НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
162
резултата в
87
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
Вземете
граматиката
, аритметиката, физиката, химията, Закон Божи и тръгнете напред.
От хората не искам ни най-малко да изхвърлят туй, което имат. Туй, което сега имате, то е, че вие сте още в отделенията; но вие 30–40 години все буквара учите, и този буквар е станал вече на парцали. Долу вашите буквари, вземете читанките. Разбирам човек да държи буквара една, две, три години, но 100 години да срича все буквара, това не разбирам. „Читанките – казва Христос – вземете сега.“ А на онези, които са свършили читанките, казва: „Долу читанките!
Вземете
граматиката
, аритметиката, физиката, химията, Закон Божи и тръгнете напред.
Доста това блеене“. – „Вярваш ли, че Христос е дошъл! “ Повече нещо се изисква от вас. Слушайте какво говори Христос и научете туй, което Той е донесъл. Тогава само ще научите дълбокия смисъл на този живот.
към беседата >>
Христос ви съветва да турите настрана буквара и читанката и да вземете
граматиката
; тя е полезна наука, тя учи как да говорим и четем правилно, къде да поставим „ят“ (двойно „Е“ от стария правопис, което се чете като „Е“ или „Я“ в зависимост от известни правила) или „Е“, „Я“ или „А“, „Ъ“ или „Ж“ (буквата от стария правопис, която прилича на „Ж“).
Христос казва сега: „Аз дойдох на земята именно за тоя човек, който е направен по образ и подобие Божие; да развържа неговите ръце, да може да изпълнява Божия Закон. Вие, които досега сте пасли свинете на тоя свят, като са ви забранявали и рожковете, какво очаквате още? – песента на певците ли: „Господи, упокой душу раба твоего“? Да упокои Господ душата ви между свинете ли, между рожковете на тоя свят? Не, вземете тояжката си, вземете торбата си и хайде на път към бащиния си дом, към бащиното училище, което Господ е приготвил за вас“.
Христос ви съветва да турите настрана буквара и читанката и да вземете
граматиката
; тя е полезна наука, тя учи как да говорим и четем правилно, къде да поставим „ят“ (двойно „Е“ от стария правопис, което се чете като „Е“ или „Я“ в зависимост от известни правила) или „Е“, „Я“ или „А“, „Ъ“ или „Ж“ (буквата от стария правопис, която прилича на „Ж“).
От всички се иска правилна мисъл, правилно съждение, правилно чувстване, правилно действане. Да бъде животът ни красив и добър и по форма, и по съдържание, и – както е казано преди 2,000 години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“ – ето лозунгът за новия живот, към който трябва да се стремим – то е Божествен Закон, но в това отношение от нас се изисква малко по-голямо усилие. И аз похвалявам светските хора в едно отношение. Една дама, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност. Аз я похвалявам.
към беседата >>
2.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Те са прокарани в
граматиката
, логиката и математиката.
Под „вечен живот“ у нас разбират: дълъг, безграничен, непрекъснат живот. На английски стои „eternal“, но коренът на тази дума е от санскритски произход и означава земя, а „земя“ на санскритски значи същество, което зачева и ражда. Често се смесва „вечен“ живот със съществуването на човека; обаче човек може да съществува, без да живее. Метафизиците спорят върху тоя предмет, но когато влезем в областта на опитната философия, да проверяваме Божествените закони, изводите ни трябва да бъдат основани на истината, и резултатите да бъдат правилни. В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се сменят; три главни принципа, върху които се гради неговият настоящ живот.
Те са прокарани в
граматиката
, логиката и математиката.
Например, първо, когато учат децата изреченията, казват, че изреченията имат: подлог, сказуемо и връзка. Може да има и определения, допълнения и т.н., но основата е в тия три думи, които дават мисъл. Ако бих запитал вас що е „подлог“, вие щяхте да кажете: „Думата, която означава предмета, за който се говори в изречението“. А „сказуемо“? – „Думата, която показва какво се разправя за предмета.“ Добре.
към беседата >>
То са в
граматиката
: подлог, сказуемо и свръзка; в логиката: голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение.
Туй показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога, и неин вечен стремеж е да Го търси във всичките Негови проявления и да Го подражава. Но да се върнем към научната страна на предмета – владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване. В църквата тази идея е изразена под „Троеличност“ на Бога. Какво означава тази дума? Три същества различни, които имат една мисъл, една воля – Отец, Син и Дух Свети.
То са в
граматиката
: подлог, сказуемо и свръзка; в логиката: голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение.
Средата за всички същества и за нашата душа е Бог; елементът, който носи живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Духа Свети. Когато вие изменяте реда на нещата, трябва да измените същевременно и законите, които регулират формите на нещата. Вие можете да се потопите във водата, но, за да живеете в нея, трябва да измените и своята човешка форма в рибешка. Туй би било деградиране на живота, защото правите условието – в случая водата – среда. А повдигане на живота има, когато правите средата условие.
към беседата >>
3.
Словесното мляко
,
НБ
, София, 29.11.1914г.,
Съвременните хора страдат от едно голямо невежество: те много неща знаят – от геометрия, аритметика,
граматика
, ботаника, физика, за движението на небесните тела, как е създал Бог човека, как последният се е развил, – но същественото знание, необходимото словесно мляко те нямат.
Не всички, и затова умират. Майката трябва не само да роди детето и да има мляко, но туй мляко трябва да бъде и непокварено. Колко майки са отровили своите деца с лошото си мляко! Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, подир няколко дена ще отрови с млякото си детето. Също и свещениците, които по отношение на паството си са на мястото на майките, когато проповядват, и учителите, когато преподават, ако се смущават и тревожят, тровят своите пасоми и питомци.
Съвременните хора страдат от едно голямо невежество: те много неща знаят – от геометрия, аритметика,
граматика
, ботаника, физика, за движението на небесните тела, как е създал Бог човека, как последният се е развил, – но същественото знание, необходимото словесно мляко те нямат.
И знаете ли на какво приличат те? Има анекдот за един турски мъдрец, който разправял, че знаял всичко, каквото ставало на Небето – в колко часа ставал Господ, какво правел, какво правели ангелите. Като разправял един ден това на султана, последният повикал още един, като него философ, и като искал да ги изобличи, че има неща, които не знаят, рекъл им: „Желая да се поразходим с моя параход насаме и да си поприказваме приятелски“. Тръгнали. Като се разговаряли, сложили им тепсия с хляб и мляко; султанът рекъл на съпътниците си да дробят залъци в млякото; като надробили хляба, той разбъркал залъците и рекъл: „Всеки да изяде своите залъци“. – „Отде да знаем кои чии са?
към беседата >>
4.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Един ученик от едно евангелско училище при един урок по българска
граматика
, която малко разбирал, като дошъл учителят, за да се оправдае, казал: „По български език има много граматики, от Икономов, Григоров и др., по коя да уча?
Няма Марта езера, ни река, и великият Учител казва: „Марто, Марто, не се смущавай, само едно е необходимо, Небето, разумното, великото в света, погледни нагоре, то е, което ще ти даде смисъл“. Когато и вие повдигнете погледа си, веднага вашият дух ще почне да се движи правилно около своя център, около който да се движиш, който център всеки ден да изпраща необходимото и нужното за теб. И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но от многото казано, знанието, когато се натрупа и не се прилага, образува известни утайки, и хората почват да се смущават, кое да вършат.
Един ученик от едно евангелско училище при един урок по българска
граматика
, която малко разбирал, като дошъл учителят, за да се оправдае, казал: „По български език има много граматики, от Икономов, Григоров и др., по коя да уча?
“ Веднъж, дваж, най-после учителят му отговорил: „Слушай, приятелю, какво говори граматиката на Икономов, на Григоров, аз не искам да зная, ти ще учиш по моята“. Като дойде Господ, казвате Му: „Има философи, като Кант, Шопенхауер, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречие в тях, какво да следваме? “ Господ ще ви рече: „Ще следвате това, което Аз ви казвам“. И когато искате да следвате Божествената Истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа; тогава ще разберете живота в друг смисъл. Във вас ще се образуват други способности, ще видите, че около вас има други същества, много по-велики, които творят, и ще кажете: „Колко сме били слепи!
към беседата >>
“ Веднъж, дваж, най-после учителят му отговорил: „Слушай, приятелю, какво говори
граматиката
на Икономов, на Григоров, аз не искам да зная, ти ще учиш по моята“.
Когато и вие повдигнете погледа си, веднага вашият дух ще почне да се движи правилно около своя център, около който да се движиш, който център всеки ден да изпраща необходимото и нужното за теб. И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но от многото казано, знанието, когато се натрупа и не се прилага, образува известни утайки, и хората почват да се смущават, кое да вършат. Един ученик от едно евангелско училище при един урок по българска граматика, която малко разбирал, като дошъл учителят, за да се оправдае, казал: „По български език има много граматики, от Икономов, Григоров и др., по коя да уча?
“ Веднъж, дваж, най-после учителят му отговорил: „Слушай, приятелю, какво говори
граматиката
на Икономов, на Григоров, аз не искам да зная, ти ще учиш по моята“.
Като дойде Господ, казвате Му: „Има философи, като Кант, Шопенхауер, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречие в тях, какво да следваме? “ Господ ще ви рече: „Ще следвате това, което Аз ви казвам“. И когато искате да следвате Божествената Истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа; тогава ще разберете живота в друг смисъл. Във вас ще се образуват други способности, ще видите, че около вас има други същества, много по-велики, които творят, и ще кажете: „Колко сме били слепи! “ Питам вас, които разсъждавате: „Ако бяхте в положението на една мравка и ако един философ стъпеше върху вас и ви смачка, какво щяхте да мислите за неговите крака?
към беседата >>
5.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Като обещаваш нещо, ще говориш в съгласие с Божествената
граматика
и логика, дето всички знаци и всяка дума са на мястото си.
Каквото кажа, не подлежи на критика и съмнение. Защо ще се съмнявате в чистото злато? Сегашните хора се съмняват, защото са вярвали на човешки обещания, а не на Божествени. Много мъже и жени си дават големи обещания, без да ги изпълняват. Така те губят вярата си и се разочароват.
Като обещаваш нещо, ще говориш в съгласие с Божествената
граматика
и логика, дето всички знаци и всяка дума са на мястото си.
Какво означава запетаята при обещанията, които един човек дава на друг? Запетаята показва, че речта му още не е завършена, и той трябва да приготви перото си, да я завърши. Докато речта не е завършена, можете да поставяте запетая, точка и запетая, двоеточие и др. След двоеточието се изнасят ред качества на предмета или лицето, за което се говори. Най-после, като се свърши речта, поставят точка.
към беседата >>
6.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Често съществителните имена и глаголите не се поставят на местата си, според правилата на
граматиката
, и от думите изкарват неща, обратни на това, което съм говорил.
И тъй, ако мислите, че днес имам желание да ви направя адепти и последователи на моето учение, вие сте на крив път. Аз имам желание след хиляди и милиони години да кажете, че учението, което ви проповядвам, е право. Право верую е само Божественото. Всички човешки вярвания имат известни недостатъци. Обаче, човешкият език не е толкова гъвкав и пластичен, за да изпрази Божественото.
Често съществителните имена и глаголите не се поставят на местата си, според правилата на
граматиката
, и от думите изкарват неща, обратни на това, което съм говорил.
Казват, че говоря против свещениците. Не говоря против тях, но против всички криви вярвания, които правят хората нещастни; говоря против всички криви вярвания, които причиняват войните; говоря против всички криви вярвания, които причиняват жестокостите в живота. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“. Знаете ли на какво приличат съвременните хора? В древността живял един черен магьосник, който си поставил за задача да улови човешката душа, когато излиза от тялото, и да я затвори в нова форма.
към беседата >>
Нѣкой пѫть сѫществителното, глаголътъ не сѫ турени на мѣстата си по правилата на
граматиката
и отъ една моя бесѣда изкарватъ двѣ противоположности.
(втори вариант)
Ако въ днешната си бесѣда имамъ желание да ви направя адепти на моето учение, ако имамъ желание да ви направя послѣдователи на моето учение, не е право. Азъ имамъ желание слѣдъ хиляди и милиони години да кажете, че това учение е право. Да, защото въ свѣта право е само Божественото. Всички човѣшки вѣрвания иматъ извѣстни недостатъци. Човѣшкиятъ езикъ не е тъй пластиченъ, за да изкаже това Божествено.
Нѣкой пѫть сѫществителното, глаголътъ не сѫ турени на мѣстата си по правилата на
граматиката
и отъ една моя бесѣда изкарватъ двѣ противоположности.
Казватъ: „Той говори противъ поповетѣ“. Не съм говорилъ противъ поповетѣ. Говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ нещастия на хората. Говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ войнитѣ; говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ жестокоститѣ въ свѣта. Да, противъ тѣхъ говоря.
към втори вариант >>
7.
Аз ще го възкреся!
,
НБ
, София, 27.11.1921г.,
И аз пиша един нов речник, в който казвам тъй: всеки разумен човек трябва да се научи да говори по Божественому; всеки разумен човек трябва да изучи Божествената
граматика
: глаголите, прилагателните, съществителните, съюзите, местоименията, представките, приставките и там как ги казвате – всичките тия неща трябва да се научат.
Това значи: земята не е била устроена, обикновена дама е била, та за женитба е трябвало един дълъг период, догдето се накичи като булка. И като стане тази сватба, тогава всички тръгват с гайдите, със свирките. Това е приятно в живота. Сега някои, като ме слушат, казват: „Този език не е религиозен“. Аз отдавна съм се отказал да говоря на религиозен език.
И аз пиша един нов речник, в който казвам тъй: всеки разумен човек трябва да се научи да говори по Божественому; всеки разумен човек трябва да изучи Божествената
граматика
: глаголите, прилагателните, съществителните, съюзите, местоименията, представките, приставките и там как ги казвате – всичките тия неща трябва да се научат.
Знаете ли колко велико е това нещо? Сега ще ви позанимая малко с математика: „И в последния ден – казва Христос – ще го възкреся“. От думата „възкресение“ колко пермутации трябва да направите, за да се осмислят? Ако вземете тази дума вие, които сте математици, колко пермутации можете да направите? Аз взимам за пример четири букви: a, b, c, d.
към беседата >>
8.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
Вие сте друга единица, вие сте извън
граматиката
.
Неговото сърце трябва да бъде изпълнено с радост и благодарност към Бога. Дотогава, докато вашето сърце е пълно с радост и благодарност, вие ядете правилно, но в момента, в който изгубите тази радост и благодарност, вие сте счупена стомна. Не казвам „вие“ за вас. „Вие“, това е граматически. Вие не сте граматическо „вие“.
Вие сте друга единица, вие сте извън
граматиката
.
Следователно в храненето две неща са необходими: ядене и пиене. „Ядене“ значи твърдата храна да се превърне на каква? – На течна. За да я превърнеш на течна, трябва да пиеш непременно нещо отгоре. Значи две качества са необходими – да знаеш тази материя при яденето да я превърнеш.
към беседата >>
9.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
Така е и с писателя, така действа той, когато изучава
граматиката
, най-първо има закони, правила, с които започва да пише, така правят и децата, когато се учат да пишат.
– Ни най-малко. Вие можете да напишете цяла беседа върху любовта и любовта не е вътре в беседата. Но тази любов почива, проявява се по известни закони. Когато знаем законите, ще знаем да работим. И музикантът също ще намери закона на музиката и върху този закон на музиката той трябва да гради.
Така е и с писателя, така действа той, когато изучава
граматиката
, най-първо има закони, правила, с които започва да пише, така правят и децата, когато се учат да пишат.
Само съвременните религиозни хора правят изключение. Те казват: „Ние и без закон можем да живеем“. Не отричам, че и без закон може да се живее, но разумният живот започва със закон. И в гората има шумолене и свирене, там без закон шумят и свирят листата и там без закон са наредени тия листа. Но каква е голяма разликата, когато някое пиано свири или някой орган, когато някой свири на цигулка, знаем каква голяма разлика има между шумоленето на листата и свиренето на цигулката.
към беседата >>
10.
Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
ИБ
, В.Търново, 17.8.1922г.,
Но знаете ли, че вашата
граматика
на земята е безграматична на небето.
Някой път ще отидат в Европа, че някой художник нарисувал някой хубав пейзаж, турнат го в една рамка два-три метра и ще гледат тази картина с години. Елате, аз ще ви покажа да видите оригинала, няма да ви коства много, казвам: Вие, като излезете половин час по-рано преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е с хиляди пъти по-красив. Та вие трябва да б ьдетз послушни.Това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъваме непослушанието, че вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че вие постоянно, коригирате моите думи: "Господин Учителю, туй граматически не е правилно."-Тъй не може!
Но знаете ли, че вашата
граматика
на земята е безграматична на небето.
Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола. Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола? Някой път съществителното се турга накрая, на опашката, а някой път се турга в средата, някой път в началото, то зависи според езика. Тогава, ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата "любов", че като я произнесете, хората да разберат какво нещо е любов.
към беседата >>
Мислите ли, че българската
граматика
е най-съвършена?
Елате, аз ще ви покажа да видите оригинала, няма да ви коства много, казвам: Вие, като излезете половин час по-рано преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е с хиляди пъти по-красив. Та вие трябва да б ьдетз послушни.Това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъваме непослушанието, че вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че вие постоянно, коригирате моите думи: "Господин Учителю, туй граматически не е правилно."-Тъй не може! Но знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматична на небето.
Мислите ли, че българската
граматика
е най-съвършена?
Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола. Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола? Някой път съществителното се турга накрая, на опашката, а някой път се турга в средата, някой път в началото, то зависи според езика. Тогава, ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата "любов", че като я произнесете, хората да разберат какво нещо е любов. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час, че след един час ще кажат: "Не те разбрахме." Питам: Такъв един много развит ли е?
към беседата >>
11.
Истинната лоза / Аз съм истинската лоза
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Желая ви, да се запознаете с езика на любовта, с нейната
граматика
, да знаете, де да поставите частите на изречението, както и препинателните знаци.
Няма но-красиво желание за човека от това, да бъде ученик на окултната школа. Сега, на всички, като на ученици, ви пожелавам добър път. Добър път към любовта! Добър път към мъдростта! Добър път към истината!
Желая ви, да се запознаете с езика на любовта, с нейната
граматика
, да знаете, де да поставите частите на изречението, както и препинателните знаци.
Желая ви, да научите езика на мъдростта и езика иа истината. И като дойдете следната година при мене, да ми говорите: вече с езика на мъдростта и истината. Отличен е този език! Снощи дойде при мене една ученичка, която ми говори с езика на истината. Тя ми каза: Учителю, ще Ви кажа една горчива истина за себе си.
към беседата >>
Пожелавам ви да се запознаете с езика на Любовта, с неговата
граматика
- да знаете къде да поставите съществителното - отпред или отзад, къде глагола, прилагателното, съюза или междуметието.
(втори вариант)
Няма по-красиво желание от това да бъдеш ученик! Всеки, който е бил ученик, си спомня с възхищение дните на своето ученичество. Така е и в една окултна Школа. Няма по-красиво желание от това да бъдеш неин ученик. Сега, на всички ви като ученици пожелавам добър път към Истината.
Пожелавам ви да се запознаете с езика на Любовта, с неговата
граматика
- да знаете къде да поставите съществителното - отпред или отзад, къде глагола, прилагателното, съюза или междуметието.
Пожелавам ви да научите езика на Мъдростта, пожелавам ви да научите езика на Истината. И идната година, когато ви кажа "Кажи ми Истината", да започнете да ми говорите с нейния език. Колко красив е езикът на Истината, колко отличен е той! Снощи дойде при мене една ученичка, която аз похвалявам, и ми каза: "Учителю, ще ви кажа една горчива истина за себе си: не можах да устоя на Любовта така, както трябваше, не можах да опазя своята чистота". Казвам й: "Аз те похвалявам за твоята смелост!
към втори вариант >>
12.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Не знаете ли, че вашата
граматика
на земята е безграматичие на Небето?
Казвам: „Елате, аз ще ви покажа оригинала, няма да ви коства много! “ Ако вие излезете половин час преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е хиляди пъти по-хубав, по-красив. Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието; вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може“.
Не знаете ли, че вашата
граматика
на земята е безграматичие на Небето?
Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата „Любов“, но така, че хората да разберат какво нещо е Любов.
към беседата >>
Мислите ли, че българската
граматика
е най-съвършена?
“ Ако вие излезете половин час преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е хиляди пъти по-хубав, по-красив. Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието; вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може“. Не знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматичие на Небето?
Мислите ли, че българската
граматика
е най-съвършена?
Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата „Любов“, но така, че хората да разберат какво нещо е Любов. Сега, като кажеш „Любов“, трябва да говориш един час.
към беседата >>
13.
Окултна музика
,
ООК
, София, 3.12.1922г.,
И Природата си има своя
граматика
, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език.
"Не зная." Но трябва да знаеш: в Природата не може да бъде така. Обущар си, не си направил хубаво обувките – ще ги поправиш. Всеки един от нас трябва да знае къде и как да поправя. Да кажем, че нещо е криво, на едно място е криво – поправи го. Ама не говориш правилно, не пишеш правилно граматически – поправи се.
И Природата си има своя
граматика
, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език.
Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи? Ако ударите някого по главата и произведете един силен удар, едно силно сътресение, най-първо се загубват съществителните имена от речта. Туй показва, че те са най-скоро образувани. След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите. Значи най-старо произхождение имат съюзите.
към беседата >>
14.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
Аз съм видял американци – лук кълца и пак гледа латинската
граматика
.
Във всяко едно отношение, където те поставят, трябва да гледаш тъй реално! Ще бъдеш смел и решителен! Някой казва: „Мен не ми трябва много знание, нямам пари“. Не, ще работиш и пак ще свършиш училището. Аз се чудя на американците, те дават отличен пример в това отношение.
Аз съм видял американци – лук кълца и пак гледа латинската
граматика
.
После пак реже лук, бърка в тенджерата и чете: „Homo hominis lupus est“. После се обърне към картошките, поглежда ги и от време на време прочита нещо от гръцката граматика и т.н. Тъй работи 4–5 години, докато свърши университет. И аз бих желал някои от вас да ги пратим в Америка. Колко от вас са смели?
към беседата >>
После се обърне към картошките, поглежда ги и от време на време прочита нещо от гръцката
граматика
и т.н.
Някой казва: „Мен не ми трябва много знание, нямам пари“. Не, ще работиш и пак ще свършиш училището. Аз се чудя на американците, те дават отличен пример в това отношение. Аз съм видял американци – лук кълца и пак гледа латинската граматика. После пак реже лук, бърка в тенджерата и чете: „Homo hominis lupus est“.
После се обърне към картошките, поглежда ги и от време на време прочита нещо от гръцката
граматика
и т.н.
Тъй работи 4–5 години, докато свърши университет. И аз бих желал някои от вас да ги пратим в Америка. Колко от вас са смели? Там има образувани големи братства, в които влизат много студенти. Върнат се от университета, поставят си престилките, работят, изкарват си прехраната.
към беседата >>
15.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Съвременните учени хора и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и французи, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си
граматика
, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, приставки, но в този език всяка една дума съдържа известно качество.
Всички тия народи, които са свързани в това ядро, имат отношение един към друг, свързани са. Това е една философия. Връщали ли сте се назад да видите как са се образували съвременните общества, как се е образувала човешката реч, как се е образувала човешката мисъл? Всички тия неща ние ги взимаме наготово, както някой математик взима една истина като аксиома. Не, не, вземете за пример човешкия език.
Съвременните учени хора и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и французи, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си
граматика
, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, приставки, но в този език всяка една дума съдържа известно качество.
Думите са живи сами по себе си. Някои думи вътре в себе си носят такава отрова, която е в състояние в една минута отгоре да сломи човек. Ние, за пример, казваме: „зло“, „добро“ и т.н. Или казваме думата „лицемер“, но като туря пред тази дума едно прилагателно или едно съществително, което съответства на твоето име, или едно местоимение, как ще ви се отрази, как мислите? – Веднага ще трепнеш и ще подскочиш.
към беседата >>
16.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
А щом се засмее, казвам: Ти още
граматиката
учиш.
Този Господ, Който ни говори, Той не е отвън, Той е вътре в нас. Той ни говори, говори, говори. Страданията, мъченията, нещастията, това са истинският Божествен език. Страданията, това са според Божествения език въздишките. И когато видя, че някоя жена въздъхне, аз не се смея тогава, но казвам: Научила е едно нещо.
А щом се засмее, казвам: Ти още
граматиката
учиш.
Щом видя сълзите ѝ, казвам: Тя е на правата страна, тя чрез въздишки мисли. Казват: „Слабохарактерна е“. Не, онези, мъж или жена, които плачат и въздишат, в моите очи ги турям много високо. Чудни са хората! Казват: „Тя е баба, плаче“.
към беседата >>
17.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Новите времена изискват нови разбирания; новите времена изискват една нова логика; новите времена изискват една нова
граматика
, нов правопис.
Имате някоя прочута гостилница. Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата? – Главният готвач, който знае да готви. „Гостилницата без готвача, училището без учителя, църквата без свещеника, домът без домакинята, всичко туй огън да го гори! “ – тъй казва българинът.
Новите времена изискват нови разбирания; новите времена изискват една нова логика; новите времена изискват една нова
граматика
, нов правопис.
Някои от вас мислите, че много знаете да пишете, нали? Аз се чудя някой път на българските писатели. Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които да употребяват всяка дума на своето място. И минават за много видни писатели! Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели.
към беседата >>
18.
Родени изново
,
НБ
, София, 2.3.1924г.,
Този език има особена
граматика
: глаголите му имат особен строеж; съществителните, прилагателните, причастията, съюзите му не следват същите закони, каквито са законите на обикновената реч.
В природата съществува един език, аз го наричам „живия език на битието“, или живия език на нещата.
Този език има особена
граматика
: глаголите му имат особен строеж; съществителните, прилагателните, причастията, съюзите му не следват същите закони, каквито са законите на обикновената реч.
По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книги, защото книгите в природата са живи. Христос взима думи от този език и казва: „Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие“. В този стих не се казва „да влезе в царството Божие“, но „да го види“. Всички вие имате най-обикновени понятия за виждането.
към беседата >>
Да, трудно е, ако се говори по правилата на новата
граматика
, по правилата на новите системи, по правилата на науката на последователността, както съвременните хора я схващат, но да се разговарям, да ви говоря Истината, това е много лесно.
Аз не казвам на вас, казвам на себе си: Господ, Който ми е дал толкова благословения, с какво трябва да Му се отплатя? Сега, ако аз ви кажа, че идвам в името Божие да проповядвам, според мене това е едно тщеславие. Аз трябва да ви проповядвам така, че да не считате какво съм направил много нещо за вас. Да ви проповядвам, да дойда тук при вас, да ви кажа няколко благи думи, това е една приятна работа! Някой казва: „Трудно е да се държи една беседа“.
Да, трудно е, ако се говори по правилата на новата
граматика
, по правилата на новите системи, по правилата на науката на последователността, както съвременните хора я схващат, но да се разговарям, да ви говоря Истината, това е много лесно.
Казвам ви: Слушайте, ако се не родите изново, не можете да видите царството Божие. Вие казвате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е! Един от древните царе, наречен в една арабска приказка Аладин-Един, излязъл да се разходи един ден в гората. Хващат го разбойници и колкото пари и скъпоценности имал, всичко му взели.
към беседата >>
19.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
Да кажем, че имате предложението „Аз ходя.“ Тия две думи според правилата на
граматиката
нали трябва да се съпоставят правилно?
Всички искате да бъдете щастливи, но кой е истинският начин, по който животът ви може да бъде щастлив, задоволителен, такъв, какъвто го искате? В света няма нито една философска система, която да е разрешила този въпрос. И може да се минат още много години, докато хората правилно разрешат кой е истинският начин или истинският път за щастие. Вие някой път може да слушате някоя моя проповед и да мислите, че днес може да се разреши въпросът как можем да бъдем щастливи. И вие казвате: „Учителя казва така, еди-кой си проповедник каза така, еди-кой си учен философ казва така, Христос казва така.“ Казано, казано, но във всичко това трябва приложение.
Да кажем, че имате предложението „Аз ходя.“ Тия две думи според правилата на
граматиката
нали трябва да се съпоставят правилно?
Можем да кажем „аз ходя“ или „ходя аз“. Можем да кажем „нося аз“ или „аз нося“. Граматически кое е по-право? – Аз нося, аз ходя. Защо? Как може да докажете, че „аз нося“, „аз ходя“ е по-право от „нося аз“, „ходя аз“?
към беседата >>
Тия две думи, според правилата на
граматиката
, нали трябва да се съпоставят правилно?
(втори вариант)
И може да се минат още много години, докато хората правилно разрешат кой е истинският начин или истинският път за щастие. Вие някой път може да слушате някоя моя проповед и да мислите, че днес може да се разреши въпроса, как можем да бъдем щастливи. И вие казвате: Учителят казва така, еди-кой си проповедник казва така, еди-кой си учен, философ казва така, Христос казва така. Казано, казано но във всичко това трябва приложение. Да кажем, че имате предложението "аз ходя".
Тия две думи, според правилата на
граматиката
, нали трябва да се съпоставят правилно?
Можем да кажем "аз ходя", или "ходя аз". Можем да кажем "нося аз", или "аз нося". Граматически кое е по-право? - Аз нося, аз ходя. Защо? Как може да докажете, че "аз нося", "аз ходя" е по-право от "нося аз", "ходя аз"?
към втори вариант >>
20.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
Граматиката
ли се е образувала по-рано и после речта?
Върху тази тема, която писахте, аз ще задам няколко въпроса:
Граматиката
ли се е образувала по-рано и после речта?
Логиката ли се е образувала по-рано и после първото съждение? И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа? Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне.
към беседата >>
Значи,
граматиката
сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
Върху тази тема, която писахте, аз ще задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано и после речта? Логиката ли се е образувала по-рано и после първото съждение? И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа?
Значи,
граматиката
сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв.
към беседата >>
Човешкият дух е създал тази
граматика
.
Върху тази тема, която писахте, аз ще задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано и после речта? Логиката ли се е образувала по-рано и после първото съждение? И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа? Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
Човешкият дух е създал тази
граматика
.
Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края.
към беседата >>
Две граматики има в света: едната аз разбирам
граматика
, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух.
Логиката ли се е образувала по-рано и после първото съждение? И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа? Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне.
Две граматики има в света: едната аз разбирам
граматика
, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух.
И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая?
към беседата >>
И друга една
граматика
, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред.
И моралът ли се роди по-рано и после отношенията на човешката душа? Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух.
И друга една
граматика
, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред.
Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения.
към беседата >>
Питам: защо българската
граматика
е турила глагола отпред, а немската – накрая?
Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая.
Питам: защо българската
граматика
е турила глагола отпред, а немската – накрая?
Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им.
към беседата >>
(Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени
граматиката
им.
Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това?
(Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени
граматиката
им.
Забележете друго: в английската граматика има един навик, стремеж да съкратяват думите, когато германците разширяват думите. Питам: англичаните и германците, които са от една и съща раса, защо това различие? Това с все въпроси, които можем да си зададем, ние няма да ги решим сега. Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч?
към беседата >>
Забележете друго: в английската
граматика
има един навик, стремеж да съкратяват думите, когато германците разширяват думите.
Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им.
Забележете друго: в английската
граматика
има един навик, стремеж да съкратяват думите, когато германците разширяват думите.
Питам: англичаните и германците, които са от една и съща раса, защо това различие? Това с все въпроси, които можем да си зададем, ние няма да ги решим сега. Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо?
към беседата >>
Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса:
Граматиката
ли се е образувала по-рано, или речта?
(втори вариант)
За следния път ще пишете върху тема №2: Първата отличителна черта на мисълта.
Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса:
Граматиката
ли се е образувала по-рано, или речта?
Логиката ли се е образувала по-рано, или първото съждение? Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа? Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин.
към втори вариант >>
Значи
граматиката
, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
(втори вариант)
За следния път ще пишете върху тема №2: Първата отличителна черта на мисълта. Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано, или речта? Логиката ли се е образувала по-рано, или първото съждение? Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа?
Значи
граматиката
, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата.
към втори вариант >>
Човешкият дух е създал
граматиката
.
(втори вариант)
За следния път ще пишете върху тема №2: Първата отличителна черта на мисълта. Върху тази тема, по която писахте, ще ви задам няколко въпроса: Граматиката ли се е образувала по-рано, или речта? Логиката ли се е образувала по-рано, или първото съждение? Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа? Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта.
Човешкият дух е създал
граматиката
.
Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред.
към втори вариант >>
Две граматики има в света: едната е
граматиката
, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух.
(втори вариант)
Моралът ли се роди по-рано, или отношенията на човешката душа? Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне.
Две граматики има в света: едната е
граматиката
, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух.
Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола.
към втори вариант >>
Другата
граматика
е на буквата.
(втори вариант)
Значи граматиката, сама по себе си, не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал граматиката. Всяка реч трябва да се изкаже по един или по друг начин: думите трябва да се нареждат по един специален начин. Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух.
Другата
граматика
е на буквата.
Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая?
към втори вариант >>
Питам: защо според българската
граматика
и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая?
(втори вариант)
Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола.
Питам: защо според българската
граматика
и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая?
Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая? Отговор: Защото едните първо мислят и после действат, а другите първо действат и после мислят. Значи българите първо действат и после мислят, а германците първо мислят и после действат. Всички съгласни ли сте с това?
към втори вариант >>
И може би за в бъдеще
граматиката
им пак ще се измени.
(втори вариант)
Значи българите първо действат и после мислят, а германците първо мислят и после действат. Всички съгласни ли сте с това? Отговор: Фактически германците повече действат, отколкото българите. Но германците са били философски народ. Те после, по примера на англичаните, взели ново направление и се отказали от философията.
И може би за в бъдеще
граматиката
им пак ще се измени.
Забележете друго: в английската граматика има навик, стремеж думите да се съкращават, докато германците разширяват думите. Питам: защо между англичаните и германците, които са от една и съща раса, съществува това различие? Това са въпроси, които можем да си зададем, без обаче да ги решим сега. Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч?
към втори вариант >>
Забележете друго: в английската
граматика
има навик, стремеж думите да се съкращават, докато германците разширяват думите.
(втори вариант)
Всички съгласни ли сте с това? Отговор: Фактически германците повече действат, отколкото българите. Но германците са били философски народ. Те после, по примера на англичаните, взели ново направление и се отказали от философията. И може би за в бъдеще граматиката им пак ще се измени.
Забележете друго: в английската
граматика
има навик, стремеж думите да се съкращават, докато германците разширяват думите.
Питам: защо между англичаните и германците, които са от една и съща раса, съществува това различие? Това са въпроси, които можем да си зададем, без обаче да ги решим сега. Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой от вас, който е чел нещо за това?
към втори вариант >>
21.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
И едните са хора, и другите са хора, защо имат различна
граматика
?
Гласът ви да няма меден тон, а да се отличава с голяма мекота и изразителност. Ще пеете от сърце, без правила, не че няма да има правила, но те не приличат на сегашните. Ще спазвате тези бележки. Аз зададох на младите ученици въпроса: „Защо българите турят в речта си глагола отпред, а германците – на края на изречението? Защо начинът на говора у германците е един, а у българите друг?
И едните са хора, и другите са хора, защо имат различна
граматика
?
“ Те ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германците, като си свършат работата, тогава я съобщават, затова глаголът у тях е накрая, а българите най-първо ще кажат какво ще правят, а после започват да работят, затова турят глагола в началото на изреченията. После, вземете англичаните – те постоянно скъсяват думите, докато германците ги разширяват. Защо? – Има си причини. Та и вие във вашата граматика някога поставяте глагола отпред, а друг път – отзад. Кой е правилният начин за пеенето?
към беседата >>
Та и вие във вашата
граматика
някога поставяте глагола отпред, а друг път – отзад.
Защо начинът на говора у германците е един, а у българите друг? И едните са хора, и другите са хора, защо имат различна граматика? “ Те ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германците, като си свършат работата, тогава я съобщават, затова глаголът у тях е накрая, а българите най-първо ще кажат какво ще правят, а после започват да работят, затова турят глагола в началото на изреченията. После, вземете англичаните – те постоянно скъсяват думите, докато германците ги разширяват. Защо? – Има си причини.
Та и вие във вашата
граматика
някога поставяте глагола отпред, а друг път – отзад.
Кой е правилният начин за пеенето? В начало бе Словото – виж, много добре започва песента. В е съюз. Това са първите чувства, с които човек започва, които не може да изрази. Съюзите – това са първите думи, с които човечеството е започнало.
към беседата >>
22.
Земята се върти. Стремеж на душата
,
ООК
, София, 1.7.1925г.,
Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в
граматиката
.
Каква е тежестта на пет милиона скърби? Казвате: „Сломиха ме страданията! “ Колко тежат вашите страдания? Чудни сте вие! Не могат да ви сломят скърбите и страданията.
Страданията във вашия живот са нещо като вметнатите изречения в
граматиката
.
Например често между изреченията се вмъкват следните изрази: „бяга като стрела“, „лети като светкавица, като светлина“. Може ли човек да върви като светкавица? – Не може. Така и вие казвате: „Сломиха ме страданията, разнебитен съм.“ Питам: „Братко, сломен ли си? “ – „Да.“ Но като дам на този твой брат една хубава баница да се нахрани, виждам, че не е сломен.
към беседата >>
23.
Малкото добро и малкото зло
,
ООК
, София, 12.8.1925г.,
Най-напред говорел несвързано, имал развалена
граматика
, размествал местата на глаголите, на местоименията, но въпреки това, понеже имал силен стремеж да говори, дотолкова се упражнил в говоренето, че станал един от красноречивите проповедници, всички го слушали с удоволствие.
Обаче като кажете, че той говори хубаво, с това вие внасяте добри мисли в себе си, изпращате една хубава вълнĈ към него и той се ползва. Че е дърдорко, това показва известна енергия: той иска да говори, да я изразходва. Един знаменит проповедник, наречен Муди, бил голям дърдорко. Той говорел във всяко събрание. Казвали му да престане да говори, да си седне на мястото, но той всякога говорел.
Най-напред говорел несвързано, имал развалена
граматика
, размествал местата на глаголите, на местоименията, но въпреки това, понеже имал силен стремеж да говори, дотолкова се упражнил в говоренето, че станал един от красноречивите проповедници, всички го слушали с удоволствие.
Да говориш повечко, отколкото трябва, това е малкото зло за човека. Казвате за някой човек: „Той е отличен, но малко шантав.“ Значи липсва му нещо. И това е една от малките злини за човека. Ще ви задам друг въпрос: защо хората имат сини, черни, зелени или кестеняви очи? Все трябва да има някаква причина за това.
към беседата >>
24.
Аумен
,
ООК
, София, 2.12.1925г.,
Често, когато някой говори, другите го критикуват вътрешно, казват: „Това граматически не е вярно." Казвам: Това, което ви се говори, важно е, дали е вярно логически, дали е вярно според езика на Истината, а не според
граматиката
.
На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени. Ние няма да бъдем актьори. Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън. В обикновения живот под думата „актьор" разбират човек, който представя нещата така, както не са. В този смисъл, ако искате да бъдете свободни хора, не трябва да бъдете актьори.
Често, когато някой говори, другите го критикуват вътрешно, казват: „Това граматически не е вярно." Казвам: Това, което ви се говори, важно е, дали е вярно логически, дали е вярно според езика на Истината, а не според
граматиката
.
Когато аз говоря Истината, предпочитам да я изкажа на най-прост език, но понятен за всички, макар и да не е изложена граматически правилно. Казвате: „Защо човек да не говори на красив, чисто граматически език? " -Има причини за това. Преди всичко граматиката, с която хората си служат на земята, не е същата граматика, с която ангелите си служат. Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори.
към беседата >>
Преди всичко
граматиката
, с която хората си служат на земята, не е същата
граматика
, с която ангелите си служат.
В този смисъл, ако искате да бъдете свободни хора, не трябва да бъдете актьори. Често, когато някой говори, другите го критикуват вътрешно, казват: „Това граматически не е вярно." Казвам: Това, което ви се говори, важно е, дали е вярно логически, дали е вярно според езика на Истината, а не според граматиката. Когато аз говоря Истината, предпочитам да я изкажа на най-прост език, но понятен за всички, макар и да не е изложена граматически правилно. Казвате: „Защо човек да не говори на красив, чисто граматически език? " -Има причини за това.
Преди всичко
граматиката
, с която хората си служат на земята, не е същата
граматика
, с която ангелите си служат.
Никой човек на земята не може да говори тъй красиво и правилно, както един ангел може да говори. Рече ли да говори като ангел, той ще разруши света. Това е мое твърдение, разбира се. Ако злото не съществуваше, светът щеше да се развали, щеше да се разруши. Ако само за един ден злото би изчезнало от света, нашата земя би престанала да съществува не във физическо, но в духовно отношение, т.е.
към беседата >>
25.
Обмяна
,
ООК
, София, 24.2.1926г.,
Едно от главните правила в
граматиката
е следното: когато се пише едно изречение, на първо място слагат подлога, т.е.
Според вас в какво се заключава знанието?
Едно от главните правила в
граматиката
е следното: когато се пише едно изречение, на първо място слагат подлога, т.е.
предметът, за който се говори; после се поставя глагола, т.е. сказуемото. Това правило може ли да се измени? – Може. Питам: защо обикновено на първо място поставят подлога, а после сказуемото? – Защото съществителното име, което обикновено бива подлог в изречението, е образувано по-рано от глагола.
към беседата >>
26.
Приех от Отца Си
,
НБ
, София, 28.2.1926г.,
Речта,
граматиката
например, с която си служите, не беше ли готова?
Те определят посоката, към която трябва да се движим. Те определят времето, кога трябва да си лягаме и да ставаме. Те определят как трябва да се обличаме и т.н. Някои мислят, че когато казваме, че всичко в света е определено, това значи, че всичко става механически. Ами когато дойдохте на Земята, не намерихте ли всичко готово?
Речта,
граматиката
например, с която си служите, не беше ли готова?
Вие започнахте да изучавате наготово българския език и станахте българи. Или започвате да изучавате английски език и ставате англичани. Или започвате да изучавате френски език и ставате французи и т.н. Всичко това механически ли е? Под думата "българин" се разбира една определена мярка.
към беседата >>
27.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
Изречението „Имаш десет хиляди лева“ не е изказано по правилата на
граматиката
, но съдържа живи думи.
В ума му седи мисълта за десетгодишния затвор и за десетте хиляди лева. Той не вижда никакъв изглед за освобождаване. В един момент вратата на затвора се отваря, един негов приятел влиза и му казва: „Имаш десет хиляди лева! “ Какво става със затворника? – Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице.
Изречението „Имаш десет хиляди лева“ не е изказано по правилата на
граматиката
, но съдържа живи думи.
Това изречение е смислено. То произвежда по-голям ефект, отколкото ако дойде някой от затвора и започне да говори така: „Вашият високоуважаем благороден приятел дойде и прояви необикновен жест. Той разпореди да ви се дадат десет хиляди лева срещу дълга, за да го изплатите и да излезете от затвора.“ – Това е една официална реч, която не може да произведе такова действие, каквото произвеждат думите: „Имаш десет хиляди лева! “ Те са кратка, отривиста и смислена реч. Тя внася живот в човека.
към беседата >>
28.
Имената са ви записани
,
СБ
, София, 25.8.1926г.,
Това са само форми на човешката
граматика
, а според живото Слово, изворът на великия живот, човек трябва да има едно име, което Бог му е определил.
Като слязат светиите отгоре, ще ви повикат на име. Щом чуете името си, ще почувствате голяма радост. Когато човек има име в света, той е силен. В това именно се състои величието му. Хубаво ли е да му кажат: „Брей, ти там, номер 1, 2, 3...“?
Това са само форми на човешката
граматика
, а според живото Слово, изворът на великия живот, човек трябва да има едно име, което Бог му е определил.
Това е реалното. Това е, към което ние трябва да се стремим. Това име всеки сам за себе си трябва да знае. Сега, какво е вашето име? За да се придобие, обаче, тази реалност, три съществени неща са необходими на човека.
към беседата >>
29.
Мислещият човек
,
МС
, София, 14.8.1927г.,
Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има известни правила, известна
граматика
, с която борави.
Някой казва: аз мисля. Тогава аз запитвам: ти мислиш ли както Бог мисли? - Не зная. Това показва, че вие нямате единица мярка, чрез която да определяте нещата. Запитайте, обаче, кой и да е инженер, коя е единицата мярка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори.
Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има известни правила, известна
граматика
, с която борави.
Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето. Да се повърнем сега към Евангелието. В прочетените стихове се казва, че в къпалнята имало пет притвора, през които хората влизали. Между тия пет притвора и чувствата на човека има едно съвпадение. И човек има пет притвора, отдето могат да дойдат всички прекъсвания.
към беседата >>
30.
Ни мъж, ни жена
,
НБ
, София, 20.11.1927г.,
Мнозина знаят външната
граматика
, но вътрешната не познават.
Външно човек може да заема най-долно място в света, но по ум, по сърце, по душа и по дух, той може да заема първо място. Ето, Христос, Син Божи, беше дърводелец. Дълго време Христос изучаваше при баща си дърводелство, но Той изучаваше и вътрешното дърводелство. Мнозина знаят външното дърводелство, но вътрешното не познават. Мнозина знаят външното писателство, но вътрешното не познават.
Мнозина знаят външната
граматика
, но вътрешната не познават.
Вътрешната граматика почива върху принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. Значи, всяка наука се крепи върху известни принципи, които са общи за всички науки. Като спазвате тия принципи, вие ще дойдете до общата наука, до науката на живота. Казвате: Като придобием тази наука, какво ще правим? – Ще влезете в лабораторията на живота, и там ще работите.
към беседата >>
Вътрешната
граматика
почива върху принципите на Любовта, Мъдростта и Истината.
Ето, Христос, Син Божи, беше дърводелец. Дълго време Христос изучаваше при баща си дърводелство, но Той изучаваше и вътрешното дърводелство. Мнозина знаят външното дърводелство, но вътрешното не познават. Мнозина знаят външното писателство, но вътрешното не познават. Мнозина знаят външната граматика, но вътрешната не познават.
Вътрешната
граматика
почива върху принципите на Любовта, Мъдростта и Истината.
Значи, всяка наука се крепи върху известни принципи, които са общи за всички науки. Като спазвате тия принципи, вие ще дойдете до общата наука, до науката на живота. Казвате: Като придобием тази наука, какво ще правим? – Ще влезете в лабораторията на живота, и там ще работите. В тази жива лаборатория ще прилагате знанията си и ще ги коригирате.
към беседата >>
31.
Никодим
,
НБ
, София, 22.1.1928г.,
Мнозина мислят, че за да говорят правилно, трябва да изучават
граматика
.
Най-добро съчетание между буквите е, когато съгласни се съединяват с гласни. Това показва, че те имат помежду си по-голяма любов, отколкото, когато се съединяват две съгласни, или две гласни. Когато между две букви има любов, те започват да си пишат писма, да се разговарят, а това създава условия за тяхното растене и развиване. Като резултат на растенето е образуването на слоговете, на думите, на изреченията, а най-после и на цялата реч. Достатъчно е две думи да се наредят правилно, по един вътрешен закон, за да образуват мисъл.
Мнозина мислят, че за да говорят правилно, трябва да изучават
граматика
.
И граматиката е нужна, но съществува и природна, естествена граматика. Ако човек спазва законите на тази граматика, мислите му ще се нареждат правилно и хармонично. В това отношение, ще срещнете много учени хора в света, които не се ръководят от правилата на обикновените граматики, но пишат и говорят правилно. Те нареждат мислите си според законите и правилата на природата, които са неизменни. Какво виждаме в граматиките на човешките езици?
към беседата >>
И
граматиката
е нужна, но съществува и природна, естествена
граматика
.
Това показва, че те имат помежду си по-голяма любов, отколкото, когато се съединяват две съгласни, или две гласни. Когато между две букви има любов, те започват да си пишат писма, да се разговарят, а това създава условия за тяхното растене и развиване. Като резултат на растенето е образуването на слоговете, на думите, на изреченията, а най-после и на цялата реч. Достатъчно е две думи да се наредят правилно, по един вътрешен закон, за да образуват мисъл. Мнозина мислят, че за да говорят правилно, трябва да изучават граматика.
И
граматиката
е нужна, но съществува и природна, естествена
граматика
.
Ако човек спазва законите на тази граматика, мислите му ще се нареждат правилно и хармонично. В това отношение, ще срещнете много учени хора в света, които не се ръководят от правилата на обикновените граматики, но пишат и говорят правилно. Те нареждат мислите си според законите и правилата на природата, които са неизменни. Какво виждаме в граматиките на човешките езици? Там постоянно стават промени.
към беседата >>
Ако човек спазва законите на тази
граматика
, мислите му ще се нареждат правилно и хармонично.
Когато между две букви има любов, те започват да си пишат писма, да се разговарят, а това създава условия за тяхното растене и развиване. Като резултат на растенето е образуването на слоговете, на думите, на изреченията, а най-после и на цялата реч. Достатъчно е две думи да се наредят правилно, по един вътрешен закон, за да образуват мисъл. Мнозина мислят, че за да говорят правилно, трябва да изучават граматика. И граматиката е нужна, но съществува и природна, естествена граматика.
Ако човек спазва законите на тази
граматика
, мислите му ще се нареждат правилно и хармонично.
В това отношение, ще срещнете много учени хора в света, които не се ръководят от правилата на обикновените граматики, но пишат и говорят правилно. Те нареждат мислите си според законите и правилата на природата, които са неизменни. Какво виждаме в граматиките на човешките езици? Там постоянно стават промени. В български език, на-пример, често се сменя правописът: днес една дума се пише с “ь”, утре – с “е”.
към беседата >>
32.
Полюси на съзнанието
,
ООК
, София, 28.3.1928г.,
Ако ви запита някой с какво се занимавате, какво изучавате, кажете, че изучавате музика,
граматика
, но сте едва на първите уроци: свирите гами, свирите едва с цели, с половини, с четвъртини и с осмини ноти.
Да мисли човек, че без упражнения може да постигне нещо, това значи, неговата чаша винаги да остава недоизпита. Това значи, всяка година да цъфти, но никога да не връзва. За такъв човек се казва, че цъфти, но плод не дава. Той вдига шум около себе си, но нищо не остава на света. Следователно колкото малко земя и да имате, трябва да я обработвате.
Ако ви запита някой с какво се занимавате, какво изучавате, кажете, че изучавате музика,
граматика
, но сте едва на първите уроци: свирите гами, свирите едва с цели, с половини, с четвъртини и с осмини ноти.
По-нататък не сте навлезли. По граматика пък едва сте стигнали до простите изречения. Не е достатъчно човек да знае да свири, да пее, или да говори, но неговата песен, неговият говор трябва да отварят сърца. В това отношение всеки ще бъде поставен на изпит да се види, да разбере, докъде е достигнал в знанията си. Вие сте например добър цигулар или добър говорител.
към беседата >>
По
граматика
пък едва сте стигнали до простите изречения.
За такъв човек се казва, че цъфти, но плод не дава. Той вдига шум около себе си, но нищо не остава на света. Следователно колкото малко земя и да имате, трябва да я обработвате. Ако ви запита някой с какво се занимавате, какво изучавате, кажете, че изучавате музика, граматика, но сте едва на първите уроци: свирите гами, свирите едва с цели, с половини, с четвъртини и с осмини ноти. По-нататък не сте навлезли.
По
граматика
пък едва сте стигнали до простите изречения.
Не е достатъчно човек да знае да свири, да пее, или да говори, но неговата песен, неговият говор трябва да отварят сърца. В това отношение всеки ще бъде поставен на изпит да се види, да разбере, докъде е достигнал в знанията си. Вие сте например добър цигулар или добър говорител. Дават ви следната задача: да отидете при един милионер, но голям скъперник, да му свирите, и по този начин да въздействате на сърцето му да отвори касата си, да даде част от богатството си на нуждаещите се. Вие отивате при милионера и започвате да свирите.
към беседата >>
33.
Служба на уравненията
,
ООК
, София, 4.4.1928г.,
Щом стане на седем години, пращат го на училище да учи писане, смятане,
граматика
и т. н.
Въпросите се разрешават посредством опитностите на човека, от една страна, а от друга-посредством знанията, посредством науката. Съвременната наука не може да разреши всички въпроси, но поне забавлява човека, отвлича го от трудностите в живота. Без наука човешкият живот щеше да бъде много тежък. Каквото са игрите и забавите за децата, такова нещо е науката за човека на земята. Още с дохождането си на земята, човек започва да се учи да ходи, да гледа, да слуша, да яде; като поизрасне, той започва да учи как да се отнася с хората, с по-големите и с по-малките от себе си.
Щом стане на седем години, пращат го на училище да учи писане, смятане,
граматика
и т. н.
Колкото по-голям става, толкова по-сериозни предмети изучава. Той започва да изучава геометрия, алгебра, да решава различни уравнения и т. н. Като срещнем някой възрастен човек, виждаме, че той все уравнения решава: духовният решава духовни уравнения, а светският – светски уравнения. Обаче има голяма разлика между духовните и светските, или материалните, физическите уравнения. Как ще решите едно уравнение от мисли, в което едната е неизвестна?
към беседата >>
Учиш се да ходиш, учиш се да гледаш, учиш се да слушаш, учиш се да ядеш, учиш се как да се обхождаш с хората, учиш се да пишеш, учиш
граматика
, геометрия, смятане: едно, две три.
(втори вариант)
Вие вземете науката като едно приятно занимание. Науката е едно детинско развлечение за човека на земята. Скучен щеше да бъде животът на човека на земята, ако нямаше наука. Тъй щото науката е първото развлечение за деца, не в нейния сериозен вид, но тъй да се забавлява. С какво ще се забавлява човек, ако не с наука.
Учиш се да ходиш, учиш се да гледаш, учиш се да слушаш, учиш се да ядеш, учиш се как да се обхождаш с хората, учиш се да пишеш, учиш
граматика
, геометрия, смятане: едно, две три.
После учиш уравненията. Хората все уравняват живота. Учените хора го уравняват по един начин, то е в умствения сват. Има една голяма разлика между духовното уравнение и физическото уравнение. Запример как ще уравниш две мисли?
към втори вариант >>
34.
Работникът и неговата прехрана
,
НБ
, София, 13.5.1928г.,
И ангелите имат своя
граматика
, своя писменост, свои наречия, главно три – за трите различни светове.
” И започва да разговаря, какво е предназначението й в мравуняка, как живее там и те. н.. И мравите имат своя култура, свой език. Ако вие знаехте по-главните модерни езици или някои от старите езици, като староеврейски, старогръцки, санскритски или друг някой език, щяхте ли да страдате? Знанието на езици е голямо богатство за човека. Ами ако знаехте езика на ангелите, щяхте ли да страдате?
И ангелите имат своя
граматика
, своя писменост, свои наречия, главно три – за трите различни светове.
Те си служат с около 35 милиона думи. Това още не се отнася до първокласните, но до някои от по-долноразредните ангели. Ще кажете: вярно ли е това? – Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно. Числото 35 милиона показва богатство на съзнанието.
към беседата >>
35.
Първата буква
,
ООК
, София, 6.3.1929г.,
Да мисли човек право, това значи да владее
граматиката
добре, да знае къде да поставя думите.
И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. — Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато? — Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представя човешкия ум. Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв.
Да мисли човек право, това значи да владее
граматиката
добре, да знае къде да поставя думите.
Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището. Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива. Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои.
към беседата >>
То е
граматика
, да знаеш да поставяш думите намясто.
(втори вариант)
Казвате: "Ще се повреди барабанът." Няма да се повреди. Сега кое е биенето на барабана? Това е човешкият ум, който постоянно трябва да мисли. Да се пази животът от своите нечистотии. Тогава вече иде умат като спомагателно средство, за да се даде едно упътване, дали да влизат тия чужди елементи, които може да спънат.
То е
граматика
, да знаеш да поставяш думите намясто.
Не знаеш ли да поставяш, и в обикновеното училище ще направиш погрешки, както децата правят. Живот. Сега направете една пермутация от тия букви и създайте една дума друга, хармонична. Витож. Всяка една буква в латинската азбука или в славянската азбука може да я преведете в геометрическа форма. Тогава тя добива смисъл. За да различавате сегашната писменост, трябва много добре да сте запознат с геометрията.
към втори вариант >>
36.
Непреривно движение
,
ООК
, София, 20.3.1929г.,
В
граматиката
има ред правила, които се подчиняват на специални за тях закони.
Ако напишете последователно числата от 1-10, без да турите запетая между всяко едно от тия числа, това представя незавършена работа. Турите ли запетая между всички числа, това показва завършена работа. Който не употребява в живота си препинателни знаци, той минава за прост човек. Който изучава графологията, той разбира смисъла на препинателните знаци и ги употребява на място. Много писатели и учени поставят препинателни знаци дето не трябва, а дето трябва, поставят повече, отколкото са нужни.
В
граматиката
има ред правила, които се подчиняват на специални за тях закони.
Който иска да спазва правилата, той трябва да познава законите, по които те се създават. Представете си, че имате числото 1567. Това число е предметно, т. е. означава някакъв предмет, взет в специално количество. Запример, ние можем да имаме 1,567 кг вода, жито, пясък, прашинки или друго нещо.
към беседата >>
В
граматиката
има известни правила, които следват известни методи.
(втори вариант)
Сега защо се туря запетая между цифрите? Ако не турите запетая, значи работата не е довършена. Човек, който в живота си няма запетая, точка, няма двоеточие, точка и запетая, удивителна и въпросителна, казваме, че е много прост човек. Онзи, който изучава графологията, туря запетая, точка, гледа къде да ги тури. Защото в български, гледам, списатели, които турят запетая и точка, дето не трябва, а някъде турят повече, отколкото трябва.
В
граматиката
има известни правила, които следват известни методи.
Ние свършихме с числото 10. Сега, представете си, че имате числото 1567. Това число може да е предметно число, оки жито. Или допуснете, 1567 оки вода, или толкоз оки пясък, или толкоз прашинки, или зрънца. Обаче, ако това число го превърнем в живо число, психологическо число, тогава всяко едно число има свое значение, то вече е една формула.
към втори вариант >>
37.
Втръсване
,
ООК
, София, 27.3.1929г.,
Има един психологически закон в природата, който не върви според нашата
граматика
.
(втори вариант)
Когато той не се говори, той се усеща, че е мъртъв. Живее той с миналото. Тази "Благата песен" е за новата 1929 година. Думите се разбират като храна. Щом една дума се разбира, всякога е като храна, асимилирана е вече.
Има един психологически закон в природата, който не върви според нашата
граматика
.
В граматиката съществува един език, като кажеш едно нещо, нареждат се нещата. Когато в човешката реч, когато кажеш едно нещо, нареждат се нещата. Когато в човешката реч, когато кажеш нещо, пък не знаеш какво казваш. В езика на природата, като кажеш едно нещо, другото вече иде. Не може да има противоречие, свързани са думите, въртят се като колело.
към втори вариант >>
В
граматиката
съществува един език, като кажеш едно нещо, нареждат се нещата.
(втори вариант)
Живее той с миналото. Тази "Благата песен" е за новата 1929 година. Думите се разбират като храна. Щом една дума се разбира, всякога е като храна, асимилирана е вече. Има един психологически закон в природата, който не върви според нашата граматика.
В
граматиката
съществува един език, като кажеш едно нещо, нареждат се нещата.
Когато в човешката реч, когато кажеш едно нещо, нареждат се нещата. Когато в човешката реч, когато кажеш нещо, пък не знаеш какво казваш. В езика на природата, като кажеш едно нещо, другото вече иде. Не може да има противоречие, свързани са думите, въртят се като колело. Затуй трябва да дойдем до езика на природата.
към втори вариант >>
38.
Проявеният живот
,
ООК
, София, 18.9.1929г.,
Всички хора, които са минали през училище, са изучавали
граматика
, в следствие на което знаят частитe на речта, тяхното значение и служба в изречението.
Всички хора, които са минали през училище, са изучавали
граматика
, в следствие на което знаят частитe на речта, тяхното значение и служба в изречението.
Те знаят и мястото на препинателните знакове. Човек знае много неща, но съществено в знанието му е онова, което той е проявил, т. е. приложил. Природата се интересува от човека дотолкова, доколкото той се е проявил. Тя се интересува само от онова, което той е проявил, но не и от непроявеното.
към беседата >>
39.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Казват: „В нашата църква така не се седи." Сега ако отидете между учените хора, поетите или писателите, че някоя запетая не е турена намясто или че не говориш според всичките правила на
граматиката
, веднага ще ти направят известен укор, че не разбираш езика.
(втори вариант)
Влезете ли в една евангелска църква, ще седнете на стола, ще си турите ръката на очите и ще се помолите. Ако влезете в една джамия, турците по друг начин се молят. Ако влезете в будически храм, също по друг начин ще се молите. Всички имат свои методи. Ако ти не се съобразяваш с техните правила, те ще знаят, че ти не си от техните.
Казват: „В нашата църква така не се седи." Сега ако отидете между учените хора, поетите или писателите, че някоя запетая не е турена намясто или че не говориш според всичките правила на
граматиката
, веднага ще ти направят известен укор, че не разбираш езика.
Действително хубаво е. Някои хора са постигнали големи постижения, някои идеално пишат, но идеално не прилагат онова, което знаят. Един баща изпраща двамата си синове в света да се учат. На едного дал половин килограм сирене, а на другия дал едно кило брашно и казва: „Като намериш вода, ще замесиш брашното." На другия казва: „Като намериш вода, ще измиеш сиренето, ще го хвърлиш във водата и ще чакаш да видиш какво ще стане." Ходили двамата по света и намерили едно мръсно блато. Казва единият: „Да турим всичкото брашно в тази вода, да замесим, да има да се нахраним.
към втори вариант >>
40.
Побеждавайте злото
,
НБ
, София, 9.2.1930г.,
Когато някой иска да отиде в Англия, той непременно трябва да изучава английски език и английската
граматика
, както и законите на техния език, ако иска да се ползва от знанията.
(втори вариант)
Това е, което е открито. Те мислеха, че това, което е открито, повече от него няма. И Колумб трябваше да им докаже, че има и друга земя, още неизвестна, неоткрита за хората. Сега да оставим тези въпроси - те са от научен характер, дали има още земя от тази, която хората днес познават, или няма. Има един начин за изучаване на реалния, на разумния свят.
Когато някой иска да отиде в Англия, той непременно трябва да изучава английски език и английската
граматика
, както и законите на техния език, ако иска да се ползва от знанията.
Следователно има една наука в света, която трябва да се изучава. И онези, които искат да се учат, казвам за тях, има една държава, която съществува в света, дето живеят най-благородните, най-възвишените същества, и вие можете да влезете в контакт с тях. Ако искате да отидете там, вие непременно трябва да изучавате езика на светиите, за да може да разбирате какво нещо е учение, какво нещо е управление, какво нещо е ред и порядък, какви са отношенията между мъжете и жените, как са строени техните училища, каква е религията им и т.н. Всеки от вас може да отиде да види тази държава и като се върне, ще каже като онзи слепия: „Бях сляп едно време, но сега прогледах - и виждам, и чувам." Няма да разправяш какво си видял, но ще кажеш: „Променил си лицето ми, Господи." Тъй щото никому няма да разправяш какво си видял и чул, но ще кажеш: „Иди и виж." Тъй казвал пророкът: „Иди и виж." И тъй, побеждавайте злото чрез доброто, или турете любовта като начало, реда и порядъка като основа, а прогреса като цел в живота.
към втори вариант >>
41.
В дома на Симона
,
НБ
, София, 6.7.1930г.,
Някой казва, че знае български език и българската
граматика
.
Той ще расте и ще се развива, ще се радва на доброто в света. Следвайте Божествения път, и не се страхувайте. С Божественото и на този, и на онзи свят ви очаква радост. С човешкото на всякъде ви очакват страдания. За да влезете в духовния свет, между ангелите и възвишените същества, вие трябва да знаете техния език.
Някой казва, че знае български език и българската
граматика
.
И това знание е на място, но то има отношение само към България и българите. Ако отиде в Германия, във Франция, в Англия или в Русия, за да бъде разбран, трябва да знае техния език. Само с български език нищо не може да постигне. На същото основание, казвам:За да се разберете със светиите, трябва да знаете техния език; за да се разберете с ангелите, трябва да знаете ангелския език. Без знание никъде няма да ви приемат.
към беседата >>
42.
Сила, разумност и добро
,
СБ
, София, 19.8.1931г.,
Има ли насилие, лъжа и зло, тази реч не е съвършена – Божествената
граматика
не търпи нищо излишно.
Ето защо всички трябва да работим заедно с Бога, да изхвърлим от Божественото тяло, в което и ние живеем, насилието, лъжата и злото. Като освободим, като очистим Божественото тяло от тия утайки, ние ще бъдем щастливи, доволни, че сме извършили една работа. Сега аз искам да бъдете свободни, да не допускате в ума си мисълта, че сте най-грешните хора в света. Не е въпросът кой е грешен и кой – не; за художника е важно всяка линия да бъде на мястото си, а дали тя ще бъде права или крива, това зависи от нейната служба. Когато той дръпне една линия, която представлява веждите на човека, тази линия трябва да бъде изразителна, да е съгласна с действителността; тоновете на музиканта трябва да бъдат чисти и верни; красивата мома трябва да бъде абсолютно красива във всяко отношение; в речта на красноречивия оратор не трябва да има никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло.
Има ли насилие, лъжа и зло, тази реч не е съвършена – Божествената
граматика
не търпи нищо излишно.
Казвате: „Ние трябва да бъдем добри” – това не трябва даже и да се говори, защото ако човек не е добър, той ще бъде лош. Доброто и злото взаимно се изключват – Доброто е абсолютна реалност, върху която всичко може да се гради, злото пък е абсолютно ограничение, следователно Доброто е основа, Разумността е градеж, а Силата е придобит резултат. Ако не поставите Доброто за основа, и Разумността не може да се прояви; щом Разумността не се прояви, и Силата не може да дойде. Сега аз не искам да възприемате тия неща механически, но казвам на музиканта: „Ти трябва да свириш добре – това е в естеството ти! ” Да свириш добре – това е Свобода; да бъдеш разумен – това е Светлина в Свободата; да бъдеш силен – това значи да бъдеш независим.
към беседата >>
43.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Ако изучавате английски език, вие ще се ползвате от английската, а не от българската
граматика
– колкото и да си мязат двете граматики, за случая е важна английската
граматика
; ако изучавате френски език, ще се ползвате от правилата на френската
граматика
– всяка наука има свои правила.
След Христа обаче всички равини се обърнаха към Бога; Христос им каза: „Вие държите ключовете на Царството Божие и нито вие влизате, нито на другите позволявате да влязат.” Човек не може да се поправи, докато държи ключовете на Царството Божие в ръцете си, без да ги използва за себе си или да ги даде на другите; за да се поправи човек, непременно ключовете трябва да се вземат от ръцете му. Сега ние не трябва да се връщаме към миналото, да се интересуваме от това, което са правили Ирод, Пилат или Каяфа, но трябва съзнателно да ги избягваме с техните грешки и престъпления. Човек трябва да бъде силен – да се справи с мухата, кацнала на носа му, без да маха с ръка да я прогони. Дойде ли му някакво страдание, той не трябва да роптае против него, да маха с ръка; дойде ли една лоша мисъл в ума му, той не трябва да се пита защо е дошла, но да работи върху себе си да я трансформира. За вас е важен Новият живот, новите правила, които Истината носи; старият живот е ценен само със своите опитности, но той не трябва повече да се продължава.
Ако изучавате английски език, вие ще се ползвате от английската, а не от българската
граматика
– колкото и да си мязат двете граматики, за случая е важна английската
граматика
; ако изучавате френски език, ще се ползвате от правилата на френската
граматика
– всяка наука има свои правила.
Искате ли да изучавате Божествената наука, вие трябва да се справите с противоречията, да имате цел в живота си – само по този начин ще придобиете истинско щастие. Хората на старото си служиха с пушки, със саби, с кобури; хората на новото, на Истината заместват тия оръжия с упражнения, със светли мисли и възвишени чувства. Вие не знаете още да употребявате упражнението, което ви дадох, но достатъчно е в първо време само да го извадите от калъфа. Динамическа сила се крие в пръстите на ръцете, всеки пръст е свързан с един свят – значи десет пръста, това са десет свята. Те са мощни сили, с които трябва да се свържете; влезете ли във връзка с тях, от пръстите ви ще излиза толкова голяма Светлина и Сила, че Земята ще се разклати.
към беседата >>
44.
Дайте ни от вашето масло
,
НБ
, София, 11.10.1931г.,
Природният език няма никаква
граматика
.
Тези, които изучават древните книги, които изучават старите писания, все още не могат да разберат един такъв преносен, фигуративен език, какъвто е езикът на Природата. В нея всичко е само изложение в картини, всичко е наглед разхвърляно. Тъй да се каже, Природата никога не ни говори на наш език. Ние сами си тълкуваме, правим си някакви преводи от онова, което тя прави. Но какъв е езикът на Природата, никой не знае; как точно говори тя, никой не знае.
Природният език няма никаква
граматика
.
Кои са нейните съществителни, прилагателни имена, местоимения или глаголи, и това никой не знае. И сега ние се спираме върху думите, които Христос е изказал преди 2000 години. Ако ги разберем така, както Христос ги е разбирал преди 2000 години, значи, че сме останали много назад, понеже сам Христос от 2000 години насам е направил голям прогрес. Христос преди 2000 години не е бил такъв, какъвто е днес. Днес Той е съвсем друг.
към беседата >>
45.
Думата му държа
,
НБ
, София, 27.12.1931г.,
Човек ще се научи да говори право, ще се научи и на
граматика
.
Ние сега вземаме механическата страна на нещата. На наш език става и по-глупава работата, откъдето също може да пострадаме. Казва Христос: „Аз познавам". Значи Той прозре тази реалност, от която произтича Неговият живот. Та силата на човека е в словото.
Човек ще се научи да говори право, ще се научи и на
граматика
.
Граматиката отпосле иде. Но има граматика, с която човек се ражда. Има и една логика, с която човек се ражда. Ако тази граматика, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те. Българинът казва: „аз му казах" или „казах му".
към беседата >>
Граматиката
отпосле иде.
На наш език става и по-глупава работата, откъдето също може да пострадаме. Казва Христос: „Аз познавам". Значи Той прозре тази реалност, от която произтича Неговият живот. Та силата на човека е в словото. Човек ще се научи да говори право, ще се научи и на граматика.
Граматиката
отпосле иде.
Но има граматика, с която човек се ражда. Има и една логика, с която човек се ражда. Ако тази граматика, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те. Българинът казва: „аз му казах" или „казах му". На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението „аз".
към беседата >>
Но има
граматика
, с която човек се ражда.
Казва Христос: „Аз познавам". Значи Той прозре тази реалност, от която произтича Неговият живот. Та силата на човека е в словото. Човек ще се научи да говори право, ще се научи и на граматика. Граматиката отпосле иде.
Но има
граматика
, с която човек се ражда.
Има и една логика, с която човек се ражда. Ако тази граматика, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те. Българинът казва: „аз му казах" или „казах му". На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението „аз". Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере.
към беседата >>
Ако тази
граматика
, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те.
Та силата на човека е в словото. Човек ще се научи да говори право, ще се научи и на граматика. Граматиката отпосле иде. Но има граматика, с която човек се ражда. Има и една логика, с която човек се ражда.
Ако тази
граматика
, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те.
Българинът казва: „аз му казах" или „казах му". На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението „аз". Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере. Значи, англичаните имат една граматика, която се отличава от нашата по своето местоимение. После, в английски членът е турен отпред на думите, българите турят члена отзад.
към беседата >>
Значи, англичаните имат една
граматика
, която се отличава от нашата по своето местоимение.
Има и една логика, с която човек се ражда. Ако тази граматика, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те. Българинът казва: „аз му казах" или „казах му". На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението „аз". Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере.
Значи, англичаните имат една
граматика
, която се отличава от нашата по своето местоимение.
После, в английски членът е турен отпред на думите, българите турят члена отзад. Така е и у французите, и те турят члена отпред. Това са съображения, това е личното в развитието. Щом славяните минат през това развитие, един ден и те ще изменят своята реч. В речта може да има член, може и да няма член.
към беседата >>
46.
Единният живот
,
ИБ
, София, 22.3.1932г.,
Граматиката
на земните езици е пренесена на земята отъ невидимия свят.
След кавичките можете да продължите речта си, да я завършите по човешки. След всяка отделна мисъл поставяте точка. Това е значението на знаците в земните езици. Създаването на земните езици е костувало големи усилия на възвишени, на разумни същества. Те са работили много, докато създадат всички форми и правила в съвременните езици.
Граматиката
на земните езици е пренесена на земята отъ невидимия свят.
Тя е изработена по правилата на Божествения език. Върху български език отсега нататък трябва да се работи, докато стане свещен език. Когато един език стане свещен, любовта в него се усилва, и хората започват да се разбират. Днес, обаче, срещнат ли се двама души, т непременно ще се скарат. Когато хората се разговарят на свещения език, те никога не се карат.
към беседата >>
47.
Новите възгледи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1932г.,
За тази цел той трябва да разбира езика,
граматиката
на природата, както знае
граматиката
на матерния си език.
Ако миналото изглежда нереално, това се дължи на гърба ви. Миналото остава зад гърба ви и като не го виждате, мислите, че не е реално. Обаче, обърнете ли се с лицето към тази посока, тогава миналото става бъдеще, а бъдещето – минало. Значи, според съвременните философи има минало, настояще и бъдеще. И тъй, като се говори за разбиране, за различаване, човек трябва да схваща нещата, както са поставени в живата природа.
За тази цел той трябва да разбира езика,
граматиката
на природата, както знае
граматиката
на матерния си език.
За пример, вие казвате „любов“ и „любя“. Каква разлика има между тези две думи? Думата „любов“ е съществително и, като такава, тя се скланя. Думата „любя“ е глагол и, като глагол, тя се спряга. Друга съществена разлика има между тези две думи: когато любовта е съществително име, тогава ние ѝ слугуваме.
към беседата >>
48.
Книжници и фарисеи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1932г.,
Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете
граматиката
и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си.
да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали.
Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете
граматиката
и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си.
За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“. После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид. Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете. Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия.
към беседата >>
49.
Което остарява
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 10.8.1932г.,
В този поглед човек разбира цялата
граматика
, с всичките ѝ подробности и значения.
“ Тя е цял говор. Когато срещнете човек, когото обичате, той само ви погледне, хвърли един бърз поглед и си замине. Този момент може да трае само една секунда, но колко много струва за вас! Вие по цели дни и нощи мислите за този поглед, как ви погледнал, какво искал да ви каже, как ви се усмихнал и т.н. Какъвто е говорът на светлината, такъв е погледът на вашия любим човек.
В този поглед човек разбира цялата
граматика
, с всичките ѝ подробности и значения.
Който види този поглед, той всичко разбира, не се нуждае от никакви преводчици. Рече ли да се намеси някой отвън, да превежда, той ще развали работата. Има неща в живота, които не се обясняват, нито се нуждаят от обяснения. Мнозина искат да им се каже нещо за насърчение, за усилване на вярата, на силата им. Казвам: досега аз не съм срещал по-насърчени, по-вярващи и по-силни хора от съвременните.
към беседата >>
50.
На живите
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.8.1932г.,
Съвременните народи нямат една строга определена
граматика
, нямат един съвършен език.
Запитай се тогава, с какво се слага светлината на работа? Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли да се каже колко е научил? От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат. Че грешат, това се вижда и в самия им език. Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения.
Съвременните народи нямат една строга определена
граматика
, нямат един съвършен език.
За пример, вие казвате: „любя...“ – Кой люби? – „Аз.“ – Кой е този аз? – Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз. Казвате още: „Аз любя еди-кого си“. – Кой е този еди-кого си?
към беседата >>
51.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
Ония хора там си имат език,
граматика
.
Ти ще влезеш в един свят, дето всичко е наредено, всичко ще имаш. Тогава не си ли струва да идем в оня свят? Всичко ще имаш, каквото поискаш. Казвате, че в оня свят не ядат, както ние ядем. Пеперудата не яде като гъсеницата, но и тя яде.
Ония хора там си имат език,
граматика
.
Апостол Павел казва, че този език на ангелите, той е толкоз красив, че се слуша като кимвали. Те имат отличен нежен език, една дума като каже ангелът, ще ти трепне сърцето. Един ангел ако ти каже, че те обича, ще ти трепне сърцето. На земята и десет пъти да ти кажат, сърцето ти няма да трепне. Там и фамилии има, но в оня свят ревност няма.
към беседата >>
Ония хора там си имат език,
граматика
.
(втори вариант)
Ти ще влезеш в един свят, дето всичко е наредено, всичко ще имаш. Тогава не си ли струва да идеш на оня свят? Всичко ще имаш, каквото поискаш. Казват, че в оня свят не ядат, както ние ядем. Пеперудата не яде като гъсеницата, но и тя яде.
Ония хора там си имат език,
граматика
.
Апостол Павел казва, че този език на ангелите е толкова красив, че се слуша сякаш свирят кимвали. Те имат отличен нежен език, една дума като каже ангелът, ще ти трепне сърцето. Един ангел, ако ти каже, че те обича, ще ти трепне сърцето, а на земята и десет пъти да ти кажат, сърцето ти няма да трепне. Там и фамилии има, но в оня свят ревност няма. В онзи свят може да обичаш когото искаш, никой няма право да те пита защо, как смееш.
към втори вариант >>
52.
Ето отрока
,
НБ
, София, 6.11.1932г.,
Щом българинът каже, че е българин, той има език български,
граматика
българска, правопис български.
Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб, ще ни го вземат. Защо? Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим. По-нататъка вие ще разсъждавате. Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята. Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас.
Щом българинът каже, че е българин, той има език български,
граматика
българска, правопис български.
Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика. Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: „Как е възможно това?
към беседата >>
Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска
граматика
.
Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим. По-нататъка вие ще разсъждавате. Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята. Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас. Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български.
Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска
граматика
.
Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: „Как е възможно това? “ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато.
към беседата >>
Щом българинът каже, че е българин, той говори български език изучава български правопис и българска
граматика
.
(втори вариант)
По нататък вие ще разсъждавате. Обаче, в света има една сигурност, която хората са забравили. По каква причина сте дошли на земята? Как сте дошли и защо сте дошли? Всеки от вас трябва да отговори на този въпрос.
Щом българинът каже, че е българин, той говори български език изучава български правопис и българска
граматика
.
Щом е англичанин, той изучава английски език, изучава английски правопис, английска граматика. Сега попитайте българина или англичанина, като са дошли на земята, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите преди да дойдат на земята не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните преди да дойдат на земята не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: Как е възможно това?
към втори вариант >>
Щом е англичанин, той изучава английски език, изучава английски правопис, английска
граматика
.
(втори вариант)
Обаче, в света има една сигурност, която хората са забравили. По каква причина сте дошли на земята? Как сте дошли и защо сте дошли? Всеки от вас трябва да отговори на този въпрос. Щом българинът каже, че е българин, той говори български език изучава български правопис и българска граматика.
Щом е англичанин, той изучава английски език, изучава английски правопис, английска
граматика
.
Сега попитайте българина или англичанина, като са дошли на земята, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите преди да дойдат на земята не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните преди да дойдат на земята не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: Как е възможно това? Сега учените хора мислят начин да направят злато това, което не е било злато.
към втори вариант >>
53.
Живот и благо
,
МОК
, София, 18.11.1932г.,
Ти учиш
граматика
.
(втори вариант)
Молил се в една пещера на Бога за хляб. Идва една костена жаба и му носи малко хляб. Казала му: „Като имаш този хляб, ти пак ще живееш дълго и твоята воля ще се измени.“ Човек трябва да измени начина на своето вярване, на своето разбиране. Мнозина от вас сте свършили, разбирате математика, геометрия.
Ти учиш
граматика
.
В българския език има препинателни знаци: точка, запетая, удивителна, въпросителна, точка и запетая, две точки. Ако имате една задача във вашия живот, която е неразрешима, нали се удивлявате. Има някои задачи, при които трябва да се запиташ какво трябва да правиш. Падналият човек трябва да се запита какво трябва да прави. Какво трябва да прави гладният?
към втори вариант >>
54.
Неговата воля
,
УС
, София, 19.2.1933г.,
Мнозина знаят да пишат, но малцина пишат правилно, според изискванията на
граматиката
.
Силата му е в изпълнението на волята Божия. Това трябва да става доброволно. То значи да се е домогнал човек до истинския живот. Че някой не изпълнявал волята Божия, че не живеел добре, ние нямаме право да го осъждаме. Да живееш добре, това е велико изкуство.
Мнозина знаят да пишат, но малцина пишат правилно, според изискванията на
граматиката
.
Това значи: всички хора живеят, но малцина спазват законите и изискванията на живота. Например, един мой познат владееше няколко езика, обаче не обичаше да работи. Един ден той ми разказваше: „Знаеш ли какво направих? Понеже имах нужда от пари, писах на трима свои познати в Америка да ми изпратят известна сума. Да видим колко ще ми изпратят“.
към беседата >>
55.
Овчарите
,
НБ
, София, 7.5.1933г.,
Коя дума може да представлява точка в
граматиката
.
Една сила може да действа с по-голямо движение, друга – с по-малко. Ако дойде до човека, разумният закон е пак същият. Ние на разумното нищо не може да придадем. Но може да усилим разумността. Вие как ще преведете точката в съвременния говор?
Коя дума може да представлява точка в
граматиката
.
Аз да ви кажа: съюзът и. Глаголът, това е правата линия. Глаголът, който има две страни. Тогава де е плоскостта? Това са личните местоимения.
към беседата >>
56.
Законът на ограничението и законът на свободата
,
ООК
, София, 7.6.1933г.,
Когато слушаш с любов, ти ще оставиш
граматиката
.
(втори вариант)
Това не е любов. Онзи, който ви обича, той никога няма да гледа да проникне във вас, да види какво има във вас. Но той ви гледа и му е приятно, че ви гледа. И когато слушаш онзи, когото любиш, да ти е приятно. А пък ти слушаш някого, искаш да критикуваш дали говори правилно, това не е любов.
Когато слушаш с любов, ти ще оставиш
граматиката
.
Онзи, който говори по любов, той говори много правилно. Има един език в света, аз изучавам българския език, от този искам да приведа някой неща. Всеки един език на земята трябва да се повдигне по форма. Изразът трябва да се повдигне. В българския език има ударение.
към втори вариант >>
57.
Постижимото
,
НБ
, София, 1.10.1933г.,
Граматиката
ще даде правилата.
Ако вземем азбуката, това е най-великото в света. По-велика философия от азбуката няма. Втората философия, това са слоговете. Третата философия, това са думите. Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите.
Граматиката
ще даде правилата.
Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят. Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя. Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година). Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума. „Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити.
към беседата >>
58.
Божествената справедливост
,
ООК
, София, 16.1.1935г.,
Има една човешка
граматика
и една природна.
Аз по някой път тълкувам думите. „Ин" значи „вътре", „тел" значи „говори". Значи„интелект е това, което говори вътре. Интелект е това, което прави нещата видими, за да може да борави човек с тях. Това е един граматически разбор.
Има една човешка
граматика
и една природна.
Природната граматика е безлична, а човешката е лична. Природата, когато говори, няма предвид никого, тя не се занимава с личните работи. Ти се занимаваш какъв ще бъдеш, когато отидеш в другия свят. Значи разглеждаш нещата от лично гледище. Ти гледаш крадешком едно същество, което е по-ниско от тебе, и казваш: „Аз съм по-развит от него.
към беседата >>
Природната
граматика
е безлична, а човешката е лична.
„Ин" значи „вътре", „тел" значи „говори". Значи„интелект е това, което говори вътре. Интелект е това, което прави нещата видими, за да може да борави човек с тях. Това е един граматически разбор. Има една човешка граматика и една природна.
Природната
граматика
е безлична, а човешката е лична.
Природата, когато говори, няма предвид никого, тя не се занимава с личните работи. Ти се занимаваш какъв ще бъдеш, когато отидеш в другия свят. Значи разглеждаш нещата от лично гледище. Ти гледаш крадешком едно същество, което е по-ниско от тебе, и казваш: „Аз съм по-развит от него. Това същество не е развито." Но има погрешка в твоите разсъждения.
към беседата >>
59.
Филмът на живота
,
ООК
, София, 3.7.1935г.,
Само граматически има едно различие, понеже
граматиката
на английския език е по-съкратена, по-опростена.
Как може тия деца, които нищо не знаят, да станат толкова учени? Възможно ли е едно дете, като стане на двайсет и четири годишна възраст, да свърши университет и да дава ум на баща си, а пък първоначално нищо да не е разбирало? Това са привидни работи. Един човек може да не разбира английски, но може да разбира своя си език. Но строежът на английския език е по същия закон.
Само граматически има едно различие, понеже
граматиката
на английския език е по-съкратена, по-опростена.
Граматиката на по-старите народи е по-сложна. Граматиката, това са закони, това е наука. Тия хора. които не знаят граматиката, не говорят ли? Говорят. Но тия, които знаят граматика, говорят по-добре.
към беседата >>
Граматиката
на по-старите народи е по-сложна.
Възможно ли е едно дете, като стане на двайсет и четири годишна възраст, да свърши университет и да дава ум на баща си, а пък първоначално нищо да не е разбирало? Това са привидни работи. Един човек може да не разбира английски, но може да разбира своя си език. Но строежът на английския език е по същия закон. Само граматически има едно различие, понеже граматиката на английския език е по-съкратена, по-опростена.
Граматиката
на по-старите народи е по-сложна.
Граматиката, това са закони, това е наука. Тия хора. които не знаят граматиката, не говорят ли? Говорят. Но тия, които знаят граматика, говорят по-добре. Сега кое обичате: да събирате ли обичате повече, или да изваждате?
към беседата >>
Граматиката
, това са закони, това е наука.
Това са привидни работи. Един човек може да не разбира английски, но може да разбира своя си език. Но строежът на английския език е по същия закон. Само граматически има едно различие, понеже граматиката на английския език е по-съкратена, по-опростена. Граматиката на по-старите народи е по-сложна.
Граматиката
, това са закони, това е наука.
Тия хора. които не знаят граматиката, не говорят ли? Говорят. Но тия, които знаят граматика, говорят по-добре. Сега кое обичате: да събирате ли обичате повече, или да изваждате? При какви условия вие събирате и при какви условия изваждате?
към беседата >>
които не знаят
граматиката
, не говорят ли?
Но строежът на английския език е по същия закон. Само граматически има едно различие, понеже граматиката на английския език е по-съкратена, по-опростена. Граматиката на по-старите народи е по-сложна. Граматиката, това са закони, това е наука. Тия хора.
които не знаят
граматиката
, не говорят ли?
Говорят. Но тия, които знаят граматика, говорят по-добре. Сега кое обичате: да събирате ли обичате повече, или да изваждате? При какви условия вие събирате и при какви условия изваждате? И кога обичате събирането и кога обичате изваждането? Детински въпрос, ще кажете, проста работа е, ще кажете.
към беседата >>
Говорят. Но тия, които знаят
граматика
, говорят по-добре.
Само граматически има едно различие, понеже граматиката на английския език е по-съкратена, по-опростена. Граматиката на по-старите народи е по-сложна. Граматиката, това са закони, това е наука. Тия хора. които не знаят граматиката, не говорят ли?
Говорят. Но тия, които знаят
граматика
, говорят по-добре.
Сега кое обичате: да събирате ли обичате повече, или да изваждате? При какви условия вие събирате и при какви условия изваждате? И кога обичате събирането и кога обичате изваждането? Детински въпрос, ще кажете, проста работа е, ще кажете. В прочетената глава се описва едно голямо противоречие.
към беседата >>
60.
Първата дума
,
МОК
, София, 12.7.1935г.,
Какво ще уповавам на една
граматика
или на една читанка или на една логика?
Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение, заблуждение е за онази велика Истина, към която се стремим. Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек. Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение. Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш? На времето каквото си научил е било на място, но сега нищо няма да научиш.
Какво ще уповавам на една
граматика
или на една читанка или на една логика?
– "Логика трябва да има човек." Аз може да ви говоря много логически и пак нищо да не казвам. Някои казват: "Човек да има свободен поглед." В какво се изразява свободният поглед? Свободният поглед на човека зависи от неговата права мисъл; свободният поглед на човека зависи от неговите прави желания; свободният поглед на човека зависи от неговите прави постъпки в дадения случай. Свободното съзнание седи само в едно велико съзнание – Бог, като една вечна неизменност, от която зависи неговото щастие. Нашето щастие не зависи от хората, от този – от онзи, от проповедници – от никого не зависи.
към беседата >>
61.
Вътрешните качества на числото 12. Дванадесеттях хляба. Божественият и човешкият порядък / Фарисеи и садукеи
,
УС
, София, 13.10.1935г.,
Като изучава този начин, човек създава
граматиката
.
(втори вариант)
Защо съществуват противоречия в човешкия живот? – Защото хората искат нещата да стават по тяхна воля. Докато желаят да реализират своята воля, все ще се намери някой да тури в полога им чуждо яйце, което те ще измътят. Нещата стават не по волята на човека, не по негови закони и правила, но по естествени закони, които нямат нищо общо с човешките. И думите в речта се нареждат по естествен начин.
Като изучава този начин, човек създава
граматиката
.
Тъй щото, граматиката е резултат не на човешки умувания а на естествените закони. Който следва естествения път на живота, той е свободен от всякакви противоречия. Естественият път на живота е Божественият. Следвайте този път и не се смущавайте. Днес всички хора, религиозни и светски, проповядват, че трябва да се живее добре.
към втори вариант >>
Тъй щото,
граматиката
е резултат не на човешки умувания а на естествените закони.
(втори вариант)
– Защото хората искат нещата да стават по тяхна воля. Докато желаят да реализират своята воля, все ще се намери някой да тури в полога им чуждо яйце, което те ще измътят. Нещата стават не по волята на човека, не по негови закони и правила, но по естествени закони, които нямат нищо общо с човешките. И думите в речта се нареждат по естествен начин. Като изучава този начин, човек създава граматиката.
Тъй щото,
граматиката
е резултат не на човешки умувания а на естествените закони.
Който следва естествения път на живота, той е свободен от всякакви противоречия. Естественият път на живота е Божественият. Следвайте този път и не се смущавайте. Днес всички хора, религиозни и светски, проповядват, че трябва да се живее добре. Обаче човек не може да живее добре, докато няма пример на добър живот, докато не е видял как живеят напредналите същества.
към втори вариант >>
62.
Приложението като източник на знанието / Източник на знанието
,
УС
, София, 27.10.1935г.,
Той знаел добре
граматиката
, особеностите на френския език, но произношението му било американско.
(втори вариант)
Две неща са нужни на човека, но трябва да знае кои са те. Всеки изпитва нужда от тези неща, но не знае къде да ги търси. Виждаш, че часовникът ти не работи, но не знаеш как да го поправиш, да върви правилно. Изучаваш чужд език, разбираш, че произношението ти не е правилно, но не знаеш как да го придобиеш. Един американец предавал френски език в Америка.
Той знаел добре
граматиката
, особеностите на френския език, но произношението му било американско.
Случило се, че отишъл в Париж по работа и слязъл в хотел. Като се разговарял с един от прислужниците на френски, последният не могъл да го разбере и след дълги обяснения той казал на професора: „Моля, говорете ми на английски, по-добре ще ви разбера“. И съвременните хора изпадат в положението на американеца, професор по френски език. Говорят с близките си, говорят със себе си, но нито близките им ги разбират, нито сами себе си разбират. Обезсърчиш се, отчаяш се, но сам не разбираш състоянието си, не можеш да си помогнеш.
към втори вариант >>
63.
Тайната на даването
,
ООК
, София, 13.11.1935г.,
Един ученик казва на един от своите учители, в по-раншните времена, че според
граматиката
на едни така се пишело, според
граматиката
на други така се пишело.
Ти най-напред ще донесеш маслото! Най-първо ще изпълниш Божията Любов и като ти остане свободно време, тогава ще се премениш и ще отидеш на рандеву, на забава, на театър, на концерти, където искаш – но само в свободното време. А да ходиш по театри тогава, когато е време да учиш – това не се позволява. Сега, не искам да постъпвам с вас по буквата на закона. В България мъчно ще намерите един човек да може да пише добре, да познава правописа.
Един ученик казва на един от своите учители, в по-раншните времена, че според
граматиката
на едни така се пишело, според
граматиката
на други така се пишело.
Той споменал 4-5 граматики. "Какво да правя? " Учителят му казал: "Ти ще пишеш сега според моята граматика." Защото няма една норма, четири – пет граматики има. В дадения случай, не че това е единственият авторитет, но ти си заставен да пишеш според граматиката на твоя учител. Ако има една установена граматика, както е в английския и френския, тогава граматиката е определена, езикът е определен.
към беседата >>
" Учителят му казал: "Ти ще пишеш сега според моята
граматика
." Защото няма една норма, четири – пет граматики има.
Сега, не искам да постъпвам с вас по буквата на закона. В България мъчно ще намерите един човек да може да пише добре, да познава правописа. Един ученик казва на един от своите учители, в по-раншните времена, че според граматиката на едни така се пишело, според граматиката на други така се пишело. Той споменал 4-5 граматики. "Какво да правя?
" Учителят му казал: "Ти ще пишеш сега според моята
граматика
." Защото няма една норма, четири – пет граматики има.
В дадения случай, не че това е единственият авторитет, но ти си заставен да пишеш според граматиката на твоя учител. Ако има една установена граматика, както е в английския и френския, тогава граматиката е определена, езикът е определен. В английския всяка дума трябва да знаеш да я сричаш, ако не знаеш как да я сричаш, не знаеш да я пишеш и тогава можеш да сгрешиш. Понякога и ученият англичанин се бърка. Някъде има три-четири букви, които се изговарят като една; мисли той и току отвори речника, погледне и тогава написва вярно думата.
към беседата >>
В дадения случай, не че това е единственият авторитет, но ти си заставен да пишеш според
граматиката
на твоя учител.
В България мъчно ще намерите един човек да може да пише добре, да познава правописа. Един ученик казва на един от своите учители, в по-раншните времена, че според граматиката на едни така се пишело, според граматиката на други така се пишело. Той споменал 4-5 граматики. "Какво да правя? " Учителят му казал: "Ти ще пишеш сега според моята граматика." Защото няма една норма, четири – пет граматики има.
В дадения случай, не че това е единственият авторитет, но ти си заставен да пишеш според
граматиката
на твоя учител.
Ако има една установена граматика, както е в английския и френския, тогава граматиката е определена, езикът е определен. В английския всяка дума трябва да знаеш да я сричаш, ако не знаеш как да я сричаш, не знаеш да я пишеш и тогава можеш да сгрешиш. Понякога и ученият англичанин се бърка. Някъде има три-четири букви, които се изговарят като една; мисли той и току отвори речника, погледне и тогава написва вярно думата. Някъде даже и учените го правят това.
към беседата >>
Ако има една установена
граматика
, както е в английския и френския, тогава
граматиката
е определена, езикът е определен.
Един ученик казва на един от своите учители, в по-раншните времена, че според граматиката на едни така се пишело, според граматиката на други така се пишело. Той споменал 4-5 граматики. "Какво да правя? " Учителят му казал: "Ти ще пишеш сега според моята граматика." Защото няма една норма, четири – пет граматики има. В дадения случай, не че това е единственият авторитет, но ти си заставен да пишеш според граматиката на твоя учител.
Ако има една установена
граматика
, както е в английския и френския, тогава
граматиката
е определена, езикът е определен.
В английския всяка дума трябва да знаеш да я сричаш, ако не знаеш как да я сричаш, не знаеш да я пишеш и тогава можеш да сгрешиш. Понякога и ученият англичанин се бърка. Някъде има три-четири букви, които се изговарят като една; мисли той и току отвори речника, погледне и тогава написва вярно думата. Някъде даже и учените го правят това. Много англичани искат да поправят английския език, а други пък искат да го оставят в тази форма и казват, че тази трудност събужда мисълта, кара ни да мислим, да не търсим лесния път, а мъчния.
към беседата >>
64.
Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище
,
УС
, София, 22.12.1935г.,
След като се научиш да пишеш по всичките правила, които
граматиката
изисква, ти ще дойдеш да пишеш тъй, както видните списатели пишат.
И в пианото е така. Във всички инструменти. И в писането донякъде е същото нещо. В писането, ако не знаете къде да турите местоименията, къде – глаголите, ако вие пишете по обикновения начин, вие ще бъдете един обикновен писец. Но изпълнение трябва.
След като се научиш да пишеш по всичките правила, които
граматиката
изисква, ти ще дойдеш да пишеш тъй, както видните списатели пишат.
А има, които обикновено пишат. А [хубостта на] Библията и хубостта на Евангелието седи в това, че е писано по особен начин, вдъхновение има там, такава музика има, поезия! Такива образци. Вземете за Бога, Който е турен там, за Иова – ти не можеш да туриш нищо, нито да приложиш, нито да отнемеш нещо. Писаното е в най-ясния смисъл.
към беседата >>
Истинският писател обръща внимание на
граматиката
и поставя всяка дума на нейното място.
(втори вариант)
Някой пише, както му попадне. Той казва: „Важна е идеята, а не как е написана и предадена“. Не е така. Такова писане е обикновено. Така пишат всички писари.
Истинският писател обръща внимание на
граматиката
и поставя всяка дума на нейното място.
Като четете Библията, Евангелието, виждате, че има нещо увлекателно в тях. Те са написани по особен начин, в особени гами, и разполагат към четене. Изпълнение е нужно във всички човешки прояви. И като се моли, човек трябва да знае начина, по който да нарежда думите. Ако наредиш молитвата си правилно, ще бъдеш чут.
към втори вариант >>
65.
Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията
,
УС
, София, 29.12.1935г.,
Направил си една погрешка: написал си едно писмо, та някъде не туриш запетайката на място, или точката и запетайката, или двоеточието, или въпросителната – отвори
граматиката
си.
Не го съди, не си губи времето. Ама ако осъждаш себе си, какво ще правиш? Съдят някого, казваш: „Чакай, аз ще съдя. Да се осъди.“ Ти не се съди. Изправи си погрешките.
Направил си една погрешка: написал си едно писмо, та някъде не туриш запетайката на място, или точката и запетайката, или двоеточието, или въпросителната – отвори
граматиката
си.
Де се турга запетайката на български? Защото в английски малко другояче се турга запетайка. Но всеки един народ се отличава. Сега, тези неща са за обяснение. Запетайка се турга при малки спънки.
към беседата >>
66.
Като добрия син
,
ООК
, София, 1.1.1936г.,
" По каквато и
граматика
да пишете, в природата си има една
граматика
.
Като направиш една малка погрешка, признай си. Като признаеш, ще дойде радостта в теб, защото ще я изправиш. В едно училище един ленив ученик, понеже не си знаел урока, казал: "Господин учителю, еди-кой си автор пише така и така." Искал да каже, че се различават мненията, че не знае по кое правило да пише. Учителят му казал: "Ще пишеш по моите правила." Вие пишете по много граматики и казвате: "Не може ли другояче? Защо да е така?
" По каквато и
граматика
да пишете, в природата си има една
граматика
.
Тази граматика грябва да се учи – нищо повече! Онова, което хората създават, то са нашите нововъведения. Имаме право на нововъведения, но те са наши встъпления към онова, което е вече създадено, което съществува и което е основа на живота. После, не смесвайте страданията с мъченията и трудностите в живота. Ред работи има в живота, които човек сам си създава.
към беседата >>
Тази
граматика
грябва да се учи – нищо повече!
Като признаеш, ще дойде радостта в теб, защото ще я изправиш. В едно училище един ленив ученик, понеже не си знаел урока, казал: "Господин учителю, еди-кой си автор пише така и така." Искал да каже, че се различават мненията, че не знае по кое правило да пише. Учителят му казал: "Ще пишеш по моите правила." Вие пишете по много граматики и казвате: "Не може ли другояче? Защо да е така? " По каквато и граматика да пишете, в природата си има една граматика.
Тази
граматика
грябва да се учи – нищо повече!
Онова, което хората създават, то са нашите нововъведения. Имаме право на нововъведения, но те са наши встъпления към онова, което е вече създадено, което съществува и което е основа на живота. После, не смесвайте страданията с мъченията и трудностите в живота. Ред работи има в живота, които човек сам си създава. Страданието – това е един капитал на човека.
към беседата >>
67.
Слуги на Доброто
,
УС
, София, 26.1.1936г.,
Тя е
граматика
.
Следователно, ако вие за едно ваше кратковременно желание нарушавате Божия закон, вие сте в кривия път на дявола. Искаш да се оплачеш на Бога, казваш: „Дотегна ми светийският живот, дотегна ми да се моля.“ Мислите ли вие, че ако коленичите и вдигате ръцете си нагоре, това е молитва? Това е само едно състояние. Отсега нататък трябва да се учите. Молитвата е един метод да се научиш как да говориш.
Тя е
граматика
.
Духовната граматика е молитвата – нищо повече. Ако не знаеш как да се молиш, не знаеш и да говориш. Граматика е нужна. Молитвата е духовната граматика. С това разбирам, че в обикновената граматика има буквоядство, за една запетая могат да те скъсат и цяла година да повтаряш класа за една запетая, или за двоеточие, или за удивителна.
към беседата >>
Духовната
граматика
е молитвата – нищо повече.
Искаш да се оплачеш на Бога, казваш: „Дотегна ми светийският живот, дотегна ми да се моля.“ Мислите ли вие, че ако коленичите и вдигате ръцете си нагоре, това е молитва? Това е само едно състояние. Отсега нататък трябва да се учите. Молитвата е един метод да се научиш как да говориш. Тя е граматика.
Духовната
граматика
е молитвата – нищо повече.
Ако не знаеш как да се молиш, не знаеш и да говориш. Граматика е нужна. Молитвата е духовната граматика. С това разбирам, че в обикновената граматика има буквоядство, за една запетая могат да те скъсат и цяла година да повтаряш класа за една запетая, или за двоеточие, или за удивителна. Аз съм забелязал, че и като говоря на вас, понякога в гласа ми минават някои струи, от вас поставени – че аз всичко виждам!
към беседата >>
Граматика
е нужна.
Отсега нататък трябва да се учите. Молитвата е един метод да се научиш как да говориш. Тя е граматика. Духовната граматика е молитвата – нищо повече. Ако не знаеш как да се молиш, не знаеш и да говориш.
Граматика
е нужна.
Молитвата е духовната граматика. С това разбирам, че в обикновената граматика има буквоядство, за една запетая могат да те скъсат и цяла година да повтаряш класа за една запетая, или за двоеточие, или за удивителна. Аз съм забелязал, че и като говоря на вас, понякога в гласа ми минават някои струи, от вас поставени – че аз всичко виждам! Има една страна, която вие схващате – това е отражение на вашата гордост. Понякога вашата гордост се отразява в мене, има едно ехо, което после се отразява пак върху вас.
към беседата >>
Молитвата е духовната
граматика
.
Молитвата е един метод да се научиш как да говориш. Тя е граматика. Духовната граматика е молитвата – нищо повече. Ако не знаеш как да се молиш, не знаеш и да говориш. Граматика е нужна.
Молитвата е духовната
граматика
.
С това разбирам, че в обикновената граматика има буквоядство, за една запетая могат да те скъсат и цяла година да повтаряш класа за една запетая, или за двоеточие, или за удивителна. Аз съм забелязал, че и като говоря на вас, понякога в гласа ми минават някои струи, от вас поставени – че аз всичко виждам! Има една страна, която вие схващате – това е отражение на вашата гордост. Понякога вашата гордост се отразява в мене, има едно ехо, което после се отразява пак върху вас. Като говоря, чувствувам, като че аз съм горделив, а то е отражение на вашата гордост.
към беседата >>
С това разбирам, че в обикновената
граматика
има буквоядство, за една запетая могат да те скъсат и цяла година да повтаряш класа за една запетая, или за двоеточие, или за удивителна.
Тя е граматика. Духовната граматика е молитвата – нищо повече. Ако не знаеш как да се молиш, не знаеш и да говориш. Граматика е нужна. Молитвата е духовната граматика.
С това разбирам, че в обикновената
граматика
има буквоядство, за една запетая могат да те скъсат и цяла година да повтаряш класа за една запетая, или за двоеточие, или за удивителна.
Аз съм забелязал, че и като говоря на вас, понякога в гласа ми минават някои струи, от вас поставени – че аз всичко виждам! Има една страна, която вие схващате – това е отражение на вашата гордост. Понякога вашата гордост се отразява в мене, има едно ехо, което после се отразява пак върху вас. Като говоря, чувствувам, като че аз съм горделив, а то е отражение на вашата гордост. Някой път нещо ми казва: „Защо говориш на тия будали?
към беседата >>
В този смисъл, молитвата не е нищо друго, освен духовна
граматика
.
(втори вариант)
За да запази положението си, и той се моли, но молитвата му не се чува. Да вдигаш ръцете си нагоре и да коленичиш, това не е молитва. Такава молитва отегчава човека. Истинската молитва е разговор. Като се моли, човек изучава правилата на говоренето.
В този смисъл, молитвата не е нищо друго, освен духовна
граматика
.
Ако не можеш да се молиш правилно, не можеш и да говориш правилно. Човек се нуждае не само от материална граматика, но и от духовна, да разбира вътрешния смисъл на нещата. Само така той се свързва с Бога и с възвишения свят. Едно се иска от човека: да отвори сърцето си за Божията Любов и да разчита на нея. Очаква ли хората да го обичат, той е на крив път.
към втори вариант >>
Човек се нуждае не само от материална
граматика
, но и от духовна, да разбира вътрешния смисъл на нещата.
(втори вариант)
Такава молитва отегчава човека. Истинската молитва е разговор. Като се моли, човек изучава правилата на говоренето. В този смисъл, молитвата не е нищо друго, освен духовна граматика. Ако не можеш да се молиш правилно, не можеш и да говориш правилно.
Човек се нуждае не само от материална
граматика
, но и от духовна, да разбира вътрешния смисъл на нещата.
Само така той се свързва с Бога и с възвишения свят. Едно се иска от човека: да отвори сърцето си за Божията Любов и да разчита на нея. Очаква ли хората да го обичат, той е на крив път. За какво ще го обичат хората? Ако го обичат за красотата му, тя лесно може да се загуби; ако го обичат за знанието му, и то изчезва; ако го обичат за силата му, и тя намалява.
към втори вариант >>
68.
Лесният и мъчният път
,
ООК
, София, 19.2.1936г.,
В
граматиката
има едно правило да се туря запетая.
Постъпка, която влезе в човешката воля, се увеличава, расте. Сега остава една мъчнотия: как да го приложим? Вие намирате, че приложението е много трудна работа. Най-лесната работа е приложението. Какво ти коства да приложиш едно правило?
В
граматиката
има едно правило да се туря запетая.
Имате едно предложение[21], което не е завършено, туряте запетая, тя е най-малката спирка. Тя е една малка спирка, не гара. Запетаята - ще се спреш малко. След туй в българския има точка и запетая. Тя е по-голяма гара.
към беседата >>
Туй правило няма да го измисляш, ще вземеш
граматика
.
Софийската гара е точка, Белград е точка. Тия станции са големи периоди. Онези другите гари са запетаи, точки и запетаи. Това е само за изяснение на нещата. Казвате: как да приложим това правило?
Туй правило няма да го измисляш, ще вземеш
граматика
.
Често, като пишат по английски, туря запетая, а на български турят точка и запетая. Българинът има повече време, затова туря точка и запетая. Англичанинът туря запетая, понеже той казва: времето е пари. Англичанинът няма време да туря точка, туря една запетая и свършва се. Най-после тури точка и се спре.
към беседата >>
Тази е една от причините, понеже англичанинът е много практичен, може би на това се дължи - тяхната
граматика
е много опростотворена.
Българинът има повече време, затова туря точка и запетая. Англичанинът туря запетая, понеже той казва: времето е пари. Англичанинът няма време да туря точка, туря една запетая и свършва се. Най-после тури точка и се спре. Може да е така.
Тази е една от причините, понеже англичанинът е много практичен, може би на това се дължи - тяхната
граматика
е много опростотворена.
Като дойдете до славянските езици, после гръцкия, латинския, тия падежи, тия сложни времена - това са хора, които разполагат с много време. Вземете еврейския език, той има две времена - минало и бъдеще, никакво настояще няма. Евреинът настояще време няма. Казва, всяко нещо, което ти казваш, е минало. Евреинът настояще не мисли.
към беседата >>
69.
Ще се похваля / Ще се похваля. Божественото начало
,
УС
, София, 23.2.1936г.,
Но аз трябва да изуча тази
граматика
.
Е, как го направи? „Е, то е Негова работа.“ Еди-кой си списател, лингвист, езиковедец написал тази книга. Е, кой го направи? Тя е негова работа.
Но аз трябва да изуча тази
граматика
.
Ако не я разбира, без граматика не може да се говори. Казва: „Добре да е написана.“ За да говориш, граматика трябва. Човек нали трябва да е учил по тази граматика, да знаеш как да произнасяш думите. Че, майка ти нали те е учила на тази граматика? – „Ама човек и без книга може да учи.“ – Не, не.
към беседата >>
Ако не я разбира, без
граматика
не може да се говори.
„Е, то е Негова работа.“ Еди-кой си списател, лингвист, езиковедец написал тази книга. Е, кой го направи? Тя е негова работа. Но аз трябва да изуча тази граматика.
Ако не я разбира, без
граматика
не може да се говори.
Казва: „Добре да е написана.“ За да говориш, граматика трябва. Човек нали трябва да е учил по тази граматика, да знаеш как да произнасяш думите. Че, майка ти нали те е учила на тази граматика? – „Ама човек и без книга може да учи.“ – Не, не. Не може.
към беседата >>
Казва: „Добре да е написана.“ За да говориш,
граматика
трябва.
Еди-кой си списател, лингвист, езиковедец написал тази книга. Е, кой го направи? Тя е негова работа. Но аз трябва да изуча тази граматика. Ако не я разбира, без граматика не може да се говори.
Казва: „Добре да е написана.“ За да говориш,
граматика
трябва.
Човек нали трябва да е учил по тази граматика, да знаеш как да произнасяш думите. Че, майка ти нали те е учила на тази граматика? – „Ама човек и без книга може да учи.“ – Не, не. Не може. Аз бих желал някой да ми покаже, който без книга да се е учил.
към беседата >>
Човек нали трябва да е учил по тази
граматика
, да знаеш как да произнасяш думите.
Е, кой го направи? Тя е негова работа. Но аз трябва да изуча тази граматика. Ако не я разбира, без граматика не може да се говори. Казва: „Добре да е написана.“ За да говориш, граматика трябва.
Човек нали трябва да е учил по тази
граматика
, да знаеш как да произнасяш думите.
Че, майка ти нали те е учила на тази граматика? – „Ама човек и без книга може да учи.“ – Не, не. Не може. Аз бих желал някой да ми покаже, който без книга да се е учил. Ама майката от нейните книги, вътре в мозъка, каквото е приела, по всичките правила, по които тя е научила езика, тя ще го предаде на децата си.
към беседата >>
Че, майка ти нали те е учила на тази
граматика
?
Тя е негова работа. Но аз трябва да изуча тази граматика. Ако не я разбира, без граматика не може да се говори. Казва: „Добре да е написана.“ За да говориш, граматика трябва. Човек нали трябва да е учил по тази граматика, да знаеш как да произнасяш думите.
Че, майка ти нали те е учила на тази
граматика
?
– „Ама човек и без книга може да учи.“ – Не, не. Не може. Аз бих желал някой да ми покаже, който без книга да се е учил. Ама майката от нейните книги, вътре в мозъка, каквото е приела, по всичките правила, по които тя е научила езика, тя ще го предаде на децата си. И после ще дойде учителят отвънка и той ще допълни онова, което майката не е допълнила.
към беседата >>
Всяка ценна книга е
граматика
, която трябва да се изучава.
(втори вариант)
Онези, които минават за вярващи, само се учудват на Божия свят, но, като ги запитат, как е създаден, те отговарят: Това е Божия работа, ние не се бъркаме в Неговите дела. Не е така. Знание е нужно и на вярващите, и на безверниците. То ще ги доведе при Бога. Не е достатъчно да кажете, че еди кой си написал ценни книги, без да знаете съдържанието им.
Всяка ценна книга е
граматика
, която трябва да се изучава.
– Може и без граматика. – Не може без граматика. Първата граматика, която човек изучава, е написана в мозъка му от неговата майка. След това идат външни учители, които допълват онова, което майката не е написала. Често хората искат знамения.
към втори вариант >>
– Може и без
граматика
.
(втори вариант)
Не е така. Знание е нужно и на вярващите, и на безверниците. То ще ги доведе при Бога. Не е достатъчно да кажете, че еди кой си написал ценни книги, без да знаете съдържанието им. Всяка ценна книга е граматика, която трябва да се изучава.
– Може и без
граматика
.
– Не може без граматика. Първата граматика, която човек изучава, е написана в мозъка му от неговата майка. След това идат външни учители, които допълват онова, което майката не е написала. Често хората искат знамения. Ако са безверници, ще им се даде знамение; ако са силни, ще им се даде знание; ако са слаби, трябва да търсят любовта.
към втори вариант >>
– Не може без
граматика
.
(втори вариант)
Знание е нужно и на вярващите, и на безверниците. То ще ги доведе при Бога. Не е достатъчно да кажете, че еди кой си написал ценни книги, без да знаете съдържанието им. Всяка ценна книга е граматика, която трябва да се изучава. – Може и без граматика.
– Не може без
граматика
.
Първата граматика, която човек изучава, е написана в мозъка му от неговата майка. След това идат външни учители, които допълват онова, което майката не е написала. Често хората искат знамения. Ако са безверници, ще им се даде знамение; ако са силни, ще им се даде знание; ако са слаби, трябва да търсят любовта. Значи, знамението е за безверници, знанието – за силните, а любовта – за слабите.
към втори вариант >>
Първата
граматика
, която човек изучава, е написана в мозъка му от неговата майка.
(втори вариант)
То ще ги доведе при Бога. Не е достатъчно да кажете, че еди кой си написал ценни книги, без да знаете съдържанието им. Всяка ценна книга е граматика, която трябва да се изучава. – Може и без граматика. – Не може без граматика.
Първата
граматика
, която човек изучава, е написана в мозъка му от неговата майка.
След това идат външни учители, които допълват онова, което майката не е написала. Често хората искат знамения. Ако са безверници, ще им се даде знамение; ако са силни, ще им се даде знание; ако са слаби, трябва да търсят любовта. Значи, знамението е за безверници, знанието – за силните, а любовта – за слабите. Слабият, болният, обезсърченият, бедният да се държат за любовта.
към втори вариант >>
70.
Тази заповед приех от Отца си
,
НБ
, София, 1.3.1936г.,
Този език си има своя
граматика
.
А ако вярваш в неща, за които нямаш никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега ще ви запитам: Всички хора, които вярват в Отца, познават ли Неговия ум? Кой е езикът на Отца? – Езикът на Отца, това е Любовта. Ако знаеш да обичаш и минералите, и растенията, и рибите, и птиците, и животните, и човека, ти ще говориш на Божествен език и всички ще те разбират.
Този език си има своя
граматика
.
Следователно не говорете само за Любовта. Това е празна работа, щом езикът не ѝ знаете. Това са илюзиите. Няма по-реално нещо в света от Божествения език на нещата, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света, били те светии, гении, талантливи трябва да работят с единствената цел да познаят Любовта, да научат нейния език.
към беседата >>
71.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Имат си свое наречие,
граматика
своя си имат.
Но вие можете да си помогнете, това е едно безобидно лекарство за черния дроб. Сега аз ви давам това лекарство; има и други лекарства, много специалитети има за лекуването на черния дроб. Трябва да научите езика на органите. Гледам сега – има окултисти, които говорят за тайни науки. Всеки орган си има свой специален език: черният дроб има специален език, стомахът има специален език, симпатичната нервна система има специален език, мускулите имат специален език, всичко в човека има специален език.
Имат си свое наречие,
граматика
своя си имат.
Ако не знаеш да им говориш на техния език (понеже има много езици), няма да те разберат. Сега, трябва да научите езика на черния дроб. Има даже окултисти, които се ползват от този език. Когато знаеш езика, ти можеш да внушиш на даден орган една идея. Ако твоят черен дроб е разстроен, ти можеш да му внушиш нужното.
към беседата >>
Всеки орган има специален език, имат своя
граматика
.
(втори вариант)
Всеки орган има свой специален език. Черният дроб има специален език. Стомахът има специален език. Симпатичната нервна система има специален език. Мускулите имат специален език.
Всеки орган има специален език, имат своя
граматика
.
Ако не знаеш да говориш на техния език, няма да те разберат. Трябва да изучите езика на черния дроб. Дори окултисти има, които се ползват от езика. Като знаеш езика на един орган, може да му внушиш една идея. Ако твоят дроб е разстроен, ти може да му внушиш.
към втори вариант >>
72.
Конкретното в Любовта
,
УС
, София, 24.1.1937г.,
Значи Любовта има своя
граматика
, свой език.
Да научиш буквите, да сричаш и да четеш, това е наука за децата. Коя е науката за възрастния? – Любовта. И Любовта има своя азбука. Първо ще научиш азбуката, а после ще четеш, ще изучаваш правилата на тая наука.
Значи Любовта има своя
граматика
, свой език.
Можеш да изучаваш Любовта в превод, от преводната литература; можеш да я изучаваш в оригинал. Като изучаваш любовта на растенията, на животните и на хората, това е Любовта в превод. Това е проява на Любовта в малък мащаб. Въпреки това комарът, например, мисли, че неговата любов е голяма. И рибата мисли, че любовта ѝ е голяма.
към беседата >>
73.
В начало бе Словот
,
НБ
, София, 14.2.1937г.,
Отлична е
граматиката
на езика на природата.
Това зависи от любовта, която имам към езика. За да изучите един език, вие първо трябва да обичате самия народ, в който се говори този език. Ако искате да научите френски, влюбете се в една французойка; ако искате да научите английски, влюбете се в една англичанка и т.н. Ако искаш да научиш езика на природата, ще се влюбиш в природата. Само така можеш да научиш нейния език.
Отлична е
граматиката
на езика на природата.
Отличен израз има тя. Казвате: „Какво ще се види в природата? “ Вие още не сте видели онази красота, онова величие, което тя е скрила от човешките очи. Какви ли не инструменти, пиана крие тя в себе си! Какви ли не картини, какво художество крие в себе си.
към беседата >>
74.
Старото отмина / Три фази има
,
УС
, София, 21.3.1937г.,
Как ще научиш
граматиката
на езика, ако не минеш през елементарните неща?
Детето върви по пътя на родителите си, които някога са напуснали майчината утроба, за да станат самостоятелни. Това е втората фаза на живота. Третата фаза е съэнателния човешкия живот. Тогава човек върши всичко съзнателно. Докато дойде до третата фаза, човек минава през елементарните работи.
Как ще научиш
граматиката
на езика, ако не минеш през елементарните неща?
Как ще дойдеш до високия духовен живот, ако не минеш през елементарните правила? Ще минеш първо през звуковете – гласни и съгласни. След това ще ги съчетаваш в срички, а сричките в думи: едносрични, двусрични, трисрични и многосрични. Нисшите животни си служат само с отделни звукове; някъде се срещат и срички. Човек, като най-развито същество, си служи с прости и сложни думи, които съчетава в цели изречения.
към беседата >>
75.
Трите ухания
,
СБ
,
РБ
, София, 23.8.1937г.,
Ако не обичате всички букви и не си служите с тях, като ги нареждате по законите и правилата на
граматиката
, вие писател не можете да станете.
Ще обичате всички хора, както обичате всички букви на азбуката. Ако човек обича само една буква и с нея само пише, той нищо няма да напише. Ако искате да напишете или да изговорите нещо, което да бъде разбрано от всички, вие трябва да пишете и да изговаряте всички букви, всяка на своето време и место. — Можем ли да обичаме всички хора? — Ако не обичате всички хора, вие нищо не можете да постигнете.
Ако не обичате всички букви и не си служите с тях, като ги нареждате по законите и правилата на
граматиката
, вие писател не можете да станете.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее правилно, да поставя всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на местата им. На човека е дадена свобода, да се проявява, както иска, но не знае ли законите и правилата на великия живот, от които трябва да се ръководи, той ще постъпи като Париса, ще отиде в Гърция, ще открадне красивата Елена и ще предизвика война против себе си. Бог мълчи, но ще ви постави в положение да преживеете това, което сте направили на другите. Момък влиза в един дом и открадва дъщерята. Бащата и майката страдат, но изпиват горчивата чаша и мълчат.
към беседата >>
76.
Любов и приравняване / Приравняване и Любов
,
УС
, София, 19.9.1937г.,
Сега трябва да разбирате законите на
граматиката
.
(втори вариант)
Туй, което може да се огъва в каквото и да е направление е клечка. Думата клечка не разбирайте кибритена клечка. Може да клекне, понеже веднага като запалиш, туриш долу запалиш огъня. Ако клечката запали огъня, тя е клечка. Но, ако не пали огъня, тя не е никаква клечка.
Сега трябва да разбирате законите на
граматиката
.
Ще видите, че онзи, който направил клечката, разбира. На български думата „клечка" започва с „К". Имате една перпендикулярна линия други два перпендикуляра към тази линия. Значи тези две линии са един удар към първата линия. Този удар, с който образува туй запалване.
към втори вариант >>
77.
Малките заповеди
,
НБ
, София, 28.11.1937г.,
Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от
граматика
, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил глагола на място, или съществителното, или местоимението, или съюза и т.н.
При сегашните условия не се живее лесно. Дошло е време, когато човек трябва да тегли думите си. Всяка дума, която той изказва, трябва да я тегли. Като дойде да кажеш една дума, преди още да си я изказал, трябва да я туриш на везните, да я претеглиш по английски. Защото излезе ли човек да говори, без да контролира думите си, ще бъде поставен на страшна критика.
Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от
граматика
, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил глагола на място, или съществителното, или местоимението, или съюза и т.н.
Когато говори, човек трябва да бъде много внимателен. Не само това, но хората са научили по почерка да познават характера ти. Като намерят почерка ти, ще те критикуват, ще определят характера ти. По почерка може да се познае дали си щедър или си скръжав, как вършиш работата си, учиш ли се добре или не, умен ли си или глупав и т.н. Що се отнася до човешкия характер, всичко е написано в почерка му.
към беседата >>
78.
Който приеме свидетелството Негово
,
НБ
, София, 2.1.1938г.,
Следователно, всеки свят си има своя азбука, своя
граматика
, свой език, свои съществителни, прилагателни, глаголи, наречия, съюзи, местоимения и т. н.
За реалния свят свидетелствува сърцето. За идеалния свят свидетелствува умът. За мене тези аргументи са достатъчни. Повече аз не искам да аргументирам. Каквото ми говорят от реалния свят, аз го разбирам със сърцето си.
Следователно, всеки свят си има своя азбука, своя
граматика
, свой език, свои съществителни, прилагателни, глаголи, наречия, съюзи, местоимения и т. н.
Всеки свят си има своите препинателни знаци. Та казвам: Новото в света, това е новият език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т. е. епоха на сърцето. Когато говорим за любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето, реалния свят. Любовта ще управлява реалния свят.
към беседата >>
79.
Бъдете щедри
,
МОК
, София, 7.1.1938г.,
Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска
граматика
, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време.
Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки. Кой прави прегрешения? Който много говори. Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение.
Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска
граматика
, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време.
Ние го констатираме така. Казвам: Прав е този човек. Аз веднага му казвам: Ти си майстор в граматиката, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат. Ние на български казваме: „Аз казвам“, но може да кажем и само „Казвам“. Англичаните казват само „Аз казвам“.
към беседата >>
Аз веднага му казвам: Ти си майстор в
граматиката
, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат.
Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение. Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време. Ние го констатираме така. Казвам: Прав е този човек.
Аз веднага му казвам: Ти си майстор в
граматиката
, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат.
Ние на български казваме: „Аз казвам“, но може да кажем и само „Казвам“. Англичаните казват само „Аз казвам“. На български има само два начина на изказване. Кой език е по-богат, българския или английския? Англичанинът като каже „Аз казвам“, прави една погрешка, българинът като каже „Аз казвам“ и „Казвам“ прави две погрешки.
към беседата >>
80.
Първо и последно място
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1938г.,
В този разговор има дикция, израз, ритъм,
граматика
и т. н.
– Защото се обичат. Когато двама души имат отношения помежду си и се обичат, те често се карат. Така е в човешката любов. Какво представя спорът, разправията между двама души, които се обичат? Спорът, това е най-красивият, най-поетичният език, с който хората понякога си служат.
В този разговор има дикция, израз, ритъм,
граматика
и т. н.
Които не разбират смисъла на този език, казват, че това е аномалия, зло в света и се чудят, защо Господ го е допуснал. Преди всичко, тия хора не знаят, че в света, създаден от Бога, не съществува никаква аномалия, никакво зло. Освен това, те не виждат Бога, не вярват в Него, а се запитват, защо Той е допуснал злото в света. Тези хора не си служат с точен език. Преди всичко, те трябва да си обяснят, кои неща се допущат.
към беседата >>
81.
Милосърдие
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1938г.,
Като казвам, че човек може и без учител да учи, имам пред вид онази жива, Божествена
граматика
на живота, по която са учили всички велики Учители.
Добре е човек да има един учител, да го учи, но този учител трябва да бъде майстор, да се е учил от Божествената книга на живота. Ако не намерите такъв учител, потърсете книгата, от която той се е учил. Там ще се запознаете с буквите, с правилата и законите на тази книга. Като научите добре буквите, ще ги нареждате в срички. От сричките ще образувате думи, а от думите – цели изречения.
Като казвам, че човек може и без учител да учи, имам пред вид онази жива, Божествена
граматика
на живота, по която са учили всички велики Учители.
Онзи, който е учил буквите от тази книга той може вече свободно да чете. Който е научил и познал Божията Любов, той знае буквите и може да чете. За него всичко е възможно и постижимо. Който е придобил само човешката любов, той живее в относителната възможност на нещата. Който е придобил Божията Любов, той живее в абсолютната възможност на нещата.
към беседата >>
82.
Правилно разбиране
,
ООК
, София, 11.1.1939г.,
[На] земята, след като си изучил своя собствен език, между народа, между който живееш, но ако идеш във Франция да се ползуваш от френската литература или английската или германската, ти трябва да знаеш тяхната азбука, да разбираш
граматиката
на техния език.
Ако вие направите пермутации, имате 30 букви на български. Колко пермутации може да имате? Запознайте се малко с математика. Когато човек влезе да изучава духовния живот, и там има азбука. Ако вие не научите азбуката на духовния живот, ще живеете, но вие ще бъдете невежи, няма да може да четете книгите на духовния свят.
[На] земята, след като си изучил своя собствен език, между народа, между който живееш, но ако идеш във Франция да се ползуваш от френската литература или английската или германската, ти трябва да знаеш тяхната азбука, да разбираш
граматиката
на техния език.
Може да кажеш: каквото научиш на български, такова ще бъде и на френски. Има общи работи. В езика кои са най-важните форми? Онези, които говорят. В езика най-важните форми са съюзите.
към беседата >>
83.
Увеличете светлината и топлината
,
ООК
, София, 25.1.1939г.,
Където ходеше все латинската
граматика
учеше, изчезна оттука, много сме доволни.“ Казват: „Но той е княжески син.
Един японец отива в Америка. Казва: „Да ми намериш едно богато американско семейство, искам да слугувам, но няма да казваш, че съм княз, каквото ми кажат, ще изпълнявам. Каквато работа ми дадат, ще я върша.“ Препоръчва го, спазаряват се колко ще му плащат. Като слугувал 2 месеца, искали да му платят и той изчезнал. Казват: „Как много сме доволни, много хубаво работеше.
Където ходеше все латинската
граматика
учеше, изчезна оттука, много сме доволни.“ Казват: „Но той е княжески син.
Искал да ги изучи, американският живот отблизо, да види каква е тяхната обхода, та като се върне в Япония, как да се обхожда.“ Мнозина от вас сте такива, престорени княжески синове, дошли сте тука да изучавате земята. Че като се върнете в невидимия свят при вашите, да има нещо да им кажете. Аз съм правил често опити и вие можете да ги правите. Някой седи и иска да се скара. Казвам му: „Имам на твое разположение 100 английски [лири].“ Виждам го, не е доволен.
към беседата >>
84.
Истинският човек
,
НБ
, София, 4.6.1939г.,
Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техният език и тяхната
граматика
, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас?
Ученикът или студентът не са доволни от своите преподаватели и намират, че те се занимават с дребнави работи, да правят бележки с червено мастило. Казвам: Нито професорът, който прави бележките, е виновен, нито ученикът, който става причина професорът да поправя тия грешки, е виновен. И двамата не са виновни. Ученикът не знае законите на езика, те представят нещо ново за него. Той се е водил по тази писменост.
Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техният език и тяхната
граматика
, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас?
Граматиката им е толкова сложна, че вие не можете да употребите една дума или една и съща буква в два различни случая. Ако вие си позволите в ангелския свят да кажете само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, дето казвате по десет пъти повече лоши думи, и пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелският свят си позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствате някакво лошо разположение, ще ви изпъдят за хиляда години от техния свят.
към беседата >>
Граматиката
им е толкова сложна, че вие не можете да употребите една дума или една и съща буква в два различни случая.
Казвам: Нито професорът, който прави бележките, е виновен, нито ученикът, който става причина професорът да поправя тия грешки, е виновен. И двамата не са виновни. Ученикът не знае законите на езика, те представят нещо ново за него. Той се е водил по тази писменост. Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техният език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас?
Граматиката
им е толкова сложна, че вие не можете да употребите една дума или една и съща буква в два различни случая.
Ако вие си позволите в ангелския свят да кажете само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, дето казвате по десет пъти повече лоши думи, и пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелският свят си позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствате някакво лошо разположение, ще ви изпъдят за хиляда години от техния свят. Вие питате, дали е вярно това, дали е научен факт.
към беседата >>
85.
Жена кога ражда
,
НБ
, София, 19.11.1939г.,
Не само всеки народ си има своя
граматика
, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя
граматика
.
В английски език пък, ако не употребиш местоимението, ти не знаеш на мъж ли говориш или на жена. Всеки език си има своите особености, но изобщо език, в който се различават родовете, е по-богат. Англичаните обичат да съкращават думите, когато германците ги продължават. Те имат думи, съставени от четиридесет–петдесет букви. Освен това, германците обикновено употребяват глагола накрая на думите.
Не само всеки народ си има своя
граматика
, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя
граматика
.
Човек първо трябва да изучи граматиката на своя народ, а после чуждите. Да изучаваш една чужда граматика, това значи преди всичко да познаваш граматиката на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде глагола, къде всички останали думи. Много хора още не знаят съществителните имена, понеже са от нов произход. Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена. Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена.
към беседата >>
Човек първо трябва да изучи
граматиката
на своя народ, а после чуждите.
Всеки език си има своите особености, но изобщо език, в който се различават родовете, е по-богат. Англичаните обичат да съкращават думите, когато германците ги продължават. Те имат думи, съставени от четиридесет–петдесет букви. Освен това, германците обикновено употребяват глагола накрая на думите. Не само всеки народ си има своя граматика, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя граматика.
Човек първо трябва да изучи
граматиката
на своя народ, а после чуждите.
Да изучаваш една чужда граматика, това значи преди всичко да познаваш граматиката на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде глагола, къде всички останали думи. Много хора още не знаят съществителните имена, понеже са от нов произход. Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена. Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена. И тогава, наместо да каже „брадва“, запример, той казва: „това което сече“, наместо да каже „кон“, той казва: „това, което се язди“.
към беседата >>
Да изучаваш една чужда
граматика
, това значи преди всичко да познаваш
граматиката
на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде глагола, къде всички останали думи.
Англичаните обичат да съкращават думите, когато германците ги продължават. Те имат думи, съставени от четиридесет–петдесет букви. Освен това, германците обикновено употребяват глагола накрая на думите. Не само всеки народ си има своя граматика, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя граматика. Човек първо трябва да изучи граматиката на своя народ, а после чуждите.
Да изучаваш една чужда
граматика
, това значи преди всичко да познаваш
граматиката
на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде глагола, къде всички останали думи.
Много хора още не знаят съществителните имена, понеже са от нов произход. Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена. Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена. И тогава, наместо да каже „брадва“, запример, той казва: „това което сече“, наместо да каже „кон“, той казва: „това, което се язди“. Тъкмо това показва, че съществителните имена са от най-нов произход.
към беседата >>
86.
При къпалнята
,
НБ
, София, 7.4.1940г.,
Или както в
граматиката
, има подлог и сказуемо – думата, за която се говори и какво се говори за думата.
Всеки може да обяснява движението на автомобила, но то е само външната страна. При тия условия, при които ние живеем, автомобилът може да се движи по този начин, но щом се изменят условията, движението не може да става. Един параход, който се движи във водата, не може да се движи на сухо. Една железница, която се движи по сухо, не може да се движи по водата. Сега, може би на пръв поглед това са отвлечени работи, но както в логиката, има предпоставки, първо авторът предпоставя от тях, изважда заключението.
Или както в
граматиката
, има подлог и сказуемо – думата, за която се говори и какво се говори за думата.
Сега, тези работи вас ви са понятни. Аз искам да ви покажа онова, на което вие не сте обръщали внимание. По какво се познава цигуларят? Да има хубава цигулка, да знае да свири добре. Още като вземе лъка, ще го познаеш знае ли или не.
към беседата >>
87.
Връзка между Бога и човека
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 22.9.1940г.,
Хубаво нарежда изреченията, по правилата на
граматиката
, но беден е, пет пари няма в кесията си.
В скъсани чували жито не слагам. Каквото спечелите, ще остане за вас“. Това значи истинско говорене. Кой беден не би отишъл да слуша този оратор? А тъй, излязъл да говори някой сиромах, без пет пари в джоба си.
Хубаво нарежда изреченията, по правилата на
граматиката
, но беден е, пет пари няма в кесията си.
Същото се отнася и до дишането. Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мене“. Щом каже така, той може да поеме въздух, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да каже: „Благодаря Ти, Господи, че остави своето благословение в мене“. Целият ден ще дишаш, ще викаш Господа.
към беседата >>
НАГОРЕ