Молитвата

Най-често използвани думи в беседата: аз, казва, може, всички, човек, има, христос, сега, стаичка, стаица, бог, хора, каже, закон, години, тайна, живот, искам, казвам ,
Неделни беседи , Извънредни беседи , София, 8 Февруари 1920г., (Неделя) (неизвестен час)
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

записки на беседа, държана от Учителя на 8 февруари 1920 г., София
(ръкописен текст)

“А ти, кога се молиш, влез в скришната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно, а Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.”

Матея, 6:6
 Думите на съвременния език трябва да ги превръщаме преди да ги изясним, тъй както математиците правят. Учили сме просто, сложно и тройно правило. То гласи тъй: “Ако един разбойник за 10 часа изкарва 5 лева, то 10 работника за същото число часове, като работят 10 дена, колко лева ще изкарат?” Значи за първия знаем, че ще изкара 5 лв. за 10 часа и за втория знаем – и това е X. И тогава определят X, като вземат едно число отгоре, друго отдолу и ги умножават. А на съвременните хора като им кажат, че трябва да се молят, те се поусмихват малко, те имат едно религиозно схващане за молитвата. Молитвата, това не е един водопад, който шуми, не е вятър, който раздрусва листата. Молитвата аз мога да я уподобя на росните капки, които падат отгоре на земята, или пък това е светлина, която иде върху лицето на земята и дава живот. И знаете ли тия водни капки защо идват от пространството? Реопс задава въпроса: “Кой е родил водните капки?” Аз питам: “Кой е родил слънчевите лъчи и защо идат тези водни капки и тази светлина?” Тя иде заради въздишките на всички милиарди същества, които са заровени в земята – въздишат и отправят своята мисъл към този вечен извор. И идат росните капки да дават живот, затова идат и слънчевите лъчи. Вярвам, че мнозина от вас не сте съгласни с мене, и аз не искам да бъдете в съгласие, защото според мен съгласието е разногласие, а разногласието – съгласие. Когато 10 души се съгласят да крадат, как мислите, има ли хармония? Казвам ви, думите, които ви говоря, да ги вземете като росните капки и слънчевата светлина – те принадлежат на всички. Ако вие отхвърлите една росна капка, ще дойде втора, трета, четвърта и тъй ще вървят отгоре, докато си пробият път. Росните капки никой не може да ги спре и слънчевите лъчи никой не може да ги отклони от техния път. Вие може да ги направите грамадни здания, да турите тесни мазгали, да поставите завеси, да спрете светлината, но след години ще почувствувате нужда от нея. Може да си попийвате винце и бира, но ще дойде време да почувствувате, че няма питие по-хубаво от водата. Всички писания, всичко, каквото хората кажат, аз го считам за напитки, а това, което Бог казва, е чистата вода. Пили ли сте я вие? Аз може да ви опиша лицето на един пияница, който пие бира, може да ви опиша лицето на един, който яде месце, и на друг, който, яде житце. Различават се: който яде месце има остри, кучешки зъби, дето хване, кости троши. Който пие винце и бира, лицето му е подпухнало, кръвта му е нечиста, погледът му е мъжделив. Аз вземам пиенето на винце в много широк смисъл. Да не мислите, че искам да ви обидя. Вземам виното като символ, това, което отклонява нашата мисъл от правата посока. Христос казва: “А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно, и Отец, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.” Ще влезеш, казва Христос, в тайната си стаичка и ще се помолиш Отцу твоему. Това е разумното, великото в света, което обединява всички хора в едно, което обмисля нашите желания, нашите мисли, нашите действия, което дава подтик на нашия растеж, това, което възкресява мъртвата човешка душа. Забравили ли сте го? Ако някой попита кой е баща ви, вие всички бихте описали вашите пастроци, ще кажете: “Моят баща е със сини очи, носът му е дълъг, веждите му са дебели, брадата му черна, мускулест, строг, взискателен.” Други ще опишат: “Моят баща е деликатен, мустаците му са възмалки, веждите му са тънки, косите му са къдрави.” Всеки ще опише баща си, но това е сянката на Онзи Велик баща. Ще ви дам едно изяснение, каква е тази сянка. Ако вземете един слънчев лъч да го прекарате през 10 огледала, по закона на отражението, какви сили ще има в последното й отражение този лъч? Тази слънчева светлина, която се отразява от месечината, има ли сила да възраства? Тя е изгубила своята сила при първото отражение. И тъй, ако вие искате да се запознаете с Бога по закона на отражението, вие ще имате светлината само на месечината. Ще я опишете тъй, както я описват поетите. Ще спорите дали Бог е видим или невидим, безграничен или граничен, защо е създал света и т.н. Ако аз пътувам по пътя и някой ме попита защо повдигам прах, какво намерение имам, мислите ли, че има някаква философия в това? Аз не зная защо го повдигам. Казал бих: “Понеже времето е сухо, затова краката ми повдигат прах, без да мисля аз.” И съвременните философи и мислители също повдигат някакъв въпрос. Те мязат на онзи испански поет, който написал няколко куплета, но един от куплетите бил толкова мъчно разбираем, че като отиват при него и му казват: “Не можем да разберем какво искаш да кажеш.” Той им отговаря: “И аз не знам какво искам да кажа.” Ако вие попитате съвременните философи какво искат да кажат със своите дълбоки куплети, ще кажат: “И ние не знаем.” Когато ученикът реши едно уравнение, какво е направил? Когато той реши това сложно тройно правило – че X е равно на 10, какво е разрешил? Разрешил е колко ще вземат тези 10 души. Ако си разрешил уравнението за работниците, те ще получат нещо, но ако го разрешаваш за училище, какво ще спечелиш от това? Само едно упражнение. Аз не отказвам упражнението, но искам вашите мисли да бъдат точни и определени. Когато правим упражнения, трябва да знаем, че това е едно упражнение, да не смесваме упражнението с онази действителност в живота, която съществува. Мнозина се молят с упражнения. Нямам нищо против това, но то не е реалност, а приготвяне към реалното. Христос казва: “Влез в скришната си стаичка.” Коя е тази стаичка и къде е тя? Ще каже някой: “Вътре в себе си.” Тази стаица не се намира в тялото. Когато някой ме види да минавам през някоя врата, ще каже: “През тази врата влезе.” Но може като влизам и излизам, да съм вън от тази стаичка. Зная тази стаичка се намира горе, вън от човешкия мозък, но човешкият Дух като влезе, излиза извън. Христос казва: “Влезте в тази стаичка, дето не се чува никакъв шум.” А на Земята, в която стая влезеш, има шум, а дето има шум, там не може да има разбиране. В тази стаичка всички, които влязат, се обединяват, считат се за братя. Там няма народности, няма много учения, има само едно обмислено и разбрано учение. Както в една музикална стая, като свирят всички е приятно, така е приятно и в тази стаичка. Много просто е нейното описание: тя е великолепна, светла. Ако аз можех да превърна думите, щях да кажа тъй: “Ти, като се молиш, влез в Божествения свят, иди и дружи с ангелите за известно време и ще разбереш смисъла на живота.” Но всеки, който влезе в тази стаичка, трябва да свали товара от гърба си, както камилата. И колко е мъчно, ние съвременните хора да се освободим от товара си. Всички, които ме слушате сега, сте натоварени както камилата, па и аз съм натоварен с вас. Аз ще ви уча как да се разтоварите, понеже, ако не знаете да се разтоварвате, ще дойде камиларят да ви разтовари и ако обича да си попийва, ще го чакате дълго време и ще се молите на Господа да дойде да ви разтовари. Детето чака майка си да го научи как да се моли. Религиозният ще иде някъде, или ще чака да го научат как да се моли. И учениците на Христа искаха да ги научи как да се молят. Христос им превежда една стара формула от началото на Битието: “Отче наш”. Ако вие бяхте математици да разложите думата “Отче” на нейните абсолютни величини, щяхте да разберете дълбокия смисъл, който се крие в тази дума. Тя е свещена за мен и аз не искам да я разлагам на нейните абсолютни величини. Защо? Ще ви кажа. Красивата мома трябва да носи було на лицето си. Защо да носи було? Защото, ако ходи без було, тя ще се опорочи. Една красива мома да ходи в тези години без було, тя не е вече девствена. Всички момци ще нахвърлят на нея по една лоша мисъл и тя ще се съблазни. Най-малко, тя ще възприеме една мисъл и след възприемането дори и в най-малки размери тя е опорочена. Съвременните хора считат, че човек е престъпник, когато извърши някое престъпление. Не, щом е намислил, той вече е извършил престъплението. Ама мнозина ще възразят, че престъпление само с помисъл не се върши. Двама стари отшелници светии спорили върху този въпрос, че човек само с мисълта си прави грях. Единият казал: “Да сварим боб, ама сол мислено да турим в боба. Дали тогава той ще се осоли?” Действително, той логически е прав. С мисъл бобът не се осолява. Но аз казвам, че ако мисълта е силна, той може да се осоли. Що е осоляване? Това е една илюзия на езика. Някои хора турят много сол и пак им е безсолно, а някои турят малко и им е солено. По какво ще съдим кога бобът е осолен? Ако мислим, че бобът не се осолява с мисъл, туй чувство е толкова дебело, че не можем да усетим тази сол, която е влязла и казваме, че мисълта не може да осолява боба. Аз отговарям: “Пуснете първата въшка в главата си, и ще имате всички въшки, извадете всички въшки и ще се освободите от всички други.” Никога човек със своя ум не трябва да допусне една лоша мисъл. Тогава само е човек. Христос казва: “А ти кога се молиш...” Молитвата според мене е една възвишена работа в този свят. Тя е единствената, която може да се върши. Аз казвам: “А ти, мога се молиш, иди при Отца си.” Ние казваме, че ученикът, когато се учи, да отиде при Учителя си, защото когато житното зърно падне и се зарови в земята, то се мъчи да излезе отгоре – това е трудът, а работата значи да се освободи от тези две положения – на закона за мъчението и закона за труда и да влезем в закона – да знаем да се молим. Следователно, само онзи е разбрал дълбокия смисъл на земния живот, който знае да се моли. Или аз тълкувам – който знае да работи. Влез в тази скришна стаичка, за да се научиш да се молиш. Да коленичиш и да скръстиш ръце – това не е молитва. И казва Христос: “Тогава Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Той ще те научи да работиш в Неговото Царство. За да може человек да влезе в тайната стаичка, трябва да има характера на онази майка, за която се разправя из българския живот. Син й се влюбил в една красива мома. Най-напред тя го отбягвала, но после се съгласила да се ожени за него, но с условие той да й донесе сърцето на майка си. Момъкът отива, изважда сърцето на майка си и като вървял, паднал. Тогава сърцето казало: “Ох, синко, уби ли се?” Между вас има ли някой такъв герой? За в бъдеще, след хиляди години може да ги има. – “Влез в тайната си стаичка.” – Тайната стаичка – това е последствие да се освободим от лошите влияния в света. Знаете ли колко са силни човешките думи? Аз мога с една дума да ви разваля щастието, разбирате ли? Думите са най-опасното оръжие на физическото поле. Затова Христос казва, че само когато отидеш при твоя Отец, Той ще те научи как да говориш разумно, понеже казва в Писанието: “Глава на Словото е Истината.” Само тогава ние ще говорим добре. А за да намерим тази глава, казва Христос: “Влез в тайната си стаичка и моли се Отцу твоему.” Който е глава на Истината. Истината е глава на твоето Слово. Тогава съвременните окултисти казват, че човек ще стане магнетичен. Ако вие влезете в моята гостилница и ви нахраня достатъчно, ще имам влияние над вас. Но храната ли ще ви влияе, или аз? Някои казват: “Да влияем на обществото.” Гостилничарят казва: “Аз искам да влияя на своите клиенти.” Може като им насготвиш здравословна храна и тази храна ще им влияе. Следователно, ако вие дадете истината на хората, ако тази истина е храна и ако вие им дадете тази храна, вие ще им влияете. Не вие ще им влияете, но храната, която влезе в тях, ще създаде това влияние. Затова Христос казва: “Ти кога се молиш, влез в тайната си стаичка, да научиш този процес.” Нещастен си, не живееш с жена си, с децата си, с обществото, не можеш да намериш причината, заради която не ти върви, казваш: “В този свят има голямо противоречие.” Христос казва: “Иди при Бога да те научи коя е причината.” А сега ние съвременните хора сме гостилничари и казваме, че яденето трябва да бъде евтино, износно, за да печелим. Гостилничарят трябва да печели наполовина от това, което струва самата храна. И тъй, ако му струва тя 50 лв., ще я даде 100 лв. И следствие на това се заражда сегашната алчност, поскъпването на храната. Маслото скъпо, сиренето скъпо, маслините скъпи, житото скъпо, всичко скъпо. Сега питат: “Какво трябва да се направи в България, за да се премахне скъпотията?” Аз питам земеделеца колко му е коствувало, за да произведе 1 кг жито, колко е похарчил? Питам също търговеца, който е произвел 1 кг масло, колко енергия е иждивил? Сега в света иде великият закон. Господ ще отвори великата книга и ще разпита всички търговци и от най-големия до най-малкия. Ще им каже: “Вземете си това масло, то е ваше и го раздайте комуто искате.” А за базираните ще каже: “Направете ги сега крави, да дойдат сега ония касапи, които продават месо. Ти си продал хиляда килограма месо и го считаш твоя частна собственост. Това месо на кои крави е? Нека дойдат тия крави.” И ще събере Господ всичките тия крави и ще им каже: “Вземете сега вашето месо, а тия касапи направете крави и ги колете сега.” Така ще бъде, разбирате ли? Няма да остане престъпник в този свят, който да не опита това, което е вършил. Колиш крави, крава ще те направи Господ, ножът му ще мине през шията ти. Разбирайте го това, както искате. Ти, който искаш да се избавиш от великия гняв на Бога, влез в тайната си стаичка и се помоли Отцу твоему, да те научи как да се избавиш. “Ама еди-кой си доктор тъй казва.” Повикайте този доктор. Ти като превеждащ тази божествена книга, защо изкриви превода? Викайте сега еди-кой си философ. Ти на своята философия защо вметна свои думи, защо изкриви Божественото Слово? Сега да ви съдят вас, както съдиха хора, които продаваха индулгенции. “Сто хиляди лева ще платиш, и греховете ти ще са простени.” Няма такива прощавания. Законът съди в следующата форма: “Ще заплатиш къщата на човека, на когото си я изгорил.” – “Ама аз нямах намерение.” Извинявам те, ама ти ми заплати къщата. Ако някой поправи изгорената къща и я мебелира, ще кажеш: “Ето един честен човек.” Притежателят й ще каже: “Изгори къщата ми, но ми направи по-хубава.” И, ако искаме да поправим сегашния си живот, непременно трябва да съградим изгорените къщи. Това е великото учение, което Христос е проповядвал едно време. А като не искате да прилагате туй учение, туря ти се заблуждение. На същия закон се е основало сегашното Християнско общество. И ще идат нещастията. Християнските народи не искат да живеят почтено. Майките ще раждат престъпници отсега нататък. Кога ще се подобри това общество? Може ли да възпитате един вълк? Той си е все вълк. Някои казват: “Дънов учи едно учение против обществото, за разрушение на обществото.” Та това общество вие сте го развалили, не съм аз, който развалям обществото. Ако вие не съградите вашите къщи, излезте из къщата. Вие може да опитате моите думи, без да ви кажа кой е виноват, който казва истината ли? И аз искам да ви кажа как да съградите къщите си. Христос казва, че всички българи – от царя до последния бедняк, за да подобрят положението си, трябва да влязат в скришната стаица. Земледелецът да влезе в тази тайна стаица и да помоли на Отца си тайно, за да му въздаде наяве. И тогава ние ще имаме един много разумен обществен живот. Нали целта на всички ни е да живеем в едно общество? Защо се създава един народ? Коя е отличителната черта на англичанина? Кое го прави англичанин? Неговата честност. Махнете от него честността и той не е англичанин. Кое определя руснака? Неговата самоотверженост. Той може да пиянствува, може да прави много други престъпления, но в душата на този човек има самоотверженост. Всички народи мога да определя с по една дума. Питам сега, коя е отличителната черта на българина? Аз няма да кажа лошото. Това е една велика философия в живота, която трябва да разбираме. Да не мислите, че можете да съградите живота по друг начин? Всичко можете да направите, можете да градите колкото искате, но да пресъздадете вашия живот по тия разбирания – това е невъзможно. Може да живеете сто хиляди години, но нито с една стохилядна част няма да го поправите. След сто хиляди години едва ли ще повдигнете една стомилионна част към небето българите, които се намират в такова лошо положение, кой може да ги спаси. Ако искате да знаете какво ще направи Господ с българския народ, отворете историята на еврейския народ и ще видите какво направи Господ. Хората искат да грешат и Бог все да бъде милостив, но онзи, който не покаже милост, и спрямо него няма да се покаже такава. Като сте толкова учени всички, кажете ми какво ще стане в света след 10 години? Попитайте учените хора в България, попитайте свещениците какво ще бъде след 10 години от днес? В 30-те години на този век какво ще бъде? Всички ще кажат: “Ще бъде точно тъй, както във всеки един век.” Аз казвам: “Ще бъде такава, каквато никога не сте виждали.” Аз не искам да ви пророчествувам като онзи персийски ходжа, който бил бедняк. Като не могъл да се прехрани, жена му го накарала да стане гледач, да предсказва на хората съдбата им. И действително предсказвал той. Веднъж сполучил, дали му няколко монети. Всеки ден почнал да излиза и се прочул. Дочуло се, че той е ясновидец, гледач и можел да открива тайните. Станали големи кражби в Персийския дворец и го повикали да открие престъпниците. Казва той на жена си: “Каква беда ти ми създаде на главата. Досега беше много лесно, но тук главата ми ще отива, ако не мога да ги намеря.” Затуй поискал той от шаха 30 дена срок и 30 зърна от мамул. И почнал той да се окайва: “Що ми трябваше да ставам пророк, защо не си седях на стария занаят като ходжа.” Разбойниците, които извършили кражбата, пратили един да слуша какво ще каже ходжата. Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното зърно от царевицата и казал: “Ето единият мина.” Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него. На другия ден вторият разбойник отива да подслушва и ходжата надвечер хвърлил едно зърно и казал: “Ето и вторият мина.” Разбойниците си помислили, че той ги е познал и отишли при него да го молят да не ги издава. Това е едно съвпадение на гледачество. Такива пророци ги има навсякъде. Като каже 20–30 думи, като онзи ловец, който стрелял с картечница, се ще удари нещо. Казва: “Моята дума се сбъдна.” Пророчеството почива на един велик Божествен закон, в който има изключение само едно на сто. И пророкът, който се ръководи от този Божествен закон, ще има изключение само едно на стотях. Казваш: “Какъв ще бъде моят живот, какво ще стане с мене?” Христос казва: “Влез в скришната си стаичка при твоя Отец, помоли се и Той ще ти каже какво ще стане с тебе.” Ако след като ти каже някой една обидна дума, ти се разгневиш, не запазиш хладнокръвие в себе си, а казваш: “А аз не обръщам внимание на тази обидна дума”, ти искаш да го излъжеш, както и себе си да излъжеш. Не, но очисти се, изхвърли от себе си тези лоши чувства и не ги крий. Тази гневна мисъл, която задържаш в себе си, не е права. “Но аз нищо не му казах.” Нима онзи, който иска да хване птичката, й казва нещо? Той взема коритото, намества го добре и дебне птичката. Тя влиза в коритото и той внимателно я захлопва, а тя остава вътре под коритото. И той не й казва нищо. Но докога? Докато влезе в коритото, чака благоприятен момент в живота и тогава ще й каже. Само в тази скрита стаица, в тези дълбоки размишления, в това обединение и обещание, дадено на Бога, ще намерите всички разгадки на земния живот. Казва Христос: “Всички задачи, които смущават ума ви, ще разрешите в тази стаица.” Питам ви: “След като умрете, какво ще каже дъщеря ви за вас?” Ще каже: “Бог да прости моята майка, тя си замина!” Но ти си умряла една баба на 80 години, с набръчкано от старост лице, прегърбена, и твоята дъщеря ще иска да те види такава и на онзи свят. Ако те срещне на онзи свят млада, хубава, ще пита: “Коя е моята майка?” Ти ще й се поухилиш и ще й кажеш: “Твоята майка я няма тук, тя остана в гроба и няма да я намериш, щом я търсиш стара.” И така, ние трябва да познаваме не това, което е пред нас, а душата на човека, това, което е вътре в него. Така трябва да се преустрои съвременният обществен живот. Когато аз продавам масло на някой човек, трябва да познавам душата му и да не го изнудвам, заради Бога, Който живее в човека. Аз трябва да му дам възможност на този човек, и той да живее като мене. Ако аз съм учител или свещеник, или офицер или какъвто и да е, трябва да зная, че след като изпълня своите задължения, трябва да дам възможност на всички хора около мен да живеят свободно и да не ги изнудвам. Ще ми възразите: “Ами ние само добро ли трябва да очакваме в този свят?” Когато вашият крак е изкълчен и вие повикате някой хирург да ви го изправи, той благи думи ли ще ви говори? Не, дойде ли да ви изправят крака, ще ви причини болки. Майката често взема дървото и с него натупва детето си. Това е магнетизиране. С това тя му дава благодат. Дете, което майката е потупвала, е благословено, а дете, което никога не е потупвано от майка си, няма благословение. Ще кажете: “Боят е едно противоречие в съвременната педагогика и психология и. всички въстават против него!” Добре, но нима онова място, върху което пада водата, не му се причиняват удари? Слънчевите лъчи, като падат върху листата, не предизвикват ли удари? Повредите, които слънчевата светлина причинява върху листата и цветовете на растенията, спрямо добрините, които им причинява, са в отношение едно към хиляда. На едно зло – 1000 добрини. И тъй, като направим 1000 добрини, имаме право да направим едно зло, за да ги подсолим (или подсилим – неразбрано е). Някой казва: “Не трябва да правим зло, лоши работи.” Не, можеш, но само след като направиш 999 добрини, ще направиш едно зло, за да се компенсират, да се уравновесят. Това зло е опаковката, а всяко нещо трябва да се опакова. Трябва да направиш зло, за да се опакова доброто. Следователно без зло в този свят не може, тъй е направен светът. Но когато човек направи 999 злини, а само едно добро, ще каже, че този човек е приложил обратно Божествения закон. Някой казва: “Нямам ли право да се гневя?” Имаш това право, но само като говориш 999 пъти някому благо, мило, имаш право един път да го нагрубиш. Тогава този човек ще си каже: “Е, прекалих и аз малко, имат право да ме нагрубят, лошо направих.” Той ще съзнае грешката си. Ето защо трябва да влизаме в тази стаица, тя е нашия велик Учител на живота ни. А сега се чудят какво означава да се влезе в тази тайна стаица. Аз не изяснявам надълбоко този въпрос, а само рисувам, турям една точка, нарисувам едно око, после – друга точка – другото око, след това една линия, която представя устата, ето един цял човек. Някой нарисувал един вол. Може ли да се нарисува вол на книга? Учителят на отделенията казва: “Драганчо, я нарисувай един вол!” Може ли цял вол да се нарисува на книга? Учителят трябва да каже: “Драганчо, нарисувай сянката на един вол на книга, за да видя как рисуваш “сенки”. Някое дете нарисува сянката на едно магаре, а майката казва: “Моето дете отлично рисува магаре.” Ако твоето дете можеше да рисува магаре, то щеше да бъде отличен човек, а то не знае. Ако аз мога да нарисувам една гарга, да й дам криле, да й направя белите дробове, стомаха и тя да си хвръкне, това е истинска гарга. И днес в живота ние се занимаваме със сенки. Някой казва: “Аз записах 1000 лв. за бедните.” Всички хора заговорват: “Еди-кой си записал 1000 лв. за бедните.” Друг казва: “Аз записах 10 000 лв. за бедните.” И за него заговарят. Такава е съвременната благотворителност. Хубаво нещо е тя, но това са сенки в живота, това не е онзи велик, онзи Божествен закон, който трябва да ръководи живота. В кой кодекс на Божествения закон е писано, че трябва да се дават пари на бедните хора? Във вашия закон това е писано, но не и в Божествения. Исак казва: “Елате да си купите от мене без пари и без злато.” Следователно парите, златото, това са емблем на истинското Божествено знание. Да дадеш пари на някой беден човек, то е да го научиш да работи, да се труди. Ако съвременното общество иска да се реформира, да се освободи от просяци, първо трябва да ги прати на училище, дето се мъчат, после в училище, дето се трудят, и най-после ще минат в училище, дето ще работят. В новата култура не се позволява да има бедни хора, не се позволява да има просяци. Бедни хора – нищи духом – това е отлично нещо, но беднотия, като сегашната е престъпление да съществува. Бог изпраща милиарди, милиарди тонове пшеница в света и ако хората биха я използувани разумно, щяха да живеят един добър живот, но с тази стара култура, на която служат, те злоупотребяват с нея. Преди 100 години в Америка при едно голямо изобилие на пшеница, някои богати намислили да употребят излишъка от пшеницата вместо гориво, за да им излезе по-евтино от въглищата. Когато реализираха този план, веднага в Америка настана криза на жито. Практичност! Сега, ако излезе някой да каже на хората, че те не живеят по един Божествен закон, ще кажат: “Ето тук се явил един анархист.” А онзи, който обира хората, той върви по закона, той не е анархист. Една вещ някога е струвала 1 лев, а днес я продават 1000 лв. и всички казват: “Времето изисква това.” Един килограм масло е струвал 2 лева, днес струва 80 лева. Времето изисква това! И днес ние се намираме в едно противоречие. Ще уподобя това положение, в което се намираме днес, със следния случай. В миналото руския цар като прекарвал в Свищов, заболява от една цирка. Един българин се заел да го лекува и за да му направи мехлем, купил една лоена свещ, която струвала 25 стотинки. Тази свещ трябвало да се впише в разходните книжа, но докато минали през всичките, цената й се дигнала до 12 000 рубли. Защо се увеличила цената й толкова? Защото била потребна за царя. И нашите свещи сега имат голяма цена. Господ ще те пита: “За колко купихте тази свещ?” – “За 25 стотинки.” Ако сто на сто бихме увеличили, пак нямаше да бъде това, което виждаме. Ето защо сега и у този, който купува, и у този, който продава, се заражда една омраза, една анархия, която за в бъдеще ще се изрази в по-силна форма. Учителите по математика и по другите предмети трябва да покажат на учениците си начините, правилата, по които цената на едно яйце може да се повиши, а не да се увеличава 1000 пъти, за да разберат истинските закони. Един историк няма право да преувеличава историческите факти, когато ги описва. В това отношение Библията е една отлична книга, защото в нея са предадени събитията тъй, както са биле. Как описваха евреите най-добрия си цар Давид? Описваха го с всичките му грехове. Те го описват къде, как се проявил, като добър или лош. Тъкмо в това безпристрастие, при описване фактите на миналото, е цената на Библията. Добрите и лошите дела на всички от Стария и Новия завет бяха безпристрастно отбелязани. Издигането и падането почива върху този закон. Българите са днес работници в обществото. Те работят, за да оставят материали за управляващите. Защото, как ще управлява един човек, ако не му дадете материали, условия? В България, който и да дойде за министър, всички казват за него: “Той няма да оправи България, той е такъв, онакъв.” Накичват (нахлузват) го с лоши мисли. Аз мога да ви посоча толкова много случаи от български министри, които, като дойдоха, нищо не сториха от очакваното, защото ги посрещнаха с такива лоши мисли. Ако българите насочат мисълта с някой министър така: “Този човек е добър, той ще оправи България и ние ще му дадем всичкото наше съдействие.” С това те ще му предадат най-благородни черти. А днес първото нещо, след като дойде някой на власт, е да го използуват и после осъдят. Тръгнат познати в Министерството, искат да използуват министъра, но той отегчен изпъжда един, другиго, и т.н. Излизат си те недоволни от него и си казват: “Измених си мнението за него.” Оплакват се, че ги изпъдил, няма в него благородство. А онзи, когото министърът приеме добре, казва: “Чудно нещо, аз имах лошо мнение за него, но той ме прие вежливо, любезно.” Ние сме хора, не сме ангели, не можем да приемаме всички хора добре. Един министър, и той си има своята събота. Българите казват: “Намерих еди-кого си в сляпата събота.” Т.е. съботата на неразположението. Всеки си има ден, през който не му вървят работите добре, бил той понеделник, вторник или кой да е ден от седмицата. И тогава той казва: “През този ден не ме бутайте.” Този велик закон е във всички религиозни общества. Аз зная много православни свещеници и сега насочват мисълта си към мене и казват: “Той е такъв-онакъв.” Не съм аз човекът, който могат да оцапат. Защо? Защото съм прекаран 10 пъти през огъня и с нищо хората не могат да ме подкупят. Аз тук при вас и при ангелите в Божествения свят еднакво мога да живея. Между ангелите имам отлични приятели, та и да ме изпъдите, аз ще отида при тях. Ще кажете: “Какво говори господин Дънов?” Да, имам приятели ангели и Бог Сам ми е приятел. Защо? Защото често влизам в тази тайна стаичка и изучавам великите Божествени закони. Казвам: “Татко, как да направя при този случай, как да постъпя съобразно Твоя закон?” Всеки може да мине през тази стаица. Ще кажете: “Много високо мнение има Той за себе си!” В това отношение високо мнение имам за себе си. Никога не си позволявам да обидя някого. Когато обиждам хората, обиждам себе си, когато любя хората, любя себе си. Това нещо го правя за себе си, за своето добро, а не за вас. Като ви обичам, ще мина покрай вас, ще ви нахвърлям дъжд и светлина и ще си замина. Ще кажете: “Много ти благодарим.” Няма защо, благодарете на себе си. Тъй стои и този закон на Божествената наука. Като научите тези правила, ще започнете да изучавате философията тъй, както днес я изучавате. Онези, които разбират, учете всичко, всичко е полезно за вас. Аз се отвлякох от въпроса си, но като казвам, че Бог ми е приятел, не мислете, че искам да ви се препоръчам, но искам да ви кажа, че всеки от вас може да бъде приятел на Бога, но само при едно условие. Бог ще те пита: “Отказваш ли се да бъдеш министър в България?” – “Отказвам се.” – “Отказваш ли се да бъдеш цар?” – “Оказвам се.” – “Отказваш ли се да бъдеш богат?” – “Отказвам се.” Приемаш ли да бъдеш слуга на хората и да им правиш добро?” – “Приемам.” Тогава Бог казва: “Може да ми бъдеш приятел.” Като казвам, че съм приятел на Бога, не искам с това да ме почитате, защото аз отдавна съм се отказал от това нещо. Тази изказана от мен мисъл напротив, ще нахвърли върху мен повече лоши мисли, отколкото добри. Приятел на Бога е всеки човек, който прави добро, който обича Истината и на когото сърцето е винаги топло. Христос е казал на евреите същото нещо: “Влез в тайната стаичка и там се помоли.” Ако тези евреи не можаха да разберат тези думи, вие евреите преди 2000 трябва да разберете това. Аз ви наричам и вас евреи. Всеки човек, който върши престъпление тук на Земята, аз го считам евреин. Всеки човек, който върши добро и говори Истината, той е израилтянин. Всеки човек, който иска да убива брата си, е Исав. Ние, съвременните хора, трябва да променим имената си. Затова Господ казва на Якова: “От сега нататък ти ще се наричаш Израил.” Някои от вас се наричат Мара, а други Мария. Мара всякога е горчива, тя е в закона на мъчението, и трябва да се превърне в Мария. Как ще преведете Мария? Тя означава сол, винаги е солена, а Божествената Мария, тя е светлина, слънце. На гръцки светлина се нарича фос (φωσ). Христос казва: “Влез в тайната си стаичка, в твоята вътрешна лаборатория, за да разбереш този велик закон.” След 10 години може да влезете в тази лаборатория, но по-добре да влезете сега, когато прозорците й са отворени, отколкото тогава, когато ще бъдат затворени. Христос казва: “Ако искаш да бъдеш умен, влез в своята стаица да попиташ Отца си как да постъпиш.” Не казвам да не четете книги, но казвам, че за да познавате вашия небесен баща има един начин, а той е “Молитвата”. Молитвата или работата е единственият начин, чрез който ще може да познаем нашия баща и да се разговаряме с Него. Ако искате да се домогнете до Бога, да ви стане Той приятел, баща, непременно трябва да влезете в тайната си стая и да Му се помолите, а Той, Който вижда на тъмно, ще ви въздаде наяве. Не се съмнявайте дали Бог е там, или не, защото това ще ви пречи. Ако нямате съмнение, аз ще се радвам, понеже ще ви се прекрати мъчението и ще влезете в труда. След това ще минете в работата и ангели ще дойдат да ви учат, т.е. напреднали души ще дойдат, за да ви разкриват Божествените знания. А сега, като те срещне някой, започва да те измерва отгоре до долу и казва: “Разбирам го аз него.” Когато срещнеш Учителя, който ще те учи, Той прилича на чисти росни капки и на светлина. Тези две качества са качества на Великия Учител. Тези росни капки ще измият праха ти. Този Велик Учител аз наричам “Дух”. Той не е нещо като вятъра, както мнозина го считат, Той е нещо велико. В българския език по-съдържателна, по-силна дума от мъчението няма. Така също съдържателна и силна дума е “Дух”. Когато се говори на българина за Дух, той си представя друго нещо. За него тази дума е изгубила истинския си смисъл. Но като му говориш за мъчение, той има много ясна представа за тази дума. Българите казват: “Човек е дошъл на този свят за мъки.” Аз казвам, че човек не е дошъл за мъки, а за Духа и днес е Велик ден – ден на Духа. Ако днес вие влезете във вашата тайна стаичка пред великия ден, всички ваши ангели ще се зарадват и ще почувствувате вътрешния смисъл, който от толкова години сте очаквали да добиете. Тогава вие ще станете силни, а когато човек стане силен, той е готов да страда и да се мъчи с всички, които страдат и се мъчат. Той е готов заедно с всеки да хване една малка сопица и да помага в завъртването на това колело. Мислете върху следното: да влезете в тайната си стаица и да работите, за да разберете истинския смисъл на живота. Христос, който е говорил на евреите преди 2000 години, Неговият Дух и днес говори същото и казва: “Влезте в тайната стаица, докато Аз осветлявам този път, защото престана ли да осветлявам пътя, вие ще го изгубите. Влезте докато е ден, защото ако това отлагате за в бъдеще, този Дух ще изчезне, ще настане тъмнина и вие нищо няма да намерите. Ако влезете по този път във вашата тайна стаица, ще разберете смисъла на молитвата, на работата на обществения живот, във всичко ще намерите смисъл и като се върнете отново на Земята, ще знаете да работите между своите близки, ще ги познавате. Изгубите ли пътя, ще се намирате в положението на онези пътници, които пътуват нощно време, през мрачна, тъмна нощ, при виелици и бури. Какво става с тях? Заблуждават се в пътя си. Аз зная, че всички вие ще влезете в този път, само че някои от вас ще влязат, след като получат много камшици. Някои ще влязат в тази стаица само като вдигнат пред тях камшика, без да ги удари. Други – като им ударят няколко камшика, а четвърти – само след като се струпат върху гърба им десет хиляди камшици. Няма да се намери човек, който да не влезе в тайната си стаичка, па макар и с много камшици да са го заставили. Вие в това отношение ще мязате на онзи французки офицер, който искал да се противопостави на един нов закон, въведен наскоро от Министерството. За да се увери, обаче, в силата си дали би могъл да се противи докрай, отива при един свой другар офицер и му казва: “Удари ме с плоското на ножа си няколко пъти, аз ще ти кажа докога, като ти кажа да спреш, ще спреш ударите.” Започва офицерът да удря 1,2,3 пъти и чува, че другарят му казва да спре. Героят разбрал, че няма да може да се противи в неизпълнението на новия закон и решил да не се противопоставя. Та и ние сега казваме: “Как да се моля, не мога.” Но като ти ударят десетина камшика, казваме: “Моля ти си, брат да ми си, не ме бий!” Когато детето не слуша майка си, не иска да се подчини на нейната воля, тя го набива и то започва да се моли, да плаче и да казва: “Мамо, повече не ме бий, ще направя, каквото искаш!” Досега всички проповядват, че Бог е Любов, но какви хубави камшици има Той, какви шарени ни удря! Господ бие най-напред възлюбления Си син. Казват Му: “Този е възлюбленият Ти син.” – ”Ударете му 50 камшика!” – “А този е по-малко вагабонтин.” – “Ударете му 25 камшика.” – “А този третият е нехранимайко.” – “Нищо не правете с него, не му удряйте нито един камшик!” Какво ще кажете на това? И вие добрите хора камшик ще ядете от Господа. Ще ви нашари добре, ще ви намагнетизира, за да стане душата ви магнетична. Господ има такава ръка, че като те намагнетизира един път, от тебе излиза човек и половина. Само с един пръст да те бутне Той и ти ставаш човек. Благословен е онзи човек, който Бог е намагнетизирал. Затова най-великите хора, светии са чакали по 25 години, за да се сдобият с привилегията да бъдат натупани от Господа и да влязат в тази тайна стаица. Едва след това те са считали, че са минали в една нова фаза на живота си и са разбрали смисъла на тогавашния, а не на сегашния живот. Тези светии живеят и сега в живота, работят и те са учители на хората. Сега някои могат да ми кажат, че говоря за прераждането. Чудно нещо! Ако едно клонче израсне на едно дърво, това прераждане ли е, или израстване? Ако отчупите това клонче и на негово място израсне друго, това прераждане ли е, или израстване? Духът може да приеме хиляди форми. Той може да се облече, както искаме. Казва се, че на един Дух никой не може да му заповядва, Той може да се облече както иска и колкото пъти иска. Той може да слиза на Земята колкото пъти пожелае. Вие казвате: “Не, щом един човек се облече един път, повече не може.” Питам ви: “Ами вие по колко пъти на ден се обличате и събличате?” Това не е прераждане, но е закон на Духа за преработване на материята, тъй наричат египтяните това нещо във философски смисъл. За да се преработи материята, трябва да мине в силата на Духа. Следователно чрез идването на Духа, материята се преработва, което показва, че тя е жива, тя работи. Когато слезе Духът в материята, Той й казва: “Аз съм малко нетърпелив, ти ще ме извиниш.” Тя му отговаря: “Нищо, прави както знаеш и аз ще правя, каквото си искам.” Често и вие се гневите, но няма нищо лошо в това, гневът е от материята. Като влезете във вашата стаица, ще разберете дълбокия смисъл, Който Бог е вложил в живота, ще разберете защо вашия баща е създал света, какво е вашето предназначение и какво трябва да вършите в тоя живот. Какво са българите? Едно малко клонче от това голямо Божествено дърво. Какво сте вие? – Малки листа, малки клончета, малки коренчета. Някои са малки цветчета, едва сега напъпили, а други малки фибрички и т.н. Христос казва: “Като влезете в тази стаица, ще разберете смисъла на това велико Божествено дърво, от което първият човек яде и съгреши.” Добре. Ева, като не знаеше от кое дърво да яде. Аз ви казвам от кое трябва да ядете. Сега вие сте пред рая, ще влезете там и Господ ви казва от кое дърво трябва да ядете. Това дърво е новото учение, в нови фази. Христос ви казва: “Идете да проповядвате новото учение. Аз ще бъда с вас до окончание века.” А сега казват, че Христос бил на небето. Не, Той е тук, тука с вас Той работи. Казва се: “Когато син человеческий дойде, ще намери ли вяра?” Т.е. когато се завърши тази епоха, ще има ли вяра? Тъй се разбират тези думи. Дръжте тази тайна стаица в ума си, за да намерите вашия баща. Да не ме осъжда някой, да не казвате, че Господин Дънов е дошъл да проповядва някаква секта, да съсипва българския народ. Аз искам само да намерите вашия баща. Ако изпълнявате Неговата воля, вие ще ми бъдете майки, бащи, братя, сестри, приятели. Не изпълнявате ли волята Му, нищо не сте за мене. Аз не говоря задкулисно, а казвам истината право в очите. Да не мислите, че имам това или онова намерение. Има намерение да изпълните всичко тъй, както Христос е учил. Аз ви говоря за този Христос, Който ще бъде с вас до окончание на века. Идете, живейте и проповядвайте това учение. Дойде някой и ми казва, че това видял отгоре, онова видял, това му казали и т.н. Аз не виждам нищо отгоре – другояче виждам света. А сега много ясновидци се срещат. Дойде някой и разказва, че видял Бога – Отца с корона на глава, както Го рисуват в църквите. Това, което виждате по иконите и в църквите – това не е Бог. Преди години минавах през Анхиало и един господин ми показваше един свой подарък. Подарили му образа на Христа с широка глава и ниско чело. Казвам: “Този, който е рисувал този образ на Христа е бил престъпник.” Този художник не е имал понятие от художество. Нарисувал един харамия и казва, че това бил Христос. Чертите на Христа, на Бога не са такива, както ги срещаме нарисувани по църквите. Бог, Христос не може да се рисува. Той в църквите не живее, а само в човешките умове, сърца и никъде другаде. Който казва, че Бог живее в църкви, направени от камъни, не говори истината. Аз не искам да си кривя душата, да говоря това, което не е истина. Бог е един велик принцип на знания, Истина, Мъдрост и Любов. Той иска да ни запознае с всяко клонче, листенце, цветче, камъче и да ни покаже какъв е този свят. Бог иска да ни научи да разбираме нашите по-малки братя и да им благодарим за всичко, което те правят за нас. Като пояздиш един кон, кажи му: “Благодаря ти братко, задето ме поноси малко, аз съм по-слаб от тебе”, и го помилвай. Като издоиш млякото на една крава, целуни я и й благодари. Ще й кажеш: “Сестро, благодаря ти, че ми даде малко от твоето млекце, ако съм взел повече, извини ме.” Това е дълбокият смисъл на Христовото учение, и ще го постигнем, като влизаме често в тайната си стаица. Така трябва да постъпваме, за да могат всички животни наоколо ни да почувствуват, че ние сме създадени по образ и подобие и познаваме Бога – нашия небесен Баща. <img src="img/Izgr_25_8.jpg" /> 
Беседа, държана на 8.02.1920 г. неделя, в София