Онзи, който иска да бъде музикант, в него трябва да има едно вътрешно желание, той трябва да обича музиката, не като външно изкуство. В добрия живот, в правилния живот нито крачка не може да вземе без музика, ако не пее. Човек, който го е срам да пее, който го е срам да свири, той добър човек не може да бъде. Ама как ще пея? Щом те е срам от хората. Нима онази река, която извира от извора, срам я да върви към морето, казва: какво ще кажат другите реки? Нека да казват, каквото искат. Реката пее своята песен.
Та казвам, ти ще живееш, да дадеш израз, да бъдеш доволен от своя живот. Някой казва: „Дотегна ми." Какво? „Искам да ида при Господа." Дотегнало му. Че хубаво, щом искаш да идеш при Господа, вземи си билет и върви, ако искаш. Ако нямаш билет, къде ще идеш? Най-първо направете един опит. Толкоз време живеете. Кой от вас е направил съзнателен опит да излезе от тялото навън? То е твърдение. Да опитате да направите един опит, да излезете из тялото, да влезете в другия свят, да видите отношенията. Духовно ще идете. Да имате една ясна представа какво е умирането. Някой път умирането е благословение. Някой път умирането е нещастие. Човек трябва да знае в какво седи добрият живот. Ако ти в себе си не може да храниш добри чувства към окръжаващите - да кажем, някой добър човек ти направи една пакост - ако ти не може да изтълкуваш това добре, ти не си учен човек. Вие трябва да бъдете добри, не само да казвате: добри трябва да бъдем. Ние не трябва да се стремим към доброто, доброто е в нас, трябва да го изявим. Ако сега трябва да изявим доброто, то е изгубена работа.
Та казвам, този цигулар посвещава десет, петнадесет години да изучава това малкото разстояние, да придобие пъргавина на своите пръсти. Тази пъргавина произтича от неговия мозък. Неговият мозък има отношение към неговия ум, към неговите чувствания, към неговия дух - стане цял един вътрешен процес. Когато се определя, не трябва ние да отделяме добрия живот от нас. Казваме, светски живот, при сегашните условия не може да се живее добре. Защо не може да се живее добре? То е наше разбиране. Другото положение. Може ли майката да живее добре, а детето в утробата да не живее добре? Добрият живот зависи от мисълта. Ти не може нито да се молиш, нито да имаш добри чувствания към другите хора при сегашното развитие на човечеството, ако нямаш мисъл. Мисълта е, която ще даде израз на твоите чувства. Защото, щом влизаш в една концертна зала и онзи цигулар свири хубаво, ти не може да не го обичаш. Мнозина цигулари и артисти имат цяла бела от жени. Ако е цигуларка, всичките момци с букети тичат или ако е артистка, играе нещо на сцената, те се влюбват в нея. Знае как да играе. Непременно влюбването ще дойде.
Формите на любовта, то още не е любов. Защото под думата „любов" аз разбирам процес, който засяга умствения свят и той е чист процес. Когато говорите за любовта, разбирате земни работи. То е външната страна на любовта. Любовта е Божествен процес. Един непреривен Божествен процес. По някой път вие може да се повдигнете като високи върхове, такова едно течение над вас. По някой път вие се повдигнете, после пак слезете в долините. В тия две точки засягат Божествената любов. Мислите, че любовта слиза. Любовта не слиза. Вие имате отношение към вашите чувства, функция на вашите чувства. Но вие трябва да се качите във високите места в живота, за да вземем този полет на любовта. Онзи човек, на когото съзнанието е будно, щом се качи на този връх, ще вземе всичките блага, които любовта има. Ако не вземе благата, веднага ще се зароди желание да слезе долу.
Питам, след като направите десет-двадесет докосвания до Божествения свят, какво ще добиете? Пък и живота да вземем. Допуснете, че вие сте били ученик, да вземем в най-чистата форма, ученик в училището. Имали сте десет души учители, всички тях сте ги обичали, а нищо от тях не си добил, питам, какво си добил? Казвам, много добре. В едного се влюбите, във втори, трети, десети, излязъл си, както си влязъл, от училището. Питам, какво ти допринесла твоята любов? Ако твоята любов те е свързала с него, ти - ако той е художник, ти си придобил изкуството да рисуваш, ако вторият е музикант, третият - скулптор, четвъртият - поет и т.н. - от всичките тия влюбвания си придобил тия качества, които те имат, ако десетте души са вложили в тебе десет изкуства, има смисъл влюбването.
Ако ти със своите изкуства излезеш в света, хората няма ли да ти дадат цена? Вие сега ходите и се оплаквате, че накъдето и да ходите, работа не ви дават. За слуги не ви приемат. Ако имахте изкуството, да хванете керемидата и като я стиснете, да излезе злато, идете при един съвременен милионер, казваш: „За слуга ще ме цениш ли?" Казва: „Не ми трябва." Казваш: „Дай ми една керемида." Стиснеш, направиш злато. Няма ли да те приеме за слуга? Хем почтен слуга. Като се намери в трудно положение, казва: „Иванчо, тази работа не върви, я стисни керемидата." Като стискаш керемидата, неговите работи ще се оправят. Казва: „Нашият Иванчо, като стиска керемидите, прави злато. Откак дошъл в дома ми, всичко тръгна."
Сега аз имам ученици, все са влюбени. Казват: „Много обичаме Учителя." Ако стиснете керемида, злато правите ли? Искам всеки, като стисне керемида, злато да прави. Казвам, ха, Иванчо, стисни. Казвате: „Пие се мъчим, Учителю." Не искам да се мъчите, изкуство имайте. Мене не ме интересуват вашите мъки. Дойде някой, казва: „Дотегна ми, Учителю. Честно карам, не ми се учи, лоши са хората, злато няма." Ама ние сме хора на новото учение. Ако не може да превръщате керемидата в злато, вие сте стари хора. Стари хора, защото и свещеникът, щом като влезе в църквата, хвърли черното расо, облече се. Казва: „Много добре служи. " В църквата много добре служи. Като излезе, вземе черното расо, погледнеш, вдига оканицата. Виждам, по някой път, като говоря, много хубаво пеете, после виждам, че черното расо сте облекли и вдигате оканицата. Много хубаво знаете в църквата да служите.
Казвам, това е съзнанието, което имат някои верующи. Аз познавам хората много добре. По някой път аз се сърдя на хората, знаете защо? Много пъти съм правил опити. Дойде някой, иска от мене да му помогна. Аз държа една добра цепеница. Аз съм алхимик. Казвам: „Колко ти трябват?" „Хиляда лева." Аз тогава смятам. Хиляда лева колко стотици имат? Десет стотици. Казвам: „Ти може ли да издържиш?" „Издържам, как не!" „Аз ще ти дам." Взема цепеницата, един по гърба, два, три. Той, като излезе отвън, гледа ме. „Виждаш, десет пъти като те ударих, цепеницата стана на злато. За мене тази цепеница плати дълговете." „Може ли да кажеш на мене това изкуство?" „Не."
Ако вашата цепеница става злато, ти си маг. Но ако вашата цепеница си остава цепеница, тогава тази цепеница ще дойде на вашия гръб. В живота трябва да разбираме, че всичко онова, което ни се случва, е разумно. Всяко страдание от невидимия свят, от Бога, което се дава, е намясто. Всички вие, които се оплаквате, сте първокласни глупци. Нищо повече. Едно страдание от Бога ли е, то е цепеница. Ако не е от Бога, ако отиваш в дома и те ритне кон, това от Бога ли е? Ако идеш в училището и учителят ти ушие две плесници, конят, който те е ритнал и учителят, който те е ударил - едно време учителите ушиваха плесници. Като не може да смята ученикът, хич не се церемоняха, щом не може да смята, удари го. Излезе втори, и той не знае да смята, и него набие. Излезе друг, знае да решава, няма плесници. Казват, учителят нямаше право да го бие. Но и ученикът нямаше право да не знае. Понеже ученикът не е научил правилото, какво искаше да каже учителят? Той го магретиса. Всички ученици, които са бити от своите учители, хора са станали. Онези, които не са бити, останаха простаци. Ако вас Господ не ви бие, ще останете простаци. Аз бих казал, най- големи простаци ще останете. Ти, след като те бие, след като ти удари плесниците, ще го повикаш, ще дадеш банкет. Ще кажеш: много ти благодаря.
Сега ще кажете: колко ме е бил, колко ме е измъчвал. Вашите измъчвания са въображаеми. Има един наш приятел тук, ще ви приведа един пример. Една вечер той заспива. Аз ще предам примера в мои мисли. Заспива той, добре разположен.
Явяват се стражари на съня, хващат го. Водят го на съд, осъждат го на смъртно наказание. Казва: „Моля, бийте ме, осъждайте ме, но кажете ми защо ме осъждате, какво искате от мене, каква погрешка съм направил." Съдията вдига една бяла хартия и казва: „За тази бялата хартия те осъждаме." Осъждат го на смърт, екзекутират го. После той прекарал много големи страдания. Изпотил се от мъчнотиите. Но питам, де са тия стражари, де е този съдия? То е въображаемо в ума му. Като се събужда, казва: „Слава Богу, че е насън." Изпотил се.
Всичките ваши страдания са измамни, то е едно хипнотическо състояние. Някой мине, пък ти каже: „Много си прост." „Кой, аз да съм прост?" Много лесно се запали. Ти не си разбрал тези думи. Блажени простите, защото те ще наследят Царството Божие. „Много плачеш." Казва: „Как аз плача? Че не съм знаел." Казва Писанието: „Блажени плачущите, блажени които плачат." Казвам, най-хубавото нещо може да донесе плачът. Ние го изопачаваме. Какво има, ако плачеш? Какво има, ако си жена? Чудно, казва: „Аз не искам да бъда жена." „Какво искаш да бъдеш?" „Мъж." Всичките мъже в миналото, които не са изпълнили Божия закон, са станали животни. Бог им е турил опашки. Станаха товарни животни. Всичките жени, които не бяха жени намясто, станаха ялови крави и на пастърма ги правят. Това животно маха опашка, кучето маха опашка, казва: „Ако не мислиш, като мене ще бъдеш." А пък яловата крава казва на жената: „Ако не раждаш, на пастърма ще бъдеш."
Ако схванете идеята, като дойде всяко страдание, ще го считаш за привилегия. Че това е геройство. Грешникът, това е един герой. Ученикът, това е един герой. Добрият живот, това е едно геройство. Благочестието, това е едно геройство. Обезсърченият няма геройство. Герои бъдете. Иди в гората, хвани някой богат човек, обери го. Герой си. Вие сте чудни. Аз, като остана без пари, ида в гората, хвана някой дявол, натупам го, взема всичкото. Аз говоря на положителен език. Обера го. Нищо повече. Казвате: ама право ли е? Ами да мърмориш на Бога, право ли е? Аз предпочитам да обера десет души, отколкото да мърморя на Господа. По-добре да обереш, отколкото да мърмориш и да си недоволен от живота. Иди обери. Аз да ви кажа как ще обера. Аз съм майстор. Този богатият има красива дъщеря. Аз туря красива форма на млад момък, облека се хубаво, като ида, запаля чергата на дъщеря му. Той, за да се освободи от мене, казва: „Не задигай дъщеря ми, остави ми я, остани ти да живееш при нас."
Вложете в света любовта като сила. Вие ще го направите, ако знаете как да живеете. Мислим, че имал Господ, че това, че ангели. Хубави работи, те са за деца. Сега другояче трябва да се гледа на нещата. Аз бих желал. Гледам, две сестри се карат. Аз в живота си зная един пример. Един мъж на една сестра ушива една плесница. Тя става, целува му ръката. Като му целува ръката, той се замисля. Мисля, че започват да му капят сълзи. Тя тръгва, той се затичва, казва: „Моля те, прости ми." Какво ти коства да целунеш ръката на онзи, който те ударил? Ами трябва да имаш онова Божественото, тази ръка е Божествена. Та, тази младата мома, на която този ударил плесница, тя се събудила. Тя отивала да разваля една работа. Някой щял да се жени, тя отивала да развали работата. Той не знаел. Като й ударил плесница, връща се съзнанието, свестява се.
Не са ли всичките страдания, за да ни отвърнат да не направим едно зло? Отиваш някъде да развалиш нещо, срещне те Господ или някой ангел те срещне, удари те. Казва: „Къде отиваш да разваляш работата?" Целуни ръката на този ангел. Ако така разбираме живота си, каквито и мъчнотии да срещаме, геройски ще ги посрещаме, ние ще прогресираме. Сега седим и чакаме другото прераждане, да дойде някой Учител да ни спаси. Това са илюзии на живота. Учителят ще дойде, но когато дойде Учителят, трябва да има способни ученици, да разберат неговото учение. Нима Христос преди две хиляди години не дойде? Десет пъти може да дойде, но ако хората не са умни, какво ще научат?
Казвам, във вас има нещо, което трябва да забравите. Кое да забравите? Да забравите вашия страх. На първо място страхливите няма да влязат в Царството Божие. Да се помирите. Да ви даде всичко, което Божията любов носи със себе си. Казва, той голяма любов има. Любовта има еднакви отношения към всичките хора. Онези, които любят, те виждат вътрешната страна на живота, не външната. Онези, които гледат външната страна на живота, те не могат да разберат любовта. Онези, които гледат на вътрешната страна живота, които разбират вътре дълбоко живота, той е по-близо до любовта.
Следователно във всички трябва да се зароди туй желание, да имате уважение и почитание един към друг. Сега в какво седи уважението и почитанието, което имате? В какво седи новото учение? Ако хванеш керемидата и може да я направиш на злато, ти ще влезеш в школата, ти ще постъпиш в окултната школа. Аз не разбирам думата „окултен", както вие я разбирате. Казва: „Аз съм окултен ученик." Никакъв окултен ученик не си. Най-първо ще вземеш тази керемида, ще я стиснеш. Ако я направиш на злато, ти вече си издържал приемния изпит за школата, може да влезеш. То е външната страна. И в училището всичките тия страдания, които се дават, това са изпити. Ако ти може да изтърпиш, търпението е сила. Щом някой иска да го приемат, ще му дадат изпитания, той трябва да ги изтърпи. Ако може да ги изтърпиш, ще те приемат в училището за ученик. Но ако ти изгубиш своето присъствие на духа, тебе във вътрешната школа не могат да те приемат.
Всеки ден вие се изпитвате, за да ви приемат вътре в Божественото училище. Изпитвате се за вашето търпение, изпитвате се за милосърдието, изпитвате се за вашата любов, изпитвате се за вашето знание. Всички претърпявате известни изпити. По този начин невидимият свят иска да знае какво може да излезе от вас. Вие чакате, като умрете. Според това, как сте издържали изпита, такова място ще ви дадат и в другия свят. Хубаво, ако във вашия двор дойде една кокошка, къде ще я турите? Във вашата приемна или в някой кафез, или в курника? Ако във вашия двор дойде една змия, къде ще я турите? Когато влезете в невидимия свят, за вас има спор - според степента на вашата мисъл ще ви дадат съответстващото място.
Следователно мястото напълно се съответства на мисълта. Когато ние говорим за рая, подразбираме всичките хора, на които съзнанието е така пробудено. То е общество от просветени души. Ти ще се привлечеш, защото в света има хора, подобни на тебе. Ще се приближат хората на съзнанието до тия, на които съзнанието е пробудено. Хората от еднаква култура се привличат.
Сега, като влезете в оня свят, с какво ще се отличавате? Да кажем, един от тукашните ученици с какво ще се отличава? Като идете в оня свят, при вратата ще ви дадат един инструмент да свирите приемния изпит, ще ви дадат да свирите едно класическо парче. Или ще ви дадат нещо да пеете. Ще ви кажат: „Направете едно стихотворение от няколко куплета." Как ще изразите това, което сте видели? На първата врата, ако не можете да свирите - да допуснем, че на първия предмет в другия свят ви скъсат и на втория ви скъсат, ти тогава на всички ще бъдеш скъсан.
Човек, който на първия предмет е скъсан, и на всичките не може да издържи, на всички ще бъде скъсан. Допуснете, идеш там и после с големи почести те върнат на земята. Няма да те изпъдят. Казват: „Няма нищо, втори път като дойдете." Тъй деликатно ти кажат. Те ще те изпъдят и ти няма да знаеш, че си изпъден. Като се върнеш на земята, ще забравиш, че си скъсан.
Сега на земята се изисква всички да се притичвате, да си помагате. Заражда се във вас желание, никой за никого не иска да знае. Сега всички прекарвате едно спящо състояние. Казва някой: „Не се интересувам." Казвам, спите. Ако спят хората, какво ще се интересуват в едно спящо състояние? Всеки заспива и някои се оплакват, колкото искат. Туй състояние е потребно, трябва да се почакате. Щом като се събудите, трябва да знаете да си помагате, да се сдружите един с друг и да си помагате. Някой казва: „Боли ме кракът." Казвате: „Карма ти е." Не казвай „карма". Купи две кила мляко, стисни един лимон, направи един компрес. Боли я някоя сестра главата, не казвай „карма ти е". Вземи, разцепи лук, тури сол, тури на челото и друго й кажи: „Хайде, сестра, ще оздравееш." Най-лесните работи. Може други тебе да ти превържат компрес, може да ти турят компрес, който струва сто, двеста, триста лева. Дойде някой, казва: „Дай ми триста лева назаем." То е един компрес. Завържи го. Някой компрес може да струва десет, двадесет лева. Един компрес от двадесет лева какво ти струва да го направиш? Вземи две кила мляко, вземи и един лимон, тури му един компрес на крака. Този компрес хваща място.
Писанието казва: „Едно помнете. Давайте, за да ви се даде." Не бъдете скържав. Казвате, карма. Не връзвайте с него.
Помагайте, за да ви се помогне. Някому не му върви. Помоли се, пожелай му една хубава мисъл. Някои са започнали със старото учение, казват: „Няма да я бъде. И ние станахме като света." Вие никога не сте били в новото учение. В новото учение ще ви заведат при дървото, ще си късате череши от самото дърво. Няма да ги късат, да ви турят в устата. Ще се научиш на това дърво отгоре да ядеш сам. То е новото учение.
Ако искаш от мене вода, няма да ти дам вода, но ще те заведа при извора и казвам: пий, колкото искаш и както искаш. Чаша може да ти дам, ти сам ще си гребеш. Аз бих желал сега от новото учение герои. Сега може да ви кажа. Някой ме пита: „Учителю, трябват ли трима души?" Казвам, кои са те? Аз да ви изясня тази идея. Дойде един и казва: „Мене ми трябва да нося един празен чувал." Първият, той носи един празен чувал. Вторият носи една запалена свещ. А третият носи една празна крина. Ами за другите? Всички, които имат празен чувал, ще тръгнат при този, който има празен чувал. Всички, които имат запалена свещ, ще дойдат при онзи, който има запалена свещ. Всички, които имат празна крина, ще отидат при този, който носи празна крина. Всички ще дойдат, ще тръгнат към Божествения хамбар. Като идете, ще напълните празния чувал.
Та сега онези, които имат празните торби, да дойдат. Онези, които имат запалени свещи, да дойдат. И онези, които имат празните крини, да дойдат. Вече кандидатите да дойдат. Вие сега седите и чакате спесифични мерки. Сега много мъже се раздрали, трябва да дойде вятърът да поразтърси, да останат само здравите. Вземете моята мисъл. Не е за морализиране, защото морализирането е метод на миналото. Истината трябва да се каже. Някой път казвате: „Търпи!" Само това. Аз ви говоря върху неща, които горе-долу съм проверил. Има неща, които може да се приложат, пък има неща, които не могат да се приложат, но има неща, които може да се приложат.
Няма по-красиво състояние, човек да има будна мисъл, да мисли. Всякога в ума си да има светла мисъл. Не че той няма свое добро, на всичко в света да гледа от добрата страна, от Божествената страна. Крайните въпроси в света да не ги решава, но да разрешава същественото. Защото в Божественото съзнание дойдеш в съприкосновение. Щом дойдеш до добрия човек, това е Бог. Този човек, който те взема в дома, който ти помага, който те нагощава - това е Бог, който се проявява в него. Ти като дойдеш до едно плодно дърво, това е съзнанието на Бога. Ако разбираш законите, ще научиш много, пък ако не ги разбираш, идната година пак ще береш. Всички неща в природата имат своето съзнание. Онези, които не разбират, казват: „Дървото има ли съзнанието на човека?" Дървото няма съзнанието на човека, нито човек има съзнанието на ангелите. Човек е точно на мястото и дървото е точно на мястото. При дървото кого трябва да разбираш? Съзнанието на дървото трябва да разбираш. Аз съм ви казвал много пъти. Щом откъснеш един плод от едно дърво, ако е лятно време, полей корените на дървото. Неговото съзнание ще ти благодари. Ако е круша и не полееш дървото, няма връзка между съзнанието на крушата и твоето съзнание. Най-малко спри се и благодари в невидимия свят, че си имал тази плодна круша, да я обереш, да се образува една връзка.
За всичко благодарете. Дойде някое голямо страдание, благодари за страданието. Дойде някое голямо добро, благодари за доброто. За доброто всички благодарите, но за страданията кои от вас благодарят? Казвате: „Нима другите хора благодарят?" То е друг въпрос. Когато човек се научи за всичко да благодари, когато се повдигне над обикновения човек. Аз зная, когато човек е със съдрани гащи или с боси крака. В старо време имаше философи, които ходеха със съдрани гащи и считаха за привилегия. Най-скъсани дрехи, обуща. Като тръгнали, цяла върволица с философи, облечени с такива особени костюми, скъсани дрехи, на някои места се виждат, вървят, казват: „Нас не ни интересуват скъсаните дрехи." Сега у нас, някоя сестра ако не е облечена, ще идат да й проповядват да се облече. Не е в обличането. Най-лесно е обличането. Някоя сестра плаче. Казват: „Що си станала дете?"
Не се морализирайте така. Мене ми разправяха. Минават, едно дете плаче. Казват: „Не плачи." То плаче. Спира се един мукалитин. Детето плаче и той, като надува гайдата, плаче. Детето започва да го гледа и то се засмяло насреща му. Казва: „Този големият човек да плаче." То се засмива и тръгват двамата.
Писанието казва: „Плаче само онзи..." Кой плаче? Хубаво, ако вие, да кажем, сте си ударили крака и плачете. Аз дойда, вие плачете, защото сте си ударили крака. Аз имам три-четири пръста наранени. Като погледнете моята рана, ще забравите вашата. След десет-петнадесет минути прекарвам моята ръка на раната и тя заздравее. Прекарвам и на вашата, и тя заздравее.
Ние може да премахнем страданията на който и да е човек. Ако хората разрешат един въпрос, аз съм готов да премахна страданията. Най-мъчното е във вас да се роди правата мисъл и да я поддържате. Няма по-силно нещо от интензивната Божествена мисъл, понеже оттам започва Божественият живот. Влиза в човешките чувства и там се проявяват Божествените чувства и най-после идваме до човешките постъпки, дето се простира Божественият съзнателен живот, който може да схване. Какво има надолу, то е друг въпрос.
Казвам, правата мисъл, или Божествената мисъл, да е будно съзнанието. Аз гледах онзи ден, бях на Витоша, там, горе се е качил, на една от най-хубавите мисли оставил една от най- лошите мисли - не трябва да се живее. Горе на това високото място. Някой човек иде, каквото и ти да кажеш, тази мисъл иде в тебе - на същество, което е изостанало. Пита какво трябва да се прави. Такива блуждаещи мисли влязат вкъщи, съществата ще влязат те даже и през някой [прозорец] като неканен гост. Сутрин станете, не сте разположен. Някой от тези са дошли отвън. Погледне, казва: „Няма да ме изпъдиш, дотегна ми вече животът." Ти тогава ще се обърнеш към Господа и ще кажеш: „Господи, освободи ме от този дявол." Нима дяволът не е страдуща душа? Свири й малко парченце, тръгне. Малко мляко или сиренце й дайте, дарете я най-малко с чай, с мляко, със сирене, вземете нещо. Че още на заминалите души - туй подаване на душите се дължи на същия закон. Живият, като яде, той се ползва от него. Ти само като речеш да направиш нещо заради него, ти ще го нахраниш.
Проектирай мисълта, че искаш да му дадеш нещо, ти ще се освободиш. Щом поставиш противоположна мисъл да се махне, тогава веднага в него се зароди желание да остане. Затуй Христос не изпъждаше с насилие.
Тури хубавата мисъл. Тури хубавата мисъл, ако има нужда, да му дадеш, нахрани го. Ще вложиш закона на любовта, който ще промени неговото състояние.
„Само Божията любов носи пълния живот."
Тридесет и първа лекция
на Общия окултен клас
26 март 1930 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев