Търсене в текстове за 'Платно'

Галилей Величков (1911-1985)

" А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София.
Чудно е било, как са я поместили в едни от вестниците? Но нали взел позволение от Учителя, все някак се е наредило. Тя излязла и предизвикала голям шум. Нашите приятели й се радвали, а онези, другите, се възмущавали от красноречието на Иван Антонов и казвали: "Виж ги, тия дъновисти. Хем прости, хем нахални! " А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София. Така той изказал и им показал своята Истина за Учителя. Друг път, в друг вестник, пишат отново против Учителя като Го обвиняват, че Той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот но страната. Какви ли не грехове се изписваха и се хвърляха върху Учителя! Но когато ставаше въпрос за политически обвинения, нещата ставаха много сериозни. Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството.
към текста >>

2. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно.
Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града. Това е сутринта на 22 август, неделя. На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление. Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта. Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа. Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно. С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в София, за което била пропусната от стражата да влезе в града. Тя занася кросното у дома си, понеже живеят на "Изгрева". Така тя се измъква от блокадата. А когато тръгнала от село, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала на събор с кросно. Да, но кросното й послужило за пропуск.
към текста >>

3. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти.
Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." Така завършва тази редакторска статия, подписана от Пламен, тоест от Сава Калименов.(вестник "Братство", издаван в гр. Севлиево, брой 281 от 1 август 1941 год., год. 13). Руси Караиванов държи в ръцете си вестника и вече знае отговора на Учителя както за съдбата на Хитлер и на Германия, така и за развоя и свършека на войната, така и за съдбата на Русия. Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти. Всички четат и искат да вярват, че това точно така ще стане, но нямат сила в себе си да повярват в думите на Учителя. Но Руси Караиванов вярва, защото лично го е чул от Учителя, а Сава Калименов му е разказвал, че тази статия е писана от него при изключително голямо вдъхновение и е отговор на започналата война на Германия срещу Русия. Руси Караиванов с голямо вълнение разказваше този случай тридесет години след победата на Русия • срещу Германия. Той доживя да види как всичко това се сбъдна. И го разказваше на мнозина.
към текста >>

4. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Когато веднъж Му казахме, че новата власт ни вика да излезем на бригада и да работим безплатно, Учителят се засмя и каза: "Те, комунистите, ще ви научат на работа." След години, когато редовно ежегодно отивахме на бригади по селскостопански работи, винаги си спомнях тези думи на Учителя.
Това беше чуто, това беше написано, това беше разказвано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваше в тях. Но не се намери някой, който да изпълни Волята на Учителя, която е Воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота си тук, на "Изгрева". Когато веднъж Му казахме, че новата власт ни вика да излезем на бригада и да работим безплатно, Учителят се засмя и каза: "Те, комунистите, ще ви научат на работа." След години, когато редовно ежегодно отивахме на бригади по селскостопански работи, винаги си спомнях тези думи на Учителя. Беше започнала една нова епоха. Той тази епоха още в самото начало на Школата я бе нарекъл "Епоха на труда"! Ние не можем да осъзнаем това дори и до днес. Ще го преценим след време. Един-два дни преди да си замине Учителят, сестра Савка Керемидчиева изпрати една сестра да повикат майка ми.
към текста >>

5. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно.
Това я вбесява. Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса. Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка. Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това, ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов - цигулка и Верка Куртева - китара.
към текста >>

6. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути.
Но ни показваше какви трябва да бъдем в живота си - в ред и порядък. Аз не виждах Учителя толкова слаб, колкото ми правеше впечатление, че не е правилна стойката Му и се е свил. Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега. Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба. Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути. После чух, че след тези манипулации излязъл по жилетка на полянката да се поразходи на чист въздух. Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи. Това беше краят на декември и някои злосторници започнаха да говорят, че по този начин Учителят си е ускорил заминаването. Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство. Това са глупости и нелепости.
към текста >>

7. 8_12 Братските салони и Изгревът

На Учителя беше скована от летви една рамка, на която бе опънато платно.
Всички идваха с каруци, одеала, платнища. Построи се цяло селище. Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук идваха от града други странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани - с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше. На Учителя беше скована от летви една рамка, на която бе опънато платно. Тя служеше като навес срещу слънцето. Бяха сложили една маса и стол и при такива условия Учителят говореше на събора. Има снимки от този събор. В кое време се даваха беседите от Учителя? До 1928 година школните лекции от младежкия и общия клас бяха вечер - от седем до девет часа.
към текста >>

8. 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА

Направиха едно навесче с платно, за да не му пече слънцето и да не Му вали дъжд.
А да се хранят толкова човека, няколко дни не беше лесна работа. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете. Казани за чай и казани с гозба, а около тях дежурните сновяха насам-натам. Този събор се проведе на самата поляна. Сковаха една рамка и една поставка, на която сложиха един стол, за да седне Учителят и една катедра, от която да може да държи Учителя своята беседа. Направиха едно навесче с платно, за да не му пече слънцето и да не Му вали дъжд. Наоколо всички стояха прави, а някои сядаха на земята и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон!
към текста >>

9. 54. ОБЩАТА КУХНЯ

Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси; Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно.
Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителят ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г. след събора Учителят нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси; Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска кой колкото има. А който няма пари не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства.
към текста >>

10. 58. МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА КЛЕТКА НА ИЗГРЕВА

Учителят седеше на него пред катедрата, а отгоре върху главата Му бяха сковани дъсчици и между тях опънато бяло платно, за да бъде като навес и да предпазва Учителят от горещото слънце.
58. МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА КЛЕТКА НА ИЗГРЕВА На събора в София през 1926 г. бяхме сковали от дъсчици на Учителя една катедра и един подиум, на който Той се качваше като на него бе поставен стол. Учителят седеше на него пред катедрата, а отгоре върху главата Му бяха сковани дъсчици и между тях опънато бяло платно, за да бъде като навес и да предпазва Учителят от горещото слънце. Обаче след събора Учителят нареди да се използва този дъсчен материал, за да се направи метеорологична клетка. Приятелите отидоха и видяха в гората как е построена метеорологична клетка при обсерваторията към университета, дойдоха и направиха по техен терк и нашата. В клетката имаше и метеорологични инструменти, както при всяка станция, които Учителят бе дал: 1. Пишещ термометър, записва минималните и максималните температури. 2. Барометър, също пишещ, той се върти с барабан. 3.
към текста >>

11. 76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА

Спираше пред всяко платно, особено пред по-важните картини, правеше бележки за различните художници.
Учителят се интересуваше живо от науката, изкуствата и процесите в обществото. Имаше широки интереси и използваше, всеки който имаше връзка с тези области и черпеше примери, които след това ги изнасяше в беседите. Например Той не изпускаше общата художествена изложба, която всяка година се правеше. Обикновено ние с Мария Тодорова Го завеждахме и отивахме наедно и дори има една интересна снимка: Учителят, Мария и Боян Боев пред художествената изложба. Учителят разглеждаше подробно и внимателно изложбата. Спираше пред всяко платно, особено пред по-важните картини, правеше бележки за различните художници. Забавен е следния случай. На една изложба върви Учителят и редом с Него Боян Боев. Учителят понякога се спре повече пред някоя картина, а брат Боев замине напред. Обаче стигнаха до една картина, която представляваше гола жена на един диван разположена. Брат Боян, който е свенлив като девойка, обърна главата си на другата страна и отмина картината и не се спря пред нея.
към текста >>

12. 92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО - БРАТСТВО

- Този вестник на есперанто се набираше безплатно и се разпространяваше почти безплатно със символични такси от доброволци.
до 1943 г. Вестникът се изпраща и в чужбина по есперантските канали. Този вестник свърши една много голяма работа за разпространението идеите на Учителя в есперантските среди. Освен това Атанас Николов и Петър Пампоров превеждат беседи на Учителя, оформят отделни книжки на есперанто и са публикувани към десетина книжки, в които са включени беседи от Учителя. Това е било една много трудна работа, защото освен превода на есперанто е било необходимо да се закупят букви и хора, които да разбират този език, за да го набират правилно. - Този вестник на есперанто се набираше безплатно и се разпространяваше почти безплатно със символични такси от доброволци. Отпечатваше се в печатницата на Сава Калименов от издателство „Братство", гр. Севлиево.
към текста >>

13. 93. Вестник „БРАТСТВО

Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията.
93. В-к „БРАТСТВО" Идеята за печатан орган на Братството кръжеше в умовете на младежите. Споделиха с Учителя и Учителят разреши да се издава. Като първи учредители бяха д-р Ст. Кадиев и Сава Калименов. Първите броеве бяха отпечатани на един лист. Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията. Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари. Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа.
към текста >>

14. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно.
Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание. Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за издаване на братско списание. Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха. Ходеха с една кошничка и вътре е списанието. Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой. Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков. Беше човек на идеята. Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства. Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков. А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно".
към текста >>

15. 98. ЗНАМЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО

По това време Учителят даде чертежи и по тях беше извезано със златни конци на бяло платно онези чертежи, които Учителят бе дал.
За нея също трябва да се напишат неща и упътвания за чертежите. Къде е тя сега? Не зная къде е прибрана. Някой от приятелите я прибра на съхранение. Тя не е загубена. По това време Учителят даде чертежи и по тях беше извезано със златни конци на бяло платно онези чертежи, които Учителят бе дал. Това бе знамето на Бялото Братство. Аз съм го виждал опънато в Горницата на вилата в Търново. Това знаме го пазехме като светая светих. То също беше сгънато и поставено в подходяща кутия и прибрано на съхранение. Къде е прибрано пак не мога да ви кажа, макар че един млад брат непрекъснато иска да му го предам.
към текста >>

16. 99. АНТИМИНСЪТ

Един такъв Антиминс на платно висеше в дома и в стаята на Учителя на ул.
Той му дава домът си за черква и училище, а после омъжва дъщеря си Добра за младия Константин. Така Константин Дъновски отначало е учител, след това свещеник и взима дейно участие във възраждането на българския дух във Варненско. Съдбата на този Антиминс е необикновена. За нея ще се говори друг пък. По-късно, след освобождението на България от турското робство, този Антиминс беше изкаран на специална хартия и приятелите, сподвижници на Учителя от първите години го окачаха по стените на домовете си. Един такъв Антиминс на платно висеше в дома и в стаята на Учителя на ул. „Опълченска" бб.Учителят беше дал правила за работа с него. Историята на Антиминса и епохата, която идва с него е епоха на Възраждане на българския народ. Това е една обширна тема, която в бъдеще един млад брат ще развие и ще изнесе. Аз съм му дал материали за това. Тези откъслечни данни, които изнасям за Антиминса трябва да ви запознаят, че има такъв Антиминс и че неговата история е жива.
към текста >>

17. 104. НАЧАЛОТО

Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си.
После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване на Учителя и я издадоха под печат в 1938 г. До скоро можеше да се види закачена по стените на старите братя. Така че тя е вярна и може да се ползва. Един ден е добре да се препечати, защото е на изчезване. През 1938 г. Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си. Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270. После беше направен един череп и мозък с обозначение на всички центрове. Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше. Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френологичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп.
към текста >>

18. 164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА

На другия ден от тяхната рота се уволняват още 50 души и пътуват за София безплатно с уволнителните си билети.
164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА Брат Жечо Панайтов е млад войник и през 1918 г. първо уволняват онези, които са били ученици, за да си продължат образованието. Краят на войната, разрухата и нарушеното продоволствие докарват глада и на фронта. Войниците получават по 200 грама хляб дневна дажба. Предния ден им дали дневната дажба, но те я изяли още през нощта понеже били гладни. На другия ден от тяхната рота се уволняват още 50 души и пътуват за София безплатно с уволнителните си билети. На Софийската гара е имало пункт, където се раздавало хляб на войниците, но срещу представяне на уволнителния билет. Двама негови приятели се нареждат, но им отказват, понеже е получен хляб предния ден. Идва ред на Жечо, но през това време той се моли на Учителя мислено: „Учителю, помогни ни да ни се даде хляб". Жечо пристъпва, подава си билета и дежурния без да го погледне.удря му печат и му дава ежедневната дажба хляб. След него върви неговият приятел, но на него не му дават, защото бил си го получил.
към текста >>

19. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Черпи понякога безплатно в кръчмата, за да докаже, че вода няма да има.
Аз знаех това. Трябваше да приемем борбата. Попът всяка седмица в църквата ни анатемосва и проклина и говори срещу нас. А на него и на онези, които го слушат също им трябва вода. Кръчмарят е също срещу нас. Черпи понякога безплатно в кръчмата, за да докаже, че вода няма да има. И че истината е във виното и ракията, която разлива. Но срещу неговата кръчма нашите приятели бяха направили кафе-ненце. В туй кафененце можеш да пиеш кафе, да пиеш чай от липа или чиста гореща вода. Поднасяха локум с клечка в чинийка. Голямо удоволствие е да ядеш локум на клечка, но тогавашния, а не днешния, който се прави.
към текста >>

20. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Предаваше и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици.
Можеше да работи навсякъде с неговата дарба, но не пожела. Дори и учител по математика можеше да стане в някоя гимназия, но и това не пожела. Започна да се занимава с преводаческа работа. Това бе един непосилен труд, който се заплащаше много малко от издателството. Парите не му достигаха. Предаваше и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици. От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от Вреде", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков. Преведе „Биография на Ганди" и биография на „Жан Жак Русо" от Ромен Ролан. Преведе големият окултен роман на английския писател Булвер Литон - „Занони". Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности.
към текста >>

21. 102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ

А тя въздава и отмерва всекиму според заслуженото." „Слушай, г-н Диков, този разговор да остане между нас." „Как да остане между нас, г-н професоре, когато Вашата книга я продават, че дори сега я раздават безплатно и има опасност и другата ръка да Ви се парализира." Професорът мълчи.
Получих похвали за нея и положителни отзиви от видни личности." „Ами г-н професоре защо не пишете с лявата ръка? И тогава ще видим дали няма да се парализира и тя? " „Вие, г-н Диков, какво искате да кажете с това? Да не искате да кажете, че това е Божие възмездие? " „Не, г-н професоре, не казвам, че това е Божие възмездие, но твърдя, че това е Божията Правда. А тя въздава и отмерва всекиму според заслуженото." „Слушай, г-н Диков, този разговор да остане между нас." „Как да остане между нас, г-н професоре, когато Вашата книга я продават, че дори сега я раздават безплатно и има опасност и другата ръка да Ви се парализира." Професорът мълчи. На следващият ден нареди книгата да не се подарява и раздава без пари, а само да се продава. Който има пари да си я купи и с парите си да си купи и да прочете какво се пише против г-н Дънов. Имаше и такива, които я купуваха и четяха. Те не искаха да четат книгите на Дънов. Ето такива бяха годините, когато Божията Правда действаше като Закон Божий!
към текста >>

22. 103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ

Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето.
Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: „Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: „Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя. Спазваше стриктно съветите на Учителя. Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето. А като отправя поглед към разумното небе е трябвало да казва: „Господи, колко си велик в твоите милости! " И така успя да премине през този ад, там гдето вилнееше туберкулозата и покосяваше много хора.
към текста >>

23. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, която носехме, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет.
Кои бяха тези 7 човека? Боян Боев, Савка Керемидчиева, Борис Николов, Мария Тодорова, Илия Узунов, Стоянка Илиева, Пенка Кънева. Учителят посочи кои да дойдат на тази екскурзия. Не искаше голяма група. Ние се разположихме на поляната между клековете. Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, която носехме, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гори един хубав огън. А братската кухня, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани. Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след туй дойде една буря. И с бурята дъжд и дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи.
към текста >>

Гледам го, че седи, а градушката все повече се усилва и тропа по платното.
Огънят бе затрупан от големия лед. Градушката все се усилва. Аз тогава надникнах какво прави Учителят в палатката. Той си беше седнал. Аз бях направил легло от клекове и сено. Гледам го, че седи, а градушката все повече се усилва и тропа по платното. Неговата палатка бе от бризент - яка палатка. А градушката пада отгоре с такава сила, че аз се уплаших да не би градушката да разкъса нашето платно над главите ни, което беше от американ и можеше да ни изпотрепе. Толкова едри късове лед падаха, че се стреснахме. Все се усилва града и все растат ледените парчета. Аз, когато надникнах да видя в палатката на Учителя, градушката беше в най-голямата си сила.
към текста >>

А градушката пада отгоре с такава сила, че аз се уплаших да не би градушката да разкъса нашето платно над главите ни, което беше от американ и можеше да ни изпотрепе.
Аз тогава надникнах какво прави Учителят в палатката. Той си беше седнал. Аз бях направил легло от клекове и сено. Гледам го, че седи, а градушката все повече се усилва и тропа по платното. Неговата палатка бе от бризент - яка палатка. А градушката пада отгоре с такава сила, че аз се уплаших да не би градушката да разкъса нашето платно над главите ни, което беше от американ и можеше да ни изпотрепе. Толкова едри късове лед падаха, че се стреснахме. Все се усилва града и все растат ледените парчета. Аз, когато надникнах да видя в палатката на Учителя, градушката беше в най-голямата си сила. А тя още се усилва. Учителят ме погледна, после махна с ръцете си настрана и духна.
към текста >>

Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко.
Спря изведнъж. Спомнях си, как селяните разказват, че градушката пада върху полето и бие всичко наред и бие до бразда. Ето тук сега видях, как градушката бие до бразда. Учителят я отсече с нож и тя спря. Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено. Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище. Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника.
към текста >>

24. 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

По-късно към тях прибавихме и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад.
Купуваме твърд парафин, разтопяваме го в една тенджера, после добавяме бензин, но настрани от огъня в следното съотношение: две части бензин, една част парафин и в тая течност потапяме палатката. След това изнасяме палатката на слънце, бензина изсъхне, а парафина е импрегнирал американа и не може да пропусне вече дъжд. Такава бе и палатката на Учителя. Сами, с нашите български ръце сестрите я бяха ушили, а братята подготвили колчетата и въжетата за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад. Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра. Палатките станаха по-стабилни и бяхме вече доволни от тях. Французите курдисаха тази модерна палатка за Учителя. Някои сестри, които бяха удивени от тази палатка наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Сега тя се настани много авторитетно до скромната българска палатка на Учителя.
към текста >>

Той я гледа отвън, поусмихне се, мине оттам, погледне я, бутне платното, но на входа, не влиза вътре, нито си подава главата.
Сега тя се настани много авторитетно до скромната българска палатка на Учителя. Канят Учителя да влезе в палатката и да я огледа. Те Го канят, но Учителят не влиза. Мине покрай нея, погледне я оттук, пипне, после се усмихне. А входа на палатката е затворен със специално приспособление. Той я гледа отвън, поусмихне се, мине оттам, погледне я, бутне платното, но на входа, не влиза вътре, нито си подава главата. Сестрите казват: „Учителю, ще Ви преместим дрехите и леглото в новата палатка." Учителят казва: „Не! " Сестрите пак настояват: „Ама защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна, с двоен покрив. Ще пази, няма да духа, няма да вали! " Учителят каже: „Не!
към текста >>

25. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

Бяха тръгнали по света в името на идейни подбуди да разнасят безплатно своята музика.
Изнесете си вие концерт по ваше време! Десетки години след това бяха дошли едни французи. Една отлична цигуларка Франсин и Стефан - китарист. Тук те дадоха един голям концерт. Те бяха семейство. Бяха тръгнали по света в името на идейни подбуди да разнасят безплатно своята музика. Дойдоха и в България. Пристигнаха на Изгрева, заведохме ги на езерата и те дадоха един концерт на този подиум при главата на лъва на езерото „Сърцето". Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен концерт. Те почувстваха какво значи присъствие от Невидимия свят и бяха доволни, възхитени от самата природа. Никога не бяха свирили на такъв концертен подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон.
към текста >>

26. 51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ

Беше направен опит от Боян Боев и бяха изпратени на няколко места в провинцията беседи безплатно за съхранение.
Но още от времето на Учителя приятелите смятаха, че това положение вечно ще съществува. Учителят ще бъде вечно на земята и за тях бе по-добре да дойдат и да слушат Словото на Учителя отколкото да седнат и да четат беседите на Учителя. Имаше си причини. Излъчването на Учителя бе такова, че само онзи, който е имал достъп до Духът Му знае какво представлява аурата на Учителя. Учителят си беше заминал и бе оставил Словото си. Беше направен опит от Боян Боев и бяха изпратени на няколко места в провинцията беседи безплатно за съхранение. Голяма част от тях бяха прибрани от милицията, а онези които останаха се оказа след 30 години, че бяха поставени в един сандък по 40 броя от едно томче, вместо да поставят едно пълно течение от беседи. Но тогава никой не допускаше, че ще дойдат години на гонение срещу Братството. Дойде онзи ден, когато Изгревът осъмна обсаден с милиция и от складовете ни чрез заповед на прокурора бяха натоварени 19 камиона с томчета от Словото на Учителя и бяха иззети. Минаха през всички бараки, обраха всичко - книги, тетрадки и документи. На Изгрева между нашите хора имаше техни служители, които показваха къде какво има.
към текста >>

27. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

А Наталия Иванова от гр, Търговище сама подготви в разноцветни краски листовки „България - ключ за духовно единство на света." Раздаде към 300 броя безплатно.
Друг път няма. На 22 май 1994 г. в Драматичния театър „София" бе осъществен реци-тал-концерт върху оригиналния текст на Учителя „Призвание към народа Ми -български синове на семейство Славянско" пред 400 души публика. За пръв път бе осъществено публично оповестяване на „Призванието" по случай 130 години от рождението на Учителя. То бе публикувано. А Наталия Иванова от гр, Търговище сама подготви в разноцветни краски листовки „България - ключ за духовно единство на света." Раздаде към 300 броя безплатно. По случай рождения ден на Учителя 12.VII.1994 г. бе публикуван „Вечният Завет на Духа" оригинален текст, което е Приветствие на Учителя към учениците Му. На 21 .IX. 1994 г. в „Дома на техниката" зала 4 от 18 часа бе направен концерт-рецитал по Слово и музика на Учителя - „Вечният Завет на Духа".
към текста >>

28. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

Раздаде към 300 броя безплатно, която тя бе финансирала.
Към тях имаше листовка с обяснителни бележки на „Призванието", направени от моя милост. Така че се реализираха онези пророчески думи на Виолета Гиндева, че трябва да се отпечата Призванието с обяснителни бележки. И то излезна от Издателство „Бяло Братство". В същият момент, когато се влизаше в салона, Наталия Иванова Колева от Търговище беше направила в разноцветни краски, по цветовете на небесната дъга листовки, в които бе включила избрани мисли от Словото на Учителя: „България -ключ за духовно единство на света." В двете си ръце държеше една голяма кутия с наредени листовки от седем цвята. Тя бе застанала до вратата и всеки посягаше и взимаше онази листовка, чийто цвят харесваше. Раздаде към 300 броя безплатно, която тя бе финансирала. Предварително бяха направени подходящи покани и изпратени в провинцията, и раздадени в София. Имахме и подходящи плакати -афиши. Бяхме окачили и афиши с портрета на Учителя. А на сцената, високо вдясно, бе сложен художествен портрет на Учителя от художника Георги Пенчев, който бе осветен от прожектор. Концертът завърши.
към текста >>

29. І.5. БАНЯТА

Галилей Величков

Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно.
Дните започваха от изгрева на слънцето с вдъхновено слово и завършваха под открито звездно или мъгливо небе до часът на свещената вечерна молитва, след поетичен и песенен концерт около буен огън. Лагерният палатъчен живот бе притегателен център на голямо мнозинство от ученици и съмишленици от всички краища на родината ни, а понякога гостуваха и чужденци. Динамичен и високо идеен бе живота на рилчани. От будното око на Димитър не отбягна обстоятелството, че особено дежурните по кухня, много често бяха опушени, зацапани по работата около казаните и когато трябваше да се поомият и почистят, прибягваха до примитивната обливка от чайник топла вода, на открито, прикрити из близкия клек. За по-младите това бе приемлива хигиенична мярка, но за по-възрастните, при прохладни дни можеше да завърши с простуда. Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно. УЧИТЕЛЯТ познава отличната работа на Димитър и му поставя само един въпрос: - А къде ще я построиш? - Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята. - Добре си премислил! Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро!
към текста >>

Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин.
Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро! Краткият разговор е достатъчен показател за добрата оценка и Димитър се залавя за работа. Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер, чуковете на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват. Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата. Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета. Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите. Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с нетърпение очакваха да се облеят с топла езерна вода.
към текста >>

30. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Само онзи, достигнал върховете на едно изкуство знае, колко е дълъг изминатия път, колко много качества трябва да се придобият, за да се стигне до момента, когато ръката на художника ще нанесе на платното багрите, които окото вижда.
Въпросът не е разрешен. Кармичното разрешение се отлага. Зареждат се нови прераждания. Стъпка по стъпка се изграждат условията, когато така ожидания момент за разплатата наближи - кармата да назрее. Разплатата е факт. Само онзи, достигнал върховете на едно изкуство знае, колко е дълъг изминатия път, колко много качества трябва да се придобият, за да се стигне до момента, когато ръката на художника ще нанесе на платното багрите, които окото вижда. Изминатият път се измерва с прераждания. Само виртуозът музикант знае, както дивно съчетание от способности трябва да се придобият, така хармонично да се координират, за да се претвори нотното писмо във вълшебство. Талантът се придобива от живот в живот. Придобитите качества се пренасят. Опитът е градивен материал, валиден за векове.
към текста >>

31. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Галилей Величков

С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии.
При своето повторно посещение в България, световно известният художник Борис Георгиев бе отделил доста от своето време за срещи и разговори с УЧИТЕЛЯ. А за удобство и по-голяма свобода художникът квартируваше в своята нарочно обзаведена кола, с която бе пропътувал далечна Индия. Бялата кола, посред една от китните поляни на Изгрева, бе рядкост на времето. Но още по-голяма рядкост бе изработения с вещина и майсторство портрет на УЧИТЕЛЯ. Опитното око на знаменития художник бе успяло да долови необичайната вглъбеност на Мъдреца, несрещнат нийде другаде. С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии. Именно портретната живопис бе предмет на разговор. Между нас, около печката, бе един от нашите братя художници. Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас, студени и бездушни като маски, без израз и без цвят? Преди да отговори, УЧИТЕЛЯТ постави въпроса: - Защо детето драска, а не рисува, или ако рисува, не може да става дума за живопис? Правилно е да правите връзка между древните рисунки и детските драскотии!
към текста >>

32. ІІІ.78. ЧИСТОТАТА НА РИЛА И ЧОВЕШКИТЕ ПАЛАТКИ

Летопис Вергилий Кръстев

Бяха се научили да ги ушиват от бяло платно - американ, като ги импрегнираха с парафин и бензин.
Да се поддържа един такъв голям лагер, да се създаде организация, която да осигури изхранването на 500-600 човека, не е малко. Това не е шега работа и то в онези години, когато всичко се изкачваше на коне още от Самоков. Но ние бяхме млади и работехме по Любов за Делото на Учителя. Обикновено всеки сам имаше своя палатка. Понякога сестрите се групираха по две в палатки, но ако техните палатки бяха широки. Бяха се научили да ги ушиват от бяло платно - американ, като ги импрегнираха с парафин и бензин. Взимаха два килограма твърд парафин, разтопяваха го в съд и го смесваха с бензин. После натопяваха ушитата палатка в този разтвор. Бялото платно попиваше всичко и когато бензина се изпаряваше, парафина оставаше импрегнирал платното и така предпазваше от дъжда. Правеха и още един покрив и ставаше палатката с двоен покрив. Такава палатка предпазваше от бурите и дъждовете.
към текста >>

Бялото платно попиваше всичко и когато бензина се изпаряваше, парафина оставаше импрегнирал платното и така предпазваше от дъжда.
Обикновено всеки сам имаше своя палатка. Понякога сестрите се групираха по две в палатки, но ако техните палатки бяха широки. Бяха се научили да ги ушиват от бяло платно - американ, като ги импрегнираха с парафин и бензин. Взимаха два килограма твърд парафин, разтопяваха го в съд и го смесваха с бензин. После натопяваха ушитата палатка в този разтвор. Бялото платно попиваше всичко и когато бензина се изпаряваше, парафина оставаше импрегнирал платното и така предпазваше от дъжда. Правеха и още един покрив и ставаше палатката с двоен покрив. Такава палатка предпазваше от бурите и дъждовете. Понякога семейните приятели също идваха със своите големи палатки. Идваха съпрузите с децата си. Но имаше едно правило, което се спазваше от всички.
към текста >>

33. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Даваше по един геврек и по един брой от списанието безплатно.
Раздаваше се, разтваряше се към всички. Един човек, който беше символ на алтруизъм, на една широта без всякакви външни постановки на религиозност. Напротив, в него преобладаваха социалните чувства, братските чувства. Той беше непрекъснато като изразител на този живот. Понякога като раздаваше списанието „Новия живот" в университета, напълнеше кошницата с гевреци. Даваше по един геврек и по един брой от списанието безплатно. А навремето геврекът не беше без пари. И с един геврек бедният студент можеше да изкара един ден, без да яде друго. Георги беше много оригинален като месианец, който се сливаше с тази идея за служение към човека, към брата, към оскърбения. Той беше надарен. Пишеше стихове и проза.
към текста >>

34. 6.45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

„Безплатно ще ти давам уроци.
Напуснах университета. Учителят дори ми подари една цигулка полуконцертна. Понеже аз не бях Го питал, Той ме остави свободен, та аз да дойда сам до известни заключения. Минаха две години и бях решил да прекъсна уроците си по цигулка и да не плащам повече уроци. Но Пенков настояваше. „Безплатно ще ти давам уроци. Ти ще станеш виртуоз! " Аз виждах, че ми липсват някои вътрешни данни. Накрая си направих критичен обзор на това мое незавидно настроение. Накрая видях, че няма да мога да стана цигулар - виртуоз. Тогава казах решението си на Учителя, но Той замълча.
към текста >>

35. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

По-късно дойде един човек - германец, от хиляди километри, видя цялото посмешище и опорочение и закупи едно платно със собствени средства, което да служи като завеса, за да се закриват партийните водачи, когато четат Словото на Учителя и когато се молят.
А това няма нищо общо с Учението на Учителя. Освен това в преддверието бяха накачени портретите на партийни водачи, които бяха представители на новата власт, но те бяха всички бивши партийни комунистически величия с партийни постове, титли и баш комунисти. Поставени бяха в салона портретите на президент, вицепрезидент, а в преддверието бяха окачени табла по стените със снимки на Демократическата партия. В салона се четяха беседи, правеха се молитви, пееха се песни пред портретите на президента и вицепрезидента, бивши комунисти. А портретът на Учителя го нямаше. По-късно дойде един човек - германец, от хиляди километри, видя цялото посмешище и опорочение и закупи едно платно със собствени средства, което да служи като завеса, за да се закриват партийните водачи, когато четат Словото на Учителя и когато се молят. Вече дърпаха завесата, за да прикрият срама си. А по-късно някой се сещаше и донасяше портрета на Учителя, за да бъде сложен вместо този, на президента. Но по-късно остана само платното. Да, но този клуб е едновременно и партиен клуб и там се събира друга политическа група. Онова, което се създава и се сваля от Невидимия свят чрез Словото на Учителя и музиката Му, след това остава в Салона и идват другите представители на политическата партия, които го поемат и работят с него.
към текста >>

Но по-късно остана само платното.
В салона се четяха беседи, правеха се молитви, пееха се песни пред портретите на президента и вицепрезидента, бивши комунисти. А портретът на Учителя го нямаше. По-късно дойде един човек - германец, от хиляди километри, видя цялото посмешище и опорочение и закупи едно платно със собствени средства, което да служи като завеса, за да се закриват партийните водачи, когато четат Словото на Учителя и когато се молят. Вече дърпаха завесата, за да прикрият срама си. А по-късно някой се сещаше и донасяше портрета на Учителя, за да бъде сложен вместо този, на президента. Но по-късно остана само платното. Да, но този клуб е едновременно и партиен клуб и там се събира друга политическа група. Онова, което се създава и се сваля от Невидимия свят чрез Словото на Учителя и музиката Му, след това остава в Салона и идват другите представители на политическата партия, които го поемат и работят с него. Питам, кой бе този, който ги натика в този клуб? Чия Воля и чие Поръчение той изпълняваше? Защото, в онези години, ако не бяха влезнали в този клуб, то властите щяха да разрешат въпроса по друг начин, защото искаха този въпрос да се разреши по един легален начин.
към текста >>

36. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Тези брошури ги изпратиха безплатно по братствата в България.
Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият. Първородство - за паница леща. А за илюстрация на казаното ще споменем, че през есента на 1995 г. михайловистите в България пуснаха издадени брошури на български от Михаил Иванов, като на всяка брошура - книжка пише: Омраам Микаел Айванов. Тези брошури ги изпратиха безплатно по братствата в България. Ще цитираме: 1. Отговори на някои отделни въпроси. 2. Човекът и Космическия организъм. 3. Задължението да бъдем щастливи. 4. Духовна личност и общество.
към текста >>

37. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Разпространява ги безплатно от името на Братството, на което той е служител.
Следователно законът е верен, че всякога новото в една канализация минава през най-светящи, най-чисти тръби. Бог, когато прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и святост! „И чух глас голям от Небето, Който казваше: „Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тях и те ще бъдат люде Негови и сам Бог ще бъде с тех, техен Бог." Ето мнението на Учителя по този проблем. Димитър Костов се върна от Франция след едно дълго отсъствие от няколко десетилетия и с пенсията си, която получава от там във валута издаде тези спиритически сеанси на Милка Периклиева, в които и той е взимал участие. Разпространява ги безплатно от името на Братството, на което той е служител. А кое е това Братство? Милка Периклиева бе в групата на „Упанишадите" на Люмобир Лулчев, бе негова последователка и привърженица. А Димитър Костов бе неин познат и заедно според оригиналите са записвани тези медиумични сеанси, според които ужким Учителят Дънов им е говорил. А това не може да стане, защото Бог чрез нечисти канали не може да се проявява. А Словото на Учителя е Слово на Бога.
към текста >>

Дами и господа от „Отворено писмо", вие защо не напишете писмо срещу Димитър Костов заради тази книга, която е отпечатана и я разпространява безплатно?
И те бяха чути и записани. Те са изнесени в „Изгревът", том I, стр. 494-507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на тяхните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на тяхния Велик Господар - Духът на Заблуждението. Те стават проводници на онези Сили, които работят срещу Словото на Учителя Дънов и Школата Му. фактите са налице както и публикацията на тази книжка от Димитър Костов. Дами и господа от „Отворено писмо", вие защо не напишете писмо срещу Димитър Костов заради тази книга, която е отпечатана и я разпространява безплатно? Това не можете да го направите, защото вие, заедно с него сте закачени за същата верига. И Господар на тази верига е онзи, който беше господар на „Упанишадите" и на Любомир Лулчев. Името на този Господар ако не го знаете трябва да си прочетете добре в представения Ви цитат от Учителя. Защото Господаря Ви работи срещу Словото на Учителя - Беинса Дуно. 21. Които след идването на Михайловистите-французи от 9.\/11-16.\/11 1995 г.
към текста >>

38. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Тези брошури ги изпратиха безплатно по братствата в България.
Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият. Първородство - за паница леща. А за илюстрация на казаното ще споменем, че през есента на 1995 г. михайловистите в България пуснаха издадени брошури на български от Михаил Иванов, като на всяка брошура - книжка пише: Омраам Микаел Айванов. Тези брошури ги изпратиха безплатно по братствата в България. Ще цитираме: 1. Отговори на някои отделни въпроси. 2. Човекът и Космическия организъм. 3. Задължението да бъдем щастливи. 4. Духовна личност и общество.
към текста >>

39. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)

Разпространява ги безплатно от името на Братството, на което той е служител.
Следователно законът е верен, че всякога новото в една канализация минава през най-светящи, най-чисти тръби. Бог, когато прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и святост! „И чух глас голям от Небето, Който казваше: „Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тях и те ще бъдат люде Негови и сам Бог ще бъде с тех, техен Бог." Ето мнението на Учителя по този проблем. Димитър Костов се върна от Франция след едно дълго отсъствие от няколко десетилетия и с пенсията си, която получава от там във валута издаде тези спиритически сеанси на Милка Периклиева, в които и той е взимал участие. Разпространява ги безплатно от името на Братството, на което той е служител. А кое е това Братство? Милка Периклиева бе в групата на „Упанишадите" на Люмобир Лулчев, бе негова последователка и привърженица. А Димитър Костов бе неин познат и заедно според оригиналите са записвани тези медиумични сеанси, според които ужким Учителят Дънов им е говорил. А това не може да стане, защото Бог чрез нечисти канали не може да се проявява. А Словото на Учителя е Слово на Бога.
към текста >>

Дами и господа от „Отворено писмо", вие защо не напишете писмо срещу Димитър Костов заради тази книга, която е отпечатана и я разпространява безплатно?
Те са изнесени в „Изгревът", том І, стр. 494 ÷ 507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на техните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на техния Велик Господар - Духът на Заблуждението. Те стават проводници на онези Сили, които работят срещу Словото на Учителя Дънов и Школата Му. Фактите са налице както и публикацията на тази книжка от Димитър Костов. Дами и господа от „Отворено писмо", вие защо не напишете писмо срещу Димитър Костов заради тази книга, която е отпечатана и я разпространява безплатно? Това не можете да го направите, защото вие, заедно с него сте закачени за същата верига. И Господар на тази верига е онзи, който беше господар на „Упанишадите" и на Любомир Лулчев. Името на този Господар ако не го знаете трябва да си прочетете добре в представения Ви цитат от Учителя. Защото Господаря Ви работи срещу Словото на Учителя - Беинса Дуно. 21. Които след идването на Михайловистите-французи от 9.VІІ ÷16.VІІ.
към текста >>

40. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

Поставяше се едно бяло платно, въртеше се филма с една ръчка и зрителите гледаха само движения на хора и картини, а за по-добро възприятие трябваше да се озвучи с подходящи мелодии.
Бях правила опити да давам частни уроци по музика, но се оказа, че нямам търпение да обучавам малки деца. Отказах се. По това време беше мода да се ходи на кино. Тогава се прожектираха филми, които бяха нями филми, т.е. тогава още киното нямаше говор. Поставяше се едно бяло платно, въртеше се филма с една ръчка и зрителите гледаха само движения на хора и картини, а за по-добро възприятие трябваше да се озвучи с подходящи мелодии. Най-често това ставаше с пиано. В киното след подходящо прослушване ме приеха и аз трябваше да свиря такива мелодии, които трябваше сама да избера, за да бъдат подходящи за самият филм. Обикновено бяха двама пианисти. Тогава се прожектираха по няколко филми - те бяха кратки по 10-15 минути. Единият пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред.
към текста >>

41. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

Но отначало всичко тръгна наопаки, всичко се обърка, като че ли някой ни вплиташе в някакво платно и кросното се навиваше с изтъканото платно, а отгоре нишките, както и отдолу нишките, че по средата совалката хвърчеше от едната и от другата страна и ние се втъкавахме в платното и имахме усещането, че някой вътре у нас тъче на стан.
Това е външната страна на нещата за по-добре възприемане. А другата, вътрешната страна бе, че той започна да сваля Божието Слово чрез Дух и Истина. Как чрез Дух ли? Духът се проявява само чрез Силата Божия, а Истината се проявява чрез Светлината. В онези години след като влезнахме в Школата, след като започнахме да се въвеждаме в едно знание, което досега не е било достъпно за човечеството смятахме, че нещата около нас и в нас ще тръгнат по мед и масло. Но отначало всичко тръгна наопаки, всичко се обърка, като че ли някой ни вплиташе в някакво платно и кросното се навиваше с изтъканото платно, а отгоре нишките, както и отдолу нишките, че по средата совалката хвърчеше от едната и от другата страна и ние се втъкавахме в платното и имахме усещането, че някой вътре у нас тъче на стан. А се оказа, че ние получаваме знания за някои неща и освен това, че имаме познание за други дошли от миналото, които ни объркаха и затрудниха. Тогава не знаехме, че със влизането ни в окултната школа положението ни няма да се подобри, а ще се влоши, защото трябваше да се справим с привички и недъзи, които носехме с миналото и освобождаването ни от тях бе труден процес. Оказа се, че това не беше една тънка нишка, а едно дебело въже, което въже ни бе завързало от стотици прераждания. Учителят започна да дава общо задачи в Школата, които на глед бяха много обикновени, а понякога ни се струваше, че са прости. Сега се срамувам, че тогава така сме мислили.
към текста >>

След като възприемахме думите му като Слово и бяхме раздвижвани отвътре, получавахме светлина в себе си, осветяваше ни се проблема, съзнанието ни се просветляваше и разширяваше и виждахме вече тази задача, че е съставена от безброй нишки, които идват от далече, от столетия и от стотици прераждания, които навиваха изтъканото платно на кармичното кросно на нашия стан.
Понякога тази дума ни раздвижваше, тя имаше сила и започваше да ни движи. По-късно разбрахме, че това не са обикновени думи, защото носеха Силата на Духа и тази сила раздвижваше всичко в нас и около нас и тя проправяше пътя ни през нашите затруднения. Тогава разбирахме, че тази дума е Слово, защото Духът бе вътре в нея и че чрез Сила я движи. Ето така се проповядваше Словото на Учителя чрез Дух. То се проповядваше и чрез Истина. След като възприемахме думите му като Слово и бяхме раздвижвани отвътре, получавахме светлина в себе си, осветяваше ни се проблема, съзнанието ни се просветляваше и разширяваше и виждахме вече тази задача, че е съставена от безброй нишки, които идват от далече, от столетия и от стотици прераждания, които навиваха изтъканото платно на кармичното кросно на нашия стан. А да се изтъче платното и да си ритнеш кросното това не бе лесна работа и това бе трудно за една обикновена тъкачка, а камо ли за нас, които трябваше да решаваме окултни задачи. Така Учителят проповядваше чрез Словото си в Дух и Истина. Един пример. Учителят обичаше дините и приятелите ги донасяха от провинцията. Той ги слагаше на неговият балкон горе да се печат на слънцето.
към текста >>

А да се изтъче платното и да си ритнеш кросното това не бе лесна работа и това бе трудно за една обикновена тъкачка, а камо ли за нас, които трябваше да решаваме окултни задачи.
По-късно разбрахме, че това не са обикновени думи, защото носеха Силата на Духа и тази сила раздвижваше всичко в нас и около нас и тя проправяше пътя ни през нашите затруднения. Тогава разбирахме, че тази дума е Слово, защото Духът бе вътре в нея и че чрез Сила я движи. Ето така се проповядваше Словото на Учителя чрез Дух. То се проповядваше и чрез Истина. След като възприемахме думите му като Слово и бяхме раздвижвани отвътре, получавахме светлина в себе си, осветяваше ни се проблема, съзнанието ни се просветляваше и разширяваше и виждахме вече тази задача, че е съставена от безброй нишки, които идват от далече, от столетия и от стотици прераждания, които навиваха изтъканото платно на кармичното кросно на нашия стан. А да се изтъче платното и да си ритнеш кросното това не бе лесна работа и това бе трудно за една обикновена тъкачка, а камо ли за нас, които трябваше да решаваме окултни задачи. Така Учителят проповядваше чрез Словото си в Дух и Истина. Един пример. Учителят обичаше дините и приятелите ги донасяха от провинцията. Той ги слагаше на неговият балкон горе да се печат на слънцето. Понякога черпеше с тях посетителите си, друг път сваляше от тях долу и ни черпеше така както се бяхме събрали в някоя група.
към текста >>

42. 132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

По едно време идва наред едно платно с голо женско тяло.
Но това не се разбра от българския народ по времето на Учителя. За съжаление такава бе истината за наше най-голямо учудване, които бяхме около Учителя и за негово най-голямо огорчение. Бяхме отишли с Учителя на обществена изложба на художници. Вървим с Учителя, придружавахме го аз и Боян Боев. Вървим в изложбената зала и наблюдаваме картина след картина. По едно време идва наред едно платно с голо женско тяло. Боян Боев като видя какво следва обърна се с гръб към платното и ребром пресече бързо пред картината и избяга напред. Другите се опитаха, които ни придружаваха да застанат пред картината и да я прикрият от Учителя, за да не го изложим на обществено поругание чрез това голо тяло, което смятахме за пошлост, изкушение и поквара. Но Учителят се спря и с бастуна си отмести в ляво и на надясно онези, които стояха пред картината с голото женско тяло. Най-подробно я разглеждаше и накрая каза: „Добър художник, но не е спазил пропорциите на частите на тялото" и продължи по-нататък към следващите картини. Боев стоеше настрана малко напред и много му се искаше да чуе какво казва Учителя, защото той винаги записваше.
към текста >>

Боян Боев като видя какво следва обърна се с гръб към платното и ребром пресече бързо пред картината и избяга напред.
За съжаление такава бе истината за наше най-голямо учудване, които бяхме около Учителя и за негово най-голямо огорчение. Бяхме отишли с Учителя на обществена изложба на художници. Вървим с Учителя, придружавахме го аз и Боян Боев. Вървим в изложбената зала и наблюдаваме картина след картина. По едно време идва наред едно платно с голо женско тяло. Боян Боев като видя какво следва обърна се с гръб към платното и ребром пресече бързо пред картината и избяга напред. Другите се опитаха, които ни придружаваха да застанат пред картината и да я прикрият от Учителя, за да не го изложим на обществено поругание чрез това голо тяло, което смятахме за пошлост, изкушение и поквара. Но Учителят се спря и с бастуна си отмести в ляво и на надясно онези, които стояха пред картината с голото женско тяло. Най-подробно я разглеждаше и накрая каза: „Добър художник, но не е спазил пропорциите на частите на тялото" и продължи по-нататък към следващите картини. Боев стоеше настрана малко напред и много му се искаше да чуе какво казва Учителя, защото той винаги записваше. А сега сам се отстрани като се поддаде на някакво изработено негово мнение за морал и чистота.
към текста >>

43. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

В последните години Учителят бе наредил на Изгрева да се готви общ обяд и всички да се хранят безплатно.
Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. В последните години Учителят бе наредил на Изгрева да се готви общ обяд и всички да се хранят безплатно. Беше започнала войната, настъпи оскъдица и гладни години. Идваха и гладни и бедни от града, за да похапнат една вегетарианска супа и парче хляб. А това не беше малко. За да се подготви храна за стотина човека освен продукти, трябваше и хора, които да приготвят и сготвят гозбата в казаните. Беше учредено дежурство, като обикновено по три или четири сестри дежуреха по един месец.
към текста >>

44. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

Ушитата палатка я потапяха в тази разтворена смес, тя попиваше, след това палатката я разпъваха, бензина се изпаряваше, а парафина импрегнираше платното и ставаше непропускаема за дъжд.
Това платнище беше останало на дядо Благо от войните и той разправяше през какви фронтове е минавало това военно платнище. На следващата екскурзия започнаха да носят и други приятели платнища, докато не изникна първата палатка, която я донесоха пак онези стари братя, които бяха ходили на война и бяха спали само в палатки. След като я поставиха и вместиха в нея Учителя, тогава всички я наобиколиха, гледаха я, радваха се и се удряха в челата: „Абе как не сме се сетили досега, че ние с палатки изкарахме 7 години на война! " И така бяха донесени още палатки, а след това почнаха да се шият от нашите хора и то главно от сте-нографката Елена Андреева. А дойде време да ги правят от американ, след което ги импрегнираха с една смес от разтопен твърд парафин размесен с бензин в пропорция 2:1 за парафина. Ушитата палатка я потапяха в тази разтворена смес, тя попиваше, след това палатката я разпъваха, бензина се изпаряваше, а парафина импрегнираше платното и ставаше непропускаема за дъжд. След това към палатките започнахме да слагаме и покрив с платнище. Носехме си вече завивки, посуда, храна и се научихме да лагеру-ваме в планината. Вече имахме опитности, а организацията беше безупречна. Сестрите започнаха да си правят специални тоалети за планината. Аз първа си уших панталон-голф, който свободно се спускаше.
към текста >>

45. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

„Опълченска" 66, а сега ги държи в салона на г-жа Ружа Иванович, която го отпуща безплатно.
Напоследък, като вече добър познавач на психологията на българина, той си е турил за задача да му обясни с ред сказки, които и печати, религията и нейното значение в живота. Във всички тия сказки той застава на чисто философско и научно гледище и се старае да прокара в България мисълта, че народът ще успее, ако приеме да заживее по правилата, изложени вг*Евангелието. И това именно Евангелие той изяснява на народа в сказките си, които държи от ред години насам В тоя сказки никога не съм чувал да се прокарва нещо противорелигиозно или нещо, което да събаря православната вяра. Напротив, тая последната дори се подкрепя и поддържа от беседите на Дънов. Събранията си господин Дънов ред години държеше у дома ми, на ул. „Опълченска" 66, а сега ги държи в салона на г-жа Ружа Иванович, която го отпуща безплатно. Във всички тия беседи тълкува Евангелието. Интимни събрания не мога да кажа, че имаме, защото организация нямаме. Но все таки тези, които са по-приближени до Дънов, намират го у дома, защото там живее. И не е чудно, ако някога изведнъж неколцина се съберат около него; в такива случаи разменяваме мисли и имаме по-интимни разговори по разбирането на евангелските истини. Събранията стават у дома всеки четвъртък от жени, които споделят тълкуваният, които Дънов дава на Евангелието.
към текста >>

46. 194. ПОКАЗАНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Иванович държа безплатно.
На въпроса за средствата/от които живея, заявявам, че получавам от моите приятели. Живея у Петко Гумнеров, на когото сега наем не плащам, също и за храна, понеже и той страдаше от по-рано от някои болести, от които по мое наставление той виде благодарност. Той е секретар на Върховния касационен съд. Също и неговата г-жа страдаше от стомах и ревматизъм, на която също съм дал нужните наставления за изце-ряването й. Салона на Р. Иванович държа безплатно. Повече няма какво да кажа." (подпис) П. К. Дънов Показанията писани от друг, диктувани от Дънов
към текста >>

47. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

Но той остана на Изгрева и започна да предава уроци на ученици и то повече безплатно.
И аз бях принуда заради Борис, понеже живеехме заедно да се движа в такава среда на занаятчии и мозайкаджии. И аз бях потърпевша. И аз трябваше да плащам за грешките на другите. Жорж отказа да работи в обществената сфера и академична среда, а това представлява едно силово поле създадено от ума на много учени. А той беше устроен само за такава работа. Но той остана на Изгрева и започна да предава уроци на ученици и то повече безплатно. Преведе няколко книги от френски и английски език, написа също още няколко книги в областта на астрологията и окултните науки. Но ако той бе останал в онази университетска среда, той щеше да тръгне в път с големи хоризонти. Щеше да стане учен от световна известност. А Учителят точно това искаше. Но никой не можа от онова поколение да стане професор освен Георги Тюлешков, който стана професор по зоология.
към текста >>

48. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Условия изгодни: без такса и всичко безплатно - квартира, отопление, осветление, храна, учебници, но не ми вдъхна това писмо никаква радост и надежда.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ През ваканцията на 1923 г. получих писмо в Стара Загора от някоя си мис Торанс, англичанка дошла в София да открие училище - двегодишен курс за милосърдни сестри при болницата „Червен кръст". Условия изгодни: без такса и всичко безплатно - квартира, отопление, осветление, храна, учебници, но не ми вдъхна това писмо никаква радост и надежда. Наистина, ето случай да изляза от селото и учителството, които все още не можех да възлюбя много, но какво ще стане? Милосърдна сестра - хуманно, но не задоволяващо. Аз се стремях винаги към най-голямото, най-високото, най-хубавото. Да беше поне медицина, да стана лекарка. Аз все още държах и на външното положение и блясък.
към текста >>

49. 59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК

Аз се приближих да го взема, но вятъра перна с отвореното платно на палатката врящия чайник и го изля върху десния ми крак.
59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК Едно лято на Изгрева си изгорих крака с вряла вода. Имаше вятър. На примуса ми в палатката вреше чайник. Аз се приближих да го взема, но вятъра перна с отвореното платно на палатката врящия чайник и го изля върху десния ми крак. Дигнаха се веднага мехури. Приятелките ми отидоха веднага при Учителя да му кажат. Той каза да не разкъсваме мехурите и да мажем крака със зехтин и да го налагаме отгоре с кисело мляко. Стоя си в палатката и около палатката и го лекувам и никъде не мога да ходя. Всеки, който иде да ме види, казва, че ще мине месец, месец и половина докато оздравее напълно, да мога да обувам обувка и да ходя.
към текста >>

50. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

Няколко братя са се досетили, напуснали незабелязано беседата и сковали на бързо една подвижна катедра с бяло платно отгоре.
Словата се леят щедро, щедро без мяра час, два, три... Слънцето сипе и то обилно, щедро лъчи. То не държи сметка, че тука има 70, 80-годишни хора, които може би трудно го понасят. Сам Учителят е над 60 години. Всички имаме бели кърпи на главите си и братя, и сестри, и стари, и млади. Само Той е без нищо на главата. Няколко братя са се досетили, напуснали незабелязано беседата и сковали на бързо една подвижна катедра с бяло платно отгоре. И пристигат и я носят. За Учителя. Той е приятно изненадан и трогнат. От сега нататък Той ще ни говори от катедрата, защитен от силните слънчеви лъчи, защото беседите са дълги и преди обед, и след обед, а слънцето е жарко. Беседата свърши.
към текста >>

51. 73. НА МУСАЛА

Целият хоризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик художник слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи.
Наредихме се обърнати на изток от където ще видим чудото на Мусала - изгрева на слънцето. 5]„През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала? " Изтокът светлее, розовее, червенее. Потичат потоци, реки -огненочервени, виолетови, синкави, розови, златисти, сребърни реки или пътеки, които водят към кули, към градини, към замъци. Картините се менят, цветовете - също, бързо, не смогваш да ги отпечатваш в себе си. Целият хоризонт на изток е някакво платно, по което невидим, велик художник слага невиждани досега бои и рисува невъобразимо красиви картини и образи пред замаяните ни очи. Картините се сменят бързо, защото трябва да отстъпят място на последната картина-чудо. Всичко се успокоява в един нежно златист тон. От там една бистра, бистра сълзица, после око, после светла топка се издига и затъркаля нагоре по златистия и нежно резедав, нежнолазурен небесен свод. Всичко е занемяло в екстаз. Трябват минути, за да се опомниш.
към текста >>

52. 8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА

" По 20-30 дни ги хранят тук безплатно или много евтино и летуват чудесно.
Излязох от него малко като замаян и вървях така без посока, дето ме заведат краката, къде вървя и аз не зная. По едно време виждам офицерски палатки (бараки), където отиват офицерски семейства и ергени-офицери на летуване и почивка. Поглеждам още в първата барака и гледам капитан Пенчев Георги - той е от Силистра, викахме му Компенсацията. „Ей, Компенсация, какво правиш тук, бе? " „А бе, дойдох тук да прекарам хубаво във Варна! " По 20-30 дни ги хранят тук безплатно или много евтино и летуват чудесно. Запозна ме с другаря си един поручик, също ерген, и седнахме вън край една маса на приказки. В това време от бараката изскочи едно момиче на около 22-23 години и седна на едно табуретно столче недалеч от нас, почна да ме гледа съсредоточено. Аз като я поглеждах от времена време, много ми хареса. Георги я повика: „Ела, казва, - да те запозная с един мой другар". Върна се тя и си седна пак на столчето, като продължаваше пак да ме гледа.
към текста >>

53. 4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА

Петър Камбуров

На следващия ден от уволнението, снабдени с уволнителни билети за безплатно пътуване по БДЖ, получихме си дажбите и тръгнахме към гарата.
4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА Излезе нареждане да се уволнят всички учащи се, които следва да продължат образованието си. В това число бях и аз. Тъкмо по това време беше големият глад. Ние, младите войници, получавахме по 200 грама хляб на ден, понякога полумухлясъл и просто гладувахме. На следващия ден от уволнението, снабдени с уволнителни билети за безплатно пътуване по БДЖ, получихме си дажбите и тръгнахме към гарата. От нашата жп дружина бяхме около 40-50 души. Гледам на едно място надпис: „Хранителен пункт" и войници, идващи от фронта се нареждат и получават по половин хляб. Казах на приятелите, които бяха край мене: „Хайде и ние да се наредим да получим хляб! " Отговориха ми някои, които пристигнали по-рано на гарата и отишли за хляб, но не им дали, понеже уволнителният билет е с днешна дата, а това означава, че сме си получили днешната дажба. Обръщам се към двама от приятелите: Кънчо Стоянов от Враца и Петко поп Атанасов от Стара Загора и предлагам: „Елате да отидем заедно и ще видите, че на мене хляб ще се даде".
към текста >>

54. 10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ

Петър Камбуров

Той ми даде и безплатно квартира - една таванска стая без прозорец и врата на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между улиците „Алабинска" и „Цар Калоян".
10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ Така се нареди, че си намерих работа като словослагател при печатницата на брат Лазар Котев. Той ми даде и безплатно квартира - една таванска стая без прозорец и врата на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между улиците „Алабинска" и „Цар Калоян". В непосредствена близост се намираше и печатницата му на ул. „Алабинска" дето сега е построено кино „Димитър Благоев". Затова не се върнах в Стара Загора. Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела меричлерска черга, приспособих едно легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми освен дето не се отопляваше, но поради липса на стъкло на прозореца и врата откъм тавана,студът и снегът безпрепятствено се провираха в стаята ми. Понякога будувах по цяла нощ от студ.
към текста >>

55. 5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА

Крум Въжаров

Тя бе скроена от горе до долу свободно и представлява нещо като днешната нощница, но е направена от бяло платно.
Разказа ни какво се бе случило. Попът от селото насъскал селяните да я изгорят, да не би да стане дъновистко свърталище. Попът им разказвал, че ние ще им крадем жените, после щели сме да ги караме в хижата и да правим с тях, каквото си искаме. И после те щели да се върнат в селото боси и по бели кошули. А бялата кошуля беше част от женското облекло. Тя бе скроена от горе до долу свободно и представлява нещо като днешната нощница, но е направена от бяло платно. А това бе най-ужасяващото за селото, че ще пристигнат боси и по бели кошули в селото. Така че селяните отишли, запалили хижата, напили се и играли хоро около запалената и горяща хижа. Вместо жените да играят хоро боси и по бели кошули в хижата, то селяните решили те да изиграят едно хоро на хижата след като я подпалят. Така бяха решили и така бяха го сторили. Та това ни разказваше нашият познайник от селото.
към текста >>

56. 5. РУПИТЕ

Станка Иванова Тотева

На платното на палатката се очертаваше същото езеро и върху него един крокодил (това беше видение), тялото му, отгоре както е покрито с плочките и Учителят показа с дървена показалка към крокодила, към плочките му и каза: „Ти нали виждаш крокодила, когато е жив гърбът му е покрит с плочки, но когато умре, плочките остават.
Ние бяхме вече женени. Искам да спомена един случай, който преживях след като бях сключила брака си с Минко и се бяхме върнали на Рила. Татко ми пак беше отишъл за провизии. Ние двамата с Минко бяхме в палатката. Минко лежеше, а аз до него и изведнъж гледам, а езерото беше от едната страна, а аз гледам на противоположната страна. На платното на палатката се очертаваше същото езеро и върху него един крокодил (това беше видение), тялото му, отгоре както е покрито с плочките и Учителят показа с дървена показалка към крокодила, към плочките му и каза: „Ти нали виждаш крокодила, когато е жив гърбът му е покрит с плочки, но когато умре, плочките остават. Така и вашата любов ще бъде вечна". Досега тя остана.
към текста >>

57. 8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС

Симеон Арнаудов

Наистина баща ми имаше много лекове и лекуваше безплатно.
Това беше през Великата седмица. Сънувах, че баща ми е бил голям адепт и изучава билките. Баща ми в този живот беше вегетарианец и се занимаваше с билките и знаеше много лекове. Беше хубаво облечен, беше представителен човек, който изучава природата и билките. Разправям този сън на Учителя след време и Той ми казва: „Е, рекох, било е това на времето и сега се опитва да се повтори, но други неща го спират". Наистина баща ми имаше много лекове и лекуваше безплатно. Ако аз бях научил само една от неговите рецепти за приготовление на мехлеми от билките можех сам да препитавам себе си и семейството си с това знание. Но проявих голяма немарливост в онова, което знаеше баща ми и с онова, с което помагаше на хората. И той ги лекуваше, В това аз съм свидетел. Учителят ми бе казал, че една от трите златни мини, които имам и които мога да разработвам, това е медицината и билколечението. Но аз преминах като вихър, нямах време да се задълбоча, хванах едно, оставих друго, захвърлях трето и на края нищо не се сполучи.
към текста >>

58. 1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД

Емилия Михайловска

Той е пътувал като железничар безплатно в първа класа.
Дават на баба ми Вайсовата мелница в Подуяне и хотел- сладкарница България като компенсация. В това време майка ми - Тереза е следвала във Виена литература. Била е и пианистка. Баща ми в същото това време е работел в източните железници. Тогава не е имало висше училище в България и той е учил в Петро-Павловската семинария в Горно Оряхоеско. Той е пътувал като железничар безплатно в първа класа. Вижда се с майка ми във влака, а тя се е връщала за ваканцията от Виена, запознават се и се оженват. Баба ми е била много недоволна от това, но така баща ми и майка ми са се събрали и установили в София. Майка ми е била протестантка и трябвало да стане източно-православна, за да се венчаят. Аз имам трима братя - Михаил, Иларион и Константин и аз - Емилия, кръстена на баба си. Иларион беше адвокат, правист и най-малкия Константин - техник.
към текста >>

59. 3. В БРАТСТВОТО

Емилия Михайловска

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Аз съм работила и превеждала, без да вземам абсолютно нищо, всичко е било безплатно.
Цанка Екимова е идвала и Маргарита Вонидова, Невена Неделчева, Радка Левордашка, Норка Тулешкова. У дома непрекъснато се пееше и цялата кооперация знаеше, обаче никой не е направил донос или нещо, което да ми навреди. Аз казвах, щом небето позволява, ще се събираме. Ако не разрешава, ще ни забранят. До това време няма да престана да ги събирам. Аз съм работила и превеждала, без да вземам абсолютно нищо, всичко е било безплатно. Всичко съм правила срещу моя десятък, защото не можех да си представя, че аз ще взема за Братството нещо. Правила съм всичко от душа и сърце.
към текста >>

60. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Ние сме тука на земята екскурзианти, на които им се дава възможност безплатно да я пропътуват и да я изучават.
Един ме пита: Какъв е смисълът на живота? Във Вселената има 100 милиона слънца, и всяко слънце има по 12 планети. Ще отидеш да ги обиколиш всички и на всяко ще живееш по 100 милиона години. Тогава ще научиш, какъв е смисълът на живота. Сега ние живеем на тази планета - Земята. Ние сме тука на земята екскурзианти, на които им се дава възможност безплатно да я пропътуват и да я изучават. Сладкото не можеш да кажеш, че е сладко, ако не го опиташ. Светлината трябва да я видиш, тогава ще кажеш, каква е и ще имаш теорията за нея. Само като опиташ нещо, ще го знаеш, какво е. Защо има някои хора слепи? На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него.
към текста >>

61. 15. Мобилизираният войник се освобождава

Георги Йорданов Добрев

Една сестра даде една риза, която е тъкала платното и шила за Учителя ризата.
„А-а-а-а, не може, не те пускаме, ние те искаме да седиш при нас.“ Добре, ама една сестра Димитра, казва така: „Ще отидеш, ама ще кажеш на Учителя, че искаме да те върне пак при нас“. „Абе как ще Му кажа на Учителя това. Не мога да го кажа.“ Но както и да е. Те дадоха подаръци, това- онова и аз пътувам за София. Напекоха едни козунаци, масло дадоха. Една сестра даде една риза, която е тъкала платното и шила за Учителя ризата. А по пътя, по пътя във влака където пътувах купих и аз някои лимони там от гарата, които продаваха и отидох в София. На другия ден пътувам, отидох в Мърчаево, защото Учителят беше в Мърчаево тогава. Занесох ги на Учителя и Му казвам: „Учителю, мен ме мобилизират и сега от селото сестрите и братята тази риза я дават, ето това е масло, това.-онова.“ Аз така седях до Него и казвам: „Сестра Димитра ме помоли“ (туй не исках да го кажа, ама) хайде, помоли ме, аз знам, че няма да стане“, ама сестра Димитра ми каза: Ще кажеш на Учителя, че искаме да те върнем“. Пък Учителят се засмя, нали молбата е детинска, засмя се и каза: „Е, ти и тука трябваш! “ В.К.: „Ти и тука трябваш!
към текста >>

62. 12. Столовата

Гради Колев Минчв

Като завършихме столовата, Учителят каза: „Братята, които работиха при построяването на столовата ще се хранят безплатно докато си намерят работа“.
И тъй ни работихме в неделята, за да можем в понеделник да идем на екскурзия. Искам да обърна внимание, че когато отидох 1932 г. за първи път на Изгрева освен, че нямаше стол, но и кухнята беше на мястото, където беше сцената преди да бъде съборен салона. Тя представляваше една малка стая, в която готвеше една сестра Станка, възрастна жена. Тя готвеше на Учителя и на работниците, които работеха на Изгрева. Като завършихме столовата, Учителят каза: „Братята, които работиха при построяването на столовата ще се хранят безплатно докато си намерят работа“. И така почнахме да се храним на братския стол. Мама я нямаше още. Мина някой и друг ден и веднъж брат Антонов, който се хранеше постоянно там, каза: „Брей, с още един се увеличи броя“. Имаше и други да се хранят, но той се обърна към мене: „Ти защо не отиваш да работиш бе, ами седиш тука? “ Отговорих: „Ами няма работа.“ „А, няма работа“, отговори той.
към текста >>

Викам: Учителят каза, че които са работили при построяването на трапезарията ще се хранят безплатно докато си намерят работа“.
Имаше и други да се хранят, но той се обърна към мене: „Ти защо не отиваш да работиш бе, ами седиш тука? “ Отговорих: „Ами няма работа.“ „А, няма работа“, отговори той. Втори път се случи, когато беше дежурна сестра Димитринка Антонова (защото започнаха сестри да дежурят в кухнята за готвенето). Храних се така няколко пъти и тя един ден ми казва: „Защо не пущаш пари в касичката? “ Защото дежурната минаваше с една касичка и всеки пущаше някаква сума за храната, която е консумирал. Викам: Учителят каза, че които са работили при построяването на трапезарията ще се хранят безплатно докато си намерят работа“. „Не може то така“, забеляза тя, „трябва да се плаща“. Стана ми много неудобно вече и от него момент аз престанах да се храня повече на стола, понеже тя беше дежурна. По същото това време бях помолил брат Иван Антонов да ми направи хороскоп. Той ме извика и ми разчете хороскопа като между другото ми каза, че към трийсетата си година ще си сложа край на живота поради някаква любовна афера. Това много ме разтревожи и аз както бях при него, станах и отидох към салона до пейките.
към текста >>

63. 13. Двата хляба

Гради Колев Минчв

Тя имаше право на безплатни билети както и да пренася багаж безплатно, мисля че до 200 кг.
И така започнах работа при брат Бертоли. През това време бях върнал останалия материал от строежа на братството, бях облепил бараката с хартия, както правеха другите, да има приличен вид. Свако си беше заминал за село своевременно. Добре, но наближава зимата и мама трябва да дойде на Изгрева при мене. Обърнах се към сестра Найденка, майката на брат Тодор Михайлов, който работеше в железниците. Тя имаше право на безплатни билети както и да пренася багаж безплатно, мисля че до 200 кг. Нали бяхме близки с нея, помолих я да ми помогне. Сестра Найденка каза: „Разбира се, ще доведа майка ти“. А тя нали е бивала на село, отиде значи и доведе мама с нашия багаж от село. Така започнахме да живеем с мама на Изгрева. Но идва зимата и стана студено.
към текста >>

64. 27. Майсторите

Гради Колев Минчв

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Аз пак ходих в Свищов, понеже пътувах безплатно.
Той беше много доволен и благодарен, че му помогнах и ми каза: „Гради, сега работя на Търговската академия в Свищов. Като дойде време до мозайките, ти ще ги работиш“. Това беше добре дошло за мене. Върнах се в София и между другото споделих с брат Борис, че работя тук-таме и че сега в Свищов се запознах с един човек на име Слави Гюдеров- предприемач, че съм му правил някакъв ремонт и работата му беше приета и той ми обеща пак да ме извика да му работя. Това беше. Аз пак ходих в Свищов, понеже пътувах безплатно. Привърших някои работи и като отидох отново в София брат Борис ме извика вкъщи, в неговата стая и ми каза: „Гради, искам да ти съобщя нещо. Понеже ти ми говори за постройката, поканиха ме да отида да направя мозайката“. Като ми каза така, но не каза кой го е поканил, как е било и т.н., но на мене ми стана много мъчно и си казах: Аз избягах от София, понеже с брат Бертоли току се срещахме, ту на една, ту на друга постройка. Научи ме на такъв хубав занаят, а сега ходя да му правя мизерии и затова отидох в провинцията да не преча на никого. Добре, но сега брат Борис какво ми направи.И пак къде, къде, отивам при Учителя.
към текста >>

65. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Той е пътувал безплатно по железниците и Дунава във връзка с работата си и.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА 47. БЕЛЕЖКИ КЪМ СПОМЕНИТЕ НА ГРАДИ КОЛЕВ МИНЧЕВ Гради познавам от годините когато е работил по пристанищата на река Дунав. Това е времето от 1938 г. насам. Тогава гр. Русе е бил, както той казва, втора София за него. Той е пътувал безплатно по железниците и Дунава във връзка с работата си и. Русе му е бил седалище. Той имаше квартира у една сестра, която живееше до пристанището, на име Блага Симеонова, но понякога спеше и в домът на брат Петър Филипов. Гради идваше с брат Петър в братския салон на ул. „Мария Луиза", сега „Найден Киров", с него идваше на стопанството в местността Свирчовица и при брат Ватев, при братя Маркови, на Паневритмия. Много добре си спомням как веднъж като дойде от София в салона ни изпя песента „Духай ветре", която то- ку-що беше дадена от Учителя и ние след това я заучихме от него.
към текста >>

66. 12. Дъновисти

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Ако им трябваше да научат нещо, те си го получаваха безплатно от нашите хора.
Получаваме съобщение от Кина Спасова, съпругата на Мирчо Спасов, голям комунист, с голям държавен пост, който се беше крил в нелегалност на Изгрева. По онова време там се криеха Георги Чанков, Руси Христозов и жена му, Орлин Василев и още много други, които след 9.IX.1944 г. заеха висши държавни постове. Така, че тези хора знаеха какво нещо е Учителят и какво представлява Братството и ни познаваха много добре. За тях не бе необходимо специално разузнаване и да пращат там свои агенти. Ако им трябваше да научат нещо, те си го получаваха безплатно от нашите хора. Извиква ме Кина Спасова и ми казва, че имало бюджет, че имало решение да се направи фолклорен ансамбъл и че съм бил предложен да го ръководя. Извикаха ме на тяхно съвещание и председателят на съвещанието Павел Матев заявява: „Другарят Атанас Минчев е определен за ръководител на фолклорния ансамбъл при радиото. Някой познава ли го и има ли някой против неговата кандидатура? “ Тогава Влади Симеонов става и казва: „Той е дъновист“. Казва и сяда.
към текста >>

67. 1. Сирак и бездомник

На него не било обръщано много внимание, но го хранели, имало къде да спи безплатно и той изпълнявал задълженията си на домакин и пазач според уговорката.
Той приема предложението. По това време той е бил с нисък ръст, с буйна коса - гъста, черна, къдрава, сплетена, подобна на тая на Бетовен. Самият Иван казвал по-късно, че гребен не можел да се вкара в косата му. По това време той е вече към 12-годишен, значи преди Балканската война. Така живял той при тях няколко години, грижел се за двора, за дръвчетата, пазел и им услужвал. На него не било обръщано много внимание, но го хранели, имало къде да спи безплатно и той изпълнявал задълженията си на домакин и пазач според уговорката. Преди да отиде при Пашини той бил известно време при един млекар на когото разнасял млякото по домовете, но иначе си бил бездомник. Човекът имал крави, но имал нужда от човек, който да разнася млякото из София. Бил известно време на работа и при един кафеджия, където бил научил да прави няколко вида кафета каквито на времето се правели. Той бил доста практичен.
към текста >>

68. 1. Осиновяване

Васко Искренов

„Не е, рекох, за вас.“ Но така се случи, един ден аз имах една платноходка и исках да я фотографирам.
В: Да. А кога се запознахте с фотографията? И: Учителят каза веднъж на беседа на Младежкия клас да учим по един занаят. И аз Го питах: „Учителю, да уча ли шофьорство? “ Той видя ме, че съм нежничък така. „Не е, рекох, за вас.“ Но така се случи, един ден аз имах една платноходка и исках да я фотографирам. Един приятел, който имаше апаратче 6/9, обаче не може да фотографира с него даде ми го. Аз направих сполучливи снимки, ама имах вроден усет. В: Точно как да бъде кадъра. И: И така започнах заедно с книжарството и фотографията. Почнаха да ме викат ученичките да ги фотографирам.
към текста >>

69. 15. Снимките на Васко Искренов

Васко Искренов

Аз започнах с едно апаратче 6/9 фоклендер и когато се връщах от Камчия, от Черно море, направих едно пътешествие с платноходна лодка по Дунава и по Черно море.
Аз работех прецизно и си проверявах филмите, филм с най-хубавия филм, който имам AGFA, не много чувствителен, защото зърното там се губи и трябва познание, много познание, трябва вкус, трябва виждане. В: Да. Значи вашите филми са правени на формат Лайка и 24/36 тези малките. Аз смятах, че като гледам тези снимки, аз смятах, че е 6/9 см. И: Не, не. Аз започнах с едно апаратче 6/9 фоклендер и когато се връщах от Камчия, от Черно море, направих едно пътешествие с платноходна лодка по Дунава и по Черно море. Там ме има на снимката, а при Дончо Карастоянов се отбих при него и си правих в неговото ателие филмите. Като съм ги закачил така 6/9 филми, той гледа и се учудва, че от предния план до безкрайност има острота. С голям апарат 6/9 такава острота не може да се постигне. Аз му казах, че бях намерил едно тефтерче, където е показано бленди и разстояния от колко до колко при дадена бленда и даден метраж, от колко до колко метра ще има острота. И благодарение на това, а пък тая схема е вградена на обективите на малко форматни камери и там като се постави обектива не на фокус, а на метража вие получавате тая острота, който го знае.
към текста >>

70. 39. Момче за всичко

Ангел Вълков

А кюле значи работник с когото всички да разполагат безплатно.
Тодора като забеляза това започна да ме подпитва какво има и аз обясних, че съм паднал в реката и съм мокър. Заинтересуваха се и другите братя и се чудеха как да ми помогнат. Най-после и Учителят се обади: „Какво има? “ Тодора му отговори и обясни всичко, че съм мокър от водата и сега се грея на печката. Учителят помълча малко и каза: „Ангел сега ще си каже, защо и аз не съм като Цеко, че да си хвана работа държавна, че да си печеля пари, а съм станал кюле тук на всички“. А кюле значи работник с когото всички да разполагат безплатно. А брат Цеко беше електротехник като мене, бяхме завършили един и същ техникум по електротехника във Варна, но той беше на работа в града и получаваше всеки месец заплата. Аз работех денонощно на Изгрева, но заплата не получавах и с брат Ради се хранехме безплатно на стола като работници в Братската градина. А Тодора отговаря: „Учителю, друг може да каже това, но Ангел никога“. Тогава Той се усмихна: „Аз му казвам от къде ще му дойде изкушението“. По този начин разбрах, че аз бях определен да работя при Учителя в Братството, а не да бъде в града на държавна работа и да упражнявам професията си.
към текста >>

Аз работех денонощно на Изгрева, но заплата не получавах и с брат Ради се хранехме безплатно на стола като работници в Братската градина.
Най-после и Учителят се обади: „Какво има? “ Тодора му отговори и обясни всичко, че съм мокър от водата и сега се грея на печката. Учителят помълча малко и каза: „Ангел сега ще си каже, защо и аз не съм като Цеко, че да си хвана работа държавна, че да си печеля пари, а съм станал кюле тук на всички“. А кюле значи работник с когото всички да разполагат безплатно. А брат Цеко беше електротехник като мене, бяхме завършили един и същ техникум по електротехника във Варна, но той беше на работа в града и получаваше всеки месец заплата. Аз работех денонощно на Изгрева, но заплата не получавах и с брат Ради се хранехме безплатно на стола като работници в Братската градина. А Тодора отговаря: „Учителю, друг може да каже това, но Ангел никога“. Тогава Той се усмихна: „Аз му казвам от къде ще му дойде изкушението“. По този начин разбрах, че аз бях определен да работя при Учителя в Братството, а не да бъде в града на държавна работа и да упражнявам професията си.
към текста >>

71. 74. СЕСТРА СТОАНКА И СТО ЯНИ

Те трябваше да бъдат ушити от здраво памучно платно, което по-късно се импрегнираше с парафин по позната рецепта.
Излизам зашеметена от палатката и що да видя. Много палатки бяха разцепени на две, други разкъсани на парчета, встрани се виждаха скъсани въжета, извадени колчета и хора, които се лутаха около разхвърления багаж. Обикалям палатките и ги оглеждам. Чак сега виждам колко лекомислено някои са се отнесли към опъването на палатките, както и с материята, от която те бяха ушити. Палатките си шиехме сами. Те трябваше да бъдат ушити от здраво памучно платно, което по-късно се импрегнираше с парафин по позната рецепта. Тогава платното ставаше здраво и не пропускаше дъжд. Но за сметка на това ставаше лесно запалим. Веднъж си спомням, че една сестра беше сложила примуса в палатката си и си вареше гозба, но като влиза, без да иска, заканва края на предното платно, което затваря палатката, то се опира до примуса, запалва се мигом и докато се опомни сестрата палатката напоена с парафин изгоря за минути. И от тогава никой не смееше да пали примуси в палатките. Приближаваме се към палатката на Учителя.
към текста >>

Тогава платното ставаше здраво и не пропускаше дъжд.
Много палатки бяха разцепени на две, други разкъсани на парчета, встрани се виждаха скъсани въжета, извадени колчета и хора, които се лутаха около разхвърления багаж. Обикалям палатките и ги оглеждам. Чак сега виждам колко лекомислено някои са се отнесли към опъването на палатките, както и с материята, от която те бяха ушити. Палатките си шиехме сами. Те трябваше да бъдат ушити от здраво памучно платно, което по-късно се импрегнираше с парафин по позната рецепта. Тогава платното ставаше здраво и не пропускаше дъжд. Но за сметка на това ставаше лесно запалим. Веднъж си спомням, че една сестра беше сложила примуса в палатката си и си вареше гозба, но като влиза, без да иска, заканва края на предното платно, което затваря палатката, то се опира до примуса, запалва се мигом и докато се опомни сестрата палатката напоена с парафин изгоря за минути. И от тогава никой не смееше да пали примуси в палатките. Приближаваме се към палатката на Учителя. Той ни посреща с разположение: "Е, поиграха си малко съществата!
към текста >>

Веднъж си спомням, че една сестра беше сложила примуса в палатката си и си вареше гозба, но като влиза, без да иска, заканва края на предното платно, което затваря палатката, то се опира до примуса, запалва се мигом и докато се опомни сестрата палатката напоена с парафин изгоря за минути.
Чак сега виждам колко лекомислено някои са се отнесли към опъването на палатките, както и с материята, от която те бяха ушити. Палатките си шиехме сами. Те трябваше да бъдат ушити от здраво памучно платно, което по-късно се импрегнираше с парафин по позната рецепта. Тогава платното ставаше здраво и не пропускаше дъжд. Но за сметка на това ставаше лесно запалим. Веднъж си спомням, че една сестра беше сложила примуса в палатката си и си вареше гозба, но като влиза, без да иска, заканва края на предното платно, което затваря палатката, то се опира до примуса, запалва се мигом и докато се опомни сестрата палатката напоена с парафин изгоря за минути. И от тогава никой не смееше да пали примуси в палатките. Приближаваме се към палатката на Учителя. Той ни посреща с разположение: "Е, поиграха си малко съществата! " "Абе, Учителю, какви същества! Това бяха бури, хали и великани", обажда се онази сестра, чиято палатка бе отнесена от вятъра.
към текста >>

72. 12. ОТКУПЪТ

1. СЪН ЗА ХРИСТА И ЗА УЧИТЕЛЯ

Той трепереше като платно.
Събитията следваха едно след друго, значи бяха като че ли решили да ме унищожат. В: Защо така конфликт ли стана? Д: Ха, да не говорим, да не засягаме хора, които са живи още. Но един куршум с изстрел бе изпратен в главата ми. Аз направих всичко възможно да спася този човек. Той трепереше като платно. В: Той нарочно ли стреля или бе игра. Д: Виж какво, хайде да не говорим. Не е важно, нали така. Да не търсим виновен. И така, голяма засада ми бе устроена.
към текста >>

73. ДИМИТРИНА АНТОНОВА - 25.10.1898-30.10.1976

СЪН ЗА ХРИСТА И ЗА УЧИТЕЛЯ Сънувам, че се намирам пред някакво платно, което представлява някакъв екран на кино.
ДИМИТРИНА АНТОНОВА (25.Х.1898-30.10.1976) 1. СЪН ЗА ХРИСТА И ЗА УЧИТЕЛЯ Сънувам, че се намирам пред някакво платно, което представлява някакъв екран на кино. Пред мене стои тезгях. Зад тезгяха двама, трима братя спорят дали Учителят Дънов е Учител. Между тях беше и Игнат Котаров, който впоследствие непрекъснато възразяваше на Учителя, когато съм идвала на Изгрева. От дясната страна излиза Христос, облечен в червена мантия. Със самото излизане слага ръка на тезгяха, което означаваше: "Да, Той е!
към текста >>

74. 17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език.
вече попадаше под угрозата на съдбоносни събития и нашата страна България. Хранителните продукти бяха оскъдни, хлябът много безвкусен и месен от някакви отпадъци на житни растения. Ставаха убийства на полицейски органи на властта. Самата аз не можех да си обясня тези вътрешни смущения. А те се дължаха на върлуващи партизански отреди, врагове на правителството на цар Борис III, които се бореха за освобождението на България от така нареченото фашистко иго. Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език. Аз се отнесох доверчиво и направих за него необходимото. Впоследствие разбрах, че той е напуснал училище, за да бъде в помощ на тези партизански чети. Независимо от това животът в пансиона все още спокойно си течеше. Ето писмото от Учителя: „Любезна Веска, Двете ви добри писма получих. Добрите ви желания съм ги взел предвид, радва ме твоята готовност да услужите с каквото можете.
към текста >>

75. 14. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността

За този случай Михаил иска да сложи върху входната врата на салона му едно голямо бяло платно с надпис: „Бялото Братство представено от двамата духовни учители /Михаил и този от Калифорния/.
14. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ Един ден Михаил идва и ми подаде една книжка да прочета, отнасяща се за един „голям Учител" от Калифорния. Михаил го е поканил вече и този „велик Учител" скоро ще пристигне. За този случай Михаил иска да сложи върху входната врата на салона му едно голямо бяло платно с надпис: „Бялото Братство представено от двамата духовни учители /Михаил и този от Калифорния/. След като прочетох книгата, върнах я с думите: „Този човек е един фалшив духовен Учител, ти нямаш право да замесваш името на Бялото Братство с този мошеник". Разбира се, аз нито чух, нито видях големите приготовления за големия гост, нито разбрах, но чух, че той си е заминал ядосан обратно за Калифорния. По това време никой не ме посещаваше от неговите последователи. Аз бях напълно изолирана. Имах много свободно време.
към текста >>

76. 25. ПОДЛОСТТА

Но постепенно разбраха, че не може да се работи Паневритмията за пари и напоследък го организират безплатно.
Така постъпиха и с мене! Познаваме се от 16-17 години. Аз ги научих на II и III част на Паневритмията, някои песни. Почти редовно посещавах и тези техни стажове през лятото. Те разчитаха да печелят пари. Но постепенно разбраха, че не може да се работи Паневритмията за пари и напоследък го организират безплатно. Иначе са верни на идеите на Учителя и са големи противници на Михаил Иванов. А това не е малко! Затова и не желая да ги съдя за постъпката им към тези материали на Анина Бертоли, предадени у тях за съхранение. Те ги пазят отлично! Но считам тяхното поведение към теб, Анна Бертоли и мене като едно предателство.
към текста >>

77. 2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

Наша сестра от Изгрева Мария Младенова ме викна у дома си и ми предаваше безплатно уроци по пеене.
2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ Моето първо отиване на 7-те рилски езера беше 1938 г. когато бяха дошли братя и сестри от Латвия и Естония. През 1938 г. беше начало на моята бъдеща професия като артист и певец. Наша сестра от Изгрева Мария Младенова ме викна у дома си и ми предаваше безплатно уроци по пеене. А тя разбираше от пеене - беше учила при известния педагог и оперен певец Иван Вулпе. Със сестра Младенова разучих много от братските песни и през 1938 г. за пръв път в салона на Изгрева и пред Учителя изпях песента "Добър ден". След изпяването на тази песен на Изгрева почнаха да ме наричат Тошо-певеца, за да ме различават от други двама Тошовци: Тошо-босия и Тошо-гледача. По това време 1938-39 г.
към текста >>

78. 22. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ

Раздаваше тези беседи безплатно, когато изнасяше своите лекции в страната.
Но той отказа и стана последовател на Учителя. Искрено от цялото си сърце прегърна Учението на Учителя. Дълги години беше ръководител на Пловдивското Братство. Ходиха с майка ми на сказки в Югославия. Харчеше много средства да издава беседи на Учителя, като искаше за това Неговото разрешение. Раздаваше тези беседи безплатно, когато изнасяше своите лекции в страната. Учителят е разрешавал моя татко да печати Негови беседи със свои средства, които беседи да раздава безплатно при изнасянето на своите сказки в България. Учителят поканва един път нашия приятел, музиканта Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но имаше голямата дарба да седне на пианото и да импровизира веднага акомпанимента на всяка песен на Учителя. Учителят го поканил в горната стаичка, започнали да вечерят. Спрели. Учителят го поканил със специалната задача да даде своята песен "Иде, иде".
към текста >>

Учителят е разрешавал моя татко да печати Негови беседи със свои средства, които беседи да раздава безплатно при изнасянето на своите сказки в България.
Искрено от цялото си сърце прегърна Учението на Учителя. Дълги години беше ръководител на Пловдивското Братство. Ходиха с майка ми на сказки в Югославия. Харчеше много средства да издава беседи на Учителя, като искаше за това Неговото разрешение. Раздаваше тези беседи безплатно, когато изнасяше своите лекции в страната. Учителят е разрешавал моя татко да печати Негови беседи със свои средства, които беседи да раздава безплатно при изнасянето на своите сказки в България. Учителят поканва един път нашия приятел, музиканта Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но имаше голямата дарба да седне на пианото и да импровизира веднага акомпанимента на всяка песен на Учителя. Учителят го поканил в горната стаичка, започнали да вечерят. Спрели. Учителят го поканил със специалната задача да даде своята песен "Иде, иде". Започнал да дава песента си, като я свири на цигулката си.
към текста >>

79. 01. РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО

Тя плащаше заплатите на учителите и ни изпращаха безплатно учебници на български език.
Там учех отначало. Моят дядо имаше пет сина и три дъщери. Тогава живеехме всички заедно в една къща. Не се деляхме. Тогава имаше училище в Македония и българската екзархия от Цариград ги поддържаше. Тя плащаше заплатите на учителите и ни изпращаха безплатно учебници на български език. Там бяха бедни села с много малък поминък и баща ми в ранна възраст идва в София на гурбет. Занимавал се е с търговия на дребно, купувал, препродавал. Стоял е тук 4-5 години, след това отново се е връщал в Македония за 2-3 години, като неговия съдружник е стоял в София и е продавал стоката. Майка ми и баща ми се запознават в София и аз се раждам след тригодишен брак. Много съм чакана.
към текста >>

80. 16. ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Аз не знам защо не сме направили от платно покрива тогава!
Е.А.: Кухнята, заслонът, ние го работихме доста време, нали камъни трябваха, братята ги наредиха, то е само вградени камъни, а горе за покрива носехме плочи от шестото езеро. Под шестото езеро има плочи и там отивахме. Ще отидем на петото езеро, ще направим Паневритмията, ще се изкачим горе, ще вземем по една плоча и ще я свалим. Така няколко пъти като отидем, много народ, занасяхме плочите за покрива. Но мястото където ходехме, много бури има и почти всяка година събаряше заслона. Аз не знам защо не сме направили от платно покрива тогава! В.К.: И там вие готвехте. Е.А.: Там имаше два казана. Един за вода, един за готвене. Голям казан, щото като се съберем сто души правиме. Доста казани трябва.
към текста >>

Три самовара, нали големи занасяхме горе, а отгоре с платно ги покривахме, даже от нашите стари палатки, които са се изпокъсали, щото ги коваха на гредичките.
Доста казани трябва. В.К.: По-нататък вие правехте там баня. Е.А.: Правехме. Той, Димитър Стоянов ги измисли тия бани. Той беше така уредник, негова работа беше, като пристигне и имахме някой път две, а една година имахме и три даже. Три самовара, нали големи занасяхме горе, а отгоре с платно ги покривахме, даже от нашите стари палатки, които са се изпокъсали, щото ги коваха на гредичките. И така беше. Оставяха една вратичка, която се пускаше и затваряше, и оттам влизахме, и много беше хубаво. Много бяха хубави баните, защото дърва имаше сухи и водата изобилна. Това беше прекрасно което сме имали на Рила с банята. В.К.: Тоалетните ви къде бяха?
към текста >>

81. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: На едно място бях срещнал Учителят си изказваше недоволството относно Пентаграмата не трябва да стои на стената открита, трябва да се сложи едно бяло платно, за да не се вижда, освен от този който влиза в стаята.
Някакъв руснак, художник. А Пентаграмът е даден 1912 год., това мисля че пише в протоколите, кога е дадена. Има и упътване за работа с а и аз ги имах. Някой ми ги взе и не ми ги върна за съжаление. Но аз имам нещо от тях. В.К.: На едно място бях срещнал Учителят си изказваше недоволството относно Пентаграмата не трябва да стои на стената открита, трябва да се сложи едно бяло платно, за да не се вижда, освен от този който влиза в стаята. Слушал съм да казват, че е поръчал да не се изнася от България. Знаете ли нещо по тоя въпрос? Е.А.: Не, не съм чувала такова нещо. В.К.: Сега за Антиминса да ми кажете нещо. Е.А.: Туй което съм чула ще Ви кажа.
към текста >>

82. 32. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

А отдолу носеше долна риза, обикновено от платно, домашно платно.
Сутрин носеше винаги шапка на главата си, даже и когато излизаше. Ако е слънце, носеше сламена шапка. А пък ако не е слънце и е студено, носеше плетена шапка. Той имаше доста шапки. Сестрите Му ги плетяхме и шалчета носеше вълнени. А отдолу носеше долна риза, обикновено от платно, домашно платно. После горна риза. Но когато е на Рила, носеше върху горната риза фланела. Той не носеше палто. И зиме не носеше палто зимно, фланела, върху фланелата горна риза, жилетка и сакото. И така идваше на гимнастики в най-големите студове.
към текста >>

83. 41. СТЕНОГРАФСКИТЕ СТАИ И БАРАКИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И едно лято си казвам, сега поне за лятото може да направя сега една палатка, неподвижна така със скеля и отгоре ще направя платно, ще импрегнирам и да си имаме къде да готвим.
Тя не може да го види. Не може да помни всеки път кое къде какво е оставила, нали така. Пък интересно, че и Савка някак не намираше нещо. Та и от едната, и от другата, като ми рекат: „Еленке, я погледни". Виж аз по се оправях и им услужвах. И едно лято си казвам, сега поне за лятото може да направя сега една палатка, неподвижна така със скеля и отгоре ще направя платно, ще импрегнирам и да си имаме къде да готвим. Поне лятото да не готвим в „Парахода". Едно че ще мирише, друго че така е по-удобно. И не питам Учителя, не казвам нищо. Давам пари да купят бичмета. И като донесли бичметата, този на когото съм поръчала, хвърля ги така и Учителят ги видял бичметата и пита: „Какви са тия бичмета?
към текста >>

Няма да е с платно, с дъски ще бъде".
И като донесли бичметата, този на когото съм поръчала, хвърля ги така и Учителят ги видял бичметата и пита: „Какви са тия бичмета? " И казват: „Еленка ще строи нещо". И Той казва: „Еленке, какво ще правиш? И аз Му казвам: „Учителю, за да бъде малко по-широко, за да ни бъде по-чистичко, за да има къде, на примус готвехме и без това, тука ще направя една такава палатка", и Му казвам всичкото. И Той вика: „Е добре казва, хайде от нас ще бъдат дъските. Няма да е с платно, с дъски ще бъде". И добре, така стана още по-хубаво, нали. Той някак разбра, че не го правя от каприз, нали. Не правя кой знае какво нещо, малко така за по-удобно да ни бъде. И направихме кухничката, там си се хранехме. Зиме не може защото е много студено, на две места печка не може да поддържаме.
към текста >>

84. 60. ПРИЕМНАТА СТАЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Вътре като се влезеше, тука имаше един параван с бяло платно и имаше тука едно отворче.
Това е стаята, която бе направена 1926 год. Това е долната стая за Учителя, където живя 1926 год., една година. Това е приемната. На следващата година се направи до нея друга стая. Сградата на приемната представляваше едно антренце, а вътре всичкото е празно. Вътре като се влезеше, тука имаше един параван с бяло платно и имаше тука едно отворче. Празно място. Зад него беше един гардероб и още друг един гардероб. До стената тука беше един долап в който имаше провизии, най-много имаше сладка, които носеха на Учителя и Той ги слагаше. От тази страна до стената отвън после Му направиха едни приятели един скрин. В него имаше вещи и дрехи.
към текста >>

85. 63. СПИСАНИЕТО „ЖИТНО ЗЪРНО

И затова Той искаше дрехите да Му шият наши хора, затова предпочиташе домашното платно, което сестрите са го тъкали и са Му донесли ризи от тъканото домашно.
Пък аз съм виждала богати подават на Учителя едно геврече, Той казва: „Благодаря". Така че всеки дава според възможностите които има. Един може, има много да даде, пък то зависи и от това как се дава. Може едно геврече да е, но да е с много любов дадено, да е по-ценно от милиони. Щото Учителят не ценеше нещата по външният облик, а по това което вътре се внасяше. И затова Той искаше дрехите да Му шият наши хора, затова предпочиташе домашното платно, което сестрите са го тъкали и са Му донесли ризи от тъканото домашно. Предпочиташе това, което е направено с обич. А пък тези отношения в класа, когато те ходеха по комуните, класът си съществуваше и си пишехме. Ние не сме отсъствали когато имаше класна беседа, почти никога. В първите години отпечатването на беседи е ставало с пари от братството. Сега са имали пари.
към текста >>

86. 101. БРАТСКИЯТ СТОЛ

Сестрите готвеха, дежурните безплатно, даром даваха труда си, а пък касата се даваше на Учителя.
На обед ли се готвеше? Е.А.: Само на обед. В.К.: И продуктите откъде се вземаха? Е.А.: Продуктите се купуваха от Братството. А пък минаваше човек с каса и всеки пускаше по една пара. Сестрите готвеха, дежурните безплатно, даром даваха труда си, а пък касата се даваше на Учителя. Но парите не са стигали никога, защото е много народ. Не само много народ, ами гладни, нямат пари. В.К.: Не работят, няма откъде да пуснат в касата пари. Е.А.: Не могат да пуснат в касата пари, да. В.К.: И Учителят даваше от себе си пари.
към текста >>

87. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

В.К.: Учителят ето виждаш отгоре една сглобяема конструкция и сложили отгоре едно платно да не го пече слънцето.
Ние всички седяхме на земята. През целия събор -1926 год. Всички седяхме по земята. В.К.: Защото, аз виждам всички клечат, седят, други стоят, ето клекнали тука. Е.А.: Уморили са се, клекнали. В.К.: Учителят ето виждаш отгоре една сглобяема конструкция и сложили отгоре едно платно да не го пече слънцето. Е.А.: Знаеш ли, не си спомням тази конструкция. В.К.: Ето я, виждаш, но пак ги виждам така клекнали. Е.А.: Ами умора е, умора. В.К.: То е два часа. Това е пак същия, гледай някои са седнали вече тука на някакви столове.
към текста >>

88. 150. КАК СЕ ШИЕХА ПАЛАТКИТЕ?

Леглото, което Учителят го имаше в Търново - походно и платното се беше скъсало, нацепило и Учителят ми каза: „Можеш ли Еленке да го закърпиш?
150. КАК СЕ ШИЕХА ПАЛАТКИТЕ? В.К.: Искам сега да питам как започнахте да правите палатки? Е.А.: Първата палатка я уших на Учителя. Ето по какъв повод. Леглото, което Учителят го имаше в Търново - походно и платното се беше скъсало, нацепило и Учителят ми каза: „Можеш ли Еленке да го закърпиш? " Аз слязох в Иларионови, където имаше машина за да мога да шия и те в това време ми извадиха един плат, който го бяха взели още от Първата световна война, от германците, ама аз не го знам, че е импрегниран, че е толкова хубав и ценен плат и отидох, и като видях плата викам си: „Няма да кърпя, ами ще го скроя". И скроих плата, щото си бях взела мерките отгоре на походното легло и така надвечер се прибирам горе вече, доволна, че съм свършила една работа. Те веднага заковаха платнището за леглото и Учителят имаше походно легло къде да спи. Вечерта, понеже там беше и Лулчев, той взе парчето от плата и го сви така, и го направи като торбичка, наля вода, и го остави цялата нощ да стои и се видя, че плата е непромокаем, и че не пуска никак вода. Щото една цяла нощ да стои нали така с вода, явна е вече сигурна импрегнация.
към текста >>

89. 169. КАК СЕ ПЕЧАТАШЕ СЛОВОТО

В.К.: Значи оттогава имаше пари за печатане и си получаваха беседите безплатно, така ли?
В.К.:Тона един лев се равняваше. Е.А.: На десет стотинки тогавашни бяха, да. В.К.: Те беше голяма сума. Е.А.: Никак, ами то беше в евтините пари. Ама Учителят никога не ни е давал неща скъпи и такова, никога. В.К.: Значи оттогава имаше пари за печатане и си получаваха беседите безплатно, така ли? Е.А.: Не, след като Учителят каза: „Който е изпълнил задачата да даде парите на брат Боев! " Всички дадоха парите на брат Боев. И Учителят след това пък Той каза: „Тези, които си изпълниха задачата ще им се дадат безплатно томчетата, които са напечатани в тази година". Така, че ние ги получихме даром срещу задачата. И това нещо продължи до края, докато имахме братски живот.
към текста >>

И Учителят след това пък Той каза: „Тези, които си изпълниха задачата ще им се дадат безплатно томчетата, които са напечатани в тази година".
Е.А.: Никак, ами то беше в евтините пари. Ама Учителят никога не ни е давал неща скъпи и такова, никога. В.К.: Значи оттогава имаше пари за печатане и си получаваха беседите безплатно, така ли? Е.А.: Не, след като Учителят каза: „Който е изпълнил задачата да даде парите на брат Боев! " Всички дадоха парите на брат Боев. И Учителят след това пък Той каза: „Тези, които си изпълниха задачата ще им се дадат безплатно томчетата, които са напечатани в тази година". Така, че ние ги получихме даром срещу задачата. И това нещо продължи до края, докато имахме братски живот. В.К.: Сега това беше единия начин за печатане. Другият начин за печатане е бил десятъкът. Това с единия лев бе задача.
към текста >>

90. 183. РАВНОСМЕТКАТА НА ЕДИН ЖИВОТ

Един стол, една катедра, отгоре сковани летвички и едно платно.
Е.А.: Да, някой беше казал. В.К.: Значи това е по отношение на Търново. А тука по отношение на Софийските събори? Аз съм виждал една снимка Учителят още от първите години. Не е имало нищо на Изгрева - гола поляна. Един стол, една катедра, отгоре сковани летвички и едно платно. Е.А.: Да, да. Този събор е от 1926 год. Защото много късно Учителят каза, че ще има събор в София. И едва донесоха само казаните за готвене, всичките пособия за готвене, защото 1000 души са това. Хиляда души, това са хиляда гърла и трябва и после закуска, обед, вечеря.
към текста >>

91. 18.Когато идвах в свободните дни

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Когато казах на Учителя плана си, че искам да направя палатката от платно, той каза: „Е, ние пък ще дадем дъските, за да не е от платно".
Казал му, че Еленка ги е взела. Учителят ме попита защо ми са тези бичета, казах му, че искам да направя рамка за една по-голяма палатка, която да поставим зад парахода и в нея да си пренесем кухнята и през летния сезон да се храним там. Мислех си, че по този начин малко ще ни се разшири жилището през летния сезон. В „Парахода" бяхме три стенографки, в стаята имаше три легла, три маси и беше доста тесничко. Аз предварително не бях попитала Учителя може ли да направя палатката както бях замислила, защото палатката е нещо подвижно и си помислих, че ако Учителя не одобри плана ми ще я махна. Когато казах на Учителя плана си, че искам да направя палатката от платно, той каза: „Е, ние пък ще дадем дъските, за да не е от платно". И така направихме една малка барачка от два метра на два и половина. Тази именно барачка разшириха на Савка, в нея тя живя до 1940 год., след като се разделиха с Паша. Когато се връщах през ваканциите на Изгрева, аз вземах участие в работата на стенографките. Пишех редовно, дешифрирах лекции и съм вземала дори и в село да дешифрирам. Аз не се отделих от стенографското тяло.
към текста >>

92. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

Друг път уших рокли от конопено платно.
Но се случи, че Учителят дойде, казах Му, че съм намерила мостри и Той прегледа мострите и на всяка определи от кой цвят да вземе. Платът беше с много меки тонове. На Паша и Савка даде бежов и сив, а на мен ми посочи млечно-лилавия цвят. Интересно е, че всяка беше харесала за себе си посочения плат от Учителя. Аз уших и трите рокли и с тях имаме една обща снимка. Друг път уших рокли от конопено платно. Учителят беше дал един чертеж на Младежкия клас. В този чертеж се пресичаха две хиперболи и елипса и се получиха при кръстосването няколко фигурки и на всяка фигурка от чертежа поставихме различен цвят. Ушихме го с конци и стана нещо, като украшение на рокличките. Доста сестри впоследствие си ушиха такива конопени рокли. Спомням си един случай, когато Учителят ми направи една строга зебележка.
към текста >>

93. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

Който запише 5 абоната получава една годишнина безплатно.
Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV. Вести за духовния живот в България и странство. V. Книгопис - Сведения за важни съчинения разглеждащи живота в светлината на новия опит и новата мисъл. Списанието ще излиза всеки месец (освен юли и август) в обем две печатни коли, голям формат, започвайки от януари 1931 год. Годишен абонамент 80 лева предплатени. Който запише 5 абоната получава една годишнина безплатно. На настоятели се прави 20 на сто отстъпка. Всяка книжка ще излиза редовно в началото на всеки месец. Адрес: Сп. „Житно зърно" - „Витошка" 3, Зет., ст. 369. Абониране става и при централната книжарница - Чипев, бул.
към текста >>

94. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

С приходите ще могат да се задоволят няколко нужди: на първо място може да се подкрепи фонд книжнина /Срещу което могат да се пращат безплатно лекции и беседи в този град или село/; с друга част може да се подкрепи развоя на братската печатница, която е във връзка с изданията ни и други общобратски нужди; останалата част може да се употреби за някои местни нужди на братството.
Досегашният начин на отпечатване беседите и лекциите на Учителя е съпроводен с редица трудности от материален характер, които си имат своето обяснение, но това не може да бъде предметна настоящето. Ето защо обмисли се един по-съвършен начин за обзавеждане на цялото книгоиздателство на Братството ни, който начин сега споделяме с Вас. Заключението, до което се е достигнало по този въпрос след дълго обмисляне е следното: Там дето има наши братства може да се отдели за Господа известно количество земя (няколко декара или повече). Всичката работа по нея: оран, сеитба, жетва, вършитба и пр. ще се работи от братството. С приходите ще могат да се задоволят няколко нужди: на първо място може да се подкрепи фонд книжнина /Срещу което могат да се пращат безплатно лекции и беседи в този град или село/; с друга част може да се подкрепи развоя на братската печатница, която е във връзка с изданията ни и други общобратски нужди; останалата част може да се употреби за някои местни нужди на братството. Всяка работа, вършена от съзнание, че се работи за Господа, донася своето благословение. Понеже в самата идея, така изложена, да очакваме че тя ще ни донесе радост да видим добър плод. Каква по-хубава задача, беседите и лекциите на Учителя да се поднесат всекиму на възможно най-евтина цена и всеки да ги има още в първите дни след говоренето им. В кръжоците могат да се разменят мисли върху тая идея и ако се намери за разумна и навременна може да се пристъпи към реализирането й. Уверени сме, че всичко това ще намери и Вашето одобрение, та в най-близките дни да се пристъпи към приложение на идеята.
към текста >>

Всичко това ще Ви се изпраща безплатно, а разноските ще се посрещат от общите средства на книжнината ни, която вярваме постоянно ще се подкрея с вноските на всички братя и cecтpи.
Събираните суми, молим да ни се внасят своевременно за наше улеснение. Съобщаваме Ви, че беседите трета серия са под печат в Русе и ще се доставят от брат Ватев; ония настоятели, които ни съобщиха по колко броя искат от тази серия, ще знаят, че щом бъде готова ще им се изпрати направо от Русе. Оттук сме съобщили в Русе, где и колко броя са поискани, а ако имате нови искания, молим отправяйте ги до брат Ватев /улица „Видин" № 7 -Русе/. Нему ще се правят и изплащанията, по цената, която ще Ви се съобщи по-късно. Със съдействие на Учителя, предприето е да Ви се изпраща веднага след говоренето на беседите и лекциите съкратен вид от тях; по този начин всички братя и сестри ще имат възможност да следят мислите, които Учителят разглежда в най-последно време. Всичко това ще Ви се изпраща безплатно, а разноските ще се посрещат от общите средства на книжнината ни, която вярваме постоянно ще се подкрея с вноските на всички братя и cecтpи. От страна на редакцията на списание „Житно зърно" сме помолени да ВИ явим, че Ви се изпраща 8 и 9 книжка от списанието, а 10 е под печат. Изпраща Ви се покана за записване абонати за петата годишна на списанието; разчита се веднага да съберете достатъчно абонаменти, които да подпомогнат незабавното издаване на първата книжка от V година, тъй като желание на редакцията е, да издадат / книжка до 22.Ш. Списъците на абонатите и сумите за града и околията Вида се изпращат от Вас - като настоятел, а записването на абонати да става от повече души. Уредниците на библиотека „Водолей" Ви съобщава, че до 28 ще бъде изпратена първата книжка „Хирология"от тази библиотека, на абонатите. Може да се заемете да разпространявате тази книга - ще Ви се прави 30% отстъпка.
към текста >>

95. 01 - 46. ИЗЧЕЗНАЛАТА БЯЛА РИЗА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Каква била изненадата на пазача, когато на следния ден отключил сандъчето си за дрехи и видял, че една тъкана бяла домашна риза липсва, а на нейно място намерил парче платно с отрязани дупки само за ръцете.
" Непознатият въздъхнал, прибрал вещите си, разлял канчето с непитата топла вода и напуснал градината огорчен. Там нямало място за нощуване на закъснелия пътник, въпреки че имало две стаи, салон и маза. Място имало, но сърце нямало. Сърце имало, но и мързел имало, понеже, след като си замине пътникът, е трябвало да се почисти и разтреби. Та мързелът излязъл по-голям от човешкото сърце. Каква била изненадата на пазача, когато на следния ден отключил сандъчето си за дрехи и видял, че една тъкана бяла домашна риза липсва, а на нейно място намерил парче платно с отрязани дупки само за ръцете. А сандъчето било заключено. Седи брат Васил пред сандъчето и гледа платното с двете отрязани дупки, където трябва да бъдат зашити два ръкава за риза. Гледа и се чуди. Чуди се, защо му хрумнало точно днес да отключи сандъчето и да провери дали нещо не му липсва, след като е заварил непознат пътник в градината! Чуди се и се мае как така ще се отключи сандъка и каква е тая магия с бяло платно и с отрязани два ръкава.
към текста >>

Седи брат Васил пред сандъчето и гледа платното с двете отрязани дупки, където трябва да бъдат зашити два ръкава за риза.
Място имало, но сърце нямало. Сърце имало, но и мързел имало, понеже, след като си замине пътникът, е трябвало да се почисти и разтреби. Та мързелът излязъл по-голям от човешкото сърце. Каква била изненадата на пазача, когато на следния ден отключил сандъчето си за дрехи и видял, че една тъкана бяла домашна риза липсва, а на нейно място намерил парче платно с отрязани дупки само за ръцете. А сандъчето било заключено. Седи брат Васил пред сандъчето и гледа платното с двете отрязани дупки, където трябва да бъдат зашити два ръкава за риза. Гледа и се чуди. Чуди се, защо му хрумнало точно днес да отключи сандъчето и да провери дали нещо не му липсва, след като е заварил непознат пътник в градината! Чуди се и се мае как така ще се отключи сандъка и каква е тая магия с бяло платно и с отрязани два ръкава. А къде му е бялата домашно тъкана риза, която е обличал само на Петровден, на събора и на съборните дни през месец август? Знае брат Васил, че всеки бял брат трябва да има бяла риза и да я облича по празници и по съборни дни.
към текста >>

Чуди се и се мае как така ще се отключи сандъка и каква е тая магия с бяло платно и с отрязани два ръкава.
Каква била изненадата на пазача, когато на следния ден отключил сандъчето си за дрехи и видял, че една тъкана бяла домашна риза липсва, а на нейно място намерил парче платно с отрязани дупки само за ръцете. А сандъчето било заключено. Седи брат Васил пред сандъчето и гледа платното с двете отрязани дупки, където трябва да бъдат зашити два ръкава за риза. Гледа и се чуди. Чуди се, защо му хрумнало точно днес да отключи сандъчето и да провери дали нещо не му липсва, след като е заварил непознат пътник в градината! Чуди се и се мае как така ще се отключи сандъка и каква е тая магия с бяло платно и с отрязани два ръкава. А къде му е бялата домашно тъкана риза, която е обличал само на Петровден, на събора и на съборните дни през месец август? Знае брат Васил, че всеки бял брат трябва да има бяла риза и да я облича по празници и по съборни дни. А сега, без риза, какъв бял брат ще бъде? Пред него зеят само дупките в оставеното платно, премрежват се очите му и тих вопъл се надига в гърдите му. Някой в него плаче.
към текста >>

Пред него зеят само дупките в оставеното платно, премрежват се очите му и тих вопъл се надига в гърдите му.
Чуди се, защо му хрумнало точно днес да отключи сандъчето и да провери дали нещо не му липсва, след като е заварил непознат пътник в градината! Чуди се и се мае как така ще се отключи сандъка и каква е тая магия с бяло платно и с отрязани два ръкава. А къде му е бялата домашно тъкана риза, която е обличал само на Петровден, на събора и на съборните дни през месец август? Знае брат Васил, че всеки бял брат трябва да има бяла риза и да я облича по празници и по съборни дни. А сега, без риза, какъв бял брат ще бъде? Пред него зеят само дупките в оставеното платно, премрежват се очите му и тих вопъл се надига в гърдите му. Някой в него плаче. Плаче за загубения висок идеал и за откраднатата риза на белия брат. Дълги години брат Васил съжаляваше за този случай. В сандъка си под ключ държеше като скъпа реликва плата с отрязаните дупки, да му напомнят за необикновения гост и за разлятото канче топла вода, ненапито от жадния пътник. Този пътник бе един от необикновените посетители на братската градина.
към текста >>

96. 01 - 68. КАК РАБОТЕШЕ БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

А Георги Куртев пътуваше от село на село, пренощуваше в къщите на приятелите, преглеждаше и лекуваше твърде често напълно безплатно, а на крайно бедните дори е купувал и плащал лекарствата.
Един път в годината той обхождаше и обикаляше селата, за да се срещне с приятелите и да им окаже помощ според техните нужди. Може би той много добре си спомняше обиколките на Учителя през първите години 1910 -1914 г. в Айтос и знаеше много добре какво означава личната връзка с приятелите. Неговата професия на медицински фелдшер много му е помагала да създава връзки с хората. По онези години малко бяха лекарите, които работеха по селата. А Георги Куртев пътуваше от село на село, пренощуваше в къщите на приятелите, преглеждаше и лекуваше твърде често напълно безплатно, а на крайно бедните дори е купувал и плащал лекарствата. Онзи, който веднъж е бил лекуван от него, завинаги става негов приятел, а по-късно и съмишленик в идеите. Този метод за работа наглед е много прост, но същевременно и много сложен и недостъпен за мнозина. Трябва да бъдеш образец на някаква идея, за да може да спечелиш доверието на обкръжаващите. На онези, които са имали някакви недоразумения в семействата си, той е помагал да разрешат кармичните си взаимоотношения и е укрепявал вярата им в Бога нагледно, като разрешавал техния проблем. Такива случаи има много.
към текста >>

97. 02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Габерово, който служел безплатно, само срещу прехраната.
Тогава била направена и колиба за бъдещия пазач на градината. Колибата била с врата и прозорец, годна и за презимуване в нея. През 1922 г. била направена сградата. Първият пазач на сградата е бил брат Васил Карагеоргиев от с. Габерово, който служел безплатно, само срещу прехраната. Казвали го „Вуйчо". Брат Куртев е ходел седмично, а понякога и през седмицата, за да му занесе храна. Но това се оказало трудно и неудобно за през студените зимни дни и затова бил определен магазин, откъдето да пазари, като се вписват сметките в тефтерчето. Това продължило 6 месеца, но било отменено, понеже консумацията на брат Васил за лимони, зехтин и други продукти превишила разходите на едно семейство. Издръжката на брат Васил надминала възможностите на братството.
към текста >>

98. 04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

И всичко това безплатно!
Каква точност, каква изпълнителност! Когато ръководителите на работата кажат, че за другия ден ще трябват 25 кола, то на сутринта те са вече готови и чакат. Едни кола ще отидат в града за материал: желязо, цимент и пр. Други кола ще отидат за камъни в планината, а някои от тях ще изхвърлят пръстта. Колите са предимно на лица от братството. И всичко това безплатно! Или се казва, че за другия ден ще трябват 50 души. Сутринта те са на поста си. Едни копаят, други изхвърлят изкопаното, трети зидат или приготовляват коритата и барелефите. Най-сетне, след триседмична усилена работа, чешмата е готова. Единствена е по своята архитектура на целия балкански полуостров.
към текста >>

99. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка.
Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено!
към текста >>

100. 08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА