Любовните отношения са със смисъл на флирт. Флиртът какво е? Любовните отношения и флиртът какво е? Любовните отношения и флиртовите отношения какво са? Кажете ми сега, тия от вас, които са флиртували, какво нещо е флиртът. („При флирта няма цел. ") Както и да е, на всички тия понятия и идеи им давате някак вторично значение. Най-първо, ще дойдат ония чувства, които създават флирта. Флиртът се дължи на едно чувство, флиртът не е пълно изражение на чувствата на човека, явява се временно, но тази форма не изразява напълно чувството. Флиртът е лъжливо чувство, не е вярно чувство. Кое чувство е по-установено? Като идете при бакалина, гледа да прекара захарта, ориза, маслините. Казва: „Много хубави са." Но после има да чистите ориза. Някой път погледне, иска да те има за мющерия, даде ти нещо хубаво.
Казвам, трябва да се гради върху бащата и майката. Мнозина от вас нямате идейна ясна представа какво нещо е бащата и какво нещо е майката. Някой иска да се жени. Хубаво, да се жени. В природата такъв ангажимент няма го, един социален институт установен, както е сега женитбата, не съществува. В природата съществува отношение на половете. Отношение на баща и майка съществуват, но какво е отношението? Може майката да съзнава или да не съзнава, тя иска да роди дете. Какво дете ще роди? У всичките майки в света, колкото има, всичките майки раждат това, което са те. Но често човек ражда това, което не е. И първата майка в света роди едно същество, което не беше като нея. Каин не беше от същия баща, нищо повече. Първият син, който й се роди в света, ни най-малко не мязаше на баща си. Защото този човек в рая беше кротък и смирен, той не беше месоядец, вегетарианец беше. Тия негови синове, като излязоха навън, не бяха вегетарианци, месоядци бяха. Заради една малка причина, откъде научи, принася жертвоприношение, вдига цепеницата, убива брата си. Защо именно? Че неговият дим не отивал направо нагоре, но пъплел по земята. Кой е виноват, че неговият дим пъплел на жертвоприношението?
Хубава философия. Казвам, кой е причина, че димът не отива нагоре? Често бащата и майката се карат за дима, дали е димът на бащата, или димът на майката не отива нагоре, пъпли по земята. Майката всякога трябва да роди едно същество, което поне да седи по душа тъй чисто и възвишено като нея. Не да бъде един престъпник, но да бъде подобен на нея. Или другояче казано, да роди една душа възвишена, която да дойде да гради и да помага на човечеството. Сега светът е наплоден от какво? Ние имаме излишък на същества, непотребни на земята, които чакат, готовановци, седят да дойде Царството Божие, да ядат и да пият, и да се удоволстват. Те са дошли, а пък на земята няма място за удоволствие, изключено е всяко удоволствие. Животът не е удоволствие. Вследствие на това престъпване на този закон постоянно има наказания, страдания. Едно малко удоволствие ще си позволиш, но из носа ще ти излезе.
Казвате: „Защо тъй? Нали трябва да се живее." Да се живее, но животът и удоволствието са както влюбването и флирта, такава е почти разликата. Да живееш, е едно нещо, и да се удоволстваш, е друго нещо. Ти може да бъдеш майка, ако родиш един син. Щом родиш един престъпник, ти не си майка, ти си кърмилница на престъплението. Един извор, от който излиза мътна вода, какъв извор е? Извор наричам онзи, който извира най-хубавата вода. Майките трябва да подготвят условията, да дойдат ония възвишените души, които очакват горе на небето, понеже те сами не може да слязат на земята.
Тогава в бъдеще бащите ще се явяват само веднъж в месеца, в бъдещото общество майките ще излязат на сцената. Тя ще каже, че бащата е някъде далече. Той ще се явява като техен приятел, няма да казва, че е техен баща. Майката ще ги отглежда, тя ще има авторитет. А пък сега бащата и майката, като се карат, никакъв авторитет нямат. Децата виждат как се карат, спорят се и губят авторитета. Тъй като бащата е някъде, ще има авторитет, веднъж в месеца ще се явява вкъщи. Казвам, как ще ви се види това? Той ще ходи на друго място. Че тогава майките ще бъдат осигурени, не като сега, да й се запали главата. Ще бъде тя осигурена, комфортно жилище. Бащата, когото децата не знаят, ще дойде, ще донесе нещо като техен приятел. Те все ще мислят, че ще видят някога баща си, за да се създаде един импулс. При сегашните условия на природата да се създаде един импулс.
Казвам, да знаете баща си, и да не го познавате. Много добре е баща си да не сте го виждали, но да носите неговия характер. То ще бъде една фаза. Въпросът за женитбата седи другояче. Трябва да знаете, вие не се жените да намерите един мъж да ви гледа, вие не се жените да се удоволствате. Вие влизате в природата да станете майки, да родите един-двама светии. Като дойдете с туй, ще се повдигне една душа. Пък ако роди един престъпник като Каина, освен че няма да има никакво повдигане, но ще останеш назад в света, да си изкупваш греховете на туй развитие.
Казвам, идеите на бъдещите майки, тия вашите синове и вашите дъщери да имат високо мнение за вас, ще имат един свещен трепет към майката, понеже светия дошъл напред. Сега дошъл някой от долните светове. Тогава синът казва: „Ти защо си ме родила, трябваше да ме изгледаш." Той седи, казва: „Това ще направиш, онова ще направиш." Питам, този син, който заповядва на баща си, какъв син е? Той ще се опретне да работи, ще носи своите способности. С малко ще се научи, не му трябва много учение, както сега учат.
Вземете, да кажем, вие имате единицата, после имате 2. Каква е разликата? Буквално каква е разликата между единицата и две? Ако вземете като количество: имате едно кило захар, имате две кила захар. Имате едно дърво, имате и две ябълчни дървета. Тогава какво е отношението между едно кило захар и другите две? Имате една ябълка и две ябълки, по какво се отличават двете ябълки? Ако вие не разбирате закона, един метод, двете е за примиряване на противоречието на единицата. Когато съществува едно противоречие, в единицата, в личния живот на човека, всякога в личния живот на човека съществува едно противоречие, ти може да примириш това противоречие само със закона на двете.
Ако вземете Питагора, той е дошъл до числото 4, в своята система той е спрял до 4. Числото 4 е закон за примиряване на противоречия, които произлизат от 2. Спорът, който може да се произведе между две единици, между два живота, може да се примири с 4. Спорът между две единици означава същевременно женският принцип. Спорът между две жени може да се разреши с числото 4. Една жена, която се мъчи в себе си, може да се примири с числото 4.
Сега да направя мисълта си ясна. Гладен си. Нали гладът съществува като една сила, която действа в света. Ние не знаем каква е, как се е родила, коя е дълбоката причина, но като явление ти седиш и се безпокоиш, безпокои те стомахът, ставаш малко нервен, не си разположен духом. Значи за глада трябва един метод. Кой е методът? Давам ти една ябълка или круша, или слива, или малко печен хляб със сирене. Българинът си мислил това сирене да задоволи глада. Този метод е общ за всички същества. Като започнете от най-нисшите, от микробите, до човека, все същият закон е, на яденето и уталожването на глада.
Представете си сега Вашия син, сега законът какъв е? Имате един син. До известно време е дете, но след туй детето става неспокойно, палаво, опаки става. Възпитавате го, учите го, но той от ден на ден става опаки. Морализирате го, но нему трябва нещо друго, като онзи човек, който работи дълго време, казва: „Копай." „Не - казва, - не искам да работя." Сложи мотиката, не иска да работи, казва: „Работих десет часа, не искам да работя вече." Защото откъснали са се неговите ръце, известни енергии в тялото вече са се изгубили. Трябва му нова енергия.
Вашият син, който е недоволен вкъщи, доведете му вие един другар, подобен на него, да кажем на пет, шест, десет години, веднага ще се измени естеството. Има вече между тия две същества обмяна на енергиите, природата вече действа. Обменят се енергиите на вашето дете, неговият характер се видоизменя до известна степен. Видоизменила се не същината, но има придатък в неговото разположение.
Този закон трябва да го проучвате, понеже тялото, тия милиарди клетки, които съществуват в тялото, същият закон седи, ще се яви едно недоволство. Много пъти сме срещали някой човек, добре възпитан, казва: „Сега не ме закачай." „Важен е въпросът." Той маха с ръка, казва: „Оставете ме," Онзи, който не разбира закона, тръгне подире му: „Какво ти е?" Остави го. Той, като ти махне с ръката, казва: „Нищо не искам, нищо не ми е." Той се справя с глада. Търси той, тръгнал по пътя, търси гостилница да се наяде. Търси някой гостилничар, но понеже този човек има вкус, той търси по възможност най-хубавата гостилница. Те са форми.
Заражда се във вашите клетки туй вътрешно недоволство, имате не само със себе си да се справяте, но имате всичките ваши слуги, тия милиарди същества, на които вие сте господар. Те издават гласа си, цял бунт става в главата, в дробовете, навсякъде. Всичките реч държат, казват, че управлението на господаря не е такова, каквото трябва. Какво ще прави господарят, как ще ги примири? Вие ще внесете този новия елемент в тялото. Всеки ден вие ще внасяте новите идеи, и във вашето тяло колективно ще внасяте енергия. Това са души, тия клетки. Учените ще казват, че клетките били микроскопични. Но те не са неразумни, много разумни са. У някои такива клетки има, такива специалисти, че като стане повреда някъде в тялото, господарят ще ги повика, някои от учените клетки, той няма да дава наставленията си, ще покаже само мястото за поправката. Той ще се оттегли, но специални учени професори веднага се разпореждат, дойдат втори, трети, поправят работата. Намесиш ли се в работата...
Казват: „Като знаеш, направи го." Ти седиш, философстваш отвън за Бога, всичко знаеш, но кожата ти, като се охлузи, не може да заздравиш. Тия професори ще дойдат, ще закърпят работата. Те тъй хубаво някой път закърпват, че никакъв белег не остава. Ако не знаеш как да постъпваш, много пъти ще остане белег по тялото, понеже се месиш в работата.
Та казвам, в онзи вътрешен процес на нашата мисъл азът не е онзи, който създава мисълта. Или човешкото съзнание не е, което създава чувстванията. Човешкото аз не трябва да се меси, то възприема мислите и желанията. Значи мисълта произхожда отнякъде. Нашата мисъл, нашите чувствания, те си имат свой произход някъде.
Да кажем, зароди се в тебе едно чувство. Даже старите хора в месец май имат любовни настроения. Аз искам да ви покажа силата на природата каква е. Той върви, старец, прегърбил се, вглъбил се в разсъждение за онзи свят, но щом дойде някоя мома, той завърти мустак. Туй става не по негово желание, то е несъзнателно. Тази сила, която борави в природата, се предава на неговия ум. Погледне, погледне, дойде друго съзнание, казва: „Туй е стар човек, на тази възраст, пък поглеждаш на младите." После пак забрави, пак дойде другото съзнание, пак завърти мустак. После пак се изобличава, казва: „Стар човек си."
Питам сега, отде той се научил, отде иде осъждението в него. Стар човек бил. Че какво лошо има, че си хванал мустака, защо именно, като хванал мустака и го усукал, се счита за лошо? Какво зло има, отде се е появило това понятие, че има нещо лошо в усукването на мустака? Той не е това първото съзнание. Този старец разбира това чувство, той мисли, като ходи и тропа с тоягата, че е нормално. Че какво разрешава? Той нищо не разрешава с тоягата. Че той е стар, и това нищо не разрешава. Сега дошъл да възприеме впечатленията от окръжаващата природа, позасукал си мустака. Да тури ред и порядък. Като засукал мустака, какво има в това? Искам да разсъждавате.
Един ден ме придружава един американец, мой познат, много интелигентен, много разбран млад момък. Като се разговорихме, дойдохме до едно място, той започна да се смее, истерия го хвана, киска се, киска се. Обръщам внимание, гледам, на тротоара хвърлили на един петел царевица и жито, той кълве и рови. Смее се на петела. Той мисли, че като рови, изважда царевицата. Казва: „Аз се смея на този глупав петел, че той рови камъните." Той пак ще порови, пак ще клъвне. Петелът клъвне, пак рови, пак клъвне. Петелът сам по себе си не може да си представи, че почвата е твърда. Той ровил някъде. Често ние като този петел ровим, без да има нужда, ровим, без да изваждаме нещо. Казва: „Разсъждавам, да извадя нещо от земята." Какво ще изваждаш. Най-първо, човек няма какво да рови, краката може да си повреди.
Ние казваме, трябва да се мисли. Няма какво да се мисли. Ти ще възприемеш една мисъл, тъй да правиш много големи разсъждения, няма нужда. Запример, вземете философски, казва някой: „Докажи ми има ли Господ, няма ли Господ." Най-първо нека се разбере има ли Господ, няма ли Господ. Има ли слънце, няма ли слънце. Понеже в този спор вие ще започнете от видимото в природата, тъй както е законът. Който пита има ли Господ, тогава ще поставим въпроса, има ли слънце, или няма слънце.
Вечерно време няма слънце. Казвам една научна теория, че слънцето лятно време изгрява в четири часа или в пет часа. Казвам, може да се докаже, има известни данни. Сега имаме случаи, когато слънцето го няма. Сега няма слънце тук, но на друго място и сега свети. Това, което не може да се докаже, в един-два часа, аз може да ви докажа, че слънцето лятно време в четири часа ще дойде. В 12 часа го няма слънцето, някъде е по работа, не го зная къде е, но ви казвам, че в четири часа това слънце, което сега го няма, ще се яви на еди-кое си място. „Че как може?" Изваждам часовника: „В четири часа ще дойде." Казва: „Ти сигурен ли си?" Хубаво, след четири часа ще знае. И наистина след четири часа това слънце се показва на хоризонта. Казва: „Сега това слънце ще остане ли за дълго време?" След дванайсет часа това слънце пак ще се изгуби някъде. До вечерта, в шест часа, то ще си замине и постепенно светлината ще се намали. Къде отива? Това са други теории, къде отива, как се върти земята. Представете си, че нищо не знаем, само констатираме факта, как се явява и изчезва, може да не са философски, но само констатираме известни явления.
Казвам, когато ние питаме има ли Господ, или няма, то е същото отношение, както онзи да пита има ли слънце, или няма. Този човек, така се е обърнала неговата душа в неговите отношения, че в отношенията на Бога няма ясна представа, в неговия свят е среднощ. Следователно ти не може за Бога да му говориш, няма никаква представа. Казвам: „След четири часа ти ще имаш ясна представа за слънцето."
Казвам тогава, вие не може да си представите Бога във форма на човек. Вие не може да си го представите, но всъщност онзи, който създал нещата, не мязат нещата на него. Ще кажете, как тъй. Гърнето мяза ли на грънчаря? Той може да направи някое гърне, което да мяза донякъде на него. Колата мязат ли на коларя? Онази жена, която тъче платно, то мяза ли на нея? Онази, която преде, тази жичка мяза ли на нея? Не мяза.
Следователно идейному ние за Бога ще имаме една идея неограничена. Туй същество, в което живеем и се движим, то определя. Значи всичките наши възможности идат от него и се преливат в нас. Каква е неговата същина, завинаги ще си остане една от великите тайни в света. Не мислете, че някога ще знаете какво нещо е Бог сам в себе си. Защото, ако вие сполучите да определите какво нещо е Бог, вие ще бъдете по-големи от него, от туй Божество, което вие искате да определите. Следователно, щом това Божество е всякога по-голямо от вас, то ще остане всякога неопределено от вашето съзнание. Сега туй е за обяснение.
Казвам, вашият бъдещ живот в сравнение със сегашния какъв ще бъде? Сегашното социално общество за бъдеще какво ще бъде? Как трябва да се устрои бъдещото общество, че да има хармония между хората? То трябва да се устрои по известни правила и закони, които вече съществуват в света. Така живеят напредналите същества, светиите. Така живеят боговете, така живеят ангелите. Те са разделени на йерархии и живеят в пълна хармония, в пълно разбирателство. Между тях има полови различия. И между ангелите има полови различия, но не такива, каквито съществуват между хората.
Та казвам, сега, в новите веяния, казват: „Да имаме една религия." Ако една религия ще внесе в тебе спор, както сега спорят религиозните хора, религиозните хора са направили да има спорове, това не е религия. Истината не може да влезе в никаква религия. Тя може да бъде предпоставка на истината, но Бог не може да се включи в никаква социална форма. Религията, да кажем, че Бог е в православната църква или в католическата църква, или в будическата. Ако кажем, само ние както разбираме живота, е право. Православните казват: „Само в нашата църква ще намерите правата идея." Хубаво, ако това е вярно, тогава всички тия православни трябва да бъдат светии, да няма никакъв спор.
Вие ще кажете: „Тук, в новото учение, истината е при нас." Ако истината е тъй, както вие я разбирате при вас, тогава между вас не трябва да има спор. Колко пъти стават спорове, колко пъти стават спорове, и то за какво. Че някой дърпа мустака. Събрали се някъде, че не поканили еди-кого си. Или че някой седнал назад, друг напред. За такива детински работи спорят, занимават се още за места, за столове още се борят. Може да се борят, то е една философия. Щом ви дадат истинското познание на живота, сто души може да седнете на един стол. Знание ви трябва. Цялото събрание може да се съберете на един стол. Като дойдете, ще се смалите, вие ще седнете и ще има място още за сто души. На един стол преспокойно може да седнат двеста души, без да има никакъв спор. Знание трябва. Ако нямате знание, при такава една форма само един може да седне.
Спор има и за храненето, понеже някой взел повече, повече яде. Храна има в природата. Колкото храна се дава, има и още толкоз хора. Но понеже в съзнанието няма разбиране, тази храна в природата се превръща на един излишък. Постоянно съществуват тия спорове при сегашното социално състояние. Сегашният спор е спор на своенравните деца. В края на краищата този въпрос ще се уреди, така че всичките тия, които спорят, ще бъдат приятели. Нищо повече. Като започнете от последния слуга до последния господар, от последния служител до патриарха, всичките ще бъдат приятели на общо основание. Тогава ще миряса светът. Че смъртта, това е едно наказание за онези, които не разбират Божия закон. Хлябът е малко, неблагодарен си, дават ти още, неблагодарен си, пак ти дават, неблагодарен си, всичко, каквото ти дал Господ, неблагодарен си. Най-после дойде големият протест, вземе всичко, каквото имаш.
Тогава ни утешават, че като идеш в оня свят, ще бъдеш добре. Тъй не се говори. Туй не минава, като идеш в оня свят. Като те изпъдят от училището, къде ще идеш? Ако ти в училището си непочтен, може ли, като излезеш, да бъдеш най- почтеният. Какъвто си тук на земята, такъв ще бъдеш и в другия свят. Ако тук си непочтен човек, ако тук си разплакал и сухо, и сурово, като идеш в оня свят, че там още като умираш, ще вземат всичките предпазителни мерки да се освободят от тебе. И там ще бъдеш такъв.
Казвам, нас искат да ни убедят, че тук човек може да бъде зле, на оня свят да бъде добре. Мястото не изменя. Общественото положение, съзнанието на хората - до известна степен. Законът на противоположностите на двете, този закон е характерен за две единици. Спорът между две единици може да се поправи. Едната единица, то са две числа, които се борят. Първата единица е направил бащата, втората единица е направил синът. Следователно в това отношение майката ще бъде в средата, от едната страна бащата, от другата синът. Ще образуват любовта. Този е законът. Майката вече ще смали едната единица, затуй вече иде делението.
Казваме, единицата се дели. Една десета. Защо се дели единицата? Ако тази единица не се делеше сама на себе си, щеше да има голямо нещастие в света. Благодарение, че може да се дели, може да се поправят погрешките в света. Законът на поправянето, дробите, това е метод за смаляване. Работиш с дробите в даден случай. Трябва да знаеш единица ли трябва да останеш, или трябва да се делиш. Седиш във водата. Допуснете, цяла единица има около тебе, петдесет килограма злато, и във водата ти потъваш надолу. Но имаш сила, те са куки накачени, откачиш една, хвърляш, откачиш друга, хвърляш. Ще хвърляш дотогава, докато се уравновеси относителното ти тегло с водата, да можеш да седиш. Другояче с тази тежест ти ще идеш на дъното на морето, ще изгубиш живота.
Когато дойдете до закона за относителното разбиране в света, изхвърлете всичко онова излишно, което може да произведе спор в душата. Дотогава, докато спориш в света за своите права, ти воюваш в света. Който воюва, той не е на правия път. Той въпроса може да го разреши, но винаги ще излезе със счупена глава, със счупен крак. Той нищо не разрешава. Природата обича разрешаването на въпроса, на най-малките мъчнотии.
Казвам, ти ще разбереш единицата, ще вземеш положението в даден случай, баща ли си, или син. Следователно, ако си баща, ще се явиш само веднъж на месеца в дома. Майката е господарка. Ако си в положението на син, каквото майката заповядва, ще изпълняваш. На умната майка ще изпълняваш всичките разпореждания, без никакво противоречие.
Да кажем, събудиш се в четири часа. Вие, които тръгвате в пътя на новото учение, нещо ви казва: „Стани!" Ти искаш да станеш, но отвън е малко студено сутринта, но изведнъж не искаш да станеш. Започваш да разсъждаваш, извадиш носа, ръката навън, казваш: „Студено." Чакаш да стане жената да запали печката, че дотогава - под юргана. Стани веднага. Като дойде тази мисъл, стани. Казваш: „Ще изстина малко." Щом станеш, наметни се с юргана отгоре. Никакво разрешение, няма да туряш юргана отгоре, няма да разсъждаваш. Стани, облечи се, майка ти те вика. Дълго време баща ти не е идвал, твоята майка казва: „Стани." Сега ти седиш под юргана, не ставаш. Тогава в природата има екзекутори, които ще дойдат, майката ще прави да те наложат по всичките правила. Целия ден ти си неразположен духом, мъчно ти е, криво ти е, не знаеш причината. Стяга те нещо. Дойде едно вътрешно разкаяние в душата, че си направил някаква погрешка, не си станал навреме. Представете си, мине един човек, казва ви да станете в четири часа. Казвате: „Става ли се в четири часа?" Може да станеш. Сега нас трябва да ни заставят да станем.
Представете си, че вас един човек ви обещае, точно в четири часа носи двеста хиляди лева. Вие нямате нито пет пари. Трепериш за двеста хиляди лева. Ставате в четири, даже преди четири ставате. Ще бъдете облечени и чакате при вратата, веднага, като донесе торбата, трябва да я вземете. Умен е този човек. Ако закъснееш, този човек ще мине и ще замине. Тогава ще изгубиш. Ти сутринта гледаш навреме да бъдеш, даже половин час по-рано си станал. Ще вземеш торбата. Казва: „Радвам се, че си станал рано."
Ние сега разсъждаваме философски трябва ли, или не. То е губене на време. Има неща в природата, които не изискват разсъждение. То е интуитивно възприемане. Ти ще разсъждаваш, след като приемеш тази голямата кесия. Тогава седни, разсъждавай, колкото искаш. На онзи, който носи кесията, никакво разсъждение. Ще бъдеш точно навреме, ще благодариш, ще кажеш: „Много ти благодаря, че си направил труд да я донесеш." Тогава ще седнеш, ще разсъждаваш колкото искаш. Прави сметка. По никой начин не философствайте, вземете кесията най-първо. След туй четете дваж, триж, колкото искате. Внесете толкоз за това, за онова, за децата, за жената, за автомобил. Разбира се, двеста хиляди златни, те са една почтена сума. Колко милиона правят на български левове? По трийсет лева да ги турим швейцарски. („ 60 000 000.") Един български милионер, който може комфортно да живее.
Отсега нататък трябва да имате максими, трябва да знаете какво нещо е семейството. Ако ти нямаш една майка, която да е оставила един свещен образ в ума ти, то не е семейство. Ако ти нямаш един баща, когото свещено да очакваш да видиш, това не е семейство. Бащата да бъде нещо свещено в твоята душа. Майката, като дойде, да причини радост. Така трябва да бъде бъдещото семейство.
Сега синовете казват за бащата: „Нашият старик да си върви за оня свят." Къде е тогава бащата? Старикът да си иде в оня свят, бащата го няма. И за майката казват: „Нашата старица да си иде в оня свят." Майката я няма. Синът казва за бащата: „Да си върви." Неговият син казва: „Да си върви." И тъй нататък. Тогава къде ще му излезе краят? Този да си върви, онзи да си върви, какво се постига тогава? Ние се намираме в положението, вземеш една лопата пръст, туриш я, вземеш втора, туриш я. Трупаш, натрупаш една грамада с пръст. Какво си разрешил? Нищо не си разрешил. Тази пръст трябва да се разсее, да се сее, да израсте нещо, ябълки, круши.
Казвам, първото нещо, към което трябва да се върнете, е следното: да възстановите онова положение във вас на майка ви, което е съществувало. Майката, където и да е тя, съществува във вас. Или да ви кажа, да добиете вие за любовта един свещен образ. Тя всякога внася новия живот. И за мъдростта бащата трябва да имате свещен образ. Майката и бащата - човекът на светлината, да бъдат два образа свещени. Като помислиш за бащата и майката, всичките скърби и страдания да се стопят. Да се зарадваш, като помислиш заради него, всяка скръб, недоволство, всичко да изчезне. Като помислиш за майка си, - същото, всичките страдания да изчезнат. Като помислиш за майка си, щом се махнат всичките скърби и страдания, то е майка. Щом като помислиш за бащата, и всички скърби и страдания изчезват, то е бащата. Не се ли махат скърбите и страданията, или той не ти е баща, или ти не си разбрал баща си. Те са новите влияния, новите тежнения, които трябва специално да схванете.
Има такива положения, то е един роман. Има една княгиня, която се оженва за един господин от друго положение. Тя казва: „Толкоз години сме живели, още толкоз искам да живея. Не сме си казали горчива дума. Всякога съм била радостна да направя нещо заради него." Може и други примери да съществуват в света.
Та сегашният живот е една преходна фаза на онзи съвършен живот, който настъпва. Ако ние в бъдещето ще възлезем да създаваме както сегашния порядък на нещата с такива семейства, с такива разбирания, с такива деца, такива дъщери, то е губене на време. Туй може да го правят невежите, но хората на бъдещата култура, хората, които се готвят за небето, разрешават великия въпрос да раждат престъпници като Каина, какъв смисъл има животът. Светии трябва да раждат. Една майка, преди да роди, трябва да знае какъв ще бъде синът. Синът, който ще бъде, да бъде светия. Той, като дойде, може да донесе всичкото благословение в себе си.
Като четете тия евангелия, има печатани, има и непечатани. Христос е учил дърводелство. Баща му бил много виден дърводелец и от царския дворец заръчали една работа много трудна. Баща му правил, но не могъл да я направи, ще се компрометира. Като дошъл Исус, само минал, и направил работата. Онзи, който слиза от небето, разбира от дърводелство. Той знае да разтяга. Нему не му трябва херенде. Без херенде може да направи работата. Всеки гардероб може да направи без херенде, без туткал може да го направи. Та казвам, след като се е мъчил бащата цяла седмица, той изведнъж го направил за половин час. Казва: „След половин час ще бъде готов гардеробът." Бащата, като се върнал, погледнал сина, учудил се, че може една такава трудна работа да я направи за така малко време. Дотогава той другояче мислил за сина си, но като видял, че това направил, изменил си мнението, видял, че има един талант в живота.
Казвам, ние сега по старите начини се стремим, астрологът еди-кой еди-как казал, не прилагаме. Тази теория не върви. Теорията не е лоша. Какво не върви? Тия философи са разрешавали по обикновените пътища. Туй, което те знаят, са прави. Обаче съществува един вътрешен закон. Не се стремете вие от окръжаващата среда да почерпите вдъхновение, да почерпите знанието си. Знанието ще дойде отгоре, от слънцето, от далечните звезди, туй знание няма да дойде от обикновените хора. То ще дойде оттам.
Този трябва да е дошъл отнякъде, ако можеше от земята... Казва: „Създаде Бог земята и небето, и земята беше неустроена. Духът Божи се носеше над нея." Всичко, което е на земята, от далечни места е носен материалът, да се направи. Тази земя не е още устроена, животът не е внесъл нещо. Нещо ново трябва да се внесе. Във всяка епоха се внася нова вълна, нов живот трябва да дойде. Този новият живот, наричат го новораждане, ако този нов живот не дойде, каква е вашата философия? Тя е празна. Ти може да храниш една котка, колкото искаш, тя котка ще си остане. Ти може да храниш един вол, колкото искаш, той вол ще си остане. Ти може един съвременен човек да го храниш, да го възпитаваш, той такъв ще си остане. Ако дойде туй новото, то ще измени формите веднага. Ще дойде Божественото и една вътрешна красота ще остави.
Казвам сега, какво разбрахте? Вие ще кажете: „Много разбрахме." Радвам се, че много разбрахте. Някой ще каже, че всичко се изясни. Ако всичко се изясни, аз се радвам, че се е изяснило. (Учителят пита един брат, той мълчи.) Ти говориш по философията, понеже туй, което не може да се изрази, е вярно. Научно може да се определи. Когато някой прави приложение на опит, намира се в едно трудно положение. Да заставиш една муха, която кацнала на носа. Слиза от носа, пак се качва, веднъж, два пъти. Уж с мисълта си работиш, казваш: „Имам много силна мисъл." Дойде една муха, той фиксира мисълта, мисли, мисли, мухата не го разбира.
Казвам сега, за да може да изпъдиш мухата, трябва да разбираш нейния език. Ако тази муха, която играе на моя нос, зная къде е слабостта й, може да я изпъдя. Тя е мъжка, казва: „Не може ли да ми покажеш някоя мома? Така не се живее." Търси той, тази работа не може тъй. Искам да зная защо тази муха е седнала на носа ми и ме бута. Не, не, тя си има точно определена идея като муха. Казва: „Разреши моя въпрос." Казвам: „Не зная какво говориш. Разрешавам моя въпрос. Ти ще бъдеш свободна."
Та не мислете, умни са мухите. Тук има един приятел, аз няма да му кажа името. Той в първите дни, когато се е обърнал, когато влязъл в рамките на новото учение, турил си наум да става рано. Понеже бил малко мързелив, имало един голям золник вкъщи, всяка сутрин дойде, кацне на носа му, събуди го. Той му казва: „Стани и вземи да се помолиш на Бога." След като го събуждал цял месец така, той една сутрин станал недоволен и го убил. Казва: „Защо ме безпокои вкъщи?" Умна муха е това, казва: „Стани, време е." Значи тя разбира, казва: „Стани да се помолиш." Каква умна муха.
Та в дадения случай мухите не са толкова глупави. Някога да, но някога са много умни. Много пъти мухите са спасявали жената, да не бъде бита от мъжа. Мъжът намислил да бие жена си, мухата кацне оттук-оттам. Той се позасмее, погледне жена си, казва: „Ако не беше онази муха, щях да ти кажа тебе." Но той маха на мухата. Казвате: „Защо са мухите вкъщи?" Много жени в България са спасени от мухите. Туй не може да го докажа научно, но данни има. Нравил съм наблюдения на децата. Някой път някое дете иска да хвърли камък. Таман вдигне ръката, кацне някоя муха, то махне. Някой път иска да хвърли камък на някоя птичка, кацне една муха. Някой път хвърля камъка, някой път оставя.
В природата съществува един разумен закон, на който висшите същества се подчиняват без голямо противоречие. Бог не обича насилието. Трябва да знаете, всичко върви към най- малко съпротивление. Бог е допуснал греха като необходимост, понеже вървим по пътя на най-малкото съпротивление. Той не иска да ограничи света по механически начин, понеже невидимият свят ще изхарчи десет пъти повече енергия, отколкото сега. Тази енергия е потребна. От икономическо гледище е допуснат грехът, понеже да се ограничи грехът, ще се изхарчи повече енергия. Но сега силите на злото се използват в плюс за нашето самоусъвършенстване. Ако някой път се опитате чрез насилие, вие никога не се стремете чрез насилие да мислите, защото по пътя на най-малкото съпротивление гледайте, отдалечавайте се от пътя, давайте място. Дойде една мисъл, дай място, дойде едно желание, дай му място. Щом се противиш, ти веднага се заразяваш. Всяко съпротивление е заразяване. Защото грехът, това са същества. Мине дяволът, поздрави те, и ти го поздрави. Не говори за рогата му, не говори за копитата му, не ходи да разправяш какъв е дяволът. Той се обижда, като чуе.
Аз може да приведа един пример. Един евангелист, млад момък, говорил с дявола, но после го турил в трудно положение. Не се занимавайте с дявола. Забележете, че когато отиде в съвета Господен, го приеха много добре. Господ казва: „Обърнал ли си внимание на моя раб Иов?" Бог казва, че няма като него. „Вярно е. Тия факти, които изнасяш, са верни, но ти си му дал хиляди камили, овце, като един княз. Кой няма да живее? Но я му отнеми тия работи, опитай го." Господ казва: „Добре." Умен е той, казва: „И аз ще живея тъй, и аз ще бъда светия, като имам всичко, но да се отнемат тия работи." Господ казва: „Опитай го." Праща го за учител, за професор в комисията, да изпита Иова. И започват изпитанията.
Някой път може да е изпратен дяволът в изпитната комисия. Няма да роптаеш по който и да е предмет. Няма да му казваш, че е дявол.. Не е работа., че е дявол, но че е дух. Че съм лош, казва, то е моя работа. Че ти трябва да живееш, че трябва да те изпитвам, то е твоя работа. Какво съм аз, то се отнася за мене, аз отговарям за себе си. В туй отношение трябва да бъдете смели. В новото учение имаме максими, които, ако сте готови, ще се изнесат паралелно, за да видите в какво бъдещото общество ще се различава от сегашното. Методите, които тогава ще се приложат във възпитанието, може и отсега да се приложат. Ако вие не може да ги приложите във вашия живот, никакво приложение няма, никакъв ангел няма да дойде, никакъв светия няма да дойде да се занимава с вас, да ви възпитава. Много се изисква. Сега имате по един ангел, който иде, по един-два пъти слиза на ден, но като му остане време свободно да се занимава с вас. Но постоянно с вас да се занимава, не може. Те ангелите си имат работа. От малкото, което искат да внесат във вашия живот, вие трябва да бъдете готови да го използвате.
Сега казвате: „Нима аз съм един ангел?" Чакайте доказателство за бъдеще, когато имаме повече средства, като разполагаме. Тогава ще ви се даде билет да идете в оня свят, да разберете. Не по този начин, по който хората отиват сега, но научно специален начин, с билет. Ще се пише „до оня свят", ще има отгоре писмо, ще се даде специална колесница, ще ви пратят, ще ви заведат. Вие ще се върнете на земята с почести. Като се върнете, ще имате знаци, че сте били на небето, както Мойсей, когато слизаше от планината, носеше нещо със себе си.
„Зора се светла зазорява "
„Божията любов носи пълния живот. "
Двадесет и четвърта лекция
на Общия окултен клас
5 февруари 1930 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев
