НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
10
резултата в
9
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Когато ви говоря за живото Слово и за живите отношения, аз разбирам, че между вас трябва да се възстанови обич, любов, да се разбирате като живи Божествени книги, в които Бог е написал великите
мъдрости
на Битието.
Ти ще се отвориш, ще възприемеш нещо в себе си и после ще дадеш. Най-първо нивата се разтваря, приема семенцата в себе си, после се затваря и след време дава плод. Дървото най-първо се посажда в земята, дето започва да расте, да възприема, а после дава плод. Следователно, когато Господ казва „дай“, подразбираме, че Той е вложил нещо хубаво в нас, и ние трябва да дадем това, което излиза от хубавото: да дадем нещо от свещената книга на живота. Словото, което е написано на тази книга, не се свършва.
Когато ви говоря за живото Слово и за живите отношения, аз разбирам, че между вас трябва да се възстанови обич, любов, да се разбирате като живи Божествени книги, в които Бог е написал великите
мъдрости
на Битието.
И като срещнете някой ваш приятел, да можете да прочетете поне един лист от неговата свещена книга. Ако не се разбирате така, вие като се срещате, ще казвате един за друг: „Този е учен, онзи е прост“; „Този е богат, онзи е беден“. Това значи да се говори само за подвързията на книгата, но не и за нейното съдържание. Когато казваме, че някой човек е учен, разбираме, че неговата книга е с кожена подвързия, а отгоре със златни надписи. Когато казваме, че някой човек е прост, разбираме, че неговата книга е с проста подвързия, без златен надпис отгоре.
към беседата >>
2.
Време и вечност
,
ООК
, София, 14.12.1927г.,
Във времето човек придобива знание, опитности,
мъдрости
.Щом има тези придобивки, човек лесно може да се домогне до външните блага на живота.
Казано е че, парите, т. е. златото е знание. Оттук дохождаме до заключение, че времето е знание, т. е. знанието се придобива във времето. Това означава пословицата "времето е пари", а не че времето в буквален смисъл е пари.
Във времето човек придобива знание, опитности,
мъдрости
.Щом има тези придобивки, човек лесно може да се домогне до външните блага на живота.
Здравият по-лесно изкарва прехраната си от болния. Ученият по-лесно може да си създаде приятелски отношения с хората и да подобри положението си, отколкото невежия. Въпросът за времето е свързан с кармата. Дето има карма, там има и време. Когато говорим за кармата, ние подразбираме времето, събрано не само от един, но от много животи.
към беседата >>
3.
Възкресение
,
ООК
, София, 22.2.1928г.,
Не само две, но много повече плесници струва да получи човек, за да придобие книгата с
мъдростите
на живота и торбата с великите блага, които природата е скрила в нея.Казвате: „Как да разбираме тия неща – в буквален или в преносен смисъл?
Един господин минал покрай него и като го видял, ударил му две силни плесници и казал: „Защо не отидеш между хората да работиш, ами зяпаш по улиците без работа? ” Ученикът се зашеметил от плесниците и паднал на земята. Дето паднал, там намерил една великолепна книга и торба със злато и скъпоценни камъни. Като взел книгата и торбата със скъпоценностите, ученикът си спомнил за задачата, дадена му от Учителя, и си казал: „Благодаря на този господин, че ме удари, за да падна на земята и намеря книгата и торбата, за които Учителят ме прати в света.” Книгата и торбата със скъпоценности не струват ли две плесници? Кой ученик би се разсърдил, ако Учителят му даде задача да намери книгата на живота и торбата със скъпоценности, с благата в света?
Не само две, но много повече плесници струва да получи човек, за да придобие книгата с
мъдростите
на живота и торбата с великите блага, които природата е скрила в нея.Казвате: „Как да разбираме тия неща – в буквален или в преносен смисъл?
” – Разбирайте нещата както искате, т. е. и в буквален, и в преносен, и в идеен смисъл. Следователно три вида разбирания има в света, от които трябва да черпите поука. Срещате една натоварена кола по пътя. Тази кола е жива.
към беседата >>
4.
Той е реченият
,
НБ
, София, 7.4.1929г.,
Той всичко може да бъде, всичко може да прави, и всички
мъдрости
са достъпни за него.
Този е пътят, по който могат да се разрешат социалните въпроси на живота. При това положение никой няма да се страхува от бъдещето, от това, което го очаква. Всеки ще бъде Син Божий и каквато работа започне, ще я свърши успешно. За праведния не е важно, какъв трябва да бъде и с какво ще се занимава. За него всяка работа е на мястото си.
Той всичко може да бъде, всичко може да прави, и всички
мъдрости
са достъпни за него.
Той ще разполага и със знанието, до което съвременната наука е достигнала. Обаче, има нещо, което и съвременната наука не е придобила. Това е благото, което всички хора търсят – благото на праведния.
към беседата >>
5.
Път на зазоряване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.8.1932г.,
От боядисването никой не може да се ползва, а от разумното нацапване всеки чете и прониква в
мъдростите
на живота.
Да се нацапа човек, това не значи да се боядиса. Бояджилъкът не е наука, нито изкуство. Цветята, за пример, не са боядисани. Те са оцапани само. Значи, има два вида нацапване: едното нацапване се нарича боядисване, а другото – разумно нацапване.
От боядисването никой не може да се ползва, а от разумното нацапване всеки чете и прониква в
мъдростите
на живота.
Ако хиляди хора могат да четат от една разумно нацапана книга, те ще видят как Божиите дела се прославят. Мине един човек покрай тебе, отвори книгата ти, чете. Мине втори, чете. Мине трети, четвърти, пети, всички четат, интересуват се от тази книга. Най-после и ти казваш: „Чакай да видя какво интересно има в моята книга.
към беседата >>
6.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 9.7.1933г.,
Мъдрите хора вмъкват в речта си поговорки, разни умотворения,
мъдрости
.
(втори вариант)
Ако вярваш в това, което е, ще бъдеш щастлив, но ако вярващ в това, което не е, ще бъдещ нещастен - така врачувам аз. Някой пита: Как ще завърша живота си? - Както си го започнал. Ако започнеш с това, което е, ще свършиш с щастие, но ако започнеш с това, което не е, ще свършиш с нещастие. Сега това са изречения.
Мъдрите хора вмъкват в речта си поговорки, разни умотворения,
мъдрости
.
Питате: Какво иска да каже този човек с тази мисъл? - Да вярва в това, което е. Например, вие имате тяло, лице, глава, очи, уши, всичко. Но как са произлезли, какво е тяхното предназначение, при какви случаи как трябва да ги използвате, това донякъде знаете. Например, вие не знаете каква велика роля играе в света човешкото лице.
към втори вариант >>
7.
Ценната дума
,
УС
, София, 3.2.1935г.,
За пример, мнозина разбират Притчите, като иносказания, в които се предават житейски
мъдрости
, но не могат да ги тълкуват.
Срещате хора, които казват: Разбирам това нещо, но не мога да го приложа. Значи, между разбирането и прилагането на нещата има разлика. Също така има разлика между разбирането и тълкуването на нещата. Някой разбира нещо, а не може да го изтълкува, да му даде някакъв превод, всички да го разберат. Това показва, че разбирането е вътрешен процес.
За пример, мнозина разбират Притчите, като иносказания, в които се предават житейски
мъдрости
, но не могат да ги тълкуват.
За тълкуването им са нужни сравнения, уподобявания, за които малцина са готови. Притчите са дадени от около три хиляди години насам, вследствие на което някои от тях са отживели вече времето си. Те са подобни на стари, износени дрехи, които трябва или да се изгорят, или да се използват като парцали. Тази е причината, където някои хора не се интересуват от книги, които са изгубили вече своя смисъл. В заключение на това, казваме: Не всичко, от което старият се интересува, може да интересува и младия.
към беседата >>
Запример мнозина разбират притчите като иносказания, в които се предават житейски
мъдрости
, но не могат да ги тълкуват.
(втори вариант)
Когато не се прилагат правилно. Срещате хора, които казват: „Разбирам това нещо, но не мога да го приложа.“ Значи между разбирането и прилагането на нещата има разлика. Също така има разлика между разбирането и тълкуването на нещата. Някой разбира нещо, а не може да го изтълкува, да му даде някакъв превод всички да го разберат. Това показва, че разбирането е вътрешен процес.
Запример мнозина разбират притчите като иносказания, в които се предават житейски
мъдрости
, но не могат да ги тълкуват.
За тълкуването им са нужни сравнения, уподобявания, за които малцина са готови. Притчите са дадени от около три хиляди години насам, вследствие на което някои от тях са отживели вече времето си. Те са подобни на стари, износени дрехи, които трябва или да се изгорят, или да се използват като парцали. Тази е причината, дето някои хора не се интересуват от книги, които са изгубили вече своя смисъл. В заключение на това казваме – не всичко, от което старият се интересува, може да интересува и младия.
към втори вариант >>
8.
Виделината и тъмнината
,
НБ
, София, 11.4.1937г.,
„Ведите“ е свещена книга, в която са събрани
мъдростите
от вековете.
„Виделина“ и „тъмнина“. Това са две думи, две условия за човека, както и за човешкия живот. Ако търсите филологическия произход на тези две думи, думата „виделина“ означава: това, което има знание. Някои казват, че думата „виделина“ произлиза от думата „веди“. А думата „веди“ означава: да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш.
„Ведите“ е свещена книга, в която са събрани
мъдростите
от вековете.
Щом се говори за виделина, това значи, че имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в самата дума „виделина“ – „дял“ и „веди“ (видѢлина, дѢл – според правописа до 1945 г.). Следователно думата „виделина“ е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял“ в това, което знаеш. „И тъмнината я не обзе.“ Тъмнината подразбира нещо гъсто, известна гъстота. Значи, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш.
към беседата >>
9.
Аз ще дойда
,
НБ
, София, 11.7.1937г.,
Колко
мъдрости
трябва да има в себе си?
Ако има още едно, скръбта не е толкоз голяма. Казвам: Законът е колко деца човек трябва да има в света? Колко истини човек трябва да има в себе си? Две истини, три ли? – Една.
Колко
мъдрости
трябва да има в себе си?
– Една. Колко любови трябва да има? – Една. Сега вас ви е приятно. Аз се чудя на хората.
към беседата >>
НАГОРЕ