И отиде та се представи

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, величини, син, път, има, жена, може, хора, намалява, баща, свине, казва, посока, отиде, пасе ,
Неделни беседи , София, 30 Ноември 1919г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

“И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине.” (Лука 15:15)
 Тук важни думи са „отиване и приставане“. Казва се: Отиват на бойното поле да се бият; отиват да печелят пари; отиват да придобиват знания, да орат на нивата и т.н. „Отиване и приставане“. Кой пристава и на кого пристава? Момата пристава на момък за дълго време. Слугата пристава на господаря си за кратко време, най-много за година или за две години. „И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази земя.“ Коя е тази земя? Онзи, който отишъл и се приставил бил млад, способен момък, син на заможен човек. Този син, вместо да започне в бащиния си дом с науката на събирането, казал на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада. Значи, синът искал делба – започнал с последното действие на аритметиката – с делението. И бащата, според желанието на сина си, започнал със същото действие. Момъкът отишъл в чужда страна и приложил умножението. – Какво умножава? – Умножава приятелите си – моми и момци, умножава угощенията си, по цели дни и нощи пилее парите си в ядене и пиене. Какъв бил резултата от живота му, който започнал с умножението и делението? – Изпоял и изпил всичкото си богатство и се принудил да отиде и се представи пред един гражданин на онази страна, който го пратил да пасе свине. При това, синът на този виден човек бил евреин. Най-големият позор за един евреин е да пасе свине. Какво научи той от свинарството? Да оре земята. Със зурлата си свинята разорава земята. Така постъпват някои моми като се оженят. Щом мъжът й отиде на нивата да оре, и тя тръгва след него. Бразда след бразда се нареждат и нивата неусетно се разорава. Като гледа мъжа си и свекъра си как орат и младата булка научава този занаят. Ако научи в скоро време занаята, всички казват, че е умна жена. Обаче, синът на видния човек започнал да работи по обратен път: първо пасъл свине, а после се научил да оре земята. След това се научил да сее нивите и най-после се върнал при баща си. Сегашните хора, като този млад човек, изучават четирите аритметически действия и постепенно навлизат в алгебрата, дето се натъкват на величини, които се увеличават и растат и на други, които намаляват. – Кои величини могат да се увеличават и намаляват? – Живите величини. Те са неизвестни за човека, затова се стреми към тях. Така той навлиза в страната на радостта и веселието, които постепенно го водят към упадък, т.е. към свинарството. То е символ, който означава нисшите желания на човешката душа. Когато пасе своите нисши желания, човек сам се понижава и ако влезе в някое общество, между разумни хора, всичко разбърква. За такъв човек се казва, че е несретник, защото е започнал с делението и работи с низшето начало в себе си. В първа глава на Битието се говори за създаването на света. И рече Бог: „Да се събере водата, която е под небето, на едно място, и да се яви сушата. И стана така.“ Оттук се вижда, че Бог е започнал създаването на света чрез действието събиране. Първият човек също бил създаден чрез събиране. Когато дошло ред до жената, Бог приложил изваждането. Той приспал мъжа, извадил от него едно ребро и създал жената. Когато се вади нещо от дадена величина, тя се намалява. Намаляването показва, че движението се извършва в противоположна посока. Оттук вадим заключение, че малкият син, който пожелал да напусне бащиния си дом, започнал с изваждането, т.е. с намаляването и с движение в обратна посока на събирането. Като се изучават различните математически действия, дохождаме до постоянните и непостоянните или преходни величини. Само Бог е постоянна величина, а всички останали величини – хора, животни, растения, минерали се видоизменят, т.е. постоянно се увеличават и намаляват. На тези процеси именно, се дължи развитието на човека и на всички живи същества. Младият човек напуснал баща си, с цел да отиде в широкия свят, дето величините се увеличават и намаляват. Желанието му е добро, но погрешката му се заключава във факта, че той влязъл в света на удоволствието, а не в света на труда. Много синове на богати хора избират същия път. Те търсят другари за ядене и пиене, за яздене на кон, за различни спортове и когато изгубят всичко, връщат се у дома си окъсани, слаби, немощни и казват: Всичко изгубихме, но придобихме поне нещо от културата. Те са на крив път – нищо не са придобили. Това е култура на израждането, на низшето в живота. „И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна.“ – Кой е този гражданин? – Природният ум или нисшият манас – господарят на тази страна. Когато се намирал в трудно положение, младият човек се обръщал към този гражданин да го пита, какво да прави. Той му давал съвети, да краде, да се кара с хората, да се бие, да си пукат главите. Той му казвал: Не се страхувай от хората, и те са като тебе. – Неприятели имам. – И от тях не се страхувай. Влез помежду им, скарай ги и те ще почнат да се бият. – Ще пукнат и моята глава. – И твоята ще пукнат, но и техните няма да останат здрави. Който слуша съветите на този гражданин, всякога свършва зле. Като влезе в семейство, дето мъжът и жената живеят добре, гражданинът започва да им влияе със съветите си и в скоро време те се разделят. Той говори първо на мъжа: Защо си тръгнал по ума на жена си? Не виждаш ли на какво положение си дошъл? Никакво достойнство нямаш, загубил си всякакво честолюбие. Мъжът започва да се налага на жена си, иска само неговата дума да се чува. После гражданинът се обръща към жената: Чудно нещо, защо търпиш този грубиянин! И ти си Божие създание, имаш право на свобода; ти трябва да му докажеш, че не си играчка в ръцете му. Жената започва да се противи на мъжа си. И двамата са недоволни един от друг, всеки търси своето право, всеки иска своя дял. Вземат дела си и всеки тръгва в широкия свят. Така се създава новата свобода, т.е. еманципиране на мъжа и на жената. Мъжът счита, че има свобода, а жената сега си я извоюва. Към кого е насочена свободата? Мъжът иска да се еманципира по отношение на жената, а жената – по отношение на мъжа. Всъщност, това не е онази свобода, към която се стреми душата – вътрешната, разумна, съзнателна свобода. Какво постига човек, ако слуша съветите на този гражданин? – Отива да пасе свинете на своя господар. Интересен е фактът, че господарят му, т.е. гражданинът, не оставя младия човек в дома си да му слугува, а го изпраща на полето, да пасе свинете му. – Каква мисъл е вложил Христос в този стих? Защо господарят е постъпил така с младия момък? – Заради недоволството му от живота. Младият момък не бил доволен от живота, от своя баща, и мислел, че може по друг начин да живее, затова поискал дела си и тръгнал по широкия свят. Този свят има отношение към математиката, към неизвестните величини. Да решиш тези величини, това значи да намериш посоката на движението им, да видиш дали се увеличават или намаляват. Знаете ли на колко са равни неизвестните на доброто и на злото? Не ги знаете, но сте ги опитвали отчасти. Така се работи и в математиката. За да се намери стойността на неизвестното, приемат едно произволно число и с него работят. „И проводи го на полето да пасе свине.“ Има ли нещо лошо в това? Не е лошо, че отишъл да пасе свине; лошото е, че той започнал да учи този занаят, след като изял и изпил всичкото си богатство. Свинете могат и без пастир. Когато създаде човека, Бог не каза, че трябва да пасе свине. Обаче има свине, които трябва да се пасат. Това са човешките свине, т.е. свинете вътре в човека. И тъй, свинарството има отношение не само към външния, но и към вътрешния живот на човека. Съвременните хора не виждат връзката между външния и вътрешния си живот, както и между мислите, чувствата и постъпките си. Освен това, те не обръщат внимание на посоката на своите мисли, чувства и постъпки, както и на орбитата на тяхното движение, поради което претърпяват неуспех в живота си. Като изучават своя живот, мнозина се натъкват на щастливи и нещастни случаи, но въпреки това, не се стремят да си обяснят причината за това. Например, ако някое дете се роди във вторник, в 9 часа сутринта, то няма да живее дълго време. – Защо? – Защото тогава планетата Сатурн се намира във възход, постепенно се издига над хоризонта. Планетите влияят благоприятно и неблагоприятно, не само когато се ражда човек, но и когато се зачева. Разумните хора знаят тези моменти и ги спазват при зачеване на детето, при започване на всяка важна работа. Младият момък, за когото говори Христос, напуснал бащината си къща във вторник, затова работите му не вървели добре. Веселбите и угощенията правел в петък, а в събота отишъл да пасе свине. Когато пасял свинете често си спомнял, че съботата е ден за почивка, затова се омъчнявал и решил да се върне при баща си, да поиска прошка от него. Младият син, наречен блудният син, представя една от фазите на човешкия живот. Всеки човек минава през такъв период на живота си, когато пожелава да напусне бащиния си дом, да отиде в далечна страна, да намери този гражданин, който ще го изпрати на полето да пасе свине. Изкуство ли е свинарството? Не само, че не е изкуство, но не е нито наука, нито занаят. То не разрешава смисъла на живота. Който иска да осмисли живота си и да се спаси, трябва да се обърне към християнството. Ако пасеш свинете на господаря си, трябва да намериш Христа, да те спаси. Ако си при баща си, трябва да намериш учител, който да те научи как да живееш. Като говоря за блудния син, нямам предвид никого, но спирам вниманието ви върху величини, които се увеличават и намаляват. Да се удоволства човек, това значи, да се движи по пътя на величини, които се намаляват. – Как се познава кога човек се движи по пътя на тези величини? – По резултата на неговия живот. Ако е земеделец, нивите му постепенно намаляват; ако е богат човек, парите му постепенно изчезват; ако е жена, постепенно погрознява, лицето й се набръчква, след това тя отива при гражданина, дето минава в последен етап на живота – свинарството. Най-после човек умира за злото и заблужденията, за да се върне при баща си и започне нов живот. За онези, които не разбират пътя на човешката душа, тоя процес минава незабелязан, и те казват: Господ да го прости, добър човек беше. Следователно, започнеш ли да погрозняваш, не чакай времето да станеш свинар, нито да те погребат и опяват, но започни да мислиш право, докато разрешиш въпроса си разумно. Правилното разрешаване на въпроса показва, че човек се движи по пътя на величини, които растат. Тези величини са любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта. Колко любов е нужна на човека? – Колкото може да кара неговото колело. Всяка воденица има нужда от толкова вода, колкото да се движи колелото й. Пусне ли се повече вода, колелото ще отхвръкне настрана. Когато някой иска много любов, трябва да знае, че любовта ще отвлече колелото на неговия живот. Много християни са готови да се жертват за Христа, за доброто на човечеството, но само на думи. Щом дойдат изпитанията, те бягат назад и намират, че тази работа не е за тях. Те отиват в някоя чужда страна. Тогава и който бяга, и който го гони, отиват на едно и също място. – Къде отиват? – На онзи свят, да пасат свинете на господаря си. Значи и блудницата, и блудния син умират. Въпреки това, хората говорят за победени и победители. Смешно е да се говори за победа. И двамата плащат с живота си. Който обсебва здравето, силата, богатството на човека, тъй необходими за живота му, той слиза заедно с него в бездната. Това е старото учение на живота, което всички са опитали. Ново учение е нужно на хората – учение за вечния живот, учение за любовта. Новото учение изключва нисшите желания; то не се занимава с величини, които се намаляват и се движат в обратна посока на любовта. Който се занимава с такива величини, слиза в гъстата материя, дето сърцето, умът и волята се изопачават. Такъв човек не се поддава на никакво възпитание. Ето защо, истинският ученик трябва да си дава отчет, в кой път се движи – в пътя на величини, които растат и се увеличават, или в пътя на величини, които се намаляват. Как познавате, че човек се движи в пътя на увеличаващите се величини? Първият признак е, че във физическо отношение той е здрав, бодър, с енергия за живот и работа. Казват за някого, че откак влязъл в религиозния живот, започнал да оглупява. Това е невъзможно – да влезеш в религиозния живот и да оглупееш. Ако носиш само надписа на този живот, а живееш и се движиш по пътя на намаляващите величини, не само че ще оглупееш, но ще изгубиш всичкото си богатство. Обаче, живееш ли без надписи, а следваш пътя на увеличаващите величини, ще растеш и ще се развиваш правилно не само физически, но и духовно. Който върви в обратна посока на любовта, постепенно губи здравето, силите си. Лицето му става бледо, изпито и набръчкано. Не е лошо да се набръчка лицето, но така, че всяка бръчка да е на мястото си, да показва, какво е научил човек. И художникът туря сенки, т.е. бръчки на картината си, но всяка бръчка е на мястото си. И малкото дете рисува, хвърля сенки на картината си. Майката се радва, че детето рисува. Обаче, сенките на неговата картина са драсканици, а не бръчки. С това то иска да покаже, че иде от свят на безпорядък, дето е пасло свине и нищо не е научило. Въпреки това, родителите се възхищават от детето си и го наричат „нашето ангелче“. Всички деца са ангелчета, но нямат още криле. Трябва да се запитвате, дали това ангелче се движи в посока на величини, които се увеличават и растат, дали то укрепва физически и духовно. Всеки човек трябва да знае с какъв капитал разполага в живота си. – Това не се знае. – Как да не знаеш, колко лева имаш в касата си? Ако имаш две хиляди лева и от тях извадиш 500, не знаеш ли, че остават още 1500? Ако и тях извадиш, ще остане една нула, едно колело, с което мъчно ще се движиш. Движение е нужно на човека, но в права посока, т.е. във величини, които растат и се увеличават. „И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна“. Значи, младият син отишъл при природния ум, който му казал: Понеже не си достоен син, аз ще те науча да работиш. Като не могъл да научи изкуството да работи, младият син решил да напусне този гражданин, т.е. да умре за света и да се върне при баща си. Така става с всеки, който загубва външното и вътрешното си богатство, безразлично дали е религиозен, или светски човек. Най-после той умира за света и се връща в бащиния си дом, т.е. в света на любовта. Страшно е положението на свинаря. Свинята е крайно индивидуализирано същество. Тя обича живота, силно е свързана със земята. Достатъчно е да я хванете за крака, за да писне, като че я колят. Оставите ли я на земята, веднага се успокоява и започва спокойно да грухти. Следователно, чувате че някои хора много викат и плачат, ще знаете, че не са дошли още до истинското страдание. Страданието е вътрешен процес, който няма нищо общо с викането и плача. Истинското страдание се предизвиква от голямо разочарование в живота. Представете си, че някой ваш приятел, за когото сте жертвали всичко, ви предаде на властта и ви затворят. Или майка, която е жертвала живота си за своите деца, изпита тяхната неблагодарност. Това не са лични страдания, но разочарования от живота. Страшно е да изпита човек такова разочарование. Той губи почва под краката си. Когато изразходва своята вътрешна енергия, човек дохожда до пълно разочарование от живота и ако отправи надеждата и упованието си към Бога, той излиза на спасителен бряг. Не повдигне ли ума и сърцето си към Бога, той изпада в положението на младия син, който казал на баща си: Татко, искам дела си, за да отида в далечна страна. Кой е младият син? Като говори за него, Христос има предвид всички хора, които нямат истинско, положително знание, истинска философия. Те пожелават да напуснат обикновения живот и да влязат в онзи, който им обещава ново нещо. За разумния човек и обикновения живот носи новото и великото. Той знае какво търси и насочва погледа си към растящите величини. Като отиде на театър, той не спира вниманието си върху обикновените характери, които се движат в низходяща посока, но се спира върху моралните типове, с велики подвизи и прояви. Той знае, че низките прояви се отпечатват в ума на човека по-силно от възвишените, затова ги избягва. Защо ще се спирате върху нереални, недействителни неща? Обикновените неща в живота са преходни и недействителни, а необикновените и великите са постоянни и устойчиви. Обикновените работи са човешки изобретения, а необикновените – Божии. Един американски студент решил да провери знанията на един от добрите си професори – естественици, голям специалист по насекомите. Той събрал части от различни насекоми – главичка, крилце, краче, коремче – образувал ново насекомо, което показал на професора си, с цел да се произнесе за този вид насекомо. Професорът разгледал внимателно новото насекомо и казал на студента: Момче, това е насекомо хъмбък, т.е. човешко произведение. Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви. Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и от неговата любов. Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско геройство. Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти. Те се казват „десетични герои“, а не цели. Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си и да се движиш в посока на растящите величини. Чувате някой да казва, че животът му е дотегнал, не може вече да търпи никого. Това е човек, който върви в обратна посока, дето величините се намаляват. Обърни се и тръгни в правата посока на живота, дето величините растат. Така ще се научиш да различаваш своето от чуждото и да не се поддаваш на външно влияние. Така ще анализираш всяка своя мисъл, свое чувство и действие. Външно човек е единица, независима и свободна, но вътрешно, той е колективно същество, с много мнения, по-близки и далечни от неговото. Знаете ли, колко акции са вложени в едно сдружение или в един колективитет? Някой мъж казва, че не разбира жена си, не може да се спогажда с нея. И жената казва същото за мъжа си. Много естествено, и двамата са големи сдружения, с много съдружници. Като знаете това, не се обезсърчавайте. Ако не можете да се споразумеете с един от съдружниците, ще се споразумеете с друг. Все ще се намери поне един разумен от тях, който ще ви помогне. Така човек се насърчава и върви напред. Обаче, целта на съдружието е да забогатява, да събира капитали и да ги запазва. Следователно, всички съдружници трябва да бъдат в пълно съгласие и единство. „И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна.“ Това е пътят на човешката душа, която слиза на земята да се учи. Бащата намира желанието на сина си основателно, затова дава частта, която му се пада, и казва: На добър път, синко! Иди в онази страна, дето сърцето ти те тегли, да придобиеш всичко, каквото желаеш. Благороден е бащата, дава свобода на сина си. Като се видял сам, без никакъв контрол, синът започнал да развързва и завързва кесията си, да проявява своята щедрост. Някога е добре да бъде човек щедър, широк, но някога се налага пестеливост. Земеделецът взима крината и с широк замах хвърля семето на разораната нива. Това движение, този замах е на място. Обаче върху неразораната нива същият замах няма смисъл. Ако лозарят отиде навреме на лозето си и отреже пръчките по всичките правила на изкуството, неговата работа е на място. Отиде ли не навреме, изреже ли пъпките, както му падне, работата му, колкото и да е с широк замах, поврежда лозата. Един свещеник казал на слугата си: Стояне, можеш ли да режеш лозе? – Мога, дядо попе. – Щом можеш, иди на лозето и изрежи непотребните пръчки. Отишъл Стоян на лозето и се върнал доволен, че сам свършил една работа. Свещеникът го запитал: Стояне, плаче ли лозето? – Плаче, дядо попе, като го видиш, и ти ще заплачеш. Така постъпват и светските, и религиозните хора. Като не разбират как да свършат дадена работа, взимат ножа и кълцат, дето попадне. Ако видят, че лозето на човека плаче, казват: Дадох му да разбере, да не си мисли, че е много нещо. Те отрязват лозето така, че който го види, ще го оплаче. „Който го проводи на полето си, да пасе свине.“ Така младият човек изучавал първият урок на труда. Същевременно, той видял с каква мъка свинете намират храната си. Дълго време трябва да ровят, докато се нахранят. У човека има нисши желания, които го съсипват. Те нямат лошо разположение към него, но водят крайно индивидуален живот, който няма нищо общо с човешкия. И за да не остане сам, човек се поддава на своите ниски желания и почва да им служи. – Не може ли човек да живее сам? – Не може. Ако оставите и най-даровития човек сам, или между хора, които не го разбират, дарбата му ще се прекрати. Той няма условия да прояви дарбата си. Следователно, и младия момък, като се видял при неблагоприятни условия – във властта на егоизма, дето човек от сутрин до вечер рови, търси прехрана, решил да се върне при баща си. Какво прави свинята, като намери нещо за ядене? Тя започва да грухти и останалите свине се събират около нея. За свинете е добре това, но какво е придобил младият момък? Ето една задача с три неизвестни: едното неизвестно е бащата, второто е големият син, а третото – малкият син. Сега се говори за малкия син, който не разбрал живота и вървял в пътя на смаляващите величини. С каква мярка се измерват величините изобщо? Когато измервате малки величини, служете си с микроскоп; когато измервате големи величини, служете си с телескоп. Задачата на човека е да намери онази мярка, с която да измерва своите мисли, чувства и постъпки и да определя посоката на тяхното движение. Ще кажете, че мислите и чувствата са невидими, не трябва да се занимаваме с тях. За обикновеното око, те са невидими, но за въоръженото око са видими. При това, колкото и да са малки, те влияят на човека и могат да изменят живота му в положителен или отрицателен смисъл. Клетката, макар и малка, също оказва влияние върху човешкия живот. Всеки орган оказва влияние върху човешкия живот. Например, стомахът е движил човечеството, движи го и днес. Под негово влияние се създала цяла школа – епикурейската, дето животът на хората изхождал от желанията на стомаха. Хората на стомаха са избивали множество славейчета да взимат езичетата им, от които да си приготвят вкусно ядене. Мнозина от сегашните хора – служители на стомаха, избиват фазаните за същата цел. Младият син, за когото се говори в стиха, имал нещастието да се роди в понеделник, но при неблагоприятно съчетание на планетите. Затова, каквато работа да започвал, свършвал с катастрофа. Това са забелязали даже и простите хора, поради което се пазят от неблагоприятни за тях дни, часове или минути, да не започват тогава някаква важна работа. За някои това е суеверие, а за някои – наука. Денят, в който човек има неуспех, говори за неблагоприятно съчетание на условията. Те водят към противоположна посока на живота, дето величините се намаляват. За да избегне резултата на лошите условия, човек трябва да чака да изтекат те и да се сменят с благоприятни. Който се занимава с астрология и с други окултни науки, сам ще се убеди в истинността на моите думи; при това, той ще може да си помогне, да се предпазва от лошите условия на своя живот. Първата задача на човека е, като стане от сън, да извика съдружниците си, за да разбере тяхното настроение, да ги постави на работа и да види, кой от тях ще бъде отговорен за делата на всички през деня. Навсякъде и за всичко е нужно отговорно лице. Когато издават списание или някакъв вестник, още на първата страница се пише името на отговорния редактор. Всеки може да пише в списанието или вестника, но за всичко отговаря редакторът. Вземе ли вестникът крива посока, редакторът е вече в затвор. Тук може да изгние, а може и да го пуснат на свобода – зависи от вината му. Ако умре в затвора, пишат за него, че отиде мъченик за България. Всъщност, той е по-голям герой от тези, които пишат в неговия вестник. Той платил с живота си, а те дават малко, само част от времето и от труда си. Мнозина носят последствията от своето редакторство. Затова съветвам всекиго да не се дава под наем на редакторството, в широк смисъл на думата: едни да пишат, той да отговаря вместо тях. Всеки трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля – да не позволява на хората да разполагат с тях. Божественият закон гласи: всеки сам да разполага със себе си, да не се дава под наем, т.е. в услуга на другите. Христос казва: „Който не се отрече от този свят, не може да бъде мой ученик.“ Под „този свят“ разбираме преходните, измамливи неща в живота. Момъкът обещава на момата златни кули, а тя вярва и си мисли, че намерила това, което душата й желае. Всъщност, момъкът пише в нейният вестник, а тя отговаря за написаното и плаща с живота си. Пазете се от този, който много обещава и нищо не изпълнява. Вярвайте само на онзи, който обещава и изпълнява обещанието си. Ако някой ви обещава много неща, кажете му, че не искате да станете отговорен редактор. Повярвате ли в обещанията му, без да усетите, ставате редактор на списание и веднага ви държат отговорен за всичко, което се пише в него. Ще минат една-две години и ще ви турят в затвор. Ще се чудите после, защо ви затворили. Ако не можете скоро да излезете от затвора, ще се озлобите против всички хора, ще се разочаровате от живота и ще вземете крив път на мисълта си. В края на краищата, ще кажете: Страдам невинен, от всички изоставен и неразбран. Не е така. Веднъж си станал редактор, плаща ти се за това.; ти трябва да носиш отговорност за всичко, което се пише в твоя вестник. Като знаете това, не отивайте при гражданина на онази страна. Не слушайте неговите съвети. Не отваряйте кесията си пред него, защото ще ви обере и ще ви изпрати на полето да пасете свинете му. Казано е да се отречем от света. Това значи, да се отречем от свинарството. Лошо е да бъдеш свинар, но въпреки това, понякога човек минава и през това положение. Овчарството е за предпочитане пред свинарството, но и към него хората нямат разположение. Между турците има много хамали. Когато някой от тях носи нещо, господарят му казва: Внимавай, добре да носиш, иначе ще те направим овчар. Според турците, овчарството стои по-долу от хамалъка. И съвременните хора се товарят като хамали, но ако кажеш на някого да стане овчар, обижда се. Всъщност, не е така. По-добре е да бъдеш овчар, отколкото хамалин. Какъв смисъл има да носиш бъчви, пълни с вино и ракия? Като се умориш, ще влезеш в кръчмата да пиеш. Това не е живот. От осем хиляди години хората са на земята, но още не са влезли в правия път. Кой е посочил правия път на своя ближен? Кой е посочил пътя към увеличаващите се величини на своя ближен? Малцина са направили това. – Кой може да го направи? – Онзи, който става от ден на ден по-красив, лицето му – по-светло, сърцето – по-широко, а духът и душата – готови да работят за благото на цялото човечество. Това значи, да следваш правия път и пътя на растящите величини. Мнозина намират, че този път е труден и се колебаят, да се върнат ли назад, или да вървят напред. Който се върне в стария път, преждевременно остарява и губи силата, богатството и здравето си. Най-после той се принуждава да стане свинар. – Какво да се прави? Трябва да се угажда на хората. – Това е криво разбиране. Не е позволено на ученика да угажда на хората. Ако е въпрос да се угоди на някого, само на Бога ще угаждате. – Хората се нуждаят от нас, трябва да им даваме всичко, което им е необходимо. – Трябва ли да даваш вино и ракия на пияницата? Той се нуждае от вино, но ти трябва да разбираш истинските му нужди и тях да задоволяваш. Давайте на хората само тогава, когато можете да ги отправите в пътя на растящите величини. Давайте така, че да осмислите живота на своите близки. Работа се иска от хората, а не труд и мъчение. Младият момък се обезсърчил от живота, защото попаднал в закона на труда и мъчението, крайният предел на които е смъртта. Който е попаднал в тинята, трябва да се мъчи и труди, за да излезе от там; който пише, рисува, създава, той работи. Работата произвежда радост, веселие, мир, разширяване на ума и на сърцето. Следователно, който иска да влезе в правия път, трябва да работи. Как се познава, кой е влязъл вече в правия път? Един индуски ученик отишъл при своя учител и го запитал, какво да прави, за да влезе в пътя на любовта, дето величините растат и се увеличават. Като индус, учителят си послужил с един кратък съвет, вместо да му говори с часове и развива теории. Той му казал: Ще излезеш на пътят, дето ще срещнеш трима души. Ще удариш на тримата по една плесница и ще наблюдаваш, как ще реагират те. Ученикът срещнал трима души и постъпил с тях, както го посъветвал учителят му. Първият веднага се хвърлил върху ученика и му ударил две плесници, вместо една, и го повалил на земята. Вторият вдигнал ръка, с намерение да му отговори, но бързо се овладял, свалил ръката си и продължил своя път. Третият бил в съзерцание, поради което не усетил даже плесницата, и продължил работата си. Тогава учителят казал на ученика си: Първият, който ти удари две плесници, е човекът, който живее по Мойсеевия закон. Той още пасе свине на господаря си. Вторият е човекът, който се стреми към Христа, но още не е приложил учението му. Третият е човекът на любовта. Той е влязъл вече в правия път, затова не обърнал внимание на плесницата. Какво се иска от съвременния човек? Да дойде до положението на онзи, който не усетил плесницата. – Какво е плесницата в живота? – Страданието. Когато човек стане глух и сляп за страданието, да го не чува и не вижда, той е в правия път. Когато, обаче, се спира на най-малкото страдание и роптае против него, той е в широкия свят, отишъл там да се удоволства, да яде и да пие. Когато изгуби богатството си, започва да пасе свинете на господаря си. – Какво го очаква след това? – Разпадане на тялото му на безброй частици, които се разпръсват в пространството. При това положение той се вижда сам, изоставен от всички, затова отива при баща си и му казва: Татко, не можах да се разбера със съдружниците си, напуснах ги и се връщам при тебе, да ме приемеш като един от твоите слуги. Баща ти ще те изпрати отново на земята, с нова фирма и нови съдружници. За този човек казваме, че се е преродил. И тъй, спазвайте онези моменти в живота си, при които величините се уголемяват. Този е пътят, който води към любовта, мъдростта и истината. Той е път на вечно движение. Спрете ли се само за момент в пътя си, вие се натъквате на катастрофа. Божественият живот се отличава с това, че там всичко е в постоянно движение. Там не се позволява никакво спиране. Щом влезеш в този живот, непременно ще вървиш напред. Ако объркате пътя и сте принудени да спрете, ще потърсите посоката на Изгряващото слънце. То ще освети пътя ви, както днес слънцето разсея облаците и се показа на хоризонта. Слънцето ви казва: Вървете нагоре, там е пътят. Ако се движите в тази посока, всякога ще имате изгрев. Обърнете ли гърба си към слънцето, ще останете в залез. Днес чухте много неща в беседата, но една мисъл задръжте в ума си – мисълта за величините, които се уголемяват и намаляват, т.е. растат и се смаляват. Всеки ден се запитвайте, с какви величини работите, с увеличаващи или с намаляващи; запитайте се още с колко градуса се увеличават или намаляват тези величини. Ако не можете изведнъж да намерите числената стойност на известна величина, това да не ви смущава. Всеки нов ден води към разрешаване на неизвестното. Щом го решите, веднага ще се натъкнете на друго неизвестно. Всеки знае, колко лева вади от касата си всеки даден момент. Обаче, колко ще извади следващия момент и колко му остават, не знае. Това значи: всеки познава сегашните условия на своя живот; какви ще бъдат условията на другия ден, не знае. Чрез изчисления и това може да се реши. Достатъчно е да знаете височината и дебелината на тялото, дължината на носа, широчината и височината на челото, обиколката на главата, дължината на пръстите на ръката, за да определите своя бъдещ живот. Още много данни са нужни за това определение. Колкото повече данни имате на разположение, толкова по-точни изчисления ще направите. Всичко, което става с човека днес и което ще стане в бъдеще, е точно определено и може да се предскаже. Достатъчно е да погледнеш ръката си, за да познаеш колко време ще живееш и какъв човек ще станеш. Затова Христос казва, че няма нищо скрито-покрито в света. Съвременните хора мъчно успяват в живота си, защото се страхуват от страданията и бягат от тях. Така те се лишават от благата, които страданията носят. Казано е в Писанието: „Търсете ме в ден скръбен.“ Това значи, търсете ме, когато съм близо до вас. Бог е близо до човека, когато той страда. Близостта показва, че човек има добри условия за развитие, а далечината го лишава от тези условия. Някой мисли, че добрите условия се дават всякога, затова отлагат нещата. Не е така. Добрите условия се дават само веднъж. Например, тази беседа мога да ви държа само днес. Утрешният ден има друга програма. Всяко нещо става на точно определено време. Какво прави обикновеният човек? Като му дотегне живота в бащиния дом, той казва на баща си да му даде дела, който му се пада и отива в чужда страна, да изпита всички удоволствия. Щом разпилее богатството и силата си, отново се връща при баща си, да го приеме не като свой син, но като слуга. Всеки има право да живее охолно, обаче, неизбежно ще носи последствията на този живот. Който иска охолен живот, нека отиде сред природата, между реките и изворите, между цветята и плодните дървета, да изучава истинското художество. Само така човек ще се запознае с цветовете и истинските бои. Боите на природата са трайни. Тези бои се наричат „хас“. Колкото повече се употребяват, толкова по-хубав става цветът и. Може ли да се каже същото и за човека? Истински човек е този, който носи страданията с любов. За него може да се каже, че колкото по-големи страдания е изживял, толкова по-красив, по-енергичен и по-добър е станал. Това значи, човек боядисан с хас боя, т.е. с боята на страданието. Срещнете ли човек, който постоянно се оплаква от страданията, ще знаете, че той още не е боядисан с боята на страданието. Такъв човек се отегчава от всичко: на училище не иска да ходи, в църква – също. Всъщност, той никога не е ходил на училище, нито на църква. Истинското училище е природата. Чрез птичките, цветята, водите, изворите, насекомите той изучава езика на природата и се разговаря с нея. От звездите, месеца и слънцето той придобива нови знания, които спират вниманието му върху величието на Твореца. Който иска да бъде ученик на новото учение, трябва да посещава природата – истинската църква – и да се учи от нея. Съвременните хора говорят за пари, за храна и облекло, като съществени неща в живота. И парите, и храната, и облеклото са нужни, но има други пари, друга храна и друго облекло, които облагородяват човека и го правят истински богат, здрав и силен. Те са духовни блага, които не се изменят. Физическите блага предизвикват втръсване, както и физическите отношения между хората. Затова някой казва: Искам да напусна жена си, омръзна ми вече. – Ще се ожениш ли за друга? – Ще се оженя. – Тогава ще знаеш, че и втората ще бъде като първата, и тя ще ти омръзне. И тя е ребро, като първата. Докато е била ребро, мъжът бил доволен от нея и я търпял. Щом излиза от него, вече е недоволен. И жената често се оплаква от мъжа си, иска да го напусне. Тя забравя, че някога е била ребро на мъжа си и излязла от него. Мъжът и жената са едно и също нещо, т.е. еднакви величини. Първоначално мъжът бил по-голяма величина от жената. За да се изравнят, Бог извадил реброто на мъжа и направил от него жената. Следователно, днес и мъжът и жената са две половини на една цяла величина – човекът, равен на хиляда единици. И тъй, вървете в пътя, дето живите величини растат, т.е. събират се и се умножават. Само излишъкът от тези величини се вади и дели. Самата величина остава неизменна. Който се опита да дели тази величина, сам си създава нещастие. Адам искаше от Бога другарка, но Бог му каза, че няма условия за това. Адам настояваше и така пристъпи законите на рая. Адам беше роден в петък, първия ден на равноденствието, затова и първото изваждане излязло несполучливо. Бог задоволи преждевременно желанието на Адама, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци. Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на Адама, да направи новата жена. Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде. Нов мъж и нова жена идат в света, носители на новата култура. Блудният син представя старото човечество, а възкръсналия човек – Христос – представя новото човечество, което се създава сега. Днес казвам на жената да се готви да получи поне две ребра от новия живот, а на мъжа да се радва, че има другарка, създадена по образ и подобие на Бога – Как ще бъде създадена новата жена, и откъде ще се вземе материал за нея? Това ще разрешите вие. Мислете върху два въпроса: върху величините, които растат и се намаляват и върху създаването на новата жена. Новият мъж и новата жена ще се новородят, няма да бъдат направени от пръст и от ребро. С това настава нова епоха, нова култура в света. Щом дойде новата култура, блудният син ще се върне при Баща си и ще изпълнява Неговата воля. 
Неделни Беседи
30.11.1919 Неделя, София