Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
Коя е най-важната задача за днес? Колко е часът сега?
Отговор: 20 часа.
Коя планета господства този час на Земята?
Отговор: Слънцето.
Наблюдавали ли сте кои предмети ви влияят най-много? Като ставате сутрин от сън, следете всеки за себе си кои предмети ви влияят най-много. Човек трябва всеки момент да се изучава, да се възпитава, както художникът възпитава очите си. Когато рисува, той изучава най-дребните линии и се старае да ги предаде такива, каквито са в действителност. Колкото по-точно художникът копира образите, толкова е по-добър, по-голям майстор. Някои художници мислят, че могат добре да рисуват, но като започнат работата си, виждат, че не излиза така, както са си я представяли. Не само художниците изпадат в това положение, но и всеки учен. Някой писател си представя, че като започне да пише, мислите му ще се леят като вода от неизчерпаем извор, но вижда, че се е лъгал. Щом започне да пише, мислите му се прекъсват, нищо не може да напише. Той става, разхожда се из стаята, но мислите му не текат леко: каквото напише, заличава го. Защо? - Съзнанието му не е още пробудено, не е много силно да задържа образите в себе си. Значи човек трябва да развива съзнанието си. Ако съзнанието на човека не е достатъчно развито, идеите му се заличават по същия начин, както морските вълни заличават написаното върху морския пясък. Някой мисли, че много неща знае, но щом дойде една силна мисъл в неговия ум, и тя като силните морски вълни заличава всички слаби мисли, които са съществували преди нея. Колкото по-силни са образите на мислите, толкова по-здраво се отпечатват те в човешкото съзнание. Ето защо човек мъчно може да възприема и задържа отвлечените мисли в себе си. Когато се заговори за красивото, за идеалното в света, човек веднага започва да си представя някакви красиви, съвършени образи като идеал на съзнанието си, но той никъде не среща такива образи. Умствено човек си представя красив, идеален образ, но рече ли да го нарисува, не може. Умствено той си представя красив, идеален човек, но как и къде ще го намери, не знае. Този образ съществува в съзнанието на човека, но мъчно се намира вън от него. Кога и къде се е явил този образ, той и това не помни. Обаче чувството за красота не е еднакво развито във всички хора. У някои то е много слабо развито.
Красотата е една от проявите на Живота. Красота има и в музиката. Например ако гледате нотите на някое музикално парче, и в тях можете да намерите известна красота. Тя е външна красота, но има и вътрешна красота - в самата музика. Често красотата, както и устойчивостта, се произвеждат в контрастите. За да прояви устойчивост, човек трябва да се постави върху един висок планински връх и в една долина. Например ако в човека се роди едно чувство, по-високо от Хималаите, той трябва да бъде в подножието на това високо чувство. При това положение само той може да прояви устойчивост. Обаче ако човек се намери между едно свое чувство, подобно на долина, и сам той е в долина, непременно ще прояви неустойчивост. Такъв човек наричаме ние човек на настроенията. Настроението е пясъчна пустиня, в която вятърът разнася пясъка от едно място на друго. Чувствата могат да се уподобят на оазис, в който блика живот. Обичта подразбира живот между върхове и долини. Колкото по-идеална е обичта, толкова по-високи са върховете и по-дълбоки са долините. И тъй, колкото по-големи са контрастите в живота на човека, толкова по-големи са възможностите му да се познае. Като се намери при такова положение, човек казва, че има големи изпитания. Не е достатъчно да каже, че изпитанията му са големи, но той трябва да знае външни или вътрешни са изпитанията му. Ако страданията и изпитанията на човека произтичат от неговото естество, той трябва да се радва, да благодари, че му са дадени условия да расте. Същото може да се каже и за радостите му. Обаче ако страданията и радостите на човека произтичат отвън някъде, условията му да расте са по-малки. Скърбите и страданията на човека не са нищо друго, освен нереализирани радости. В желанието му да ги реализира се проявява неговата воля. Срещате ученик или студент, който е бил късан два-три пъти на изпит. Ако е волева натура, той ще употреби повече усилия и труд и пак ще издържи изпита си.
Мнозина се оплакват от страданията си, че са били непосилни. Това е неразбиране на законите на Природата. Природата дава на човека такива страдания, които отговарят на силата на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. На всеки човек се дават толкова страдания, колкото може да носи. От разбиранията на човека зависи по-леко или по-мъчно ще понася страданията. Например лекар, който работи 1020 години между болни, в края на краищата ще възприеме някои от техните отрицателни състояния и преждевременно ще се разстрои. Обаче ако познава законите за трансформиране на енергиите, той лесно ще се справи с всички отрицателни състояния и ще остане незасегнат от тях. Адвокатът, свещеникът също се занимават с отрицателните състояния на хората, вследствие на което се свързват с тях и започват да страдат. За да се избавят от тези състояния, лекарят, свещеникът, адвокатът трябва да знаят новите методи, чрез които да помагат. Когато лекува болни, лекарят трябва да помага, без да се свързва с тях. За да повдигне болния, той трябва да внесе някаква нова идея в ума му. Ако лекарят не може да повдигне духа на болния, ако адвокатът не може да вложи в ума на клиента си една права мисъл и ако свещеникът или проповедникът не могат да обърнат грешника към Бога, те нищо не печелят. Тяхната работа води към загуби и разрушавания, но не и към печалби. Истинска работа е онази, която води към придобивки, които повдигат съзнанието на човека.
Изобщо всички професии днес имат за предмет отрицателни състояния. Съдията, учителят също се занимават с отрицателните постъпки на хората. Съдията разглежда престъпленията на хората. Учителят покрай задачата си да преподава се занимава и с простъпките на учениците. Той има работа с неоформена пръст. Хора, които имат положителна професия или положително изкуство, са изложени на опасност да превърнат положителните енергии на обкръжаващите в отрицателни. Ония пък, които се занимават с отрицателни професии и изкуства, превръщат отрицателните енергии на човека в положителни. Оттук вадим заключението, че всеки човек може да послужи само като условие за събуждане на положителните или отрицателните енергии в другите хора, без той сам да ги е предал от себе си. Химикът дава условия на елементите да се събират, изваждат, умножават и делят, но той сам не извършва тези действия. Способността на елементите да влизат в реакции помежду си е в самите тях, а не в химика отвън. Химикът дава възможност на киселината и на основата да се съединяват и да образуват сол, но способността им да се съединяват е в самите тях. Химикът действа за съединяване на водорода и кислорода, за да се получи вода, но способността на тия елементи да се съединяват е в самите тях. Горе някъде, в безпределното пространство, кислородът и водородът съществуват в свободно състояние, отделно един от друг. Когато водата на Земята изгуби своята жизненост, водородът и кислородът слизат от безпределното, от етерното пространство, съединяват се, образуват вода, която обновява водите в океаните и в моретата. Това обновяване става непрекъснато. То се дължи на онзи запас от електрически течения, които се движат от север към юг по земната повърхност. Тези течения движат Земята около оста и. Учените са забелязали, че водата на Земята постепенно намалява. В етерното пространство има повече вода, отколкото на Земята. Някои окултисти обясняват този факт със запушването на три важни източника на Живота. Щом водата се намалява, и човешкият живот се намалява. Значи каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Отсъствието на вода охладява организма. Многото вода пък го сгоре- щява. Човек трябва да живее правилно, разумно да използва енергиите, които идат от Слънцето, за да създаде около себе си здравословна, приятна атмосфера. Ако живее добре, човек привлича към себе си теченията, които идат от Слънцето, и образува оазис, източник на живот и сили. Природата гледа с добро око и разположение на разумния; неразумния обаче тя наказва, тъпче го безпощадно.
За да събуди човека, за да го накара правилно да живее, Природата му изпраща ред страдания. Страданията не са нищо друго, освен стремеж на Природата към събуждане на съзнанието на човека. Като види, че някой човек се е захласнал в някоя временна идея, която и дребните същества са разрешили, Природата му изпраща едно страдание, за да го събуди. Например той седи и мисли как да прекара живота си. И буболечките са разрешили този въпрос. Човек ще прекара живота си или като минерал, или като растение, или като риба, или като птица, или като млекопитаещо, или най-после като човек. Не е въпрос животът да се прекара. Животът трябва да се използва. В музикалното упражнение Мисли, право мисли, което миналия път ви дадох, се среща думата крепи. Мисълта може ли да се крепи? - Могат да се крепят само ония неща, които имат материален, физически характер. Например тялото като физическа проява може да се крепи. Казано е в песента: „Свещени мисли за живота ти крепи." Това подразбира условия, при които известни мисли и идеи могат да се проявят. Значи мислите, които човек има за живота, не са укрепнали още и трябва отвън да се подхранват. Думата подхранвам има отношение към сърдечния, а също и към душевния живот на човека. Какво може човек да подхранва в себе си? - Чувствата си. Илюзиите подхранват ли се? - И илюзиите могат да се подхранват. Съвременните хора си служат с думите илюзия, настроение и т.н. Какво представлява настроението? На какво се дължи настроението? - Настроението в човека се дължи на това, че понякога умът, сърцето и душата му не се проявяват едновременно. Когато умът, сърцето и душата на човека не са в единство, той се колебае: ту решава нещо, ту го отрича. За такъв човек казват, че е на настроения.
Сложно, обширно нещо е човешкото естество. Като живее, човек непрестанно се движи, прави екскурзии ту в областта на сърцето, ту в областта на ума, ту в областта на душата си. Понякога човек се натъква на някоя пустиня в себе си и тогава идват обезсърчението, отчаянието, лошите и мрачни настроения. Той казва: „Няма смисъл животът. От мене нищо няма да излезе." Щом се натъкне на една от пустините на своя живот, човек трябва да знае, че му предстои грамадна работа върху себе си, и да започне да работи. Той може да превърне пустинята във велик оазис на Живота. Като излезе от пустинята, човек ще се натъкне на някой връх в себе си. И това не трябва да го отчайва - да мисли, че само скали има в него. Върхът, скалите в живота представляват гръбнака на неговия живот, отдето тече всичката енергия. След дълги обиколки по своето обширно естество, най-после човек дохожда в полето на своя живот, в градината на обикновения си живот - на индивидуалния, личния живот. Индивидуалният живот е микроскопическа проява на човешкото естество.
И тъй, когато хората се оплакват от живота, те трябва да знаят, че се намират при неблагоприятни условия, които неизбежно трябва да преживеят. Те се намират или в пустинята на своя живот, или на някой висок връх, и то през зимата, или пък на някое необработено поле. Ако са попаднали в някоя пустиня, те трябва да я обходят набързо, с автомобил, а не с камили; ако са попаднали на някой от високите снежни планински върхове, те трябва да имат всички приспособления, каквито условията ги изискват; ако са попаднали на някое необработено поле, те трябва усилено да работят, да подобрят условията му, за да могат да сеят и да жънат своите плодове. Такова нещо представлява животът: съчетание от добри и лоши условия. Човек трябва да разполага с всички приспособления, за да може да подобри лошите условия и да използва добрите. Преди повече от 20 години един млад момък, завършил с успех гимназия, се принудил да точи ножове, за да се прехранва. Той потърсил някаква работа, но не могъл да намери. Отишъл при един свой приятел и го помолил да му даде 150 лева назаем, за да си купи едно точило. Купил си точило, закачил дипломата си на него и тръгнал из града да точи ножове. След три месеца изплатил дълга за точилото си, но не се минало много време, и той могъл да постъпи в университета. Смел бил този младеж и затова лесно могъл да си пробие път в живота.
Щом сте дошли на Земята, вие трябва да бъдете смели и решителни, да минете през всички изпитания, които животът ви носи. Ще минавате през тесни пътечки на планински върхове, ще газите през реки; ще минавате и през пустини. Каквото и да правите, изпитанията ви чакат, не можете да ги избегнете. Вървете напред и не се обезсърчавайте. Често богатите синове се обезсърчават повече от бедните. Защо? - Защото бедният човек е оставен повече на себе си: той разчита на своя труд, на усилията си, с които изкарва прехраната си. Той се е калил в живота, вследствие на което може да се справя с мъчнотиите и изпитанията. Докато богатият баща изпраща на сина си всеки месец по няколко хиляди лева да учи, синът е бодър, следва учението си. Щом бащата се разболее или замине за другия свят и престане да праща пари на сина си, последният се обезсърчава, отчайва се от живота, не знае какво да прави. Страданията каляват човека и го правят годен за живота. Труден е животът, докато човек се качи на високия връх, докато излезе от пустинята и докато преплува бурното море. Щом мине тези изпитания, той ще се намери в един замък, заобиколен от близки и любими хора, които ще го угостят. След това той ще се върне у дома си, в Отечеството си, отдето някога е излязъл.
Следователно, щом сте дошли на Земята, ще знаете, че и добро, и зло може да ви се случи. Никога не дръжте в ума си мисълта, че животът е пълен само със страдания или само с радости. Злото и Доброто неизбежно следват човека. Те са негови спътници. Натъквате ли се на настроения, ще знаете, че минавате през пустиня. Когато чувствата ви се развиват, вие минавате през поле, в което едновременно растат и хубави цветя, и магарешки тръни. Какво да правим с лошите чувства? - Ще ги оставите да растат свободно, както и добрите чувства. Имат ли право лошите чувства да растат между добрите? - Едно лошо чувство има право да расте, да живее между десет добри. Един беден ученик има право да мине между десет богати ученици. Законът е такъв. И обратното е вярно: едно добро чувство има право да расте между десет лоши чувства. Как се справят хората с обезсърчението? На какво се дължи то? - На липса или отсъствие на нещо в човека. Вие лесно можете да се освободите от него. Как? - Като си купите това, което ви липсва. „Отде ще вземем пари?" - Ще продадете скъпоценностите си, които близките ви са подарили. Защо са ви нужни украшения? Превърнете безценните неща в ценности и вие ще се насърчите. Сама по себе си земята не е ценна, но като я обработите и насадите с жито, с царевица, с плодни дървета и зеленчуци, тя става ценна. За една година само човек може да забогатее. Като се намери в трудно положение, човек трябва да мисли каква работа да започне, която за времето и за дадените условия да даде добри резултати.
Като от ученици от вас се иска смелост и решителност. Пред каквито мъчнотии и да се намерите, вие трябва да бъдете готови на всичко. Закъсали сте, нямате пет пари в джоба си. Какво ще правите? Няма да просите, разбира се. Не ви остава нищо друго, освен да се съгласите да станете дребен бакалин или търговец: започнете да правите мекици или да продавате череши. По този начин ще влезете в близък контакт с хората и ще видите, че колкото по-добра обхода имате с тях, толкова повече ще ви посещават. Всички занаяти, всички изкуства действат върху човека възпитателно. През всички свои съществувания ученикът трябва да мине през ред занаяти и изкуства, от най-ниското до най-високото. Щом се спре върху даден занаят и придобие онова, което му липсва, той трябва да напусне този занаят и да започне втори, трети и т.н. Човек не трябва да прескача нито едно от стъпалата на живота, но по никой начин той не трябва да седи на едно стъпало по-дълго време, отколкото му е определено. Вие можете да си избирате свободни занаяти, които да не ви ограничават. Занаятите, изкуствата имат и това значение още, че чрез тях човек влиза в контакт с външния свят и го изучава. Основната идея, която трябва да остане в ума ви, е, че мъчнотиите и страданията имат двояк произход: едните произтичат от естеството на човека - това са вътрешни страдания, а другите - това са външни страдания, които идат от външния свят, от обкръжаващата среда.
В продължение на една седмица от днес правете следните наблюдения върху себе си: като ставате сутрин, отбелязвайте си коя е първата мисъл, дошла в ума ви. Направете опит да видите отвън ли е дошла, или отвътре, от самите вас. Като прави тези наблюдения върху себе си, човек ще се натъкне на много странични мисли, които идат отвън някъде като гости на неговото съзнание. Човек трябва да се изучава, да дойде до вътрешно познаване на своето естество.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
