Търсене в текстове за 'Егоизъм'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 131 резултата в 81 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_05 ) Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов.
Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот. Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с Любов. Всяка мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена. Няма по-красив момент от този, който наричат Възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае Любовта. Съзнаеш ли я, ти си възкръснал.
към текста >>

2. 2_21 ) Любовта ще съгради новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес човешкия егоизъм наричат любов.
Пътят на Любовта е път от малкото към голямото. Начинът, по който Любовта се изявява, е Мъдростта. Най-напред трябва да изучаваме вътрешната страна, а не външната. С Любовта ние изучаваме вътрешната страна на Природата. Ние страдаме от един свят на безлюбие. Днес човешкия егоизъм наричат любов. Например вълкът, заекът мислят за себе си, те имат само едничка малка любов – рожбите си. Днес всичко има, но няма Любов. Като дойде Божията Любов, ще внесе единство между хората. Божественото обединява хората в едно, а човешкото ги разединява. Какво по-хубаво от това да влезеш в едно място, дето всички ще те обичат и ти всички ще обичаш.
към текста >>

3. 4_08 ) Без насилие - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом имаме порядък на егоизъм, насилието е неизбежно, а щом имаме един Божествен порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва.
Човек трябва да се отличава по Доброто; в животинското царство правото е на силния, а в човешкото царство правото трябва да бъде на слабия. Новото не може да дойде по никой начин чрез насилие. Абсолютно трябва да се отрече насилието като средство за идване на Новото; насилието ражда насилие. Гостът попита: „Може ли да се избегне насилието? “ Щом имаме порядък на егоизъм, насилието е неизбежно, а щом имаме един Божествен порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Големият ще уважава правата на слабия. Като види някое дребно животно, например, мравка, ще я заобиколи, няма да я стъпчи. Няма да сече дървета безразборно. Човек, като придобие сила, забравя се и се възгордява – там е грехопадението. Сега сме в положението на точилото и ножа.
към текста >>

4. 8) Век на връзване на злото и освобождение на доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

В света няма по-страшно нещо от човешкия егоизъм и няма по-добро нещо от Божествената Любов.
Благодаря Ви и за беседите, които ни държахте, и за вниманието, с което ни заобиколихте. Дълго ще си спомням за всеки миг и за всяка крачка, когато чувствах присъствието на Бога. Изпълнена съм с богати, свещени впечатления! Намирам, че съм съвсем променена и че нова светлина ме озари. Моля Ви, дайте ми някои упътвания преди моето отпътуване.“ В света няма по-страшно нещо от човешкия егоизъм и няма по-добро нещо от Божествената Любов. Когато човек служи на първия принцип, той от сутрин до вечер мисли само за себе си – какво ще яде, какво ще пие, каква ще бъде къщата му и какви – дрехите. Целият свят може да страда, но на него като му е добре, мисли, че това е едно благо, а ако му е зле – сърди се както един вълк, че овцата не била минала близо до него, за да я хване. Когато не можем да видим Бога в човека, ние сме на крива посока. На всеки, който не може да види Бога в теб, ти не би могъл да му бъдеш приятен, а и той никаква работа не би могьл да свърши с теб. Трябва не само да вижда Бога в теб, но да може да говори с Бога в теб, и ти да виждаш Бога в него и да можеш да говориш с Бога в него.
към текста >>

Народите живеят със своя егоизъм и затова воюват.
Когато не можем да видим Бога в човека, ние сме на крива посока. На всеки, който не може да види Бога в теб, ти не би могъл да му бъдеш приятен, а и той никаква работа не би могьл да свърши с теб. Трябва не само да вижда Бога в теб, но да може да говори с Бога в теб, и ти да виждаш Бога в него и да можеш да говориш с Бога в него. Когато хората се обичат, това е закон на Бога и всеки един от тях познава Божественото в другия, и всеки един от тях разговаря с Божественото в другия – чак тогава хората живеят добре. Ако тези хора, хвърлени на бойното поле, познаваха Бога, те щяха да се примирят. Народите живеят със своя егоизъм и затова воюват. Всичко имат, но нямат Божествената Любов. Не че тази Любов не съществува, но тя в бъдеще ще управлява: днес е затворена в хората и те не са Ă дали път да се прояви. Сега иде един период да се разрушат затворите, дето Любовта е била захвърлена, и тогава тя ще излезе навън. Човек не може да се справи с егоизма в себе си, докато не го замени с Божественото, което да почне да действа в него. Егоизмът прилича на изящен кристален бокал, но с малка вместимост.
към текста >>

5. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Едната душа е плътска, тя държи всичко лошо в себе си: омраза, злоба, егоизъм; черна е като въглен.
Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже. Така му внушават постоянно ту едно, ту друго отрицателно състояние, затова от първа необходимост е да се освободи от дълговете си. За да не загубите свободата на мисълта си, никога не четете автор, който има отрицателни мисли, а проучвайте онзи автор, който има положителни схващания за живота и изтъква светли идеи. Човек има две души. Едната душа е плътска, тя държи всичко лошо в себе си: омраза, злоба, егоизъм; черна е като въглен. А другата душа е светла като Слънцето. Тези две души имат връзка помежду си и са винаги в борба. Както се казва: борба между Духа и плътта. Тази, която надвива, проявява своите качества. Като говорим лошо, проявява се черната душа; като говорим добро, дава се ход на бялата душа.
към текста >>

6. Изгрев, 7.ХI.1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов.
Да не се спира човек на едно място и да не казва: „Това, което аз знам, е най-добро.” Всяка година допринася нещо на детето. На старини човек да не съжалява, че е остарял. Той не е остарял. Това е една илюзия за него, че е остарял. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. Защо е остарял някой? Защо се е подмладил? - Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят да отива с Любов. Всеки каквото учи, да го учи с Любов и с Любов да го предава после.
към текста >>

7. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов.
И ако любовта на другите, които ни обичат, не ни помогне да преминем от смърт в живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в живот! Тогава Любовта е Божествена. Ако обичаш, ти живееш. Ако те обичат някои, те живеят. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. И като отива човек в онзи свят, да отива с любов. Няма по-красив момент от този, който наричат възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае Любовта. Като съзнаеш Любовта, ти си възкръснал. Любовта прави безсмъртен онзи, когото обичаш.
към текста >>

8. 11. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1937 година (Учителят говори) - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек остарява от егоизъм, а се подмладява, когато е влязъл в Божията Любов и като отива на онзи свят, той отива с Любов.
Любовта изпъжда навън всеки страх. Човек трябва да мисли, че всичко, което се случва, е за добро за онези, които любят Бога. Така като мисли човек, той настройва тялото си да издържи всичко и разбиранията (впечатленията) му за нещата по този начин ще бъдат пълни. Човек не трябва да се спира на едно място, а да върви все по-нагоре. Всяка година донася нещо на детето, а старият не съжалява, че е остарял. Човек остарява от егоизъм, а се подмладява, когато е влязъл в Божията Любов и като отива на онзи свят, той отива с Любов. Сега са нужни хора, чрез които да се изяви Божията Любов, просветени хора в любовта, защото сега се говори за Любовта, но не се прилага. За да може човек да стане проводник на Любовта, той трябва да мисли за Бога и да се моли тайно. Да чете беседите и каквото научи да го прилага, да прави опити, защото без това нищо не може да постигне. Така и Христос, каквото е казал, Той го е направил. Трябва да любите Бога и от Него да вървите към другите хора, независимо дали са ви приятни или не.
към текста >>

9. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В света няма по-страшно от човешкия егоизъм и по-добро от Божествената Любов.
ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В света няма по-страшно от човешкия егоизъм и по-добро от Божествената Любов. Защото при егоизма, човек от сутрин до вечер мисли само за себе си, какво ще яде или облече, за къща и пр. А целият свят може да страда, той мисли, че като му е добре, това е едно благо. Но той е на крив път, т.е. разсъждава като един вълк. Такъв човек не може да ти бъде приятел и не можеш да свършиш никаква работа с него.
към текста >>

10. 24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно.
Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите. В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Великата любов в света е предвидила един план за всичко – един план за разумен живот. И хората трябва да проучват божествения план в природата. В този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло.
към текста >>

11. 33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма по-страшно нещо в света от човешкия егоизъм.
Трябва да се проповядва чистота в любовта. Защото любовта е пътят, по който истинският живот може да дойде. При любовта е потребна чистота, за да може Божественият живот да протече! Как да се придобие чистотата и да се запази? Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва. Няма по-страшно нещо в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. – Как да добием оная свобода, за която копнее човешката душа? – Любовта е закон на свободата! Само разумният е свободен. Радвай се на чуждото щастие и пожелавай добро на всички, които срещаш!
към текста >>

12. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси.
Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо трябваше да пазим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели! ". сп. „Житно зърно”, бр. 14, кн. 4-5
към текста >>

13. 098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

След тези събития човешкият егоизъм ще изчезне и хората ще заживеят свободни и по братски.
Това не е заплашване. Това е естественият ход на Живота. Великата вълна, която иде сега, руши ледовете и ги превръща във вода. Това е една Велика Разумна Вълна в света. Тя е наближила вече. След тези събития човешкият егоизъм ще изчезне и хората ще заживеят свободни и по братски. Дошло е време хората да напуснат стария живот. Този Бог, за когото говоря, ще разтърси Земята. И тогава ще познаете дали говоря истината, или не. Писанието казва, че Бог ще разтърси Земята и всяка твар ще познае, че има Правда, Истина, Добродетел, Любов и Мъдрост в света. Всички хора по целия свят трябва да знаят, че има Бог в света.
към текста >>

14. Разговор за Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов.
Да не се спира човек на едно място и да не казва: „Това, което аз имам, е по-добро.“ Всяка година допринася нещо на детето. Но старият човек да не съжалява, че е остарял. Той не е остарял. Това е една илюзия за него, че е остарял. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. Защо е остарял някой? От егоизъм. Защо се е подмладил? Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят, да отива с любов.
към текста >>

От егоизъм.
Но старият човек да не съжалява, че е остарял. Той не е остарял. Това е една илюзия за него, че е остарял. Ние остаряваме от нашия егоизъм и се подмладяваме от Божията Любов. Защо е остарял някой? От егоизъм. Защо се е подмладил? Защото е влязъл в Божията Любов. Като отива човек в онзи свят, да отива с любов. Всеки, каквото учи, да го учи с любов и с любов да го предава на другите после. Някой иска да просвети с любов някого.
към текста >>

15. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

В света има два принципа: Няма по-страшно в света от човешкия егоизъм.
На всяка крачка чувствах присъствието на Бога. Аз съм съвсем променена. Нова светлина ме озари. Преди моето отпътуване дайте ми някои упътвания.“ Учителя каза: В света има два принципа: Няма по-страшно в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов. Защото човек, като служи на егоизма, той от сутрин до вечер мисли само за себе си: какво ще яде, какво ще пие, каква ще му бъде къщата, какви ще му бъдат дрехите. Целият свят може да страда, но като му е добре, той мисли, че това е едно благо. Един вълк понякога се сърди, че овцата не е минала близо до него, за да я хване. Когато в човека не можеш да видиш Бога, ти си на кривата посока.
към текста >>

16. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм.
Следователно, там има нещо, което Учителя нарече Черни Слънца. То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия. Защото е установено от физиците, че колкото дължината на вълната е по-къса, толкова силата, която те носят е по-голяма. Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и живота, които Светлите Слънца дават. Една могъща, обсебваща сила имат те. Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети. Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел. Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват.
към текста >>

17. МЕРКУРИЙ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно върху влиянието му, носещо егоизъм навсякъде и лична изгода при всички случаи, особено при неговото силно влияние.
Орбитата, по която се движи Меркурий около Слънцето, сравнена с всички планети без Плутон, е най-разтеглена. Известно е, че когато тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма ексцентрицитет, а ако се движи по елиптична орбита, има ексцентрицитет. Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити: при перихелий, той отстои на 46 милиона километра от Слънцето, а при афелий - на 70 милиона. Това дава разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голяма. След Плутон Меркурий най-много е пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон. Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно върху влиянието му, носещо егоизъм навсякъде и лична изгода при всички случаи, особено при неговото силно влияние. Последното е налице предимно в два случая: първия, когато планетата е в перихелий, и втория, когато е в т. нар. долно съединение (виж фиг 4 ), т. е. точно между Земята и Слънцето и се намира от нас на 82 милиона километра. Силно влияние на Меркурий имаме също, когато е разположен в хороскопа между два дома - точно на границата, която ги разделя; при тези случаи дава сила на ума, но с ясно изразени егоистични стремежи и да се очаква от такъв човек идеализъм или безкористна услуга е почти невъзможно. При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята, със значителна разлика от 135 милиона километра; при този съвпад имаме притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред планетата и подчертава стремежа към науките и към изучаване на чужди езици.
към текста >>

При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята, със значителна разлика от 135 милиона километра; при този съвпад имаме притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред планетата и подчертава стремежа към науките и към изучаване на чужди езици.
Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно върху влиянието му, носещо егоизъм навсякъде и лична изгода при всички случаи, особено при неговото силно влияние. Последното е налице предимно в два случая: първия, когато планетата е в перихелий, и втория, когато е в т. нар. долно съединение (виж фиг 4 ), т. е. точно между Земята и Слънцето и се намира от нас на 82 милиона километра. Силно влияние на Меркурий имаме също, когато е разположен в хороскопа между два дома - точно на границата, която ги разделя; при тези случаи дава сила на ума, но с ясно изразени егоистични стремежи и да се очаква от такъв човек идеализъм или безкористна услуга е почти невъзможно. При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята, със значителна разлика от 135 милиона километра; при този съвпад имаме притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред планетата и подчертава стремежа към науките и към изучаване на чужди езици. Отразяващата способност на Меркурий (албедо) е много малка: едва 7% от светлината и силите, падащи върху него от Слънцето, се отразяват, а се поглъщат 93%. Това говори, че влиянието му тласка личността ревниво и най-старателно да пази всяка своя придобивка, а при необходимост ако трябва да даде нещо, то е възможно най-малкото и при най-голяма изгода. Това важи и за нейните чувства към противоположния пол: и тази висша човешка изява се свързва в повечето случаи с личния интерес, със сметката и със изгодата, която би имала, ако отдаде чувствата си на партньора. Установено е, че Меркурий няма атмосфера, което придава на неговото влияние липса на сдържаност, прибързани изказвания, бързане при разискване на какъвто и да било въпрос, поради което такива хора са твърде повърхностни. При низшите типове, този подтик се изявява в несъществени приказки и бъбривост, а при висшите - в добър ораторски талант.
към текста >>

18. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

И, както казва Учителят, в Шестата раса всичкото това знание ще бъде изнесено от вътрешните хранилища на школата и ще бъде достояние на цялото човечество, което ще се е издигнало с една степен по-високо в своето развитие и ще се е освободило от своя егоизъм.
В Индия то е предадено под философска форма. В Халдея, Персия и Египет, то се предава в една стройна научна система, която няма равна на себе си в световната история. Всичкото това знание е било събрано в Александрийската библиотека, която е съдържала над двеста хиляди ръкописа, в които е било съхранено знанието, което човечеството е придобило в течение на Третата и Четвъртата раса, също така и знанието на предците от Първата и Втората раса. От това величествено знание са останали откъслеци, които са достояние на съвременното човечество, а е запазено в своята цялост във вътрешната окултна школа. И, както казва Учителят, в Шестата раса всичкото това знание ще бъде изнесено от вътрешните хранилища на школата и ще бъде достояние на цялото човечество, което ще се е издигнало с една степен по-високо в своето развитие и ще се е освободило от своя егоизъм. В Гърция учението се предава повече под формата на философия, в която е скрита дълбоката окултна Мъдрост. Орфей го предаде в поетична и митологична форма, а Питагор го предаде па езика на математиката. Платон и другите философи го облякоха във философска форма. В Палестина учението се изрази в християнството, което се разпространи по целия свят и стана религия па новообразуваните държави, на мястото на Римската империя. Като премина в Западна Европа под формата на християнство, учението на Братството развива широка и разностранна дейност във всички области на живота.
към текста >>

19. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм.
Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса. Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество. Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото.
към текста >>

20. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа.
Пътищата, които людете поемат от вси страни, са все Мои." „Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго сподвижничество, който Ме знае като Могъщ Владика на всички светове и като любящ всички същества, той отива в нирвана. Който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога Аз не ще го напусна, нито той ще Ме напусне. Който утвърден в единство се покланя на Мен, обитаващ във всички същества, този йога живее в Мен, какъвто и да е неговият начин на живот." „Между хилядите люде едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите хиляди едва ли един познава Моята Същност." „Земя, вода, огън, въздух, етер, ум и разум, също и егоизъм е основното подразделение на Моята природа. Такава е нисшата Моя природа. Познай сега другата Моя природа, висшата, що съставя елемента на живота и която държи вселената. Знай, тя е утроба на всички същества - Аз съм източник за възникване на цялата вселена и в Мен тя изчезва. Няма нищо по-високо от Мен. Всичко това е нанизано на Мен, като редица бисери на нишка.
към текста >>

Отдадени на егоизъм, властолюбие, наглост, похот и гняв тези злобни хора Ме ненавиждат и в телата на другите и в техните собствени.
Отдали се на ненаситни желания, обладани от суетност, самонадеяност и надутост, поддържайки лоши идеи от заблуда, те действат с нечисти намерения. Предадени на неизмерима мисъл, чийто край е смъртта, като смятат удовлетворението на желанията за висша цел, чувствайки навярно, че това е всичко. Държани в робство чрез стотици връзки на очакване, отдадени на похот и гняв, те се блъскат да достигнат чрез незаконни средства големи богатства за чувствени наслади. Подивени от множество мисли, омотани в мрежата на заблудата, отдадени на забавленията на желанията, те стремително падат в грозен ад. Самовъзвеличаващи се, вироглави, изпълнени с надменност, опиянени от богатството, те извършват устни жертвоприношения за показ, против наредбите на Писанието. Отдадени на егоизъм, властолюбие, наглост, похот и гняв тези злобни хора Ме ненавиждат и в телата на другите и в техните собствени. Тези ненавиждащи, безмилостни, най-лошите измежду людете в света, Аз винаги хвърлям в демонически утроби. Хвърлени в демонически утроби, заблуждавани раждане след раждане, те не достигат до Мен и се провалят в бездънни пропасти. Тройна е портата на този ад, разрушителна за себето - похот, гняв и алчност. Нека човеците бягат от тях. Който се освободи от тези три порти на тъмата, той осъществява своето щастие, той постига най-висшата цел.
към текста >>

21. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

От вливането на луциферическите сили в астралното тяло на човека, се ражда всичко това, което днес ние наричаме себичност, егоизъм, желание да бъдем затворени в себе си, концентрирани върху собственото си благополучие, също така усилване на страстите и желанията.
Дори и след това. което се нарича ден шести на творението, човек още не е показан върху твърдата земна повърхност, но още е в духовната сфера на Земята. Човекът слиза от пространството върху твърдата Земя след като Йехова-Елохим му вдъхнал дихание за живот, след което той придобива по-голяма плътност. След приемането на жизненото дихание от Бога, човек попада под влиянието на така наречените луциферистически същества, които изливат своите сили в астралното тяло на човека. Под влияние на тези сили се получава по-голяма кондензация на физическото тяло. От вливането на луциферическите сили в астралното тяло на човека, се ражда всичко това, което днес ние наричаме себичност, егоизъм, желание да бъдем затворени в себе си, концентрирани върху собственото си благополучие, също така усилване на страстите и желанията. Това е проникнало у човека чрез луциферическите влияния. Първият ефект от това влияние е бил, както казахме, раждането на егоизма в човека. Астралното тяло, такова, каквото то било по-рано - проникнато от теченията, които го бяха създали - е било последвано от едно друго астрално тяло, проникнато от луциферическите сили. Последствието от това бе, че човешкото тяло, изградено от въздух и топлина, започна да се уплътнява, да се кондензира и по този начин се появи човекът от плът, човек с една по-голяма плътност. Така преди намесата на луциферическите същества физическите условия за човека са били въздухът и топлината, а след тази намеса той слиза в течния и твърдия елемент.
към текста >>

22. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност.
Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист.
към текста >>

В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм.
Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни. за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа.
към текста >>

И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм.
Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни. за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм.
към текста >>

Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм.
И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм. Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни. за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? " Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат.
към текста >>

Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си?
Той вярва всичко друго, но не и това, че е станал егоист. Пътят за висшите светове се описва така, че даже и когато той е търсен в наши дни. за това са необходими усилия и превъзмогване. И някои от онези хора, които в наши дни силно желаят да се издигат във висшите светове, да вървят в пътя на издигането във висшите светове, но не искат да направят никакви усилия, за да превъзмогнат известни неща, които желаят да проникнат в духовните светове, но не искат да минат през изпитанията, това, което може да ги доведе до тези светове такива хора винаги считат за неестествено, когато в тях възникват всякакъв вид егоистични стремежи, които се коренят в човешката природа. Те искат да се издигнат във висшите светове, без възникването на тези най-различни форми на егоизъм. Те не забелязват, че най-грубият, най-силният егоизъм се проявява в това, че те са недоволни от това, което се явява като нещо в реда на нещата за човешката природа и за което би трябвало да се запитат: „Понеже и аз съм човек, не трябва ли и аз да предизвиквам такива сили в себе си? " Онзи, който е намирал този път към духовния свят в древните времена чрез това, че минава Посвещение, водещо в човешката вътрешност, той с това е бил въведен във връзка с Божествено-духовните сили, понеже човешката вътрешност е създадена от Божествено-духовните същества. Тогава той е виждал, че над физическото и етерното тяло работят Божествените сили. Когато един такъв Посветен излизал от духовните светове и слизал на физическия свят, той можел да каже: аз проникнах в духовното съществуване, но затова бях подпомогнат. Помощниците на инициатора направиха за мен възможно да издържа периода, през който демоните на моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали.
към текста >>

И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят.
Но това трябваше да се измени, това трябваше да се преодолее. Онези, които трябвало да бъдат Посветени, трябвало да остават все по-малко зависими от онези, конто са техни Учители и Посветители. Защото с тази помощ, която даваха помощниците на Посветителя, е било свързано нещо друго, което се състояло в следното: В будно съзнание във физическия свят човек има чувството за своя Аз. При старото Посвещение, при проникване в духовния свят това Азово чувство се е заличавало по определен начин. През времето, когато човек се е издигал в духовните светове, неговото азово чувство се е размътвало, така да се каже, притъпявало. И това е трябвало да стане така, защото азовото чувство е това, с което са свързани всичкия егоизъм, всичките страсти и нисши желания, които искат да отделят човека от външния свят. Ако Посвещаващият не е искал неговите страсти, неговите вълнения при навлизане в духовния свят да нараснат до неимоверна степен, тогава неговото Азово чувство е трябвало да бъде подтиснато. Ето защо при Посвещенията в древните мистерии е съществувало едно несъновид- но съзнание, но все пак едно понижено състояние на азовото чувство. Но развитието изисква все повече човек да става способен да мине през Посвещение при пълно запазване буд- ността на неговия Аз. Онова размътване на Аза, което е било свързано с Посвещението в древните мистерии, трябва да престане. Това може да се постигне бавно и постепенно, но което днес се достига до висока степен във всички истински Посвещения.
към текста >>

23. Еклесиаст (Проповедникът) - Влад Пашов (1902- 1974)

Това показва, че Соломон в окултните си опити е стигнал до първия пазач на прага, прозрял е реалността, но не е превъзмогнал своята личност, своя егоизъм и не е могъл да проникне във Великите мистерии, които се разкриват, след като човек премине през втория пазач на прага.
Мъдростта за всичко, що бива под небето. Този тежък труд даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него. Видях всичките дела, що се вършат под Слънцето и ето всичко е суета и угнетение на духа." Това е състоянието на Фауст, преди да дойде Мефистофел при него. Тук Мефистофел присъства невидимо и той говори тези думи. Това показва, че Соломон в окултните си опити е стигнал до първия пазач на прага, прозрял е реалността, но не е превъзмогнал своята личност, своя егоизъм и не е могъл да проникне във Великите мистерии, които се разкриват, след като човек премине през втория пазач на прага. Последният изисква от човека да се отрече от всичко лично и егоистично и да се посвети в служене на лекото начало. Горното, което казах се потвърждава от следните думи на Соломон: „Дадох сърцето си, за да зная Мъдрост и да зная лудост и безумие; познах, че и то е угнетение на духа. Защото в много Мъдрост има много скръб, и който умножава знание, умножава и печал." Във втора глава казва, че се отдава на веселби и наслаждения, но и в това не намира смисъл. След това изражда всичко, каквото е направил за себе си и от нищо не е доволен и казва: „Още и Мъдростта ми остана в мене.
към текста >>

24. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако не се вземе под внимание тази разлика, тогава например от притчата за съкровището в нивата произлиза едно лошо изопачаване на християнското поведение чрез един търговски егоизъм.
Втората група от притчи се простира от 18-та до 25-та глава. Но и при двете групи от притчи от най-голямо значение е да се обърне внимание на това, към кого са отправени тези притчи. В 13-та глава първите четири притчи са отправени към народа, а последните 3 са изказани на учениците. Ние бихме разбрали погрешно тези последни три притчи - за съкровището в нивата, за бисера и за рибарската мрежа, ако искаме да ги поставим на същото равнище с тези, отправени към народа. Това са езотерични притчи, за разлика от екзотеричните такива. Ако не се вземе под внимание тази разлика, тогава например от притчата за съкровището в нивата произлиза едно лошо изопачаване на християнското поведение чрез един търговски егоизъм. Само когато за тези притчи предварително е ясно, че те не се отнасят до физическия свят, а високо над физическо-сетивните факти, ще се предпазим от посоченото криво разбиране. Втората група от притчи със значение е също така интересно построена. Първите две притчи са отправени към учениците - за големия и малкия длъжник и за работниците на лозето. Средните три притчи са изказани в храма срещу книжниците и фарисеите. Те се отнасят за двамата синове на лозето, за неверните лозари и за царската сватба.
към текста >>

25. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си.
Те са живели между Небето и земята, така да се каже. Не са били още стъпили с двата си крака на земята. В течение на следатлантските културни епохи човечеството със своето съзнание слиза все по-дълбоко във физическия свят и в четвъртата културна епоха - гръко-латинската - то е слязло най-дълбоко в материята и постепенно изгубва връзката си с Духовния свят. Човек се превръща в земно, материално същество, което е забравило своя духовен произход. У човека вече постепенно се пробужда самосъзнанието и той се чувства като отделно същество със свои лични интереси и желания, докато по-рано той се е чувствал като част от племето или народа. И това личностно същество, със своите интереси и желания, под влияние на тъмните сили развива своя егоизъм и иска да живее само за себе си. Човек постепенно изгубва идеята за Бога и сам се провъзгласява за божество. При пристигането на Христос на земята, под влияние на тъмните сили, които са поляризирани от своя страна в две направления, човек се оформява като егоистично същество със силни страсти и желания, със стремеж към материално осигуряване. Това най-дълбоко слизане в материята е край на инволюционния процес, на слизането на човека. И ако човек би продължил своето слизане или най- малко ако би останал в същото положение, той рискуваше да се самоунищожи. В тази епоха в човешкото съзнание царувал голям мрак и хората не са виждали нищо вън от материалния свят.
към текста >>

26. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде пръв".
Всички трябва да имате синовно отношение към Бога, да изпълнявате длъжността си към Него като към свой Баща. Той не слезе на земята, но прати Своя Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. На същото основание и ние , веднъж дошли на земята, трябва да се пожертваме". "В Своето Учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде пръв". "Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. Защото, ако човек неподготвен повдигне булото на Истината, той ще умре. Затова е необходимо да разберем кой живот води към спасение. След това трябва да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие. Законът на новораждането подразбира изпълнение на Волята Божия".
към текста >>

27. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение.
В 6 глава, 12 стих е казано: "Пред онзи ден Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога". В 11 глава, от 1 до 4 стих е казано: "И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от учениците Му рече: Господи, научи ни да се молим". След това им дава "Отче наш". На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му. Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа. При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие.
към текста >>

За да стигне до един съзерцателен живот, човек трябва да прояви известен егоизъм, един свещен егоизъм.
При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие. След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде". От това се вижда, че тази притча се отнася за второто идване на Христа. Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на ученика. За да стигне до един съзерцателен живот, човек трябва да прояви известен егоизъм, един свещен егоизъм. Ако човек иска винаги да бъде алтруист, да живее за другите, той постепенно се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от едно редовно упражнение за възстановяване на собствените си вътрешни сили в момент на уединение, където той живее само за себе си. Да се краде в съвместния живот на хората, това е низост. Обаче, ако, когато е необходимо човек краде, така да се каже, ежедневно по четвърт час, за да се посвети на своя вътрешен живот, това несъмнено е висш дълг. Това е вътрешният смисъл на тази притча.
към текста >>

28. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако тези наставления биха се отнасяли до външния живот, до външния път, те водят до егоизъм, до безлюбие, до голямо самомнение.
Така вярата е била началото на виждането за двамата ученици на път за Емаус. Без да знаят, те са били във вътрешния Път, когато постепенно се осъзнали. Между тези два знака за Пътя се простират много други, върху които ще се хвърли светлина, когато ги познаем като знаци на Пътя в Евангелието на Лука. Те от своя страна хвърлят светлина върху вътрешния Път, описан от Евангелието на Лука. При изпращането на 12-те и 70-те, Христос казва думите за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя... и не поздравявайте никого по пътя". Ако тези наставления биха се отнасяли до външния живот, до външния път, те водят до егоизъм, до безлюбие, до голямо самомнение. Те се отнасят до вътрешния Път, където човек трябва да бъде концентриран в себе си, върху своя вътрешен живот и да не обръща никакво внимание на външните неща в живота. С все по-ясно познаване на Пътя, както го описва Лука, пред погледа ни се разкрива какво голямо богатство на вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се виждат само външни правила и закони. В устата на свещеника Захария, Евангелист Лука назовава Пътя "Път на мира". В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност. То е едно вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на морето и неговото съзнание е добило повърхността на успокоено море.
към текста >>

29. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята.
Но без Христос това не може да се постигне. Христос, със слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта в земното развитие и в човешката душа, с това Той укрепи човешката душа. За да може да се разцъфти, да се пробуди Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух. Ако Христос не беше дошъл на Земята, тогава развитието на човечеството така би напредвало, че азът би се изявил напълно. Но колкото повече би се изявявал азът, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на душата и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие. Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън. Закон, откровението на планината Синай можеше да действа в онези времена, защото азът не беше се изявил напълно и астралното тяло тогава е стояло най-високо по отношение на другите членове на човека и е могло да се влее и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа правилно във външния свят.
към текста >>

30. 21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Човеците все повече и повече биха усилили своя аз и без идването на Христа, но в такъв случай те биха навлезли в развитието на един голям егоизъм, всеки би мислил само за себе си, без да се интересува от другите.
Защото в човечеството трябваше да се влее като сила това, което от другите основатели на религии се бе вляло като мъдрост, като учение. Тази е великата разлика между събитието на Голгота и учението на другите основатели на религии. За да бъде схванато това, което някога стана на Голгота е необходимо едно разбиране по-дълбоко, отколкото съществува днес. Онова, с което бе свързан физическия човешки аз, когато започна земното развитие е кръвта. Кръвта е външен израз на човешкия аз. Човеците все повече и повече биха усилили своя аз и без идването на Христа, но в такъв случай те биха навлезли в развитието на един голям егоизъм, всеки би мислил само за себе си, без да се интересува от другите. Хората бяха предпазени от това чрез събитията на Голгота. Това, което започна, когато на маслинената гора капките пот на Христа избиха, от кожата му като кръв, трябваше да бъде продължено, като от раните на Христа на Голгота изтече кръв. Това, което изтече тогава като кръв, то е знакът на това, което като излишък на човешкият егоизъм трябваше да бъде пожертвано. Ето защо ние трябва да проникнем по-дълбоко жертвата на Голгота. Обикновеното научно изследване няма да намери в тази кръв нищо различно от всяка човешка кръв.
към текста >>

Това, което изтече тогава като кръв, то е знакът на това, което като излишък на човешкият егоизъм трябваше да бъде пожертвано.
Онова, с което бе свързан физическия човешки аз, когато започна земното развитие е кръвта. Кръвта е външен израз на човешкия аз. Човеците все повече и повече биха усилили своя аз и без идването на Христа, но в такъв случай те биха навлезли в развитието на един голям егоизъм, всеки би мислил само за себе си, без да се интересува от другите. Хората бяха предпазени от това чрез събитията на Голгота. Това, което започна, когато на маслинената гора капките пот на Христа избиха, от кожата му като кръв, трябваше да бъде продължено, като от раните на Христа на Голгота изтече кръв. Това, което изтече тогава като кръв, то е знакът на това, което като излишък на човешкият егоизъм трябваше да бъде пожертвано. Ето защо ние трябва да проникнем по-дълбоко жертвата на Голгота. Обикновеното научно изследване няма да намери в тази кръв нищо различно от всяка човешка кръв. Обаче, според Окултната Наука тази кръв е съвсем друга. Чрез излишната егоистична кръв хората биха загинали в егоизма си, ако на Земята не бе слязла безграничната Любов и не бе направила да изтече тази кръв. Кръвта, която изтече на Голгота е примесена с безграничната Любов и Окултната Наука намира, как тази безгранична Любов прониква напълно кръвта, която изтече на Голгота.
към текста >>

31. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от моята егоистична същност.
понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже. тъмните сили, с които е влизал ученикът в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде ученикът до катастрофа. Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват познаването на вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи. Така той се свързва с всичко онова, което живее в него като егоистични желания, лоши наклонности и егоистични инстинкти, и т.н. Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от моята егоистична същност. Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм. И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко друго, но не и в това, че е станал свръхегоист. Това е естествено явление, но човек ако иска да проникне безопасно в духовните светове, трябва да превъзмогне този егоизъм, да го победи, да го превърне в енергия във възходяща степен, да го превърне в алтруизъм. Но затова се иска усилия на човешката воля за превъзмогване.
към текста >>

Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм.
който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже. тъмните сили, с които е влизал ученикът в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде ученикът до катастрофа. Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват познаването на вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи. Така той се свързва с всичко онова, което живее в него като егоистични желания, лоши наклонности и егоистични инстинкти, и т.н. Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от моята егоистична същност. Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм. И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко друго, но не и в това, че е станал свръхегоист. Това е естествено явление, но човек ако иска да проникне безопасно в духовните светове, трябва да превъзмогне този егоизъм, да го победи, да го превърне в енергия във възходяща степен, да го превърне в алтруизъм. Но затова се иска усилия на човешката воля за превъзмогване. Така човек се вижда обективно нападнат от тъмните демонични същества.
към текста >>

И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм.
тъмните сили, с които е влизал ученикът в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде ученикът до катастрофа. Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват познаването на вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи. Така той се свързва с всичко онова, което живее в него като егоистични желания, лоши наклонности и егоистични инстинкти, и т.н. Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от моята егоистична същност. Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм. И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко друго, но не и в това, че е станал свръхегоист. Това е естествено явление, но човек ако иска да проникне безопасно в духовните светове, трябва да превъзмогне този егоизъм, да го победи, да го превърне в енергия във възходяща степен, да го превърне в алтруизъм. Но затова се иска усилия на човешката воля за превъзмогване. Така човек се вижда обективно нападнат от тъмните демонични същества. Такова изживяване са имали християнските мъченици и светии, когато са откъсвали своя поглед от външния свят и са се потопявали в своята вътрешност.
към текста >>

Това е естествено явление, но човек ако иска да проникне безопасно в духовните светове, трябва да превъзмогне този егоизъм, да го победи, да го превърне в енергия във възходяща степен, да го превърне в алтруизъм.
Така той се свързва с всичко онова, което живее в него като егоистични желания, лоши наклонности и егоистични инстинкти, и т.н. Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от моята егоистична същност. Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм. И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко друго, но не и в това, че е станал свръхегоист. Това е естествено явление, но човек ако иска да проникне безопасно в духовните светове, трябва да превъзмогне този егоизъм, да го победи, да го превърне в енергия във възходяща степен, да го превърне в алтруизъм. Но затова се иска усилия на човешката воля за превъзмогване. Така човек се вижда обективно нападнат от тъмните демонични същества. Такова изживяване са имали християнските мъченици и светии, когато са откъсвали своя поглед от външния свят и са се потопявали в своята вътрешност. Те описват изкушенията и съблазните, които са ги обхващали. И затова даденото в тяхните жития отговаря напълно на Истината.
към текста >>

Представени са всички форми на егоизъм и то така, че ни се обръща до най-висока степен внимание върху тях.
Защото всичко в проявения свят е поляризирано. И Христос, минавайки през изкушението и побеждавайки тъмните сили, показа на хората Пътя, по който и те могат да постигнат това. Той мина през изкушенията чрез силата на Своето вътрешно Същество, чрез силата на Своя Аз, на Своя Дух. Той победи всички нападки и изкушения на тъмните сили, които идват към човека, които човек среща, когато слиза в своите астрално, етерно и физическо тела. Това е ясно описано в Евангелието на Матей. Представени са всички форми на егоизъм и то така, че ни се обръща до най-висока степен внимание върху тях. Това, на което се натъква човек, който се стреми към едно езотерично развитие, това, което застава срещу него като пречка при неговото потопяване в своята вътрешност, то е, че в неговото същество възниква лошата склонност винаги да се занимава само със своята личност. Тази склонност се среща най-силно подчертано у хора, които се стремят към езотерично развитие. Това се дължи на факта, че човек не знае как да се справи със себе си, когато всичко, което възниква от неговата вътрешност, се съединява с неговото същество. Той не знае какво да прави и с това става съвсем неопитен по отношение на себе си. Това става, защото човек при това състояние желае да бъде изцяло аз, да бъде напълно независим от външния свят.
към текста >>

Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят - Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си.
И така е описано то в Евангелието на Матей - хвърляне от крилото на храма долу, хвърляне долу в това, което човек досега не е могъл да преброди - в етерното и физическото тяло. Но човек не трябва да прави това, преди да е победил страстите и вълненията, които идват от астралното тяло. Христос знаеше това и отговори на изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа Бога твоего". След това идва третата степен на изпитанието. Изкусителят Го издига на една висока планина, откъдето Му показва всички земни царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките тези царства. Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят - Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си. Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение. Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа. И този дух на лъжата ни обещава този свят, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен свят. Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството. И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието.
към текста >>

32. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Притчите извеждат човека над неговия личен живот и го водят към духовната общност, и по такъв начин го освобождават от личния егоизъм, към който води повърхностното разбиране на притчите.
Този Път води от сушата към морето, от Земята към духовния свят. От първата до петата притча ние се намираме на сушата, на нивата. Сеятелят сее сам семето на нивата, иманярят копае в дълбината на нивата. В последните две притчи се напуска сушата, скъпоценният бисер е изваден от дъното на морето; риболовната мрежа е извадена от морето на брега. Притчите не трябва да се разбират буквално, но като процеси, които стават в човека, когато влезе в Пътя на окултното развитие. Притчите извеждат човека над неговия личен живот и го водят към духовната общност, и по такъв начин го освобождават от личния егоизъм, към който води повърхностното разбиране на притчите. Първата притча - за сеятеля - ни показва началото на Пътя на ученика, когато Божественият Сеятел посява в неговата душа Божествените добродетели. И Христос различава четири категории такива ученици. Само четвъртата категория е истинският ученик - това е първата стъпка в Пътя на окултното развитие. Във втората притча е показана втората стъпка, когато редом с Божествените добродетели в душата на ученика се пробуждат и плевелите, които са посети от дявола. Това е един окултен факт, върху който сега няма да се спирам.
към текста >>

Ако човек не може да надделее този егоизъм и да го превърне в Любов към другите, той, така да се каже се втвърдява, затваря се все повече в себе си и не се интересува от другите.
Докато в началото не е пробудено самосъзнанието, докато в него не се е събудила личността, азът, той живее в колективното подсъзнание и се чувства като член на една общност. Той е в стадия на добрия пастир, който ръководи онези човешки души, които не са още развити личности. Когато в човека се развие личността, той се отделя вътрешно от другите хора и се чувства самостоятелна личност със собствени интереси. Тези хора са именно изгубената овца, която пастирът търси да върне на общността. В течение на своя самостоятелен живот човек може да се развие в две направления - осъзнал се като личност, в него се заражда егоизмът, личният интерес. Ако човек не може да надделее този егоизъм и да го превърне в Любов към другите, той, така да се каже се втвърдява, затваря се все повече в себе си и не се интересува от другите. Ако човек, след като се е пробудило самосъзнанието, след като се е развил като личност, не се затвори в себе си и не мисли само за себе си, а мисли и за своите ближни, развил е себепожертвувателността и е победил егоизма, той се развива правилно. Той е готов да приеме Христа в себе си, той служи на Христа. Тези две форми на развитие на човешката личност се развиват под влиянието на две различни космични сили, които идват от двата знака на зодиака. Неправилно развитите, които се затварят в себе си и живеят само за себе си, се развиват под влиянието на знака Козирог, който има за господар Сатурн, под чието отрицателно влияние се развива егоизмът и човек се затваря в себе си. Това са козите-човеци, които пастирът отделя от овцете, които се развиват под влиянието на зодиакалния знак Овен.
към текста >>

33. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Както видяхме, нашият голям Пети период, Петата коренна раса, се простира от Потопа, потъването на Атлантида, Ледения период на съвременните учени, до Войната на всички против всички, породена от големия егоизъм, който се развива всред човечеството.
IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Както видяхме, нашият голям Пети период, Петата коренна раса, се простира от Потопа, потъването на Атлантида, Ледения период на съвременните учени, до Войната на всички против всички, породена от големия егоизъм, който се развива всред човечеството. Това ни описва Апокалипсисът на Св. Йоана по един пророчески начин, във формата на седем Послания, отправени до седемте Църкви, които, както видяхме, са седемте културни епохи на нашата Пета коренна раса. Всичко включено в тези две граници - Потопа и Войната на всички против всички - е описано и предсказано в Апокалипсиса. В тези седем Послания, както видяхме, той пи описва развитието на човечеството в течение на Петия голям исторически период, наречен Пета коренна раса, която започва след Потопа и завършва с Война на всички против всички. След този Пети период следва Шестият голям исторически период, който също ще бъде разделен на седем културни епохи.
към текста >>

34. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм.
Но това ще стане в далечно бъдеще, когато ще измине периодът, означен със 7-те Тръби и 7-те Чаши на Божия Гняв, и развитието ще стигне до това състояние, за което е казано: „И видях ново Небе и нова Земя и нови Ерусалим да слиза от Небето от Бога." Но преди това човечеството има да мине още много борби и изпитания, докато дойде до това далечно бъдеще. Сега ще видим как това същество на Злото, Звярът с двата рога, е включено в човешката еволюция и каква роля играе то в процеса на човешкото развитие. По-преди споменах накратко за това. Под влияние на Христовия импулс в Шестата културна епоха на Петата раса, която епоха е означена в Апокалипсиса с името Филаделфийска Църква, ще се образува една група от хора, излъчени от цялото човечество, начело със славянството, които ще приложат духовната, братската Любов в живота си и ще дадат пример за един нов начин на живот. Те ще бъдат квасът, който ще закваси по-късно и други хора. Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм. Христовият импулс изразява вътрешният, дълбок стремеж на душата към нейната първоначална родина - Божествения свят. А другият импулс изразява този стремеж, който е породен в процеса на слизането и е предаден от животинската природа на груповите души. И затова Учителя казва: "В човешката душа има два стремежа - единият я тегли нагоре към Слънцето, а другият я свлича надолу към центъра на Земята. На който импулс се отдаде душата, в такава посока отива нейното развитие." И Гьоте, който е познавал този закон, казва във „Фауст": ,Чувствам, че в мене живеят две души - едната ме тегли нагоре към Слънцето, към възвишеното, красивото, великото, а другата ме тегли надолу към Земята - към преходния, лекия живот на развлечения и удоволствия." Всеки човек чувства тези два стремежа в себе си и на който даде път, такава посока взема неговият живот.
към текста >>

35. XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Хората все повече усилваха своя Аз и при идването на Христа бяха навлезли в един егоизъм, който можеше да ги заведе в Бездната.
Защото в човечеството трябваше да се влее като Сила това, което от другите основатели на религии беше се вляло като Мъдрост. Това е великата разлика между събитието на Голгота и учението на другите основатели на религии. За да бъде обхванато това, което някога стана на Голгота, необходимо е едно разбиране, по-дълбоко от това, което днес съществува. Онова, с което бе свързан човешкият Аз, когато започна човешкото развитие, е кръвта. Кръвта е външен израз на човешкия Аз. Хората все повече усилваха своя Аз и при идването на Христа бяха навлезли в един егоизъм, който можеше да ги заведе в Бездната. Те бяха предпазени от това чрез събитието на Голгота. Чрез кръвта, която изтече на Голгота от Христа, изтече излишното вещество, което тикаше Аза към егоизма. Това, което започна на Маслинената гора, когато капките пот на Христа избиха от кожата Му като капки кръв, трябваше да бъде продължено е изтичането на кръвта от раните на Исуса Христа. Това, което тогава изтече като кръв, то е знак на това, което, като излишък на човешкия егоизъм, трябваше да бъде пожертвано. Ето защо ние трябва да проникнем по-дълбоко в духовното значение на Жертвата на Голгота.
към текста >>

Това, което тогава изтече като кръв, то е знак на това, което, като излишък на човешкия егоизъм, трябваше да бъде пожертвано.
Кръвта е външен израз на човешкия Аз. Хората все повече усилваха своя Аз и при идването на Христа бяха навлезли в един егоизъм, който можеше да ги заведе в Бездната. Те бяха предпазени от това чрез събитието на Голгота. Чрез кръвта, която изтече на Голгота от Христа, изтече излишното вещество, което тикаше Аза към егоизма. Това, което започна на Маслинената гора, когато капките пот на Христа избиха от кожата Му като капки кръв, трябваше да бъде продължено е изтичането на кръвта от раните на Исуса Христа. Това, което тогава изтече като кръв, то е знак на това, което, като излишък на човешкия егоизъм, трябваше да бъде пожертвано. Ето защо ние трябва да проникнем по-дълбоко в духовното значение на Жертвата на Голгота. Това, което стана на Голгота, химикът, който е човек с един външен интелектуален поглед, не може да го разбере. Чрез излишната кръв, проникната от егоизма, хората биха загинали в своя егоизъм, ако на Земята не беше слязла Безграничната Любов и не беше направила да изтече тази кръв. В кръвта, която изтече на Голгота, бе примесена Безграничната Любов. Любовта, която дойде в света чрез Христа, имаше за задача да изхвърли егоизма от човечеството, което стана чрез изтичането на кръвта на Христа.
към текста >>

Чрез излишната кръв, проникната от егоизма, хората биха загинали в своя егоизъм, ако на Земята не беше слязла Безграничната Любов и не беше направила да изтече тази кръв.
Чрез кръвта, която изтече на Голгота от Христа, изтече излишното вещество, което тикаше Аза към егоизма. Това, което започна на Маслинената гора, когато капките пот на Христа избиха от кожата Му като капки кръв, трябваше да бъде продължено е изтичането на кръвта от раните на Исуса Христа. Това, което тогава изтече като кръв, то е знак на това, което, като излишък на човешкия егоизъм, трябваше да бъде пожертвано. Ето защо ние трябва да проникнем по-дълбоко в духовното значение на Жертвата на Голгота. Това, което стана на Голгота, химикът, който е човек с един външен интелектуален поглед, не може да го разбере. Чрез излишната кръв, проникната от егоизма, хората биха загинали в своя егоизъм, ако на Земята не беше слязла Безграничната Любов и не беше направила да изтече тази кръв. В кръвта, която изтече на Голгота, бе примесена Безграничната Любов. Любовта, която дойде в света чрез Христа, имаше за задача да изхвърли егоизма от човечеството, което стана чрез изтичането на кръвта на Христа. С това бе даден импулс за изхвърлянето на егоизма от човечеството, с това бе внесена онази Сила, която противодейства на егоизма. От кръста на Голгота прозвучават думите, които са израз на тази Любов-прошение и тогава, когато срещу Него е извършена най-голямата жестокост: Отче, прости им, защото не знаят що вършат. За прошка се моли Този, Който на кръста на Голгота извърши безграничното дело, от Своята безгранична Любов към онези, които Го разпнаха.
към текста >>

36. 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ще падне и ще се провали поради своя егоизъм.
Съвсем друг е ученикът в черното. Той също иска да учи, иска да знае, да може, но неговите стремежи са нечисти. Той търси познанието и властта по егоистични причини. Лакомството за пари и удоволствия изпълват неговото сърце. Той иска знание само за да се наслаждава. Той ще падне и ще се провали поради своя егоизъм. В Божествения свят този Аркан символизира всемирния Закон, регулатор на безкрайните прояви на Битието. В умствения свят отношенията на Абсолютното Същество към относителните същества, от Безкрайното към крайното. Във физическия свят — вдъхновението, предавано от трептенията на астралния флуид. Изпитването на свободата на действие на човека в непреодолимия кръг на всемирния Закон. В хороскопа този Аркан съветва: преди да кажеш на един човек дали той е щастлив или нещастен, узнай как той е употребил волята си, защото всеки човек се създава по образа на неговите дела.
към текста >>

37. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Медиумите, които стават оръдия на този клас елемен-тали обикновено притежават голям личен егоизъм и твърдят, че техните духовни ръководители са знаменити като Авраам,Исаак, Мойсей и другите пророци, Конфуций, Буда, много християнски светии и даже и сам Христос, даже и Бог Отец са олицетворявани от тези медиумични измамници.
Тези именно същества стават невинни оръдия за измама - те отговарят на желанието на медиума или на тайното желание на участниците в сеанса. В такъв случай става следоното: когато някой желае да получи чрез медиума съобщението по въпрос, по който той има положително мнение, то отговорът ще бъде съответстващ напълно на това мнение, дали то е право или не. Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща. Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача. Невежеството на медиума и клиента са единствената причина на тази очевидна измама. Медиумите, които стават оръдия на този клас елемен-тали обикновено притежават голям личен егоизъм и твърдят, че техните духовни ръководители са знаменити като Авраам,Исаак, Мойсей и другите пророци, Конфуций, Буда, много християнски светии и даже и сам Христос, даже и Бог Отец са олицетворявани от тези медиумични измамници. Но не е това важно за кого представят себе си, а това - да знаем, че те всякога съответстват на идеалния образ на лицето, какъвто съществува в представата на медиума. Тъй че ако медиумът не знае нищо за живота и епохата на лицата, които нарича свои ръководители, то и те също не знаят това. Един посветен казва, че много често е срещал духове, които наричат себе си Питагор, на които не са разбирали най-елементарните принципи на окултизма, или такива които съвършено са забравили порядъка, установен от Питагор и страната, в която той е живял. Срещал съм лаври наричащи себе си Бекон, които нищо не са чували за неговите научни занимания, с алхими-ята, с която той се е занимавал. Така че физическите феномени се произвеждат от природните духове, а представянето за различни големи и велики хора от душите на домашните животни.
към текста >>

38. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм).
Но понеже обикновеният ученик, който живее на външния план, не е в състояние да провери своя начин на разбиране, той е длъжен да се задоволи от откровенията, получени от другите, които са видели и проверили всичко това. Когато говорихме за душата, споменахме за онази нейна част, която нарекохме животинска душа. Магнетическата сфера на нашата планета, която точно съответства на животинската душа в човека, е това, което на окултен език се нарича Мрачен сателит. И затова, за да разберем тази мрачна сфера, нейната природа и функция, абсолютно необходимо е да разберем природата и функциите на животинската душа на човека и същевременно отношението на другите шест деления на човека и по такъв начин да усвоим отношенията на човека към планетата, от която съставя атомна частица, понеже е част от организма на планетата. Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано. Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала.
към текста >>

39. 6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

Те притежават всички съществени елементи на възмъжалост, интензивно концентрирана форма на егоизъм и гордост и освен това са с висок ум и силна воля и медиумичен темперамент.
Тези нещастни лица тогава стават съвсем други. Приятелите и познатите им се учудват на тази очевидна промяна, която е станала в характера и темперамента им. Но уви, рядко или почти никога те не подозират цялата ужасна истина за тяхната промяна и не могат да разберат, че сегашния човек няма нищо общо с техния по-раншен приятел. Третият и последен клас, най-малочисленият, включва тези. които са се развивали при странни обстоятелства. Те притежават всички съществени елементи на възмъжалост, интензивно концентрирана форма на егоизъм и гордост и освен това са с висок ум и силна воля и медиумичен темперамент. Тези условия ги предразполагат към изучаването на психологията на окултизма, което ги прави лесна плячка на черните маги и техните извратени братя от астралния свят. Техният егоизъм, тяхното безмерно честолюбие, жаждата за власт ги тласка в най-ужасната практика на черната магия. Заобиколени от адски обрядности на дяволските съблазнители те стават неизлечими роби на самите тези сили, на които те са пожелали да заповядват. И затова те винаги са загивали. Законът на Хермес казва: "Те ще бъдат наказани със смърт".
към текста >>

Техният егоизъм, тяхното безмерно честолюбие, жаждата за власт ги тласка в най-ужасната практика на черната магия.
Но уви, рядко или почти никога те не подозират цялата ужасна истина за тяхната промяна и не могат да разберат, че сегашния човек няма нищо общо с техния по-раншен приятел. Третият и последен клас, най-малочисленият, включва тези. които са се развивали при странни обстоятелства. Те притежават всички съществени елементи на възмъжалост, интензивно концентрирана форма на егоизъм и гордост и освен това са с висок ум и силна воля и медиумичен темперамент. Тези условия ги предразполагат към изучаването на психологията на окултизма, което ги прави лесна плячка на черните маги и техните извратени братя от астралния свят. Техният егоизъм, тяхното безмерно честолюбие, жаждата за власт ги тласка в най-ужасната практика на черната магия. Заобиколени от адски обрядности на дяволските съблазнители те стават неизлечими роби на самите тези сили, на които те са пожелали да заповядват. И затова те винаги са загивали. Законът на Хермес казва: "Те ще бъдат наказани със смърт". Те знаят това и затова са принудени за собствената си безопасност да останат верни на този орден, който ги е въвлякъл в тази практика. Техният единствен девиз е: "За себе си" - тяхното единствено желание е - "Да живеем", та на каквато и да бъде цена.
към текста >>

40. 20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство.
- Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение. Сега тези двете учения се проявяват в човека като два противоположни стремежа, като два гласа, които му нашепват два рода мисли. Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните. Засега хората са се научили да слушат и познават гласа на черния адепт и затова нямат постижения в живота си, а само противоречия и разочарования. Черният адепт нашепва на хората всеки да живее за себе си, да търси своето благо. Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство. Всички приятели ни са помощници в нашия живот и всеки човек, с когото направите известна връзка ще упражни известно влияние във вашия живот. Всички добри хора са едно цяло и това е Божествената помощ, чрез която разумният свят ни помага и колкото повече приятели имаме, толкова сме по-силни. Този закон е верен и по отношение на човека. Колкото повече способности са развити в него, толкова е по- силен. Когато човешкият мозък функционира правилно, човек е силен, а когато способностите са в бездействие, тогава човек е слаб.
към текста >>

41. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм.
В тоя път трябва да върви човек, за да избегне несгодите и усилните времена в развитието си. В този, определен от Природата път, хората вървят без да знаят, по интуиция , а животните вървят по инстинкт. И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция.
към текста >>

Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите.
И за да може да се възпитава човек, трябва да се остави да влезе в определения му път от Природата, а така както се възпитават хората, те си създават само по-големи спънки и усилни времена в живота си. Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата.
към текста >>

Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая.
Усилните времена показват, че човешкото взема надмощие над Божественото. Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
към текста >>

С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне.
Усилните времена се появиха в органическия свят, когато човек се яви. И преди човека е имало усилни времена между животните, но в човека вече се отбелязва една епоха на личния егоизъм. Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света?
към текста >>

Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола.
Човечеството сега се намира във втората фаза на егоизма. Имаме три фази в развитието на човешкия егоизъм - първата фаза е личен егоизъм, когато човек мисли само за благото на своята личност; втората фаза - е семеен егоизъм, в която сега се намира човечеството; и третата фаза - национален егоизъм, който сега преживяват народите. Личният егоизъм на човека беше причина да се създадат усилни времена, когато човек живееше в рая. С личния си егоизъм човек влезе в разрез с онзи ред, който съществуваше там - защото раят подразбира един установен ред на разумност; със своите особени възгледи на личния си егоизъм човек влезе в стълкновение с разумния порядък в рая и затова трябваше да го напусне. Този дълъг период на човешкото развитие извън рая, наречен еволюция, аз го наричам еволюция на човешкото отклонение, или деволюция. Отклонението на човешкия дух, който под влиянието на личния егоизъм е имал особено мнение за нещата и живота, е символизирано с дейността на дявола. Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло?
към текста >>

Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре.
- Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му.
към текста >>

Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък.
Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена.
към текста >>

Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество.
Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество. Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм. И всяко същество разглежда нещата само от своето лично гледище. Дето говорят хората за някакъв морал, за някакви закони, това е само по отношение на техния личен егоизъм. И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде.
към текста >>

Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм.
Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество. Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм. И всяко същество разглежда нещата само от своето лично гледище. Дето говорят хората за някакъв морал, за някакви закони, това е само по отношение на техния личен егоизъм. И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти.
към текста >>

Дето говорят хората за някакъв морал, за някакви закони, това е само по отношение на техния личен егоизъм.
Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество. Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм. И всяко същество разглежда нещата само от своето лично гледище. Дето говорят хората за някакъв морал, за някакви закони, това е само по отношение на техния личен егоизъм. И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти. И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото. Хората сега търсят причините за злото в света.
към текста >>

Причината за злото в света е личният егоизъм на човека.
И ако разгледате света от единия до другия край, ще видите навсякъде узаконено насилие, което произтича от егоизма на човека. Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти. И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото. Хората сега търсят причините за злото в света. Причината за злото в света е личният егоизъм на човека. Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие. Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите.
към текста >>

Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси.
Насилието в света човек го създаде. Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти. И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото. Хората сега търсят причините за злото в света. Причината за злото в света е личният егоизъм на човека. Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие. Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си.
към текста >>

Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм.
Защото богатият, който измъчва сиромасите, и сиромасите, които се измъчват помежду си, всички са егоисти. И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото. Хората сега търсят причините за злото в света. Причината за злото в света е личният егоизъм на човека. Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие. Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си. Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите.
към текста >>

Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие.
И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото. Хората сега търсят причините за злото в света. Причината за злото в света е личният егоизъм на човека. Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм. Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният, общественият и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие. Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си. Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите. Гориво може да се доставя и от други източници.
към текста >>

Това е неговият личен егоизъм.
Ако не беше така, тогава никой никога не би бил в състояние да оправи света, защото ако един човек не може да оправи себе си, как десет и повече души, като се съберат ще оправят цялото човечество? - Но щом един човек може да оправи себе си, и не пречи на другите сами да се оправят, а им помага, то като се съберат известна група хора, които са оправили себе си, тогава и цялото, което образуват, ще бъде само по себе си оправено. Понеже животът на сегашните народи е резултат на тяхното минало, то и злото, което съществува, не е резултат на сегашния им живот, а е резултат на живота им в миналото; точно така, както и взривните вещества на една бомба, не са направени в момента, когато е експлодирала, а са направени от по-рано. Общо казано, киселините действат разрушително, но не всички елементи в дадена киселина са разрушителни; например, в азотната киселина азотът е отровен, а другите два елемента са безвредни. И в човека има само един елемент, който носи всичкото зло. Това е неговият личен егоизъм. Егоизмът трябва да се извади от човека, да не направи целия живот една киселина. В химията имаме киселини, основи и соли. Киселината представя мъжкия принцип, мъжът. Основата, това е женският принцип - жената, а солта, това са децата. Следователно, когато казваме, че сол ни трябва, разбираме, че ни трябва принципът на детето.
към текста >>

И по човешки, ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм.
Добрите хора в света се раждат при точно определено време, когато има благоприятни условия, и лошите хора се раждат при определено време, но когато са лоши условията в Природата. Но човек по естество не е нито добър, нито лош, а доброто и злото са само условия за неговото развитие. И при възпитанието на човека трябва да се има предвид неговото естество, т.е. при какви условия в Природата е роден; защото от правилното възпитание зависи и правилното развитие на човека. Когато апостол Павел казва, че по закон никой няма право да се оправдае, подразбира човешките разбирания - законът в случая е човешкото разбиране на нещата. И по човешки, ако разбираме нещата и живеем, никога не можем да се повдигнем; защото човешкото разбиране е разбирането само на личния егоизъм. И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството.
към текста >>

Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните.
И докато човек не дойде да превъзмогне егоизма в себе си и да хармонира своите интереси с интересите на всички хора, и на всички животни и растения, той не може да има голям прогрес. Докато човек поставя по-горе своите интереси от интересите на другите, той все ще живее във фазата на егоизма. Когато в рая човек заживя по този начин, той наруши установения там от природата порядък и трябваше да го изпъдят. Ябълката, за която споменава Библията, е онази неестествена храна, която човек е започнал да употребява. И грехопадението в света започва с месоядството. Падението даже на ангелите се дължи пак на месоядството, а зад месоядството стои личният егоизъм на човека, който пренебрегва интересите на животните. Човек, който е месоядец, може да си позволи да направи всички други престъпления. Сега, за да влезем в естествения път на живота, изисква се да обуздаем злото, т.е. егоизма в себе си, и да го турим на работа. А хората като не разбират законите на човешкия живот, казват: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? Самият този въпрос показва едно неразбиране и непознаване на човешката природа, защото и доброто, и злото се проявяват чрез човека, но човек не е нито в доброто, нито в злото.
към текста >>

42. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото в тези хора има алчност и егоизъм и те искат да живеят охолно и да се удоволстват за сметка на ближните си.
Природата е външен израз на тази Велика реалност, а човекът е външен израз на Природата. А сега хората отричат съществуването на Бога и искат да подчинят Природата, която считат неразумна. С тези си възгледи за Бога и Природата, човечеството в своята целокупност е създало най-ужасните престъпления, които историята отбелязва в Битието. Сега трябва да се даде обратно движение на човешката мисъл и на човешкия живот. Тази нова мисъл трябва да я поставим срещу хората, които са родени в нощта. Защото в тези хора има алчност и егоизъм и те искат да живеят охолно и да се удоволстват за сметка на ближните си. Трябва в нас да умре злото, т.е. да престане раждането на хората в тъмнината. Ако излезете извънка сферата на земята, ще видите, че там не съществува никаква тъмнина. Тъмнина съществува само в известни граници около земята. Има известни теории на учените от миналото, според които преди милиарди години Земята е минала покрай едно черно загаснало слънце и всичките нещастия идат от това, че Земята е погълнала в себе си от неговите тъмни лъчи.
към текста >>

43. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И хората умират от безлюбие и егоизъм.
Защото, за да живее човек, трябва да има Любов. А не може да има Любов този, който експлоатира, ограбва и тормози брата си с цел да ограби неговия труд. За да живее човек като човек, т.е. като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира. И хората умират от безлюбие и егоизъм. Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества.
към текста >>

44. 12. В начало бе Словото, 8 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Да изнасяш любовта си на пазара - това е крайният егоизъм.
Приложението на този закон по отношение на нашия вътрешен живот гласи: Никога не внасяйте Божественото, не ангажирайте това, което Бог ви е дал, в загубите, които имате в живота си. Не излагайте своята любов в света за нищо и никакво. Човек никога не трябва да изнася любовта си на пазара. Предпочети да отидеш ти 100 пъти на пазара, отколкото да изкараш любовта си на пазара. Всеки - човек, ангел или божество, който си е позволил да прати любовта си на пазара, това му е струвало скъпо. Да изнасяш любовта си на пазара - това е крайният егоизъм. Като дойдете до любовта, ще бъдете готови на всички жертви заради нея, а не да жертвате любовта заради вашата личност. Когато се жертвате за любовта, тогава и любовта ще бъде готова да се жертва за вас. И цялото нещастие на хората се дължи на неспазване на този закон. Ние мислим, че любовта трябва да извърши всичко за нас. Не, ние трябва да бъдем готови да извършим всичко за любовта и тогава и тя ще избърши всичко за нас.
към текста >>

45. 13. Младостта като идея, 15 септември 1935 г., 15 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси.
Следователно, ако попаднете да живеете в света на нечистите мисли, тази нечистота ще проникне във вашето сърце, а от сърцето ще се поквари и вашият организъм и оттогава насетне бял ден няма да видите. Някои казват, че причина за човешките нещастия са икономическите условия. Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва.
към текста >>

Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце.
Други - че невежеството е причина. Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва. Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра? И съвременните хора са се затворили в стаите на своя егоизъм и казват, че вярват в Бога, без да се ползват от Божиите блага.
към текста >>

Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието.
Но икономическите условия и невежеството са резултат на човешкия живот, и като такива имат своя цяр. Като резултат лошите икономически условия и невежество имат свои причини и тези именно причини трябва да се намерят и премахнат, за да се премахнат резултатите. Един обективен анализ на съвременния и на целия исторически живот на човечеството ни показва, че причината за лошите икономически условия, е човешкия егоизъм - стремежът към лично осигуряване, без да се държи сметка за общите интереси. А това е признак на остаряване, на изгубване възможностите в живота, на изгубване на младостта. Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва. Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра? И съвременните хора са се затворили в стаите на своя егоизъм и казват, че вярват в Бога, без да се ползват от Божиите блага. Да вярвам в слънцето, това значи, да вляза в съприкосновение с лъчите на слънцето.
към текста >>

И съвременните хора са се затворили в стаите на своя егоизъм и казват, че вярват в Бога, без да се ползват от Божиите блага.
Значи, за да се възвърне човек към младостта, да се подобрят лошите икономически условия, трябва да се премахне човешкият егоизъм, който се корени в човешкото сърце. Само когато се премахне човешкият егоизъм, може да се очаква подобрение в живота на човечеството и само тогава ще бъде възможно щастието. А сега религиозните казват, че вярват в Бога и то било достатъчно. Но според моите разсъждения, само да вярвам в слънцето, без да се ползвам от неговата светлина и топлина, нищо не ме ползва. Ако аз се затворя в една къща и вярвам, че има слънце, какво ме ползва тази вяра? И съвременните хора са се затворили в стаите на своя егоизъм и казват, че вярват в Бога, без да се ползват от Божиите блага. Да вярвам в слънцето, това значи, да вляза в съприкосновение с лъчите на слънцето. Следователно вяра, при която не се поставяме в контакт с обекта на нашата вяра, носи само нещастия. Има четири причини в самия човек, от които могат да произлизат нещастията. Причината на нещастията може да произтича от самото устройство на тялото, може да произтича от волята, може да произтича от неговите чувства, може да произтича от неговия ум. Причината на болестта, като един случай на нещастие, може да произтича от въздуха, от водата, от храната и най-после може да произтича от светлината.
към текста >>

46. ВЛИЯНИЕТО НА ПОЛОЖИТЕЛНАТА МИСЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

лишен от егоизъм.
Дръж мисълта, че ще ти просветне и ще видиш, че ще ти просветне. Правете опити в това отношение, за да се уверите в известни истини. Опитът има резултат, когато е лишен от егоизъм. Направете опита първо за проверка на Истината, а после за своя лична полза. Само в даден случай опитът може да ви подтикне да вървите напред. Ако получите резултат, пазете се
към текста >>

47. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, то показва добра морална основа в характера и жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се изразяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр.
Понеже цялата система е един жив организъм, то енергиите, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, но остават свързани и със Слънцето. Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на действие - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония. Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. Затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, то показва добра морална основа в характера и жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се изразяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина от живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо въздействие има Луната. Слънцето е огнено, горещо, сухо, позитивно-енергично. В хороскопа има отношение към бащата и индивидуалността, духът на човека в неговото проявление. Управлява тези части от тялото, които управлява и знакът Лъв - сърцето, артериите, гърдите и гърба. Управлява също и дясното око при мъжа и лявото при жената.
към текста >>

48. 26-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Изливайки силите на Любовта в земната атмосфера и в човешките сърца, Учителя постепенно разтопява ледовете на човешкия егоизъм и обединява хората - прави да се чувстват близки, нужни един на друг.
По такъв начин животът, който изтича от Любовта, прониква и одухотворява цялата планета, защото планетата е едно живо и разумно същество. Най-после, със своята мисъл, която е във връзка и е израз на Космичната мисъл, Учителя служи като вентилатор за пречистване на духовната атмосфера на човечеството, която вследствие на отрицателните мисли и чувства постепенно се разваля и изпълва с енергии, подобни на въглеродния окис. С това се отваря свободен път за духовното развитие на човечеството. 56. Мисията на Учителя е да създаде новия тип човек, от който ще се роди новата раса, в която ще се изяви новият живот. Затова той казва: Моята задача е да създам едно ядро от хора, които да бъдат проводници и носители на живота на Любовта. Изливайки силите на Любовта в земната атмосфера и в човешките сърца, Учителя постепенно разтопява ледовете на човешкия егоизъм и обединява хората - прави да се чувстват близки, нужни един на друг. 57. Със светлината на Мъдростта Учителя разпръсва мрака на духовната нощ, в която досега са живели хората, и им посочва красотата и величието на Божествения свят, в който те могат да живеят и да проявяват своите възможности. Със силата на Истината, на която е носител, Учителя освобождава човешките души от робството на греха и ги прави силни и свободни. 58. Учителя дойде да научи хората да служат на Бога, да изпълняват неговата воля от Любов и доброволно, а не по принуда. Учителя дойде да покаже на хората, че Бог не е някъде далеч в космичното пространство и не се грижи и интересува за тях, но че Бог е близо до тях, в тях и между тях и само трябва да си отворят очите, за да го видят и познаят. 59. Учителя е представител на Божествения свят на земята и неговата мисия е да представя Божествения свят на земята, да се застъпва за неговите права и интереси и да научи хората, че те са пришълци в този свят и да им посочи пътя към тяхната родина - Божествения свят.
към текста >>

63. Учителя дойде в началото на епохата на Водолея, за да бъде проводник на енергиите на Водолея, които са синтез на Любовта и Мъдростта, които енергии като ранни пролетни лъчи ще разтопят ледовете на човешкия егоизъм и ще разпръснат мрака на нощта и ще възвестят новата духовна пролет, когато ще се разцъфтят човешките души.
Към този свят ни водя Учителя. Учителя дойде да направи връзка на човека със Светлите Възвишени Същества и да помогне на хората да скъсат старите връзки. Старите връзки заробват човека, а връзката със Светлите Същества го освобождава. Затова Учителя дойде да ни посочи пътя към освобождението от робството, в което се намираме, като приложим Любовта в живота, като вървим по Пътя на Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. По този начин ние ще ликвидираме със стария живот, с кармата и ще влезем в живота на благодатта и дихармата. 63. Учителя дойде в началото на епохата на Водолея, за да бъде проводник на енергиите на Водолея, които са синтез на Любовта и Мъдростта, които енергии като ранни пролетни лъчи ще разтопят ледовете на човешкия егоизъм и ще разпръснат мрака на нощта и ще възвестят новата духовна пролет, когато ще се разцъфтят човешките души. Учителя е Вестител на новата духовна пролет на Водолея, която слиза над човечеството и му носи новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. 64. Учителя дойде да обърне колелото на живота на съвременния човек в нова посока, защото посоката, в която до сега се е развивал животът, води към катастрофа.
към текста >>

49. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Той знаеше и виждаше всичките противоречия, всичкия егоизъм, всичките грехове, в които живееха хората, и всичко това го посрещаше със спокойствие и състрадание, с едно безподобно търпение и благост, защото знаеше, че това е пътят на човешките души, изпаднали в гъстата материя.
Затова той беше по-внимателен и по-разположен към онези, които оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха към Бога зов за помощ. А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по-студен, защото те идваха при него не за помощ и подкрепа, а или да го видят какво представлява, или да премерят своето знание с неговото. Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушенията и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благоприятно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сили в себе си да преодолеят изкушенията и съблазните на света. 80. Учителя като Велик Посветен проникваше в дълбините на човешката душа и сърце, както проникваше и в дълбините на безпределния Космос. За него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той знаеше и виждаше всичките противоречия, всичкия егоизъм, всичките грехове, в които живееха хората, и всичко това го посрещаше със спокойствие и състрадание, с едно безподобно търпение и благост, защото знаеше, че това е пътят на човешките души, изпаднали в гъстата материя. 81. Още преди да отидеше човек при него, той знаеше от какво има нужда и вече е проектирал помощта си. Той така помагаше, че да остане скрит и незабележим. Той никога не подчертаваше себе си, защото се отличаваше с велико смирение и скромност, които са качества на мъдрец. За него беше важно да се помогне, а не кой е помогнал. Защото той знаеше, че всяка помощ иде от Бога, който живее във всички хора.
към текста >>

50. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е втората фаза на свещения егоизъм.
По такъв начин се образува един равностранен триъгълник. Тези три качества: Слушане, вяра и учение са свързани с три вида живот. Първия го наричам материалистичен живот. Такъв човек обича да има материални блага. След като се насити на материалните блага, почва да ги продава, защото иска да поживее за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъм. Защото и в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм. Там казват: Да се съсредоточим в себе си. Третият живот, който е същинския живот, го наричам Божествен. Това е напущането на свещения егоизъм и живеене в пълната съвършена Божия Любов, в която умът и сърцето могат да се развиват правилно. Така че имаме: Слушатели или оглашени, верующи и ученици.
към текста >>

Защото и в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм.
Тези три качества: Слушане, вяра и учение са свързани с три вида живот. Първия го наричам материалистичен живот. Такъв човек обича да има материални блага. След като се насити на материалните блага, почва да ги продава, защото иска да поживее за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъм. Защото и в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм. Там казват: Да се съсредоточим в себе си. Третият живот, който е същинския живот, го наричам Божествен. Това е напущането на свещения егоизъм и живеене в пълната съвършена Божия Любов, в която умът и сърцето могат да се развиват правилно. Така че имаме: Слушатели или оглашени, верующи и ученици. Оглашените са хора материалисти.
към текста >>

Това е напущането на свещения егоизъм и живеене в пълната съвършена Божия Любов, в която умът и сърцето могат да се развиват правилно.
След като се насити на материалните блага, почва да ги продава, защото иска да поживее за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъм. Защото и в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм. Там казват: Да се съсредоточим в себе си. Третият живот, който е същинския живот, го наричам Божествен. Това е напущането на свещения егоизъм и живеене в пълната съвършена Божия Любов, в която умът и сърцето могат да се развиват правилно. Така че имаме: Слушатели или оглашени, верующи и ученици. Оглашените са хора материалисти. Те вярват в много имот. Вярващите са хора религиозни, те вярват в свещения егоизъм, а Учениците са в Божественото Учение. Когато Христос казва: Раздай всичкото си имане и напусни баща си и майка си, това е за Учениците.
към текста >>

Вярващите са хора религиозни, те вярват в свещения егоизъм, а Учениците са в Божественото Учение.
Третият живот, който е същинския живот, го наричам Божествен. Това е напущането на свещения егоизъм и живеене в пълната съвършена Божия Любов, в която умът и сърцето могат да се развиват правилно. Така че имаме: Слушатели или оглашени, верующи и ученици. Оглашените са хора материалисти. Те вярват в много имот. Вярващите са хора религиозни, те вярват в свещения егоизъм, а Учениците са в Божественото Учение. Когато Христос казва: Раздай всичкото си имане и напусни баща си и майка си, това е за Учениците. И трябва да знаете закона как да раздавате, а не току така само да го раздадете. Защото апостол Павел казва: Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм. И тялото да предам на изгаряне, то е пак свещен егоизъм. Свещен егоизъм е когато мислим, че сме център на Вселената.
към текста >>

И тялото да предам на изгаряне, то е пак свещен егоизъм.
Те вярват в много имот. Вярващите са хора религиозни, те вярват в свещения егоизъм, а Учениците са в Божественото Учение. Когато Христос казва: Раздай всичкото си имане и напусни баща си и майка си, това е за Учениците. И трябва да знаете закона как да раздавате, а не току така само да го раздадете. Защото апостол Павел казва: Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм. И тялото да предам на изгаряне, то е пак свещен егоизъм. Свещен егоизъм е когато мислим, че сме център на Вселената. А онзи, който е влязъл в Божествения Живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. Каквото и да му кажат, той е тих и спокоен. 2. Всяка една Окултна Школа, или Великата Божествена Окултна Школа, е съпроводена с големи мъчнотии. И не е тъй лесно човек да стане Ученик на една Окултна Школа.
към текста >>

Свещен егоизъм е когато мислим, че сме център на Вселената.
Вярващите са хора религиозни, те вярват в свещения егоизъм, а Учениците са в Божественото Учение. Когато Христос казва: Раздай всичкото си имане и напусни баща си и майка си, това е за Учениците. И трябва да знаете закона как да раздавате, а не току така само да го раздадете. Защото апостол Павел казва: Ако раздам всичкото си имане, а Любов нямам, нищо не съм. И тялото да предам на изгаряне, то е пак свещен егоизъм. Свещен егоизъм е когато мислим, че сме център на Вселената. А онзи, който е влязъл в Божествения Живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. Каквото и да му кажат, той е тих и спокоен. 2. Всяка една Окултна Школа, или Великата Божествена Окултна Школа, е съпроводена с големи мъчнотии. И не е тъй лесно човек да стане Ученик на една Окултна Школа. ВИЕ МОЖЕ ДА МИНАВАТЕ В ТАЗИ ВЕЛИКА ШКОЛА САМО ЗА ОГЛАШЕНИ!
към текста >>

Сега вие сте дошли до свещения егоизъм, но Господ ще ви създаде един голям цирей, някоя голяма беля в живота и чрез този цирей, като се пробие, ще излезе свещеният егоизъм навън от вас.
Дадеш ли едно обещание в себе си - изпълни го. Макар никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го. Защото ако тези правила не ги приложите, от вас никакви Окултни Ученици не могат да станат. 16. Приемането на Учениците да става чрез гласуване и формално приемане. Когато ще приемем някого за Ученик, ние ще му създадем една голяма беля, каквато никога не е имал, и ако може да излезе разумно от тази беля, той е готов за Ученик. Сега вие сте дошли до свещения егоизъм, но Господ ще ви създаде един голям цирей, някоя голяма беля в живота и чрез този цирей, като се пробие, ще излезе свещеният егоизъм навън от вас. И тогава ще влезете в Божественото съзнание, където няма да се нервирате, а ще бъдете тихи и спокойни. Сега вие може да знаете Библията на пръсти, може да сте проучили целия Окултизъм, и пак да живеете в свещения егоизъм. За да се освободите от него трябва да минете през някаква голяма криза и тогава ще влезете в Божествения живот. Онези от вас за Ученици, ще ги повикам по-особен начин, да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори.
към текста >>

Сега вие може да знаете Библията на пръсти, може да сте проучили целия Окултизъм, и пак да живеете в свещения егоизъм.
Защото ако тези правила не ги приложите, от вас никакви Окултни Ученици не могат да станат. 16. Приемането на Учениците да става чрез гласуване и формално приемане. Когато ще приемем някого за Ученик, ние ще му създадем една голяма беля, каквато никога не е имал, и ако може да излезе разумно от тази беля, той е готов за Ученик. Сега вие сте дошли до свещения егоизъм, но Господ ще ви създаде един голям цирей, някоя голяма беля в живота и чрез този цирей, като се пробие, ще излезе свещеният егоизъм навън от вас. И тогава ще влезете в Божественото съзнание, където няма да се нервирате, а ще бъдете тихи и спокойни. Сега вие може да знаете Библията на пръсти, може да сте проучили целия Окултизъм, и пак да живеете в свещения егоизъм. За да се освободите от него трябва да минете през някаква голяма криза и тогава ще влезете в Божествения живот. Онези от вас за Ученици, ще ги повикам по-особен начин, да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори. Само така ще се даде един тласък. А сега вие сте стигнали до една задънена улица и говорите все за своите минали опитности.
към текста >>

51. 46-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм.
Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния. Като говоря за връзката между човека и Природата, не подразбирам индивидуалния човек, но имам пред вид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъдете в хармония с Бога, значи да разбирате целокупния живот. 124. Три фактора в живота на човека. Три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм. Вторият фактор е обществото. И най-после голямо влияние върху човека указва и самата Природа. 125. Условия за будност на съзнанието. За да бъде будно съзнанието на човека, душата му трябва да се намира под влияние на закона на Любовта, под влияние на закона на Мъдростта и под влияние на закона на Истината. Ако човек не може да повдигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишеното и великото, той не може да познава себе си; ако не може да вади заключения от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си.
към текста >>

52. БЪДЕЩЕТО - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Причината за студа е човешкият егоизъм.
Вълците ще бъдат изтребени от лицето на Земята. Всички месоядни животни ще бъдат унищожени. След това и лошите хора ще изчезнат. * Един ден човешките мисли ще могат да се фотографират, както днес се снимат изображения на предмети върху светлочувствителни стъкла. Тогава всичките престъпления на хората ще бъдат откривани. * Причината за студа е човешкият егоизъм. Един ден, когато хората се хармонизират по мисъл и по чувства, Земята ще се обвие в топла дреха - обвивка. Тогава от Слънцето ще дойдат такива енергии, че даже и Северният полюс ще бъде обитаем. * В бъдеще, когато съзнанието на хората се развие, те ще разберат, че Земята, на която живеят, е много по-голяма от тази, която те днес познават. * Хората засега нямат понятие за съществата, които населяват пространството, но един ден ще имат. Мравките живеят в нашия свят, но нямат понятие за нас.
към текста >>

53. БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

Ултранационалният егоизъм трябва да изчезне.
Ако в тези теории липсват космичните елементи, чрез които се влиза в контакт с Живота за Цялото, те са осъдени на неуспех. Новите методи, които трябва да се приложат за разрешаване на стопанския проблем върху един световен терен, са коренно различни от тези на стария свят. Това разрешение ще дойде като последствие на новата психика, на новия нравствен критерий на Космичния мироглед на човека - Живот за Цялото. Това е единственият разумен и ефикасен път - друг път няма. Стопанските форми, чрез които ще се изразят икономическите отношения между народите, ще дойдат като едно последствие от приложението на новите изисквания за духовни връзки между народите. Ултранационалният егоизъм трябва да изчезне. И той ще трябва да се замени с бистрите струи на един истински хуманизъм към човека, към обществото, народите и човечеството. Това са повелите на великата идея - Живот за Цялото.
към текста >>

54. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на щестлавието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият
................В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на щестлавието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин.
към текста >>

55. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Но трябва да знаете първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм е взел връх над всичко.
Ще ги платиш, защо не? Бо- гатите хора може да платят дълговете на своите братя. В природата има един закон за тази компенсация. И ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, ще изникнат като гъби. Но трябва да знаете първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: „Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта? " - Можеш. Трябва да бъдете крайно учтиви. Аз бих желал всички вие да бъдете във всичките си разисквания крайно деликатни.
към текста >>

56. 1. ПРЕДГОВОР - Светозар Няголов ( -2013)

Когато живеем по човешкото знание и разбиране, не се съобразяваме с природните закони, слизаме надолу до един разпуснат живот на удоволствия, алчност и егоизъм, който ни отдалечава от Бога.
Това твърдение е защитено от доктрините на многобройни религии и окултни науки. Бог се проявява като мека бяла светлина, наречена Виделина, проникваща в нашето свръхсъзнание като вдъхновение — импулс, който впряга всичките ни разумни сили на работа и създава най-благоприятните вътрешни условия за правилна изява в живота; като интуиция, Божествена връзка, чрез която човек намира лесния и най-правилен път за постигане на идеите си. Накрая тя се докосва до центъра на съвестта в човешката глава, който започва да отчита и посочва разумните и неразумни постъпки на даден индивид. Когато макар и за малко сме озарени от тази Виделина и решим да слушаме вътрешното ни ръководство, като пожелаем да изправим живота си, ние даваме свобода на Бога да се прояви в нас. За да ни пречисти, Бог ни прекарва през съответни разумни страдания, за да могат да се отворят умовете ни да разберем Неговата Блага Воля, да се върнем в правия път на Доброто и Любовта, които Той още при създаването ни е вложил в нашите души. Когато живеем по човешкото знание и разбиране, не се съобразяваме с природните закони, слизаме надолу до един разпуснат живот на удоволствия, алчност и егоизъм, който ни отдалечава от Бога. Тогава той ни оставя свободни, сами да се натъкнем на последствията от този неразумен живот и да си извадим съответните поуки. Накрая при свършването на краткия човешки живот, след идването на Ангела на смъртта човек се среща с Бога — този благ Принцип на Любовта, и Му дава отчет за изминатия земен път. Това е своеобразен изпит, през който минава всяка душа след напускане на физическото си тяло. Земята е училище, велика школа за придобиване на качества и добродетели и за разрешаване на трудните задачи на живота, които много пъти сме отлагали в миналите си прераждания. Бог не само при смъртта посещава човешката душа, но Той постоянно се изявява във всеки индивид, като говори тихо и меко на неговото съзнание.
към текста >>

57. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с Божията Любов и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на Любовта.
В цветния Пентаграм са въведени подписът на Светия Дух, на Учителя, крилатото колело под сабята и светещото кълбо. Крилатото колело е символ на Вечния Дух, който оживотворява и разсейва тъмнината и внася виделината навсякъде по света. Това е „виделината, която свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе". Този Дух на виделината ще повдигне всички низши астрални духове, ще ги изкачи горе в Божествения свят, да се съединят с Бога, да се обединят с Бога, да станат едно общо, едно цяло с Бога. Този дух е дал и свещения знак - ѣ (е двойно) на българите и славянството, като реликва, който означава съвпад на Слънцето със Сатурн, т.е. съединяване на човешкия егоизъм и материализъм с Божията Любов и Неговата светлина - условия за влизане в шестата - Светеща раса, на Любовта. Руснаците използват този знак, като го изписват в горният ляв ъгъл на всичките си бойни знамена. Този свещен знак е символ на победата. Сега обаче той е изхвърлен от руската и българската азбука като ненужен, в резултат на което животът на тия два народа се влошава. Учителя казва, че животът на българите се стимулира духовно от използването на този знак и се насочва към принципите на Божествения живот. Ако българите го премахнат от своята азбука, те ще закъсат много - ще станат груби материалисти, лишени от животворната слънчева светлина, и ще се загубят като държава.
към текста >>

58. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото и малко да е останал, не могат да Ми служат...." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат Волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите." („Петимата братя", стр.
„Защо се качихме на Мусала? Защо ни посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? - Това е езикът на небето. Господ казва: Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, аз ще излея всичкото си благоволение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат. С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото и малко да е останал, не могат да Ми служат...." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат Волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите." („Петимата братя", стр. 215) „Кажете: Мога да служа на Бога през всичките времена и при всички условия. Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си. И вие преодоляхте едно голямо препятствие - качихте се на Мусала в дъжд, сняг и град. Който знае това, ще се чуди на ума ни, как сме тръгнали по това време, в този ранен час, по тъмно на Мусала. Казват, че сме налудничави.
към текста >>

59. Музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Това не е егоизъм.
Това е само една физическа стойност, която е богатство, което като всяко друго богатство трябва да бъде културно и разумно употребено. Учителят често говореше за певците. Веднъж той каза: „Ако човек свири и пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа. Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее за себе си. Това не е егоизъм. Да пееш за себе си - това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе. В такъв случай твоята музика по незнайни пътища се превръща в изява на любов. Певците трябва да се стремят към тихо пеене. То облагородява, силното пеене е повече волево. Ако искате да вложите нещо възвишено във вашата мисъл и вашето чувство, трябва да пеете тихо.
към текста >>

60. 57. ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Бъдете силни — не се поддавайте на крадеца на Силата, съмнения, егоизъм, корист и всички злини.
Тъмните сили владеят хората, като ги отклоняват от Бога — Извора на Силата. Движението е сила. Любовта е сила. Светлината е сила. Истината е Велика Сила. Бъдете силни — не се поддавайте на крадеца на Силата, съмнения, егоизъм, корист и всички злини. Насилието е епохата на тъмните. Не си служи с него! Одумването, скандалите, споровете са отклонения от Истината — Божията сила. Фарове сред бурното море. Северната звезда.
към текста >>

61. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Нова мисъл се изисква днес, за да излезем от тесния кръгозор на индивидуалното съзнание, което докара крайния егоизъм.
От целия квартал на братството остана само гробът на Учителя, а днес има претендент и за това последно парче земя, останало да напомня на хората, че тук е живял и работил Великият Миров Учител. Но Той каза, че не иска паметници и още не се знае ( делото е през май ) какво ще стане с гроба. Вечен паметник е живото Слово Божие, което той изрече и от което повече от половината е отпечатано в десетки томове и преведени на различни езици. Ще пребъде делото на Великия Учител през вековете! Бъдещето на народите е в обединяване в едно Всемирно Братство, но това може да стане само когато съзнанието на хората се пробуди за духовното естество на човека. Нова мисъл се изисква днес, за да излезем от тесния кръгозор на индивидуалното съзнание, което докара крайния егоизъм. Новото Учение очертава пътя към обединението на отделните личности и народи в името на Великата Божия Любов, която ни е създала и на която дължи абсолютно всичко в живота си. Първо, защото Животът е плод на Любовта и всяко благо в него ни се дава от великата Божия Любов. Днес Бог даде Третия завет на света — прославата на синовете Божии чрез живот, посветен Нему. Една Нова култура ще залее земята, основана на вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот, Мъдростта — светлина и знание, а Истината — свобода.
към текста >>

62. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа.
Учителят П. Дънов го дефинира по следния начин: "Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение." Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа. Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената - ревността. Божествената Любов изключва ревността: "Когаревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов.
към текста >>

63. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Всеки акт на ограничение в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата.
Ако не го направиш от Любов, не си свободен." (Учителят П. Дънов) Всички мисли, чувства и дела извън Любовта, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата. Пълна свобода има само в Любовта. Да обичаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество. Всеки акт на ограничение в това отношение е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата. Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки между свободата и Любовта: "Помнете: без Любов няма свобода в света. Ако разбираш любовта, ти си свободен. Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъщавате, не сте свободни. Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на Любовта. Иначе ще бъдеш роб.
към текста >>

64. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност.
Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека. Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка). Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа. Той е приложен на практика от разумните същества. Те работят в цялата природа с любов, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес. Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на любовта, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството.
към текста >>

65. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание.
Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята." "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен." (Учителят П. Дънов) Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение.
към текста >>

Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист.
Те все още не знаят, че всяко събитие в битието на частите неминуемо се отразява върху общия живот, че мислите, чувствата и действията на човека се проектират по невидим начин в духовните зони на Космоса и оставят своите следи върху фината тъкан на тяхната субстанциалност. Ако средният гражданин на планетата притежаваше ясновидски способности, той със сигурност би се ужасил, след като надникне в тези полета на ноосферата. До такава степен са затрупани те с нашите ежедневни негативни излъчвания на мисловен и емоционален план. За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци. Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златисти искрици на чисти духовни стремления, на дела, изтъкани от честност, благородство и всеотдайност. Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист. Не бива да се борим със злото, многократно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро. Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията. И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н.
към текста >>

66. Милосърдието като метод за излизане от егоизма - Влад Пашов (1902- 1974)

Само милосърдието е в състояние да въздейства на човешкия егоизъм.
• 501 • Милосърдието като метод за излизане от егоизма. За да излезе от егоизма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизмът се уравновесява с милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздейства на човешкия егоизъм. Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота – егоизма и милосърдието. Това е неизбежен закон за всички хора.
към текста >>

67. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При този съвпад имаме едно притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред Планетата и подчертава стремежа към наука, предимно към изучаването на езици.
4, Тогава Меркурий е точно между Земята и Слънцето и се намира от нас само на 82 милиона километра, което положение се отбелязва с буквата „R“ пред символа на Планетата. При тези два случая влиянието му е особено силно и дава сила на ума, но с ясно изразени егоистични стремежи. На първо място са сметката, личния интерес и изгодата. Да се очаква от човек с такова положение на Меркурий идеализъм и безкористна услуга е почти невъзможно, макар на думи да говори за безкористие. При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята с една разлика от 135 милиона километра (разлика значителна). При този съвпад имаме едно притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред Планетата и подчертава стремежа към наука, предимно към изучаването на езици. Отразителната му способност, или т.нар. албедо, е много малка - едва седем процента от падналата върху него светлина, и силите, идващи от Слънцето, се отразяват, а 93 процента се поглъщат. Това говори, че влиянието му тласка човек към стремеж силно, ревниво и най-старателно да пази всички свои придобивки, с жажда да присвоява всяка ценна вещ. И ако при необходимост трябва да даде нещо, то е пресметнато възможно най-малкото, с възможно най-голяма изгода. Това има отношение и към неговите чувства и любовта му към противоположния пол.
към текста >>

68. Типове ръце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Природата на хората с този тип ръце е склонна към мързел, егоизъм, изтънченост, фалш, липса на концентрация, лесно стават цинични и ексцентрични.
Сутрин са често тъжни и капризни, раздразнителни, меланхолични. Като артисти са повърхностни, чувствителни, лекомислени; ако ръцете им са съвсем меки, от тях не може да се очаква вярна и постоянна любов, ето защо браковете им рядко се задържат и рядко биват щастливи. Една такава, но по-твърда ръка подобрява признаците и прави човека по-устойчив. Но за правилното отчитане на техните качества голямо значение има устройството на палеца им. Много мек и гъбест палец дава човек на удоволствията, с често влечение към лъжа, измислици и коварство. Природата на хората с този тип ръце е склонна към мързел, егоизъм, изтънченост, фалш, липса на концентрация, лесно стават цинични и ексцентрични. Не обичат урегулирания и с ограничения живот. Това са истинските бохеми в живота. Ако при тези ръце пръстът на Юпитер е много дълъг, имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област. Много дълъг Сатурнов пръст, което в такива ръце рядко се среща, дава склонност към ексцентричност и правене на нередни постъпки. Много дълъг Аполонов пръст дава силна интуиция, находчивост в изкуството.
към текста >>

69. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Много тесни, твърди и тънки ръце показват егоизъм.
Костеливите ръце показват ревност, скъперничество, злоба, пестеливост, завист, изобщо - отрицателното Сатурново влияние. Тесните ръце показват склонност и успех във всичко отвлечено, било в интелектуално, било в емоционално направление. Изобщо - те са хора предимно на чувствата и имат малко отношение към практичните дела в живота. Всяка възбуда те приемат много бурно и преувеличено я отразяват към околните. Твърде тесните ръце показват липса на въображение, непохватност и неработоспособност. Много тесни, твърди и тънки ръце показват егоизъм. скъперничество и стремеж към тиранство. Тесните ръце, изобщо тесните форми по нея (ръката), са признак на една ограниченост на съзнанието. Животът на такива хора е ограничен в тесен кръг, липсва им замах, проявяват ограниченост около своята личност - израз на егоизъм. Тези хора живеят по повелята на своите чувства. Те са сантиментални, романтични, весели натури.
към текста >>

Животът на такива хора е ограничен в тесен кръг, липсва им замах, проявяват ограниченост около своята личност - израз на егоизъм.
Всяка възбуда те приемат много бурно и преувеличено я отразяват към околните. Твърде тесните ръце показват липса на въображение, непохватност и неработоспособност. Много тесни, твърди и тънки ръце показват егоизъм. скъперничество и стремеж към тиранство. Тесните ръце, изобщо тесните форми по нея (ръката), са признак на една ограниченост на съзнанието. Животът на такива хора е ограничен в тесен кръг, липсва им замах, проявяват ограниченост около своята личност - израз на егоизъм. Тези хора живеят по повелята на своите чувства. Те са сантиментални, романтични, весели натури. Обичат Природата, красотата, изкуствата. Широките ръце са израз на деятелност, широта във възгледите и интересите, а също и в отношенията си към хората. Особено ако са еластични, гъвкави, а пръстите са подвижни, особено кутрето и палецът.
към текста >>

70. Ноктите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дългите тесни нокти показват прекалено въображение, стремеж към лукс, подвластност на настроения, егоизъм, слабо здраве.
Такива нокти показват човек с уравновесен характер, весел, разположен, здрав, разумен, с добра интелигентност. Дългите нокти разделяме на два вида - дълги широки и дълги тесни. Хората с дълги и широки нокти са общителни, по-малко критични, впечатлителни, спокойни в мисленето и постъпките си, търпеливи. Обичат да мислят по-дълго и повече, преди да кажат или изпълнят нещо; сдържани са, тайни, недоверчиви, имат системност в работата си, прекалено въображение и отсъствие на агресивност. Тези дълги нокти имат по-голяма дължина от ширината. Дългите тесни нокти показват прекалено въображение, стремеж към лукс, подвластност на настроения, егоизъм, слабо здраве. Ако такива нокти са извити като на тигър, показват още жестокост - егоистичен човек. Ако не са извити, показват и артистичност. Орлово закривени нокти показват себичност, скържавост, нетърпеливост, амбиция, хитрост, преструване, склонност към преувеличаване, но също и артистичност. Късите нокти, когато са розови,еластични, гладки, добре оформени и без каквито и да било белези, показват активен, деятелен човек с инициатива и прямота. Той е приказлив и склонен към критика, с бърза схватливост Когато късите нокти нямат описаните качества, а са твърди, негладки, неправилно оформени, нямат розов цвят, нямат необходимата еластичност, тогава имаме един раздразнителен, докачлив, критичен, дребнав, склонен към кавгаджийство човек.
към текста >>

71. Палецът - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Къс, дебел палец показва раздразнителност и егоизъм.
Стегнат, неогъваем палец показва затворен ум, невъзприемчив към нови идеи. Извит, огънат навън палец показва приспособимост. При това колкото той е по-огънат, толкова този човек се приспособява по-лесно, по-лесно се приобщава и нагажда към условията и изискванията на околните, като при крайни случаи стига и до блюдолизничене. Ако само първата фаланга па палеца е огъната навън, имаме човек, който притежава воля, даваща му възможност Да бъде по-гъвкав към създадените условия, да се справя и нагажда към тях. Ако при това тази фаланга е заострена, човек е способен да се вглъбява, да прониква в душите на хората. Къс, дебел палец показва раздразнителност и егоизъм. Стегнат и неподвижен палец показва упорит и своенравен характер. Степента на стегнатост определя силата на тези качества. Ако при отваряне на ръката палецът е прав, това показва крайна самостоятелност - човек, който не позволява да се месят в неговите работи, със силна, подчертана индивидуалност. При някои хора палците се отклоняват от дланта на 90 и повече градуса, а при други се отклоняват малко - до 30 градуса. Колкото повече палците без затруднение се отклоняват, толкова повече човек е богат на качества и е свободен от предразсъдъци.
към текста >>

72. Хълмът на Венера – този под палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Елементарните чувства се определят като склонност към удоволствия,, капризен вкус, непостоянство в чувствата търсене на материални изгоди в любовта, влюбеност в себе си, малка жизненост, мързел, пилеене на средства, надутост, бохемство, егоизъм, кокетство.
Този хълм ни дава представа за целия емоционален свят на човека. А този свят е изключително богат и разнообразен със своите изяви и нюанси. Прието е емоционалната природа на човека да се дели на два дяла: висша и елементарна (отпадъчна). Към висшата изява на чувствената природа, отразена във Венериния хълм, се включват идеалната Любов, стремежът към красотата, изкуствата, общителността, нежността, любезността, съчувствието, пожертвователността, усетът за цвят, тон, пластика, ритъм и пр. изяви на висшата Природа. Елементарните чувства се определят като склонност към удоволствия,, капризен вкус, непостоянство в чувствата търсене на материални изгоди в любовта, влюбеност в себе си, малка жизненост, мързел, пилеене на средства, надутост, бохемство, егоизъм, кокетство. Чувствеността - така, както е дадена в своята висша изява - при изживяване разширява капилярните съдове в главния мозък, което в резултат дава радостна възбуда, доволство, разположение и най-важното - едно подхранване с този приток на кръв на висшите мозъчни центрове, управляващи творческите и морални качества у човека. Ето защо активността на висшата емоционална природа в човека прави живота му по-богат и разнообразен, а оттам и голямата полза от изявата на тези чувства, които правят темперамента по-динамичен. Ако вътрешната част на ръката е по-равна и само Венериният хълм е силно изразен (изпъкнал), голям, месест и твърд, то ще имаме човек, при който половият нагон най-силно ще се изрази. В такъв случай индивидът всичко възможно ще прави, за да преживее сладострастни чувства. В любовния му живот еротиката ще бъде на първо място.
към текста >>

73. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако това прекъсване или пречупване е под Сатурновия хълм, тази скръб ще дойде от прекален егоизъм и дребни материални сметки.
Липса на сърдечна линия показва лицемерие, безсърдечие, безбожие, липса на чувство за благоговение и почит. Ако линията на сърцето е тънка като конец, без каквито и да било разклонения, показва липса на съчувствие, топлота, сърдечност, оскъдна емоционалност. Ако от началото на сърдечната линия до средата се виждат клонки по посока напред, то имаме влюбчивост - младежко сърце. Ако имаме пречупване или прекъсване на линията на сърцето, това говори за едно органично смущение в бъбреците, а по отношение на преживяванията означава, че роденият ще преживее в живота си силна, мъчителна скръб. Ако това пречупване или прекъсване е под Аполоновия хълм, тази скръб ще дойде от едно нехайство, пренебрежение към добрите условия в живота. Ако това прекъсване или пречупване е под Сатурновия хълм, тази скръб ще дойде от прекален егоизъм и дребни материални сметки. ЛИНИЯТА НА СЪДБАТА (фиг.57, 4-4). Тя характеризира съдбата, пътя на живота, промени в общественото положение на човека, както и насоките и интересите, които ще го вълнуват, а също и успехите и неуспехите в живота му. Формирането и протичането на Сатурновата линия, или както още я наричат линия на Съдбата, е важен елемент в тълкуванието на ръката. Тя може да започне от линията на живота като негова клонка, от китката на ръката, от Урановия участък, от Лунния хълм, като при всички тези случаи отива към хълма на Сатурн. В някои случаи обаче тя често се наклонява било към хълма на Юпитер, било към хълма на Аполон.
към текста >>

74. Единство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Националният егоизъм, шовинизма, митническите стени, автархията и всичко, което разделя народите, е осъдено на изчезване, защото е спънка за развоя на живота, защото повече разрушава, отколкото създава.
В този разумно създаден, не с насилие, а със съзнание и воля за доброто, строй, всеки ще работи за всички, според силите си, и всеки ще взема според нуждите си. И макар това да е един доста далечен идеал, все пак, човечеството бавно но сигурно се движи към него. Защото само в общото щастие, в общото добро, отделният човек ще достигне и своето щастие, своето добро. Паралелно с това и отделните народи ще разберат, че са свързани с неразривни връзки помежду си, че са части на едно цяло и че злото, което един от тях прави на другите, прави го в същност на себе си, защото по-рано или по-късно ще му се възвърне от закона на Правдата. Човечеството е едно цяло, и само чрез спазване закона за единството то ще дочака щастливи дни. Националният егоизъм, шовинизма, митническите стени, автархията и всичко, което разделя народите, е осъдено на изчезване, защото е спънка за развоя на живота, защото повече разрушава, отколкото създава. Както днес общите интереси на народа или на държавата, стоят над частните интереси на отделния град или село, също така интересите на човечеството, като цяло, ще бъдат поставени над тия на отделните нации. Ограниченията, спънките, които сега съществуват за общуване между народите и за широка културна дейност, ще се премахнат, границите ще се превърнат в едни географически и административни понятия и цялото човечество ще представлява едно семейство — един широк простор, в който свободно ще може да се развива всяка полезна и благородна дейност. Тогава ще се сбъдне великия блян на ясновидци и пророци за бъдещето на човечеството, когато „лъвът и агнето ще лежат заедно“ и оръжията за взаимно изтребление ще бъдат превърнати в средства за мирен, творчески труд. Човечеството ще си отдъхне завинаги от съсипателните войни и вражди, и мирът, щастието, красотата и свободата на небето ще слезнат и ще зацаруват завинаги на земята! ____________________________________ 1) Според окултизма няма нищо неодушевено, няма мъртва материя, а има само степени в нейната съзнателност и одухотвореност. 2) Преди да навлезе във фазата на самосъзнанието или на индивидуализма, в която се намира днес, човечеството е преживяло фазата на друг един по нисш вид колективно или по-право стадно съзнание, което се характеризира със своята неясност, ограниченост, инстинктивност.
към текста >>

75. Бялото Братство - Сава Калименов (1901 - 1990)

До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби.
Всичката велика градивна работа извършена всред човечеството от памти века и до днес, е пряко или косвено дело на Учителите. Всички религии са основани от тях според времето условията и средата — винаги на хората е било давано тъкмо това, за което те са били дорасли, което степента на тяхното развитие е изисквала. От тук и голямата разлика в религиозните представи, схващания и методи. От погледа на Учителите не избягва нищо, нищо не става без тяхно знание Те управляват целия ход на историческите събития като винаги гледат техния краен резултат да подпомага еволюцията на човечеството. Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на Всемирното Братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето по такъв на- чин условията за идването на Царството Божие на земята. До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби. Човек против човек, народ против народ, религия против религия, изгубили здравия си смисъл и правия си път в живота, борейки се помежду си, са превърнали живота в хаос и земята в ад. Днес обаче ние сме вече в първите утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония, Любов. С бързи крачки ние днес се движим към Новата Ера, когато ще имаме: един Бог, една Религия, едно обединено човечество и една единствена държава — едно единствено Царство Божие на земята. В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бело Братство, е дошъл тук на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на Любовта, да разкрие на бродящето в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на Царството Божие на земята.
към текста >>

76. Предговор - Георги Радев (1900–1940)

За съжаление, ние хората до голяма степен сме още в плен на масовия личностен и трансграничния егоизъм.
Предговор Необходимостта от духовно обновление на целокупния човешки живот е постоянна. В тези изключително динамични и съдбовни времена, всяко спиране на движението към усъвършенстване е вече застой. Интензитетът на живота се повишава ускорено. Положителните енергии и вибрации се увеличават, но успоредно с тях и отрицателните. За съжаление, ние хората до голяма степен сме още в плен на масовия личностен и трансграничния егоизъм. Разбира се, пробудените души и непокварената Природа се организират в живот за Цялото. Обновлението, настройката към правилните мисли, чувства и дела са така необходими за нас, хората, както и за водата, която ако не се движи достатъчно бързо – заблатява. Навлизаме в период на причинно-следствена развръзка, съдба на земята от страна на движещите сили на битието и отговорността за правилния избор нараства. Мировият Учител Петър Дънов ни е дал и завещал изключително ценни органични методи и критерии за приложение и подражание в дух и в истина. Вдъхновяващи изяви на всемирова Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
към текста >>

77. Животъ за Цѣлото - Георги Радев (1900–1940)

Така продължаватъ хората да се обособяватъ въ отдѣлни общества, въ отдѣлни националности, въ отдѣлни религии, като преминаватъ отъ формитѣ на личния къмъ формитѣ на колективния егоизъмъ.
Животъ за Цѣлото Съвременнитѣ хора разглеждатъ живота не въ неговата цѣлостъ, а откѫслечно. Тѣ го разглеждатъ не исторически, като космиченъ развой, авъ неговитѣ отдѣлни моменти. Тѣ се ограничаватъ въ тѣснитѣ рамки на индивидуалния животъ, живота на частитѣ, и търсятъ въ него върховния смисълъ на всѣко съществувание. Затова отдѣлнитѣ единици, макаръ и по силата на единъ биологически законъ да сѫ групирани въ семейства, общества, все иматъ стремежъ да се затворятъ въ черупката на своята личностъ. Но тъй като напълно личенъ и самозадоволяващъ се животъ въ Природата е абсолютно невъзможенъ, отдѣлнитѣ индивиди се обединяватъ въ общества, като образуватъ нови по-голѣми единици, които, следвайки егоистичния принципъ, отново се затварятъ въ сферата на своитѣ частични интереси. Така продължаватъ хората да се обособяватъ въ отдѣлни общества, въ отдѣлни националности, въ отдѣлни религии, като преминаватъ отъ формитѣ на личния къмъ формитѣ на колективния егоизъмъ. Наистина, обособяването на отдѣлни органи и системи съ опредѣлени функции е законъ на органическия свѣтъ, който действува въ сложнитѣ организми, ала обособяването не подразбира отдѣляне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрезъ които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротивъ, е изразъ на онова монотонно еднообразие, въ което спира всѣко творчество, всѣки растежъ. Днесъ хората сѫ изпаднали въ безразличното състояние на еднообразието. Тѣ преповтарятъ все едни и сѫщи нѣща, едни и сѫщи идеи.
към текста >>

Като не изпълниха природния законъ, европейскитѣ народи се върнаха назадъ къмъ изолирания животъ, който се излива въ формитѣ на колективния народностенъ егоизъмъ, вмѣсто да минатъ постепенно къмъ осъществяване на братството между народитѣ.
Едничкото, което трѣбваше да направятъ споредъ божественото право, 6ѣ да поискатъ заплащане на разноскитѣ, но не да налагатъ непосилни контрибуции. Ако европейскитѣ народи бѣха постъпили така, тѣ щѣха да иматъ съвсемъ други резултати. Тѣ щѣха да избѣгнатъ една нова война, която сега, въпрѣки всички усилия, изглежда, че ще избухне — като фатална последица отъ единъ несправедливъ миръ. Тѣ престъпиха закона и съ това удължиха периода на войнитѣ. А споредъ плана, войната отъ 1914 година трѣбваше да бъде последна. Като не изпълниха природния законъ, европейскитѣ народи се върнаха назадъ къмъ изолирания животъ, който се излива въ формитѣ на колективния народностенъ егоизъмъ, вмѣсто да минатъ постепенно къмъ осъществяване на братството между народитѣ. Каквото и да стане, обаче, народитѣ трѣбва въ края на краищата да съзнаятъ, че съ органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно флуктуиращитѣ политически и стопански интереси. Тѣ трѣбва да съзнаятъ, че всички народи — малки и голѣми — иматъ еднакви права на земята, че всѣки народъ има правото да живѣе споредъ вѫтрешнитѣ изисквания на онова историческо предназначение, за което е призванъ. Мнозина, обаче, все още подържатъ, че всѣки народъ трѣбва да живѣе само за себе си, да се стреми да стане силенъ и богатъ, дори въ ущърбъ на другитѣ. Идеята, че всѣки трѣбва да живѣе за себе си, е идея на стария животъ. Тя безвъзвратно залѣзва — въпрѣки всичко.
към текста >>

78. Двата принципа - Георги Радев (1900–1940)

Съвременнитѣ народи следъ войната, която е дѣло на първия принципъ, се затвориха отново въ пашкулитѣ на своя колективенъ народностенъ егоизъмъ.
Могатъ ли да останатъ не поядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсеницитѣ трѣбва да се превърнатъ въ пеперуди, за да се освободи дървото на живота отъ напастъта на гъсеницитѣ. Въ превръщането на гъсеницитѣ въ пеперуди природата ни показва единъ методъ за освобождаване отъ неблагоприятни условия на живота. Само че въ пеперудата прогресътъ на формитѣ е спрѣнъ — кръгътъ се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикълъ на развитие: пеперудитѣ снасятъ яйца, за да се превърнатъ отново въ гъсеници. Но въ човѣшката еволюция този магиченъ кръгъ на преповторенията ще бъде разкъсанъ, и развитието ще тръгне по своята предвѣчна спирала. Съвременнитѣ народи следъ войната, която е дѣло на първия принципъ, се затвориха отново въ пашкулитѣ на своя колективенъ народностенъ егоизъмъ. Това е, очевидно, единъ регресъ. И затова бъдещата война, която — изглежда — не ще може да се избѣгне, въпреки всички усилия, при днешния манталитетъ на народитѣ, ще донесе още по-страшни опустошения и бедствия за човѣчеството. Народитѣ днесъ отново съ попаднали подъ силното влияние на първия принципъ, който ще действува дотогава, докато тѣ сами се изтощатъ и разрушатъ. Този принципъ създава много илюзии въ свѣта — той работи съ сѣнкитѣ на свѣтлината и е създалъ всички многообразни комбинации, които съществуватъ въ свѣта на преходнитѣ форми, въ свѣта на отраженията. Той вдъхва алчностъ за владения, воля за безпредѣлна мощъ и владичество, желание за стихийна борба, за кървави подвизи и разрушения.
към текста >>

79. Човѣшката душа - Георги Радев (1900–1940)

Ето защо, тя е мѣсто на безредие, безначалие, егоизъмъ, дѣлежи и нескончаеми борби.
Свободниятъ животъ на сърдцето, ума, душата и духа — това именно е „загубениятъ рай“. Защото подъ рай или небе, въ окултенъ смисълъ на думата, се подразбира свѣта на човѣшкото сърдце, умъ, душа и духъ — свѣтъ, криещъ въ себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човѣка. Подъ „небе“, следователно, се разбира разумниятъ свѣтъ, въ който царува законътъ на Любовьта въ всичката му пълнота и сила. А Любовьта е първичното начало, отъ което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било въ свѣта — тя е съществувала преди всичко! Земята, въ окултенъ смисълъ на думата, е мѣсто, въ което Любовьта още не царува. Ето защо, тя е мѣсто на безредие, безначалие, егоизъмъ, дѣлежи и нескончаеми борби. Въ този смисълъ на думата, тя е мѣсто на „безбожие“. Защото, вънъ отъ Любовьта, Богъ остава непонятенъ за човѣка. Може да се говори за Него, може да се създаватъ религии и религиозни култове въ Негово име, може да се разисква за Неговата сѫщина, „атрибути“ и т. н. — всичко това, обаче, е безпредметно вънъ отъ Любовьта. Човѣкъ не може да познае Бога вънъ отъ Любовьта.
към текста >>

80. Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ - Георги Радев (1900–1940)

Само чрезъ музика ще рухнатъ „Йерихонскитѣ стени“ на тѣсногърдия националенъ егоизъмъ, задъ които сѫ се укрепили въоржженитѣ до зѫби съвременни народи, и само чрезъ музика ще се укротятъ звѣроветѣ на нестихващитѣ страсти, които рушатъ личния и общественъ животъ на хората.
Това не е само едно голо твърдение. Редица факти показватъ, че въ звука и ритъма се крие мощна сила – подъ звуковетѣ на известни инструменти сѫ рухвали стени, разрушавали сѫ се мостове, пръсвали сѫ се на парчета електрически крушки. Това сѫ съвременни опити, които показватъ, че библейскиятъ разказъ за рухването на Йерихонскитѣ стени не ще да е легенда или поетическа измислица. Сѫщото показватъ и опититѣ на индийскитѣ факири и змиеукротители – чрезъ известни мелодии тѣ сѫ въ състояние да обайватъ звѣроветѣ и да ги държатъ покорни и кротки. Това сѫ факти, които загатватъ за магичното влияние на музиката, приложена най-широко въ живота. Само чрезъ музика ще рухнатъ „Йерихонскитѣ стени“ на тѣсногърдия националенъ егоизъмъ, задъ които сѫ се укрепили въоржженитѣ до зѫби съвременни народи, и само чрезъ музика ще се укротятъ звѣроветѣ на нестихващитѣ страсти, които рушатъ личния и общественъ животъ на хората. И наистина, природата създава сега единъ новъ типъ, единъ новъ човѣкъ. Той влиза така тихо, така незабелязано въ живота, както е влѣзълъ нѣкога сегашниятъ човѣкъ всрѣдъ гигантитѣ млѣкопитаещи, влѣчуги и птици, които нѣкога сѫ владѣели земята. И този новъ човѣкъ ше стане господаръ на свѣта така, както стана господаръ немощниятъ отпървомъ въ сравнение съ силнитѣ хищници съвремененъ човѣкъ. И както съвременниятъ човѣкъ сломи грубата сила на мускулитѣ и челюститѣ, на рогата и копитата съ силата на своя умъ, така и новиятъ човѣкъ, който влиза днесъ неусѣтно въ свѣта, ще сломи разрушителната сила на днешното човѣчество съ своята нова мисълъ, съ мощната енергия на оня музикаленъ свѣтъ, въ който диша неговото пробудено съзнание. Едно отъ най-характернитѣ свойства на новия човѣкъ е това, че той вижда навсѣкѫде и отвсѣкѫде – и отпредъ, на далечни разстояния, и отзадъ, и нагоре – въ небесното пространство и надолу — въ недрата на земята.
към текста >>

81. 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София - Георги Христов

Ние сме в един свят на личен егоизъм, за това гдето влезете, използвайте другия.
То ще успее, но за вас е важно във вашите години да успее. Между вас има една дисхармония, която идва от външния свят. Голямата ви грешка е, че вие в 10 години изчерпахте всичката енергия на Братството все за българския народ и за Църквата и сега съм затворил крана. Сега ще гледаме да се успокоим, спокойствие трябва. Работите си вървят по свой естествен ред. Ние сме в един свят на личен егоизъм, за това гдето влезете, използвайте другия. Туй Учение, което аз ви проповядвам, от 2000 години никой не ви го е проповядвал. Не мислете кой съм аз. За да ме разберете, елате и стойте половин година при мен в мълчание и ще ме разберете много повече, отколкото да ви говоря цял ден. Не се спъвайте на личността ми, вие трябва да се запознаете с великия Божи закон „Абсолютната Истина“ Във вашето съзнание не трябва да има раздвояване, аз съм дошъл да изпълня Волята Божия. Сега за смърт не говорете и за старост не говорете.
към текста >>

НАГОРЕ

0.59345197677612