НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мислене и чувствувание

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Мислене и чувствувание

Най-често използвани думи в беседата: аз, очи, има, може, сега, човек, казва, мислиш, казвам, мисли, път, години, мисъл, работа, земя, дойде, хора, казвате, бог, съм ,

Общ Окултен клас , София, 10 Март 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„Аз в живота ще благувам“.

Кое ви интересува за днес най-много? Много работи може да ви интересуват. Но някои работи, които ви интересуват не са толкова съществени. За да разбере някои неща човек трябва да бъде спокоен, да се не безпокои. Всякога забелязвате – в себе си човек се безпокои. Защо? Едно безпокойствие. Неразположен си. Това от чисто научно гледище трябва да го изследваш. На какво се дължи безпокойството, да му знаеш произхода. Ако си спокоен, кои са причините и ако не си спокоен, кои са причините? – Ти остави този въпрос. Казваш: „Спокоен съм“. Казваш: „Аз имам вяра“. От какво зависи вярата ти? Или обезверил си се. Или можеш да кажеш, че ми се пее, разположен съм, а после кажеш: „Не ми се пее“. Вие може да правите твърдения, казвате отивам добре или не отивам добре. Учиме ли се добре, или не. Трябва да се знаят подбудителните причини, онази зависимост от която се изменя живота на човека. Запример, някой път вие виждате, че очите замъжделяват, не може да гледате. Едно време сте чели. Сега не може да довиждате буквите. Казвате: „Какво ли стана с очите ми, не виждам“. – Очите ви не виждат по единствената причина, понеже вие сте оставили очите си да бъдат (обездвижени) да не се движат. Запример, очите ви трябва да се обръщат, да гледат. Пък вратът извършва работата на очите. И следствие на това може да осакатите очите си. Вие седите и не знаете как да мръднете очите си. Някой път вие гледате, обърнете очите си надолу, гледате само на земята. В туй положение вие ще се осакатите. Гледаш надолу, четеш надолу, има защо да гледаш надолу. Гледаш надолу, защото изгубил си нещо, търсиш го. Но щом като намериш изгубеното, тогава имаш ли цел пак да гледаш на земята, тогава вече ще освободиш погледа. Имате крака, не знаете защо ви са краката. Вие цените краката когато ходите. Имате ръка, казвате: „Добре работи“. Отчасти е вярно. Ръката има много функции, може да работиш различни неща. Когато седне един пианист, свири, същевременно и разбира. Чисто може ли да свирите? Там трябва да знаеш как да сложиш пръстите си. Човек работи 15, 20 години, да се научи как да мърда малкия пръст, средния, първия пръст, палецът. Казвате: „Не само това, но той с ръцете си мисли този човек“. И като свири ти е приятно. Да кажем някой от вас седнете да посвирите. Всеки пръст работи. Седи един пианист, свири, плащат му. Ще го повикат и не му плащат 100–200 лева, но 1000, 4000, 5000, 10000, 20 хиляди лева. Сега това е магическа страна. Човекът само като си движи пръстите по пианото 40–50 000 лева ще му дадат тия хора. На какво основание отгоре? Този човек само си движи пръстите по пианото и той ще изкара нещо. Но той на тази публика е дал нещо. Следователно, туй е, което определя туй движение. Ти влезеш, слушаш и носиш тоновете, остава ти нещо в главата. Не само имената, но от името ти си разбрал и останало нещо. Вървиш ден, два, някой път година, пет, десет години минават, ти си запомнил някой пасаж от свиренето.

Казвам: Сега искам да ви посоча нова мисъл. Вие казвате: „Аз вярвам в Бога“. Добре, на какво основание се базира вашата вяра? – Аз казвам тъй: Аз вярвам в музиката. Ако аз вярвам в музиката и не зная да свиря какво ме ползува? Най-първо интересува ме музиката. Слушам да пея, но ще трябва да взема участие в туй пеене. Всичките хора вярват в Бога. Какво допринася вярата, вярването в Бога? – Онзи, който знае как да вярва, много допринася. Онзи, който не знае как да вярва – един ден вярва, втория ден не вярва. Каква идея има той сега за Бога? – Ако вие мислите колко ноти има. Гамите там нали имат по 7 ноти. Даже вие, които пеете, знаете в пеенето тоновете, но не можете да различите един тон от друг. Едва сега учат музикантите. Не само вие, но има музиканти, които са завършили музикална академия, и те не знаят, и те знаят толкова почти, колкото вие знаете. Някой път по навик. Има един естествен навик, който ние сме придобили по наследство, благодарение на него (разбираме). Ако ти не си роден с едно музикално чувство, колкото и да учиш, музиката ще бъде неразбрана. Онова, с което ти си се родил, то може да ти допринесе. Сега за мене не е онова, което трябва да научите, ами онова, което имате в себе си, как трябва да го развивате. Да допуснем вие имате хубави екземляри, много цветя, трябва да знаете как да ги култивирате. Или имате някой инструмент, оставен от дядо ви, баба ви, преди 40–50 години. Минавате, поглеждате го и казвате: „Тази работа не е заради мен“. Това е обикновената вяра, която имате.

Казвате сега: „Какво ще бъде нашето състояние, като умреме?“ Сега ти на земята тежиш 40, 50, 60, кг. А като умреш колко ще тежиш? Искам да кажа някои уж теглили, но те са предположения, че човек като умре тежи 33 грама. 33 грама като вземеш пред сегашната тежест, какво са? Тебе на ден, колко храна ти трябва? С 33 грама тежест, храна можеш ли да се наядеш? – Не можеш да се наядеш. Ти с 33 грама влизаш там. Друг начин вече на разглеждане има. С една кибритена клечка можеш да свършиш много по-голяма работа, отколкото с един голям чук. С едно житено зърно можеш да свършиш много по-голяма работа, отколкото с милиони, които имаш в касата. Ако имате 20 милиона, а аз имам едно житено зърно. Да вземем да работим двата, кой ще успее повече, който има златото или който има житеното зърно? – Зависи от знанието. Ако аз при едното житено зърно имам знание, а ти при 20 милиона нямаш знание, достатъчно е 5–10 години да видиш, че твоето злато няма да те ползува. Онзи, който има знанието с житеното зърно може да стане най-богатият човек в света. Онзи, който няма знание, и с най-голямото богатство може да стане най-голям сиромах. Вие седите, имате най-голямото богатство. Имате едно богатство вложено във вашия мозък, седите, недоволни сте. Имате богатство, което струва не милиони, а милиарди, неразработено богатство е. Тук във вашия ларингс имате едно богатство, имате една магическа сила. Ако знаете как да изпеете, растенията щяха да израстват за няколко месеца. Ако знаехте как да пеете, като идете някъде всички животни щяха да ви слушат. Кучетата щяха да замлъкнат. Ако запеете бурите щяха да престанат, да ви слушат. В най-лошото време, ако запеете, ще се оправи. Ти ще кажеш: „Възможно ли е?“ – Който знае е възможно, който не знае, не е възможно. Там е.Там има един ключ. Всички може да дойдете в тъмнината вечерно време. Онзи, който знае да завърти ключа, ще действува цялата инсталация. И в природата има такива ключове. Сега някой казва: „Вие само предполагате“. Има един като влезе в стаята не го знаете, казвате: „Онзи като дойде завърти ключа, светва. Други като дойдат, работата не върви“. Вашето положение – сега общо казвам. Вашето или нашето? – Ако кажа вашето положение, изключвам себе си. Ако кажа нашето, включвам себе си. Кое да кажа? – Вашето положение е като един учен българин, който искал да замине за Америка. И той предполага, понеже чул, чел из американския живот, че американците обичат езиците. Че онзи, който знае да говори френски, на голяма почит е. Доста почит има френския език. Тръгва от България, казва, ще се спра в София да уча френски. Ще ходи той в Америка и той иска за една година да научи френски. Той предполага, но за една година не се изучава френски. Някой казва за три месеца. Трябва един език, за да се изучи добре 3–4 години. Даже един английски професор, който изучавал 20 години езика, пак не знае. Пак не знае, не може да го произнася. Някои думи криво произнася. Някой път не може да ги пише. Всеки професор в Англия или Америка има такъв голям речник, който стои пред него и ще го обърне да види една дума. Ти на български може да пишеш криво, но в английски да напишеш криво една дума, е въпрос. Да оставим сега това, да дойдем до нашия българин Грънчаров, Цеко Грънчарски го наричам аз. Отива той от София в Париж, запознава се и негови приятели му намират една работа, в една голяма евангелска църква, където има такива големи органи, които имат една такава ръчка и един като движи ръчката, тогава органистът може да свири. Той понеже нямал пари и да си не харчи парите, съгласил се тая ръчка на органа да я завърта и целият орган да кара, а органистът свири. Цеко Грънчарски тук в България бил учител, на почит бил. Плащали са му хубаво. Високо мнение имали за него. Като започнал да върти тази ръчка замислил се като българин за своето положение и си казва: „До такъв хал ли дойдох? Тази ръчка да я дигам и да я слагам. Никого да не виждам“. Започнал да мисли и току идва един и му казва: „Господине, трябва да се свири“. Той дошъл на себе си, че тук не искат философия, но тук искат работа, работа, ръчката да върти. Ако не ще те уволнят. Сега ви провождам това, което той сам разправяше. Разправям ви за един пример, който той сам ми го разправи. Ако го е преувеличил. Казвам: Какво научи? – „Научих, че един език за една година не се учи.“ Макар, че карах ръчката, не можех да се науча да свиря. Онзи човек свиреше, аз само бях асистент. Може някой да има вяра и да му помага. Как му помага? – Цеко Грънчарски с ръчката като върти, помага. Някой път престанеш да въртиш ръчката, онзи човек отвън не може да свири.

Казвам сега: Между всинца ви има една вътрешна зависимост, която човек трябва да спазва. Когато хората дойдат до едно такова близо общество не знаят каква мощна сила развива мисълта. Доброто или лошото настроение на когото и да е от вас се предава. Предава се туй настроение. Сега да дойдем до положението. Вие речете да седите, но не знаете как да седите. Тъй, както гледам най-първо седенето не е право, не е нормално седенето. Ти не ходи по пътя да носиш бастун, да се заблуждаваш с бастуна. Понеже този бастун ще ти причини голяма беля. Ти ще туриш, ще се подчиняваш. То е препятствие за тях. Тогава ти с бастуна ще се осакатиш. Може да го носиш, но като го носиш закачи го на ръката си, носи го така. Или понякой път да се упражняваш, на джоба си закачен може да го носиш. Не съм против бастуните, но казвам: Не вземайте бастун, не уповавайте никак на бастуна, който е в ръката ви. Защото щом уповаваш на бастуна, ще започне да куца нещо у тебе.

На някои очите отслабнали, ще турят очила. Очилата са един бастун. Казвам: Твоите очи са отслабнали, понеже ти не упражняваш очите си. Седиш и казваш: „Много му играят очите.“ Каква е тази игра? – Ти гледаш само в земята. Това не е упражнение. Ти поглеждаш нагоре, дигаш главата си, не си дигаш очите. Някой като гледа нагоре си дигне главата и така гледа, това не е гледане. Очите ти са в едно латентно състояние, не се упражняват. Когато се упражняваш ти, ще имаш два центъра. Центърът на слънцето и центърът на земята. Една равноденствуваща. Изгревът на слънцето, дето изгрява и дето залязва, туй положение ще вземеш. Най-първо ще мислиш за центъра на слънцето, после ще мислиш за центъра на земята. После ще мислиш за там, дето изгрява слънцето, понеже всички блага идват от слънцето. Очите си в себе си може да са затворени, но ще направиш едно упражнение на очите. Отвътре да гледаш нагоре. Обърни очите си нагоре. Понякой път се заинтересуваш, че богатство има на земята. Пак затвори очите си, и ако искаш обърни очите си надолу към земята. Някой път имате северен полюс, имате южен полюс. Тогава отправи ума си, не си мърдай главата, а отправи очите си да видиш северния полюс и да видиш южния полюс. Ако вие всяка вечер преди да си лягате отправяте ума си към Бога, към слънцето, отправяте очите си и към центъра на земята, очите вземаха участие във вашата работа. Не ви трябват очила на вас. Без очила щяхте да ходите до 120 години. Пък и сега няма да ти трябва да се обръщаш назад. Ти може като да вървиш напред, да гледаш отзад. Има хора, които като дойдат, отзад може да виждат кой иде. Но то е упражнение, трябват ти упражнения, то не е лесна работа. За вас един инвалид да го накарате да проходи, то е трудна работа. Трудна работа е, понеже във вас има наследствени черти. Вие казвате: „Достойнство имам“. Хубаво. Аз не съм против достойнството. Но в какво седи моето достойнство? Казвате: „Знание имам?“ В какво седи моето знание? Всичките хора имат знание. Знание, с което можем да си помогнем, то е знание, или да кажем имаме ухо, можем да слушаме някого. От всякого можем да се поучим. Не считайте за срамота. Много пъти гледам много задачи децата ги разрешават много по-лесно, отколкото възрастните. Те ги разрешават, понеже децата са богати. Богати хора в света са децата. Те са богати с енергия, със сила, но децата са сиромаси в знание. Старият човек, той е бедняк. Това изобилие от енергия го няма както младия, но той е богат в умствено отношение. И старият има какво да учи. Старият учи как да придобие сила. Децата си играят със сила, у тях естествено иде животът, здравето. Някоя рана лесно заздравява, но у старите не заздравява така лесно. Децата сега разрешават въпроса. Вие казвате: „Остаряхме“. И знаете какво сте изгубили. В старостта вие сте изгубили онова богатство, което децата имат. Децата като се родили, изгубили знанието, което имали. Като са минали от невидимият свят, децата са слизали, те са били много учени. Сега да ви представя: Човек може да изгуби своето знание, изгубват хората своите бележки. Те носят бележки. Като дойдат към митницата, на земята, секвестират и остават без бележки. Нямаш бележките, тогава ще мязате на онзи православен свещеник, който за да знае какво да чете в неделя, кое Евангелие, ще отиде в църквата, ще обърне Евангелието и ще тури някое листче. Един ден той носил със себе си праз, обичал праза, и той вместо листче турил праз, за да намери кое да чете. Нали и вие си туряте в Библията или в някоя друга книга някой копринен конец или някоя лента. Свещеникът ходил с праза и си турил праз вътре. Него ден иде жена му по някаква работа и като видяла праза, казва си: „Колко обича праз“, взема че му натуряла на 10–15 места още. Гледа попа на другия ден, вижда много праз, чуди се. Когато дойде някой и тури във вашето Евангелие праз. Докато само вие туряте праз, лесна работа е. Като дойде някой друг, че и той тури, ще се чудите откъде дошъл праза. Онази попадия, тя ни най-малко не е разбрала, но за да го улесни в тази работа, тя турила праза. Тя мислела, че той като прочете Евангелието, той изяда по едно листо. Целта на това не е ни най-малко.

Казвам: Като се приведе един пример, вие от него какво можете да извадите? Ще кажете, та да извадим примера от свещеника, ще кажете колко глупав човек е бил? – Праз туря ли се, за да отбележи страниците? Толкоз не знае ли? Да вземе едно листче, да запише еди-коя си страница, какво ще туря той праз? Но ония свещеници сме и ние, които правим същите погрешки. Случи ти се една опитност, трета, четвърта, всяка опитност показва по кой начин да се разреши мъчнотията. Срещнеш една мъчнотия някъде в живота, тя показва по кой начин може да се разреши. Всяка мъчнотия в тебе може да се разреши. В тебе са слаби очите, упражнявайте се, не плачи, не се безпокой. Ще седнеш ще се упражняваш. Никога не правете тия движения, никога не правете неволни движения, в които вашата воля не взема участие. Подвижиш си крака, трябва да знаеш защо го подвижваш. Някой върви, движи се така. Те са неща неестествени. Ще имаш един ход много правилен. Всичките движения, в които нашата воля не взима участие, те са вредни за нас. Неволните движения на вашето сърце ги изключете, понеже друга воля има, която регулира сърцето. Други същества има, които регулират в нас сърцето. То е друг въпрос. Ние още не сме готови да регулираме. Ако сега почваме да регулираме нашето сърце, ще се осакатим. Дето нас са ни дали свобода на ръцете, на краката, на очите, на тялото, можем да правим тия упражнения. Всякога трябва да туряме нашата воля. Вземете огледало и вижте. Някой държи главата си на една страна. Някой държи главата си на другата страна. Винаги дръжте главата си в едно отвесно състояние. После някой от вас се прегърбва, защо? – Не си туряйте раница, гърбица преди да сте остарели. На 120 години като станете малко да се понаведете. Но до 120 години право да държите тялото си. После, аз не харесвам тия столове с подпорки, понеже вие разчитате, че има нещо да ви помага, за да си починете. Ти като си почиваш да не уповаваш на стола за да си почиваш. Няма съвсем да ти върви твоята работа. Ти ще седнеш, ще се облегнеш. Достатъчно е да има едно столче да седнеш, а ти сам да държиш главата си изправена. Ти да бъдеш господар на своя гръбнак. Някой обърне се и види, че няма облегалка. Американците имат най-големите удобства, те имат най-много неврастения. Те имат такива столове, седнат на стола, разположат се. Един германец, който изучавал нервните болести в Америка, намерил 400 вида неврастения, и като кръщавал, кръщавал, най-после казал: „Американичи“. Американците имат такива люлеещи се столове, хубави са и те. Аз не съм и против тях. Не да уповаваш на един стол на който седиш, но като седнеш тури главата си, гръбнакът ти, прави да бъдат. Всички тия работи, изключете ги, те ще ви осакатят. Гледам някои от вас рамото си дига нагоре. Друг върви прегърбен. Хоризонтално ще държиш рамената си, ще си ги туриш в първоначалното положение. Някой казва, че има ревматизъм. Какъвто и ревматизъм да имаш, ще му кажеш: Няма да ми спъваш краката, нищо повече. Научете се да му заповядвате. Сега не искам да ви морализирам, но ние сме се отклонили от Божествения свят. Тъй както Бог ни е направил, не мязаме. Бог е направил нещата. Хората се намесиха. Много пъти ние сме ходили в тия работилници на хората и са ни осакатили. Първоначално както направи Господ всяко нещо беше на място. Сега тепърва трябва да викаме някой от невидимият свят да дойде да поправи работата.

Тук няколко наши братя се опитаха да акордират пианото. Казвам: Хубаво, ако имат развит слух. Те акордират, но нямат начин, не знаят отгде да започнат. Най-после викахме един, който е специалист. Човекът като дойде, веднага разбира. Напоследък дойде един руснак, много добре акордира. Всичките жици са така направени, имат еднакви трептения. По-напред имаше един българин, който акордираше добре, нямаше тънко ухо, но все таки акордираше. Трябва много тънко ухо да има човек.

Казвам: Вие трябва да упражнявате очите си. Сегашните наблюдения показват, че когато очите не се движат правилно, остаряват, образуват се известни бръчки. Който си упражнява очите, отправи ума си, отправи очите си към Бога, като че гледаш Господа. Отправи очите си нагоре, имаш милосърдие, отправи очите си към милосърдието. Имаш честолюбие, отправи ума си назад да видиш твоето честолюбие. Съвестен си, отправи очите си към твоята съвест. Отправи очите си към сърцето си, към дробовете, към стомаха. Отправи очите си към пръстите. Отправи очите си към гръбнака, да се движат очите. Туй, което Бог е направил, да го виждаш. Ако всичко виждаш в тялото си, твоите очи щяха да бъдат в нормално състояние. Сега ти седиш и казваш: „Каква полза? Гърбът ми не го виждам“. Вземете две огледала и веднага ще видите гърба. Нито един да не се оплаква, че не е видял гърба. Не викайте другите хора да ви покажат какъв е гърба, но турете две огледала и вижте, забележете какви недостатъци има. Щом произнесеш някаква дума, проверявай. Вие ще кажете: „Къде да намерим пари“. Все ще намерите, 4–5 сестри съберете се, купете си две огледала и през седмицата най-малко веднъж да ходите да си гледате гърба. Или някой казва: „Я да ти видя гърба?“ Тогава изтълкувайте го: „Да вървиш на работа“. В сегашния век имаме нещо, с което можеме да се занимаваме. Ако не се занимаваме правилно, ще се родят такива неестествени състояния. Вие седнете и си турите крака единия отгоре, другия отдолу. Седнете като ученици. Вземете перпендикулярна стойка. Лицето ви винаги да е изправено. Тогава слънцето ще ви бъде мярка, откъдето излезе, на позиция да сте, да мислите откъде изгрява слънцето и къде залязва. Горе е слънцето, долу е центъра на земята. Ти като седнеш всякога се регулирай! Ако така не се регулираш, ще се изгуби тази хармония, която съществува в тебе, ще мислиш за Бога. Сега понякой път гледам някой болен човек седи и се моли на Господа. Някой път и псалмопевецът казва „И на леглото той се моли“. Ти как трябва да се молиш на леглото? Гледам някой се моли като седне тури си ръцете на очите или на главата. Ако седнеш на стола е хубаво. Ще ви дам правило. Като седиш и се молиш, това не е молитва. Ако си болен, тогава извинително е. Но ти като седиш и се молиш, ще се роди навик. Ще седнеш на стола, като че при Господа отиваш, или ще станеш прав. Свободно, няма да те е страх как ще се явиш. Ще се явиш такъв, какъвто си. Не отивай при Господа като си облечен хубаво, с каквото можеш. Иди при Господа такъв, какъвто си. Като идеш, все ще ти даде някой нови дрехи. Бащата казва: „Опърпало се това дете, дайте му хубава дреха.“ Иди при Господа такъв, какъвто си. Щом идеш при Господа с хубави дрехи, с новите дрехи, никакъв подарък няма да приемеш.

Та казвам: Най-първо в съзнанието трябва да имате, че седите при Господа, че ви гледа Той. Нас ни е срам от хората, да ни срещне някой. Когато имаме някой човек, когото обичаме, много сме внимателни. Ако рече да дойде в къщи, в къщи ни е изметено, изчистено; когото не обичаме, не се интересуваме в живота. Ние искаме други да се интересуват. Не очаквайте другите да се интересуват, вие се интересувайте в онова, което Бог е създал. Вземете участие във великото дело, което Бог е създал. Туй, което Бог ви е дал, интересувайте се в неговата работа. Колко пъти идват хубави мисли, хубави желания и при това тия хубавите работи, заминават си. Поне една хилядна част от вдъхновението забелязвайте си. Да имате една книга, да си вземате бележки.

Онзи, на който очите са отслабнали, всяка вечер преди да си легне, да отправя погледа си нагоре, не да си дига главата, но очите си да движи. Вземете ясновидците, правят също упражнение. На онзи ясновидец, очите са обърнати нагоре. Гледам онези хора, които са ангажирани със земята, гледат надолу. Избягвайте гледането надолу. Колкото гледаш надолу, трябва толкоз да гледаш нагоре. Колкото гледаш наляво, толкоз трябва да гледаш надясно. Трябва да има движение на очите, за да не отслабват. Сега: Да ви накарам да си направите упражненията. Ще кажете: „Какво си върти очите?“ – „Какво си завъртял очите?“ – Всичките хора страдат, че не си въртят очите, а си въртят главата. А в природата окото трябва да се върти. Докато се върти окото добре, туй око е здраво. Тогава мускулите на очите се развиват. Има девет положения на очите. Щом се изгубят тия положения, тогава човек изгубва приятността. Много пъти ще недовиждаш или късоглед ще бъдеш, или далекоглед ще бъдеш, или някой път ще се премрежват очите. После, ако не знаем как да употребим нашия мозък, същото е. Ние мислим еднообразно. Ти мислиш само за яденето. То е една еднообразна работа. Нямам нищо против яденето, но ти ще мислиш за стомаха, ще мислиш за дробовете. Ще мислиш за своите чувства, ще мислиш за своите мисли.

Идва при мене един млад човек и ми казва, че от много мислене е станал неврастеник. Той е на погрешен път. Ако мислеше, нямаше да бъде неврастеник. Ти чувствуваш работите. Питам го от колко време влезе неврастенията в тебе? – Казва: „От 4–5 години. Много мислих.“ Казвам: Твоят мозък страда от малокръвие. Ако мислиш, в мисълта няма безпокойство. Щом се безпокоиш ти не мислиш. Има безпокойство в чувствата, вътре. Ти мислиш, че нямаш ядене, то е чувствувание. Ти мислиш, че си болен, това е чувствувание. Ти мислиш, че някой те обидил, това е чувствувание. Ти ще дойдеш до онази мисъл, дето никой не може да те обиди, да не влиза никакво чувство. Чистата мисъл каква е? Ще мислиш какво нещо е доброто само по себе си. Ще мислиш какво нещо е Любовта сама по себе си. Ще мислиш изворът, от който тази Любов излиза какъв е? – Да кажем, чувам един глас. Не се спирам върху гласа. Ако мисля върху гласа, аз чувствувам приятен ли е, или неприятен. Мисли за човека, който пее. Мисли какъв хубав ларингс има, как хубаво е упражнен. Какви хубави тонове издава неговата ципица. Мисли това, то е чистата мисъл. Яви се в мене желание и аз да пея. Това вече не е мисъл, това е желание в мене. Онази мисъл в мене трябва да излезе по естествен начин. Аз трябва да взема участие, а не да кажа – „И аз мога да пея като нея“. Без да кажа, че мога да пея като него. Той пее, аз слушам и аз пея. Сега тия състезания стават. Някои хора са по-даровити, защото са работили по-дълго време.

Но същинският въпрос. Понякой път, ако си упражнявате добре очите, ако вашите очи са в нормално състояние, много от съвременните препятствия или неразположения на вашия Дух ще изчезнат. Много от състоянията се дължат на очите, които не се движат както трябва. Много от състоянията се дължат на това, че вие не ходите изправен, сгъвате рамената си. Казва някой: „Изпъчи се да са отворени гърдите“. Ти като ходиш изпънат от охтика няма да се боиш, но ако свиваш раменете си, може да заболееш. Ще се изпъчиш. Казва някой: „Какво си се изпъчил?“ – Ще се изпъчиш – по този начин охтиката да спреш. Онези, които са охтичави, изпъчват гърба, гърдите им са вглъбнати. Като станеш сутрин, отправи ума към Бога. Къде е Господ? – Ще го намериш в тебе. Намери Господа в тебе. Мисли за своята глава. Мисли за най-високото място. Като дойдеш мисли за центъра на слънцето и ще намериш къде е Господ. Мисли за Него, че е някъде. Къде ще го туриш? Някъде е Господ. Когато ние намерим този фокус, веднага в тебе ще се роди светла мисъл. Като намерим мястото, дето е Господ, веднага всички мъчни въпроси, които нас ни смущават в даден случай, те се разрешават. Дойде едно разрешение. То е разрешен въпрос. Когато слънчевите лъчи влязат в къщи, нали тогава виждате, че прашинките почват да се виждат. Така е и когато Божествената светлина влезе в човешката душа, веднага човек вижда своите погрешки и лесно ги изправя. Трябва много погрешки да се изправят в нас, за да могат да се явят добродетелите. Ако те болят очите, трябва да се справиш; ако те болят ушите, трябва да се справиш. Ако постоянно те боли коремът, ако постоянно те боли главата, болестите не ги считайте, че са отгоре, те са анормалности в нас. По възможност трябва да се освободим от тях. По възможност трябва да имаме по-малко болести. Като дойде болестта, като упражнение трябва да я изправиш. Някаква погрешка имаш в своите чувства, изправи я. Като намериш причината на болестта, тя болестта ще изчезне. Като не можеш да намериш причината на болестта къде е, болестта остава на своето място. Разните болести, които съществуват в хората, се дължат на известни анормалности вътре, които имат някои мисли, някои чувствувания. Да кажем, ако си фанатик, обичаш Бога, ти като апостол Павла, да гониш последователите защо не вървят в пътя. Или може да си честен човек. Има една честност, която е нормална. Има една честност, която е анормална. Има едно религиозно чувство, което е нормално, има едно религиозно чувство, което е анормално. Има един ум, който е нормален, има един ум, който е анормален. Сега това са общи думи, казани, понеже не знаете каква е нормата. Нормалният ум носи светлина. Нормалните чувства носят много приятна топлина. Когато чувствувате, да определя, да ви дам с кое може да се ползувате. Трябва да накарате този мозък, колкото и да е малка тази площ, трябва постоянно да прекарвате кръв, да обработва нещо: Някаква малка област, или музика, или математика, или геометрия, или рисуване или поне някаква малка работа, с която да се занимава постоянно вашия ум. Понякой път вие живеете отзад, пък мислите, че мислите. Ти чувствуваш нещо и казваш: „Аз мисля за музиката“. Вие мислите за музиката, да можете да пеете, че да ви ръкоплескат. Ни най-малко не мислите за музиката. Или мислите да напишете някое съчинание. Това е чувствувание, това е празна работа. Ти мислиш за музиката, но ти чувствуваш музиката. Нещо ти е хубаво, но туй чувствувание всичките хора го чувствуват. Кой не чувствува?

Дойдоха тука 10 души приятели да вземат един лотариен билет. Казвам им: Мислете. Много слаба е мисълта. Десет души вземат един лотариен билет и те мислят, че ще сполучат. Вземат 10 души някаква категория, най-после отиват и чакат. Седят, мислят за 1 милион. Върнаха се, няма милиона. Мислят, ама парите не дойдоха. При човека, който е мислил, парите при него са отишли. Законът е такъв. В България само този човек, който получи милиона, той (е) мислил, другите само са чувствували. На едно остро шило, острото е точно мисълта, а туй шило, което шие, то са другите, асистенти са те. Желанията на всичките хора спомагат, за да може ти да чувствуваш. Аз се радвам, че този е сполучил, понеже е мислил. Аз бих желал всичките хора така да мислят. Вие не съжалявайте, че 10 души изгубиха 1 милион, защото не знаят как да мислят. Всеки ден, целият живот е лотария, все се теглят. Ако не мислиш, ще изгубиш. Тогава ще се явиш. Всеки ден ние губим лотарийните билети. Казваш: „Толкоз години мислих, тази работа не стана“. Не си мислил, нищо повече. Аз съм наблюдавал в музиката. Някой път искам да пея, туря мисълта, че ще критикуват, щом дойде мисълта, че хората ще ме критикуват, това не е мисъл. Като започна да мисля, кой ще ме критикува. Аз щом мисля, аз съм авторът. Не са хората на земята, които ще ме критикуват. Аз не пея за другите. Аз когато седна да пея, понякой път има други професори и казвам: Проверете доколко може да пея. Там дето не мога как ще ме коригирате? – Сега на тези певци от вас, които имате вие, пеете със затворено гърло. Горното гърло във вас е затворено. Три гърла има човек: едно гърло за стомаха, с което той поглъща храната, едно гърло с което диша, и трето гърло, с което говори. Само горното гърло когато пеете, е затворено. Не се пее така. Трябва да се научите да пеете с отворено гърло. Сега аз като пея, казвате: „Ние не можем да го направим“. То е чувствувание. Направяте го и оттатъка минавате. Човек, който може да мисли, може да го направи. Туй е закон. Някои хора са по-даровити, понеже са се упражнявали, вярват в Бога, турили са умът си на работа. Помнете, че всичките дарби се развиват при мисълта. Чувствуванието е спомагателно. Трябва да знаете чувствата, които имаме, това са завършените мисли на същества, които са мислили. Нашите чувствувания са завършените мисли на напреднали същества. Туй, което аз чувствувам, това е завършена мисъл на напреднали същества. Аз така мисля, казвам: Аз имам едно чувство, което е завършено чувство, което е завършена мисъл на едно същество, което е работило преди мене. Тогава аз започна да мисля върху моето чувство, да се свързвам с туй същество, за да ми разправи произхода на туй чувствувание, което имам в себе си. Онова, което аз сега мисля, моята мисъл, като стане завършена мисъл, тази мисъл ще бъде завършено чувствувание на някое друго същество. Следователно, туй същество със своите чувства, трябва да се свърже с мене. Със своите чувства ние сме свързани с по-висш свят, а с вашите мисли, трябва да мислите, за да се свържете с по-низшите. Ти не можеш да обуздаваш своята нисша природа, ако не мислиш. Ако вие чувствувате, чувствуванията са били в други. Вие трябва да мислите, за да ви се подчини вашата нисша природа. Понякой път казваме: „Пейте.“ Пейте за себе си, не искам да пеете за други. Идеш при Господа, ще каже: „Я да видим до де си дошъл в пеенето?“ – Върху този предмет развием една малка песен. Само един пасаж се изисква да изпееме. Ако идете при Господа, какво ще му попеете? Кажете ми, каква песен ще попеете? (Учителят пее: „На земята както аз се учих да изпълнявам Твоята воля, в много неща аз бях несполучлив. Сега дойдох при Тебе да взема едно назидание като как трябва да пея по-добре.“)На Господа така не се пее. До там съм достигнал. Господ ще извика един ангел и казва: „Я му попей“. Аз слушам. Тъй започва ангелът: „Право трябва да мислиш, право трябва да чувствуваш, право трябва да постъпваш.“ Ангелът ми пее сега. Право да мислиш, право трябва да чувствуваш и право трябва да постъпваш. Много пъти и аз ще пея, и ангелът ще пее, ще ме коригира. Приятно е, ще се уча. Казвате: „Толкова глупаво пее ли се?“ – Глупостта седи да не мислиш. Глупаво може да пееш, понеже не мислиш. Трябва да се мисли.

Какво разбрахте сега? – Най-първо очите си трябва да упражнявате. После езика си трябва да упражнявате. Никога не произнасяй една лоша дума, понеже, ще осакатиш езика си. Като дойде да кажеш една лоша дума, спри се и мисли, вие не мислите. Дойде някой, искаш да избухнеш. Спри се и помисли, кажи: „Не!“ Искаш да му кажеш нещо лошо. В английски език най-лошата дума е: „Иди в пъкъла!“ – Англичаните нямат този богат речник на лоши думи. Да кажем ти искаш да туриш един епитет някому. Спри се. Понеже, ако туриш този епитет знай, че и на тебе ще го турят. Без разлика ще дойде, понеже ти каквото кажеш лошо, то ще се върне. То се отпечатва върху твоя мозък и ти не можеш да се избавиш от казаната дума, органически остава върху тебе. Каквото си казал, един ден ще дойдат, ще намерят тия копия и ти не можеш да се освободиш. Казваш: „Еди коя си сестра не знае как да се моли“. Ами ти знаеш ли как да се молиш? – Казваш: „Аз като се помолих тъй стана“. Много се заблуждаваш. Аз и без да се моля, слънцето ще изгрее. Аз като се помолих, слънцето изгря. Аз помагам за изгряването на слънцето. То е една сто милионна част от милиметъра. Какво ще казвам: Аз като се помолих, слънцето изгря. Казвам: С тия работи не се занимавай. Аз казвам: Може да направя някои работи, ама като се помоля. Ви, аз като се помоля на баща си, силата ми е толкоз, че като му поискам 5 стотинки ми дава. Като поискам 1000 лева, казва: „Защо ти са?“ Като кажа 5 стотинки, дава ми веднага. То е молитва. 10 стотинки, 15, едно левче, дава. Щом дойдат 1000 лева, казва „Защо ти са?“ Ние някой път искаме от Господа. Казваш на Господа: „Един милион“. Той казва: „Защо ти е?“ Тия братя искаха един милион. Казва: „Защо ви е?“ – Тук да наредим Изгрева. Като че Изгрева ще го наредят с милион. Погрешката е, че те не мислеха, не чувствуваха. Ако бяха мислили, щеше да дойде. Тогава един брат се ухитрил. Някъде от Македония той изпратил 50 лева. Иде един брат и казва: „Има пратени 50 лева, да вземем един билет за Учителя“. Аз нямам време да мисля. Казвам: Никакъв билет няма да вземате, защото напразно ще бъде. Като не се вземе билета, ще имаме 50 лева, а като вземем, няма да имаме 50 лева. Какво трябва да ги правим? – Виж, 50 лева спечели. Аз имах вяра, че няма да сполуча, защото не мисля. Аз виждам онзи човек, който мисли и на когото ще се паднат. Аз конкурент няма да бъда. Ако някой път бих взел билет, дотогава, докогато мисля, че има човек, който мисли, аз не му конкурирам. Ако няма нито един, който да мисли, тогава ще взема милиона. Понеже, досега се е някой мислил, намирам, че все някому ще се падне, никого не конкурирам. Сега ви показвам закона какъв е. За всички неща, там дето е Божественото, всякога има успех. Под думата „мисъл“, разбирам Божественото. Спазвам ония закони, които Бог положил. Не да мислим, каквото искаме. Туй чувствувание, то е завършена мисъл на други. Онзи мислил в мене. Онова, с което Бог иска да ме накара аз мисля за нещо. Трябва да се интересувам. Аз използувам. Който е употребил милиона, мислил е да направи нещо, изпратили го в света. Аз не се ползувам. Не съм мислил. За мене самата мисъл е полза. Завършената мисъл ползува се от тебе. Дотогава, докато искате да се ползувате от вашите мисли е чувствувание. Човек трябва да бъде съвършено безкористен, ще мисли. Някои други същества, които са те пратили на земята, те са мислили заради тебе, те са определили твоето бъдеще. Ако ти си верен на земята, всичко ще се уреди добре.

Та казвам: От вас всички като ученици, поне четири упражнения направете сутрин. Като станете сутрин, не си дигайте главата нагоре, но си дигнете очите нагоре, после надолу, наляво и надясно. После, като седнете изправете гръбнака си и седнете прав. Дръжте ръцете и краката си спокойно. Господ ще те попита защо рамото ти е нагоре, трябва да знаеш причините. Невидимият свят не са хора на грозотата, устроени са лицата им, има движение. Понеже мисъл имат те, същества на мисълта са. Когато видиш някой ангел, такава подвижност, такава пластичност във всяко движение, няма нещо, което да е в покой, всичко е в движение. И ние хората трябва да бъдем подвижни. Тръгнал някой да ходи, навел се, изкривил си ръцете и краката, отпуснато е тялото. Ти гледаш някой човек, гневен си, ти си причината. Никой не е причината. Причината е дяволът. Причината за всички работи е дяволът, къде ще го намериш. Дяволът всякога ще го хванеш след като направи нещо. Да хванеш дяволът преди да е направил. Сега аз, който зная толкоз, едва три пъти съм хващал дяволът. Три пъти съм го хванал досега. Казвам: Браво! Като седя поусмихна се, умен е, три пъти съм го хванал. Като го хвана, той е отличен. Като го хвана, той вика говори, намира се на тясно. Пък аз не пущам. Ще му взема обущата, ще го вържа, ще подпише с двете си ръце. Три полици има, не може да се освободи. Казва: „Няма да ме безпокоиш, ще туря в изпълнение трите полици.“ Като му кажа, ще ги туря. Щом забравя някъде, той пак забравя. Не можеш да разчиташ на него. Та да оставим сега дявола. Той си има начин за разбиране. Седнете да направите едно упражнение. След туй гледайте да изпратите колкото се може повече кръв в главата. Помолете се: „Господи, ти си ми дал един ум да започна да мисля.“ Имате други дарби, ама искате да идете да работите за света. Че как ще идеш. На един човек как ще проповядваш Царството Божие? Аз ако ида, с музика ще започна. Отивам при един беден, ще запея. Три–четири пъти като запея, работата на този, бедния дом ще се изправи, който и да е дом. Видя дъщерята даровита, мина три пъти, пея, ще развия гласа ѝ. Имате надежда, ще туря 10–15 години да работи, да пее, ще се оправи работата. Или в нея има художническа дарба, или пък някаква друга техническа дарба, като събудя тия дарби, поправя се положението. Или развие се сладкото говорене, да знаеш сладко да говориш. Като погледнеш човека, да дадеш мил поглед. Всички ви е страх от милия поглед. Казвате: „Да се не хипнотизираме“. Ти ще хвърлиш мил поглед и него ден от невидимият свят или от земята ти хвърлят един поглед, ти трябва да попееш, ти вече имаш богатство. Благодарение на милия поглед, който от невидимия свят имаме, ние сме радостни. Милият поглед ти ще го помниш. Ако нямаш мил поглед, казваш: „Какво така гледа, един мил поглед няма“. Казва: „Аз не мога да го гледам“. Тогава гледай този. Ако едного не можеш да гледаш, гледай противоположния. Та ще се освободите от вашите мисли, които мязат на истукани, на идоли. Ви сте се влюбили в някоя ваша мисъл или чувствувание. Да кажем, вие сте се влюбили, мислите, че имате някаква дарба, или мислите, че сте даровит човек. В какво седи дарбата сега? Не че не сте даровити. Някои сте даровити, знаете няколко езика. Но я ми произнесете на френски една дума, че като я произнесеш аз да бъда готов. Я ми произнесете на френски думата „аржан“. Но като произнесете „аржан“, че касата да е пълна. Онзи, който знае да произнася, касата е пълна, а онзи, който не знае как да произнася, касата му е празна. На български може да произнесете 10 пъти думата „богатство“. Ако в твоята мисъл влезе думата „богатство“, богатството само по себе си ще дойде. Тогава ще дойде, ако сте умен. Тогава ще дойде при вас някой братовчед. Привеждал съм един пример за двама французи в Париж. Идва един техен братовчед, който заминал в странство и той искал да избере един от братовчедите си при когото да живее. Отива първо при единия, който е бедняк и му казва: „Много жалко, обеднях, всичко загубих, искам да поживея във Франция. Може ли да остана при вас“. Казват: „Може, ще се помъчим да те гледаме“. Като поседял един месец, казват му: „Не може, ние сме много бедни хора, пък и ти си беден, търси друго място!“ Отива при втория братовчед, той казва: „Не бой се, работата ще се поправи, ще намерим място, добър е Господ“. Седял при него цяла година. Най-после той казва: „Аз съм богат, толкоз милиона имам на разположение, правя те наследник“.

Та казвам: Ако мислите добре, като втория, вашия братовчед ще дойде и ще ви донесе милиони. Та първото нещо, считайте Любовта е една велика сила в света, която носи дарбите. Любовта носи не само живота. Животът е общо дарование, но Любовта постоянно носи специфични дарби. Ако вие разбирате Любовта, тогава вашите дарби постепенно ще започнат да се развиват. Казвате: „На 45 години съм станал.“ Едва сега си започнал да мислиш. Някой е на 60 години. Казвам: Едва сега на 60 години започваш да работиш като ученик. На 80 години си, на 120 години, толкоз по-добре. Казват от небето: „Нека дойде да следва“. На 120 години като станеш, в странство ще отидеш да следваш. До 120 години тук на земята ще седиш. На 120 години имаш паспорт за другият свят. Казваш: „На 120 години какво ще се прави?“ – „Ще се мре“. Не, ние отиваме да следваме в другия свят. Аз чувствувам, казвате: „Какво ще се прави, ще се мре“. Мен са ми разправяли много религиозни хора и учени хора са ми разправяли: „Какво ли ще правим като умрем, като ни заровят в гроба, дали ще има някой да ни полее винце и дървено масло“. Не зная у българите отгде им е дошла тази идея да поливат гроба отгоре.

Първото нещо: Изучавайте Любовта като една велика сила, която носи дарбите. Ако имате праведен живот, тепърва ще започнете да развивате някоя дарба. Щом се развие тази дарба, човек има с какво да се занимава.

Та съществената мисъл е: Да упражнявате очите си. Мислете за Бога, отправете погледа си към Господа. Мислете за благата, които Бог турил на всички. Мислете и за земята. После, мислете за северния полюс, понеже там е Истината. Мислете и за южния полюс, понеже двата полюса като се съберат, урегулират светлината и топлината. Светлината се урегулира от двата полюса. Топлината се явява най-много на екватора. Ако така мислите, във вашия екватор ще имате повече светлина. Ще имате и повече топлина, следователно, ще имате повече продуктивност. Животът ви ще бъде по-лесен.

Казвам: До следующият път правете упражнението с очите. Я го направете сега да видим как ще го направите!

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

XVI година.
15 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 10 март 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: аз, очи, има, може, сега, човек, казва, мислиш, казвам, мисли, път, години, мисъл, работа, земя, дойде, хора, казвате, бог, съм ,

Общ Окултен клас , София, 10 Март 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON