Най-често използвани думи в беседата:август, варна, протокол, казакова, членовете, мария, стоянов, виделина, железкова, лева, общество, дънов, киров, тодор, партомиян, събрание, евангелето, iv, цялата, списание ,
От книгата "Веригата на Божествената Любов 1903 –1915",
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007 Книгата за теглене PDF Съдържание
На 9 август1, събота, дойде Тодор Стоянов2 и на 19 август си отиде с Доктора3.
На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя съборът ни, от който се взе следующият протокол4.
Протокол № 1
град Варна, 14 август 1903 г., вечерта
Членовете на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард“, стая № 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. д-р Железкова5 от гр. Варна и г-жа Мария Казакова6, учителка от гр. В. Търново, и г-н П. К. Дънов от гр. Варна, Пеню Киров7, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян8 от гр. Бургас, решиха:
I. Събранието по вишегласие избра за деловодител П. К. Дънова и за касиерка – г-жа Мария Казакова.
II. Членските вносове на членовете от 14 август 1903 г. до 14 август 1904 г. са доброволни, които ще се внесат в течение на цялата година, както следва:
г-н д-р Г. Миркович 150 лв.
г-жа М. Казакова 50 лв.
г-н Т. Стоянов 30 лв.
г-н М. Партомиян 30 лв.
г-н П. Киров 20 лв.
г-н П. К. Дънов 40 лв.
г-жа А. д-р Железкова 40 лв.
III. През втората годишнина да се изостави печатането [на]9 тълкуванието на Евангелието в списание „Виделина“10.
IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спиритически явления и [ги] препращат към редактора на сп. „Виделина“.
Наличната сума на Обществото, събирана от 1897 г., състояща от 200 лева (двеста лева), се предаде на госпожа касиерката Мария Казакова, която се задължи да ги внесе на нейно име в спестовната каса.
Настоящият протокол се подписа от присъствующите.
Оригиналът на настоящия протокол е в деловодителя.
19 август 1903 г.
1 Всички дати в протоколите са посочени според стария стил на летоброене по Юлианския календар, използван в България до 31 март 1916 г. За привеждането им към нов стил е необходимо да се добавят 12 дни.
2 Тодор Стоянов (1872–1952) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София. Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер.
3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина.
4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров.
5 Анастасия д-р Железкова (1845–1931) – една от първите последователки на Учителя Беинса Дуно, бележита деятелка на българското женско благотворително движение. Родена в Одрин, завършва земния си път във Варна. Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков. Завършва гръцко и френско училище в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература. От 1890 г. живее във Варна, заедно с д-р Г. Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие. Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие.
6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно. Родена в Сливен, завършва земния си път във Велико Търново. Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм. Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
7 Пеню Киров (1868–1918) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Карнобат, завършва земния си път в Бургас. Работил като учител и комисионер, дългогодишен ръководител на Бургаското братство. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
8 Милкон Партомиян – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. По време на събитията, визирани в протоколите, живее в Бургас. Името му няколко пъти се споменава в кореспонденцията на Учителя Беинса Дуно с Пеню Киров и Тодор Стоянов.
9 Текстът в средни скоби [...] е редакторско пояснение.
10 Списание „Виделина“ – езотерично списание, издавано от 1902 г. в Сливен от д-р Георги Миркович като продължение на сп. Нова светлина. В него Учителя Беинса Дуно публикува първите си статии: Тайните на Духа (Хио-Ели-Мели-Месаил), Мисли и упътвания, Благовремието и Своенравието (виж Учителя Петър Дънов, Той иде, ИК Бяло Братство, София, 2004).
Най-често използвани думи в беседата:август, варна, протокол, казакова, членовете, мария, стоянов, виделина, железкова, лева, общество, дънов, киров, тодор, партомиян, събрание, евангелето, iv, цялата, списание ,