НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
223
резултата в
81
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Смел и решителен
,
ИБ
, , 10.12.1913г.,
Той представлява кръст и по тоя кръст се образува
платното
.
Сега, когато тъчете, първо ви трябва основа и др. По същия начин трябва да работите и в живота. Бърдото, което се движи отдолу нагоре, то поема материята, която имате да обработвате. Совалката, която се движи от едната на другата страна, разпраща тая материя от сърцето в мозъка и обратно, където се обработва и отива в главата, която представлява Божествения свят. Станът дава едно пояснение на живота.
Той представлява кръст и по тоя кръст се образува
платното
.
Аз гледам – носите кръстове, но тия кръстове трябва да дойдат заслужено. Кръстове носят и войниците, но те знаят, че са показали геройство и себеотрицание. Страданието, това е тъкание. И вас, когато прекарват през страдания, то значи, че в астралния свят ви тъкат. Горната част на стана представлява главата, совалката отдясно е умът, отляво сърцето, значи умът и сърцето трябва да се съединят, за да се изтъче платното.
към беседата >>
Горната част на стана представлява главата, совалката отдясно е умът, отляво сърцето, значи умът и сърцето трябва да се съединят, за да се изтъче
платното
.
Той представлява кръст и по тоя кръст се образува платното. Аз гледам – носите кръстове, но тия кръстове трябва да дойдат заслужено. Кръстове носят и войниците, но те знаят, че са показали геройство и себеотрицание. Страданието, това е тъкание. И вас, когато прекарват през страдания, то значи, че в астралния свят ви тъкат.
Горната част на стана представлява главата, совалката отдясно е умът, отляво сърцето, значи умът и сърцето трябва да се съединят, за да се изтъче
платното
.
Всички, които са малодушни, да си стоят в къщи, а които ще воюват, нека имат смелост. Аз искам, когато дойде Христос, да ви намери достойни за работа. Той иде да прегледа тефтерите на хората и какво мислите ще намери написано? Че 8 часа сте спали, три пъти на ден сте яли и преобличали и едва в годината едно добро сте сторили. За мнозина от вас е лошо писано.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Като обърнете вашия стълб в хоризонтално положение, турете едно
платно
; ще имате една лодка, която ще тръгне.
„Ъ"-то е направено от три други букви, между които има една еврейска буква, подобна на българската гега, а над нея еврейският „йот" и една запетая. Това показва, че творческите сили у вас трябва да ги турите в равновесие. И като питате, как да постигнем Христа, показва, че има нарушение във вашата душа. Следователно, ако вие сте в морето, този стълб трябва да го турите в хоризонтално положение и въобще, изгубеното равновесие да го впрегнете в работа.
Като обърнете вашия стълб в хоризонтално положение, турете едно
платно
; ще имате една лодка, която ще тръгне.
А на вас не остава друго, освен да имате компас, та да отидете на благоприятно пристанище. Сега, как да намерим Христа? Какво нещо е Христос? Христос, в онзи обширен смисъл, е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието. И когато ние направим престъпление, нарушаваме Божественото равновесие, защото се връщаме в обратната посока, от която идем.
към беседата >>
Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум
безплатно
.
Това е, което подразбира Христос: Син Человечески, Който иска да се прослави, е и в нас, и Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото, в минало време, никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, чрез съвременните параходи и железници, с двадесет стотинки, ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти, от единия край на земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни.
Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум
безплатно
.
Тогава ще разберете вашето предназначение на земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа. Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега, в това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето, сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасение?
към беседата >>
Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, изпраща ги Той и те работят
безплатно
.
И така, всички, без изключение, трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тия неща, не се препирайте. Прението избягвайте. Всякой един не е с еднаква светлина, а всякой да зачита светлината на другия. Като правите така, Христос ще бъде между нас.
Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, изпраща ги Той и те работят
безплатно
.
Едно време дойдоха евангелистите, но казахме за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелистките проповедници и поповете. И сега, ние трябва да започнем да даваме за Господа и на Господа. С живота си ще покажем на свещениците, как трябва да се живее, да им кажем, как трябва да се приложи Христовото учение във всичките Негови подразделения; а за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва и трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тая глава.
към беседата >>
3.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Когато дойде краят на
платното
, което тъчете, ще го снемете от страна и ще започнете да кроите, т.е.
Когато свърши гимназия, ученикът умира ли? Не, това е край на ученето му в училището и начало на неговото влизане в света. А знаете ли думата ''край'' първоначално какво означаваше? – Мъжествен, умен и сръчен човек, който знае да работи, който може да носи всичко. И сега, когато хората кажат „краят му е дошъл”, това значи, че работата е свършена.
Когато дойде краят на
платното
, което тъчете, ще го снемете от страна и ще започнете да кроите, т.е.
краят на тъкането ще бъде начало на вашето обличане. И след като се облечете и хората ви похвалят за хубавата дреха, не се гордейте, защото не сте го изработили вие. Не се гордейте, за благодарете на шивача, който е успял да скрои дрехата и да я ушие. Има някои, които щом ги похвалят по този начин, мислят, че се отнася за тях. Не, похвалата е за шивача, а те са само негова реклама.
към беседата >>
4.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Основа – това е една прозаична дума, кой не говори за основа: градиш къща – казваш „Турям основи“, насновавате
платно
– казвате пак „Турям основа“, правите някое химическо съединение – търсите пак основата.
Тия два стиха имат съотношение. Какво трябва да разбираме под думите: „Никой не може да положи друго основание? “ Аз ще взема стиха в неговия обикновен, широк смисъл.
Основа – това е една прозаична дума, кой не говори за основа: градиш къща – казваш „Турям основи“, насновавате
платно
– казвате пак „Турям основа“, правите някое химическо съединение – търсите пак основата.
В геометрията основа наричат опорната точка, следователно и за съществуването на самия Живот потребна е такава основа, такава опорна точка. В какво седи именно тази основа? Казва се, че не може да се положи друга основа, сиреч ние не можем да изменим основата на Живота; не можем да изменим човешката мисъл, човешките желания, човешката воля, сиреч не може да ги изменим в тяхната същина; вие не можете да направите една мисъл да не е мисъл – вие можете да я направите добра, лоша или неутрална, но повече от това не можете да я измените; значи вие можете да измените нейната външна форма, но никога не и нейната същина. Следователно аз ви говоря за един основен закон: никой не може да измени това основание, което Христос е турил. Това основание е, че ние се намираме под властта на един закон, под една основа на Добро и зло; ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и Радост, и страдание, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест.
към беседата >>
Както жената изтъкава своето
платно
, като мести совалката от едната ръка до другата и после от нея пак в първата, по същия начин нека изтъкава тя и своите мисли, своите желания, своя характер, като се мести ту на отрицателния полюс, когато й дойде лоша мисъл, ту на положителния полюс, когато й дойде добра мисъл.
Колкото по-далеч сте от центъра на тия два закона, толкова по-грозен ще бъдете. Желязото е черно, но като го нагорещите, става червено – имаме Червена раса; след туй ще пожълтее и най-после ще стане светло и ще кажете: „Желязото стана красиво.“ Да, красиво е, но премахнете ли топлината, пак ще стане грозно; следователно можете да бъдете красив, умен, светъл дотолкова, доколкото тия два закона действат върху вас. Това не е само една хипотеза, направете вашият заден и преден мозък да работят по-съразмерно, да имате една опорна точка и веднага можете да придобиете това, което искате – и най-добри деца, и приятели, и всичко в света. Но трябва да почнете да работите вътре в себе си и като прилагате закона на Исуса Христа Любов към Бога и любов към ближния, да правите опити. Когато е за Добро, думата не мога да се заличи от вас и да се замести с думата мога: когато дойдете да грешите, кажете не мога – щом е за Добро, кажете мога; дойде ли ви добра мисъл, кажете мога – дойде ли ви лоша мисъл, кажете не мога.
Както жената изтъкава своето
платно
, като мести совалката от едната ръка до другата и после от нея пак в първата, по същия начин нека изтъкава тя и своите мисли, своите желания, своя характер, като се мести ту на отрицателния полюс, когато й дойде лоша мисъл, ту на положителния полюс, когато й дойде добра мисъл.
И като изтъче така своя характер, Христос ще й прати един майстор да й скрои един костюм, в който всичко ще бъде на място, и тогава всеки ще я обича. Същото се отнася и до мъжете. Това е новото основание, което Христос иска да тури – да знаем как да работим. Не се съмнявайте в Господа; някои казват: „Има ли Господ? “ – оставете тази глупава мисъл на една страна.
към беседата >>
5.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
” Слепият отговаря: “Имам пред себе си едно
платно
, което на места е малко грапавичко.
Ще бъде глупаво един велик музикант да свири на глух човек и да го пита какво е разбрал. Глухият ще му отговори: “Само виждам, че мърдаш пръстите си напред-назад”. А музикантът ще му каже: “Ти си глупав”. И двамата са глупави. Или пък представете си художник, който е нарисувал хубава картина, показва я на сляп човек и го пита: “Как ти се вижда?
” Слепият отговаря: “Имам пред себе си едно
платно
, което на места е малко грапавичко.
Купил си го отнякъде”. Художникът ще му казва: “Ти си простак, нищо не разбираш”. И двамата са простаци: единият – затова, че не вижда, и художникът – затова, че не разбира, че онзи човек няма условията да го разбере. По същия начин, когато едно Висше същество дойде при нас, трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата. Аз съм чел много философски трудове, всеки ден ги преглеждам и понякога се хващам за корема от смях.
към беседата >>
Някои философи приличат на слепия, работят пипнешком и пишат така: “Този свят е едно
платно
с грапавини, с малко страдания, а всички хора са глупави”.
Купил си го отнякъде”. Художникът ще му казва: “Ти си простак, нищо не разбираш”. И двамата са простаци: единият – затова, че не вижда, и художникът – затова, че не разбира, че онзи човек няма условията да го разбере. По същия начин, когато едно Висше същество дойде при нас, трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата. Аз съм чел много философски трудове, всеки ден ги преглеждам и понякога се хващам за корема от смях.
Някои философи приличат на слепия, работят пипнешком и пишат така: “Този свят е едно
платно
с грапавини, с малко страдания, а всички хора са глупави”.
Прав си, му казвам, но тези заключения са само твои. Светът е повече от едно платно, повече от тези издатини и вдлъбнатини. Трябва да има Светлина в очите, ушите, в ума, във всичките мозъчни центрове на човека, във всичките му сили и способности, за да разбира той нещата. И онзи, който разбира света, трябва да е живял дълго време. С един живот човек не може да разбере света.
към беседата >>
Светът е повече от едно
платно
, повече от тези издатини и вдлъбнатини.
И двамата са простаци: единият – затова, че не вижда, и художникът – затова, че не разбира, че онзи човек няма условията да го разбере. По същия начин, когато едно Висше същество дойде при нас, трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата. Аз съм чел много философски трудове, всеки ден ги преглеждам и понякога се хващам за корема от смях. Някои философи приличат на слепия, работят пипнешком и пишат така: “Този свят е едно платно с грапавини, с малко страдания, а всички хора са глупави”. Прав си, му казвам, но тези заключения са само твои.
Светът е повече от едно
платно
, повече от тези издатини и вдлъбнатини.
Трябва да има Светлина в очите, ушите, в ума, във всичките мозъчни центрове на човека, във всичките му сили и способности, за да разбира той нещата. И онзи, който разбира света, трябва да е живял дълго време. С един живот човек не може да разбере света. Какво можете да разберете в един живот от двадесет-тридесет-петдесет-сто години? При сегашните условия на света каква философия можете да научите?
към беседата >>
Те са като глухия, който слуша великия музикант, и като слепия, който пипа
платното
на великия художник.
Светът не е лош. Лошо е нашето разбиране за нещата, ние сме лоши в себе си, а светът е много добър. Душата, която мразите, се мъчи, страда, тя е прикована някъде в Небето. Сега, някои казват: “Ти никога няма да се спасиш, вечно в пъкъла ще стоиш”. Аз пък питам кой от тези философи е съветник на Господа, че да знае какво мисли Той?
Те са като глухия, който слуша великия музикант, и като слепия, който пипа
платното
на великия художник.
Те ли са хората, които ще ни покажат пътя на спасението, пътя на новата цивилизация? Не са те. Това е онзи Ангел, който слезе да ни научи на Милосърдие – Христос. В душата на Христа има Милосърдие и самоотричане. Понякога вие казвате: “Ние сме много просветени, затова ще се скрием, за да не ни демагнетизират и да не ни ограбят”.
към беседата >>
6.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Ако си
платно
за дрехи, добре е да побелееш.
Това е привидно нарушаване. Когато тръгнете напред, ще разберете смисъла на препятствията, т. е. на страданията. Казваш: Побеля ми главата от страдания. – И това е за добро – зависи, за какво се готвиш.
Ако си
платно
за дрехи, добре е да побелееш.
Ако си почва, добре е да почернееш. Черноземът дава най-добри плодове, най-хубаво жито. В тоя смисъл, бих желал всичката почва да е чернозем. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Бога, да позная Любовта." Това е Божественият плод, който носи хармонията за цялото човечество. Който е готов да страда, само той ще цъфне, ще върже и ще даде плод.
към беседата >>
Казвате си често: „Побеляха ни главите." Да, ако е за
платно
, бих желал всички платна да побелеят; но ако е за почвата, гдето се раждат храни, бих желал всичката почва да почернее.
(втори вариант)
Само тогава човек може да бъде умен, добър, красив, здрав и тогава ще се образува хармония във всички области на живота. Тази хармония за да се образува, в нея трябва винаги да има едно препятствие. Например, когато се движи някой влак, отпред пред колелетата има една цев, пълна с пясък, която се спуща пред колелетата, сипва пясъка, за да може колелетата да подемат. Иначе те се хлъзгат по гладката повърхност и не могат да се движат, да подемат. Следователно, когато вие сте много щастливи, че вашите колелета не може да се подемат, Бог ви сипва по малко пясък, но от това вие се чувствате нещастни.
Казвате си често: „Побеляха ни главите." Да, ако е за
платно
, бих желал всички платна да побелеят; но ако е за почвата, гдето се раждат храни, бих желал всичката почва да почернее.
Христос се обръща към хората и казва: „Това е Божественият плод, от който се образува хармонията в човечеството, и затова, който е готов да страда, той ще цъфне, ще върже." Но ще кажете: „Ще ме изядат, като съм плод." Нищо, нека те изядат, след това ще се образува семка, а тази семка е силата, която се крие, и докато не се образува тази сила, той не може да има това развитие. И тъй, в този смисъл се разбират мъчнотиите, които се зараждат във вас, а такива имат всички - непреодолими мъчнотии. Но тези мъчнотии са преодолими за този, който ще се пусне петнайсет сантиметра надолу, тъй както е с пътника. Аз съм виждал хора, които, като умират, ритат, ритат, не могат да умрат. Пусни се - само петнайсет сантиметра е под тебе, нека излезе душата ти.
към втори вариант >>
7.
Хигиена на човешката душа
,
ИБ
,
БС
, София, 8.2.1917г.,
Докато не сте изтъкали
платното
, не го режете по аршин да го изнасяте на пазара.
За да се роди една мисъл, трябва една година, други изискват десет години и т.н. Добрите мисли и желания образуват дрехите на Ангелите. Мислите и желанията са дрехи, в които се обличат Божествените духове. Ако можете да играете на туй хоро, хванете се; ако не, обмислете добре и не се хващайте. Резултатът от тия упражнения идва бавно, може след една година, но никому не казвайте какво правите.
Докато не сте изтъкали
платното
, не го режете по аршин да го изнасяте на пазара.
Започнете с най-малкото – с думата мога. Дойде ви голяма скръб – кажете в себе си мога, страдате – мога, трудите се – мога. Кажете си: „Всичко мога чрез Христа! ” Ако не разберете думата мога, не можете разбра и Христа. В Христовото учение винаги има думата мога.
към беседата >>
8.
Волята Божия
,
ИБ
,
БС
, София, 29.3.1917г.,
То е, защото не е нагласено добре
платното
– трябва наново да се надене.
Затова на Земята не може да има щастие и блаженство. Материалът, предвиден за 1917 година, трябва да се изучи, да не остава нивата неизработена. Ще ви разделя на категории. Който знае да тъче, ще върви добре, но който не знае, е лошо. Мнозина се оплакват, че животът не върви добре.
То е, защото не е нагласено добре
платното
– трябва наново да се надене.
Идущият четвъртък да дойдат само тези, които могат да приложат. Само слушатели не искаме. Гледайте да уредите вашите отношения, да бъдете искрени спрямо вашата душа, спрямо Бога и човеците. Където се увеличава Доброто, там се увеличава и злото. Който повече работи, повече яде, повече дрехи къса и прочее.
към беседата >>
Ще отрежете
платното
и ще го насновете наново.
Колко велики закони са те, само да можете да ги разберете! Ще ги научите заедно по теория и практика. Дойде ли някой да критикува, кажи му: „Ти имаш ли стан? Ела да тъчем! ” Някой не живее добре – станът му не е нагласен добре.
Ще отрежете
платното
и ще го насновете наново.
Забъркали сте становете и на мъже, и на жени и сега всички плачете...
към беседата >>
9.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Днесъ, кѫдѣто отидете, ще ви кажатъ: „Платете, платете за проповѣдьта.“ Азъ рекохъ, нека има въ свѣта едно свещено звание, гдѣто хората
безплатно
да служатъ на Бога, та като влѣзе човѣкъ въ това общество, да знае, че нѣма лъжа, а другадѣ нека се плаща.
(втори вариант)
“ Каквото стана съ Римската империя. Слѣдователно ние трѣбва да се стремимъ къмъ индивидуално развитие, да бѫдемъ свободни въ своитѣ мисли и желания, да нѣмаме страхъ. Ако имате характера на Якова, ще пострадате. И Ревека, и Лавана, и всички други сѫ поженали своитѣ послѣдствия. Тѣзи Яковци, Лавановци, Исаковци днесъ всички сѫ въ България.
Днесъ, кѫдѣто отидете, ще ви кажатъ: „Платете, платете за проповѣдьта.“ Азъ рекохъ, нека има въ свѣта едно свещено звание, гдѣто хората
безплатно
да служатъ на Бога, та като влѣзе човѣкъ въ това общество, да знае, че нѣма лъжа, а другадѣ нека се плаща.
Но тѣзи благородни типове само Рахила ще ги донесе. Това сѫ съврѣменнитѣ жени, на които сега говоря. Можете ли да играете ролята на Рахила, да пасете вашитѣ овци тъй, както тя? Можете ли да бѫдете всрѣдъ овчари и да живѣете почтено? Може да имате мѫже, не ви казвамъ да нѣмате мѫжъ, но питамъ, колко мѫже и колко жени иматъ съврѣменнитѣ хора?
към втори вариант >>
10.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Ако нишките не се сноват една след друга, както жената ги снове, никакво
платно
няма да се изтъче.
Като умре, човек отива на другия свят с астралното си тяло, както орехът се посажда в земята с коравата си обвивка, а не със зелената. Коравата черупка на ореха се разпуква в земята; след нея се разкъсва и ципицата, и остава само ядката, от центъра на която излиза нов орех. Новият орех, който се крие в ядката на ореха, представя същинската душа на човека, която трябва да се изучава. Философията на човешкия живот се съдържа в ореха. Изучавайте и наблюдавайте развитието и растенето на ореха, за да схванете нишките, които създават философията на човешкия живот.
Ако нишките не се сноват една след друга, както жената ги снове, никакво
платно
няма да се изтъче.
На същото основание, и нашите мисли и чувства трябва да бъдат насновани, не произволно, а според законите на правата мисъл и правите чувства. Правата мисъл изключва всякакво подозрение, страх и съмнение. Освободете се от мисълта, че някой може да ви излъже. Бъдете като сарафина. Кой може да излъже един сарафин?
към беседата >>
Ако тѣзи нишки не се сноватъ тъй разумно, както женитѣ сноватъ нишкитѣ отъ
платното
на стана,
платното
нѣма да излѣзе.
(втори вариант)
Слѣдъ смъртьта си, у човѣка отпадатъ нѣкои обвивки, Когато влѣзе въ свѣта на душата, и тя има три обвивки, двѣтѣ отъ които отпадатъ, а едната остава. Когато садите орѣхъ, вие го садите безъ външната, зелена обвивка, която е отпаднала, а остава срѣднята корава. Тамъ въ земята, вѫтрѣшната корава черупка се разпуква, разпуква се сѫщо и вѫтрѣшната тънка ципица и отъ центъра на орѣха се появяватъ нови орѣхи или се явява сѫщинската душа. Това, което говоря за орѣха, по аналогия е вѣрно и за човѣка. За да схванете нишкитѣ на тази философия, трѣбва да правите наблюдения.
Ако тѣзи нишки не се сноватъ тъй разумно, както женитѣ сноватъ нишкитѣ отъ
платното
на стана,
платното
нѣма да излѣзе.
По сѫщия законъ и нашитѣ мисли трѣбва да бѫдатъ добрѣ насновани, а за това трѣбва да знаемъ извѣстни закони. Най-първо отхвърлете отъ себе си старитѣ прѣдубѣждения, да изхвърлите страха, да не се боите, че този или онзи човѣкъ ще ви излъже. Когато отидете при единъ сарафинъ да размѣняте пари, той опитва златна ли е тази монета или не. Той има за цѣльта единъ мехенкъ-ташъ, особена киселина, съ която опитва златото. Кѫдѣ е вашиятъ мехенкъ-ташъ?
към втори вариант >>
11.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
И художникът постепенно поставя своята идея върху
платното
, докато най-после я реализира.
Под думата утре, разбирам момента на изгряването на Слънцето. Доброто, Добродетелта расте при изгряването на Слънцето, през деня, а скръбта расте вечер, при залязване на Слънцето. Приложете в ума си мисълта за събличането и обличането, да расте Доброто у вас. Съблечете старата дреха от вашия ум и от вашето сърце и ги облечете с нови. Мислете всякога върху обличането ви с нови дрехи, докато тази мисъл се реализира и стане действителна.
И художникът постепенно поставя своята идея върху
платното
, докато най-после я реализира.
Да се облечете с нова дреха, това значи, да се домогнете до великия смисъл на Живота. Който се държи за старите си дрехи, той сам подписва смъртната си присъда. Цял живот той ял и пил и за нищо ново не мислил. Като си лягате вечер, обличайте нова, чиста риза, за да ставате сутрин от сън здрави и бодри. Това значи, събличайте вечер старата, нечиста дреха, покрита с прах и нечистотии от дневната работа.
към беседата >>
И художникътъ постепенно поставя своята идея върху
платното
, докато най-после я реализира.
(втори вариант)
Подъ думата „утре”, разбирамъ момента на изгрѣването на слънцето. Доброто, добродетельта расте при изгрѣването на слънцето, презъ деня, а скръбьта расте вечерь, при залѣзване на слънцето. Приложете въ ума си мисъльта за събличането и обличането, да расте доброто у васъ. Съблѣчете старата дреха отъ вашия умъ и отъ вашето сърдце и ги облѣчете съ нови. Мислете всѣкога върху обличането ви съ нови дрехи, докато тази мисъль се реализира и стане действителна.
И художникътъ постепенно поставя своята идея върху
платното
, докато най-после я реализира.
Да се облѣчете съ нова дреха, това значи, да се домогнете до великия смисълъ на живота. Който се държи за старитѣ си дрехи, той самъ подписва смъртната си присѫда. Цѣлъ животъ той ялъ и пилъ и за нищо ново не мислилъ. Като си лѣгате вечерь, обличайте нова, чиста риза, за да ставате сутринь отъ сънь здрави и бодри. Това значи, събличайте вечерь старата, нечиста дреха, покрита съ прахъ и нечистотии отъ дневната работа.
към втори вариант >>
12.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
„Събирайте съкровища за небето, дето нито молец ги изяжда, нито ръжда ги руши." Време е вече да работите за развиване на ума и на сърцето си, да възприемате чрез тях възвишени мисли и чувства, да извлечете и от най-големите страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно
платно
на Живота.
Един господин казваше: "Имам шейсет хиляди лева, осигурен съм вече. Колкото време и да продължава войната, за нищо няма да мисля." Какво се случва с него? След двадесет и четири часа той внезапно умрял. Къде остана сигурността му? Това не е християнска философия, нито разбиране на живота.
„Събирайте съкровища за небето, дето нито молец ги изяжда, нито ръжда ги руши." Време е вече да работите за развиване на ума и на сърцето си, да възприемате чрез тях възвишени мисли и чувства, да извлечете и от най-големите страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно
платно
на Живота.
– "Как ще постигнем това, чрез Обич ли? " – Любовта и Обичта са условия за постигане на всички човешки желания. – “Тогава, да се обичаме! ” – Само българите ли трябва да се обичат? Любовта включва всички хора, всички живи същества на земята.
към беседата >>
„Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги изяжда, нито ръжда ги руши.” Време е вече да работите за развиване на ума и на сърдцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно
платно
на живота.
(втори вариант)
Колкото време да продължава войната, за нищо нѣма да мисля. Какво се случва съ него? — Следъ 24 часа той внезапно умрѣлъ. Кѫде остана сигурностьта му? Това не е християнска философия, нито разбиране на живота.
„Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги изяжда, нито ръжда ги руши.” Време е вече да работите за развиване на ума и на сърдцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно
платно
на живота.
— Какъ ще постигнемъ това, чрезъ обичь ли? — Любовьта и обичьта сѫ условия за постигане на всички човѣшки желания. — Тогава, да се обичаме! — Само българитѣ ли трѣбва да се обичатъ? Любовьта включва всички хора, всички живи сѫщества на земята.
към втори вариант >>
13.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
И най-простата българка знае да развива
платното
, но това още не е еволюция.
В голотата, за която се говори, се крие друго нещо, не се разбира външна голота. И за развитието на човечеството учените дават различни обяснения, но истината стои далеч от тях. В развитието си, човечеството е минало по пътя на еволюцията, но в какво се заключава тя, малцина знаят. Не е достатъчно да се каже, че еволюцията е развитие. Това и децата знаят.
И най-простата българка знае да развива
платното
, но това още не е еволюция.
Ще кажат някои, че еволюцията е създала всичко. Ако еволюцията може да създава, тя би била мощна сила, която преобразява, пресъздава и видоизменя. Всъщност, еволюцията е процес на човешкия дух. Ето защо, като се говори за еволюция, трябва да я разбираме в нейната същина, без да й приписваме качества, каквито не притежава. Ако кажем, че еволюцията е закон на развитие, това е достатъчно, няма нужда от повече обяснения.
към беседата >>
14.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Жена, която не знае да тъче, не я туряйте на вашия стан – ще развали
платното
.
Христовото учение е учение на Божествената и вечна Любов. Следователно, ако човек може да ви обича десет пъти на ден и да ви намрази десет пъти на ден, не вярвайте на неговото учение и не приемайте такъв човек вкъщи. Любовта е, която носи Вечния живот. Имате ли този Живот в себе си, ще разберете Божествените тайни. Искам да положите тези два принципа в живота си, защото те работят еднакво: който престъпва и който не носи.
Жена, която не знае да тъче, не я туряйте на вашия стан – ще развали
платното
.
Слугиня, която не знае да готви, не й давайте да прави това. Човек, който не е учил, не го приемайте за учител на децата си. Не приемайте прокажените хора, защото тази проказа ще се яви във вашите души. В Небето нищо нечисто не трябва да влиза, а Небето е вашата душа. Сега у вас владее този принцип – да сте като ленивите ученици и да искате от учителя ви да бъде снизходителен.
към беседата >>
15.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Земята трябва да се превърне в райска градина, и хората да пътуват
безплатно
от едно място на друго.
Христос казва на Петра: „Когато дойде Йоан в света, т. е. любовта, тогава хората ще се почувстват братя, и Царството Божие ще дойде на земята.” И тогава едни хора ще знаят повече, а други по-малко; едни ще бъдат по-богати, други по-бедни, но отношенията между тях ще бъдат братски. Богатството, знанието не са съществени неща, важни са отношенията. Всички народи се нуждаят от нова мисъл, от нова култура, която да ги преобрази, да премахне затворите и бесилките. Музика и песен трябва да цари в света.
Земята трябва да се превърне в райска градина, и хората да пътуват
безплатно
от едно място на друго.
Всеки ще работи, без да му се плаща. Това ще стане в далечното бъдеще. – Какво ще стане с нас? – Ако сте гъсеница, ще изядете листата на дърветата и ще ги развалите. Ако сте пеперуда, дето и да сте, в бедна или богата градина, ще смучете сок от цветята, без да ги разваляте.
към беседата >>
Тогава земята ще прилича на една хубаво обработена райска градина, в която всички хора ще пътуват
безплатно
.
(втори вариант)
Ако може да обърнете тази енергия в нещо реално, болният ще може да се излекува. Като положим ръката си върху главата на някой болен, тази енергия, която се съдържа у нас, ще може да се превърне в мощна сила. Христос се обръща към Петра и казва: „Когато дойде любовта в света - тоест когато дойде Йоан, когато хората почувстват, че са братя, макар едни да знаят повече, а други - по-малко, или едни да са по- богати, а други - по сиромаси, тогава ще дойде и Царството Божие." Един народ може да е по-богат, да има повече знания, да има повече собственост, това не са съществени неща, това са преходни стадии в живота, както на отделния човек, тъй и в цял народ. Един народ се намира още в стадията на един пашкул, друг народ се намира в ста- дията на една пеперуда, а всички трябва да дойдем до положение, да преобразуваме своята мисъл така, че да създадем нова култура, в която да няма сиромашия, да няма осъждане, а навсякъде да съществува музика и песен.
Тогава земята ще прилича на една хубаво обработена райска градина, в която всички хора ще пътуват
безплатно
.
Всеки ще заема някаква длъжност, без да му се плаща за това нещо. Вие казвате: „Това ще бъде в някакво далечно бъдеще, а докато дойде това време, ние ще бъдем готови." Вие оставяте една гъсеница и в градината на един богат, и в градината на един беден. Тя обаче и на двете места еднакво ще яде листа и ще развали цветята. Ако оставите една пеперуда в градината на един беден или богат, тя ще изсмуче соковете на цветята, без да ги повреди. Христос е донесъл едно учение, за да ни направи вътрешно свободни.
към втори вариант >>
16.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
– В
платното
, и там прави корекция.
Христос като казва: „Аз дойдох“, с това Той не подразбира идването на един човек, а на една велика идея, и ние се лъжем, като мислим, че един човек идва или е дошъл. Дойде някой проповедник и ние казваме: „Той ще оправи света“. Дойде Христос преди 2,000 години, и тогава казаха: „Той ще оправи света“, но светът пак не се оправи, дойдоха след него много други, светът пак не се оправи, според нашето схващане. Защо? – Защото светът не се оправя тук, а на друго място. Аз ще ви задам един въпрос: Когато един художник рисува една велика картина, де отправя той ума си?
– В
платното
, и там прави корекция.
Идеята в ума му е съвършена, но като се проектира вън, на платното, тя не е тъй съвършена, както в ума. Следователно животът, който е вътре в нас, е съвършен. Казват, че животът на едни е светски, а на други – духовен. Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато човешкото се проявява в човека, той става духовен. Ако турите в съвсем чиста вода някое горчиво или сладко вещество, тя ще приеме неговия вкус, но това значи ли, че самата вода е сладка или горчива?
към беседата >>
Идеята в ума му е съвършена, но като се проектира вън, на
платното
, тя не е тъй съвършена, както в ума.
Дойде някой проповедник и ние казваме: „Той ще оправи света“. Дойде Христос преди 2,000 години, и тогава казаха: „Той ще оправи света“, но светът пак не се оправи, дойдоха след него много други, светът пак не се оправи, според нашето схващане. Защо? – Защото светът не се оправя тук, а на друго място. Аз ще ви задам един въпрос: Когато един художник рисува една велика картина, де отправя той ума си? – В платното, и там прави корекция.
Идеята в ума му е съвършена, но като се проектира вън, на
платното
, тя не е тъй съвършена, както в ума.
Следователно животът, който е вътре в нас, е съвършен. Казват, че животът на едни е светски, а на други – духовен. Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато човешкото се проявява в човека, той става духовен. Ако турите в съвсем чиста вода някое горчиво или сладко вещество, тя ще приеме неговия вкус, но това значи ли, че самата вода е сладка или горчива? Тя не е нито сладка, нито горчива – това не е разбиране, – а вие я правите такава.
към беседата >>
17.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Когато вие искате да насновете
платно
, пак трябва да имате двама души, две жени, една в началото, друга в края, да навият
платното
.
Разбира се, тази вариация няма нищо общо с онази в математиката; тя е само едно отражение на онзи велик духовен закон, който работи в нашата душа. Ще се върна на предмета. Кои са тези двама, които свидетелстват? Когато българинът иска да съгради някоя колиба, забива първо два кола – те са двамата свидетели – и Господ му казва: „Сега можеш да съградиш колибата“. Отгоре на двата кола той поставя един триъгълник и започва градежа.
Когато вие искате да насновете
платно
, пак трябва да имате двама души, две жени, една в началото, друга в края, да навият
платното
.
Едната жена ще увие наснованото около кръста, а другата ще почне да го навива на кросното и това трае 3–4 часа, докато образуват тази пермутация, туй разместване на нещата. Ще ви се види много смешно, че тия две жени нямат съгласие: едната тегли назад, а другата напред, като рака и щуката. Само тъй може да върви работата. Някой път, да кажем, мъжът е опнал платното, а жената увива, и казват: „Защо тегли мъжът, та не слуша жената“. Тегли, защото инак няма да се наснове платното.
към беседата >>
Някой път, да кажем, мъжът е опнал
платното
, а жената увива, и казват: „Защо тегли мъжът, та не слуша жената“.
Отгоре на двата кола той поставя един триъгълник и започва градежа. Когато вие искате да насновете платно, пак трябва да имате двама души, две жени, една в началото, друга в края, да навият платното. Едната жена ще увие наснованото около кръста, а другата ще почне да го навива на кросното и това трае 3–4 часа, докато образуват тази пермутация, туй разместване на нещата. Ще ви се види много смешно, че тия две жени нямат съгласие: едната тегли назад, а другата напред, като рака и щуката. Само тъй може да върви работата.
Някой път, да кажем, мъжът е опнал
платното
, а жената увива, и казват: „Защо тегли мъжът, та не слуша жената“.
Тегли, защото инак няма да се наснове платното. В този момент той не трябва да слуша жената, докато се наснове то. Някой път жената тегли, а мъжът насновава – зависи кой навива кросното. Аз ви нахвърлям една мисъл наглед проста, но инак дълбока. Двамата свидетели пък в природата са светлината и топлината.
към беседата >>
Тегли, защото инак няма да се наснове
платното
.
Когато вие искате да насновете платно, пак трябва да имате двама души, две жени, една в началото, друга в края, да навият платното. Едната жена ще увие наснованото около кръста, а другата ще почне да го навива на кросното и това трае 3–4 часа, докато образуват тази пермутация, туй разместване на нещата. Ще ви се види много смешно, че тия две жени нямат съгласие: едната тегли назад, а другата напред, като рака и щуката. Само тъй може да върви работата. Някой път, да кажем, мъжът е опнал платното, а жената увива, и казват: „Защо тегли мъжът, та не слуша жената“.
Тегли, защото инак няма да се наснове
платното
.
В този момент той не трябва да слуша жената, докато се наснове то. Някой път жената тегли, а мъжът насновава – зависи кой навива кросното. Аз ви нахвърлям една мисъл наглед проста, но инак дълбока. Двамата свидетели пък в природата са светлината и топлината. Тяхното свидетелство е всякога вярно, защото там, дето те проникват, има живот и растене, а там, дето не дадат своето свидетелство, няма никакво движение, никакъв извор, никаква растителност, никакъв живот.
към беседата >>
Мисълта още не ви е ясна: сега се снове
платното
и не виждате нищо изтъкано.
Не си бъркайте умовете с онези философско-богословски заключения, които казват, че Синът е проявление на Отца. То е, според моето схващане, едно криво определение на съвременния наш живот, защото ако Синът е проявление, то е една сянка. Да се прояви нещо, то е външната страна, а Синът е нещо повече от проявление. Сърцето не може да бъде проявление на ума, нито пък умът – проявление на сърцето. Те могат да си съдействат в проявленията, но това са вариации, пермутации и комбинации – нареждания, размествания и съчетания.
Мисълта още не ви е ясна: сега се снове
платното
и не виждате нищо изтъкано.
Христос се обръща и казва, че и във вашия закон свидетелството на двама души е вярно. Ние трябва най-първо да отстраним всяко съмнение от нашия ум. Съмнението в истинския живот не носи никакво добро. И в съвременния живот има хиляди причини да се яви съмнение у нас. Как може да очакваме от другите хора това, което те не могат да проявят в даден момент?
към беседата >>
Но аз казвам: Вие, господа песимисти, сте онези мъже и жени, които сега навиват кросното – и двамата теглят назад, но щом насноват
платното
, жената вземе
платното
, мъжът совалките и казват: „Свършихме работата“, и няма вече дърпане – противоречия в живота.
Често пъти сърцето ви се смущава и търсите приятел да ви премахне смущението, но представете си, че и той се намира в същото положение. Събират се група хора, образуват общество и казват: „Ние сме песимисти“, и почват философски да го доказват. Те гледат особено на света, намират, че не бил от най-добрите, и почват да доказват научно, че този свят е най-лош. Ето аргументите им: лош бил, понеже колели кокошките, воловете, имало земетресения, войни и тям подобни. Ако бил добър, той щял да бъде другояче, казват те.
Но аз казвам: Вие, господа песимисти, сте онези мъже и жени, които сега навиват кросното – и двамата теглят назад, но щом насноват
платното
, жената вземе
платното
, мъжът совалките и казват: „Свършихме работата“, и няма вече дърпане – противоречия в живота.
Тяхната работа става свидетелство, че са работили заедно, в съгласие. Често ние казваме, че мъжът и жената се теглили като рака и щуката, но това са тия мъже, които са в две посоки: от центъра към периферията и обратно. Ако мъжът отива към една посока, жената отива към друга. Кой е прав? И двамата са прави, защото се движат от центъра към периферията.
към беседата >>
18.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Те се отразяват върху бяло
платно
.
Обаче, правата линия има и друго определяне и друго значение. Съвременните учени физици, които изследват звука и светлината, са направили следния опит. Взимат два камертона. Единият камертон поставят в хоризонтално положение, а другият – във вертикално. Срещу тях поставят едно огледалце, а срещу него насочват сноп светлинни лъчи.
Те се отразяват върху бяло
платно
.
След това докарват камертоните в движение, което се отразява върху платното във вид на кръг. Колкото повече се намаляват вълните на камертоните, и кръгът се намалява, става елипса, докато най-после се превърне в права линия. Всеки може да направи тоя опит. Какво представя кръгът? Той е проява на физичния свят.
към беседата >>
След това докарват камертоните в движение, което се отразява върху
платното
във вид на кръг.
Съвременните учени физици, които изследват звука и светлината, са направили следния опит. Взимат два камертона. Единият камертон поставят в хоризонтално положение, а другият – във вертикално. Срещу тях поставят едно огледалце, а срещу него насочват сноп светлинни лъчи. Те се отразяват върху бяло платно.
След това докарват камертоните в движение, което се отразява върху
платното
във вид на кръг.
Колкото повече се намаляват вълните на камертоните, и кръгът се намалява, става елипса, докато най-после се превърне в права линия. Всеки може да направи тоя опит. Какво представя кръгът? Той е проява на физичния свят. Диаметърът е преходна стадия, неутрална зона, граница между видимото и невидимото.
към беседата >>
В това огледалце насочват малък сноп светлинни лъчи, които се отразяват на едно бяло
платно
.
(втори вариант)
Като сте изучавали геометрията, можете ли да кажете какво означава правата линия, какво означава кръгът? Можете ли да определите в геометрическо отношение какво приложение има правата линия, кръгът в живота? Вие казвате: „Правата линия е диаметърът в кръга." Да, но правата линия има и друго значение. Съвременните физици, които изследват вибрациите на музиката, на светлината, правят различни опити в това отношение и са забелязали следното. Взимат два камертона - единия в хоризонтално, а другия в перпендикулярно положение, и срещу тях поставят едно малко огледалце.
В това огледалце насочват малък сноп светлинни лъчи, които се отразяват на едно бяло
платно
.
След това подвижват камертоните. При движението им, върху бялото платно се образува един кръг. И тъй, тези два камертона при движението си образуват най-простата фигура - кръг, движение в периферия. Колкото повече се намаляват вълните на този тон, толкова повече и кръгът се намалява, става елипса, докато най-после се образува права линия. Онези от вас, които са изучавали физиката, може да проверят това нещо.
към втори вариант >>
При движението им, върху бялото
платно
се образува един кръг.
(втори вариант)
Вие казвате: „Правата линия е диаметърът в кръга." Да, но правата линия има и друго значение. Съвременните физици, които изследват вибрациите на музиката, на светлината, правят различни опити в това отношение и са забелязали следното. Взимат два камертона - единия в хоризонтално, а другия в перпендикулярно положение, и срещу тях поставят едно малко огледалце. В това огледалце насочват малък сноп светлинни лъчи, които се отразяват на едно бяло платно. След това подвижват камертоните.
При движението им, върху бялото
платно
се образува един кръг.
И тъй, тези два камертона при движението си образуват най-простата фигура - кръг, движение в периферия. Колкото повече се намаляват вълните на този тон, толкова повече и кръгът се намалява, става елипса, докато най-после се образува права линия. Онези от вас, които са изучавали физиката, може да проверят това нещо. Какво означава кръгът? Кръгът е проявлението на физическия свят.
към втори вариант >>
19.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Хубаво, свещениците взимат по 500 лева, ами владиците, като взимат по 8000 лева, проповядват ли
безплатно
?
Окултистите казват така: „Когато в сърцето има едно желание, това желание е една спънка за ученика и то ще го въведе в грях.“ Имаш желание да станеш богат, да се осигуриш – това желание ще стане причина да вложиш в него живота си и с 10-15 години ще останеш назад; ще желаеш, ще желаеш, докато дойде някой и те обере. Че в Русия имаше милионери с по четири-пет милиона рубли, но сега са избягали от Русия като последни бедняци. С тези пари те осигуриха ли се? Христос им показа, че са вървели по кривия път. Чудно ви е, когато казвам, че хората трябва да слугуват, и то безкористно – свещениците протестират и казват, че заплатите им са малки, не могат да проповядват без пари.
Хубаво, свещениците взимат по 500 лева, ами владиците, като взимат по 8000 лева, проповядват ли
безплатно
?
Следователно въпросът не е в парите, а има друго нещо, което спъва хората. Че това е така, вижда се от следния факт: Един германски проповедник бил известен със своето красноречие в проповедите си. Един ден кралят, чийто любимец бил проповедникът, издал заповед да се увеличи заплатата на проповедника, за да може той по-често да проповядва и словото му да се чува по-надалече. Но кралят забелязал, че при тези условия проповедите започнали да се чуват все по-рядко. Запитал за причината на това и министърът му отговорил: „Ваше Величество, трябва да знаете, че когато петелът затлъстее, не пее.“ Която и селянка да запитате, ще ви отговори, че петелът, като затлъстее, не пее.
към беседата >>
20.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Всички играят
безплатно
.
Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение! Колко деца взимат участие в тия пиеси!
Всички играят
безплатно
.
Като наблюдавам тая игра, казвам: Браво, вие сте безкористни актьори. Никой не ви плаща, никой не ви ръкопляска, но, въпреки това, продължавате да играете. „Хвърлиха го в рова на лъвовете.“ Като четете живота на Данаил, виждате, че той е разполагал със знание и мъдрост. От предсказанията, които Данаил е дал преди хиляди години, виждаме неговата мъдрост. Той познавал законите не само на тогавашната наука, но и на сегашната.
към беседата >>
21.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
Нашето
платно
, петолинието, е насновано, иска само да се тъче.
Четвъртият казва на пети, този последният на шести и т.н. Тъй като постъпвате, това се усилва и става като една голяма вълна. А сега как постъпвате? Една от вас чула от друга някоя нещо, но нито едната нито другата проверили тази работа и се питат: " Как беше това нещо, хайде да се върнем назад." Забравили го и двете, почват отново да сноват. Ние нямаме време за сноване.
Нашето
платно
, петолинието, е насновано, иска само да се тъче.
Тъкането значи хармонията, да се изтъче един плат от едно място на друго. Да пееш, да живееш, да тъчеш, това са синонимни думи. Казвате: "Какво да правя? " - Пей! - "Че животът песен ли е?
към беседата >>
Като се изтъче
платното
, снема се от кросното и тогава се продава.
- "Че животът песен ли е? " - Ако не можеш да направиш това - тъчи! Ако не можеш да тъчеш - яж. Това значи тъкане на петолинието. Петолинието е основа, а нотите, това са ключът, турен в началото на петолинието.
Като се изтъче
платното
, снема се от кросното и тогава се продава.
Друга музика настъпва сега. Музиката се мени в много ключове. Първото правило, за да се нагласите в този ключ, е следното: всички ваши недоразумения, всички ваши спорове да се изгладят, а вие да се нагласите хармонично, или с музикален език казано: там, където не вземате вярно разните тонове, не спазвате времето, една по-бързо пее, друга по-бавно, една с една не се срещате, трябва да се нагласите в един ключ; а щом се нагласите в един ключ, ще узнаете, че Бог е Великата хармония в света. Ще се нагласим като Него, ще идем, ще се веселим заедно с Бога. Вчера казах на мъжете: Аз оставям сега жените да ви нагласят.
към беседата >>
22.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като
платно
, изгубила светлината си.
Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“. Но се случило едно нещастие.
Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като
платно
, изгубила светлината си.
Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно.
към беседата >>
23.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
Още
платното
се тъче.
Аз няма да се спирам сега върху тия работи да ги обяснявам: можете да ги четете по книгите. Нормална душа е душа, която се проявява и развива правилно. Не се учудвайте, защо не се проявява още правилно. Защото тя е още в първия етап на своето развитие. Туй, което се проявява, то е човешкото сърце и човешкият ум.
Още
платното
се тъче.
Докато то е на стана и се тъче, то е тъкане, а когато този плат се изтъче, тогава душата ще се прояви. Обаче не в сегашната епоха и при тези разбирания, а в следващата епоха, в шестата раса, и тогава, когато двата принципа на сърцето и на ума, или двата принципа, както сега се проявяват в мъжа и жената, дойдат в съгласие и схванат защо са слезли на земята. Защото докато мъжът разбира, че е дошъл в света като мъж, и докато жената разбира, че е дошла като жена, всякога ще има в света разбити носове, счупени крака, извадени ребра, разбити сърца и тем подобни. Сега жените ще кажат: „Защо ние да се раждаме жени? “ Аз ще обясня на вас защо се раждате жени.
към беседата >>
Когато вие донесете това чисто
платно
на художника, и не знаете каква е целта му, а той вземе четките, че нацапа хубаво туй бяло
платно
, вие ще кажете: „Отиде
платното
, той си играе с него“.
в милион постъпки може да направим една погрешка. То е малко. После и в символ ще взема и вие не считайте, как се изразява външната страна на видимия свят. Вие мислите, че този свят е много грешен. От човешко гледище е така, но от Божествено не е тъй.
Когато вие донесете това чисто
платно
на художника, и не знаете каква е целта му, а той вземе четките, че нацапа хубаво туй бяло
платно
, вие ще кажете: „Отиде
платното
, той си играе с него“.
Не, този художник иска да вложи една идея в туй платно, но тази идея не може да се изрази моментално. Във фотографията не всякога се проявява идеята. На този художник му трябва време да вложи тази идея, и ако вие почакате, тя ще изпъкне в тази велика картина, и туй платно ще придобие своята ценност. И Бог, като дойде да работи върху вас, най-напред ще ви нацапа. Ще се изменят мислите ви, почакайте ден, два, месец, два, три месеца, и ако от туй платно не излезе нещо, тогава – да.
към беседата >>
Не, този художник иска да вложи една идея в туй
платно
, но тази идея не може да се изрази моментално.
То е малко. После и в символ ще взема и вие не считайте, как се изразява външната страна на видимия свят. Вие мислите, че този свят е много грешен. От човешко гледище е така, но от Божествено не е тъй. Когато вие донесете това чисто платно на художника, и не знаете каква е целта му, а той вземе четките, че нацапа хубаво туй бяло платно, вие ще кажете: „Отиде платното, той си играе с него“.
Не, този художник иска да вложи една идея в туй
платно
, но тази идея не може да се изрази моментално.
Във фотографията не всякога се проявява идеята. На този художник му трябва време да вложи тази идея, и ако вие почакате, тя ще изпъкне в тази велика картина, и туй платно ще придобие своята ценност. И Бог, като дойде да работи върху вас, най-напред ще ви нацапа. Ще се изменят мислите ви, почакайте ден, два, месец, два, три месеца, и ако от туй платно не излезе нещо, тогава – да. Туй не могат да разберат съвременните хора; като дойдете при мене, и аз ще ви нацапам, а те казват: „Обърнал ви ума“.
към беседата >>
На този художник му трябва време да вложи тази идея, и ако вие почакате, тя ще изпъкне в тази велика картина, и туй
платно
ще придобие своята ценност.
Вие мислите, че този свят е много грешен. От човешко гледище е така, но от Божествено не е тъй. Когато вие донесете това чисто платно на художника, и не знаете каква е целта му, а той вземе четките, че нацапа хубаво туй бяло платно, вие ще кажете: „Отиде платното, той си играе с него“. Не, този художник иска да вложи една идея в туй платно, но тази идея не може да се изрази моментално. Във фотографията не всякога се проявява идеята.
На този художник му трябва време да вложи тази идея, и ако вие почакате, тя ще изпъкне в тази велика картина, и туй
платно
ще придобие своята ценност.
И Бог, като дойде да работи върху вас, най-напред ще ви нацапа. Ще се изменят мислите ви, почакайте ден, два, месец, два, три месеца, и ако от туй платно не излезе нещо, тогава – да. Туй не могат да разберат съвременните хора; като дойдете при мене, и аз ще ви нацапам, а те казват: „Обърнал ви ума“. Че съм обърнал ума ви, че съм ви нацапал от вашето гледище, признавам, но чакайте ден, два, три, месец, ако не излезе нищо, тогава говорете. Да не мислите, че аз разсъждавам несериозно или пристрастно.
към беседата >>
Ще се изменят мислите ви, почакайте ден, два, месец, два, три месеца, и ако от туй
платно
не излезе нещо, тогава – да.
Когато вие донесете това чисто платно на художника, и не знаете каква е целта му, а той вземе четките, че нацапа хубаво туй бяло платно, вие ще кажете: „Отиде платното, той си играе с него“. Не, този художник иска да вложи една идея в туй платно, но тази идея не може да се изрази моментално. Във фотографията не всякога се проявява идеята. На този художник му трябва време да вложи тази идея, и ако вие почакате, тя ще изпъкне в тази велика картина, и туй платно ще придобие своята ценност. И Бог, като дойде да работи върху вас, най-напред ще ви нацапа.
Ще се изменят мислите ви, почакайте ден, два, месец, два, три месеца, и ако от туй
платно
не излезе нещо, тогава – да.
Туй не могат да разберат съвременните хора; като дойдете при мене, и аз ще ви нацапам, а те казват: „Обърнал ви ума“. Че съм обърнал ума ви, че съм ви нацапал от вашето гледище, признавам, но чакайте ден, два, три, месец, ако не излезе нищо, тогава говорете. Да не мислите, че аз разсъждавам несериозно или пристрастно. Допуснете, че хората са платното, а този художник, тази Божествена четка е почнала да цапа. На онази хубава мома, когато стане бременна, излизат петна по лицето.
към беседата >>
Допуснете, че хората са
платното
, а този художник, тази Божествена четка е почнала да цапа.
И Бог, като дойде да работи върху вас, най-напред ще ви нацапа. Ще се изменят мислите ви, почакайте ден, два, месец, два, три месеца, и ако от туй платно не излезе нещо, тогава – да. Туй не могат да разберат съвременните хора; като дойдете при мене, и аз ще ви нацапам, а те казват: „Обърнал ви ума“. Че съм обърнал ума ви, че съм ви нацапал от вашето гледище, признавам, но чакайте ден, два, три, месец, ако не излезе нищо, тогава говорете. Да не мислите, че аз разсъждавам несериозно или пристрастно.
Допуснете, че хората са
платното
, а този художник, тази Божествена четка е почнала да цапа.
На онази хубава мома, когато стане бременна, излизат петна по лицето. Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото платно, трябва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо няма да излезе. Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“? Хайде да го заминем. Сега, правете разлика.
към беседата >>
Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото
платно
, трябва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо няма да излезе.
Туй не могат да разберат съвременните хора; като дойдете при мене, и аз ще ви нацапам, а те казват: „Обърнал ви ума“. Че съм обърнал ума ви, че съм ви нацапал от вашето гледище, признавам, но чакайте ден, два, три, месец, ако не излезе нищо, тогава говорете. Да не мислите, че аз разсъждавам несериозно или пристрастно. Допуснете, че хората са платното, а този художник, тази Божествена четка е почнала да цапа. На онази хубава мома, когато стане бременна, излизат петна по лицето.
Този велик художник рисува вътре своята картина, а туй, бялото
платно
, трябва да се нацапа, защото, ако не се нацапа, нищо няма да излезе.
Аз имам предвид – не глупавият художник да те цапа, а умният, гениалният, Божественият, той да те цапа, а не онзи, кой „онзи“? Хайде да го заминем. Сега, правете разлика. Някой ще тегли друго заключение. Като го нацапаш, трябва да изкараш нещо, т.е.
към беседата >>
И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй
платно
, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух.
Правият път е в Любовта! Правият път е в Мъдростта! Не трябва да разбирате тази любов, обикновената, а Божествената Любов, и Божествената Мъдрост. Правият път е в Истината, в онази Божествена Истина, която гледа на работите без никакво изключение и то е да признаем факта такъв, какъвто е. И сега тия, младите, трябва принципно да погребат старото в себе си.
И като дойде новото, тази нова четка, Божествената четка, която сега иде, като почне тя да цапа туй
платно
, да имате всичкото търпение да почакате, за да видите какво ще изработи във вас Божественият Дух.
И няма да имате понятие, че Духът е нещо въображаемо, без същина. Духът е реална същина, най-реалното, най-същественото, това, в което няма никакво изменение. Това е Духът – основа на битието. И когато този Дух дойде, той ще донесе онези блага, онзи живот, в който вие ще се почувствате като слепия, на когото Христос отвори очите, и ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам! “ И аз затуй съм казвал и други път: когато се потопите в Божествената Любов, и почувствате всичките нейни вибрации, когато разберете тази Любов, тогава ще разберете симфонията на тоя живот.
към беседата >>
24.
Сродните души
,
НБ
, София, 1.1.1922г.,
Когато някоя жена изтъче
платно
, по какво се познава това
платно
?
Повидимому този 39 стих е много ясен, нали? „Да възлюбиш ближния си като себе си! “ И целият съвременен християнски свят мисли, че разбира тази заповед и я прилага. Аз нямам нищо против този възглед.
Когато някоя жена изтъче
платно
, по какво се познава това
платно
?
Нали по самото изтъкаване, дали е то хубаво изтъкано или не? Ако основата на туй платно не е дотам здрава, платното се къса. Самото платно може да е изтъкано много добре, но основата му да не е здрава. Онези от вас, които се занимават с висшата математика, могат да изчислят по закона на вероятностите колко пъти от създаването на мира досега е произнесена думата „любов“ от мъже и жени, от братя и сестри, от деца и приятели. Нека всички изчислят.
към беседата >>
Ако основата на туй
платно
не е дотам здрава,
платното
се къса.
“ И целият съвременен християнски свят мисли, че разбира тази заповед и я прилага. Аз нямам нищо против този възглед. Когато някоя жена изтъче платно, по какво се познава това платно? Нали по самото изтъкаване, дали е то хубаво изтъкано или не?
Ако основата на туй
платно
не е дотам здрава,
платното
се къса.
Самото платно може да е изтъкано много добре, но основата му да не е здрава. Онези от вас, които се занимават с висшата математика, могат да изчислят по закона на вероятностите колко пъти от създаването на мира досега е произнесена думата „любов“ от мъже и жени, от братя и сестри, от деца и приятели. Нека всички изчислят. Това е една философия. Сега по закона на еволюцията всички ония неща, които еволюират, развиват се и растат, а всички, които инволюират – слизат, т.е.
към беседата >>
Самото
платно
може да е изтъкано много добре, но основата му да не е здрава.
И целият съвременен християнски свят мисли, че разбира тази заповед и я прилага. Аз нямам нищо против този възглед. Когато някоя жена изтъче платно, по какво се познава това платно? Нали по самото изтъкаване, дали е то хубаво изтъкано или не? Ако основата на туй платно не е дотам здрава, платното се къса.
Самото
платно
може да е изтъкано много добре, но основата му да не е здрава.
Онези от вас, които се занимават с висшата математика, могат да изчислят по закона на вероятностите колко пъти от създаването на мира досега е произнесена думата „любов“ от мъже и жени, от братя и сестри, от деца и приятели. Нека всички изчислят. Това е една философия. Сега по закона на еволюцията всички ония неща, които еволюират, развиват се и растат, а всички, които инволюират – слизат, т.е. смаляват се и се разнищват.
към беседата >>
25.
Методи за укрепване на волята / Сила на волята
,
МОК
, София, 8.3.1922г.,
Първо той нахвърля върху
платното
общите черти на предмета, т.е.
Който се опита да изнесе навън нещо от това, което става в школата, той се отстранява от класа. Има неща, които не трябва да се изнасят вън от школата. Сега, ще обърна вниманието ви на следното явление в природата: всички млади издънки на дърветата, или всички току-що покълнали растения, имат стремеж бързо да растат нагоре, на височина. Като достигнат най-голямата височина, възможна за тях, те започват да растат на дебелина. И художникът работи по този метод.
Първо той нахвърля върху
платното
общите черти на предмета, т.е.
неговата височина, идеята, която се крие в него, а после поставя сенките, широчината, дебелината на предмета. Това показва, че в първо време човек требва да схваща общите черти, т.е. важните идеи. За пример, ако рисувате някой човек, на кои черти ще спрете вниманието си? Първо, ще се спрете върху формата на тялото, върху очите, ушите, веждите, носа, челото и устата.
към беседата >>
26.
Качества и проявление на волята
,
МОК
, София, 15.3.1922г.,
Сега, ако в едно бяло
платно
отворите една дупка, какво ще се яви вътре?
Туй, което вие писахте е психологически. Сега за втория път искам от трима души да напишете за „белия цвят“: Как се е явил белият цвят в природата? Вие ще изхождате от чисто естествено гледище: Как е създала природата белия цвят.
Сега, ако в едно бяло
платно
отворите една дупка, какво ще се яви вътре?
– Черно петно. Значи, всяко място, което не се осветлява, е черно, нали? Ако в едно черно място отворите дупка и се осветлява, какво ще се яви? – Светло място. Аз ви навеждам на идеята какво нещо е белият цвят.
към беседата >>
Допуснете, че на бяло
платно
отваряте дупка.
(втори вариант)
Аз пък ще говоря научно, от френологично гледище, какво представя волята. В темите вие разгледахте въпроса за волята психологически. 3а следния път нека трима души от вас да напишат нещо за произхода на белия цвят. Разгледайте този въпрос от естествено гледище, както е в природата. Аз ще ви наведа на идеята, какво представя белия цвят.
Допуснете, че на бяло
платно
отваряте дупка.
Какво виждате отдалеч? Отдалеч дупката изглежда като черно петно. Значи всяко нещо, което не се осветява, изглежда черно, тъмно. И обратно: ако върху черно платно направите дупка и я осветите, тя ще изглежда като светло, бяло петно. На какво може да се уподоби бялата площ?
към втори вариант >>
И обратно: ако върху черно
платно
направите дупка и я осветите, тя ще изглежда като светло, бяло петно.
(втори вариант)
Аз ще ви наведа на идеята, какво представя белия цвят. Допуснете, че на бяло платно отваряте дупка. Какво виждате отдалеч? Отдалеч дупката изглежда като черно петно. Значи всяко нещо, което не се осветява, изглежда черно, тъмно.
И обратно: ако върху черно
платно
направите дупка и я осветите, тя ще изглежда като светло, бяло петно.
На какво може да се уподоби бялата площ? Старите схоластици са уподобявали човешкия ум на бяла хартия, върху която може да се пише. Сега, ще разгледаме качествата и проявата на волята. Волята се проявява в три света: в умствения, в сърдечния, т.е. в света на чувствата и желанията, или в астралния свят, и във физическия свят.
към втори вариант >>
27.
Двете посоки
,
МОК
, София, 5.4.1922г.,
Ако гледате само плана и наброските, които художникът е нахвърлил върху
платното
, вие ще се смеете и ще кажете: „Това е детинска работа"; но когато видите същата картина завършена, вие ще кажете: „Отлична картина!
(втори вариант)
Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш, а това, че си лош човек, е качулка, без която може да мине; ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка. Ученикът на окултната школа трябва да работи, без да очаква похвали. Ако от една страна го хвалят, а от друга го укоряват, това с нищо няма да му помогне - укорите и похвалите са за децата, за тях те са на мястото си. Кога се хвалят и укоряват учениците? По въпроса за похвалите и укорите аз имам строго определена мисъл, тя е следната: човек няма право да дава мнението си за една картина, докато не е завършена.
Ако гледате само плана и наброските, които художникът е нахвърлил върху
платното
, вие ще се смеете и ще кажете: „Това е детинска работа"; но когато видите същата картина завършена, вие ще кажете: „Отлична картина!
" - значи за една и съща картина ще имате две различни мнения. Ето защо човек трябва да има търпение, да чака картината да се завърши и тогава да дава мнението си. Не давайте мнението си за когото и да е, преди той да е завършил работата си - това значи да не критикувате никого. В правата човешка реч, в правата мисъл критиката е изключена. Питам с кои думи е започнал човешкият език.
към втори вариант >>
28.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
А ние, щом направим някоя погрешка, казваме: „Тегли
платното
на лъжата отгоре“.
Който се труди, може. Да бъде животът ни съвършен, това е смисълът на нашето съществуване. Съвършени бъдете! Ама ние постоянно, като видим погрешките на хората, казваме: „Ти сгреши“. Не, не, спри се, когато направиш първата грешка, кажи на себе си, ако ти е името Стоян, кажи: „Стояне, ти и аз сме братя, заедно си свързахме живота, в съдружие живеем“ – на себе си тъй говори, – „Тъй както вървиш, нашата работа на добре няма да излезе“.
А ние, щом направим някоя погрешка, казваме: „Тегли
платното
на лъжата отгоре“.
Така създаваме най-благочестивите хора. И най-лъжливите хора са най-благочестиви в този свят. Ония хора, които най-много лъжат, най-много говорят за истината. Но в този смисъл човек, когато говори, трябва съзнанието му да присъства, понеже не сте само вие, които ме слушате. Моята мисъл и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да вървят или в хармония, или в дисхармония с нея, могат да вървят или към Бога, или вънка от Бога, и следователно можем да образуваме два процеса: единият процес, който разрушава, а другият, който гради.
към беседата >>
29.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
Защото каква полза, ако вземете едно
платно
и само го свивате и развивате?
Когато вие искате да изкажете вашите чувства на някой ваш приятел, и ако той е сляп, как ще му изкажете чувствата си? За да ги изразите, ще го стиснете с ръцете си и колкото повече го стискате, толкова повече ще ви разбере. Може ръцете ви да са топлички или студени, тогава онзи, когото стискате, ще получи две идеи: ако ръцете ви са топли, ще си състави една идея, а ако ръцете ви са студени, друга. Сега нещата не само трябва да се създадат, но и да се поддържат. Животът трябва да се развива.
Защото каква полза, ако вземете едно
платно
и само го свивате и развивате?
В туй развитие има друг, по-дълбок смисъл. В какво трябва да се развива и очисти човек? Вземете в практическия живот: да кажем, че вие сте много интелигентен човек, но нямате самообладание. И влезе един малък трън в крака ви – ако вие ходите бос, – дето стъпите, не можете да гледате природата: щом стъпите с крака, този трън се налага и върху ума, и върху сърцето, и всичкото ви внимание е насочено в този трън. Някой ще каже: „Ще мине“.
към беседата >>
30.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 25.6.1922г.,
Той е почнал чрез тия бои да използва идеите на своето
платно
.
Сега да обясня моята мисъл. Представете си, че влизате в една текстилна фабрика, дето се приготвят бои: червени, сини, жълти и т.н., опаковат ги, могат да ги турят в шишета, или могат да ги опаковат във вид на прах, в пакет, като ги стриват. Да кажем, вие изучавате тия бои как се образуват във фабриката, знаете техния състав, как се опаковат и спирате там вашето знание. Питам: Какво сте научили от тези бои? Но някой художник, като знае тия бои, ще създаде един отличен образ, или някой пейзаж от природата.
Той е почнал чрез тия бои да използва идеите на своето
платно
.
Сега и стомахът е една фабрика, дето се приготвят онези материали, в които Духът може да прояви своята интелигентност и да вложи нещо разумно в хората. То има смисъл само така. От тия материали Духът може да създаде нещо възвишено. И какво трябва да създаде Духът? Духът трябва да създаде, на първо място, формите на Любовта.
към беседата >>
31.
Никаква лъжа
,
ООК
, София, 5.11.1922г.,
Една сестра отива при един търговец евреин, отваря кредит, взима
платно
да си правят сестрите рокли.
Аз искам да имате опитности. Ще имате, но кога? Първото нещо: никаква лъжа! Сега ще ви приведа един факт. Тук преди събора тази година ще ви изясня какво направиха някои ученици от класа, то не е за упрек, взимам го само за изяснение.
Една сестра отива при един търговец евреин, отваря кредит, взима
платно
да си правят сестрите рокли.
Той, човекът, дава. „Кои сте вие? “ – „От Бялото Братство“ – за Господа живеят. Правят дрехи, това-онова без сметка. Взимали топове от плата, чорапи, ширити, това-онова, набрали се 3 хиляди лева нещо.
към беседата >>
32.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
Аз не се интересувам и от сенките, които художникът хвърля на своето
платно
.
– Какво се иска от човека? – Да се пробуди неговото съзнание. Като говоря така, мнозина мислят, че имам някаква задна цел. Те се заблуждават. Аз не се интересувам от това, което хората вършат.
Аз не се интересувам и от сенките, които художникът хвърля на своето
платно
.
– Защо са тези сенки? – За да се даде по-голям ефект на живота. Сенките не са истинският живот. Значи, първата задача на всички е да намерите онази дума, с която е назован Бог. Тя е думата, с която любовта се изявява на хората.
към беседата >>
33.
Педагогическа лекция
,
МОК
, София, 7.3.1923г.,
Ако иска да рисува, ученикът ще вземе
платно
, четки, бои и ще започне да се упражнява.
Учениците му обаче никога повече не го видели – заедно със скъпоценните камъни и огърлици и учителят изчезнал. Това не е учител, нито учителстване. Не е учител този, който дава само физически знания на учениците си. Ученикът сам може да добие физически знания. Как? Чрез опити.
Ако иска да рисува, ученикът ще вземе
платно
, четки, бои и ще започне да се упражнява.
Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен. Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява.
към беседата >>
Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите,
платното
, картината могат да се видят, да се пипат.
Ученикът сам може да добие физически знания. Как? Чрез опити. Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява. Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен.
Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите,
платното
, картината могат да се видят, да се пипат.
Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа. Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата. След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата.
към беседата >>
Четките,
платното
, боите - всичко туй може да видите, попипате.
(втори вариант)
По какво се отличават? По какво се отличава единицата? Имате художник. Рисуването вземете или рисуването с маслени бои. То е едно изкуство, което спада към физическия свят.
Четките,
платното
, боите - всичко туй може да видите, попипате.
Дълго време след като работил този художник, в него се ражда отвращение. Той хвърля четките, хвърля боите, напуска стаята си - ден-два, седмица не иска да рисува. Ако е и някой музикант, той знае да свири, за да се избави от туй състояние, той ще вземе цигулката, ще влезе във втория свят, ще започне да свири, защото други енергии са се набрали у него, които са положителни във втория свят. По какво се отличава свиренето? Свиренето не може да го пипаш.
към втори вариант >>
34.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
Четката,
платното
, боите, всичко туй го виждаш и пипаш.
Имате ли тази благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно. Ето какво се крие в човешката мисъл. Аз намирам в проявлението на човешката мисъл три фази и ги определям по следния начин. Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване. Аз го слагам към материалните науки.
Четката,
платното
, боите, всичко туй го виждаш и пипаш.
Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш. Всеки рисувач е имал тази опитност. След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече. Какво прави после? Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири.
към беседата >>
35.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Четкитѣ сѫ нещо, което вие може да попипате, боитѣ той ги размазва,
платното
може да пипате.
Ние ви проповѣдваме една философия, една мѫдрость, едно Божествено учение, обосновано на опитъ въ три свѣта. Физически опити, психологически опити, защото опити има не само съ пипане, има разни начини на изслѣдване на нещата. По три начина трѣбва да се разбира свѣта. Азъ ще ви привѣда единъ примѣръ, азъ съмъ го привѣждалъ, той е слѣдующиятъ: Какъ е основанъ физическия свѣтъ? Вземете изкуството, художеството, рисуване съ мазни бои, художникъ, артистъ.
Четкитѣ сѫ нещо, което вие може да попипате, боитѣ той ги размазва,
платното
може да пипате.
Седи и мисли, взима си четката, разредява боитѣ и почва да цапа, день-два. Туй го наричатъ изкуство, гениалность на художника, но той художника разбира каква е гениалностьта на това художество, и той знае, че никаква гениалность нѣма, въ туй мацане. Слѣдъ като работи, три, четири седмици, той се уморява и най-послѣ тия бои вѫтрѣ въ неговото обоняние произвѣждатъ такава реакция, че нему се отщява да работи, казва: Не искамъ да се занимавамъ. Започва да ходи. Може да е твоя портретъ, казвашъ: „Искамъ да нарисувашъ портрета ми, менъ ми трѣбва“.
към беседата >>
Той цапа на
платното
, замазва боите и сам се възхищава, мисли, че е гениален.
(втори вариант)
Има разни опити. Според мене, едно учение може да се проповядва главно по три начина, т.е. в три различни свята. Художникът взима четката и започва да рисува. Дадена му е поръчка да нарисува един портрет.
Той цапа на
платното
, замазва боите и сам се възхищава, мисли, че е гениален.
Който гледа отвън, не вижда никаква гениалност. – Защо? – Той вижда само цапането, не схваща идеята и замаха на художника. Като дойде до едно място, художникът се отегчава, иска да смени работата си. Понеже знае да свири, той взима цигулката си и започва да свири.
към втори вариант >>
36.
Четирите съзнания
,
МОК
, София, 25.4.1923г.,
Съзнанието представлява
платното
, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва.
То няма нищо общо с човешкия живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието; самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина човешкият живот е по-близо до ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните.
Съзнанието представлява
платното
, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва.
Сега ще приведа един стар окултен разказ, който никога досега не е изяснен. Хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник — Бар-Един-Бу. Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи платно за картината си. Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде платно за голямата картина, с условие като я продаде, да му плати платното. Тъкачът се съгласил, отрязал колкото платно било нужно, но си помислил: Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него.
към беседата >>
Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи
платно
за картината си.
Подсъзнанието ражда съзнанието; самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина човешкият живот е по-близо до ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва. Сега ще приведа един стар окултен разказ, който никога досега не е изяснен. Хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник — Бар-Един-Бу.
Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи
платно
за картината си.
Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде платно за голямата картина, с условие като я продаде, да му плати платното. Тъкачът се съгласил, отрязал колкото платно било нужно, но си помислил: Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него. Художникът взел платното, благодарил и започнал да мисли откъде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нямал пари да купи тия работи. Отишъл в един магазин, в който продавали тия неща, и се помолил да му дадат необходимите четки и бои за нарисуване на картината на изгряващото слънце, с условие след продаването й да плати дълга си. Господарят на магазина му дал нужните неща, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема.
към беседата >>
Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде
платно
за голямата картина, с условие като я продаде, да му плати
платното
.
Наистина човешкият живот е по-близо до ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва. Сега ще приведа един стар окултен разказ, който никога досега не е изяснен. Хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник — Бар-Един-Бу. Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи платно за картината си.
Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде
платно
за голямата картина, с условие като я продаде, да му плати
платното
.
Тъкачът се съгласил, отрязал колкото платно било нужно, но си помислил: Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него. Художникът взел платното, благодарил и започнал да мисли откъде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нямал пари да купи тия работи. Отишъл в един магазин, в който продавали тия неща, и се помолил да му дадат необходимите четки и бои за нарисуване на картината на изгряващото слънце, с условие след продаването й да плати дълга си. Господарят на магазина му дал нужните неща, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема. Художникът се нуждаел още и от рамка за картината си, затова отишъл в един магазин за рамки и казал на господаря: Моля, услужете ми с една рамка.
към беседата >>
Тъкачът се съгласил, отрязал колкото
платно
било нужно, но си помислил: Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него.
Съзнанието представлява платното, върху което природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва. Сега ще приведа един стар окултен разказ, който никога досега не е изяснен. Хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник — Бар-Един-Бу. Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи платно за картината си. Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде платно за голямата картина, с условие като я продаде, да му плати платното.
Тъкачът се съгласил, отрязал колкото
платно
било нужно, но си помислил: Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него.
Художникът взел платното, благодарил и започнал да мисли откъде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нямал пари да купи тия работи. Отишъл в един магазин, в който продавали тия неща, и се помолил да му дадат необходимите четки и бои за нарисуване на картината на изгряващото слънце, с условие след продаването й да плати дълга си. Господарят на магазина му дал нужните неща, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема. Художникът се нуждаел още и от рамка за картината си, затова отишъл в един магазин за рамки и казал на господаря: Моля, услужете ми с една рамка. Беден съм, нямам пари да я купя; искам да нарисувам една картина.
към беседата >>
Художникът взел
платното
, благодарил и започнал да мисли откъде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нямал пари да купи тия работи.
Сега ще приведа един стар окултен разказ, който никога досега не е изяснен. Хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник — Бар-Един-Бу. Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото слънце, но нямал пари да купи платно за картината си. Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде платно за голямата картина, с условие като я продаде, да му плати платното. Тъкачът се съгласил, отрязал колкото платно било нужно, но си помислил: Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него.
Художникът взел
платното
, благодарил и започнал да мисли откъде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нямал пари да купи тия работи.
Отишъл в един магазин, в който продавали тия неща, и се помолил да му дадат необходимите четки и бои за нарисуване на картината на изгряващото слънце, с условие след продаването й да плати дълга си. Господарят на магазина му дал нужните неща, но си помислил: Като нарисува картината, аз ще я взема. Художникът се нуждаел още и от рамка за картината си, затова отишъл в един магазин за рамки и казал на господаря: Моля, услужете ми с една рамка. Беден съм, нямам пари да я купя; искам да нарисувам една картина. Като я продам, ще платя рамката.
към беседата >>
Тъкачът казал: Картината е моя, защото аз дадох
платното
.
Той съобщил, че е нарисувал картина на изгряващото слънце и я обявява за продан. Картината била изложена в дома на художника. Започнали да се стичат маса хора в дома на художника да видят картината и всички останали възхитени. Картината била много хубава. Първи се явили при художника тъкачът, търговецът на четки и бои и търговецът на рамки.
Тъкачът казал: Картината е моя, защото аз дадох
платното
.
На какво щеше да рисуваш, ако нямаше платно? Търговецът на четки и бои казал: Картината е моя, защото с какво щеше да рисуваш, ако нямаше четки и бои? Търговецът на рамки казал: Картината е моя, защото ти не би могъл да рисуваш на платно, ако то не беше опънато на рамка. На кого принадлежи картината? Ще кажете, че картината принадлежи на художника.
към беседата >>
На какво щеше да рисуваш, ако нямаше
платно
?
Картината била изложена в дома на художника. Започнали да се стичат маса хора в дома на художника да видят картината и всички останали възхитени. Картината била много хубава. Първи се явили при художника тъкачът, търговецът на четки и бои и търговецът на рамки. Тъкачът казал: Картината е моя, защото аз дадох платното.
На какво щеше да рисуваш, ако нямаше
платно
?
Търговецът на четки и бои казал: Картината е моя, защото с какво щеше да рисуваш, ако нямаше четки и бои? Търговецът на рамки казал: Картината е моя, защото ти не би могъл да рисуваш на платно, ако то не беше опънато на рамка. На кого принадлежи картината? Ще кажете, че картината принадлежи на художника. Какви доказателства има за това?
към беседата >>
Търговецът на рамки казал: Картината е моя, защото ти не би могъл да рисуваш на
платно
, ако то не беше опънато на рамка.
Картината била много хубава. Първи се явили при художника тъкачът, търговецът на четки и бои и търговецът на рамки. Тъкачът казал: Картината е моя, защото аз дадох платното. На какво щеше да рисуваш, ако нямаше платно? Търговецът на четки и бои казал: Картината е моя, защото с какво щеше да рисуваш, ако нямаше четки и бои?
Търговецът на рамки казал: Картината е моя, защото ти не би могъл да рисуваш на
платно
, ако то не беше опънато на рамка.
На кого принадлежи картината? Ще кажете, че картината принадлежи на художника. Какви доказателства има за това? Че платното е на тъкача, боите и четките — на първия търговец, а рамката — на втория търговец, доказателствата са налице. Къде са доказателствата, че картината е на художника?
към беседата >>
Че
платното
е на тъкача, боите и четките — на първия търговец, а рамката — на втория търговец, доказателствата са налице.
Търговецът на четки и бои казал: Картината е моя, защото с какво щеше да рисуваш, ако нямаше четки и бои? Търговецът на рамки казал: Картината е моя, защото ти не би могъл да рисуваш на платно, ако то не беше опънато на рамка. На кого принадлежи картината? Ще кажете, че картината принадлежи на художника. Какви доказателства има за това?
Че
платното
е на тъкача, боите и четките — на първия търговец, а рамката — на втория търговец, доказателствата са налице.
Къде са доказателствата, че картината е на художника? Ще кажете, че доказателствата, които са в полза на художника, са в изработката, в идеята, която той е вложил. Най-после, завежда се дело на кого принадлежи картината. Ищците имат на лице нещо: един — платното, вторият — четките и боите, третият — рамката. Какво има налице художникът?
към беседата >>
Ищците имат на лице нещо: един —
платното
, вторият — четките и боите, третият — рамката.
Какви доказателства има за това? Че платното е на тъкача, боите и четките — на първия търговец, а рамката — на втория търговец, доказателствата са налице. Къде са доказателствата, че картината е на художника? Ще кажете, че доказателствата, които са в полза на художника, са в изработката, в идеята, която той е вложил. Най-после, завежда се дело на кого принадлежи картината.
Ищците имат на лице нещо: един —
платното
, вторият — четките и боите, третият — рамката.
Какво има налице художникът? — Нищо. Значи самата реалност не е налице, тя отсъства. Платното доказва ли, че картината е на художника? — Не доказва.
към беседата >>
Платното
доказва ли, че картината е на художника?
Най-после, завежда се дело на кого принадлежи картината. Ищците имат на лице нещо: един — платното, вторият — четките и боите, третият — рамката. Какво има налице художникът? — Нищо. Значи самата реалност не е налице, тя отсъства.
Платното
доказва ли, че картината е на художника?
— Не доказва. Рамката доказва ли, че картината е на художника? — И тя не доказва. Само боите доказват донякъде, че художникът ги е турил на платното в този ред, в какъвто ги виждаме. Обаче това доказателство е косвено само.
към беседата >>
Само боите доказват донякъде, че художникът ги е турил на
платното
в този ред, в какъвто ги виждаме.
Значи самата реалност не е налице, тя отсъства. Платното доказва ли, че картината е на художника? — Не доказва. Рамката доказва ли, че картината е на художника? — И тя не доказва.
Само боите доказват донякъде, че художникът ги е турил на
платното
в този ред, в какъвто ги виждаме.
Обаче това доказателство е косвено само. Питам: Може ли картината да принадлежи само на един човек? Не може. Следователно тъкачът има право да вземе платното. Първият търговец има право да вземе четките и боите, а вторият търговец — само рамката.
към беседата >>
Следователно тъкачът има право да вземе
платното
.
— И тя не доказва. Само боите доказват донякъде, че художникът ги е турил на платното в този ред, в какъвто ги виждаме. Обаче това доказателство е косвено само. Питам: Може ли картината да принадлежи само на един човек? Не може.
Следователно тъкачът има право да вземе
платното
.
Първият търговец има право да вземе четките и боите, а вторият търговец — само рамката. Представете си, че тъкачът иска платното си чисто. Може ли да му се върне такова? Или ако първият търговец иска боите да му се върнат назад, може ли да стане това? Може ли да се върне рамката на втория търговец?
към беседата >>
Представете си, че тъкачът иска
платното
си чисто.
Обаче това доказателство е косвено само. Питам: Може ли картината да принадлежи само на един човек? Не може. Следователно тъкачът има право да вземе платното. Първият търговец има право да вземе четките и боите, а вторият търговец — само рамката.
Представете си, че тъкачът иска
платното
си чисто.
Може ли да му се върне такова? Или ако първият търговец иска боите да му се върнат назад, може ли да стане това? Може ли да се върне рамката на втория търговец? Сега да преведем какво означават платното, боите и рамката в живота. Рамката представя физическото тяло на човека; платното представя сърцето на човека, а четките и боите — неговия ум.
към беседата >>
Сега да преведем какво означават
платното
, боите и рамката в живота.
Първият търговец има право да вземе четките и боите, а вторият търговец — само рамката. Представете си, че тъкачът иска платното си чисто. Може ли да му се върне такова? Или ако първият търговец иска боите да му се върнат назад, може ли да стане това? Може ли да се върне рамката на втория търговец?
Сега да преведем какво означават
платното
, боите и рамката в живота.
Рамката представя физическото тяло на човека; платното представя сърцето на човека, а четките и боите — неговия ум. Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и платното, и боите, и рамката й, но реалното не виждате. Следователно реално е това, което не се вижда. Реалността всякога остава невидима. Това, което художникът е вложил, е невидимо.
към беседата >>
Рамката представя физическото тяло на човека;
платното
представя сърцето на човека, а четките и боите — неговия ум.
Представете си, че тъкачът иска платното си чисто. Може ли да му се върне такова? Или ако първият търговец иска боите да му се върнат назад, може ли да стане това? Може ли да се върне рамката на втория търговец? Сега да преведем какво означават платното, боите и рамката в живота.
Рамката представя физическото тяло на човека;
платното
представя сърцето на човека, а четките и боите — неговия ум.
Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и платното, и боите, и рамката й, но реалното не виждате. Следователно реално е това, което не се вижда. Реалността всякога остава невидима. Това, което художникът е вложил, е невидимо. Това е идеята.
към беседата >>
Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и
платното
, и боите, и рамката й, но реалното не виждате.
Може ли да му се върне такова? Или ако първият търговец иска боите да му се върнат назад, може ли да стане това? Може ли да се върне рамката на втория търговец? Сега да преведем какво означават платното, боите и рамката в живота. Рамката представя физическото тяло на човека; платното представя сърцето на човека, а четките и боите — неговия ум.
Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и
платното
, и боите, и рамката й, но реалното не виждате.
Следователно реално е това, което не се вижда. Реалността всякога остава невидима. Това, което художникът е вложил, е невидимо. Това е идеята. Само онзи може да види и разбере идеята на художника, който може да се свърже с неговия ум.
към беседата >>
Платното
, боите, четките, рамката не са негови.
Какво ще разбере мухата, птицата или кучето от една гениална картина? — Нищо няма да разбере. Сега как ще решите вие въпроса: на кого се пада картината? Кой има най-голямо право върху картината: художникът, тъкачът, първият или вторият търговец? Кое дава право на художника сам да продава картината си?
Платното
, боите, четките, рамката не са негови.
Като са услужили на художника с нещо, тъкачът, както и двамата търговци са казали в себе си, че щом художникът нарисува картината, всеки от тях ще я вземе за себе си. След всичко това художникът, който нарисувал картината, казва, че тя е негова. Сега оставям този разказ да мислите върху него, вие да го разрешите. Тази присъда може да се разреши по четири различни начина. Разрешението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието.
към беседата >>
Бар-Един-Бу е художникът, който разполага с четирите реални неща:
платното
, боите, четките, рамката и картината.
Като са услужили на художника с нещо, тъкачът, както и двамата търговци са казали в себе си, че щом художникът нарисува картината, всеки от тях ще я вземе за себе си. След всичко това художникът, който нарисувал картината, казва, че тя е негова. Сега оставям този разказ да мислите върху него, вие да го разрешите. Тази присъда може да се разреши по четири различни начина. Разрешението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието.
Бар-Един-Бу е художникът, който разполага с четирите реални неща:
платното
, боите, четките, рамката и картината.
Всеки, който е услужил с нещо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче вие казвате, че картината е на художника. Това е пристрастие. Нима тъкачът няма никакъв дял в картината? И той се е трудил, работил докато изтъче платното.
към беседата >>
И той се е трудил, работил докато изтъче
платното
.
Бар-Един-Бу е художникът, който разполага с четирите реални неща: платното, боите, четките, рамката и картината. Всеки, който е услужил с нещо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче вие казвате, че картината е на художника. Това е пристрастие. Нима тъкачът няма никакъв дял в картината?
И той се е трудил, работил докато изтъче
платното
.
Бояджията, който е правил боите, също е употребил труд, работа. Онзи, който е правил рамките, и той се е трудил. Той е ходил по горите да търси подходящи дървета за рамки. Ако сравните труда на художника с този на тъкача и на търговците, които са му услужили, ще видите, че художникът е употребил най-малко физически труд. Неговият труд е повече идеен, отколкото физически.
към беседата >>
37.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
За да нарисува картината, първо, той се нуждаел от
платно
, но нямал пари да си купи.
Обаче това не е съществено, а механическо решение на въпроса. Преди хиляди години в Египет живял един знаменит художник, крайно беден човек, на име Бар-Един-Бу. Един ден, като се разхождал в гората, срещнал царската дъщеря Изис-Шемриха, една от най-благородните моми в Египет. Той се влюбил в нея и решил да нарисува картината на изгряващото слънце, която да подари на царската дъщеря. По това време египтяните се кланяли на слънцето.
За да нарисува картината, първо, той се нуждаел от
платно
, но нямал пари да си купи.
За тази цел той отишъл при един виден тъкач на платна и му казал: „Моля ти се, можеш ли да ми услужиш с едно голямо платно, да нарисувам изгряващото слънце? Като забогатея, ще ти го платя“. Тъкачът се казвал Зеен-Бу. Той си помислил малко и дал платно на художника, като решил в себе си, щом картината бъде готова, пръв той ще я пожелае. Художникът благодарил, взел платното и си отишъл.
към беседата >>
За тази цел той отишъл при един виден тъкач на платна и му казал: „Моля ти се, можеш ли да ми услужиш с едно голямо
платно
, да нарисувам изгряващото слънце?
Преди хиляди години в Египет живял един знаменит художник, крайно беден човек, на име Бар-Един-Бу. Един ден, като се разхождал в гората, срещнал царската дъщеря Изис-Шемриха, една от най-благородните моми в Египет. Той се влюбил в нея и решил да нарисува картината на изгряващото слънце, която да подари на царската дъщеря. По това време египтяните се кланяли на слънцето. За да нарисува картината, първо, той се нуждаел от платно, но нямал пари да си купи.
За тази цел той отишъл при един виден тъкач на платна и му казал: „Моля ти се, можеш ли да ми услужиш с едно голямо
платно
, да нарисувам изгряващото слънце?
Като забогатея, ще ти го платя“. Тъкачът се казвал Зеен-Бу. Той си помислил малко и дал платно на художника, като решил в себе си, щом картината бъде готова, пръв той ще я пожелае. Художникът благодарил, взел платното и си отишъл. Нови мъчнотии се изпречили пред него – нямал четки и бои.
към беседата >>
Той си помислил малко и дал
платно
на художника, като решил в себе си, щом картината бъде готова, пръв той ще я пожелае.
По това време египтяните се кланяли на слънцето. За да нарисува картината, първо, той се нуждаел от платно, но нямал пари да си купи. За тази цел той отишъл при един виден тъкач на платна и му казал: „Моля ти се, можеш ли да ми услужиш с едно голямо платно, да нарисувам изгряващото слънце? Като забогатея, ще ти го платя“. Тъкачът се казвал Зеен-Бу.
Той си помислил малко и дал
платно
на художника, като решил в себе си, щом картината бъде готова, пръв той ще я пожелае.
Художникът благодарил, взел платното и си отишъл. Нови мъчнотии се изпречили пред него – нямал четки и бои. Отишъл при един голям производител на бои, по-хубави от сегашните, и му казал: „Имам желание да нарисувам картината на изгряващото слънце, но нямам четки и бои. Услужете ми да нарисувам картината си и като забогатея ще ви се отблагодаря“. Търговецът Меел-Ру си казал: „Ще му услужа, но картината ще бъде моя“.
към беседата >>
Художникът благодарил, взел
платното
и си отишъл.
За да нарисува картината, първо, той се нуждаел от платно, но нямал пари да си купи. За тази цел той отишъл при един виден тъкач на платна и му казал: „Моля ти се, можеш ли да ми услужиш с едно голямо платно, да нарисувам изгряващото слънце? Като забогатея, ще ти го платя“. Тъкачът се казвал Зеен-Бу. Той си помислил малко и дал платно на художника, като решил в себе си, щом картината бъде готова, пръв той ще я пожелае.
Художникът благодарил, взел
платното
и си отишъл.
Нови мъчнотии се изпречили пред него – нямал четки и бои. Отишъл при един голям производител на бои, по-хубави от сегашните, и му казал: „Имам желание да нарисувам картината на изгряващото слънце, но нямам четки и бои. Услужете ми да нарисувам картината си и като забогатея ще ви се отблагодаря“. Търговецът Меел-Ру си казал: „Ще му услужа, но картината ще бъде моя“. Художникът, доволен, че си набавил всичко, започнал да се приготвя за работа, но почувствал нужда още от едно нещо – рамка за платното.
към беседата >>
Художникът, доволен, че си набавил всичко, започнал да се приготвя за работа, но почувствал нужда още от едно нещо – рамка за
платното
.
Художникът благодарил, взел платното и си отишъл. Нови мъчнотии се изпречили пред него – нямал четки и бои. Отишъл при един голям производител на бои, по-хубави от сегашните, и му казал: „Имам желание да нарисувам картината на изгряващото слънце, но нямам четки и бои. Услужете ми да нарисувам картината си и като забогатея ще ви се отблагодаря“. Търговецът Меел-Ру си казал: „Ще му услужа, но картината ще бъде моя“.
Художникът, доволен, че си набавил всичко, започнал да се приготвя за работа, но почувствал нужда още от едно нещо – рамка за
платното
.
Отишъл при търговеца Будра-Ху, на когото казал: „Моля те да ми услужиш с една хубава рамка за картината на изгряващото слънце. Като я нарисувам, ще ти благодаря за услугата“. Търговецът му услужил, но и той, като другите търговци, си казал: „Картината ще бъде моя“. Като се снабдил с необходимите неща, художникът се предал с любов и увлечение на работата си и след известно време картината била готова. Из целия Египет се разчуло, че знаменитият художник Бар-Един-Бу нарисувал така хубаво картината на изгряващото слънце, както никой друг художник до това време.
към беседата >>
Пръв тъкачът се явил пред художника и му казал: „Картината е моя, защото аз дадох
платното
“.
Отишъл при търговеца Будра-Ху, на когото казал: „Моля те да ми услужиш с една хубава рамка за картината на изгряващото слънце. Като я нарисувам, ще ти благодаря за услугата“. Търговецът му услужил, но и той, като другите търговци, си казал: „Картината ще бъде моя“. Като се снабдил с необходимите неща, художникът се предал с любов и увлечение на работата си и след известно време картината била готова. Из целия Египет се разчуло, че знаменитият художник Бар-Един-Бу нарисувал така хубаво картината на изгряващото слънце, както никой друг художник до това време.
Пръв тъкачът се явил пред художника и му казал: „Картината е моя, защото аз дадох
платното
“.
Факт, платното е на тъкача – веществено доказателство. След него дошъл търговецът на бои и четки, да иска картината. – „Моя е картината – казал той – Боите и четките, с които си рисувал, са мои.“ Най-после дошъл търговецът на рамки и казал: „Картината е моя. Аз сам направих рамката с това именно условие“. Художникът се намерил в чудо как да разреши въпроса.
към беседата >>
Факт,
платното
е на тъкача – веществено доказателство.
Като я нарисувам, ще ти благодаря за услугата“. Търговецът му услужил, но и той, като другите търговци, си казал: „Картината ще бъде моя“. Като се снабдил с необходимите неща, художникът се предал с любов и увлечение на работата си и след известно време картината била готова. Из целия Египет се разчуло, че знаменитият художник Бар-Един-Бу нарисувал така хубаво картината на изгряващото слънце, както никой друг художник до това време. Пръв тъкачът се явил пред художника и му казал: „Картината е моя, защото аз дадох платното“.
Факт,
платното
е на тъкача – веществено доказателство.
След него дошъл търговецът на бои и четки, да иска картината. – „Моя е картината – казал той – Боите и четките, с които си рисувал, са мои.“ Най-после дошъл търговецът на рамки и казал: „Картината е моя. Аз сам направих рамката с това именно условие“. Художникът се намерил в чудо как да разреши въпроса. Всеки има право на картината; всеки има веществени доказателства.
към беседата >>
В
платното
ли?
Всеки има право на картината; всеки има веществени доказателства. Кое е вещественото доказателство на художника? Четирима души искат картината. На кого всъщност принадлежи тя? Питам: Де е животът?
В
платното
ли?
– Не е в платното. То е условие. – В четките и боите ли е животът? – И в тях не е. Те са само условие.
към беседата >>
– Не е в
платното
.
Кое е вещественото доказателство на художника? Четирима души искат картината. На кого всъщност принадлежи тя? Питам: Де е животът? В платното ли?
– Не е в
платното
.
То е условие. – В четките и боите ли е животът? – И в тях не е. Те са само условие. – В рамката ли е животът?
към беседата >>
Платното
е ням, пасивен свидетел за работата на художника.
Те са само условие. – В рамката ли е животът? – И там не е. Тя е само условие. Как ще докажете, че художникът е взел участие в картината?
Платното
е ням, пасивен свидетел за работата на художника.
Четките, боите и рамката също са пасивни свидетели, единственото доказателство за участието на художника в картината е фактът, че боите са върху платното, а не в кутия, както търговецът ги е дал. Те са поставени в известно съчетание – това е работата на художника. Картината „Изгряващото слънце“ била поставена в един от големите салони на Египет, осветявана по особен начин с електрическа светлина, да я гледат всички и да се учудват на ефекта, който давала светлината. Ето защо явил се и пети претендент на картината, на име Озирис. Той казал: „Ако не бях аз да осветя картината, тя щеше да остане невидяна от никого в един от тъмните ъгли на бедната стая на художника“.
към беседата >>
Четките, боите и рамката също са пасивни свидетели, единственото доказателство за участието на художника в картината е фактът, че боите са върху
платното
, а не в кутия, както търговецът ги е дал.
– В рамката ли е животът? – И там не е. Тя е само условие. Как ще докажете, че художникът е взел участие в картината? Платното е ням, пасивен свидетел за работата на художника.
Четките, боите и рамката също са пасивни свидетели, единственото доказателство за участието на художника в картината е фактът, че боите са върху
платното
, а не в кутия, както търговецът ги е дал.
Те са поставени в известно съчетание – това е работата на художника. Картината „Изгряващото слънце“ била поставена в един от големите салони на Египет, осветявана по особен начин с електрическа светлина, да я гледат всички и да се учудват на ефекта, който давала светлината. Ето защо явил се и пети претендент на картината, на име Озирис. Той казал: „Ако не бях аз да осветя картината, тя щеше да остане невидяна от никого в един от тъмните ъгли на бедната стая на художника“. Всеки казва, че ако той не е бил, картината нямало да съществува.
към беседата >>
Вие сте художникът, който рисува живота на
платно
.
Тъкачът, бояджията, рамкаджията и този, който осветява салона, са поданици на фараона. Всичко, което се произвежда в царството му, е негово. То принадлежи на него и на царската дъщеря – Изис-Шемриха. Сега и вие седите и казвате: „Животът е наш“. – Не е ваш животът.
Вие сте художникът, който рисува живота на
платно
.
– Що е платното? – Човешкото сърце. – Що са боите? – Човешкият ум. – Що е рамката?
към беседата >>
– Що е
платното
?
Всичко, което се произвежда в царството му, е негово. То принадлежи на него и на царската дъщеря – Изис-Шемриха. Сега и вие седите и казвате: „Животът е наш“. – Не е ваш животът. Вие сте художникът, който рисува живота на платно.
– Що е
платното
?
– Човешкото сърце. – Що са боите? – Човешкият ум. – Що е рамката? – Човешкото тяло.
към беседата >>
38.
Движение на разумните сили
,
МОК
, София, 9.5.1923г.,
Ако не прилагате мислите, идеите си, ще мязате на човек, който иска да рисува: за тази цел той си купил четки, бои,
платно
и се готви да започне работата си.
Не е така. Не всяка мисъл, която минава през главата на човека, е Божествена. Вие трябва да изучавате мислите си, да дойдете до положение да различавате кои са Божествени и кои човешки. В човешките мисли има грешки, в Божествените – няма. Като анализирате мислите си, ще се стремите да ги прилагате.
Ако не прилагате мислите, идеите си, ще мязате на човек, който иска да рисува: за тази цел той си купил четки, бои,
платно
и се готви да започне работата си.
На всички разправя, че има идея, че е готов да рисува, но още не започва да работи. Следователно идеите имат смисъл само когато се прилагат в Живота. Казва някой, че иска да бъде добър; това е неприложена идея. Какво значи да бъде човек добър? Друг пък казва, че иска да бъде кротък – това е друга неприложена идея.
към беседата >>
Например, нарисувате една картина на
платно
; тази картина е поставена на плоскост, значи тя се простира в света на второто измерение.
Главата обаче много приема и всякога ненаситена остава – колкото и да ѝ се дава, тя още иска. И тъй, когато живее в мисълта си, човек се движи в пространството; когато живее в сърцето си, той се движи във времето, в съдържанието на нещата. Как разглеждат съвременните философи понятията за време и пространство – като реалност или като относителност? Някои казват, че нещата съществуват извън времето и пространството. Това значи, че нещата съществуват извън света на трите измерения.
Например, нарисувате една картина на
платно
; тази картина е поставена на плоскост, значи тя се простира в света на второто измерение.
Обаче същата картина може да се извае, да се изработи като статуя, да се представи в света на третото измерение. Най-после същата картина може да се представи извън трите измерения – да се нарисува в мисълта. Това наричат философите състояние извън времето и пространството. Какво представлява тогава кръгът? Кръгът не представя цяла идея, но малка, микроскопическа част от цялата идея, от реалността.
към беседата >>
39.
Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите
,
НБ
, София, 10.6.1923г.,
И след като си изтъкат
платното
, казват: „Ритаме ти кросното.“ И окултната школа има такива ученици.
(втори вариант)
Не, тази змия е направила отрова от този слънчев лъч и е готова да вземе жертвата си. По същия закон, ако любовта дойде в едно неподготвено сърце, туй сърце ще излее отрова, то е готово да изяде всички. Туй опитват хората от хиляди години. Следователно ние не търсим онзи наш роднина от любов. Не, ние го търсим от користолюбив, да вземем нещо.
И след като си изтъкат
платното
, казват: „Ритаме ти кросното.“ И окултната школа има такива ученици.
Христос имаше осемдесет и двама ученици и един ден по едно съвпадение им казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен.“ И всички изведнъж казаха: „Ние мислим, че тоя учител е от Бога, а той не е на себе си. Ние не можем да го следваме.“ И седемдесет души се отделиха от него. Не е този учителят. Останаха само дванадесет ученици и той ги попита: „Вие искате ли да се отделите? “ „Не – казват.
към втори вариант >>
40.
Високият идеал
,
ООК
, София, 11.9.1923г.,
Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото
платно
– тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал.
Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него. Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира. Сега ще ви говоря за един идеал. Ако една жена шие риза на мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена!
Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото
платно
– тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал.
Мъжът отива да купи плат за своята жена. Не да вземе една басма и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж. Той трябва да преброди целия град и да купи най-хубавия плат, да няма подобен на него. Това е идеал в него! Него ден Природата записва за жената и за мъжа, че те са направили най-добрия избор.
към беседата >>
Жена, която има висок идеал в себе си, когато реши да ушие една риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, но да намери
платно
- било то памучно, ленено или копринено, но най-хубавото, и като ушие ризата, да каже: "Уших нещо на мъжа си по високия идеал." В това тя трябва да вложи всичкото си изкуство.
(втори вариант)
Няма защо Господ да е до- волен от твоите обуща. Ако има от някого да е доволен, тоВа ще бъде ваксаджията, който още при излизане от дома си е казал: "Който пръв дойде при мене днес, аз ще му лъсна обущата много хубаво, както никога досега не съм лъскал." Който отиде при тоя ваксаджия, той възприема идеята му и мисли, че Бог ще се заинтересува от неговите обуща. Бог се интересува от ваксаджията, защото този човек има идея, той служи на високия идеал. Сега ви говоря като на хора с висок идеал, да знаете как да постъпвате във всички случаи на вашия живот. Ако някоя жена иска да ушие една риза на мъжа си и купи какъв и да е плат и я мине отгоре-отгоре само, тя не е жена с висок идеал.
Жена, която има висок идеал в себе си, когато реши да ушие една риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, но да намери
платно
- било то памучно, ленено или копринено, но най-хубавото, и като ушие ризата, да каже: "Уших нещо на мъжа си по високия идеал." В това тя трябва да вложи всичкото си изкуство.
Мъжът отива да купи някакъв плат за своята жена. И той трябва да постъпи по високия идеал. Рече ли да й купи евтина, проста материя, колкото да я позалъже, той не е мъж с висок идеал. Този мъж трябва да обиколи всички магазини в града, но да купи такъв плат, подобен на който да не се намери. Такъв трябва да бъде и неговият идеал.
към втори вариант >>
41.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
“ Ще служат
безплатно
, безкористно.
Казвате: „Ами какво да правим тогава с военните? “ Те ще защитават, ще турят ред и порядък в света. „Какво да правят съдиите? “ Ще отсъждат истината. „Какво да правят свещениците?
“ Ще служат
безплатно
, безкористно.
„Ами какво да правят със своите деца? “ Чудно нещо. Питам, ами какво става с децата на птичките, като измътят? Една птичка, като излюпи своите пиленца, и те хвръкват. Осигуряват ли ги?
към беседата >>
42.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Да се развивате като едно
платно
, което е изтъкано и навито.
Не е това положението, което определя отношенията ми. Пита някой: „Каква е задачата на един ученик? “ Казвате: „Знанието.“ – Ами защо ви е знание? – „Да се развиваме.“ – Защо трябва да се развивате? Аз вземам думата развиване в буквален смисъл.
Да се развивате като едно
платно
, което е изтъкано и навито.
Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля. Развивам го, но какво показва това развиване? – Пера го, за да стане по-бяло. А вечерта го намотая и го нося вкъщи. Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля.
към беседата >>
Хубаво, аз взема туй
платно
, ида на реката и го беля.
Пита някой: „Каква е задачата на един ученик? “ Казвате: „Знанието.“ – Ами защо ви е знание? – „Да се развиваме.“ – Защо трябва да се развивате? Аз вземам думата развиване в буквален смисъл. Да се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито.
Хубаво, аз взема туй
платно
, ида на реката и го беля.
Развивам го, но какво показва това развиване? – Пера го, за да стане по-бяло. А вечерта го намотая и го нося вкъщи. Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля. Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване?
към беседата >>
Хубаво, но ако аз само развивам
платното
, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване?
Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля. Развивам го, но какво показва това развиване? – Пера го, за да стане по-бяло. А вечерта го намотая и го нося вкъщи. Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля.
Хубаво, но ако аз само развивам
платното
, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване?
Аз, който само развивам платното, нищо не печеля. То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло. Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно. Сега ето къде е сравнението. Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята?
към беседата >>
Аз, който само развивам
платното
, нищо не печеля.
Развивам го, но какво показва това развиване? – Пера го, за да стане по-бяло. А вечерта го намотая и го нося вкъщи. Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля. Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване?
Аз, който само развивам
платното
, нищо не печеля.
То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло. Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно. Сега ето къде е сравнението. Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята? Само да се развивам и навивам като платното ли?
към беседата >>
Само да се развивам и навивам като
платното
ли?
Аз, който само развивам платното, нищо не печеля. То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло. Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно. Сега ето къде е сравнението. Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята?
Само да се развивам и навивам като
платното
ли?
Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият. Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги. Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени. По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли.
към беседата >>
43.
Трите състояния у човека
,
ООК
, София, 13.2.1924г.,
Някой казва: „Аз ще изразя на
платното
си една идея.“ Тази идея ще бъде точно като тебе.
И каквато е твоята интелигентност, такъв е твоят Господ. Господ у философа е по-учен, а у простия човек е по-прост. Това е много естествено. Вземете един отличен художник и един прост художник. Първият ще нарисува един хубав образ, а вторият – един по-прост образ: всеки според своята дарба.
Някой казва: „Аз ще изразя на
платното
си една идея.“ Тази идея ще бъде точно като тебе.
Ти не можеш да нарисуваш една идея, по-висока от себе си. Следователно това е по отношение на положението нагоре или надолу, надясно или наляво. Да допуснем, че имате около сто куба, които се движат. Трябва да знаете надясно ли се местят, или наляво. Те се движат по един математически закон.
към беседата >>
44.
Добрите и лошите
,
ООК
, София, 30.4.1924г.,
Преди години бях в Стара Загора и там една жена ми разправяше следното: „Сънувах, че ми дадоха стан и бял памук да тъка
платно
.
Най-първо вие трябва да започнете с успоредните линии. Например какво означават две успоредни линии? – Те означават път, движение. Ако сънуваш някога, че тъчеш на стан, какво означава това? – Платът, който тъчеш, означава животът.
Преди години бях в Стара Загора и там една жена ми разправяше следното: „Сънувах, че ми дадоха стан и бял памук да тъка
платно
.
Идва в това време при мен един от Великите Учители и ми казва: „Ще тъчеш! “ Започнах да тъка платното, но го напуснах. Така стана и в живота ми. Заинтересувах се от Новото учение, следвах го и после го напуснах. Вдадох се в света и цели десет години се лутах, докато най-после ме постигна голяма скръб – единственият ми син се самоуби.
към беседата >>
“ Започнах да тъка
платното
, но го напуснах.
– Те означават път, движение. Ако сънуваш някога, че тъчеш на стан, какво означава това? – Платът, който тъчеш, означава животът. Преди години бях в Стара Загора и там една жена ми разправяше следното: „Сънувах, че ми дадоха стан и бял памук да тъка платно. Идва в това време при мен един от Великите Учители и ми казва: „Ще тъчеш!
“ Започнах да тъка
платното
, но го напуснах.
Така стана и в живота ми. Заинтересувах се от Новото учение, следвах го и после го напуснах. Вдадох се в света и цели десет години се лутах, докато най-после ме постигна голяма скръб – единственият ми син се самоуби. От тази голяма скръб отново се обърнах към Господа. Една вечер се явява при мене Христос, донася ми същия по-раншен стан и ми казва: „Туй платно беше добре започнато.
към беседата >>
Една вечер се явява при мене Христос, донася ми същия по-раншен стан и ми казва: „Туй
платно
беше добре започнато.
“ Започнах да тъка платното, но го напуснах. Така стана и в живота ми. Заинтересувах се от Новото учение, следвах го и после го напуснах. Вдадох се в света и цели десет години се лутах, докато най-после ме постигна голяма скръб – единственият ми син се самоуби. От тази голяма скръб отново се обърнах към Господа.
Една вечер се явява при мене Христос, донася ми същия по-раншен стан и ми казва: „Туй
платно
беше добре започнато.
Ако можеш да го довършиш, ти ще излезеш благополучно в живота.“ Значи това показва за всинца ви, че трябва добре да обработвате живота, който сте започнали. Неуспехът, погрешките се дължат на вас. Няма да напущате вашия стан, няма да плащате на друг да тъче заради вас. Някой казва: „Нека потъче друг заради мене! “ – Не, ти сам ще си свършиш започнатата работа!
към беседата >>
45.
Разлика между физическата и Божествената Любов
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1924г.,
Този пък, на когото помагат, трябва да има човещина да признае помощта, а не, след като си изтъче
платното
, да ритне кроеното и да каже: "От това общество нямам полза вече!
За да се разбере вечният живот, трябва да се знае временният. При тези условия, при които сега живеем, има много належащи въпроси, които ще трябва да се разрешат, има много способности, дарби, които трябва да се развият. По кой начин? - Да кажем, че някои от вас са болни, други страдат от беднотия, трети искат да се учат, но никой не им помага, други искат да учат изкуство и т.н. Питам тогава: По какъв начин можем да им помогнем да се развият дарбите им?
Този пък, на когото помагат, трябва да има човещина да признае помощта, а не, след като си изтъче
платното
, да ритне кроеното и да каже: "От това общество нямам полза вече!
" Аз зная едно правило: докато не се отвикнете да се одумвате, нищо не можете да направите. Човек трябва да бъде сляп за чуждите погрешки, а да отвори очите си за своите. Ако един човек е на мястото си, той ще бъде добре дошъл навсякъде. Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде.
към беседата >>
46.
Топлината на живота
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Всяка нишка от
платното
е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба.
Как се изявява Бог? Чрез хората. В това отношение хората са удове на Божествения организъм. Всеки човек е важен дотолкова, доколкото е свързан с Божествения организъм. Щом напусне мястото си, той губи своето значение.
Всяка нишка от
платното
е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба.
Напусне ли платното, и копринена да е, тя няма значение, всеки може да я тъпче. Значи, докато е свързан с Божествения организъм, човек има цена. Откъсне ли се от Великия организъм на живота, той губи цената си и сам се осъжда на смърт. Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате. Да се изучава човек, това значи, да изучава своите отрицателни и положителни прояви.
към беседата >>
Напусне ли
платното
, и копринена да е, тя няма значение, всеки може да я тъпче.
Чрез хората. В това отношение хората са удове на Божествения организъм. Всеки човек е важен дотолкова, доколкото е свързан с Божествения организъм. Щом напусне мястото си, той губи своето значение. Всяка нишка от платното е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба.
Напусне ли
платното
, и копринена да е, тя няма значение, всеки може да я тъпче.
Значи, докато е свързан с Божествения организъм, човек има цена. Откъсне ли се от Великия организъм на живота, той губи цената си и сам се осъжда на смърт. Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате. Да се изучава човек, това значи, да изучава своите отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнева, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте.
към беседата >>
Натрупване нишките една върху друга не е
платно
.
(втори вариант)
То е същия закон. Ако не знаеш как да го изплатиш, ще го късаш. Късай и хвърляй! Хубаво, онзи, който не знае да плати, коя дума ще турите? - Онзи, който не знае да плати, той пък търпи нещата.
Натрупване нишките една върху друга не е
платно
.
Платно е да свържеш една плитка с друга, да ги наредиш по Божествения закон. Тия нишки образуват цели кръгове. Значи най-първо трябва да проучвате топлината. Някой път казвате: „Студено е сърцето ми. Топлина трябва".
към втори вариант >>
Платно
е да свържеш една плитка с друга, да ги наредиш по Божествения закон.
(втори вариант)
Ако не знаеш как да го изплатиш, ще го късаш. Късай и хвърляй! Хубаво, онзи, който не знае да плати, коя дума ще турите? - Онзи, който не знае да плати, той пък търпи нещата. Натрупване нишките една върху друга не е платно.
Платно
е да свържеш една плитка с друга, да ги наредиш по Божествения закон.
Тия нишки образуват цели кръгове. Значи най-първо трябва да проучвате топлината. Някой път казвате: „Студено е сърцето ми. Топлина трябва". Щом е студено сърцето, най-първо направете гимнастика, да размърдате краката.
към втори вариант >>
Ние трябва знаем, че всичките хора на земята, това са като
платното
, това са като нишките на Божественото проявление.
(втори вариант)
Сега аз забелязвам, когато на някой му стане мъчно, когато някой падне в униние, търси хората да го окуражат. Никой не може да те окуражи. Ще кажете: „Тогава? " - При Бога ще идете тогава. И в началото при Бога ще идете и в края при Бога ще идете.
Ние трябва знаем, че всичките хора на земята, това са като
платното
, това са като нишките на Божественото проявление.
Всеки човек на Земята аз го считам като една нишка на Божественото проявление. Аз го уважавам дотолкоз, доколкото е важно местото, което той завзема вътре в Божествения свят. Една нишка, изтъкана в платното, е на местото; една нишка, изхвърлена на улицата, може да е копринена, всеки може да я гази, никой не мисли за нея. Хората за вас ще мислят докато сте в Божествения свят свързани. Всеки има своята ценност, изплъзнете ли се от Божественото, губите.
към втори вариант >>
Една нишка, изтъкана в
платното
, е на местото; една нишка, изхвърлена на улицата, може да е копринена, всеки може да я гази, никой не мисли за нея.
(втори вариант)
" - При Бога ще идете тогава. И в началото при Бога ще идете и в края при Бога ще идете. Ние трябва знаем, че всичките хора на земята, това са като платното, това са като нишките на Божественото проявление. Всеки човек на Земята аз го считам като една нишка на Божественото проявление. Аз го уважавам дотолкоз, доколкото е важно местото, което той завзема вътре в Божествения свят.
Една нишка, изтъкана в
платното
, е на местото; една нишка, изхвърлена на улицата, може да е копринена, всеки може да я гази, никой не мисли за нея.
Хората за вас ще мислят докато сте в Божествения свят свързани. Всеки има своята ценност, изплъзнете ли се от Божественото, губите. И тъй, сега трябва да поставите съотношенията. Ще дойдете да проучавате светлината, всяко едно ваше разположение на гняв, на съмнение. Не се плашете.
към втори вариант >>
47.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
Каква човещина, какъв морал имало в просяка, който могъл да постъпи така с онзи, който го лекуваа цяла година
безплатно
!
През цялата 1905 година при него се лекувал един болен просяк. Той се явявал при него всеки ден, докато, най-после Шлятър, го поканил една нощ да спи при него. Колкото пари имал, той ги разделил по братски: половината задържал за себе си, а другата половина дал на просяка. Обаче, още същата нощ просякът показал изкуството си. Като заспал Шлятер, просякът станал тихо от леглото си и задигнал парите на Шлятера, заедно с панталоните му.
Каква човещина, какъв морал имало в просяка, който могъл да постъпи така с онзи, който го лекуваа цяла година
безплатно
!
След няколко години Шлятер пътувал през Сан - Франциско, дето срещнал същия просяк, пак гол и бос. Каква човещина, какъв морал има и в съвременните хора – свещеници, търговци и др., които лъжат в името Божие ? Често и за мене казват, че лъжа хората. – Не, аз никого не лъжа. Зная, че когато човек си позволи да каже най-малката лъжа, той престава да бъде човек.
към беседата >>
48.
Съзнателният живот като забава
,
СБ
, София, 1.9.1924г.,
Рисува той своята картина и я забулва с
платно
.
Те го ваят сега, та като влезе човекът в новата фаза на своето развитие, в новата форма, която никой не познава, то да бъде готово. Това са най-красивите тела, които човек може да си представи. Ще видите, че у животните космите са едно средство за забулване на онези художници, които са работили в тях сегашното човешко лице. У сегашния човек тия висши художници са също тъй добре маскирани и работят новото лице. Така постъпва всеки художник.
Рисува той своята картина и я забулва с
платно
.
Докато не я свърши, той не вдига платното. Някой път се вдигне за малко време завесата от нашето лице, открие се туй умно лице и вие казвате: „Е, какво ангелско лице! “ Открие се за малко и бързо пак се закрие. Затуй по някой път се виждате толкова красиви! Тогава казвате: „Аз не съм знаел, че съм толкова красив!
към беседата >>
Докато не я свърши, той не вдига
платното
.
Това са най-красивите тела, които човек може да си представи. Ще видите, че у животните космите са едно средство за забулване на онези художници, които са работили в тях сегашното човешко лице. У сегашния човек тия висши художници са също тъй добре маскирани и работят новото лице. Така постъпва всеки художник. Рисува той своята картина и я забулва с платно.
Докато не я свърши, той не вдига
платното
.
Някой път се вдигне за малко време завесата от нашето лице, открие се туй умно лице и вие казвате: „Е, какво ангелско лице! “ Открие се за малко и бързо пак се закрие. Затуй по някой път се виждате толкова красиви! Тогава казвате: „Аз не съм знаел, че съм толкова красив! “ Това не е една илюзия, това е една действителна картина, към която постоянно ни подканват.
към беседата >>
Ако не можем да направим друго, то поне да не разхвърляме боите, четките им, да не цапаме
платното
им, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, че за нас се приготовлява нещо велико.
Затуй по някой път се виждате толкова красиви! Тогава казвате: „Аз не съм знаел, че съм толкова красив! “ Това не е една илюзия, това е една действителна картина, към която постоянно ни подканват. Подканват ни към тази велика забава, която Бог приготовлява. Понеже тези велики художници постоянно работят у нас, то от наша страна се изисква поне да им съдействаме, да не разваляме тяхното изкуство.
Ако не можем да направим друго, то поне да не разхвърляме боите, четките им, да не цапаме
платното
им, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, че за нас се приготовлява нещо велико.
И като се вдигне един ден туй платно и се открие картината, ще видите, че се е работило нещо велико, нещо живо, което осмисля живота. Много често аз ви забавлявам с известни символи, показвам ви известни грешки и вие казвате: „Е, все погрешки, погрешки, все за тях чуваме! “ Кой е крив за това? Когато дойде в гимназията един учител да преподава български език и почне да шари тетрадките ви, той крив ли е? Има известни правила, известни закони в българския език, които му диктуват: „Ще спазваш тия правила и всяка буква ще бъде на мястото си.“ Някой ученик понякога не спазва тези правила, тури една буква вместо друга.
към беседата >>
И като се вдигне един ден туй
платно
и се открие картината, ще видите, че се е работило нещо велико, нещо живо, което осмисля живота.
Тогава казвате: „Аз не съм знаел, че съм толкова красив! “ Това не е една илюзия, това е една действителна картина, към която постоянно ни подканват. Подканват ни към тази велика забава, която Бог приготовлява. Понеже тези велики художници постоянно работят у нас, то от наша страна се изисква поне да им съдействаме, да не разваляме тяхното изкуство. Ако не можем да направим друго, то поне да не разхвърляме боите, четките им, да не цапаме платното им, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, че за нас се приготовлява нещо велико.
И като се вдигне един ден туй
платно
и се открие картината, ще видите, че се е работило нещо велико, нещо живо, което осмисля живота.
Много често аз ви забавлявам с известни символи, показвам ви известни грешки и вие казвате: „Е, все погрешки, погрешки, все за тях чуваме! “ Кой е крив за това? Когато дойде в гимназията един учител да преподава български език и почне да шари тетрадките ви, той крив ли е? Има известни правила, известни закони в българския език, които му диктуват: „Ще спазваш тия правила и всяка буква ще бъде на мястото си.“ Някой ученик понякога не спазва тези правила, тури една буква вместо друга. Какво ще прави учителят?
към беседата >>
По едно време отишла да си гледа работата из къщи и в този момент нейната малка дъщеря взема четката и боите и, както наблюдавала друг път майка си, взема да рисува по
платното
.
– Когато горе има забавления, и в ада има забавления. Когато горе работят сериозно, и в ада работят сериозно. Едните работят по един начин, другите работят по друг начин. Например една сестра художничка ми разправяше следния случай. Нарисувала един ден една картина, погледнала я – доволна била от нея.
По едно време отишла да си гледа работата из къщи и в този момент нейната малка дъщеря взема четката и боите и, както наблюдавала друг път майка си, взема да рисува по
платното
.
Забавление си прави тя. Питам: направила ли е нещо лошо дъщерята? Не, тя преподава на майка си следния урок: „Мамо, ти, след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство.“ И Господ е направил така. Той е вдигнал хубавите неща толкова високо, че като ги гледаме, да казваме: „Е, да съм там сега!
към беседата >>
Ти се поусмихнеш, кажеш, че е отлично, но вземеш четката и цапаш по
платното
: „Чакай, не се рисува така!
“ – Не, забавляват се децата. Даже и Господ има известни часове, през които се забавлява с хората, и след това пак се заеме за своята работа. Не можем ли и ние по същия закон да направим това нещо? – Можем. Гледаш, някой твой приятел рисува нещо.
Ти се поусмихнеш, кажеш, че е отлично, но вземеш четката и цапаш по
платното
: „Чакай, не се рисува така!
“ – коригираш го. Ако искаш да го поправиш, може, но не го коригирай на платното, а вземи една жива гарга и му кажи: „Хайде, аз ще я държа, а ти ще рисуваш.“ Ще я обръщаш на една, на друга страна, и като я нарисува приятелят ти, ще му кажеш: „Както виждаш – и ти рисува, и аз рисувах. Аз държах гаргата, а ти я рисува.“ Сега вас може да ви шокира думата гарга. Тя е турска дума.
към беседата >>
Ако искаш да го поправиш, може, но не го коригирай на
платното
, а вземи една жива гарга и му кажи: „Хайде, аз ще я държа, а ти ще рисуваш.“ Ще я обръщаш на една, на друга страна, и като я нарисува приятелят ти, ще му кажеш: „Както виждаш – и ти рисува, и аз рисувах.
Не можем ли и ние по същия закон да направим това нещо? – Можем. Гледаш, някой твой приятел рисува нещо. Ти се поусмихнеш, кажеш, че е отлично, но вземеш четката и цапаш по платното: „Чакай, не се рисува така! “ – коригираш го.
Ако искаш да го поправиш, може, но не го коригирай на
платното
, а вземи една жива гарга и му кажи: „Хайде, аз ще я държа, а ти ще рисуваш.“ Ще я обръщаш на една, на друга страна, и като я нарисува приятелят ти, ще му кажеш: „Както виждаш – и ти рисува, и аз рисувах.
Аз държах гаргата, а ти я рисува.“ Сега вас може да ви шокира думата гарга. Тя е турска дума. Какво значи на български език думата гарга, врана? Откъде произлиза тя?
към беседата >>
Рисува той своята картина и я забулва с
платно
.
(втори вариант)
Те го ваят сега, та като влезе човекът в новата фаза на своето развитие, в новата форма, която никой не познава, да бъде готово. Това са най-красивите тела, които човек може да си представи. Ще видите, че у животнитe, космите са едно средство за забулване на Онези художници, които са работили в тях сегашното човешко лице. У сегашния човек тия висши художници са също Добре маскирани и работят новото лице. Така постъпва Всеки художник.
Рисува той своята картина и я забулва с
платно
.
Докато не я свърши, той не вдига платното. Някой път се вдигне за малко време завесата от нашето лице, открие се туй умно лице и казвате: е, какво ангелско лице! Открие се за малко, и бързо пак се закрие. Затуй по някой път се виждате толкова красиви! Тогава казвате аз не съм знаял, че съм толкова красив!
към втори вариант >>
Докато не я свърши, той не вдига
платното
.
(втори вариант)
Това са най-красивите тела, които човек може да си представи. Ще видите, че у животнитe, космите са едно средство за забулване на Онези художници, които са работили в тях сегашното човешко лице. У сегашния човек тия висши художници са също Добре маскирани и работят новото лице. Така постъпва Всеки художник. Рисува той своята картина и я забулва с платно.
Докато не я свърши, той не вдига
платното
.
Някой път се вдигне за малко време завесата от нашето лице, открие се туй умно лице и казвате: е, какво ангелско лице! Открие се за малко, и бързо пак се закрие. Затуй по някой път се виждате толкова красиви! Тогава казвате аз не съм знаял, че съм толкова красив! Това не е една илюзия, това е една действителна картина, към която постоянно ни подканват.
към втори вариант >>
Ако не можем да им направим друго, то поне да не разхвърляме боите, четките им, да не цапаме
платното
им, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, че за нас се приготовлява нещо велико.
(втори вариант)
Затуй по някой път се виждате толкова красиви! Тогава казвате аз не съм знаял, че съм толкова красив! Това не е една илюзия, това е една действителна картина, към която постоянно ни подканват. Подканват ни към тази велика забава, която Бог приготовлява. Понеже Тези велики художници постоянно работят у нас, то от наша страна се изисква поне да им съдействуваме, да не разваляме тяхното изкуство.
Ако не можем да им направим друго, то поне да не разхвърляме боите, четките им, да не цапаме
платното
им, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, че за нас се приготовлява нещо велико.
И като се вдигне един ден туй платно и се открие картината, ще видите, че се е работило нещо велико, нещо живо, което осмисля живота. Много често аз ви забавлявам с известни символи, показ- вам ви известни грешки, и вие казвате? Е, все погрешки, погрешки, все за тях чуваме! Кой е крив за това? Когато дойде в гимназията един учител да преподава български език и почне да шари тетрадките ви, той крив ли е?
към втори вариант >>
И като се вдигне един ден туй
платно
и се открие картината, ще видите, че се е работило нещо велико, нещо живо, което осмисля живота.
(втори вариант)
Тогава казвате аз не съм знаял, че съм толкова красив! Това не е една илюзия, това е една действителна картина, към която постоянно ни подканват. Подканват ни към тази велика забава, която Бог приготовлява. Понеже Тези велики художници постоянно работят у нас, то от наша страна се изисква поне да им съдействуваме, да не разваляме тяхното изкуство. Ако не можем да им направим друго, то поне да не разхвърляме боите, четките им, да не цапаме платното им, да не се упражняваме върху него, а да се радваме, че за нас се приготовлява нещо велико.
И като се вдигне един ден туй
платно
и се открие картината, ще видите, че се е работило нещо велико, нещо живо, което осмисля живота.
Много често аз ви забавлявам с известни символи, показ- вам ви известни грешки, и вие казвате? Е, все погрешки, погрешки, все за тях чуваме! Кой е крив за това? Когато дойде в гимназията един учител да преподава български език и почне да шари тетрадките ви, той крив ли е? Има известни правила, известни закони в български език, които му диктуват: ще спазваш тия правила, и всяка буква ще бъде на мястото си.
към втори вариант >>
По едно време отишла да си гледа работата из къщи, и в този момент, нейната малка дъщеря взима четката и боите, и както наблюдава друг път майка си, взима да рисува по
платното
.
(втори вариант)
- Когато горе има забавления, и в ада има забавления. Когато горе работят сериозно, и в ада работят сериозно. Едните работят по един начин, другите работят по друг начин. Запример, една сестра художница ми разправяше следния случай. Нарисувала един ден една картина, погледнала я, доволна била от нея.
По едно време отишла да си гледа работата из къщи, и в този момент, нейната малка дъщеря взима четката и боите, и както наблюдава друг път майка си, взима да рисува по
платното
.
Забавление си прави тя. Питам: направила ли е нещо лошо дъщерята? Не, тя преподава на майка си следния урок: мамо, ти след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство. И Господ е направил така.
към втори вариант >>
Ти се поусмихнеш, кажеш че е отлично, но вземеш четката и цапаш по
платното
, чакай не се рисува така - коригираш го.
(втори вариант)
Не, забавляват се децата. Даже и Господ има известни часове, през които се забавлява с хората, и след това пак се заеме за своята работа. Не можем ли и ние по същия закон да направим това нещо? - Можем. Гледаш някой твой приятел рисува нещо.
Ти се поусмихнеш, кажеш че е отлично, но вземеш четката и цапаш по
платното
, чакай не се рисува така - коригираш го.
Ако искаш да го поправиш, може, но не го коригирай на платното, а вземи една жива гарга и му кажи: хайде аз ще я държа, а ти ще рисуваш. Ще я обръщаш на една, на друга страна, и като я нарисува приятелят ти, ще му кажеш: както виждаш, и ти рисува, и аз рисувах. Аз държах гаргата, а ти я рисува. Сега вас може да ви шокира думата гарга. Тя е турска дума.
към втори вариант >>
Ако искаш да го поправиш, може, но не го коригирай на
платното
, а вземи една жива гарга и му кажи: хайде аз ще я държа, а ти ще рисуваш.
(втори вариант)
Даже и Господ има известни часове, през които се забавлява с хората, и след това пак се заеме за своята работа. Не можем ли и ние по същия закон да направим това нещо? - Можем. Гледаш някой твой приятел рисува нещо. Ти се поусмихнеш, кажеш че е отлично, но вземеш четката и цапаш по платното, чакай не се рисува така - коригираш го.
Ако искаш да го поправиш, може, но не го коригирай на
платното
, а вземи една жива гарга и му кажи: хайде аз ще я държа, а ти ще рисуваш.
Ще я обръщаш на една, на друга страна, и като я нарисува приятелят ти, ще му кажеш: както виждаш, и ти рисува, и аз рисувах. Аз държах гаргата, а ти я рисува. Сега вас може да ви шокира думата гарга. Тя е турска дума. Какво значи на български език думата гарга, врана?
към втори вариант >>
49.
Новитѣ схващания на ученика
,
МОК
, София, 19.10.1924г.,
Например ако няма това бяло
платно
тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си?
Това са предположения, математически вероятности, но дали е така или не, това за вас още не е доказано. Ще знаете, че всяка една изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана вътре в самия човек. Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си.
Например ако няма това бяло
платно
тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си?
Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов. Аз, като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам.
към беседата >>
Сега аз ви моля да смените вашето
платно
, т.е.
Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов. Тя е от Божествено естество. И затова Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада”. И действително тъй е.
Сега аз ви моля да смените вашето
платно
, т.е.
каквито образи имате сега, сложете ги на друго място, защото върху тях новото не може да действа. Извадете сега нови листове! Това, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове. Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи. Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях сложите новите, ще стане цяла каша.
към беседата >>
Например, ако в един кинематограф няма бялото
платно
, как ще може да се отпечатват картините?
(втори вариант)
Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек. Какво нещо е Обичта? Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си.
Например, ако в един кинематограф няма бялото
платно
, как ще може да се отпечатват картините?
Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Кой е този човек?
към втори вариант >>
Сега аз ви моля да смените вашето
платно
, т.е.
(втори вариант)
Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество. И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада.“ И действително, тъй е.
Сега аз ви моля да смените вашето
платно
, т.е.
каквито образи имате в този момент, турете ги на друго място, защото новото не може да действа върху тях. Извадете сега нови листове! Туй, което ви казвам, не трябва да го напечатвате на вашите стари листове. На нови листове ще напечатвате тези работи и после ще ги проверявате. Ако запазите вашите стари изображения и поставите новите върху тях, ще стане цяла каша.
към втори вариант >>
Тази кръв ще съберем на едно много чисто
платно
, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим.
(втори вариант)
Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери.
Тази кръв ще съберем на едно много чисто
платно
, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим.
После ще отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият ви опит във великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна. Засега ще спра да говоря върху този предмет и друг път ще продължа.
към втори вариант >>
50.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Ако вие поставите и най-великиятъ художникъ прѣдъ една рамка безъ
платно
, а въ рѫката си нѣма четка и бои, той не може да прояви своя талантъ.
Всички ние, съврѣменни хора, сме изложени на единъ великъ вѫтрѣшенъ изпитъ. Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който ставатъ сега, указватъ върху индивида голѣмо влияние. За да може човѣкъ да издържи този великъ изпитъ, трѣбва да има една свещена идея. Безъ тази свещена идея ние не можемъ да се домогнемъ до самата Истина. Човѣкъ трѣбва всѣкога да има погледа си прикованъ къмъ каква и да е посока.
Ако вие поставите и най-великиятъ художникъ прѣдъ една рамка безъ
платно
, а въ рѫката си нѣма четка и бои, той не може да прояви своя талантъ.
Той може да я замисля въ ума си, но не може да я реализира и всѣкога ще усѣща въ себе си една тѫга. Ако великиятъ музикантъ нѣма прѣдъ себе си единъ инструментъ, чрѣзъ който може да прояви своя талантъ, той ще усѣти вѫтрѣшно една велика тѫга. Ако учениятъ човѣкъ нѣма пособия, нѣма книги, за да работи, той ще усѣти една вѫтрѣшна тѫга. Ако ученикътъ нѣма условия да се учи, ако синътъ нѣма баща и майка, който да го подържатъ, тѣ ще усѣтятъ за всички тия лишения една вѫтрѣшна тѫга, ще почувствуватъ, че тѣхнитѣ идеи не може да се реализиратъ. Защо? – Нѣматъ възможности.
към беседата >>
Но, туй,
платно
, този инструментъ, тия книги, тия срѣдства може да се доставятъ, по който и да е начинъ.
Той може да я замисля въ ума си, но не може да я реализира и всѣкога ще усѣща въ себе си една тѫга. Ако великиятъ музикантъ нѣма прѣдъ себе си единъ инструментъ, чрѣзъ който може да прояви своя талантъ, той ще усѣти вѫтрѣшно една велика тѫга. Ако учениятъ човѣкъ нѣма пособия, нѣма книги, за да работи, той ще усѣти една вѫтрѣшна тѫга. Ако ученикътъ нѣма условия да се учи, ако синътъ нѣма баща и майка, който да го подържатъ, тѣ ще усѣтятъ за всички тия лишения една вѫтрѣшна тѫга, ще почувствуватъ, че тѣхнитѣ идеи не може да се реализиратъ. Защо? – Нѣматъ възможности.
Но, туй,
платно
, този инструментъ, тия книги, тия срѣдства може да се доставятъ, по който и да е начинъ.
Въ свѣта, въ който живѣемъ, Богъ ни е далъ всичкитѣ възможности, но често ние сами си прѣпятствуваме. Ако азъ влѣза въ единъ домъ, трѣбва да внеса въ него миръ и спокойствие, трѣбва да се опретна да работя. Но, ако влѣза въ единъ домъ и започна да бия дѣцата, ще бѫда ли добъръ гостъ? – Не. Значи, отъ насъ зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни сѫ дадени.
към беседата >>
Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без
платно
, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант.
(втори вариант)
Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит. Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние. За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока.
Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без
платно
, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант.
Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга. Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо? – Нямат възможности.
към втори вариант >>
Но, туй
платно
, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин.
(втори вариант)
Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга. Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо? – Нямат възможности.
Но, туй
платно
, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин.
В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами си препятстваме. Ако аз вляза в един дом, трябва да внеса в него мир и спокойствие, трябва да се запретна да работя. Но, ако вляза в един дом и започна да бия децата, ще бъда ли добър гост? – Не. Значи, от нас зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни са дадени.
към втори вариант >>
51.
Хармонична деятелност
,
ООК
, София, 17.12.1924г.,
Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея
платното
, ти не оставяй лопатите си.
Казва Христос: „Ако стопанинът би знаел кога ще дойде крадецът, буден би стоял.“ Някой път заспите: дойде този, видимият крадец, и ви обере. Невидимите крадци са интелигентни. Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате. Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното? “ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си.
Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея
платното
, ти не оставяй лопатите си.
Дръж се за тях! Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър. Ами когато няма вятър? Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро. За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла.
към беседата >>
Умният човек няма да търси
платно
, което да обтяга на кораба си.
За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла. Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място. Такъв параход всякога върви. Той не чака вятър. Дали ще духа вятър, или не, за него е безразлично.
Умният човек няма да търси
платно
, което да обтяга на кораба си.
Той ще употреби лопатите! Лопатите работят много хубаво. Затуй вие дръжте лопатите. Снемете вашите платна! По някой път може да имате и по една върлина, за всеки случай, но знайте, че на онези, които работят с платна, лодката лесно се обръща във водата.
към беседата >>
52.
Образи на живата природа
,
КД
, София, 24.12.1924г.,
Тя е като едно
платно
, но сама е неделима.
С умножението идват на земята изваждането и събирането. А еволюция е събиране, изваждане, умножение и деление. Т. е. Божественият свят започва с деление, а човешкият - със събиране. В природата има една първична материя, която не е диференцирана, тя не се дели.
Тя е като едно
платно
, но сама е неделима.
Тази материя е основата на Божествения свят, тя с нищо не може да се видоизмени. Диференцираната материя е разпределена в съзнанието, а има една основна материя, която не е претърпяла никакво изменение. И Духът се обгражда с нея. Тя не се дели. Всички други състояния на материята произлизат от нея.
към беседата >>
53.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
Ако взема да нахвърлям картини върху
платното
на кинематографа, мислите ли, че те са ясни проекции?
Ако се молиш на Бога, когато си в сиромашия, всеки може да каже, че сиромашията те кара да се молиш. Сиромашията е един остен. Ако се молиш на Бога, когато си богат, това показва, че любовта ти към Бога те кара да правиш това. Ние казваме, че светът ще се оправи не от сиромасите, не от простите хора, но от богатите, от учените хора. Сега мнозина ми казват за някоя мисъл: „Учителю, тази мисъл, която ни каза, не ни е ясна.“ Аз съм ви казал много мисли, които ви са много ясни, но те нямат проекция.
Ако взема да нахвърлям картини върху
платното
на кинематографа, мислите ли, че те са ясни проекции?
Най-първо, нещата в кинематографа са лъжливи: поне 10% от туй, което кинематографът дава за вярно. Преди всичко образите на хората там са черни, не са в естествената си форма, а вие гледате картините и казвате: „Колко е хубава тази картина! “ Второто положение е, че работите на кинематографа не вървят по един естествен път. Там всички събития се развиват извънредно бързо. По някой път и ние въртим колелото на живота тъй бързо.
към беседата >>
54.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво
платно
.
Желанието да имате кѫщи е самонасочване на вашитѣ енергии въ извѣстно направление. Нима мислите, че онзи художникъ като нарисува нѣкоя картина ще стане по-красивъ? Не, той се упражнява само, рисува своитѣ проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художникъ се свърже съ една отъ тия свои картини и прѣстане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; послѣ нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо?
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво
платно
.
И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало. Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така. Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го?
към беседата >>
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво
платно
.
(втори вариант)
Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление. Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив? Не, той се упражнява само, рисува своите проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо?
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво
платно
.
И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало. Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така. Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го?
към втори вариант >>
55.
Положителни и отрицателни състояния на живота
,
ООК
, София, 14.1.1925г.,
Които от вас са художници, като чуят това нещо, ще си кажат: „Учителя има предвид нас, нашето художество, иска малко да ни постегне.“ – Не, аз говоря принципиално: искам да обърна внимание на това, че художеството не седи в боите, които се турят на
платното
.
Като казвам да направиш туй, което никой не може да направи, подразбирам ти да си толкоз прозорлив, че да си пръв на мястото, дето трябва да направиш това добро. В това именно седи твоят прогрес, в това седи твоето повдигане. Това значи да не изгубиш нито един случай, който ти се дава за развиване, за усъвършенстване или за проявяване на твоята душа. В беседата, която държах в неделя, казах, че съвременното художество не е нищо друго освен едно цапало. Колко трябва човек да бъде внимателен в езика си, за да не се тълкуват нещата криво!
Които от вас са художници, като чуят това нещо, ще си кажат: „Учителя има предвид нас, нашето художество, иска малко да ни постегне.“ – Не, аз говоря принципиално: искам да обърна внимание на това, че художеството не седи в боите, които се турят на
платното
.
Боите са едно цапане само, а истинското художество е в съчетанието на тия бои. Цената на една книга не седи в черните букви, напечатани върху нея, но в съчетанието на тия букви. Те са символи. Тия думи са черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична. Значи изкуството не е в боите.
към беседата >>
56.
Правилно пение
,
ООК
, София, 28.1.1925г.,
– Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху
платното
на своята другарка.
Един ден страданията ни ще бъдат такива малки, каквито са клончетата, откъснати от дърветата, и всички ние ще кажем: „Много хубаво стана, че дойдоха тия бури, та ни разклатиха, за да познаем Божиите пътища.“ Аз се чудя някой път на съвременните ученици и ученички, които, като дойдат в училището, започват да четат морал на другите. Казват им: „Не знаеш ли, че трябва да се живее за Господа, че трябва да Го обичаме? “ Не се минава и един ден, Господ изпраща една буря на тази сестра или на този брат. Каква буря например?
– Отиде тази сестра на гости при своя другарка художничка и тя вземе четката и започва да маже върху
платното
на своята другарка.
Намаже я хубаво, т.е оцапа я, тя излиза оцапана оттам и казва: „Представете си, знаете ли как ме нацапа моята другарка? “ – Представям си, та що от това? Нали обичаш Бога, претърпи заради Него! „Та ме цапа, та ми говори.“ Не виждам никакво оцапване. То е вятър: фуу – минал, заминал – едно духало.
към беседата >>
57.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на
платното
си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя.
Щомъ се понамаже колата, врѣмето се съкращава; на другия день се издава заповѣдь, че еди-кой си, свършилъ въ странство съ отличенъ успѣхъ, се назначава на служба еди-кѫдѣ си. Значи, има единъ методъ, по който може да се съкрати врѣмето. И при всичко това ученитѣ ще кажатъ, че врѣмето не се съкращавало. Не, опитътъ показва, че се съкращава врѣмето, но трѣбва да се знае методътъ за това. Малкитѣ дѣца въ училищата, като сбъркатъ нѣщо, изтриватъ погрѣшкитѣ си съ гума.
Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на
платното
си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя.
Но какво излиза отъ това? – Направя по-голѣма грѣшка. Какъ постъпва великиятъ художникъ въ такъвъ случай? – Той има специални киселини. Потопи четката въ нѣкоя отъ тѣхъ, бутне внимателно върху платното, дѣто е грѣшката и я изчисти.
към беседата >>
Потопи четката въ нѣкоя отъ тѣхъ, бутне внимателно върху
платното
, дѣто е грѣшката и я изчисти.
Тѣ правятъ, както нѣкой обикновенъ художникъ, който, като сбърка нѣщо на платното си, бързо взема четката, и отгорѣ върху грѣшката зацапва съ боя. Но какво излиза отъ това? – Направя по-голѣма грѣшка. Какъ постъпва великиятъ художникъ въ такъвъ случай? – Той има специални киселини.
Потопи четката въ нѣкоя отъ тѣхъ, бутне внимателно върху
платното
, дѣто е грѣшката и я изчисти.
Той знае метода, какъ да се чисти, какъ да се трансформира грѣшката. И тъй, Христосъ казва: „Азъ Те познахъ.“ За да познаешъ човѣка, трѣбва да си готовъ да пожертвувашъ живота си за него. Ти не можешъ да познаешъ, дали единъ човѣкъ е готовъ да се жертвува за тебе, до като и ти не си готовъ да се жертвувашъ за него, не си ли готовъ да се пожертвашъ за него ти можешъ да казвашъ, че го познавашъ, но това е само празно говорене, празни приказки, но не и дѣла. Онзи който е готовъ да се жертвува, трѣбва да се жертвува не само на думи но и на дѣла. Когато дойдемъ да говоримъ за Бога, трѣбва да се лишимъ отъ всички блага, трѣбва да пожертвуваме всичко за Него.
към беседата >>
Те правят, както някой обикновен художник, който, като сбърка нещо на
платното
си, бързо взема четката, и отгоре върху грешката зацапва с боя.
(втори вариант)
Щом се понамаже колата, времето се съкращава; на другия ден се издава заповед, че еди-кой си, свършил в странство с отличен успех, се назначава на служба еди-къде си. Значи, има един метод, по който може да се съкрати времето. И при всичко това учените ще кажат, че времето не се съкращавало. Не, опитът показва, че се съкращава времето, но трябва да се знае методът за това. Малките деца в училищата, като сбъркат нещо, изтриват погрешките си с гума.
Те правят, както някой обикновен художник, който, като сбърка нещо на
платното
си, бързо взема четката, и отгоре върху грешката зацапва с боя.
Но какво излиза от това? – Направя по-голяма грешка. Как постъпва великият художник в такъв случай? – Той има специални киселини. Потопи четката в някоя от тях, бутне внимателно върху платното, дето е грешката и я изчисти.
към втори вариант >>
Потопи четката в някоя от тях, бутне внимателно върху
платното
, дето е грешката и я изчисти.
(втори вариант)
Те правят, както някой обикновен художник, който, като сбърка нещо на платното си, бързо взема четката, и отгоре върху грешката зацапва с боя. Но какво излиза от това? – Направя по-голяма грешка. Как постъпва великият художник в такъв случай? – Той има специални киселини.
Потопи четката в някоя от тях, бутне внимателно върху
платното
, дето е грешката и я изчисти.
Той знае метода, как да се чисти, как да се трансформира грешката. И тъй, Христос казва: „Аз Те познах.“ За да познаеш човека, трябва да си готов да пожертваш живота си за него. Ти не можеш да познаеш, дали един човек е готов да се жертва за тебе, докато и ти не си готов да се жертваш за него, не си ли готов да се пожертваш за него ти можеш да казваш, че го познаваш, но това е само празно говорене, празни приказки, но не и дела. Онзи който е готов да се жертва, трябва да се жертва не само на думи но и на дела. Когато дойдем да говорим за Бога, трябва да се лишим от всички блага, трябва да пожертваме всичко за Него.
към втори вариант >>
58.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично
платно
!
Явяватъ се двама тъкачи, казватъ: ние ще я изтъчемъ. Турятъ стана си и започватъ. Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата. – Добрѣ върви.
Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично
платно
!
Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно! Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха. Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха! Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо?
към беседата >>
Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично
платно
!
Турятъ стана си и започватъ. Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата. – Добрѣ върви. Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно!
Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично
платно
!
Изтъкаватъ платното, скрояватъ му една дреха. Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха! Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо? Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ.
към беседата >>
Изтъкаватъ
платното
, скрояватъ му една дреха.
Прѣхвърлятъ сувалкитѣ прѣзъ въздуха, тъчатъ. Праща той двама отъ слугитѣ си, да видятъ, какъ върви работата. – Добрѣ върви. Праща още единъ пѫть слугитѣ си, казватъ: отлично платно! Отива той самъ да провѣри, нищо не вижда, но казва: отлично платно!
Изтъкаватъ
платното
, скрояватъ му една дреха.
Излиза той съ нея изъ улицитѣ и всички му казватъ: отлична дреха! Най-послѣ го вижда едно дѣте и казва: този човѣкъ е голъ! Като ви изтъка единъ платъ отъ свѣтлината, ще замязате на голия човѣкъ. Защо? Защото нѣщата иматъ смисълъ, само когато се виждатъ. За да се разбератъ нѣщата трѣбва да се видятъ.
към беседата >>
Праща още един път слугите си, казват: Отлично
платно
!
(втори вариант)
Явяват се двама тъкачи, казват: Ние ще я изтъчем. Турят стана си и започват. Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат. Праща той двама от слугите си да видят как върви работата. – Добре върви.
Праща още един път слугите си, казват: Отлично
платно
!
Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно! Изтъкават платното, скрояват му една дреха. Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха! Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол! Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо?
към втори вариант >>
Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично
платно
!
(втори вариант)
Турят стана си и започват. Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат. Праща той двама от слугите си да видят как върви работата. – Добре върви. Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно!
Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично
платно
!
Изтъкават платното, скрояват му една дреха. Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха! Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол! Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо? Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат.
към втори вариант >>
Изтъкават
платното
, скрояват му една дреха.
(втори вариант)
Прехвърлят совалките през въздуха, тъкат. Праща той двама от слугите си да видят как върви работата. – Добре върви. Праща още един път слугите си, казват: Отлично платно! Отива той сам да провери, нищо не вижда, но казва: Отлично платно!
Изтъкават
платното
, скрояват му една дреха.
Излиза той с нея из улиците и всички му казват: Отлична дреха! Най-после го вижда едно дете и казва: Този човек е гол! Като ви изтъка един плат от светлината, ще замязате на голия човек. Защо? Защото нещата имат смисъл, само когато се виждат. За да се разберат, нещата трябва да се видят.
към втори вариант >>
59.
Законътъ на внушението
,
МОК
, София, 5.4.1925г.,
Ако имате един апарат – кинематограф, но
платно
нямате, ще могат ли да се проектират картините?
Може ли да се обичат скъпоценните камъни? Отговор: Може. Те са хубави и привличат погледа. Може ли да се яви някъде светлина, ако няма условия, поле, дето да се проектира тази светлина? Ще се спрем на този въпрос от чисто физическо гледище.
Ако имате един апарат – кинематограф, но
платно
нямате, ще могат ли да се проектират картините?
– Няма да могат. Има ли нещо в скъпоценния камък, върху което могат да се проектират идеите? Например вие се радвате на един скъпоценен камък, носите го на ръката си, защото е спомен от баща ви или майка ви. Обаче ако бяхте сам в света, този скъпоценен камък нямаше да ви радва. В този случай хлябът, който ядете, и водата, която пиете, нямаше да ви радват.
към беседата >>
60.
Той знаеше
,
НБ
, София, 29.11.1925г.,
Какво ще се изтощи един човек, който с четката си маже върху
платното
?
— Иска да стане мързелив, нищо да не работи. Това нещо се забелязва у лекарите, у художниците и другаде. Някой лекар, щом поработи няколко години и си създаде добра клиентела, отпуща се. Някой художник, щом нарисува 5—6 картини, казва: човек не трябва да работи. Защо? — За да не се изтощава.
Какво ще се изтощи един човек, който с четката си маже върху
платното
?
Пък жената казва: не трябва много да се маже в къщи, защото като се маже много, може да се скъса никоя жилка. Други казват: разходки не трябва да се правят, защото човек може някак да пострада и да си изгуби живота. Всички се стремят към този вечен живот и казват: блажени мъртвите, починали в Господа. Облажават мъртвите, защото са пред лицето на Бога. Значи, ние сме научили закона на мързела, знаем го.
към беседата >>
61.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
" И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата
безплатно
, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат.
Готвя, чистя, мия чинии и тенджери, но нищо не получавам от хората. Те знаят само едно. Дойдат, нахранят се и излизат. Чакай, аз ще им дам един добър урок! " Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава!
" И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата
безплатно
, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат.
И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша. Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща. Това значи „служене на себе си". Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават. Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата.
към беседата >>
62.
Живите закони на добродетелите
,
ООК
, София, 10.3.1926г.,
Пълните ли умовете си с разни сензации от вестниците, вие няма да се домогнете до Истината, понеже
платното
на мозъка ви ще бъде зацапано от безполезни и ненужни работи.
Не бързайте да ги споделяте с другите, защото те още не са проверени. Днес четете едно, утре го опровергават. Къде е Истината тогава? Защо като четете новините от вестниците, бързате да ги споделите и с другите хора, а като прочетете нещо от Библията, не споделяте с ближните и с познатите си? Ако споделяте нещо от Библията, ще ви нарекат глупав, назадничав човек.
Пълните ли умовете си с разни сензации от вестниците, вие няма да се домогнете до Истината, понеже
платното
на мозъка ви ще бъде зацапано от безполезни и ненужни работи.
Освободете мозъка си от ежедневните новини на вестниците. Вестникарските съобщения оставяйте за хора, чийто мозък не е зает с по-високи интереси. Четете ли вестници, спирайте се върху хубавите неща от тях, както пчелите събират сладките сокове от цветята. Във вестниците има и хубави статии, които заслужават да бъдат четени. Всичко останало, било по вестниците, било в други книги, оставяйте вън от вашето внимание, защото тези неща нарушават мира и равновесието на човека, развалят общото му разположение, а понякога даже и от Бога го отдалечават.
към беседата >>
63.
Избавената душа
,
НБ
, София, 2.5.1926г.,
Ако ние можем да проектираме на
платно
човешкия организъм в своето развитие, щяхме да имаме една велика картина.
Туй наричаме закон за израждане. Когато човекът върви по закона на самоусъвършенстването, челото му става голямо и широко, брадата се издава напред, ушите се оформят. Всичко това са външни признаци, външни промени, които стават в човека. Но, ако погледнете на онези промени, които стават в човешкия мозък, които стават в стомаха, както и в самите мускули, когато човек се самоусъвършенства, вие ще имате ясна представа за великия човешки организъм. Туй наричам аз дело на живата природа.
Ако ние можем да проектираме на
платно
човешкия организъм в своето развитие, щяхме да имаме една велика картина.
Щяхме да видим нещо много красиво. Ако можем да разгледаме човешкия мозък в неговото развитие, щяхме да имаме една от най-великите картини. Ако можем да проектираме човешкото око в процеса на неговото развитие, тъй както то схваща светлината, щяхме да имаме една от най-красивите прояви в живота. И ако можем да видим човешкия гръклян или човешкия ларинкс, тъй както се проявява, щяхме да видим какво велико нещо се крие в неговите клетки, които са изпълнени от идеята да пеят. Това не се постига само с упражнения.
към беседата >>
64.
Оглашен, вярващ, ученик
,
ООК
, София, 16.6.1926г.,
Българите често употребяват една поговорка: “Наша Стоянка три лакта изтъкала, пет разтъкала, а
платното
и до днес седи на стана.” Какво се подразбира от тази поговорка?
Нямате ли съмнение, всичко можете да направите. И тъй съмнението е закон на инволюция; абсолютната вяра е закон на еволюция. Затова, искате ли да еволюирате, да подобрите живота си, работете върху засилване на вярата си. Казвате: “Не може без съмнение.” Опитвали ли сте резултатите на съмнението? Кажете тогава какво сте придобили от съмнението?
Българите често употребяват една поговорка: “Наша Стоянка три лакта изтъкала, пет разтъкала, а
платното
и до днес седи на стана.” Какво се подразбира от тази поговорка?
Възможно ли е преди всичко три лакта да изтъче, пет да разтъче? Отде ще вземе двата, които трябва да разтъче? Или ще кажете, че от съседите ще вземе. Значи такъв човек разтъкава не само своето платно, но и това на съседа си. Какво ще кажете за него?
към беседата >>
Значи такъв човек разтъкава не само своето
платно
, но и това на съседа си.
Кажете тогава какво сте придобили от съмнението? Българите често употребяват една поговорка: “Наша Стоянка три лакта изтъкала, пет разтъкала, а платното и до днес седи на стана.” Какво се подразбира от тази поговорка? Възможно ли е преди всичко три лакта да изтъче, пет да разтъче? Отде ще вземе двата, които трябва да разтъче? Или ще кажете, че от съседите ще вземе.
Значи такъв човек разтъкава не само своето
платно
, но и това на съседа си.
Какво ще кажете за него? Какво ще придобие той в живота си? – Нищо. Казвам: Такива са резултатите на всеки, който живее със съмнение и подозрение. Затова хвърлете съмнението вън от себе си и се въоръжете със силна вяра.
към беседата >>
65.
Отвън и отвътре
,
СБ
, София, 22.8.1926г.,
Когато вие, жените, тъчете
платното
, нали знаете, че цялото
платно
е в долното кросно?
Някой път вие сте и лоши, и добри. Някога вие се разгневявате и веднага хуквате, искате да се проявите, но не се минава много време и вие се разкайвате. Вие обещавате по 20 пъти на ден, че няма да се гневите, и пак се разгневявате. Вие не създавате гнева, той идва сам по себе си. Ще имате предвид следния факт: животът в началото е в ръцете на лошите духове.
Когато вие, жените, тъчете
платното
, нали знаете, че цялото
платно
е в долното кросно?
В горното кросно няма нищо. В долното кросно именно са лошите духове, а в горното кросно – добрите духове. Лошите духове държат платното в себе си. Те се държат за него. Опънатите нишки, обаче, представляват човешкия живот, който трябва да се тъче, и духовете се борят именно за този живот.
към беседата >>
Лошите духове държат
платното
в себе си.
Вие не създавате гнева, той идва сам по себе си. Ще имате предвид следния факт: животът в началото е в ръцете на лошите духове. Когато вие, жените, тъчете платното, нали знаете, че цялото платно е в долното кросно? В горното кросно няма нищо. В долното кросно именно са лошите духове, а в горното кросно – добрите духове.
Лошите духове държат
платното
в себе си.
Те се държат за него. Опънатите нишки, обаче, представляват човешкия живот, който трябва да се тъче, и духовете се борят именно за този живот. Човек е совалката. Долните духове казват: „Наш е човекът“. Човекът пък от своя страна започва да ходи от единия край на платното до другия.
към беседата >>
Човекът пък от своя страна започва да ходи от единия край на
платното
до другия.
Лошите духове държат платното в себе си. Те се държат за него. Опънатите нишки, обаче, представляват човешкия живот, който трябва да се тъче, и духовете се борят именно за този живот. Човек е совалката. Долните духове казват: „Наш е човекът“.
Човекът пък от своя страна започва да ходи от единия край на
платното
до другия.
Като дойде до единия край, където са лошите духове, казва им: „Аз съм ваш“ – и те му отварят път. После дойде до другия край на платното, където са добрите духове, и им казва: „Аз съм с вас“. И така, човекът, като ходи насам-нататък, Божествената нишка се тъче. Като се изтъче животът, ще се даде на добрите духове. Следователно всяка завършена победа е в ръцете на добрите духове, а всеки бой е в ръцете на лошите духове.
към беседата >>
После дойде до другия край на
платното
, където са добрите духове, и им казва: „Аз съм с вас“.
Опънатите нишки, обаче, представляват човешкия живот, който трябва да се тъче, и духовете се борят именно за този живот. Човек е совалката. Долните духове казват: „Наш е човекът“. Човекът пък от своя страна започва да ходи от единия край на платното до другия. Като дойде до единия край, където са лошите духове, казва им: „Аз съм ваш“ – и те му отварят път.
После дойде до другия край на
платното
, където са добрите духове, и им казва: „Аз съм с вас“.
И така, човекът, като ходи насам-нататък, Божествената нишка се тъче. Като се изтъче животът, ще се даде на добрите духове. Следователно всяка завършена победа е в ръцете на добрите духове, а всеки бой е в ръцете на лошите духове. Животът от 8000 години е все в ръцете на лошите духове, те го управляват. Затова ние трябва да оставим Бог да воюва заради нас.
към беседата >>
66.
Ще се изкоренят
,
СБ
, София, 29.8.1926г.,
Всяка жена, като изтъче
платното
, не го ли развива?
Цялата вселена не е нищо друго, освен Бог, Който се проявява. Тя представлява развитието на Бога. Защото и Бог, сам по себе си, се развива. Които не разбират този закон, ще кажат: „И най-съвършеното същество ли се развива? “ Що е развитие?
Всяка жена, като изтъче
платното
, не го ли развива?
– Щом го свърши, тя го развива. Това развиване не е ли проявление на изтъканото платно? Същото е и с Бога, когато се развива. При развиването си Той се разкрива, изявява това, което е мислил, за да могат и другите същества да разберат Неговата мисъл, да я видят, а по някой път и да си купят от Неговия плат, да си направят нови дрешки. И горе има дюкяни, които продават платове.
към беседата >>
Това развиване не е ли проявление на изтъканото
платно
?
Защото и Бог, сам по себе си, се развива. Които не разбират този закон, ще кажат: „И най-съвършеното същество ли се развива? “ Що е развитие? Всяка жена, като изтъче платното, не го ли развива? – Щом го свърши, тя го развива.
Това развиване не е ли проявление на изтъканото
платно
?
Същото е и с Бога, когато се развива. При развиването си Той се разкрива, изявява това, което е мислил, за да могат и другите същества да разберат Неговата мисъл, да я видят, а по някой път и да си купят от Неговия плат, да си направят нови дрешки. И горе има дюкяни, които продават платове. Един автор, няма да кажа името му, има една странна теория за въплътяването на душите. Няма да ви я представя в научна форма, но ще ви я изложа така, че да бъде достъпна за вашия ум.
към беседата >>
Сега говорим само за изтъканото
платно
.
Но в Библията никъде не пише за православието. Аз говоря само за началото, когато Господ е създал света. Това няма какво да ви обижда. Даже ако река да говоря за сегашните времена, въпросът е друг. За сегашния живот ние ще говорим след две хиляди години.
Сега говорим само за изтъканото
платно
.
Сегашното платно още не е изтъкано. За него ще говорим след 1000 години. Това платно е още навито на кросното. Платното на християнските народи още не е изтъкано. И Господ праща една нова раса да изтъче учението на Христос, учението на Бога за Любовта, Мъдростта, Истината, да покаже в какво се състои онази велика наука, да покаже по кой начин светът може да се преобрази.
към беседата >>
Сегашното
платно
още не е изтъкано.
Аз говоря само за началото, когато Господ е създал света. Това няма какво да ви обижда. Даже ако река да говоря за сегашните времена, въпросът е друг. За сегашния живот ние ще говорим след две хиляди години. Сега говорим само за изтъканото платно.
Сегашното
платно
още не е изтъкано.
За него ще говорим след 1000 години. Това платно е още навито на кросното. Платното на християнските народи още не е изтъкано. И Господ праща една нова раса да изтъче учението на Христос, учението на Бога за Любовта, Мъдростта, Истината, да покаже в какво се състои онази велика наука, да покаже по кой начин светът може да се преобрази. Не е изтъкано още платното на християнството.
към беседата >>
Това
платно
е още навито на кросното.
Даже ако река да говоря за сегашните времена, въпросът е друг. За сегашния живот ние ще говорим след две хиляди години. Сега говорим само за изтъканото платно. Сегашното платно още не е изтъкано. За него ще говорим след 1000 години.
Това
платно
е още навито на кросното.
Платното на християнските народи още не е изтъкано. И Господ праща една нова раса да изтъче учението на Христос, учението на Бога за Любовта, Мъдростта, Истината, да покаже в какво се състои онази велика наука, да покаже по кой начин светът може да се преобрази. Не е изтъкано още платното на християнството. Какво ще ми разправяте за християнството и за това, какво е казал Христос? „Любете враговете си!
към беседата >>
Платното
на християнските народи още не е изтъкано.
За сегашния живот ние ще говорим след две хиляди години. Сега говорим само за изтъканото платно. Сегашното платно още не е изтъкано. За него ще говорим след 1000 години. Това платно е още навито на кросното.
Платното
на християнските народи още не е изтъкано.
И Господ праща една нова раса да изтъче учението на Христос, учението на Бога за Любовта, Мъдростта, Истината, да покаже в какво се състои онази велика наука, да покаже по кой начин светът може да се преобрази. Не е изтъкано още платното на християнството. Какво ще ми разправяте за християнството и за това, какво е казал Христос? „Любете враговете си! “ Кой от вас люби враговете си?
към беседата >>
Не е изтъкано още
платното
на християнството.
Сегашното платно още не е изтъкано. За него ще говорим след 1000 години. Това платно е още навито на кросното. Платното на християнските народи още не е изтъкано. И Господ праща една нова раса да изтъче учението на Христос, учението на Бога за Любовта, Мъдростта, Истината, да покаже в какво се състои онази велика наука, да покаже по кой начин светът може да се преобрази.
Не е изтъкано още
платното
на християнството.
Какво ще ми разправяте за християнството и за това, какво е казал Христос? „Любете враговете си! “ Кой от вас люби враговете си? Че най-големият враг на жената е мъжът. При това, този враг е в къщата ѝ.
към беседата >>
67.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
Имате едно парче бяло
платно
.
От този момент, кой как мине покрай тебе, ще те погледне и ще види, че в тебе има ред и порядък.” И наистина, кой как мине покрай тази статуя, казва: “Идея, дълбочина има в тази картина! Отлична е тя.” Статуята слуша всичко това и е доволна, че няма вече чук, няма вече страдания. Но докато хората се научат да живеят правилно, много чукове трябва да минат по гърбовете им. Неизбежен закон е този. Вторият пример.
Имате едно парче бяло
платно
.
Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него. Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа! ” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното.
към беседата >>
” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху
платното
.
Вторият пример. Имате едно парче бяло платно. Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него. Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа!
” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху
платното
.
Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното. Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина! ” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане! ” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност?
към беседата >>
Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху
платното
.
Имате едно парче бяло платно. Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него. Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа! ” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното.
Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху
платното
.
Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина! ” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане! ” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност? - Не.
към беседата >>
Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на
платното
се вижда хубаво, идеално изработена картина.
Великият художник взима четката и боите си и започва да цапа безразборно върху него. Минава някой простак покрай този художник, поглежда го какво прави и си казва: “Виж какво върши този човек! Аз мислех, че е някакъв велик художник, а той знае само да цапа! ” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното.
Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на
платното
се вижда хубаво, идеално изработена картина.
Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина! ” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане! ” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност? - Не. Платното придоби своята цена, само след като се нацапа.
към беседата >>
” - Да, но ако
платното
не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност?
” На втория ден художникът пак взима четката и продължава да цапа върху платното. Третия, четвъртия ден все продължава да цапа, докато един ден погледнеш, нещо взело да се оформява върху платното. Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина! ” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане!
” - Да, но ако
платното
не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност?
- Не. Платното придоби своята цена, само след като се нацапа. По същия начин и при вас може да дойде някой ангел и да ви нацапа с четката си и с боите си. Вие казвате: “Огреших се! ” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече!
към беседата >>
Платното
придоби своята цена, само след като се нацапа.
Колкото повече художникът работи, образът все повече и повече се оформява, докато най-после на платното се вижда хубаво, идеално изработена картина. Кой как мине покрай нея казва: “Великолепна картина! ” Художникът казва: “Виждате ли какво може да излезе от цапане! ” - Да, но ако платното не беше се нацапало, щеше ли да има тази стойност? - Не.
Платното
придоби своята цена, само след като се нацапа.
По същия начин и при вас може да дойде някой ангел и да ви нацапа с четката си и с боите си. Вие казвате: “Огреших се! ” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече! ” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко. Казвате: “Пропаднах сега!
към беседата >>
68.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 31.10.1926г.,
Щом види че жена му изтъче един топ
платно
, той го взима под мишницата и вечер, когато никой не го вижда, отива в кръчмата, разгъва
платното
и казва на кръчмаря: “Виждаш ли,
платно
е това!
” В това време извън рая имаше друга култура, пред която Адама излезе да се хвали със своята другарка Ева, като казваше: “Аз имам красива, хубава жена, каквато светът не е виждал досега! ” Тогава тази култура изпрати един свой делегат, преобразен в змия, да опита, да разбере добре, каква е тази жена. Какво стана след това? - Тази хубава жена съгреши, а след нея съгреши и Адам, след което и двамата се намериха извън рая. Имаше един българин, във варненско, на име Драгни, който също така обичаше да се хвали със своята жена, че била работна и трудолюбива.
Щом види че жена му изтъче един топ
платно
, той го взима под мишницата и вечер, когато никой не го вижда, отива в кръчмата, разгъва
платното
и казва на кръчмаря: “Виждаш ли,
платно
е това!
Дай тук половин кило вино! ” Тъй вървят чашите една след друга, докато всичкото платно отиде. Днес, повечето съвременни мъже са изгубили своето мъжество - тази възвишена и благородна черта, вседствие на което са огрубели. Истинското мъжество подразбира Мъдрост. Думата “мъж” в български език означава “човек”, а в английски език означава “гъба”, мек, като гъба.
към беседата >>
” Тъй вървят чашите една след друга, докато всичкото
платно
отиде.
Какво стана след това? - Тази хубава жена съгреши, а след нея съгреши и Адам, след което и двамата се намериха извън рая. Имаше един българин, във варненско, на име Драгни, който също така обичаше да се хвали със своята жена, че била работна и трудолюбива. Щом види че жена му изтъче един топ платно, той го взима под мишницата и вечер, когато никой не го вижда, отива в кръчмата, разгъва платното и казва на кръчмаря: “Виждаш ли, платно е това! Дай тук половин кило вино!
” Тъй вървят чашите една след друга, докато всичкото
платно
отиде.
Днес, повечето съвременни мъже са изгубили своето мъжество - тази възвишена и благородна черта, вседствие на което са огрубели. Истинското мъжество подразбира Мъдрост. Думата “мъж” в български език означава “човек”, а в английски език означава “гъба”, мек, като гъба. Какво представлява гъбата? - Нещо, което израства в една нощ и скоро след това изчезва.
към беседата >>
69.
Човешкият дух
,
ООК
, София, 3.11.1926г.,
Ако започне да мисли, филмът му се измества, не може да се появи на
платното
.
Това означава истинско въплътяване. Тогава човек става господар на положението си, той става светия. Засега човек е в положението на растение, не е пуснал дълбоко корени в окръжаващата среда, вследствие на което няма условия за дълъг живот. И при това положение хората казват: „Ние имаме свободна воля, това ще направим, онова ще направим." Да, съвременните хора са толкова силни, толкова умни, че още на 60-годишната си възраст те губят силите си, губят знанията си и казват: „Едно време бяхме даровити, способни, имахме знания, но старини ни налегнаха и всичко изгубихме." Питам: Как е възможно това? Значи, като остарее човек, мисълта му изчезва.
Ако започне да мисли, филмът му се измества, не може да се появи на
платното
.
Казвам: Ако човек иска да запази и на старини знанието, способностите, богатството си, които е придобил на млади години, той трябва да е живял съвършено чист вътрешен живот. Без чистота човешкия дух не може да се прояви в силата си, не може да запази богатството, което е придобил на младини. Човек много пъти ще изучава едни и същи неща, ще ги забравя, отново ще ги изучава, докато най-после те станат в него втора природа. Истинско знание е това, което никога не се заличава от съзнанието на човека. Според теорията на прераждането вие сте дохождали много пъти на земята и в някое от своите прераждания може да сте били виден адепт в Индия, да сте имали последователи, да сте учили хората на великото знание, а днес нищо не помните. Защо?
към беседата >>
70.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
Първият престъпник избрал първото наказание и се хвърлил в пропастта, но веднага се задържал за
платното
, понеже пропастта била нарисувана върху
платно
.
Той му отговорил: “Тури ме десет години в затвор и след като изляза оттам, ще ти кажа, защо направих това престъпление. След разпита фараонът пристъпил към присъдата. Той извикал първия обвиняем, заповядал да го поставят на високо място и да му предложат като наказание две неща, и той сам да си избере наказанието. Едното било една голяма пропаст, в която трябвало да се хвърли, а другото било един голям нож, на който да се набоде. И двете наказания били книжни.
Първият престъпник избрал първото наказание и се хвърлил в пропастта, но веднага се задържал за
платното
, понеже пропастта била нарисувана върху
платно
.
По този начин хванали престъпника и го турили в затвор. Така постъпили и с втория престъпник. Той избрал за себе си второто наказание, да се хвърли на ножа и да се набоде. Като се хвърлил върху ножа, веднага се търкулил на земята, но не се наранил, понеже ножът бил книжен. И него хванали и турили в затвор.
към беседата >>
Първиятъ прѣстѫпникъ избралъ първото наказание и се хвърлилъ въ пропастьта, но веднага се задържалъ на
платното
, понеже пропастьта била нарисувана върху
платно
.
(втори вариант)
Той му отговорилъ: „Тури ме десеть години въ затворъ и слѣдъ като излѣза оттамъ, ще ти кажа, защо направихъ това прѣстѫпление. Слѣдъ разпита фараонътъ пристѫпилъ къмъ присѫдата. Той извикалъ първия обвиняемъ, заповѣдалъ да го поставятъ на високо мѣсто и да му прѣдложатъ като наказание двѣ нѣща, и той самъ да си избере наказанието. Едното било една голѣма пропасть, въ която трѣбвало да се хвърли, а другото било единъ голѣмъ ножъ, на който да се набоде. И двѣтѣ наказания били книжни.
Първиятъ прѣстѫпникъ избралъ първото наказание и се хвърлилъ въ пропастьта, но веднага се задържалъ на
платното
, понеже пропастьта била нарисувана върху
платно
.
По този начинъ хванали прѣстѫпника и го турили въ затворъ. Така постѫпили и съ втория прѣстѫпникъ. Той избралъ за себе си второто наказание, да се хвърли на ножа и да се набоде. Като се хвърлилъ върху ножа, веднага се търкулилъ на земята, но не се наранилъ, понеже ножътъ билъ книженъ. И него хванали и турили въ затворъ.
към втори вариант >>
71.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
– По краските, по линиите, които великият художник поставил върху
платното
и с това придал смисъл и съдържание на образа.
Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо? – Вяра имате в тази монета. Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо? – Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност. По какво съдите за цената на картината?
– По краските, по линиите, които великият художник поставил върху
платното
и с това придал смисъл и съдържание на образа.
Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта? Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти. Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен.
към беседата >>
Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по тренове, по железници
безплатно
; по театрите ще се отива пак
безплатно
; всеки ще заеме своето място и ще седи свободно; артистите ще играят
безплатно
; музикантите ще свирят
безплатно
, но в замяна на това, техните слушатели ще ги хранят
безплатно
, с най-хубава и чиста храна.
– Няма да позволят. Какво показва това? – Че тези хора нямат дълбоко вътрешно разбиране. Те живеят още в съзнанието и самосъзнанието, служат на себе си и на своя народ, но не и на Бог. Казвате: Как ще познаем, че хората служат на Бога?
Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по тренове, по железници
безплатно
; по театрите ще се отива пак
безплатно
; всеки ще заеме своето място и ще седи свободно; артистите ще играят
безплатно
; музикантите ще свирят
безплатно
, но в замяна на това, техните слушатели ще ги хранят
безплатно
, с най-хубава и чиста храна.
Някой казва: Това са утопии на далечното бъдеще. Всяко нещо, което не може да се направи или постигне днес, хората считат за утопия. Ако преди хиляди години биха казали на първата маймуна в света, че един ден от нея ще произлезе разумният човек, от когото ще произлязат велики хора, кантовци, лапласовци, тази маймуна не би повярвала в това. Тя ще каже: И да стане това, пак не вярвам. Трябва да се служи на Бог, понеже Той ще определи всички неща в света.
към беседата >>
72.
Едно стадо
,
НБ
, София, 23.1.1927г.,
Да служиш даром, това не подразбира да служиш
безплатно
.
Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора. Ако е така, тогава и вълкът може да каже: Аз ще ям овце, и пак ще бъда добър. Това не е философия. Разумните хора казват: Великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром.
Да служиш даром, това не подразбира да служиш
безплатно
.
Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Някой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: Не се плаша от тия неща.
към беседата >>
73.
Което оправя
,
ООК
, София, 26.1.1927г.,
Една жена туря на стана 100 метра
платно
да тъче, а изтъкава 10 метра.
Всеки трябва да се познава и да каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота си. Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши. Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване. Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите.
Една жена туря на стана 100 метра
платно
да тъче, а изтъкава 10 метра.
Значи тя е изработила една част, но има още да тъче. Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче платното си. Краят увенчава работата. Вие ще бъдете свободни само след като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюция. Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на ред противоречия, съмнения, подозрения, ще се блъскате на една и на друга страна и нищо няма да придобиете.
към беседата >>
Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче
платното
си.
Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване. Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра. Значи тя е изработила една част, но има още да тъче.
Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче
платното
си.
Краят увенчава работата. Вие ще бъдете свободни само след като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюция. Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на ред противоречия, съмнения, подозрения, ще се блъскате на една и на друга страна и нищо няма да придобиете. Мнозина ще дохождат при вас и ще ви казват, че не вървите в правия път, че нямате ясна представа за Бога. Каква трябва да бъде представата ви за Бога?
към беседата >>
74.
Неизвестни величини / Слънцето
,
МОК
, София, 30.1.1927г.,
В това отношение човек е подобен на художник, който има четка,
платно
, бои, но той сам трябва да съчетае боите, да опъне
платното
и да започне да рисува.
За да запазят живота си, те са готови да извършат ред престъпления. Тия пък, които се намират под влиянието на луната, са готови, за едно свое удоволствие, да продадат мило и драго. За да си въздействува, човек трябва да се познава, да може да се предпазва от лошото влияние на различните планети. Ученикът трябва да учи, да придобива знания, но това не се постига механически. Човек може да има ред способности в себе си, но той сам трябва да съчетае всички външни условия в едно, за да развива способностите си.
В това отношение човек е подобен на художник, който има четка,
платно
, бои, но той сам трябва да съчетае боите, да опъне
платното
и да започне да рисува.
Знанието не иде по механически начин. За да придобива знания, да развива своите добродетели, човек трябва да се свързва с енергиите на слънцето. Когато слънцето действува върху даден човек, умът и сърдцето му се разширяват, и той влиза в истинския живот. Под думата “истински живот” разбираме идеен живот. Като вниквате в живота на учените, на хората на изкуството и на музиката, виждате, че те се намират под влиянието на слънцето.
към беседата >>
75.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
То е както на
платното
: ти нарисуваш един малък лист, но хиляди такива желания имат сцепление.
(втори вариант)
Задачата е откато изгрее Слънцето докато залезе. След като залезе, няма вече какво да местите камъните. Те не се местят. Самата идея, тези, малките идеи: да премести човек един камък, да го тури на правото място – той гради в себе си. То е един малък импулс.
То е както на
платното
: ти нарисуваш един малък лист, но хиляди такива желания имат сцепление.
При сегашния живот младите разрушават най-хубавите идеали. Вий вървите по пътя, искате да преместите нещо. Има на пътя някоя пръчка турена; казвате: «Тази работа не е моя.» От невидимия свят казват: «Вземи тази пръчка, премести я! Ти си човекът, който трябва да я премести.» Ако ти преместиш тази пръчка, ти в себе си преместваш един голям недъг. По същия закон ти дава стимул.
към втори вариант >>
76.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Човешкото лице е кинематограф, върху
платното
на който всеки момент се пише нещо ново.
Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас. Когато изучаваме някоя картина, ние можем да схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват. В един и същ момент, на едно лице, ние не можем да намерим изразени всички добродетели. Всяка картина представлява само един момент от човека, а ние знаем, че човек се мени всеки момент. Добродетелите, които се крият в нашия ум и в нашето сърце, се изразяват всеки нов ден на лицето ни, вследствие на което човек представлява една интересна, но винаги незавършена книга.
Човешкото лице е кинематограф, върху
платното
на който всеки момент се пише нещо ново.
В очите, в устата, на страните, навсякъде по човешкото лице се пишат все нови и нови добродетели. Понякога устните на човека са червени, някога жълти, някога бледи, някога зелени и т. н. Какво показват тия промени на цветовете? Ония физиогномисти, които разбират дълбоките причини на тия промени, които разбират слънцето, луната и звездите, знаят, защо, например, цветът на лицето у някой човек е жълт, на друг – червен и т. н. Има един жълт цвят на лицето, подобен на този у светиите, но има един жълт цвят, който се дължи на разстройство на черния дроб у човека.
към беседата >>
77.
Спасителни положения
,
ООК
, София, 16.3.1927г.,
Оттук вадя следния закон: Когато тъчете
платното
си, т.е.
При това положение тия хора не могат да се обърнат към Бога. Те трябва да минат през големи страдания, да се пробуди съзнанието им и тогава доброволно да потърсят Бога. Нека всеки се определи към кои спада – към светлите, или не. Някой казва: „Чудно нещо, снощи свещта ми светеше, а тази вечер загасна“. Аз питам: Как е възможно една хубава свещ една вечер да свети, а на другата вечер да не свети?
Оттук вадя следния закон: Когато тъчете
платното
си, т.е.
своя живот, трябва да спазвате всички правила на тъкачеството. Основата на платното трябва да бъде много здрава и доброкачествена; вътъкът – също така здрав; бърдото, станът също така трябва да бъдат първокачествени. С една дума всичко трябва да бъде здраво, хубаво, за да можете лесно да продадете своето платно. Ако платното ви е долнокачествено, един–двама могат да се излъжат да го купят, но трети няма да се яви. С това вие пакостите първо на себе си, а после и на другите.
към беседата >>
Основата на
платното
трябва да бъде много здрава и доброкачествена; вътъкът – също така здрав; бърдото, станът също така трябва да бъдат първокачествени.
Нека всеки се определи към кои спада – към светлите, или не. Някой казва: „Чудно нещо, снощи свещта ми светеше, а тази вечер загасна“. Аз питам: Как е възможно една хубава свещ една вечер да свети, а на другата вечер да не свети? Оттук вадя следния закон: Когато тъчете платното си, т.е. своя живот, трябва да спазвате всички правила на тъкачеството.
Основата на
платното
трябва да бъде много здрава и доброкачествена; вътъкът – също така здрав; бърдото, станът също така трябва да бъдат първокачествени.
С една дума всичко трябва да бъде здраво, хубаво, за да можете лесно да продадете своето платно. Ако платното ви е долнокачествено, един–двама могат да се излъжат да го купят, но трети няма да се яви. С това вие пакостите първо на себе си, а после и на другите. Ето защо, знайте, че каквото мислите и чувствате, то първо ще се отрази върху вас, а после и върху другите хора. Животът на човека не е нищо друго, освен платно, което той трябва да употреби или за себе си, или за другите.
към беседата >>
С една дума всичко трябва да бъде здраво, хубаво, за да можете лесно да продадете своето
платно
.
Някой казва: „Чудно нещо, снощи свещта ми светеше, а тази вечер загасна“. Аз питам: Как е възможно една хубава свещ една вечер да свети, а на другата вечер да не свети? Оттук вадя следния закон: Когато тъчете платното си, т.е. своя живот, трябва да спазвате всички правила на тъкачеството. Основата на платното трябва да бъде много здрава и доброкачествена; вътъкът – също така здрав; бърдото, станът също така трябва да бъдат първокачествени.
С една дума всичко трябва да бъде здраво, хубаво, за да можете лесно да продадете своето
платно
.
Ако платното ви е долнокачествено, един–двама могат да се излъжат да го купят, но трети няма да се яви. С това вие пакостите първо на себе си, а после и на другите. Ето защо, знайте, че каквото мислите и чувствате, то първо ще се отрази върху вас, а после и върху другите хора. Животът на човека не е нищо друго, освен платно, което той трябва да употреби или за себе си, или за другите. Човек не може да живее само за себе си. Защо?
към беседата >>
Ако
платното
ви е долнокачествено, един–двама могат да се излъжат да го купят, но трети няма да се яви.
Аз питам: Как е възможно една хубава свещ една вечер да свети, а на другата вечер да не свети? Оттук вадя следния закон: Когато тъчете платното си, т.е. своя живот, трябва да спазвате всички правила на тъкачеството. Основата на платното трябва да бъде много здрава и доброкачествена; вътъкът – също така здрав; бърдото, станът също така трябва да бъдат първокачествени. С една дума всичко трябва да бъде здраво, хубаво, за да можете лесно да продадете своето платно.
Ако
платното
ви е долнокачествено, един–двама могат да се излъжат да го купят, но трети няма да се яви.
С това вие пакостите първо на себе си, а после и на другите. Ето защо, знайте, че каквото мислите и чувствате, то първо ще се отрази върху вас, а после и върху другите хора. Животът на човека не е нищо друго, освен платно, което той трябва да употреби или за себе си, или за другите. Човек не може да живее само за себе си. Защо? Защото животът е капитал, даден от Бога, част от който ще се използва за самия човек, а останалото – за общо употребяване.
към беседата >>
Животът на човека не е нищо друго, освен
платно
, което той трябва да употреби или за себе си, или за другите.
Основата на платното трябва да бъде много здрава и доброкачествена; вътъкът – също така здрав; бърдото, станът също така трябва да бъдат първокачествени. С една дума всичко трябва да бъде здраво, хубаво, за да можете лесно да продадете своето платно. Ако платното ви е долнокачествено, един–двама могат да се излъжат да го купят, но трети няма да се яви. С това вие пакостите първо на себе си, а после и на другите. Ето защо, знайте, че каквото мислите и чувствате, то първо ще се отрази върху вас, а после и върху другите хора.
Животът на човека не е нищо друго, освен
платно
, което той трябва да употреби или за себе си, или за другите.
Човек не може да живее само за себе си. Защо? Защото животът е капитал, даден от Бога, част от който ще се използва за самия човек, а останалото – за общо употребяване. Горко на онзи, който задържа този капитал само за себе си! Напълнете своя хамбар, а излишъкът дайте на другите, и те да се ползват. Втори хамбар за себе си не градете!
към беседата >>
78.
Лозените пръчки
,
НБ
, София, 27.3.1927г.,
И те се хлъзгат по някаква плоскост, както и земята се хлъзга по едно
платно
.
Значи, във физическия свят ще обичате само Един. Като се говори за висш свят, подразбираме небето, където живеят възвишени и благородни същества. Те са силни, мощни, само с една ръка могат да вдигнат земята. Казвате: Тези същества имат ли опорна точка някъде? – Имат, разбира се.
И те се хлъзгат по някаква плоскост, както и земята се хлъзга по едно
платно
.
Това, което съвременните учени наричат етер, е платното, по което земята се хлъзга. Това платно е неделимо, нищо не е в състояние да го скъса. Така че, колкото и да е тежка земята, това платно никога не може да се скъса. То не е гладко, не е право обтегнато, но е набраздено, вълнообразно, и по тези вълни именно земята се хлъзга. С това се обяснява образуването на светлинните вълни.
към беседата >>
Това, което съвременните учени наричат етер, е
платното
, по което земята се хлъзга.
Като се говори за висш свят, подразбираме небето, където живеят възвишени и благородни същества. Те са силни, мощни, само с една ръка могат да вдигнат земята. Казвате: Тези същества имат ли опорна точка някъде? – Имат, разбира се. И те се хлъзгат по някаква плоскост, както и земята се хлъзга по едно платно.
Това, което съвременните учени наричат етер, е
платното
, по което земята се хлъзга.
Това платно е неделимо, нищо не е в състояние да го скъса. Така че, колкото и да е тежка земята, това платно никога не може да се скъса. То не е гладко, не е право обтегнато, но е набраздено, вълнообразно, и по тези вълни именно земята се хлъзга. С това се обяснява образуването на светлинните вълни. Когато светлината минава по тези бразди, тя претърпява известно триене, вследствие на което се образуват светлинните вълни.
към беседата >>
Това
платно
е неделимо, нищо не е в състояние да го скъса.
Те са силни, мощни, само с една ръка могат да вдигнат земята. Казвате: Тези същества имат ли опорна точка някъде? – Имат, разбира се. И те се хлъзгат по някаква плоскост, както и земята се хлъзга по едно платно. Това, което съвременните учени наричат етер, е платното, по което земята се хлъзга.
Това
платно
е неделимо, нищо не е в състояние да го скъса.
Така че, колкото и да е тежка земята, това платно никога не може да се скъса. То не е гладко, не е право обтегнато, но е набраздено, вълнообразно, и по тези вълни именно земята се хлъзга. С това се обяснява образуването на светлинните вълни. Когато светлината минава по тези бразди, тя претърпява известно триене, вследствие на което се образуват светлинните вълни. Адептите на науката знаят тези неща.
към беседата >>
Така че, колкото и да е тежка земята, това
платно
никога не може да се скъса.
Казвате: Тези същества имат ли опорна точка някъде? – Имат, разбира се. И те се хлъзгат по някаква плоскост, както и земята се хлъзга по едно платно. Това, което съвременните учени наричат етер, е платното, по което земята се хлъзга. Това платно е неделимо, нищо не е в състояние да го скъса.
Така че, колкото и да е тежка земята, това
платно
никога не може да се скъса.
То не е гладко, не е право обтегнато, но е набраздено, вълнообразно, и по тези вълни именно земята се хлъзга. С това се обяснява образуването на светлинните вълни. Когато светлината минава по тези бразди, тя претърпява известно триене, вследствие на което се образуват светлинните вълни. Адептите на науката знаят тези неща. Те знаят защо платното не се къса; те знаят, как земята е стъпила върху него и т. н.
към беседата >>
Те знаят защо
платното
не се къса; те знаят, как земята е стъпила върху него и т. н.
Така че, колкото и да е тежка земята, това платно никога не може да се скъса. То не е гладко, не е право обтегнато, но е набраздено, вълнообразно, и по тези вълни именно земята се хлъзга. С това се обяснява образуването на светлинните вълни. Когато светлината минава по тези бразди, тя претърпява известно триене, вследствие на което се образуват светлинните вълни. Адептите на науката знаят тези неща.
Те знаят защо
платното
не се къса; те знаят, как земята е стъпила върху него и т. н.
Един ден, когато и вие стъпите върху това платно, ще почувствате под краката си здрава почва, от която никой не може да ви помести. Някои учени наричат тази почва канара. Как се хлъзга земята по това платно, какъв е съставът на платното, това са отвлечени въпроси, които днес не могат да се разберат. „Аз съм истинската лоза.“ Христос е самата лоза, а всяка пръчка от нея представлява живота на един човек. Когато всички тези пръчки дойдат в съгласие с общия живот на лозата, те ще могат да разберат живота и на самата лоза.
към беседата >>
Един ден, когато и вие стъпите върху това
платно
, ще почувствате под краката си здрава почва, от която никой не може да ви помести.
То не е гладко, не е право обтегнато, но е набраздено, вълнообразно, и по тези вълни именно земята се хлъзга. С това се обяснява образуването на светлинните вълни. Когато светлината минава по тези бразди, тя претърпява известно триене, вследствие на което се образуват светлинните вълни. Адептите на науката знаят тези неща. Те знаят защо платното не се къса; те знаят, как земята е стъпила върху него и т. н.
Един ден, когато и вие стъпите върху това
платно
, ще почувствате под краката си здрава почва, от която никой не може да ви помести.
Някои учени наричат тази почва канара. Как се хлъзга земята по това платно, какъв е съставът на платното, това са отвлечени въпроси, които днес не могат да се разберат. „Аз съм истинската лоза.“ Христос е самата лоза, а всяка пръчка от нея представлява живота на един човек. Когато всички тези пръчки дойдат в съгласие с общия живот на лозата, те ще могат да разберат живота и на самата лоза. На това основание всеки от вас ще може да познае и да разбере Бога; той ще може да познае и да разбере Христа.
към беседата >>
Как се хлъзга земята по това
платно
, какъв е съставът на
платното
, това са отвлечени въпроси, които днес не могат да се разберат.
Когато светлината минава по тези бразди, тя претърпява известно триене, вследствие на което се образуват светлинните вълни. Адептите на науката знаят тези неща. Те знаят защо платното не се къса; те знаят, как земята е стъпила върху него и т. н. Един ден, когато и вие стъпите върху това платно, ще почувствате под краката си здрава почва, от която никой не може да ви помести. Някои учени наричат тази почва канара.
Как се хлъзга земята по това
платно
, какъв е съставът на
платното
, това са отвлечени въпроси, които днес не могат да се разберат.
„Аз съм истинската лоза.“ Христос е самата лоза, а всяка пръчка от нея представлява живота на един човек. Когато всички тези пръчки дойдат в съгласие с общия живот на лозата, те ще могат да разберат живота и на самата лоза. На това основание всеки от вас ще може да познае и да разбере Бога; той ще може да познае и да разбере Христа. Познаете ли Бога, ще познаете и Любовта, която няма начало, няма и край. Казва се, че Бог е Любов.
към беседата >>
79.
Съпротивление, напор и стремеж
,
ООК
, София, 30.3.1927г.,
Вие сте в положението на един модерен стан, на който е поставена основата на
платното
, вътъкът е приготвен и очаквате само да дойде някое разумно същество, да влезе в стана и да започне работата, да тъче
платното
.
Затова казва Христос: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Да бъдете деца, това не изключва възможността да имате знания, да се ползвате от вашите опитности. Вие имате големи опитности от миналото, сега трябва да направите една важна стъпка напред. Ако мислите, че в този живот трябва да придобиете всички добри качества на характера си, вашата работа е свършена. Невъзможно е в един живот да придобиете всичко.
Вие сте в положението на един модерен стан, на който е поставена основата на
платното
, вътъкът е приготвен и очаквате само да дойде някое разумно същество, да влезе в стана и да започне работата, да тъче
платното
.
Ето защо, ако отсега нататък трябва да предете, да слагате основа, да приготвяте вътък, да търсите място за стана си, вашата работа е съвсем изгубена. Сега станът ви е съвършено готов и нищо друго не ви остава, освен вие, разумното същество, да влезете в стана и да продължите започнатата работа. Мнозина от вас са започнали вече и продължават да тъкат, но някои скоро се насищат от тази работа, напускат стана и казват: „Аз не съм човек за тъкане. Ще намеря някой да ми свърши работата“. Не, щом сте влезли в духовния свят, вие сами ще свършите работата си.
към беседата >>
80.
Образи на реалността
,
МОК
, София, 10.4.1927г.,
Обаче двама души едновременно не могат да се гледат и изучават - ако единият е образ за наблюдение, другият трябва да бъде
платно
, върху което този образ се отпечатва.
За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава - да разсъждава, това значи да отправя мисълта си към Висшия свят, да се свързва с великите закони на Космоса, а не със силите на Земята. Вие ще познаете такъв човек по погледа, по начина, по който гледа - този човек гледа спокойно и съзнателно, той има предвид душата на човека, а не личността му. Той гледа човека, без да търси неговите недостатъци - защо? Защото знае, че душата няма дефекти. Като погледне някого, отпечатва го в съзнанието си и после го изучава - той се интересува от човека като уд от Великия организъм на Битието.
Обаче двама души едновременно не могат да се гледат и изучават - ако единият е образ за наблюдение, другият трябва да бъде
платно
, върху което този образ се отпечатва.
Следователно, докато е на Земята, човек изучава всичко, което го заобикаля, прави различни изчисления и заключения. Понякога заключенията му са верни, а понякога се нуждаят от допълнения - например и досега учените не са определили квадратурата на кръга, но работят в това направление. Когато начертаете квадрат, вие имате една въображаема форма, обаче ако стените на квадрата представляват живи същества, и квадратът става жив; върху този квадрат може да се построи нещо реално - как? Като започне да се движи в четири посоки, по направление на четирите си страни - при това положение се образува тяло, достъпно за триизмерния свят, в който човек живее. Съвременната геометрия има за цел да ограничи пространството чрез линии, чрез различни форми, за да представи нещата по-ясно.
към беседата >>
Единият само гледа, а другият представя
платно
, изображение.
(втори вариант)
Да не мислите, че всякога можете да гледате човека. Трябва да има светлина в духовния свят, или на съвременен научен език казано – условия. Сега, тези правила, може да ги прилагате, когато нямате с какво да се занимавате. Именно в кризите трябва да прилагате тези правила. Защо двама хора не се гледат едновременно?
Единият само гледа, а другият представя
платно
, изображение.
То е закон вътре в природата. Какво подразбират, когато се изчислява квадратурата на кръга? Ако вий завъртите един квадрат около неговата ос, какво ще получите? (фиг. 28.2.) Ако го завъртите около неговия център? Кръг. Допуснете сега – това е една плоскост.
към втори вариант >>
81.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Представете си, че вие развивате един топ
платно
.
Съвременните учени се стремят да обяснят, какво нещо е материята, но и досега не са успяли да определят нейната същност. Материята, сама по себе си, е инертна реалност. Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява. Учените твърдят, че материята се разширява, но всъщност материята не се разширява. Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример.
Представете си, че вие развивате един топ
платно
.
Казвате: разшири се това платно. Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си? Нищо ново не придоби. Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява.
към беседата >>
Казвате: разшири се това
платно
.
Материята, сама по себе си, е инертна реалност. Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява. Учените твърдят, че материята се разширява, но всъщност материята не се разширява. Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че вие развивате един топ платно.
Казвате: разшири се това
платно
.
Питам: какво ново придоби този топ платно при развиването си? Нищо ново не придоби. Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели.
към беседата >>
Питам: какво ново придоби този топ
платно
при развиването си?
Тя съдържа всичко в себе си, но не може да се разширява. Учените твърдят, че материята се разширява, но всъщност материята не се разширява. Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че вие развивате един топ платно. Казвате: разшири се това платно.
Питам: какво ново придоби този топ
платно
при развиването си?
Нищо ново не придоби. Следователно, от физическо гледище, когато материята се разширява, това подразбира, че в нея се внасят някакви нови качества. Не се ли внасят нови качества в нея, тя не се разширява. Отличителни белези между материята и духа са следните: материята не се разширява, а духът не се дели. Щом духът се облече в материя, в последната се явява желание да го обсеби, да го раздели.
към беседата >>
НАГОРЕ