Търсене в текстове за 'Мъдрости'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя каза: — Аз не искам да бъда ясновидка, но искам да чувствувам тоновете, които идват отвътре, мислите и мъдростите, което идат отгоре.
През време на пребиванието си в Берлин в 1927 година удаде ми се случай да присъствам на една интересна сказка на г-жа Фрида Оланд Риге. Преди сказката един стар сух господин с вид на учител по музика изсвири нещо на пияно. Речта на г-жа Оланд беше проникната от самоувереност. Тя говори на тема: „Човешкият жизнен ритъм и тоновете." Покрай темата, резюме от която даваме по-долу, тя изказа и редица странични мисли върху душевните способности на разните народи и за връзката между човешките чувства, човешкия говор и тоновете на музиката. Г-жа Оланд със своята беседа искаше да обясни, че в човека има такива центрове, с които може да се чувствува настроението или болестта на даден индивид, върху когото е насочена мисълта. Тя каза: — Аз не искам да бъда ясновидка, но искам да чувствувам тоновете, които идват отвътре, мислите и мъдростите, което идат отгоре. След сказката си г-жа Оланд направи няколко опити за вътрешно чувствуване със субекти, доброволно заявили от публиката. Тя предложи на слушателите си, които имат някоя болест или душевна мъка, да им направи диагноза, без те да казват от какво страдат и без да се допира до тях. И наистина, мнозина се обадиха от местата си като я запитваха да определи, от какво страдат. Госпожата, изправена на сцената, на всяко запитване се концентрира в себе си и веднага отговаряше, като определяше болестта или разстройството, къде и от какво страда запитвачът. И след това с няколко думи даваше съвети, как да се лекуват.
към текста >>

2. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от течението на безкрайния живот.
Пише за всеки брой на „Graphic" колоната „История на деня" Никой не би можал да издържи повече. И ето, отдава се на магията, алхимията. Той иска да превърне материята в Дух и Духа в материя. Но не иска да научи това от тайни книги или чрез тайни знаци. Той иска да се вслуша в гласа на природата, да бъде научен от самия Дух, от Духа на Духовете. Да получи Сила от Силата на вси Сили, Мъдрост и знание от най-възвишената Мъдрост, от която всички мъдрости изтичат и вечно ще текат, иска да се остави да бъде погълнат, просветен от течението на безкрайния живот. Но това е възможно само в самотата. Мълфорд знае това. И се отдръпва в една от самия него направена колиба, за да се предаде на Духа в пълна самота. Историята на тая къщичка той е предал великолепно в книжката : „Тhе Swamp Аngе1." Там в усамотение, в спокойствието на великата природа начена великият човек, върху когото се проектираше вече синката на смъртта, да пише делото на своя живот, делото на прославлението на живота и на Духа, както някога Бетховен в края на своя пълен с борба и нужди живот, беше запял песента на радостта, защото нали радостта е последният и божествен смисъл на живота. Там Мълфорд премина някое свое посвещение, Там в усамотението на New-Gercey, той прозря великите тайни на живота; там духовният космос му се откри и му предаде тайната на силата.
към текста >>

3. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

МЪДРОСТИ НА СТАРИ КИТАЙЦИ Някой запитал един мъдрец: „В какво се състои мъдростта?
МЪДРОСТИ НА СТАРИ КИТАЙЦИ Някой запитал един мъдрец: „В какво се състои мъдростта? " „В опознаването на човека." „И в какво се състои добродетелта? " „В любовта към човека." * „Дсе Лу запитал майстора, в какво се състои силата на личността ? " — „Да извинява и прощава великодушно и винаги на драго сърце", казал той, „също винаги да подпомага и учи другите, всички лоши мисли за тях да отхвърля — това е силата на личността в народите на юга. Това са качествата, които отличават един благороден човека. Винаги въоръжен и без съжаление да отива към смъртта — това е силата на личността в народите на севера.
към текста >>

4. СТИХОВЕ: КАК ? - Д. А-ВА; ЩЕ ЗВЪННЕ - Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Aries — тайна на всяко начало, велико пробуждане на света, предвечен ден на дните, когато започна разгъването на световната тайна, ключ на мъдростите и глава на вечния закон.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА ОВЕН Една пееща стрела нарани небето на изток и от там надникна денят. Слънцето тръгна по колелото на зодиака, за да извърши отново чудото на своя път, за да се затвори още един извитък по спиралата на вечното време. Aries — тайна на всяко начало, велико пробуждане на света, предвечен ден на дните, когато започна разгъването на световната тайна, ключ на мъдростите и глава на вечния закон. Aries — в твоите трепетни дни се събужда пролетта на земята и прелетните птици идат с викове в долините, където още лежат неразтопените преспи на дълга зима. Слънцето е вече родено из утробата на предвечното битие. Огнените коне са запрегнати и пътят е очертан. Ще полети колесницата и ще запеят четирите времена на годината. Денят е разделен от нощта с мярката на правдата; светлината е разделена от тъмнината със синора на словото; животът е отделен от смъртта с меча на духа!
към текста >>

5. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла.
Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла. Ново, обаче, нови истински равностойни разяснения намираме сега в учителя. в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в духовната еволюция на света. Ако човек би приложил тази мъдрост, сигурно би живял и би опитал тази „относителна реалност" — Любовта към ближния. Тъкмо тя е твърде, твърде далеч от нас. Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко.
към текста >>

6. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо?
Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата. Те са дали първия копнеж към опознаване света на идеите, където има един абсолютен порядък, където царува хармония и където границите на красотата в багри и форми, в музика и единство, далече надхвърлят телесния свят. Нещо повече, Сократ доказа със своята смърт непокътнатата си готовност да се отрече от видимия свят и да се прибере по-скоро в света на абсолютната красота, където душата, без посредничеството на измамните чувства, познава нещата в тяхната идейна същност. Но все пак, ние не се решаваме да сравним никоя от тия бляскави мъдрости с мълчаливото величие на Христа. Защо? Нима Христос беше по-разговорлив и по-остроумен в начина, по който общуваше с човеците? Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ела, Твоят щит е по-могъщ от тоя на Давида, защото любовта Ти побеждава по-силно от прашката на пастира, която срази филистимския гигант, а пред сиянието на Твоите кротки слова, Соломоновите мъдрости са само трошици.
23; 27—39). Не външно, а вътре в себе си го приемете! И днес някои гласове Го призовават: Ела Ти, Който се роди в пещерата. Ела Ти, Който донесе утеха на милиони и Когото не познахме, защото беше облечен в проста дреха и ходеше бос. Ела Ти, Царят, Който донесе кротостта и милосърдието, като мечове за победа. Ела, Твоят щит е по-могъщ от тоя на Давида, защото любовта Ти побеждава по-силно от прашката на пастира, която срази филистимския гигант, а пред сиянието на Твоите кротки слова, Соломоновите мъдрости са само трошици. Ела Ти, Който преди да се родиш, ни пусна манна в пустинята, защото Бог, Който ни помагаше, ни обичаше и тъкмо тая любов Той въплъти в най-възлюбленото Си Дете. Ела, защото любовта Ти е по-голяма от човешките грехове. Въздигни ни като Мария от Магдала, отвори очите ни, както ги отвори на слепия, изгони ни от ръкотворния каменен храм и ни възкреси като Лазара. И когато тия гласове се умножат, тогава ще спрат неспокойните стъпки на трагическия скиталец по света и ще проиграе сърцето му като юнец, защото чрез него и чрез неговата любов и жертва пръснатият нявгашен древен Израил ще славослови с псалтир и цимбали и китара великия Баща на света и ще стане Новият Израил.
към текста >>

8. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат.
А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората. Има много методи за това във великата наука на живота. И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи. Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат. Това е смисълът на човешкия живот. И затова казвам, че радостта е там, където има нещо да ни радва. Да намерим някое живо същество, което да ни обича, защото най-висшето благо в света е Любовта, а страданията, които имаме в живота си, са само една среда, през която благата на природата трябва да минат. И когато човек мине през страданията и опита Любовта, той почва да мисли не само за своето си благо, но и за благото на ближните си. Това, казано на религиозен език, значи да служим на Бога.
към текста >>

9. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ангелите от небето на истината направили очите на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще пази красотата и порядъка в природата, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени очите му и дотолкова ще вижда същността на живота и нещата.“ После това при човека дошли ангелите от небето на мъдростите и Господ им казал; „Понеже словото на мъдростта разкрива върховната цел, към която се стремят всички същества, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да разбира небесната премъдрост, защото тя е същността на всяко знание.“ И ангелите от небето на мъдростта направили ушите на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта и ще го изпълняваш, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ушите ти, и дотолкова живота ти ще има цел и смисъл.“ Най-после, при човека дошли ангелите от небето на Любовта и Господ им казал: „Понеже любовта е езикът, с който аз говоря на всичките си творения и слушам молитвите само на тези, които ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете да говори с езика на любовта.“ И когато ангелите от небето на любовта направили устата на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще се учиш от днес да говориш и да призоваваш Господа с езика на любовта, дотолкова ще имаш здрава и красиво устроена уста, дотолкова ще се разбираш с всички същества и дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите ти и копнежите ти.“ И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш человек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си условията и възможностите на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всичките ми творения.
И започнали тогава да дохождат всичките създания и под мъдрото ръководство на Господа правили разните части на човешкото тяло. А когато при новото творение дошли ангелите на добродетелите, Господ Бог Вишний им казал: „Понеже добродетелите ще бъдат основа на човешкия живот, затова вие направете нозе на човека и го научете да ходи из пътя на доброто, защото там ще положа неговото благо и неговите радости.“ И когато ангелите от небето на добродетелите направили нозете на човека, те го благословили и казали: „Доколкото човекът ще ходи из пътя на доброто и ще следва нашето поучение, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени нозете му и дотолкова ще намира блага и радости в живота си.“ Когато при човека дошли ангелите от небето на правдата, Господ им казал: „ Правдата ще бъде градящата сила на човешкия живот. Затова пие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото според правдата му ще бъде дълголетието и силата му.“ И ангелите от небето на добродетелите направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и сила да работи.“ След това при човека дошли ангелите от небето на истината и попитали Господа какво ще трябва да направят на новото създание. И Господ им казал: „Понеже в истината е скрита светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на чавка и го научете да вижда разумността, порядъкът и красотата на миросъзданието, което съм направил, и което ще направя. И ангелите от небето на истината направили очите на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще пази красотата и порядъка в природата, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени очите му и дотолкова ще вижда същността на живота и нещата.“ После това при човека дошли ангелите от небето на мъдростите и Господ им казал; „Понеже словото на мъдростта разкрива върховната цел, към която се стремят всички същества, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да разбира небесната премъдрост, защото тя е същността на всяко знание.“ И ангелите от небето на мъдростта направили ушите на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта и ще го изпълняваш, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ушите ти, и дотолкова живота ти ще има цел и смисъл.“ Най-после, при човека дошли ангелите от небето на Любовта и Господ им казал: „Понеже любовта е езикът, с който аз говоря на всичките си творения и слушам молитвите само на тези, които ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете да говори с езика на любовта.“ И когато ангелите от небето на любовта направили устата на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще се учиш от днес да говориш и да призоваваш Господа с езика на любовта, дотолкова ще имаш здрава и красиво устроена уста, дотолкова ще се разбираш с всички същества и дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите ти и копнежите ти.“ И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш человек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си условията и възможностите на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всичките ми творения. Твоето предназначение ще бъде да изучаваш устройството и живота на Цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти. Ти ще бъдеш велик, безсмъртен и щастлив тогава, когато духът ти стане мощен като Мене и едно с Мене; когато душата ти стене обширна като вселената, умът ти светъл като слънцето и сърцето ти чисто като кристал.“ И ето оттогава и досега, с човека е ставало и става всичко точно така, както е казал Господ Бог Вишний и както са рекли ангелите. И. А. Изворски
към текста >>

10. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За жалост, аз срещнах много млади, образовани поляци, които знаеха всичките съмнителни мъдрости на Ницше, Хитлера и пр.
То не е пътя на материализма, но не е и пътя на бездушния формализъм и клерикализъм.То е пътя на Христа. То е пътя на Духа. То е пътя на Словото. То е пътя на Творчеството. То е пътя на самобитната, славянска култура, с душа и със сърце, която носи справедливост за всички, братство за всички, свобода за всички. За жалост, аз срещнах много млади, образовани поляци, които знаеха всичките съмнителни мъдрости на Ницше, Хитлера и пр. — т. е. философията на юмрука, че силата е всичко, а не знаеха почти нищо за Вронски, Тиежковски, Трентовски, Товянски. Какъв славянин е този, който познава чуждата немска философия материалистична, а не познава своята, родна нему? Това е обща слабост на младите славянски народи: да се прекланят пред чуждото, сляпо да подражават на всичко западно европейско, без да познават себе си? Но постъпва пробуждане на славянските народи.
към текста >>

11. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ако ги анализирате в светлината на научната мисъл, ще намерите в тях само преповтаряне на стари и несвързани „мъдрости“, които са имали своя цена на времето си, но сега са без стойност.
Защото само в нея е истинския живот! За окултизма и окултната книжнина. I. Общи бележки Едва ли има понятие, тъй неразбрано, и с което да се спекулира тъй-много, както с понятието „окултизъм“. Днес ще срещнете хиляди „окултисти“, които все за „велики тайни“ и за „велики работи“ говорят. Книжния пазар често се пълни с никому ненужни издания — книги, списания и вестници. Но ако ги анализирате в светлината на научната мисъл, ще намерите в тях само преповтаряне на стари и несвързани „мъдрости“, които са имали своя цена на времето си, но сега са без стойност. Това е и в Европа и у нас. Току гледаш в някой вестник открита „окултна“ страница — прегледаш — да те е срам да кажеш, че си последовател на окултизма. Всички тези хора се представят пред обществото за носители и разпространители на окултната наука, на идеите на окултизма, без да имат ясна представа какво нещо е окултна наука; и не бих преувеличил. ако кажа, че голяма част от тази литература, която претендира за окултна, няма нищо общо с окултизма. Затова истинските окултисти в днешно време почти избягват да употребяват това понятие, за да не бъдат отъждествени с различните шарлатани и фокусници, каквито има не малко.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

мъдрости и истина. И.
Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И. с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост. мир и щастие. Кат нежна милувка на утринен лъч се докосва до струните на нашите сърца и души тихия зов на новия човек. В. Недев Утринни гимнастически упражнения на м. Бунарджика, Пловдив Път През поля, гори, над бездни Бягай, мой жадуван път, Бягай, качвай се, извивай, Цяла вечност е мигът.
към текста >>

13. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете.
Виделината и тъмнината (из неделната беседа „Виделината и тъмнината„ – 11.04.1937 г.) „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“ Йонна, 1 гл., 5 ст. Виделината и тъмнината. — това са две условия за човешкия живот. Думата виделина означава това, което има знание. Някой казват, че думата виделина произлиза от думата „веди“, което означава да знаеш да мислиш, да говориш, да пишеш. Ведите са свещени книги, в които са събрани мъдростите от вековете. Щом се говори за виделината, това значи да имаш някакъв дял, който трябва да получиш. Този слог се съдържа в думата виделина. Следователно, думата виделина е сложна дума, съставена от „да знаеш“ и „да имаш дял в това, което знаеш“ .... „И тъмнината я не обзе“. Тъмнината подразбира нещо гъсто. В тъмнината, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш.
към текста >>

14. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Младата майка изглеждала дълго своята приказно красива дъщеря и се чудела от где е научила тя тия мъдрости.
— Как може така, мое дете, то е смешно, цветята не могат да говорят и да те разбират. —О, мамичко, но цветята ми разказват толкова хубави приказки И феите също. — О, мое дете, ти фантазираш. — Ах, мамичко, нима не знаеш, че всяко живо същество си има език? Нали Бог е баща на всичко живо — Той на всички е дал език да се разбират. Младата майка изглеждала дълго своята приказно красива дъщеря и се чудела от где е научила тя тия мъдрости. И колко много майката оставала изненадана и учудена, когато детето горчиво плачело, като виждано майката да къса цветя от градината, за да ги сложи в сребърни вази в салона. — Но, дете мое - казвала майката, защо плачеш, всички хора така правят, какво лошо има, че съм откъснала цветя. — О, мамичко, но ти не виждаш ли колко страдат цветята, когато им отнемаш цветовете? Тях ги боли, боли ги мамичко. — Ти си много чувствителна, Божидара — казвала майката, не бива да си дотолкова.
към текста >>

15. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хвала и благодарност, славословие и жертва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрости!
Той е Агнето, заклано в жертва, когато се е създал светът: Неговата кръв кипи на златни вълни по небето, Неговата плът трепери и диша, затворена в земята, като в пъстра одежда на царски празник. Нему е поверена светлата Тайна на Разпятието и Възкресението. Той е вечният Пламък, по който се топят душите и летят в опиване към Него — и Го доближават, ала не ще Го стигнат никога! — — * Слава на Тебе, Който ни показваш в румени багревини светлината! Слава на Тебе, Боже на висините, — велико огнено Сърце, проляло кръв за нас I Алилуйа! Хвала и благодарност, славословие и жертва — на Тебе, Царьо на върховната слава, — Палма, от която вси ядем и не умираме, — Хляб Небесен, който дава обич и мъдрости! Алилуйа! Властительо, Царьо на Трите Небеса, Единородни Сине на Кръвта-Лъч, Агне, което взема кървавата участ на велико страдание, — хвала на Тебе! Алилуйа! Защото Твое е Царството на Обичта — и Силата на Жътвата — и Славата на Страданието! Алилуйа!
към текста >>

16. -

Съществува една вечна светлина през която всички човешки знания, всички човешки светлини и мъдрости са само жалки и слаби, мъждеещи светилничета, които първият повей на световните бури може да загаси.
Има светлина на електрическа лампа. Има светлина на блуждаещите огньове. Има и светлина, която се туря под шиник — „за да ни бъде само на нас светло“. Но има и друга една светлина, която не спада към гореспоменатите видове. Съществува една безгранична светлина, която никога, никъде и с нищо не може да бъде ограничена. Съществува една вечна светлина през която всички човешки знания, всички човешки светлини и мъдрости са само жалки и слаби, мъждеещи светилничета, които първият повей на световните бури може да загаси. Съществува една Божествена Светлина, в която няма сенки, за която няма прегради и която обгръща и прониква цялата безгранична вселена. За тази светлина ние искаме да кажем няколко думи, защото само тя заслужава всичкото наше внимание и всичкия наш интерес и само нея ний трябва да се стремим да търсим и да разпространяваме. . . Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, тя ни шепне тихо във душите, че хората — всички хора — са братя, че всички ние сме синове и дъщери на Бога, в когото живеем, движим се и съществуваме, Който ни храни със своя живот, тъй, както сърцето храни със своята кръв и най-отдалечените клетки на нашия организъм. Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество.
Те забравят, че най-великите педагози не са били нито библиотекари, нито професори, нито поклонници на книжните теории, забравят, че Песталоци не е прочел в продължение на десетки години нито една книга, за да може да черпи чисти духовни ценности от собствената си духовна съкровищница. Но Песталоци, както и Коменски, са били преди всичко учители, а сетне книжни педагози. Затова книжните учени педагози у нас останаха тъй невъзприемчиви и враждебни към идеята за силата на „учителевата личност“, за „художество“ и „ творческо обучение“. Добре чувстват те, че ако им се отнеме схоластичното усукване, дотегливото пустословно теоретизиране и взаимстване, в тях нищо не ще остане, затова с омраза и злоба гледат на всеки, който поиска да очисти учителевото изкуство от натрупания баласт, който заговори за душата на учителя, за личността му и художеството му. Затова, именно, в нашата педагогична литература тъй рядко се пише за личните качества, за душевните богатства и сърдечни съкровища на великите учители-педагози, а се пише, до втръсване, за методи, принципи, теории и пр. книжни мъдрости, седящи на трето и пето място по значението си за учителевото художество. Достатъчно е да се напомни, че почти всички велики учители и апостоли на човечеството са били по душа художници-учители, за да разбере всеки, колко низка и престъпна е злобата на книжниците и фарисеите в педагогиката. Буда, Исус, Мохамед, Сократ, Толстой, Рабиндранат, Песталоци, Коменски и др. са действали върху малки и големи тъй, както действа учителят-художник. И тяхното творческо дело е рожба не на предварително начертани методи и формули, а на вътрешния свещен огън. Великите учители, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности.
към текста >>

0.38714408874512