Работа и почивка

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, божие, царство, сега, аз, бъде, хора, себе, говори, правилно, работа, свят, почивка, казва, сол, всички ,
Общ Окултен клас , София, 9 Август 1933г., (Сряда) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

Ще говоря върху темата „Работа и почивка.“

Под „работа“ се разбира състояние, в което умът е поставен в действие, т. е. в творчество. Велико нещо е работата. Чрез нея условията на живота се подобряват. Да работиш, това е най-разумното, което човек прави. Ако не работи правилно, човек не може да мисли правилно. Следователно, работата е външен израз на мисълта. Под „почивка“ се разбира вътрешен процес, който се отнася до сърцето на човека. Той иска да събере нови сили. Когато почива вечер, той отива в друг свят. Който никога не работи, не може да почива. Който никога не мисли, не може да почива. Затова не са нужни доказателства. – Ние трябва да се убедим в това. – Няма защо да ви убеждавам; няма защо да вярвате в неща, които съществуват, ние живеем в тях. Несгодите в живота се дължат на факта, че хората са изгубили истинския път на мисълта и на работата. Те са изгубили истинския път и на почивката. Хората не мислят правилно, не работят правилно и не почиват правилно. Някой казва: Ние така разбираме. – Не е въпросът, как вие разбирате нещата. Вашето разбиране понякога е илюзия. Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии. Върху тези неща може да се говори. Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете. Всеки ще го възприеме дотолкова, доколкото е възрастта му. Старият възприема нещата по един начин, а детето – по съвсем друг начин; философът ще разбере по един начин, а простият – по друг начин. Философът възприема по умствен път, а простият и детето – чрез фактите.

Казвам: Добрият живот е сладкият живот. Трябва ли той да се доказва? – Трябва да се живее добре. – Там е грешката, че хората искат да доказват това. На кого ще докажеш, че трябва да се живее добре? На кого бащата и майката са доказали това? Добрият живот се чувства, не се доказва. Той се чувства отвътре, а се изявява отвън. Доброто има отношение към здравето. Не може да бъдеш здрав, да имаш здрави ръце и крака, здрави очи, здрава нервна система, ако не си добър. Ще кажете, че има лоши хора, които са здрави. – Това е друг въпрос. И вълкът е здрав, но яде овцете. Важно е какви ще бъдат последствията на неговия живот. Той яде овцете, но зло го очаква. Вълкът казва, че яденето на овцете е негова работа, в която никой няма право да се меси. Той мисли, че е така, но ще опита резултата на своята работа. Всеки работи нещо, но работата му се опитва. Ще кажете, че всички хора не могат да бъдат добри. – Според мене, всички са длъжни да живеят добре. Детето трябва да се научи, кое е сладко и кое – горчиво. То трябва да ги различава. Два-три пъти можеш да го излъжеш, но повече не можеш. По външните признаци то различава вече доброто от злото. Всяко нещо трябва да се поставя на опит, да видите какво е съдържанието му.

Христос казва: „Ако на станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Значи, ако нямате чувствата на детето, Царството Божие ще бъде неразбрано за вас. Философът, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е далеч от Царството Божие. Това, за което само се говори, без да може да се провери по вътрешен път, стои далеч от това царство. – Де е мястото на Царството Божие? – Това не е определено. Общо казано: Дето е доброто, там е мястото на Царството Божие. А добро можеш да правиш навсякъде: на улицата, в градината, вкъщи, на планината – навсякъде. Всяка добра постъпка е Царството Божие. Някои мислят, че като отидат в другия свят, там ще видят Царството Божие. – Лъжат се те. Там ще видят същото, каквото и на земята: къщи, пътища, хора – облечени добре и скромно облечени, с обувки и без обувки и т. н. Какво ще види конят в другия свят? Той ще види копитата на конете. С каквато опитност иде от земята, това ще види. Като остане известно време в другия свят, ще види, че там няма подкови, няма юлари, седла. Царството Божие няма нищо общо с човешката опитност. То е място на разумността, която осмисля живота. То е място на великата реалност, към която всяка душа се стреми. Като разбере това, човек става силен, свободен и влиза като член на това царство.

Казваш: Слаб съм, не съм свободен. – Не си влязъл още в Царството Божие, не си признат за поданик на Божествената държава. Казваш: Американец съм, или англичанин, французин, или руснак. – Много естествено, според държавата, към която принадлежиш, такъв поданик си. При това, всеки гражданин не се ползва с една и съща почит. Поданиците на малките държави се ползват с малка почит. Едно нещо е да бъдеш поданик на велика държава, а друго е да си поданик на една от малките държави. Следователно, не можеш да бъдеш силен и свободен човек, ако не си поданик на Царството Божие. – Ама аз вярвам. – В какво вярваш? – Във всичко. – Това е фантазия. С такава вяра никъде не можещ да отидеш. Тази вяра е нещо външно. Друг е въпросът, ако имаш любов. Само вяра, без любов, нищо не допринася. Двама светии спорели по този въпрос, т. е. може ли само с вяра да се разрешават въпросите.

Един ден първият светия, който поддържал мнението, че само с вяра не се живее, останал вкъщи да готви боб. Като сготвил боба, той турил сол в него. Вторият светия намерил, че нямало нужда от сол, и без сол могло да се яде. Като останал вкъщи да готви; той турил да вари боб, да докаже на другаря си, че и без сол може. Не турил сол, но не могъл да яде боба. Значи, едно се говори, друго излиза. Въпросът не се разрешил правилно. Истинската вяра е път към реалността. – Аз говоря само истината. – Познаваш ли реалността? Живееш ли в нея? Истината има отношение към реалността, която е с две страни: тъмна и светла, горчива и сладка. Затова някои казват, че истината е горчива. От друга страна се казва, че истината освобождава човека. Може ли горчивата истина да освобождава? Майката освобождава детето си чрез сладката храна. Ако го храни с горчива храна, то непременно ще страда. Не давай горчивата истина на хората, защото ще страдат. Въпреки това, хората не могат да избегнат горчивата истина. Ще дойде ден, когато ще познаете абсолютната истина. Това значи, да живеете в Божествения свят, дето няма страдания, няма безпокойство и страх. Болен си, не се страхувай, не се безпокой. Ако не се страхуваш, ще оздравееш. Ако се страхуваш, ще умреш. – Ще викам лекар. – Ще викаш лекар, но той не може да те възкреси. Кажи с пълна вяра в себе си: Не ми трябва лекар, ще уповавам на Господа и каквото Той каже, това ще стане.

Мнозина уповават на Бога, но скоро се отказват от Него. Упованието им е слабо. Казваш „каквото Бог даде“, а си мислиш „каквото аз искам, така да стане“. Не, уповаваш ли на Бога, ще се осланяш на Него с абсолютна вяра, без никакво колебание. Защо се страхуваш от болестта? Тя е теляк, който иде да те разтрива. Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине. Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата. Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта. Той е станал по-твърд отколкото трябва. Като го разтрива, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, болестта го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно – приятно ти е да го слушаш. Преди болестта е бил груб, рязък, никого не слушал. Като заболее, казвате: Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше! – Пълен беше, но груб. Сега е слаб, по меко, сладко говори. Аз не харесвам нито едното, нито другото. Ще бъдеш нито много пълен и груб, нито много слаб и мек. Има едно състояние между крайна пълнота и крайна сухота – средно състояние. Никой не иска да бъде много сух или много пълен. – Искам да имам линия. – Най-добрата линия е тази, с която природата те е създала. Запази таза линия и бъди благодарен. Коя е нормалната мярка за тази линия? – Премери обиколката на кръста и обиколката на раменете. Обиколката на кръста трябва да бъде два пъти по-малка от тази на раменете. Ако обиколката на кръста е равна на тази на раменете, много ще плащате на лекарите. Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди, излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. При поста се явяват реакции в организма – това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между сприхави, нервни, лоши. Слуга си на лош, сприхав господар. Докато си при него, не пости. Как ще се въздържаш, ако на всяка стъпка си принуден да избухваш, да се обясняваш. Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш. Каквото и да ти говори твоят господар, ти само слушаш и поставяш всяко нещо на своето място. Дето е прав господарят ти, ще кажеш: Тук е прав. Дето не е прав, ще се учиш правилно да сортираш нещата.

– Какво нещо е караницата между хората. – Приемане на неестествена храна. Ял си неестествена храна, ще се караш, разбира се. Започваш да повръщаш, за да се освободиш от тази храна. Тежко на онези, които са около тебе. Казваш: Наругах го добре. – Какво си постигнал с това? Да не мислиш, че си казал нещо важно. Първо си оцапал себе си, а после него. Видиш ли, че някой се е разгорещил много, стой далеч от него, да не те ругае. Това е истинската хигиена на живота.

Седиш замислен и си казваш: Защо Бог е създал такъв свят? Защо трябва да боледуваме? Защо не живеем по любов? – Това зависи от тебе. Докато си обиколен от майка си, от баща си, от братята и сестрите си, лесно ще се извиниш. Ще кажеш, че окръжаващите са причина за всичко. Лесно се говори така, но ако си сам, кой е виновен за твоя живот? Сам си, бориш се, но с кого се бориш? Кой е причина сега? Така, именно, ще се натъкнеш на великата наука на живота. За да я придобиеш, трябва много пъти да се раждаш и прераждаш. Всяко слизане на земята е следване във великото училище на живота. Значи, сутрин изгрява слънцето и ти отиваш на училище. Вечер слънцето залязва, ти се връщаш от училището. Така отиваш и се връщаш, докато научиш нещо ценно и влезеш с него в живота.

Всички, които ме слушате днес, сте чули много лекции от мене. Някои очакват да кажа нещо магическо. Ето, ще ви дам едно магическо число – 123. С това число можеш да направиш нещо велико. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число – 435. Следователно, ако искаш да внесеш ред и порядък в живота си, работи с числото 123. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, работи с числото 435. – Дай ни запалката, фитилът на тази работа. – Фитил, запалка не се дават на малки деца. Какво ще стане, ако войникът пипа ненавреме запалката на снаряда? Ще стане голямо нещастие, от което всички ще пострадат. Ако искаш да станеш учен, работи с числото 756, и то е магическо. Сборът от цифрите му е 18, а 1 + 8 = 9. Числото 18 е образувано от три шесторки – 666. То е число на злото. Само деветорката може да се справи със злото. Това всеки може да провери в живота си.

Някой иска да бъде силен и търси силата вън от себе си. – Силата е в цялото, а не в частите. Клонът е силен, докато е на дървото. Щом се отдели от дървото, той губи силата си. Щом си слаб, знай че си вън от реалността, от великото, от любовта, мъдростта и истината, вън от Бога. – Как да стана силен? – Върни се на дървото, отдето си се отделил. Учените търсят начин да увеличат силата си, да заповядват на хората, да управляват масата, да подчинят природата. И генералите се стремят към това, но в края на краищата, всички свършват по един и същ начин, всички имат обща съдба. Природата постъпва еднакво и с героя, и със страхливия. Тя ги туря един до друг, така щото страхливият да черпи от храбростта на героя, а героят да черпи от страхливия. Тя уравновесява силите си. Като слезе на земята, светията работи между грешници, а не между светии. Така става правилна обмяна между тях. Светията взима нещо от грешниците, а те взимат нещо от светията. Като изнасям този факт, не искам да се откажете от старите си възгледи. Колкото и да се държите за тях, те сами по себе си ще отпаднат, ще се обезценят.

Преди няколко дена дойдоха при мене близките на един наш приятел и разказаха следното: Нашият приятел си пестял от време на време и като събрал десет хиляди лева, турил ги в Библията си – на десет места по хиляда лева. След заминаването му, те отворили Библията и от нея паднали парите. Погледнали ги, преброили ги, но те били вече обезценени, излезли от употреба. Днес тези пари не струват нито стотинка. Така и много от вашите възгледи ще излязат от употреба и стотинка няма да струват. Ценно е само онова, което с в съгласие с живата природа. То никога не излиза от употреба. Доброто във всички времена си е добро. Здравата и права мисъл, във всички времена и епохи, има една и съща цена. Добрият всякога е добър. Той може да бъде щастлив, може да бъде и учен. Лошият не може да бъде нито щастлив, нито истински учен. Временни постижения може да има, но временното носи нещастие. Какво се ползва човек, ако му предложат хубав обяд, а той страда от язва на стомаха? Ще се нахрани добре, но след това ще се превива от болки. За предпочитане е сух хляб, но здрав стомах, отколкото пищна храна, а болен стомах. По-добре честен и беден живот, отколкото безчестен и богат. Друг е въпросът, ако си здрав, честен и добър, а същевременно и богат. Но ако трябва да избираш от две злини, ще избереш по-малката. Сиромашията и богатството са външни неща. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако не с господар, причината е в неговото невежество. Ако разумният баща не иска да поддържа сина си и не му праша пари, де е вината: в сина, или в бащата? Докато се отнасяш грубо с баща си, нищо няма да получиш. Щом се отнасяш меко, учтиво, сърцето му ще се отвори към тебе.

Един богат, но прост, неграмотен човек изпратил сина си в странство да учи. Един ден бащата получил писмо от сина си, но като неграмотен, той го занесъл на един касапин да го прочете. Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми. – Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише. Няма да му изпратя нищо! – казал бащата. Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер. Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми. – А, сега е друго нещо! Като се моли, ще му изпратя. И тъй, не искай съвет от касапина, нито от фурнаджията. Единственият, които може да ти бъде авторитет, това си ти сам. Съществува една истина, обща за всички.

От днес ви оставям да работите сами. От всичко говорено досега извадете си резюме, да видите какво можете да приложите. Мислете върху работата и почивката. Работата се отнася до ума, а почивката – до сърцето. Работете съзнателно върху себе си, да възстановите първичните си отношения към разумния свят. От това зависи вашето щастие и вашето здраве. Не сме ли разумни и ние? – Колкото и да сте разумни, има по-разумни от вас. Разумни сте, но това, което днес придобивате, на другия ден го губите. Казваш: Едно време бях млад, сега съм стар. – Защо остаря? – Едно време ядях сладко, с апетит, сега не ям с разположение, имам киселини в стомаха си. – Защо изгуби апетита си? Учете се да мислите право, да не губите придобитото. Разбирайте природата така, както аз я разбирам. Като съм изучавал природата, не съм срещнал нито едно изключение от нейните закони. Ако ти мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, няма да имаш нито едно изключение в живота си. Знаеш ли как трябва да постъпваш? Кажи си: Ще постъпвам така, както желая хората да постъпват с мене. Ако постъпваш така, никога няма да се обезсърчаваш. Казваш: Нервен съм, не мога всякога да се въздържам. – Има хора, външно нервни, а вътрешно въздържани. Други хора са външно добри, вътрешно лоши. У някои, тъкмо обратното: лошото е скрито, а доброто открито. Правилно е да бъдеш и външно, и вътрешно добър. Разгневен си. Дойде при тебе човек, гладувал три дена. Погледнеш го сърдито, казваш му: Чакай малко. – Така ли ще постъпиш с приятеля си? Ти не си справедлив. С всекиго трябва да постъпваш, както със себе си. Постави човека на еднакъв уровен със себе си. Трябва да имаш ясна представа за него.

Казвам: Всички хора са излезли от Бога. Щом е така, ние трябва да имаме общ възглед за Божественото начало в човека. Нямаш ли този възглед, ти може да си добър, но да не постъпваш добре; може да си добър, но си мързелив. Човек става мързелив, когато чувствата му взимат надмощие; човек става груб, когато умът му взима надмощие. – Искам да бъда силен. – И това може, но ще срещнеш съпротивление на пътя си. Готов ли си да се справиш с него? – Искам да смажа всичко, което се изпречва пред мене. – Тогава ти ще се намериш в положението на комара, който за пръв път приложил своето оръжие срещу лъва. Той влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял от отровата на комара. И комарът засвирил весело и си казал: Аз убих лъва, царят на животите. Кацнал на една паяжина. Като го съзрял, паякът тръгнал към него. Но комарът му казал: Аз убих царя на животите, а ти, едно малко животинче, искаш да ме изядеш! Комарът нямал представа за себе си. Че лъвът умрял, това е случайност. И ти някога извършиш една работа не по силите си и си въобразяваш, че си силен. Не се заблуждавай, защото паякът ще те изяде.

Да се върнем към основната мисъл. Вие се нуждаете от работа на ума и от почивка на сърцето. Оценявайте работата, оценявайте и почивката. Това наричам силна воля. Ако не си работил и почивал и не си оценил работата и почивката, ти нямаш силна воля. Волята се усилва при ум, който работи и сърце, което почива навреме. Както при работата се придобива нещо, така и при почивката. Волята е резултат на онова, което умът и сърцето са свършили. И в Писанието се говори за почивка. Казвате: Еди-кой си починал. Значи, отишъл в другия свят. Като си почине известно време, отново ще дойде на земята да работи.

И тъй, намерете бележките от лекциите, които съм държал през годината, и вижте на какви теми съм говорил. Извадете резюме от всяка лекция и вижте, какво можете да приложите. Каквото не разбирате, оставете го настрана. Нека остане в ума ви само онова, което можете да приложите. В това се заключава почивката. Ще работите с ума си и след това ще почивате. Колко време ще продължи почивката, не се знае. Като работите и почивате, ще станете по-силни. Почивка е нужна за всички.

Поздравявам ви с почивката, която ще имате!

Т. м.

47. Лекция от Учителя, държана на 9 август, 1933 г. София. – Изгрев.

Почивка

5 часа сутринта

Отче наш

Ще се спра върху работа и почивка.

Под думата работа, ние разбираме, когато умът е турен да действува. Човек да работи, неговият [ум] работи, значи да съзнаваш всичката велика работа, да твориш. Велики предприятия стават чрез работата. Туй е най-разумното, което човек може да направи. Човек не може да мисли правилно, ако не работи правилно. Работата, това е външният израз на човешката мисъл. Ако тази мисъл няма външен израз, то човек престава да мисли правилно. Почивката е вътрешен процес, който се отнася до човешкото сърдце. Човек иска да почине от работата, да събере нови сили. Когато човек почива вечерно време, той отива на друго място. Трябва да си почине. Но законът е такъв: Човек, който не е работил, никога не може да си почине. Който никога не е работил, който никога не е мислил, той не може да си почине. Няма какво да навеждам доказателство, да ви убеждавам. Няма какво да вярвате, да ви убеждавам в неща, които съществуват. Това е един процес, в който живеем.

Несгодите на живота произтичат, че хората са изгубили истинския път на мисълта. Изгубили са истинския път на почивката. Хората нито мислят правилно, нито работят правилно, нито почиват правилно. Някой може да каже: „Ние така разбираме.“ Не е въпросът вие как разбирате. Разбирането може да бъде илюзии. Има една естествена обстановка на нещата в света. Няма какво да се доказва кое е сладко, кое е горчиво. То не се доказва, може да се говори върху него, но ако вие нямахте туй чувство или чутие[1] в устата, туй чутие на ухото, с години да ви разправят какво нещо е сладко, вие нямаше да го знаете. И на едно малко дете дайте, и на един възрастен човек, и на един философ, и двамата имат усет. Философът има свое изяснение, а детето ще го счита като дадено.

Рекох сега, добрият живот, това е сладкия живот в света. Няма какво да се доказва. Казвате: „Трябва да се живее добре.“ Погрешката е там, че хората искат да ни доказват, че трябва да се живее добре. На кого може да докажеш, че трябва да живее добре? Вземете бащата и майката. Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш. Той е един вътрешен усет. Рекох, доброто ти се проявява отвътре. После вече, когато имате вече тази вътрешна опитност, отвън се изяснява. След като имаш насъбрана опитност, може да изясниш какъв резултат ще произведе доброто.

Доброто в света е свързано с човешкото здраве. Не може да имаш здраво тяло, не може да имаш отлична нервна система, не може да имаш здрави ръце, не може да имаш здрави крака, не може да имаш здрави очи, здрави уши, каквито и чувства – не може да ги имаш, ако не си добър. Ще кажете: „Ами, толкоз лоши хора има.“ Но туй е работата. Вие не гледайте на вълка, който изяда една овца, то е негова работа. Но какви ще бъдат последствията? Той може сега да яде, но трябва да работи нещо. Обаче той е добил една опитност от своята работа. Дали работата му е добра или не, защото всяка една работа трябва да се провери. Всеки може да пише, но всяко писане трябва да се провери.

Рекох сега, имам известни понятия. Ние казваме, че в света не можем да бъдем всички добри. Хората трябва да се научат да имат този усет. Човек трябва да научи детето какво е сладко и какво е горчиво. Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества. В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот. Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано. Философът не може да влезе в Царството божие. Понеже Царството Божие не е нещо външно, което може да се завладее. Малките неща, които усещате, за които после може да се говори, това е Царството Божие, за което може после да се говори. Туй, за което се говори и не може да го провериш отвътре, то не е Царството Божие. То е заблуждение в света.

Сега доказват, че има Царство Божие в света. Мястото не съставя Царството Божие. Мястото, дето трябва да се прояви доброто, не показва, че от там ще излезе доброто. Може да направиш добро или в градината, или по пътя или в къщи, но доброто не се ражда. На където и да е, доброто може да се роди; дето да се роди доброто, там е Царството Божие. Вие казвате: „Като идем в Царството Божие.“ Всяка една добра постъпка, която може да се направи, то е Царството Божие. Сега вие мислите, като умрете да идете в Царството Божие, да го видите. Какво ще видите? Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща. Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види? Той ще види дали има копита, понеже има тази опитност, понеже са го подковавали. Понеже придобил е друга опитност, някога са го подковавали с железни петали, ще види дали някой е подкован. Или пък някой придобил усет, че той има самар, седло, или юлар на главата и като влезе в другия свят, ще види, че няма никакви самари, никакви юлари и подкови. Като идете в оня свят, че всичките подкови паднали, които сте имали тук.

Царството Божие, това е великата реалност в света, която дава възможности на хората, която дава смисъл на човешкия живот. Когато човек схване туй Царство Божие, той става мощен. Ти си вече член на една държава. Сега не си в Царството Божие. Слаб си, на никаква държава не принадлежиш. Може ли един англичанин, един французин или един американец, какъвто и да е, на където и да е, зад него седи една държава. Гледайте един българин, той е на някоя слаба държава. Почитта, която може да се даде на един англичанин, на един българин не може да се даде. Българинът даже се крие. И там геройство ще бъде да кажеш, че човек е българин. Че как може вие да бъдете силен? Искате да бъдете силен, без да сте в Царството Божие. Няма никакъв смисъл. Ти вярваш. В какво вярваш? Ти си фантазьор, с вяра тази работа не става. Има нещо, което с вяра не става. Има неща, които в света стават и без вяра. Вярата, в сравнение с реалността, с Любовта, е един външен процес.

Двама светии спорили за един въпрос. Няма да ви кажа за какво бил спора. Спорели двамата, на две различни мнения били. Спорели дали трябва да се тури сол в боба или не. И каква е разликата, ако има сол? Каква е разликата, ако няма сол? Единият, който поддържал, че трябва да се соли бобът, сготвил боб и турил сол. Другият казва: „Много сол си турил в боба.“ Вторият пък казва: „Сега сготви ти.“ Сготвил онзи, който поддържа, че не трябва да се туря сол в боба. Другият му казва: „Ти никак сол не си турил.“ Онзи, който поддържал идеята, че не трябва да се туря сол, познал, че много сол имало. Онзи, който поддържал противното, той знае, че като яде боба, няма сол. Питам, как го научихте това, с вяра ли? И тогава спорът за вярата казва: сол не си турил, вярвай, че има сол. Като вярваш, ще се осоли ли боба или като е осолен боба и ти не вярваш, мислиш ли, че ще се обезсоли боба? Нито безверието, нито вярата може да обезсолят.

Вярата е път, който поддържа реалното в света. Казва: „Аз говоря истината.“ Истината има само един израз. Ние говорим в света само за реалното. В реалното има две страни. Има тъмна страна, има и светла страна. Има сладка страна, има и горчива страна. Нали казвате: „Горчива е истината.“ То е реалното. Истината носи свободата. Има само един израз. Казвате: „Да ти кажа една горчива истина.“ Тогава, ако истината е горчива, как ще освободи хората? Майката освобождава своите деца, като им дава сладката храна. Ако тя не дава сладката храна, винаги децата страдат. Ако ти даваш горчивата истина, хората ще страдат. Горчивата истина не трябва да се яде. Нея никой не може да я избегне. Но за[д] истината туй е онзи абсолютен Божествен свят. Като дойдете до него, вие трябва да напуснете всички ваши съвременни възгледи. Да се не безпокои човек. Дойдеш ли до Божествения свят, престани да се безпокоиш. Болен си, не се безпокой, че ще умреш. Ако престанеш да се безпокоиш, няма да умреш, ако се безпокоиш, ще умреш. Ако не се успокоиш, ще идеш да викаш някой лекар, да те лекува и непременно ще умреш. Досега все лекари сте викали. Лекарите са сторили много добрини на хората, но кой лекар е възкресил някого? Най-после лекарите казват: „Не можем.“ Ще кажеш в себе си: „Никакъв лекар не ми трябва. Каквото Господ даде!“ Сега знаете ли как трябва да го кажете? Ти казваш: каквото Господ даде, но казваш: каквото аз казвам. Не, не каквото ти кажеш. Защо толкоз сте страхливи от болестите? Болестта това е един хамамджия[2], теляк, ще те поразтрие малко с вода, ще ти разтрие кирта. Само не трябва дълго време да те трие, кожата ще ти протрие. Ако я оставиш дълго време да те трие, опасно е.

Болестта е едно състояние, което съществува, и сега лекува хората. Всичките хора стават болни по единствената причина, че се образува у тях чрезмерна твърдост и при това най-голямо зло болестта иде, като едно нововъведение вътре, да се смекчи. Значи човек като боледува, става много мек. Първоначално бил много груб, опак, нищо не може да се яви насреща му. След като поболедува, ще стане сухичък, много любезен, говори мекичко, сладичко. Казват: „Горкият, какъв беше. Пълен човек беше.“ Пълен човек беше, ама се караше. Сега стана сухичък, но сладко говори. Не харесвам нито едното, нито другото. Има едно състояние помеждината, между крайната сухота и крайната пълнота. А те са две болезнени състояния. Не желайте да бъдете пълни, не желайте да бъдете и сухи.

Никой не иска да бъде сух. Някой от вас искат да имат талия. Мъжът иска да има талия. Никаква талия не ви трябва. Ти се дръж такъв, какъвто си създаден. Сега не съм против талията. Някой богаташ иска да има такава талия, изпъчи се напред, кръстът се огъне. Коремът не трябва да излиза навън. Ако вземете кръста и ако премерите рамената, трябва да бъдат два пъти по-големи отколкото кръста. Туй е едно правило. Щом започне стомахът да става наравно с рамената, вие ще има много да плащате на лекарите. Тази област, стомашната област е на симпатичната нервна система. Тя не трябва да се натрупва с чужди вещества. Това са утайки. Тогава ще си наложите поет. Ако затлъстеете, ще си наложите поет, разумен поет, да се махнат тия мазнини, за изчезнат. Когато си наложите един поет, може да се родят разни реакции. Вие мислите, че при един поет изведнъж човек може да се лекува. Зависи как започва този поет. От какво зависи поста? Ако той не приложи поста като средство в своя ум, ако той не приложи поста в своето сърдце, ако не приложи поста във волята си, този поет няма смисъл. Ако ти приложиш един поет да въздържаш ума си от противоположни мисли, да мислиш хубави, красиви неща, ако ти въздържаш сърдцето си от противоположни чувства, и ако ти въздържаш волята си от противоположни постъпки, непременно постът има магическа сила. Когато човек пости, той трябва да се намира между хора много хармонични. Когато ти си при много сприхав господар, хич не пости. Ти трябва да се въздържаш, защото има един живот, да се въздържаш. Някой път е по-силно, то е вътрешна работа.

Говори ти някой, обидил си се, изслушай този човек. Започне да ти разправя, казва ти, не ти казва Драган, Стоян, Иван, ти го слушай, може да ти тури най-големите епитети. Ти слушай, не възприемай нищо. Кой е прав? Виж къде право говори и къде не говори право. Каже нещо, ако е право, виж къде да го туриш. Този, който говори, той само нахвърля нещата. Казва: „На тебе ще ти дам туй. Ти го тури дето искаш.“ То е в един свят, дето хората може да се карат. Аз го наричам неестествено състояние. Карането, лошите мисли, то е неестествено състояние. Ял човекът неестествена храна и това е повръщане. Говори този човек и как да не говори. Красноречиво говори, но цяла една каша. Един човек, който се кара, той ще те нагруби, ще те наругае, мисли, че той казал много важни неща. Той казва: „Наругах го.“ Най-първо човек, който ругае другите хора, оцапва себе си, после оцапва и другите. Когато човек е огнен, седи настрана, втори път не чакай да те ругаят. Това е една хигиена, която трябва да пазите в себе си.

Вие някой път седите и давате ум на Господа, как трябва да направи света. Че не сте здрави, защо ви е заболял крака, защо ви е заболял стомахът, защо в къщи не живеете по любов? Това от вас зависи. От мене зависи аз да живея добре в себе си. Много пъти вие казвате, че: „В къщи не може да живея добре.“ Може да се измените много добре, но когато в себе си не живеете добре, ти в себе си се бориш, коя е причината? Отвън ще кажеш, че бащата, майката, сестрата, братът може да са причина, ще се извиниш. Казваш: „Не ме оставят на мира.“ Но когато останеш със себе си сам, че започваш да се бориш, тогава кой е причината? Тук иде онази велика вътрешна наука на живота. Затуй човек трябва да дойде много пъти, да се яви на Земята. Под думата „много пъти“ аз разбирам да се прероди.

Много трябва да ходиш в училището и да се връщаш, докато научиш нещо. Много пъти трябва да идвате на земята, защото всяко идване на земята, е идване на училище. То е като един ден. Сутринта изгрее слънцето, идеш в училището, залезе слънцето вечерта, ще се върнеш. На другия ден пак дойдеш. След като се свърши училището, научиш някой неща, с които може да живееш и ти ще влезеш в живота. Досега например сте слушали толкоз лекции от мене. Някой още чакат нещо магическо да кажа аз. Ето едно магическо число: 123 е едно магическо число, ако ти искаш да направиш нещо велико в света. Ако искаш да се освободиш от някаква беля, ето друго магическо число: 435. Едното е, ако искаш да внесеш ред и порядък в света, да ти тръгне, 123 е магическа формула. Казвате: „Голяма беля имам, борчове има.“ Рекох, 435 – магия е това. Казвате: „Но дай ни фитила, запалката.“ Не се дава фитил на малки деца да си играят. Виждате онзи снаряд, който се туря на топа, стрелците са внимателни. Ако всеки бута, би станало голямо нещастие. Пък и големи нещастия стават. Ето едно число, ако искаш да станеш учен човек, магическо число: 756 равно на 18, равно на 9. 18 е равно на 3 по 6. То е неразбрано. 666 – така се дава в Писанието. 666 е число на злото в света. Че едно зло в света, може само числото 9 да го изправи. Това ще срещнете всеки ден в живота си. Но трябва друг един процес.

Да кажем вие искате да бъдете силни и търсите силата вън от себе си. Че ти може да бъдеш силен. Силен е клонът, който се държи за дървото. Слаб е онзи клон, който се е отделил. Ако ти си слаб, отделил ли си се отвън от Реалното, от Великото, от Любовта, от Мъдростта, от Истината – отделил си се от Бога. Навън от Бога си, от Онзи, Който представя реалността. Щом усещаш своята слабост, ти си се отделил. Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен. Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата. Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също. Те са осъдени на една и съща съдба. Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място. Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. Страхливецът умрял от страх. Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата. Че така е. Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците. Този светия мисли, че е светия. Мисли да вземе нещо от грешниците, трябва му нещо нему и затова е пратен между грешниците. Да вземе. Една обмяна между тях, между светиите и грешните хора, да вземе и да даде нещо. Тази обмяна трябва да бъде много разумна.

Сега моята цел не е да се смущават вашите възгледи, които имате. Вие си дръжте вашите разбирания. Един ден нашите възгледи ще се обезценят. Преди няколко деня дойде един от нашите приятели, преди повече от 15- 20 години събрал на едно място 10 хиляди лева. Той ги турил в Библията си, с цел да ги употреби за добро. Те били все по 1000 лева. Един ден му се случило нещастие и умира и парите остават в Библията. След 15-20 години намират тия пари, но вече обезценени, излезли от употребление, 5 пари не струват. Много от нашите възгледи 5 пари няма да струват.

Това, което върви с живата природа, то трябва да бъде ценно. Ценното никога не се обезценява. Доброто във всичките времена си е добро. Здравата мисъл не може за едного да бъде една, за другиго друга. Здравата мисъл, във всичките епохи за в бъдеще всякога ще има една и съща цена. Всякога добрият човек ще бъде добър. Под думата „добър човек“ разбирам здрав човек, който може да бъде щастлив. Човек, който не може да бъде добър, не може да бъде щастлив. Не може да бъде и учен. Може да има временни постижения, но временните постижения са едно нещастие. Каква полза, ако ми дадат един хубав обед, но аз имам язва в стомаха и след като се храня се преобръщам на леглото? Защо ми е този обед? За предпочитане е сухата корица пред здравия стомах, отколкото пищната храна при разваления стомах. По-добре е добрият живот при голямата беднотия, отколкото един нечестен живот при голямото богатство. Ако здравият човек има богатство, може да следва, то е най-хубавото. Но рекох, когато си добър, тогава непременно от две крайности може да изберете противоположното, понеже богатството е нещо външно. И сиромашията е нещо външно. Човек е господар и на сиромашията, и на богатството. Ако той сега не е господар, то е по единствената причина, че той не знае.

Ако някой път синът няма благоволението на своя баща, ако допуснем, че онзи баща е толкоз разумен, а не праща на сина си, погрешката де е: в бащата или в сина? Зависи от вашето разбиране. Имаме един пример. Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с честолюбие. Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш!“ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя. Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко. „Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже. А първият, касапинът прочел грубо писмото. Не ходи да вземаш съвет от касапина. Единствен авторитет сме ние. Като четеш, да знаеш, в дадения случай има една велика истина, която е обща за всинца ни.

Сега, понеже малко време имаме, ще ходите на упражнения, наместо аз да ви говоря, имате четене на лекциите или мислене за 10 – 15 – 20 минути. Трябва да има малка почивка, да стане една смяна. Вие може да се упражнявате, но да стане една вътрешна смяна. Онова, което сте учили през цялата година, направете си едно резюме какво сте научили. Какъв извод може да извадите.

Та рекох, мислете върху работата и почивката. Почивката аз я отнасям до човешкото сърдце. Трябва всеки да си почива. Работата аз я отнасям до човешкият ум. Трябва да се научим да работим, да се учим да възстановим първоначалните отношения, които сме имали в Невидимия свят или другояче казано: с разумния свят, от който зависи човешкото щастие. Защото и най-силните от нас, разумните, които са изпратили хората на Земята, все таки са по-разумни, отколкото сме ние. Един ден ние ще почувствуваме, че има от нас по-умни. Та не сме от много умните в света. Това се показва от онова, че което имаме, ние го изгубваме. Запример някой от вас сте в напреднала възраст и казвате: „Остаряхме. Едно време бяхме глупави, ходехме по екскурзии. Сега кой ще ходи, краката не държат. Едно време яденето беше сладко, сега нещо киселини се образуват.“ Търсите лекар. Някой ядат изгорял хляб, попара правят. Научете се правилно да мислите. Може да направим опит в това отношение, но вие искате опит отвън. Да разбираме природата, както аз я разбирам. Често съм правил опит със себе си, крайни опити. Не съм намерил едно изключение. Ако ти мислиш правилно, ако ти чувствуваш правилно, ако ти постъпваш правилно, няма изключение.

Какви трябва да бъдат моите отношения? Как трябва да постъпя? Силен човек съм. Ако съм на неговото место, как трябва да постъпя? Как бих желал с мене да постъпят? Всеки един от вас трябва да постъпи тъй, както желае другите да постъпят с него. Не може да се обезсърдчиш, когато не си достигнал туй състояние. Ние ще дойдем до положението, щом кажем: „Едикой си е нервен.“ Има хора, които са нервни, но това е... нервността е видима на някой, а на някой нервността е скрита[3]. Има някой хора, на които добрината е скрита, а лошевината е открита. А има някой обратното: лошевината е скрита, а добрината е открита. Но рекох, ние не трябва да се захващаме с външното, то не е похвална черта. Всякога, когато аз говоря за най-малките погрешки, аз не говоря за големите погрешки. Направиш една погрешка, дойде един човек при тебе, който три деня е гладувал, направил ти е голяма услуга, ти ще го погледнеш, казваш: „Нека почака малко.“ Питам: каква разлика има между твоя приятел и тебе? Ти трябва да държиш своя приятел неравно със себе си, ни по-горе, ни по-долу. На твоя приятел трябва да дадеш същото почитание, както на себе си. Трябва да го държиш наравно със себе си. Това е морал. Щом правиш разлика, ти не постъпваш правилно. Ти нямаш ясна представа за човека.

Казваме: всичките хора са излезли от Бога. Ако са излезли от Бога, за Божествените неща трябва да имаме един възглед, това се отнася до Неговото вътрешно естество, а не до външното. Ти може да си добър, но не постъпваш добре. Един човек може да е добър, но не учи, мързелив е. Понякой път всички, които са станали мързеливи, техните чувства са взели надмощие. Всички, които са станали много груби, техният ум е взел надмощие. Следователно, като срещаш съпротивление, ти развиваш своята сила. Някой иска да стане силен, този да смачка, онзи да смачка. Тогава се случил примера, който се е случил с комара. Комарът си направил първото оръжие и влязъл в носа на един лъв. Лъвът умрял, отровил го. Комарът си казва: „Аз убих лъва!“ И тръгнал да си пее. Качил се на една паяжина и дошъл паякът да го изяде, казва: „Такова голямо животно уморих, пък ти, малкото да ме ядеш!“ Този комар нямал представа за себе си. Че този лъв умрял, то е случайност в света. Някой път изправил си някоя своя погрешка, не се заблуждавай, защото паякът ще те яде.

Сега да се върнем към основното. Вас ви трябва работа за ума, почивка за вашето сърдце – общо разрешение, за да оцените работата си и за да оцените почивката си. Туй състояние аз го наричам „воля у човека“. Когато човек оценява работата, която е извършил и когато оценява почивката, това аз наричам „сила на човешката воля“. Ако човек не е имал тия двата момента, да е работил и да е почивал, този човек не може да има силна воля. Силната воля се е родила само при един ум, който е работил и при едно сърдце, което е почивало навреме. Защото почивката, при почивката се добива нещо, волята е резултат на две неща: на онова, което умът е работил и на онова, което сърдцето е работило; на онова, което умът е свършил, и на онова, което сърдцето е свършило. Туй, което ние наричаме работа и почивка. Писанието казва: „Да си починат.“ В света, като заминат за другият свят, да си починат и след като си починат, пак наново ще дойдат на Земята.

Та рекох сега, колкото лекции имате, намерете бележките си, колко лекции са държани през годината, какви са били темите, върху какво се е говорило. Извадете си едно резюме и вижте от туй какво може да приложите. Което може да приложите, приложете го, а което не, оставете го настрана. Всичко, което не разбирате, оставете го настрана. Да остане само онова, което в дадения случай може да ви ползува. В това седи почивката. Работете с ума си, може би за 1-2-3-4-5-10 седмици, ще дойде една почивка. Не се знае за колко ще бъде. Тази почивка да бъде, за да станете по-силни. Почивка ви трябва, на всинца ви трябва почивка.

Сега ви поздравлявам с почивката, която ще имате.

47 лекция на Общия Окултен клас
09.VIII.1933 година, сряда
-------------------------------------------------
[1] чутие – от чутки (рус.) чувствителен
[2] от хамам – турска баня
[3] С курсив отбелязваме текст, за който има явни или косвени основания да се счита за допълнение или редакция при разшифроването.

Работа и почивка / Почивка

Работа и почивка

Почивка