НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Зенитът на живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Зенитът на живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, любов, хора, знае, огън, живот, запали, бог, всички, точка, има, аз, свят, въпрос, време, глава, човешка ,

Общ Окултен клас , София, 18 Февруари 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Чете се темата: „Разлика между вяра и безверие".

Представете си, че се намирате в едно общество между съвършени хора. Какво ще говорят тези хора? Щом са. съвършени те имат знания, добродетели, каквито обикновените хора нямат. Тъй щото, няма въпрос, който те да не познават. И ако вие се намерите между такива хора, нищо не можете да придобиете. Те ще седят в мълчание, без никакъв интерес. Какво ще говорят за пример за дишането като физиологически процес, щом той им е познат? Да разискват по този въпрос това значи да повтарят едни и същи работи. Такова повторение нищо не допринася. Знания без приложение нищо не допринасят. Какво ще придобие воденичарят от своя занаят, ако знае как работи воденицата му, какво устройство има, а е лишен от жито, което ще мели? За воденичаря е важно да има клиенти, воденицата му да мели брашно. Следователно, стремете се да придобивате знания, които да прилагате. Не мислете, че можете да станете съвършени и да престанете да се развивате. Съвършенството е вечен процес.

Каквото да се говори на сегашните хора, те искат доказателства за нещата. Казвате им, че светът е създаден от Бога. Те веднага запитват: как е създаден светът? Те искат научни доказателства за създаването на света. И това може да стане, но важно е какво ще се ползва човек ако знае как е създаден светът. Виждате, че от една къща излизат и влизат хора. Знаете, че те живеят в тази къща, но искате да разберете как е направена къщата. Ще дойде някой да ви доказва, че къщата е направена от дървета, от камъни и тухли, замазани с вар и т.н. Какво придобивате с това знание? За вас е важно да влезете във връзка с хората, които живеят в къщата, да видите как те мислят и чувстват. После ако се интересувате можете да научите нещо и за направата на къщата. Тъй щото ако знаете как е създаден светът, това е механическо знание. Важно е да се свържете с разумните същества, които Бог е създал, и от тях да възприемете Божиите мисли и чувства. В желанието си да проникне в незнайното човек прави големи усилия. Човешкият ум се стреми именно към непостижими неща. За пример, от години насам математиците работят върху въпроса за определяне квадратурата на кръга, но още не са го разрешили. Тъкмо дойдат до известно положение, изведнъж се натъкнат на нещо неразрешимо. Според нас, квадратурата на кръга е съизмеримо число, но според математиците - несъизмеримо. За да се изчисли квадратурата на кръга трябва да се вземат пред вид всички радиуси. За това са нужни големи математически познания.

Като изучават геометрическите форми, учените трябва да проникнат в тяхното вътрешно предназначение. Всяка форма играе важна роля в природата. За пример, квадратът има голямо значение в науката. Обаче не е безразлично къде ще бъде поставен той. Ако го поставите на човешката глава, ще имате квадратна форма на главата. Които се занимават с френология знаят какво значи човек с квадратна глава. Главата на човека трябва да бъде заоблена в горната си част във вид на кубе. Това заобляне на главата трябва да бъде в областта на моралните чувства. Най-високият връх на човешката глава, в областта на моралните чувства, представя зенита на неговия живот. В тази най-висока точка на човешката глава се намира чувството „любов към Бога".

Следователно търсите ли Бога в човека ще Го намерите в зенита на неговата глава, дето слънцето на живота му най-силно грее. Търсите ли любовта, вие можете да я намерите само в зенита на своята глава. Тя се проявява само веднъж в живота на човека за да запали свещения огън в душата му. Запали ли се веднъж този огън, той постоянно гори. За да се запали свещеният огън в човека или за да се проникне от любовта, човек трябва да се обърне към Бога. Само Бог е в състояние да запали свещения огън в човека. Има и други огньове в човека, но те нямат нищо общо със свещения огън на любовта. Ако се запали човешката глава от изток, дето слънцето изгрява, човек започва да се развива духовно. Ако се запали главата му от запад в него се развива материализмът.

И тъй, зенитът представя най-високата точка на човешката глава в областта на моралните чувства, дето се намира запалката на свещения огън на Божията Любов. Щом се запали този огън в човека, той отправя любовта си към Бога. У някои хора чувството „любов към Бога" е силно развито, вследствие на което те не се нуждаят от доказателство какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. На човека, който има отворени очи и вижда ясно няма защо да му доказвате какво нещо е светлината. Благодарение на светлината той вижда света, вижда всичко, което го обикаля и се радва на всичко. Каквито обяснения да давате на човека за светлината, последната съществува и без тях. Добре е човек да знае какво представлява светлината, но по-добре е ако може да се ползва от нея. Същото можем да кажем и за любовта. Добре е човек да знае какво представлява любовта, но още по-добре е ако може да я приложи. Добре е човек да има знания,но тия знания трябва да се приложат, да направят живота му приятен и смислен. Без приложение на знанията животът нищо не придобива. Да има знания човек, това значи, да живее правилно.

Следователно истинско знание е онова, с помощта на което всяко нещо се поставя на мястото си. В този смисъл добър цигулар е онзи, който знае да държи цигулката си правилно, да поставя лъка на място. Не може ли да направи това и да свири, той не може да задоволи слушателите си. Истински човек е онзи, който знае правилно да диша, да пие вода, да яде, да мисли, да чувствува и да постъпва. Ако жадният не знае правилно да пие вода, той ще си напакости. Той трябва да пие водата на глътки, да я държи известно време в устата си. Ако отиде при някой студен извор и надигне изведнъж чашата до устата си да пие вода, той може да си причини голямо нещастие. Ако пие вода правилно, човек утолява жаждата си и изпитва в себе си импулс към работа. Не знае ли как да пие вода, той ще си напакости или ще изпадне в сънно състояние.

Какво ще кажете за съня: нормално или анормално състояние е той? За онзи, който знае кога да спи, колко време да спи и как да спи, сънят е благословение. Не може ли да спазва известни правила при спането човек спи, без да се ползва от съня. Човек трябва да се пази от такъв сън. Затова е казано в Писанието: „Гледайте да не заспите." Когато спи неправилно, човек прекъсва съзнанието си. След това трябва да мине много време, за да възстанови нормалното състояние на съзнанието си. Причината за съня, за сънното състояние на човека се дължи на състоянието на пирамидалните клетки в мозъка. Докато те не са уморени, докато техните крачка са. в движение, човек е активен, може да работи, да мисли, да се моли. Щом пирамидалните клетки се уморят, те свиват крачката си и човек се усеща изморен, неспособен да работи, да мисли. В него се явява разположение към сън, към почивка. Ако може да се концентрира, човек влиза в съзнателна връзка с пирамидалните клетки на своя мозък и може да ги управлява. Чрез мисълта си и чрез своята разумна воля човек може да стане господар на клетките на своя организъм. Той ще им заповядва, а те ще изпълняват волята му. За пример, ако човек пожелае да направи някакво добро дело, той отправя мисълта си към предната част на мозъка си да събуди мисъл. След това мисълта се предава на моторните клетки, които повдигат ръката му. Щом ръката започне да се движи, човек е готов да направи добро. Ако пък иска да каже на някого една добра дума, човек отправя мисълта си първо към предната част на мозъка, към челото, оттам - към двигателните или моторни клетки в езика и той започва да се движи.

Съвременните хора са изгубили способността си да бъдат господари на своя мозък, вследствие на което се явили ред аномалии в техния живот. Те страдат, боледуват, мъчат се, не са господари на себе си. Те пренебрегват развитието на сърцето си за сметка на ума. Съвременният човек е развил критична и научна мисъл, която повече го изсушава и го излага на големи страдания. Слушате го постоянно да разисква върху въпроса какво представлява Бог, как е създал света и т.н. Дойде ли до мисълта за Бога, човек трябва да се отнася със свещен трепет към Него. Няма защо да се рови във въпроси, които не са. за неговия ум. Бог не е материално същество следователно не може да се домогнете до същината Му по материален начин. Искате ли да познаете Бога вдълбочете се в себе си, потърсете Го там. По вътрешен път вие можете да видите лицето Му, да влезете в общение с Него. От ред поколения насам хората са имали детински схващания за Бога, от които и до днес не могат да се освободят. За да си съставят истинско понятие за Първата Причина на нещата, хората трябва да излязат от своите стари разбирания, да се освободят от наслояванията на миналото. В далечното минало човек е познавал Бога, но след грехопадението той е изгубил ключа, тайната на това познаване. И до днес той търси ключа на това познаване, но не може да го намери.

Съвременният човек се намира в положението на един от адептите на миналото, който написал три куплета, в които буквите и думите били така наредени, че ако измени само една буква или една дума от куплета, нов стих се образувал. По този начин той открил тайната на живота. С промяна на една буква само той знаел какво трябва да направи и как да го направи. С една дума, той намерил ключа на живота. Като дошъл до това велико откритие, адептът дал по една дума от тия куплети на децата, които често го посещавали с надежда, че те скоро ще ги върнат. Едно след друго децата започнали да правят корекции на написаното: някои започнали да запълват празнините на буквите, други - да ги съединяват с различни кукички и чертички, но и до днес още тия думи се намират у тях.. Дълго време адептът чакал да му ги донесат, и днес още чака, но буквите и думите на тия куплети са пръснати по целия свят и не могат да се намерят.

Хората и до днес търсят ключа, който адептът изгубил. Те и до днес търсят онази книга, от която поетът извадил трите куплета на своята поезия. Как може да се намери тази книга? Като се запали свещеният огън на любовта. За тази цел човек трябва да отвори главата си, да даде възможност на Бога да бутне запалката на неговия зенит и да се разгори свещеният огън. Какво представят малките деца, на които адептът давал по една буква или дума от своите куплети? Те са ония разумни, възвишени души, които дали добър урок на адепта. С разпръсване на тия думи по света те искали да кажат на адепта, че той преждевременно е решил да даде на хората ключа на живота. Не е дошло времето да се ползват хората от този ключ. Тия деца именно са. разбъркали умовете на хората. И до днес още те не могат да оправят умовете си. Която философска или религиозна система да разглеждате, навсякъде ще видите едно объркване. Всички хора разсъждават върху различни отвлечени въпроси, но все още не могат да дойдат до положително заключение. Като се намерят пред въпроси, които не могат да разрешат, хората казват: чудно нещо, ние имаме вяра, религиозни сме, а защо нямаме успех в живота си? Много естествено. Не е въпрос само да се втурва човек, но като вярва, да види какви процеси стават в него. Той трябва сам да се наблюдава как расте, как цъфти и какви плодове дава. За житното зърно не е нужно да вярва, че ще го посадят в земята, но то трябва да знае в каква почва ще го посадят, как ще израсне, как ще цъфне и какъв плод ще даде. Вярата подразбира знание, което се посажда в земята. Следователно всяко знание, посадено в земята, трябва да израсте, да цъфне и плод да даде. Затова е казано в Писанието: „По плодовете ще ги познаете." От плодовете на знанието се познава какво е придобил човек и какво е приложил. Наистина всяко дърво се познава от плода си. От плодовете на вашите религиозни и научни схващания ще разберете каква е вашата религия и наука. Първият плод на дървото на живота е любовта. Това дърво било в райската градина. То раждало 12 плода през годината. Който е могъл да вкуси от тези плодове, той е придобил вечния живот. Не може да се храни човек с плодовете на любовта и да умира. Следователно ако умирате ще знаете, че не се храните с плодовете на любовта. В храната на сегашните хора има нещо добро, нещо сладко, но тази храна още не е истинска, не е храната на Божията Любов. Тя е някаква привидна, външна любов, но е далеч от истинската любов. Доброто е външната страна на плода, а любовта - неговото съдържание. Достатъчно е човек да се докосне до този плод, за да се запали в него свещеният огън на любовта. Това значи да живее човек в зенита на своето слънце. При това положение само той може да каже като слепия, на когото Христос отвори очите: „Сляп бях, но сега прогледах. Мъртъв бях, но сега оживях." Какво разбирате под думата оживяване? Да оживее човек, това значи да възкръсне. Възкресението пък подразбира пробуждане на човешкото съзнание. Щом се пробуди съзнанието на човека, той се разширява и на всичко около себе си гледа като на нещо близко до сърцето си. Дали е на небето или на земята, в ада, или в рая, за него е безразлично. Той вижда навсякъде Божието лице и се радва.

Сега като се говори често по известни религиозни и научни въпроси, човек се намира пред опасността да затъпее или да не му се втръсне. Когато човек се храни дълго време само със сладка храна, вкусът му затъпява. За да се освободи от затъпяването той трябва да смени храната си. Всяко нещо, колкото и хубаво да е, ако се употребява постоянно, най-после предизвиква в човека втръсване. Приятно е да слушате хората да говорят, че трябва да имат вяра, да се обичат, но всичко това е до известно време. Най-после дохожда момент, когато човек не иска да му говорят, но иска приложение. След като вярвате на думите на някой учен, философ или учител, вие искате да проверите тези думи. Докато ги слушате, у вас се запалва свещеният огън на любовта. Щом се запали този огън, нищо друго не ви остава освен да тръгнете със запалената свещ по света да проверите нещата. И това не е достатъчно. Ако ви казват, че в една градина има доброкачествени плодове, вие първо ще искате да видите тия дървета. Като ги видите, щеискате и да ги опитате.

Веднъж сте дошли на земята. Вашата задача е да излезете от обикновените условия на живота и да влезете в Божествената градина, да опитате плодовете на Божественото дърво. Ще кажете, че сте опитали плодовете на това дърво. Ако наистина сте опитали вие щяхте да бъдете нови хора, обновени и подмладени. Така ли е всъщност? Ще дойде ден, когато човек ще се обнови и подмлади, но времето не е дошло още. Той не е готов за нов живот. За да влезе в новия живот, човек трябва да съблече старата окъсана дреха, с която се е сраснал.

Един цар като правел разходки из царството си, срещнал едно малко циганче босо, голо, окъсано. Вгледал се в лицето му и го харесал. Той веднага заповядал да заведат циганчето в двореца му и там да го окъпят, изчистят добре и облекат с нови, хубави дрехи. Слугите изпълнили заповедта на царя и, като измили и облекли циганчето в нови дрехи, представили го на царя. Като го видял в новата премяна царят едва го познал. Детето светело от чистота и радост.

Какво представя циганчето? То е грешното състояние, в което всеки човек изпада. Обаче, като се измие и очисти от това състояние, човек влиза в нова фаза на живота си, в която се изпълва от чистота и радост. Стремежът на човешката душа към великото в живота,желанието му да реализира своите благородни и възвишени чувства, са. в състояние да го обновят и подмладят. Сега ще питате как може да се постигне това? Има един прост начин. Той е следният: с дясната ръка изтеглете последователно всички пръсти на лявата ръка, като започнете от палеца и свършите с малкия пръст. След това с лявата ръка изтеглете последователно всички пръсти на дъската ръка. Външно погледнато това е механически процес. Какво може да получи човек от тегленето на пръстите, това зависи от него. Човек може да изтегли всички пръсти на ръцете си и нищо да не получи, а може да ги изтегли и да получи нещо. Представете си, че беден човек се приближава към един богат и с дясната си ръка хваща палеца на дясната ръка на богатия. Ако богатият отвори сърцето си към бедния, ще му каже: вземи пръстена от ръката ми. След това ще му подаде другата си ръка и ще му каже: извади и този пръстен от ръката ми. Какво ще бъде положението на бедния? Като получи двата пръстена той е придобил много нещо. Ако всеки пръстен струва по сто хиляди златни лева, няма ли смисъл да потеглите пръстите на човека?

Такова благо може да получи човек и от своите пръсти, но ако знае как да ги потегли. Ако друг някой се опита да отиде при богатия да извади пръстените от ръцете му, той нищо няма да придобие. Само един човек има право да изтегли пръстените от ръцете на богатия. Кой ще бъде този човек? Той е онзи, за когото се е отворило сърцето на богатия. Той пък ще отвори сърцето си за друг някой и така пръстените ще минават от човек на човек, докато се върнат при онзи, чиято собственост са били. Щом се върнат при него той знае, че те са завършили един кръг. Кръгът показва, че между хората е станало пълно общение. Моментът на общение между хората показва, че въпросът за квадратурата на кръга е вече разрешен. С други думи казано: когато любовта обиколи всички хора и направи връзка между сърцата им, квадратурата на кръга е разрешена. Още хиляди години учените ще разрешават този въпрос, но докато пръстените не обиколят света, не свържат сърцата на всички хора, квадратурата на кръга ще остане неразрешен въпрос.

Сега ще ви предупредя да не изпадате в погрешка. Дойдат ли пръстените до вашите ръце дръжте ги, докато срещнете човека, на когото трябва да ги предадете. Обаче нямате право да ги продавате. Като дойде човекът, на когото ще ги предадете, ще кажете: вземи тези пръстени на ръцете си и нека Бог да те благослови, както благослови и мене. Ще кажете, че това е празна работа. Празна работа е, докато пръстените не са на ръцете ви, докато любовта не е обиколила света. Когато любовта влезе в сърцето ви, тогава и вие ще кажете като Павла: „Око не е видело, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят."

Сега, напишете с красив почерк на тетрадките си следните изречения:
Аз, който бях; аз, който съм; аз, който ще бъда.
Аз, която бях; аз, която съм; аз, която ще бъда. Аз, което бях;
Аз, което съм; аз, което ще бъда.

Като разгледате тия изречения, виждате една глаголна форма, взета за трите рода - мъжки, женски и среден, но употребена в три различни времена: минало, настояще и бъдеще. Когато стане въпрос за миналото, човек започва да философства. Той не знае какво е било в далечното и близко минало. Когато стане въпрос за настоящето, човек отчасти знае нещата, понеже ги живее и е свидетел на тия времена. Когато стане въпрос за бъдещето, човек не знае какво му предстои, но всеки предстоящ ден разкрива бъдещето му. Има хора, които по ръката, лицето и главата на човека могат да четат неговото минало. Те знаят какви са. били неговите деди и прадеди, при какви условия е живял той. От настоящия му живот те определят неговото бъдеще.Всичко е написано на човека. Изследванията, които астролозите, физиогномистите и френолозите правят, се свеждат към определяне на такава точка в човешката глава, около която всички останали положения имат отношение. Тази точка трябва да бъде неизменна. Понеже не са намерили тази неизменна точка, затова изследванията им още не са. абсолютно точни.

Следователно, както зенитът е най-високата точка на хоризонта, така и в човека съществува една най-висока, неизменна точка. Къде е тази точка, как може да се намери, не се знае, но всеки се стреми към нея. Тази точка се нарича свещено место в човека, а според някои - зенит на човешкото съзнание. И астролозите търсят тази точка, но не са я намерили още. Тя е на главата някъде, в областта на моралните чувства, но малцина знаят точното й място. Който знае това място и го бутне, човек се преобразява: от стар става млад. В него се събужда възвишен живот. Той се преобразява както младата мома, която за пръв път люби. Да събуди човек Божественото в себе си, това значи да намери възлюбения на своята душа. Обаче човек трябва да се събуди на време, а не преждевременно. Бутнете ли мястото на неговия зенит преждевременно, когато той не е готов за този момент, това значи да му причините най-голямото нещастие. Щом не е готов, оставете го да спи. Преждевременното събуждане на човека е опасно, защото възлюбеният му още не е дошъл. Той ще търси, ще се надява, ще вярва, но всичките му лутания ще бъдат напразно. Вярата, надеждата имат смисъл, докато човек още не се е пробудил за Божественото в себе си. Събуди ли се Божественото в него, той няма защо да вярва и да се надява, понеже възлюбеният му е вече около него.

Всички хора очакват тържествения момент, когато Божественото съзнание в тях се пробуди, когато слънцето бъде на зенита на техния хоризонт, когато пътят им се напълно освети. И днес те са в абсолютен мрак. Всеки си носи по една малка запалена свещ, за която трябва да благодари. Въпреки това човек се стреми към по-голяма светлина. Това ще стане, когато види светлото лице на любовта. За този момент и псалмопевецът говори. Той казва: „Когато видя лицето Ти, Господи, душата ми ще се зарадва.".

Като ученици от вас се иска съзнателна работа, всеки ден да прибавяте по малко към вашето растене. Колкото малко да растете, това е един плюс към общото растене. Растенето е колективен процес. Никой човек, никое живо същество не расте само. С него заедно растат още милиони същества. Това е велик тласък в цялото Битие. Като знаете това, не давайте място на леността в себе си. Щом се намерите пред нея спомнете си, че към вас, към вашето растене и повдигане гледат милиони същества. Хората са. свързани помежду си като души, вследствие на което успехът и благото на едного са общи за всички.

Казвате: може ли човек, такава малка величина във вселената, да определя благото на всички хора? Вярно е, че от един човек не зависи успеха на цялото, но като част от цялото и той не е без значение. Следователно, дръжте в ума си мисълта, че голямото в света не може да бъде по-голямо от най-голямото. И малкото не може да бъде по-малко от най-малкото. Значи, най-малкото и най-голямото са две величини, два велики принципа, към които човешката душа се стреми. Дали човек се стреми към най-малкото, или към най-голямото в света, резултатите ще бъдат едни и същи.

Казвате: кое е най-голямото и най-малкото в света? Оставете този въпрос настрана. И философите не са го разрешили още. Това не значи, че този въпрос не е разрешим, но преди да го разреши, човек трябва да си постави друг обект в живота. Преди да пристъпите към разрешаване на велики въпроси откажете се от дребнавостите на живота. Представете си, че стотина души ви дължат една сума от сто хиляди лева. Вие сте написали имената на вашите длъжници и когото от тях срещнете, спирате го на пътя и го запитвате: кога ще изплатиш дълга си? Тези хора са обременени, не могат да изплатят задълженията си към вас. В това време обаче вие получавате съобщение от Америка, че вашият чичо умрял и ви оставил десет милиона наследство. Вие веднага се зарадвате, че ставате наследник на такова богатство. Обаче от време на време пак поглеждате към списъка на вашите длъжници. Ако сте човек, който е решил да не се занимава с дребнавостите на живота, вие ще се откажете от парите, които вашите длъжници трябва да ви заплатят. Вие ще кажете: при това положение, в което се намирам, аз съм готов да простя дълговете на моите длъжници. Какво представлява сумата от сто хиляди лева пред десетте милиона, на които ставам наследник? Това е дреболия, с която не искам да се занимавам.

Ето защо и вие трябва да се откажете от дреболиите на живота, да простите задълженията на вашите длъжници. Ако Бог ви поканва да отидете при Него да получите своето голямо наследство, трябва ли да гледате назад към своите длъжници и да очаквате от тях пари? Не, откажете се от техните пари. Ще кажете, че още не сте получили Божественото богатство. Ще го получите, но с едно условие: да дадете място на любовта в себе си. Щом се запали свещеният огън на любовта във вас, веднага ще дойде пратеник от Божествената банка с покана да получите наследството си.

И тъй знайте, че няма по-велик момент за човешката душа от този да даде място в себе си на любовта към Бога. Това значи да дойде човек до най-високата точка в своя живот - до зенита на своята душа. Дойде ли до тази точка, човек осмисля живота си. Не може ли да се издигне до зенита на своята душа каквото и да говори човек, към каквото и да се стреми, всичко е безпредметно.

Желая ви да се запали свещеният огън във вас, да дойде Божествената светлина в съзнанието ви. Щом свещеният огън се запали в душата ви, вземете свещта в ръката си и тръгнете с нея между всички ония, които живеят в тъмнина. Щом осветите пътя на ония, които живеят в мрак, и на вас ще помогнат. Само по този начин ще реализирате желанията си, ще постигнете идеала на своята душа.

- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

26. Лекция от Учителя, държана на 18. февруари 1931 г., София. - Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, любов, хора, знае, огън, живот, запали, бог, всички, точка, има, аз, свят, въпрос, време, глава, човешка ,

Общ Окултен клас , София, 18 Февруари 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON