НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
79
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
79
:
1000
резултата в
16
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Имам ястие
,
НБ
, София, 7.9.1930г.,
Де е съзнанието на спящия
човек
?
Без тези разбирания, развитието на
човека
остава необяснено.
Тялото виждаме, но де е разумният
човек
, де е висшето му съзнание?
Като стане от сън,
човек
е вече съзнателен, започва да мисли и чувства.
Търсете красивото, което Бог е вложил в душата на
човека
, а не погрешките му.
Погрешките са дело на самия
човек
.
Достатъчно е да погледнете лицето на
човека
, за да видите погрешките, който направил той.
Лицето на
човека
е хронологическа книга, тялото – също.
На тези книги са написани всички аномалии в
човека
, от
памтивека
досега.
Евреинът помислил: Ето един
човек
, който ще ме запази – мога да разчитам на него.
Човек
е свикнал на определените величини, на знайното.
Той се приближил при турчина и му казал: Виждам, че си набожен
човек
.
Всяко нещо, което
човек
може да направи, то му се подчинява.
Аз разчитах на тебе, като набожен
човек
, а ти излезе разбойник и крадец.
От много ядене и пресищане,
човек
затлъстява.
Кой
човек
, като се хранил много, е продължил живота си и придобил безсмъртие?
Смешно е, когато
човек
е недоволен от себе си!
Как може да бъде
човек
недоволен от себе си?
– Защо не може
човек
сам да се накаже?
Силата на
човека
се заключава в това, което той не знае, както и в това, което хората не знаят.
Не може да кажеш, че познаваш някой
човек
, а още повече да говориш за познаване на Господа.
– Досега аз не съм срещнал
човек
на земята с пълна представа и познаване на Бога.
Нали
човек
е направен по образ и подобие на Бога?
–
Човек
е направен от пръст и получил дихание на живот.
Онзи
човек
, за когото се казва, че е направен по образ и подобие на Бога, е Божественият
човек
, който живее на небето.
Божественият
човек
слиза на земята само един път през 1500 – 2000 години, като Учител.
Всяко нещо се осмисля, когато се пренесе във вътрешния живот на
човека
.
Ние мислим, че
човекът
, изобщо, е направен по образ и подобие на Създателя си.
Това, което
човек
предполага, е едно; това, което е същността, т. е.
Ето, и млекопитаещите, които са близко до
човека
, и те не можаха да разрешат своите задачи.
Когато се говори за свобода на
човека
, имам пред вид онези ограничителни условия, в които той сам попада.
Ето защо, трябва да дойдат разумни същества, по-напреднали от
човека
, да разрешат трудните му задачи.
Ако си роден по Божествен начин, Божествен
човек
ще бъдеш; ако си роден по човешки, като
човек
ще живееш и като
човек
ще свършиш.
Не мисли, че ако си роден по човешки, можеш да станеш Божествен
човек
.
В широк смисъл на думата „хранене", казваме, че силата на
човека
зависи, именно, от храната, която той приема, като органическа, психическа или умствена.
Мъжът бил работен
човек
, но не му вървяло.
Като е дошъл на земята,
човек
трябва да знае онези точки на своя живот, отдето може да излезе.
– Колко време може
човек
да не диша?
До девет месеца
човек
може само да яде и спи, без да диша и мисли.
Ако дойде при мене
човек
, още нероден, и ме пита, какво нещо е Господ, ще му кажа: Ти нямаш право да задаваш такъв въпрос.
В
човека
има потенциално и кинетическо съзнание.
Ако в неговото съзнание, в даден момент, няма никакъв импулс, който да превърне потенциалната енергия в кинетическа,
човек
остава в положението на спящо същество.
– Защото силата на
човека
се крие в правата мисъл.
Като мисли дълго време и не може да разреши задачата си,
човек
отправя мисълта си в подсъзнанието, дето се разрешава.
Това показва, че в
човека
се крият мощни, незнайни сили.
Незнайното в
човека
работи постоянно в неговото съзнание.
Значи, вътрешното съзнание в
човека
, т. е.
Ако
човек
не намери тази храна, той не може да придобие вътрешно просветление, към което се стреми неговата душа.
Има нещо разумно в
човека
, което решава и най-трудните задачи.
Ако на някоя нива е убито животно или
човек
, кръвта прониква в житото.
Не може животинската или човешката кръв, пролята насилствено, да не донесе лоши последствия за
човека
.
Човек
трябва да внася своите чисти мисли в производството на храната, както и в цялото производство, изобщо.
Лъскави са обувките, но те носят нещастие за
човека
.
Освободете се от обувки или от дрехи, изработени от недоволството на
човека
.
Не, във всичко, което изработва,
човек
трябва да влага своите чисти мисли и чувства, своите безкористни желания.
Само така
човек
ще се домогне до абсолютната истина в живота.
2.
Отличителна черта
,
ООК
, София, 10.9.1930г.,
Има удари, от които
човек
поумнява, но има и такива, от които оглупява.
Когато любовта, знанието и свободата се проявяват в
човека
едновременно, той може да изпълни волята Божия.
Значи, когато Любовта, Мъдростта и Истината доброволно дойдат в помощ на
човека
, той може да изпълни волята Божия.
Употреби ли насилие, да привлече тия принципи към себе си,
човек
не може да изпълни волята Божия.
Коя е отличителната черта на
човека
?
В този смисъл
човек
е онзи, който разбира Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент, не в целокупното проявление на Бога.
Може ли да използва в даден момент Божиите мисли, чувства и желания,
човек
може да разреши и най-мъчните си задачи.
Помнете, че в даден момент разумният свят има отношение към всеки
човек
, затова той трябва да отвори ума и сърцето си, да разбира неговите мисли, желания и постъпки.
Когато не разбира нещо,
човек
иска да му дадат ключ за разбиране.
Това е Божественото в
човека
.
Радостта не е същественото за
човека
, защото тя е вън от него.
И страданието е вън от
човека
.
Страданието и радостта се отразяват на слънчевия възел в
човека
.
Когато страда и не може да се справи със страданието си,
човек
се намира под центъра на тежестта или в самия център, където нещата се отправят.
Когато е радостен,
човек
изпитва приятно чувство в областта на слънчевия възел; когато е скърбен, той изпитва известна неприятност, като че нещо го стяга.
За да не пострада от предметите, които падат в този център,
човек
трябва да отиде настрана, да не го засегнат падащите предмети.
Стягането или разширението, които
човек
изпитва в слънчевия възел, са резултат, последствие на някаква скръб или радост.
Причината обаче е вън от
човека
.
И тъй, когато
човек
разбере Божията мисъл и Божието чувство, вложени в страданието, последното се стопява и само по себе си изчезва.
Не разбира ли
човек
смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може да се освободи от ударите на страданието.
Човек
не трябва да търси реалността в последствията.
Иска ли да се освободи от страданието си, или да се лекува от някаква болест,
човек
трябва да намери причината на тия неща, а не последствията им.
И това е възможно, обаче от
човека
се иска чиста и права мисъл, без никаква съблазън, без никакво петно.
Остане ли най-малката нечистота в ума или в сърцето на
човека
, той се излага на духовна проказа.
Също така и причината за тъмнината в ума се намира вън от
човека
.
Значи
човек
не е в тялото си, но вън от него.
И това е възможно, но
човек
трябва да знае от какво може да се съблазни.
Човек
, като духовно проявление, живее в целия космос: в Бога, в ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни.
Има смисъл
човек
да се изкушава, но от чистия планински въздух, от бистрата планинска вода.
Обаче да се изкушава
човек
от клоака на живота, от въздух, пълен с микроби, това не го оправдава.
Да съзнава
човек
, че живее в целия космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите, на хората.
Всеки
човек
, който е изгубил истинската представа за Бога и е влязъл в света на удоволствията, прилича на червей, който пълзи по нечистотиите.
Човек
е свързан по мисъл с Бога, с ангелите и с хората, вследствие на което става преливане в тях.
Много време се изисква, докато умът и сърцето на
човека
се просветят и той излезе на чист въздух, на Божествената светлина, да води чист и свет живот.
Единственото доказателство за съществуването на Бога е течението на живота, което се влива в
човека
.
Смъртта не е нищо друго, освен прекъсване на ония връзки на живота, с които
човек
е свързан.
Това значи да изхвръкне
човек
от какавидата, от пелените на стария живот, да се облече в нова премяна и като пеперуда да каца от цвят на цвят, да събира нектара на новия живот.
Дръжте в ума си основната мисъл, че Бог иска да направи
човека
щастлив само за един момент.
Защото
човек
няма представа какво нещо е, например, да има връзка с един ангел.
Човек
няма представа за чистотата.
Седи някой беден, бос и окъсан
човек
пред каса, пълна с пари, и не му дохожда на ума мисълта да открадне нещо. Защо?
Честен и чист
човек
е той.
Гладен
човек
влиза в една градина, пълна със зрели, вкусни плодове, но той не се съблазнява, в сърцето му не се поражда никакво желание да си откъсне един плод.
Този
човек
е чист в желанията си.
На всеки
човек
са дадени страдания и изпитания според силите му.
Вие искате да разберете любовта на
човека
, без да сте разбрали любовта на по-малките същества.
Срещне ли ви на пътя
човек
, който ви предлага пълна торба с пари, откажете се да я вземете и продължете пътя си.
Не, Бог никога не осигурява
човека
за цял живот.
Ако Бог иска да постави
човека
на изпитание, само тогава може да му даде торба със злато.
Съвършеният
човек
никога няма да срещне на пътя си престъпник, крадец, убиец.
Ако някой богат
човек
е извършил престъпление и се моли да му се помогне, Бог ще изпрати хора да го оберат, да стане последен сиромах, и тогава ще го посети.
Ако от време на време
човек
намазва колелата на машините, които е направил, за да не засъхват и да вървят гладко, не трябва ли и природата да прави същото със своите машини?
Човек
е сложна машина, която трябва да се намазва, за да работи добре, да не скърца и да не изсъхва.
В този смисъл
човек
трябва да плаче.
Човек
, съзнателно или несъзнателно, участва в тия колективни процеси.
Ще кажете, че е срамно за
човека
да плаче.
Въпреки всичкото си желание да не греши,
човек
не може да се освободи от греховете на майка си и на баща си.
За да не изгуби Любовта си,
човек
плаче.
Като знае това,
човек
трябва да работи върху себе си, да се освободи от наследството на майка си и на баща си, което те му предават чрез своята нечиста кръв.
По-добре е
човек
да плаче, отколкото да се гневи, да вика, да се кара.
Когато
човек
изплати всичките си дългове, както и тия на своите деди и прадеди.
Казано е в Писанието, че
човек
е създаден по образ и подобие Божие.
Ако няма тия разбирания,
човек
нищо не може да постигне.
Човек
е създаден по образ и подобие Божие, но не е запазил този образ.
За да придобие окултно знание в неговата висша степен,
човек
трябва да има здрава нервна система, да издържа.
Какво иска този
човек
?
Докато дойде
човек
до това положение, храната, която употребява, трябва да се размекне, като на дете.
Краката символизират добродетелите на
човека
.
Всички науки, в своето високо проявление, представят твърда храна за съвременния
човек
.
Следователно, за да работи, да яде, да се облича с радост,
човек
трябва да има здрави крака, т.е.
За да закрепи състоянието на своите добродетели,
човек
се обръща към религията.
Когато всички добродетели – правда, милосърдие, кротост, любов, функционират правилно,
човек
е здрав.
Само здравият
човек
е запазил своя първичен образ, по който е създаден.
За да разбере Божественото в себе си и в своя ближен,
човек
се нуждае от храна, от чистия въздух и от светлина.
Само здравият
човек
познава Бога.
Абсолютно здравият
човек
мисли, чувства и постъпва правилно.
И това е добре, но за предпочитане е
човек
да не чупи крака си.
Едва след оздравяването си
човек
ще се примири със станалото и ще каже: „Познах, че Бог е Любов, защото ми изпрати майстор, лекар, да намести крака ми и да ме излекува“.
Коя е съществената черта, която отличава
човека
от другите живи същества?
Казано е, че
човек
е направен по образ и подобие Божие.
“ Престъпление е
човек
да спори с Любовта, да роптае против нея.
Когато
човек
не е бил очевидец.
Казвате за някой
човек
, че е добър.
Да се върнем към въпроса за същественото в
човека
, което го отличава от другите живи същества.
Казвате, например, че даден
човек
е религиозен, а друг – светски; един е богат, а друг – сиромах; един е учен, а друг – прост; един е здрав, а друг – болен.
За същественото в
човека
формата не е важна.
Не е достатъчно само да докажете, че някой
човек
е учен, но трябва да обосновете неговата ученост.
За да стане истински
човек
.
И жената обича мъжа, за да стане истински
човек
.
Ако наистина е учен, знае математика, нека изчисли за колко време известен
човек
може да свърши дадена наука, при какви условия ще свърши, как ще свърши и т.н.
Когато мъжът и жената се слеят в едно, образува се истинският
човек
.
Мъжът и жената, отделно взети, още не представят
човек
.
Той има формула за всеки
човек
, от създаването му до края на неговия живот.
Истински
човек
е онзи, който включва в себе си и мъжа, и жената.
Бог е определил строго математически какво ще стане с всеки
човек
.
Той познава всичките добродетели и всички слабости на
човека
.
Колкото и да е учен
човек
, все ще се намери някой да знае повече от него.
И тъй, истински
човек
е онзи, който е подчинил низшето в себе си на висшето, т.е.
Обаче
човек
може да обгърне само това, което е вън от него.
То произтича от самия
човек
, от неговата вътрешност.
С други думи казано: истински
човек
е онзи, който е подчинил низшето на себе си, а сам той се е подчинил на висшето, т.е.
Не може ли да дойде до това подчинение,
човек
остава в дисхармонията на своя живот.
Обаче
човек
няма такива възможности.
Като ученици, вие трябва да мислите по въпроса коя е отличителната черта на
човека
и сами да си отговорите.
Къде е
човекът
?
Някои казват, че
човек
се намира в тялото си.
Други казват, че
човек
е в очите.
Истинският
човек
не е нито православен, нито католик, нито евангелист.
В края на краищата и едните, и другите виждат, че
човек
не е в очите, не е в никой от удовете на тялото си, но все пак е в тялото.
Къде, обаче, е
човек
?
Каквито и да са вярванията и възгледите на
човека
, той трябва да се пази да не хвърля сянка на Божественото съзнание.
Човек
не е в тялото си, а при това без тяло не може.
Духовният и религиозният казват, че
човек
живее в душата си.
Докато
човек
е жив, душата била в него.
Започнете ли да се оплаквате, да роптаете, това не е
човекът
, това са жената и мъжът.
Къде е била по-рано, къде отива след смъртта на
човека
, никой нищо не знае.
Най-после,
човек
се оплаква и от себе си.
Пак ще ви задам въпроса: Къде е
човекът
?
Всеки може да каже за себе си, че е учен
човек
, но къде седи неговата ученост?
То е все едно да имате един
човек
, който обикаля около известен център.
Какво ще стане, ако
човек
, в своето невежество и неразбиране на нещата, пожелае да подчини природата на себе си?
Защо
човек
желае да подчини природата, а той не иска да се подчини на нея?
Всеки ден
човек
прибавя по нещо ново към знанията си, към своята ученост.
Пълно разбиране е, когато
човек
има предвид целокупния живот.
Ако е на сушата, това тегло може да се увеличава без да причини някаква пакост на
човека
.
За
човека
е невъзможно.
Малкото знание помага на
човека
при специални случаи, но дойде ли до някои общи случаи, нужно е обширно знание.
Ето защо, всеки ден
човек
трябва да внася по нещо ново в съзнанието си, да се разширява.
Тъй че, когато казваме, че учеността прави
човека
съвършен, трябва да знаем за каква ученост се говори, за външна или за вътрешна.
Ако
човек
иска да стане външно учен, той увеличава товара на гърба си и без да забележи, достига дъното на морето.
Покажете ми днес един
човек
, който да е придобил знание, сила, богатство и да е станал щастлив.
Значи, за да стане учен, мъдър,
човек
трябва да се страхува от Господа.
Следователно, докато играе роля на шише в живота,
човек
постоянно ще се пълни и празни, ще увеличава и ще губи цената си.
Кога трябва
човек
да се страхува от Бога?
Ако
човек
всеки ден изменя отношенията си към Бога, той прилича на шише, което се пълни и празни.
И тъй, ако при всички противоречия и изпитания в живота си
човек
не изменя отношенията си към Първата Причина, той е извор, на който всякога може да се разчита.
Този
човек
дълбоко в душата си вярва, че и при най-големите изпитания и мъчнотии, все ще намери някакъв изход.
Не е въпрос да се оплаква
човек
от страданията.
Желанията на
човека
са подобни на бомби.
Ако прави добро,
човек
пръв ще почувства аромата на постъпката си.
Бог не съизволява в смъртта и страданията на
човека
.
За да се освободи от страданията,
човек
трябва да признае, че причина за своите страдания е той сам и да търси начин да се освободи от тях.
Ако един
човек
сам не може да направи опита, нека се съберат 10 души и заедно да го направят.
Човек
трябва да престане да се занимава с острите ъгли в живота си.
С тази философия
човек
не може да отиде далеч.
С нея
човек
може да се лекува, да прави чудеса.
Даде ли ход на това добро в себе си,
човек
става врата, проводник за Божественото.
Злото подразбира отказване на
човека
да върши волята Божия.
Докато не е развил своите вътрешни сили,
човек
работи само по външен път; цитира различни автори, превежда примери от живота на светиите и т.н.
И тъй, като изпълнява волята Божия, като дава път на Божественото в себе си,
човек
дохожда до реалността на нещата.
Това не значи, че
човек
изведнъж ще се освободи от старото.
Всички отрицателни прояви на
човека
са остатъци от стария живот.
Например, натъкне ли се на съмнението и подозрението,
човек
е в стария живот.
Той от дома си още вижда как постъпва даден
човек
и знае, например, дали обича да краде.
Тъй че той не съди
човека
само по подозрение.
Любовта не се подкупва нито от знанието, нито от богатството, нито от красотата на
човека
.
Той изпраща
човека
на земята, дава му всички условия да се прояви свободно и след това, като разполага с данни, тогава го съди.
В разумния свят не съдят
човека
само по предположение или подозрение.
Там не съдят
човека
само за това, че помислил нещо лошо.
Човек
не е отговорен за лошата мисъл, докато не я реализирал.
Като казвам, че
човек
трябва да се стреми към нова мисъл, това не значи, че досегашната мисъл нищо не е допринесла.
Докато живее на физическия свят,
човек
е изложен на изненади: греда може да го удари по главата, керемида може да падне от някоя къща, пияница може да го удари с камък.
Какво ще остане от знанието на
човека
след такъв удар?
Всяка нова мисъл е нов костюм, с който
човек
трябва да се облече, за да свърши известна работа.
3.
Светът на правата линия
,
МОК
, София, 12.9.1930г.,
Има смисъл
човек
да изучава пътя на правите линии и да го следва!
Един беден и нещастен
човек
тръгнал по света да търси щастието си, но никъде не го намерил.
Един ден той срещнал на пътя си
човек
, богато облечен, но куц с двата си крака.
Аз съм
човек
, който знае как да се качва на гърба на ближния си и как да му благодари.
От това гледище, ако някой се движи по крива линия, която има център, казваме, че той е
човек
с идея.
Като видят, че някой
човек
върви по крива линия, те казват, че той е в безпътица.
Следователно, ако
човек
иска да се прояви индивидуално, трябва да се движи по пътя на правата линия.
Знание, което не може да се приложи във физическия и в психическия живот на
човека
, остава безплодно.
Следователно, ако
човек
не може да намери път за проява на една своя мисъл, на едно свое чувство или на една своя постъпка в най-елементарния им вид, той не разбира закона на правата линия.
Възпитанието и самовъзпитанието на
човека
почиват върху същия закон.
Когато физиогномистът разглежда лицето на
човека
, той търси по него прави линии.
Достатъчно е да намери поне една права линия на човешкото лице, за да каже, че този
човек
има някакво постижение.
Този
човек
има характер, защото само разумният може да реализира възможностите на правата линия.
Каквито мъчнотии и противоречия да среща
човек
в живота си, всичко това ще се стопи пред закона на правите линии.
Следователно радостта е външен израз, чрез който
човек
показва, че е намерил пътя на правата линия.
Само по този път
човек
може да постигне своите желания.
Законът за правата линия дава на
човека
сила да се справя с мъчнотиите си.
Банкерът не може да откаже на молбата на
човек
, който се движи по права линия.
Ако по някакъв начин банкерът не се приспособи към
човека
, който се движи по права линия, за това той ще плати скъпо.
Все ще се намери един банкер да услужи на разумния
човек
.
Изобщо, разумният
човек
разполага хората към себе си.
Ето защо, срещнете ли
човек
, който се движи по линиите на Любовта, вие сте готови да му услужите във всичко.
– В самия
човек
.
Достатъчно е
човек
да се вглъби в себе си, за да намери правата линия и да я използва като метод за реализиране на своите мисли и чувства.
Казано е в Писанието: „Невъзможното за
човека
е възможно за Бога“.
Ако езикът на
човека
се движи по правата линия, той никога не може да хапе.
Ако мисълта на
човека
се движи по прави линии, всякога принася полза на човечеството.
Мисли си богатият
човек
, богатство имам, но какво да правя?
(втори вариант)
– Може би онези, които са те яхали, не са знаели как да те яхат, но аз съм
човекът
, който като те яхна, всичко каквото поискаш ще го имаш.
(втори вариант)
Само разумният
човек
може да тегли между две точки само една права линия.
(втори вариант)
Та казвам, както виждате, аз съм богат
човек
, но съм парализиран, като ме занесете на гърба си дома, аз ще ви дам половината от моето богатство.
(втори вариант)
Но
човек
трябва да има тънък ум, за да разбере какво се разбира между две точки.
(втори вариант)
Щом се приложи правата линия на лицето, аз разглеждам физиогномически
човека
.
(втори вариант)
Или разглеждам един
човек
астрономически, гледам има ли някоя права линия.
(втори вариант)
Щом гледам на лицето, че е минала тази права линия, мога да определя и характера на
човека
.
(втори вариант)
Та когато
човек
иска да бъде само щастлив, той трябва да разбира закона на правата линия.
(втори вариант)
Да кажем, онзи, богатият
човек
, който върви в безпътица, той има богатство и го харчи на ляво и на дясно.
(втори вариант)
Един
човек
, който разбира правата линия, в него има мощ, има сила, има знание.
(втори вариант)
За да се постигне една твоя мисъл, ти трябва да бъдеш съвършенно идеален
човек
.
(втори вариант)
Този закон съществува само за
човека
.
(втори вариант)
И затова, когато някой
човек
дойде при вас по пътя на правата линия, у вас има едно разположение.
(втори вариант)
Вие обичате този
човек
и сте готови да направите за него каквото той иска.
(втори вариант)
Пък когато ходите по кривата линия, вие казвате: не мога да обичам този
човек
.
(втори вариант)
Щом дойде
човек
при тебе по кривата линия, ти си вече неразположен.
(втори вариант)
И казваш, не искам да имам никаква връзка с този
човек
.
(втори вариант)
Щом някой
човек
не е намерил правата линия, на такъв
човек
, който не е намерил правата линия, не можеш да разчиташ.
(втори вариант)
Какво разбирате, да снема
човек
звезди?
(втори вариант)
В окултната наука подразбират един знаменит
човек
.
(втори вариант)
Тогава един
човек
, който върви по крива линия, върви по безпътица.
(втори вариант)
Човек
, който може да снема звезди, той не върви по правата линия.
(втори вариант)
Намериш ли
човек
, който да ти каже: аз мога да снемам звездите.
(втори вариант)
От такъв
човек
стой на страни.
(втори вариант)
И от
човек
, който може да помрачи и слънцето.
(втори вариант)
И сега хората казват за някого, звезди снема той, значи много учен
човек
е той.
(втори вариант)
Вие никога не можете да накарате един
човек
, който живее в света, да разбере какво нещо е правата линия.
(втори вариант)
Само
човек
, който е претърпял голяма несрета в живота, или несполука, той е вече близо да разбере какво нещо е правата линия.
(втори вариант)
Следователно, в живота има едно приложение, когато един
човек
каже, аз искам да се проявя, какво се разбира?
(втори вариант)
Ако ти направиш един чук по правилата на правата линия, ти можеш да работиш между хората така, че да не закачиш нито един
човек
с него.
(втори вариант)
И като хлопне земята, и тя ще се раздели на две парчета, но този
човек
, който има правия чук, никога няма да хлопне земята.
(втори вариант)
Тъй щото, заслужава си
човек
да изучава правите линии.
(втори вариант)
Човекът
на правата линия е един мъдрец.
(втори вариант)
А
човекът
на кривата линия е един глупец, който разполага с всичките глупости в света.
(втори вариант)
Пътят, по който никога не се постига желанието на
човека
.
(втори вариант)
Онзи, който казва, че трябва да се възпита
човек
, подразбира същото.
(втори вариант)
Възпитанието на
човека
вънка от правата линия е немислимо.
(втори вариант)
4.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 14.9.1930г.,
Първото нещо, което се изисква от
човека
, който върви в Божествения път е, да има такива мисли, чувства и постъпки, каквито не сте изпитвали.
Мнозина мислят, че религиозният
човек
може да има какъв да е ум, т. е.
Такъв трябва да бъде стремежът на религиозния и духовния
човек
.
При обикновено схващане,
човек
реализира само обикновени работи.
Обикновеният
човек
всеки го тъпче.
То се отнася до обикновения
човек
.
Когато дойдем до талантливия
човек
, там има едно малко видоизменение.
Човек
с такива очи, като влезе между хората, носи нещастие.
Като си отиде този
човек
, хората, които са приели неговите лъчи, се разболяват.
Въпреки това,
човек
дохожда до обратно заключение и казва: Трябва да ни обичат.
Казва се, че
човек
трябва да има воля, за да се справи със страданията.
Онези същества, които искаха да отклонят
човека
от правилния път, дадоха му възможност да прави добро.
Ходенето на черква, или посещаването на духовни сказки и беседи, това са методи за развиване на ума и сърцето на
човека
.
Така
човек
се учи да мисли и чувства правилно.
Над тях стои Божественият Дух, Който ръководи
човека
в неговото развитие.
Може да се запитате, каква е била целта на природата, като е създала рибите и птиците, преди
човека
.
Защо първо не създаде
човека
?
От Божествено гледище, рибата е толкова важна за природата, колкото и
човекът
.
Когато се казва, че Бог е направил
човека
по образ и подобие свое, разбираме, че Той го направил подобен на себе си.
Той е
човек
на истината и свободата.
Понеже в Писанието е казано, че всичко е направено за
човека
, ние трябва да изучаваме рибите; те доставят материал, който е необходим за растенето на
човека
.
Всички предшестващи форми, около сто хиляди, както и разните видове животни, са работници, които доставят материал за осъществяване на бъдещите планове на
човека
.
Човек
трябва да знае още да работи и с ръцете си.
Аз зная вече, че този
човек
или има да дава, или е пропаднал на изпит, или преживява нещо страшно.
Човек
, в сравнение с рибата, е ангел.
Когато рибата види
човек
, тя се скрива.
Следователно, когато у
човека
се зароди неестествен страх, това показва, че той е видял същество, по-напреднало от него, и затова се страхува.
Човек
никога не се страхува от същества, по-слаби от него.
Колкото да е голям
човек
, винаги има нещо по-високо от него, което го плаши.
Всеки
човек
не може да проси.
Не може да бъдеш
човек
, ако не си носител на любовта, мъдростта и истината.
Колкото по-силна е светлината на
човека
, толкова в по-висок свят влиза той.
Щом се съзнаваш като
човек
, у когото се е пробудил умът, да разбира нещата, той не само не критикува, но не може да се съмнява в себе си.
Най-напред,
човек
трябва да познае известен род сили и да се научи, как да оперира с тях.
Така ще станете истински
човек
.
За такъв
човек
няма мъчнотия, която той да не може да преодолее.
Вяра е нужна на
човека
!
Всеки
човек
има условия да постигне нещо, ако може да мисли право.
Това подразбират думите на Христа: „Просете и ще ви се даде." Разумният
човек
проси, защото знае, как да проси.
Само с езика ли
човек
проси?
Тази е причината, дето
човек
ту става щастлив, ту губи щастието си.
Ако човешкият дух не е в състояние да приложи проявената мисъл и желания на
човека
, не може да се говори за реализиране.
Когато се казва, че
човек
трябва да има просветен ум, добро сърце и възпитана воля, това значи, че той има майка и баща, братя и сестри, т. е.
Само такъв
човек
може да реализира своите мисли и желания.
Думите „баща и майка, брат и сестра" означават възможностите в
човека
.
Кой е виновен за това: природата или
човекът
?
5.
Общи и специфични идеи
,
ООК
, София, 17.9.1930г.,
Всички благоприятни условия в живота – здраве, богатство, сила, знание, любов представят общи идеи, понеже помагат за развитието на
човека
.
Действително, като се вгледате в живота, ще забележите, че всички болести, страдания, неуспехи са произлезли, именно, от специфичните идеи на
човека
.
Обща идея е, за пример, че
човек
трябва да се моли, и то навсякъде - на изток, на запад, на север и на юг.
Физическите посоки – изток, запад, север и юг – в съзнанието на
човека
не са постоянни.
Да се моли
човек
само когато е обърнат към изток, това е специфична идея.
Човек
трябва да се моли навсякъде и по всяко време.
Специфична идея е да мисли
човекът
, че слънцето изгрява само от изток.
Животните намират изворите в планината, а
човек
не може да намери центъра, от който е излязъл.
Под понятието „Бог“, в широк смисъл на думата, разбираме онази вътрешна връзка в
човека
, която държи в единство всички негови мисли, чувства и действия.
Когато е в хармония със себе си,
човек
е намерил вече посоката към Бога.
Човекът
трябва да разбира общите понятия, общите стремежи в живота.
Като изпитвал удоволствие при яденето,
човек
започнал да разсъждава по какъв начин да увеличи удоволствието.
В този случай готварството е специфично изкуство, присъщо само на
човека
, но не и на животните.
Желанието на
човека
да увеличава благата, с които си служи за ядене, се е пренесло и в психичния му живот.
Какво би било положението на обикновения
човек
, който едва изкарва прехраната си, но има желания, подобни на тия, които царят има?
Всички аномалии в живота се дължат на стремеж към специфичното в
човека
.
Затова, именно, всеки
човек
има специфично разбиране за доброто и за любовта.
Правата линия има отношение към
човека
.
Реката, като права линия, е важна за
човека
.
От раздвояване на възгледите, на чувствата в
човека
се ражда понятието за морал.
Видите ли, че някой
човек
се моли много, ще знаете, че условията на живота му са неблагоприятни.
Мнозина питат защо
човек
се моли.
Естествено е
човек
да се моли, когато се намира при трудни, стеснителни условия.
Този
човек
надува гайдата, за да изкара прехраната си.
Специфичните идеи и вярвания на
човека
не са Божествени.
Ако знае кога и как да употребява сълзите си, с тях
човек
би се освободил от страданието.
Една сълза, пролята на време, е в състояние да отнеме от
човека
и най-голямото страдание.
Когато не може да разбере страданието,
човек
плаче усилено.
Докато
човек
не си обясни причината на страданието, плачът всякога ще съществува.
Плачът се явил още с първото ограничение, което
човек
е преживял на земята.
Даде ли
човек
ход на много специфични идеи в себе си, той изменя естествения порядък на нещата и започва да страда.
За да не страда, преди всичко
човек
трябва да изпълни Божествения план на нещата, а след това да дойде до специфичните идеи.
Човек
може да приложи специфичните идеи в живота си само след като е научил общите закони и правила, по които се развиват нещата.
На
човека
е дадена глава, да разполага с нея, да се ползва от нейните сили.
Човек
е книга, която първо той трябва да чете и изучава.
Миналото, настоящето и бъдещето е в ръката на самия
човек
.
Ще дойде някой да ме пита добър
човек
ли е.
Според тази идея, казвам: Всяка чешма, всеки извор, които не престават да дават от своето изобилие, са добри; всяко перо, което не престава да пише, е добро; всеки
човек
, който от рождението си до края на своя живот не е казал една лоша или обидна дума, е добър.
Човек
може да разчита на общата вяра, на общото знание, на общата любов, които са вложени дълбоко в душата му.
Общите идеи са като
вековни
дървета, които никакъв вятър, никаква буря не може да разклати.
Само на такава вяра
човек
може да се уповава.
Човек
със специфична вяра се колебае и от най-слабия ветрец.
Силата на
човека
зависи от правилното дишане.
Да знае
човек
как да диша, това значи да владее законите на дишането.
Заслужава
човек
да посвети цял живот, за да се научи да диша правилно.
Когато
човек
мисли право, работите му всякога се нареждат добре.
Щом дядото снеме маската си и се яви като млад, красив момък или млада, красива мома,
човек
отваря кесията си и дава.
6.
Силата на доброто / Правата и кривата линия. Силата на думата добро
,
МОК
, София, 19.9.1930г.,
Чували сте да казват за някого, че е прав
човек
, т.е.
добър, а за друг – че е крив
човек
, т.е. лош.
Приятно е, когато
човек
върви в правия път, а неприятно, когато върви в кривия път.
Запример, чрезмерно големите очи на
човека
показват, че от далечното минало до днес в него съществуват големи желания, които той се стреми да постигне.
Ако устата или ръцете на
човека
са чрезмерно големи, и това е някаква аномалия.
Ако придобие преждевременно много знания,
човек
сава горд.
Не е добре да бъде
човек
крайно горделив или крайно тщеславен.
Още отдалеч ще чуете, че край вас минава тщеславен
човек
.
Гордостта и тщеславието са две прояви на
човека
, които трябва да се изучават.
Като изучава себе си,
човек
дохожда до положение да различава нещата.
В кой случай
човек
изразходва повече енергия: когато сваля камъка в долината, или когато го качва на планината?
От морално гледище ние казваме: Доброто е процес, при който
човек
разумно изразходва повече енергия.
Злото е процес, при който
човек
изразходва по-малко енергия.
За предпочитане е
човек
да работи със силите на доброто, отколкото със силите на злото.
И това е добре, но преди да бъде силен,
човек
е бил слаб; преди да бъде учен, той е бил невежа; преди да бъде богат, той е бил сиромах.
Когато съзнанието на
човека
е будно, и като спи, той пак може да прави опита.
Когато някой
човек
е вдигнал своята мотика и отива да копае на лозето, мене пак ни най-малко не ме интересува неговата мотика, тя е второстепенна, мен ме интересува работата, която той е свършил на лозето.
(втори вариант)
Кой
човек
е добър?
(втори вариант)
А кой
човек
е лош?
(втори вариант)
Тогава защо са турили в преносен смисъл, нали казват: той е прав
човек
!
(втори вариант)
За друг казват: той е крив
човек
.
(втори вариант)
Човек
с големи уста мяза на голям извор.
(втори вариант)
Виждали ли сте вие
човек
с големи уста?
(втори вариант)
Опасен е такъв
човек
!
(втори вариант)
Следователно, на силите, които
човек
притежава, той трябва да бъде господар.
(втори вариант)
Ако всяка една дарба или всяка една способност, която се дава на
човек
, се развие чрезмерно, всякога тя ще роди известно отклонение.
(втори вариант)
При гордостта въобще
човек
има отношение към себе си, той мисли за своето достойнство.
(втори вариант)
А щестлавието е по отношение на
човека
към другите същества, към окръжающите.
(втори вариант)
Когато някой
човек
каже: това е моята чест!
(втори вариант)
Човекът
на периферията или щестлавието казва: опетниха ме.
(втори вариант)
А горделивият
човек
е затворен котел, пълен с енергия, но си мълчи, само буботи от дълбоко.
(втори вариант)
Ако един честен
човек
иска да спечели 100 хиляди лева, може ли да ги спечели в една нощ?
(втори вариант)
Турга си едно бомбе, хубави ръкавици и се разхожда
човека
.
(втори вариант)
Казвам, ето един умен
човек
!
(втори вариант)
Че един
човек
който се е учил, той знае; вземете един юнак, пиджулист, който се е учил, неговите мускули са яки и силни, той може да ви вземе и да ви търкули на земята без много усилие; и вие ще видите, че той е силен
човек
.
(втори вариант)
Но силният
човек
още не означава, че е
човек
.
(втори вариант)
Силата не е единственото отличително качество на
човека
.
(втори вариант)
Запример, вие казвате така: аз трябва да бъда силен
човек
.
(втори вариант)
– Аз искам да бъда учен
човек
.
(втори вариант)
Задайте си и въпроса, защо да не бъда и глупав
човек
?
(втори вариант)
Ние вземаме глупавия
човек
в неговото първично положение.
(втори вариант)
Глупав
човек
е този, който не знае да обира касата.
(втори вариант)
А ученият
човек
знае да обере касата.
(втори вариант)
7.
Абсолютната Истина
,
УС
, София, 21.9.1930г.,
Не е позволено на
човека
да лъже!
Всичко може да се прости на
човека
, но лъжата – никога.
Ако един
човек
не е направил нито един грях, а само лъже, все едно, че той е извършил всички грехове.
Лъжата не е присъщо качество на
човека
; тя е присадена от друга култура.
“ И отговори: „Не“.“ – Макар че беше смел
човек
, пророк Илия се уплаши от една жена и избяга в пустинята.
“ (– 46-ти стих.) Другояче казано: „От Назарет може ли да излезе
човек
, който да не лъже?
„Видя Исус Натанаила, че иде към Него, и каза за него: „Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма“.“ (– 47-ми стих.) – Този е
човекът
, който е готов да говори истината.
Ако
човек
не въздържа ума и сърцето си, как ще познае Господа?
Наистина, няма по-красиво нещо, да срещнеш
човек
, в когото няма никаква лъжа.
Знание е нужно на
човека
.
То е товар, с който
човек
сам не може да се справи.
Ако знанието не се превърне на светлина, на която
човек
може да чете, то не е истинско знание.
Колкото повече се пробужда съзнанието на
човека
, толкова повече се увеличава и светлината му.
В Царството Божие може да влезе само
човек
с будно съзнание.
Между вас няма нито един истински праведен
човек
.
Затова казвам: Ако твоята неправда не се превърне на правда, не можеш да станеш
човек
.
Той ще каже: „Баща ми е благороден
човек
; майка ми е праведна“.
Силата на
човека
се крие в пукването на пъпката, в нейното разцъфтяване.
8.
От Египет
,
НБ
, София, 21.9.1930г.,
Дето и да проникнете — в индивидуалния живот на
човека
, в семейния, в обществения, или в религиозния живот, навсякъде се натъквате на невежеството на хората.
Всичко, което Бог е казал, е истинно; всичко, което
човек
е казал, е преувеличено.
Вижте, какво може да направи обикновеният
човек
и какво — гениалният.
Обикновеният
човек
ще нарисува една обикновена картина, която никой няма да погледне.
От него
човек
разбира миналото и сегашното си състояние, а така също и своето бъдеще.
Обикновената медицина казва:
Човек
трябва да стои повече на сянка, да се пази от слънцето; малко да работи, повече да си почива.
Колко пъти досега
човек
е дохождал на земята!
И съвременният морал се занимава повече с отрицателната страна на
човека
, с греховете му.
Чудно нещо, как съвременните хора могат да вярват, че само в един ден
човек
може да придобие толкова качества!
" Ако приемем, че
човек
е излязъл от Бога, значи, той е съществувал и по-рано.
Щом се казва в Писанието, че
човек
е направен по образ и подобие Божие, това подразбира, че първо той се е учил при ангелите.
Такъв
човек
може ли да се заблуждава?
Какво ще кажете за този
човек
, който е бил навсякъде?
Вечер вълкът, бухалът виждат добре, както
човек
вижда през деня.
— Кой ще спаси човечеството, както и отделния
човек
?
Той вложил в
човека
живота, светлината и знанието, и най-после свободата и простора.
Приятно е на
човека
да се оглежда.
Добре е
човек
да наблюдава всяка промяна на лицето, в очите, веждите, устата си.
Има думи в езика, които, произнесени правилно, могат да събудят известни сили в
човека
.
Ако само с една дума можете да нарушите равновесието на
човека
, защо с една дума не предизвикате любовта в себе си, да се прояви с всичката си сила и мощ?
Методите, с които работи сегашната наука, са остарели, те са от
памтивека
.
Следователно, ако такава идея се роди в ума на
човека
при дадена височина, значи, тя е от 3,000 — 3,500 м.
Считайте ги като приказки от "1001 нощ." Когато срещнете един
човек
, вие се радвате.
Като стигне височина 9,000 м.,
човек
забравя своята националност.
Всеки
човек
представя един красив, велик свят.
— Ти си
човек
, който изучаваш специфичната наука.
Достатъчно е да погледнете ръката на
човека
, за да познаете, колко време ще живее на земята.
И по носа познаваме, колко време ще живее
човек
.
Колкото по широк е носът и ноздрите по-отворени, толкова по-дълъг е животът на
човека
.
Колкото по-малко въздух приема
човек
, толкова по-слабо се окислява кръвта, поради което се явяват чести заболявания: ту в мозъка, ту в дробовете, ту в стомаха.
Тогава казваме, че кръвта на
човека
е нечиста.
Ако широчината вземе надмощие, явява се известна аномалия, която се отразява и върху характера на
човека
.
Човек
с груба, твърда ръка е егоист.
Ако широчината на мозъка в диаметър е 19 см., а дължината — 17 см., имате един предприемчив
човек
, който не издържа в борбите.
Ако мозъкът на
човека
има 18 см.
Ако главата на
човека
е повече широка, отколкото дълга, той е консерватор; ако главата му е дълга, той е либерален по характер.
Изобщо, при изучаване на лицето, на ръката, дохождате до такива данни, по които определяте характера и способностите на
човека
.
За да бъде лицето широко или дълго, това зависи от известни математически данни, които предшестват раждането на
човека
.
Тя казва, че развалянето и подобряването на времето има връзка с живота на
човека
.
Не говоря само за обикновеното време, но когато се явяват бури, циклони, земетресения, те имат отношение към вътрешния, органически живот, както и към мисълта на
човека
.
Мъчно можеш да убедиш
човека
в истинността на тези факти.
Човек
сам трябва да се убеди в истината.
Казвам: Ти си млад
човек
, даровит си, имаш дарби и способности, които очакват условия за развитие.
Утре ще срещнеш един богат
човек
и ще говориш с него.
Този
човек
ще дойде от странство и утре ще се срещнете.
И тъй, всеки
човек
трябва да се върне от Египет.
Като казах на младежа, че ще срещне
човек
, който ще му помогне, той ме запита, откъде зная това; как виждам това, което другите не виждат?
да се вслушва
човек
в тихия глас на душата си.
Има едно висше начало в
човека
— него трябва да слуша той.
Вижда
човекът
, нищо повече.
Това начало наричаме "висшето аз", "Господ в
човека
", "Божественият глас".
Бог живее във всеки
човек
, който Го нарича "моят Бог".
Човек
е свързан с Единния, Великия, Безграничния.
Без това знание, Любовта не може да дойде в
човека
.
Ето защо, време е
човек
да изучава себе си.
Като познае себе си,
човек
е в сила да махне от пътя си всички мъчнотии и страдания.
Ако един
човек
не може да махне мъчнотиите и страданията си, нека се съберат двама, трима, десет, сто души.
Питам: Каква връзка съществува между едно явление, което предстои да стане, и стягането, което
човек
усеща под лъжичката?
Този
човек
, който проповядваше упование на Бога, като влезе в гемията, всичко забрави, и Бога, в Когото вярваше, забрави.
— Няколко
века
.
С такива лъжи
човек
може сам да си напакости.
Естествено е, след като
човек
дълго време е работил и се е молил, да си почине.
Науката е област, в която
човек
може да си почине.
Човек
преувеличава, без да иска.
Животът на сегашните хора не се основава на онази велика наука, към която
човек
се стреми.
9.
Съзнание, точка и права линия
,
ООК
, София, 24.9.1930г.,
оформят, те ще заведат
човека
в един отвлечен свят.
Съвременният
човек
не е готов още да живее в отвлечен свят.
Как ще си представите
човека
вън от сегашната му форма?
Формата на
човека
отговаря на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля.
Каквото е слънцето за цялата вселена, такова нещо е умът за
човека
.
Следователно и умът е източник на светлина за
човека
.
Докато умът действа,
човек
живее в светлина.
Престане ли умът да действа,
човек
изпада в тъмнина.
Само сърцето на Бога, на ангелите и на
човека
произвежда топлина.
Как познавате, че някой
човек
е учен?
Не е достатъчно да кажете само, че някой
човек
е учен, или музикант.
За да се произнесете, че някой
човек
е учен, вие трябва да разбирате това, което той пише.
За да се произнесете, че някой
човек
е музикант, вие трябва да разбирате това, което той свири.
Като каже тия думи,
човек
трябва да е опитал истинността им.
Думите на този
човек
са верни и истинни.
Преди да познае Бога,
човек
трябва да мине през ограничението, през Моисеевия закон, през тоягата.
тоягата, може да направи
човека
разумен тъпан, да разбира какво се иска от него.
Лесно е да говори
човек
, че вярва, че обича, но важно е той сам да знае в какво вярва, кого обича и как обича.
Някой ще каже, че
човек
не трябва да знае всичко, защото светът се е развалил от учени хора.
Съгласен съм, че
човек
не може да знае всичко, но той трябва да е убеден в това, което говори.
Ако натовариш 600 килограма, колата ти ще се счупи, и всички ще кажат за тебе, че си неразумен
човек
.
На какво можем да уподобим разумните и неразумни постъпки на
човека
?
нулата, е в кесията на
човека
, тя не може да се задържи за дълго време – лесно се търкаля. Защо?
Следователно разумен
човек
наричаме този, който се движи по пътя на най-малките съпротивления.
Като се движи по пътя на големите съпротивления, без да иска,
човек
прави погрешки, които мъчно се изправят.
Всички грешки са поправими, но
човек
трябва да знае как да ги изправя.
Ако една погрешка не може да се изправи в точката, ще се изправи в линията; ако не може да се изправи в линията, ще се изправи в съзнанието, защото всяка погрешка хвърля петно в съзнанието на
човека
.
Дойдете ли до съзнанието, това показва, че само Бог е в състояние да изправи погрешките на
човека
.
Той разполага с такива знания, каквито
човек
не притежава.
Изправи ли веднъж Бог погрешката или греха на
човека
, той вече не я повтаря.
Разумното начало в
човека
, проговори на Адама, на неговото съзнание, но той се скри.
Ако някой ви удари с дърво, кой е виновен за това: дървото, или
човекът
?
Вината не е нито в
човека
, нито в дървото.
Зад
човека
и зад дървото се крие друго нещо – в него е причината.
Вие можете да махнете ръката,
човека
и дървото, но причината ще си остане.
Ръката на
човека
и дървото са послужили като средства за изпълнение на чужда воля.
Ако си
човек
и живееш при днешните условия на живота, без пари не може.
Едно е важно: Когато мисли,
човек
не трябва да прави заключения за вечността.
Силният
човек
може да си пробие път без пари, но слабият не може.
Умният
човек
може да се нахрани без пари, но глупавият не може.
Затова, именно, не дръжте в ума си мисълта, че
човек
абсолютно не може да живее без пари.
Като види някой гладък
човек
, законът го отминава.
Той казва: „Този
човек
не е за мене“.
Кой
човек
е гол?
Когато попадне в областа на специфичните идеи,
човек
започва да се смущава, да се гневи, да се съмнява; ту става добър, ту лош; ту учен, ту прост.
Грешният. Като греши,
човек
се оголва.
Докато живее със старите си разбирания,
човек
мисли как да се осигури, как да нареди живота си.
Но може ли да ги разреши във вечността,
човек
постоянно се връща назад.
Съзнанието на
човека
е проекция на Божествения свят.
Следователно, когато говорим за съзнанието, подразбираме проява на Божественото начало в света; когато говорим за точката, разбираме проява на същество от духовния свят; когато говорим за права линия, разбираме
човека
, проявен на физическия свят.
Затова
човек
трябва да внимава, да не изкриви пътя на своето движение.
Когато съзнанието е чисто,
човек
има вътрешен мир в себе си.
Човек
не може да има мир в себе си, ако не държи светли мисли в ума си, топли чувства в сърцето си и красиви образи в душата си.
С други думи казано: За да се измени характера на един
човек
, той трябва да промени своята философия за живота, която е нещо неопределено, неустановено.
на злото, вън от ума на
човека
.
То показва, че за да изхвърли дявола от ума си,
човек
трябва да вложи в себе си двата принципа – мъжкият и женският, и да направи връзка с Божественото съзнание.
Докато се изкушава,
човек
всякога е изложен на падане.
Те не се интересуват, но трябва да се интересуват, защото всеки
човек
в живота си е инженер.
Понеже гради новото и събаря старото,
човек
трябва да знае с какъв материал разполага.
Ако един
човек
греши, той непременно ще влияе и на другите.
Според мене Божията работа се отнася до съзнанието на
човека
; работата на ангелите, като същества от духовния свят, се отнася до точките, до силовите центрове, а работата на
човека
се отнася до правите линии.
Като се намери пред правата линия,
човек
се запитва какво трябва да прави.
Ако безпространствената точка образува права линия, то
човек
, като права линия, не може ли да направи нещо повече?
Като живее на земята,
човек
все ще попадне на нечиста улица, все ще хапне недоброкачествена храна, все ще се натъкне на лоша книга.
Важно е за
човека
да има будно съзнание, да пази своята чистота и своя вътрешен мир.
И най-после, ако
човек
не вижда Бога далеч някъде, в Божественото и Разумното начало в себе си, той изпитва голяма скръб и тъмнина.
Съзнанието на
човека
е неговото небе, което никога не се помрачава.
Случва се понякога, че между
човека
и слънцето, което грее на небето, е застанал някой облак, който пречи на светлината да се прояви.
Но
човек
трябва да знае, че каквито облаци и да се явят в съзнанието му, последното не се помрачава.
Тя чисти съзнанието на
човека
, освобождава го от всички облаци.
Каквито бури да дойдат, каквито прахове да се дигат във въздуха, те не са в състояние да помрачат слънцето на небето, нито да помрачат съзнанието на
човека
.
Ето защо, когато говори,
човек
трябва да си служи с точен език, както в математиката и геометрията.
10.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл
,
МОК
, София, 26.9.1930г.,
Какво печели
човек
, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете?
Човек
придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв.
И тъй, както добрият художник снема вярно линиите на природата, така и
човекът
на правата мисъл трябва да се държи за отвеса, т.е.
Истински придобивки са ония, с които
човек
разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво.
Къде е разумността в
човека
: вън от него, или вътре в него?
Когато
човек
спи, разумността е вън от него.
Човек
е дошъл на земята да се учи, а въпреки това се запитва защо светът е направен така, а не по друг начин.
Не е достатъчно
човек
да знае само максимите на живота, но той трябва да знае методите на приложението им.
Обаче добротата и благородството придобиват ли се, или
човек
се ражда с тях?
Човек
се ражда добър и благороден, но той трябва да прояви добротата и благородството си, които са вложени в душата му.
Има смисъл
човек
да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е също да му се казва да я развърже.
Човек
представя съвкупност от числа, всяко от които има определен брой вибрации.
Когато изучавате хората, виждате, че всеки
човек
отговаря на известно число.
Този
човек
има тясно сърце; каквато работа започне, той иска да я свърши час по-скоро.
Важно е
човек
да свърши започнатата работа, а кога ще стане това, не е важно.
Желанието на
човека
да бъде учен е свързано с придобиването на много знания.
Не е достатъчно
човек
да отваря само хамбарите и да вади оттук–оттам по няколко килограма жито, но той трябва да се научи да сее.
Всеки
човек
трябва да има поне една малка нива, която сам да обработва и засява.
Всяко знание или изкуство, което
човек
придобива, както и всяка работа, която върши, не е нищо друго, освен сеене.
Милосърдният
човек
представя пълна чаша, която всеки момент се обръща с устата надолу, готова да дава.
Щом някой
човек
му се притече на помощ, той е длъжен да му даде нещо от изобилието си.
Тъй щото, първоначално
човек
дава по необходимост, докато придобие навика естествено и доброволно да дава.
Иска или не иска, природата заставя
човека
да дава.
Както при яденето,
човек
трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях.
От мислите на
човека
зависи неговото бъдеще.
Мисленето е единственият процес, който
човек
върши изключително за себе си.
Като мисли,
човек
плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си.
Обаче
човек
има право и да мисли.
Като замине за другия свят,
човек
нито яде, нито диша, но мисли.
Тя следва
човека
навсякъде.
Ето защо, правата мисъл е ценна за
човека
дотолкова, доколкото да му разкрие живота във всичките негови вътрешни и външни прояви.
За да го разбере и проучи,
човек
се нуждае от чиста и права мисъл, която изключва страха подозрението, съмнението и т.н.
– На несполучливите опити в миналото на
човека
.
Като носи в себе си далечен, смътен спомен за неуспехите си,
човек
се е наплашил толкова много, че мъчно се решава да пристъпи към нови опити.
Само справедливостта е в състояние да премахне страха от
човека
.
Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страх в
човека
.
Не е лесно да изправи
човек
погрешките си.
В характера и в проявите си
човек
носи отпечатъците на епохите, през които е минал.
Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният
човек
живее още в своето минало.
Миналото крие в себе си стари, отживели времето си форми, вследствие на което
човек
трябва да ги остави настрана.
Някой казва за себе си, че е сериозен
човек
, справил се е вече с миналото.
– По какво познавате сериозния
човек
?
– „Не зная какви са мислите му, но все надолу гледа и постоянно е замислен.“ – Не, мислещият
човек
не гледа нито надолу, нито нагоре.
Мислещият
човек
е вглъбен в себе си.
Ако от главата на даден
човек
не е издигнат перпендикуляр към слънцето, ние казваме че мисълта му не е нито права, нито дълбока.
Правата мисъл обновява и весели
човека
.
Ако няма правилни отношения към Бога,
човек
се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира.
Каквато работа започне,
човек
винаги трябва да работи с Любов.
Ако не ги познава,
човек
се натъква на противоречия и мъчнотии.
Само съвършеният
човек
може да работи с елементите на света и да се ползва от тях.
Ако попадне в триъгълника с върха нагоре,
човек
ще се ползва от условията на живота; попадне ли в триъгълника с върха надолу, ще се натъкне на големи нещастия.
При сегашните условия на живота
човек
не може да живее дълго време на земята.
– Под думата „свят“, в тесен смисъл, разбираме външната страна на нещата, която мами
човека
и го въвежда в заблуждения и противоречия.
И когато ти бутнеш известно число в неговата реалност, това число е свързано с някое друго живо същество; това е все едно да бутнеш ръката на някой разумен
човек
.
(втори вариант)
Тогава тези числа не са тъй отзивчиви, както като бутнете ръката на един
човек
.
(втори вариант)
Користолюбивият
човек
всякога си носи една паница.
(втори вариант)
У милосердния
човек
чашата му се обръща надолу, той всичко излива, дава той, а користолюбивият
човек
, той само взема, събира.
(втори вариант)
Този
човек
тук я показва, там я показва, и понеже е много скържав, нищо не дава, само събира, и тя става толкова тежка, че той не може да я дига вече.
(втори вариант)
Среща втори
човек
и на него каже същото.
(втори вариант)
Та казвам, щом се изпразни паницата на користолюбивия
човек
, той става вече положителен.
(втори вариант)
Както написаните неща на морския бряг не оцеляват, така и съзнанието на който и да е
човек
, даже и ако е гениален той, щом се намира близо до житейското море, всичко онова, което той трябва да върши и пише, се заличава.
(втори вариант)
Затова е казано така: както
човек
мисли, така и става.
(втори вариант)
Мнозина от вас привличате света много близо до сърцето си, въобще младите във всички
векове
и в този
век
правят се същата погрешка – те мислят, че всичкото благо ще добият от света.
(втори вариант)
Представете си един
човек
да живее хиляда години само в постоянни прегрешения, какво ще създаде той от своя характер?
(втори вариант)
Под свят се разбира това външното, което мами
човека
.
(втори вариант)
(Да знае
човек
да спуща перпендикуляр на мисълта си). Тъй.
(втори вариант)
Допуснете сега, че имате един
човек
, който мяза на восъка, един неустойчив характер има, защото под думата восъчен характер се разбира неустойчив характер.
(втори вариант)
Вие казвате: Той е благонадежден, давате му малко пари това-онова, той се разтопи още, вие кажете: има нещо надеждно у този
човек
.
(втори вариант)
Сега по кой начин
човек
може да поправи положението на живота си?
(втори вариант)
Същото е за
човека
, когато той спи, де е неговото съзнание?
(втори вариант)
Знаем разумното същество е някъде и щом се върне това същество, и съзнанието се повръща в
човека
и той започва своята деятелност.
(втори вариант)
Значи и
човек
е покрит с юрган, но след като се събуди, какво става?
(втори вариант)
Затова преди всичко
човек
трябва да мисли правилно.
(втори вариант)
Мисълта е, която
човек
и след като напусне земята ще върви с него.
(втори вариант)
Благородството добива ли се или
човек
се ражда с него?
(втори вариант)
(
Човек
се ражда с него.) Да.
(втори вариант)
Може би с
векове
ще се минат, докато произведат един съзнателен ефект върху нас.
(втори вариант)
И
човек
се е уплашил, че сега трепери.
(втори вариант)
Страхът показва, че всичко, което
човек
е започвал, не е можал да сполучва, че се е уплашил вече, и сега трепери.
(втори вариант)
Този център на страха показва всичките възможности у
човека
, че не може да върви, но му казва: за бъдеще ще бъдеш внимателен!
(втори вариант)
Някой
човек
, като да се разболее казва: струва ми се, че аз ще се разболея скоро, така си мисли той.
(втори вариант)
Възможно е да е минал някъде из улицата и да е видял още някой болен
човек
и да си е казал, възможно е и аз да се разболея.
(втори вариант)
Тръгва друг
човек
, но нито го убиват, нито го обират.
(втори вариант)
Понеже
човек
е създаден като една формула и има свои числа.
(втори вариант)
Имате един
човек
, който има 1.90 или 1.91 см височина.
(втори вариант)
Питам тогава, какво може да излезне от такъв
човек
, който има тези размери?
(втори вариант)
Може би това не ми влиза ни в клин, ни в ръкав, но понеже виждам, че вашите каруци, тъй както вървите, ще паднат, викам ви, казвам,
човек
не трябва да бъде един параван.
(втори вариант)
Такъв
човек
за кабалист го бива.
(втори вариант)
Той е
човек
бърз.
(втори вариант)
Какво значи да бъде
човек
сериозен?
(втори вариант)
Сериозният
човек
е занят с една идея, до там е зает умът му с тази идейна мисъл, че той е тъй погълнат с тази мисъл, че той може да даде едно ново направление на живота.
(втори вариант)
Човек
, който си е навел главата надолу, той не мисли, това не е мислещият
човек
!
(втори вариант)
Как ще познаете един
човек
, който мисли?
(втори вариант)
Каква е позата на мислещия
човек
?
(втори вариант)
Тогава каква разлика съществува между един
човек
, който иска да има един товар от 500 килограма жито в своята каруца, и вие, които искате да имате много знания в главата си?
(втори вариант)
ЧОВЕК
ТРЯБВА ДА ИМА ЕДИН ОТВЕСЕН ПЕРПЕНДИКУЛЯР, ЗА ДА МИСЛИ ПРАВО.
(втори вариант)
Някой път вие четете някой велик автор, той
човекът
е сял.
(втори вариант)
Човек
щом мисли за Бога и разбира този закон, в него всякога ще се яви една права мисъл.
(втори вариант)
Аз наричам един
човек
, който се е заел да изучава нещо, това е все сеене.
(втори вариант)
Значи, каквото и да направи
човек
, каквото и да учи и проучава
човек
, то е все същото.
(втори вариант)
Та казвам, има известни числа известни норми в човешкия живот; щом
човек
се премери, от числата на неговия ръст и широчина, от тези числа се определя цялата му съдба.
(втори вариант)
От 21 година нагоре височината е или 195, 197 или 183, това не са количествени числа, това са числа, създадени още като е слезнал
човек
от невидимия свят.
(втори вариант)
Ако вземете дните на годината, в които
човек
се е родил, и те имат отношение към него.
(втори вариант)
11.
Вътрешна свобода
,
УС
, София, 28.9.1930г.,
Без тези преводи
човек
не може да придобие ново разбиране за живота.
Човек
може да е посетил много места; това още нищо не показва.
Като кажа „Духът Божий“, разбирам онова начало в
човека
, което се пробужда и носи всички блага на живота.
Бог, Неговият Дух и Господ са трите Начала, които се изявяват чрез Азът в
човека
.
Следователно, когато Бог е в началото на една работа, Той гледа на тебе като на мъдър
човек
.
Ти казваш: „
Човек
трябва да стана!
“ – И яденето е важно, и дишането е важно, обаче мисълта отличава
човека
от животното.
Аз съм
човек
на свободата.
Като
човек
може да да ме критикувате, но когато върша волята Божия, нямате право да ме критикувате.
Сега ти си муха, а аз –
човек
.
Понеже всякога съм работил, аз станах
човек
.“ Другояче казано: Който изпълнява волята Божия,
човек
става.
12.
Не могат да приемат
,
НБ
, София, 28.9.1930г.,
Ето защо,
човек
приема само това, което може да разбере.
Това не си ти, но си в положението на
човек
, влязъл в лодка.
Да вярвам в някой
човек
, в небето, или в слънцето, нужно е моето съзнание да участвува в това, в което вярвам.
Ако
човек
няма съзнание, не го бутай.
Човек
трябва да знае, през какви процеси на ума минава.
За такъв
човек
турците казват: „И да е така, пак не го вярвайте." Това е все едно, да се намираш пред мъртвец или пред костите на някой умрял и да казваш, че можеш да го възкресиш.
Да мислиш, че можеш да възкресиш
човека
, е едно; да го възкресиш в действителност, това е друго нещо.
Още като видя
човека
, аз зная, гори ли в него огъня на възкресението.
Гледам, очите му заспали, а той си въобразява, че ще възкреси
човека
.
Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си
човек
без път и направление.
Така, всеки
човек
минава през известни преживявания, които впоследствие произвеждат нужния ефект и впечатление.
Те отпосле се отразяват в съзнанието на
човека
и произвеждат известна реакция.
Ако волята е два пъти по-силна от ума, не може да бъдете истински
човек
, ще бъдете
човек
-животно.
Следователно, ако искате да бъдете разумен
човек
, умът ви трябва да бъде два пъти по-силен от волята.
Религиозният е
човек
на сърцето.
Ще бъдете
човек
с чрезмерни желания, които не можете да постигнете.
Какъв е новият метод за изследване на
човека
?
За да познаете
човека
, начертайте две криви линии, с една допирна точка.
По изпъкналата линия ще познаете, какво може да направи
човек
в умствения свят.
По вдлъбнатата линия ще познаете, какво може да направи
човек
на физическия свят.
По двете прави линии, които се пресичат в една точка, ще познаете чувствата и способностите на
човека
.
Те виждат Бога в тебе и затова се интересуват от
човека
.
Няма
човек
, на когото знанието да се усилва, а вярата да не се усилва.
Човек
се ражда със своите способности, но знанието си е придобил сам.
За да придобие знание,
човек
трябва да вярва в онзи, който го учи.
Има едно непреривно знание в
човека
.
Ако изпъкналата линия, която означава човешката разумност, е по-малка от вдлъбнатата, която означава волята,
човек
е упорит, той е само на опитите.
Такъв
човек
е в състояние да направи повече пакости, отколкото да принесе някаква полза.
Ако изпъкналата линия е по-голяма от вдлъбнатата, такъв
човек
е на мястото си.
Той е
човек
на разума, голям реалист.
Ще приведа един пример от средните
векове
.
Вторият зет, който сега ще дойде – млад, беден
човек
, струва злато.
Човек
е дошъл на земята, облякъл се в плът и се пита, защо е дошъл.
Ако момата е благородна и добра, като се ожени за
човек
, който не й подхожда, тя ще си замине за другия свят – развежда се.
Значи, щом Божественото напусне
човека
, в мъжа и жената ще остане само
човекът
– животно, и те ще се карат и бият.
Свекървата
ще бъде недоволна от снахата и ще казва: Нашата снаха не е добра.
Човек
трябва да знае, защо ръката му е мека или твърда, защо пръстите му са остри, възлести или тъпи.
Ако пръстите на ръката в основата са дебели, такъв
човек
обича да си хапва повече.
Ако поставите
човека
на служба, която не му подхожда, той пак ще преживее същото.
Ако синът се хване за работа, която не му е по сърце, Божественото го напуща, и той остава на земята
човек
- животно, което изпълнява службата си по необходимост.
– Как ще защищавате
човека
: със изпъкналата, или вдлъбнатата линия?
Вие приличате на
човек
с изкълчен крак, и аз трябва да го наместя.
Какъвто е роден
човек
, такъв ще си остане.
Ако в
човека
, когото обичате, не можете всеки ден да откривате по една добра черта, вашето приятелство скоро ще се свърши.
Като се оженили, тя видяла, че той няма нищо, но казвал: Нашият кръстник е богат
човек
.
Не се минава много, те казват: Този
човек
не е нито светия, нито гениален, нито талантлив, но обикновен
човек
.
Някои даже го считат за голям простак и казват: Много сме се лъгали в този
човек
.
– В организма на всеки
човек
са вложени нужните лекарства.
Този процес е верен и за самия
човек
.
Щом се свързал с друг
човек
, той станал близо до хората.
13.
Права мисъл
,
ООК
, София, 1.10.1930г.,
Човек
може да достигне този път, но чрез големи страдания и изпитания.
Някой
човек
мисли, че без страдания, без сълзи, без бой ще влезе в Царството Божие.
За да се справи със страданието си,
човек
трябва да мисли право.
Когато мисли право,
човек
разбира, че страданията, които му са дадени, съдържат в себе си някакво благо.
Страданието е признак, че от разумния свят обръщат внимание на
човека
.
При радостта
човек
не мисли много, но като дойдат страданията, той започва да мисли.
“ Щом търси причината на нещата,
човек
мисли вече.
Страданието учи
човека
.
Като се натъкне на такъв
човек
, детето го погледне изпитателно, с което го запитва: „Ти ли ще ми дадеш нещо, или от мене искаш да вземеш?
Няма по-велико изкуство в живота на
човека
от това, да се научи да мисли.
Има смисъл
човек
да умре, но след като свърши работата си на земята.
Откак животът съществува, в него е вложена главната задача да научи
човека
да мисли правилно.
Ще кажете, че задачата на
човека
е да живее добре.
Наистина, докато има един
човек
, който е буден, престъпления не се вършат.
Значи мисълта, чувствата и действията са процеси, чрез които
човек
се изявява.
Казвам: Този
човек
не е разбрал Евангелието.
Чиста, права трябва да бъде мисълта на
човека
, за да разбере той живота във всички негови прояви.
Докато е млад,
човек
вярва в съществуването на едно Разумно начало, а като остарее, той го отрича.
Разликата между носа на човешкото лище и този, който е нарисуван на дъската, се заключва в това, че носът на
човека
е в постоянно движение, а онзи, на черната дъска, представя едно фиксирано положение.
Ето защо, когато изучавате
човека
, изучавате го в естественото му състояние, като жив, а не от рисунки или портрети.
Движението на окото зависи от волята на
човека
, топлината му – от неговите чувства, а светлината – от мисълта.
Следователно от цвета, който излиза от окото на
човека
, определяме неговата мисъл.
Този
човек
е красив, от очите му излиза мека, приятна светлина.
Ако мисълта не е правилна, от очите на
човека
излиза груба светлина и той губи красотата си.
Като види лицето си,
човек
започва да търси причината вън от себе си: в жена си, в децата си, в сиромашията, в неразположението си и т.н.
Не, причината е в самия
човек
.
Тя прави
човека
смел, мъжествен, свободен.
Следователно причината за вътрешната хармония или дисхармония в
човека
се дължи на неговата мисъл.
Ако мисълта е права,
човек
се радва на вътрешна хармония в себе си.
Правата мисъл свързва
човека
с причинния или реалния свят, или по-право казано – с Бога.
Когато изгуби правата мисъл,
човек
опорочава живата си.
Няма ли права мисъл,
човек
изпада в противоречия и е готов да припише всички неуспехи и нещастия на Бога.
Правата мисъл е излязла от Бога, а кривата – от изопаченото в
човека
.
Докато
човек
държи в ума си идеята за Бога чиста, неопетнена, той минава за девствен.
Изгуби ли вярата си в Бога,
човек
изгубва основата на своя живот.
Има мисли, които
човек
придобива само на небето или само на земята; има мисли, които може да придобие само в ада.
Щом изгуби основата на живота си, той пада под уровена на обикновения
човек
.
Докато се държи за своята вяра, за правата мисъл,
човек
е свързан с Бога и може да разчита на Него при всички случаи на своя живот.
Изгуби ли вярата и правата си мисъл,
човек
всичко изгубва.
Влезе ли в ада,
човек
влиза в областта на скърбите и страданията – първото стъпало на ада.
Човек
трябва да съзнае, че не е той фактор на своя живот.
Божият Дух работи в
човека
и съгражда неговия живот.
Следователно задачата на
човека
, като ученик на живота, е да се учи и да прилага придобитото знание.
Привилегия е за
човека
да страда.
Не мине ли през страдания,
човек
не може да стане гражданин на Царството Божие.
За такъв
човек
се казва, че нито печели, нито губи.
Този
човек
е готов за духовния свят.
Не е ли минал през науката на страданията,
човек
не може да се ползва от благата на духовния свят.
Като страда и като се радва,
човек
изработва своята права мисъл.
Ако още не е придобил правата мисъл,
човек
не трябва да се самоосъжда.
Всъщност, сам ли се съди
човек
, или друг някой го съди?
Човек
сам не се съди, друг някой в него го съди.
Има духове от ниските светове, които повече заблуждават, отколкото да учат
човека
.
Това показва, че в
човека
има касационен, апелативен, мирови съдия, пред който се донасят погрешките и престъпленията на
човека
за разглеждане.
Човек
се учи и от заблужденията си, но по отрицателен път.
Правилно е
човек
да се развива по пътя на положителното знание.
Това, което съди
човек
, е специфично състояние.
То не е естествена проява на
човека
.
Няма
човек
, който като дете да не е налаган от родителите си.
Този
човек
иска да ви каже, че не разбирате нещата, както той ги разбира.
Това, което става с детето, става и с възрастния
човек
.
Колко пъти
човек
е бил затварян в килера на своето сърце и на своя ум!
Следователно ще кажеш на този
човек
: „Прав си.
В един случай
човек
може да бъде мъдър, а в друг – глупав.
Коя е причината,
човек
да бъде някога мъдър, а някога – глупав?
Когато попадне в ръцете на дявола,
човек
става глупав.
Като срещне някой
човек
, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т.н.“ Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота.
Такова затваряне на
човека
става и в килера на неговото сърце.
Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от
човек
, който става проводник на отрицателни сили в природата.
Не се минава много време, срещате друг, който ви казва, че сте даровит
човек
, че ви чака светло бъдеще, че от вас ще излезе нещо хубаво и т.н.
Какво трябва да прави
човек
, когато го затворят в килера на неговия ум и на неговото сърце?
За предпочитане е, ако сте жаден, да срещнете
човек
, който може да ви даде вода, отколкото да срещнете такъв, който не е готов да ви даде капка вода.
Ние виждаме, че каквото положение и да заема
човек
, от време на време го затварят в килера на живота, дават му някакъв урок.
Човек
е дошъл на земята да научи и да приложи смирението.
Като се намери в затвора,
човек
обикаля от едната стена до другата, сърди се, вика, блъска, иска да му отворят.
Човек
е в парахода вътре, в безопасност.
Бъдещето представя далечния живот на звездите, но днес те са недостъпни за
човека
.
Като погледне към звездите,
човек
се радва, че има условия за работа, но за него е важен настоящият момент, който може да се реализира.
Миналото е вече реализирано, настоящето сега се реализира, а бъдещето открива пред очите на
човека
широк кръгозор на дейност и на постижения.
Това са реални състояния, през които минава всеки
човек
.
Следователно, ако
човек
още днес не свърши работата, която му е дадена, той никога не може да отиде на звездите.
Човек
трябва да държи в ума си мисълта всеки ден да придобива по нещо ново в своите възгледи за живота, за природата и за Бога.
След всичко това
човек
иска да бъде щастлив.
Ако лицето на
човека
всеки ден не става по-светло и красиво, той не е придобил правата мисъл.
Ако знае да превръща минусите в плюсове,
човек
може да бъде щастлив.
Няма ли положителни, истински знания за живота,
човек
не може да бъде щастлив.
Като учи, като работи съзнателно върху себе си, като прилага, един ден
човек
ще придобие щастието, но днес, докато не го е придобил, целта и задачата в живота му трябва да бъде учението и придобиване на знание, а не придобиване на щастие.
Правата мисъл показва пътя на
човека
.
Първата задача на
човека
е да придобие права мисъл, после – прави чувства, и най-после – прави постъпки.
От
човека
зависи да мисли право и да прилага правата мисъл в живота си.
И тъй, за да реализира желанията си, да придобие благата на живота,
човек
трябва свещено да пази в ума си името на Бога.
Под думата „магия“ разбираме изкуството да придобива
човек
всичко, каквото желае.
Не пази ли името Божие в себе си със светост и чистота,
човек
ще изгуби всичко, което е придобил.
Има смисъл
човек
да се страхува, но не от хората, а от Бога.
Кога се страхува
човек
от Бога?
Този страх е в състояние да отдалечи
човека
от неговия идеал.
Какъв е идеалът на
човека
?
Идеалът на всеки
човек
е да придобие правата мисъл.
Ще кажете: „Достатъчно е
човек
да си въобрази, че има огън в огнището, и ще се стопли“.
Достатъчно е да видите гори ли свещта на този
човек
и каква светлина издава.
Какво може
човек
да направи, какво знае и какви възможности крие в себе си, това всеки знае.
Иска ли опитностите и знанията на великите хора,
човек
трябва да мине през техния път.
14.
Иде Исус
,
НБ
, София, 5.10.1930г.,
Онова, което задоволява
човека
, не е яденето.
Човек
трябва да знае, защо е нужно да яде.
Тялото на
Човека
е съставено от милиони и милиарди души.
Като е гладен,
човек
трябва да знае, какво е гладът.
Човек
ще се намери в пълен мрак, с едно голо съзнание.
Какво ще бъде положението на
човека
в този ад?
Гладът подразбира стремеж в
човека
да се нахрани, задоволи или да стане богат.
Заминаването на
човека
за другия свят е неумолим закон, който се отнася до всички положения и възрасти.
Когато съзнанието на
човека
се пробуди, той се убеждава, че има друг свят, и започва да коригира действията си.
Важно е
човек
да съзнае грешките си и да ги изправи: дали на земята ще ги изправи, или на небето, не е важно.
Като съзнае грешките си, ако е в другия свят,
човек
постепенно започва да се организира.
Богатството е временно състояние за
човека
– да си почине.
Значи, чрез сиромашията
човек
се изправя.
Само слабият
човек
краде и лъже.
Той може да е министър, но щом краде и лъже, той е слаб
човек
.
Той може да е проповедник, но ако работи за пари, също е слаб
човек
.
Обаче, ако, вместо придобивка,
човек
губи чистотата, вътрешното си богатство, той не е изпълнил призванието си, както трябва.
Иде красивият живот, когато
човек
ще впрегне парите на работа и ще придобие това, което душата му желае, Хиляди години са минали, и
човек
още не е впрегнал златото на работа, не е използувал разумните сили, които стоят зад него.
Днес златото е вън от
човека
и става причина за хиляди престъпления, които се вършат в света.
Богатството на
човека
е в неговата кръв.
То трябва да се възприеме от
човека
, като органическо злато – истинското богатство.
С това богатство
човек
може да върши чудеса.
„Иде Исус." Той представя благородното, възвишеното, разумното в
човека
.
Бих желал да видя поне един
човек
, който е осигурил живота си.
Досега не съм срещал такъв
човек
.
Желанието на
човека
, да се осигури, е крива философия, която го води в крив път.
Като умре някой
човек
, ще му държат речи, че направил това или онова добро.
Да хвалиш един
човек
след смъртта му, че направил едно добро, че се пожертвувал за отечеството си, това е равносилно да хвалиш предпотопните животни.
В това отношение, и
човек
е растение, което се движи.
Ако симпатичната нервна система не се управляваше от главния мозък,
човек
би изпаднал в животинско състояние, под закона на инстинкта за самозапазване.
Днес Христос се явява чрез всеки добър
човек
, който изпълнява волята Божия.
Добрият
човек
е израз на разумната воля на Бога.
Съвременните хора считат здрав
човек
дебелия, пълния.
Като видят дебел
човек
, всички го облажават.
Според мене, здрав
човек
е онзи, на когото кръстът може лесно да се обхване.
Когато
човек
развие благоутробието си, природата е изпратила червени листове до него.
Важна е силната, разумна мисъл, която не е в
човека
с дебелия врат.
Ако волът иска да стане
човек
, той не може да постигне желанието си, докато има рога и копита.
Всеки
човек
усеща, че има една черна светлина, която го мъчи.
Някой убие
човека
само за хиляда лева и после съжалява.
Не само това, но хората се настройват едни срещу други и казват за някого: Не вярвайте в този
човек
, той е еретик.
„Иде Исус." Под „Исус" аз разбирам възвишеното, благородното в
човека
, а не историческия Исус.
Казано е: „Бог не съизволява в смъртта на грешните." Той казва: „Аз създадох хората да живеят братски, разумно." Вие затваряте един
човек
, осъждате го на смърт – обесвате го или го убивате, а някога го осъждате на доживотен затвор.
Когато сиромашията тропне на вратата на
човека
, скритите дарби и способности в него започват да се проявяват.
Когато е здрав,
човек
работи и разрешава правилно въпросите.
Това се иска от
човека
– да съдържа и богатия, и бедния в себе си.
Във всеки
човек
да виждаш двете положения.
Колко трябва да бъде
човек
широк в кръста?
Щом се нарушат тези мерки,
човек
е нарушил разумните закони на природата.
От спазването на тези закони зависи здравето на
човека
.
Покажете ми един гениален
човек
.
Гениалният е
човек
, когото всякога може да следвате.
„Иде Исус." Аз взимам думата „Исус" в смисъл на гениален
човек
, който е дошъл да спаси хората, да им покаже пътя на истинското знание.
Ние взимаме един факт от живота на
човека
и казваме, че той се обезверил.
Какво знание е това, да накараш
човека
да греши, а после да го осъдиш на смърт или на доживотен затвор?
Когато вярата се усилва, а
човек
, вместо да придобие знание, губи и това, което има, туй е суеверие.
И тъй, вярата, като вътрешен подтик на ума, води
човека
в областта на знанието.
Един мой познат, мирови съдия, ми разправяше една своя опитност: Богат
човек
съди един беден за известна сума.
Никакъв Бог не е, той е глупав
човек
.
Под „Бог" разбирам висшето, разумното начало в
човека
, което го отличава от другите същества.
Какво ще спечелиш, ако вземеш пари от този беден
човек
, с жена и четири деца?
15.
Вътрешни прояви
,
ООК
, София, 8.10.1930г.,
С други думи казано: Спасението на
човека
зависи от неговото съзнание.
Ако някой
човек
се смее и се радва на живота, това още не е самият живот.
Тъй щото, каквито качества да изреждате в
човека
, те още не представят самия
човек
.
Мъчно можете да си обясните защо известен
човек
ви се харесва, а друг – не.
Срещате един
човек
и веднага казвате, че ви е приятен.
Кое е специфичното, което в един
човек
ви харесва, а в друг не ви харесва?
Казвате, че даден
човек
е добър, а друг – лош.
Човек
разбира външния живот дотолкова, доколкото го е разбрал вътрешно.
И обратното е вярно: ако
човек
разбира живота външно, ще го разбере и отвътре.
При това забелязали сте, че и най-добрият
човек
при известни условия не постъпва добре.
И обратно: и най-лошият
човек
понякога постъпва добре.
Защото лошите прояви на
човека
не представят самия
човек
.
Нито лошото, нито доброто дават представа за
човека
.
По същина
човек
е нещо особено, вън от неговите прояви.
Започнете ли да мислите какво всъщност е
човекът
, вие ще заспите.
Това, което някой
човек
чувства, преживява и мисли, е специфично негово състояние, то не е меродавно за всички.
Това, което един
човек
преживява, се отнася само до него.
Когато изучава живота,
човек
трябва да свързва настоящето с миналото и с бъдещето.
Те гледат повече с окото на отрицателния
човек
.
За да се домогне до това знание,
човек
трябва да познава ключовете, с които си служи, да знае кой ключ в коя ключалка влиза.
За пример, някой
човек
страда от болка в крака и казва: „Няма да оздравее моят крак“.
За да обича Бога, преди всичко
човек
трябва да е почувствал Неговата Любов.
Да умре
човек
, това още не значи да свърши с живота си.
Не можеш да обичаш
човека
, ако той не те обича.
Когато чувства нещо,
човек
трябва да знае дали това, което чувства, е в съгласие с чувстванията на разумните същества, които са нагласени в същата гама с него.
Разумният
човек
съпоставя нещата.
Съвременният
човек
е потопен в светлината на живота, вследствие на което много неща избягват от неговия поглед, не ги вижда. Защо?
Когато се движи бързо,
човек
не вижда дребните неща около себе си.
Който знае през какви съзнания е минала любовта на някой
човек
, той може чрез точни изчисления да определи след колко време тази любов ще се изпари.
Любовта, която
човек
е получил не направо от Бога, а чрез съзнанията на други същества, не е негова собствена.
Колкото по-голяма е бързината, с която
човек
се движи, толкова по-малко вижда предметите.
Докато е облечен в плът,
човек
си налага известни ограничения.
При сегашните условия на живота
човек
не може да се движи с тялото си с голяма бързина.
Значи с тялото си
човек
се движи с бързината на биволска кола, с чувствата си – с бързината на автомобил, а с мисълта си – с бързината на светлината.
За да се създадат хармонични отношения между двама души, преди всичко те трябва да се освободят от всички ония вещества в себе си, които причиняват дисхармония и противоречия в самия
човек
.
Докато не се е освободил от тази материя,
човек
не може да очаква никаква хармония в себе си.
Следователно, ако обичате някой
човек
, или ако той ви обича, без да оцените тази обич, вие огорчавате всички души, които са свързани с него.
Ако цветята и плодовете страдат, когато
човек
не ги оценява, колко повече страдат хората, когато не могат да оценят любовта им.
Не е позволено на
човека
да се отнася с пренебрежение към плодовете.
Това е идеалът, към който всеки
човек
трябва да се стреми.
Слънцето изгрява всеки ден, но
човек
се ползва от него дотолкова, доколкото може да възприема лъчите му и тяхната енергия.
Когато
човек
е добре разположен, лицето му е светло, линиите му са спокойни.
Каква идея има
човек
за слънцето, това е друг въпрос.
За
човека
е важно да има отношение към слънцето, да се ползва от неговата енергия.
Изобщо всяко вътрешно състояние на
човека
се отразява върху лицето му.
На същото основание казвам: Не е нужно
човек
да е ходил при Бога, но той трябва да има отношение към Него, да се ползва от Неговите светли и възвишени мисли и чувства, които носят сила и живот за него.
Когато е добре разположен,
човек
пее добре.
Това се отразява върху ръката на
човека
, поради което когато е разположен, той пише по един начин; когато е неразположен, пише по друг начин.
Графологът познава по почерка на
човека
дали последният е бил разположен или неразположен, когато е писал.
Като изучавате графологията, по почерка ще познаете не само характера на даден
човек
, но и нацията, към която той принадлежи.
Разбере ли ги
човек
, те ще се превърнат в радост.
Задачата на всеки
човек
е да се справи разумно с мъчнотиите и страданията в живота си, да ги превърне в радост.
Сега ние няма да се спираме върху причините за проявите на хората, но ще спрем вниманието си върху промените в състоянията на
човека
.
Като наблюдавате движенията на
човека
при всички изпитания, на които той се натъква, вие можете да кажете има ли самообладание той, или няма.
Да се самообладава
човек
, това не значи да има само външно самообладание.
Такъв
човек
проявява самообладание и в живота си, в изпитанията и страданията, които му се дават.
Омразата е гъста, черна материя, която се отразява вредно върху
човека
.
Не може ли да я трансформира,
човек
се отдава на нейното вредно действие.
Същото можем да кажем и за големите радости и скърби, през които минава
човек
.
Те представят гъста материя, която предизвиква голямо налягане върху
човека
.
Щом изгуби съзнанието си,
човек
се лишава от опорната точка в живота си по отношение на самата реалност.
Следователно, ако не върви паралелно с Божественото,
човек
ще изгуби смисъла на своя живот и ще се отчае.
Ако
човек
мисли, че Божественото може да спре движението си заради него, той е на крив път.
Каквото прави и мисли,
човек
трябва да го поставя с оглед на разумните същества.
За нас е важно, че всеки светлинен лъч се разпространява в пространството, както куршумът на пушката се отправя към мястото, където
човек
го направлява.
Човек
не мисли за съществуването на това висше съзнание, както не мисли и за отношенията, които съществуват между видимия и невидимия свят.
Когато пише,
човек
не си дава отчет, защо туря една чертичка горе, а друга – долу, защо някъде пише тънко, а някъде – надебелява.
Обаче когато графологът разглежда този почерк, той прави ред заключения за характера на
човека
.
Когато работите на
човека
вървят добре, когато му е широко на душата, той пише едро, нашироко се простира; когато работите му не вървят добре, когато му е тясно на душата, той пише с дребни букви и натиска.
Този пример се отнася към всеки
човек
.
Човек
се цени дотолкова, доколкото има възможност да внася всеки ден по нещо ново в съзнанието си.
Който може всеки ден да внася по нещо ново в съзнанието си, той е истински
човек
.
Този
човек
уважава себе си, но и другите го уважават.
За такъв
човек
се казва, че в него се е пробудило висшето съзнание, висшето Аз.
Ще кажете: „Може ли такъв
човек
да прави погрешки?
Както физическите тела предизвикват налягане и тежест върху
човека
, така и мислите произвеждат известна тежест върху съзнанието на
човека
.
Някои мисли са много тежки, даже непоносими за
човека
.
Ето защо,
човек
трябва да се кали, да започне първо с леките мисли и постепенно да отива към тежките.
Влезе ли в разумната природа,
човек
трябва да има още повече качества.
Следователно мъчно е да се определи мястото на
човека
в природата.
От френологическо гледище учените казват, че в главата на
човека
съществуват около 100 центъра; обаче досега са известни само 40.
Ако всички центрове в
човека
са добре развити и се проявяват навреме, животът на
човека
е добър.
Няма ли хармония между тия центрове, и животът на
човека
не е хармоничен.
Изобщо, животът на
човека
се обуславя от дарбите и способностите, които са проявени в него.
Видите ли, че някой
човек
живее добре, ще знаете, че той е организирал своите дарби и способности и ги проявява правилно.
Този
човек
представя център, около който всички хора се групират.
Ако дарбите и способностите на
човека
не са организирани, и животът му не е организиран.
Задачата на
човека
е първо той сам да се разбере.
16.
Нов мироглед / Мироглед и човекът
,
МОК
, София, 10.10.1930г.,
ако няма страдания,
човек
е осъден на крайна сиромашия, на фалиране.
Те внасят нещо добро в
човека
.
Само онзи
човек
може да държи нещата здраво, който има излишък от енергия в себе си.
Ако не можете да определите какъв е бил центърът на умствената дейност на
човека
в неговото минало, не можете да определите нито настоящето, нито бъдещето му.
Ако знаете настоящето положение на
човека
, ще знаете и неговото минало и бъдеще.
Човек
може да влезе в духовния свят, без да придобие някакво знание.
За да придобие нещо от духовния свят,
човек
трябва да има разбирания – да знае как да използва неговите блага.
Ако не разбира съотношенията на нещата, като влезе в духовния свят,
човек
ще си състави за него такова мнение, каквото и за физическия.
При сегашното си съзнание
човек
не може да отиде в духовния свят.
НАГОРЕ