НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Проводници на Любовта / Пътищата на живота. (Кой може да обича.) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Проводници на любовта

Най-често използвани думи в беседата: може, светлина, сега, има, човек, ден, аз, живот, две, работа, мисъл, свят, знаеш, години, дете, очи, бог, кажете ,

Общ Окултен клас , София, 14 Октомври 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Тема за следващия път: "Произход на въшката."

Ще кажете, че темата е проста, лесно ще я напишете. Нещата са прости, когато човек има яснота в съзнанието си. Да мислиш, че като се разтоварваш, можеш да опростиш нещата, ти сам се заблуждаваш. Ако кредиторът опростява дълговете на своите длъжници, това значи, прощаване, т.е. заличаване на дълговете им. Да опростяваш живота си, това значи, да се помиряваш с трудностите, т.е. да спазваш закона на икономията. Мнозина мислят, че са пестеливи. Да отделяш от хапката си и да внасяш пари в банката, това не е опростяване на живота; това не разрешава въпросите.

Колко прави две по две? - Четири. Ще кажете, че и това е просто смятане. Две по две прави четири, но две и две е пак четири. Защо и при умножаването и при събирането получаваме все четири? Знаете само, че лесно се събират две и две и лесно се умножават две по две, но защо и в двата случая получавате четворка, не знаете. Ще кажете, че числата се събират лесно. Обаче, кои величини се събират лесно: живите, или механическите? Лесно е да съберем две царевични зрънца или две камъчета, но как ще събереш две кокошки или двама души? Кокошките слагаш в курника, но не си ги събрал. Двама души живеят в една къща, но не са събрани. Те могат да живеят заедно или доброволно, или насила, но това не е още събиране. Значи, има естествено и неестествено събиране. Ти можеш да приемеш една идея доброволно или насилствено. Това показва, че в живота и в природата съществуват два вида процеси: естествени и неестествени.

Често хората се спират върху въпроса, да вярват ли в Бога, или да не вярват. Кое от двете положения е естествено и кое неестествено? Ще кажат някои, че вярата в Бога е необходимост, както е необходимо слънцето за всички живи същества. Без слънчевата светлина и топлина няма живот на земята. Какво ще стане с вас, ако слънцето не изгрява цяла година? Какво ще стане с вас, ако гладът ви стигне до крайния предел? Казваш:"Прегладнях вече."Какво ще стане с тебе като прегладнееш? Ще заспиш. И без слънцето ще заспиш, както и без храна. Това заспиване подразбира спиране на растенето.

Смисълът на живота е в растенето. Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за тебе. Когато рисува някаква картина, художникът всеки ден прибавя по една малка чертичка към нея. И като погледнеш, виждаш, че е нарисувал човешко лице. Всеки ден по една чертичка, докато на шестия ден виждаш цяло лице. Казано е, че Бог е създал света в шест дни. Така се говори на децата, а възрастните, т.е. посветените под "шест" разбират не шест дни, а шест елемента. - Кои са тези елементи? - Това са дните на седмицата: понеделник, вторник, сряда и т.н. Християните считат понеделник за първи ден, т.е. първия елемент, а евреите започват от неделя - първият ден на Битието, първият елемент, с който е започнало създаването на света. Какъв елемент е неделята?

Като се говори за Бога, всички казват, че Той е вездесъщ. Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. - Защо? - Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под "небе" разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния.

Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. - Какво е тогава доброто? - Цялото на злото. Значи злото се отделило от доброто като от цяла единица и съставя негова половина. Доброто пък като цяло превръща всичко в добро. Българската пословица "Всяко зло за добро" има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание. - Кога се е създало злото? - Когато се е отделило от цялото, т.е. от доброто - основата на живота. Ако имате едно яйце, трябва ли да го делите на две части? Понеже в яйцето е скрит животът, нямате право да делите живота. Той е единен и неделим. Който се е опитал да раздели живота, той е внесъл злото в света. Всяко нещо, създадено от Бога, е единно, неделимо и, следователно, трябва да се използва както е дадено. Ако се опиташ да разделиш една своя мисъл, която съществува като зародиш в твоя ум, ти си извършил вече едно зло, което ще ти причини голямо страдание. Всяка добра мисъл е неделима величина, която само трябва да се сложи в действие, нищо повече не можете да правите с нея.

И тъй, съдействайте на доброто във вас да расте и да се развива. Само така то ще ви допринесе нещо. Сейте добри мисли и чувства в градината на вашия ум и на вашето сърце, както посаждате плодни дървета в градината си. Един беден човек, в продължение на десет години най-много, може да подобри материалното си положение. Достатъчно е да посее сто семки от доброкачествени круши или ябълки, за да се радва на техните плодове. Кажете ли, че това не е ваша работа, вие сами се спъвате. По цели дни седите и философствате върху въпросите, кой е създал света, защо го е създал, и мислите, че това е ваша работа. Това философстване нищо не допринася за растенето ви. С години наред изучавате животните, техния характер и произход, без да сеете нещо в градината си. Какво ще придобиете, ако изучавате характера на вълка, например? Друг е въпросът, ако изучавате характера на овцата. Вие отглеждате овце, имате отношение към тях. Всяка мисъл, всяко чувство, с които човек се занимава, оказват известно влияние върху него. Всеки предмет, който изучава, също оказва влияние върху него. Следователно, ако изучава вълка, ще се натъкне на известно влияние от него. Защо му е вълчото влияние? Работете с доброто, без да го делите, за да се намирате под неговото влияние. Работете с доброто като метод за самовъзпитание. Така ще се развивате правилно и ще вървите напред.

И тъй, работете върху истинското самовъзпитание с методи, каквито разумната природа дава. Един от нейните методи е обновяването. Човек се обновява, когато всеки ден внася в ума си по една нова мисъл и в сърцето си по едно ново чувство, които го повдигат. Нека всеки се запита какво ново може да внесе днес в ума и в сърцето си. Здравият мисли за богатство, да спечели нещо, с което да подобри живота си. За какво мисли болният? Като се върти на леглото по цели дни, той си мисли, дано намери лекарството, което ще му помогне да оздравее. Ученикът или студентът мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът. Той си мисли, колко добре ще бъде, ако по някакъв начин се добере до въпроса, който ще му се зададе на изпита. Както в училището, така и в живота, всеки ден си има определена програма, която трябва да се изпълни. Тя внася обновяване в човешкия организъм.

Някой се интересува от някакъв образ, иска да го изучи. Това е последна работа. Първо ще изучавате своето лице, както художникът постъпва, и ще наблюдавате, какво ново внасяте всеки ден. Оглеждайте се в огледало, както правят младите моми и момци, и си отбелязвайте всяка промяна, която става във вас. Младата мома се оглежда да види, има ли достатъчно пари, за да си избере момък. Така прави и младият момък. Така постъпва и гостилничарят, и онзи, който отива в гостилницата.

Гостилничарят вдига капаците на тенджерите, да види, достатъчно ли е яденето, да задоволи своите посетители. Посетителят пък постоянно отваря и затваря кесията си, да види, има ли достатъчно пари да се нахрани добре. В даден момент всеки човек се интересува от нещо специфично. Още със ставането си от сън, домакинята се интересува, кой от познатите или от приятелите и ще я посети този ден. Тя започва да чисти, да мие къщата си, за да задоволи своите гости и да им се хареса. Все трябва да ви посети някой през деня, или с мисълта си, или с чувствата си, или със своето физическо присъствие.

Какъв е моралът на съвременните хора? От какви принципи се водят те? Каквито да са принципите и възгледите им, те са отживели времето си. Те са за малки деца, но не и за възрастни. Обаче, има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: през очите на човека само светлината може да влиза. Допусне ли друго нещо, то ще му причини болка и страдание. Като влезе светлината през очите ви, ще и дадете широк достъп, ще я поздравите и ще се разговаряте с нея. Колкото време прекара при вас, тя ще ви остави своето благословение. Всичко друго, вън от светлината, няма достъп до вашите очи. Какво става с очите ви, като влезе малко прах в тях? Започват да сълзят, зачервяват се и, докато и последната прашинка не излезе, те не се успокояват.

Вторият принцип: през ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: през носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: през устата ви може да влиза само храна. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципите, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях. Някой се вслушва в думите на хората, безпокои се от това, което говорят за него, и губи разположението си. - Защо? - Защото е дал път на шума, а не на звука. Всеки шум, който се докосва до ушите, може да ги разстрои и да внесе известна дисхармония в човешкия организъм. Звукът представлява хармонични трептения на разумна сила. Който го приема правилно, той се ползва от неговото благо. Като знаете това, възприемайте чистите трептения на звука, а се пазете от шум, предизвикан от непроверени слухове. Че някой казал нещо обидно за вас, това да не ви смущава. Приемайте нещата направо от техния източник, от автора им. Когато звукът от някой източник влезе направо в ухото ви и се разговаря с вас, вие си съставяте истинско понятие за нещата. Казано е в Писанието, че в съдния ден ще отговаряш за всяка празна дума. Затова, ако искаш да приемеш някаква светла мисъл, иди при автора, от когото тя излиза, и приеми светлината чрез очите си; след това ще чуеш, какво говори, и ще възприемеш звука чрез ушите си. Така ще имаш ясна представа за неговата мисъл, за това, което го движи в живота му. Ако Духът, Който е живял в Христос, не ви предаде своята мисъл, никога не можете да разберете Свещените книги. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христос, но продължава да се проявава и до днес. Кой е същественият въпрос, който ви занимава днес? Какво трябва да правите, за да се развивате правилно? На първо място трябва да отворите очите си за възприемане на светлината, ушите си - за възприемане на звука, съзнанието си - за възприемане на разумността. Този е пътят за повдигане и обновяване. При това, всеки трябва да знае, колко светлина, колко звуци и колко въздух трябва да приеме в даден момент. Дойдеш ли до истинската мярка, ще знаеш, че нямаш право да делиш нещата. - Нали трябва да делим благата си със своите ближни? - Ще отделяш от благата си, но няма да ги делиш. Ако имаш две ябълки, ще дадеш едната на своя ближен, но половинка ябълка нямаш право да даваш. Казват, че някой дели хапката си на две със своя ближен. Това е фигуративен език. В същност, всеки трябва да споделя благата си с хората, но не и да ги дели. Светлината, топлината, звукът идват непреривно, без прекъсване. Могат ли да се делят? Как ще разделиш въздуха, водата, светлината и топлината? Природата си служи с цели числа, а не с дробни. Тя не дели величините. Казват, че отделили детето от майката. Това е невъзможно. Никой не може да отдели детето от майката. Временно детето може да се отлъчи от майка си, т.е. да се отдалечи от нея, но в никой случай не може да се отдели. Между майката и детето съществува тясна, неразривна връзка, която никой не може да скъса. На същото основание, казвам: Никаква сила в света не е в състояние да отдели човека от Бога. Какви усилия не е правил дяволът, но и до днес не е могъл да отдели човешката душа от нейния Създател. Какви обещания не е давал на човека, какви залъгвания, какви надежди не му е давал, но и до днес не е успял. И дяволът, като вълка, хваща човека и го изяжда, с цел да го отдели от Бога, но в края на краищата, се вижда принуден да го повърне и изхвърли навън цял, неповреден. Никой не може да отдели човека от неговия Създател.

"И отдели овцете от козите." Това е алегория, защото, всъщност, овчарят пасе заедно овцете и козите - не ги разделя. Козите причиняват пакости на дърветата, гризат младите им клончета. Не е нужно външно да се отделят овцете от козите. Достатъчно е да се осигурят на всички същества специални условия, всеки да прояви своята природа. Ако това се отнася до овцете и козите, колко повече е нужно за хората. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука, която да подобри техния живот. Въпреки това, те не търсят такава наука, но искат да бъдат обичани. За да те обича някой, трябва да знаеш закона, да се превърнеш на светлина и така да влезеш в очите на своя възлюбен. После, да се превърнеш на слово, чийто звук, да мине през ушите на твоя възлюбен. И най-после, да се превърнеш на въздух да влезеш през носа на този, който те обича. Който не може да се превърне на светлина, на звук и на въздух, за да влезе в своя възлюбен, неговата любов не е истинска.

Любовта трябва да прониква в човека, а не вън от него. Остане ли отвън, това не е любов. Колкото и да ви се говори за любов, не се ли проявява тя като светлина, звук и въздух, не разчитайте на тази любов. Христос казва: "Аз съм виделината на света." Значи, Той се превръща на светлина и така влиза през очите на хората. Така, именно, Христос изявява любовта си към хората. Който има любов в себе си, той може да се превърне на светлина и на слово, да мине през очите и ушите на онези, които люби и които го любят. Който няма любов, не може да се превръща на светлина. Следователно, той е човек с обикновени разбирания. С такива разбирания не може да се влезе в Царството Божие, между ангелите. - Какво представляват ангелите? - Те са същества, които се превръщат на светлина и влизат през очите на хората, да ги възпитават. Велико изкуство е да знаеш, как да се превърнеш на светлина. Това е учението на ангелите. Чрез него те искат да напътват хората към реалността на живота. Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер. Това е действителност, която може да се провери. Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.

И тъй, новото, към което се стреми човешкият дух, е да придобие изкуството да свети. - Как се постига това? - Има много начини, но трябва да се започне с малки опити. Ще правите малки опити, без да очаквате големи резултати. Например, ще дам на всички по две семенца - житни, царевични или други някакви, да ги посадите в земята. Който е готов да учи, веднага ще ги посее и ще наблюдава, какво ще стане. Обаче, който има голямо мнение за себе си, ще каже: Чудно нещо, свършил съм два факултета, имам много знания, пиша върху важни въпроси, и след всичко това, ще се занимавам с дребни работи - да посаждам семена. Това не е моя работа. Аз имам велико предназначение. - Какво е твоето предназначение? Ще разискваш върху въпроса, как е създаден човек и защо е създаден. И ангелите не разрешават този въпрос, а един обикновен учен, с два факултета, се заел с разрешаването на един от най-трудните въпроси. Вземи двете семенца и ги посади, сам да видиш, колко си учен. Ако ги посадиш правилно и получиш добър резултат, наистина си свършил два факултета. Ако не получиш никакъв резултат, нищо не си свършил.

Човек може да свърши един факултет само в един момент, а може да го свърши и в сто години. Това зависи от разбирането му. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция; чрез последователно възприемане, за което са необходими четири-пет години усилена работа и най-после, чрез постоянно повтаряне на заученото, за което са нужни десетки години. Има хора, които прекарват почти целия си живот в университет, искат да придобият много знания. Казват, че един студент, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг. Когато го запитали, ще излезе ли някога от университета, той казал, че ще учи до края на живота си.

Следователно, ако за обикновеното знание трябва да посветиш цял живот, може да си представите, колко време е нужно за придобиване на духовното знание. Човек едва е започнал да мисли за изкуството да се превръща в светлина. Придобие ли това изкуство, той ще може да приложи любовта по нов начин, ще си създаде нови, правилни отношения с хората. - Възможно ли е човек да се превърне в светлина? - Възможно е, разбира се. Как ще си обясните радостното състояние, което сте придобили при светлината на някой човек? Вървите по улицата замислен, съсредоточен в нещо; срещате един човек, който не ви казва нищо, само се разминавате с него. Обаче, веднага се изпълвате с радост, чувствувате се разположен, готов на всякакви услуги. - Коя е причината за това? - Човекът, когото сте срещнали, ви обича и, без да знаете, той прониква във вас като светлина. Щом възприемете неговата светлина, вие се изпълвате с радост, сърцето ви се разширява, умът ви се пробужда и лесно решавате въпросите си. Значи, където е любовта, там е и светлината. Отворете се за Божията Любов, за да се превърнете на светлина и да помагате на ближните си. Ако не срещнете човек, който ви обича, вие дълго време ще носите скръбта си. Всеки е имал такава опитност. Помнете: когато сте радостни, срещнало ви е същество, което ви обича. То е предало любовта си към вас чрез светлината, която излиза от него. Любете и вие, за да предадете любовта си на другите хора. Един ден, когато ви срещне Христос, ще ви пита: Научихте ли закона за превръщане на любовта в светлина? Можете ли да си служите със светлината, като проводник на любовта?

Казано е в Писанието: "Невъзможното за човека е възможно за Бога." Следователно, истински вярващ е онзи, който вярва в невъзможното. Да вярваш във възможното, това е лесна работа, това още не е вяра. Да вярваш в невъзможното, в неразбраното, това подразбира истински човек. Ако каже някой, че светът бил създаден от яйце, ще започнат да разискват, какво е било това яйце, как е възможно целият свят да е бил под крилата на една птица, каква е била птицата и т.н. Учителят се справя лесно с децата, но как ще се справи с възрастните? Като отиде между децата, той започва да разказва, как Бог създал една голяма кокошка и под крилата и сложил много яйца, върху които тя лежала 25 дни. От тези яйца започнали да излизат звезди, слънца, планети, растения, животни, докато най-после, в последния, т.е. шестия ден, излязъл човекът. Децата се радват, че научили нещо ново и разказват на майките си, на по-малките си братчета и сестричета, как бил създаден светът. Възрастните, обаче, веднага се запитват, кокошката ли е създадена първа, или яйцето. Всички философи разглеждат този въпрос, но никой не е дошъл до истинското му разрешение. Неразрешените въпроси причиняват страдание, а разрешените - радост.

Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. - Добре беше при майка ми; там нямаше страдания. - Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. - Тежък е животът ми. - Ще работиш - смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. В същност, причината е по-дълбока. Думата "изпъждане" е силна, може да се замести с "раждане". Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си. - Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи.

Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл. Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности.

И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.

Задача: цяла седмица мислете върху светлината. Обърнете се към бога с дълбоко, искрено желание да ви помогне да се превърнете на светлина. Не казвайте, че сте грешници, че това е невъзможно за вас. И Сара не повярва на думите, които ангелът и каза, че ще роди син, и се засмя. Тя каза: "Аз не родих, когато бях млада, че сега, на 90-годишна възраст, ще родя." Кажете си: "Незнайни са Божиите пътища." Защо и ти, ако си грешник, не можеш да се превърнеш на светлина? Ако някой те нацапа с катран, грешник ли си? Така ли си роден? Вземи чиста вода в легена и се измий добре. Чистото никога не може да се опетни. От хиляди години дяволът търси начин да опетни човешката душа, но и досега не е успял в това. Тялото може да се опетни, главно отвън, но човешката душа - никога. Няма начин, по който може да се опетни човешката душа. Тя всякога е била чиста и завинаги ще остане такава.

Желая на всички да се превърнете на светлина. Това е новото, което иде вече в света. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Да вярваме ли? - Вярвайте и не се страхувайте от нищо. За Бога всичко е възможно. Потърсете Го, както детето търси своя баща, и Му благодарете, че и вас е имал предвид. Когато създавал вселената, Той имал предвид и човека, дал му всички условия да расте и да се развива, да придобива знания. Бъдете живи деца, а не мъртви, да запазите връзката си със своя велик Баща. Така ще създадете новото общество, на което членовете ще бъдат носители на светлина. Светът се нуждае от нови хора - хора на възкресението, граждани на Царството Божие. Силата, знанието и богатството са за вас. Вървете напред, в новия път на светлината. Само така можете да преобразите живота си, да приемете първичната форма, която Бог е замислил преди създанието. Човек е дошъл на земята да бъде съработник на Бога, а не да страда и да се радва. Страданието и радостта са второстепенни неща. Първото е работата: да работиш така, че да се превърнеш на светлина и на топлина, за да се учиш и да любиш.

Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Каквато работа и да свършите, все ще внесете малък тласък в космоса.

Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат. В любовта е животът, в мъдростта е светлината,в истината е свободата.


3. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1931 г., София. – Изгрев.

Пътищата на живота. (Кой може да обича.) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух

Най-често използвани думи в беседата: може, светлина, сега, има, човек, ден, аз, живот, две, работа, мисъл, свят, знаеш, години, дете, очи, бог, кажете ,

Общ Окултен клас , София, 14 Октомври 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

Пишете втора тема: "Произход на въшките".

Не разрешавайте много лесно работите, защото който опростява живота си - за опростяването яснота трябва да има голяма. Да има човек по-малко товар и да опростотворява човек нещата, ни най-малко не разрешава въпроса. Защото, щом опростотворява, значи или да опростя, да отплащаш. Когато имаш от много хора да взимаш, с Всички си се скарал, че трябва да взимаш, но почваш да затриваш. Имаш да взимаш, питаш колко имаш да даваш. "Продавам." Зачеркваш, задраскваш, задраскваш - така има смисъл. Това значи да опростяваш живота си. Да направиш голяма икономия, да се помиряваш. А не от себе си да печелиш, че да тургаш в банката. Тази икономия ни най-малко не разрешава въпроса.

Сега защо 2 по 2 правят 4? Вие две кокошки на едно място може ли да съберете? Вземете да ги турите на едно място, че да се слеят една в друга. Да ги съберете, това не може. Вие може да ги турите В курника вътре. Не казвате - събрали сте кокошките вътре. Това не е никакво събиране. Защото по този начин се събират само механически нещата. Две зрънца царевица или две камъчета може да ги събереш. Вие често казвате, че живите хора и те се събират. Ако те сами се съберат, ако те имат желание да се съберат, добре. Но ако насила ги накарате и ги съберете, това събиране ли е? Никакво събиране не е. Тъй щото има нормално събиране и ненормално събиране. Ако тебе ти се налага известна идея на ума, без ти да я искаш, това не спада към ония нормални процеси.

Сега ние често се спираме върху идеята, да вярваме в Бога. Хубаво, но какво трябва да разбирате под тези думи? Значи в дадения случай Бог е една необходимост заради нас. Слънцето е една необходимост заради нас, за да приемаме достатъчно светлина и топлина, за да можем да живеем на земята. Представете си сега, че това слънце изчезне и не изгрее за цяла година. Тогава къде ще бъдете вие? Ако слънцето не изгрее, ще спите. Нищо повече. Ако човек съвършено изгладнее, ако гладът достигне до крайния предел, какво ще стане с човека? Когато човек прегладнее, какво става с него? Аз искам сега да подведа всички тия понятия, които имаме, към сегашното наше състояние. Защото всеки един човек трябва да расте. В растенето е смисълът. И ако днес не се прибави нищо в нашия растеж, то денят е изгубен. Трябва да се прибави каквато и да е малка част.



Да допуснем сега, че аз пиша едно - I (1). На втория ден изпиша една хоризонтална чертица — (2). Това е урокът ни сега. На третия ден - трета черта, на четвъртия - четвърта, петия и шестия ден. С тази чертица излиза това лица. (Шест е създаването на Битието.) Битието в шест дена не е станало. Тъй се говори на децата. Бог е създал света в шест дена. С шест елемента е създал света. Съществени елементи са били. Всеки един ден е един елемент. Значи с шест елемента е създаден светът. Кои са тия шест елемента? Понеделник - един, вторник - два, сряда - три. Това е по християнски. Ако с по еврейски, от неделя трябва да се започне, защото машата неделя е еврейският понеделник. Та шест елемента - преведете ги сега.

Какъв елемент е неделята? Какво е направил Бог в неделята, в първия ден? Сега всичките хора имат това понятие за Бога, всички казват - Бог е вездесъщ. После питате къде е Бог. На небето. Щом е Бог на небето, той не е вездесъщ. Небето е понятие, което включва зимата. Значи под думата "небе" се разбира това, което обгръща всичко. А ние като кажем "небе", това е този покрив отгоре. А под "небе", това е понятие, което обгръща нещата, включва всичко в себе си. 11онеже ние сме механизирали нещата, считаме, че небето е горе. А вечността включва всичко. Вечният живот включва обикновения живот. И обикновеният живот е част от вечния живот.

Що е цялото? Аз го определям - злото е полови- мата на доброто. Що е доброто? Това е цялото на злото. Тогава какво ще ме разберете? Що е злото? Половината на доброто. А що е доброто? Цялото на злото. Нали имате сега да превърнете цялото на злото. Какво подразбирате вие? Да вземем сега първото, половината на доброто. Имате ред понятия, от които може да изваждате доброто. Може да се премахнат ония смущения, които са в ума ви. Някой път хората се спират върху отделни понятия. Ето каква е идеята сега. Казват, това е работа. От тази работа ще излезе нещо. Когато всяка една мисъл стане разумна работа, и всеки ден все ще се появи нещо, и ще се яви някакъв образ у човека. Сега ще оставим това.



Сега какво може да бъде това? Да кажем, че е едно яйце. То не е правилно, защото долната част трябва да бъде по-голяма, а горната - по-заострена, както обикновено поставяш децата. Ако това яйце вие разделите на две, вие ще направите едно зло, защото животът, който е вътре в това яйце, ще се повреди. Това е едно зло. Това е едно зло, ако разделите нещата, които Бог е създал, които трябва да се оползотворят.

Ако ти разделиш една твоя мисъл, която Бог е създал като зародиш, ти си направил едно престъпление. Без да знаеш, ти си направил едно зло. И след като си направил едно зло, ти ще почувстваш една скръб. Някой ще ти каже, или да допуснем, тук, на земята някой дойде и ти каже: "Защо счупи шишето?!" и целия ден той не може да ти прости. Или: "Защо ти развали тази мисъл?" В дадения случай вие сте направили нещо и мислите, че никой не ви е видял. Мислите, че сте сам, но ви е мъчно. Никого не виждате, и пак ви е мъчно.

Да кажем, имате един неприятел. Кажете му една дума и като се върнете, ви е мъчно. Една дума има, която вие сте отделили. Казвате: "Тази дума не трябваше да я кажа." Вас ви е мъчно за думата.

Казвам, всяка една хубава мисъл не трябва да се дели. Тази мисъл трябва да се тури в действие. Съдействайте доброто, което е у вас, да расте и да се развива. Ако това добро се развива, то ще ви допринесе на вас. По същия закон - ако вие посеете, да кажем, сто семенца от круша, вие сте един бедняк, но тия сто круши след десет години те ще подобрят вашето положение. От сто дървета круши ако вземете по сто килограма круши след десет години, сто по сто колко правят? Десет хиляди килограма по десет лева? Сто хиляди лева. Ето, икономическият въпрос ще се уреди. Но ако вие си кажете тъй: "Кой ще му гледа сега да сее круши. То не е наша работа." Но всеки ден седите и философствате кой създал земята, защо я създал. После еди-коя си държава как е направена, изучавате историята. Пишете историята, но не сеете нищо. Или изучавате животните, характера на вълка или на лисицата, или на някой червей.

Питам, ако един човек изучава характера на вълците, какво ще придобие? Да изучаваш характера на овцете, донякъде е полезно, понеже, ако ти си овчар и ако изучаваш техните нрави, все ще придобиеш нещо. Те имат отношение към тебе. Всякога в живота това, което изучаваш, то ти влияе, и ти му влияеш. Всеки предмет, всяка мисъл, с която ти се занимаваш, все ще окаже известно влияние върху тебе. Живите предмети, с които ние се занимаваме, винаги ще окажат известно влияние върху нас.

Та аз искам да ви наведа върху истинския начин за самовъзпитанието. Всеки ден трябва да си внесете известни нови предмети във вашия ум, за да го обновят. Запример за днешния ден какво трябва да се внесе в ума ви? Дайте сега едно мнение. Който от вас е най-учен, да даде едно мнение какво мислите за днес. Това е новото. Аз зная какво искате днес. Някой казва: "Парички да имам - петдесет-шестдесет хиляди лева, стотина хиляди лева. Ще си направя една къща, един апартамент. Хубаво ще се обзаведа, хубаво ще бъда облечен." Това е новото. Петдесет-шестдесет хиляди лева. Нрави сте. Здрав сте, но онзи, който е в болницата, коя е най-важната мисъл за него? Той седи и се обръща на една страна, на друга страна, и казва: "Трябва да изпрати Господ някакъв лекар, да ми даде някакво лекарство." Той седи и си въобразява. Ако е паралитик, ако го боли сърцето или има главоболие, стомах и прочие. Онзи ученик, който иска да дава изпит, някой студент, казва: "Да мога да улуча онази тема, която ще ме пита професорът. Ама ще я науча наизуст, че като изляза, наизуст ще му я кажа."

Това са специални понятия, които в даден случай нас ни интересуват. Но всеки ден си има своя програма. 1/1 в една окултна или божествена мистична школа всеки ден трябва да се знае новото, което ние трябва да имаме предвид, за да внесе това обновяване. Някой ден, да кажем, че ви интересува някой образ. Няма какво да 6и интересува това, но трябва да ви интересува вашето лице - дали правите прогрес. Нали вие, сестрите, си имате огледала. По-старите се оглеждат, но по-младите по двайсет пъти се оглеждат. Защо младите се оглеждат, а старите не се оглеждат? Много естествено. Гледам, някой се приближава при гостилницата. Иска да яде. Току бръква в джоба си, изважда кесията си - дали има пари. И тази мома се оглежда - ще дойде момъкът, казва, гостилничарят пак оглежда тенджерите, че като дойдат гостите, ще има ли достатъчно ядене.

Това е сега само за сравнение. Тази мома има известна идея в ума си. Тя иска да се понрави на момъка. Вземете в една чиста форма или в един дом - дойдат ви гости. Вие искате да се представите. Като дойдат тези ваши приятели или познати, вие ще измажете къщата си, ще изчистите всичко, ще се облечете хубаво. Защо правите това? Искате да се представите на вашите приятели, да се понравите, те да останат доволни от вас и вие да останете доволни от тях. И трябва да ни дойдат гости.

Сега кой е истинският морал в света, с който вие трябва да си служите? Кои са истинските максими, с които вие трябва да се ръководите? Да вземем сегашните максими. Те са важели едно време. Тогава вие ще пазите първата максима - през очите ви само светлината трябва да влиза. Опита ли се друг предмет да влезе в очите ви, веднага той ще ви причини болка. Докато вие през очите си ще възприемате само светлината, вие имате една мярка. Като дойде светлината през очите ви, ще й отворите, ще кажете: "Добре дошла!" Тъй ще я поздравите вие. И като дойде тя, вие ще бъдете облечени по всичките правила. Ще я поздравите и целия ден ще се разговаряте с нея. Ако речете да се разговаряте с някоя малка прашулка, без да я каните, вие ще се безпокоите и ще искате да я махнете. И тя иска да влезе в окото ви - ще кажете ма вашите слуги да я извадят навънка, ще й кажете: "Това място не е заради вас."

През ушите ви само звукът трябва да влиза. Докато вие приемате звука през ушите си, вие ще бъдете спокойни. И само въздухът може да мине през носа ви. Мястото на въздуха е - през носа трябва да мине. А за храната единственото място - тя трябва да мине през устата. Това са максими, които Господ ви дава. Храната - през устата, въздухът - през носа, звукът през ушите, и светлината - през очите. Преведете ги сега. Вие имате вече правила, по които човек трябва да се ръководи. Ще дойде някой, ще каже: "Как може звукът да влезе през твоите уши?" А ти ще кажеш: "11якой си чул, че еди-кой си какво казал."

Казвам, действително ли звукът влезе през твоите уши? Ти възприе ли звука? Звукът е един почетен ангел, един разумен ангел. Ти посрещна ли го добре? Беше ли облечен тъй хубаво? Разговаря ли се с него хубаво? Той седя ли целия ден? Ти казваш - дошъл някой, казал нещо. Това не е никаква философия. Кой какво е казал, това са празни работи. Ти от автора трябва да учиш. Че някой си дошъл, че еди-кой си американец дошъл. Вестниците писали тъй, но ти не си видял този американец.

Когато този ангел през твоите уши влезе, през твоята душа, и се разговаря с тебе, ти вече имаш едно истинско понятие, а всички други неща, те са второстепенни. И казва се: "За всяка празна дума, която ти не си чул, а си я взел от другите, ще даваш отговор в съдний ден." Това не е авторитет. Ти от авторитет трябва да имаш една мисъл, постъпка. Ти след като чуеш един философ, най-първо ще дойде светлината на професора в очите ти. Ти ще четеш неговата книга. Ще дойде светлината и тя ще поясни какво е мислил философът. След това ще дойде този, който е диктувал на философа тази философия. Ангелът ще дойде и ще ти обясни какво е писал в книгата. Така се обяснява и Свещената книга. Ако онзи, който е диктувал на пророка, ако този професор, който е писал, или каквото Христос е казал, ако този дух, който е бил в Христа, не дойде да ти обясни на тебе, ти всякога ще бъдеш в едно неведение какво е искал да каже Христос.

Сега кой е онзи същинският въпрос, за да прогресирате? Разумното слово, мощното слово, с което целият свят е станал. Ако вие с вашето ухо не сте разбрали, подразбирам - ако вашият ум не се е събудил или вашето съзнание не е готово да възприеме това мощното, Божественото, ако вие постоянно се съмнявате в себе си или се съмнявате в Бога. Дойде една мисъл, че се съмнявате в себе си. Тази книга в дадения случай бяла ли е, или не. (Учителят показва бялата си вълнена дреха.) Дъската каква е? Черна. Е, какво трябва сега за бялата книга? Онова, което е написано на бялата книга (рисувателният лист на дъската), право ли е? Половината на доброто зло ли е? Възражение. Ако аз взема една ябълка, че я разрежа наполовина и дам половината на тебе, има ли зло в това? За да изядеш ябълката, ти никога нямаше право да разделяш една ябълка и да даваш половината на някого. Природата никога не позволява да разделяш една ябълка и да даваш половината. Казват - човек от хапката си дава. Ти нямаш това право. Никой не ти е дал това право. То е едно твое присвоено право. И следователно ние обръщаме и казваме: "Поне половината от хляба си дай." Но това са наши порядки на нещата. Ти като дишаш, аз ли трябва да давам разпореждане кой въздух трябва да възприемеш? Или светлината, която идва при тебе, аз ли трябва да я меря? Колко светлина трябва да влиза в очите ти? Или пък звука - аз ли трябва да го меря, колко звук трябва да влиза в ушите ти?

Никой няма право да дели, да мери. Има известна максима. Светлината иде целокупно, въздухът иде целокупен, ти не можеш да го делиш. В природата нищо ме може да се дели. Деление - както го казват - отделили детето от майка му, нали тъй. Може ли някой да отдели детето от майката? По никой начин не може да се отдели детето от майката. Ако ти в тази смисъл го отделиш от майката, то ще умре. Може временно то да се отлъчи, да напусне майка си, но има една вътрешна връзка между детето и майката, която е свързана, и никой не може да я скъса.

Сега имайте предвид, ако всеки нас може да ни отдели от Бога, тогава нашата работа е свършена. От Бога тебе никой не може да отдели. Хиляди години как дяволът се опитва да отдели човека от Бога и какви ли не работи внася в живота на човека, съмнения, залъгалки и прочие. Какво не е правил да ни отдели от Бога, но нищо не е успял. Той като вълка ще те отдели, ще те изяде, но ще дойде Господ, ще каже: "Къде е моето дете?" Той казва: "Не зная." Но като го хване коремът, почне да се свива от болки, върти се, върти - човекът излезе пак цял. И дяволът каже на Господа: "Той се вмъкнал в корема ми този човек." И Господ каже на дявола: "Дръж си устата затворена."

Сега това е алегорично, че отделили овците от козите. Но овчарят не е отделил овците от козите. Кози и овци все заедно вървят. Козите са вредни, че някой път огризат корите на растенията. Не пасат трева - и затова правят пакост и опасват се някои от тях

Казвам ви сега, трябва ви една наука, чрез която да можете да съградите вашия живот. Вие искате някой да ви обича, нали така. Но вие искате нещо невъзможно. Друг иска вие да го обичате. Има един начин за любовта. Аз зная за любовта как разбирате вие. Между вашето разбиране и това, което е вътре в Божествената школа, има грамадна разлика. Толкова голяма разлика, както от земята до небето. За да обичаш някого или за да те обича някой, непременно трябва да знаеш закона, трябва да се превърнеш на светлина и като ангел на светлината да влезеш през очите му и да идеш на гости. За да те обича някой, той като някой ангел на словото трябва да се превърне на звук, да влезе през ушите ти или като въздух да влезе в тебе през носа ти, или като звук през ушите ти да влезе като слово. Ако той не може да се превърне така, това не е никаква любов. Вие някой път искате някой да ви обича, но той трябва да се превърне на светлина, на въздух и звук. Вие няма да го виждате отвънка, отвътре трябва да влезе. Не влезе ли вътре, ти го дръж отстрани. Нека снема и звездите от небето, ако иска, но той няма никаква любов към теб. И не може да има. Той не ви обича.

Аз зная кой не ме обича. Който не може да влезе като светлина през очите ми, той не ме обича. Ако аз не мога да се превърна на светлина и да вляза през очите му, и аз не го обичам. Че това е морал. Ако вие не можете да станете на светлина, казва Христос: "Аз съм светлината на света." Значи виделина, която може да влезе през очите на хората, обича хората и се превръща на светлина, понеже ги обича, на светлина може да се превърне. И всеки, който има любов, той може да стане светлина, и на слово може да стане.

Сега вие може да вземете буквалната страна на въпроса. Но това трябва да бъде една максима на живота. Според сегашните схващания, понятия, ако вие идете на небето, вие ще имате един обикновен живот като тук, на земята. Няма да видите никакви ангели. Ще ги виждате и с бради, и без бради. Тогава и тук има такива ангели без бради и с бради. Всяка една жена е ангел без брада и всеки мъж е ангел с брада. Но никакво понятие за ангелите вие не ще имате. Един ангел, който ще яде и пие, един ангел, който ще се кара, че имал да взема стотина лева от този, от онзи, това ни най-малко не е ангел. Ангелът се занимава със светлината. Той изучава тепърва едно от великите изкуства - да се превръща на светлина. За да може да влезе през очите на хората и да ги възпитава.

Какво учат ангелите? Учат превръщане в светлина. Голямо изкуство е това, да се превърнеш ти на светлина. Вие изведнъж ще кажете в ума си: "Аз да стана на светлина - нищо не е това. Тогава накъде ще ида, че от мене какво ще стане." Та всеки един от вас, ако може да се научи да стане светлина, вие вече влизaтe в реалното на живота. Тогава тялото ви ще има реалност. Реалност не можете да имате дотогава, докато вашето тяло не може да се превръща на светлина или светлина да излиза от това тяло. То е обрече-но на смърт. Че този закон е верен, светиите, които двайсет години са живели в горите, те донякъде са почнали да придобиват светлина. Един светия след като е седял двайсет години в някоя гора, вечерно време ако вие се приближавате до това място, ще видите, че това място се осветлява от светлината, която излиза от този светия. И като ходите е него, пътят ви се осветлява. Това е действително. Не е само алегория. И у човека трябва да се усили неговата светлина, да почне да излиза от него светлина. Вие сега носите свещи, от които излиза светлина. Но от човека трябва да излиза светлина. Откъде? Той трябва да свети първото нещо.

Та сега новото. Това е изкуството да светите. Казвате: "Ама как ще стане това?" Може да ви кажа и трябва да го направите. Сега ние ще почнем да правим някои малки опити. Но не очаквайте изведнъж грамадни резултати. Да кажем, може да направите един опит. Дам на всеки един от вас по две зрънца царевица или жито, или от ябълка, или какъвто и да е плод. Вие сте свършили два факултета. Казвам, ще идеш, ще направиш две дупки, ще туриш тия две семенца вътре. 11ищо повече. Ти ще кажеш: "Как! Аз, човекът, толкова знания имам, толкова книги съм чел! - Хвърля ги: - Нeкa ги сее друг. То не е моя работа да засаждам. Аз имам велико предназначение в света." Ти седнеш и почнеш да пишеш политическа икономия или почнеш да пишеш за произхода, какви са били съображенията на Бога, че създал човека. Виж го човека. Този въпрос ангелите не го засягат, а човекът с два факултета иска да разреши един велик въпрос за произхода на човека и дълбоките причини - за какво и защо Бог създаде човека.

Казвам, ти посади двете зрънца. Тебе ти казват, като вземеш двете семенца, те са двата факултета в тебе. Ако знаеш как добре да ги посадиш, добре. Ти си свършил два факултета. Ако не знаеш как да ги посадиш, никакви факултети не си свършил. Един факултет аз мога да го свърша мигновено, в един момент. Пък може и един факултет да го свърша в сто години. Но свършването, това е въпрос на разбирането. Има три начина за свършване. Единият път е на прозрение, на вдъхновение. Другият път е естествен. Три-четири години ще учиш, или пет, шест или седем години. А третият начин е повторение - с десетки години. Сега във вестниците турили, че един петдесет и пет години е бил в университета. Един студент имало на седемдесет и четири години. Петдесет и четири години все следвал в университета. Толкова му се понравило студентският живот и казал: "Искам целия си живот да прекарам все в университета." В Германия било. Доколко е вярно, не зная.

Та казвам, тепърва трябва да научите онзи закон, да можете да се превръщате на виделина вътре, и тогава ще се образуват тия новите отношения, новата любов вътре. Сега, щом се говори за любовта, веднага изпъква едно еротическо чувство. В какво чувство може да се превърне онова чувство - онзи, който те обича, да влезе вътре в тебе. Това всякога ние го чувстваме като светлина. Какво престъпление има в това? Когато някой ни обича - някой път има хора, същества в света, които ни обичат, на земята ходят те в плът, - та когато някое същество, което ходи на земята, ви срещне, него ден - вие не го познавате, той няма да ви каже нищо, но целия ден вие сте радостен, ме що вътре във вас като че пърка. Срещнал ви е той, Име ме го знаете. Пък някой ден, когато не ви срещне, вие сте тъжен, мъчно ви е, като че някой камък е паднал отгоре ви. Тази опитност вие я имате. Но всякога, когато имаме известна радост, положителното е, че ни е срещнало едно от тия същества на светлината и ние се радваме на неговото присъствие. Та казвам, същият закон е и за вас. Като идете на небето, Христос ще ви попита: "Учихте ли се да ставате проводници на светлината?"

Сега какво разбрахте? Силата на вярата седи в това, да вярваш в невъзможното. Всеки един човек, който вярва във възможното, той има слаба вяра. А всеки, който вярва в невъзможното, има вяра. Вярваш не в разбраното. Ако ще вярваш в неразбраното, има вяра. Ако вярваш в разбраното само, това не е вяра. Две и четири, това не е вяра. Не ви казвам, че от едно кокоше яйце е станал светът. В случая вече вяра има. Това яйце се увеличавало, увеличавало и най-после станал светът. Че как целият свят да бъде под крилата на една кокошка? Сега ще се яви някой и на децата ще разправя: "Слушайте, деца. Едно време Господ създал една голяма кокошка. Толкова голяма, че всичките звезди, всичко, и хората, бяха под нейните крила и тя ги излюпи." Всички деца са весели. Като се върне детето, казва: "Мамо, знаеш ли какво каза учителят? Целият свят е създаден от една кокошка."

Това е вяра. Детето вярва - от кокошка е станал светът. Това е окултно твърдение, философите, като не разбират тази дълбока тайна, казват: "Кокошката ли е била по-напред, или яйцето?" А онзи учител разправя на децата: "Господ създал най-първо голямата кокошка и под нейните крила турил целия свят - и звездите, и планетите. Турил Господ всичко това под кокошката." Учените хора разправят - въртели се яйцата, мърдали се оттук-оттам, а кокошката седяла двайсет и пет дена. На двайсет и петия ден почнали всички да се излюпват. Човекът най-после се излюпил. Много дебела му била черупката, та едва на шестия ден (след тези двайсет и пет дена). Той не е искал да излезе от черупката навънка, та едва на шестия ден той е излязъл.

Та сега ще ви приведа пример, който трябва да остане в ума ви. Ако имате едно дете и не го изпъдите из къщи навънка, да го изпъдите от вас навънка, то човек няма да стане. И ако не го изгоните, вие ще направите едно престъпление и за себе си, и за него. Ще го изгоните, ще го нахукате: "Навънка ще излезеш - ще му кажеш, - не искам в мен да живееш." Вие ще кажете: "Ти си много жесток човек." Не, аз разсъждавам много здраво. Ще го изпъдиш. Ако майката не изпъди детето след девет месеца, и тя, и то ще умре. Нищо повече. Ще гб изпъдиш: "Ти толкова месеца живееш. Отсега нататък - на работа." Тя като го изпъди, че и тя ще се освободи, и то ще се освободи. Но в това изпъждане - вие го наричате раждане, седи неговото спасение. Всякога в страданията на живота вие сте изпъдени. Държал ви е Господ, казва: "Вънка ще работиш!" Ще се стегнеш. Ти се свиваш и казваш: "Много хубаво ми беше при майка ми." Сега ще се спретнеш, ще работиш. "Стяга ми се сърцето" - казваш. Не, ще работиш. Това е философия на живота. Че ако ти не си в състояние да изпъдиш една своя мисъл навънка, за да живее, и ако ти не я оставиш изпъдена, тя ще умре. Ще я изпъдиш навънка да работи.

Казвам, не е лошо по някой път да те изпъдят. И когато Господ изпъди извън рая човека - аз имам и друго разбиране за човека, онова богословско разбиране, съгрешаването - то са други начини. Ще изпъдиш - сега това е в мека форма. Ще родиш нещо. Ще го изпъдиш. Ако ти не родиш нещата навреме, ти се осъждаш на страдание. Ще работиш.

Сега другото положение. Ти казваш: "Ама аз не съм женен." Не се лъжи. Няма нито един, който да не е женен. Ама съм бил. Няма никой, който е сам. Ще раждаш и по едно, и по две, и по три ще ги раждаш. Ама мъж не раждал. И мъж ражда, ражда. И жена ражда, и мъж ражда. Вземете, една мисъл тебе те мъчи. Ще я родиш. Мъчиш се. И мъжът се мъчи, и жената се мъчи ден, два.

Не мислете, че привидно ще решите въпроса. Ако това същественото ти не разбереш в света, другото са временни неща. И по този начин, както сега жените раждат, няма да раждат. Не е само този начин на раждане. Ще се измени той. По този начин има нещо еротическо, което, като го изправиш... този начин е опетнил човечеството. Аз даже не искам да го засягам. И много от свещените личности на историята - бащата го няма там, майката е там. Много жени са родили без мъже. Какво ще кажете? Но сега ако една жена роди без мъж, веднага ще го изнесат. Много жени са родили без мъже. Не само това - но има един начин в природата, дето всеки човек сам може да се преобрази, да зачене друг в себе си. Какво ще кажете на това? Човек сам може да зачене. Родил се той. И казва: "Аз не съм вече онзи човек, сега аз съм друг човек." Родил се той.

Ще кажете, това е фикс идея. Не, това не е фикс идея. Това е съществена идея. Значи сегашното раждане не е реално, то е един от начините. За сегашния прогрес то е така, но няма да остане за дълго време. И казва Христос: "Ако вие не се родите изново от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие."

Та сега казвам, всяка една идея, щом ти се ражда, в това раждане - защо жена, кога ражда, в скръб е, а щом роди, Христос взема в прямата смисъл, щом роди, излязла е тази идея; значи, щом се роди това дете, тогава то почва да живее и тя се зарадва - тази идея и тя почва да живее. Когато вие почвате да страдате в живота, тогава вие почвате да живеете. В страданието е животът. А в радостта ще разбирате началото на живота. А сегашните хора, те се радват на това, на което не трябва да се радват, а скръбта, която носи живот, те отричат скръбта. Страданията, които ми се причиняват, скръбта за мене не важи, а онова, което скръбта носи, мене това ме интересува. Не радостта. Онова, което радостта ще внесе в моето развитие, то е радост заради мене. Което скръбта ще донесе, то е радост заради мене. Това ме радва, не външната привидност.

Та дълбокият смисъл е онова, което вътре се развива. Ако една скръб може да разгадаете какво може да донесе, то тази скръб е полезна. Същото е и за радостта. И тогава казвам тъй: ако не знаеш защо страдаш и не знаеш защо се радваш, ти си един престъпник. Максима е това. Ако знаеш защо се радваш и защо скърбиш, ти си един праведник и в единия, и в другия случай. Значи ти се радваш. Трябва да знаеш, защото и пияният, като се напие, почне да играе, да се кълчи насам-натам, но не знае защо. След като изтрезнее, боли го главата, казва: "Неестествено ми е, главата ме боли." Но ако ти знаеш защо се радваш и знаеш защо скърбиш, ти си един праведник. Ако ти знаеш защо вярваш и защо не вярваш, ти си пак един праведник. Ако знаеш. А ако не знаеш защо вярваш и защо не вярваш, ти си един грешник. Това са максими, които трябва да знаете. Казвате: "Тази работа не е заради нас." Как не е заради мен? Всяка работа е заради нас. Светът е създаден заради нас, да се учим.

Сега при старите си максими ще турите това новото. Дошло е страданието. Няма да питаш: "Господи, само аз ли съм, който трябва да страдам така?" Ти си човекът, в когото Бог чрез страданието ти праща живота. Ти казваш: "Само аз ли съм? Защо трябва да ми пращаш живота?" Но дойде радостта, Бог дава радостта. Ти имаш радост, за да растеш, а не да я показваш на хората. Аз съм виждал много майки - като роди едно детенце, че ходи да го показва. Облякла го, понесла го, на тази го покаже, на онази го покаже. И след десет-двайсет години това дете не е както преди е било. Аз ако съм една жена, че родя едно дете, като го занеса някъде, ще кажа: "В моето дете има едно особено свойство. Може да стане на светлина." И като се превърне детето ми на светлина, изчезне. И като занесеш детето някъде, то да изчезва, пък всичките хора се зарадват. А ти станеш, занесеш твоето дете, вие знаете то какво може да направи, занесе вода в стомничката, плюе тук-там. Но аз друго мисля, друга мисъл седи в мене. И когато някои ще кажат: "Детето донесло вода", казвам: "Много умно е това дете."

Та казвам, сега искам да ви разгадая тези велики символи вътре в света. Разгадавам ви първото правило. Сега всеки един от вас ще мисли през цялата седмица: мога ли аз да стана светлина и да вляза през очите на някого. Не да се спрете, не като Сара. Нали Господ й каза, че тя ще роди син и тя казала: "На млади години не родих, че сега, на осемдесет и четири години, такава старуха, ще родя дете, че няма да го види никой." И тя се засмяла. Господ й каза: "Защо се засмя?" "А, не се смея." Та първото нещо, една мисъл турете сега в ума си - мога ли да стана светлина. Като станете светлина, тъй свободни, както ангелите носят светлината, светлина стават, както Христос е казал: "Аз съм виделина на света." Тогава за цяла една седмица с най-голямото благоговение - не да се смее човек, не да си кажете тъй: "От мене, такъв грешник, аз ще стана светлина, че няма да ме види никой." Така не се разсъждава. Ти като разсъждаваш, няма да мислиш така. Кой ви е казал, че сте грешник? Че ако дойде някой, че ви нацапа с катран, ще кажете ли "Аз съм катран вече"? Не, ще идете, ще се измиете малко, ще хвърлите катрана и ще останете такъв чист.

Едно правило пазете в душата си. Чистото никога не може да се опетни. Досега дяволът от толкова хиляди години работи да намери един начин да оцапа душата, но не е намерил. Той е цапал човека, цапал, цапал, но досега той още не е намерил един начин да опетни душата. Не може да се опетни човешката душа. Туй ще го пазите. Тялото отвънка може да се опетни, но душата - никога.

Сега ще мислите дълго, всички ще мислите сега, нали. Някои от вас искате да знаете. Може би това знание е непонятно за вас, но вярвайте в това. Аз ви давам нещо, в което трябва да вярвате. Ако не вярвате, вие оставете тази работа. Ако искате да я разберете, че тогава да вярвате, оставете тази работа и без да я разбирате. Казвате: "Ама мога ли аз да стана светлина?" Това е друг въпрос, можеш или не можеш. Искаш да знаеш за кого Господ е създал света. Този въпрос не го засягам, но казвам, понеже аз съм в света, Господ е създал нещо от светлина и заради мене. Понеже е толкова благ, той е имал нещо в ума си и заради мене. Следователно това, което той е създал, е заради мене. Аз искам да го намеря и да го възприема. И като го намеря, да му благодаря. Ще кажа: "Господи, много ти благодаря, че ти си толкова велик, не си ме забравил, навсякъде си имал все мене предвид." Ще му благодаря. Обичал ме е той. И сега любов ражда.

И трябва да идем всинца да благодарим на Бога за онова, което той е създал. Няма да седим като мъртви деца, а като живи деца. Трябва да намерим баща си и да му благодарим. Другото е второстепенно. По този начин ще образуваме едно ново общество. Ако е постарому, вие знаете какво е постарому - ще имаме старите резултати. А при новото - там, дето всички можем да станем светлина. Ние сме хора на новото, хора на възкресението, хора на Царството Божие, бъдещето е пред нас, знанието е пред нас, силата е за нас. И в света ние сме работници. Само по този начин ние можем да преустроим света, за да му дадем една нова форма - не както сегашната, а както Бог е турил в своя план. И всеки един от вас е пратен за работник. Не сте пратени за страдания и за радости. Това са посторонни работи. Но сте пратени за светлина и топлина. И всинца ще се учите.

В скръбта живот се дава. В радостта той ви дава сили да се развивате. А вашата работа е работа, която трябва да свършите в живота. Колкото и да е малка работата, работете. Все ще остане нещо в космоса недовършено. Един ден, ако не работите, ще дойдете до едно място, ще ви кажат: "Не си свършил работата си."

Станете сега. Ние ще се съберем втори път. Един ден ще имате само четене. Сега онези от вас, които са свободни, една екскурзия ще имаме до Витоша. Пък, които не са свободни, са под закон - ние ще донесем нещо на тия, които не са свободни. Каквото припечелим, ще го поделим. Утре в 2 часа. ("Много е рано") Тогава в 3 часа ще тръгнем.

Сега произнесете (три пъти) формулата.

"В любовта е животът, в мъдростта е светлината, в истината е свободата."

Трета лекция
на Общия окултен клас
14 октомври 1931 г., сряда, 6-7.5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder
V1-ON