НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Променчиви величини

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Променчиви величини

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сега, човек, аз, лева, свят, хора, вода, живот, две, богтство, мисъл, бъде, два, величина, гайда, седи, имаш, нещастен ,

 Младежки окултен клас , София, 16 Ноември 1934г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

Пишете върху темата: „Ползата от богатството и сиромашията“.

Ще прочета една част от 2 глава към Римляните, от 1 до 15 стих включително. Това е една правова глава на изпълнението на закона.

Коя беше основната мисъл на миналата лекция? (Живият квадрат на човешките отношения.)

Допуснете, че имате една българска гайда. Тя е направена по закона на квадрата. Някои от вас, които се интересуват, могат да проследят историята на българската гайда. Как е станала, няма да ви описвам. Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех. Има едно вречало, турено настрани, и един пискун, дето свирят, една малка флейта. Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата. Той я държи под мишницата и започва да свири. Сега има и едно равновесие. Гайдата е пълна. Той ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават. Когато удължават двата ъгъла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири. Където двама се отдалечават, свиренето все там става. Където ъглите се удължават, все там става свиренето.

В света добрите хора не са известни толкова, колкото лошите. Лошите имат всякога написани табели: това са направили, онова са направили. Някой направил голямо злоупотребление, дал два милиона лева, това ще се пише навсякъде. Казват за някого, че е добър; той отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него. Питам: Де е доброто сега? Въпросът седи в следното: Вие всички искате да бъдете това, което не сте. Пукнатата стомна богата може ли да стане? Е, какво може да стане? Сега това е преносно. Пукната стомна богата може ли да стане? Пукнатата стомна пълна може ли да остане? − Не може. Защо? − Защото е пукната. Сега се изискват две съждения. Защо е пукната. Сама ли се е пукнала или някой я пукнал. Допуснете, че вие не можете да разберете известен предмет и казвате: „Не мога да го разбера.“ Коя е причината, дето не можете да го разберете? Сега вземете един предмет астрологически, казвате, че Венера влияе на чувствата. На какво основание отгоре тя влияе на чувствата, а не влияе на нещо друго. Това е едно твърдение. Или пък, че Меркурий влияе на човешката мисъл, или че Луната влияе на човешкото въображение. Отивате близо до една печка и я нагорещявате. При същата печка, на същото разстояние има едно цвете, има восък, има златни монети. Напалите печката. Най-първо какво влияние ще окаже топлината върху восъка − той ще почне да се топи. Какво ще стане с цветето? Какво ще стане с парите? − Восъкът ще се стопи, а пък другите неща малко ще се постоплят. Защо? Материята е по-твърда. Значи, в по-твърдата материя сцеплението е по-голямо. На какво се дължи сцеплението? − Учените как поясняват, как обясняват сцеплението. Това, което е по-ценно в живота, в морално отношение, ти го държиш по-силно. Например, ако носиш скъпоценен камък, ти го стискаш добре в ръката си да не го изгубиш. Това, което не е ценно, го държиш хлабаво. Питам: От самият предмет ли произтича сцеплението, или има някоя друга причина, някои други съображения. Причината е външна. Сега ние правим аналогия, че двата ъгъла, които се приближават, показва, че двама души се обичат. Това е аналогия. Става едно сравнение. А пък двата ъгъла, които се отдалечават, показва че тези хора се намират в противоположни полюси. Някой може да извади едно лъжливо заключение, че всякога хората, които са надалеч, не се обичат. Много хора, които са наблизо не се обичат. Например имате две братчета в една и съща къща, заедно, но те не се обичат. Братче и сестриче, но си теглят косите. А пък се случва, че двама, които са далече, се обичат. В дадения случай обичта не е нещо от физически характер. Близостта подразбира други отношения. Два предмета може да са близки, но няма сцепление, нямат обща връзка, нямат нищо общо, нямат вътрешна връзка. Близостта подразбира вътрешно отношение. Във физическо отношение казваме, че един предмет е близо, когато можем да го разглеждаме, да го опознаваме добре. Казваме, че този предмет е близо. А пък всеки предмет, който не можем да го разглеждаме добре, казваме, че е далече. Следователно правим една аналогия. Колкото един предмет е по-добре опознат от нас, той е по-близо. А пък този, който не е опознат добре от нас, той е по-далече. В астрологията причината трябва да седи съвсем другаде, например че Венера има влияние върху чувствата. Тази планета трябва да има съвсем други отношения, които астролозите не разкриват, не искат да разкриват. И Луната няма ли да влияе върху чувствата на човека? Това са философски работи и да се разрешават, какво ще ви ползуват сега. Да кажем, че вие имате таблицата на умножението, че две по две е равно на четири. Какво разбирате под тези думи: две по две равно на четири? Че две, умножено два пъти на себе си, се удвоява, нали така? Но има един закон, който гласи, че две е едно отрицателно число и умножено два пъти на себе си образува едно положително число.

Да направим сега един извод. Имаш два лева да даваш, нали така? Вземаш още два лева, имаш четири лева да даваш. Питам: Двата лева, които имаш да даваш, и четирите лева, които имаш да даваш, положителни числа ли са? Какви числа са? Кои числа ние наричаме отрицателни и кои положителни според нашите схващания. Едно отрицателно число държат хлабаво, а пък едно положително държат силно. За два лева ли го държат по-яко или за четири лева. Иване, ти как мислиш?




Това е числото две (фиг. 1). Имате една чаша. То е едно отрицателно число, понеже онова, което турите в тази чаша, при едно малко прекатурване, всичката тази течност може да се изсипе навън. Вие в числото 2 нямате тази сигурност да удържите онова, което имате. Имате друго число, затворено. Това, което е вътре, както и да го обръщате, течността не се излива. Това е положително число, гдето нещата може да останат по-дълго време. Следователно изводът сега е: ние правим своите заключения, че всяко едно устойчиво число е с положителен характер, а пък едно неустойчиво число е от отрицателен характер. Една положителна мисъл е устойчива, една отрицателна мисъл е неустойчива. Значи отрицателните мисли нямат тези качества както положителните мисли. Ако вземете да изучавате съвременното електричество, там, дето се проявява светлината, е отрицателен полюс, полюсът на проявлението. А пък мястото, отдето иде енергията, е положителният полюс. Той е почти неизвестен. В положителния полюс никаква светлина не може да се прояви. Следователно тази част, отдето иде енергията, е положителна, а пък там, дето се проявява, е отрицателна. Така е и в общото проявление. Мога да ви кажа следното: Всяка една погрешка е печалба; не сте всички уверени в това. Печелиш в това, че имаш една опитност. Изгубил си два лева, но си спечелил в това − разбрал си, че джобът ти е съдран. Ти ще закърпиш този джоб, за да не изгубиш повече. Няма какво да съжаляваш. Ще намериш, че джобът ти е съдран, ще познаеш, че джобът ти има един дефект, а пък всяка печалба е една двойна заплата. Значи, ако направиш една погрешка, имаш една печалба.

Вземете съвременната физика. Ако нагорещявате едно въздухообразно тяло, то се разширява. Да кажем, че имате една помпа, имате едно въздухообразно тяло; имате и едно течно тяло. Като усилвате дейността на въздухообразното тяло, то по силата на един закон, въздухът изхвърля водата, течността навън. Питам сега: Ако някой с такава помпа ви наръси, кой е виноват? Виновата е водата, а пък въздухът седи скрит. Кой е виновен? Водата ли е виновна? Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи? Зад въздуха седи едно твърдо тяло. Някой ще каже: „Защо въздухообразното тяло изхвърля течността?“ Въздухът разнася безцеремонно, не иска да знае. Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя да си намери друго място. След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън. Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и си полива зеленчука. И казва: „Аз ù давам да извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня, да ходи да работи из градините. Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом си богат, ще те изхвърлят вън от богатството. Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън? Кое е средното положение, което ще вземеш? − Ще станеш слуга. Всеки слуга, който слугува, той е минал от едно състояние в друго. И трябва да слугуваме, за да научим една опитност. Сега главната задача в слугуването каква е? Защо слугува един слуга? − За пари. Той слугува за това, което е изгубил. Най-първо той не е оценявал богатството, а сега това богатство го е придобил в малък размер. И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как да оценява онова, което е спечелил. В живота има такава опитност на господари и сиромаси. Богатият не е сигурен. Той може да загуби богатството си и сиромахът може да намери богатството. Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси. Какви се раждат? Има други отношения. Може един човек да се роди при много благоприятни условия, с един отличен организъм, а може да се роди и с един хилав организъм.

Та казвам: Извежда се другият закон. Да допуснем, че един човек е роден при много неблагоприятни условия. Значи организмът му не е така добре съграден, както би трябвало. Той съзнава това. Какво би трябвало да направи? Какво трябва да направи бедният? (Трябва да слугува.) Да. Какво трябва да прави невежият? − Трябва да учи. Ами какво трябва да прави болният? − Да търси цяр за болката си. Какво трябва да прави нещастният? Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието? Може ли да го опишете? Виждали ли сте го? Каква фигура има нещастието? Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли да нарисува чертите на един човек, който е нещастен? С какво се отличава нещастният? По какво се отличава? (По израза на лицето, по походката, по положението на тялото, по някои черти на лицето.) Как ходи нещастният? Например една нещастна майка, която си е изгубила детето, един нещастен търговец, който си е изгубил парите, един нещастен професор, който си е изгубил мястото, или някой човек, който си е изгубил окото? Можем да ги наредим. Как ще ходи професорът, който си е изгубил катедрата и не може вече да я придобие, как ще ходи? (Както параход без компас.) Как ходи без компас? (Клатушка се.) Хубаво. Тогава аз правя едно сравнение. Представете си една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири. Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение. Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат. По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата. Гайдата е нещастна, нали така? В какво седи нещастието на гайдата? Изгубила е въздуха, нали така? Може ли да се направи едно такова сравнение? Но психологически по-тънко сравнение. Допуснете, че имате една приятелка, която ви е написала едно отлично писмо, едно писмо на щастие. Показва известни правила и закони и вие държите писмото и се радвате. Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото. Вие сте нещастен. Изгубили сте нещо. Какво изгубихте? Много пъти вие казвате: „Без пари не може.“ Съгласен съм с вас. Това е съдържанието на писмото. И след като изгубите съдържанието на писмото, на вас ви е неприятно. Питам: Съвременните хора разбират ли съдържанието на писмото на богатството? Най-първо богатият човек трябва да бъде щастлив с богатството си. Той трябва да бъде здрав. Трябва да бъде щастлив, трябва да бъде умен и трябва да бъде добър. Трябва да носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата. Вашата опитност каква е? Богатството носи ли щастие? Право ли е съждението, че богатите хора са щастливи? Ако богатството е органическо, ако произтича от неговия ум, ако богатството произтича от неговото сърце, тогава добре. Но ако произтича от физическите условия отвън, тогава е друго. След като станеш богат, в тебе се роди един вътрешен страх. Представете си, че вие ще станете богати. Американските милионери си намериха бела на главата. Една страна, която минаваше за образец − там са най-нещастните хора. Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде. Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят, да не би да я откраднат. Има културни американски апаши, гангстери, които задигат не само пари, но и живи хора. Тази мома 20 души я пазят, тя е наследила едно богатство отвън. Случва се, че вие обичате да си похапвате, нали така? Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми да ям сухия хляб. Само със сух хляб не става“, казвате. Но след като ядеш тази пищна храна, и тя не е добра. Почват да се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв. Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват да се хранят. Ти си приготвил храната и тези апаши почват да се хранят. Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система. Имаш главоболие − това са апаши. Боли те сърцето. Това са апаши. Навсякъде така е. Как допускате тези апаши? Нали държавата си има стражари и след това, за да изпъдите един апаш, трябва да плащате. Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора. Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън. Едно време набожните хора не са се лекували. Ще му дадат на болния един пост − 1, 2, 10 дена да не яде нищо, да стане като кука. Апашите, като няма какво да ядът, почват един след друг да си отиват. А пък сегашните лекари казват: „Ти ще ядеш, за да се поправиш.“ Казват на болния: „Ще ядеш хубаво, няма да постиш, защото ако постиш, може да умреш.“

Сега ви показвам научната страна. Всяка наука трябва да има едно приложение вътре в органическия свят. Научно е да знаете какво влияние оказва една гениална мисъл. Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може да гради вашия организъм. Това е една гениална мисъл. Това е една положителна мисъл. Всяка мисъл, която не може да ви служи, тя не е потребна за вас. Тя седи като един гостенин и може да седи ден, два, но никаква полза не допринася. Аз наричам положително чувство онова, което може да ви помага. За пример искаш да бъдеш красив. Положително чувство ли е това? Красотата е резултат. От какво зависи красотата на човека? То е едно съчетание. За да бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти. Те ще дадат красота. Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може да бъдеш красив. Може да се опита. Да допуснем, че 10 души от вас искате да се самовъзпитате. Да допуснем, че ще направите такъв опит. Някой ваш приятел иска да ви изненада. Вие имате само 100 лева. Тъкмо когато се захласнете, този приятел да ви обере и тогава да види какво влияние ще окаже той върху вас. Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това. Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така. Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита. Какво ще бъде твоето положение? Стоте лева както и да е. Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го. Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко може да се самовладеете. Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади. И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. Искате да ви докажа това. Откакто се роди човек, докато умре, постоянно животът е все изненади. Ти си млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг да падат, виждал си отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш да гледаш. Ял си хубаво, сега стомахът ти не работи. Бил си изправен, а сега ставаш прегърбен. Жена ти и децата ти умрели, заминали за другия свят. Ти казваш: Какво мислих, пък какво стана с мене? Този човек има едно погрешно схващане. Когато ви позволят да влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши. Дават ви право да бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание. Вие ще ги погледнете и пак ще ги турите на място. И след като свършите, ще ви покажат пак пътя. Най-първо ще ви позволят да видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя. Животът е това. Животът е един музей, в който влизате да видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши. Които от вас са били в този музей, остават там. Когато човек напуща земята, обискират го по всички правила, да не би в джоба си да е скрил нещо от този музей. А пък вие го оплаквате. Казвате: „Горкият човек. Стопил се, какво става с него?“ Нямате доверие в хората вече. Англичаните, които минават за толкова честни, преди да пуснат директора на Английската банка да влезе в подземието на банката, го претеглят колко тежи, и като излезе, пак го теглят. Всякога, и като влиза, и като излиза, го теглят. В Писанието се казва: „Претеглен си.“ Сега вие искате да влезете без тегло. Ще те теглят, как не. Всички се оплаквате, че теглите. Ще отидеш в банката и, за да не задигнеш нещо ще те теглят и като влизаш, и като излизаш.

Сега другата страна. Ти влизаш в един музей, отношенията там са други. Музеят − това е място на безлюбие. Това е обществено заведение. Парите не са за ядене, но това, което е същественото в света, най-съществените неща в света, природата ги пази. Има неща, които не ги пази, има неща, които са в човека и човек е свободен. Вие имате един приятел, който ви обича. Отивате му на гости, заведе ви в градината си, откъсвате си един плод, похапвате си. Кое е по-хубаво: да влезеш в един музей на скъпоценни камъни или в една градина с плодове? Да влезете в един магазин, дето само ви турят дрехите да ги премерят и пак да си ги вземат, или пък да отидете в един обикновен магазин, дето да ви турят дрехи и с тях на гърба си да излезете? Кое е за предпочитане? Онова, което ви се дава, е за предпочитане пред онова, което само опитват на вас. Има неща в света, които не са реални. Например вземете едно чувство, което се мени, то не е реално. Една мисъл, която се мени, не е реална. Една любов, която се мени, не е реална. Някой казва: „Изгубих любовта си.“ Любовта може ли да се изгуби и да се намери?

Единственото нещо в света, което не се губи, това е любовта. Вие се оплаквате за изгубеното. Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното. Ти седиш в един замък, дето има само един прозорец, едно малко прозорче. Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца. Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен. Какъв е церът от това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Ти ходиш и се разхождаш. Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен?“ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали. Изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата. Това аз наричам Бог − това, безграничното. И когато изгубиш тази връзка, ти всякога може да станеш нещастен. Под думата благо аз разбирам онази първична причина, която урежда всичките несгоди в живота, урежда всичките противоречия. Та понятието Бог да не го считате като нещо органическо извън вас. Не го търсете вън от вас. Но Бог е онова, което хвърля светлина върху човешкия ум, върху човешкото сърце, върху човешкия дух, върху човешката душа. Бог е, който въвежда човека и го завежда в правия път. Това Начало аз го наричам Бог вътре в живота. И тогава, ако вие сте нещастни, потърсете го. Ако сте невежа, потърсете го. Ако сте слаб, потърсете го. По всяко време, където и да е, човек трябва да го търси, понеже всеки човек в света, когото вие срещате, когото намерите и обичате, той е един малък лъч, който е излязъл от Бога. Този малък лъч ви прави толкова приятно впечатление, толкова повече, че е от онова място, отдето всички лъчи излизат. Ако малкото богатство, което имате го изгубите, вие се смущавате. Ако малкото богатство което имате ви смущава да не го изгубите, трябва да знаете, че има по-голямо богатство, има нещо в света, което не се губи.

В живота вие нали имате едно противоречие. Тази е теорията, по която светът е създаден. Това е един планински връх (фиг. 2), твърда вода може да стои на него. Твърдата вода може да стои, а пък течната не. Какво прави течната вода? Вие сте млад момък, нали така? Планински връх сте. Младият момък е планински връх. При вас е дошла една млада мома със своята млада дреха. Това е снегът. Покрива ви тя.






Тя ви е утеха. Но един ден дойде слънцето, разтопи се тази вода, отиде надолу, пет пари не дава за вас. Питам сега: Къде е погрешката? В кого седи погрешката? Във върха ли, или във водата? (В слънцето.) Слънцето прави добро. Ти искаш да ги напече, да се радват и върха, и водата. Слънцето иска да направи добро и на единия, и на другия. Има известни противоречия в ума ви. Вие имате известни противоречия. Казвате: „Не разбирам това, не разбирам кое е добро и кое е зло.“ Та казвам: Може ли водата да седи на един планински връх? Може ли момъкът да се влюби в една мома? Не може. Туй предполага, че само тя се е влюбила. Какво подразбирате под думата влюбване? Влюбването всякога иска да му даде. Онзи, когото люби, иска да му даде нещо. Нищо повече. Единият е слуга, а другият е господар. Влюбва се сиромахът в богат и сърцето му трепери. Защо го люби? Защото там парите си влага, да му даде нещо. Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби? Докато има парички. Той има 2 милиона. С колко нули се пишат 2 милиона? (С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри. Представете си, че един ден двата милиона изчезнат. Той вече няма да има любов към него. Сега законът се обръща. Представете си, че този, който нищо е нямал, той има два милиона. А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби. Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва. Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах. Когато слугата престане да люби, той е забогатял. Аз обяснявам нещата, които се променят. В природата има известни работи. Това са променчиви величини в природата. Аз говоря за променчивите величини. Влюбването е една променчива величина, а любовта е една постоянна величина. Думата променчива величина значи в процеса на развитието. Аз обяснявам по друг начин. Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя си от второ отделение и т. н. После в гимназията, в университета. Вие сте в процеса на променчивите величини, докато дойдете до една величина, която не се мени. Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини. Ученикът трябва да напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н. Известни неща трябва да се случат, понеже са в процеса на променчивите величини. Защо е така? − Така е. Защо остарява човек? Това е една променчива величина. Защо се ражда? Това е сега научната страна. Казваш: „Защо не се случи това?“ Ще кажеш: „Това е една променчива величина, другояче не може. Защото, ако вие влезете в един свят, дето величините не са променчиви, ще имате десет пъти повече нещастия, отколкото при променчивите величини. Вие сега се чудите на това, нали така? Да допуснем, че вие носите на гърба си сто килограма сняг. Това е една променчива величина, която може да се измени. Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше да ви бъде. Дойде слънцето и пекне, ще се стопи снегът, нали? На вас ще ви бъде приятно, че се е стопил. Да кажем, че сте неразположен да носите 100 килограма сняг. Дойде ви слънцето на помощ и, ако стопи вашия сняг, де е нещастието, кажете ми? Този ред е по-добър. Защото при известен товар, при известни несгоди в живота, така трябва да бъде. По-добре е снегът да се стопи и да се освободите, това е сега само за обяснение.

Та в променливия свят вие ще придобиете опитност. Тогава всеки един човек, който е дошъл, представя за вас или една азбука, или една буква, или един слог, или една дума, или едно предложение, или цяла една лекция, или цяла една книга, или цяла една библиотека от книги, или цял един свят заради вас. Един човек може да представя буква за вас в природата. Може да представя един слог, дайте му цена, понеже е една променчива величина. Може да съставите една дума, едно предложение, един цял пасаж или том от едно съчинение, или библиотека, или цял един свят. Това е истинският начин да разглеждате нещата. Както и да обясняваме нещата, след като е счупена ръката, имаш подута ръка и казваш: „Боли ме.“ Казват: „Ще оздравее.“ Компрес ще туриш, това-онова и болката ще мине.

Та сега заключението. Какво разбираме под думата заключение, или да се извади едно заключение? Променчиви величини, които съществуват в природата, които имат друго предназначение, а пък в живота на човека те произвеждат и щастие, и нещастие. Какво лошо има от това. Ти си син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук, да не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище. Забогатееш и се връщаш у дома. Не е ли по-добре така, отколкото ако беше те държал баща ти в дома. Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за да станеш човек. Ако четеш историята на великите хора, всеки един е бил изпъден. Кой не е бил изпъждан? Великите хора са минали по този път. Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари!“ Бащата се ползувал от неговите блага, а той, горкият, се притеснявал от кредиторите. Те го карали да пише. Ако те не го притесняваха, не щеше да пише толкова книги. Та казвам: Един кредитор, това е една променчива величина. Всичките променчиви величини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат да работи и колелото се движи. Величините го движат. Вие пак си оставате във вашата философия и казвате: „Да не беше се случило.“ Какво трябваше да се случи? Допуснете, че аз имам две служби.

Едната за един богаташ, а другата за един сиромах, и двете са почетни служби, коя ще изберете? Иване, ти коя ще избереш? (Сиромашията.) Олге, ти коя ще избереш? (Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не си свободна. (Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава си свободна. Та някои от вас сте сиромаси и богати, без да имате избор. Сега правете заключението: Богатството и сиромашията да са по избор, а не по необходимост. То е правилният ход на нещата. Красиво е човек да носи едно страдание. Какво има от това, страданието е много красиво. Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида. Страданието в света е забулената Изида. Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска да се повдигне в света, той трябва да изучава страданието. Хубавите неща в света се намират в страданието. Сега не искам да ви карам да вярвате, но трябва да учите това. Тя е забулената Изида. Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате. Трябва да вдигнете булото навреме. Та даже и българите знаят тези тайни. Нали на онази невеста, която венчават, турят ù було и тя изпод булото целува ръка. И след венчавката ù снемат булото. Има една процедура как да се снема булото от главата. Това са дребни мистерии. Турят ù було и го снемат и тя не знае защо носят знаме на колата, на която возят булката. Носят знаме, един пешкир, деверът носи знамето отпред. Отиват тези хора на война и после като се върнат, тази дръжка на която носят знамето, нарязват на 4 парчета и ги хвърлят на запад, на север, на изток и на юг, та да им дойде всичкото благословение от четирите страни на света. А някой път, след като ги хвърлят, от никъде не им идва благословението.

Казвам: Вие, младите, сте кандидати за щастие и нещастие. Защото в природата има две служби. Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба. Или за живота, или за смъртта. Или от друго гледище казано, вие не разбирате личния живот. Човек не трябва да се плаши. Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва да мине. Безброй са тези фази, през които човек трябва да мине. Радвайте се. И като скърбите, пак се радвайте. Може ли да се радва човек, като скърби? − Може. Ако знае как. Вие се намирате в следното положение: В древността имало един изпит на окултните ученици. Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка. Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали. Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал. Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина. Каквото научих, научих. Няма да чакам да ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може да ме изяде, добре. А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал да се брани. И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: „Ще държиш в тайна това, което си видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея. Хубаво е по някой път да се поборите с мечката. По главата един юмрук, по гърба друг и всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо. Всеки, който е офейкал, ще бъде без придобивки. Та все таки на вас ви препоръчвам да се борите с вашата мечка, тя Ще ви даде нещо.

„Отче наш“

6 лекция от Учителя, държана на 16 ноември 1934 г., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сега, човек, аз, лева, свят, хора, вода, живот, две, богтство, мисъл, бъде, два, величина, гайда, седи, имаш, нещастен ,

 Младежки окултен клас , София, 16 Ноември 1934г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder