Пътят на слабия и на силния

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, живот, свят, бог, аз, сега, страх, бъде, песен, музика, хора, казва, себе, глава, всички, пее ,
Общ Окултен клас , София, 1 Май 1929г., (Сряда) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление върху благата вест.

Сега ще ви дам няколко правила за живота.

Първо правило: колкото и както да разчепквате една прежда, тя съдържа толкова конци в себе си, колкото в началото е имала. При това, не мислете, че като я разчепквате на конци, животът ви ще се нареди по-добре, отколкото по-рано е бил нареден. Това правило се отнася за всички положения в живота. Следователно, както и да разчепквате даден въпрос, той ще си остане такъв, какъвто първоначално е бил.

Второ правило: ученикът никога не трябва да се влияе от обкръжаващата среда. Постъпи ли веднъж в училището, той трябва да учи за себе си, да се стреми да свърши с успех. Дали другарите му ще се учат или не, това да не го смущава. Като учи добре, с това той косвено помага и на другите. Ако не учи, той ще влияе зле и на околните.

Трето правило: никога не се товарете повече, отколкото трябва. Всеки да носи толкова, колкото може. Не мислете, че ако натоварите магарето си повече, ще свършите много работа. Не претоварвайте ума си с повече знания, отколкото можете да носите.

Това са правила, които всички хора знаят, но не са ги приложили. Ония, които не са приложили тия правила, нека ги приложат.

Като ученици, каквато работа да вършите, покрай нея, вие трябва да изучавате и музиката. Музиката, пението не служат само за развлечение на човека, но те му помагат за правилно разрешаване на трудни проблеми в живота. Чрез музика и пение човек трансформира състоянията си. Освен вокална и инструментална музика, съществува още и музика на живота, която е различна за различните хора, според гамите, в които се движат. Има гами на живота, в които, попадне ли човече веднъж, мъчно може да се освободи от тяхното вредно влияние. И като пее или свири, всяка песен е в сила да освободи човека от неговото тежко положение, или да смени състоянието му. Песните на птиците, пението на славея, запример, внася някаква поезия в душата на човека. Има певци, чиято песен внася радост, подем в човешката душа. Който се занимава с музика и пение, той има възможност да се натъкне на източната и западната музика, да ги сравнява и да се ползва от тях.

Изучавайте живота във всички негови прояви и се ползвайте от тях. Доброто дръжте, а злото туряйте настрана. Ще срещате и приятни, и неприятни неща в живота си, но не се смущавайте. В природата има и долини, и върхове. Като слизате в някоя долина, вие ще имате едно състояние. Качвате ли се на някой планински връх, ще имате друго състояние. Каквото виждате в природата, същото срещате и в живота. Животът не е площ. Изучавате ли го съзнателно, ще видите, че в него има долини, върхове, морета, реки, океани и т. н. В живота, както и в природата, има недосегаеми по своята височина планински върхове и недостъпни по дълбочината си долини. Както туристът се стреми към високи планински върхове, така всеки човек се стреми да се качи на някой връх на живота, оттам да разглежда нещата и да се поучава.

Сега, като слушате да се говорят такива неща, вие ще се запитате, защо човек живее, защо се радва и скърби, защо се ражда и умира и т. н. Колкото и да се запитвате за едно или за друго, ще знаете, че може да се отговаря само на такива въпроси, които имат математическо разрешение. Щом даден въпрос не може да се разреши математически, той не може да има никакъв отговор. — Какво нещо е небето? — Това е въпрос, за който още не сте готови да ви се говори. Някой иска да знае, защо гладува често. Отговорът е следният: Човек гладува, за да познае страданието. Като се нахрани, той ще се радва. Това не са философски отговори, но разумният ще си послужи с тях, както с брашното, и ще направи една прясна пита. Ще кажете, че не разбирате това нещо и трябва да ви се обясни. Знайте, че природата си служи само със загадки, за да застави хората да мислят. Ако им обясни всички явления, те няма да мислят. На същото основание, и ние загатваме нещата, без да ги обясняваме докрай. За да развие своя ум, човек трябва сам да мисли, да не очаква наготово да му решават въпросите. Като ученици, вие трябва да се занимавате главно с ония въпроси, които допринасят нещо за разбиране на живота.

Като ученици на Великата Школа, преди всичко вие трябва да бъдете здрави, не само физически, но и психически. — Кой е психически болен? — Който е недоволен, който се съмнява, който не владее ума, сърдцето и волята си. Човек не е виновен, че се е разболял, но е виновен, ако не се лекува. Човек не е виновен, че не може да владее ума, сърдцето и волята си, но е виновен, когато не работи върху възпитанието си. Той трябва да възпитава ума сърдцето и волята си, да дойде до пълно самообладание.

Сега, да се върнем към въпроса за музиката. Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да си служите с музиката. Няма човек на земята, който не знае да пее. И говорът е музика, песен. Колкото по-музикален е човек, толкова по-музикално говори. Казват за някого, че говори сладко, че говорът му е песен. Разумното говорене е музика, песен. Някой казва, че не се нуждае от музика. — Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика. Българинът се движи между две гами: мажорна и миньорна. В българските народни песни преобладават миньорните гами. Тези гами не се отразяват добре върху възпитанието на българина. Той трябва да измени нещо в своята песен, за да придобие онзи елемент, който му липсва. За да разбере, какво му липсва, той трябва да изучи добре физическия свят. Този свят е предговор към духовния. Не познава ли физическия свят, човек няма да разбере и духовния. Ако човек, изобщо, не само българинът, не разбере физическия, видимия свят, по никой начин няма да разбере невидимия, духовния.

Сега ще ви дам една нова песен „Нева-санзу“ — на чужд, източен език. Тя не може да се преведе на български език, понеже сричките няма да съвпаднат. Освен това, ако думите и се преведат на български, те ще изгубят силата си. Като пее вдъхновено, човек твори. В този смисъл, пението е творчески процес. В песента „Ти съзнавай, ти люби“, пътят, по който човек минава, е гладък, без препятствия. В песента „Нева-санзу“ пътят не е равен. Човек трябва да слезе от височина в долина, да разреши някой мъчен въпрос в живота. Изобщо, музиката помага на човека при известни болести. С нея той може да се лекува. Музиката е по-добро средство за лекуване от всякакви лекарства и инжекции. И когато не може да реши някоя задача в живота си, човек пак трябва да пее. Пеят не само обикновените хора, но и най-великите адепти и светии. Тяхната музика съществува по-отдавна от тази на земята. Музиката на съвременните хора представя малка светлинка всред голяма тъмнина. Колкото и малка да е тази светлинка, един ден тя ще се усили. Тя е начало на бъдещата музика, без която новата култура не може да дойде на земята. Ако не се създадат нови музикални форми, и новата музика не може да дойде. Като професия, музиката е едно нещо; като творческа сила, като дарба, вложена в човека, тя е друго нещо. Човек не трябва да пренебрегва в себе си това, което природата е вложила.

Човек трябва да пее, да свири, да се развива музикално. За да пее и свири, той трябва да бъде свободен, да не се стеснява. Не е ли свободен, човек не може да успява. Като слуша някоя хубава песен, той иска да я изпее, но се стеснява. Мине ли през ума му някоя светла мисъл, той иска да я приложи, но изведнъж се спре, изгуби вяра в себе си. Една песен е добре изпята, или една идея е правилно приложена, когато може да създаде нещо в човека.

Песента „Нева-санзу“ ще остане с думите, които ви дадох, макар и неразбрани за вас. Неразбраните неща са далечни, а разбраните — близки. Това, което човек не може да възприеме, е далеч от него; това, което възприема, е близо до него. Непостижими неща са ония, които стоят далеч от човека. Постижими са ония, които са близо до него. Като се стреми към непостижими неща, човек трябва да бъде внимателен, да не се натъкне на някаква опасност. Стръмен е пътят към непостижимото. Той е пълен с изненади и опасности, каквито човек среща вечер в гората или в тропическите места. Колкото и да са опасни местата, през които адептът минава, той е защитен от тях, защото вътрешно е въоръжен. Обаче, слабият може да пострада в безопасните места. И окултните науки крият в себе си големи опасности, които могат да изненадат всеки невъоръжен човек. Много религиозни хора са полудявали от страх. Много хора са полудявали при пътуване по море или океан. Случвало се е параходът, с който пътуват, да се запали. Като няма къде да бягат, те полудяват от страх. Има случаи, когато човек полудява, само като му съобщят някаква неприятна вест: или че парите му са пропаднали, или къщата му е изгоряла, или синът му е умрял. В такива случаи, човек трябва да има самообладание, първо да провери, вярно ли е това, което му съобщават. При каквито изпитания да се натъква, човек трябва да пее, да се хармонизира.

Сега, ако речете свободно да задавате въпроси, вие първо ще питате, какъв е смисълът на страданията и радостите, какъв е смисълът на живота и на смъртта, защо човек трябва да се ражда и преражда. Като отидете на онзи свят, там ще видите своите минали животи като на кино. Като разглеждате своите добри и лоши постъпки от миналото, вие ще разберете, защо днес имате добри или лоши отношения с хората. Отношенията ви с хората отчасти само обясняват въпросите за радостите и страданията в живота. Като разглеждате своите минали животи, ще видите, че на някои хора сте правили големи добрини, жертвали сте се за тях, а на други сте правили големи пакости и злини. Като проследите дългата история на вашия живот, вие ще разберете причината и последствията на нещата. Това, което ще видите на другия свят, можете да го видите още докато сте на земята, но за това се изисква високо съзнание. Докато дойдете до това високо съзнание, оставете миналото си настрана. Миналото ви нека бъде развлечение за бъдещето, а сегашното да ви бъде като работа, която ви предстои да свършите.

Веднъж дошли на земята, вие трябва да бъдете внимателни, защото ще се натъкнете на опасни места. Минавате ли през тия места, вие трябва да бъдете добре въоръжени, да не пострадате. Ако искате да преминете някоя дълбока река, вие трябва да имате здрав пояс. Искате ли да минете през някоя гъста гора, трябва да носите револвер в джоба си, да не ви изненада разбойник или някой звяр. Отивате в някой магазин да си купите дрехи. Търговецът ще ви изгледа внимателно от главата до краката. Той иска да разбере, носите ли револвер, т. е. звонкови пари в джоба си, за да ви стане на крака или не. Ако разбере, че разполагате със звонкови, той веднага скача на крака и предлага услугите си. Убеди ли се, че сте беден, той не мърда от мястото си. Като проследите живота на съвременните хора, виждате, че все има нещо, което ги респектира. То може да бъде парата, силата, знанието, доброто и т. н. Търговецът услужва за звонковите, а клиентът е внимателен и учтив към търговеца, за да го предразположи, да му даде добра стока. Учтивостта и вниманието и на двамата е користно — всеки иска да получи нещо. Като се натъкнат на грубия, материален живот, религиозните и духовни хора казват, че не се нуждаят от пари. — Щом живеят на земята, те се нуждаят от пари, но парите не трябва да бъдат идеал в живота им. Те се нуждаят от знание, от сила, от някаква велика идея, на която да служат. Каква по-велика идея може да търси човек от идеята да служи на Бога? Някои казват, че не се нуждаят от Бога. — Това е неразбиране на нещата. Бог е глава на човешкото тяло. Какво представя тяло без глава? Казано е в Писанието: „Глава на твоето Слово е истината.“ Както тялото на човека не може без глава, така и душата, и духът не могат без глава. Главата е начало на нещата. В широк смисъл на думата, начало на нещата е Бог. Следователно, без глава, без начало, без Бога нищо не се постига. Който разбере значението на думите „служене на Бога“, той е влязъл вече в духовния свят, дето владее пълна хармония, пълен ред и порядък, абсолютен вътрешен мир. Духовният свят не е някъде далеч от хората. Той е около тях. От съзнанието на човека зависи, дали ще живее на земята само по физически начин, или ще живее и духовно. Като развива своите духовни центрове, човек влиза във връзка с духовния свят, главно с разумните същества от този свят и се учи от тях. Човек сам определя своя път. От живота му зависи и посоката на неговото движение.

Сега, като говорим за духовния живот, ние не искаме да налагаме на хората правила, как да живеят. Иска ли да живее добре, човек трябва да спазва само един морал: или страх от Бога, или любов към Бога. Страхът е отрицателна страна, а любовта — положителна. За предпочитане е човек да влезе в положителната страна на живота и така да се повдига, отколкото в отрицателната.

Като говоря за страх от Бога, аз имам пред вид онзи свещен трепет към Бога, който освобождава човека. Да се бои човек от Бога, това значи, да мисли, какво прави. Като се страхува от Бога, човек се стреми, каквото прави да е благоугодно на Бога. Няма ли това чувство в себе си, човек допуща в ума си различни мисли, които го сковават, както циментовата каша сковава предметите. И в окултната наука има мисли, които са подобни на циментовата каша. Постави ли човек крака си там, мъчно може да го извади. Щом се втвърди, кашата трябва да се счупи. Не може ли сам да счупи втвърдилия се цимент, човек трябва да търси външна помощ. Освободи ли веднъж крака си от циментовата каша, втори път не трябва да го поставя. Втората каша ще бъде по-лоша от първата.

И тъй, иска ли да води морален живот, човек трябва да има или страх от Бога, или любов към Бога. Има ли едното или другото, той ще се превъзпита, човек ще стане. Чрез страха, човек ще придобие мъдрост, която ще го спаси. Чрез любовта пък той ще влезе в закона на благодатта. Любовта е път на най-малките съпротивления. По този път и децата вървят. Обаче, пътят на страха е път за гениалните хора, за адептите, за боговете. Божествата никога не вървят по пътя на любовта. Ако нямаха страх от Бога, със силата си, те биха разрушили света. Но понеже имат страх, те вървят по пътя на мъдростта. С любовта работят малките, слабите същества, а със страха — великите същества, боговете. Само страхът от Бога е в състояние да смири, да укроти силните хора. Нямат ли този страх, те щяха да проявяват силата си навсякъде, но с това щяха да предизвикват силите на природата. Да предизвикаш силите на природата срещу себе си, това значи, да бъдеш тъпкан на общо основание. Ето защо, силните същества, адептите и боговете са предпочели да имат страх от Господа, и Той да ги тъпче, отколкото хората. Нямат ли страх от Господа, те ще бъдат давени, както кучетата се давят.

Едно голямо, силно куче хванало едно по-малко, повалило го на земята и започнало да го дави. Малкото куче се борило, падало, ставало на земята, докато успяло да се освободи от голямото и хукнало да бяга. Скоро то настигнало друго куче, по-малко, и постъпило с него по същия начин, както голямото, което му дало добър урок. Като се освободило, и малкото куче хукнало да бяга. По-малките кучета бягат от по-силните, но от страх, а не от любов. Давене е това. Някой иска да е силен, че каквото да става с него. — Не е така. Силният трябва да има страх от Бога. Не се ли страхува, той сам ще се разруши. И най-големите и силни гранати се пукат сами. Пукне ли се веднъж, нищо не остава от силата и.

Човек трябва да бъде разумен, да не изразходва силите си напразно. Всяка граната, като се пукне, трябва да извърши някаква работа. Природата не изразходва силите си напразно. За да не правите големи грешки в живота си, препоръчвам ви да вървите по пътя на любовта. Който иска да ходи по пътя на мъдростта, той трябва да знае, че този път е мъчен. Като грешите, Бог ще ви тъпче. Благословение е за човека Бог да го тъпче, но това не става често. Малцина са хората, които се ползват от тая привилегия. Това не значи, че Бог ще слезе на земята като човек и ще почне с краката си да тъпче онзи, който е пристъпил Неговия закон. Когато благоприятните условия се сменят в неблагоприятни, това е Божият крак, който тъпче. Някой човек се издигнал до положението на генерал, който командва цяла армия, но ако пристъпи Божия закон, кракът на Бога започва да го тъпче: уволняват го от служба, лишават го от права, от пенсия, изгубва уважението на своите другари и войници. Той се чувства сам, изоставен, без никакво внимание от страна на приятели и познати. Такова беше положението и на цар Давид, който взе жената на Урий Хетееца. Бог му даде един добър урок. Синът на Давид започна да го гони, и той трябваше да бяга бос, без царска корона на главата. С това Бог му напомняше положението, от което го въздигна. От прост овчар Давид стана цар, Божий избраник.

Това, което стана с Давид, ще стане с всеки, който нарушава Божиите закони. За никого не е направено изключение, и за вас няма да се направи. За да не изпада в такива окултни каши, човек трябва да бъде разумен, да се въоръжи със знание. Като учи добре, човек може да мине спокойно и през най-опасни места. Като учи, човек разработва и ума, и сърдцето си. Той е готов да се жертва за Бога, за ближните си. Каквито блага придобие, той дава от тях и на ближните си. Даде ли нещо от себе си, той го забравя. Такъв човек обича работата и не очаква други да работят за него. Каквото човек придобие със своя ум и със своето сърдце, това остава за него. При това, всяка работа, която човек върши с любов, колкото да е маловажна, е на мястото си. Тя е толкова почтена, колкото и най-големите и високи служби. Обаче, колкото и да е добра работата, която човек върши, не трябва да заеме целия му живот. Като работи нещо няколко години, нека смени тази работа с друга. И цар да е, човек пак няма да царува цял живот. Като царува 40 — 50 години, ще отстъпи престола си на своя син.

Сега, като вървите по пътя на обикновения живот и на обикновената наука, вие постепенно навлизате в своя вътрешен, разумен живот, дето работите са постоянни, а явленията не стават в ограниченото време и пространство, както във физическия свят. Те стават извън времето и пространството. Човек всякога може да бъде цар на себе си, да господарува на своите поданици — клетките си, и да ги възпитава. Това, което става вътре в човека, става и вън от него. И обратно: това, което става във външния свят, става и в човека. Като съпоставя външния свят с вътрешния, човек дохожда най-после до истината.

Сега, каквото да се говори на хората, те трябва да прилагат. Как ще разберете, каква е семката, ако не я посадите и не видите плода и? Как ще разберете живота, ако не го изучавате? Красив и сериозен е животът. Сегашният живот на хората не е нищо друго, освен външна дреха на истинския живот. Ще дойде ден, когато тази дреха на живота ще се махне, както затворникът сваля затворническия халат при излизане от затвора. И Христос беше затворник, с венец на глава и мантия, която свалиха от гърба му. Освободи ли се живота от своята външна мантия, вие ще го видите такъв, какъвто е в действителност.

Когато се говори за страдания, хората започват да се страхуват. Вземете пример от Христа. Той понесе най-големите страдания без страх, защото обичаше Бога и се страхуваше от Него. Той пазеше свещено законите Му. Който не спазва Божиите закони, той е страхлив човек. Бият ли ви, кажете като Христа: Вие не биете, както трябва. Не сте научили още това изкуство. Обират ли ви, кажете им, че не са научили това изкуство, както трябва. Дайте пример на хората, как се бие, как се обира и т. н. Да биеш някого по правилата на любовта, това значи, ако е болен, да го излекуваш; ако е умрял — да го възкресиш.

Съвременните хора се страхуват да не ги оберат, да не ги уволнят, да не ги бият и т. н. Колкото и да се страхуват, всичко това ще стане, но да стане поне на време. Не стане ли на време, тогава е лошо. Ще дойде ден, когато ще ви оберат, ще ви уволнят от работата ви, ще ви набият и от вас ще останат само сухи кости. Като минете покрай къщата си, ще кажете: Всичко това едно време беше мое. Каквото и да е останало от вас, знайте, че то е нещо реално. Работете, именно, за тази реалност. Как ще работите? Или по пътя на любовта, или по пътя на мъдростта. Обичайте Бога и страхувайте се от Него, за да изпълнявате волята Му и свещено да пазите Неговите закони.

Т. м.

37. Лекция от Учителя, държана на 1 май, 1929 г. София — Изгрев.

Двата свещени пътя

Размишление върху благата вест

Ще ви приведа само няколко правила, които трябва да имате предвид. Първо, вълната, колкото и да разчепквате, все толкоз конци съдържа. Каквото и да я правиш, повече конци не може да има. Тъй щото, ако разчепквате един въпрос, все толкоз конци има, колкото по-рано. Първото правило: не мислете, че като разчепквате вълната, ще се уредят всичките въпроси. Вълната не урежда въпроса.

Второто правило. Онзи, който иска да постигне нещо в света, не трябва да се спъва с окръжаващите хора, не трябва да мисли какво ще стане с тях. Един ученик не трябва да мисли какво ще стане с другите ученици, дали те ще свършат. Той трябва да свърши. Пък всеки ученик за себе си трябва да мисли да свърши. Това е едно от правилата. Онзи, който се учи и съзнателно, косвено помага и на другите да се учат. Който не се учи, той повлиява да не се учат.

Трето правило. Не мислете, че като натоварите магарето повече, ще свършите повече работа. Не се претоваряйте с окултен товар. Вземете върху себе си толкоз, колкото ви е потребно. Никой не ви заставя, няма кой да ви гони, не се товарете повече, отколкото трябва. Сега може да кажете, тия правила сме ги слушали. Сега приложете ги.

После в музиката, в пеенето трябва да знаете, че не е само развлечение, удоволствие. Музиката, това е наука. Наука, чрез която в миналото са разрешавали важни проблеми на живота, понеже промяна става на човешките състояния. Често във всинца ви вашата музика на живота постоянно се мени - ту в една гама, ту в друга. После във всяка една гама тоновете може да предизвикат разни сили, с които вие не може да се справите. Не мислете, че като пеете една или друга песен, може да предизвикате една обратна реакция, може да предизвикате сили, с които вие не може да се справите. Запример вземете онези любовни песни, гласът е така нагласен, че предизвиква известни състояния. Птиците като пеят, славеят като пее, това е една любовна песен, внася нещо много поетично. Песента на славея е приятна, като я слушаш.

После между сегашното западно пеене и източното има едно различие. Аз няма да ви разяснявам различието, то е една специалност на музикантите. За бъдеще вие ще изучавате тази музика. Имате няколко образци. Онези от вас, които са музикални, може да си служат с тях. Онези, които не са музикални, колкото могат, нека се упражняват.

Та казвам, всички използвайте онова, което ви се дава в живота в добрата смисъл, което направи някакво впечатление, някакъв ефект в съзнанието вътре, използвайте тази сила. После не се спирайте от приятните и неприятните впечатления, които имате. Ако сте в долина, ще имате едно състояние. Ако сте на връх, ще имате друго състояние. Така и животът. Животът не се движи по една равнина, нито пък животът е море. Той има всички тия състояния. В живота има езера, морета, океани, има и празни пространства, има и недосегаеми върхове, непристъпни върхове. Някой път ще бъдете заставени да се качите. Не че някой ще ви застави, но желанието, амбицията ще ви застави. Ще вземете чантата като един англичанин и ще кажете: "Искам да се кача горе, да видя какво е." Понеже въпросите са много тежки, ще променим малко.

Какви са вашите философски въпроси? Философски трябва да бъдат въпросите, защото глупавите въпроси не са философски. Всичките въпроси, които математически може да се разрешат, за тях се отговаря. Но всички ония, които не може да се разрешат математически, те остават без отговор. Вие може да запитате защо човек живее, защо страда, защо се радва, ама какво е небето. Но ти за небето не питай. На небето не търси. Ти си гладен. Защо? Да страдаш. После, като се наядеш, да се радваш. То не е правилен отговор, но умният човек ще разработи от това брашно хубава пита. Ти ще мислиш. Казва, обясни ми го. Ако ти го доуясня, значи няма какво да питаш. В природата всичко ще обясняваш, но нищо не се дообяснява. Остава винаги една част, за която вие да мислите, да я разрешите. То е задачата на вашия живот. Когато питам, ще кажете: "Този въпрос аз не съм разрешил." Ще кажете: "Аз съм учен човек." Този учен човек и той не може да се спре, и той има задача да разреши, той не може от своето високо положение да слезе и да се занимава с някой дребнав въпрос. Той казва: "Едно време аз се занимавах с този въпрос." философски са въпросите, само встъпителните въпроси. Ще пристъпите към въпросите, които носят условие за живота, за разбирането на живота.

Най-първо сега трябва да се стремите да бъдете здрави. Защо в една школа често заболяват? Недоволният човек е болен човек. Човек, който се съмнява, е болен човек. Един човек, който не влада своя ум, е болен човек. Един човек, който не влада своето сърце, е болен човек. Един човек, който не влада своята воля, е болен човек. Това са все болезнени състояния. Че се разболял човек, той не е виноват. Виноват е, ако не се цери. Ако мисли зле, не е виноват, но ако не възпитава своята мисъл, е виноват. Туй, което не правиш, ти си виноват заради него. Ще кажете - да си помислим. Има работи, за които не може да мислим. Животът е едно течение и върви напред. Ще оставим тази тема, ще пристъпим към музиката.

Вие с музиката може да създадете и скръб, и радост. Някой казва: "Пей!" Не мислете, че не пеете. Като говори човек, пее. Казва, сладко говори този човек. То е песен, музикално говорене. Някой казва: "Мен музика не ми трябва." Не е така. Ти, като пишеш, пак музикално пишеш. Речта е станала описателна. Сега ще разбирате как може да се изменят състоянията у човека. Вие имате два ритмуса. Единият е тъжен: "Заплакала е гората" или "Стоян мами си думаше". Или някоя хороводна песен - другият ритъм. Затуй трябва моделиране. Между тия две песни българинът; мъчно ще се възпита. Гърците, които дълго време са изучавали българите, са ги наричали с едно име, аз няма да употребя думата. На българите липсва едно, пък на гърците - друго. Гъркът се продава за всичко, всичко завлича. Българинът не се продава за всичко, но и каквото завлече, не може да го намери. Той, като открадне нещо, ще върви, ще го изпече, ще го изяде. Кокошка ли е, патица - няма да ходи да ги продава, веднага тегли ножа, изпича и изяда. Когато гъркът, като открадне, ще го продаде, ще го намериш. Когато се говори за българите, трябва да се разбира - те са такива, понеже минават през тази среда. Българите, за да имат този характер, минават през тази среда, физическият свят е сложен. Вие, докато не проучите физическия свят, за духовния не може да си съставите понятие. Понеже предисловие на духовния свят е физическият. Ако това, което виждате, този видимия свят не може да разберете, как ще разберете другите работи.

Аз искам да ви дам една песен - "Нева санзу". Искам да ви дам един образец. Мен ми е неприятно да се занимавам с пеенето. Трябва да напусна някои важни работи и да се занимавам с детински работи, но понеже трябва да оставя образци, за които вие да се държите, аз се постарах да преведа тази песен, доколкото можах. На съвременен език не може да се изпее, понеже в източното пеене има четвъртини тонове. Разбирайте добре, между тоновете има междутоние. Сега ще видя доколко може да възприемете песента. (Учителят пее "Нева санзу".) Песента е един процес. Това, което не може да го схванете, ще го оставите. Песента е процес, с което започва едно творчество. Като се пее песента, постепенно ще се оформи.

Изпейте "Ти съзнавай, ти люби". То е едно състояние, което показва на сухо, огладен е пътят, осигурен. В "Нева санзу" има нещо да се справиш, слизане от горе на долу в долината, има да разрешиш мъчни въпроси в живота. Музиката е едно средство, с което може да се лекувате. Човек може да се лекува с известни тонове. Тя започва от "ла". Музиката на вас е потребна, ако вземете правилно да се лекувате. Вие имате, да кажем, сърцебиене. Музикално ще се лекувате. По-добре е, отколкото да си туряте инжекции. Някой път, загазил си някъде в живота, стани и изпей "Нева санзу". Вие казвате, то не е заради нас. Туй, което минава през цялото човечество, то не е мъртво, тази музика се пее от адепти, от напреднали същества. Присъствали ли сте в съзнанието на един адепт, който пее? Онези, които разбират, като започнат да пеят, да видите какво нещо е музика. Те имат изработена музика много по- отдавна, отколкото сегашната.

Сегашната музика е една малка светлинка, завзета отнякъде. Те са работили в създаването на хармонията, те внасят това, което имат. Те трябва да се преведат на европейски език. При това състояние, при което се намирате, ако не се създаде оная бъдещата музика, не може да се създаде и бъдещата култура. Бъдещата култура трябва да бъде музикална. Ако не се създадат музикални форми, не може да се създаде бъдещата култура. Човек трябва да моделира малко човека, трябва да се мъчи малко да пее. В пеенето животът е общ. Седиш, мъчно ти е, загазил си някъде, мислиш какво да правиш. Като попееш малко, ще ти олекне, ти въздъхнеш. Музикалността като професия е едно нещо, пък като една сила, която съществува в природата, една дарба турена, ще я развиваш, един център, ще използваш неговите сили. Чрез музиката ще дойдат сили да ни помогнат. Вие не може да пренебрегнете това, което природата е вложила в нас.

Вие, като пеете, не се стеснявайте. Туй, което сега става музикално, то става постоянно в нас. Когато спираш някоя възвишена идея, не знаеш как да я приложиш. Слушаш някоя песен, не може да я запомниш. Възприемеш някоя светла идея, като речеш да я приложиш, нямаш вяра, спреш се. Слушаш хубава песен, речеш да пееш, не си способен. Може да намериш формата, да изразиш, тогава се изразява идеята, ще родиш. Във всеки един от Вас песента трябва да роди. В себе си ти не може да пееш една песен, тъй както учителят пее. Ти ще я заучиш по своему. Ти, като пееш, ще имаш една особеност и в гласа, и в разбирането, и в тона, все ще приложиш нещо от себе си. Ти ще я заучиш по правилата, но пак ще дойде твоето. То само по себе си ще дойде. Може да пееш една песен с една прибавка - то не е грях. Най-първо ще се учите на отривисто пеене, без никакви украшения. Вие трябва да пеете вътре в себе си. В тази песен същината не е в смисъла. Силата е и в слоговете. Всичките слогове са така наредени, имат сила, произвеждат сила. Вие сега мислите какво ли има. То е в звуковете, в съчетанието на думите, които произвеждат. Тя е една окултна песен. Окултните песни не се превеждат.

Съществува един закон в природата. Неразбираемите неща са далечни неща. Разбираемите неща са близки неща. Туй е правило. Туй, което не може да възприемеш, то е далечно. Това, което възприемаш, то е близко. Всяко нещо, което е непостижимо, е далечно, понеже се стремите към него, с усилия ще го постигнете. Но в пътя трябва да знае човек да се не шегува в живота. Понеже в един добре устроен град няма опасност да вървиш денем, но в гората да ходиш, има опасност. Ако човек пътува в тропическите места, има голяма опасност от всичките видове животни, които може да напакостят. Един адепт, като пътува, той е въоръжен, но един слаб, който пътува, то е опасно.

Когато дойдем до духовната наука, или окултната наука, ние трябва да бъдем добре въоръжени. Много пъти човек от страх може да бъде повреден. В религиозно отношение много хора са повредени от страх, подлудяват от страх. Той ще види страшни работи. Има хора, които в морето са подлудявали. Запали се параходът, няма накъде да бягаш, тогава човек подлудява от страх, ще се хвърли в морето.

В живота някоя ваша мисъл се запали, запали се вашият параход, вие искате да се самоубиете. Изгори дюгенът, изгубили сте парите, баща ви умрял, синът ви умрял, вие искате да се убиете. То е самоизмама. Ще се спреш малко, ще попиташ, ти сам ще провериш нещата на мястото. Кой може да знае дали това, което се казва, е истина или не. Ако е истина, ще знае, да не те лъже някой. В пеенето, ако не може да пееш, показва, че не сте хармонизирани. Тъй като останете смачкани, да си попеете. Пеенето е заради вас. Пеете сега, аз съм много мераклия да ви слушам. Песента показва колко може да разрешите всичките въпроси в света.

Сега да се спрем върху някой въпрос. Имаме десет минути на разположение. Най-дълбокият въпрос: защо страдате и защо се радвате; защо живеете и защо умирате; защо имате малко пари и защо Господ ви е дал малко пари. После може би ще питате какво ще бъде вашето състояние, колко пъти ще се прераждате, какво сте били в миналото. Тия въпроси за бъдеще ще ги проучвате. Не разрешавайте. Ще ви се представи вашият живот, тъй щото няма какво да питате. В другия свят, като влезете, целия ваш живот като на кино ще ви го дадат, да си представите целия ваш живот.

Ако имате будно съзнание, ще видите каква стока сте представлявали. По български стока, хубава стока. Някъде ще видите красив живот, ще се харесате, че хубаво сте постъпили, спасявате някой човек, помагате, жертвате се, някъде убивате, стъпквате, задигате парите някому. Всичко ще видите. Ще бъдете разумни с какво да се занимавате.

Миналото оставете като развлечение за бъдещето, сегашното - като една работа, която имате да вършите. По този начин може да придобием. Понеже мястото, през което минавате, е опасно, хубаво трябва да се въоръжи човек. Минаваш през една река, ще бъдеш въоръжен, ще имаш хубав пояс. Или отиваш в Лондон, ще бъдеш хубаво въоръжен със звонкови. Ще влезеш в гостилницата, ти заповядваш, този гостилничар услужва, ще му дадеш нещо. Таман вървиш, отидеш при някакъв търговец, теглиш куршума на някоя мечка, излязла насреща ти. Казваш, сега дрехи дай - той е на твое разположение.

Сегашният свят е свят на насилие. Казва, каквото харесаш, от твоята добра воля, но като види парите, веднага стане на крака. Сега онзи ще възприеме куршумите, ще остане вътре в тялото, той го носи и онзи заставя разбойника и той да вземе нещо. Отиваш, купуваш, насилие има. Ще покажеш нещо, с което да предизвикаш неговото внимание. Той, като те погледне, най- първо ще види какъв разбойник си или си юначага. Ако види, че нямаш нищо в джоба си, казва: нехранимайко. Ако види, че си с два кобура, стане на крака.

Превеждам сега. Духовният живот, или религиозният живот в най-грубата си форма, в най-грубия си израз, тъй както изразяваме живота си, ние още не сме деликатни. Казваш някому: "Не те разбирам, ще бъдеш тъй добър." Той като муха кацне отподире да те държи като просяк. Ти, като влезеш в дюкяна, свободен си, казваш: "Господине, еди-кой си плат." Вземаш една поза, но след като той ти услужи, той като даде, той се изправи и казва: "Досега аз ти слугувах, сега ти ще слугуваш. Гледай кесията си." Казва: "Много съм благодарен да ви видя втори път." Единият се кланя и другият се кланя. Единият има плат, другият - звонкови. И двамата трябва да имат по нещо.

Казвате, нас пари не ни трябват, ние не искаме да се кланяме със златото. Трябват ви пари, но и с парите ви трябва знание, трябва ви и мъдрост, трябва ви и вяра, трябва ви и господар. Ти като имаш парите, трябва ти и знание, и мъдрост, трябва ти един принцип, един Господ, на който да служиш. Глава трябва да имаш. Някой казва: "На мен Господ не ми трябва." Ти не разбираш. Тяло без глава може ли? Господ, това е главата. Без глава отиде конят в реката. Какво ще направи човек без глава? Казва: "Аз не искам Господ. Аз съм сам Господ." Това са долапи.

"Глава на твоето слово е истината." Тъй ще туриш какво нещо е Господ. Както видимото тяло трябва да има глава, така и душата трябва да има глава, така и духът трябва да има глава. И на тялото, и на душата, и на духа трябва да има глава. Казва, защо духът изтича от Бог. Този философ, който казва така, трябва да се преведе още на един език. Тази мисъл слиза от Божествения език и на български, английски е изопачена. Ако влезете между ангелите, адептите и те имат език, и те говорят, но техният език е по-неразбран, отколкото ние говорим на земята. И те са на земята. Като кажем "другият свят", разбираме един свят добре уреден, тъй добре уреден, че да ти е драго, да ти е мило, каквото видиш, няма да го видиш разхвърляно. Ти като влезеш в ангелския свят, и дърветата говорят, и животните говорят, много животни в ангелския свят постъпват много по-деликатно, повече възпитание имат, отколкото вие, макар че сте ученици на Всемирното бяло братство. Там има и коне, и крави. Не като вашите крави, които дават мляко. Крава, която дава мляко, от нея излизат условия на живота. Сега по този начин като говоря, вие ще дойдете да кажете: "Виж, нас ни сравняват с кравите." Неразбиране е това. Човек, според както живее, определя живота си.

Сега ние не искаме да бъдем роби на правила, морални етикети, но всеки човек трябва да има един морал или любов, или страх от Бога. Човек или трябва да обича Бога, или трябва да се бои. Страхът е негативната страна. Да вярваш в Бога, да го любиш, това е положителната страна. Ако ти нито любиш Бога, нито се страхуваш, ние ще те включим в една категория много по-лоша. Ако страхът в тебе не може да подейства, трябва да има друга сила да въздейства. Сега какво нас ни интересува каква е тази сила. Аз даже не искам да говоря за туй нещо. Да допуснем сега, че вие искате да знаете какъв ще бъде резултатът. Ако вие искате да турите крака в една циментена каша, ако седите десетина часа в тази циментена каша, какво ще научите? Не е философия туй. Има известни мисли, които са една окултна каша. Знаете ли колко са опасни окултните каши? Когато казвам да нямате много учители, то е, понеже ще ви забъркат някаква такава каша. Като ви турят вътре, не можете с векове да се избавите. Ще се чупят такива циментени каши, ще се рушат, ще се чупят. Ако не знаеш да чукаш, трябва да чакаш друг да те освободи. Има някои работи, които трябва да се рушат, пък след като се освободите от това робство, не трябва да влизате в друга циментова каша, която е по-лоша от първата.

Туй е фигура, но е и една реалност. Когато аз говоря за свободата, казвам, да живея един морален живот. Хубав е моралният живот, но човек трябва да има или страх, или любов към Бога. Има ли страх или любов към Бога, той ще се превъзпита, ще стане човек. Защото, ако има страх, той ще придобие мъдростта, ще върви по пътя на мъдростта, тя ще го спаси. Пък ако има любов, той ще върви по закона на благодатта. Любовта е път ма най-малко съпротивление. Следователно там и децата може да ходят. Страхът е за гениалните хора, за адептите, за боговете. Едно божество никога не върви по пътя на любовта. Те, ако биха имали сила, биха снели Господа, но ги е страх. По пътя на мъдростта вървят и всички треперят.

Господ, когато някой бог не се подчинява, той стъпи с крака си отгоре, погледне само веднъж, потреперят всичките фибри. Като потреперят, той се почувства унижен. Господ казва: "Ти този ден ще се снишиш." За любов на боговете не се говори. За слабите хора е любовта. Страхът е за божествата, за великите хора, но туй трябва да го разбирате. Тогава, ако Господ не стъпи с крака си, тогава други ще стъпят отгоре. Вие от този закон не може да се избавите. Може повече от десет години - тук, из софийските улици, едно голямо куче хванало едно по-малко, натиснало го на гърба, турило устата на врата, не го дави, но ръмжи. Другото вика, моли се, въргаля го, въргаля го и като го пусна, другото хукна. Другото куче, което бягаше, не мина спютина-двеста крачки, вижда друго по-малко куче. Изведнъж го настигна и то започна да му приказва. Като се освободи малкото куче, и то бяга. Както едното, така и другото постъпи. Страх е това, то не е любов, не го посрещна с любов. Давене има. Вие казвате: "Аз да съм силен." Ами трябва да знаете, силният човек трябва да се страхува. Ако не се страхува, ще се разруши. Даже най-силната граната, която хората може да направят, те се пукат сами. Щом се пукне една граната, какво може да направи друг със силата.

Та не трябва да хабим силите си. Трябва да знаем, като се пукне, да извърши нещо. Ние разчоплим някое малко парче, но работата все таки не е довършена. Такава граната все трябва да се хвърли, а при това ще видим, че разходите струват повече, отколкото приходите. Затуй заради вас е хубав пътят на любовта. Аз го препоръчвам по него да ходите. Може да ходите и по другия път, но и единият, и другият път е свещен.

По човешки говоря. Нищо повече. Да стъпи Господ отгоре, не е лошо нещо, то е благословение, то е отлична работа, но Господ не стъпва така лесно. Той може да опита някой бог, който не се подчинява. Някой път може да се предизвика. Как ще разберете, че Господ е едно грамадно същество с крака. Такава една идея ще си съставите като фигура на речта, символ. Има външни условия, които може да се сменят. Онзи цар, като го лишат от войската, от генерали, от министри, като го изпъдят от държавата, остане без ничия помощ, става слаб като другите. Ето Божия крак, турил е един товар. Той седи като другите хора, носи товара. Царската корона, скиптърът изчезнали. Той ходи бос като цар Давид, който бягаше от сина си. Давид бяга бос, да види как се вземат чужди жени. Господ погледна с благоволение, казва на царя: "Аз те изведох като овчар. Какво започна да газиш през просото?"

Казвам, не мислете, че това, което стана с Давид, няма да стане и с вас. Ще стане. Изключение няма. За никого досега не е направено изключение, нито пък за вас ще се направи. Единственото нещо - трябва да бъдете разумни. Аз толкоз време съм проповядвал закона на свободата, за да ви избавя от тази окултна каша. Някой, като говори, трябва да се разбира. Онзи, който не е ходил в тези области, може да говори каквото иска, но тя не е мъчна работа, но има известни предпазителни мерки, които трябва да вземете. Всеки един от нас трябва да се въоръжи със знание. Не трябва да се отказвате от вашия живот, да казвате - това не ни трябва, онова не ни трябва. Не това. Да се подари всичко на Господа. Но всеки ще прави своя подарък с душата си. Каквото благо имаш, ти трябва да бъдеш господар. Не някой да го раздаде, че тъй да го раздаваш, но каквото дадеш, сам да го раздадеш. Раздай и забрави! Не оставяй другите хора да работят заради тебе, защото, който работи заради тебе, той печели. Ти, като не работиш, ти не печелиш. Туй трябва да го знаете. То е вътрешно. Туй, което придобиеш със своя ум, със своето сърце, със своето съзнание, това, което става в самото съзнание, то е заради нас.

После някой ще каже: "Ние трябва да завземем големи длъжности." Нека напусне длъжността си. Навсякъде човек може да бъде полезен. Нека бъде министър, нека бъде военен - каквото и да е, няма звание в света, което да е лошо. Всички звания в света, ако се вършат почтено, те не са лоши. Ако не се вършат почтено, опасно е. Казвате: "Мен това не ми трябва." Каквото и да направиш, направи го както трябва. Продаваш платове - продавай ги насвят. Семки продаваш - продавай ги като цар за ден, за два. През целия си живот семки не продавай. Може да станеш ваксаджия, но през целия си живот ваксаджия не ставай. И цар за през целия си живот не ставай. За колко години царува един цар? За четиридесет-петдесет години. След това отстъпва престола си, друг го замества.

Защо да си правим илюзии? Ние няма да бъдем винаги господари. Има по-хубави работи от царуването, които може да опитаме. Аз ви навеждам на тия мисли за един вътрешен свободен живот, докато човек дойде до онова вътрешно царуване, което принадлежи на действителния Божествен свят. Тогава ще се занимаваме не със сегашната земна наука, не с туй пространство, едно реално пространство, което не се мени. Сегашното пространство е ограничено. Има едно време, което никога не се мени. Няма да мислите, че в онзи свят няма пространство и време. Времето и пространството отгоре слизат. Пространство на ваш език какво разбирате? Но цялото пространство може да го събереш в един орех, може и цялото пространство така да го разточиш, че да няма граници. И времето може така да го проточиш, че да няма край, а може да го събереш, че с един сантиметър не може да го измериш.

Трябва ум, да разбирате. Какво ще разбереш, ако вземеш буквално, ще се объркаш. В твоето съзнание може дa си съставиш една идея за пространството, да ти е ясна тази идея за пространството, защото това, което знаеш в себе си, ще бъде така. И времето в себе си може да провериш. Това, което ще бъде вярно в тебе, ще бъде вярно и отвън. Това, което е вярно отвън, ще бъде вярно и в тебе. Най-после ще разбереш истината. Ако туй, което не е вярно отвън, не може да бъде вярно и в тебе. Туй, което е вярно в тебе, е вярно и в Божествения свят. Туй, което не е вярно в Божествения свят, не е вярно и в тебе. Туй, което не е вярно в тебе, не е вярно и в Божествения свят. Тия правила не са за всички. Всички няма какво да ги знаят.

Тогава цитирате, казвате: "Учителю, ти така каза." Туй казах, ти не разбра ли, ти не пося ли тази семка? "Ти ми я даде." Ти круши ял ли си от тази семка? "Ти ми я даде." Казвам, пося ли я? "Не съм я посял. Ти ми я даде, много ти благодаря." Посей я, че яж от плода й. Пак ме среща и казва: "Ти ми я даде, аз много благодаря, особена привилегия за мене." Пося ли я? "Нямам време, нямам място, това-онова."

Посей семката! То е велика философия в живота. Това е "Нева санзу". Докато не го туриш, докато не го посееш, не го разбираш. То е дълъг процес. Животът е красив. Не се заблуждавайте от сегашния живот. Сегашният живот е дрехата на каторжник. Вън, като излезеш от затвора, ще бъдеш облечен с мантия. И Христос беше каторжник. И той носи тази мантия и един венец отгоре. Тъй щото казвате, стъпчиха ми фасона. И на Христа стъпчиха фасона, че вашия ли няма да смачкат. Христос не беше от тези, които може да му мачкат фасона. Знаете ли каква поза имаше Христос? И най-после, като го биха всички тия войници, като го плюха, той не викаше олеле, той се изправи и каза: "Ако аз бях на ваше място, аз другояче щях да бия." Вие викате олеле. Няма по-ниско нещо, човек да е страхлив.

Който не се бои от Бога, става страхлив. Когато дойде страданието в живота, вземете една поза. Някой тe бие, кажи: "Ти не знаеш още да биеш." Някой тe обере, ще кажеш: "Ела сам, ти не знаеш още да обираш, не си майстор." Много пъти, като бръкне някой в джоба ми, хващам му ръката, казвам: "Тъй не се обира. Ти не си научил това изкуство. Поискай от мен." Обират онзи, който не дава. Ти кажи на мен, аз ще ти дам повече. Не се плашете. Вие всички треперите. Много сте страхливи. Казвате: "Ако нас ни гонят, ако нас ни уволнят." Ще ви уволнят всички до един. Нищо повече. Че ще ви уволнят, аз да ви кажа, но да ви уволнят навреме. Ще ви уволнят, ще ви оберат, ще ви вземат всичко това, за което сте се грижили, че ще останете всички само сухи кости. Един ден, като минавате, ще кажете: "Тази врата беше моя. Тези диреци бяха мои, изгориха диреците. Тази къща беше моя, изгориха къщата."

Че то е цялата истина. Защо така да не мислим. Направиш една къща, втора, трета къща, банкерин станеш, но не се отказвай да работиш за Бог. Каквото направиш в живота си, ще има една реалност, за която ще работим. Аз искам онези от вас, които имат съзнание, да вървят в този път. Това е истинският път.

"Отче наш"

Тридесет и седма лекция
на Общия окултен клас
1 май 1929 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

Беседата е издавана под заглавие "Пътят на слабия и силния".

Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя

Пътят на слабия и на силния

Двата свещени пътя