НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Методи за самовъзпитание / Образци за самовъзпитание

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Методи за самовъзпитание

Най-често използвани думи в беседата: човек, мома, кутузов, има, може, природа, сега, войник, положение, всички, случай, офицера, път, казва, пример, бъде, деца, живот, можете ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Юни 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.


Каква разлика има между числата 12 и 21, 13 и 31, 14 и 41? Сборът от числата на 12 и 21 е три, но разликата между тях е с девет единици. Сборът от числата на 13 и 31 е четири, но те се различават едно от друго с 18 единици. Сборът от числата на 14 и 41 е пет, но разликата между тях в количествено отношение е 27. В числото 12 на първо място стои единицата, което показва, че тя заповядва. В 21 на първо място е двойката. Значи, двойката заповядва. Ако числата 12 и 21 представят човешки домове, в първия дом мъжът управлява, а във втория - жената.

Като изучавате числата, виждате, че всяко число съдържа в себе си известен брой единици. Това е външната страна на числата. Те имат и своя вътрешна страна, която Природата старателно крие от окото на обикновения човек. И животът има две страни: външна и вътрешна. Що се отнася до външната страна на живота, мнозина я разбират, но вътрешната страна - малцина я познават. Зад всяко число Природата е поставила нещо, което открива само на разумните. На обикновените хора тя представя числата само като количествени величини.

Като не разбират Законите на живота, хората се морализират едни други, но въпреки това, не се изправят. - Защо? - Не знаят, как да се морализират. Да морализирате човека, това значи, да му помогнете, без да го изложите, без да накърните неговото достойнство. В един анекдот из руския военен живот се разправя, как постъпил генерал Кутузов с един от своите офицери. Последният имал обичай да стои дълго време в сутринния си халат и така се явявал пред войниците. Това било известно на генерала. Една сутрин той посетил полка, където служил въпросният офицер и го заварил в същото положение: в халата и с чашка кафе в ръка. Генералът се приближил към офицера, поздравил го любезно и казал: Моля, разведете ме в частта си, да видя, как вървят работите. Понеже нямал време да облече униформата си, офицерът се принудил да изпълни моментално желанието на генерала. Той станал от стола си и тръгнал с генерала на обиколка. Минало цял час, когато офицерът, заедно с генерала, се върнали на мястото, откъдето тръгнали. Генералът се сбогувал с офицера, без да каже дума за облеклото му, и пожелал втори път да дойде на преглед. Какви са били съображенията на генерала, да се разхожда цял час с офицера, за това могат да се дадат различни тълкувания. Важен е резултатът от тази обиколка. От този ден офицерът никога не се явявал пред войниците си в халат.

В ранен утринен час млад войник се разговаря с млада, красива мома. В това време минава полковникът и вижда, че войникът не го поздравява. Той му извиква: Войник, защо не козируваш? Стреснат от гласа на полковника, войникът се обръща, застава пред командира, без да каже нещо. Веднага момата пристъпва към полковника и спокойно отговаря: Той беше с лице към мене, разговаряхме се, затова не ви видя.

Питам: Право ли е постъпил Кутузов? - Право е постъпил. - Право ли е постъпила момата, която защитила войника? - И тя постъпила право. Тя била интелигентна мома. Като разбрала, че войникът ще бъде наказан, тя го защитила, за да намали наказанието му. - Защо полковникът не отговорил нищо на момата? Той можа да й каже, че не е нейна работа, да се меси в задълженията на войника. В лицето на момата полковникът познал дъщерята на неговия генерал. Явява се въпросът: от уважение към генерала ли отстъпил полковникът, или от уважение към момата? Ако бяхте вие на мястото на Кутузов, как щяхте да постъпите? Добре е постъпил Кутузов. Той приложил един от методите на Природата. Когато имате някакъв недостатък, Природата ви хваща за ръка и ви разхожда известно време, докато съзнаете недостатъка си. След това ви връща на мястото, откъдето ви е взела. Природата е разумна, не изобличава човека, но го изправя.

Каква поука можете да извадите от двата примера, които ви дадох: за Кутузов, който се разхождал с офицера по целия лагер, и за войника, който се разговарял с генералската дъщеря? Това са два примера, които много рядко се случват. Едва ли ще се случи втори път на главнокомандващия армията генерал, да се разхожда по целия лагер с офицер, облечен в халат. Едва ли ще се случи втори път, войник да се разговаря с генералска дъщеря. И офицерът, и войникът са изложени пред началствата си. Ако някой от вас се намери в едно от двете трудни положения, кое бихте предпочели: да бъдете в положението на офицера с халата, или на войника, който се разговаря с генералската дъщеря? За предпочитане е положението на войника, защото момата се застъпва за него, а офицерът нито сам може да се оправдае, нито друг някой се застъпва за него. И в двата примера има нещо за подражаване. Постъпката на Кутузов е благородна. Той даде един урок на офицера, без да го изобличи. И в постъпката на генералската дъщеря има нещо благородно. Тя взе отговорността на войника върху себе си и го защити пред полковника.

Примерите, които ви дадох са ценни като образци, за отношенията между хората. Като мислите върху тях, можете да спрете вниманието си върху постъпката на Кутузов, върху положението на офицера с халата и върху заключенията, които войниците си вадят, когато гледат, как Кутузов и техният ротен се разхождат из лагера. Във втория пример има пак три положения: положението на генералската дъщеря, на войника и на полковника. Всеки човек може да изпадне в едно от тези шест положения и трябва да знае как да постъпи. Когато човек изпълнява известна служба, трябва да бъде внимателен, да не дава лош пример на окръжаващите. Ако е началник, той трябва да знае кога и как да прави забележки на своите подведомствени. Мислите ли, че офицерът, който се е разхождал с Кутузов, си позволил втори път да се явява пред войниците си в халат?

Да се върна към числата, с които започнах лекцията. Казахме, че в числото 12 единицата е на първо място. Значи, тук управлява принципът на мисълта - разумният принцип. В дом, където разумността управлява, ще се чува само философия. Всички ще говорят за наука, за музика. Всички ще учат, ще пеят и свирят и ще говорят върху това, което правят. В числото 21 управлява двойката - принципът на сърцето, т.е. на чувствата. В такъв дом ще се говори за благодеяния, за ядене и пиене, за всичко, което се отнася до чувствата. Всяко число носи известен род енергии в себе си, които влияят върху човека и го заставят да работи. Ако някое дете се роди през месец декември, при пълнене на луната, то ще бъде заставено да мисли. Умът ще работи в него повече от чувствата, защото е родено зимно време, в студа. Студът е едно от неблагоприятните условия в живота. Тези условия, именно, заставят човека да мисли. Чрез мисълта той разрешава и най-мъчните си задачи. Ако някое дете се роди през месец май, чувствата ще вземат надмощие. Това дете ще чувства повече, а ще мисли по-малко. Месец май е от благоприятните месеци през годината. Той разполага повече към музика, песен, ядене и пиене. Както месеците декември и май представят влиянието на два противоположни рода енергия, такова нещо представят числата 12 и 21.

Числата, с които работим, са живи. Щом е така, не е безразлично, дали ще работите с числото 12 или 21. Тези числа съдържат едни и същи цифри, но местата им са променени. С промяна на местата им, става промяна в гамата и в енергиите, които действат в тях. Не е безразлично дали едно дете е родено в дом, където играе роля числото 21. В първия случай, бащата има надмощие, а във втория - майката. Следователно, в първия случай детето, което се роди в този дом, ще прилича на баща си и по ум, и по характер. Във втория случай, то ще прилича на майка си. Сборът от цифрите и на двете числа е три. Значи, резултатът е един и същ. Това показва, че човек трябва да реши задачите на живота си, независимо от това, дали ще ги решава по пътя на ума, или по пътя на сърцето. Има известна разлика при решаване на задачите по пътя на ума от тези, които се решават по пътя на сърцето. Важно е обаче, задачите да бъдат решени. Например, в дома на числото 12 дохожда един беден човек. - Как ще постъпят с него? - Ще му дадат съвет, как да подобри положението си, за да излезе от беднотията. Ако същият човек отиде в дом 21, там ще му помогнат материално: ще му дадат пари, хляб, някоя стара дреха. Кой дом е постъпил по-разумно? И двата дома могат да постъпят разумно, и двата могат да постъпят неразумно. Ако в дома 12 му дадат добър съвет и от сърце, постъпката е разумна. Ако само го морализират, постъпката не е разумна. В дома 21 могат да му дадат необходимата подкрепа за деня, а могат да му дадат голяма сума, с която да го спънат.

Има случаи в живота, когато една дума произвежда такъв резултат, както и най-голямата помощ, дадена с любов. И обратно, има думи, които могат да разрушат човека. Те са подобни на бомбите.

Две деца намират едно малко, тънко въженце, закачено някъде. Те се радват, че могат да си поиграят с него. Вадят кибрит от джоба си и го запалват. В този момент, край тях минава един възрастен човек и като вижда, какво правят децата, веднага прерязва въжето. Децата се чудят, защо този човек им разваля играта и започват да се сърдят. Възрастният не счита за нужно да се извинява пред тях. Той няма време даже да им обяснява, защо постъпи така. Въженцето, което те запалиха, е фитил на бомба, която е заровена близо някъде. Те не виждат бомбата, не разбират, какво може да произлезе от тяхната игра. После той им разказва какво нещо е бомбата, как действа тя, и те се успокояват. Добре постъпил този човек. Той спасил децата от едно нещастие.

Сега и на вас казвам: Не си играйте с фитила на бомбите, нито със самите бомби. Те са огън, от който можете да пострадате. С други думи казано: Не си играйте с думи, които могат да експлоадират. Ще кажете, че има невинни думи, като въженцето на фитила. Наистина, невинни и безопасни са тези думи, но ако не са свързани с бомби. Щом се свържат с бомба, те стават опасни и причиняват големи нещастия. Силата на думите, с които си служите, се познава от резултата, който те произвеждат. Понеже не знаете какъв ще бъде крайният резултат на думите, с които си служите, вие трябва да бъдете внимателни, какво ще кажете и как ще го произнесете.

В Природата съществува морал, който има отношение към всички същества в живота и в Природата. Той е еднакво валиден за всички живи същества. Човешкият морал е валиден само за хората, а моралът на Природата - за всички същества. Този морал не прави изключение за никого. Той е еднакво задължителен за всички живи същества. Никой не може да избяга от отговорност пред морала на разумната природа.

Казвате: Какво отношение имат към нас Кутузов, офицерът с халата, полковникът и войникът? Колкото и да ви се виждат далечни тези примери от вас, те имат отношение към вашите прояви. Кутузов представя Природата, която хваща човека и го развежда в полето на собствения му живот и му показва грешките. Когато човек не постъпва правилно с ближните си, Природата ще го хване за ръка, ще го заведе настрана и ще го научи, как трябва да постъпва. Във втория пример момата е Природата, а полковникът - ученикът. Природата се застъпва за онеправдания, а на ученика дава един добър урок. В третия пример, с двете деца, Природата се проявява чрез възрастния, чрез неговата разумност. Той предпазва децата от резултата на техния опит. Всички хора - възрастни, млади и деца, имат детински желания. Всички обичат да правят опити, но за повечето от тях не са готови. Тази е причината, поради която много от опитите свършват с експлозия.

Днес ви дадох три примера - за Кутузов, за полковника и за възрастния, който спаси децата, да мислите върху тях, да видите, как се проявява разумността в човека. В положението на кого от тримата бихте желали да бъдете? Всички ще искате да бъдете в положението на онзи, който спасява децата. Правете преводи, да видите, на какво можете да оприличите генерала, офицера, полковника, момата, войника, децата и възрастния човек. Например, момата може да се оприличи на съвестта в човека, а момъкът - на сърцето. Момата го успокоява, казва му да не се страхува - няма да бъде наказан. В този случай, момата е защитница на момъка. Много примери има в живота, които могат да се използват при самовъзпитанието на човека.

Ще изнеса още един пример. Представете си, че момък и мома се разговарят. Момъкът е добре облечен, с нови дрехи, представя се за богаташки син. В това време един човек се приближава към момъка и му казва: Господине, моля, платете си дрехите. Този човек е търговец, от когото момъкът си купил дрехи, но забавил с изплащането. Момата веднага запитала търговеца: Колко струват дрехите? - Пет хиляди лева. - Заповядайте, вземете тези пет хиляди лева, които аз дължа на момъка. Търговецът благодарил и продължил пътя си. След това момата казала на момъка: Сбогом, днес заминавам за чужбина. Повече няма да ме видите.

Какво разбирате под думата "самовъзпитание"? Да се самовъзпитава човек, това значи, да си представи мислено всички положения, в които животът може да го постави, и да бъде готов да се самопожертвва. Човек може да се намери в положението на Кутузов, на офицера в халата, на неговите войници. От друга страна, той може да се намери в положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника, или в положението на търговеца, на момъка и на момата. Търговецът можеше да извика момъка настрана и да му каже, да си плати дълга. Обаче, той му казва това направо, без да го извика настрана. - Защо постъпва така. Какво има предвид? - Той иска да изложи момъка пред момата, да го застави да му плати? С това той постига целта си: и двамата се засрамват. Момата изважда от джоба си пет хиляди лева, дава ги на търговеца, но след това се разделя с момъка.

Следователно, като си представи всички положения, в които може да изпадне, човек трябва да знае как да постъпва, и то най-разумно, с най-малки противодействия и недоразумения. При каквото положение да се намира, човек трябва да се справя разумно. Това значи метод на самовъзпитание. По този начин именно, човек може да възпита ума, сърцето и волята си. Още със ставането си от сън, човек трябва да предвижда, какво може да му се случи през деня, за да вземе предварително мерки. Човек неизбежно ще мине и през доброто, и през злото, защото са поставени на пътя му, като условия за растене и за самовъзпитание. Като четете, или ви разказват случки от живота, виждате, че те имат двояко въздействие върху вас: добро или лошо. Разумният се ползва от всички случаи на живота, а неразумният - не може. Благородните и добри постъпки действват благоприятно върху човешкия характер и самовъзпитание. Например, след защитата на момата пред полковника, последният започнал да става по-мек и внимателен към войниците си.

Следователно, каквото и да ви се каже за човека, не бързайте да се произнасяте и да критикувате. Има кой да възпитава човека. Ако сам не се възпита, Природата ще го възпита. Всеки човек е поставен при условия да се огледа и възпита. Все ще се намери някой да ви даде един добър урок, от който да се поучите. Не е лошо, че греши човек. Лошо е, когато не изправя грешките си и не се учи от тях. Добрата страна на грешките се заключава в това, че чрез тях човек познава себе си, познава ближния си и се отнася снизходително към всеки, който греши. Не е въпрос да се поощряват грешките, но не съдете грешния, падналия и слабия. Човек понякога греши, без да иска. Той е попаднал на хлъзгава почва, където падането е неизбежно. Обикновеният човек се учи от своите грешки, а мъдреците - от грешките на другите.

Примерите, които изнесох в днешната лекция, представят методи, с които Природата си служи при възпитанието на човека. Разумният човек ги използва за самовъзпитанието си.

За следния път нека всеки от вас изнесе три примера от живота: единият пример да бъде подобен на този с Кутузов и офицера, вторият - на полковника и генералската дъщеря, а третият - на момата, която платила дрехите на момъка. Ако не можете да дадете такива примери, не правете опита, който децата направили с въженцето на бомбата. Избягвайте опити, на които краят води към нещастие. Направите ли такъв опит, молете се да дойде възрастният и разумен човек с ножчето си, да пререже въженцето, преди още бомбата да е избухнала. Като видите, че реже въжето, не се сърдете, че се бърка в работите ви. Той ви спасява от нещастие. Благодарете му, че прерязва въженцето. Следователно, видите ли, че започнатата работа не върви, или дойде някой да ви попречи, не роптайте. Щом работата ви не върви, това показва, че невидимият свят ви препятства, за да ви избави от едно голямо зло. Десет пъти да развалят работата ти, не съжалявай. За предпочитане е да прережат въженцето на твоя опит, отколкото да го оставят да изгори, и бомбата да избухне. Например, някой следва по медицина, но работата му не върви. Навсякъде среща пречки: в изпитите пропада, другарите му не го обичат. Той се чуди, защо става така. - Много естествено. Медицината не е за него. И да завърши по медицина, той не може да бъде полезен на хората. За да не страда повече, предварително прерязват въженцето на неговия опит. Друг следва по богословие, но не му върви. - Защо? - Някой прерязал въженцето му. Човек трябва да се заеме с тази работа, която е определена за него. Това значи, да върви в правия път на доброто. Кога ще стигне до него, не е важно. Важно е човек да постигне целта на своя живот. - По кой път се стига към целта? - По мекия път, т.е. по пътя на разумността.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.




40. Лекция от Учителя, държана на 13-ти юни, 1930 г., София – Изгрев.

Образци за самовъзпитание

Най-често използвани думи в беседата: човек, мома, кутузов, има, може, природа, сега, войник, положение, всички, случай, офицера, път, казва, пример, бъде, деца, живот, можете ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Юни 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

Каква разлика има между числата 12 и 21, 13 и 31, 14 и 41? Сборът от числата на 12 и 21 е три, но разликата между тях е с девет единици. Сборът от числата на 13 и 31 е четири, но те се различават едно от друго с 18 единици. Сборът от числата на 14 и 41 е пет, но разликата между тях в количествено отношение е двайсет и седем. В числото 12 на първо място стои единицата, което показва, че тя заповядва. В 21 на първо място е двойката. Значи двойката заповядва. Ако числата 12 и 21 представят човешки домове, в първия дом мъжът управлява, а във втория жената.

Като изучавате числата, виждате, че всяко число съдържа в себе си известен брой единици. Това е външната страна на числата. Те имат и своя вътрешна страна, която природата старателно крие от окото на обикновения човек. И животът има две страни: външна и вътрешна. Що се отнася до външната страна на живота, мнозина я разбират, но вътрешната страна малцина я познават. Зад всяко число природата е поставила нещо, което открива само на разумните. На обикновените хора тя представя числата само като количествени величини.

Като не разбират законите на живота, хората се морализират едни други, но въпреки това не се изправяш. Защо? Не знаят как да се морализират. Да морализирате човека, това значи да му помогнете, без да го изложите, без да накърните неговото достойнство. В един анекдот из руския военен живот се разправя как постъпил генерал Кутузов с един от своите офицери. Последният имал обичай да стои дълго време в сутринния си халат и така се явявал пред войниците. Това било известно на генерала. Една сутрин той посетил полка, дето служил въпросният офицер, и го заварил в същото положение: в халат и с чашка кафе в ръката. Генералът се приближил към офицера, поздравил го любезно и казал: „Моля, разведете ме в частта си, да видя как вървят работите." Понеже нямал време да облече формата си, офицерът се принудил да изпълни моментално желанието на генерала. Той станал от стола си и тръгнал с генерала на обиколка. Минало цял час, когато офицерът, заедно с генерала, се върнали на мястото, отдето тръгнали. Генералът се сбогувал с офицера, без да каже дума за облеклото му, и пожелал втори път да дойде на преглед. Какви са били съображенията на генерала, да се разхожда цял час с офицера, за това могат да се дадат различни тълкувания. Важен е резултатът от тази обиколка. От този ден офицерът никога не се явявал пред войниците си в халат.

В ранен утринен час млад войник се разговаря с млада красива мома. В това време минава полковникът и вижда, че войникът не го поздравява. Той му извиква: „Войник, защо не козируваш?" Стреснат от гласа на полковника, войникът се обръща, застава пред командира, без да каже нещо. Веднага момата пристъпва към полковника и спокойно отговаря: „Той беше с лице към мене, разговаряхме се, затова не ви видя."

Питам, право ли е постъпил Кутузов? Право е постъпил. Право ли е постъпила момата, която защитила войника? И тя постъпила право. Тя била интелигентна мома. Като разбрала, че войникът ще бъде наказан, тя го защитила, за да намали наказанието му. Защо полковникът не отговорил нищо на момата? Той можа да й каже, че не е нейна работа, да се меси в задълженията на войника. В лицето на момата полковникът познал дъщерята на неговия генерал. Явява се въпросът: от уважение към генерала ли отстъпил полковникът, или от уважение към момата? Ако бяхте вие на мястото на Кутузова, как щяхте да постъпите? Добре е постъпил Кутузов. Той приложил един от методите на природата. Когато имате някакъв недостатък, природата ви хваща за ръка и ви разхожда известно време, докато съзнаете недостатъка си. След това ви връща на мястото, отдето ви е взела. Природата е разумна, не изобличава човека, когото изправя.

Каква поука можете да извадите от двата примера, които ви дадох: за Кутузов, който се разхождал с офицера по целия лагер, и за войника, който се разговарял с генералската дъщеря? Това са два примера, които много рядко се случват. Едва ли ще се случи втори път на главнокомандващия армията генерал да се разхожда по целия лагер с офицер, облечен в халат. Едва ли ще се случи втори път войник да се разговаря с генералска дъщеря. И офицерът, и войникът са изложени пред началствата си. Ако някой от вас се намери в едно от двете трудни положения, кое бихте предпочели: да бъдете в положението на офицера с халата или на войника, който се разговаря с генералската дъщеря? За предпочитане е положението на войника, защото момата се застъпва за него, а офицерът нито сам може да се оправдае, нито друг някой се застъпва за него. И в двата примера има нещо за подражаване. Постъпката на Кутузов е благородна. Той даде един урок на офицера, без да го изобличи. И в постъпката на генералската дъщеря има нещо благородно. Тя взе отговорността на войника върху себе си и го защити пред полковника.

Примерите, които ви. дадох, са ценни като образци за отношенията между хората. Като мислите върху тях, можете да спрете вниманието си върху постъпката на Кутузов, върху положението на офицера с халата и върху заключенията, които войниците си вадят, когато гледат как Кутузов и техният ротен се разхождат из лагера. Във втория пример има пак три положения: положението на генералската дъщеря, на войника и на полковника. Всеки човек може да изпадне в едно от тези шест положения и трябва да знае как да постъпи. Когато човек изпълнява известна служба, трябва да бъде внимателен, да не дава лош пример на окръжаващите. Ако е началник, той трябва да знае кога и как да прави забележки на своите подведомствени. Мислите ли, че офицерът, който се разхождал с Кутузова, си позволил втори път да се явява пред войниците си в халат?

Да се върна към числата, с които започнах лекцията. Казахме, че в числото 12 единицата е на първо място. Значи тук управлява принципът на мисълта - разумният принцип. В дом, дето разумността управлява, ще се чува само философия. Всички ще говорят за наука, за музика. Всички ще учат, ще пеят и свирят и ще говорят върху това, което правят. В числото 21 управлява двойката - принципът на сърцето, т.е. на чувствата. В такъв дом ще се говори за благодеяния, за ядене и пиене, за всичко, което се отнася да чувствата. Всяко число носи известен род енергии в себе си, които влияят върху човека и го заставят да работи. Ако някое дете се роди през месец декември при пълнене на луната, то ще бъде заставено да мисли. Умът ще работи в него повече от чувствата, защото е родено зимно време, в студа. Студът е едно от неблагоприятните условия в живота. Тия условия именно заставят човека да мисли. Чрез мисълта той разрешава и най-мъчните си задачи. Ако някое дете се роди през месец май, чувствата ще вземат надмощие.

Това детe ще чувства повече, а ще мисли по-малко. Месец май е от благоприятните месеци през годината. Той разполага повече към музика, песен, ядене и пиене. Както месеците декември и май представят влиянието на два противоположни рода енергия, такова нещо представят числата 12 и 21.

Числата, с които работим, са живи. Щом е така, не е безразлично дали ще работите с числото 12 или 21. Тези числа съдържат едни и същи цифри, но местата им са променени. С промяна на местата им става промяна в гамата и в енергиите, които действат в тях. Не е безразлично дали едно дете е родено в дом, дето играе роля числото 21. В първия случай бащата има надмощие, а във втория - майката. Следователно в първия случай детето, което се роди в този дом, ще прилича на баща си и по ум, и по характер. Във втория случай то ще прилича на майка си. Сборът от цифрите и на двете числа е три. Значи резултатът е един и същ. Това показва, че човек трябва да реши задачите на живота си независимо от това, дали ще ги решава по пътя на ума, или по пътя на сърцето. Има известна разлика при решаване на задачите по пътя на ума от тия, които се решават по пътя на сърцето. Важно е обаче задачите да бъдат решени. Запример в дома на числото 12 дохожда един беден човек. Как ще постъпят с него? Ще му дадат съвет как да подобри положението си, за да излезе от беднотията. Ако същият човек отиде в дома 21, там ще му помогнат материално: ще му дадат пари, хляб, някоя стара дреха. Кой дом е постъпил по-разумно? И двата дома могат да постъпят разумно, и двата могат да постъпят неразумно. Ако в дома 12 му дадат добър съвет и от сърце, постъпката е разумна. Ако само го морализират, постъпката не е разумна. В дома 21 могат да му дадат необходимата подкрепа в деня, а могат да му дадат голяма сума, с която да го спънат.

Има случаи 6 живота, когато една дума произвежда такъв резултат, както и най-голямата помощ, дадена с любов. И обратно, има думи, които могат да разрушат човека. Те са подобни на бомбите. Две деца намират едно малко тънко въженце, закачено някъде. Те се радват, че могат да си поиграят с него. Вадят кибрит от джоба си и го запалват. В този момент край тях минава един възрастен човек и като вижда какво правят децата, веднага прерязва въжето. Децата се чудят защо този човек им разваля играта и започват да се сърдят. Възрастният не счита за нужно да се извинява пред тях. Той няма време даже да им обяснява защо постъпва така. Въженцето, което те запалиха, е фитил на бомба, която е заровена близо някъде. Те не виждат бомбата, не разбират какво може да произлезе от тяхната игра. После той им разказва какво нещо е бомба, как действа тя, и те се успокояват. Добре постъпил този човек. Той спасил децата от едно нещастие.

Сега и на вас казвам: не си играйте с фитила на бомбите, нито със самите бомби. Те са огън, от който можете да пострадате. С други думи казано, не си играйте с думи, които могат да експлодират. Ще кажете, че има невинни думи като въженцето на фитила. Наистина невинни и безопасни са тия думи, но ако не са свързани с бомби. Щом се свържат с бомба, те стават опасни и причиняват големи нещастия. Силата на думите, с които си служите, се познава от резултата, който те произвеждат. Понеже не знаете какъв ще бъде крайният резултат на думите, с които си служите, вие трябва да бъдете внимателни какво ще кажете и как ще го произнесете.

В природата съществува морал, който има отношение към всички същества в живота и в природата. Той е еднакво валиден за всички живи същества. Човешкият морал е валиден само за хората, а моралът на природата - за всички същества. Този морал не прави изключение за никого. Той е еднакво задължителен за всички живи същества. Никой не може да избегне от отговорност пред морала на разумната природа.

Казвате: „Какво отношение имат към нас Кутузов, офицерът с халата, полковникът и войникът?" Колкото и да ви се виждат далечни тези примери от вас, те имат отношение към нашите прояви. Кутузов представя природата, която хваща човека и го развежда в полето на собствения му живот и му показва погрешките. Когато човек не постъпва правилно с ближните си, природата ще го хване за ръка, ще го заведе настрана и ще го научи как трябва да постъпва. Във втория пример момата е природата, а полковникът - ученикът. Природата се застъпва за онеправдания, а на ученика дава един добър урок. В третия пример с двете деца природата се проявява чрез възрастния, чрез неговата разумност. Той предпазва децата от резултата на техния опит. Всички хора - възрастни, млади и деца, имат детински желания. Всички обичат да правят опити, но за повечето от тях не са готови. Тази е причината, поради която много от опитите свършват с експлозия.

Днес ви дадох три примера - за Кутузова, за полковника и за възрастния, който спаси децата, да мислите върху тях, да видите как се проявява разумността в човека. В положението на кого от тримата бихте желали да бъдете? Всички ще искате да бъдете в положението на онзи, който спасява децата. Правете преводи, да видите на какво можете да уподобите генерала, офицера, полковника, момата, войника, децата и възрастния човек. Запример момата може да се уподоби на съвестта в човека, а момъкът - на сърцето. Момата го успокоява, казва му да не се страхува - няма да бъде наказан. В този случай момата е защитница на момъка. Много примери има в живота, които могат да се използват при самовъзпитанието на човека.

Ще изнеса още един пример. Представете си, че момък и мома се разговарят. Момъкът е добре облечен с нови дрехи, представя се за богатски син. В това време един човек се приближава към момъка и му казва: „Господине, моля, платете си дрехите." Този човек е търговецът, от когото момъкът си купил дрехи, но забавил с изплащането. Момата веднага запитала търговеца: „Колко струват дрехите?" „Пет хиляди лева." „Заповядайте, вземете тези пет хиляди лева, които аз дължа на момъка." Търговецът благодарил и продължил пътя си. След това момата казала на момъка: „Сбогом, днес заминавам за странство. Повече няма да ме видите."

Какво разбирате под думата „самовъзпитание"? Да се самовъзпитава човек, това значи да си представи мислено всички положения, в които животът може да го постави, и да бъде готов да се самопожертва. Човек може да се намери в положението на Кутузова, на офицера в халата, на неговите войници. От друга страна, той може да се намери в положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника или в положението на търговеца, на момъка и на момата. Търговецът можеше да извика момъка настрана и да му каже да си плати дълга. Обаче той му казва това направо, без да го извика настрана. Защо постъпва така? Какво има предвид? Той иска да изложи момъка пред момата, да го застави да му плати. С това постига целта си: и двамата се засрамват. Момата изважда от джоба си пет хиляди лева, дава ги на търговеца, но след това се разделя с момъка.

Следователно, като си представи всички положения, в които може да изпадне, човек трябва да знае как да постъпва, и то най-разумно, с най-малки противодействия и недоразумения. При каквото положение да се намира, човек трябва да се справя разумно. Това значи метод на самовъзпитание. По този начин именно човек може да възпита ума, сърцето и волята си. Още със ставането си от сън човек трябва да предвижда какво може да му се случи през деня, за да вземе предварително мерки. Човек неизбежно ще мине и през доброто, и през злото, защото са поставени на пътя му като условия за растене и за самовъзпитание. Като четете или ви разказват случки от живота, виждате, че те имат двояко въздействие върху вас: добро или лошо. Разумният се ползва от всички случаи на живота, а неразумният - не може. Благородните и добри постъпки действат благоприятно върху човешкия характер и самовъзпитание. Запример след защитата на момата пред полковника последният започнал да става по-мек и внимателен към войниците си.

Следователно, каквото и да ви се каже за човека, не бързайте да се произнасяте и да критикувате. Има кой да възпитава човека. Ако сам не се възпита, природата ще го възпита. Всеки човек е поставен при условия да се огледа и възпита. Все ще се намери някой да ви даде един добър урок, от който да се поучите. Не е лошо, че греши човек. Лошо е, когато не изправя грешките си и не се учи от тях. Добрата страна на погрешките се заключава в това, че чрез тях човек познава себе си, познава ближния си и се отнася снизходително към всеки, който греши. Не е въпрос да се поощряват погрешките, но не съдете грешния, падналия и слабия. Човек понякога греши, без да иска. Той е попаднал на хлъзгава почва, дето падането е неизбежно. Обикновеният човек се учи от своите погрешки, а мъдрецът - от грешките на другите.

Примерите, които изнесох в днешната лекция, представят методи, с които природата си служи при възпитанието на човека. Разумният човек ги използва за самовъзпитанието си. За следния път нека всеки от вас изнесе три примера от живота: единият пример да бъде подобен на този с Кутузов и офицера, вторият - на полковника и генералската дъщеря, а третият - на момата, която платила дрехите на момъка. Ако не можете да дадете такива примери, не правете опита, който децата направили с въженцето на бомбата.

Избягвайте опити, на които краят води към нещастие. Направите ли такъв опит, молете се да дойде възрастният и разумен човек с ножчето си, да пререже въженцето, преди още бомбата да е избухнала. Като видите, че реже въжето, не се сърдете, че се бърка в работите ви. Той ви спасява от нещастие. Благодарете му, че прерязва въженцето. Следователно видите ли, че започнатата работа не върви или дойде някой да ви попречи, не роптайте. Щом работата ви не върви, това показва, че невидимият свят ви препятства, за да ви избави от едно голямо зло. Десет пъти да развалят работата ти, не съжалявай. За предпочитане е да прережат въженцето на твоя опит, отколкото да го оставят да изгори и бомбата да избухне. Запример някой следва по медицина, но работата му не върви. Навсякъде среща пречки: в изпитите пропада, другарите му не го обичат. Той се чуди защо става така. Много естествено. Медицината не е за него. И да свърши по медицина, той не може да бъде полезен на хората. За да не страда повече, предварително прерязват въженцето на неговия опит. Друг следва по богословие, но не му върви. Защо? Някой прерязал въженцето му. Човек трябва да се заеме с тази работа, която е определена за него. Това значи да върви в правия път на доброто. Кога ще стигне до него, не е важно. Важно е човек да постигне целта на своя живот. По кой път се стига към целта? По мекия път, т.е. по пътя на разумността.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът."

Четиридесета лекция
на Младежкия окултен клас
13 юни 1930 г., петък, 6 часа

София - Изгрев

ОБРАЗЦИ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ



Тайна молитва

Каква разлика има между 12 и 21? В какво седи разликата? („Разликата е количествена - девет.") А каква е разликата между 13 и 31? („Осемнайсет.") Между 14 и 41? („Двайсет и седем.") Това е най-простото разбиране -количествено разбиране на числата; дават един и същ резултат. Ако ги съберете едно

и две и две и едно, правят все три. В 12 кой заповядва? („Единицата.") А в 21? („Двойката.") Тъй е, двойката.



Допуснете, че това е един дом - 12 и 21, тогава кой заповядва в първия дом и кой - във втория дом? („В първия дом заповядва мъжът, а във втория - жената.") Какви ще бъдат резултатите? Каква е разликата между 12 и 21? („Девет.")

Сега, вътрешната страна коя е? Природата е скрила това, тя иска да направи известно забавление. Външната страна на живота всички я разбират, но вътрешната не я разбират. В природата има един вътрешен закон, който е скрит. За всичките количествени числа природата е скрила нещо и го открива само на най-разумните. А на обикновения човек е дала само простото разбиране на обикновения човек. 13 - това е един резултат на талантливите хора. Сега ще извадим известен морал. Вие казвате запример, че човек не трябва да постъпи така. Защо? На какво основание човек не трябва да постъпи тъй? А при това, човек трябва да ходи рано на училище. Защо? Нали вие казвате, че трябва да започнем отрано училището, от детинство? Защо? Каква разлика има, ако се ходи на старини на училище? Защо да не започне училището от последните години, от петдесет, шейсет или от седемдесет години? Защо тогава да не си вземе човек торбичката и да иде на училището? То е така, но същинските причини кои са? Коя е нормата на учението?

Ще ви приведа един пример, да го изтълкувате добре. Това е един анекдот от живота на Кутузов. Един от офицерите на руската дивизия имал обичай да излиза сутрин с халата си навънка, тъй, необлечен. Той обичал да тормози войниците си, но една сутрин Кутузов минава покрай него, вижда го тъй необлечен; приближава се, хваща го алабраце и така се разхождал с него цял един час из целия стан. По пътя Кутузов го пита: „Как е вашата работа, какво мислите по военните действия" и т.н. И след това го довежда пак на същото място, оставя го и си заминава. Така цял един час той се разговарял приятелски с него, оставя го и си отива. Преди да си замине, той му казал още: „Ще ми бъде много приятно пак да се срещнем" - и тогава си заминал. Обаче какъв е бил резултатът? Втори път този офицер никога вече не е излизал сутрин по халат навънка. Е, какво е имал Кутузов наум, като е развождал офицера по халат? („Да бъде облечен друг път.") Това е сега тълкувание. Но фактът, че го е разхождал - какви са били съображенията му? Вие може да дадете разни тълкувания.

Сега ще ви дам второ изяснение: млад един войник се разговаря рано сутринта с една млада мома, но си седял тъй, без да гледа наникъде; минава полковият, но войникът е с гърба си към него - не го вижда. Полковият се приближава и казва на войника: „Защо не даваш чест?" Момата се приближава и казва: „Извинете, той гледаше мене и затова вас не поздрави, извинете." Полковият поглежда момата, приближава се и казва на войника: „Още веднъж да внимаваш." Питам: какви са съображенията на момата, че се застъпва за войника?

Сега питам: постъпката на Кутузова права ли е? („Права е.") Свободно разсъждавайте. И постъпката на момата намясто ли е? („И тя е права.") Защо? („Тя се явява в защита на нападнатия.") Сега привидно как е - ние вземаме само външната страна. Тук се застъпват принципи по-интимни, по-дълбоки. Ако е била друга някоя мома на нейно място, тя можеше и нищо да не каже. Ние подразбираме какво е имало у нея, като се застъпва за войника. Ако тя съобразява да се намали неговото наказание, значи тя е интелигентна и съобразителна. Но какви са били съображенията на полковника да отстъпи тъй лесно - защо той да не й каже: „Това не е твоя работа?" Случило се, че тази мома била дъщерята на един негов генерал. Тогава въпросът се усложнява - дали той от уважение към тази мома отстъпва, или от съображение към генерала отстъпва?

Но питам: ако вие бяхте на мястото на Кутузов, какво щяхте да направите, като видите този офицер по халат? Как бихте постъпили с него? Дайте ми сега едно мнение. Аз бих обичал да чуя вашето просветено мнение. Това е един метод в природата. Постъпи по същия начин. Всякога, когато ти имаш един недъг в природата, тя ще те хване под ръка и ще те разведе навсякъде, и нищо няма да ти каже. Тъй както Кутузов, ще те води за ръката, ще те разхожда и най-после - ще те тури пак на мястото и ще си замине. Запример, ако човек има един недъг на крака си, тя ще те развежда тъй, че където минеш, всички да забележат. С какъвто недъг си облечен, все ще те разведат, докато се намери някой разумен човек, който може да те изправи. Всеки ще те види, че си куц, и никой не може да ти помогне.

Сега какъв паралел можете да теглите от тези два примера? Да кажем, аз приведа тези два примера на беседата: Кутузов, който разхожда офицера, и момата, която се застъпва за войника; какъв морал може да извадите от тези два примера? Този офицер, който се счита за господар на положението, а се разхожда с халат, сега на тези войници не може да им заповядва; и на Кутузов случило му се веднъж тъй да разведе офицера. И от втория пример - този войник, веднъж му се случило да се разговаря с момата и минава този полковник; а в първия случай минава Кутузов. Сега какво отношение имат тия два примера? Какъв паралел може да теглите? Има ли някакъв паралел между Кутузов и полковия, и между офицера и войника? И двата случая са редки. Много рядко ще се случи войник да се разговаря с генералска дъщеря и много рядко се случва офицер ца бъде тъй необлечен отвънка. Кой от двамата пострада повече? („Офицерът на руската армия. ") Тъй да развеждат един офицер из целия лагер покрай всичките войници. Значи главнокомандващият на руската армия развожда един офицер покрай всичката армия и всички го гледат, след това го завеждат пак на същото място, от-дето са тръгнали, и Кутузов му казва: „Мен ще ми бъде много приятно и друг път да се срещнем" - и се разделят. И при втория случай имаме същия случай - на онзи войник, и нему се пада честта пред онзи полкови.

Питам ви сега: ако вие имате да изберете един от тези случаи в живота, кое ще предпочетете - Кутузов да ви развежда пред войниците или полковият само да ви каже: „Защо не даваш чест?" Кажете сега, кое ще изберете? Всички ще изберете положението на войника. Защо не изберете положението на офицера по халат пред армията с Кутузов? После, като ви дойде нещо до главата, все ще искате да бъде и момата при вас, да ви избавя. Я О., кажи кое ще избереш, сега ще те хванем? („Войника предпочитам.") Хванах ви сега - всички ще изберете все войника. Защо няма да изберете офицера? Сега вие може да играете ролята или на момата, или на войника. Сега, ако сте войникът, ще ви бъде неприятно, но и на момата ще стане неприятно, защото в дадения случай и момата малко ще се безпокои. Но после тази мома ще се подигне пред очите на войника, нали ще има една малка придобивка. Добре, но сега, в даден случай, кой се повдига? Повдига се Кутузов, повдига се и офицерът. Времето минава, но всички войници ще говорят как е постъпил Кутузов. Значи има нещо придадено на тази постъпка. А на момата какво е придадено? И на нея има придадено. Тя казва: „Господин полковник, аз съм виновата, не е той - аз говорих с него. Ако аз не бях, той щеше да ви даде чест, но заради мене."

И аз ви привеждам тези два примера като един паралел, като отношения, които съществуват в природата. Вие можете да се намерите в положението на офицера с халата - да ви развеждат пред войниците; може да се намерите и в положението на войниците, които гледат разведения офицер; а може да сте и самият Кутузов. И сега можете да си представите цяла една картина - след като развеждат офицера, какво ще бъде заключението на войниците, какво те ще се разговарят. А можете и да вземете положението на Кутузов. И сега някои от вас може да сте Кутузов в дадения случай, възможно е. Три положения има, които можете да бъдете - Кутузов, офицерът и войниците.

От втория пример вие пак можете да се поставите в три положения - на мястото на момата, на мястото на момъка и на мястото на полковия. Питам: в дадения случай, ако вие разбирате характера на полковия, уместно ли беше той да направи тази забележка на войника? („Не.") Значи полковият в дадения случай не е намясто. Сега в първия пример как ви се вижда поведението на

Кутузов? („Хубаво е постъпил.") И умно. Той казва на офицера: „Ти можеш и неофициално ца се разхождаш с мене" - той говори с него, без да му каже нито една обидна дума, и какво става? След това вече този офицер пито един път не е ходил с халата си. Във втория случай полковият няма идея за забележката, когато в първия случай Кутузов казва: „Ако всички са тъй разгащени, както ти, тази работа с войниците накъде ще иде?" В този случай морално разглеждам въпроса. Превеждам към науката.

Сега тези примери, които ви давам, и в науката ги има. Вие можете да изучавате известен клон от науката, какво може да извадите от тази наука? Тя може да бъде само за ваша лична полза. Във втория случай е застъпено личното чувство на полковия - как един войник да не му даде чест. Как намирате вие тази забележка, разумна ли беше? Нали той можеше да мине и замине, без да каже нито дума на войника. Кой е най-умният от всички във втория случай? („Момата е най-умна.") Тъй е, момата е най-умна. Тя казва на офицера: „Извинете, аз съм виновна." Какво заключавате от това, че войникът не е отдал чест на полковия? Природата прави един паралел. Как е бил обърнат войникът към полковия? („С гърба си.") А как е била обърната момата? („Срещу момъка и с лице към полковия.") Добре, другото сега -как е гледал Кутузов, че е видял полковия? И офицерът дали е бил обърнат с лицето си към Кутузов, или с гърба си? Сега това остава скрито.

Щом имаме числото 12, в него управлява първият, разумният принцип. Тук е застъпен принципът на мисълта. В числото 12 е застъпена мисълта, а в 21 са застъпени чувствата. Следователно в този дом (при 12), постоянно ще има философски разисквания и спорове; по изкуство и музика, което могат да свирят, това и ще си говорят. А в 21 ще се говори за благодеяния, за ядене и за неща, които се отнасят до чувствата. Домът на 21 диаметрално се отличава от дома на 12.

Да допуснем, че ти се раждаш в дома на числото 12, в пълненето на луната, 1928 година, да кажем, през месец декември - кои качества ще носи това дете? Да кажем, че месечината се пълни, не се празни. Студът, лошите условия ще заставят човека да мисли. За да мисли човек, той трябва да бъде поставен в неблагоприятни условия - тогава само се събужда умът. Всичките мъчнотии все умът ги разрешава. А щом се ражда някой, да кажем, на 21 - това число в дадения случай е само като обяснение; месец май (май месецът е второстепенно). Какво ще има тогава? („Ако един човек се роди през май, мисълта ще бъде по-слабо застъпена, а чувствата - по-силно.") Разбира се. Казах: месецът е второстепенно, но вземам числото 21 в дадения случай, и то е само като обяснение.

Имаме превръщане на числата. Ако измениш на едно число само неговата гама и големина, то ще има обратни влияния. Да вземем числото 12 - ако тези числа са две в дадения случай; ако турим числото две пред числото едно или зад него - какво ще стане? Това са живи числа. В дадения случай в числото 12 по закона на наследствеността бащата е вложил повече. И резултатът е числото 3. Числото 3 иде от 12, тогава в 12 бащата е вложил повече. Следователно, дъщеря или син, той повече ще мяза на баща си, по закона на наследствеността. А в 21 детето носи повече наследени черти от майката - тя е вложила повече в дадения случай. И следователно това дете мяза на майка си - и по характер, и по ум. [...]

Ние вземаме тези нормалните положения на числата 12 и 21. В двата случая - и при 12, и при 21, резултатът е все 3. Или казано в друг смисъл, ако вашият ум разрешава известни въпроси, той ще ги разреши по един начин, а ако сърцето ви ги разрешава, то ще ги разреши но друг начин. Сега каква е разликата, когато сърцето разрешава някои въпроси и когато умът ги разрешава? Представете си сега, че при вас се явява един беден човек и ви се оплаква, и след като ви разправя цялата история, той се разплаква. Ако у вас умът преодолява, какво ще направите? („Ще мy кажем, че той е трябвало да преодолее тези условия.") А ако чувствата преодоляват? („Ще му помогнем.") Добре, да допуснем сега, че ти изваждаш и му даваш хиляда лева. Питам: умно ли е да му дадеш хиляда лева?

Ще ви дам още един пример, това е третият пример. Две деца си играят и на пътя намират въженце -много тънко; едното дете си носи кутийка с кибрит и запалва въженцето, и започва това въже да гори. Минава един възрастен и вижда, че това е фитилът на една бомба; веднага той прерязва въжето, а децата тичат, радват се, смеят се, че въженцето гори. Но те не знаят, че този фитил отива към една бомба. Децата се радват на тази игра, обаче тази игра може да иде към плач. Минава един друг разумен човек и казва: „Я да си вървите към дома си." Децата не могат да си обяснят защо именно този човек им разваля играта. Той изгасва и останалото въже и те почват да викат подире му: „Той нямаше право. Той нямаше право." Питам сега: ако той беше оставил те да имат правото според техните разбирания, какво щеше да стане? Тогава има да избирате от три злини. Нали три положения има в света: имате да изберете положението на полковника с халата, на войника пред момата и имате да изберете положението на децата с въжето. Сега какъв паралел ще теглите между тези три положения? Кое бихте избрали? („Все пак положението на войника." „На децата.") Ще кажете: те са деца, играят си. Добре, добре. Но ако вие кажете една дума, която запалва едно въже, и кажете: „Няма нищо"? Да кажем, някой върви по някое въже и вие вървите да видите какви ще бъдат последствията. Но дойде някой и пресече вашето въже. Вие кажете: „Как така той да се меси в моята работа." Сега вие не можете да си представите какъв резултат може да произведе едната дума. Защото всяка една дума може да се оцени само от своя резултат. Например вие си направите един фокус, запалите въжето - когато дойде опитът до крайния резултат, тогава само можем да направим един извод.

Та казвам: има един естествен морал в природата, който е еднакво [задължителен] спрямо всички. Има морал, който е наложен спрямо хората, и има друг морал, на който всичките същества - от най-висшите до най-нисшите, еднакво са подложени - не прави никакво изключение. И в този случай човек трябва да бъде крайно разумен. В дадения случай вие казвате: „Какво отношение има Кутузов - какво той мисли, към нашата работа? Нашата работа е съвсем друга." Голяма връзка има. Ако вие имате някоя неприятност, тя се отнася под първата категория при примера на Кутузов и офицера под халата. Не мислете, че сте много сигурни; не мислете, че много знаете. Полковият никога не е предполагал, че може да дойде Кутузов при него и той тъй да се изложи. Обаче има изключения вътре в живота. В дадения случай какво е Кутузов? („Природата.") Да, природата. Ще те хване тя под ръка и ще те разхожда.

Сега вторият пример - полковият с момата. Полковият ще смъмри войника, но момата ще се застъпи за него; ти тогава ще отстъпиш. Ти смъмряш някого, но момата се застъпя за него и ти ще отстъпиш. И тогава какво става? Полковият изгубва сражението, а момата спечелва сражението. А войникът се освобождава от робство.

Сега, третият случай. Кой застави децата да запалят въжето? Защо трябва те да запалят това въже? Какви са побужденията им? Всичките хора имат това разположение на децата. Запример детето види захарта, взима едно парче и го турга в устата - да направи един опит. Или то иде при водата и иска да опита, да направи един опит с нея. Или намери едно шише, иска да го вземе. Всички хора въобще искат да турнат езика си, да опитат нещата. Хората все искат да направят опит -имат предразположение към това. И възрастни, и малки - няма някой, който да не е правил опит.

Сега, разумността къде е тук? („В човека.") Добре, можете да кажете: у човека, който прерязва въжето. Ако се спрем на тези три примера - Кутузов, полковия и този, който спасява децата, на кое място бихте желали да бъдете? („На мястото на децата." „На мястото на спасените деца.") Да допуснем, че вие се оплаквате, че вашият ум не е развит, не разбирате нещата. Е, щом не сте развит, не ви ли развежда вас Кутузов? И след като кажеш, че не разбираш математика или геометрия, или музика, но като ви хване Кутузов и ви разведе из целия лагер, вече втория път вие не се оплаквате от това, а започвате една сериозна работа. Сутринта, като станеш, казваш: „Трябва да се мисли, трябва да се работи и трябва да се учи."

Сега направете приложение на втория пример. Преведете как ще го приложите. Разбира се, на този пример има хиляди други подобни примери, но този е специфичен, а вие можете да намерите и други аналогични примери. („Съвестта е момата, войникът е сърцето; съвестта казва на сърцето: няма нищо.") Това е по-дълбоко тълкувание. Аз правя друг един превод. Представете си: момъкът седи добре облечен по всичките правила и се разговаря с момата. Това съществува и в двайсети век. Минава един господин и казва на момъка: „Кога ще ми платиш за дрехите?" Момата пита: „Колко струват, колко ти дължи?" „Пет хиляди лева." И тя изважда и плаща на дрехаря. Той казва: „Благодарим, госпожице, много сте благородна." И си заминава. Питам сега: между двата примера, кой ще изберете - да сте полковият, че да направите забележка на войника, че не ви е дал чест; или да сте дрехарят, който казва на момъка, разговарящ се с момата: „Не сте ми платили дрехите"? Или пък да сте момата, че да платите вие дрехите заради него? („Хубаво е да има една мома, че да плати заради нас.") Защо не - че в този случай ще се покаже доброто сърце. Но слушайте да ви кажа: тогава момата се обръща към момъка и му казва: „Извинете, аз заминавам за странство й втори път няма да ме видите вече." Но това казва момата на момъка, след като плаща пет хиляди лева за него: „Аз заминавам за странство и няма да се върна вече." И от неговите очи рукват две сълзи.

Аз ви привеждам един начин, метод за самовъзпитание. Щом се събуди човек сутрин, има едно правило - той да прекара всичките положения, в които може да се постави. Може да кажете: „Тези работи ние сме ги минали." Аз правя един малък паралел като един начин за самовъзпитанието. Ако не знаете как да се самовъзпитате, не казвам - тъй, както обикновено се разбира; според мене самовъзпитанието е да можеш да си представиш всичките положения, в които можеш да се намериш - да бъдеш готов за всичко. Ти може да се намериш в положението на онзи офицер с халата, в положението на полковия при тази мома и войника; можеш да се намериш в положението на тази мома или на войника; можеш да се намериш в положението на този дрехар, който казва на момъка: „Да си платиш дрехите." Ни най-малко не се церемони да го потегли настрани, а му казва „право, куме, в очите", пред момата му казва, иска да го тури натясно: „Ти кога ще си платиш дрехите?" По този начин иска да го застави, че да си вземе парите, като го засрами пред момата. И какво става? И той се засрамва, и момата се засрамва, и му плаща.

Та като си представите всичките положения, в които можете да се намерите, да знаете как да постъпите най-разумно. Това е положението при самовъзпитанието - да вземеш мерки да излизаш от всяко положение и да избегнеш неразумните постъпки. Това е самовъзпитание. По този начин можеш да възпиташ ума си, сърцето си и волята си. Преди да са се случили тези неща, умният човек знае как да постъпи при всеки случай. Като стане сутрин умният човек, той прекарва през ума си или си представя всичките положения и за доброто, и за злото, и кое човек трябва да предвиди. Защото във всичките тези положения и доброто, и злото са поставени за поука. Защото всеки един пример съдържа и добрата, и лошата страна.

Тази мома съдейства на войника, после Кутузов казва на офицера с отличен език: „От тебе се иска благородство - разхождай се с мене сега, защото ти трябва да знаеш, че и [от] друга страна могат да те разхождат така." Сега, добрата страна е благородството на Кутузов. Но и положението на офицера се изменя. И той е благороден - като се връща, казва си: „Дадоха ми един добър урок." Войниците къде ще ги турите? Всички онези, които са били недоволни от своя полкови, през целия ден все го гледат. И какво става? Оттам насетне полковият е бил много мек към войниците си.

Мен ми разправяха и друг един пример, ще ви приведа и него. Той, мисля в тази война се е случило - един генерал, който не се е отнасял добре с войниците си; един ден един авиатор, който го знаел какъв е, му казва: „Много ще ми бъде приятно да се разходим един ден с аероплана." И той казва: „Може!" Но като се изкачили с аероплана, авиаторът почнал да нрави своите лъкатушения и извивания, и всичките фокуси, които е знаел, нагоре-надолу - и като го снема долу, генералът станал мек като памук. Преди генералът е ходил тъй, изпъчен, но сега, като е слязъл долу, генералът е вече с една идея: „Опасна е тази работа, не е тъй лесно." И вече не ходи така изпъчен и горд. Та казвам: по някой път е хубаво авиаторът да изведе генерала горе във въздуха. Та човек трябва да си представи всичките положения, през които може да мине, за да бъдат умът му и сърцето му, и волята му готови да могат да се възпитат. Това е самовъзпитание. Аз не зная дали има друго възпитание, но то е от страх - ти избягваш нещата от страх, от страх към закона. Но това не е онова самовъзпитание. Само-възпитанието е един процес на онова вътрешно съзнание, че това е право. Хубавото трябва да се прави, не глупавото. Онзи, който знае погрешката, никога няма да допусне една погрешка. А който не знае, допуща много погрешки.

Та никога не се поставяйте да питате: „Този защо постъпва така?" Тъй или иначе, кажете: „Поведението му е такова." Сега, ако Кутузов не бе съзрял този с халата си, ние щяхме ли да имаме този хубав разказ? И ако войникът не беше говорил с момата, щяхме ли да имаме случай да чуем нещо заради него? Или ако онзи беше платил дрехите си, щяхме ли да знаем за поведението на момата? Или пък ако не беше този генерал с авиатора? Значи нас ни се виждат привидно тъй нещата смешни. Но това е само един намек. На този генерал му казват: „Хак му е!" Не е лесно да те турят на аероплана и да те дигат ту нагоре, ту надолу из въздуха. Че като е слязъл долу, този генерал е имал една опитност, която доста го е смекчила в поведението му към войниците. Ти като генерал имаш едно поведение за себе си, което не е естествено. Но после, като го дигат горе във въз-духа, той вижда, че не е генерал във въздуха и не може да вземе управлението и мястото на пилота. Той вижда, че в дадения случай пилотът е генерал във въздуха и си казва: „Долу аз съм генерал, но във въздуха аз не съм генерал."

Сега някои от вас могат да кажат: „Това го знаем." То е тъй - ти си генерал на земята, знаеш всичко, но като те турят в аероплана горе? Аз правя едно сравнение: това знание, което имаш като генерал долу, не важи за въздуха. Във въздуха има други сили, на които други разполагат, и ти трябва да се подчиниш, нищо повече. Да кажем, ти като офицер можеш да имаш власт ца казваш на войниците: „Само аз имам право да разсъждавам, но не и тези войници. Те трябва да мълчат и да не разсъждават." Но минава един Кутузов, който може да говори, хваща те и почва да говори с един много приятен език, но хваща те, когато ти си с халата. И ти казва: „Да направим една разходка."

Питам сега: другото положение, което искам да изведа психологически: като се върна полковият, след като го остави Кутузов на същото място и си замина -какво трябва да направи? Едно нещо, което трябва да се разгадае. Той се е облякъл първокласно и вижда го вече Кутузов - облечен без погрешка. И колкото пъти минава Кутузов оттам, винаги го вижда на първо място, и хубаво облечен - няма вече халат. Значи изправил се е, възпитал се е. Нали това е възпитание. И на вас ви казвам да постъпите, както Кутузов, както офицерът и както войниците; да постъпите, както младият войник, и да постъпите, както младата мома, и да постъпите, както полковникът. Да постъпите както дрехарят, както господинът, който си е взел дрехите, и да постъпите както момата. И да постъпите, както генералът, и да постъпите, както авиаторът. Това е положението на всеки един, който иска да се възпита - той трябва да разбира всичките тези положения и отношения. Това са математически положения в живота, това са числа. И всеки един от вас трябва да знае как трябва да постъпи във всеки един случай. Може ли да постъпи тъй, донякъде той разбира законите на живата природа.

Това са няколко примера, между които аз тегля един паралел в живота. И мисля да ги приведа в една беседа като методи, с които природата си служи. Можете ли да ми дадете един пример из човешкия живот, подобен на момата и войника? Дайте ми един такъв пример от живата природа. Или ако сега не можете да стъкмите един пример на Кутузов от природата, ще остане това за идущия път. И също един пример за войника и момата, и един пример за дреха-ря и момата. Ще намерите три примера от природата, ще ги стъкмите. После ще стъкмите един пример на генерала, който се качва на аероплана. Ако можете, стъкмете; ако не можете - оставете. Защото, ако не можете, не правете опита на децата. Ако не можеш да стъкмиш нещо, не започвай. Защото децата започват една работа, която няма да стане. Не започвай една работа, на която резултатите са лоши. („Но ако ние не знаем, че резултатите ще бъдат лоши?") Тогава ще дойде онзи, който ще пререже въжето.

Не се противопоставяйте на това, но да знаете, че това е за ваше добро. В природата, щом започнеш една работа и тя не стане, или дойде някой да те спъва, ти не питай: „Защо?" Дойде този човек и пресече въжето - благодари. Ти казваш: „Не стана тази работа, не върви" или: „Не може да стане." Значи пресичат я. Десет пъти си съградил нещо - все се разваля, значи: не върви но пътя на тези деца. Ти можеш да запалиш въжето, то да гори, гори; но дойде някой и пресече това въже -нищо не стане, не върви. Значи пресичат въжето. Ти се чудиш защо не успява тази работа, гори донякъде и нищо не става. Да кажем, ти почнеш да следваш в университета. По един предмет не ти върви, по друг - също. Трети, четвърти - не ти върви. Започнеш много работи - не ти върви. Не се смущавай. Да кажем, ти искаш да свършиш по медицина. Учиш, учиш - не върви. Най-първо, ти за лекар не си. Ти можеш на хиляди хора да нанесеш вреда, не ти върви - отрязват ти въжето за медицина. Не е медицина за тебе.

Ти искаш да станеш проповедник, учиш, учиш - не ставаш. Че ти със своите речи можеш да заблудиш хората. Тук те пресичат, там те пресичат и най-после някъде не те пресичат. Ти се връщаш и казваш: „Мога ли да бъда като еди-кой си?" Това, което си станал - това е добро за тебе. Щом има препятствия отвънка - да ги преодолеете, а когато казвате, че трябва да се преодоляват мъчнотиите - има вече нещо неразбрано. Ти избери правата посока на твоето движение. Можеш да заобикаляш, колкото искаш, но стига да постигнеш тази цел - доброто. Можеш да минеш много места, но намери онзи път, в който целта е постигната. Избери мекия път. Мекият път винаги се разбира [като] разумния път. Това е най-важното. И ти през кой път искаш да минеш? На Кутузов, на младия войник, на дрехаря, на двете деца или на генерала в аероплана?

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

Девета година на МОК (1929-1930)
Четиридесета лекция
13 юни 1930 г., петък, 6:09 ч.
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder
V1-ON