Девети март (22 март)

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, аз, може, христос, всички, човек, година, воля, показва, казва, добри, години, хора, бог, дойде, лице, добро, ден ,
Извънредни беседи , София, 9 Март 1920г., (Вторик) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Добрата молитва
 Девети март е символически ден. Символите придобиват значение само когато се изтълкува вътрешният им смисъл. Девети март е денят на равноденствието. Но тъй, просто казано, 9 март, денят на равноденствието, е денят, в който човек е бил създаден, роден. И този ден се пада в петък. Не мислете, че по-напред не е имало равноденствие – имало е. Равноденствието на човека е възкачването на слънцето от юг към север. Югът е надолу, а северът – нагоре. С появяването на Адама човек е почнал да еволюира, да се качва нагоре към Бога. Сега, ако вие може да ознаменувате 9 март, в смисъл че днес се раждате, т.е. скритите във вас сили Божествени да започнат нова еволюция, да еволюирате към Бога, то е равноденствие, или минаване от едно състояние на битието към друго. Равноденствието всякога трябва да внася най-хубавите мисли, най-хубавите желания в човешката душа и тогава всички онези семенца, които са скрити в земята, започват да израстват, да се развиват, да цъфтят и след това се явява тяхното благоухание. Същият закон е и по отношение на човека. Човек без Божественото е като гола земя и ние казваме: „Този човек е студен, отвратителен, няма никаква красота в него.“ Но дойде ли скритото, Божественото у човека, тези семенца, треви и цветя постепенно почват да израстват, цветята се обличат в червенина и човек става красив. Тази красота не може да се яви, докато не се яви Божественото слънце. Тъй като слънцето иде от северното към южното полушарие, т.е. от единия полюс на битието към другия, северният всякога означава истината, а южният – добродетелта. Но северът означава още смъртта, а югът – живота. Човек, додето не умре, не може да живее. Това е закон. Животът започва най-първо със смъртта. Това на вид е едно противоречие, но е факт вътре в природата. Всяко семенце, всяка форма, в която са облечени нещата, трябва да умрат. Девети март има и друг смисъл в себе си. Човек трябва да се научи на онзи велик закон на самопожертвувание, да се освободи от ненужните неща в този свят, които спъват неговото развитие. Ако един 100–200-годишен орех пожелае да влезе в дома ви, то ако той е едно същество разумно, със съзнание, би ли могъл да влезе? – Не може по никой начин. Или ако един 500-годишен дъб пожелае да ви направи визита, ще може ли? В такова състояние, в каквото е, не ще може. Ако би пожелал този орех или този дъб да ви посети, трябва да се превърне в едно малко орехче или дъбче, да преминава от ръце в ръце между вашите деца, да ви обиколи всички и най-после да го приемете вътре в себе си на гости. Не мислете, че като влезе този орех вътре във вас, той умира. Не, той се посажда във вас. Има орехи, които растат в човешката душа. Трябва да се научите да виждате във външната природа всички онези символи, които са скрити вътре в нея. А това ще стане, когато започнем да живеем по правилата на Божията Любов. Някои от вас не вярвате в Божията Любов. Търсите я и казвате, че тя е хубаво нещо, но като дойде във вас, не сте герои да я приемете, да я приложите. Защо? – Защото нямате сърце, а тя иска сърце. Ако вашето сърце е развалено, пробито, тя ще изтече. Колко пъти тя влиза във вашите сърца и изтича! Защо се чупят вашите сърца? – Защото са направени от камък. Затова е казано в Писанието, че това каменно сърце ще им се отнеме и ще се направи от плът, за да може този Божествен Дух да пребъдва вътре в тях. Първото нещо, което трябва да опитате, е дали тази Божествена Любов е проникнала в сърцата ви. Проследете дали тази Любов може да възраства във вас семенцата. Нима когато един човек тръгне в училище и свърши едно отделение, не прави един малък опит, да види какви са били знанията му преди влизането му в училището и след излизането от него? Ако има нещо спечелено, то е резултат на знанията, придобити в училището. По същия начин ще проверим и с Любовта. Ще видим дали има разлика преди влизането ѝ в нас и след влизането. Човек не може да бъде изведнъж съвършен. Под думата Любов разбирам Бог, Който трябва да влезе в нас. Бог твори, Бог създава, затова, докато Той не влезе в нас, никакво творчество не може да се прояви. Вземете даже и най-малките мушици – и в тяхното съзнание има един подтик, който ги кара да вършат своята работа, и те са я започнали. Пеперудите, на които крилцата са тъй хубаво напъстрени, и те разбират своята работа. Тъй чета това нещо аз и виждам, че има пеперудки, които стоят по-високо от много съвременни хора, които минават за учени. Такива учени хора съществуват от хиляди години. Учен човек от Божествено гледище е този, който познава Бога на опит. Под „опит“ аз разбирам да сме готови да направим всичко за Бога и думата Му да не правим на две. Значи ние трябва да сме готови да изпълняваме винаги онова, което Господ иска от нас. Сега мнозина християни се намират в следното положение: мязат на онази християнка в Англия, която във време на галското движение молила цели 12 години да я удостои Господ, да я направи полезна на хората. Друга една приятелка, и тя се молила за същото, и една вечер сънува сън: явява ѝ се Христос и казва: „Това, за което се молиш, не е за тебе, но иди при своята другарка, която се моли от 12 години насам и ѝ кажи да започне тя работата.“ Отива при другарката си и ѝ предава Христовите думи. Другарката ѝ казва: „А, аз сега не мога да започна такава работа.“ Тази жена, като вижда, че тя се отказва, започва сама галското движение. Сега ние се молим за много неща, но като ни се предложат, казваме: „Не може сега, не му е времето още.“ И намираме причини за извинение. Ще намерим виновни било жената, било мъжа, децата, приятелите ни или обществото. Измиваме си ръцете като Пилата, докато тази Божествена идея си замине. Положението през тази година ще бъде благоприятно, защото тя е година на съдене. Тази година в духовния свят хората се съдят. Всеки от вас трябва да отвори тефтерите си и каквито вземания-давания има, да ликвидира сметките си. Двама се мразите, ще ликвидирате сметките си, ще се заемете 5 горе, 5 долу, 10 горе, 10 долу. Ще кажете: „Кой ще започне работата по-напред?“ – Който е майстор. – „Кой ще започне да преподава?“ – Който знае. – „Ама трябва ли да се унижавам?“ – Ще се унижиш и оттатък ще отидеш, ще се унижиш до безобразие. Ако мислиш, че няма да се унижиш, лъжеш се. Когато погребват някого, той се унижава. Няма цар, няма владика, когато го погребват, да не се унижава, да не се усмърди. Казвате: „А, да отида да искам извинение от някого! Няма да направя това.“ Ще го направиш в гроба. Гробищата са за онези, които не искат извинение, те са място за поправяне. Ние се молим за умрелите. Какво по-до6ро от тяхното положение. Те ликвидират сметките си. Умрелият казва: „Господи, аз всичко ще дам.“ И наистина дава всичкото си месо, всичката си кръв и когато останат само костите, Господ казва: „Пуснете го вече.“ Така и в мистическия, и в християнския свят има живи месца, желанията ни, които трябва да оставим и се откажем от тях като несъществени, нереални. Не мислете, че ви заплашвам с това, но всички вие мислите, че тези неща няма да дойдат до вас. До всички ще дойдат. Сега всички искаме да вървим в това Божествено учение, но трябва да знаете, че то насила не може да се приложи, а по добрата ви воля. Не трябва само добра воля, но в тази добра воля трябва да има доброта; не само доброта, но и справедливост; не само справедливост, но и любов; не само любов, но и мъдрост; не само мъдрост, но и истина. Значи, че не е достатъчна само добрата ви воля. Ще кажете: „Как да постъпваме тогава?“ – Ще гледаш да забравиш всякаква обида, защото иначе ще дадеш място на дявола в сърцето си. А що е дяволът? То е изявление на гнева Божи против всякаква правда. И тъй, като кажеш, че не можеш да простиш, то е, защото дяволът е дошъл в сърцето ти. Казваш: „Христос е дошъл в мене.“ Когато простиш и ти олекне, Христос е дошъл. Утре се разкаеш, казваш: „А, не мога да му простя.“ – Дяволът е дошъл в тебе. Ти мязаш на онази мома, която харесва едного, защото е добър, хубав, но е недоволна и се колебае, защото няма къща, пари, положение. Другиго харесва, но се колебае, понеже има положение, знание, но не е добър. Чуди се кого да избере. Сега дяволът в този свят къщи има, положение, всичко има, а Христос няма нищо. Вие мислите църквите принадлежат на Христа. Не се лъжете, всяка църква има епитроп, заключени са те, не е време да се отварят сега. Ще кажат някои: „Поне болниците са на Христа.“ Правдата според мене е още на дявола. Някои се оплакват: „Не ни дадоха правото.“ Ще ти отдадат право според дявола. Защото и дяволът си има право. Той казва: „На мене 3–4, на тебе 3–4. Ако не се съгласяваш, хайде навън.“ Това, което сега става в света, ни най-малко не трябва да ни смущава. Този умрял, онзи умрял. Ще умират хората, къщи ще изгарят, параходи ще потъват и т.н. Не е това злото, че къщи ще изгарят, че деца ще умират, но злото е в това, че вие не прощавате. Сега, като ви говоря, вие казвате: „Аз съм готов да простя. “Христос казва: „Не само да простиш, но и да си готов всичко да дадеш. “А вие какво правите? Хайде да се простим. Целунете се, простите се, а на другия ден виж, че сте се заловили пак за косите. Аз нямам нищо против тези прощавания, но когато дойдете до Божествения свят, не трябва да има никакъв червей, който да ви гложди. Всеки червей е жив, той прояжда най-добрите нишки, жилки на цветята. Когато има у вас един скрит червей, и вас ще прегризе. Някой ще каже: „Колко се интересува от моите червеи!“ Не се интересувам, но ви обръщам внимание, че този червей ще прегризе най-хубавите и нежни коренчета и цветът ще повехне. Ние трябва да разберем измамата на този дявол и да му кажем: „Слушахме те вече 8000 години, а отсега нататък искаме да приложим постепенно в нашия живот Христовото учение.“ Някои ще кажат: „Слава Богу, ние сме напреднали.“ Аз ще ви представя един пример, за да се познавате. Представете си, че се намирате в едно многолюдно събрание, в което изведнъж избухва пожар. Настава голяма суматоха, сблъскване, всички се бутат кой да излезе по-напред. Ако бутате всички, за да бягате пръв, Христос не е у вас. Останете ли последен, Христос е у вас. И тъй, ако при някаква опасност сте последен и при някакво благо сте пак последен, Христос е у вас. Това е новото учение. Ако постъпвате така, Христос ще погледне благосклонно към вас и ще каже: „Тези мои деца са разбрали живота.“ И затова Господ ще ви прати на работа. А сега ще каже: „Нищо не сте разбрали.“ Аз гледам как постъпват малките деца помежду си, особено в селата. Майката излиза на нивата и оставя по-голямото братче да наглежда по-малкото, оставя му мляко с каймак, та като огладнее малкото, да го нахрани. То обира каймака на млякото и като си дойде майката, пита:„Нахрани ли братчето си?“ – „Не знам какво стана с млякото, мамо, нямаше го.“ Тези дребни работи в живота показват, че и големи като станат, пак така ще постъпват. Законът е същ. Тази година ще си поставим като правило да бъдем изправни в малките неща, в малките добродетели. Аз един ден срещнах една мома, хубаво облечена, която видя един старец, който се навел да си връзва връзките на обущата. Щом го съгледа, тя веднага си приближи към него и му каза: „Почакай, дядо, аз ще ти завържа връзките.“ Дядото каза: „Ето една мома, която извърши едно отлично дело.“ Тази мома можеше да си отмине или най-многото да му кажеше: „Дядо, вържи си връзките на обущата“ – ако той това не беше забелязал. Дотам сме дошли ние. Виждаме някой в затруднено положение и всеки си вдига раменете и казва: „Господ да му е на помощ.“ В новото учение тези думи „Господ да му е на помощ“ се разбират другояче. Ако земеделец или някой ваш брат е заболял, не може да изоре нивата, другите казват: „Бог да му е на помощ“ – и се опретнат по за няколко часа на нивата, орат и копаят. Ако той има лозе и не може да го обработи като болен, всички с мотиката на рамото, хайде на лозето. Бог да му е на помощ. В Англия в една богата църква проповядвал някой си Спържен. В тази църква се събирали много богати хора, чиито кесии пращели от злато, и си казвали: „Да се помолим на Бога да ни помогне.“ Проповедникът им казва: „Хайде да не изкушаваме Господа. Аз отварям кесията си и записвам толкова пари за бедните.“ Започнали един след друг да записват. Да се помолим на Господа, значи да си отворим сърцата. Сега виждам вашите кесии пращят от злато. Вие сте много богати. От 8000 години нищо не сте дали. Вие сте чернозем, в който влиза Божественото и дава отлично жито. Богата почва сте вие. Вашата кесия, т. е. вашето сърце, ще се отвори сега и вие ще започнете да слугувате на Бога, защото Той е слязъл вече в полушарието. Колко години има от 1914 до 1920 г.? – Шест години. Шест часа вече как слънцето е минало вашия екватор. Всеки един ден означава един час. Вижте какво показва днес времето. Отгоре казват: „На тези хора им трябва чистота, трябва да бъдат бели като снега.“ Затова той вали днес. Ако те не послушат, ще се стопят белите им дрехи, ще станат черни. Какво показва влагата? Тя показва, че на вашите семенца е потребна влага, вода, т.е. живот. Северозападният вятър, който духа, показва, че всяко нещо, което правите, трябва да става по подбуждение на истината. Защото, гдето е истината, там е и светлината. Вие правите така изпити с Бога, а не с мене, защото вие по отношение на мене се държите много изправно. Гледам, някой се засмял, весел е, а щом ме види, изведнъж става много сериозен. Няма защо да се скриваш, това е лицемерие. Бъди естествен. Като те погледне човек, лицето ти, очите ти трябва да показват готовност да правиш добро, да си справедлив, умен, да любиш и да говориш истината. Някой път се преструваме, че не сме разположени, а това е само тактика, която в новото учение не трябва да съществува. Ще си показваш лицето тъй, както Господ го е направил. Защото картината на художника изменя ли се? Не се изменя. Какъвто образ ти е поставил Господ, такъв да си остане. Ако бъдеш естествен, то както и да се засмееш, лицето ти ще показва добро. Когато лицето ти е сериозно, трябва да означава, че мислиш да говориш истината; когато мълчиш, лицето ти да показва, че мислиш да действуваш. Свиеш ли си веждите, това показва, че си припомняш нещо. Припомняш си, че някой ти е направил зло. Не, когато свиваш веждите си, това трябва да показва, че в името на Бога ще направиш това добро. И тъй, каквото и движение да правите, научете се да превеждате тези движения. Защото във всяко едно от тях се крие известна сила. Ако не можеш да превърнеш едно движение, да го преведеш, един ден ще си образуваш лоша карма. Ако не можеш да имаш една добра мисъл, добро желание или действие в тези движения, да туриш в равновесие тези сили, да ги изправиш, ти сам ще се намериш в противоречие един ден с тях. Христос казва: „За всяко право действие ще има ответ.“ А аз казвам: За всяко лошо помръдване на лицето и очите ще даваш отговор. Като казваме това нещо, не да се наплашите, та да не знаете как да действувате, но като подвижите ръката си или като си помръднете един мускул, да изпитате приятност от това хубаво движение. В Европа има специални общества, където се учат как да постъпват, как да си помръдват лицето, очите и т.н. Цели училища съществуват от такъв характер за светските хора. Всеки добър човек трябва да има такива пориви. Някой път си недоволен от себе си, усещаш, че очите ти тежат, или усещаш някакво дразнене в носа, или сърбеж в ушите, някъде по лицето или очите, потърсете причината за това нещо. Българите казват, като ги сърби дясната ръка, ще дават, а като ги сърби лявата, ще вземат пари. Ако ти поиграе лявата вежда, ще ти се случи нещо лошо, ако ли ти поиграе дясната – нещо добро. Значи всяко движение си има своя вътрешен смисъл. Това е на физическия свят, но тези движения са свързани и с нашия духовен живот, затова трябва да се стремим към свободните движения. Сега, като ви говоря това, не се плашете, да не се чудите в какво положение да стоите. Някой път ще ви покажа как да стоите, как да седите, как да вървите, вие не знаете това. И вижте какво разположение ще имате, като ходите по този начин, по който ще ви покажа. Дойде някой ваш приятел и си сгърне пред вас ръцете. Какво означава това нещо? Това означава, че той е затворил касата си и взема пред вас поза. Така правят и някои учители пред учениците си. Някой път някой туря пръста си на сляпото си око и мисли. Това означава, че той си търси сметките. Всички тези движения трябва да ги превърнем в движения на новата наука. Затова и у вас трябва да има чистота на мисли, на движения, както и външна чистота. Ние трябва да сме за пример. Видиш ли, че имаш нещо нечисто, очисти го. Видиш ли си ноктите нечисти, очисти ги веднага. С това ще дадеш подтик на душата си за добро. Видиш ли косата разчорлена, ако имаш време и никой не те гони, спри се да я разчешеш, и то нагоре, защото вчесването нагоре има добър смисъл. То помага за мисълта на човека и затова поетите говорят и току си вдигат косите нагоре. Съвременните светски дами не си решат косите нагоре, а ги разхвърлят на челото във вид на бретони и с това закриват челото си. Това новата наука не търпи, разбирате ли? Някои свързват косите си назад. Не трябва да стягате тъй много косите си отзад. Като постъпваме по такъв начин, ще въведем новото възпитание. Казвате: „Да възпитаваме хората.“ Как ще ги възпитаваме? Като възпитавате волята си, вие ще бъдете в състояние да изправите лицето си и да се освободите от всеки недъг, който имате. Като мото през тая година ви давам да развиете волята си – воля подкрепена с добродетел, с правда, с мъдрост, с любов и с истина. Това са правила за окултната школа. Това е нововъведение към онези формули, които дадох в една от четвъртъчните беседи: мъчение, надежда, спасение, труд, вяра, въздигане. Турете в мисълта ви да възпитавате волята си и да нямате никакво смущение в сърцата си. Смущенията ви да останат навън, а в душата си да сте тихи и спокойни, радостни. А ако намерите дявола вътре, уловете го за опашката и хайде навън, да го изпъдите. Ако не иска да излезе, не му се церемонете. Каквото и обещание да ви даде, не му вярвайте. Питай го: „Готов ли си да простиш и готов ли си да любиш?“ – „Не.“ Щом не си готов, тогава навън. На твоето място ще дойде друг, който ще може да направи това нещо. (Чуват се песни отдолу. Пеят песента „Настана вече ден тържествен“) Тези, които пеят долу, това са българите, символ на онези, които затвориха школата. И тъй, аз ви поздравлявам с 9 март и ви пожелавам всички да имате воля. Най-малкото добро, което ви желая да направите през тази година – поне на двама стари хора да вържете връзките на обувките и да имате взаимни почитания помежду си и между другите хора, да се надпреварвате в услуги. Когато Господ, Христос видят, че вие доброволно се почитате, заобичате, това им е приятно. Ако седна да ви нахокам, че сте това-онова, нищо няма да излезе, и аз ви казвам, че вие сте много богати, но мързеливи. Според мене мързелът не е грях, а това показва, че сте стояли дълго време под сянка и сте станали буржоа. Сега иде слънцето, нарами мотика и рало и стани работник. Сега сте работници. Христос иска от вас тая година воля, воля. Помнете, че идната година вече няма да се говори за воля. Тогава ще бъдеш 100 години напред от сегашното си състояние. Не чакайте, защото, ако стоите и не работите, след другата година ще бъдем 200 години напреднали, и които не са работили, ще останат да линкат назад. Сега много бързо се напредва. Аз вярвам, че у всинца ви има добра воля, но тя е слаба да се прояви. Вие имате добри желания, добри мисли, но те са слаби, т.е. подразбирам, че не ги прилагате, а ги отлагате. Дават ви семе, да го посеете, а вие казвате: „Е, утре ще го посея или друг път, сега има по-важни неща.“ Не, тази година трябва па се посеят всички неща. Дойде ли ти добра мисъл, посей я – това е най-благоприятният момент. Послушайте Христа, защото Той сега ходи от врата на врата и хлопа, а вие казвате: „Кога ли ще дойде Христос?“ – Дошъл е вече Той. Някои казват, че като умрем,тогава ще дойде Христос. Христос дохожда, когато сте живи, а не когато умрете. Кога се спират хората под дърветата? Когато са изсъхнали или когато са живи и имат плодове? – Когато са живи. Гаргите се качват на изсъхнали дървета. И тъй, вие сте добри, всички сте добри. В какъв смисъл сте добри? Ако някога сте лоши, то е, защото дълго време сте мислили за себе си, че сте лоши. Съберете се някъде и казвате: „Ах, зная го аз него или нея, те не са били тъй добри, както ги мислим.“ Като казвате, че той не е добър, не е добър и става най-после такъв. Всички сте добри, но когато влезе дяволът у вас, тогава не сте добри. Дяволът добре е вършил това, което днес върши. Той искал да стане Бог, да владее хората и днес е лош поради това, че иска да вземе това, което не му се пада. Ето защо не трябва да му слугуваме. И тъй, вие сте добри. Добри сте, понеже имате пъпки, но като ги бутате, може да ги развалите. Вие бутате своите и чуждите пъпки, но като ги бутате, може да ги развалите. И ние днес ставаме лоши, защото пипаме тези пъпки. Ако не ги пипаме, ще имаме ябълки, череши в изобилие. Как идва сланата? Тъкмо си цъфнат, дойде сланата, ти се излъжеш, виж, отишъл целият цвят. „Да няма слана.“ Аз казвам на всинца ви: Ще има много хубави пъпки, ще има много цъфтене, ще има много връзване, само слана да няма. Сега няма да говоря за спасение, но ще говоря за промени. За спасение се говори на болни хора, които са още в болницата, а на вас, които сте излезли от там, няма да говоря за спасение. Трябва да приложим колективно добрите си мисли и желания. Някой има добро разположение, но казва: „Нямам дух да се моля.“ Не се самоизмамвайте. Човек всякога трябва да се моли, но молитвата да не бъде еднообразна. Молбата, молитвата подразбира стремеж, разговор с Бога. (Замолват Учителя да говори по-високо.) Моят глас е за много малко хора, а светът е широк и затова не се чува. Ако чуете гласа ми, можете ли да изпълните това, което ви казвам? Не се колебайте, в духовно отношение ще има една отлична година. Берекет, жито ще има колкото искате. Снегът показва, че годината ще бъде плодородна. Жито ще има, но това жито ще трябва да се превърне във вътрешно жито. 
9 (22) март 1920 г., 20 ч.