така. Онова, което Бог ви е дал по този начин, никой не е вече в сила да ви го отнеме. Само когато вашето сърдце се постави на своето место, само когато вашият ум се постави на место, само когато вашата душа се постави на место и само когато вашият дух се постави на место, вие тогава ще познаете Бога, Той ще ви говори. Той ще ви посети тогава. Бог посещава само ония, на които сърдцето е на тяхното место. Той ги посещава по друг начин, но ще имате страдания. Ако искате Бог да ви посети и да имате радост, вашето сърдце трябва да бъде на место, на работа.
Туй сърдце, което е във вас, каква грамадна работа върши, то трябва да изпраща кръвта. Но тази кръв то не задържа за себе си, тази кръв изпраща по цялото тяло, за да може всички безбройни жители на твоето тяло да приемат своята храна и да благодарят на Бога. И вашият ум трябва да изпрати мислите, да изпрати храна за мисълта на всичките жители. Умът има свое предназначение. Истината и тя има предназначение във вашия свят, да освободи всека една клетка в човешката душа. Защото във всека клетка в тялото седи една малка душа, която за бъдеще ще бъде така велика, както вие сте велики. Та рекох, вие трябва да освободите всички ония души, които живеят и работят във вас, те да познаят, че имат един господар, който е гениален, който мисли за тяхната свобода. Каквото е Бог заради нас, Който търси нашето благо, такова трябва да бъде нашето поведение спрямо себе си, да освободим доброто вътре. Доброто вътре трябва да се прави. Всичките ония жители, които са недоволни вътре в нас, трябва да ги направим доволни, да ги превъзпитаме, че един ден да ни признаят за господари. Сега половината жители не ни признават. Те казват: “Нема го господарят, тук цари една анархия. Кой яде и кой плаща, не се знае.
“Аз съм вратата.” Това е Любовта. През тази врата ако влезе Някой, ще влезе, ще излезе и паша ще намери. Пашата това е Божествената Мъдрост, благата, които са създадени. Вие днес сте се събрали. Кой ви е събрал? - Събрали са ви вашите сърдца, събрали са ви вашите умове, събрали са ви вашите души, събрали са ви вашите духове. Всичките сърдца, всичките умове, всичките души, всичките духове Бог ги е създал и събрал в света. Щом сме събрани от нашите сърдца, щом сме събрани от нашите умове, щом сте събрани от нашите души, щом сме събрани от нашите духове, тогава Бог е с нас.
Желая ви днес да видите Божието присътствие в света и да направите туй, което досега не сте направили: да възкресите мъртвите, да просветите невежите, да освободите робите и да ги направите свободни. Това е Божието присътствие. Освободете вашето сърдце, освободете вашия ум, освободете вашата душа, освободете вашия дух и станете служители на Господа, Който днес ви говори.
Отче наш
Който сега не може да направи това, нека остави Господ в него да направи това, което той не може да направи.
Беседа, държана на първия ден на събора
събота 26 август 1939 г.
Изгрев
