НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
157
резултата в
84
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен
егоизъм
, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда.
За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими са ни високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествената сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е сила Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани.
Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен
егоизъм
, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда.
Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко весело и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която ще усещаме, то е нещо като онуй, което прозябнува1, като семето. За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение.
към беседата >>
2.
Приложение към протокола от 1910 г.
,
СБ
, В.Търново, 31.8.1910г.,
Любовта, гдето е в Рая, е примесена с малко
егоизъм
, а истинската Любов е в самата Мъдрост.
Защото всеки го чете и разбира от тяхно лично гледище. Какво нещо е търпението – неволята ли? Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора.
Любовта, гдето е в Рая, е примесена с малко
егоизъм
, а истинската Любов е в самата Мъдрост.
Мъдростта – това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт; а пък Любовта е в по-горната сфера, гдето Истината е най-чиста. От майката, т.е. от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата. В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете“ – значи, когато молите и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за вътрешната духовна Светлина, за да се разкрие същественото, което ви е потребно да разберете. На 21 октомври 1909 г., сряда, бяхме на обяд в трапезарията.
към беседата >>
3.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
И не за себе си да се молим, то е
егоизъм
.
в Новопазарско стана голяма суша. Околните турци от тридесет и девет села се събират и се молят за дъжд – и завалява дъжд. Българите си казват: „Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и нам“, обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад. Когато хората се молят, моли се и ти – и ти трябва да си подадеш прошението; Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш. Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата – с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце.
И не за себе си да се молим, то е
егоизъм
.
Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Трябва да започнем сега едно пречистване, като за Великден – да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, навсякъде има обща дисхармония: мъж и жена не могат да се споразумеят – къща делят, пари делят, жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъжът или жената ги държат, това е безразлично – спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място вкъщи – дали кокошка или петел да пее.
към беседата >>
4.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува
егоизъм
, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината.
И когато говорим, че не е хубаво човек да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и душата. То е цял трояк кръг, който образува човека. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха.
Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува
егоизъм
, по-лош не може да бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината.
А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за човека е да знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот.
към беседата >>
5.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя
егоизъм
към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два.
Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме. Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“. Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска да спечели още един талант, ще се избави. И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант.
Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя
егоизъм
към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва да се самопожертва, за да спечели два.
Да обработите сърцето и ума си – това значи да имате два таланта, а пет – да развиете всички ваши чувства в съвършенство. Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото. Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи! Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“?
към беседата >>
6.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
– „Ако наистина си Син Божи, слез и ни освободи.“ – Как ще го освободи, когато той не е изпъдил из себе си всичките гадове, когато той е роб на своя
егоизъм
?
Дойде денят на вашето възкресение, днес ще бъдете с Мене в рая“. Вие знаете ли дълбокия смисъл на думите на онзи разбойник, разпънат от дясната страна на Исуса: „Господи, помени ме в Царството Твое! “ Той беше човек, който бе изпъдил със своя камшик навън всички гадове, и затова Исус му рече: „Ти си човекът, който ще бъде с Мене днес в рая“. Изпъдете из себе си всички гадове, свини, лисици, вълци. А другият от разбойниците, разпънат от лявата страна на Христа, какво каза?
– „Ако наистина си Син Божи, слез и ни освободи.“ – Как ще го освободи, когато той не е изпъдил из себе си всичките гадове, когато той е роб на своя
егоизъм
?
Мисля, че ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. Първото нещо е да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив. И когато се съедините с Него и влезете във вечния живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място.
към беседата >>
7.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
Съвременните хора не могат да я постигнат поради една проста причина: в тях съществува един неумолим
егоизъм
– всякой желае да бъде пръв.
Този кръст не могат да целуват хората, докато не го пречистите. Всички сме кръстове – живи кръстове; трябва да въздигнем тия Божествени кръстове в сърцата си и когато направим това, ще турим една окръжност, която означава вечност, и ще направим от кръста едно колело или витло да се движи. Следователно Христос със Своето учение иска да покаже основните закони, чрез които да изменим реда на нещата. И можем да го изменим. Трябва да имаме първо идея за това, и второ, да се стремим да я постигнем.
Съвременните хора не могат да я постигнат поради една проста причина: в тях съществува един неумолим
егоизъм
– всякой желае да бъде пръв.
Един художник много добре е представил това с една своя картина: нарисувал планински връх, на който се издига идол, и милионите хора гледат нагоре към този връх и ако един рече да възлезе и да стигне до идола, другите го хващат и го не пущат. И така хората все постоянно се борят, и никой не може да отиде горе. При надбягванията в олимпийските игри в стара Гърция онзи, който достигнел целта пръв, той вземал венеца. В подвига за Христа, обаче, всякой може да вземе този венец, стига да се постарае да изпълни Христовото учение. И тъй, ние имаме тия три неща в учението за Отца и Сина и Светаго Духа.
към беседата >>
8.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Това е проява на човешкия
егоизъм
, проява на човешкото самосъзнание.
Това са относителни неща. Като изучавам сегашните хора, виждам, че те не могат да обичат повече от един човек. Ако едновременно обичат двама души, те, или ще се скарат, или ще бъдат принудени да лъжат. Обичаш едновременно двама души и започваш да лъжеш ту единия, ту другия, ставаш неискрен. Това любов ли е?
Това е проява на човешкия
егоизъм
, проява на човешкото самосъзнание.
Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко божество, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена. Това всеки е опитал. Аз съм виждал, как това божество бие своята възлюбена, или своя възлюбен. Понякога синът бие баща си, дъщерята бие майка си. Докато това божество не се спусне дълбоко в пропастта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на Божествения живот.
към беседата >>
Човек, в своя
егоизъм
, се проявява като малко, жестоко божество, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена.
Като изучавам сегашните хора, виждам, че те не могат да обичат повече от един човек. Ако едновременно обичат двама души, те, или ще се скарат, или ще бъдат принудени да лъжат. Обичаш едновременно двама души и започваш да лъжеш ту единия, ту другия, ставаш неискрен. Това любов ли е? Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото самосъзнание.
Човек, в своя
егоизъм
, се проявява като малко, жестоко божество, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена.
Това всеки е опитал. Аз съм виждал, как това божество бие своята възлюбена, или своя възлюбен. Понякога синът бие баща си, дъщерята бие майка си. Докато това божество не се спусне дълбоко в пропастта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на Божествения живот. Божеството в човека е, което постоянно го измъчва, постоянно го прави недоволен.
към беседата >>
Това е човешкият
егоизъм
, вашето самосъзнание.
(втори вариант)
Тези неща са относителни. Аз виждам, че сегашните хора може да любят само един човек. Вие не може да любите повече от един човек, веднага ще се скарате. Ако някога обичате едного, а после другиго, вие ще започнете да лъжете и пред единия, и пред другия, и ще започнете да живеете един живот неискрен. Пита се, защо е то, любов ли е това.
Това е човешкият
егоизъм
, вашето самосъзнание.
Вие сте в себе си едно малко жестоко божество. И мъж, и жена са опитали това божество. Това божество живее във форма на дъщеря и на син. Аз съм виждал това божество да бие поклонника си - мъж или жена; дъщеря да бие майка си или син да бие баща си. Такова е нашето божество и докато то не се пусне дълбоко в пропастта, ние не можем да разберем дълбокия Божествен смисъл.
към втори вариант >>
9.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
нисшия човешки интелект или това, което сега наричаме човешки
егоизъм
– човек, който мисли само за себе си.
Медта спада към т. нар. прости метали. Старите алхимици я причисляваха към Меркурий – един от основните елементи на човешкото тяло, а с името “Меркурий” древните наричаха гръцкия бог Хермес – секретаря на боговете, носителя на мислите в света. Следователно, Мойсей искаше да покаже на хората, че месото не е толкова необходимо за човека и от гледище на своето тяло човек трябва да бъде умен. Мойсей издигна змията, т. е.
нисшия човешки интелект или това, което сега наричаме човешки
егоизъм
– човек, който мисли само за себе си.
И право казват хората: “Докато не издигне змията, докато не погледне на нея, човек няма да оздравее”. Сега ще поставя въпроса в друг смисъл: да допуснем, че сте мързеливи и очаквате някой приятел да ви даде нещо, мързи ви да се умиете, да се вчешете и т. н. Питам тогава тези змии няма ли да дойдат около вас? Тогава трябва да станете малко егоист, т. е. от гледна точка на старата култура, от гледна точка на самосъхранението вие трябва да защитавате себе си.
към беседата >>
10.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Дяволът обърна вниманието на Христа върху
егоизъма
на хората.
Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т.е. индивидуалния живот на душата, Това се вижда от думите, които дяволът отправя към Христа: „Ако си Син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.” Христос отговаря: „Писано е, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от Божията уста”. Тук се състезават двама учени в Божественото знание – от една страна Христос, Който беше въплътен във форма на човек, като Учител на Любовта и Правдата; от друга страна дяволът, който също беше въплътен във форма на човек, но изкусител. И двамата се състезаваха върху Божествената Истина, която господства в света. Дяволът казваше на Христа: „Ти си дошъл на земята с велика мисия, но за постигането й трябва да покажеш изкуство, как да превърнеш камъните в хляб.” Ако това беше станало във времето на Христа, днес нямаше да купувате хляб с купони.
Дяволът обърна вниманието на Христа върху
егоизъма
на хората.
Той Му каза, че хората са крайни егоисти и, за да успяват в живота си, трябва да бъдат богати. Същевременно той Му казваше, че и в миналото са идвали Учители като Него, но не са успявали. С това той искаше да разколебае основата, на която беше стъпил Христос. Христос познаваше добре Божиите закони и не се подаде на изкушението на дявола. Той знаеше, че камъните не могат изведнъж да се превърнат на хляб.
към беседата >>
Дяволътъ обърна вниманието на Христа върху
егоизъма
на хората.
(втори вариант)
Това се вижда отъ думитѣ, които дяволътъ отправя къмъ Христа: „Ако си Синъ Божи, речи тѣзи камъни да станатъ хлѣбове.” Христосъ отговаря: „Писано е, че не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. Тукъ се състезаватъ двама учени въ Божественото знание — отъ една страна Христосъ, Който бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, като Учитель на любовьта и правдата; отъ друга страна дяволътъ, който сѫщо бѣше въплътенъ въ форма на човѣкъ, но изкуситель. И двамата се състезаваха върху Божествената истина, която господствува въ свѣта. Дяволътъ казваше на Христа: Ти си дошълъ на земята съ велика мисия, но за постигането ѝ трѣбва да покажешъ изкуство, какъ да превърнешъ камънитѣ въ хлѣбъ. Ако това бѣше станало въ времето на Христа, днесъ нѣмаше да купувате хлѣбъ съ купони.
Дяволътъ обърна вниманието на Христа върху
егоизъма
на хората.
Той Му каза, че хората сѫ крайни егоисти и, за да успѣватъ въ живота си, трѣбва да бѫдатъ богати. Сѫщевременно той Му казваше, че и въ миналото сѫ идвали Учители като Него, но не сѫ успѣвали. Съ това той искаше да разколебае основата, на която бѣше стѫпилъ Христосъ. Христосъ познаваше добре Божиитѣ закони и не се подаде на изкушението на дявола. Той знаеше, че камънитѣ не могатъ изведнъжъ да се превърнатъ на хлѣбъ.
към втори вариант >>
11.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
В лицето на такъв красив е изписана алчност,
егоизъм
, користолюбие и др.
Иначе, той може да се усмихва, да е любезен, а същевременно да ти мисли зло. Друг някой може да е мрачен, затворен в себе си, но е готов всеки момент да ти направи някакво Добро. Значи, не е важно с какво мастило е написано писмото – с черно, синьо или червено; важно е съдържанието му. Момата и момъкът могат да напишат едно писмо с хубаво мастило, на красив, цветист език, а по съдържание да е хапливо. Има красиви хора, които хапят; има грозни, които милват.
В лицето на такъв красив е изписана алчност,
егоизъм
, користолюбие и др.
Като развивате зрението, слуха и другите си сетива, работете и върху вътрешните качества, например, върху чувствителността. Чувствителният може с едно докосване до ръката на човека да познае, добър ли е, или не. Като се докосне до ръката на някой красив, но лош човек, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докоснал до мечка. Христос казва: „Няма нищо скрито в света, което да не се открие." Наистина, ако чувствителният затвори очите си и се докосне до ръката на някого, може веднага да каже, добър ли е, или лош. Нещата са скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме.
към беседата >>
Въ лицето на такъвъ красивъ е изписана алчность,
егоизъмъ
, користолюбие и др.
(втори вариант)
Иначе, той може да се усмихва, да е любезенъ, а сѫщевременно да ти мисли зло. Другъ нѣкой може да е мраченъ, затворенъ въ себе си, но е готовъ всѣки моментъ да ти направи нѣкакво добро. Значи, не е важно, съ какво мастило е написано писмото — съ черно, синьо или червено; важно е съдържанието му. Момата и момъкътъ могатъ да напишатъ едно писмо съ хубаво мастило, на красивъ, цвѣтистъ езикъ, а по съдържание да е хапливо. Има красиви хора, които хапятъ; има грозни, които милватъ.
Въ лицето на такъвъ красивъ е изписана алчность,
егоизъмъ
, користолюбие и др.
Като развивате зрението, слуха и другитѣ си сѣтива, работете и върху вѫтрешнитѣ качества, напримѣръ, върху чувствителностьта. Чувствителниятъ може съ едно докосване до рѫката на човѣка да познае, добъръ ли е, или не. Като се докосне до рѫката на нѣкой красивъ, но лошъ човѣкъ, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докоснадъ до мечка. Христосъ казва: „Нѣма нищо скрито въ свѣта, което да не се открие.” Наистина, ако чувствителниятъ затвори очитѣ си и се докосне до рѫката на нѣкого, може веднага да каже, добъръ ли е, или лошъ. Нѣщата сѫ скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме.
към втори вариант >>
12.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Две партии има в света: партията на личния
егоизъм
, и партията на Божията Любов.
Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите. Сега в Разумния свят, т.е. в другия свят, над нас, правят нови избори. Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света. Ще видим за коя партия ще гласувате.
Две партии има в света: партията на личния
егоизъм
, и партията на Божията Любов.
Да се гласува за партията на Божията Любов, това значи да изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите. Всички трябва да платят своята дан на Бога доброволно и с Любов. Тогава няма да има бедни и онеправдани, няма да царува безправието – в света ще царува великата Божия Правда. Мина вече старото време. Иде новото време, иде на власт партията на Божията Любов.
към беседата >>
Две партии има въ свѣта: партията на личния
егоизъмъ
, и партията на Божията Любовь.
(втори вариант)
Важно е, всѣки човѣкъ, всѣки народъ да приложи любовьта и да гласува заедно съ ангелитѣ. Сега въ разумния свѣтъ, т. е. въ другия свѣтъ, надъ насъ, правятъ нови избори. Старитѣ царе, съ своитѣ правителства и чиновници заминаватъ — коренно пречистване става въ свѣта. Ще видимъ, за коя партия ще гласувате.
Две партии има въ свѣта: партията на личния
егоизъмъ
, и партията на Божията Любовь.
Да се гласува за партията на Божията Любовь, това значи, да изчезнатъ всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народитѣ. Всички трѣбва да платятъ своята дань на Бога доброволно и съ любовь. Тогава нѣма да има бедни и онеправдани, нѣма да царува безправието — въ свѣта ще царува великата Божия Правда. Мина вече старото време. Иде новото време, иде на власть партията на Божията Любовь.
към втори вариант >>
13.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Не виждаш ли какъв
егоизъм
съществува между тях?
Всички спорове, недоразумения, крамоли в живота се дължат на него. Дето види проява на нещо благородно, той ще направи всичко само да го унищожи. На кого се дължи изчезването на красивите идеи и стремежи в човека? На неговия крадец. Докато е млад, човек е готов да се жертва за човечеството, да работи за тържеството на великите идеи, но нещо в него му нашепва: “Не виждаш ли какви са хората?
Не виждаш ли какъв
егоизъм
съществува между тях?
За кого ще се жертваш? По-добре живей за себе си, да знаеш, че си свършил някаква работа.” Младият постепенно се отказва от идеите си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другите. Крадецът пак му нашепва: “Един път ще живееш. Яж, пий и весели се, това ще ти остане.” Вслушвайте се в думите на крадеца, но слушайте и думите на Христа, Който ви казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно." Правете разлика между едните и другите думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате в борба, в резки психически падания и повдигания.
към беседата >>
Не виждашъ ли, какъвъ
егоизъмъ
сѫществува между тѣхъ?
(втори вариант)
Всички спорове, недоразумения, крамоли въ живота се дължатъ на него. Дето види проява на нѣщо благородно, той ще направи всичко само да го унищожи. На кого се дължи изчезването на красивитѣ идеи и стремежи въ човѣка? — На неговия крадецъ. Докато е младъ, човѣкъ е готовъ да се жертвува за човѣчеството, да работи за тържеството на великитѣ идеи, но нѣщо въ него му нашепва: Не виждашъ ли, какви сѫ хората?
Не виждашъ ли, какъвъ
егоизъмъ
сѫществува между тѣхъ?
За кого ще се жертвувашъ? По-добре живѣй за себе си; да знаешъ, че си свършилъ нѣкаква работа. Младиятъ постепенно се отказва отъ идеитѣ си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другитѣ. Крадецътъ пакъ му нашепва: Единъ пѫть ще живѣешъ. Яжъ, пий и весели се, това ще ти остане.
към втори вариант >>
14.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
На такива съвети, именно, се дължи днешният
егоизъм
и алчност у хората.
Кой може да стопли хората и да ги обърне към Бога? Това може да направи само майката. Още като бременна, тя трябва да казва на детето си: “Синко, заповядвам ти да живееш чисто и почтено, да не убиваш и крадеш; да изпълняваш законите, които Бог е написал в сърцето ти. Само при това условие, ще ти съдействам да излезеш на бял свят.” Какво казва сегашната майка на детето си? Тя го съветва да бъде умен, практичен, да използва добрите условия на Живота за себе си, да не мисли за другите.
На такива съвети, именно, се дължи днешният
егоизъм
и алчност у хората.
На тях се дължи изопачаването на Христовото учение. Ще кажете, че разбирате Христовото учение. Това не е достатъчно. Ако разбираш музиката, трябва и да свириш добре. Значи, истински човек е онзи, който разбира от музика и художество, може да свири и рисува и прилага великите Принципи и закони в живота си.
към беседата >>
На такива съвети, именно, се дължи днешниятъ
егоизъмъ
и алчность у хората.
(втори вариант)
Това може да направи само майката. Още като бременна, тя трѣбва да казва на детето си: Синко, заповѣдвамъ ти да живѣешъ чисто и почтено, да не убивашъ и крадешъ ; да изпълнявашъ законитѣ, които Богъ е написалъ въ сърдцето ти. Само при това условие, ще ти съдействувамъ да излѣзешъ на бѣлъ свѣтъ. Какво казва сегашната майка на детето си? Тя го съветва да бѫде уменъ, практиченъ, да използува добритѣ условия на живота за себе си, да не мисли за другитѣ.
На такива съвети, именно, се дължи днешниятъ
егоизъмъ
и алчность у хората.
На тѣхъ се дължи изопачаването на Христовото учение. Ще кажете, че разбирате Христовото учение. Това не е достатъчно. Ако разбирашъ музиката, трѣбва и да свиришъ добре. Значи, истински човѣкъ е онзи, който разбира отъ музика и художество; може да свири и рисува и прилага великитѣ принципи и закони въ живота си.
към втори вариант >>
15.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Всяко ново движение, всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи – користолюбие,
егоизъм
и др., които я изопачават.
Като прекара няколко години между родителите си, на земята, то пак си заминава за духовния свят. Тогава родителите му плачат, а на небето се радват, че то е свършило работата си. То е дошло на земята да повдигне родителите си, да внесе в умовете им една нова идея и след това си заминава. Съвременният свят е обхванат от една нова идея – болшевизмът. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи.
Всяко ново движение, всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи – користолюбие,
егоизъм
и др., които я изопачават.
Не се страхувайте от Божественото. Обаче, пазете се от преходното, човешкото, което се основава на личния живот. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери. Определено е, какви размери трябва да има това движение. Дойде ли до тях, повече не може да се подвижи.
към беседата >>
16.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Под думите „стъпкал своя бог“ аз разбирам, че е стъпкал своя
егоизъм
.
Някои казват: „Аз имам вяра“. – Не, ти имаш вярване. Твоята вяра е като паяжината, мени се 100 пъти на ден: вярваш и не вярваш. Срещнах един ден млад студент, който се е занимавал с известни окултни науки и ми казваше, че той вярвал, че има Господ. Но после, като почнал да изучава социализма, изповяда, че стъпкал своята идея за Бога и сега вече станал човек.
Под думите „стъпкал своя бог“ аз разбирам, че е стъпкал своя
егоизъм
.
Когато някой каже, че вярва в Бога, то значи, че вярва в себе си и се счита за божество. Всички съвременни хора са „божества“. Тъй че едните или другите, който казват, че вярват или не вярват в Бога, то значи, че едни са доблестни да заявяват, че вярват в себе си като божества, а другите крият това. Светът днес е пълен само с божества, с христовци, богородици, свети ивановци, николовци и т.н. Светът страда от тях.
към беседата >>
17.
Гърбавата жена
,
НБ
, , 8.6.1919г.,
Иначе ще имате човек, у когото предната част на главата, дето са умствените способности, ще бъде съвсем слабо развита, а ще преобладава само един
егоизъм
, една животинска натура.
С тези заключения аз съм дошъл до Питагоровата теорема и виждам хора, у които хипотенузата е обърната нагоре, но такива хора не обещават много, от тях нищо не може да очаквате. Ще кажете: „Какво да се прави с такива хора? “ – Да се обърне хипотенузата надолу, а не нагоре, т.е. върхът на триъгълника да е нагоре. А това значи, мозъкът на човека трябва да е построен на квадрат, а не на хипотенуза.
Иначе ще имате човек, у когото предната част на главата, дето са умствените способности, ще бъде съвсем слабо развита, а ще преобладава само един
егоизъм
, една животинска натура.
Такъв човек ще бъде способен да извърши всички престъпления, без да знае какво го очаква за в бъдеще. Дохождат при мене някога двама млади, момък и мома, които мислят да се оженят, и ме питат дали се схождат, дали са един за друг. Казвам: Хипотенузата на твоята възлюбена е обърната нагоре, не сте един за друг и ако се вземете, ще ви бият, защото взимате чужда половина. И когато Христос простря ръцете си върху жената, хипотенузата ѝ бе обърната надолу. Прострените ръце трябва да бъдат хоризонтални.
към беседата >>
18.
Разбиране и прилагане
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Капаци, прозорци, пердета – то са нашите лоши, користолюбиви мисли и желания, нашият
егоизъм
.
Затова законът е: първо ние да познаем Бога, а после Той нас. Този закон може да се обясни много лесно. Ако влезете във вашата къща и затворите прозорците, спуснете пердетата, Слънцето няма да проникне вътре. Вие може да го викате, да му отправяте най-любезни покани, да го молите, но то няма да проникне вътре, няма да се отбие от своя път. Махнете ли покрива на вашата къща, вдигнете ли пердетата, отворите ли прозорците, то ще влезе с всичката си сила.
Капаци, прозорци, пердета – то са нашите лоши, користолюбиви мисли и желания, нашият
егоизъм
.
И след всичко това ние минаваме за добри, благородни хора! Защо? Защото сме скрити, затулени под пердетата. По някой път Слънцето ни напича и ние усещаме някаква промяна. Има два вида промени: едни се дължат на силно напичане, нагряване от Слънцето, а други се дължат на крайно изстудяване поради липса на топлина, в което изстудяване се развиват най-отрицателните чувства като завист, омраза и т.н., дължими на лишение от топлина, сиреч от Любов.
към беседата >>
Малко хлътналите очи означават съсредоточеност, благородство, понякога замисленост, сериозност, но понякога и краен
егоизъм
.
С хиляди години ще слизате и ще се качвате горе, докато познаете своя Баща. Като отидете при Бога, Той ще ви каже: „Пред Мене трябва да сте добри, милостиви, истинолюбиви.“ Ако види една бръчка по лицето ви, ще каже на Майката: „Вземи това дете при себе си, за да му оправиш бръчките.“ Това, що ви казвам, не е алегория. Знаете ли какво означават бръчките? Някой път те показват, че сме научили урока си, а някога – че сме далеч от това. Така също и очите ни показват две състояния: например понякога изпъкналите очи показват, че човек е богат в речта, готов да говори, богат във виждането да възприема всичко, а понякога такива очи означават грубост; хора с много изпъкнали очи са много груби.
Малко хлътналите очи означават съсредоточеност, благородство, понякога замисленост, сериозност, но понякога и краен
егоизъм
.
С такива хора никога не можеш да се разбереш, за такива добър човек няма, добра дума не може за никого да се каже, те са крайни критици. Всяко нещо си има своята права и опака страна, своите добри и лоши признаци; та изпъкналите и вдлъбнатите очи са и добър, и лош признак. Изпъкналите очи са проектиране на душата да излезе навън и след като поживее вън хиляди години, най-после си казва: „Човек не трябва да излиза навън, а да се вдълбочи в себе си.“ Ако с това си вглъбяване човек прояви добра мисъл, добро желание, хубаво ще бъде, но ако в задълбочаването си той заприлича на куче, което постоянно гложди, ръмжи – постоянно критикува – такива хора аз наричам гризачи на чужди кокали. Питам ви: след като изгризете една, две, три или повече кости, какви учени или религиозни хора ще излезете? Вие ще бъдете учени, религиозни хора, които знаят само да гризат кости.
към беседата >>
19.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Това не е
егоизъм
, защото в това добро стои равновесието на вашия свят.
(втори вариант)
Те отговарят - вторият. А защо не първият, който обеща? Когато ние извършваме волята Божия, това правим за нас, а не за Бога. Имайте предвид, че когато ние живеем добре, това е за нас, а не за Бога. Когато казвам, че ние трябва да живеем добре, то не е за да се спасим, а да работим разумно за себе си.
Това не е
егоизъм
, защото в това добро стои равновесието на вашия свят.
Засегне ли се равновесието на вашия свят, ще се засегне и равновесието на всичко около вас. Ако вашата къща гори, ще засегне и някои околни къщи. Някои казват: „Да му изгорим къщата." Ами ако и на вашите ближни се запалят? Христос се обръща и пита учениците Си: „Кой изпълни волята Божия? Дали този, който се отказва, или който обеща, че ще изпълни?
към втори вариант >>
20.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
„Затова е дозволено човеку да прави добро в съботен ден.“ – Човек трябва да излезе извън своя
егоизъм
, да отвори душата си на Божественото слънце, да излезе из рамките на сегашните си възгледи.
Става ли той за курбан? “ Ходжата му отговорил, че този овен е негоден и ще трябва да донесе друг. Купува турчинът втори овен и го занася на ходжата. Из пътя овенът пак ритал, но турчинът си мълчал и си мислил: „И ти си като онзи, и ти риташ, но няма да ти казвам нищо, защото ще трябва да купувам трети“. Аз казвам: Ако риташ, и ти си от тях.
„Затова е дозволено човеку да прави добро в съботен ден.“ – Човек трябва да излезе извън своя
егоизъм
, да отвори душата си на Божественото слънце, да излезе из рамките на сегашните си възгледи.
Сегашното човечество е пълно с лицемери. Гледам, мъж и жена вървят тихо, благочестиво, но едновременно и двамата се контролират, да не би единият или другият да поглежда тук-там. „Религия! “ Когато мъжът го няма, жената е свободна да си поглежда, дето иска, но дойде ли мъжът, жената става благочестива. Така е и с мъжа. Това било „религия“!
към беседата >>
21.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Човек трябва да умре за своя
егоизъм
и от лед да се превърне на течност.
– Не съм ходил, но в Него живея и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Бог е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото; радвам се и се веселя, като чувам Неговия тих глас Има ли нещо чудно в това? Вие очаквате да видите Господа след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на земята.
Човек трябва да умре за своя
егоизъм
и от лед да се превърне на течност.
Само така човек може да се спаси. Иначе, да умреш, без да превърнеш леда в течност, ти пак си в опасност. Приемете новите идеи, които идат отгоре. – Де е Бог? – Той е в професора, който просвещава; в свещеника, който поучава ; в домакинята, която се грижи за къщата си; в съдията, който решава добре делата си; във войника, в офицера – навсякъде е Бог.
към беседата >>
Като умрем за нашия
егоизъм
и го превърнем в течност, спасение има.
(втори вариант)
„Тогава при Бога ходил ли си? " Живея в Бога, изучавам Го във всички буболечици, в птичките, във въздуха. Всичко ми прави радост, навсякъде Го виждам, живея в Него, слушам гласа Му. Какво чудно има в това? А вие казвате: „Като умрем, тогава ще отидем при Бога." Като умрем, никъде няма да отидем.
Като умрем за нашия
егоизъм
и го превърнем в течност, спасение има.
Но ако умрем, без да превърнем този лед в течност, нашето положение е опасно. Не живейте със старите идеи, а според тези, които Господ разкрива. Този Господ навсякъде Го виждайте. В един професор, който просвещава - там е Господ; в един свещеник, който поучава - там е Господ; в една жена, която гледа добре къщата си - там е Господ; в един съдия, който добре разрешава делата - там е Господ; във войника, в офицера - навсякъде Него виждаме. За един съдия, който осъди добре, казвам: „Колко е добър." Не мислете, че Господ е само тук, дето съм аз; аз Го виждам във вас.
към втори вариант >>
22.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Като символ, мравката представя човешкия
егоизъм
.
Ще ви приведа един анекдот из живота на мравките. Мравешката култура представя една от великите епохи в историята на природата.
Като символ, мравката представя човешкия
егоизъм
.
В миналото мравките били в апогея на своето развитие. Те се славели със своите научни открития, с разбиране тайните на природата, с добре организираното си общество. Те се управлявали със сенат или с народно представителство. Един ден, за тяхно нещастие, те били изненадани от появяването на един мравояд. Той насочил дългия си език в тяхното събрание и, за голям ужас на всички, на него се поленили министрите им, народните представители и голяма част от висшите чиновници.
към беседата >>
вашия
егоизъм
не умре, вие никога не може да кажете като Христа: „Аз съм жив.”
Ако едно дете говори истината, и него бих слушал, както и големия човек. Йоан казва, че когато видял всичко, което му се открило, паднал на земята. Това показва, че земният живот не може да издържи на вибрациите на чистия и възвишен духовен живот. Трябваше да се яви Христос, да положи ръката си върху него, да го вдигне от земята и да му каже: „Не бой се, аз съм жив.” Всеки човек трябва да падне на земята като мъртъв, да мине през това, което Йоан е преживял. Докато не паднете мъртви като Йоана, докато вашето лично аз, т. е.
вашия
егоизъм
не умре, вие никога не може да кажете като Христа: „Аз съм жив.”
Всичко лично, всякакъв егоизъм трябва да падне на земята мъртъв, не да изчезне, но да се подчини на Божественото, да се впрегне като вол, да служи за развитието на бъдещата култура. Цели осем хиляди години сме служили на егоизма – достатъчно е царувал той. Сега трябва да го сменим. С цял свят сме скарани само за егоизма. Мъже и жени, приятели и приятелки, синове и дъщери, всички са скарани все за личното в себе си.
към беседата >>
Всичко лично, всякакъв
егоизъм
трябва да падне на земята мъртъв, не да изчезне, но да се подчини на Божественото, да се впрегне като вол, да служи за развитието на бъдещата култура.
Йоан казва, че когато видял всичко, което му се открило, паднал на земята. Това показва, че земният живот не може да издържи на вибрациите на чистия и възвишен духовен живот. Трябваше да се яви Христос, да положи ръката си върху него, да го вдигне от земята и да му каже: „Не бой се, аз съм жив.” Всеки човек трябва да падне на земята като мъртъв, да мине през това, което Йоан е преживял. Докато не паднете мъртви като Йоана, докато вашето лично аз, т. е. вашия егоизъм не умре, вие никога не може да кажете като Христа: „Аз съм жив.”
Всичко лично, всякакъв
егоизъм
трябва да падне на земята мъртъв, не да изчезне, но да се подчини на Божественото, да се впрегне като вол, да служи за развитието на бъдещата култура.
Цели осем хиляди години сме служили на егоизма – достатъчно е царувал той. Сега трябва да го сменим. С цял свят сме скарани само за егоизма. Мъже и жени, приятели и приятелки, синове и дъщери, всички са скарани все за личното в себе си. Някой казал нещо лошо за жена ти, и ти веднага се скарваш с него.
към беседата >>
„Мравка", преведено на ваш език, означава появяване на човешкото его, появяването на човешкия
егоизъм
.
(втори вариант)
Има един анекдот за културата на мравките, понеже мравешката култура съставлявала една от великите епохи в историята на природата.
„Мравка", преведено на ваш език, означава появяване на човешкото его, появяването на човешкия
егоизъм
.
Когато културата на мравките била в апогея на своето най-високо развитие, когато мравките се хвалили с откритията си в науките, с разбиранията си в тайната на природата, с добре организираните си общества, със своя сенат, конгрес или народно събрание, на наш език казано, един ден за тяхно нещастие минава един мравояд и какво става? Попада в тяхното народно събрание, изважда хобота си, и всички техни представители, подпредседатели, министри се налепили на хобота му. Той ги глътнал и си заминал. Явили се философите на тази мравешка култура да разсъждават върху това явление, как е възможно цяло народно събрание да изчезне, да се полепи на хобота на един мравояд. „Видяхме, нещо черно се проточи в народното събрание и всички министри и депутати, всички мравки се полепиха по него като железни стърготини към магнита и изчезнаха в пространството."
към втори вариант >>
Докато не паднете мъртви като Йоана, докато не умре вашият
егоизъм
, вашето лично аз, за което сте живи, няма да бъдете живи.
(втори вариант)
Йоан казва, че когато видял всичко туй, паднал и бил мъртъв. Какво показва това? Това показва, че земният живот не може да издържи вибрациите на този чист и свят живот, следователно той паднал като мъртъв. След това Христос полага ръката Си върху него и го подига, като му казва: „Не бой се, Аз съм жив." Всеки от вас трябва да падне като мъртъв, да преживее това състояние.
Докато не паднете мъртви като Йоана, докато не умре вашият
егоизъм
, вашето лично аз, за което сте живи, няма да бъдете живи.
Всичко това трябва да падне мъртво - не да изчезне егоизмът ви, но да се подчини, да се впрегне като вол, за да служи за развитието на бъдещата човешка култура. На егоизма сме служили осем хиляди години, достатъчно е царувал той. Трябва сега да го сменим. Зарад егоизма с цял свят се скарваме, мъже с жени, дъщери и синове с приятели и приятелки. Някой казал нещо за жена ти, ти се скарваш с него. Защо?
към втори вариант >>
23.
Ще управлява всички народи
,
НБ
, София, 7.3.1920г.,
Българите трябва да се откажат от своя
егоизъм
.
Това не е за упрек, но факт, който са констатирали всички учени, мислещи хора. Ще кажете, че сте герои. – Това е друг въпрос. Мястото, което заемат българите на полуострова, ги заставя да воюват често. По този начин, те усилват волята си и изучават закона на жертвата.
Българите трябва да се откажат от своя
егоизъм
.
Те са готови, за една педя земя, да убият брата си, или, за един грош, да развалят приятелството си с човека. Това е лоша черта, от която трябва да се освободите. Казвате: Сърбите и гърците по-добри ли са от нас? – Това не е ваша работа. Какви са сърбите и гърците, това се отнася до тях.
към беседата >>
Змеят е човешкият
егоизъм
, алчността: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя.
„И мъчеше се да роди." – Де е жената, която ражда? – По цяла Европа. Това, което Йоан е видял, става сега в цяла Европа. Той е видял бъдещите събития. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братството, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: Не ви трябва братство!
Змеят е човешкият
егоизъм
, алчността: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя.
Като дойде архангел Михаил, ще повали змея и той ще падне. Който пада, той е вече осъден. Земята ще възпита този змей. Тя ще го завърже и ще му каже: Тук е твоето място, а не горе, да развращаваш хората. Ако змеят не послуша земята, ще отиде още по-долу.
към беседата >>
24.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
За мнозина това е непонятно по причина на техния
егоизъм
.
„Оттогава Царството Божие се благовествува". Няма да разисквам върху дълбокия, мистичния смисъл на това Царство, но казвам, че то представя разумния, истинския Божествен живот, който изключва мъченията, страданията и смъртта. Това не значи, че тези неща не съществуват, но в царството Божие тези неща се приемат с радост. Това е велика истина, която мъчно може да приемете. Вие не можете да си представите, как това, което причинява страдание, причинява и радост.
За мнозина това е непонятно по причина на техния
егоизъм
.
Понеже те живеят само за себе си, то когато на тях е добре, и светът е добър. Когато те са щастливи, и окръжаващите са щастливи. Обаче, истинското щастие се крие в Царството Божие, т. е. в Божествения живот. Често хората страдат по причина на това, че не дават път на малките Божествени идеи, които минават през ума им.
към беседата >>
25.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Съвременното старо човечество служи още на своя
егоизъм
и в този смисъл не може да има Братство.
Под "канара" се разбират здравите принципи на Живата Природа. А неразумният човек, който не е разбрал смисъла на Живота, е построил къщата си на пясък, но дошли реки, бури, ветрове и я съборили. Реките, бурите са ония хора, които живеят без принципи. Те предизвикват пертурбациите в обществения живот; те са, които събарят къщата, построена на песъчлива основа. Следователно, тези две култури - стара и нова - лежат върху два принципа.
Съвременното старо човечество служи още на своя
егоизъм
и в този смисъл не може да има Братство.
А Новото човечество служи на алтруизма. Егоизмът е определен да стане слуга на човечеството. И тъй, новите идеи не обхващат само благото на отделния човек или на обществото, но и благото на всички разумни същества. Под разумни същества аз разбирам изобщо всички същества, защото няма същество, което да не е разумно. Ако вие сте глух и някой ви казва нещо, а вие не го чувате, чудите се, защо не разбирате този човек, къде е погрешката?
към беседата >>
Тя иска да им каже: "Вие не сте научили закона на Братството." И като прочетете първата глава на Битието, ще видите, че Господ казва на Адама и Ева: "Вие ще ядете от всички плодове, но само от един няма да ядете, и в който ден ядете от този забранен плод, ще умрете." Забраненият плод, това е съвременният
егоизъм
.
Не, в Живата Природа има един закон, който тя прилага към всички - и към богатия, и към бедния. Сиромахът казва: "Ама този богат човек има да яде, да пие, охолно живее, а за мене няма нищо". Ти не знаеш, че страданията на този богат човек са задържани за след четиридесет-петдесет години. Природата не взема ли еднакво мазнините и на богатия, и на сиромаха? Какво иска да каже Природата с това, като обира мазнините на хората?
Тя иска да им каже: "Вие не сте научили закона на Братството." И като прочетете първата глава на Битието, ще видите, че Господ казва на Адама и Ева: "Вие ще ядете от всички плодове, но само от един няма да ядете, и в който ден ядете от този забранен плод, ще умрете." Забраненият плод, това е съвременният
егоизъм
.
Един човек, който иска да работят за него, а той да живее на гърба на другите, един човек, който иска да се храни за сметка на вдовиците и бедните сирачета, един човек, който иска да се бори с толкова народи, той яде от забранения плод. Ето защо всички трябва да бъдем последователни в това Велико учение. Де е учил Христос да има войни, да се бием или да се молим за война да помага Бог на едната или на другата от воюващите страни? Преди хиляда-две хиляди години това нещо имаше смисъл, но сега вече е отживяло времето си. Де е тази правоверност, за която парадират, де е истинското християнство?
към беседата >>
да подчини своя
егоизъм
, да бъде справедлив, умен и добър.
Тия хора от Новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на Новото човечество. Кои от вас не обичат братството и равенството? Кой баща не иска синът му да бъде учен, да не остане невежа? Новото човечество изисква всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е.
да подчини своя
егоизъм
, да бъде справедлив, умен и добър.
Не наглед само да отговаря на тези четири качества, но в абсолютния смисъл да бъде тъй честен, че никога да не пожертва чуждите интереси за своето добро, а всякога своите интереси за доброто на ближните си. Ще кажете: " Ако приложим това, ще дойдат върху нас страдания, нещастия". Ами със сегашните идеи де е щастието? Не се ли избиха тридесет милиона души, не се ли напълниха толкова затвори? И днес хората измират, защото служат на тази стара култура, която казва, че човек за човека е вълк.
към беседата >>
- Тя е техният краен
егоизъм
.
Питам сега кой кого спасява? Момъкът спаси момата от отровата на змията, а момата го спаси от отровата на човешката стрела. Момъкът казал на момата: "Ти пострада от отрова на змия, а аз - от човешка отрова". И тъй, сега жените страдат от отровата на змията. Знаете ли коя е тази змия?
- Тя е техният краен
егоизъм
.
И жените, и мъжете трябва да се спасят от тази отрова. Жената трябва да изсмуче отровата на мъжкия егоизъм, а мъжът трябва да изсмуче отровата на женското изопачено сърце. Само така мъжете и жените могат да си подадат ръце, да познаят, че те живеят заедно и могат да се разбират. И всички съвременни християни трябва да си подадат ръка. Аз, като дойдох в Търново, как ме посрещнахте?
към беседата >>
Жената трябва да изсмуче отровата на мъжкия
егоизъм
, а мъжът трябва да изсмуче отровата на женското изопачено сърце.
Момъкът казал на момата: "Ти пострада от отрова на змия, а аз - от човешка отрова". И тъй, сега жените страдат от отровата на змията. Знаете ли коя е тази змия? - Тя е техният краен егоизъм. И жените, и мъжете трябва да се спасят от тази отрова.
Жената трябва да изсмуче отровата на мъжкия
егоизъм
, а мъжът трябва да изсмуче отровата на женското изопачено сърце.
Само така мъжете и жените могат да си подадат ръце, да познаят, че те живеят заедно и могат да се разбират. И всички съвременни християни трябва да си подадат ръка. Аз, като дойдох в Търново, как ме посрещнахте? Не, приятели, аз идвам да ви изсмуча отровата. Дали вие ще изсмучете моята, това е друг въпрос, това времето ще покаже.
към беседата >>
26.
Път, Истина и живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
“ Под въшка в духовния свят се подразбира личният
егоизъм
, с който трябва да се простим.
– Ти, като влезе в главата ми и смучеш кръвта ми, пита ли ме? – Не. – Хубаво, и аз няма да те питам. – Чук. Щом и ние не изпълняваме Волята Божия, когато отидем на Небето, за нас казват: „Въшки не искаме!
“ Под въшка в духовния свят се подразбира личният
егоизъм
, с който трябва да се простим.
И за въшките има работа, но ние трябва да се простим с тях. И тъй, сега Господ се е пробудил във вас – търсете Го, Той е вътре във вас. Възвишените мисли, благородните подбуди, които сега се зараждат във вас, това е живият Господ. Направиш някой път лоша постъпка, дойде ти лоша мисъл, Той казва: „Това, което направи, не е хубаво.“ Учените ще кажат: „Това е гласът на нашата съвест, който ни говори.“ Казвам: това е гласът, езикът на нашия Баща, Който казва: „Синко, това, което направи, не е добро.“ Ако започнем да разбираме, че Господ ни говори, ще бъдем внимателни към онова, което е вътре в нас. През тази година нашият Небесен Баща иска да обновим мисълта си и ако сме готови, ще дойдат други сили отгоре да ни помогнат.
към беседата >>
27.
Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1920г.,
Това са две състояния, които Бог не обича – състояние на личен
егоизъм
и лицемерие.
Така и вие често казвате: „Нещо не сме доволни, нещо не сме разположени.“ Това е така, защото Духът не е у вас. И тъй, когато някой ме пита защо е неразположен, казвам му: неразположението произлиза от това, че възлюбления Ви го няма. Знаете ли колко деликатен е вашият възлюблен? Когато момъкът дойде вкъщи и види, че момата се сърди на майка си, на баща си, че не може да се владее, той излиза навън. Сега вие, момите, сте много внимателни, имате такива преживявания и си казвате: „Да се покажем пред възлюбления си изправни, добри.“ Да, но Господ не обича тези неща, защото те са причина да се появи лицемерието.
Това са две състояния, които Бог не обича – състояние на личен
егоизъм
и лицемерие.
Във вас трябва да се появи алтруизмът, т.е. Божественото. Тези две чувства – алтруизмът и егоизмът, се борят в човека. Тези две състояния вие преживявате и в религиозния живот. Следователно този, у когото Духът дойде, не трябва да допуска в себе си никакви лоши мисли, желания или действия, никакво раздвояване. Когато Духът дойде, Той е този ваш познат, когото душата ви знае и очаква, той е вашият Възлюблен.
към беседата >>
28.
Две лепти
,
НБ
, В.Търново, 30.10.1920г.,
То е човешкият
егоизъм
.
Трябва да познаваме Господа такъв, какъвто си е Той. Вие сте от 20–30 години християни, аз бих ви попитал: Какъв е вашият Господ, виждали ли сте Го? Господ, Той се различава по това – развълнуваш ли се и проговори Господ, ще се успокоиш. Първата дума, с която Господ е започнал, е: „От всички дървета ще ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото няма да ядеш. “Кое е това дърво?
То е човешкият
егоизъм
.
Живееш ли сам – грозно е, а дадеш ли всичко и живееш ли с Господа, там е спасението. За в бъдеще ще бъде ужасно. Минали грехове идат, идат, идат. Не ви съдя. Христос не е за съдба.
към беседата >>
29.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на
егоизъмъ
.
(втори вариант)
Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало! И все по задницата го потупва. Това не е правилно сѣене. Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя! “ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето.
Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на
егоизъмъ
.
Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра? Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова. Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво. Да, но майката трѣбва да вникне дълбоко въ душата на дѣтето си и тамъ да посѣе истинскитѣ сѣмена. Не ги ли посѣе на това мѣсто, тѣ ще паднатъ на лоша почва и нито едно отъ тѣхъ на добра.
към втори вариант >>
30.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
Човешкият морал е създаден въз основа на
егоизъма
.
– Какво особено ще видиш в шапката му? Друг е въпросът да видиш една светла човешка мисъл. Кажете ми една светла мисъл, създадена от човека. Защо човек не може да създаде такава мисъл? – Защото живее само за себе си.
Човешкият морал е създаден въз основа на
егоизъма
.
Казваш: „Когато на мене е добре, и светът върви добре“. Дето и да отидете – в църквите, в домовете, навсякъде цари същият морал. Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак. Като изгуби парите си, и умът си изгубва. Може ли умът да е в зависимост от парите?
към беседата >>
31.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Майката работи вкъщи не от любов, но от
егоизъм
, да се осигури на стари години.
Смешно е описанието на духовните хора за ангелите и за духовния свят. Те го представят почти такъв, какъвто е физическият свят. Има нещо подобно, но само външно. Хората пък говорят за любовта и разбират връзката между мъжа и жената. Според мене тая любов е работа за продължение на рода, но не и любов.
Майката работи вкъщи не от любов, но от
егоизъм
, да се осигури на стари години.
Любовта е нещо възвишено, каквото малцина са изпитвали. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената. Даже майчиното чувство не може да се нарече любов. Човек изпитва всички чувства, докато дойде до истинската любов. Тогава той се взима в другия свят и казва: „Едно време бях сляп, но сега виждам, сега разбирам какво нещо е любовта“.
към беседата >>
Ако майката работи, това е човѣшки
егоизъмъ
, да има за стари години.
(втори вариант)
И тъй, религиознитѣ, духовнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ умни, а не глупави хора, не хора на фантазията, а хора, които боравятъ съ реалноститѣ, съ видимото, съ осѣзаемото и трѣбва да знаятъ кое е вѣрно, кое не е вѣрно. Когато говоря за духове, азъ имамъ друго понятие за духове; когато говоря за ангелитѣ, азъ имамъ друго понятие отъ това, което вие разбирате. Когато чета описанието за ангелитѣ и духовния свѣтъ, смѣшно е това описание. Има нѣщо подобно, но то е вѫтрѣшно, то е въ онзи вѫтрѣшенъ принципъ, в който нѣма никакво изопачаване. Когато говоришъ за любовьта, а разбирашъ съединението на мѫжа и жената, това не е любовь, това е работене, това е за продължение на рода.
Ако майката работи, това е човѣшки
егоизъмъ
, да има за стари години.
Любовьта е най-възвишеното чувство, което сѫществува въ свѣта, то не е нито чувство на мѫжа, нито чувство на жената, нито чувство на майката. Сега ще опитате всички тѣзи видове любовь и като опитате всички форми на любовьта, тогава една отъ тѣзи твои жени ще се вземе и ще кажешъ: „Едно врѣме бѣхъ слуга, а сега виждамъ, сега разбирамъ какво нѣщо е любовьта.“ Затова Павелъ казва: „Едно врѣме знаяхъ отчасти, а сега ще…“ (Изречението е недовършено.) Ние ще изпитаме любовьта тъй, както Богъ я проявява въ насъ и тази любовь ще ни даде по-новъ потикъ на науката въ всички отрасли, всичко да се застѫпи. Азъ искамъ отъ младитѣ да учатъ, да не кажатъ, че на насъ, религиознитѣ, науки не ни трѣбватъ. Не се лъжете!
към втори вариант >>
32.
Правилни методи за разбиране
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Изкривените пръсти показват една воля, която служи на себе си, а под дявол разбирам образ, който служи на своя
егоизъм
.
Когато се изкриви малкият ти пръст, когато се изкриви безименния ти пръст, когато се изкриви средният ти пръст, палецът, показалецът, ти си вече един дявол. Вземете ония, които изобразяват дявола – как го представят? Всичките му пръсти са криви. И тъй, всеки човек, на когото всички пръсти са криви, е дявол. Дяволът е същество с изкривени пръсти.
Изкривените пръсти показват една воля, която служи на себе си, а под дявол разбирам образ, който служи на своя
егоизъм
.
У човека се събужда този принцип – сутрин станем, за себе си мислим; вечер легнем, за себе си мислим. Всички ние се борим с този принцип в нас. В нас живее дяволът, Господ го е поставил в нас да ни служи като добър слуга, но щом започне да ви управлява – опасна ви е работата. Дръжте го като слуга! Ще му кажете: „Господ те е поставил като слуга, не е твоя работа да ми даваш съвети.
към беседата >>
33.
Аз ще го възкреся!
,
НБ
, София, 27.11.1921г.,
В ущърб на висшия ум се е развивал низшият, в който се намира локализиран човешкият
егоизъм
.
И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много телеса възкръснаха с него заедно, и се явиха на мнозина свои приятели и ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният. Понятията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. В съвременните хора висшият ум не е още развит. Теософите го наричат „висшият манас“.
В ущърб на висшия ум се е развивал низшият, в който се намира локализиран човешкият
егоизъм
.
А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас. Вие често се питате и не може да си обясните, защо има борба между плътта и духа? Това не е борба – мнозина се мамят, – това е един закон, необходим за развитието на човешката душа. И той се обуславя от следния факт: ако вземете двама неприятели, които кръвно се мразят, и ги сложите на една греда или дъска, под която има пропаст, единият е на единия край, другият – на другия край, и двамата са поставени над една опасност, – какво трябва да направят? Ще напуснат всеки спор.
към беседата >>
Човешкият
егоизъм
е опасен затова, защото е образуван по този закон на съединението.
Ще се съедините само с Бога, а между вас да няма никакво съединение! А който се съединява, ние ще го изпъдим навън, навън! Защо? Защото е вече опасен. „Изпъждане“ аз разбирам: Ще го турим в някое шише, ще го запушим като киселина – тя е отрова: всяка една капка, дето падне, гори.
Човешкият
егоизъм
е опасен затова, защото е образуван по този закон на съединението.
Няма по-голяма отрова в света от човешкия егоизъм. Това е едно ужасно съединение! И когато някой каже, че трябва да напуснем човешкия егоизъм, разбирам, че трябва да го разложим: азотът отделно и кислородът отделно, за да функционират като смесени елементи. И тъй, щом в дома си имате някакво нещастие, аз казвам: Има азотна киселина у вас. Тогава какво се изисква?
към беседата >>
Няма по-голяма отрова в света от човешкия
егоизъм
.
А който се съединява, ние ще го изпъдим навън, навън! Защо? Защото е вече опасен. „Изпъждане“ аз разбирам: Ще го турим в някое шише, ще го запушим като киселина – тя е отрова: всяка една капка, дето падне, гори. Човешкият егоизъм е опасен затова, защото е образуван по този закон на съединението.
Няма по-голяма отрова в света от човешкия
егоизъм
.
Това е едно ужасно съединение! И когато някой каже, че трябва да напуснем човешкия егоизъм, разбирам, че трябва да го разложим: азотът отделно и кислородът отделно, за да функционират като смесени елементи. И тъй, щом в дома си имате някакво нещастие, аз казвам: Има азотна киселина у вас. Тогава какво се изисква? – Ще разлагате, смешение трябва да има.
към беседата >>
И когато някой каже, че трябва да напуснем човешкия
егоизъм
, разбирам, че трябва да го разложим: азотът отделно и кислородът отделно, за да функционират като смесени елементи.
Защото е вече опасен. „Изпъждане“ аз разбирам: Ще го турим в някое шише, ще го запушим като киселина – тя е отрова: всяка една капка, дето падне, гори. Човешкият егоизъм е опасен затова, защото е образуван по този закон на съединението. Няма по-голяма отрова в света от човешкия егоизъм. Това е едно ужасно съединение!
И когато някой каже, че трябва да напуснем човешкия
егоизъм
, разбирам, че трябва да го разложим: азотът отделно и кислородът отделно, за да функционират като смесени елементи.
И тъй, щом в дома си имате някакво нещастие, аз казвам: Има азотна киселина у вас. Тогава какво се изисква? – Ще разлагате, смешение трябва да има. Сега някои цедят и ме питат: „Как може ние да разберем великите закони, които управляват света, и как може да станем господари на положението? “ – четат книги и пишат тия маги, някои от тях знаят нещо, а някои изпитват другите.
към беседата >>
Не, не, приятели: факторът е вашият
егоизъм
– основата на културата на мравите: по закона на съединението азотът и кислородът във вас са се съединили и са образували една от най-силните отрови.
И те не могат да гледат по-далече, че иде нещо по-ужасно. За това те не мислят. Азотна киселина иде и тя ще разруши всичко само по себе си. И след като дойде разрушението, тогава те ще кажат: „Кои са факторите? – Икономическите условия, търговският пазар“.
Не, не, приятели: факторът е вашият
егоизъм
– основата на културата на мравите: по закона на съединението азотът и кислородът във вас са се съединили и са образували една от най-силните отрови.
Тогава ще се разедините и ще се съедините с Бога, ще се образува едно вечно благо, а помежду си ще живеете като братя. И като дойде Христос в последния ден, ще ви възкреси. Що е възкресение? – Влизане на живота в новите условия, при които новият живот може да се прояви. Мислите ли, че онзи роб, който 20 години е работил на господаря си и който е носел нож и е гледал как да убие господаря си, за да се освободи, не би могъл по друг начин да се освободи?
към беседата >>
Затова иде Христос сега, да ви изведе от този затвор на вашия
егоизъм
, да ви заведе във великата Природа, дето ще играете и ще скачате при изворите.
Как може това? Той разтвори тази дупка, направи я по-голяма, ти скачаш, радващ се. „От това има по-хубаво“, и тази дупка става все по-голяма и по-голяма, и ти скачаш и се радваш на Любовта. „От това има още по-хубаво! “ То е онзи велик пастир, който ще те изведе навън в Природата, на зелените пасища и при бистрите потоци.
Затова иде Христос сега, да ви изведе от този затвор на вашия
егоизъм
, да ви заведе във великата Природа, дето ще играете и ще скачате при изворите.
За вас е това! Това е новият живот, който иде сега. Това е възкресението! И то ще бъде пак на земята, но не в тази материя. Тази материя ще претърпи едно видоизменение.
към беседата >>
34.
Какво трябва да искаме?
,
НБ
, София, 5.2.1922г.,
А северните прозорци, това е човешкият
егоизъм
.
Туй не е причината. Болестите произлизат от единствения фактор, че ние сме скъсали първата връзка с Бога. Този е законът. Аз правя сравнение и то е следното: Там, дето прониква слънцето, дето има хубава вода, хората са най-здрави, а по северните склонове на планините, дето прониква много малко слънчева светлина, има най-много болести. И следователно там, дето южните и източни прозорци са затворени, а са отворени само северните прозорци, има най-много болести.
А северните прозорци, това е човешкият
егоизъм
.
Някой казва: „Искам да се осигуря“. Питам аз: Кажете ми един човек, който се е осигурил. Сега няма осигурен човек. Следователно осигуряването е закон да влезем в хармония и да живеем с Бога. Може да правим каквото искаме, но всяко учение трябва да има своето приложение.
към беседата >>
35.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
Опасността седи в това, че в него се явява свещеният
егоизъм
.
От съчетанието на буквите в думата „наука“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа. Първата буква „S“ в думата „scientia“ означава безконечност. Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата. Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност.
Опасността седи в това, че в него се явява свещеният
егоизъм
.
Той започва да се съзнава по-високо от другите, придобива по-голяма тежест в себе си и казва: „Аз разполагам със сили, които мога да употребя, както намирам за добре“. Значи има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н. Другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце. В това отношение славяните са по-близо до Истината. И тъй, ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си.
към беседата >>
Онзи, който използва науката, опасността е тук голяма, там се заражда свещеният
егоизъм
.
(втори вариант)
Вземете думата „наука“, тъй както се пише на български, на славянски с латинска азбука, има две различни понятия. Тогава на славянски търси науката да примири противоречията на живота, науката там в това е насочена. Когато пък в англосаксонската раса (scienta), техният ум е насочен в науката да изучават (науката да изучават) съотношенията на формите и тия вечни промени, които стават вътре в природата. Първата буква S означава безконечност. Следователно от окултно гледище вие може да изучавате наука да примирите противоречията в живота или просто да използвате силите в природата, един от двата метода.
Онзи, който използва науката, опасността е тук голяма, там се заражда свещеният
егоизъм
.
Затуй именно в тая раса туй съзнание на гордост. У тях има една отвратителна гордост, те си придават голяма тежест. Ние имаме сили, тази сила можем да употребим както намерим за добре. Следователно аз разделям хората на две категории: едни от вас ходите като англичаните, с онова присъствие на духа, че всичко може да направите, много може да излезне от вас; а другите, които търсят да примирят противоречията или да изцерят болките на сърцето си. И славяните са по-близо до истината.
към втори вариант >>
36.
Трите живота / Трите живота
,
ООК
, София, 24.2.1922г.,
Дойдат ли до противоречията, те се връщат назад, в областта на личния
егоизъм
.
Който прилага Божественото учение, светия може да стане. Той живее в Любовта. Вижте какво правят двама млади, които истински се обичат. Те са вдъхновени, с отворени и засмени лица, щедри, готови на всякакви жертви за доброто и великото в света. Те имат еднакви разбирания за живота, поради което не се натъкват на противоречия.
Дойдат ли до противоречията, те се връщат назад, в областта на личния
егоизъм
.
Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията си, за да знаете в кой живот се намирате: в материалния, в духовния или в Божествения. Който влезе в Божествения свят, съзнанието му се разширява. Той минава от състоянието на гъсеница в състоянието на пеперуда, т.е. от ограничителните условия в свободния живот. Ако мисли, че е влязъл в Божествения живот, а не успява, човек е на крив път.
към беседата >>
И тъй, понеже сте минали вече през материалния и духовния живот, през живота на личния
егоизъм
, време е вече да влезете в Божествения живот.
Обаче сърцето и умът не свършват само с по една песен. Много песни имат те – всички трябва да се пеят. Пейте третата песен. Коя е тя? – Песента на душата.
И тъй, понеже сте минали вече през материалния и духовния живот, през живота на личния
егоизъм
, време е вече да влезете в Божествения живот.
Извадете егоизма вън от себе си и работата ви наполовина ще бъде свършена. След като сте му дали нужното, това е лесна работа. Малките работи са лесни. И Христос е започнал от малките работи, докато стигнал до съвършенство, затова казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Трите вида живот подразбират три категории хора: оглашени, вярващи и ученици.
към беседата >>
Жертвоприношението без Любов подразбира живот на личния
егоизъм
.
За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва“. Ученикът знае как да раздава. Не знае ли това, той не е ученик. За него, именно, Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, и ако дам тялото си на изгаряне, т.е. ако се пожертвам, а Любов нямам, нищо не съм“.
Жертвоприношението без Любов подразбира живот на личния
егоизъм
.
Докато счита себе си за център на вселената, човек още се движи в личния егоизъм. Той иска да се наложи на окръжаващите да му се кланят. Ученикът, който живее в Божествения свят, стои над всички, без да мисли за това, без да съзнава положението си, благодарение на което нищо долно, низко не го засяга. То е все едно да кацне комар на Монблан и да каже след това, че го е оцапал. Високият връх е неуязвим за нечистотата и за дребнавостите в живота.
към беседата >>
Докато счита себе си за център на вселената, човек още се движи в личния
егоизъм
.
Ученикът знае как да раздава. Не знае ли това, той не е ученик. За него, именно, Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, и ако дам тялото си на изгаряне, т.е. ако се пожертвам, а Любов нямам, нищо не съм“. Жертвоприношението без Любов подразбира живот на личния егоизъм.
Докато счита себе си за център на вселената, човек още се движи в личния
егоизъм
.
Той иска да се наложи на окръжаващите да му се кланят. Ученикът, който живее в Божествения свят, стои над всички, без да мисли за това, без да съзнава положението си, благодарение на което нищо долно, низко не го засяга. То е все едно да кацне комар на Монблан и да каже след това, че го е оцапал. Високият връх е неуязвим за нечистотата и за дребнавостите в живота. Там валят силни дъждове, които всичко измиват; там стават големи бури, които всичко отвяват.
към беседата >>
– Който живее в личния
егоизъм
, не може да очаква резултати.
Такова е състоянието на всеки, който се е приближил до Бога. Ще има плач и ридание, мъки и страдания, но скръбта му ще се превърне на радост. Не е лесно това, не е и мъчно, но се изисква геройство. Само така човек може да стане силен. Мнозина се запитват защо нямат резултати в работата си.
– Който живее в личния
егоизъм
, не може да очаква резултати.
Много естествено. Хората, които живеят повече в материалния живот, в живота на личния егоизъм, не могат да се търпят. Като се срещнат, първата им работа е да узнаят кой в какво вярва и какви убеждения има. В Божествения живот такива въпроси не се задават. Там съществува братство.
към беседата >>
Хората, които живеят повече в материалния живот, в живота на личния
егоизъм
, не могат да се търпят.
Не е лесно това, не е и мъчно, но се изисква геройство. Само така човек може да стане силен. Мнозина се запитват защо нямат резултати в работата си. – Който живее в личния егоизъм, не може да очаква резултати. Много естествено.
Хората, които живеят повече в материалния живот, в живота на личния
егоизъм
, не могат да се търпят.
Като се срещнат, първата им работа е да узнаят кой в какво вярва и какви убеждения има. В Божествения живот такива въпроси не се задават. Там съществува братство. Когато двама братя се срещнат, питат ли се кой какво верую изповядва? Те знаят, че са братя, нищо повече не ги интересува.
към беседата >>
Не можете ли и вие да станете братя, да ликвидирате с личния
егоизъм
?
Като се срещнат, първата им работа е да узнаят кой в какво вярва и какви убеждения има. В Божествения живот такива въпроси не се задават. Там съществува братство. Когато двама братя се срещнат, питат ли се кой какво верую изповядва? Те знаят, че са братя, нищо повече не ги интересува.
Не можете ли и вие да станете братя, да ликвидирате с личния
егоизъм
?
Колко души между вас са готови да се откажат от него? Ако трябва да гласувате с вдигане на ръка, лесно става, но животът ще ви изпита по друг начин. Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея. Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния егоизъм. Вместо да ви боли глава, гърло, крак, ръка, природата ще направи някъде на тялото ви един голям цирей, зарад който ще забравите всичките си болки и неприятности.
към беседата >>
Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния
егоизъм
.
Те знаят, че са братя, нищо повече не ги интересува. Не можете ли и вие да станете братя, да ликвидирате с личния егоизъм? Колко души между вас са готови да се откажат от него? Ако трябва да гласувате с вдигане на ръка, лесно става, но животът ще ви изпита по друг начин. Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея.
Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния
егоизъм
.
Вместо да ви боли глава, гърло, крак, ръка, природата ще направи някъде на тялото ви един голям цирей, зарад който ще забравите всичките си болки и неприятности. Вниманието ви ще се съсредоточи на цирея и като се пробие и изтече, всичките ви болести ще изчезнат. Радвайте се, ако чрез големия цирей се освободите от всички прояви на личния егоизъм и се приготвите за Божествения живот. И тъй, започнете да работите върху себе си, да се освободите от материалистичното разбиране на живота и от личния егоизъм, за да влезете в Божествения живот. Ще кажете, че не е дошло още времето за това, че няма добри условия за работа, че знания нямате и т.н.
към беседата >>
Радвайте се, ако чрез големия цирей се освободите от всички прояви на личния
егоизъм
и се приготвите за Божествения живот.
Ако трябва да гласувате с вдигане на ръка, лесно става, но животът ще ви изпита по друг начин. Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея. Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния егоизъм. Вместо да ви боли глава, гърло, крак, ръка, природата ще направи някъде на тялото ви един голям цирей, зарад който ще забравите всичките си болки и неприятности. Вниманието ви ще се съсредоточи на цирея и като се пробие и изтече, всичките ви болести ще изчезнат.
Радвайте се, ако чрез големия цирей се освободите от всички прояви на личния
егоизъм
и се приготвите за Божествения живот.
И тъй, започнете да работите върху себе си, да се освободите от материалистичното разбиране на живота и от личния егоизъм, за да влезете в Божествения живот. Ще кажете, че не е дошло още времето за това, че няма добри условия за работа, че знания нямате и т.н. Кога ще дойде времето за работа? На стари години ли? И като стар, и като млад, човек постоянно трябва да работи.
към беседата >>
И тъй, започнете да работите върху себе си, да се освободите от материалистичното разбиране на живота и от личния
егоизъм
, за да влезете в Божествения живот.
Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея. Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния егоизъм. Вместо да ви боли глава, гърло, крак, ръка, природата ще направи някъде на тялото ви един голям цирей, зарад който ще забравите всичките си болки и неприятности. Вниманието ви ще се съсредоточи на цирея и като се пробие и изтече, всичките ви болести ще изчезнат. Радвайте се, ако чрез големия цирей се освободите от всички прояви на личния егоизъм и се приготвите за Божествения живот.
И тъй, започнете да работите върху себе си, да се освободите от материалистичното разбиране на живота и от личния
егоизъм
, за да влезете в Божествения живот.
Ще кажете, че не е дошло още времето за това, че няма добри условия за работа, че знания нямате и т.н. Кога ще дойде времето за работа? На стари години ли? И като стар, и като млад, човек постоянно трябва да работи. Божественото, което е вложено в човека, не остарява, не губи значението си.
към беседата >>
в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния
егоизъм
.
Затова видите ли, че някой скърби, ще знаете, че причината за неговата скръб се дължи на отклонението му от правия, т.е. от Божествения път. Щом се е отклонил, той е изгубил пътя си, поради което и до днес го търси. Стремете се към Божественото, защото то ще осмисли живота. Само чрез Божественото в себе си човек може да влезе в новия живот, т.е.
в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния
егоизъм
.
Да влезеш в новия живот, това подразбира да намериш смисъл на живота. Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си.
към беседата >>
Дойдат ли до противоречията, те се връщат назад, в областта на личния
егоизъм
.
Който прилага Божественото учение, светия може да стане. Той живее в Любовта. Вижте какво правят двама млади, които истински се обичат. Те са вдъхновени, с отворени и засмени лица, щедри, готови на всякакви жертви за доброто и великото в света. Те имат еднакви разбирания за живота, поради което не се натъкват на противоречия.
Дойдат ли до противоречията, те се връщат назад, в областта на личния
егоизъм
.
Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията си, за да знаете в кой живот се намирате: в материалния, в духовния или в Божествения. Който влезе в Божествения свят, съзнанието му се разширява. Той минава от състоянието на гъсеница в състоянието на пеперуда, т.е. от ограничителните условия в свободния живот. Ако мисли, че е влязъл в Божествения живот, а не успява, човек е на крив път.
към беседата >>
И тъй, понеже сте минали вече през материалния и духовния живот, през живота на личния
егоизъм
, време е вече да влезете в Божествения живот.
Обаче сърцето и умът не свършват само с по една песен. Много песни имат те – всички трябва да се пеят. Пейте третата песен. Коя е тя? – Песента на душата.
И тъй, понеже сте минали вече през материалния и духовния живот, през живота на личния
егоизъм
, време е вече да влезете в Божествения живот.
Извадете егоизма вън от себе си и работата ви наполовина ще бъде свършена. След като сте му дали нужното, това е лесна работа. Малките работи са лесни. И Христос е започнал от малките работи, докато стигнал до съвършенство, затова казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Трите вида живот подразбират три категории хора: оглашени, вярващи и ученици.
към беседата >>
Жертвоприношението без Любов подразбира живот на личния
егоизъм
.
За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва“. Ученикът знае как да раздава. Не знае ли това, той не е ученик. За него, именно, Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, и ако дам тялото си на изгаряне, т.е. ако се пожертвам, а Любов нямам, нищо не съм“.
Жертвоприношението без Любов подразбира живот на личния
егоизъм
.
Докато счита себе си за център на вселената, човек още се движи в личния егоизъм. Той иска да се наложи на окръжаващите да му се кланят. Ученикът, който живее в Божествения свят, стои над всички, без да мисли за това, без да съзнава положението си, благодарение на което нищо долно, низко не го засяга. То е все едно да кацне комар на Монблан и да каже след това, че го е оцапал. Високият връх е неуязвим за нечистотата и за дребнавостите в живота.
към беседата >>
Докато счита себе си за център на вселената, човек още се движи в личния
егоизъм
.
Ученикът знае как да раздава. Не знае ли това, той не е ученик. За него, именно, Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, и ако дам тялото си на изгаряне, т.е. ако се пожертвам, а Любов нямам, нищо не съм“. Жертвоприношението без Любов подразбира живот на личния егоизъм.
Докато счита себе си за център на вселената, човек още се движи в личния
егоизъм
.
Той иска да се наложи на окръжаващите да му се кланят. Ученикът, който живее в Божествения свят, стои над всички, без да мисли за това, без да съзнава положението си, благодарение на което нищо долно, низко не го засяга. То е все едно да кацне комар на Монблан и да каже след това, че го е оцапал. Високият връх е неуязвим за нечистотата и за дребнавостите в живота. Там валят силни дъждове, които всичко измиват; там стават големи бури, които всичко отвяват.
към беседата >>
– Който живее в личния
егоизъм
, не може да очаква резултати.
Такова е състоянието на всеки, който се е приближил до Бога. Ще има плач и ридание, мъки и страдания, но скръбта му ще се превърне на радост. Не е лесно това, не е и мъчно, но се изисква геройство. Само така човек може да стане силен. Мнозина се запитват защо нямат резултати в работата си.
– Който живее в личния
егоизъм
, не може да очаква резултати.
Много естествено. Хората, които живеят повече в материалния живот, в живота на личния егоизъм, не могат да се търпят. Като се срещнат, първата им работа е да узнаят кой в какво вярва и какви убеждения има. В Божествения живот такива въпроси не се задават. Там съществува братство.
към беседата >>
Хората, които живеят повече в материалния живот, в живота на личния
егоизъм
, не могат да се търпят.
Не е лесно това, не е и мъчно, но се изисква геройство. Само така човек може да стане силен. Мнозина се запитват защо нямат резултати в работата си. – Който живее в личния егоизъм, не може да очаква резултати. Много естествено.
Хората, които живеят повече в материалния живот, в живота на личния
егоизъм
, не могат да се търпят.
Като се срещнат, първата им работа е да узнаят кой в какво вярва и какви убеждения има. В Божествения живот такива въпроси не се задават. Там съществува братство. Когато двама братя се срещнат, питат ли се кой какво верую изповядва? Те знаят, че са братя, нищо повече не ги интересува.
към беседата >>
Не можете ли и вие да станете братя, да ликвидирате с личния
егоизъм
?
Като се срещнат, първата им работа е да узнаят кой в какво вярва и какви убеждения има. В Божествения живот такива въпроси не се задават. Там съществува братство. Когато двама братя се срещнат, питат ли се кой какво верую изповядва? Те знаят, че са братя, нищо повече не ги интересува.
Не можете ли и вие да станете братя, да ликвидирате с личния
егоизъм
?
Колко души между вас са готови да се откажат от него? Ако трябва да гласувате с вдигане на ръка, лесно става, но животът ще ви изпита по друг начин. Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея. Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния егоизъм. Вместо да ви боли глава, гърло, крак, ръка, природата ще направи някъде на тялото ви един голям цирей, зарад който ще забравите всичките си болки и неприятности.
към беседата >>
Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния
егоизъм
.
Те знаят, че са братя, нищо повече не ги интересува. Не можете ли и вие да станете братя, да ликвидирате с личния егоизъм? Колко души между вас са готови да се откажат от него? Ако трябва да гласувате с вдигане на ръка, лесно става, но животът ще ви изпита по друг начин. Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея.
Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния
егоизъм
.
Вместо да ви боли глава, гърло, крак, ръка, природата ще направи някъде на тялото ви един голям цирей, зарад който ще забравите всичките си болки и неприятности. Вниманието ви ще се съсредоточи на цирея и като се пробие и изтече, всичките ви болести ще изчезнат. Радвайте се, ако чрез големия цирей се освободите от всички прояви на личния егоизъм и се приготвите за Божествения живот. И тъй, започнете да работите върху себе си, да се освободите от материалистичното разбиране на живота и от личния егоизъм, за да влезете в Божествения живот. Ще кажете, че не е дошло още времето за това, че няма добри условия за работа, че знания нямате и т.н.
към беседата >>
Радвайте се, ако чрез големия цирей се освободите от всички прояви на личния
егоизъм
и се приготвите за Божествения живот.
Ако трябва да гласувате с вдигане на ръка, лесно става, но животът ще ви изпита по друг начин. Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея. Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния егоизъм. Вместо да ви боли глава, гърло, крак, ръка, природата ще направи някъде на тялото ви един голям цирей, зарад който ще забравите всичките си болки и неприятности. Вниманието ви ще се съсредоточи на цирея и като се пробие и изтече, всичките ви болести ще изчезнат.
Радвайте се, ако чрез големия цирей се освободите от всички прояви на личния
егоизъм
и се приготвите за Божествения живот.
И тъй, започнете да работите върху себе си, да се освободите от материалистичното разбиране на живота и от личния егоизъм, за да влезете в Божествения живот. Ще кажете, че не е дошло още времето за това, че няма добри условия за работа, че знания нямате и т.н. Кога ще дойде времето за работа? На стари години ли? И като стар, и като млад, човек постоянно трябва да работи.
към беседата >>
И тъй, започнете да работите върху себе си, да се освободите от материалистичното разбиране на живота и от личния
егоизъм
, за да влезете в Божествения живот.
Той ще ви причини някаква неприятност или голяма болка и ще ви застави да се справите с нея. Ако лесно се справите, вие сте ликвидирали с личния егоизъм. Вместо да ви боли глава, гърло, крак, ръка, природата ще направи някъде на тялото ви един голям цирей, зарад който ще забравите всичките си болки и неприятности. Вниманието ви ще се съсредоточи на цирея и като се пробие и изтече, всичките ви болести ще изчезнат. Радвайте се, ако чрез големия цирей се освободите от всички прояви на личния егоизъм и се приготвите за Божествения живот.
И тъй, започнете да работите върху себе си, да се освободите от материалистичното разбиране на живота и от личния
егоизъм
, за да влезете в Божествения живот.
Ще кажете, че не е дошло още времето за това, че няма добри условия за работа, че знания нямате и т.н. Кога ще дойде времето за работа? На стари години ли? И като стар, и като млад, човек постоянно трябва да работи. Божественото, което е вложено в човека, не остарява, не губи значението си.
към беседата >>
в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния
егоизъм
.
Затова видите ли, че някой скърби, ще знаете, че причината за неговата скръб се дължи на отклонението му от правия, т.е. от Божествения път. Щом се е отклонил, той е изгубил пътя си, поради което и до днес го търси. Стремете се към Божественото, защото то ще осмисли живота. Само чрез Божественото в себе си човек може да влезе в новия живот, т.е.
в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния
егоизъм
.
Да влезеш в новия живот, това подразбира да намериш смисъл на живота. Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си.
към беседата >>
37.
Царството Божие
,
НБ
, София, 26.2.1922г.,
И казвам: Днешният век е век на свещения
егоизъм
, никой не търси Божието Царство.
А сега имате нужда и казвате: „Дай ми 10,000 лева“. Той казва: „Нямам“. Но ако ти почнеш да живееш за Господа, той ще каже: „Аз зная защо идваш“, и ще ти помогне. Ще се отворят сърцата на хората. А сега вратите са заключени, защото ние живеем за себе си.
И казвам: Днешният век е век на свещения
егоизъм
, никой не търси Божието Царство.
И време е за всинца ни да минем от свещения егоизъм в Божието Царство, което внася хармония във всички ни. Аз не казвам лошо за туй, което е в света: то е много хубаво, може, с едно малко изключение, всички неща да се изправят, но трябва майстор. Когато някому се изкълчи крака, трябва ли ние да наместим този крак? Не, майсторът трябва да дойде да намести крака на мястото му. Следователно на сегашния свят трябва да дойде майстора да намести всичките му членове, умовете ни да се наместят, сърцата ни да се наместят.
към беседата >>
И време е за всинца ни да минем от свещения
егоизъм
в Божието Царство, което внася хармония във всички ни.
Той казва: „Нямам“. Но ако ти почнеш да живееш за Господа, той ще каже: „Аз зная защо идваш“, и ще ти помогне. Ще се отворят сърцата на хората. А сега вратите са заключени, защото ние живеем за себе си. И казвам: Днешният век е век на свещения егоизъм, никой не търси Божието Царство.
И време е за всинца ни да минем от свещения
егоизъм
в Божието Царство, което внася хармония във всички ни.
Аз не казвам лошо за туй, което е в света: то е много хубаво, може, с едно малко изключение, всички неща да се изправят, но трябва майстор. Когато някому се изкълчи крака, трябва ли ние да наместим този крак? Не, майсторът трябва да дойде да намести крака на мястото му. Следователно на сегашния свят трябва да дойде майстора да намести всичките му членове, умовете ни да се наместят, сърцата ни да се наместят. А ние започваме от външното.
към беседата >>
38.
Слушайте Него!
,
НБ
, София, 12.3.1922г.,
“ Защото е вълк, а щом е вълк, това е крайният
егоизъм
, в който ние живеем сега.
Е-е, как да ви я обясня? Едно време една овца се влюбила в един вълк. Вълкът бил отличен кавалер, така, с мустачки: вълците имат и мустачки. Майката-овца казала на дъщеря си: „Доколкото ние знаем, тия момци от тоя род зле свършват със своите избраници“. – „Но аз много го обичам.“ А като се оженила, всеки ден вълкът откъсвал по малко месце от нея, докато тя съвсем се обезобразила, и питала: „Защо моят възлюблен е толкова жесток?
“ Защото е вълк, а щом е вълк, това е крайният
егоизъм
, в който ние живеем сега.
Нашият век е век на вълците. Сега може да ти дадат угощение, но цял един капан ще ти сложат и всякога с живота си ще платиш. Сега аз говоря за вас, за вашите домове, ако искате да се реформирате, не трябва да си правите илюзии, че ще постигнете това, ако продължавате да живеете, както сега. Но ще кажете: „Ние правим усилие“. Не, не, не сте направили още усилие.
към беседата >>
39.
Които вас приемат
,
НБ
, София, 26.3.1922г.,
Тя почива абсолютно на човешкия
егоизъм
, който след четири дни ще ви озоби и оголи, и вие ще станете само голи кости.
А при това всички казвате: „Вижте как е облечен“. Прави сте, но трябва да вземете туй обличане вътрешно: вътре той облечен ли е с едно благородно сърце, с една силна воля, на която ти всякога можеш да разчиташ? Туй е то същинското обличане. А ние сега приемаме културата на този свят, но не и великото, не вървим по Христовия закон. А в какво седи съвременната култура?
Тя почива абсолютно на човешкия
егоизъм
, който след четири дни ще ви озоби и оголи, и вие ще станете само голи кости.
Ако туй не е вярно, нека излезе някой да каже, че не е тъй. Тогава проверете го. И аз имам един цяр за света – един закон, който моят Господ, на Когото аз служа, ми е дал да го дам на света, т.е. не на света, а на вас. Аз искам, като ида в света, да постъпя според Христа.
към беседата >>
40.
Не бъди неверен, но верен!
,
НБ
, София, 16.4.1922г.,
Техният Господ е свещеният
егоизъм
.
Няма по-страшна сила от Любовта, когато си в дисхармония с нея. Следователно животът в света не е нищо друго, освен да вършим всичко в една и съща посока, със своите стремежи и цели, и тогава ние няма да си противодействаме. Но когато в нас целите се различават и са диаметрално противоположни, тогава ще има насилие, постоянно ще има борба, един път ще излъже другия, вторият – третия, третият – четвъртия, няма да говорят истината. Щом двама християни не могат да се примирят заради Бога, това показва, че техните цели са различни. Щом двама души не могат да се разберат, техните цели са различни, между тях не е Господ.
Техният Господ е свещеният
егоизъм
.
Евангелската и католишката църква не могат да се примирят. Народът се примирява, но свещениците, служителите, които водят паството, не могат да се примирят. Един евангелски проповедник не беше допуснат да служи в една правоверна църква, защото трябвало да го ръкоположат. И един православен свещеник, ако отиде в една евангелска църква да служи, няма да бъде допуснат, защото трябва да мине през същата процедура. Нямам нищо против това, но казвам, че всичко се е материализирало, Христос се е обърнал на златни кръстове, на златни одежди, всичко отвътре е излязло навънка.
към беседата >>
41.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
– В дъното на тази мома се е криел не един идеал, а един материалистичен
егоизъм
: да се осигури.
А той говори сладичко на момата, да я не обиди. От друга страна и над него всички треперят, пред него казват: „Имате благородство“. Но щом се оженят, спре се този лист, посрещане няма, треперене няма, сега се образува друг един лист, езикът става малко форте, най-първо върви пианисимо, а после фортисимо. Казвате: „Как тъй? “ Само музиката се изменила. Защо?
– В дъното на тази мома се е криел не един идеал, а един материалистичен
егоизъм
: да се осигури.
Туй е вярно и за момъка; туй е вярно и за учителя – навсякъде ние виждаме, че хората са много любезни и най-после си разкриват картите. Питам: Какво спечелва тази мома? Не е Господ, Който може така да се лъже. Той допуща да бъде излъган, но всеки, който Го е излъгал, записва го в книгата си и казва как бил посрещнат и приет. Той пише от хиляди години, все пише нашите посрещания и изпращания.
към беседата >>
42.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Техният
егоизъм
е станал толкова силен, че разслабва нервната система, всеки един е тъй погълнат с разни материалистични мисли – нашите умове са пълни само с мисли за къщи и пари.
Е, какво е неговото влияние? Неговото влияние е, че този човек не е разбрал Любовта. Сега, в тази беседа, аз ни най-малко не искам да се нахвърлям върху свещениците, но казвам една велика Истина, че в съвременната еволюция е настанал един период, в който човешките умове и човешките тела ще почнат да се разслабват. Тази неврастения, която съществува в цяла Европа, е едно разслабване на бялата раса. И те трябва да вземат мерки, в какво?
Техният
егоизъм
е станал толкова силен, че разслабва нервната система, всеки един е тъй погълнат с разни материалистични мисли – нашите умове са пълни само с мисли за къщи и пари.
В нас няма нищо благородно. И свещениците служат само за пари, а не за името Христово. Аз ще ви приведа един пример, но ще ме извините, то е за добро. Дойде при мен една госпожа и ми казва: „Аз съм възмутена! “ – „От какво?
към беседата >>
43.
И Петър Го взе настрана
,
НБ
, Чамкория, 30.7.1922г.,
Спряха и започнаха да живеят, като вложиха свещения
егоизъм
, с надпис: „Любов към човечеството“, за да се прикрие този
егоизъм
.
Може някои да се обидят от това, но християнството, като колективна единица, не е приложило напълно Христовото учение. Християните казват, че не му е сега времето. А кога? „В бъдеще.“ И преди 2,000 години църквата казваше, че не му е времето сега. Направиха една малка комуна, почнаха да раздават имането си, ядоха, пиха, и после казаха, че не му е времето сега.
Спряха и започнаха да живеят, като вложиха свещения
егоизъм
, с надпис: „Любов към човечеството“, за да се прикрие този
егоизъм
.
В тия хиляди години мнозина се явявали да говорят, пращани са били от Бога да казват на хората, че трябва да живеят според този естествен закон. И съвременните хора казват, че пророци е имало до Христа, а след Христа вече нямало пророци и не можело да има. Де е казано, че пророци след Христа не може да има? А какво има след Христа? Че ще има пророци след Христа, ясно се говори в Писанието, дето Христос казва така: „Много неща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато този Дух на Истината дойде, Той ще ви научи“.
към беседата >>
У нас се заражда туй, което аз наричам свещен
егоизъм
.
Казвам: Туй, което поддържаш, истина ли е? – Истина. Казвам: Тази истина трябва да бъде достъпна за всички. Няма защо да се обуславя от никакви църкви. Щом е истина, няма защо да се отказва.
У нас се заражда туй, което аз наричам свещен
егоизъм
.
Някой път нас истината не ни ползва. Питам ви сега: Христос, Който беше толкова умен, Син Божи Го наричаха, как Го приеха правоверните в Негово време? Някои казват, че туй, което аз говоря, не е вярно. Е хубаво, туй, което Христос на времето си казваше, вярно ли беше? Църквата и тогава не Го прие.
към беседата >>
44.
Милосърдието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Когато има
егоизъм
в сърцата на хората, аз ги разединявам; когато има Любов в сърцата на хората, аз ги съединявам.
Как мислите, мога ли да ги съединя? Реплика: Можете. Мога ли да ги разединя? Реплика: Можете. И едното, и другото мога да направя.
Когато има
егоизъм
в сърцата на хората, аз ги разединявам; когато има Любов в сърцата на хората, аз ги съединявам.
Разбирате ли? Казвате: „Ти разединяваш.“ – Светлината съединява и разединява. Кои разединява? Мъртвите тела светлината и топлината ги разединяват, а живите ги съединяват. Мъртвите тела се разкапват, а живите възрастват.
към беседата >>
45.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
Тя е образец на краен
егоизъм
.
Щом види куче, тя веднага настръхва, скача на краката си, не може да го търпи. Защо котката е недоволна от кучето? Защо не може да го търпи? Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка. Като влиза вкъщи, тя се обръща натук-натам, промъква се леко, стъпва тихо, незабелязано, умилква се, с цел, да заеме хубаво място – на меко и на високо.
Тя е образец на краен
егоизъм
.
От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност. В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота. Котката се привързва към къщата, а кучето – към господаря си. То е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм.
към беседата >>
Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния
егоизъм
.
Тя е образец на краен егоизъм. От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност. В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота. Котката се привързва към къщата, а кучето – към господаря си. То е готово да умре за него.
Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния
егоизъм
.
Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе. Тя се качва на дърво, или на стреха, бяга от кучето. Като гледа към дървото, кучето си мисли: Който живее само за себе си, нагоре се качва. Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу.
към беседата >>
Тя е крайна чистница, но и краен
егоизъм
има в нея.
(втори вариант)
Най-първо котката се изтегнала на слънце, припича се - царски живот. Дойде някое куче - котката веднага настръхне, нахохори се, почне да не търпи. Питам сега: какво е психическото състояние у тази котка, защо тя е недоволна от кучето? И то, и тя са недоволни. В котката има една добра черта - чистотата.
Тя е крайна чистница, но и краен
егоизъм
има в нея.
Тя е дипломатка, лъжлива дипломатка - ще влезе вкъщи, ще се промъкне, оттук-оттам ще се поглади, ще се поочисти, но всичко това ще направи с такава стратегия. Оттук ще се помаже, оттам -образец на краен егоизъм е тя. От толкова хиляди години стои тя при човека и е запазила своята самостоятелност. У кучето липсва туй, което е у котката. То е нечисто и няма морал у него.
към втори вариант >>
Оттук ще се помаже, оттам -образец на краен
егоизъм
е тя.
(втори вариант)
Питам сега: какво е психическото състояние у тази котка, защо тя е недоволна от кучето? И то, и тя са недоволни. В котката има една добра черта - чистотата. Тя е крайна чистница, но и краен егоизъм има в нея. Тя е дипломатка, лъжлива дипломатка - ще влезе вкъщи, ще се промъкне, оттук-оттам ще се поглади, ще се поочисти, но всичко това ще направи с такава стратегия.
Оттук ще се помаже, оттам -образец на краен
егоизъм
е тя.
От толкова хиляди години стои тя при човека и е запазила своята самостоятелност. У кучето липсва туй, което е у котката. То е нечисто и няма морал у него. У кучето има друга една черта - привързаност. Котката се привързва не за хората, но за къщата, за мъртвите неща, когато кучето се привързва за своя господар и е готово да умре за него.
към втори вариант >>
Пък и самото куче, и то се крайно отвращава от големия
егоизъм
на котката и казва: „Ти си един егоист." И като дойде тя при него, то иска да се нахвърли върху й.
(втори вариант)
То е нечисто и няма морал у него. У кучето има друга една черта - привързаност. Котката се привързва не за хората, но за къщата, за мъртвите неща, когато кучето се привързва за своя господар и е готово да умре за него. Но в своята диета, в яденето, в обходата си, кучето е много нечисто. Значи котката не струва хас от онази черта на приятелство на кучето.
Пък и самото куче, и то се крайно отвращава от големия
егоизъм
на котката и казва: „Ти си един егоист." И като дойде тя при него, то иска да се нахвърли върху й.
А котката казва: „С такова приятелство аз не искам да си хабя енергията, ние в нашата раса не искаме тази черта на кучето. За да запазим своята самостоятелност, трябва да се откажем от това". И веднага тя се качва на някоя стряха, на някое дърво. А кучето отдолу гледа, гледа и казва: „Онзи, който мисли за себе си, се качва нагоре." Котката му казва: „Онзи, който мисли за своите приятели, той стои долу." Кучето казва: „Тъй е, вярно е действително, но като узреят плодовете, при нас идват - сами капят. Ние не простираме ръцете си, а вие все-таки трябва да прострете ръцете си, за да ги откъснете.
към втори вариант >>
46.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Като ги видиш, да въздъхнеш и да кажеш: Съжалявам, че със своя
егоизъм
аз съм огорчил своя брат.
Що е страданието? – То е една от кай-великите науки. Не е ли най-доброто, най-приятното, да съзнаете вашите престъпления? Но не е само това. Ти си наскърбил твоя брат, жена му, децата му си огорчил.
Като ги видиш, да въздъхнеш и да кажеш: Съжалявам, че със своя
егоизъм
аз съм огорчил своя брат.
Каква по-благородна постъпка от тази – да съзнаеш, че си съгрешил спрямо брата си и да поправиш погрешната си. Такъв човек наричам аз брат, мъж, приятел, сестра. А сега се молят: Господи, ние сме грешни хора,. – Че кой не е грешен на този свят? Настъпиш една мравка, убиеш я, и туй ще мине за грях.
към беседата >>
47.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
И като дойде, всички тия ледове, всички тия снѣгове, този
егоизъмъ
, всичко туй ще се схуми, ще се скапе, ще падне.
Тѣ сѫ, които могатъ да подобрятъ, да прѣобразуватъ свѣта. Не мислете, че туй, което ви говоря, то е истината. Азъ вѣрвамъ въ една мълчалива истина, която дѣйствува и работи 6ъ свѣта. Има нѣщо чудно и страшно въ свѣта. Казвамъ: Въ свѣта иде една велика вълна, разумна вълна, тя наближава!
И като дойде, всички тия ледове, всички тия снѣгове, този
егоизъмъ
, всичко туй ще се схуми, ще се скапе, ще падне.
И всички хора, цѣлото човѣчество, всички ще се освободятъ отъ този егоизъмъ. Нѣма да се мине много врѣме, нѣма да се минатъ още 20–25–30 години, и всичко туй ще стане. Ще излѣзатъ хората отъ сегашното си положение. Дошло е врѣме вече! Нашето съзнание се е пробудило, и ние ще влѣземъ да живѣемъ въ подсъзнанието и свръхсъзнанието.
към беседата >>
И всички хора, цѣлото човѣчество, всички ще се освободятъ отъ този
егоизъмъ
.
Не мислете, че туй, което ви говоря, то е истината. Азъ вѣрвамъ въ една мълчалива истина, която дѣйствува и работи 6ъ свѣта. Има нѣщо чудно и страшно въ свѣта. Казвамъ: Въ свѣта иде една велика вълна, разумна вълна, тя наближава! И като дойде, всички тия ледове, всички тия снѣгове, този егоизъмъ, всичко туй ще се схуми, ще се скапе, ще падне.
И всички хора, цѣлото човѣчество, всички ще се освободятъ отъ този
егоизъмъ
.
Нѣма да се мине много врѣме, нѣма да се минатъ още 20–25–30 години, и всичко туй ще стане. Ще излѣзатъ хората отъ сегашното си положение. Дошло е врѣме вече! Нашето съзнание се е пробудило, и ние ще влѣземъ да живѣемъ въ подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ще живѣемъ единъ разуменъ животъ и нѣма да мислимъ какво има въ онзи свѣтъ, понеже едноврѣменно ще живѣемъ и въ този и въ онзи свѣтъ.
към беседата >>
Човешкият
егоизъм
ще се скапе, ще изчезне, и хората ще заживеят свободно.
(втори вариант)
Казано е: "Чудно и страшно е създаден човекът". Казвам: Има нещо чудно и страшно в света. Иде една велика, разумна вълна в света. Тя е наближила вече. Когато дойде тя, всички ледове и снегове ще се стопят.
Човешкият
егоизъм
ще се скапе, ще изчезне, и хората ще заживеят свободно.
Няма да мине много време - 20 – 30 години, и това ще стане. Дошло е време вече хората да напуснат стария живот. Съзнанието им се е пробудило, и те ще влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Разумно ще живеят хората и няма вече да се питат има ли друг свят или не. Те ще живеят едновременно и в този, и в онзи свят.
към втори вариант >>
48.
Тъмното петно в съзнанието
,
ООК
, София, 21.1.1923г.,
И като погледнеш в духовния свят главата му, тя там е черна, но неговият личен
егоизъм
свети горе на главата.
Е, хубаво. След това тия двамата отидоха в Пловдив. Там друга една сестра с цялото си семейство отидоха при тях и се опропастиха. Сега този, който беше повел тази мома да иде в Македония, той не е тъй силно духовно развит. Той живее само за себе си, нищо Божествено няма в него.
И като погледнеш в духовния свят главата му, тя там е черна, но неговият личен
егоизъм
свети горе на главата.
Ама другите благородни, Божествени качества, всичко туй спи. Казвам му един ден: „Слушай, ти трябва да се върнеш, да подготвиш себе си, да се освободиш от всичките свои недъзи и тогава може да идеш да проповядваш, а тъй ти ще създадеш на себе си едно зло“. Сега този млад момък беше под влиянието на други адепти, защото в света действат и други адепти. Някой път те идват и тук, в България. Не мислете, че не я посещават.
към беседата >>
49.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Запримѣръ, сега у насъ съществува човѣшкия
егоизъмъ
, човѣшката завистъ, човѣшкото користолюбие, които едно врѣме сѫ били системи, методи, и сѫ допринесли едно благо на човѣчеството, но понеже тия системи сега сѫ отживѣли, тѣ не сѫ необходими въ природата.
Тъй че не е лошо, че ние ядемъ, не е лошо, че ние играемъ, ние имаме право да използуваме благата въ свѣта, но всичко трѣбва да правимъ разумно. „Господи, отвори очитѣ ни! “ То значи да се събуди у насъ този истински умъ, да дойде това истинско съзнание. Е, по кои начинъ може да се събуди у насъ съзнанието? Разбира се, не чрѣзъ отричане на тия неща, които съществуватъ; нѣма защо да отричаме, че съществува материаленъ свѣтъ, нѣма защо да отричаме, че еди-коя си философска система или религия съществува – ще ги признаешъ като единъ фактъ.
Запримѣръ, сега у насъ съществува човѣшкия
егоизъмъ
, човѣшката завистъ, човѣшкото користолюбие, които едно врѣме сѫ били системи, методи, и сѫ допринесли едно благо на човѣчеството, но понеже тия системи сега сѫ отживѣли, тѣ не сѫ необходими въ природата.
Други сили действуватъ сега въ природата. Користолюбието за насъ сега става една спънка. Егоизъмътъ, който едно врѣме е билъ една система, сега е една спънка, сега почти е изигралъ своята роль. Сега нещо по-високо се събужда у човѣка. Какво? Съзнанието на духа у него, че той е единомисляще сѫщество, и трѣбва да влѣзе въ свръзка съ невидимия миръ и съ силитѣ на природата, и да използува тия сили.
към беседата >>
Егоизъмътъ
, който едно врѣме е билъ една система, сега е една спънка, сега почти е изигралъ своята роль.
Е, по кои начинъ може да се събуди у насъ съзнанието? Разбира се, не чрѣзъ отричане на тия неща, които съществуватъ; нѣма защо да отричаме, че съществува материаленъ свѣтъ, нѣма защо да отричаме, че еди-коя си философска система или религия съществува – ще ги признаешъ като единъ фактъ. Запримѣръ, сега у насъ съществува човѣшкия егоизъмъ, човѣшката завистъ, човѣшкото користолюбие, които едно врѣме сѫ били системи, методи, и сѫ допринесли едно благо на човѣчеството, но понеже тия системи сега сѫ отживѣли, тѣ не сѫ необходими въ природата. Други сили действуватъ сега въ природата. Користолюбието за насъ сега става една спънка.
Егоизъмътъ
, който едно врѣме е билъ една система, сега е една спънка, сега почти е изигралъ своята роль.
Сега нещо по-високо се събужда у човѣка. Какво? Съзнанието на духа у него, че той е единомисляще сѫщество, и трѣбва да влѣзе въ свръзка съ невидимия миръ и съ силитѣ на природата, и да използува тия сили. Слѣдователно ние не трѣбва да търсимъ щастието си, спасението си другаде, освѣнъ вѫтрѣ въ себе си, да съзнаемъ, че имаме всичко въ себе си. Ние всички искаме дълъгъ животъ. Какъ? Като ядемъ?
към беседата >>
50.
Методи и насърчения за хармонизиране
,
КД
, София, 25.4.1923г.,
То е, защото в стремлението си към Бога имате предвид своя личен
егоизъм
.
Вие се приближавате от разни посоки. И втори път пак можете да излезете навън, но най-после ще се съберете в един център. Тогава ще учите законите, съзнанието си ще пазите, то да бъде будно. Стремите ли се към Бога, вие се сближавате, отдалечавате ли се от Бога, отдалечавате се помежду си. (Нали се стремим към Бога, защо тогава в тези наши идеи се състаряваме, както казвате вие?)
То е, защото в стремлението си към Бога имате предвид своя личен
егоизъм
.
В един кръг са те, но имат два центъра (фиг. 6). Аз ги наричам двуцентрови стремежи, трицентрови и т. н. (Олга: Всичко разбрахме, но пак остана нещо недоразбрано, недоразрешено) . - Ако всичко се разреши, вие вече няма да сте на земята. Хубостта на нещата е там, че всякога остава нещо неразрешено.
към беседата >>
51.
Две думи!
,
МС
, София, 2.7.1923г.,
Но, трябва да знаете, първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият
егоизъм
, е взел връх над всичко.
Кажи на този човек: "Аз ще ти платя дълговете", и той ще се засмее. Ще ги платиш, защо не? Богатите хора може да платят дълговете на своите братя. В природата има единъ закон за тази компенсация. И, ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, те ще изникнат, като гъби.
Но, трябва да знаете, първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият
егоизъм
, е взел връх над всичко.
Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме, и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: "Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта? " - Можеш. Трябва да бъдете крайно учтиви. Аз бих желал всички вие да бъдете, във всичките си разисквания, крайно деликатни.
към беседата >>
52.
Упътване
,
ООК
, София, 8.7.1923г.,
Туй не е свещен
егоизъм
, това е геройство!
Има ученици от Индия, които специално ги изпращат в Европа, за да участват на бойните полета, и с мисълта си да може да отклонят страха. Много пъти някои адепти специално образуват войни, за да представят един действителен урок на своите ученици. Те създават една война между два народа, за да дадат изпит на учениците си. Ами че какво мислите? Вие се биете, а истинските ученици се учат, шрапнелите минават покрай тях, а те седят тихо и спокойно и се учат.
Туй не е свещен
егоизъм
, това е геройство!
А пък вие тук трябва да използвате условията. Хората създават войни, те са отговорни за тях, а вие, покрай тях, ще държите изпитите си. За пример една самарянка да отиде на бойното поле, дето падат шрапнелите, да вземе един ранен и да го изнесе извън бойната линия, това е един изпит за нея, съзнателно или несъзнателно. Може наскоро да стане една война, най-късно в срок от 10 години, а може и по-рано от 10 години да стане тази война. Та някои от вас ще ги пратим да си държат изпита там, на бойното поле.
към беседата >>
53.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Е, питам: Защо е у нас този
егоизъм
?
Опетняване има в материята, и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй щото това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е всадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои грехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри.
Е, питам: Защо е у нас този
егоизъм
?
Като дойдем на земята, искаме всички тия блага да си останат за нас. Защо не искаме да дадем на тази материя нищо? И тя се нуждае от повдигане, а ние казваме: „Не искаме да се опетняваме“. Да бъркаш в кесията ми – може, а да дойдеш на нивата да работиш, както аз работя, това считаш за опетняване. Като дойдем на земята, искаме да се ползваме от нивата, а не искаме да се каляме.
към беседата >>
54.
Най-добрият начин за разсъждение
,
ООК
, София, 31.10.1923г.,
Тя е израз на
егоизъм
, на подлизурство, на страх, на измама, на лъжа.
Ако се спрат тия движения, човек е много отвратителен. Когато това лице се движи бързо, то е приятно. Живото лице е, което ни радва. Живо лице може да бъде само умното лице. В личността се крият най-лошите неща.
Тя е израз на
егоизъм
, на подлизурство, на страх, на измама, на лъжа.
И човешката личност е създадена от всичките отрицателни качества в света. Това е личността. Аз не говоря за Аза, за човека, за съзнателното, но за личността. Някой казва: „Обидиха ме.“ Обидили го в какво? – Че му казали една истина.
към беседата >>
55.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
Че всички хора живеят само за себе си, ние виждаме от това, че се е родил човешкият индивидуализъм, човешкият
егоизъм
.
– Усещаш, че си малко пренебрегнат. Защо се чувстваш пренебрегнат? Погрешката е там, че ти очакваш своето щастие от едно същество, което трябва да живее само за себе си. И всички хора на земята са създадени да живеят най-първо само за себе си, а после за другите. Туй е закон.
Че всички хора живеят само за себе си, ние виждаме от това, че се е родил човешкият индивидуализъм, човешкият
егоизъм
.
Индивидуализмът се е родил със събуждане съзнанието у човека, че той е човек, но този егоизъм, тази любов към себе си той я изопачил, превишил я. Следователно, когато човек казва, че трябва да живее само за себе си, той трябва да отдаде туй право и на другите, да живеят само за себе си. Ето где е законът. Той съзнава, че трябва да живее само за себе си, а не съзнава, че и другите трябва да живеят само за себе си. Сега това не е самата истина, туй не е, което ви липсва, което не ви достига.
към беседата >>
Индивидуализмът се е родил със събуждане съзнанието у човека, че той е човек, но този
егоизъм
, тази любов към себе си той я изопачил, превишил я.
Защо се чувстваш пренебрегнат? Погрешката е там, че ти очакваш своето щастие от едно същество, което трябва да живее само за себе си. И всички хора на земята са създадени да живеят най-първо само за себе си, а после за другите. Туй е закон. Че всички хора живеят само за себе си, ние виждаме от това, че се е родил човешкият индивидуализъм, човешкият егоизъм.
Индивидуализмът се е родил със събуждане съзнанието у човека, че той е човек, но този
егоизъм
, тази любов към себе си той я изопачил, превишил я.
Следователно, когато човек казва, че трябва да живее само за себе си, той трябва да отдаде туй право и на другите, да живеят само за себе си. Ето где е законът. Той съзнава, че трябва да живее само за себе си, а не съзнава, че и другите трябва да живеят само за себе си. Сега това не е самата истина, туй не е, което ви липсва, което не ви достига. При съвременния живот на хората, липсва им един закон за правилно разсъждение, за правилно разискване върху нещата.
към беседата >>
56.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
В егоизма има две страни: има
егоизъм
по възходяща степен, има
егоизъм
по низходяща степен.
Сега някой ще възрази: „Ама туй е егоистично! “ Ами че кое не е егоистично в света? Кои неща не са егоистични? Някой казва: „Всичко е егоистично“. Не е тъй.
В егоизма има две страни: има
егоизъм
по възходяща степен, има
егоизъм
по низходяща степен.
И нека разберем тази дума, тя си има своята добра страна. Да съзнаваш, че си едно разумно същество, изпратено на земята да извърши волята Божия, че са ти дадени известни сили, известни способности, известни богатства, с които да разполагаш, туй състояние у тебе го наричат личност. Сега мога да го обясня. Ако вие изпълните вашата длъжност по най-благороден начин, да услужите на вашия ближен, както е в реда на нещата, ние казваме, че вие сте една благородна личност, едно благородно „аз“, едно благородно „его“. Ако обаче вие служите само на себе си, ние, във втория случай, наричаме такъв човек „егоист“, човек, който се е превърнал в молец.
към беседата >>
Значи грехът, туй чувство на
егоизъм
, за което не сме готови да простим, то покваря най-хубавото, най-благородното в нас.
“ Ами кои са мъжествени работи? Да допуснем, че вие имате всичките скъпоценности в света, да допуснем, че вие имате всичкото богатство, а Господ ви затворил гърлото, затворил ви стомаха, червата ви се преплели и не можете да ядете. Питам: Какво струва това ваше богатство? Да допуснем, че вие имате всичката красота, но очите ви се повредят, какво струва вашата красота? Да допуснем, че вие имате много приятели, които говорят много хубаво, сладко, но слухът ви се повреди, какво ви струва това хубаво, сладко говорене?
Значи грехът, туй чувство на
егоизъм
, за което не сме готови да простим, то покваря най-хубавото, най-благородното в нас.
Значи за благото на своята душа трябва да простим. Любовта изисква да се премахне всяко недоразумение, тя не търпи недоразуменията. Само така ще дойде тя. Този Божествен закон е всякога готов. Вие може да направите опита си, както искате.
към беседата >>
57.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Тази е причината за всичките спорове между хората, за несъгласията, за крайния
егоизъм
, защото омразата, лъжата, престъпността: всичко се дължи на това, че Бог не съществува в тях – т. е.
В даден момент Бог само ни въздейства и се оттегля. Ние казваме: „Бог живее в нас.“ Ако Бог живее в нас, как е възможно да правим толкова много погрешки? Как ще примирите тия противоречия? Някои казват: „Мен Духът ми говори.“ Да, но Духът живее извън времето и пространството. Духът само въздейства и се оттегля.
Тази е причината за всичките спорове между хората, за несъгласията, за крайния
егоизъм
, защото омразата, лъжата, престъпността: всичко се дължи на това, че Бог не съществува в тях – т. е.
не че не съществува, но Бог е извън техния живот. Сега някой ще спори, ще каже: „Бог е вътре в нашия живот.“ Може ли снегът лятно време да издържи на слънчевата светлина и топлина? – Не може. Следователно, ако Бог би се проявил със своята Любов вътре в нас, то нито един от нашите пороци не би издържал – всичко ще се разтопи, ще изчезне. Вие ще кажете: „Ама Господ на мен ми е говорил!
към беседата >>
58.
Истинско и относително знание
,
ООК
, София, 27.2.1924г.,
„Многото знание – казва Соломон – създава тревоги на човешкото сърце, развива в човека личните чувства, развива човешкия
егоизъм
, недоволството, създава в човека високо мнение за себе си.“ Следователно знанието на Земята, можем да кажем, не е нужно за Небето.
„Многото знание – казва Соломон – създава тревоги на човешкото сърце, развива в човека личните чувства, развива човешкия
егоизъм
, недоволството, създава в човека високо мнение за себе си.“ Следователно знанието на Земята, можем да кажем, не е нужно за Небето.
Сега искам да бъда обективен. Това, че вие знаете да шиете хубави рокли, какво приложение може да има на Небето? Това, че може да пишете много хубаво, какво приложение може да има на Небето? Това, че сте художник или че сте поет, какво приложение има на Небето? – На Небето нямат нужда от поети, от доктори, от проповедници, там няма съдии, няма стражари, няма и министри.
към беседата >>
59.
Движение на енергиите. Закон за поляризиране
,
МОК
, София, 16.3.1924г.,
Сега е епохата, когато човешкият
егоизъм
играе най-важна роля.
Енергиите в него вървят към два полюса. В това отношение, ако разгледате човека, ще видите, че той е раздвоен. Всички висши енергии в него работят по направление от B към A, а всички нисши енергии работят по направление от B към C – поляризиране става. Изобщо, подир обяд човек живее от B до C и тогава е неразположен, а сутрин той е радостен, разположен, отива от B към A. Първоначално някои от висшите енергии, които са работили и са свършили своята работа горе в мозъка, трябва да слязат в по-нисшите царства на човешкото битие.
Сега е епохата, когато човешкият
егоизъм
играе най-важна роля.
Той е един господар в света, но трябва вече да отстъпи място на нещо по-възвишено и благородно. В човека сега се създава един център, който се намира още по-високо от A и пред този център енергията на личния егоизъм трябва да отстъпи. Този център хората наричат алтруизъм, разум. Значи, егоизмът трябва да отстъпи място на Божествения разум у човека. Когато ние говори за разумния живот, трябва да знаем, че той ще осмисли пътя ни и ще донесе великото щастие.
към беседата >>
В човека сега се създава един център, който се намира още по-високо от A и пред този център енергията на личния
егоизъм
трябва да отстъпи.
Всички висши енергии в него работят по направление от B към A, а всички нисши енергии работят по направление от B към C – поляризиране става. Изобщо, подир обяд човек живее от B до C и тогава е неразположен, а сутрин той е радостен, разположен, отива от B към A. Първоначално някои от висшите енергии, които са работили и са свършили своята работа горе в мозъка, трябва да слязат в по-нисшите царства на човешкото битие. Сега е епохата, когато човешкият егоизъм играе най-важна роля. Той е един господар в света, но трябва вече да отстъпи място на нещо по-възвишено и благородно.
В човека сега се създава един център, който се намира още по-високо от A и пред този център енергията на личния
егоизъм
трябва да отстъпи.
Този център хората наричат алтруизъм, разум. Значи, егоизмът трябва да отстъпи място на Божествения разум у човека. Когато ние говори за разумния живот, трябва да знаем, че той ще осмисли пътя ни и ще донесе великото щастие. Егоизмът в миналото е свършил една прекрасна работа, но той не можа да направи човека щастлив. Не че у него няма желание да направи човека щастлив, но той не разбира законите на човешкото щастие.
към беседата >>
Много хубаво, но този
егоизъм
, както говори на тебе, така говори и на подобните ти.
Когато ние говори за разумния живот, трябва да знаем, че той ще осмисли пътя ни и ще донесе великото щастие. Егоизмът в миналото е свършил една прекрасна работа, но той не можа да направи човека щастлив. Не че у него няма желание да направи човека щастлив, но той не разбира законите на човешкото щастие. Той дава на човека толкова, колкото знае. Егоизмът ще ти каже така: ти трябва да подчиниш другите хора под краката си, ти трябва да ги заплашиш със сила, с власт.
Много хубаво, но този
егоизъм
, както говори на тебе, така говори и на подобните ти.
И тогава се заражда в човека една вътрешна борба. Това значи зло. Туй отчасти е така, но този вътрешен принцип на Божественото начало в разумния живот казва, че животът има и друго разрешение. Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия егоизъм не намират приложение. Сега аз говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намират в стълкновение със себе си.
към беседата >>
Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия
егоизъм
не намират приложение.
Егоизмът ще ти каже така: ти трябва да подчиниш другите хора под краката си, ти трябва да ги заплашиш със сила, с власт. Много хубаво, но този егоизъм, както говори на тебе, така говори и на подобните ти. И тогава се заражда в човека една вътрешна борба. Това значи зло. Туй отчасти е така, но този вътрешен принцип на Божественото начало в разумния живот казва, че животът има и друго разрешение.
Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия
егоизъм
не намират приложение.
Сега аз говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намират в стълкновение със себе си. Те трябва да влязат в едно ново направление. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъм. Той пак ще остане, само че ще му кажете: Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения разум, ще се подчиниш на Него, ще Го слушаш. И когато човешкият егоизъм разбере това нещо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила.
към беседата >>
Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия
егоизъм
.
Това значи зло. Туй отчасти е така, но този вътрешен принцип на Божественото начало в разумния живот казва, че животът има и друго разрешение. Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия егоизъм не намират приложение. Сега аз говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намират в стълкновение със себе си. Те трябва да влязат в едно ново направление.
Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия
егоизъм
.
Той пак ще остане, само че ще му кажете: Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения разум, ще се подчиниш на Него, ще Го слушаш. И когато човешкият егоизъм разбере това нещо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила. Той ще му се подчини и ще стане един от добрите Негови слуги. При сегашния живот всички спънки произхождат все от личните чувства. Можем да кажем, че 99 на сто от всички спънки на човешкия живот произтичат все от личните чувства, а само едно на сто от спънките произтичат от другите чувства в човека.
към беседата >>
И когато човешкият
егоизъм
разбере това нещо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила.
Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия егоизъм не намират приложение. Сега аз говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намират в стълкновение със себе си. Те трябва да влязат в едно ново направление. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъм. Той пак ще остане, само че ще му кажете: Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения разум, ще се подчиниш на Него, ще Го слушаш.
И когато човешкият
егоизъм
разбере това нещо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила.
Той ще му се подчини и ще стане един от добрите Негови слуги. При сегашния живот всички спънки произхождат все от личните чувства. Можем да кажем, че 99 на сто от всички спънки на човешкия живот произтичат все от личните чувства, а само едно на сто от спънките произтичат от другите чувства в човека. Съвременните хора говорят, че у човека съществува зло и затова някои се стремят да изкоренят от себе си това зло. По какъв начин могат да го изкоренят?
към беседата >>
60.
Който дойде при мене
,
НБ
, София, 16.3.1924г.,
– Защото не поставят за основа любовта, но човешкия
егоизъм
и казват: Учението на егоизма е свещено, здравословно.
Казваш: Нямам къде глава да подслоня. – Значи, любов нямаш. Следователно, за да бъдеш свободен, трябва да имаш основа, стени и покрив, т. е. да имаш любов, вяра и надежда. Питате: Защо хората не успяват в живота си?
– Защото не поставят за основа любовта, но човешкия
егоизъм
и казват: Учението на егоизма е свещено, здравословно.
Който живее и мисли само за себе си, той ще бъде здрав. Майката казва на сина си: Синко, мисли за себе си. Не ставай глупав, да се грижиш за другите. – Така живее и малката буболечица. И тя мисли само за себе си.
към беседата >>
61.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
Следователно в сърцето и в ума на човека има в еднаква степен
егоизъм
, затова двете бедра в равнобедрения триъгълник са равни.
Ако пък имате по-ниския триъгълник А2 В2 С2, той показва, че условията, при които се е родил, са били по-неблагоприятни (фиг. 2). Материята, в която се е развивал, е била по-гъста. Давленията са били по-силни, значи този триъгълник изразява по-силно телосложение. В този случай тялото се развива за сметка на всичко, а умът и сърцето са като условия за развиване на тялото. Тялото е господарят, то заповядва на ума и на сърцето, а в първия, равнобедрения триъгълник, сърцето и умът заповядват на тялото.
Следователно в сърцето и в ума на човека има в еднаква степен
егоизъм
, затова двете бедра в равнобедрения триъгълник са равни.
Това показва, че за да бъде човек нормален, между ума и сърцето му трябва да има хармония. Нормален човек е само онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония, т. е. тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. Ще кажете: „Сърцето трябва да се подчини на ума.“ – Не, на Земята сърцето е по-силно от ума. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта.
към беседата >>
62.
Топлината на живота
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Щом светят, показва
егоизъм
, иска да яде.
(втори вариант)
Те вършат един търговски акт. За Любовта ще имате един от най-високите идеали. Когато произнесете думата Любов, трябва вашето сърце, вашият ум да затрептят, да знаете една от най-великите истини: „Да се любим". „Чакай да видя очите й какви са." Това е разврат. Очите са черни, светят.
Щом светят, показва
егоизъм
, иска да яде.
На онзи, гладния очите светят. Не му светят очите - развален стомах има. Младите и старите няма да говорите по този начин. Така се е внесло сегашния разврат. Аз не говоря за тази любов.
към втори вариант >>
63.
Хубави чувства
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
Това е
егоизъм
.
У мене има една черта, да окажа на човека повече доверие. Той, както носил палтото, обърнал го и книжката паднала някъде по пътя, без да забележи той това нещо. Донесе ми после палтото, гледам, книгата я няма. Ще кажете: "Нали си ясновидец, намери я! " Аз не искам да си служа с ясновидството в тези случаи.
Това е
егоизъм
.
Казвам си: "Ако ме обича тази книжка, тя ще си дойде сама." Някой от компанията се забатачил из пътя и както вървял из снега, вижда нещо пред себе си. Навежда се, намира книжката. Донесе ми той книжката и аз му казвам: Та ти си бил ясновидец, намери книжката! Другото, което се загуби, то не струваше толкова, но книжката се намери. Е, сега, мислите ли, че вашето щастие, което сте загубили някъде, няма да го намери някой и да ви го донесе?
към беседата >>
64.
Възможности и прояви на Любовта
,
КД
, София, 22.10.1924г.,
Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщестлавие и
егоизъм
.
Може ли едновременно да обичаш и да те обичат? Може само при едно условие: единият трябва да бъде активен отвътре, а другият активен отвън. Значи единият да е пасивен отвънка, а другият пасивен отвътре. Тогава могат и двамата да се обичат, да се проявяват. Ако любовта се проявява без участието на ума, тя се проявява само като чувствителност, човек яде, пие и нищо повече.
Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщестлавие и
егоизъм
.
Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация?
към беседата >>
65.
Образи на живата природа
,
КД
, София, 24.12.1924г.,
И един човек, у когото
егоизъмът
и разсъдъкът са развити, ще разреши по трети начин въпроса.
В петата категория (V) са семейните и приятелските чувства. Когато човек иска да извърши нещо, всички тези категории вземат участие. Силните чувства имат всякога надмощие, те са ръководни, а всички други се подчиняват на тях и те разрешават въпросите. Хора, у които разсъдъкът е много развит, ще разрешат въпросите по един начин. Един човек, у когото обществените или семейните чувства са развити и ако и разсъдъкът е добре развит, ще разреши въпросите си по друг начин.
И един човек, у когото
егоизъмът
и разсъдъкът са развити, ще разреши по трети начин въпроса.
Някой път ще ви направя една много подробна френологична схема и ще ви обясня как психологията на човека се намесва при различните случаи, за да се отговори така или иначе на един въпрос; това френологията вече е разрешила. Постъпките на човека се дължат на известно негово разположение или неразположение да извърши нещо или не. А у всеки човек разположението се определя според чувствата, които вземат надмощие. И тогава казваме: Характерът на този човек е такъв, понеже разрушителността е силно развита у него. Друг е тих и спокоен, не се кара, не че съзнанието му е такова, но тези органи не са развити у него.
към беседата >>
66.
Малкият стрък
,
ИБ
, Мусала, 13.7.1925г.,
С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния
егоизъм
, колкото и малко да е останал, не могат да Ми служат“.
Защо се качихте на Мусала? Защо ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? – Това е езикът на небето. Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, Аз ще излея всичкото си благословение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат.
С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния
егоизъм
, колкото и малко да е останал, не могат да Ми служат“.
Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите. Вие може да станете и демони, и крилати ангели, това са възможности за вас. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение по целия свят. Красиво е да реализираме малките дарби, които Бог е вложил в нашите души!
към беседата >>
С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен
егоизъм
, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога.
(втори вариант)
Защо се качихте горе на Мусала? Защо там ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? Това беше езикът на небето. Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако извършат волята Ми, Аз ще излея всичките Си благословения върху тях. Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва да бъдат.
С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен
егоизъм
, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога.
Вие може да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас. Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение на целия свят.
към втори вариант >>
67.
Основни закони
,
ИБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
У всички хора има един вътрешен
егоизъм
, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си.
Тя е любовта на гостилничаря. Всеки човек, който иска да проповядва Божественото учение, трябва да бъде богат. В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство, също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто ядене. Всеки от вас трябва да стане богат. Вие всички минавате за ръководители, трябва да придобивате знание, а знанието трябва да има поне отчасти, поне малко приложение.
У всички хора има един вътрешен
егоизъм
, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си.
Трябва да знаете, че хората, които идат при вас, са от разни категории. Те са като животни: един е като вълка, друг като лисица, трети като змията, четвърти като гълъба и пр. За да ги задоволите, вие трябва да им дадете от онова, от което имат нужда. На вълка трябва да дадете една овца. Но ще кажете: "Имам ли право аз да давам овца на вълка?
към беседата >>
68.
Търпение и вяра
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Във всички хора има един вътрешен
егоизъм
, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си.
В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство. Също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто ядене. Всеки от вас трябва да стане богат. Вие всички минавате за ръководители – ръководители в най-широк смисъл на думата – на себе си и на другите. Ако придобиете знание, знанието ви трябва да има поне отчасти малко приложение.
Във всички хора има един вътрешен
егоизъм
, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си.
Вие трябва да знаете, че хората, които идват при нас, са от разни категории. Те са като животни: един е като вълка, друг е като лисицата, трети е като змията, четвърти – като гълъба, и пр. За да ги задоволите, вие трябва да им дадете онова, от което имат нужда. На вълка трябва да дадете една овца. Вие ще възразите: „Имам ли право да давам овца на вълка?
към беседата >>
69.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
Трябва да пожертвате онова състояние на
егоизъм
в себе си, онова животинско състояние, наречено още сатанинско, както и онова противоречие, онази омраза, онази завист, на които се натъквате в живота.
Взел гърнето с млякото, но понеже се срамувал много, вързал очите си с кърпа, но веднага се сетил, че не трябва по този начин, за това хвърлил превръзката и започнал да играе по пътя. Така донесъл млякото на своя учител. Учителят му казва: понеже ти пожертва своето честолюбие и своята гордост, ти си достоен за истината. Така и вие все трябва да пожертвате нещо в света. Какво трябва да пожертвате?
Трябва да пожертвате онова състояние на
егоизъм
в себе си, онова животинско състояние, наречено още сатанинско, както и онова противоречие, онази омраза, онази завист, на които се натъквате в живота.
Щом ви обиди някой, низшето съзнание идва веднага. Докато човек не може да примири тези две състояние в себе си, той не може да направи крачка напред. За това той идва на Земята, да научи тези методи, тези велики закони, по които ще може да примирява всички противоречия в живота. Казва се в Писанието: "Из Египет позвах сина си." Моисей живя в Египет, но трябваше да отиде в пустинята и там да прекара цели 40 години. Той дълго време пасеше овцете на тъста си Йотова, но дойде на гората Хорив и му се яви там ангел господен.
към беседата >>
70.
И земята ще се изпълни със знание
,
НБ
, София, 11.4.1926г.,
Вземете, запример, когато говорим Истината, или когато проповядваме в обществото, ние нямаме желание да кажем самата Истина, а си служим с нея дотолкова, доколкото нашия свещен
егоизъм
позволява.
Какво особено има в тази сериозна позиция? Не приличат ли на онези неприятели, всеки от които взема пушката си и се изправя срещу неприятеля си? Ти виждаш дулото на пушката и казваш: господине, ако не постъпиш добре, ще знаеш - и аз съм въоръжен. Питам: при такова въоръжение, какъв живот ще имате? Че тогава и във всеки дом има такова въоръжение.
Вземете, запример, когато говорим Истината, или когато проповядваме в обществото, ние нямаме желание да кажем самата Истина, а си служим с нея дотолкова, доколкото нашия свещен
егоизъм
позволява.
Сега, не си правете илюзии, знайте, че свещеният егоизъм още царува в съвременното общество. Той е фаза, която хората трябва да преживеят, докато дойдат до онова висше съзнание - да се пробуди онова чувство, което ние наричаме "алтруизъм" - пробуждане на свръхсъзнанието, или проявление на Божественото съзнание. Човек, у когото е пробудено това съзнание, трябва да преобрази и своя ближен. Двама души могат да живеят в хармония само тогава, когато тяхното съзнание е нагласено в унисон. Туй разногласие донякъде съществува само между хората.
към беседата >>
Сега, не си правете илюзии, знайте, че свещеният
егоизъм
още царува в съвременното общество.
Не приличат ли на онези неприятели, всеки от които взема пушката си и се изправя срещу неприятеля си? Ти виждаш дулото на пушката и казваш: господине, ако не постъпиш добре, ще знаеш - и аз съм въоръжен. Питам: при такова въоръжение, какъв живот ще имате? Че тогава и във всеки дом има такова въоръжение. Вземете, запример, когато говорим Истината, или когато проповядваме в обществото, ние нямаме желание да кажем самата Истина, а си служим с нея дотолкова, доколкото нашия свещен егоизъм позволява.
Сега, не си правете илюзии, знайте, че свещеният
егоизъм
още царува в съвременното общество.
Той е фаза, която хората трябва да преживеят, докато дойдат до онова висше съзнание - да се пробуди онова чувство, което ние наричаме "алтруизъм" - пробуждане на свръхсъзнанието, или проявление на Божественото съзнание. Човек, у когото е пробудено това съзнание, трябва да преобрази и своя ближен. Двама души могат да живеят в хармония само тогава, когато тяхното съзнание е нагласено в унисон. Туй разногласие донякъде съществува само между хората. Между животните има по-пълна хармония.
към беседата >>
71.
Условия за обикновения и за разумния човек
,
ООК
, София, 5.5.1926г.,
Който не може да се отрече от своя
егоизъм
, той няма достойнство.
Казвам: Който не може да се примири с хората, той не може да служи на Бога. Защо? – Защото хората са излезли от Бога. Следователно, ако се опълчите срещу един човек, вие се опълчвате против Бога. Когато Бог въстава против някаква погрешка или някакво престъпление, опълчете се и вие тогава. Писанието казва: “Когото Бог люби, и вие трябва да го любите.” Човек трябва да създаде в себе си положителна философия, с помощта на която да съгради един устойчив характер.
Който не може да се отрече от своя
егоизъм
, той няма достойнство.
Човек трябва да побеждава вътрешните спънки и противодействия. Питам: По колко пъти на ден човек трябва да прощава? В Писанието е казано, че човек трябва да прощава на брата си 70 пъти по седем на ден. Той трябва да търпи, да прощава, ако иска да не вкисва. Може ли да се нарече истински проповедник този, който вкисва?
към беседата >>
72.
Ще бъде жив
,
НБ
, София, 9.5.1926г.,
И когато повярваме в живия Господ, съвременният
егоизъм
няма да съществува.
Някой запитва: ти вярваш ли в свети Никола? Русите не вярваха ли в свети Никола? И колко милиони риби му опекоха, но спаси ли ги той? Това е езичество. И когато ние спазваме божиите закони, няма да има робство в света.
И когато повярваме в живия Господ, съвременният
егоизъм
няма да съществува.
Господ е толкова великодушен, че само слуша, какви са нашите възгледи за живота. Той се интересува, когато някои спорят дали има Господ или няма. Някой учен казва, че има Господ, а друг казва, че няма Господ. Тогава Бог хване за космите този философ, който го отрича, поразмърда го малко и казва: “Моето философче! ” Другаде пък някой държавник спори, Господ го хване за космите поразтърси го малко и казва: “Моят държавник!
към беседата >>
73.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
В света царува още свещения
егоизъм
.
Какви ли не лоши работи пишат за този, за онзи. И много естествено е, че ще пишат такива неща. Човек не може да мисли другояче от това, както живее той сам. Както човек живее, тъй мисли и за другите. Казвам: засега още всички хора живеят в закона на греха.
В света царува още свещения
егоизъм
.
Всички хора търсят щастието там, където го няма. Че трябва да търсим щастието, съгласен съм. Че трябва да бъдем силни, съгласен съм. Че трябва да бъдем умни, съгласен съм. Че един народ трябва да се развива национално, съгласен съм, но методите, начините и средствата, с които трябва да си служи, не са правилни.
към беседата >>
74.
Път към свобода
,
МОК
, София, 31.10.1926г.,
За да излезе от
егоизъма
си, човек трябва да развива центъра на милосърдието.
Пазете се от обезсърдчения, които могат да бъдат резултат на крайно индивидуализиране, в което човек често изпада. Когато живее само за себе си, човек става краен индивидуалист. За да излезе от своя индивидуализъм, той трябва да мисли и за другите, а не само за себе си. Като живее само за себе си, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задната част на главата. Там се намира и центърът на честолюбието.
За да излезе от
егоизъма
си, човек трябва да развива центъра на милосърдието.
Егоизъмът се уравновесява с милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия егоизъм. Колкото да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга.
към беседата >>
Егоизъмът
се уравновесява с милосърдието.
Когато живее само за себе си, човек става краен индивидуалист. За да излезе от своя индивидуализъм, той трябва да мисли и за другите, а не само за себе си. Като живее само за себе си, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задната част на главата. Там се намира и центърът на честолюбието. За да излезе от егоизъма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието.
Егоизъмът
се уравновесява с милосърдието.
Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия егоизъм. Колкото да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга. Като ученици, вие трябва да спазвате следния закон: внасяйте в ума си само положителни мисли, като същевременно избягвате многото желания.
към беседата >>
Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия
егоизъм
.
За да излезе от своя индивидуализъм, той трябва да мисли и за другите, а не само за себе си. Като живее само за себе си, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задната част на главата. Там се намира и центърът на честолюбието. За да излезе от егоизъма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизъмът се уравновесява с милосърдието.
Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия
егоизъм
.
Колкото да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга. Като ученици, вие трябва да спазвате следния закон: внасяйте в ума си само положителни мисли, като същевременно избягвате многото желания. Ако имате много желания, дръжте ги в себе си за подсоляване, като импулс в живота ви.
към беседата >>
Колкото да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота:
егоизъм
и милосърдие.
Като живее само за себе си, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задната част на главата. Там се намира и центърът на честолюбието. За да излезе от егоизъма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизъмът се уравновесява с милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия егоизъм.
Колкото да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота:
егоизъм
и милосърдие.
Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга. Като ученици, вие трябва да спазвате следния закон: внасяйте в ума си само положителни мисли, като същевременно избягвате многото желания. Ако имате много желания, дръжте ги в себе си за подсоляване, като импулс в живота ви. Между многото желания, човек някога иска да стане цар или княз, да управлява цял народ, да заповядва, а той сам да бъде свободен.
към беседата >>
Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия
егоизъм
.
(втори вариант)
За да излезе от своя индивидуализъм, той трябва да мисли и за другите, не само за себе си. Като живее само за себе си, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задната част на главата. Там се намира и центърът на честолюбието. За да излезе от егоизма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизмът се уравновесява с милосърдието.
Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия
егоизъм
.
Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга. Като ученици, вие трябва да спазвате следния закон: внасяйте в ума си само положителни мисли, като същевременно избягвате многото желания. Ако имате много желания, дръжте ги в себе си за подсоляване, като импулс на живота ви.
към втори вариант >>
Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота:
егоизъм
и милосърдие.
(втори вариант)
Като живее само за себе си, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задната част на главата. Там се намира и центърът на честолюбието. За да излезе от егоизма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизмът се уравновесява с милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия егоизъм.
Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота:
егоизъм
и милосърдие.
Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга. Като ученици, вие трябва да спазвате следния закон: внасяйте в ума си само положителни мисли, като същевременно избягвате многото желания. Ако имате много желания, дръжте ги в себе си за подсоляване, като импулс на живота ви. Между многото желания човек някога иска да стане цар или княз, да управлява цял народ, да заповядва, а той сам да бъде свободен.
към втори вариант >>
75.
Мойсей и Христос
,
НБ
, София, 7.11.1926г.,
- Защото личният
егоизъм
взема надмощие в живота на човека.
Нека разбойниците си копаят, а вие минете-заминете покрай тях, не се интересувайте от работата им. Те не ви мислят злото, но в желанието си да спасят своя живот, ще пожертват вашия. Съвременните хора се намират в тази фаза на развитие, именно, когато един народ жертва друг за своето спасение. Същото ще срещнете и между учените хора: един учен жертва друг учен, за да се спаси той. Защо става това?
- Защото личният
егоизъм
взема надмощие в живота на човека.
Повечето хора днес са нещастни, защото излизат от истинския живот. И религиозния живот днес е излязъл от рамките на истинския път. Днес човек не познава себе си. Например, някой човек, като преживее известно време с един добър човек, започва да мисли, че и той сам е добър. Това не е доброта.
към беседата >>
76.
Устой на съзнанието
,
ООК
, София, 17.11.1926г.,
всички ненужни страдания, да се откаже от своя
егоизъм
.
Това са фази, през които любовта минава. Човек трябва да разбира тези фази и да не се смущава. Когато човек съблече старите си дрехи, той трябва веднага да облече нови, да не остане гол. Ако е лято, може да мине както и да е; но когато зимата настъпва, човек трябва да бъде готов с новите си дрехи веднага да ги облече. И тъй, когато ученикът иска да добие знанието, което любовта носи, той трябва да хвърли старите си дрехи, т. е.
всички ненужни страдания, да се откаже от своя
егоизъм
.
Егоизмът е препятствие на човека да види светлината на деня. Мнозина от вас сте се индивидуализирали, мислите само за себе си, за своите страдания. Такъв човек мяза на болен, който мисли само за болестта си. Казвам на болния: Ти приеми любовта в себе си, а за болестта не мисли. Любовта е сила, която е в състояние да те излекува.
към беседата >>
77.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
Под думата “животинско” се разбира човешкото честолюбие, човешкия
егоизъм
.
- Защото турят ли ти юларя, бодат ли те с остен, щеш не щеш ще се впрегнеш и ще кажеш: “Такава е волята Божия, такива са условията, такъв е животът, ще се оре.” Обаче, и воловете, и конете имат своя култура, написана на самите тях. Днес ние живеем в XX век, който наричаме опашка, край на съвременната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. След нея иде епохата на Якова. Исав представлява животинското в човека.
Под думата “животинско” се разбира човешкото честолюбие, човешкия
егоизъм
.
Някой казва: “Аз имам човешко достойнство.” Да, и пуякът, който се надува, и той има свое достойнство; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое достойнство; и слонът, който се движи из гората, също има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое достойнство. Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие. Питам: Какво внесоха животните със своя егоизъм в света? Съвременните естественици са описали подробно живота и културата на рибите.
към беседата >>
Питам: Какво внесоха животните със своя
егоизъм
в света?
Исав представлява животинското в човека. Под думата “животинско” се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм. Някой казва: “Аз имам човешко достойнство.” Да, и пуякът, който се надува, и той има свое достойнство; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое достойнство; и слонът, който се движи из гората, също има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое достойнство. Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие.
Питам: Какво внесоха животните със своя
егоизъм
в света?
Съвременните естественици са описали подробно живота и културата на рибите. Тяхната култура е забележителна с това, че рибите се гълтат едни други. Там няма дъвкане, а гълтане. Животът във водата е живот на престъпления. Един от старите пророци опита културата на рибите.
към беседата >>
Подъ думата „животинско” се разбира човѣшкото честолюбие, човѣшкия
егоизъмъ
.
(втори вариант)
— Защото турятъ ли ти юларя, бодатъ ли те съ остенъ, щешъ не щешъ ще се впрѣгнешъ и ще кажешъ: „Такава е волята Божия, такива сѫ условията, такъвъ е животътъ, ще се оре.” Обаче, и воловетѣ, и конетѣ иматъ своя култура, написана на самитѣ тѣхъ. Днесъ ние живѣемъ въ XX вѣкъ, който наричаме опашка, край на съврѣменната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. Слѣдъ нея иде епохата на Якова. Исавъ прѣдставлява животинското въ човѣка.
Подъ думата „животинско” се разбира човѣшкото честолюбие, човѣшкия
егоизъмъ
.
Нѣкой казва: „Азъ имамъ човѣшко достойнство.” Да, и пуякътъ който се надува, и той има свое достойнство; и лъвътъ, който се разхожда свободно изъ гората, и той има свое достойнство; и слонътъ, който се движи изъ гората, сѫщо така има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагорѣ и внася страхъ и трепетъ у хората, и тя има свое достойнство. Този страхъ, който кобрата внася у хората, човѣкъ не може да го внесе. Между всички животни обаче, сѫществува вѣчна борба за надмощие. Питамъ: какво внесоха животнитѣ съ своя егоизъмъ въ свѣта? Съврѣменнитѣ естественици сѫ описали подробно живота и културата на рибитѣ.
към втори вариант >>
Питамъ: какво внесоха животнитѣ съ своя
егоизъмъ
въ свѣта?
(втори вариант)
Исавъ прѣдставлява животинското въ човѣка. Подъ думата „животинско” се разбира човѣшкото честолюбие, човѣшкия егоизъмъ. Нѣкой казва: „Азъ имамъ човѣшко достойнство.” Да, и пуякътъ който се надува, и той има свое достойнство; и лъвътъ, който се разхожда свободно изъ гората, и той има свое достойнство; и слонътъ, който се движи изъ гората, сѫщо така има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагорѣ и внася страхъ и трепетъ у хората, и тя има свое достойнство. Този страхъ, който кобрата внася у хората, човѣкъ не може да го внесе. Между всички животни обаче, сѫществува вѣчна борба за надмощие.
Питамъ: какво внесоха животнитѣ съ своя
егоизъмъ
въ свѣта?
Съврѣменнитѣ естественици сѫ описали подробно живота и културата на рибитѣ. Тѣхната култура е забѣлѣжителна съ това, че рибитѣ се гълтатъ едни други. Тамъ нѣма дъвкане, а гълтане. Животътъ въ водата е животъ на прѣстѫпления. Единъ отъ старитѣ пророци опита културата на рибитѣ.
към втори вариант >>
78.
Влизане
,
НБ
, София, 2.1.1927г.,
– Човешкото самосъзнание, или казано на друг език: човешкият
егоизъм
.
Какво да правим? – Да отворим война! Отварят една война, като сегашната, в която избиха около 25 милиона хора. После започват да търсят виновника на войната. Кой е виновникът на войната?
– Човешкото самосъзнание, или казано на друг език: човешкият
егоизъм
.
Човек иска да устрои живота си вън от Бога. Обаче, за разумните хора, разрешението на всички въпроси седи в космическото съзнание. Всеки човек има допирни точки с космическото съзнание. Щом дойде в съприкосновение с тях, веднага у него се заражда един вътрешен подтик да се обърне към Бога, но не по начина, както съвременните богослови учат. В него се заражда велик импулс към самоотричане от всички материални блага и желания да служи на хората от любов към Бога, да носи навсякъде радост и веселие.
към беседата >>
79.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния
егоизъм
, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам.
Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба.
Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния
егоизъм
, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам.
Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този?
към беседата >>
Такива благодеяния са резултат на човешкия
егоизъм
.
И след това той ще отиде на църква, ще запали една голяма, дебела свещ и които го видят, ще кажат за него: Добър, благочестив е този човек. Той прави големи добрини, подарява много неща на бедните хора. Ние благодарим за такива подаръци и благодеяния. Светът не се нуждае от такива добрини. Това не е култура, това не е Божествен акт.
Такива благодеяния са резултат на човешкия
егоизъм
.
Много добри, гениални хора са били мъчени и загинали от такива добрини. Аз съм наблюдавал какво правят птичките, с цветовете на дърветата и на цветята. Те хвъркат от клон на клон, откъсват си един, втори, трети цвят от дървото и си чистят клюна с него. После го хвърлят на земята. Цветовете падат един след друг, но птичките не искат да знаят за това.
към беседата >>
80.
Неизвестни величини / Слънцето
,
МОК
, София, 30.1.1927г.,
Те са тип на крайния
егоизъм
, хора егоисти.
(втори вариант)
Туй какво показва – че у еврейския народ този, грубият елемент преобладава. Такъв един народ не може да бъде носител на Христовото учение. Тези 12 мъже, те не могат да приемат Христовото учение, да се пожертвуват. Много слаб беше законът на любовта. Няма никаква любов у тях.
Те са тип на крайния
егоизъм
, хора егоисти.
И всеки един от вас, който има 12 сина, той е евреин. Обратното може да бъде пак нещастие – да имаш 12 сестри и един брат. Правилният закон е: един брат, една сестра. Трябваше Яков да има 12 сина и 12 дъщери. И преданието казва, че Адам имал 40 сина и 40 дъщери.
към втори вариант >>
81.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Най-малкото смущение в сърцето на човека и най-малкото колебание в неговия ум, показват, че той живее още в свещения
егоизъм
и мисли само за себе си.
Не само за мъже и жени мога да кажа това, но и досега още аз не съм срещал нито един свещеник или владика, който да вярва в Христа, както трябва. Това може да се каже не само за българите, но и за чужденците: нито в странство съм срещал истински хора, които да са последователни в своите идеи. Някой казва: що е Любов? Що е истина? Когато човек се намери пред най-големи сътресения и изпитания в живота си, и сърцето, и умът му не се разколебаят и разклатят, казваме, че този човек има Любов, има Истина в себе си.
Най-малкото смущение в сърцето на човека и най-малкото колебание в неговия ум, показват, че той живее още в свещения
егоизъм
и мисли само за себе си.
Значи, животът започва от онзи велик акт, да съзнае човек Истината. Животът, с който разполагат съвременните хора, може лесно да им се отнеме, което показва, че той още не е техен; този живот принадлежи на някое напреднало в развитието си същество, и щом рече да си замине, те изгубват този живот. Може да се направи изчисление, от преди колко милиона години е започнал вашият живот. Някога вие сте били мъртви, но някои от тия възвишени същества, които са завършили своето развитие, като минавали покрай вас, дали са ви от изобилието на своя живот, с което помогнали и на вашата по-нататъшна еволюция. Казвате: кои са тези същества?
към беседата >>
82.
Две думи
,
НБ
, София, 5.6.1927г.,
Казвате: да обичаш себе си, това е
егоизъм
.
Когато човек се убеди, че има някое същество, което го обича, животът му се осмисля. Щом се поколебае в тази основна идея, животът му отново се обезсмисля. Обаче, пробуди ли се съзнанието на човека, той вече разбира, че първото същество, което го обича, това е той сам. Щом човек обикне себе си, той се свързва с Бога. Иначе, той не може да намери истината.
Казвате: да обичаш себе си, това е
егоизъм
.
Ако човек в любовта към себе си не може да види онзи, който го обича и внася в него истината, тази негова любов няма смисъл, т.е. любовта му не е на място. Йоан казва: ,,В начало бе Словото.” Той говори за разумното Слово, което иде в света, да обясни нещата и да се всели във всяко живо същество. Например, вие още не сте си обяснили, какво нещо е любовта. Често хората наричат любов онези повърхностни отношения, когато едни-други се ревнуват, дразнят, обиждат и т.н.
към беседата >>
83.
Ще оздравее
,
НБ
, София, 19.6.1927г.,
Няма ли любов, вътрешната връзка ще почива върху свещения
егоизъм
.
Най-първо човек трябва да подбира своята храна, тъй щото при процеса на храненето да създаде в себе си здрави и положителни възгледи за живота. Моята задача досега е била да внеса в умовете на хората поне един правилен възглед за любовта, в нейните основни, нови форми. Ако съвременните хора бяха разбрали любовта, престъпността между тях щеше да се намали, умът им щеше да се просвети, а сърцето им – да се облагороди. Преди всичко, човек трябва де знае, че няма здрава, положителна наука без любов; няма дом, няма общество без любов. Любовта е вътрешна връзка в живота.
Няма ли любов, вътрешната връзка ще почива върху свещения
егоизъм
.
Обаче, там,. дето егоизмът цари, всякаква връзка се разкъсва. Ето защо, само Любовта е в сила да създаде връзки. Мъдростта затяга тези връзки, а Истината им дава свобода и ги реализира. През. цялата вечност любовта е била и е единствената връзка, която се хвърля в морето, в света, да лови риби.
към беседата >>
84.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Това нарушение се обуславя върху желанията на човека, върху неговия
егоизъм
.
Засега безсмислието в живота, както и всички противоречия, които се срещат в него, се дължат на индивидуалния живот. Следователно безпорядъкът във всяко общество се дължи на индивидите, които го образуват. Също тъй и безпорядъкът в цялото човечество се дължи на всички същества, които го съставляват. И най-после, безпорядъкът в целия свят, изобщо, се дължи на човека. Значи индивидът, отделният човек, като мислещо същество, е нарушил един от великите закони на природата и от това е произлязъл безпорядъкът в целия свят.
Това нарушение се обуславя върху желанията на човека, върху неговия
егоизъм
.
Първата заповед, която Бог даде на човека, беше да не вкусва от плодовете на дървото за познаване доброто и злото. Тази заповед до известна степен ограничи неговата свобода. Обаче човекът не искаше да пожертва свободата си. Той се запита: „Защо Бог, Който ми даде свобода, същевременно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободен във всички положения на живота?
към беседата >>
НАГОРЕ