Сутрешен наряд, 21 август

Най-често използвани думи в беседата: дойде, аз, казва, може, дух, възлюблен, духт, христос, бог, има, сега, всички, мисъл, става, плодове, душа, казват, казвам, мисли, любов ,
Съборни беседи , В.Търново, 21 Август 1920г., (Събота) 6:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

21 август, събота
6 ч.
„Отче наш“.
Размишление:
Да се въдвори Божията Правда на Земята във всичката нейна
пълнота.
Да осени първо всички домове.
Да вдъхне в сърцата на вярващите Божествената ревност, да я
възприемат те във всичката нейна красота и да я приложат във всич-
ката нейна хубост и пълнота.
Благославяй, душе моя, Господа.
Пътят на живота.
Добрата молитва.
7 ч.
 <h1 style="text-align: center;font-size:150%;"> Идване и възприемане на Духа </h1> Първото условие за един ученик на Окултната школа е да има необорим стремеж, който пред нищо да не спира. Този стремеж може да се изопачи, но това е второстепенно нещо. Най-напред в съзнанието на душата си трябва да имате един велик стремеж към Бога. Но какво е Бог? Когато философите искат да докажат, че Бог съществува, че Той е такъв или онакъв, те заблуждават хората. Бог, това е мярката за нещата – чрез Него ние познаваме нещата, чрез Него разбираме живота, чрез Него възприемаме Любовта, чрез Него възприемаме Истината и Мъдростта, както и всички други добродетели. Изобщо всичко, което се проявява, става чрез Него. Така че като мислиш – Бог е вътре в тебе, и чрез Него мислиш. Когато чувстваш и любиш, чрез Него чувстваш и любиш. И след всичко това какво друго ще мислиш за Бога и за какво ще го доказваш? Щом спрем да мислим какво е Той, у нас изчезва всяко чувство, всяка мисъл и ние усещаме една вътрешна празнина. Тогава казваме, че животът няма смисъл. Имате ли опитността, когато започвате да чоплите любовта на някой ваш приятел, дали той ви обича или не. Какво изпитвате? Чоплите ли Любовта, тя изчезва. Бог и Любовта не търпят никаква критика, никакво раздвояване. Започне ли човек да размишлява какво е Бог, изгубва Го. И тъй, според нашето устройство, според нашия език ние сме призвани да изучаваме само онова, което произтича, което излиза от Бога, което е вън от Него. Всички прояви на душата вървят постепенно. Има много методи за проявяването на нашите мисли и чувства, но това не става безразборно. Наблюдавайте как започва развитието си едно малко семенце от някое цвете или от някое плодно дърво, като го посеете в земята. Явява ли се цветът на растението, преди семето да поникне? Не, изисква се известен период от време, докато коренчетата се спуснат надолу. Коренчетата са нашият материален живот, нашето тяло, което първо трябва да се прояви. След това в стремежа на зрънцето става раздвояване, явяват се стъбълце и клончета на растението, които постепенно се оформят и от вътрешното битие на това растение се явяват пъпките. От тях, чрез едно малко разтваряне, се появява цветът, който после се оплодява. Минава известен период от време, плодът узрява и след това пада на земята. Но вие не трябва да се спирате. Този процес се извършва във вашия ум и във вашето сърце. Представете си, че този плод узрява – какво ще направите с него? Например вашето дете плаче, аз му давам един плод и то започва да се радва. Защо? Защото процесът на развитие на този плод се произвежда в душата на детето и във вашата душа. Заради този плод е радостна майката, радостно е и детето. А след това, когато майката благодари, че на детето ѝ е даден този плод, тази мисъл отново почва да цъфти и вързва в ангелския свят. Тогава имате една поредица от прояви. Знаете ли какво чувства един ангел, когато му се даде плод от негово дете или от което и да е детско сърце? Ще запитате: „Ангелите имат ли деца?“ Да, вие сте децата на ангелите – вие сте малки ангелчета, като онези малки деца, които се зараждат в утробата на майка си. Разбирайте това в преносен смисъл – тази истина вие днес няма да я разберете напълно, но след няколко милиарда години ще я разберете, обаче не в обикновения ѝ смисъл, а в смисъл – какво нещо е човешкият дух. Тогава светът за вас ще добие достъпна форма, за да ви изяви вътрешната страна на тази красота, която ние сега виждаме във външната ѝ изява. Често казвате: „Аз познавам този човек.“ Не. За да познаем човека, трябва да видим плода на неговите чувства; за да познаем човека, трябва да видим плода на неговите мисли; за да познаем човека, трябва да видим плода на неговите действия. И тъй, чувствата, мислите и действията са плодове. Понеже вие още не виждате тези плодове, във вас има едно вътрешно недоволство. Имайте предвид, че когато разсъждавате върху Природата и искате да се развивате правилно, трябва да знаете, че човешката душа принадлежи към тайнобрачните растения и ако някои от вас станат явнобрачни, те изгубват посоката на живота си. Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание и действие трябва да се зародят в тайна – не се ли зародят в тайна, тази ваша мисъл, това ваше желание не са човешки. Някой от вас може да възрази: „Ами нали всичко трябва да бъде наяве?“ Наяве трябва да бъде само плодът, а цъфтенето трябва да става в Божествения свят. Като казвам, че всичко трябва да става в тайна, подразбирам, че докато една мисъл, едно желание или действие се оформят, трябва да живеят в дълбочините на човешката душа и след като се оформят, тогава да се проявят във физическия свят и да станат явни. Сега вие трябва да изучавате Евангелието, Библията, и да използвате всички методи, които се срещат в Живата Природа. Разбирайте – Христовите мисли и Живата Природа в дълбокия им смисъл. Например четете в Евангелието мисълта на Христос: „Ако те съблазнява окото, извади го.“ Сегашните религиозни, учени хора казват, че това, което ние говорим, било неразбрано. Питам: ами цитираната по-горе Христова мисъл разбрана ли е? Ако разбирате буквално тази мисъл, трябва да извадите едното си око и да останете само с едно. И като ви попитат защо сторихте това, ще отговорите: „Христос казва да извадим едното си око, ако то ни съблазнява, и ние го извадихме.“ Питам ви сега: след като сте извадили едното си око и съблазънта пак остане, какво сте спечелили? Това показва, че Христовата мисъл не е добре разбрана. Христос казва: „Извади окото си и съблазънта ще изчезне.“ Щом извадиш окото си и съблазънта не изчезне, значи че този метод, който Христос подразбира и предлага, не е употребен правилно. Аз поставям тази Христова мисъл в следната форма, превеждам я в трета степен. Да допуснем, че ви поканят на гости и ви гощават с отлична баница, но по незнание на домакинята брашното е било малко развалено, маслото и сиренето – също; вие се наяждате добре, а след това ви става тежко на стомаха, започвате да се превивате от болки. Казвам: извадете навън тази храна, която ви е съблазнила. Как става това? Чрез очистителни средства. Изхвърляте храната навън и казвате: „Слава Богу, олекна ми!“ И друг път, като ви дадат да ядете такава баница, казвате: „Тази баница е като първата, не ям от нея.“ Ще ви направя превод на тази мисъл и във втората ѝ степен. Да допуснем, че сте поканени да слушате в църква или в салон някой знаменит оратор, проповедник или учен. Той е сготвил баница и ви я предлага, а вие си отваряте очите и ушите, възприемате, слушате, но като се върнете у дома си, умът и сърцето ви са смутени. Този човек със своята беседа е обърнал с главата надолу целия ви живот и казва, че това, в което вярвате, е празна работа. После си казвате: „Защо ли отидох да го слушам!“ Не е там въпросът, че си отишъл да го слушаш. Христос казва: „Извади окото си!“ Как? Като повърнете възприетата мисъл, която ви безпокои. Законът, който действа в този случай, е следният: човек, който произвежда смущение в ума на хората, смущава и своя ум – лошият човек не може да произведе мир и радост в умовете и сърцата на хората. Законът е същият и за добрия човек: добрият, благородният човек, който е изпълнен с Любов, не може да произведе в душите на хората скръб и страдания. Следователно Доброто произвежда у човека Добро, злото – зло, Истината – Истина, т.е. всяка реалност си има отражение. Тогава как ще превърнете една мисъл, която ви е смутила? Веднага ще си кажете: „Истината живее в мен, аз съм опитвал нейното влияние.“ Оставете настрана всяко нещо, което не дава никакъв подем на вашите чувства, мисли и действия, което не дава подтик на вашия живот, което не дава никакъв растеж и не произвежда Божествено действие у вас. Павел казва това по друг начин: „Ако дойде някой ангел от Небето и ви проповядва друго евангелие, не го приемайте.“ Щом дойде някой да ви проповядва за Бога, това значи, че Любовта, която Бог е имал към вас, и проявата на тази Любов ви е изоставила. Но Евангелието е наука, която казва, че Божията Любов не се е изменила и не се изменя – тя винаги си е същата. Вие обаче трябва да изправите сърцата и умовете си, да не са изкълчени, за да възприемате Божията Любов винаги еднакво. Затова и аз ви говоря върху този предмет. Умът ви трябва да бъде ясен и положителен. Как? Аз не искам да доказвам нещата. Онзи, който много доказва, говори винаги погрешно. Има доказателства, които вървят право и последователно по един математически закон: когато едно доказателство е вярно, машината, която то върти, действа правилно – не действа ли правилно, доказателството не е вярно. Да допуснем, че аз ви доказвам, че 2+2=4; какво ще придобиете от това? Какво подразбирате, като ви кажа, че 2+2=4? Това значи, че бащата и майката могат да повторят себе си само два пъти: 2×2=4 или 2+2=4. Това значи, че майката може да роди или момиче, или момче – нищо повече, трето нещо не може да се роди в дома на родителите. Законът може да се повтори само два пъти: първия път ще се повтори в момче, втория път в момиче и ще се получи числото четири, което показва, че законът е верен. Вие може да дадете друго тълкуване, но какъв е смисълът от това? Следователно, когато говорим за единицата, ние винаги подразбираме първичната причина, която подтиква нещата към разумно действие. И когато кажем аз, единият човек, единият Бог, ние трябва да разбираме всички причини, които подтикват нещата към разумност. Когато кажем 2, трябва да разбираме онази сила в света, която строи, която поставя всички неща в хармония. Числото 2 е майката, която ражда, която отглежда. Следователно, като работят заедно, бащата и майката ще проявят резултата си в своите синове и дъщери. Ако ме попитате какво е Господ, ще ви кажа, че Той е това, което сме и ние – само чрез нашия живот, само чрез нашите мисли, желания и действия ние можем да се върнем назад, за да разберем какви са отношенията ни към Бога. Любовта, която чувстваме, е Неговата Любов; мислите, които възпримаме, са Неговите мисли, създадени преди милиони, милиони години. Но всичко това е само едно малко отражение от Божественото, защото не сме в състояние да Го възприемем изцяло. Ако майката би проявила всичката си Любов към своето дете, тя би го задушила. Затова, при тези условия, ние предпочитаме някой да ни обича по-малко, защото ако ни обича много, като ни хване, той ни стиска, докато ни изцеди. И паякът обича мухата, но като я улови, тури смукалото и смуче, смуче, докато я изсмуче и изхвърли навън. Паякът казва: „Много хубаво, много вкусно нещо е направил Господ!“ Да, хубаво е за тебе, но не и за мухата. Мухата пък, като намери някоя гнила ябълка, туря хобота си на нея и казва: „Много хубаво нещо е това!“ И при месоядството е така. Всички злини в света са произлезли все от тази неразбрана Любов – навсякъде се правят опити за Любов. Един ден, когато започнете да разбирате Любовта по друг начин, животът ви ще се видоизмени. А за да стане това видоизменение, трябва да възприемете Божествения Дух. И вие вече сте дошли до фазата да възприемете Божествения Дух във вашето свръхсъзнание. Знаете ли как се познава кога е дошъл Божественият Дух у вас? Наблюдавали ли сте как някоя дъщеря се сърди на майка си и на баща си – отговаря им, не ги зачита, капризна е, а те се чудят какво става с нея. Но когато започне да се момее, когато дойде нейният възлюблен, тя става мека не само с майка си и баща си, но и с братчетата и сестричетата си – не могат вече да я познаят вкъщи, тъй много се е изменила. Замине си възлюбленият ѝ и тя отново става кисела. Родителите, роднините ѝ казват: „Не знаем защо Марийка е така кисела.“ Казвам: „Той замина.“ Всичкото ѝ неразположение произлиза от това, че нейното слънце е залязло. На следващия ден той отново се появи на вратата, тя веднага се зарадва, става весела, доволна. Така и вие често казвате: „Нещо не сме доволни, нещо не сме разположени.“ Това е така, защото Духът не е у вас. И тъй, когато някой ме пита защо е неразположен, казвам му: неразположението произлиза от това, че възлюбления Ви го няма. Знаете ли колко деликатен е вашият възлюблен? Когато момъкът дойде вкъщи и види, че момата се сърди на майка си, на баща си, че не може да се владее, той излиза навън. Сега вие, момите, сте много внимателни, имате такива преживявания и си казвате: „Да се покажем пред възлюбления си изправни, добри.“ Да, но Господ не обича тези неща, защото те са причина да се появи лицемерието. Това са две състояния, които Бог не обича – състояние на личен егоизъм и лицемерие. Във вас трябва да се появи алтруизмът, т.е. Божественото. Тези две чувства – алтруизмът и егоизмът, се борят в човека. Тези две състояния вие преживявате и в религиозния живот. Следователно този, у когото Духът дойде, не трябва да допуска в себе си никакви лоши мисли, желания или действия, никакво раздвояване. Когато Духът дойде, Той е този ваш познат, когото душата ви знае и очаква, той е вашият Възлюблен. Няма да се спирате и питате какво е Духът – вие Го познавате, Той е най-красивото, най-изящното, най-мощното нещо в света. Когато дойде Духът, на душата израстват криле и тя казва: „За мене всичко е възможно.“ Замине ли си Духът, душата казва: „Аз вече не мога да направя нищо, всичко се свърши.“ Затова Христос казва: „Без Мене не може да направите нищо.“ Под думите без Мене Христос подразбира Божествения Дух. Затова Христос казва: „В Мене живее Отец Ми и Аз изпълнявам Неговата Воля.“ На тазгодишното събрание ви говоря за Духа, затова не забравяйте следната мисъл: ако нагрубявате майка си, баща си, братчетата и сестричетата си, вашият Възлюблен скоро ще си замине. За да живее по-дълго време у вас, трябва непременно да почитате майка си и баща си. Затова в Писанието се казва: „Почитайте майка си и баща си, за да се продължи животът ви.“ Питате ме защо боледувате – Духът ви е изчезнал. Щом дойде Духът у вас – неразположението, болестите изчезват. Когато сте кисели, неразположени, ще си кажете Истината: „Моят възлюблен не е дошъл.“ Вместо думата духът употребявайте думата моят възлюблен. Кисел си, кажи: „Моя възлюблен го няма.“ Всяка мома иска да бъде харесвана. Затова, като дойде момъкът, тя се облича хубаво, накичва се с панделки, чака. Същият закон важи и по отношение на Духа. Когато Духът дойде, трябва да бъдете душевно разположени, да имате благородно разположение на сърцето и душата си. Това е, което Господ иска от вас. Този предмет, върху който ви говоря сега, е основата на живота ви. Лошите мисли, лошите желания образуват едно мрачно, облачно небе, през което не може да се наблюдават Слънцето и звездите. Следователно, за да можете да виждате дълбините на красивия Божествен свят, вашето вътрешно небе трябва да се изясни. И ако ви дойдат някакви отрицателни мисли, вашият ум ще спре, защото просторът на ума зависи от яснотата на човешката мисъл. Пороците ограничават ума – човек без пороци има широка душа и безграничен ум. Тесногръд ли е човек, той има пороци, а онзи, който е с широка, благородна душа, той е извадил всички пороци навън. Това трябва всички да направите, защото Бог иска да сте подобни на Него – нашият Баща не е тесноумен и тесногръд, Той не е със свита ръка, та когато дава, да цепи парчетата, и затова, когато дава, Той пълни света. Тъй че когато искаме да сме подобни на Бога, трябва да сме щедри – ако имаме широк простор на мисълта, ако можем да любим всички, ние приличаме на Бога. Ние ще обичаме всички дотолкова, доколкото те заслужават – онази душа, която е по-развита, с нея можем да говорим за по-важни неща. Когато кажем, че обичаме всички, това е според степента на Любовта, която живее в нас. Любовта има много степени. Вашата котка може малко да я погалите, да я нахраните, като с това изразите любовта си към нея. С нея не можете да разисквате върху Питагоровата теорема, върху това, че маслото е скъпо, и т.н., защото тя даже и не подозира тези неща. Ако имате един разумен, благороден приятел, който е настроен според вашата душа, той отведнъж, от малко ще разбере вашето положение. Та и ние сега трябва да се настройваме. Срещам мнозина, които очакват да дойде Духът, и казват: „Ще дойде време, когато Бог ще изпрати Духа Си.“ Щом хората подготвят сърцата и умовете си, щом искат да действат правилно, Божият Дух непременно ще дойде и ще заговори върху тях с огнени езици. Някои казват: „Това е било отдавна, Духът е слизал само веднъж.“ Питам: Слънцето само веднъж ли изгрява, само веднъж ли залязва? То е изгрявало и залязвало милиони и милиарди пъти, но вие, като не разбирате Божия Закон, казвате, че слизането на Духа е станало в далечните времена на миналото, във времето на апостолите. Не, това и сега става – Петдесетницата и сега става. Откакто Христос е възкръснал, оттогава вече приблизително две хиляди пъти Духът е слизал и възлизал. В Писанието се казва, че Духът няма да се върне, докато не принесе плода Си. Божият Дух всяка година слиза и ще повдигне тези души, които са подготвени да станат Негови съработници. А щом ги повдигне, те имат вече широки разбирания, схващат правилно света и казват: „Сега вече разбираме Божествения живот!“ Има хора, които от две хиляди години не могат да разберат този живот. Някои казват: „Как няма да дойде Божият Дух, та да ни научи!“ Тези хора не разбират дълбокия смисъл. Аз ви казвам: Божият Дух иде и скоро ще дойде. Вашият възлюблен иде и трябва да го чакате; Той не е нито на един километър разстояние от вас, не е и на половин километър, а само на сто духовни метра от вас. Той може да завари някои от вас необлечени, може да ви завари, като се суетите с това-онова, като мислите какво ще стане, как ще се наредят работите ви и т.н. Няма защо да се тревожите, този свят е създаден за нас. Кой свят? Новият свят. Старият свят си заминава и ние всички трябва да сме подготвени да влезем в този нов свят с нови мисли, чувства, желания и похвати. Със старото трябва да се простим окончателно. Сега ще ви предам една от опитностите на Христос: „Това като рече Христос, смути се Духът Му и каза: Истина, Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.“ Защо се смути Духът на Христос? Защото един от Неговите ученици ще го предаде, значи ще развали доброто дело. Питам ви сега: вие, които сте господари на вашата къща, трябва ли да оставите този предател пак да смути Духа на Христос? Ние казваме, че Духът на Христос се смутил, но този Дух може и сега да се смути. Допуснете ли у вас една лоша мисъл, тя е предател, тя ще смути духа ви, ще изгубите силата си и с това ще бъдете неспособни за работа в света. Следователно няма да допускате никого да смущава вашия дух и ще казвате: „Не позволявам на никого да смущава моя възлюблен.“ Като четете в Стария Завет Песен на песните, там също има един такъв пасаж. Вие трябва да създадете сега за Христовия Дух, за вашия възлюблен, най-добрите условия, при които Той да се прояви и да създаде всичко най-добро. Затова Христос казва: „Когато дойде Синът Человечески на Земята, ще намери ли достатъчно вяра в хората, за да разберат те това велико Божествено учение и да отворят душите и сърцата си за този велик Дух, за да стори Той това, което Бог от хиляди години желае да направи?“ И когато вие така отворите сърцата, умовете и душите си за вашия възлюблен, тогава ще се проявят най-добрите плодове, скрити в Бога. В Писанието се казва: „Като излея Духа Си върху тях, ще пророчестват, ще имат сънища.“ Казва се още: „В последните дни.“ Кои са последните дни? Последните дни са тези, през които старият свят си заминава. Тогава вашите синове и дъщери ще имат сънища, ще пророкуват и т.н. Тогава и вестниците, и учителите, и майките ще пророкуват. Но понеже днес хората не вярват в пророкуването, казват: „Това е лъжа, след Христос пророци не може да има.“ Ако майката пророкува, казват, че нейното пророчество не е вярно и че днес никой не може да пророкува, а това ставало едно време, когато живели пророците. Аз казвам, че едно време не е имало пророчество, сега има такова. Всички пророци пророкуват в настоящето, а не в миналото. Казват: „Младоженецът иде!“ Аз не казвам „младоженецът иде“, а казвам „възлюбленият иде.“ Не мислете, че този възлюблен е само един – те са много и за всеки от вас ще има по един. Това са милиони възвишени духове, които от милиони години чакат да дойдат на Земята. Те казват: „Хайде да видим тези наши малки братя и сестри, които от толкова години сме изпратили на Земята, какво са направили досега.“ Тези духове са нашите сродни души, нашите възлюблени. Кой брат или коя сестра не се радва, когато види своята сестра или брат, с които не се е срещал милиони години? С какъв трепет се изпълва нашата душа при една подобна среща! И тъй, тези наши братя, които не са идвали от милиони години на Земята, сега идват. Тези братя са само на сто духовни метра разстояние от нас. Ще запитате: „Как?“ Те са пред нас и над нас. Когато Божественият Дух дойде, вие ще започнете с великата Божествена наука и очите на всички ви ще се отворят. Затова се казва в Писанието: „И отвори умовете им, за да разбират Писанието.“ Аз казвам: Бог ще отвори умовете ви, за да разбирате тази велика написана книга, в която от всеки лист ще можете да четете написани великите слова. По всеки лист, по всяко клонче на дърветата, по всяка мушица ще четете и ще ви се даде възможност да разбирате великите тайни, които досега не сте разбрали. Това е великата Божествена книга, която Духът ще ви открие, за да станете радостни и щастливи, че можете да четете по нея. Няма нищо по-хубаво в света от това, да знаеш да четеш от тази книга; няма нищо по-хубаво от това, да знаеш как да ядеш Божествените плодове. За пояснение на мисълта си ще направя едно сравнение: представете си, че пред вас има много хубави плодове, но стомахът ви е разстроен, очите и устата ви са затворени, а всички наоколо ви хвалят тези плодове. Какво ще бъде вашето положение? Няма нищо по-хубаво от това, да отвориш книгата на Божествената наука и да четеш, да разбираш тези Божествени плодове! Няма нищо по-хубаво от това, да четеш живото Божествено Слово и да виждаш онези велики промени, които Бог е извършил във вашата душа. Ние ще се молим на Бога да отвори устата ни. Коя уста? Устата на нашата душа, за да можем да разговаряме с Него. Ние ще се молим на Бога да отвори очите ни, за да виждаме всичката красота, която Той е създал. Евангелистите ще кажат: „Да видим Божественото слово!“ Къде е Божественото в тази книга? За тази Божествена книга, която е направена от парцали и написана с мастило, казват, че всичко трябва да се възприема от нея тъй, както е писано. Не, приятели, като приемете всичко от нея и то влезе вътре в нашата душа и ум и се преработи, едва тогава ще излезе нещо от Божественото слово. Православните взимат една от тези книги, турят я под възглавницата и казват: „Ще дойде спасението.“ Не, вземи един стих от тази книга например стиха Бог е Любов, тури го под възглавницата на твоята душа – тогава ще възраснеш и ще разбереш какво е Бог. Слушах една баба да казва: „Цял месец държах тази книга под главата си и нищо не научих.“ Казвам ѝ: „Бабо, така няма нищо да научиш.“ „Ами как, синко?“ Искам да напуснете вече старите си схващания, старите методи, с които сте си служили в живота, за да дойдете до онази велика Божествена наука. Само Божественият Дух носи истинското знание, а когато Той дойде, вие ще се почувствате пълни с тази Божествена светлина и виделина и ще станете много красиви. Понякога сте черни като арапи, мине малко време – пак побелеете, пак се разхубавите. Това се дължи на редица ваши животи, които се въртят на това Божествено колело. Казвате: „Че не сме станали още ангели!“ Та именно тази чернота трябва да се премахне. А това ще стане, когато дойде този ваш възлюблен. Тогава вашите души ще станат светли, радостни, ще растете в благодат, както едно плодно дърво, и ще принесете плодове, с които ще храните вашите приятели. Как ще нахраните вашия възлюблен? Нали ще наберете от най-хубавите круши и ябълки, ще ги измиете и ще кажете: „Заповядай!“ След това ще заговорите сладко, сладко с него. Добре, да допуснем, че нямате никакви плодове – какво ще правите тогава, като нямате какво да предложите на възлюбления си? Тогава той ще донесе плодове, ще ги измие, ще ги сложи на трапезата, но устата ви е затворена, не можете да ядете. Остава едно от двете: или във вашата градина да има плодове, от които той да вкуси, или вашата уста да бъде отворена, за да можете вие да вкусите от неговите плодове. Аз желая да вземете тези мисли предвид, да ги приложите и да започнете да мислите по същия начин. Казвате: „Моят възлюблен иде и аз ще отида да го посрещна.“ Не казвайте това само на думи, а го вършете в тайна вътре в себе си. Ако майка ви, баща ви се противопоставят на посрещането на вашия възлюблен, ще им кажете: „Ако и да не приемете моя възлюблен, аз ще го приема, ще отида с него, защото той ще остане тук за малко време.“ А Той казва: „Аз идвам тук за малко време и после ще си замина – втори път не идвам.“ Щом сте в тази школа, идването на Божествения Дух върху вас е необходимо. Ако някой каже, че и без присъствието на този възлюблен може да придобие някаква наука, някакво дълбоко знание, той не говори Истината. Божественият Дух трябва непременно да дойде у вас, защото само Той е носител на истинските Божествени знания, само Той може да озарява хората, само Той е в състояние да озари вашите умове и сърца. Аз искам на първо време да възприемете отвътре Духа, защото в този случай има нужда от още двама свидетели отвън. Вашият дух е първият свидетел, аз съм вторият свидетел, а вие сте третият. По такъв начин ние съставляваме една троица. 
7 ч.

Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа

Сутрешен наряд, 21 август