НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
118
резултата в
57
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Но те не знаят, че първо е Словото на Бога, че първо е мисълта на Бога, а след това е човешката мисъл и човешката реч и накрая идва
граматиката
.
Но се явиха неколцина верни по Дух на Словото на Учителя и те изнесоха този въпрос пред едно събрание на ръководителите на Братствата в България. Те колективно взеха решение да се издава Словото на Учителя в неговия оригинал, като подкрепиха с подписите си това тяхно решение. Това трябваше да бъде задължително за издаване на беседите на Учителя, така както трябваше да се осъществи. Но досега не е направено. Изнасят се различни причини и се явиха различни тълкуватели на Словото на Учителя, които изнасят, че говорът на Учителя е едно нещо, а литературната форма на изразяване на една мисъл е нещо различно и че имало граматически правила, че има синтаксис и още много, много такива неща.
Но те не знаят, че първо е Словото на Бога, че първо е мисълта на Бога, а след това е човешката мисъл и човешката реч и накрая идва
граматиката
.
А българската граматика бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики. А българският говор и български език води началото си от хилядолетия и той не се е подчинявал на граматически правила, а на окултни закони, които са го владеели. Преди две години чрез мен и посредством мен като свързващ различни поколения беше предадено на две лица към издателство „Бяло Братство" по две годишнини от непечатаните беседи, които правят осем томчета за издаване. Досега не е издадено нито едно томче. Те не искат да печатат, понеже има противодействие от онези, които искат да променят Словото на Учителя, като се опитват да създават редакторски комисии, за да променят Словото на Учителя.
към текста >>
А българската
граматика
бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики.
Те колективно взеха решение да се издава Словото на Учителя в неговия оригинал, като подкрепиха с подписите си това тяхно решение. Това трябваше да бъде задължително за издаване на беседите на Учителя, така както трябваше да се осъществи. Но досега не е направено. Изнасят се различни причини и се явиха различни тълкуватели на Словото на Учителя, които изнасят, че говорът на Учителя е едно нещо, а литературната форма на изразяване на една мисъл е нещо различно и че имало граматически правила, че има синтаксис и още много, много такива неща. Но те не знаят, че първо е Словото на Бога, че първо е мисълта на Бога, а след това е човешката мисъл и човешката реч и накрая идва граматиката.
А българската
граматика
бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики.
А българският говор и български език води началото си от хилядолетия и той не се е подчинявал на граматически правила, а на окултни закони, които са го владеели. Преди две години чрез мен и посредством мен като свързващ различни поколения беше предадено на две лица към издателство „Бяло Братство" по две годишнини от непечатаните беседи, които правят осем томчета за издаване. Досега не е издадено нито едно томче. Те не искат да печатат, понеже има противодействие от онези, които искат да променят Словото на Учителя, като се опитват да създават редакторски комисии, за да променят Словото на Учителя. Това са Сили, които работят срещу Учителя.
към текста >>
2.
28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
,
ТОМ 4
Но те не знаят, че първо е Словото на Бога, че първо е мисълта на Бога, а след това е човешката мисъл и човешката реч и накрая идва
граматиката
.
Но се явиха неколцина верни по Дух на Словото на Учителя и те изнесоха този въпрос пред едно събрание на ръководителите на Братствата в България. Те колективно взеха решение да се издава Словото на Учителя в неговия оригинал, като подкрепиха с подписите си това тяхно решение. Това трябваше да бъде задължително за издаване на беседите на Учителя, така както трябваше да се осъществи. Но досега не е направено. Изнасят се различни причини и се явиха различни тълкуватели на Словото на Учителя, които изнасят, че говорът на Учителя е едно нещо, а литературната форма на изразяване на една мисъл е нещо различно и че имало граматически правила, че има синтаксис и още много, много такива неща.
Но те не знаят, че първо е Словото на Бога, че първо е мисълта на Бога, а след това е човешката мисъл и човешката реч и накрая идва
граматиката
.
А българската граматика бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики. А българският говор и български език води началото си от хилядолетия и той не се е подчинявал на граматически правила, а на окултни закони, които са го владеели. Преди две години чрез мен и посредством мен като свързващ различни поколения беше предадено на две лица към издателство „Бяло Братство" по две годишнини от непечатаните беседи, които правят осем томчета за издаване. Досега не е издадено нито едно томче. Те не искат да печатат, понеже има противодействие от онези, които искат да променят Словото на Учителя, като се опитват да създават редакторски комисии, за да променят Словото на Учителя.
към текста >>
А българската
граматика
бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики.
Те колективно взеха решение да се издава Словото на Учителя в неговия оригинал, като подкрепиха с подписите си това тяхно решение. Това трябваше да бъде задължително за издаване на беседите на Учителя, така както трябваше да се осъществи. Но досега не е направено. Изнасят се различни причини и се явиха различни тълкуватели на Словото на Учителя, които изнасят, че говорът на Учителя е едно нещо, а литературната форма на изразяване на една мисъл е нещо различно и че имало граматически правила, че има синтаксис и още много, много такива неща. Но те не знаят, че първо е Словото на Бога, че първо е мисълта на Бога, а след това е човешката мисъл и човешката реч и накрая идва граматиката.
А българската
граматика
бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р Миркович е създател на една от първите български граматики.
А българският говор и български език води началото си от хилядолетия и той не се е подчинявал на граматически правила, а на окултни закони, които са го владеели. Преди две години чрез мен и посредством мен като свързващ различни поколения беше предадено на две лица към издателство „Бяло Братство" по две годишнини от непечатаните беседи, които правят осем томчета за издаване. Досега не е издадено нито едно томче. Те не искат да печатат, понеже има противодействие от онези, които искат да променят Словото на Учителя, като се опитват да създават редакторски комисии, за да променят Словото на Учителя. Това са Сили, които работят срещу Учителя.
към текста >>
3.
257. ИСТИНАТА ЗА САВКА
,
,
ТОМ 5
Много пъти Учителят във Словото си говореше и отговаряше на упреците отправени към него, че той не знаел
граматика
, синтаксис и законите, по които е подреден литературният ни език.
Аз отварям устата си да кажа: „Ама, Учителю, това, което чухме като че ли е друго Слово". Но той ме спря с жест: „Мълчи, защото няма друг, който да работи! " Аз си замълчах, но в впоследствие виждах, че тя прави корекции, променя стила на Учителя, дори думи и изречения, стараеше се да го предаде във форма, която да бъде по-приемлива и да има вид и стил. Това беше тогавашното разбиране, защото отвън от света ни се смееха и подиграваха, че при нас всичко било просто, дори просташки и не знам си какво още. Ето защо се представяше Словото на Учителя в някаква прилична и стилова форма.
Много пъти Учителят във Словото си говореше и отговаряше на упреците отправени към него, че той не знаел
граматика
, синтаксис и законите, по които е подреден литературният ни език.
А тогава имаше голяма разлика между говоримия език на народа и литературния език. Говоримият език на народа е построен по други правила и закони. А езикът на Учителя е построен по други правила. Словото на Учителя слизаше от други полета, слизаше от Божествения свят, минаваше през Духовния свят, пречупваше се през българската индивидуалност, обличаше се чрез българска мисъл, чрез български говор - онези принципи, идеи и закони, които се даваха чрез Учителя на български език. Е, питам тогава как ще вместиш всичко това в една определена форма приета като литературна в даден момент?
към текста >>
Учителят влиза ядосано вътре при тях и започва да им се кара: „Вие мислите, че аз не разбирам от
граматика
, синтаксис и не се изразявам правилно.
Говоримият език на народа е построен по други правила и закони. А езикът на Учителя е построен по други правила. Словото на Учителя слизаше от други полета, слизаше от Божествения свят, минаваше през Духовния свят, пречупваше се през българската индивидуалност, обличаше се чрез българска мисъл, чрез български говор - онези принципи, идеи и закони, които се даваха чрез Учителя на български език. Е, питам тогава как ще вместиш всичко това в една определена форма приета като литературна в даден момент? Бяха се събрали веднъж трите стенографки в „парахода".
Учителят влиза ядосано вътре при тях и започва да им се кара: „Вие мислите, че аз не разбирам от
граматика
, синтаксис и не се изразявам правилно.
Моето Слово изтича от Първоизвора. То не може да се вмести в човешки правила, които са за даден етап. След 100 години тези езикови правила ще се променят, а моето Слово няма да се промени. Затова ще го давате Словото така както аз го предавам". И както винаги се случва в такива случаи винаги има по един свидетел.
към текста >>
4.
15. НОВОТО ИМЕ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Тя ми обясняваше
граматика
.
15. НОВОТО ИМЕ Бях ученичка в гимназията и ходех при сестра Еленка Андреева - стенографката, при нея да ми предава нещо, да ме поучи, вън от училището, защото не бях много паметлива.
Тя ми обясняваше
граматика
.
И отидох там. Те спяха всичките. Беше след обед. И аз така застанах вънка. Там имаше една маса, точно срещу тоалетната на Учителя.
към текста >>
5.
3. ЕСПЕРАНТИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Емил издаде книга „Практична
граматика
по есперанто", а наедно с Атанас Николов „Българо-есперантски речник".
Когато идваше на село, ние отивахме да си лягаме, а той като се затворил, чете по цяла нощ. Много му се отдаваха езиците. Той знаеше отлично есперанто, знаеше още немски, френски, английски, руски. Той водеше курсове по есперанто, имаше добър метод на преподаване и курсистите бързо усвояваха езика. По онова време тази идея за общ език беше много разпространена.
Емил издаде книга „Практична
граматика
по есперанто", а наедно с Атанас Николов „Българо-есперантски речник".
Атанас Николов беше известен есперантист. Имаше книжарница и със Сава Калименов - печатница в Севлиево, където се печатаха в-к „Братство" и есперантския в-к „Фратецо". В печатницата се печатаха и беседи. Атанас Николов имаше всички беседи, които бяха излезли от печат. Та нашата дружба с Емил започна още от училищната скамейка.
към текста >>
Създал е практична
граматика
по есперанто и българо-есперантския речник с Атанас Николов.
По-късно Емил преведе на есперанто и книгата „Учителят говори", за която Учителят се произнесе, че „Цял свят ще я чете! " Йоанна: Доколкото зная есперантистите уважават много преводите на баща ми на есперанто и специално тоя. Зная от с. Райна Арнаудова, която се е занимавала с есперанто. Тя ми е казвала, че когато е искала да се учи на хубав стил, отнасяла се до преводите на баща ми.
Създал е практична
граматика
по есперанто и българо-есперантския речник с Атанас Николов.
Превел е „Свещени думи". Какво друго е превел не зная. Но той е бил секретар на есперантската младежка организация и като такъв е отишъл в Лондон. Бил е много активен есперантист. Всички есперантисти го познават.
към текста >>
6.
32. Влад Пашов и двата пожара
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Изказването им е така, цитирам дословно чичо Влад: „Вие мислите, че аз не разбирам от български език, че аз не зная български език, че аз не разбирам от българска
граматика
, че аз не зная българска
граматика
.
представянето им в печатно Слово вече, в редактиран вид, което нашите стенографки са го правили. Редактирали са Словото без позволение на Учителя, вероятно така на своя глава. Защо изхождам от това, защото съм имал разговори и със стенографките, най-вече с Елена Андреева и с Влад Пашов, който е бил очевидец и е присъствал на едно изказване на Учителя по отношение на стенографките. По някаква причина чичо Влад е бил при тях, стенографките, които са живеели на Изгрева, близо до салона в техните бараки, които те са си наричали парахода. Чичо Влад е бил там и в един момент идва Учителят много строг и започва да им говори на тях.
Изказването им е така, цитирам дословно чичо Влад: „Вие мислите, че аз не разбирам от български език, че аз не зная български език, че аз не разбирам от българска
граматика
, че аз не зная българска
граматика
.
Няма да ми редактирате, да ми преправяте думите и Словото! “ Това е изказването на Учителя към стенографките, което аз съм запомнил от чичо Влад, защото той пък по професия беше печатар и известно време е печатал братските беседи, когато след заминаването на Учителя на Изгрева се е създала печатница и той е бил как да кажа най-вещия в областта на книгопечатането както и един наш приятел Димитрий. Брат Димитрий го знаехме, който живееше при сестра Анка Каназирева. Бараките им бяха една до друга. Димитрий Иванов мисля, че се наричаше.
към текста >>
7.
8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ
,
,
ТОМ 8
Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна
граматика
, правилен синтаксис.
Тези първи мисионери протестанти, които идват от Америка, те отначало не научават ли български? Веска: О-о, даже са знаели разкошно български, даже един от тях заедно с наши българи превежда Библията. В: Да, Петко Рачев Славейков и д-р Лонг. Веска: А, точно д-р Лонг, всички те знаеха разкошно български и изнасяха проповедите си на хубав български език. Със самото идване, а в нашето общество в Пловдив имахме една много културна литераторка, учителка по български език, която в Швейцария беше завършила литература българска.
Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна
граматика
, правилен синтаксис.
Тъй че говореха разкошен български език. В: Бях веднъж в Сливен, в дома на Димитър Добрев, ръководител на Сливенското братство, бях видял в библиотеката му десетина поредици книги от Лонг на български. Веска: Да, да. В: Евангелски проповеди и много интересни книги, къде отидоха не знам. Веска: Той, на моя приятелка баща й написа история на Евангелизма в България, той беше много културен мъж, но и тя не смее никъде да ходи.
към текста >>
8.
19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997
,
ТОМ 8
Паневритмия /София 1941 г../ препечатана 1992 г.. Тя дава оригиналния български поетичен текст на всички движения, но „Слънчевите лъчи" са под вокална адаптация на френски издания бяха публикувани и поетичния текст преведен; това /издание/ от 1977 г, коригира минимални моменти от музикалната
граматика
и е репродуцирана в „Кръга на Свещения танц - изд.
Музиката е така по вътрешно естество свободна, че задачата за написването й е предизвиквала учениците на Дънов от самото начало. Това издание не може да претендира да е последната дума, но се опитва да представя музиката в благоприятна светлина и приложима форма за начинаещия както и за опитния музикант. ПУБЛИКУВАНИ ИЗТОЧНИЦИ A. Беинса Дуно, Паневритмия /София 1938 г../ частично репродуцирана, редактирана с някои тактови черти, Ярмила Менцлова /Паневритмията /Франция 1984 г../ и Аида Куртева, Паневритмия /Киер СА;Аржентина 1988 г./. Партията на втората цигулка е от Кирил Икономов и наставката на номер 24 /нормално изпусната/ от Ангел Янушев. B.
Паневритмия /София 1941 г../ препечатана 1992 г.. Тя дава оригиналния български поетичен текст на всички движения, но „Слънчевите лъчи" са под вокална адаптация на френски издания бяха публикувани и поетичния текст преведен; това /издание/ от 1977 г, коригира минимални моменти от музикалната
граматика
и е репродуцирана в „Кръга на Свещения танц - изд.
Давид Лоример/Англия 1991 г../. С. „Слънчеви лъчи" /София 1942 г./ репродуцирана от Лоример стр.142-4. Оригиналният български поетичен текст на „Слънчевите лъчи" е напечатан под музиката за цигулка. Тези любителски /дилетантски/ издания нашироко се съгласуват с това, което се чува днес. Рядко употребата на регулярни /правилни/ тактови линии изопачава музиката, както тя е разбрана и се изпълнява от онези, които са я научавали по слух.
към текста >>
9.
40. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сега каквото да е, немски език е и не зная, може би
граматика
нещо не е знаела, не знам какво е било.
Аз не уча при Учителя, явя се на изпит, взема си го. И така това лично мене ме много окуражи. Да Ви кажа, така казвах си, не е само да си при Учителя достатъчно, трябва и друго нещо да има. И някак не ми се видя, че е редно за това може би не се породи у мене нито завист, ни пожелание да бъда в това положение. Даже когато си държах държавния изпит ли беше, какво беше, Савка по немски език я скъсаха, когато тя говореше немски от дете, да.
Сега каквото да е, немски език е и не зная, може би
граматика
нещо не е знаела, не знам какво е било.
Представете си дете на германка от Берлин, да го скъсат по немски език в университета и то в София от български професор. Направо да пощурееш. Сега, казвам Ви. Защо е станало това не го знам, но тези неща ставаха, така беше. Така в нашите отношения помежду.
към текста >>
10.
115. РАБОТА С ЕДНО ОКО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той сам е казвал пред мен, че
граматиката
така не го е интересувала.
На които Учителят предложи не приеха, нали ти казвам на Георги Радев, на Аня Теодорова. Те не приеха. Сега не знам на Борис Николов дали е дал беседа. Нещо чувах, че е дал, ама Борис в никой случай. Пък той и езиково не е подготвен даже.
Той сам е казвал пред мен, че
граматиката
така не го е интересувала.
И той много четеше в същото време. Може в литературата да беше вещ, но граматиката, даже когато съм му писала някои неща съм виждала, че доста основни положения не знае. А пък тука трябва да бъде и граматически правилно нали, трябва човек да е подготвен и граматиката на българския език трябва да я знае. В.К.: А когато някой път на Паша й правят забележки по отношение на работата тя как отговаряше? Недоволна ли беше, дразнеше ли се?
към текста >>
Може в литературата да беше вещ, но
граматиката
, даже когато съм му писала някои неща съм виждала, че доста основни положения не знае.
Сега не знам на Борис Николов дали е дал беседа. Нещо чувах, че е дал, ама Борис в никой случай. Пък той и езиково не е подготвен даже. Той сам е казвал пред мен, че граматиката така не го е интересувала. И той много четеше в същото време.
Може в литературата да беше вещ, но
граматиката
, даже когато съм му писала някои неща съм виждала, че доста основни положения не знае.
А пък тука трябва да бъде и граматически правилно нали, трябва човек да е подготвен и граматиката на българския език трябва да я знае. В.К.: А когато някой път на Паша й правят забележки по отношение на работата тя как отговаряше? Недоволна ли беше, дразнеше ли се? Е.А.: Дразнеше се, да, неприятно й беше. Аз помня, когато в Просветният съвет стана това, много тежко го преживя Паша.
към текста >>
А пък тука трябва да бъде и граматически правилно нали, трябва човек да е подготвен и
граматиката
на българския език трябва да я знае.
Нещо чувах, че е дал, ама Борис в никой случай. Пък той и езиково не е подготвен даже. Той сам е казвал пред мен, че граматиката така не го е интересувала. И той много четеше в същото време. Може в литературата да беше вещ, но граматиката, даже когато съм му писала някои неща съм виждала, че доста основни положения не знае.
А пък тука трябва да бъде и граматически правилно нали, трябва човек да е подготвен и
граматиката
на българския език трябва да я знае.
В.К.: А когато някой път на Паша й правят забележки по отношение на работата тя как отговаряше? Недоволна ли беше, дразнеше ли се? Е.А.: Дразнеше се, да, неприятно й беше. Аз помня, когато в Просветният съвет стана това, много тежко го преживя Паша. Много тежко, и ако не беше й се върнали правата, може би щеше да й се отрази повече.
към текста >>
11.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Затуй определят се в тези училища следующите предмети: прочит, писмо, свещена история, четири действия и именовани числа от числителницата, понятия от земеописание, славянски прочит, общи познания от българска
граматика
, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пение.
Върбица), Н. Петров (учител в с. Хърсово, Разградско, съставна част от Преславската епархия) и др. Ето някои заемки от програмата за началните училища, от онази за главните училища и от устава за селските училища, от които може да се направи основателно заключение за сериозността на подхванатото дело. От програмата на началните училища: „Целта на тези училища е: да се научи детето да чете свободно и разумно, да пише колко-годе правилно, да смята, да има общи познания от земеописание, закон Божий и от народната ни история.
Затуй определят се в тези училища следующите предмети: прочит, писмо, свещена история, четири действия и именовани числа от числителницата, понятия от земеописание, славянски прочит, общи познания от българска
граматика
, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пение.
За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски. II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас.
към текста >>
Българска
граматика
, славянска
граматика
, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски.
Хърсово, Разградско, съставна част от Преславската епархия) и др. Ето някои заемки от програмата за началните училища, от онази за главните училища и от устава за селските училища, от които може да се направи основателно заключение за сериозността на подхванатото дело. От програмата на началните училища: „Целта на тези училища е: да се научи детето да чете свободно и разумно, да пише колко-годе правилно, да смята, да има общи познания от земеописание, закон Божий и от народната ни история. Затуй определят се в тези училища следующите предмети: прочит, писмо, свещена история, четири действия и именовани числа от числителницата, понятия от земеописание, славянски прочит, общи познания от българска граматика, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пение. За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас.
Българска
граматика
, славянска
граматика
, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски.
II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас.
към текста >>
Българска
граматика
, славянска
граматика
, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона).
От програмата на началните училища: „Целта на тези училища е: да се научи детето да чете свободно и разумно, да пише колко-годе правилно, да смята, да има общи познания от земеописание, закон Божий и от народната ни история. Затуй определят се в тези училища следующите предмети: прочит, писмо, свещена история, четири действия и именовани числа от числителницата, понятия от земеописание, славянски прочит, общи познания от българска граматика, писмени упражнения, молитви, кратък катехизис и черковно пение. За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски. II клас.
Българска
граматика
, славянска
граматика
, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона).
III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас. Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1). - Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година.
към текста >>
Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (
граматика
, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска
граматика
и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край).
За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски. II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас.
Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (
граматика
, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска
граматика
и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край).
IV клас. Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1). - Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година. Забел. 1. Селскоучилищната година се определя от 9 месеца, по име: от 15 септ.
към текста >>
Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод,
граматика
, писма и телеграми), френски език (
граматика
, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1).
II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас.
Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод,
граматика
, писма и телеграми), френски език (
граматика
, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1).
- Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година. Забел. 1. Селскоучилищната година се определя от 9 месеца, по име: от 15 септ. до 15 юния. Забел. 2.
към текста >>
12.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В четвърто отделение със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска
граматика
, землеописание, аритметика, прочит, катехизис.
След 1871 година в селото учителствува Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който получава заплата от 3000 гроша и храна от селяните. По негово време нараства броят на учениците -116 момчета и 17 момичета, и се въвежда разпределение в 4 отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874/75 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 година провежда годишен изпит с учениците от всички отделения.
В четвърто отделение със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска
граматика
, землеописание, аритметика, прочит, катехизис.
Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре. В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика. Във второ отделение -19 ученици, по прочит и числа, а в първо - 60, също по прочит и числа, от 1 до 1000. Димо Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години до началото на Освободителните войни.
към текста >>
13.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В I клас преподавал свещена история, българска
граматика
и география, а във II - катехизис,
граматика
, аритметика, всеобща и българска история.
Провадалиев, срещу къщата на Сава Георгиевич. Първата учителка в отделното девическо училище била г-жа Бацарова, съпруга на Никола Ив. Бацаров, който учителствувал четири години във Варна - от 1866/67 до 1870/71 година, и от когото на последния лист на първа счетоводна книга са написани с доста хубав и четлив почерк следните четири стиха: „Боже, на помощ нам бъди, Съгласие и любов опази, Да напреднем вси в наука, Да имаме във всичко сполука..." Главен учител през 1869/70. година бил Стефан Б. Деребеев, който преподавал на I и II клас.
В I клас преподавал свещена история, българска
граматика
и география, а във II - катехизис,
граматика
, аритметика, всеобща и българска история.
От доброволните помощи през тази година, отбелязани в първа книга, по-значителни са следните: 2000 гроша от Ангела Георгиев; 1000 гр. от Величка Христов; 500 гр. от братя Бърневи и 160 гр. от Янаки Жеков. На следнята 1870/71.
към текста >>
14.
VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Те всички се смятат за по-учени, за no-знаещи българския език, българската
граматика
, българското слово.
Той виждаше във фустата на Лалка една душа. Той като кажеше „душа-а-а", все едно, че мед капеше от Лалкината фуста. Всички свършени пакости от Лалка и всички други като Лалка са описани от Вергилий подробно, ясно, логично, изчерпателно и с доказателства в томовете на сборника „Изгревът". Забележителното е, че всички тези Лалки правят едно и също. променят, изопачават, редактират, коригират, преразказват Словото на Учителя.
Те всички се смятат за по-учени, за no-знаещи българския език, българската
граматика
, българското слово.
Затова свидетелства разказът на брат Влад Пашов, който е бил свидетел, когато Учителят е отишел в жилището на стенографките и си е изразил осезателно становището, че Му променят Словото. Случаят е описан от мен в том VII на „Изгревът", стр. 383, и в том V на сборника от Мария Тодорова. Тя го предава дословно така, както го е чула от брат Влад. Прочетете и ще видите.
към текста >>
15.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 1
,
ТОМ 14
И малко
граматика
, коренът е дига.
Отиване от съвършенство към съвършенство! - Според Евангелието. Това е Новият Живот. Нека свещта да гори! Тази година реших да подигна старото в ново.
И малко
граматика
, коренът е дига.
Тогава и свещта искам да дигна. Масти и фитил правят свещта. Но това е само половината от Истината. Според моята специалност, не е всичкото на физическия свят. Но, да идем тогава от физика към метафизика.
към текста >>
16.
97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Идеално владееше
граматиката
и правилния строеж на израза.
Той беше участник във всички братски инициативи. Паша Теодорова - нисичка, добре сложена сестра, с ценни качества, като интелект и характер. В обходата си - отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обичаше да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Беше завършила химия и е била учителка известно време по тоя предмет в една от софийските гимназии. Отлична стенографка, една от трите стенографки на беседите.
Идеално владееше
граматиката
и правилния строеж на израза.
Затова тя коригираше всички беседи, преди да отидат на печат. Жечо Панайотов - среден на ръст, с добре оформена глава и чело. Отмерен и внимателен в своята обхода. Човек с пословична честност и точност. Равнодушен към всякакви материални ценности.
към текста >>
17.
13. СЪДБАТА НА СВЕТА ЗАПОЧВА ОТ ДОМА ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 16
Може да не бъдат верни по вашата
граматика
.
Защото още помнех как Учителят се афектира, като чу тогава тази разработка, защото тогава каза, че някои свещени песни „няма да ги разработвате, няма да ги изменяте, няма да им притуряте, а ще са такива, каквито съм ги дал! " Имаше такъв случай, че дошла една сестра и преработила молитвите на Учителя от единствено число в множествено число, защото смятала, че молитвите се казват колективно, значи трябва да бъдат в множествено число. Отишла при Учителя и Му ги занесла, да види дали Учителят ще ги хареса и дали ще я похвали. А Той й казва: „Няма да променяте думите на молитвите, както съм ги казал. Както съм ги казал - така ще ги казвате.
Може да не бъдат верни по вашата
граматика
.
Ще ги казвате така, както са записани и както съм ги казал! " Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като „Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка. И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвувахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му.
към текста >>
18.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска
граматика
и речник чл фотографически материали.
Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в 12 ч. 12.I.1934 год., петък Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения. След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги.
Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска
граматика
и речник чл фотографически материали.
Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя. При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на студа. След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка.
към текста >>
19.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска
граматика
и речник чл фотографически материали.
Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в 12 ч. 12.I.1934 год., петък Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения. След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги.
Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска
граматика
и речник чл фотографически материали.
Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя. При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на студа. След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка.
към текста >>
20.
IX. Бележки от Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 16
В говоримия български език няма
граматика
, няма подлог и сказуемо.
Защо ли? Защото ще се разсече материалът и ще изтече силата му. Така са говорили българите тогава, така се дава. Аз съм за говоримия български език. В него има голяма сила.
В говоримия български език няма
граматика
, няма подлог и сказуемо.
Мисълта тече през българската глава, устата му говори и другият до него слушали, слуша. Аз съм слушал български говор по селата - то е нещо неизказано и цяло чудо. Има невероятна сила. Аз заварих три политически строя и всеки от тях си измисли литературен език, говорим език, политически език. Говореха, пишеха, за да покажат нищото за нещо и да заблуждават хората с празни прирказки и измислени от тях думи.
към текста >>
21.
XIV. КОЙ ИСКАШЕ ДА УГАСИ ЗАПАЛЕНАТА СВЕЩ?
,
,
ТОМ 16
При думата „Учителят" няма подлог, няма сказуемо, няма
граматика
, защото той е Отец, Бащата, Той е всичко, Той е все и вся.
(Виж сканираните корици на стр. 875.) Отгоре написано име: Учителя, но без пълен член. Уточних се с нея, че ще бъде „Учителят" с пълен член. Но не слуша мен, а слуша онзи, който е в нея. А „Учителят" е Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно и това Слово е Слово на Бога.
При думата „Учителят" няма подлог, няма сказуемо, няма
граматика
, защото той е Отец, Бащата, Той е всичко, Той е все и вся.
Но това тя не го знае. Но онзи, който е в нея, го знае и затова чрез нея поставя непълен член и се образува „врата", „порта" през която влизат онези от Черната ложа. Ще кажете, че си ги измислям тези работи. Моля, моля - вижте по-надолу, поставила е емблемата с котвата, но не е оригиналната, а са преместили окултната формула, която е и мото на емблемата, преместили я на горната част на емблемата: „Глава на Твоето Слово е Истината". В оригиналната емблема този надпис образува пълен кръг, затворен кръг, за да не може да влиза никой вътре в емблемата.
към текста >>
22.
Влад Пашов 2. Космичният и земният човек
,
,
ТОМ 18
Този език има особена
граматика
: глаголите му имат особен строеж,съществителните, прилагателните, причастията, съюзите и пр.
Той нарича този период сребърен век. След него идва третият, бронзовият век когато хората все още са знаели за съответствията, които съществуват в природата и са престанали да ги съзнават и виждат ясно, и да мислят чрез тях, Най-после хората съвсем изгубили знанията за съответствията, когато навлезли в четвъртия период, който Сведенборг нарича железен период. В железния период хората почнали да мислят аналитично, тяхната мисъл станала разпокъсана и хората не могат да намерят връзката между явленията и причините, които ги пораждат. За този език на космичния човек Учителят казва: „В природата има един език - аз го наричам живият език на битието. Той е езикът на космичния човек.
Този език има особена
граматика
: глаголите му имат особен строеж,съществителните, прилагателните, причастията, съюзите и пр.
не следват онези закони, на които се подчинява обикновената реч. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи. Превод от него е ватанския език, от който произлизат в последствие египетския, санскритския и еврейския”. Казах по-рано, че според Учителя зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло.
към текста >>
23.
13. А ПЛОДЪТ НА ДУХА Е (бр. 4., 8.ІІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
Новото време изисква нови разбирания, нова логика,
граматика
и правопис.
13. А ПЛОДЪТ НА ДУХА Е (бр. 4., 8.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 4., 8.ІІ.1924 г., София, стр. 1) „А плодът на духа е; любов, радост, мир, дълго- търпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въз- държание; против такива няма закон.” Всяка форма добива своята ценност от съдържанието, а всяко съдържание - от своята смисъл.
Новото време изисква нови разбирания, нова логика,
граматика
и правопис.
Всичко трябва да бъде правилно премерено, защото малките излишъци, създават големите страдания днес. Известни недъзи, които сега съществуват в света, не са недъзи на самия живот. Животът е проявление на духа, а той и единственото разумно нещо в света. Духът е онова велико същество, което изпълва всичко; разумното, което осмисля живота, на което съзнанието е винаги будно; което носи всички способности, дарби - сърдечни, умствени и волеви. И ако ний се ръководехме от него, трябваше да се разбираме помежду си.
към текста >>
24.
част III Вселяването на Господният Дух в Петър Дънов 576-
,
,
ТОМ 22
Учителят казваше: „Вашата
граматика
на земята е безграматичие за духовния свят." Това бяха хора, врагове на братството от минали животи, които не изправиха живота си и отидоха по пътя, който си бяха сами начертали.
На друго място други милиарди ме чакат." (Луна опозиция Юпитер). Този аспект се отнася до слушателите в школата на Учителя, някои от които не могат да разсъждават правилно поради липса на светлина в ума им и често спореха с него, като например брат Игнат Котаров. В много от приятелите липсваше предвидливост, правдивост и решителност, за да съзрат истината. Те не познаха този велик и благ дух, облякъл се като тях във физическо тяло и неуморно ги учеше и напътстваше в живота. Постоянно го критикуваха и търсеха да намерят погрешки в Словото на живота, което им изнасяше - било стилови или граматични.
Учителят казваше: „Вашата
граматика
на земята е безграматичие за духовния свят." Това бяха хора, врагове на братството от минали животи, които не изправиха живота си и отидоха по пътя, който си бяха сами начертали.
(Луна полусекстил Уран) изпълва душата на Учителя с голяма оригиналност, будно интуитивно въображение и голяма изобретателност. Той е астролог от памтивека (Уран в Риби) баща на астрологията и ръководи всичките астрологични школи във вселената. В неговото лице нашите издигнати духовно приятели виждаха нашия велик баща. По време на съборите на веригата в горницата при молитвите с всеки от веригата, Учителят им се е преобразявал като Бог - кълбо от бяла светлина, като Христос и в светлия негов образ. Той строго е забранил да се говори за това, което са видели в горницата братята и сестрите от първия ешелон на братството.
към текста >>
25.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Например в
граматиката
кое седи напред: подлогът, глаголът?
Толева 39. Сряда, 23.11.1926 г.[8] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) «Най-силната дума в българския язик» (тема). Когато ви зададем въпрос, те ви са полезни. Знанието в какво седи?
Например в
граматиката
кое седи напред: подлогът, глаголът?
Това може ли да се вземе за правило? Защо, кога говорим, първо туряме подлежащето[9] и после - глагола? Всичко е определено, нищо не е случайно. Когато човек преживява свойте преживявания, те са сходни с външния свят. Ще кажете: еди- кой си плакал.
към текста >>
26.
6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 )
,
,
ТОМ 24
Пътуването му до България продължава три месеца, през което време, д-р Лонг усърдно учи български език, от първия издаден учебник в Смирна (1844 г.) "Бележки по
граматика
на български език", подготвен от д-р Елиас Ригс.
Конкорд, щата Ню Хамшир. На 24 години (1856 г.) завършва с отличие започнатия богословски курс. На следващата година, д-р Лонг бива поканен от Мисионерското дружество при Методистката епископална църква в Америка, да замине като мисионер в България. Той се присъединява към Питсбургската конференция, венчава се за г-ца Персида Лъвланд от град Конкорд и на 27 юни 1857 г. потегля с платноход за Ливърпул.
Пътуването му до България продължава три месеца, през което време, д-р Лонг усърдно учи български език, от първия издаден учебник в Смирна (1844 г.) "Бележки по
граматика
на български език", подготвен от д-р Елиас Ригс.
На 2 октомври 1857 година, д-р Лонг, заедно с пристигналия с него мисионер Уесли Претиман, се установява в град Шумен. В това време, д-р Лонг усилено продължава да учи български, турски и гръцки езици. За няколко месеца, той се сприятелява с представители на младата шуменска възрожденска интелигенция и започва да ги кани в дома си. Две години по-късно, на 17 септември 1859 година, д-р Лонг е назначен на работа в Търново, където започва своята духовна и просветна дейност. Началото на редовните неделни събрания се поставя на 14 декември 1859 година.
към текста >>
27.
1. Преводи на Библията на български език
,
,
ТОМ 24
"Любословие" (1844-1846); написал е "Гръцка
граматика
" (1838), "Болгарский разговорник" (1845); направил е много преводи от гръцки език.
Реално, това са били и предпоставките Управителният съвет на Борда на Методисткото мисионерско дружество да реши през месец февруари 1855 г. да разкрие Мисия на север от Балкана с изпращането на мисионерите д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман през 1857 г. Относно извършването на цялостен превод на български език на Библията, задачата е била дадена на Константин Фотинов, който по това време е работел в Смирна. Константин Георгиев Фотинов (1790-1858 г.) е бил просветен деец и книжовник. Той е открил взаимно училище в Смирна (1828 г.); издавал е и редактирал сп.
"Любословие" (1844-1846); написал е "Гръцка
граматика
" (1838), "Болгарский разговорник" (1845); направил е много преводи от гръцки език.
За цялостния превод на Библията на български език, К. Фотинов е бил потърсил помощта и сътрудничеството на д-р Елиас Ригс. Д-р Елиас Ригс (1810-1901) е бил един от първите мисионери в Близкия Изток. Владеел е 12 езика. Автор е на: "Речник на Свещеното Писание", "Тълкувание на Новия завет" в три тома.
към текста >>
Автор е на учебници по аритметика (1845) и
граматика
(1858).
След 1858 г. работи в евангелското издателство в Цариград и участва в превода на Библията. Помага в издаването на сп. "Зорница", сътрудничи на сп. "Български книжници".
Автор е на учебници по аритметика (1845) и
граматика
(1858).
Умира в Самоков. Съвместната работа по превода на Библията на д-р Ригс с Христодул Костович Сичан-Николов е започнала в края на м. януари 1859 г., като близо четири години са работили само двамата. По решение на Борда на Методисткото мисионерско дружество, д-р Алберт Лонг (виж статията за д-р Лонг) е изтеглен в Цариград, като мисийски надзирател, през м. юни 1863 г., което му е позволило да започне работа по превода.
към текста >>
28.
2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
" [(фр.) - Няма голяма разлика] Ами после
граматиката
, ужас!
Но прекрасният фамозен брат Боев и тук не остави да се увърдаля магарето му. Веднага им предложи да ги учи български. И, о, чудо! Фини пръсти носят тетрадки и моливи. Грациозни фигури - мъжки и женски, нареждат се в полукръг и отсреща им изгорял, опечен, цял опечен от слънцето, почва с азбуката - “Pas beaucoup difference!
" [(фр.) - Няма голяма разлика] Ами после
граматиката
, ужас!
Това наше „р” (г) и това наше „ъ” широко, или ер голям в средата на думата, не можаха, и не можаха да изговорят. Един е почнал да учи български още от Париж... Съставя си цели изречения, повежда малък разговор. Той се казва Toni Belmen [Тони Белмен], но „р” българско и „ъ” не му се удават и това си е! О, те сами молят брат Боев “encore” [(фр.) - още] и той им определя ден и час. Латвийците са вече отишли много напред.
към текста >>
29.
112. Кой движи световните събития? Статията „Кой движи световните събития“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г.11, бр. 240, 14.05.1939, с.1
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
В.К.: „Практическа
граматика
на есперанто" - Емил Стратев.
И той си мислел, че Хитлер, това е то, свърши се, няма нищо друго освен Хитлер. И ходил при Учителя и Му казва, че иска да напише той хвалби за Хитлер. А Учителя му рекъл: „Хитлер е един глупак и който иска да го възхвалява е по-голям глупак от него”. Тъй му казал Учителя. В периода, когато Хитлер беше в най-големия си възход.
В.К.: „Практическа
граматика
на есперанто" - Емил Стратев.
С.К.: Обесиха го този. Обесиха го. Той е, чакай сега, как беше. А, той,беше женен за Гита, сестрата на жената на Атанас Николов. Тя беше още жива, неговата жена, казваше се Лили.
към текста >>
Атанас изглежда на него му пращаше да преглежда текстовете, да ги ревизира и тази негова
граматика
напечатихме, обаче обесиха го тогаз, преди 9.IX.1944 г., фашистите го обесиха.
А, той,беше женен за Гита, сестрата на жената на Атанас Николов. Тя беше още жива, неговата жена, казваше се Лили. Абе виж какво, този човек есперантист така, обаче взел е участие в това, някакво разузнаване против германците, във връзка с руската разузнавателна дейност е бил и още няколко души са ги хванали германците и ги обесиха тука. Та той беше във връзка с Атанас. Аз лично не съм във връзка с него.
Атанас изглежда на него му пращаше да преглежда текстовете, да ги ревизира и тази негова
граматика
напечатихме, обаче обесиха го тогаз, преди 9.IX.1944 г., фашистите го обесиха.
В.К.: Вестник „Братство”, брой 241. Тука пак има на Георги Радев „Има ли днес пророци и светии”. С.К.: Из книгата „Пътя на звездата” от там е. В.К.: Все пак един малък град, какъвто е Севлиево. С.К.: Да, да, все пак, да.
към текста >>
30.
119. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Истинският човек. Из беседа, държана от Учителя на 4.06.1939 г., София-Изгрев.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната
граматика
, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас?
Всеки човек се бори със своето минало. Той се чувствува, че е лош. Това е неговото минало. Когато някой професор прави бележки с червено мастило върху тезата на някой студент, професорът ли е виновен? Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадката на ученика и намери около 20 погрешки , за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен?
Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната
граматика
, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас?
Ако вие си позволите да кажете в ангелския свят само една лоша дума, ще ви изпъдят за десетки и стотици години от там. Вие благодарете, че сте на земята, гдето казвате по десет пъти повече лоши думи, а пък ви оставят да живеете тук. Ако в ангелския свят си позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изпъдят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствувате някакво лошо разположение, ще ви изпъдят за две хиляди години от техния свят. Мнозина мислят, че и ангелите са като нас.
към текста >>
31.
205. Да си най-умен, най-справедлив и най-виждащ - означава, че Бог живее чрез делата Си
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Ти много добре знаеш
граматика
- кажи, да те разбера, че ти казваш.
Иди да ти даде. Христов стоеше намръщен, като че щеше да я изгони. - Учителя ли каза да отида? - запита той рязко. - Не, аз ти казвам.
- Ти много добре знаеш
граматика
- кажи, да те разбера, че ти казваш.
- Моля те, извини ме Любо, реших да ти кажа и да те видя. Христов нищо не каза, но отвори двете врати широко и й показа грамадния портокал на бюрото си. - Твоя е много голям! Кога ти го даде, кога беше при Учителя? Аз Му поисках да даде и за тебе, но Учителя ми каза, че няма нужда.
към текста >>
32.
Съдържание
,
,
ТОМ 35
Съобщение за нова книга: Българска
граматика
от д-р Миркович.
Д-р Миркович пристига в Цариград. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 46, 6 февруари 1860, с. 184. (Всякакви неща и новини). 6.2.4.
Съобщение за нова книга: Българска
граматика
от д-р Миркович.
- В: България (Цариград). Г.2, бр. 69, 13 юли 1860, с. 256. (Сякакви неща и новини) 6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище.
към текста >>
Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска
граматика
от д-р Миркович.
- В: България (Цариград). Г. 2, бр. 71, 27 юли 1860, с. 257, 258. (Сякакви неща и новини). 6.2.6.
Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска
граматика
от д-р Миркович.
- В: България (Цариград). Г. 2, бр.72, 3 август 1860, с. 298, 305-306. (Изглед на българските работи) 6.2.7. Бележка за допусната погрешка в граматиката на д-р Миркович.
към текста >>
Бележка за допусната погрешка в
граматиката
на д-р Миркович.
Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович. - В: България (Цариград). Г. 2, бр.72, 3 август 1860, с. 298, 305-306. (Изглед на българските работи) 6.2.7.
Бележка за допусната погрешка в
граматиката
на д-р Миркович.
- В: България (Цариград). Г. 2, бр. 74, 17 август 1860, с. 343. (Сякакви неща и новини) 6.2.8. Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек.
към текста >>
Бурмов за
граматиката
на Г. Миркович.
- В: България (Цариград). Г. 2, бр. 104, 15 март 1861, с. 801. (Сякакви неща и новини) 6.3.7. Реплика на коментара на Т.
Бурмов за
граматиката
на Г. Миркович.
(Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича). - В: България (Цариград). Г. 3, бр. 4, 3 юли 1861, с.
към текста >>
Бурмова въз
граматиката
на Г. Мирковича).
104, 15 март 1861, с. 801. (Сякакви неща и новини) 6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г.
Бурмова въз
граматиката
на Г. Мирковича).
- В: България (Цариград). Г. 3, бр. 4, 3 юли 1861, с. 28-29.; бр. 5, 10 юли 1861, с.
към текста >>
3) Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
2) Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on. И-В 3064. - 30.06.1856 г.
3) Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. Ill, 69 с. 4) Грамота за принадлежност на д-р Миркович към ордена Пий - рицар на Пий, трета степен, с право да носи и орден - подпечатана с пръстена на папа Пий IX.
към текста >>
33.
Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
Автор: Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
Автор: Сътрудничи на списание Български книжици на П. Р. Славейков. 1860 година Отива в Цариград (05.02.) и продължава лекарската си практика. Активен участник в Униатското движение5. Заедно с Драган Цанков настоятелно и организирано представят решението за независимостта на българската църква като политически въпрос.
Автор: Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. III, 69 с. Сътрудничи на вестник България на Драган Цанков (1860-1861) 1861 година Заминава за Рим, с делегация до папа Пий IX за ръкополагане на архимандрит Йосиф за архиерей на съединените Българи.
към текста >>
1883 година Автор; Практично приготовление за
граматиката
в основните училища.
Сливен: печ. на в. „Бълг. знаме“, 1880. 124 с.11 1881 година Избран за дописен член на Българското книжовно дружество (днес БАН) на заседание на 8.09.1881 г.12 1882 година Избран в училищното настоятелство за учебната 1882/1883 г. от Сливенското градско кметство.
1883 година Автор; Практично приготовление за
граматиката
в основните училища.
Сливен: печ. на в. „Бълг. знаме“, 1883. VII, 116 с. 1884 година Прогласен за редовен член на Българското книжовно дружество, от заседанието му на 6 август 1884 г.13 1885 година Автор: Домашен омиопатически лекар и Способ като как да се лекува человек самичък.
към текста >>
34.
Панорама от архивни и печатни документи за първия етап от живота на един несломим човек / Ефросина Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
Позволили сме си да представим изцяло: Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
Миркович в дати -нагледно представя основните житейски факти и приноса му в културната и духовна област на Българското възраждане. В широкия диапазон от случки и преживявания може да се проследи линията на съдбата на един несломим човек. В процеса на събиране и подреждане на документите се появи необходимост и от допълнителни текстове, пояснения (на думи, географски понятия, изрази и др.) и бележки. Те са въведени на същата страница или, и в речниците, поместени в края на книгата - за разбиране и разчитане на материала, който в по-голямата си част е почти дословно предаден. Илюстративното приложение (сканирани материали) е изцяло документално и нагледно потвърждава съдържанието на изданието.
Позволили сме си да представим изцяло: Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. ill, 69 с. Върху този труд Миркович работи с възрожденски плам, с идеята и надеждата да улесни обучението на българските деца в килийните училища.
към текста >>
35.
1.2. Поменик на Българското книжовно дружество: Георги Вълков Миркович - доктор по медицина.
,
,
ТОМ 35
Българска
граматика
. 2.
В същия период издавал и списанието „Здравословие” и „Хомеопатически лекар”. На 1903 год. наместо „Нова светлина”, започва списанието „Виделина”. С тия статии покойният се е старал да спомогне за религиозно-нравствено съзнание между народа. Освен изброените литературни трудове, той в разни времена е издал следните книги: 1.
Българска
граматика
. 2.
Проект приготвителен за граматиката в основните училища до 1883 год. 3. Петър Велики, Екатерина II... 4. Предпазителни и лечебни мерки срещу холерата. 5. Униатското движение по черковния въпрос. 6. Вечните истина от духа на Виктор Хюго.
към текста >>
Проект приготвителен за
граматиката
в основните училища до 1883 год. 3.
На 1903 год. наместо „Нова светлина”, започва списанието „Виделина”. С тия статии покойният се е старал да спомогне за религиозно-нравствено съзнание между народа. Освен изброените литературни трудове, той в разни времена е издал следните книги: 1. Българска граматика. 2.
Проект приготвителен за
граматиката
в основните училища до 1883 год. 3.
Петър Велики, Екатерина II... 4. Предпазителни и лечебни мерки срещу холерата. 5. Униатското движение по черковния въпрос. 6. Вечните истина от духа на Виктор Хюго. Това разнообразие е била обществената и литературна дейност на покойния член на Българското книжовно дружество Д-р Георги Вълков Миркович.
към текста >>
36.
1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.
,
,
ТОМ 35
Писал е „Българска
граматика
(една от най-старите) около 1860 г.; „Практическо приготовление за
граматиката
в основните училища” (1883 г.); „Петър Великий, Екатерина II и Мечников” по Ламартина; „Домашен хомеопатически лекар”; „Предпазителни и лечителни мерки против холерата” (1893); „Униатското движение и Черковния въпрос” (1897 г.); „Вечните истини, от духа В.
В 1894 г. е бил пенсиониран и до смъртта си след това се е занимавал със свободна практика, писателство и с обществени начинания. По случай 25 годишния юбилей на санитарното дело у нас награден е с медал с корона за гражданска заслуга, като най-стар лекар в България. Освен това, има и поборнически медал. Като писател и човек на науката, Д-р Миркович е дал доволно много трудове на зараждащата се българска книжнина.
Писал е „Българска
граматика
(една от най-старите) около 1860 г.; „Практическо приготовление за
граматиката
в основните училища” (1883 г.); „Петър Великий, Екатерина II и Мечников” по Ламартина; „Домашен хомеопатически лекар”; „Предпазителни и лечителни мерки против холерата” (1893); „Униатското движение и Черковния въпрос” (1897 г.); „Вечните истини, от духа В.
Хюго” (превод, 1900 г.) и т.н. В 1891 г. е почнал издаването на спиритическото списание „Нова Светлина”, а в 1893 г. го допълни със списанието „Здравословие” в което проповядваше хигиена и естествени лечителни способи като магнетизма, хидротерапията, масажа, слънчевите бани, а също и хомеопатията. В 1903 г.
към текста >>
37.
1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.
,
,
ТОМ 35
Миркович написа и издаде „Българска
граматика
”, а в 1883 - „Практическо приготовление за
граматиката
в основните училища”.
Има при това и поборнически медал, както и медал от папа Пий IX, при ходенето му в Рим с униатската делегация. Д-р Миркович вземаше участие и в политическия живот на България след Освобождението, особено през време на Съединението и в размирните времена след детронирането на княз Батенберг, но с едно достатъчно широко и примирително отношение към настъпилите събития. Той беше народен представител във Великото народно събрание по избирането на княз Фердинанд, както и по-после в едно от обикновените народни събрания. Но политическите борби в своите крайности го отвращаваха и той се отдаде на своите духови занимания. Още в 1860 г.
Миркович написа и издаде „Българска
граматика
”, а в 1883 - „Практическо приготовление за
граматиката
в основните училища”.
По-сетне състави и издаде книгата „Петър Велики, Екатерина II и Мечников по Ламартина”. От него има и следните съчинения: „Домашен [х]омеопатически лекар”, „Предпазителни мерки против холерата” (1893 г.), „Униатското движение и черковния въпрос" (1897 г.), „Вечните истини, от духа на Виктор Хюго” (превод, 1900 г.). В 1891 г. започва редактирането на списание „Нова светлина” в което прокарва, като пръв пионер в България, учението на спиритизма и окултизма. В 1893 г.
към текста >>
38.
1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.
,
,
ТОМ 35
до IV клас (Закон Божий, черковна история, българска
граматика
, землеописание, аритметика, всеобща история, българска история, естествена история, словестност, алгебра, геометрия, физика, химия, анатомия, славянски, френски, турски, рисуване, чисто-писание) 2 юли 1874 год.
II-B 3054-3062 Преписал Вергилий Николов Кръстев II-В 3054. Кръщелно свидетелство на Георги Русчов Миркович от родители Руску Вълков Миркович и Елена Бянова, род. 6.1.1859 год., Сливен. II-В 3055. Училищно свидетелство на Георги Миркович на 16 год.
до IV клас (Закон Божий, черковна история, българска
граматика
, землеописание, аритметика, всеобща история, българска история, естествена история, словестност, алгебра, геометрия, физика, химия, анатомия, славянски, френски, турски, рисуване, чисто-писание) 2 юли 1874 год.
с учители Криваров, М. Б. Икономов, Кавалджиев. II-В 3056. Свидетелство от военното училище в София през 1879 год. на Георги Русчов Миркович - курс по третьему разреду.
към текста >>
39.
1.9. Първият: спомени за д-р Георги Миркович / Елена Миркович. - В: Сливенско дело.
,
,
ТОМ 35
издава „Българска
граматика
”, критично разглеждана в сп.
Избиран е за народен представител в едно от великите и в едно от обикновените народни събрания. През 1880 г. е бил председател на „Клуба на българите” в Пловдив; един от основателите на дружество „Червен кръст”; дописен член на книжовното дружество (днес БАН); с други румелийски общественици е подписал изложение до Европейската комисия по Берлинския договор против несправедливите му и противонародни постановления; отличен е с ордени и медали. За разностранността на културните му интереси сочат немалкото му трудове. Още през 1860 г.
издава „Българска
граматика
”, критично разглеждана в сп.
„Български книжици”, последвана от „Практическо приготовление за граматиката в основните училища”; написва в превод по Ламартин книга за „Петър Велики, Екатерина II и Мечников”; в превод от Хюго - „Вечните истини”; „Униатското движение и черковният въпрос”. В областта на медицинската литература е автор на „Предпазителни мерки против холерата”, „Домашен [х]омеопатически лекар” (преиздаден в три тома). В последните си десетина години редактира и издава в Сливен списанията: „Нова светлина”, „Здравословие” и „Виделина”. Д-р Миркович почина на 29 септември 1905 г. на осемдесетгодишна възраст, изпратен до вечното му жилище от хилядите уважаващи го негови съграждани.
към текста >>
„Български книжици”, последвана от „Практическо приготовление за
граматиката
в основните училища”; написва в превод по Ламартин книга за „Петър Велики, Екатерина II и Мечников”; в превод от Хюго - „Вечните истини”; „Униатското движение и черковният въпрос”.
През 1880 г. е бил председател на „Клуба на българите” в Пловдив; един от основателите на дружество „Червен кръст”; дописен член на книжовното дружество (днес БАН); с други румелийски общественици е подписал изложение до Европейската комисия по Берлинския договор против несправедливите му и противонародни постановления; отличен е с ордени и медали. За разностранността на културните му интереси сочат немалкото му трудове. Още през 1860 г. издава „Българска граматика”, критично разглеждана в сп.
„Български книжици”, последвана от „Практическо приготовление за
граматиката
в основните училища”; написва в превод по Ламартин книга за „Петър Велики, Екатерина II и Мечников”; в превод от Хюго - „Вечните истини”; „Униатското движение и черковният въпрос”.
В областта на медицинската литература е автор на „Предпазителни мерки против холерата”, „Домашен [х]омеопатически лекар” (преиздаден в три тома). В последните си десетина години редактира и издава в Сливен списанията: „Нова светлина”, „Здравословие” и „Виделина”. Д-р Миркович почина на 29 септември 1905 г. на осемдесетгодишна възраст, изпратен до вечното му жилище от хилядите уважаващи го негови съграждани. И като неписана епитафия на надгробната му плоча остават собствените му думи из едно негово писмо: „С една дума, от началото на движението до затварянето ми, аз непрестанно тичах по бреговете на Дунава, кога в Турция, кога във Влашко, според обстоятелството, за общата цел, за нашето освобождение, дето малко остана да го заплатя с живота си.” Днес неговият бюст е между тези на възрожденците и революционерите в паметника-синтез на Хаджи Димитър в Сливен.
към текста >>
40.
1.10. Д-р Георги В. Миркович - революционер и просветител. По случай 140 год. от рождението му / Деян Парпулов
,
,
ТОМ 35
на повечето наши вестници и списания преди и след Освобождението, като извън своите медицински трудове и тия по разни обществено-политически въпроси, той е автор и на няколко учебника по
граматика
(първият издаден още през 1860 год.), а превежда и издава и редица книги.
Жертва на предателство (фамозния Дорчо ефенди), той заедно с голяма част от другите подсъдими е осъден на „вечен затвор” и заточен в Диарбекир, където след много и сложни премеждия го заварва Освобождението и последвалата амнистия. Завърнал се в Сливен, Миркович последователно е губернски врач, директор на гимназията, управител на Окръжната болница. Малко по-късно го виждаме в Пловдив, подчертан съединист, председател на „Клуба на българите”, а след Съединението - лекар на държавна служба в разни градове на Княжеството, за да се установи на края на частна практика в Сливен и заедно с това се отдава на широка писателска, преводаческа и редакторска работа. Д-р Г. Миркович сътрудничи близо 50 год.
на повечето наши вестници и списания преди и след Освобождението, като извън своите медицински трудове и тия по разни обществено-политически въпроси, той е автор и на няколко учебника по
граматика
(първият издаден още през 1860 год.), а превежда и издава и редица книги.
За своята научна дейност Миркович е избран за член на Българското книжовно дружество, днешната БАН. Той е народен представител във II Велико народно събрание, както и в едно от обикновените. Още преди Освобождението той е един от инициаторите за създаване на женските благотворителни дружества у нас и горещ радетел на нашето девическо образование. Миркович, заедно с д-р Начо Планински и д-р Добри Минков, също изтъкнати възрожденски деятели, отдавна вече боравещи с перото, основават и първият сливенски вестник „Българско знаме” (началото на 1879 г.), като с помощта на П. Р. Славейков, който по това време е на служба в Сливен, му осигуряват и собствена печатница - известната Карапетрова печатница в Цариград .
към текста >>
41.
1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев
,
,
ТОМ 35
публикува „Кратка и методична Българска
граматика
” с положителни и възторжени оценки от самия Драган Цанков, издател на в-к „България”, написал в 4 броя рецензии, написал преди него също такава
граматика
.
Сливен и тук започва голяма битка срещу гърцизма заедно с Добри Чинтулов, заради което заминава в Румъния и събира помощи от богатите сливенски търговци за българското училище в родния си град през 1857-58 год. През 1858-59 г. е градски лекар в Стара Загора. Заминава за Цариград в 1859 г., работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици” 1858-62 г. Тук през 1860 г.
публикува „Кратка и методична Българска
граматика
” с положителни и възторжени оценки от самия Драган Цанков, издател на в-к „България”, написал в 4 броя рецензии, написал преди него също такава
граматика
.
Тодор Бурмов помества също рецензия в 4 броя на „Български книжици” в 1860 г. Тази граматика е ръководно начало на предосвобожденското методично обучение на българчетата, а второ издание от 1883 г. за основните училища е ползувана дълго време дори и след Съединението 1885 г. поради ясно показани методични правила за обучение. От 1860 г.
към текста >>
Тази
граматика
е ръководно начало на предосвобожденското методично обучение на българчетата, а второ издание от 1883 г.
е градски лекар в Стара Загора. Заминава за Цариград в 1859 г., работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици” 1858-62 г. Тук през 1860 г. публикува „Кратка и методична Българска граматика” с положителни и възторжени оценки от самия Драган Цанков, издател на в-к „България”, написал в 4 броя рецензии, написал преди него също такава граматика. Тодор Бурмов помества също рецензия в 4 броя на „Български книжици” в 1860 г.
Тази
граматика
е ръководно начало на предосвобожденското методично обучение на българчетата, а второ издание от 1883 г.
за основните училища е ползувана дълго време дори и след Съединението 1885 г. поради ясно показани методични правила за обучение. От 1860 г. заедно с Драган Цанков се включва в униатското движение, което се противопоставя остро на гръцката Патриаршия, която е срещу българското национално-черковно движение за обособяване на национално самосъзнание, български език, четмо и писменост, както и срещу отрицателното отношение на Русия към искането за самостоятелна българска църква, поради това, че тя се застъпва за една имперска позиция да защитава пред Портата интересите на цялото християнство в пределите на Турската империя и така косвено подкрепя Патриаршията. През м.
към текста >>
42.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
С нея научих
граматика
и аритметика, историа и географиа.
Знае се, че Пловдив минаваше за гръцки град, макар сега да е известно, че основното му население е повече българско. Самото турско правителство ни наричаше Рум мемлети, т. е. гръцка народност, а земята ни Румели. Това не е никак чудно, когато се вземе под внимание, че нашиат град, който минава за един от най-чистобългарските градища, е бил също тъй подчинен на гръцизма, както цяла Българиа. В детинските години аз никога не чух да се говори нейде за „аз, буква”, а запомних „алфа, вита” или, както тогава го казваха, „алфа’овита в топла пита”.
С нея научих
граматика
и аритметика, историа и географиа.
Всички нея учиха и нея знаяха, а писмеността беше български думи с гръцки букви. До 1840-45 год., ако дойдеше някое писмо написано на български, не се намираше никой в цял град да го прочете. Гръкоманите имаха голям интерес да помагат на Владиците в гръцизма им, защото на свой ред Владиците имаха голям интерес да позволяват на гръкоманите разни ползованиа от черковните доходи. Те взаимно се крепяха. Владиката имаше влияние по-горно даже и от един паша.
към текста >>
43.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Цялата тяхна мъдрост се ограничаваше в четирите части на
граматиката
и с превода на малки откъси от старогръцките автори.
Особено сега, когато турското правителство се показва индиферентно и толерантно към вярата, подхранва тези мисли на населението и го укрепва в това. Това то прави, защото в действителност е съгласно с духа на днешната политика на Портата. Сигурно такива и подобни злини и отчаяния и по-рано са принудили хиляди български семейства да прегърнат било католицизма, било исляма. Затова не е никак невероятно да се случи същото и през този век, защото, види се, интересът към религията и уважението към нея са много намалели. Тази зараза вмъкнаха сред нас препоръчаните от владиците гръцки учители, които бяха назначени из българските епархии.
Цялата тяхна мъдрост се ограничаваше в четирите части на
граматиката
и с превода на малки откъси от старогръцките автори.
Но безнравствеността и развратът, който те въведоха, са наистина нетърпими. Но беше ли възможно юноши, по произход и възпитание еднакви с това на владиците, да станат добри преподаватели и възпитатели на българската младеж? Достатъчен е примерът на пловдивския учител, някой си Цукалас, който бе препоръчан и избран от самата Патриаршия. Със своя скандален живот и клеветничеството си този човек смути съвестта на народа. Освен това Цукалас правеше опит да развращава нравите на младежите, които обучаваше.
към текста >>
44.
3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).
,
,
ТОМ 35
Учениците изучават:
граматика
, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.
________________ 369) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Ланкастерско училище - известно като Взаимно училище. Светско начално училище през периода на българското Възраждане, в което се прилага Бел-Ланкарския метод на обучение. При прилагане на този метод някои по-напреднали ученици обучават част от своите съученици. Обучението във Взаимното училище продължава 2 години на говорим български език.
Учениците изучават:
граматика
, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.
Неофит Рилски съставя първите учебни пособия. Взаимното училищв поставя началото на на новобългарското образование.
към текста >>
45.
5.5.6.2. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875.
,
,
ТОМ 35
Кочев арабска
граматика
.
Цирея захвана по малко да се чисти. к) Писмото за Исуса Христа намерихме в православната арабска библиотека в манастира „Свети Map Козма”, написано на арабски език. Накарахме един сирянски свещеник каз Дауд, та го преведе от арабски на турский язик, а даскал Христо Ковачев го преведе от турски на български язик, та го преписах и аз. Този свещ. каз Дауд предаваше на даскал Я.
Кочев арабска
граматика
.
Кочев му плаща по в месеца по 1 лира турска. л) Българи тука, в Диарбекир, сме само ний, с тукашните се разговаряме по турски язик. Тука едно дете, догде да порасте, научва 4 язика: турски, арабски, арменски и кюрдски, и трябва да ги знай тукашен жител, защото с тях има работа да взима и дава. м) Тука са следующите християни: арменци, православни араби, сюрянци, келдани, кюпюляни, хасюнисти, сиряни. Арменците имат 2 церкови.
към текста >>
46.
6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)
,
,
ТОМ 35
Съобщение за нова книга: Българска
граматика
от д-р Миркович.
Д-р Миркович пристига в Цариград. - В: България (Цариград). Г. 1, бр. 46, 6 февруари 1860, с. 184. (Всякакви неща и новини). 6.2.4.
Съобщение за нова книга: Българска
граматика
от д-р Миркович.
- В: България (Цариград). Г.2, бр. 69, 13 юли 1860, с. 256. (Сякакви неща и новини) 6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище.
към текста >>
Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска
граматика
от д-р Миркович.
- В: България (Цариград). Г. 2, бр. 71, 27 юли 1860, с. 257, 258. (Сякакви неща и новини). 6.2.6.
Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска
граматика
от д-р Миркович.
- В: България (Цариград). Г. 2, бр.72, 3 август 1860, с. 298, 305-306. (Изглед на българските работи) 6.2.7. Бележка за допусната погрешка в граматиката на д-р Миркович.
към текста >>
Бележка за допусната погрешка в
граматиката
на д-р Миркович.
Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович. - В: България (Цариград). Г. 2, бр.72, 3 август 1860, с. 298, 305-306. (Изглед на българските работи) 6.2.7.
Бележка за допусната погрешка в
граматиката
на д-р Миркович.
- В: България (Цариград). Г. 2, бр. 74, 17 август 1860, с. 343. (Сякакви неща и новини) 6.2.8. Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек.
към текста >>
Бурмов за
граматиката
на Г. Миркович.
- В: България (Цариград). Г. 2, бр. 104, 15 март 1861, с. 801. (Сякакви неща и новини) 6.3.7. Реплика на коментара на Т.
Бурмов за
граматиката
на Г. Миркович.
(Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича). - В: България (Цариград). Г. 3, бр. 4, 3 юли 1861, с.
към текста >>
Бурмова въз
граматиката
на Г. Мирковича).
104, 15 март 1861, с. 801. (Сякакви неща и новини) 6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г.
Бурмова въз
граматиката
на Г. Мирковича).
- В: България (Цариград). Г. 3, бр. 4, 3 юли 1861, с. 28-29.; бр. 5, 10 юли 1861, с.
към текста >>
47.
6.2.2. Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител.
,
,
ТОМ 35
Автор на „Българска
граматика
“, предназначена за военнослужещите от действуващата руска армия на Балканския полуостров и на научни изследвания по българско обичайно право.
Деец на националноосвободителното движение. Съратник на Георги Раковски при издаване на вестник „Българска дневница“ (1859). Сътрудник на в. „Съветник“, „Българска пчела“, „Турция“, „Время“, „Право“. „България“ и на сп. „Читалище“.
Автор на „Българска
граматика
“, предназначена за военнослужещите от действуващата руска армия на Балканския полуостров и на научни изследвания по българско обичайно право.
Член на българската делегация при подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (1878). Действителен член на Българското книжовно дружество (1884) 436) Тая партия не би постанела [омършавяла], ако беше се владал [владеел] г. Доротея български и според църковните правила. 437) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Тараф (ар.-тур.: taraf) - привърженик.
към текста >>
48.
6.2.4. Съобщение за нова книга: Българска граматика от д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
6.2.4. СЪОБЩЕНИЕ ЗА НОВА КНИГА: БЪЛГАРСКА
ГРАМАТИКА
ОТ Д-Р МИРКОВИЧ В: България (Цариград). Г.
6.2.4. СЪОБЩЕНИЕ ЗА НОВА КНИГА: БЪЛГАРСКА
ГРАМАТИКА
ОТ Д-Р МИРКОВИЧ В: България (Цариград). Г.
2, бр. 69, 13 юли 1860, с. 256. рубрика: Всякакви неща и новини ... След няколко дни ще излезе под печат една Българска граматика, съставена от г-н Доктора Мирковича. Видяхме от части това интересно и полезно дело и съчинителят има добрината да ни съобщи устно методата й. Тя е нова и толкова ясна, щото нашите млади ще намерят вътре толко леснотия за изучаването на язикът, колкото и напредване.
към текста >>
рубрика: Всякакви неща и новини ... След няколко дни ще излезе под печат една Българска
граматика
, съставена от г-н Доктора Мирковича.
6.2.4. СЪОБЩЕНИЕ ЗА НОВА КНИГА: БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ОТ Д-Р МИРКОВИЧ В: България (Цариград). Г. 2, бр. 69, 13 юли 1860, с. 256.
рубрика: Всякакви неща и новини ... След няколко дни ще излезе под печат една Българска
граматика
, съставена от г-н Доктора Мирковича.
Видяхме от части това интересно и полезно дело и съчинителят има добрината да ни съобщи устно методата й. Тя е нова и толкова ясна, щото нашите млади ще намерят вътре толко леснотия за изучаването на язикът, колкото и напредване. За то преимущество още от сега я препоръчваме на нашите учители и въобще на сичките Българи. По изданието й ще говорим по на дълго.”
към текста >>
49.
6.2.5. Проблеми на Болградското централно училище.
,
,
ТОМ 35
- То се състои от два класа и се преподават следующите предмети: Закон Божий, Българска
граматика
, Георграфия, Аритметика, Геометрия, Естествена История, чистописание и езици: молдовский, руский и греческий.
Следователно то само удовлетворява нуждите на по-богатите граждани, а за сиромасите е недостъпно. В Болград има и две взаимни училища, в които се помещават до 260 деца и им се преподава сичко на български език. Упоменатите училища се съдържат от Болградски суми. Взаимните учители получават по 300 рубли сребърни в годината; наставницата - 400, а помощницата - 200 рубли сребърни. За централното училище в Болград е казано подробно в Хрисовулта, който е поместен в 13-й брой на книжиците от първата година; за това ще кажа що годе за сегашното му положение, знам, че интересува мнозина.
- То се състои от два класа и се преподават следующите предмети: Закон Божий, Българска
граматика
, Георграфия, Аритметика, Геометрия, Естествена История, чистописание и езици: молдовский, руский и греческий.
- Наставници по упоменатите предмети са пет: Директор г. Мутев преподава - Естествена история; г Радулов преподава - Българска граматика, Аритметика, Геометрия и Гръцки език; г. Гетрован - Молдавският език; св. Отец Михаил Казанлъкли - Закон Божи и Руский език; а г. Баранов - чистописание.
към текста >>
Мутев преподава - Естествена история; г Радулов преподава - Българска
граматика
, Аритметика, Геометрия и Гръцки език; г.
Упоменатите училища се съдържат от Болградски суми. Взаимните учители получават по 300 рубли сребърни в годината; наставницата - 400, а помощницата - 200 рубли сребърни. За централното училище в Болград е казано подробно в Хрисовулта, който е поместен в 13-й брой на книжиците от първата година; за това ще кажа що годе за сегашното му положение, знам, че интересува мнозина. - То се състои от два класа и се преподават следующите предмети: Закон Божий, Българска граматика, Георграфия, Аритметика, Геометрия, Естествена История, чистописание и езици: молдовский, руский и греческий. - Наставници по упоменатите предмети са пет: Директор г.
Мутев преподава - Естествена история; г Радулов преподава - Българска
граматика
, Аритметика, Геометрия и Гръцки език; г.
Гетрован - Молдавският език; св. Отец Михаил Казанлъкли - Закон Божи и Руский език; а г. Баранов - чистописание. Централното училище и другите училища в 40-те колонии се управляват от един комитет, когото съставят три члена (избираеми от сичките колонии), директорът и колониалният началник. Членовете са обязани да се събират по два пъти в неделята да разсъждават за устройството на училищата446.
към текста >>
50.
6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
6.2.6. РЕЦЕНЗИЯ НА НОВОИЗДАДЕНАТА КРАТКА И МЕТОДИЧЕСКА БЪЛГАРСКА
ГРАМАТИКА
ОТ Д-Р МИРКОВИЧ448 В: България (Цариград). Г.
6.2.6. РЕЦЕНЗИЯ НА НОВОИЗДАДЕНАТА КРАТКА И МЕТОДИЧЕСКА БЪЛГАРСКА
ГРАМАТИКА
ОТ Д-Р МИРКОВИЧ448 В: България (Цариград). Г.
2, бр. 72, 3 август 1860, с. 298, 305-306. рубрика: Изглед на българските работи ... Против думанията на някои неверни скептици, успехът в който стъпа нашият язик от ден на ден е чувствителен. Не говорим за некой лица, които с малко руски или сръбски искат да ни убедят, че русизмът и сърбизмът дава на българския език повече гиздавина и повече гладчина.
към текста >>
Граматиката
дава тук правила, но секога е истина, че изключенията са малко-много изобилни.
2, бр. 72, 3 август 1860, с. 298, 305-306. рубрика: Изглед на българските работи ... Против думанията на някои неверни скептици, успехът в който стъпа нашият язик от ден на ден е чувствителен. Не говорим за некой лица, които с малко руски или сръбски искат да ни убедят, че русизмът и сърбизмът дава на българския език повече гиздавина и повече гладчина.
Граматиката
дава тук правила, но секога е истина, че изключенията са малко-много изобилни.
Същото е и за хората. Думата е за язикът тъй както се говори между народът и от народът и тъй както треба да се пише с малко-много изменения от говоримият и то в некой неправилности. Прочее един такъв язик, турен в точки и разумни правила, ний го немахме и тоя язик не угажда на панславистити; те го намират много корав и варварски и ще са крайно радостливи, да го поместят с руски и сръбски или друго някое наречие. Членът, който е толко същественно нужен за Българския язик, както за секи точен язик, и който е една от хубостите и точностите на нашият, дращи на ушите на тия пуристи. И за това налагат ли му вандалско гонение!
към текста >>
По съвършенното следва несъвършенното и ако една
граматика
или друго какво да е нещо, е била съвършенна преди 2-3 години днес не е такава пред по-съвършенна от нея.
Членът, който е толко същественно нужен за Българския язик, както за секи точен язик, и който е една от хубостите и точностите на нашият, дращи на ушите на тия пуристи. И за това налагат ли му вандалско гонение! Но да не ся отчаюват; язикът не ся променя тъй лесно, след едно толкова твърдо вкоренение. Големи издирвания се направиха от неколко време връх българският язик, и тия издирвания, секога полезни, доказаха още един път, че нашите учени имат на сърце успехите и напредванията му. Граматики се издадоха, особити забележвания се съобщиха.
По съвършенното следва несъвършенното и ако една
граматика
или друго какво да е нещо, е била съвършенна преди 2-3 години днес не е такава пред по-съвършенна от нея.
Искаме да говорим за граматиката на Г. Мирковича, сега скоро издадена. Имаме пред очите си един екземпляр и сме в състояние да кажем нещо. Трудът на Г. Миркович е бил, както гледаме от съдържанието, предмет на много издирвания и на непрестанни занимания и можем да кажем без да се сбъркаме, че сичко това не е било напусто.
към текста >>
Искаме да говорим за
граматиката
на Г.
И за това налагат ли му вандалско гонение! Но да не ся отчаюват; язикът не ся променя тъй лесно, след едно толкова твърдо вкоренение. Големи издирвания се направиха от неколко време връх българският язик, и тия издирвания, секога полезни, доказаха още един път, че нашите учени имат на сърце успехите и напредванията му. Граматики се издадоха, особити забележвания се съобщиха. По съвършенното следва несъвършенното и ако една граматика или друго какво да е нещо, е била съвършенна преди 2-3 години днес не е такава пред по-съвършенна от нея.
Искаме да говорим за
граматиката
на Г.
Мирковича, сега скоро издадена. Имаме пред очите си един екземпляр и сме в състояние да кажем нещо. Трудът на Г. Миркович е бил, както гледаме от съдържанието, предмет на много издирвания и на непрестанни занимания и можем да кажем без да се сбъркаме, че сичко това не е било напусто. Това не ще да докаже, че в граматиката на г-н Миркович нема недостатки.
към текста >>
Това не ще да докаже, че в
граматиката
на г-н Миркович нема недостатки.
Искаме да говорим за граматиката на Г. Мирковича, сега скоро издадена. Имаме пред очите си един екземпляр и сме в състояние да кажем нещо. Трудът на Г. Миркович е бил, както гледаме от съдържанието, предмет на много издирвания и на непрестанни занимания и можем да кажем без да се сбъркаме, че сичко това не е било напусто.
Това не ще да докаже, че в
граматиката
на г-н Миркович нема недостатки.
Несъвършенството на нашето естество, на човешкия ум отговаря доста на това забележване. Недостаткити, които срещаме в речената граматика са толкова малки, щото се крият под окото ни и сличават пред другите части на тоя трудец. Те са капка в океанът и не ги отдаваме на недокопването на г. Миркович, но на слабостта и на цялото развитие на езикът ни. Обаче за да не бъдем пристрастни и за да дадем случай тия мъчнотии да се решат, ний и тях ще подземем и ще ги забележим.
към текста >>
Недостаткити, които срещаме в речената
граматика
са толкова малки, щото се крият под окото ни и сличават пред другите части на тоя трудец.
Имаме пред очите си един екземпляр и сме в състояние да кажем нещо. Трудът на Г. Миркович е бил, както гледаме от съдържанието, предмет на много издирвания и на непрестанни занимания и можем да кажем без да се сбъркаме, че сичко това не е било напусто. Това не ще да докаже, че в граматиката на г-н Миркович нема недостатки. Несъвършенството на нашето естество, на човешкия ум отговаря доста на това забележване.
Недостаткити, които срещаме в речената
граматика
са толкова малки, щото се крият под окото ни и сличават пред другите части на тоя трудец.
Те са капка в океанът и не ги отдаваме на недокопването на г. Миркович, но на слабостта и на цялото развитие на езикът ни. Обаче за да не бъдем пристрастни и за да дадем случай тия мъчнотии да се решат, ний и тях ще подземем и ще ги забележим. Граматиката на Г. Миркович е методическа; долните ни оценения ще го докажат.
към текста >>
Граматиката
на Г.
Несъвършенството на нашето естество, на човешкия ум отговаря доста на това забележване. Недостаткити, които срещаме в речената граматика са толкова малки, щото се крият под окото ни и сличават пред другите части на тоя трудец. Те са капка в океанът и не ги отдаваме на недокопването на г. Миркович, но на слабостта и на цялото развитие на езикът ни. Обаче за да не бъдем пристрастни и за да дадем случай тия мъчнотии да се решат, ний и тях ще подземем и ще ги забележим.
Граматиката
на Г.
Миркович е методическа; долните ни оценения ще го докажат. Когато едно нещо е методически направено, то ще рече, че това нещо върви наедно и паралелно с развитието и естеството на духът, на човекът сир. не го изпреварва и не остава назад. Методата добре направена дава леснотия, помага в затрудненията или по-добре с нея затруднения не съществуват. Като прочетохме реченната Граматика три неща ни ся видеха новоиздирени и съвсем странни в досегашните ни граматици преди Г.
към текста >>
Като прочетохме реченната
Граматика
три неща ни ся видеха новоиздирени и съвсем странни в досегашните ни граматици преди Г.
Граматиката на Г. Миркович е методическа; долните ни оценения ще го докажат. Когато едно нещо е методически направено, то ще рече, че това нещо върви наедно и паралелно с развитието и естеството на духът, на човекът сир. не го изпреварва и не остава назад. Методата добре направена дава леснотия, помага в затрудненията или по-добре с нея затруднения не съществуват.
Като прочетохме реченната
Граматика
три неща ни ся видеха новоиздирени и съвсем странни в досегашните ни граматици преди Г.
Мирковича: 1. Изключението на падежите 2. Нареждането на глаголите 3. Яснотата и точността на изложените правила в сичката книжка. Ако малко надникнем в свойството на язикът си, ще видим, че в него падежи не съществуват - на страна измененията на членовете, които са разноокончателни в почти сека област.
към текста >>
Има едно правило, което казва, че определението на предметите треба да е ясно, да нема излишни думи или по-малко от колкото трябва, да прилича на сичкият определен предмет, да забележи сношенията му с другите предмети и да го отличи от тех... Това правило е спорно употребено в
граматиката
на Миркович.
Още един път, тия са малки работи и бихме желали да ги не повдигаме, но да ги оставим на здравия разум на учителити. Г. Миркович, види се, според излагането на едно от правилата си, иска Българите да пишат добрiй без член и добрiят с член... Добрм, и другите прилагателни неусечени са секога в определително значение; следователно съдържават член. От друга страна окончанието -iй не е Българско, и ако предпочетем -iй на -iят впадаме в славизъм и вървим ний против говоренето на народът, а г. Миркович против началото си: „За предмет на правилата имах говоримият и писменият наш днес въобще български язик.” (предислов); а ако предпочетем -iять на -iй, тогава това последното е излишно, следователно неполезно. Преди да минем на глаголите, които изискуват по-внимателно надникнуване, ще разгледаме третата точка, която е ясността на правилата.
Има едно правило, което казва, че определението на предметите треба да е ясно, да нема излишни думи или по-малко от колкото трябва, да прилича на сичкият определен предмет, да забележи сношенията му с другите предмети и да го отличи от тех... Това правило е спорно употребено в
граматиката
на Миркович.
Той не гледал само да изложи определението, но още и да му даде сичките изискани условия, щото дори и ученикът да може да гледа видело без помощта на друг некой. Дава на правилата си една такава ясност, една бистрота, ако е допростено тъй да кажем - дето не бива повече и, както пред водата на едно бистро изворче се гледат камъните на дъното, тъй също чрез правилата, чрез определенията на г. Миркович, принципа се показва от сичките му страни, сношения и разлики. Това преимущество дава една горност на тая граматика, горност, която никоя от досегашните граматики не е достигнала. Тъй например - и той избирал примерите си между по-слабите -какво има да се подзема в следующето определение на назначителното прилагателно: „Назначителни прилагателни са тези, които назначават, определят и ограничават пространното значение на съществителното на което се отнасят...” Можихме да изложим безчетни примери; но сичките правила са там за примери и тогава сичките трябва да се привеждат.
към текста >>
Това преимущество дава една горност на тая
граматика
, горност, която никоя от досегашните граматики не е достигнала.
Преди да минем на глаголите, които изискуват по-внимателно надникнуване, ще разгледаме третата точка, която е ясността на правилата. Има едно правило, което казва, че определението на предметите треба да е ясно, да нема излишни думи или по-малко от колкото трябва, да прилича на сичкият определен предмет, да забележи сношенията му с другите предмети и да го отличи от тех... Това правило е спорно употребено в граматиката на Миркович. Той не гледал само да изложи определението, но още и да му даде сичките изискани условия, щото дори и ученикът да може да гледа видело без помощта на друг некой. Дава на правилата си една такава ясност, една бистрота, ако е допростено тъй да кажем - дето не бива повече и, както пред водата на едно бистро изворче се гледат камъните на дъното, тъй също чрез правилата, чрез определенията на г. Миркович, принципа се показва от сичките му страни, сношения и разлики.
Това преимущество дава една горност на тая
граматика
, горност, която никоя от досегашните граматики не е достигнала.
Тъй например - и той избирал примерите си между по-слабите -какво има да се подзема в следующето определение на назначителното прилагателно: „Назначителни прилагателни са тези, които назначават, определят и ограничават пространното значение на съществителното на което се отнасят...” Можихме да изложим безчетни примери; но сичките правила са там за примери и тогава сичките трябва да се привеждат. Това за днес нека се каже, ще имаме време да се върнем... Третото преимущество на тая граматика е нареждането на глаголите, и което е най-важното. И в тях една голяма мъчнотия превърната за полза на учениците. Вместо да се маят да учат четири спряжения с по три-четири примера сякое, те ще намерят в Кратката граматика на Г. Миркович само две спряжения, без да считаме спомоществователите.
към текста >>
Това за днес нека се каже, ще имаме време да се върнем... Третото преимущество на тая
граматика
е нареждането на глаголите, и което е най-важното.
Той не гледал само да изложи определението, но още и да му даде сичките изискани условия, щото дори и ученикът да може да гледа видело без помощта на друг некой. Дава на правилата си една такава ясност, една бистрота, ако е допростено тъй да кажем - дето не бива повече и, както пред водата на едно бистро изворче се гледат камъните на дъното, тъй също чрез правилата, чрез определенията на г. Миркович, принципа се показва от сичките му страни, сношения и разлики. Това преимущество дава една горност на тая граматика, горност, която никоя от досегашните граматики не е достигнала. Тъй например - и той избирал примерите си между по-слабите -какво има да се подзема в следующето определение на назначителното прилагателно: „Назначителни прилагателни са тези, които назначават, определят и ограничават пространното значение на съществителното на което се отнасят...” Можихме да изложим безчетни примери; но сичките правила са там за примери и тогава сичките трябва да се привеждат.
Това за днес нека се каже, ще имаме време да се върнем... Третото преимущество на тая
граматика
е нареждането на глаголите, и което е най-важното.
И в тях една голяма мъчнотия превърната за полза на учениците. Вместо да се маят да учат четири спряжения с по три-четири примера сякое, те ще намерят в Кратката граматика на Г. Миркович само две спряжения, без да считаме спомоществователите. В граматиката, която днес се употребява в българското училище, глаголите са разделени на четири видове и следователно разпоредени на 4-ри спряжения, в нужно време, кой ще запрети да не станат и пет, и шест. Но едно нещо е много ясно в нея граматика.
към текста >>
Вместо да се маят да учат четири спряжения с по три-четири примера сякое, те ще намерят в Кратката
граматика
на Г.
Миркович, принципа се показва от сичките му страни, сношения и разлики. Това преимущество дава една горност на тая граматика, горност, която никоя от досегашните граматики не е достигнала. Тъй например - и той избирал примерите си между по-слабите -какво има да се подзема в следующето определение на назначителното прилагателно: „Назначителни прилагателни са тези, които назначават, определят и ограничават пространното значение на съществителното на което се отнасят...” Можихме да изложим безчетни примери; но сичките правила са там за примери и тогава сичките трябва да се привеждат. Това за днес нека се каже, ще имаме време да се върнем... Третото преимущество на тая граматика е нареждането на глаголите, и което е най-важното. И в тях една голяма мъчнотия превърната за полза на учениците.
Вместо да се маят да учат четири спряжения с по три-четири примера сякое, те ще намерят в Кратката
граматика
на Г.
Миркович само две спряжения, без да считаме спомоществователите. В граматиката, която днес се употребява в българското училище, глаголите са разделени на четири видове и следователно разпоредени на 4-ри спряжения, в нужно време, кой ще запрети да не станат и пет, и шест. Но едно нещо е много ясно в нея граматика. То е, че това подразделение на 4 видове не точно, почти излишно. Двата от тия видове показват едно също значение, една съща мисъл на действието или състоянието на глаголът почти без никаква разлика; същото ще кажем и за другите два.
към текста >>
В
граматиката
, която днес се употребява в българското училище, глаголите са разделени на четири видове и следователно разпоредени на 4-ри спряжения, в нужно време, кой ще запрети да не станат и пет, и шест.
Тъй например - и той избирал примерите си между по-слабите -какво има да се подзема в следующето определение на назначителното прилагателно: „Назначителни прилагателни са тези, които назначават, определят и ограничават пространното значение на съществителното на което се отнасят...” Можихме да изложим безчетни примери; но сичките правила са там за примери и тогава сичките трябва да се привеждат. Това за днес нека се каже, ще имаме време да се върнем... Третото преимущество на тая граматика е нареждането на глаголите, и което е най-важното. И в тях една голяма мъчнотия превърната за полза на учениците. Вместо да се маят да учат четири спряжения с по три-четири примера сякое, те ще намерят в Кратката граматика на Г. Миркович само две спряжения, без да считаме спомоществователите.
В
граматиката
, която днес се употребява в българското училище, глаголите са разделени на четири видове и следователно разпоредени на 4-ри спряжения, в нужно време, кой ще запрети да не станат и пет, и шест.
Но едно нещо е много ясно в нея граматика. То е, че това подразделение на 4 видове не точно, почти излишно. Двата от тия видове показват едно също значение, една съща мисъл на действието или състоянието на глаголът почти без никаква разлика; същото ще кажем и за другите два. Това като е тъй, защо съчинителят е умножил спънките? От друга страна изясненията, които дава за секи един вид не са удовлетворителни, дори съществува един вид тъмнота, която доказва голямо мънкане.
към текста >>
Но едно нещо е много ясно в нея
граматика
.
Това за днес нека се каже, ще имаме време да се върнем... Третото преимущество на тая граматика е нареждането на глаголите, и което е най-важното. И в тях една голяма мъчнотия превърната за полза на учениците. Вместо да се маят да учат четири спряжения с по три-четири примера сякое, те ще намерят в Кратката граматика на Г. Миркович само две спряжения, без да считаме спомоществователите. В граматиката, която днес се употребява в българското училище, глаголите са разделени на четири видове и следователно разпоредени на 4-ри спряжения, в нужно време, кой ще запрети да не станат и пет, и шест.
Но едно нещо е много ясно в нея
граматика
.
То е, че това подразделение на 4 видове не точно, почти излишно. Двата от тия видове показват едно също значение, една съща мисъл на действието или състоянието на глаголът почти без никаква разлика; същото ще кажем и за другите два. Това като е тъй, защо съчинителят е умножил спънките? От друга страна изясненията, които дава за секи един вид не са удовлетворителни, дори съществува един вид тъмнота, която доказва голямо мънкане. За наш счет никога не можихме да излезим из вътре и да извлечем един точен разум и сме изпаднали да мислим, че и съчинителят не е бил по-щастлив от нас.
към текста >>
Това положено, нека минем на
граматиката
на Г. Мирковича.
Двата от тия видове показват едно също значение, една съща мисъл на действието или състоянието на глаголът почти без никаква разлика; същото ще кажем и за другите два. Това като е тъй, защо съчинителят е умножил спънките? От друга страна изясненията, които дава за секи един вид не са удовлетворителни, дори съществува един вид тъмнота, която доказва голямо мънкане. За наш счет никога не можихме да излезим из вътре и да извлечем един точен разум и сме изпаднали да мислим, че и съчинителят не е бил по-щастлив от нас. Не е, види се, задълбочил темата си.
Това положено, нека минем на
граматиката
на Г. Мирковича.
Има в нея три разделения на глаголите. Но от тия три разделения г. Миркович съставя само два вида. Причините му са изложили в една бележка отдолу. Двата тия видове изискуват две спряжения.
към текста >>
Но ще рече, че тая
граматика
е по-пълна от другите.
Под първото спряжение, събрал сичките глаголи първоначални сир., които са без предлог, сичките първоначални на това спряжение окончават на ѫ и ѭ. Под второто, глаголите които окончават на -ам и -ям и които биват или с предлог. Секой осеща ползата на едно такова разделение. При това там има и икономия. В два листа са събрани сичките спряжения; икономия и в склоненията на лицата, икономия в местоименията.
Но ще рече, че тая
граматика
е по-пълна от другите.
Истина страниците й могат да са ограничени в числото, но съдържаният материал е много повече, дори по-много от онзи на другите граматики и днес това е немалко полезно. Освен това, Г. Миркович видял за добро да изложи в граматиката си анализ сир. разделението на десятте части на словото според съчетанието и свойството на секоя реч. Треба нашите младци да се обучават връх тая част на словосъчетанието, за да осетят сичката й полза.
към текста >>
Миркович видял за добро да изложи в
граматиката
си анализ сир.
При това там има и икономия. В два листа са събрани сичките спряжения; икономия и в склоненията на лицата, икономия в местоименията. Но ще рече, че тая граматика е по-пълна от другите. Истина страниците й могат да са ограничени в числото, но съдържаният материал е много повече, дори по-много от онзи на другите граматики и днес това е немалко полезно. Освен това, Г.
Миркович видял за добро да изложи в
граматиката
си анализ сир.
разделението на десятте части на словото според съчетанието и свойството на секоя реч. Треба нашите младци да се обучават връх тая част на словосъчетанието, за да осетят сичката й полза. Това средство туря секо нещо на местото си и разпознава ученика с безчетни малки разлики, които съществуват в съставянето на фразите. То е едно приготовление за слогът и вместо да е неполезно, то съдържава съгласието и словосъчетанието. Научи анализ и словосъчетанието го знаеш.
към текста >>
След тия малки забележвания направени връх един толкова важен предмет не ни остава нищо друго освен да препоръчаме тая
граматика
на ония, които са учат.
разделението на десятте части на словото според съчетанието и свойството на секоя реч. Треба нашите младци да се обучават връх тая част на словосъчетанието, за да осетят сичката й полза. Това средство туря секо нещо на местото си и разпознава ученика с безчетни малки разлики, които съществуват в съставянето на фразите. То е едно приготовление за слогът и вместо да е неполезно, то съдържава съгласието и словосъчетанието. Научи анализ и словосъчетанието го знаеш.
След тия малки забележвания направени връх един толкова важен предмет не ни остава нищо друго освен да препоръчаме тая
граматика
на ония, които са учат.
Без съмнение сичките ни младци се учат за това и на сички я препоръчваме. Тя ще докара полза толко на учителите, колкото и на учениците. Когато я преподават една година в училищата, тогава ще познаят колко удобно запечетява граматическите правила в паметта на учениците. Съчинителят само това гледа и желай; за това господство му оставил я на една малка цена, 4 гроша за Цариград и 5 за навън. Секой може да я получи, като се отправи до съчинителят г-н Д-р Г.
към текста >>
Ангелова-Пенкова: Вж Кратка и методическа българска
граматика
.
Когато я преподават една година в училищата, тогава ще познаят колко удобно запечетява граматическите правила в паметта на учениците. Съчинителят само това гледа и желай; за това господство му оставил я на една малка цена, 4 гроша за Цариград и 5 за навън. Секой може да я получи, като се отправи до съчинителят г-н Д-р Г. Миркович в Цариград. ____________________________________ 448) Бележка на Е.
Ангелова-Пенкова: Вж Кратка и методическа българска
граматика
.
Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. III, 69 с. Също и на адрес: НБКМ. БИА. Дигитална библиотека.
към текста >>
51.
6.2.7. Бележка за допусната погрешка в граматиката на д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
6.2.7. БЕЛЕЖКА ЗА ДОПУСНАТА ПОГРЕШКА В
ГРАМАТИКАТА
НА Д-Р МИРКОВИЧ В: България (Цариград). Г.
6.2.7. БЕЛЕЖКА ЗА ДОПУСНАТА ПОГРЕШКА В
ГРАМАТИКАТА
НА Д-Р МИРКОВИЧ В: България (Цариград). Г.
2, бр. 74, 17 август 1860, с. 343. рубрика: Всякакви неща и новини - Д-р Миркович ни моли да забележим на читателите, че една малка погрешка се опуснала в граматиката му. Тая грешка е в спряжение на глаголите. Вместо наклонение условно треба да се тури съслагателно; и обратно вместо съслагателно да се тури условно наклонение.
към текста >>
рубрика: Всякакви неща и новини - Д-р Миркович ни моли да забележим на читателите, че една малка погрешка се опуснала в
граматиката
му.
6.2.7. БЕЛЕЖКА ЗА ДОПУСНАТА ПОГРЕШКА В ГРАМАТИКАТА НА Д-Р МИРКОВИЧ В: България (Цариград). Г. 2, бр. 74, 17 август 1860, с. 343.
рубрика: Всякакви неща и новини - Д-р Миркович ни моли да забележим на читателите, че една малка погрешка се опуснала в
граматиката
му.
Тая грешка е в спряжение на глаголите. Вместо наклонение условно треба да се тури съслагателно; и обратно вместо съслагателно да се тури условно наклонение.
към текста >>
52.
6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).
,
,
ТОМ 35
БУРМОВ ЗА
ГРАМАТИКАТА
НА Г.
6.3.7. РЕПЛИКА НА КОМЕНТАРА НА Т.
БУРМОВ ЗА
ГРАМАТИКАТА
НА Г.
МИРКОВИЧ Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на г. Мирковича Георги Миркович В: България (Цариград). Г. 3, бр. 4, 3 юли 1861, с.
към текста >>
Бурмова въз
граматиката
на г.
6.3.7. РЕПЛИКА НА КОМЕНТАРА НА Т. БУРМОВ ЗА ГРАМАТИКАТА НА Г. МИРКОВИЧ Отговор на Г.
Бурмова въз
граматиката
на г.
Мирковича Георги Миркович В: България (Цариград). Г. 3, бр. 4, 3 юли 1861, с. 28-29.; бр. 5, 10 юли 1861, с.
към текста >>
Бурмова си свърши с последната Книжица, брой 21 критиката въз нашата
Граматика
- и то с големи крачки напоследък.
11, 21 август 1861, с. 86. рубрика: Изглед на Българските работи Г. 3, бр. 4, 3 юли 1861, с. 28-29. Слава Богу, че Г.
Бурмова си свърши с последната Книжица, брой 21 критиката въз нашата
Граматика
- и то с големи крачки напоследък.
Ние благодарим Г. Бурмова, за честта, която ни отдади с изложението си - стига само да е от чисто сърце (?); това потвърдява, че нашият трудец си имал важност. При всичкото благодарение, което му отдаваме за това към наз отношение, ние го молим, да упрости сега и нам нещо да кажем въз колкото той каза. С дозволението на Г. Бурмова, ние ще му забележим, че неговото изложение си е отклонило съвсем от пътя на една логическа критика.
към текста >>
Граматика
има едно местоимение и за в двете обстоятелства - (ки у льо кьел) - от които, според смисълът, кое едното употребляват, кое другото - но най-паче първото, което е без член.
Ако е второто -е справедливо - и оставаме неговите бележки въз франциският език в Книжиците да отговарят: В бр. 12 на Книжиците, страна 61, Г. Бурмов като критикува Г. Шишков казва, че француското относително местоимение ставало от вопросителното с прибавлението на члена. Ако се не лъжем, ние секаме, че франц.
Граматика
има едно местоимение и за в двете обстоятелства - (ки у льо кьел) - от които, според смисълът, кое едното употребляват, кое другото - но най-паче първото, което е без член.
В предговорът си на нашата критика, брой 15, страна 227, той като говори за предлогът на, когото ние поставяме пред родит, и дател. падеж, казва, че французите в същият случай употребявали три различни; ние доклкото знайме, не опознаваме освен два - де и а. В Книжиците на брой 20, страна 157, Г. Бурмов поставя една дума в скопки (дьо фур), която като си няма мястото, си няма и понятността. Ако частно в критиките си, употребява такива погрешки въз францус.
към текста >>
Бурмов като не споменува нищо тук за тех, и до същите местоимения като е достигнал, той се е удоволствувал да каже само: „при добрите забележки, които са взети от французката
граматика
, и се срещат някои неточности и неясности” - но кои са и какви са, премълчава!
Ако пригледаме добре ще намерим, че то е само за единствено число на съществителните; в единствено число на прилагателните, както и в множествено на съществителните и прилагателните, то се не случва. Треба ли сега да се противим, че това не може да е изключение - и че треба да влезе в редът на общото правило? Това който го желай, желай заблуждението на децата. Препятствието въз падежите, което Г. Бурмов среща в съществителните се нахожда повече в местоименията; защо там намираме на истина не само дателния падеж - и в двете числа, но и винителния в различно окончание. Г.
Бурмов като не споменува нищо тук за тех, и до същите местоимения като е достигнал, той се е удоволствувал да каже само: „при добрите забележки, които са взети от французката
граматика
, и се срещат някои неточности и неясности” - но кои са и какви са, премълчава!
Като казва „взема” то треба или нашия език да е французки или французкия да е български; в противен случай думата - „взема” си нема местото. Както да е ние гледаме същите мъчнотии от към падежите в местоименията и в французката граматика, при сичко това непадежието пак съществува. Ако един просветен народ разсъждава добре да постъпва тъй, защо ще да го не последваме, като е възможно? Или се имаме по-умни и по-достойни от тех? Срам голем за нас, ако го даже помислим.
към текста >>
Както да е ние гледаме същите мъчнотии от към падежите в местоименията и в французката
граматика
, при сичко това непадежието пак съществува.
Това който го желай, желай заблуждението на децата. Препятствието въз падежите, което Г. Бурмов среща в съществителните се нахожда повече в местоименията; защо там намираме на истина не само дателния падеж - и в двете числа, но и винителния в различно окончание. Г. Бурмов като не споменува нищо тук за тех, и до същите местоимения като е достигнал, той се е удоволствувал да каже само: „при добрите забележки, които са взети от французката граматика, и се срещат някои неточности и неясности” - но кои са и какви са, премълчава! Като казва „взема” то треба или нашия език да е французки или французкия да е български; в противен случай думата - „взема” си нема местото.
Както да е ние гледаме същите мъчнотии от към падежите в местоименията и в французката
граматика
, при сичко това непадежието пак съществува.
Ако един просветен народ разсъждава добре да постъпва тъй, защо ще да го не последваме, като е възможно? Или се имаме по-умни и по-достойни от тех? Срам голем за нас, ако го даже помислим. -Способът, който показахме, вдига, както у нас, тъй и у тех всяка мъчнотия, която можем да срещнем в тия падежи. Йоще една реч въз дателния падеж.
към текста >>
Ако и да е в употребление нейде и от некой с различно окончание (-у) треба ли нашето днешно наречие, да го земе общо за сичките съществителни в
граматиката
си?
Ако един просветен народ разсъждава добре да постъпва тъй, защо ще да го не последваме, като е възможно? Или се имаме по-умни и по-достойни от тех? Срам голем за нас, ако го даже помислим. -Способът, който показахме, вдига, както у нас, тъй и у тех всяка мъчнотия, която можем да срещнем в тия падежи. Йоще една реч въз дателния падеж.
Ако и да е в употребление нейде и от некой с различно окончание (-у) треба ли нашето днешно наречие, да го земе общо за сичките съществителни в
граматиката
си?
Ние знаеме, че той, ако е останал между ни, останал е от Старобългарския език; ний знайме тоже, че нашият Старо-български език е немал член, както има днес новото наше наречие; следователно ако и да съществува, добро е секаше да го ограничим, по наречието което употребяваме, само в тези имена, които не приемат член - собствените и родствените. В противен случай ние се отдалечаваме от наречието си; защо как ще можем да опознайме кога е името в определителна смисъл, кога не е? Например: „Аз се сърдѭ человеку; подарих приятелю...” Тук человек и приятел се нахождат в една не ясна смисъл, защото свойството на нашето наречие като не можем да им прибавим членът, не можем и да познаем съществува ли он в разумът или не; следователно не можем да знаеме какви са, сиреч: человеку, приятелю; с член ли са, или не. (Следува) Г. 3, бр.
към текста >>
Г. Б., който поменува често французката
граматика
, треба да знае, че и тя има такива примери.
В началото, когато говорихме за падежите, той беше против непадежието - и сега ето как се изражава: „Добре разсъждавал Г. М-ч, когато полагал, че като нема едно име особени изменения в окончанието си, нема и падежи...” И това е да покаже, че и тук като нема изменение в окончанието, само с частиците, не може да бъде наклонение. Много е излъгал Г. Б-ов. Както окончанието на една реч може да земе изменение без значението и да се повреди - като: „дай ми, дай меня, или на меня”; ми, меня, значи се същото; тъй тоже, то може да остане също, като зема едно различно значение: важното е мисълта на думата, а не нейното материално изменение. И тъй: ПИШѪ и АКО, КАТО ПИШѪ, колко и да имат едно време и едно окончание, немат същото значение - следователно не могат да бъдат и на едно наклонение.
Г. Б., който поменува често французката
граматика
, треба да знае, че и тя има такива примери.
Но, какво ще каже Г. Б. за сложните глаголи, вид съвършен, които като немат сегашно време никога на ѫ или ѭ, при това с частиците го съставят, като: ако, като да кръстѭ, препишѫ, ще направѭ. Не е ли значението тук намира своето различие? Частиците като нямат никакво влияние въз значението, защо без тях не казваме: кръстѭ, препишѫ? Следователно Г. Б.
към текста >>
пада в големо противоречие и в явна една непоследователност: защо той сам в друго едно место иска да докаже, че нашата
граматика
нема никак съслагателно наклонение.
По нашето мнение, това време в изявителното си наклонение ни показва въобще действие което се е извършило или е станало преди едно друго минало действие - следователно то принадлежи на съвършения вид. Ще е неправилно например да кажем: аз бях кръщавал ти като дойде; но треба: аз бях кръстил, ти като дойде; защо бях кръщавал, не определя че действието се е свършило - както кръстих. Колкото за отколе изминалото време в съслагателното наклонение, за което Г. Б. напосока иска да каже, че сме зле сторили дето сме го изхвърлили - има почти правда; защо ние можем да кажем и казваме: ако бях кръщавал, щях и да венчавам; ако бях прочитал, щях и да зная. Но при сичката си правда, Г. Б.
пада в големо противоречие и в явна една непоследователност: защо той сам в друго едно место иска да докаже, че нашата
граматика
нема никак съслагателно наклонение.
После Г. Б., като уграничава критиката си в маловажни некой думи, за които ние не щем да се запираме, като: коренна съгласна, коренна гласна, че не сички били изтълкувани; като: плещѫ и плескам, че не сме казали различието им - като че Грам. е Словар; като вместо времената и наклоненията, че сме рекли тези части - защото не биле такива на глаголът, а какви са не знайеме. Както краката и ръцете са части на телото, тъй и те са на глаголът. Във взаимите и във възвратните глаголи, ние поставихме нарочно примери от един и същ глагол, за да покажем сходството, което земат тези глаголи помежду си според смисъла, който им се отдава.
към текста >>
забравил да каже още за допълнение едно: че те са зети от французката
граматика
.
За правописанието и за произношението, Г. Б-в, се задоволил да каже само: „че и там се срещат некой неточности и неверности”, - без да каже какви са и де са. Показва ни за такива само параграфите 189, 190, 200, 293. Ние разгледахме, но нищо такова не намерихме. Тук Г. Б-в.
забравил да каже още за допълнение едно: че те са зети от французката
граматика
.
В последок Г. Б-в преминува във втората част - и там като забележва, за некой параграфи, че са неверни и неправилни, казва: че сичките написани понятия въз предложението сме ги заели от французката Граматика. Не само тия, но и други още много заехме, от тази граматика. Що иска да каже Г. Б-ов? Да ни укори ли?
към текста >>
Б-в преминува във втората част - и там като забележва, за некой параграфи, че са неверни и неправилни, казва: че сичките написани понятия въз предложението сме ги заели от французката
Граматика
.
Показва ни за такива само параграфите 189, 190, 200, 293. Ние разгледахме, но нищо такова не намерихме. Тук Г. Б-в. забравил да каже още за допълнение едно: че те са зети от французката граматика. В последок Г.
Б-в преминува във втората част - и там като забележва, за некой параграфи, че са неверни и неправилни, казва: че сичките написани понятия въз предложението сме ги заели от французката
Граматика
.
Не само тия, но и други още много заехме, от тази граматика. Що иска да каже Г. Б-ов? Да ни укори ли? Ние не секаме да направим по-добро от онова, което Европейските граматики са извършили от толкова време съобразно с правилата или с наредбата на пашата. Циганинът додето има клещи, не си гори пръстите, казва пословицата.
към текста >>
Не само тия, но и други още много заехме, от тази
граматика
.
Ние разгледахме, но нищо такова не намерихме. Тук Г. Б-в. забравил да каже още за допълнение едно: че те са зети от французката граматика. В последок Г. Б-в преминува във втората част - и там като забележва, за некой параграфи, че са неверни и неправилни, казва: че сичките написани понятия въз предложението сме ги заели от французката Граматика.
Не само тия, но и други още много заехме, от тази
граматика
.
Що иска да каже Г. Б-ов? Да ни укори ли? Ние не секаме да направим по-добро от онова, което Европейските граматики са извършили от толкова време съобразно с правилата или с наредбата на пашата. Циганинът додето има клещи, не си гори пръстите, казва пословицата. Ако Г.
към текста >>
Он ни учи първо да съставим една обширна и пространна
Граматика
, от която да извлечем една кратка; ние мислим и казваме напротив; че пространната тая
Граматика
, нема никога да бъде добра и редовна до дето кратката не се усъвършенствува много малко.
Сичките неща в естеството от малки големи стават. То което е самото всемогъщо нещо, не ни показва в нищо способът, когото Г. Б-в ни излага. Самия Г. Б-в от малък е станал голям и постепенно се е усъвършенствувал до колкото е; следователно неговия съвет като е против естеството е и против логиката.
Он ни учи първо да съставим една обширна и пространна
Граматика
, от която да извлечем една кратка; ние мислим и казваме напротив; че пространната тая
Граматика
, нема никога да бъде добра и редовна до дето кратката не се усъвършенствува много малко.
Кратката ще стане причина да произведе пространната. Първата наша Граматика на г-на Неофита, е по-пространна от другите последни, но при сичко това е по-недостатъчна и по не редовна от тех. Ако г-н Андреев, г-н Груев... не бяха се потрудили и дотолкова в тая част, нашата граматика и до днес щеше да е много в по-долна степен. Както да е, ние молим Г. Б-в вместо да съветува, което най-лесно, нека извърши - и тогива неговите съвети ще бъдат дела, от които ще може всякак да се ползва и съвременно да ги уцени.
към текста >>
Първата наша
Граматика
на г-на Неофита, е по-пространна от другите последни, но при сичко това е по-недостатъчна и по не редовна от тех.
Б-в ни излага. Самия Г. Б-в от малък е станал голям и постепенно се е усъвършенствувал до колкото е; следователно неговия съвет като е против естеството е и против логиката. Он ни учи първо да съставим една обширна и пространна Граматика, от която да извлечем една кратка; ние мислим и казваме напротив; че пространната тая Граматика, нема никога да бъде добра и редовна до дето кратката не се усъвършенствува много малко. Кратката ще стане причина да произведе пространната.
Първата наша
Граматика
на г-на Неофита, е по-пространна от другите последни, но при сичко това е по-недостатъчна и по не редовна от тех.
Ако г-н Андреев, г-н Груев... не бяха се потрудили и дотолкова в тая част, нашата граматика и до днес щеше да е много в по-долна степен. Както да е, ние молим Г. Б-в вместо да съветува, което най-лесно, нека извърши - и тогива неговите съвети ще бъдат дела, от които ще може всякак да се ползва и съвременно да ги уцени. ________________________________________ 456) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Запатие, запарта (итал.-тур.: zaparta) - нападки, хокане, бой.
към текста >>
Ако г-н Андреев, г-н Груев... не бяха се потрудили и дотолкова в тая част, нашата
граматика
и до днес щеше да е много в по-долна степен.
Самия Г. Б-в от малък е станал голям и постепенно се е усъвършенствувал до колкото е; следователно неговия съвет като е против естеството е и против логиката. Он ни учи първо да съставим една обширна и пространна Граматика, от която да извлечем една кратка; ние мислим и казваме напротив; че пространната тая Граматика, нема никога да бъде добра и редовна до дето кратката не се усъвършенствува много малко. Кратката ще стане причина да произведе пространната. Първата наша Граматика на г-на Неофита, е по-пространна от другите последни, но при сичко това е по-недостатъчна и по не редовна от тех.
Ако г-н Андреев, г-н Груев... не бяха се потрудили и дотолкова в тая част, нашата
граматика
и до днес щеше да е много в по-долна степен.
Както да е, ние молим Г. Б-в вместо да съветува, което най-лесно, нека извърши - и тогива неговите съвети ще бъдат дела, от които ще може всякак да се ползва и съвременно да ги уцени. ________________________________________ 456) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Запатие, запарта (итал.-тур.: zaparta) - нападки, хокане, бой. 457) Бележка на Е.
към текста >>
53.
6.5.3. Бесарабските българи.
,
,
ТОМ 35
История, славянска
Граматика
и словесност; 2.
Целта на това общество ще е, да се старае чрез убеждение да уговори съотечествениците си да жертвуват за възпитанието на бедните деца при средоточното училище и да склонява хората да си провождат децата да учат в училищата. На това общество не трябва да се ограничи числото на членовете, но напротив, доколкото е възможно да се увеличи. II. Средоточно училище трябва да се открие в средата на една от най-добрите българските колонии и да бъде от седем гимназиални класове. Обазът му по местно требование и нуждата на тая страна, а разпределението му, по мое мнение такова: 1. Молитви, Битописание, оглавление на черк.
История, славянска
Граматика
и словесност; 2.
Кратка, всеобща История, пространна българска и руска и ознакоменив [запознаване] с другите славянски истории; 3. Землеописание, общо; 4. Естествени науки; царство на животните, растителност, руди; 5. Хазяйство, икономия и търговия; 6. Математика, Алгебра, Геометрия, Химия, Физика, Философия.
към текста >>
54.
6.6.2. Празникът на Славянските просветители Кирил и Методи в Болградското училище, дописка.
,
,
ТОМ 35
Но Слава Богу, то освобождението на съединените княжества от влиянието на фанариотите и нашата литература почна да се въвзема, щото и за пръв път в Соединените княжества са ... нашата пръва
граматика
, отгдето преписи се раздадоха помежду българите в Турско.
Но коя е била причината за ... упадък? Нещастието, което от незапомнени времена е преследвало и до днес преследва Българите, не допуснало да се продължи това благоприятно време по-дълго. Политическите обстоятелства отвлякоха вниманието на Българите въз критическото им положение и как подир малко време попаднаха под игото на гръцуте, които като непримерими гонители на всичко онова щото е Българско, постарали се да уничтожат този нам както политически, така и литературен живот, като предаваха на огън от тогава и до последно време, всичките ни драгоценни паметници и с този начин не ни оставиха да се насладим с прочетението на тези драгоценности. Колкото за развитието на Българската литература можем да съдим по няколко остатъци, които са избегнали от ръцете на гръците непримирини врази наши. Като беше достигнала до тежък упадък нашата литература под влиянието на турците и интригите на гръците, които силно се бяха заели да ни погърчат.
Но Слава Богу, то освобождението на съединените княжества от влиянието на фанариотите и нашата литература почна да се въвзема, щото и за пръв път в Соединените княжества са ... нашата пръва
граматика
, отгдето преписи се раздадоха помежду българите в Турско.
И днес, всичките погледи на българите са обърнати насам и най-паче към нашето централно училище, което по благоволението на нашият покровител Александър Иоан I днес цъфти и се старае да произведе своите плодове, които да ги разнесе по цяла България. Любезни мои съученици! Днес като сме под покровителството на всемилостивуят ни княз, който ежедневно но оказва нови милости, който е покровител на просвещението, и като гледаме, че сме останали много по-долу от другите народи, да положим двойни старания, за да се покажем достойни за имената на славянските си прадеди и за милостта на всемилостивейшия ни Княз. За да достигнем това имаме всички удобства, които с големи трудове са се приготвили от страна на родолюбивите граждание; сега се трябва от наша страна само труд. Да не го щадим, да се трудим колкото е възможно повече и ще достигнем оная цел, която всеки от нас трябва да гони, сиреч, да помогне на отечеството.
към текста >>
55.
6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.
,
,
ТОМ 35
Предготовителния или първия клас ще се състои от преподаването на следните предмети: 1-о Старий и Новий завет - три пъти в неделята; 2-о Българска
граматика
до словосъчетанието - три пъти в неделята; 3-о Аритметика до тройното правило - три пъти в неделята; 4-о Кратка География - три пъти в неделята; 5-о Чтение - пет пъти в неделята; 6-о Чистописание - пет пъти в неделята. 5.
3. V. За науките и техното разделение 1. Учението във взаимните училища, ще трае най-малко три години, и ще бъде под три разреда: в първият, който е за неопределено време, щом детето се обучи да прочита доволно, свободно и що-годе да записва, ще преминува във втория разред; в вторият, който ще трае една год., то ще се занимава пак с четене и чистописание, с някое изустно525 изучение; в третият то ще има за предмет чтение, чистописание и изучаването наизуст: Краткий Катехизис, Кратко свещено писание, Кратка География, и четирите действия на Аритметиката. 2. Преминуването от първия разред във втория ще остава современно с преминуването от взаимното в предготовителния клас, както и от предготовителния - в другите класове. 3. Преминуването на учениците от взаимните училища в предготовителния в другите класове, ще остава с удобрението на главните учители, както и надзиратели. 4.
Предготовителния или първия клас ще се състои от преподаването на следните предмети: 1-о Старий и Новий завет - три пъти в неделята; 2-о Българска
граматика
до словосъчетанието - три пъти в неделята; 3-о Аритметика до тройното правило - три пъти в неделята; 4-о Кратка География - три пъти в неделята; 5-о Чтение - пет пъти в неделята; 6-о Чистописание - пет пъти в неделята. 5.
Вторият клас ще обеме следните науки: 1-о Закон Божи - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика със словосъченението - три пъти в неделята; 3-о Политическа, Физическа и Математическа География -два пъти в неделята; 4-о Аритметика - три пъти в неделята; 5-о Древна и Средна История - три пъти в неделята; 6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята; 7-о Славянски език - два пъти в неделята. 6. Третият клас, с когото се свършват и науките ще заключава последните предмети: 1-о Нравствено Богословир - един път в неделята; 2-о Словесност, кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература - три пъти в неделята; 3-о Нова история, за първата година и История Турска и Българска, за втората - три пъти в неделята; 4-о Алгебра, за първата година и Геометрия, за втората -два пъти в неделята; 5-о Физика (предварително понятие с Метеорология и що е Естествена История и Химия) - два пъти в неделята, за първата година, и един път, за втората година; 6-о Диплография526 за втората година - само един път в неделята; 7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята; 8-о Славянски език може с упражнения - два пъти в неделята; 9-о Гръцки език - два пъти в неделята. 7. Горепосочените предмети в горните класове ще се преподават до колкото е възможно в по-пълна и обширна смисъл. Всеки 3 недели, учителят по всеки особен предмет ще задава въпроси, по прекараната част на предмета; въпроси, които учащите ще се обучават да решават писменно, това упражнение ще трае целий час. То ще става без да е снабден ученикът с некоя книга.
към текста >>
Вторият клас ще обеме следните науки: 1-о Закон Божи - три пъти в неделята; 2-о Българска
граматика
със словосъченението - три пъти в неделята; 3-о Политическа, Физическа и Математическа География -два пъти в неделята; 4-о Аритметика - три пъти в неделята; 5-о Древна и Средна История - три пъти в неделята; 6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята; 7-о Славянски език - два пъти в неделята. 6.
За науките и техното разделение 1. Учението във взаимните училища, ще трае най-малко три години, и ще бъде под три разреда: в първият, който е за неопределено време, щом детето се обучи да прочита доволно, свободно и що-годе да записва, ще преминува във втория разред; в вторият, който ще трае една год., то ще се занимава пак с четене и чистописание, с някое изустно525 изучение; в третият то ще има за предмет чтение, чистописание и изучаването наизуст: Краткий Катехизис, Кратко свещено писание, Кратка География, и четирите действия на Аритметиката. 2. Преминуването от първия разред във втория ще остава современно с преминуването от взаимното в предготовителния клас, както и от предготовителния - в другите класове. 3. Преминуването на учениците от взаимните училища в предготовителния в другите класове, ще остава с удобрението на главните учители, както и надзиратели. 4. Предготовителния или първия клас ще се състои от преподаването на следните предмети: 1-о Старий и Новий завет - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика до словосъчетанието - три пъти в неделята; 3-о Аритметика до тройното правило - три пъти в неделята; 4-о Кратка География - три пъти в неделята; 5-о Чтение - пет пъти в неделята; 6-о Чистописание - пет пъти в неделята. 5.
Вторият клас ще обеме следните науки: 1-о Закон Божи - три пъти в неделята; 2-о Българска
граматика
със словосъченението - три пъти в неделята; 3-о Политическа, Физическа и Математическа География -два пъти в неделята; 4-о Аритметика - три пъти в неделята; 5-о Древна и Средна История - три пъти в неделята; 6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята; 7-о Славянски език - два пъти в неделята. 6.
Третият клас, с когото се свършват и науките ще заключава последните предмети: 1-о Нравствено Богословир - един път в неделята; 2-о Словесност, кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература - три пъти в неделята; 3-о Нова история, за първата година и История Турска и Българска, за втората - три пъти в неделята; 4-о Алгебра, за първата година и Геометрия, за втората -два пъти в неделята; 5-о Физика (предварително понятие с Метеорология и що е Естествена История и Химия) - два пъти в неделята, за първата година, и един път, за втората година; 6-о Диплография526 за втората година - само един път в неделята; 7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята; 8-о Славянски език може с упражнения - два пъти в неделята; 9-о Гръцки език - два пъти в неделята. 7. Горепосочените предмети в горните класове ще се преподават до колкото е възможно в по-пълна и обширна смисъл. Всеки 3 недели, учителят по всеки особен предмет ще задава въпроси, по прекараната част на предмета; въпроси, които учащите ще се обучават да решават писменно, това упражнение ще трае целий час. То ще става без да е снабден ученикът с некоя книга. Всяко съчинение ще се разглежда после от учители по основите, на което ще се отличават по-добрите ученици.
към текста >>
56.
Сканирани материали
,
,
ТОМ 35
3) Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
2) Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on. И-В 3064. - 30.06.1856 г.
3) Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. Ill, 69 с. 4) Грамота за принадлежност на д-р Миркович към ордена Пий - рицар на Пий, трета степен, с право да носи и орден - подпечатана с пръстена на папа Пий IX.
към текста >>
57.
3) Кратка и методическа българска граматика от Д. Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. Ill, 69 с.
,
,
ТОМ 35
Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
КРАТКА и МЕТОДИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАММАТИКА ОТ Д. Г. В. МИРКОВИЧА. ЦАРИГРАД — ГАЛАТА. Въ Кннгопечятницата на Д. Цанкова 1860.
Кратка и методическа българска
граматика
от Д.
Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечатницата на Д. Цанкова, 1860. III, 69 с.
към текста >>
НАГОРЕ