“Отче наш”
Ще ви прочета предпоследната буква на еврейския език (от псалом 119 “шин”).
Кои са положенията от миналата лекция?
Леността е дъщеря на богати родители, от високо произхождение. Цялата съвременна култура принадлежи все на леността. И всеки мечтае все да стане ленив. Всеки иска да забогатее, да стане учен и да си почине. Един идеал, едно неразбиране на живота е това. Сега хората смесват леност и почивка. Това е особено положение. Човек трябва да разбира особеното състояние на своето съзнание. Да допуснем, вие искате да бъдете учен човек. Вие смесвате учен с учението. Да бъдеш учен, това е една придобивка. Ученият човек, това е богат човек. Учеността е резултат на учението. Ученият човек може да има като един бижутер много скъпоценни камъни, но този бижутер не е ходил сам в земята да копае тия камъни. Хиляди други хора са ги копали, а той ходи и се разхожда в дюкяна си и казва: “Тия камъни са мои, аз ги притежавам.”
Да допуснем, вие сте наемател в една къща. Вие седите и мислите, че тази къща е ваша. В дадения случай тя е ваша, но по какво се различават онзи, който е съградил къщата, и вие, които живеете в нея? В съзнанието на единия и другия има едно малко различие, което определя на кого е къщата. Да допуснем, онзи, който е съградил къщата, е сам човек и умира, няма никакви наследници. Вие сте наемател на тази къща, живели сте 1015 години и най-после усвояваш къщата и законът може да те признае за наследник. Но да вземем другото положение. Каква разлика намирате вие между този човек, който има къщата, и този, който живее в нея? Или да туря друго положение: един учен човек, който е измислил една нова теория за слънцето, и друг учен човек, който ходи да разпространява тази теория. Каква разлика има между първия и втория? Има разлика. Онзи, който е измислил тази теория, в неговия ум има нещо неизказано, а онзи, който ходи да разпространява теорията, той знае само това, което ученият човек е казал.
Следователно същият закон е и при този случай. Вие сте наемател на къщата, живеете вътре, а онзи, който има къщата, той всякога има един проект в ума си, да прибави нещо ново на къщата. Той, като гледа къщата, си мисли да прибави още някоя малка кухня или една баня, или каква да е постройка. Той все има наум да прибави още нещо, някой план, който го крие. А който живее в къщата, той се ползва от нея и нищо повече не мисли. По това се отличават двамата. Онзи, който има къщата, все има наум да направи някое подобрение. Имаме същия закон. Вие сте добър човек, един наемател сте вие на доброто. Седите в доброто. Но това добро не сте го направили вие, друг го е направил. Но вие седите при него. По какво се различавате? Този, който живее по буквата на закона, вие ще се ползвате от доброто, но нямате стремеж да направите едно подобрение в себе си. Всеки човек, който не прави подобрение в себе си, той е наемател. Всеки човек, който не прави подобрение в своя организъм, той е наемател. Който не прави подобрение в своя ум, в своето сърце, ние го считаме за наемател. Казва, стига ми толкова, колкото имам, стига ми, че имам тази къща под наем.
И тъй, хората, които сега живеят в телата си, някои са само наематели. Казват, същественото тук на земята е да си поживеем, повече не му мислим за другото. Казвам, безидейността е символ на наемателите. Всеки човек, който е наемател, той е безидеен човек. Безидейността е едно качество, едно свойство, една проява само на наемателите. А идейността е качество на собствениците. Ама не частната собственост, защото под думата “частна собственост” ние подразбираме един наемател. Онзи, който се занимава с въпроса за частната собственост, е наемател. А който се занимава със собствеността, той е идеен човек. Та казвам, и в науката, ако всяка една идея, която влиза във вас, и вие нямате една определена идея в дадения случай, тя не може да повдигне духа ви. Идеята не може да подигне духа.
Сега идеята ли подига духа, или духът подига идеята? Някои казват: “Да ми се подигне малко духът.” Това е неразбиране. Това значи да се подигне процесът на дишането, понеже той не може да диша, тъй както трябва. Тогава с подигане на дишането се подига духът. Духът в този смисъл седи над идеята. Но идеята може да подигне дишането. И при всяка идея, която не подобрява дишането, човек не може да работи. Тогава, щом седите в едно състояние на бездействие, животът няма смисъл. Та вие трябва да си знаете или че сте наемател, или че във вашия дом живее един наемател. Но не само да се произнесе думата “наемател”, но да разбирате какво означава тази дума. Я кажи каква е разликата между наемател и собственик. Собственикът мисли да направи известно подобрение на къщата си, а наемателят живее само вътре.
В математиката допущат ли се излишни работи? (Не.) Защо? (Там всичко е точно определено.) Ако кажете А и А2, какво разбирате? Каква е идеята на квадрата? Едното значи наемател Н. Другото значи наемател в квадрат Н2. А е нива непосята, а А2 е нива посята. Сега каква е разликата между посятата и непосятата нива? В посятата нива има нещо вложено, но и в непосятата нива има нещо вложено. Щом се каже А, това е обикновеното състояние на човека. В дадения случай вие сте А, после ставате А2. Вие сте в земята, А е една точка, но ако тази точка стане А2, тогава се образува движение. Образува се един ъгъл от А. На този ъгъл се образуват противоположности. Тези линии, като се продължават, те се съединяват и се образува поляризиране.
Сега какво значи поляризиране? Полярността служи за позлатяване. Когато искате да познаете един предмет златен ли е, или не, те го турят в една специална баня и отгоре се наслоява един тънък слой. Позлатяват се нещата. В човешкия ум често има такива предмети, които позлатяват въображението. Тъй ти ще напишеш едно съчинение, целият свят ще го чете. После ти си представляваш, че ще бъдеш някой велик оратор или си представляваш, че ще ходиш да говориш като някой професор, всички хора те слушат. Това е позлатяване в тебе. Когато дойдат условията на живота, ти оставаш сам, такъв, какъвто си. Този тънък слой от злато те оставя. Когато се снеме тази полировка в живота ти, ти веднага дойдеш до това положение и кажеш, че ум се изисква. Питам, коя е причината, че нямаш ум? Щом си въобразяваш, ти имаш ум, само че не си турил ума да работи както трябва, а ти си работил с методите на месечината. Всякога, когато човек работи с един метод, с който не се добиват никакви резултати, това е метод на месечината, а когато човек работи с един метод, с който се добиват резултати, това е методът на слънцето. Всякога енергията от слънцето дава резултати, но енергията, която иде от месечината, не дава резултати. Когато ние казваме трябва да се живее, подразбираме да минем от метода на месечината към метода на слънцето. Значи, когато кажем “Сега не живея”, значи той живее по метода на месечината. Сега трябва да се учим да минем от метода на месечината към метода на слънцето. Ама трябва да бъда добър. Значи да мина към метода на слънцето. Всякога, щом смениш едно състояние във възходяща степен, минаваш към методите на слънцето. Само състоянието на месечината се сменя, а състоянието на слънцето е постоянно възрастващо. Добре.
Сега, като говоря, каква връзка правите вие в себе си? Сега аз не се интересувам в същината какво мислите вие, защото има един закон: никога човек не може да знае какво мисли всъщност другият. Понеже, ако аз проникна положително вие какво мислите, веднага двамата души ще се слеят и ще загубят своята личност. Щом ти искаш да познаеш един човек какво мисли и ако ти познаеш, вие може да се слеете и ти ще загубиш своята личност. Аз разбирам следующето. Когато аз искам да позная един човек, аз трябва да позная, че той не мисли като мене в дадения случай. И това трябва да ме радва, че той не мисли като мене. И съвременните философи искат да знаят какво нещо е Бог. Ако те знаят какво мисли Бог, те ще се слеят и от тях няма да остане нищо. Питам сега философски, умно ли е да влезеш да изваждаш едно богатство от собата, дето ти ще се стопиш? Философия е това. Ще кажеш, че защо да не го извадя? Можеш да влезеш да го извадиш, но няма да излезеш навънка. Следователно онзи, който влезе и не излезе, какъв е? Тях ги наричат влюбените на смъртта, любовниците на смъртта. А онези, които влизат и излизат, това са любовниците на живота. Сега казват, а той разрешава този въпрос. Много лесно можеш да го разрешиш. Ти ще го разрешиш, но никога няма да излезеш навънка, да кажеш мнението си. Той ще остане един въпрос или една въпросителна за тебе. Аз оспорвам, никой досега не е можал да разреши един въпрос. Мнозина казват, че много въпроси са разрешили. Да, разрешили са ги, като са влезли вътре. Или разрешили са ги тъй, че въпросът никога не се разрешава. Тъй са разрешили въпроса. Аз, като вляза в собата, съзнавам, че това богатство не може да се извади навънка. И за да изляза сега от собата, има само един начин. За да се освободя от това положение, в което съм влязъл, има само един начин. Ако не, аз съм затворен. Щом аз съзная, че въпросът не е разрешен, аз ще изляза, но ако кажа, че въпросът е разрешен, светът е затворен за мене.
Аз ще ви дам същия въпрос. Коя мишка, след като е хванала сиренето в един капан, е разрешила въпроса? Било ли е време, да се извади сиренето от капана и капанът да не се затвори? Следователно, който разрешава такъв именно философски въпрос, той е като мишката в капана. И тогава мишката трябва да се срещне с котарака. Даже питайте и смелия плъх, като му се отвори вратата на капана, да излезе навън, и той види един котарак насреща си, той вече не иска да излезе горкият навън от дупката. Сега ще знаете това. Да вземем и другия въпрос. Някой казва: “Аз зная какъв е смисълът на живота.” Да разрешиш този въпрос или въпроса, крайния смисъл или цел на живота, щом разрешиш този въпрос, ти ще изчезнеш. Затова не го разрешавай.
Нали всички хора искат да знаят защо трябва да ги обича някой. Не разрешавай този въпрос. Можеш да го разрешиш, но ще умреш. Ти ще разрешиш един въпрос, но при него ще остане друг неразрешен. Питам, онзи, който разрешава въпроса на вечността, какво постига? Ако ти тръгнеш в това, което е безгранично, къде ще се спреш на едно място? Ти искаш да намериш края на безграничното, тогава къде ще спреш? Ти във вечността ще идеш толкова далече, че няма да имаш средства някак да се върнеш назад.
Та сега истинската философия къде седи? Това, с което човек губи своето право, е не да го е страх, но той трябва разумно да разсъждава. Има други въпроси, жизнени, които трябва да се разрешат. А да разрешиш въпроса, колко тежи слънцето, ти с този въпрос вече 20 години си се занимавал и си вече близо да разрешиш въпроса, точно да претеглиш колко тежи слънцето. Таман ти отиваш един ден като велик професор на работа и срещаш една вдовица или някоя бедна жена. Тя спира този професор и го пита: “Мога ли да изпратя сина си при тебе да се учи?” Той казва: “Много съм занят.” Или отлага този въпрос. Той е занят, отива да оповести колко тежи слънцето. Кое е по-важно да вземе сина на тази вдовица и да го възпитава или да иде да представи колко тежи слънцето? Той избира второто, защото при този въпрос може да капне нещо, много хора могат да се заинтересуват. Вие казвате: “Как ще капне нещо?”
Представете си, аз съм един гадател, зная съдбата на хората. Ти идеш при мене, аз ще ти кажа нещо от живота ти, но ти ще платиш. Питаш колко. Казвам, ако дадеш 10 хиляди лева, ще ти кажа нещо, което ти в една година ще наследиш. И ще ти кажа нещо, което никога не се е случвало в живота ти. Но аз като го предсказвам, ще предвидя и да стане. Ти мислиш, че аз като кажа, ще стане. Всички хора са много суеверни. Той пита: “Колко искаш?” “Десет хиляди.” Ти бъркаш в джоба, и то става. Ти казваш: “Десет хиляди ми взе, но стана това, което ми каза.” Отиваш при друг, казва: “Ще ти кажа нещо, но това, което никой друг не е казал.” Той взима 20 хиляди лева. Той печели повече от мене, но и аз печеля. Всички почнат да казват: “Значи, каквото каза, стана.” Питам, това, което стана, аз ли го наредих? Това е човекът, който предсказва колко тежи слънцето. Защото, ако хората са заинтересувани колко тежи слънцето, ще се заинтересуват всички хора на земята. Но в дадения случай ние не можем да знаем колко тежи слънцето. Вие ще кажете: “Защо?” По простата причина. Имате едно дете, то е тежало 4 килограма, когато се е родило. След 12 месеца колко ще тежи това дете? Сега, като теглите детето, слънцето не е изменило и няма същото тегло. Как мислите, всяка година увеличава ли се теглото на слънцето, или се намалява? (“Според науката всяка година слънцето изстива.”) Че изстива, изстива, но увеличава ли се, или се намалява? Може да се обясни по следующия начин. Преди отделянето на всичките тия планети, които са около слънцето, слънцето е имало едно тегло, а след като се отделиха, какво е теглото? Според учените хора колко пъти тежи слънцето повече от другите планети, ако се вземат заедно? (“Струва ми се, че 700 пъти повече тежи.”) Тогава, да допуснем, сега по-малко ли тежи слънцето, отколкото тогава е тежало?
Аз ще ви задам един въпрос, той е следующият и е относителен. Баща ви, който е онзи здрав, мускулест човек, тежи 72 килограма. Питам, този баща, след като роди първия син, теглото му ще се намали ли? (“Не.”) Като роди втория син? Теглото на майката, която го ражда, ще се намали ли? Няма да се намали. Тогава слънцето, като е родило планетите, намалило ли се е неговото тегло? Ако процесът е чисто механически, да, може, защото част от неговата материя е взета да се образуват другите. Но ако е един органически процес, значи, за да се образува една планета вътре и да се отдели от слънцето, има разумни причини. Този процес не е механически, има една разумна причина, която е отделила планетите. И ние не знаем каква е тази разумна причина. Можем да си предполагаме и докато човек си завърши работата на земята, ние пак няма да знаем защо има толкова планети. Този въпрос ще остане неразрешен. Ние можем само да мислим и предполагаме.
Та има известни идеи, не се стремете да ги разрешите. Запример ти искаш да проникнеш какво мисли някой човек. Не разрешавай този въпрос. Нито за себе си, какво си ти всъщност и това не разрешавай. “Ама аз искам да зная какво мисли той.” Това е все таки да хванеш крака си и да питаш какво мисли той. В дадения случай кракът ти мисли точно това, което ти мислиш. Или да хванеш ръката си и да питаш какво може да мисли моят пръст в дадения случай. Моят пръст е много по-голям философ, отколкото който и да е друг. Пръстът ми казва: “Аз не се интересувам от това, какво мисли господарят ми. Аз това не мисля.” И той никога не разрешава въпроса, какво аз мисля. Понеже, ако той разрешава какво аз мисля, той ще престане да е пръст. И затова той не засяга какво аз мисля. Той казва: “Тъй както съм турнат, добре ми е, аз не искам друго положение.”
Сега, някои от вас искате да знаете защо Господ ви е така създал и защо той ви е турил в тия условия. Ако така питате, вие ще изгубите. Да допуснем, някой ви обясни защо сте радостен или защо сте скръбен. Той ще обясни външния процес, но защо е допусната скръбта, той това остава. Защо Христос, една праведна душа, ще дойде и ще страда? И защо най-после светът ще се раздели, едни ще станат лоши, други добри? Никой не може да разреши дълбоката тайна на битието, която е скрита. Въпросът остава неразрешен. Може да има философски предположения, но всъщност как е, никой не знае. Вие задавали ли сте си въпроса някой ден сте недоволен, защо сте недоволен? Ти си ученичка в клас, урока си си научила много добре, казвате: “Днес, ако ме извадят, урока съм си научила много добре, шест ще получа.” И всички ученички казват: “Много добре си каза урока.” Ти очакваш да имаш шест, обаче учителят ти писал четири. Защо ти е писал четири? Аз да ти обясня. Предполагам, този твой професор е млад, следователно той има да разрешава някой учен въпрос и когато ти си разправяла урока си, неговият ум е бил занят с темата, която има да разрешава, и след като ти си свършила да разправяш урока си, той те пита: “Свърши ли?” Казваш: “Свърших.” Той те е гледал, но не е слушал какво разправяш, казва си: “Аз не чух какво е разправяла, но ще турна четири.” Обаче разликата между неговото оценяване и твоето е две единици.
Следователно числото 2 е влязло вътре и произвело този ефект. Ти си недоволен, четири ти е писал професорът. Защо? Числото 2 е причината. Целият ден ходиш, не можеш да се успокоиш: “Как тъй хубаво си казах урока, а той да ми пише четири.” Но той е бил занят с един философски въпрос, не те е слушал, казва: “Е, за четири заслужава.” Допуснете, че този учител е чрезмерно чувствителен човек, той отива в клас и целият клас му казва: “Онзи ден тази ученичка си каза много хубаво урока, а ти й писа четири.” И той каже: “Малко бях разсеян тогава. Хубаво ли си каза тя урока?” И той туря й шест и двете се наместят намясто. Учителят поправя, туря шест и радостта дойде.
Всичката причина е до един възглед. Учителят е имал един възглед, а ученикът е имал друг възглед. Щом два възгледа не съвпаднат, ражда се тъжно състояние. Някой казва: “Мен не ме оценяват.” Значи твоят възглед и възгледът на другите не съвпадат. Ние тургаме противоречиви мотиви. Ние не знаем защо един човек не спечелил твоя възглед. Може да знаеш, че той няма твоя възглед, но причините, защо не знаеш. Сега този младият професор се занимава с един научен въпрос. Аз зная какъв е този научен въпрос. Това може да е въпросът за теглото на слънцето. Може да е въпросът, как се е създала вселената или за произхода на човека, може да е за разделянето на половете. Дарвиновата теория каква е всъщност, не се знае. Но той е имал един въпрос за разглеждане. Сега, ако вие ме попитате кой е бил специфичният въпрос, който е занимавал неговия ум, ще кажа този въпрос аз не го разрешавам.
Та законът, който трябва да държите, е следующият. Не се стремете да бъдете напълно щастливи на земята. Не желайте да влезете в тази пещ вътре. Не желай голямата скръб и не желай голямата радост. Каквото дойде, благодари на Бога, кажи: слава Богу. Дойде скръбта, не казвай, че скръбта ти е голяма. Никой от вас не е опитал какво е голямата скръб. Вие били ли сте на положението на eдин човек, когото закачат на въжето да го бесят? Ако бесят един стар човек на 80 години, ще кажете той си е отживял, но бесят един млад човек, до въжето стои неговата възлюблена, а него бесят. Вие опитали ли сте скръбта на този младия човек какво нещо е? Ако този млад човек би се освободил от това въже, той би си отмъстил на целия свят. Някой казва: “Голяма е моята скръб.” Твоята скръб още не е толкова голяма, както на този младия човек и неговата възлюблена.
(Печката пуши малко.) Този дим от печката трябва да се освободи. Вие всички мислите за философски въпроси, но нито един не мисли да очисти този дим. Всички очаквате друг да очисти този дим. Днес аз ще ви дам един метод как да очистите комина. Ще вземете едно въже и един камък, ще го свържете, ще го спуснете през комина и ще го теглите нагоре-надолу. И тъй ще се очисти коминът. Та днес ще гледате да се очисти собата. Собата поддържа моята лекция.
Та, ако вие искате да разрешите най-крайните въпроси на света, ето къде ще се зароди такъв дим в ума ви, в сърцето ви. И онзи, който каже: “Аз нищо не искам да мисля”, той иска да намери какъв е смисълът на безсмислието. И той е философ, казва: “Аз не се интересувам от живота.” Той иска да намери как може да се живее без живот. Казвам, и ти си в опасност, ти ще влезеш вътре и няма да излезеш. Който много се интересува и който казва: “Никак не се интересувам”, това са -А и +А, това е разликата само в стремежа. Но А минус в топломера е намаление на температурата, а А плюс е увеличение на температурата. Когато някой човек каже: “Аз не се интересувам от живота”, той е -А, той е под нулата, той измерва само студа. Какво ме интересува, че той измерва само студа. Дали е 15 градуса под нулата или над нулата, та всеки ден и аз го измервам. Та всяка промяна, която става във времето, аз я чувствам в краката си и в пръстите си. Чувствам го действително. Онзи ден, когато ритах снега, заболяха ме пръстите и съм определил, при 15 градуса моите пръсти не болят. Казвам, щом ме болят пръстите, това е по-долу от 15 градуса под нулата.
Нещата имат за нас смисъл дотолкова, доколкото те са едно отражение в нашия живот. Всяко нещо, което няма допирна точка до нашия живот или до нашето съзнание, то не ни интересува. Та от чисто психологическо гледище недоволството, което съществува у вас, се дължи на това в сегашната култура вие искате да разрешите известни задачи, които не съвпадат в програмата на сегашния живот. Казва някой: “Аз искам да бъда учен човек.” Хубаво, но не поставяй този въпрос, остави го неопределено в този живот. Ние имаме един такъв учител Соломон, който е искал да стане учен, да придобие големи познания. И какво каза най-после за времето? Соломон засегна всички научни теории, всички окултни положения и искал да разреши той такива тайни, които не се позволяват. Той искаше да влезе в сърцето на жената и да познае, да види какво се крие там, в нейното сърце. И събра там известни екземпляри, както сегашните биолози имат сбирки. Той събра 300 жени и 700 наложници, около 1000 души жени и искаше да намери какво се крие в женското сърце. Учен човек беше той, окултист и след това искаше да знае, като се весели с жените, какво е тяхното сърце. И какво каза Соломон накрая, я го кажете на латински (Vanitas Vanitatis et omnia Vanitas.)
Сега ще кажете значи не трябва да работите. Не. Ще работите, и разумно ще работите. И разумно ще почивате. Работа трябва всякога. Най-хубавото е човек да бъде в даден случай доволен от това състояние, което сега има. Да не мисли за следующия момент. Този момент, който сега минавате. Значи един момент на съзнанието не се определя от една минута, то може да е и една секунда, а може едно мое състояние да съдържа една десета част от секундата, а някой път може да съдържа и повече, и хиляди секунди. Кога се сменят състоянията? Отношенията, които съществуват, са винаги в една пропорция между едно състояние и друго. Винаги има една пропорция. Младият никога не трябва да иска да стане като стария и старият никога не трябва да иска да стане като младия. Защото кой стар, който е искал да стане като младия, е станал млад? Не казвайте: за в бъдеще, когато се преродим. Е, кога? В някой друг живот. И кой млад човек, като е искал да стане стар, е станал стар? Той се лъже, понеже този младият човек, той ще стане стар, това е в реда на нещата. Ти и без да искаш, ще остарееш. “Ама аз искам да остарея.” Ти нямаш думата за това. “Ама искам да умра.” Това не е твой въпрос, ти и без да искаш, пак ще умреш. Тъй. Трябва да очистите ума си от всички ония противоречиви наслоявания на съвременната култура. Казвате: “Искам да стана умен човек.” Значи, щом искаш да станеш умен, ти си глупав сега. “Искам да стана богат.” Значи сега си сиромах. “Искам да стана свят.” Значи си един грешник. Това са лъжливи положения. Това е все едно агнето да каже, че иска да стане овца. Че то и сега е овца. Или вълкът да каже, че иска да стане вълк. Той със своето искане не става вълк. Той отдавна е станал вълк. Че то е турено в програмата ви да станете учен човек. Ти ще станеш учен човек, и на хоро ще играеш. Един момент, ще кажеш але пасе искаш-не искаш и учен ще станеш. Искаш не-искаш, философ ще станеш, искаш не-искаш, поет ще станеш, ще играеш и оттатък ще минеш. Хоро ще играеш, и ще станеш. Ще кажеш: “Аз искам.” И без да искаш, пак ще станеш. А ако не ти е определено, ти може да съдереш и сто цървули, и пак тъй ще останеш. Ще кажете: “Какво да се прави тогава?” Не се противи на своята съдба. Защото, ако твоята съдба иска да станеш учен човек, и сто тояги ще изядеш, и ще станеш. Тя ще те качи горе на въжето. Съдбата казва: “Аз ти определих и горе ще се качиш.” А друг, когото тя не е определила учен да стане, тя казва: “Аз не съм определила учен да станеш.” “Ама искам да стана учен.” “Ще чакаш, за тебе съм определила друго време.” Този, който не чака, и за него има дърво.
Следователно единия бият, че не иска да се качи горе, а другия бият, че се е качил без време и не иска да чака. Ако е да станеш учен, ти ще чакаш, тя ще дойде и ще ти каже: “Хайде сега да се качиш горе.” Дали си облечен, или не си облечен, качи се горе и ще се свърши въпросът. Нали знаете, има такива акробати. Някой акробат като се качи на някоя върлина, че горе той ще се облече, да покаже, че е майстор. Ти ще се качиш като обикновен човек, а горе ще извадиш хубавите си дрехи и ще се облечеш. И всички хора ще кажат: “Майстор е този човек.” Акробатът ще се качи с акробатските си дрехи, а горе ще извади куфара си и ще си облече хубавите си дрехи. Казвам, и ти като този учен човек на върлината ще си туриш дрехите. Това е вече изкуство. Тогава ще дойдат двама души на сцената. Най-първо те са прости, почват да се препират. Единият казва еди-кой си автор, учен човек е той, цитира, цитира, след това доказва, облича се горе и става учен човек. Другият човек казва учен човек е той. Защото природата е казала да бъде учен човек, нищо повече.
Сега това не е едно принудително положение. Как се нарича принудителното положение, когато нямаш никакъв избор? (“Истер истемес.”) Тъй. Определено ти е съзнателно. Казват, ти си човекът, избран да свършиш тази работа, защо ще се отказваш. Това е една почтена работа. Коя е причината да се отказваш? Ние, като разгледахме всичките форми, намерихме, че ти си човекът, който можеш да свършиш тази работа. Питам, кои ще бъдат тия побудителни причини, които ще ме заставят да се отказвам от тази работа на природата. Вие ще кажете: “Аз не искам, намерете някой друг.” Природата ще ти каже: “Искаш-не искаш, ще вървиш. Това е належащо.” И като си вдигне тояжката тя, веднага ти казваш: “Аз ще ида.” Като дойде насилието, ти ще разбереш, че не е произволно защо трябва ти да идеш, а не друг. Защото тя не те избира тебе слабия, хилавия, но ти си най-способният, който можеш да свършиш тази работа Ти имаш всичките качества за тази работа. Друг, и да изпратят, няма да свърши тази работа. Тя ти казва: “В тебе имам напълно вяра и упование, затова те изпращам.” Тогава казвам: какви могат да бъдат мотивите, които могат да ме заставят аз да се откажа?
Това е едно неразбиране на тия велики закони, които проникват вътре в живота. Викат те тебе. Иди, свърши тази работа. Ти отиваш. Това е човекът на вярата. Да вярваш, че тия хора имат вяра в тебе, да вярваш в природата, че тя вярва в тебе. Да вярваш в природата това е най-хубавото, че човек можеш да станеш. Това е красивото. Това е, което създава човека. Щом имаш тази вяра, не се противи, защото ще бъдеш бит. Схващате ли сега мисълта каква е?
Що е вяра? Да вярваш в това, в което природата вярва. Това е приложението. Защото, ако вие това не можете да прилагате, днес ще имате една наука, утре ще кажете: “Ние сме заблудени, това са празни работи, ние си загубихме времето.” Право е. Ако една наука няма приложение в живота, не мислете, че това, което е тук, е губене на времето. И вие трябваше да дойдете тук, да се учите. И хоро ще играете, и ще дойдете да се учите. Ще каже някой: “Аз не искам.” И хоро ще играеш, и ще учиш, определено ти е да се учиш. Защото не е само тука. И в университета, и в гимназията, и вънка, и вътре, където и да е, все е училище. Тук е само един момент, но ще се учите. В природата има една вътрешна връзка между всичките институти на учението, каквито и да са те. Онзи, който разбира, той вижда непрекъснатостта в природата, а който не разбира, мисли, че между един институт и друг няма никаква връзка. Има вътрешна връзка.
Та вие сега казвате изгубили сте времето. Казвам, ако само това беше изгубено време, колко други хубави времена още сте загубили. Но не е изгубено. Има време, когато то е загубено, но в природата съществува един закон: нищо не се губи. Когато природата реши да те направи учен човек, времето не се губи. Тя е точна тогава. Тя ще те застави. Най-първо тя ще ти говори на един език. Щом ти се противопоставиш и кажеш: “Аз искам да бъда свободен”, тя каже: “Ти ще вървиш.” Ще вземеш раницата си, и ще тръгнеш. Нямаш никакъв избор. Тя казва: “Решено е да се качиш на върлината отгоре.” Земята ще се обърне, но ти ще се качиш на върлината. Това ще го направиш и като се качиш на върлината отгоре, ти си свободен, няма да седиш непрекъснато на тази върлина, но ще се качиш и после ще слезеш. През цялата вечност няма да седиш на върлината. То е една минута, две, три, четири, пет. Докато свършиш задачата си, ти ще седиш с онзи, който ще те направи учен човек, поет ще те направи, философ, всичко ще те направи.
Аз ще ви попитам един въпрос. Кое е по-хубаво, реката да тече сама по себе си, тъй както й е определен пътят към морето, или тя да тече тъй, както ние искаме? За реките как е по-хубаво да текат, както сега текат, или да текат, както ние искаме? Представете си и другото. Как е по-добре животът да тече, както Бог го е определил, или да тече, както ние искаме да го определим? Ако животът тече, както ние искаме, това не са никакви реки, канали са това. Има и такъв живот. Всеки човек, който иска животът му да тече тъй, както той иска, това е канал. А всеки човек, който оставя животът му да тече, както природата иска, той е река. Щом си канал, всички нечистотии ще се съберат в тебе, а щом си река, това е един естествен път на нещата. Можеш да избереш едното или другото. Та казвам, ще съедините вашите интереси, ще разберете вътрешната страна на природата. Този път на природата ще бъде, докато вие завършите вашето развитие, свършите вашата еволюция, природата ще дойде и ще ви даде диплом и ще каже: “Сега вие сте свободни.” (“Кога ще стане това?”) Това е въпросът, който ще се разрешава. Има пресилени желания и пресилени мисли. Не пресилвай нещата.
Да допуснем, ти си едно 5-годишно момиченце и искаш да израснеш веднага една възрастна мома на 21 години. Питам, какво ще придобиеш? Ще се наруши целият ход на работата, понеже е определено, невидимият свят е определил бюджета съобразно 21 години и ако ти пресилиш нещата, тогава твоят бюджет няма да те намери на мястото. И сега ние страдаме от изменение на нашия бюджет и Божиите блага не могат да ни намерят на станциите. Нали тия чекове трябва да те намерят на мястото, ти си заминал напред и всички благословения тичат след тебе. Ние бързаме, за да получим многото. Ние сме заминали и с векове трябва да ни гонят.
Тогава коя е основната мисъл? Може ли човек да се роди и да не умре? Имаме едно-две изключения в Стария завет. Казва се за Ноя, че Бог го взел. Но новият закон, тъй както ние го знаем, може ли човек да се роди, че да не очаква да умре? После не умирайте преждевременно, нито се раждайте преждевременно, защото у човека става един вътрешен процес.
Та закон е да бъдем в хармония с мисълта на живата природа. Мисълта на живата природа, това са всички ония съвършени същества, които са завършили своето развитие. Те са минали и знаят законите. Значи да бъдем в съгласие с тях, защото под думата “природа” те ще ни опътят, ще ни кажат какъв е пътят и как да минаваме. Защото за тях, съвършените същества, има неща, които те не разрешават, общо те го знаят, но крайните резултати на нашето развитие те не разрешават. Казват: “Ако вие искате да идете, дето ние сме достигнали, този е пътят.” Какви ще бъдат нашите постижения? И всеки един човек си има известно постижение, към което той се стреми. И той е човекът. Това е специфичното, никой не може да го постигне, даже никой от вас не знае към какво се той стреми. Всъщност какво желаете, и вие не знаете. Вие желаете нещо, но и вие не знаете какво е това. Ако вие знаете това, което желаете, вие ще се ограничите. Казвате: “Аз не зная какво ще стане.” По-добре, че не знаеш, това е за крайната цел на живота. Аз ще седна да ви опиша какво ще стане. Един ден вие ще бъдете един крилат ангел. Ще ви се даде цяла една система като слънчевата, да заповядвате и да управлявате, ще имате всички богатства, автомобили, каквото душата ви пожелае.
Сега вие ще кажете: “Достатъчно ни е това, което имаме.” Повече от това не можете да носите вие. Да слуша човек Бога, това е най-хубавото. Бог трябва да бъде вътре във вас една свещена идея, само за вас. На външните хора ще им кажете тъй: неумолима е съдбата. На учените хора ще кажете: законите в природата са такива. А като дойдете до себе си, ще кажете: трябва да се слуша Господа. Туй е за вас, за учените законите в природата, за външните хора това е съдбата в живота. Това е хубавото и красивото. В това има смисъл. В еврейския език има три разбирания: свещеният език, вътрешният, после обикновеният и езикът на простите. Съдба е това.
Станете сега.
“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”
Шестнадесета лекция
на Младежкия окултен клас
27 декември 1929 г., петък, 67.18 часа
София Изгрев
