Любов към Бога

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, може, човек, всички, казва, съм, хора, мене, живот, сега, себе, бог, свят, пари, път, любов, мога ,
Общ Окултен клас , София, 2 Ноември 1932г., (Сряда) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

Днес хората се нуждаят от нов начин на мислене. Ако е за стария, всички са специалисти, но трябва да поемете по нов път. Това което знаете, е отживяло времето си, то е минало, то е резултат. Не можете да се уповавате на миналото, т.е. на резултатите. - „И така живеем.“ Живеете, но сегашният ви живот се основава на вашите минали мисли, разбирания и методи. Бъдещето се основава на сегашното, а не на миналото, то зависи от това, което днес придобивате. Казвате: „Нищо ли не сме постигнали? Ставаме сутрин рано и при всякакво време, при всички условия идваме на клас от далечни разстояния - това не е ли стремеж?“. Стремежът ви е силен, не може да се отрече. Ученици сте, но какво ще кажете за ученик, който става рано, редовно посещава училището, а не учи уроците си? В това време някои от другарите му спят, а той е ранобуден - това е качество, но трябва да учи. Ако не учи, в едно отношение има плюс, а в друго - минус: за ранното ставане - плюс, за неученето - минус. Това са две противоположни величини, които взаимно се отричат.

Понякога плюсът е по-силен от минуса - така трябва да бъде; тогава казваме, че силният е по-силен от слабия. Понякога слабият е по-умен от силния - като те постави натясно, в затруднение, чудиш се откъде ти е дошло. Приятно е на гостилничаря да има посетители, но какви трябва да бъдат те? Някой иде рано в гостилницата, сяда на първо място, изисква масата да бъде постлана с бяла покривка и добре наредена, яденето да се поднесе навреме и т.н.; след това става от стола, взима молива и записва красиво, отчетливо какво е ял и колко струва яденето. Така постъпва всеки ден - пише и нищо не плаща. Може ли гостилничарят да се радва на такива посетители? Какво се ползва от това, че посетителите идват редовно в гостилницата и нищо не плащат? Добре е, когато гостилничарят готви хубаво, но добре е и когато посетителите плащат навреме - тогава между тях има правилни отношения.

Каквито са отношенията между добрия гостилничар и добрите клиенти, такива трябва да бъдат отношенията между всички хора. Като ви наблюдавам, виждам, че някои отношения в Школата не се спазват, и се питам: да поддържам ли още моята гостилница, или да я затворя? Още малко ще почакам и ако продължавате по стария начин, ще затворя гостилницата - друго решение нямам. Какъв смисъл има да я поддържам, без да се ползвам от нея? Готвил съм 30-40 години наред, не трябва ли да имам резултат от своята работа? Ако и вие нищо не придобиете от тази гостилница, съществуването и е безпредметно. Това не се отнася само до вас, но до всички хора. И в Природата има гостилници, които ту се отварят, ту се затварят.

Какво означават думите отваряне и затваряне? Ти си млад, жизнерадостен, пълен с живот и енергия. Гостилницата е отворена за теб и мислиш, че цял живот ще бъде така. Дойде ден, силите започват да те напускат и казваш: „Отиде младостта ми“. Казвам: гостилницата се затваря за теб, кредитът ти намалява. Няма човек в света, за когото гостилницата да не се затвори, затова и аз казвам, че един ден ще затворя гостилницата си. Това не зависи от мен. В известни случаи и от мен зависи. Колкото е вярно едното, толкова и другото. Колкото зависи от мен, толкова и от вас. Представете си, че се движите с автомобила си в тъмна, мрачна нощ, не виждате пътя и не можете да вървите напред. Държа свещ в ръката си, но не искам да я запаля. В случая от мен зависи да продължите пътя си или да останете на мястото си - ако запаля свещта, пътят ви се осветява и можете да продължите. Казвате: „Страх ме е да се движа през нощта“. В случая от теб зависи да продължиш или да останеш на мястото си.

И тъй, от всички се иска права мисъл, здрави разсъждения. Виждаш някой сърдит, намръщен. Не го критикувай, но си кажи: „Когато небето е облачно и времето -ветровито, може ли да се очаква ясен, светъл ден?“. Не казвай, че вятърът духа напразно или че облаците са ненужни. Вятърът пита: „Не съм ли свободен да се проявя?“, дъждът пита: „Не съм ли свободен да се проявя?“. И вятърът е свободен, и дъждът е свободен. Казваш: „Всичко иде от небето“. Това е 50% вярно и 50% невярно. Все едно, като казвате, че Бог създаде всичко, да считате, че и грехът е създаден от Него - право ли е това твърдение? Според мен не всичко в света е от Бога създадено; как мислите вие - това е друг въпрос. Създадените от Бога неща коренно се различават от ония, които не са от Него: създаденото от Бога носи живот, а всичко, което не е от Бога, носи смърт. Ще възразите: „Защо е казано тогава в Писанието, че Бог твори и Добро, и зло?“. Друг е смисълът на стиха: „Както Доброто се подчинява на Бога, така и злото Му се подчинява“. Да се говори за злото - това е неразрешен въпрос. Идва в дома ти един пътник, иска да пренощува у вас. Приемате го с условие да не излиза по нужда. Може ли да се даде такова обещание? Кой може да издържи на това условие? Ето един неразрешен въпрос.

Често и вие изисквате както от себе си, така и от своите близки невъзможни неща. Кои неща са възможни и кои - невъзможни? Ще кажете, че аз трябва да отговоря на този въпрос. Това е ваше разбиране. На кого Господ е говорил направо, като човек? Казваш: „Чух, един глас ми проговори“. От кое място го чу? Един път казваш, че гласът излязъл от слънчевия възел, друг път - от главата. Кое е правото? В кой случай това, което си чул, е глас Божи? Мислиш ли, че всичко, което мине през сърцето ти, е все от Бога? Дъждовните капки, които минават през пространството и падат на земята, запазват ли своята чистота? Защо не остават чисти? - „Условията на земята са такива.“ Следователно, докато сте високо в пространството, ще запазите чистотата си; щом слезете в долината, ще се окаляте.

Помнете: в което и общество или в която и организация да влезете, непременно ще се окаляте. Колкото долината е по-голяма и по-плитка, толкова по-малко ще бъде калта; колкото е по-стръмна, по-тясна и по-дълбока, толкова по-голяма ще бъде калта. Същият закон важи и за отношенията между хората: колкото повече се сближават, толкова по-голяма е възможността да се окалят. Да се окаляш значи да възприемеш нещо, което в даден случай не можеш да използваш - калта полепва по теб, без да се използва. Казваш: „Окаляха ме, няма да стоя повече тук“. Ако дадете на калта буквално значение, то ще се отнася само за временния живот, а временното нищо не разрешава.

Всяка проява на физическия свят има отношение и към Духовния - това трябва да се знае. Какво ще даде един оркестър на хората, ако между диригента и музикантите няма никакво отношение? Диригентът управлява добре, музикантите свирят хубаво, но между тях няма връзка. На първо място е музиката, а не диригентът и музикантите. Диригентът трябва да се прониква от музиката. Същото се отнася и до речта - за да изкаже една мисъл или една дума, езикът се нуждае от такт. Опитай да изговориш думата свобода, да видиш на колко места езикът ти ще се завърти. Опитай да вземеш един чист тон на цигулката, да видиш на колко места ще спреш. Това са механични процеси, но и те се основават на един вътрешен закон. Когато спускаш въжето в кладенеца, за да напълниш кофата, и после я изваждаш навън, и двата процеса са един и същ - в първия случай спускаш празна кофа, а във втория я вадиш пълна. Какъв смисъл има, ако спускаш пълна кофа, а вадиш празна? Това е неразбиране на закона.

Казвам: добре и правилно е изговорена думата, когато между езика и сърцето има известна връзка. Ако изговориш думата любов, а в сърцето ти я няма, това значи, че кофата ти е празна, това значи, да свириш без такт и диригент. Някой свири без диригент по-добре от онзи, който има диригент. Музиката трябва да изпъква, а не диригентът. Което излиза от човека, то повдига музиканта.

Ще кажете, че и без диригент може. Не, диригентът е на място, но и музикантите трябва да са на мястото си. Какво ще прави той, ако няма музиканти? Или какво ще правят музикантите, ако няма кой да ги обедини? Какво ще каже публиката, ако на сцената излезе диригент без музиканти? Той ще се движи на една и на друга страна, ще прави хармонични движения, но публиката ще протестира - тя иска да чуе музика. Музиката създаде диригента. Като знаете това, стремете се първо да събудите музикалния талант или гений в себе си; музикантите и диригентът ще дойдат после.

Мнозина казват: „За да бъде здрав, човек трябва да яде“. Така мислят невежите. И животните ядат и знаят как да ядат, но може ли да кажеш, че всички животни са здрави? Искаш да станеш светия. Каква е целта ти? Като станеш светия, можеш ли да освободиш хората от техните страдания? - „Това е невъзможно.“ Щом е невъзможно, защо се стремиш към невъзможното? Ти си ученик и си длъжен да изпълниш това, което учителят изисква - това е в реда на нещата, това изисква Разумната природа.

Какво се разбира под природа? Ще кажеш, че природата означава вътрешен нагон към нещо. Хиляди години да мислиш така, няма да придобиеш Истината. Пътят на Истината е строго определен. Докато не влезеш в него, не можеш да бъдеш свободен. В това отношение и животните не са свободни. Как ще зададеш известен въпрос, ако той не ти е ясен вътрешно? Вие се нуждаете само от една клечка кибрит. Ще драсна клечката и ще запаля свещта ви, а после? Трябва да пазите свещта си да не изгасне. За да не я изгасите, давам ви фенер, но вие се спъвате, счупвате фенера и свещта ви изгасва. Кой е виновен за това? Будност се иска от вас - пазете фенера си да не го счупите, пазете свещта си да не изгасне; само така ще познаете силата си. Ако не си опитал своята сила, никога не можеш да опиташ моята - това е закон. Който не прилага закона правилно, той е осъден на смърт. Кой е дал право на войника да си служи с нож? Той изважда ножа си и пробожда неприятеля. Това Бог не позволява, но човек сам си позволява тъкмо онова, което не му е позволено. Така хората взаимно се унищожават. Как може след това да се говори за изпълняване на Божията Воля? Езикът е вашият нож, кой ви дава право да бодете с него?

Сега аз бих ви говорил много, но трябва да бъдете свободни, без задължения. - „Докога ще имаме задължения?“ Докато изправите своите грешки. Ако някой ви каже, че трябва да изправите живота си, ще се разсърдите. Какво искате, да ви защитават ли? Аз не искам никой да ме защитава - защо? Защото говоря Истината. Докато говоря Истината и я защитавам, тя ще бъде на моя страна.

Аз виждам, че тук нещата не стават както трябва. Зная как трябва да станат, но ако днес ви кажа, ще приличам на онзи, който ви приема у дома си с условие да не ходите по нужда. В отговор на това условие ще кажеш: „Не мога да остана в твоя дом, не мога да изпълня това, което искаш от мен“. Питам: искал ли съм от вас нещо невъзможно? Вие питате как да живеете добре. Тогава аз отговарям: люби Бога!

Помнете: всичко, което носи раздор, страдания и смърт, не е от Бога. Ти си причината за всички престъпления в света. Като казвам ти, не разбирам именно теб, а онзи първия, стария човек, който живее в теб. Отиваш в 8 часа в една гостилница и искаш да ядеш. Гостилничарят казва: „Моето ядене не е сготвено, ще бъде готово за 12 часа“. Отговорен ли е гостилничарят, че яденето му не е готово? Идвате в моята градина и желаете да ви услужа с плодове, но всичко е раздадено още от вечерта. По отношение на Школата мнозина са казвали: „Съжаляваме, че изгубихме тук толкова време“. Питам: целият ваш живот не е ли една загуба? Покажете ми един човек, който да е спечелил в света, който да има завършен резултат, да има печалба. Покажете ми един човек, който да не е загубил нещо. Богатият изгубва богатството си, ученият изгубва учението си, силният - силата си, царят - положението си. Къде е печалбата? И вие нищо не печелите. Има неща, които можете да спечелите и без да сте тук, даже има неща, които, ако не бяхте в Школата, по-лесно щяхте да получите. Но има нещо, което в Школата се урежда по-добре, отколкото вън. Например някоя сестра, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук, в Школата, е изгубила шанса. Тук ще се ожени за един брат като нея, който ще казва, че има Бог, че Бог е помислил за всичко, и тя ще гладува с него. Кое е важното сега? За онзи, който е в тъмнина, важна е светлината. Той е попаднал в гората в тъмна нощ, отникъде няма светлина. Една клечка кибрит спасява положението. За жадния важна е водата, за гладния - хлябът.

Питате: „Кой е най-важният въпрос?“. Всичко, което става в света, е важно, но кое е най-важно в дадения момент? С две думи мога да направя нещата важни. Идвате при мен със свещ в ръката си - кое е важно за вас сега? Свещта ви трябва да гори. Изваждам една клечка кибрит от джоба си, драсвам я и запалвам свещта. Драсвам и паля - ето двете важни думи. Ако само държите незапалена свещ в ръката си, все едно разсъждавате, без да дойдете до някакво заключение; това е гимнастика за ума. Като развивате темите си, някой пише: „Който иска да влезе в пътя на ученика, трябва да има висок идеал или трябва да изучава вътрешните ограничения“. Това е за учените, и аз нищо не разбирам от тази тема. Казваш: „Изгубих радостта си, изгубих любовта си“ - това е разбрано нещо. Имал си приятел, когото си обичал - бил си радостен; изгубиш приятеля си - губиш и радостта си. Имаш майка, която обичаш; щом изгубиш майка си, губиш и любовта си. Има неща, които никога не се губят. Губи се само временното и преходното, вечното - никога.

Как ще познаеш, кои неща са временни и кои - вечни? - „Кой ще ни научи да ги различаваме?“ Вашият Учител. До осемгодишна възраст детето е при майка си, след това отива на училище като ученик в първи клас. Не се обиждайте, но и за вас казвам: вие още сте у дома си, при своята майка, не сте дошли при мен - в училището. Нито един от вас не е дохождал при мен. Аз искам вие да растете. Няма по-красив процес в живота от растежа. Има смисъл да растеш, но да не се притесняваш. - „Кога ще порасна?“ Това не е твоя работа. Ще вложиш всичкото си търпение и ще чакаш. - „Как ще развивам търпението си?“ Ще се упражняваш: кашляш - ще се въздържаш, няма да кашляш; искаш да плюеш на земята - ще се въздържаш; говориш, правиш различни движения - ще се въздържиш. (Една птичка влезе в салона.) Какво иска да каже тази птичка? Тя ни обръща внимание на специалните условия, при които живее. Казва: „Живея при особени социални условия: всички ме гонят, зима е вън, няма къде да се скрия. Може ли да ме приемете при вас?“. Никой от вас не е в състояние да и услужи, но и тя няма доверие в никого. Ако я хванете, ще я сложите в клетка и ще ограничите свободата и. Аз тълкувам състоянието на тази птичка. Кое всъщност я е подтикнало да влезе в салона, между нас, не се знае. Сега и вие много неща знаете, но и много не знаете.

Светът е създаден от Някого, Когото и вие не знаете. Този - Незнайния, Неизвестния, хората наричат Бог или Жива разумна природа. Кое е истинското Му име - не знаем, но въпреки това чувстваме Неговата Мисъл, Неговата Сила и Неговата Воля. Той не е създал света за нас, друга, по-велика цел Го е заставила да го създаде. Ние участваме в света като условие да се прояви Бог. Можеш да бъдеш философ, проповедник, цар, но не можеш да заповядаш на Слънцето да изгрява и залязва. И да има цар, и да няма, ветровете пак ще духат, Слънцето пак ще изгрява и залязва. Както и да ви говоря, нещата няма да стават според моето говорене. Аз говоря за Любовта и вие говорите за Любовта, но има голяма разлика между моите и вашите думи. Аз говоря за човека и вие говорите за човека, но се различаваме по това, което говорим. Аз се произнасям за човека не когато е между хората, но когато е сам, когато разговаря с Бога в себе си; казвам: този човек е чист, неговите подбуди са чисти и искрени.

Външно човек живее по един начин, а вътрешно - по друг. Важно е какъв е вътрешно. Всеки може да каже, че трябва да живее добре; важно е да живее добре, без да говори за своя живот. Учен съм, драсвам клечица кибрит, но тя не се запалва. Прост си, драсваш клечица, но и тя не се запалва. Знаем как се пали клечицата, но не можем да я запалим. Друг е въпросът, ако и ученият, и простият могат да я запалят - те знаят какво значи добър живот и могат да живеят добре. Носиш на гърба си товар, тежък 50 кг. Понеже не можеш да го носиш, страдаш. Учен човек си - не знаеш как да си помогнеш. Дай половината на бедния, той да го носи; щом се освободиш от товара си, виждаш, че и с по-малко може да се живее. Следователно човек страда, докато разбере, че трябва да даде нещо от себе си.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че някой се чувства самотен, неразбран. Той иска да се прояви, но вижда, че никой не го разбира. И той не разбира хората, но си мисли, че ги разбира. И апостол Петър беше готов да защитава Христа - извади ножа си и отряза ухото на римския войник. Христос му каза: „Скрий ножа си в ножницата“. Петър не мислеше, че с един нож работа не става. Онези, които са против Христа, имат много ножове. Докато Петър беше готов да се жертва за Христа, след малко се отрече от Него; като си спомни думите, които Христос му беше казал, разкая се, излезе вън и горко плака. Христос го погледна и в погледа Му се четеше всичко, което щеше да преживее. След смъртта на Христа Петър бе готов и на най-големи страдания.

И тъй, драмата, която преживява човешката душа, е драмата на света. Всеки страда, че не го разбират, но и той не разбира другите. Вярно е, че хората не се разбират, това може да се докаже с много примери. Мнозина се питат защо съм дошъл на Земята. Дошъл съм за нещо и зная защо съм дошъл. И вие сте дошли за нещо, но не знаете за какво именно. За удобства не съм дошъл, за ядене и пиене не съм дошъл. Аз съм диригент - на кого? На себе си. Всеки може да бъде такъв диригент: като мисля, умът ми е диригент; като чувствам, сърцето ми е диригент. Но това не е важно. Имам импулс към нещо, но и това не е важно. Зад всеки импулс се крие Разумността, Изворът на живота, Великото начало. Който се е домогнал до Великото начало, той е разбрал единството си с Битието.

Днес всеки човек е погълнат, всеки си има желания, но те още не осмислят неговия живот. Извън желанията му има нещо по-велико, което той трябва да схване. Всички желания са спънки към великото и непостижимото. То е онова, което не може да се хване, не може и да се опетни. Непостижимото е идеал на човешката душа. Колкото и да се говори за него, мъчно може да се разбере.

Един проповедник държал своята проповед пред слушателите си. Повечето, макар че слушали внимателно, не могли да разберат проповедта му. Един млад господин, като слушал проповедта, спрял вниманието си на една млада красива жена. Той я погледнал няколко пъти и тя, доволна от това, приближила до него и започнала да му говори неща, които нямали нищо общо с проповедта. Това заинтересувало младия господин и той започнал да се вслушва в думите и. Като се върнал у дома си, спомнил си разговора с младата жена и се развеселил. Казвал си: „Чудно нещо - цялата проповед чух, но не се развеселих; значи не съм разбрал говореното. Само няколко думи ми каза красивата жена и станах радостен и весел - защо?“. Тя му е дала нещо от себе си. Проповедникът говори за непостижимото, а тя - за постижимото. Пазете се от красивите жени! Като си при огъня, може да се запалиш. Това е едната страна на огъня, но може да си свариш вода и да си сготвиш - това е другата му страна.

Често се казва на хората да не правят зло. Понякога аз си позволявам да направя едно малко зло - защо? Защото малкото зло може да причини голямо добро. Значи заради голямото добро ще направя малко зло. Ако не направя малкото зло, няма да дойде голямото добро; щом направя злото, ще дойде доброто. Сега и на вас казвам: ако зад малкото зло се крие голямото добро, направете го; ако зад малкото добро се крие голямото зло, не го правете. Понякога хората се отказват от малкото зло, но изгубват голямото добро и обратно - направят малкото добро, а след него и голямото зло; така те объркват нещата. Има две страни на живота: при едната страна малкото добро върви с голямото добро, а при другата малкото зло върви с голямото зло. В сегашния живот тези неща се кръстосват.

Сега ще ви задам въпроса: от колко години слушате беседите? Различно - едни са слушали повече години, а други - по-малко. Говорил съм ви, но не само аз, и други са ви говорили. Зная, че това, което аз съм ви говорил, няма да се върне, без да даде своя плод. Някои слушат, придобиват нещо, отиват в света и повече не се връщат; те приличат на десетте души, които Христос излекува, но от тях само един се върна и отдаде хвала на Господа. Сегашните хора приличат на деветимата, които Христос излекува, но не се върнаха да благодарят; те казват: „Ще си поживеем малко“ - и си поживяват. Не искам да ви морализирам, но казвам, че няма по-благородно нещо от благодарността.

Ако Любовта, която изключва съмнението и подозрението, не е фактор в живота ви, нищо не разбирате. Защо трябва да подозирате момъка, че дружи с една мома? Защо трябва да подозирате и момата? Не подозирайте това, което Бог е допуснал. Не мислете, че ще избегнете онова, което ще стане. Красивата мома и младият момък не могат да избегнат противоречията. Един ден момата ще изгуби своята красота, а момъкът - своята сила; какво по-голямо противоречие от това? Защо разчиташ на това, което се губи? Взел си сто лева, които след време трябва да върнеш. Трябва ли да съжаляваш за тях? Друг е въпросът, ако някой ти даде известна сума без срок, без лихва и изведнъж ги поиска. Може и да не иска парите или да ти даде свобода - когато разполагаш, тогава да ги върнеш; това значи благородство, това е моралът, който ние поддържаме.

Казвате: „Добре говориш“. Не само аз говоря добре, хиляди Разумни същества говорят като мен. Следователно спасението на човека не зависи от нас, но от Цялото. Слънцето изгрява навреме - това е резултат на нещо; зад този резултат се крие Разумна сила, която работи. Зад всичко в света - чисто и нечисто, праведно и неправедно, се крие нещо разумно. Всеки се стреми към нещо добро. И като грешиш, в основата на греха се крие желание за добро. Колко хора изби Католическата църква от ревност към Христа, колко хора изби властта за благото на своя народ! Неразбирането на законите създава противоречията.

Преди години при мен дойде един човек, за да иска пари назаем. Обеща, че скоро ще ги върне. Като му дадох парите, каза: „Ще ме извините, ако се случи нещо и не мога да удържа обещанието си. Не зная какво ще мислите за мен тогава“. Аз имам вече мнение за теб и в двата случая: ако върнеш парите навреме, ще мисля, че си човек, който изпълнява обещанието си; ако не ги върнеш навреме, ще мисля, че си човек, който не изпълнява обещанието си. По-добре мисли, че нищо не съм ти дал; забрави какво си взел и не мисли, че трябва да връщаш парите! За мен е важно да употребиш тези пари намясто и да спечелиш нещо; тогава може да ги върнеш, може и да не ги върнеш, аз обаче ще мисля, че си човек, който може да работи. Ще кажеш, че Бог те е изпратил да искаш пари от мен, а аз ще кажа, че не те е изпратил - според мен дяволът те е изпратил да ме изкушаваш. Вземи парите и си върви! Считай, че нищо не съм ти дал. За мен парите са товар, от който трябва да се освободя. Като дойдеш втори път да искаш пари, ако имам, пак ще ти дам. Не мисли, че имам пари, и сега ти дадох последните. За мен е безразлично аз ли ще държа парите в джоба, или ти - един от двамата трябва да се радва. Той се бори да не си съставя лошо мнение за него. Аз си помислих: нямам лошо мнение за теб; втори път, ако искаш, ще ти дам двойно повече. Той се зарадва и въздъхна свободно. Така се освободи от дявола, който го измъчваше.

Под дявол разбирам същество, което мисли само за себе си, което има предвид само своите права. Никой няма право да изисква от човека повече от това, което може да му даде. Отдавайте си взаимна почит един на друг, зачитайте правата на всеки човек - това изисква хармонията в живота. Влезте в което и да е общество и ще видите, че всички хора си приличат. Колкото са по-издигнати, толкова повече се различават. Те си отдават абсолютно доверие един на друг. Приятно е да се ползваш с доверието на твоя ближен. И в практическия живот е необходимо доверие между хората. И доверието е на степени: имам доверие в един човек да носи 50 килограма от богатството ми на гърба си; дойде ли до 100, нямам вече доверие. Относително доверие имам в даден човек и това е достатъчно. Не очаквам абсолютно доверие от човека.

И тъй, работете с малките величини. Няма същество в света по-вярно, по-постоянно, по-устойчиво от Бога -това виждаме в малките работи. Ако искаш от Бога милиони, няма да ти даде; поискаш ли нещо малко, веднага ще ти го даде. Ако искаш парче хляб или чаша вода, веднага ще ти даде. Следователно, ако искаш да познаеш Бога, ще Го познаеш в малкото, в страданията и мъчнотиите. Болен си, лекарите намират, че болестта ти е неизлечима. Обърнеш ли се към Бога с молба да ти помогне, след 24 часа състоянието ти ще се подобри. Гони те неприятел -помоли се на Бога и Той ще те избави.

Разбойници хващат някого, завеждат го в гората с намерение да го оберат и убият. Той се моли на Бога да го спаси и след малко главатарят на разбойниците го хваща, завежда го навътре в гората и му казва: „Бягай скоро, ние се заблудихме, друг търсехме“ - значи молбата му е чута от Бога. Казваш: „Това е приказка от 1001 нощи10“. Не, има Един в света, Който всякога помага. Ако всички хора се обърнат към Него, светът ще се оправи, ала хората не търсят този път; те искат да изправят света по свой начин и затова се натъкват на нещастия и страдания. Казвам: обърнете се към Бога и вижте какъв резултат ще имате. Каквато опитност имате, не я разказвайте - ако преждевременно разказвате опитностите си, ще ги изгубите. Да се хвалиш със своите постижения е тщеславие. Ако съм учен, ще докажа това с работата си, а не с думи. Трябва ли да продавам знанието си? Ще кажа, че лекциите ми струват скъпо, но истинското знание не се продава.

Природата обича трудолюбивите хора, затова и аз казвам: люби Бога и постоянно работи! Природата представлява общество от Разумни същества. Обещаеш ли пред тях нещо, трябва да го изпълниш. Ако удържиш обещанието си, те са готови да ти съдействат в доброто. Те ще ти разкриват постоянно тайните на живота. Разумните същества са носители на Божествените идеи и държат за тяхното прилагане.

Дръжте в ума си чисти и светли мисли, стойте далеч от лошите мисли и желания. Те не само че оставят отпечатък на човешкото лице, но привличат лошото към себе си. Лошите мисли се крият дълбоко в човешкото естество, затова ги наричам тайни мисли и желания. Дойде при мен един човек, искаше да се покаже набожен, смирен. Аз реших да го опитам, но той каза:

- Не искам от теб ум.

Той беше много строг, взискателен, но Господ не го осъди, затова аз си казах: по-добре аз да те съдя, отколкото Бог. Ако не се подчиняваш на Бога, ти сам подписваш своята присъда.

- Кажи ми сега, защо си дошъл? Ти си объркал материалните си работи и не можеш да ги оправиш. Искаш аз да ти кажа как да ги оправиш. Според мен твоята работа е непоправима, навреме трябваше да мислиш. Парите ти са изгубени, никого не съди!

Докато казваше, че не иска от мен ум, сега е готов да ме слуша, но и аз не давам моя ум в услуга на другите. Каквото излезе от ума ми, давам го, но ума си на никого не давам. Не искам да се ровя и в ума на другите, това е престъпление. Не искам да се занимавам и с човешкото сърце. Каквото излезе от сърцето ми, аз го давам. Никога не чопля нито своето сърце, нито сърцето на другите.

Казано е в Писанието: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“. Това са нови мисли и разсъждения, старото е в личността. Освободете се от личния елемент, сложете личността на нейното място - това е правило. Защо ще защитаваш личността? Върхът няма защо да се защитава, сам по себе си той е високо място. Ако си на най-ниския връх, няма защо да се препоръчваш. Често във високия връх се явява желание да се наведе малко към долината - той казва: „Нека и аз да дам нещо от себе си на долината, нека проявя своята щедрост“. Ако си на високия връх, бъди щедър; ако си в долината, бъди доволен от всичко, което ти се изпраща.

Днес аз проповядвам на всички богати хора. По-богати от вас не съм виждал. В бъдеще ще проповядвам само на бедни. Понеже сте богати, намерете си такива учители, каквито искате. Под богат разбирам човек с голямо самоуважение, тщеславие, подозрение, съмнение, безверие.

При Христа дойде един богат млад момък и го запита: „Какво да сторя, за да придобия живот вечен?“; Христос му отговори: „Иди, продай имането си и ела да Ме последваш“. Понеже беше богат, горд, с високо мнение за себе си, че знае Закона, той не се яви втори път при Христа.

Да се отречеш от богатството си означава да се откажеш от тщеславието, гордостта - от всичко отрицателно. Като дойде смъртта, човек не се ли отказва от себе си? Тя задига тялото му и един ден от него остават сухи кости. Богатство, знание, сила, уважение - всичко изчезва. От човека ще остане само смирението. По-добре да се отречеш, преди да е дошла смъртта. Откажете се от стария живот; не направите ли това доброволно, ще дойде другият порядък и всичко, което имате сега, ще ви се вземе.

Иде вече нов порядък в света.Тайна молитва.

7. лекция, 2 ноември 1932 г., София, Изгрев

Люби Бога

5 часа сутринта

Добрата молитва

(Прочете се една тема.)

В тази лодка може ли да плавате. Най-първо трябва ви един нов начин на разсъждение. Всички сте специалисти по старите пътища, но нов път трябва да учите. Това, което знаете, то е минало вече. То не ползува. Всичкото ви знание е заминало. То влиза в своите резултати. Вие се осланяте на миналото. Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво. Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите. Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж?“ Така е, не отричам това. Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци. Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва. Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус. Плюс и минус са две величини. Някой път те не са равни. Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям. Всякога се счита, че плюсът е по-голям. Силният е всякога по-силен от слабия. Другояче не може да бъде. Но пък някой път, не може да бъде силният толкоз умен, колкото слабия. И когато слабият ти създаде някоя беля, ти ще се чудиш от къде е дошла.

После, друго положение. На един гостилничар може да му е приятно да идват клиенти в гостилницата, но ако идват тези, които нищо не плащат и все на вересия вземат, първото място все вземат, но претенции имат да бъде всичко постлано, критикуват гостилничаря и т.н., и след като се наядат, запишат на тефтера и излизат навън. Красиво записват. Като дойдат втория ден, пак същото. Питам: на какво ще се радва гостилничарят? На хубавото писано или на ранното идване. Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение. Това са отношения в света. Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя. В мене две решения няма. Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо. Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя. Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат. Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има. Това не го вземайте лично. В природата има гостилници и тях някой път ги затварят. Вие ще кажете: „Учителят ще затвори гостилницата.“ Ето аз какво разбирам: ти си млад, в тебе текат сили, ти мислиш, но ще дойде един ден, природата ще затвори гостилницата и тогава ще почувствуваш, че ти не си млад и ще кажеш, отидоха младините. Гостилницата е затворена, кредита вече се намалява.

Та трябват ред разсъждения. Когато казвам, че ще затворя гостилницата, мога да я затворя, няма нито един на когото гостилницата няма да се затвори. Вие какво ще правите? В дадения случай от мене нищо не зависи. Това е вярно, но и от мене много зависи. И едното е вярно, и другото. Как така, изтълкувайте го.

Ето аз как разбирам. Една свещ, която аз държа в ръката си незапалена, но и след като запаля свещта си, тя няма да ви принесе оттам, дето сте вие, с някое такси до мене. Значи свещта само ще ви даде едно улеснение, а силата е във вас. Но тя може много да направи за вас, ако не свети тя, никъде няма да отидете. В дадения случай от мене не зависи, от вас зависи. Зависи и от мене. И това е вярно и другото е вярно. Ако аз не светна, от мене зависи, но ако аз светна, вече от мене не зависи, а от вас зависи. Това са ред разсъждения, които трябва да имате.

Сега всички вие вървите по личен път. За някого казват: „Защо този е начумерен днес?“ Това са повърхностни разсъждения. Когато небето е облачно, когато има вятър, небето отговорно ли е, че дъжд вали, че вятър има и прочие, ни най-малко. На вятърът му е скимнало да духа и само духа. Вятърът казва: „Не съм ли свободен?“ – Свободен е. Дъждът казва: „Не съм ли свободен да падам на земята, да си поиграя?“ – Свободен е. Какво е отговорно небето за духането на вятъра. Вие имате философски разсъждения, че всичко иде от Небето. Това е вярно и онова е вярно. Тогава аз ще ви задам друг въпрос. Бог даде всичко, нали? Следователно вие виждате като краен резултат, че грехът Господ го създаде. Вярно ли е вашето заключение. Не всичко, което е създадено от света, е от Бога. Това е за мен така. За вас как е, то е друг въпрос. Така че правим извод: Създадените от Бога неща се различават от онези, които не са създадени от Бога. Онези неща, които са създадени от Бога носят живот. А онези неща, което не са създадени от Бога, носят смърт.

Тогава вие ще цитирате онзи стих, който казва: „Аз съм този, Който творя добро и зло.“ Тогава ще ви задам друга една загадка. Идва един пътник, който като обиколил целия град, пристига при една къща и пита: „Мога ли да преспя у вас?“ Казват му: „Може, но в нашата къща има едно правило. По себе си няма да ходиш. Ако може да издържиш, ще те приемем.“ Кой е онзи човек, който би удържал своето обещание? Колко души ще издържат своето обещание? Това са неразрешени задачи. Някой път вие изисквате някой работи да станат, които са невъзможни по своето естество. Кои неща са възможни и кои невъзможни? Вие казвате, че аз трябва да ви обясня нещата. То е ваше разбиране. Кому Господ досега е говорил лично, като човек? Някой казва: „Чух един глас.“ На кое място го чухте? Някой ще каже, че на пъпа. Някой ще каже, че на друго място по тялото си, горе. Кое е вярно тогава? Някой казва: горе при лъжичката. Някой казва: горе; пък някой казва: така ми се стори. В колко случая това, което си чул, е глас на Господа и в колко случая не е глас? Мислите ли всякога, когато човек чуе нещо или му дойде нещо в ума, е все от Господа?

Тогава обяснете: всичките капки, които обичат свободата, и завземат в пространството голям простор, защо, като паднат в долината, има блъскане и вместо да бъдат чисти, стават кални. Защо капките не остават чисти? Рекох, ако сте горе в пространството, ще бъдете чисти. Щом дойдете в долината, ще бъдете веднага кални. Ако вие влезете в кое и да е общество, помнете това, в каквато и да е организация, непременно ще се окаляте. Колкото долината е по-голяма, калта ще бъде по-малко. Колкото долината е по-стръмна, по-тясна, толкоз калта ще бъде по-голяма. В отношенията, които съществуват, има една голяма опасност. Когато хората се сближават едни с други, в света, всякога има една опасност да се окалят. Да се окаляш значи да възприемеш някои неща в дадения случай, които не може да използуваш за нищо. Калта само ще полепне по тебе, тя само чака да се залепи за тебе и после тя ще каже: „Оцапали ме, дотегна ми да седя тук.“ Калта не иска да седи там.

Дайте сега онова, вътрешното тълкувание на това. Ако вземете само буквално нещата само за временния живот, то нищо не се разрешава. Вземете запример следното: В съвременната музика, диригентите трябва да дирижират, да управляват един хор. Казват, че този диригент е отличен. Музикантите са отлични. Но между диригента и музикантите няма никакво съотношение, няма никакви естествени правила. Всичко това не почива на един велик закон. Донякъде само почива. На първо място е музиката, а не диригентът. На първо място не са свирците, диригентът трябва да се слива със своя талант, с музиката. Диригентството може да се създаде и по друг начин. Твоят език, за да изпее една песен, дава се такт на него. Запример изговорете думата „свобода“ и вижте на колко места вашия език ще се завърти, докато изкаже това слово. Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу. Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи. В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа. Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл. Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа.

Аз някой път свиря без такт и без диригент. Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво. Има едно вътрешно съотношение. Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката. Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента. Важна е музиката, която публиката трябва да слуша. Каквото излезе от нас, то е важното? Това, което излезе, то е, което може да повдигне музиканта.

Някой може да каже: „Тогава без диригент!“ Не. Диригентът в дадения случай може да го считате за глава. Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството? Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. Вие настоявате за отлични диригенти. Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента? Музиката роди диригента. Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър. Та, на първо място вие да имате един музикален талант в себе си, една музикална гениалност, да сте родени, да сте музикално гениални, както свирците, така и диригентът ще дойдат сами по себе си. Това е първото нещо, което трябва.

Казвате, че здравето се добива като еде човек. Само невежите хора мислят така. Няма животно, което да не знае как да яде. Каква е скритата ви цел? Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания? (Един брат запитва нещо Учителя. Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук. Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти. И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал. Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил. Аз зная всичко. Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти. Аз съм длъжен, длъжни сте и вие. Какво разбираш под думата „природа“. Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“? И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива. По този път, по който вървите, истината не се добива. Не мислете, че пътят на животните е така свободен. Нито един от вас най-първо не е свободен. Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си. За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна. Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта. Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера. Аз ли съм крив? Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите. Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче. Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора. Ти моята сила не си опитал. Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт. Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е? Хората си позволяват това, което не е позволено. Един войник, който и да е от вас, изважда ножа и убие другиго. Това, което Бога не позволява, човек го позволява. Ако ние сами се разрушаваме, тогава как изпълняваме Волята Божия?

Най-първо езикът ти е един нож, вие хубаво питате. Аз бих ви говорил, но трябва да бъдете свободни, без задължения. Тези, които ме слушат, имат същите погрешки, като вас. В едно отношение са по-доблестни от тебе. В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен. И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил. Аз не искам никой да ме защитава. Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща. Питам: аз изисквал ли съм от вас нещо невъзможно? Вие питате: „Как да живеем добре?“ Аз отговарям: Люби Бога!

Всичко, което носи раздор, смърт, страдание в живота, не е от Бога. Ти си причината за всички нещастия в света. За всички престъпления в света ти си причината. Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам. Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа. Той казва: „– Яденето не е сготвено. Моето ядене става в 12 часа.“ Гостилничарят отговорен ли е? Идвате в моята градина и искате да ви услужа с плодове. Елате, но понеже вечерта всичко е раздадено... (Една птичка влезе в салона.) Това птиче защо е влязло?

Мнозина са казвали по отношение на школата: „Съжаляваме, дето толкоз време изгубихме.“ Питам: не е ли целият наш живот една загуба? Кой е спечелил? Кажете ми един човек, който да е спечелил в света, да има завършен резултат, да има печалба. Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално. Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си. Де е печалбата? И вие нищо не печелите. Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук. Даже има работи, които ако не бяхте в школата тук, по-добре щяхте да ги добиете, но има нещо, което в школата ще добиете по-добре, отколкото вън. Запример някоя мома, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук е изгубила шанса да се ожени за богатия момък. Тук ще се ожени за един брат, като нея, който ще каже, че Бог е промислил и тази сестра ще гладува.

Кое е важното сега в света? Всички сега трябва да развием най-важния въпрос. Всичко онова, което се върши в света, е важно, но в дадения случай, кое е най-важното? Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи. А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят. Те са гимнастически упражнения. Нищо не се постига с това. В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено. В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора. Тук се изисква много учена работа. Тук трябва да мислиш. Аз почти нищо не разбирам. Някой има радост и я изгубил. Имал е любов и я изгубил. Любовта се губи. Приятелят е умрял, изгубиш любовта си. Майка ти умряла, изгубиш любовта си. Замине учителят, изгубиш любовта си. Замине ученикът, загубиш любовта си. Всичко се губи, но има неща, които не се губят.

Сега да дойдем до обяснението. Ако искате, елате един ден при мене. Малкото дете, което е в ръцете на майка си, не може да ходи в училище. Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички. Нито един от вас не е идвал при мене. Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала? – „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете. Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси. Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение. Във вас се заражда едно нетърпение. Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам. Никой от вас няма да кашли, няма да се секне. Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне. Като седне, да прилича на една статуя. Като говори, да не прави жестикулации. Никой от вас да не плюе на земята.

Тази, влязлата птичка е предметно учение. Това пиленце е влязло и казва: „Намирам се при специални, социални условия, соколите ме гонят. Зима иде сега, какво трябва да правя? Подслон не може ли да ми дадете?“ Нито един от вас не е в състояние да му услужи. Няма достатъчно доверие в нас. Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода. Какво мисли това птиченце всъщност? Това е моето тълкувание. Защо е дошло то? Кой то вас може да определи? Кое го е подтикнало да влезе тук?

Светът е създаден от Някого, Когото не знаем. Това, Незнайното хората наричат Бог, Разумност, Природа и пр., но истинското Му име не знаем. Но все таки ние чувствуваме Неговата воля, Неговата мисъл и Неговата сила. Този, който е създал света, не го е създал заради нас. Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим. Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това. Ако стана цар, какво ще постигна? Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не? И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят. Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря. Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете. Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е. И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти. Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин. Сега вътре какви сте? Какви трябва да бъдете? Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре. И аз, и вие да го казваме може. Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете. Аз съм ученик, а вие прост. После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва. И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали. Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си. Представете си, че някои ученици нищо не носят от товара. Тези, които носят товара, защо да не са готови да дадат половин товар, защо ще страдат? Когато човек страда, тогава разбира, че трябва да даде нещо.

На този приятел, аз сега разбирам нуждите му. В душата му има събрано чувство, той си има своя болка, има нещо незадоволено. Той ходи и се усеща като самотен и той усеща, че всички хора около него не го разбират. Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората. Следователно те гледат на него малко странно. В него има често характера на апостол Петър. Петър извади ножа и извади ухото на слугата. Христос, който беше умен, му казва: „Тури си ножа в ножницата, защото с един нож работа не става. Тези хора имат повече ножове, отколкото ние. Тури си ножа. Мене ще бият, а вие ще се разпръснете като пилци.“ Петър, като тури ножа, офейка, отдалече дойде и той се отрече, каза: „Не съм от неговите ученици.“ После, като му дойде на ум, че не си устоя на думата, излезе и плака горко. Христос го погледна, искаше да каже: „Аз ще бъда разпънат, но после пак ще се срещнем, ще се разговаряме.“ Онова, което беше скрито за Петра, Христос му го разправи, след като възкръсна и стана Петър радостен, и беше готов за всички страдания.

Вие сте онзи в онзи Петър, в Гетсиманската градина, там има бой, камшик. Там е казано в Евангелието: „Паднаха онези на лицето си.“ Христос искаше да избави учениците си и каза: „Аз съм, оставете тези!“ Това е сега драмата в този свят. Така живеем и не се разбираме. Ако някой каже, че се разбираме, не е вярно, не се разбираме. Мога да ви наведа хиляди доказателства, но не искам да ги навеждам.

Дойде някой в стаята при мене и казва: „Много ти е добре тебе тука. Леглото ти е там, по-хубаво спиш, отколкото ние.“ Аз бих заменил това легло, но готови ли сте, учението, което имам в ума си, да го застъпите по-добре от мене? Аз не съм дошъл за едно легло, за един юрган, за една паница ядене в света, не съм дошъл и за една усмивка на хората. За какво съм дошъл в света? Аз зная защо съм дошъл, а вие защо сте дошли? И вие сте дошли за нещо. Вие не сте дошли мен да слушате. Аз, в дадения случай, съм диригент. Вие сте свършили музикална академия. Който и да е може да бъде диригент. Вие може да свирите и тогава диригентът дава такт. Ти вървиш по пътя, твоята мисъл е един диригент, твоето сърдце е един диригент, но не е това главното. Ти имаш един импулс, но не е главното в импулса. Зад импулса седи нещо по-велико, това е разумното, изворът на живота, великото в света. И като дойде това великото, ти ще почувствуваш единството ти с всичкото битие. Сега всеки е погълнат от вас, всеки един си има желания, но това желание не е, което осмисля живота. Но извън това желание има нещо по-велико, което човек трябва да схване. Всички тези желания са стъпки към онова великото, непостижимото в света. Непостижимо е, понеже не може да се улови, не може да се опетни. И ти, като го зърнеш, то е един идеал.

Да ви приведа един пример на вас: Един проповедник, като говорил няколко часа за Господа, слушателите нищо не разбрали, един от слушателите само си има своите нужди. Идва при едно място и сяда при една много красива госпожа. Тя му говори за съвсем други работи. Нито за Бога, нито за нещо подобно и той цялата нощ, като се върнал, бил весел и радостен. Проповедникът му разправял важни работи, а тази госпожа му разправя обикновени работи, а той се върнал весел. Тя даде нещо от себе си, а проповедникът е скържав [1]. Като се връща, този слушател е радостен, той сам разправя въодушевен, взема перото и пише, и тази жена е в ума му. Защо влезе в ума му? Ние казваме: Пазете се от красивите жени. То е така, има опасност. При огъня като си, може да се запали нещо, но в дадения случай огънят произвежда по-голяма полза.

Ще ви дам две правила: Аз често си позволявам да направя едно малко зло. Ако това малко зло, ще произведе едно по-голямо добро, тогава заради голямото добро, ще направя малкото зло. Защото, ако не го направя, няма да дойде голямото добро. Често не правя едно малко добро, защото ако го направя, ще дойде голямото зло. Рекох и на вас: ако зад едно малко зло, се крие едно голямо добро, направете го; ако зад едно малко добро, се крие едно голямо зло, не го правете. Някой път ние се отказваме от малкото зло и изгубваме голямото добро. Някой път направим малкото добро и след това правим голямото зло. Объркваме нещата. А пък има и друг живот, дето малкото добро върви с голямото добро и малко зло върви с голямото зло. Но в сегашния живот има прекръстосване, съпоставяне.

Сега, колко години някои от вас сте слушали беседите? Говорил съм ви не само аз, но и други са ви говорили, отвътре са ви говорили и аз зная едно нещо, че думите, които аз съм ви казал, те няма да паднат напраздно. Обаче, аз зная, че един ден, някои от вас, ще идете и онова, което придобиете, няма да се върнете. Вие ще приличате като онези 10 души, които Христос е изцерил и само един от тях се е върнал. И казал Христос: „Де са другите, да отдадат Слава на Бога?“ Ще се върне само един, ще каже: „Едно време боледувах, сега оздравях, много съм благодарен“, а другите ще замълчат, това е което правим ние. Някои от вас въздават слава на Бога, а някои казват: „Ще си поживеем в света“, и си поживяват. Не искам сега да ви морализирам. Няма по-благородно нещо в човека, отколкото това да бъде съзнателен. Ако любовта не е фактор, ако аз мога да подозирам един момък, че е при една мома, и ако аз подозирам една мома, че е при някой момък, то не съм разбрал живота. Онова, което Бог е допуснал в света, вие не го подозирате. И онова, което има да стане, вие не може да го избегнете. Една красива мома, която е дошла в света, тя не може да избегне противоречията в света и онзи момък не може да ги избегне. Тя не може да избегне противоречието, че е изгубила своята красота и момъкът, че е изгубил своята сила. Красотата е била в нас едно обявление, и силата е едно обявление. Това, което мога да изгубя, какво мога да се радвам на него? Аз вземам 100 лева, но след 10 години трябва да му върна 100-те лева с лихвата. Ако ми даде сто хиляди лева и ми каже: „Когато искаш може да ги върнеш, лихва не искам, след като забогатееш много и не се нуждаеш от тях, може да ги върнеш“, аз считам човек, който казва така, за благороден. Това е един морал, който аз поддържам.

Не сме единствените хора в дадения случай. Не съм само аз, който говоря, има хиляди разумни хора, които в сегашните времена говорят, има хиляди разумни ученици, които говорят, и спасението не зависи от нас, зависи от цялата целокупност. Слънцето изгрява точно навреме, това е един резултат. Зад този резултат виждам разумната сила, която работи и зад всичко това грешно, има все таки нещо разумно. Във всичките тези хора, които говорят днес, във всичките хора, има желание да постигнат нещо по-добро. Католическата черква изгаря толкоз хора. Властта, за да поддържа своята власт, наказва толкоз хора. Противоречието произтича от самите нас.

Преди години имах един пример, ще ви го приведа. Дойде при мене един господин и идва и иска пари на заем и преди да ги беше взел, казва: „Аз ще ви ги върна тези пари, аз съм честен човек. Услужете ми.“ След като му дадох парите, той се обърна и казва: „Извинете, могат да се случат условия, може да не мога да ви ги върна. Какво ще мислите за мене?“ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението. Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш. Аз мога да те освободя. Считай, че не съм ти дал нищо. Забрави и не връщай нищо. Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги? Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен?“ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек. Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил. Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш. Вземи парите и не искам нищо. Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел. Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам. И да не мислиш, че имам пари. Те са последните пари, които имам, и ти ги давам. Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично. И ти имаш душа и ще се порадваш. Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме. Става една борба в него. Две мнения. Казва: „Какво ще бъде твоето мнение?“ – Рекох, бъди уверен. Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам. Той се зарадва и въздъхна. Когато въздъхна този човек, дяволът излезе от него. Под думата „дявол“ разбирам човек, който иска да живее изключително за себе си, всеки човек, който живее изключително за своето право. И аз често пъти изисквам от хората, това за което нямам право.

Та сега, едно хубаво разсъждение. За да се образува онази хармония, онова разбиране, истинския морал, вие трябва да го търсите. Влезте в кое и да е общество, всички общества си приличат. Колкото хората са по-повдигнати, тогава се заражда друго нещо, от друг нюанс. Има някакво грубо прегрешение, но след като излезеш, един брат ти е казал, за него този е малко... Ще се спрете там. Само ще си помръднете ръцете.

Та, в света съществува един закон. Всеки човек, в дадения случай, иска да го приемат. Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора. И като имаш доверие в него, нему му е приятно. И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие. Аз не искам абсолютно доверие. Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога. Ако искаш от Бога няколко милиона, Той няма да ти ги даде, но ако искаш 5 пари, ще ти ги даде. Ако искаш храна, един обед или жаден си, искаш малко вода, Той ще ти покаже извора, ще намери някой да ти покаже водата или ще ти даде някой едно парче хляб, ще го изядеш.

Ако искаш да опиташ Бога, може да опиташ Бога, когато си болен. Лекарите ще кажат, свърши се, този човек е фалирал, а ти кажеш: „Господи, ще те слушам, помогни ми.“ След 24 часа болният се подобрява. Или някъде те гонят хората. Мене ми разправяше един господин, гонили го, потеря, заобиколили го и той казал: „Господи, ще ме убият, само Ти може да ме избавиш.“ Хваща го началникът на потерята и го завежда на едно място в гората, казва: „Да си вървиш, ти не си човека, когото ние търсим. Онзи е друг.“ Ти ще кажеш: Това е „1001 и една нощ“! Има едно Същество и ако всичките хора се обърнат към Него, светът би се оправил. Но хората не искат по този начин. Те искат по свой начин да оправят и тогава ще има този ред на нещата.

Но вие опитайте по този начин и като го опитате, не ходете да разправяте тази своя опитност, понеже ако разправяш една своя опитност в живота, това понякой път ще се отрази зле върху вас. Например ако отида при вас и кажа, че съм много учен човек, то каква цел имам? Искам да си подигна реномето, че съм учен човек. Какво ще добия? Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи. На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара. Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос. Не може да го приложиш. Продава се знанието. Сега имаше курсове по тайните науки. От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано. Всичко това е повторение. И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система. Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя. Там се изисква учение. В природата трябва да чоплиш. Тя обича трудолюбивите. Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва. Но, ако ти си изправен, те са готови постепенно, не изведнъж, да ти разкриват все повече и повече и на всяка стъпка ще ти съдействуват, каквото и да кажеш, те ще ти помагат. В света има една обща идея, на която тези същества са носители и те подкрепят едно велико благо. Това благо е Бог.

Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, ще остави не само отпечатък, но всяко лошо желание привлича известни утайки и болестите се дължат на известни лоши желания, които и ние самите не знаем. Те се наричат „тайни желания“. Дойде при мене един човек, който се показваше много набожен, от първо качество. Аз искам да го опитам. Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди. По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди. Господ никога няма да те съди. Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба. Рекох му: „Аз не искам да те съдя. Я ми кажи защо идваш. Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи. Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не. Рекох му: „Тази работа е непоправима. Отначало трябваше да разсъждаваш. Парите си изгубил, не го съди. Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам. Аз му казах: Ум не се дава. Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам. Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого. Аз считам това за престъпление. Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път. Каквото излезе от сърдцето му, вземам, но да чопля, не. Нито пък моето сърдце искам да чоплят. Казано е, Господ казва: „Дай ми сърдцето си“, но преводът не е прав.

Тези са сега нови разсъждения. Освободете се сега от личния елемент, поставете личността на нейното място, едно правило аз държа. Най-високият връх няма защо да се защитава. Той е най-висок. Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш. Ако си най-високия връх, е свършено. Но също така, ако си и най-ниския връх. Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините. Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър. А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай. Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал. Нито един от вас не е сиромах. Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси. И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате. Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението. Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието. Тук един ден, една сестра седи, богата и казва: „Като мене няма друга. Онова, което аз съм преживяла, какво е? Вие сте големи простаци.“ На друга сестра казва: „Ти си много проста“, и идва тази сестра и иска да минава за бедна, не е бедна.

Когато Христос е казал на младия момък: „Иди, продай всичкото си имане“, ни най-малко не искаше да продаде материалните си богатства, но този момък имаше високо мнение за себе си, че е минал целия закон, а Христос му казва: „Откажи се от своето тщеславие и ела подир мене и слушай каквото ще ти кажа.“ Да се откаже от себе си, това беше много тежко за този момък, но все таки човек трябва да се откаже от себе си. Като дойде смъртта, ще му вземе тялото и той ще се откаже от себе си. Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци[3] на къщата разхвърлени. Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали. Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя. И Христос казва: „Да бъде Твоята воля“, и дойдоха сега новите порядки в Русия, да се отречат. Там има едно самоотричане.

Отче наш

12 година,
7-ма лекция на Общия Окултен клас,
2.XI.1932 г., сряда,
Изгрев, София

[1] скържав – свидлив, скъперник
[2] преискурант – ценоразпис, каталог с цени
[3] мертеци – (тур.) греди на къща или на покрив на къща

Любов към Бога / Люби Бога

Любов към Бога

Люби Бога