НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
218
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Знанието се е оказало на
человека
от самото начало като едничкото средство, с което да си послужи в постигането на тази цел.
То е било първото оръдие в ръката на
человека
, с помощта на което да се подвизава и бори против природните сили; първият наставник да го учи как да преодолява и побеждава всичките препятствия и мъчнотии, поставени на пътя му.
Природата, която поетите велегласно са я възпявали и украсявали с хубост и добродетел, не се е интересувала да знае за детинските мисли и желания на
человека
.
Дали
человек
бил гладен, или жаден, слаб или страждующ, болен или умирающ, това е било все едно за нея.
Человек
не е можал да остане сляп завинаги към тази истина.
Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на
человека
великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот.
Но преди
человек
да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.
Тогава
человекът
трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа!
Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на
человека
, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост).
Тази е естествената причина, която заставлява всякой добросъвестен
человек
да се пази от гибелните влияния и да отбягва лошите злодеяния.
Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във
век
.
Ние ще кажем накратко само това, че в Англия и Америка, гдето науката и възпитанието са хванали по-дълбоко корен и гдето предразсъдъците са изгубили своето
средновековно
влияние, в тях днес се е развила по-разумна и
человеколюбива
свобода, въздигнали са се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес във всенародното подобрение; общественото им мнение седи на по-твърда основа – поставено е по високо от управлението; порокът не се прикрива, нито пък похвалява и защищава.
В тия държави различни
человеколюбиви
общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни себепожертвувания за просвещението и духовното повдигане на бедните класи.
Това е една физиологическа истина, която никой просветен
человек
не отрича.
Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на
человека
да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно.
Във всякой
век
духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата,
человеколюбието
и благочестието.
Господствующите мотиви и днес още са илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за златото – мотиви много добри за пълзящите, но не и за
человека
, съществото на разума.
Разумът се е дал на
человека
не за друго, освен да го научи да дири истинските си нужди и интереси за своята душа, която се нуждае от здравословна храна – храна, която може да се придобие с труд и постоянство в Доброто.
Но такова едно поведение на кой и да е
человек
не може да се оправдае от мерилото на висшето Добро.
Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на
человека
, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила.
Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато
человек
се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
Истината ще си е Истина през всичките
векове
.
Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на
человека
; когато напротив, религията е душевно произведение, произтекающо от известно настроение на душата, към известен предмет, от когото се предполага да зависи нейния вътрешен мир.
Не е какво мисли
человек
за себе си, но какъв е на дело.
Бог говори Истината, ала
человек
по причина на своето паднало естество иде му отръки да говори и двете.
Обаче това не е така с вярата – тази сила на душата, посредством която
человекът
от самото начало на своето възраждане е почнал да питае Любов към онова невидимо Същество, създателя и подкрепителя на всичкий мировий свят.
В същност въпросът представлява два процеса на двояка деятелност вътре в умственото и душевно мирообразование на
человека
.
Образованието в най-широката си смисъл не е нищо друго, освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в Живота на
человека
.
Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на
человека
.
Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на
человека
.
Законът, който е събудил и накарал
человека
да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата.
Человек
е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд.
От това първо начало на знанието вътре в Духа на
человека
се е развила днешната културна християнска цивилизация, която се е подигнала върху пепелта на много други, които са погинали и разкапали преди нея.
Те са погинали, понеже не са съдържали всичките нужни добродетели, които съставляват главната необходима храна за поддържането на духовния живот на
человека
.
Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в
человека
, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума.
От този троен състав на целия миров свят, тъй тясно свързан и въплътен в естеството на
человека
, е послужил да развие понятията в самосъзнанието за материята, ума и душата.
А затова има едно общо водещо правило, чрез което един
человек
може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“
Троичната структура на
човека
3. Но по какъв начин
човек
чрез ума си може да разреши задачата, която му била възложена още при неговата поява на земята?
4. Още от самото начало знанието било посочено на
човека
като единствено средство за разрешаване на тази задача.
То било и първото оръдие, с помощта на което
човек
започнал да се бори с природните сили, първият наставник, който го учел да преодолява и побеждава всички препятствия и мъчнотии, които срещал по пътя си.
1. Умът на
човека
трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин.
Самото естество на
човека
е показало нуждата от тази необходима храна.
2. Под влиянието на могъщата сила на възпитанието душевният живот на
човека
придобил характер на духовна дейност.
3. А тази задача се състояла в повдигането на
човека
и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които хиляди години го тласкали най-безмилостно насам-натам, а той изнемогвал под този тежък товар.
Разбира се, и днес още
човек
не е свободен от властта на тия стихии.
4. Физическият свят по всякакъв начин е съдействал за отклоняването на
човека
от неговите благородни подбуди и стремежи.
Неведнъж
човек
е продавал своята свобода и е ставал свинар, както в притчата за блудния син (Лк. 15:11-32).
1. В течение на хиляди години
човек
е бил роб и сляп, верен поклонник на материалния свят.
природата, на която поетите пеели химни заради нейното могъщество, величие и красота, ни най-малко не се интересувала от детинските мисли и желания на
човека
.
Дали
човекът
бил гладен или жаден, слаб или страдащ, болен или умиращ, това било напълно безразлично за нея.
4. Не било възможно
човек
да остане завинаги сляп за тази истина.
5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на
човека
надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот.
6. В началната епоха на своето развитие
човекът
се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар.
Това ще се изпълни, когато
човек
започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.
1. Преди
човек
да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
3. Така
човек
ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата.
Тази е естествената причина, която заставя всеки добросъвестен
човек
да се пази от гибелни за него влияния и да избягва да върши злини.
Животът е тъй устроен, че
човек
получава това, което заслужава, според вътрешната стойност на всяко извършено от него дело.
Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен
човек
, да се развива и пребъдва във вечността.
Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита
човека
в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.
12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в
човека
.
15. Ще отбележим накратко само това, че в Англия и Америка, където науката и възпитанието са пуснали по-дълбоко корен, предразсъдъците са изгубили своето
средновековно
влияние.
В тези страни днес съществува една по-разумна и
човеколюбива
свобода, основани са повече благотворителни дружества и учреждения, полагат се повече усилия за подобряване живота на обикновения
човек
.
17. В тези държави различни
човеколюбиви
общества и дружества изразходват ежегодно големи суми и правят всевъзможни доброволни пожертвувания за просвещаването и духовното повдигане на по-бедната класа.
1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен
човек
не би могъл да отрече.
Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на
човека
и нарушава неговия мир и спокойствие.
3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния
човек
, не е вярно и за живота на социалния организъм?
Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на
човека
.
7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на
човека
, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата,
човеколюбието
и благочестието.
11. Тези подтици са характерни за пълзящите същества, но не би трябвало да движат
човека
, който е разумно същество.
1. Разумът е даден на
човека
не за друго, а да го научи да осъзнае истинските си нужди и какво е добро за неговата душа, която се нуждае от здравословна храна.
2. Лъжливата философия, по която човечеството се е ръководило досега, елегантно го е мамила, че е без значение какви средства употребява
човек
за постигане на своите желания.
7. При такива условия у
човека
ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат Добродетелта и Истината.
Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на един необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява
човека
.
Поради това, че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето, както и силите на волята,
човек
трябва да очаква от тях своето освобождаване – освобождаване от мрака на невежеството, от робството на първородния грях[28]и вроденото си себелюбие, което е причина за всички злини и нещастия в живота му.
2. Този порок според Дарвиновата[29] теория на еволюцията[30] е останал у
човека
от онази епоха, когато той е минавал през различните етапи на своето физическо и органическо развитие; когато борбата за самосъхранение, за живот, е била в своя апогей; когато всички други човешки благородни качества и способности са спели дълбоко, затиснати от тая всевластна по онова време сила.[31]
3. И действително, на нас не са ни необходими доказателства, за да се убедим в това, че в естеството на
човека
все още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверското поведение на горилата.
Колко хиляди и милиони невинни жертви е трябвало да се принесат, докато
човек
дойде до онова по-високо съзнание за смисъла на своя живот, докато прозре, че има да изпълнява една по-важна длъжност в този свят, че не се е родил само за да яде, да пие и да умира като животно, а за да се усъвършенства, да укрепва в сила и мощ и чрез силата на разума си да прозира общия план на мирозданието.
5. Само по този начин
човек
би могъл да влезе в оня духовен свят, където Любовта и Истината действат непрекъснато в душата и я подтикват да се стреми към неизвестните за нея области във вселената.
Истината е Истина през всичките
векове
.
Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на
човека
, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот.
Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на
човека
.
Тези лични интереси обаче упражняват голямо влияние върху душевното настроение на
човека
и много пъти го заблуждават и отклоняват от пътя на духовното му израстване.
Не е важно какво мисли
човек
за себе си, а какъв е той наистина.
Без всякакво съмнение Бог говори Истината, ала
човекът
още от времето на своето грехопадение говори и истина, и лъжа.
12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която
човек
от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена.
Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на
човека
с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38]
Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на
човека
и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела.
2. Науката и възпитанието представляват два различни процеса, извършващи се във вътрешния живот на
човека
, които са свързани с двояката дейност в неговия умствен и душевен свят.
Този стремеж на мислите и желанията става извор на непрекъсната душевна дейност, която се проявява в постоянни действия и противодействия, в постоянни смени на състоянията, характерни за умствения и душевния живот на
човека
.
5. Вътрешната сила, която действа в живота на
човека
, има за цел организирането на мислите и желанията му, а също така правилното и истинско запознаване на неговата душа с формите и силите в природата.
От това правилно разбиране зависи истинското повдигане на
човека
.
7. Възпитанието е резултат от познаването и прилагането на духовните закони, които управляват вътрешния живот на
човека
.
8. Образованието в най-широк смисъл на думата не е нищо друго освен процес на въплътяване на благородни мисли и добри желания в живота на
човека
.
Човек
е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум.
От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на
човека
.
1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес
човек
има по-ясна представа за себе си като жив организъм.
1.4. Троичната структура на
човека
1. Онова, което е пробудило съзнанието на
човека
и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.
Тия закони заставят
човека
да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа.
Троичният живот на
човека
му е дал подтик да се развива в три различни направления:
1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване[48], колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от
човека
, е послужил за основа на неговия умствен живот.
От това първо начало на знанието, което се зародило в духа на
човека
, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея.[49]Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на
човека
.
Разбира се, че в това положение за
човека
не може да съществува никакво щастие и блаженство.
2. Тогава
човек
няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча!
2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на
човека
, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
6. Умът на
човека
може да мине и през трите влияния.
– ако в умствената организация на един
човек
преобладават наблюдателните способности (т.е.
– ако в умствената организация на
човека
преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
– ако пък в умствената организация на
човека
преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.
Ето защо, ако
човек
иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност.
И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на
човека
.
При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през
векове
, а през години.
А за това има едно общовалидно правило, чрез което
човек
всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си.
От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на
човека
във висша, божествена.
[14] Под понятието „образование” да се разбира цялостното оформяне на
човека
, т.е.
Адам Кадмон (ивр.) е Първоначалният
човек
, Небесният
човек
, който не е паднал в греха.
Учителят за Адам: „Първият
човек
, който бил по образ и подобие Божие, е духовният
човек
, а след него бил направен физическият
човек
, наречен втори Адам.
Христос е великият Брат на човечеството, първият образ на
човека
, Първородният в света – начало на човешкия род, начало на човешката еволюция.
Още в първите редове на трактата прозира основният принцип във философията на Русо: „Всичко излиза добро от ръцете на Твореца, всичко се изражда в ръцете на
човека
.” Основният принцип, върху който се изгражда педагогическата му система, е принципът на природосъобразността.
пари, като всеобщи проблеми, с които трябва да се справя всеки
човек
, тръгнал по духовния път.
Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на
човека
и половият отбор”.
Някои казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че
човекът
е произлязъл от нисшите животни.
„Елохим” (Ела, Ел) – Елохим е множествено число от думите Ела и Ел и изразява тройнственост; „Йехова Елохим” – Господ Исус Христос; „Адонай” – Светият Дух (
човекът
Бог).
То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява един от най-удивителните закони на природата, които някога
човек
може да познае.
Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки
човек
в душата си.
[39] Учителят за тези вътрешни процеси, които се извършват в
човека
: „Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи.
Най-първо
човек
е чувствал и после се е появила мисълта.
Единственото нещо, което не боледува в
човека
, е неговият дух.
обективен, конкретен ум в
човека
.
Посредством обективния си ум
човек
изучава силите и законите на материалния свят и на материята изобщо, от която той придобива материали за изграждане на своето физическо тяло.
Субективният, абстрактният, вътрешният ум или както мнозина го наричат – Истинският
Човек
– не е нищо друго освен Божественото начало в
човека
.
Декарт е застъпник на антропопсихизма, според който психиката е характерна само за
човека
.
За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на
човека
.
Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на
човека
и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им.
[67] Джон Елард Гор (1.06.1845-18.07.1910) – ирландски популяризатор на науката и астроном, който подобно на Ричард Проктър (1838-1888) в края на 19-ти
век
защитава универсалността на планетните системи въз основа на убеждението си, че звезди без планети нямат никакъв смисъл.
Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен
човек
, с малко приятели, които много са го харесвали.
открива междучелюстната кост на
човека
.
Английският език на дипломанта е на ниво – език на улегнал и сигурен в употребата му зрял
човек
.
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
В това Царство
человек
ще се повдигне по-горе от грубия дух на природният свят и ще съзнае, че той не е роден да бъде роб, но свободен; не да вярва сляпо, но разумно; не да се управлява от невежеството на страстите, но от духа на Знанието, който ще му донесе Мира и благоденствието.
А тъй като
человекът
се намира на върха на тази лествица на това развитие, то от него се изисква повече, отколкото кое и да е друго същество.
От жабата не може да се изисква това, което се изисква от
человека
.
Това произтича от простата причина, че
человек
е нравствено същество, съвпрегнато от висшата природа със задължения, които произлизат от естеството на неговия Дух.
В
человека
съществуват вече две еволюции, за които ще говорим по-после.
Такова едно заключение открива голотата на нашите детински познания, както на първобитния
человек
в Едемския рай.
Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен
человек
да поддържа Истината.
Докато
человек
умира, то е и знак, че той живее; но щом престане да живее ще престани и да умира.
Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един
век
, ако смъртта се премахнеше.
И ако в настояще време тя постъпва грубо и
нечеловеколюбиво
според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим.
И тъй, право е казал един учен: „
Человек
е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека.
Образователния процес се занимава с приготовлението на
человека
, а възпитателния – с приспособлението на силите му в прави направления.
Възпитателната сила на Природата е направила
человека
способен да се ползва от богатствата й, приготвени за неговото тяло, за неговия ум.
От това става явно, че
человек
е бил призован на това земно кълбо да работи прилежно, да работи усърдно според наставленията, които му са били дадени, начертани, предписани и показани от нравствените закони.
Дотук
человек
несъзнателно е вършил своята длъжност.
Той не е можел да предвиди какво бъдещите
векове
ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат.
До това време
человек
се управлявал само от страха на природния свят.
То се разбира, че ако
человек
бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище.
Той видял опасността за
человека
, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички.
Защо е отворила свободен път на
человека
и му дала вход в дома си да се ползва с извънредни привилегии, които на другите животни били отказани?
Человек
, ако и да се е явил по-късно от всички други земни същества, обаче по естеството на своята природа, е по стар от всички тях.
Видът и родът на
человека
се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички.
Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде
человек
е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме.
Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като
человек
, като същество разумно.
Само след това радикално променение в естеството на
человека
той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото.
От естествата на тия два закона именно – закона на самосъхранението и закона на дълга вътре в
человека
се е породила борба, която е произлязла от пробуждането на неговата духовна природа, която предизвикала человеческия Дух да се яви на сцената и да вземе управлението на своите действия и отчета на своите дела и работи.
Без тази вътрешна борба и без това вътрешно възпитание в изпълнението на върховните закони, и без посредството на Любовта
человек
завинаги би останал там, гдето си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
„Когато
человекът
се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва един учен мъж.
Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и
человеколюбието
?
Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой
человек
.
Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини
человек
е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.
Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в
человека
към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума,
человек
криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
Человек
разбрал това щастие в буквалния смисъл, във веществения му вид и образ – да яде, да пие и да се весели.
Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, кога влезе в
человека
, да съдържа каква-годе истина.
Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив
человек
.
Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен
человек
, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си.
Но минуват се години и
векове
, а това щастие и блаженство все не пристига.
Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения
человек
с втората – на духовния.
Под влиянието и налягането на този закон на Любовта
человекът
е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.
От този общ дом
человекът
е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа.
От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един
человек
в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели.
Всякой
человек
, който желае да съществува, да живее и участва в благата на този истински Живот, трябва да работи съзнателно за своите длъжности като член от общия организъм на този самосъзнателен духовен живот.
И всякой
человек
трябва да се роди изново от Духа на истинския Живот, преди да е в състояние и сила да влезе в ония истински условия на този Живот, който е вечен по естество – вечен в тази смисъл, че силата му пребъдва всякога.
За колко хиляди и милиони, и милиони
векове
на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици?
От всякой свестен
человек
днеска се изисква не само шум и врява, но и дела, съобразни с благородния живот.
Лицето му се помрачава, понеже то е дарба само на
человека
– на
человека
, който мисли и разсъждава.
Когато
человек
изгуби тази вътрешна фосфорова сила, той е изгубил вече своите най-възвишени чувства.
Нашето общество днеска мяза на онзи сляп
человек
, на когото, като му отворил Христос очите, попитал го: „Що виждаш?
Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой
человек
.
всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв
человек
след малко ще станем.
Въпреки нашето образование и набожност, ние много начесто се повръщаме в живота си да вършим онова, което е низко, подло и недостойно за името
человек
.
Всякой
человек
има „-изъм“, но в едно той служи за благородни дела, а в другиго – за подли.
Где е тогава причината, в
человека
ли, в условията ли, или във възпитанието?
Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив
человек
, на когото всичкото желание е да тъпчи другите.
Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и
человеколюбив
път.
Не, тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което самият
человек
се радва.
И по някой път и самият вироглав
человек
се позамисля и почва да скърби, плаче и окайва лошата участ на своята съседка-робиня, която е така тясно свързана с неговия интерес, щото той не може по никой начин да извади от ума си страданията й.
Едни от тези клетки имат физическите сили на
человека
в запас, други – умствените му и трети – духовните му сили.
Значи вътре в
человека
всичко е разпределено с математическа точност.
Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която
человек
или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си.
Онзи
человек
, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е.
Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита
человека
и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане.
То е било необходимост за
человека
да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще.
Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята
вековна
опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой
человек
едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината.
5. Разумът трябва да покаже също така каква е службата на
човека
и на всички други същества, както и изконните им задължения, наложени от законите на разумната природа, чиито действия по същина остават неизменни[84].
Под покрива на „храма на възпитанието”
човек
трябва да се възпита в три главни и основни начала:
2. В него
човек
ще се повдигне над силите и стихиите на физическия свят и ще ги овладее.
Според това как е постъпвал
човек
– добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши.
Това е намерило израз във всеизвестната поговорка: „Каквото посее
човек
, това и ще пожъне.” (Гал. 6:7).
Фактите показват, че в края на краищата
човек
получава равностойното на онова, което е дал или посял.
В природата действат велики закони[86], които карат
човека
да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не.
Тя пробужда онази сила в душата на
човека
, която наричаме Любов.
1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от
човека
: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.
Тъй като
човек
се намира на върха на еволюционната стълбица на това развитие, то от него се изисква много повече, отколкото от което и да е друго същество.
От жабата не може да се изисква това, което се изисква от
човека
.
Това произтича от простия факт, че
човекът
е нравствено същество, надарено с разум и натоварено от Висшата природа със задължения, произтичащи от естеството на неговия дух.
6. В
човека
съществуват „две еволюции”, за които ще говорим по-нататък.[94]
Такова едно заключение открива голотата на нашите детски познания, както на първия
човек
в Едемския рай.[95]
4. Погледнат като органическо същество
човек
представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията.
Организмът на
човека
не е един „саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица.
Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е един разумен
човек
да познава и поддържа Истината.
Тия факти, изяснени в светлината на Истината, която едничка е в състояние да просвети нашия ум, помагат на
човека
да придобие увереност и от нищо да не се разколебава.
Тази увереност произтича не от логичното изясняване на фактите, а от вътрешната светлината, която Истината дава на
човека
и към която душата му трябва да стане особено чувствителна.
Един
човек
, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят.
Докато
човек
умира, това е знак, че живее.
12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един
век
, ако смъртта се премахнеше.
С право е казал един учен, че
човекът
е горяща свещ.
2. Образователният процес се занимава с всестранната подготвка на
човека
, а възпитателният има за задача да даде правилна насока на силите му.
Благодарение на тези два процеса
човек
е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум.
4. От всичко това става ясно, че земното призвание на
човека
било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони.
Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания,
човек
постоянно изпитвал нейните безмилостни удари.
Тя не желаела да гледа
човека
като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]
9. Борбата за съществуване била за
човека
единственото средство за защита от многобройните му врагове.
11.
Човекът
видял в борбата за самосъхранение единственото условие за съществуване, което самата природа му посочила.
13. Дотук
човекът
несъзнателно вършел своите задължения.
Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите
векове
и какво ще създадат бъдещите поколения.
14. До този момент
човекът
бил управляван само от страха си от природата.
15. Ако
човекът
бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище.
16. Той видял, че ако
човек
се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества.
17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на
човека
, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност.
Защо е дала свобода на
човека
в пътя му и му е отворила вратата на своя дом, за да се ползва от нейните извънредни привилегии, които били отказани на другите животни?
Макар
човекът
да се е появил по-късно от другите същества на земята, по своето вътрешно естество[107]той е по-стар от всички тях.
Човекът
като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички.
6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал
човекът
и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес.
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от
човека
се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта.
Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен
човек
.
Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на
човека
.
12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на
човека
той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.
13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта,
човекът
бил принуден да следва пътя на разума.
1. Под въздействието на тия два закона – закона за Самосъхранението и закона на Дълга – в душата на
човека
се зародила борба.
2. Без тази вътрешна борба, без това вътрешно възпитание[111], което
човек
получавал при изпълняването на върховните закони, и без посредничеството на Любовта той завинаги би останал там, където си е бил отначало, и не би се различавал твърде много от другите животни.
4. Дали ще се намери в скоро време, или не, това не трябва ни най-малко да ни безпокои, защото с изгубването на едно нещо развитието на
човека
е спечелило друго, много по-ценно.
„Когато
човекът
се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва един учен мъж.
3. Този общ закон е дал на ума на
човека
едно истинско мерило, което ясно показва кои неща са подходящи и съобразни с истинската ни природа и кои не са.
7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и
човеколюбието
?
8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки
човек
.
Какви причини са накарали
човека
да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност?
2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в
човека
към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.
Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид,
човек
неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата.
5.
Човек
схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели.
Навярно думите на онзи хуморист, който е казал, че дяволът е способен да се цивилизова, когато влезе в
човека
, съдържат известна истина.
Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив
човек
.
3. Минават обаче години и
векове
, а това щастие все не идва.
Какво именно е направила природата, за да издигне
човека
на един по-висок уровен?
5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на
човека
започва да действа и втората – еволюцията на Дълга.
Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния
човек
, с втората – на духовния.
6. Докато първият закон карал
човека
да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро.
7. Благодарение на това на
човека
се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие.
1. Под влиянието на закона на Любовта
човекът
престанал да се интересува само от себе си и от своето щастие.
6. От този общ дом
човекът
получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа.
8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила, един всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от
човека
.
11. И всеки
човек
трябва да се роди изново от Духа на истинския живот(Йоан 3:3), преди да е в състояние и сила да влезе в условията на този живот, който е вечен по своето естество.
Човекът
е една велика лаборатория на живота.
– да не се изгуби вътрешната сила на
човека
, която преобразува елементите на физическия свят и помага на живота да се прояви;
12. Колко ли хиляди и милиони
векове
тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?!
6. Днес всеки почтен
човек
трябва да върши благородни дела, а не да вдига шум и врява.
9. Истинското преобразяване в
човека
ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство.
10. Злото и порокът не са вън, а вътре в
човека
, те са загнездени в самия организъм.
То е една дълбока, първична склонност в душевно-нравствения живот на
човека
.
4. Въпросът, който естествено се повдига в ума на
човека
, е: какъв лек да се употреби срещу това зло?
5. Светът до голяма степен е под влиянието на първородния грях, на тази пъклена страст, която е заразила и покварила всичко добро у
човека
.
Тя е силата, която е създала всичко добро и благородно в живота на
човека
, силата на стремящия се живот, който въздига и оживотворява всичко мъртво.
Лицето се помрачава, понеже светлина озарява лицето само на онзи
човек
, който мисли и разсъждава.
3. Когато душата изгуби тази сила на виделината, в
човека
настъпва пълен нравствен упадък и израждане.
4. Когато
човек
изгуби тази вътрешна „фосфорна сила”, той изгубва и своите най-възвишени чувства.
Най-после, както слепецът се хваща за тоягата, така и
човекът
се хваща за видимото, материалното, преходното, което той започва да нарича идеал.
7. Само у един добре възпитан
човек
могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове.
– кои наклонности в отделния
човек
са по-силни и кои – по-слаби;
Всички други сили и способности се съсредоточават около вътрешната цел, която сме избрали и която определя нашето действително положение – към кой тип на нравствения свят принадлежим и какъв
човек
предстои да станем.
2. Защо въпреки нашето образование и нашата религиозност ние много често, сякаш по силата на няакъв атавистичен навик се връщаме назад, към миналото си, и вършим неща, които са недостойни за името „
човек
”?!
Всеки
човек
има „изъм”, но у едного той е впрегнат да върши благородни дела, а у другиго се проявява необуздано и безотговорно.
В
човека
ли, в условията ли, или във възпитанието?
Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив
човек
, единственото желание на когото е да потиска другите.
11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-
човеколюбив
път.
Тук се гони една обща цел, едно общо благоденствие, на което се радва самият
човек
.
9. Понякога дори и най-своенравният
човек
се замисля и започва да скърби за онези, с които е тясно свързан неговият интерес – например той плаче и окайва лошата участ на своята робиня.
15. В една част от тези мозъчни клетки са съсредоточени и се съхраняват физическите сили на
човека
, в друга – умствените му сили, а в трета – духовните му сили.
16.Следователно, вътре в
човека
всичко е разпределено с математическа точност.
Човек
или трябва да намери спасителен изход от кризата, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее.
18. Ако
човек
предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот, това значи, че не е достоен да носи името „
човек
”.
Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита
човека
, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
3. Необходимо било
човек
да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто.
От
вековния
човешки опит той трябвало да научи, че всичко, което му се е дало, е с цел да извърши нещо полезно.
4. Клетките работят за общото добро на целия органиъзм, на който
човекът
е господар, и от тази обща работа зависи благоденствието и здравето, на което той се радва.
5. От своя страна
човекът
, като една разумна клетка от Духовното тяло, чрез което се изявява Висшият живот, е длъжен в името на своето нравствено естество да изпълни задълженията си като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като истински син на човечеството.
9. Нравствено-духовните закони, от които се ръководи разумният живот, изискват от всеки
човек
коренно вътрешно преобразование и „новораждане” от Духа на Истината.[131]
[83] Учитилят за разума: „Понеже
човек
е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас".
Разумът е дар на
човека
от ангелите.
Но аз ви казвам, че
човек
е нещо повече от това, което мисли.
Интелектът подразбира низшия ум на
човека
, а разумът е висшият манас.
подбуждане, импулс) – способност у животните и
човека
да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, които са от жизнено значение за тях: самосъхранение, продължаване на рода, хранене и т.н.
[112] Липсващото звено е между
човекоподобните
маймуни и
човека
.
Смята се, че адроните се състоят от кварки – схващане, въведено във физиката през 60-те години на ХХ
век
от Мъри Гел-Ман.
През 90-те години на ХІХ
век
в България много хора се запознават с учението на Маркс и са привлечени от идеята за социално равенство.
Учителят за грехопадението: „Разказът за грехопадението на първия
човек
крие в себе си една от великите тайни на живота.
Човешката карма като змия обвива
човека
и го заставя да греши.
Кармата е неразумният
човек
, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност.
За да се освободи от грешния живот,
човек
трябва да се роди отново, но не от майка и баща, а от вода и Дух.
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от
дълговековната
си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот.
Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой
человек
, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа.
Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен
человек
вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество.
За премахването на злото Истината е необходима да се внушава във всякой ум и да се представя във всичките й видове, форми, образи и степени пред всякой
человек
; и не само това, но и да се прокарва, посява и въплътява в самия душевен живот, гдето да стане сила и двигател в духовното просвещение.
да приемем, че
человек
не е нищо друго, освен един куп от атоми.
Духът на
човека
завинаги щеше да остане затворен във вечната бездна на материята, в която нямаше да съществува нищо друго освен вечно мълчание.
Душата благодарение на
дълговековния
си опит е научила някои от първите закони на висшия живот.
7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки
човек
и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота.
Това е първата аксиома, която всеки разумен
човек
трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило.
11. От времето на нашите първи прародители
човекът
все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години.
Тя няма да освободи
човека
от отговорност пред закона на Дълга и правдата.
6. За да се премахне злото, Истината трябва да се внушава във всеки ум, да се представя във всичките ú видове, форми и степени пред всеки
човек
.
Обзет от съмнение,
човек
често размишлява:
– Дали светът действително има някакъв смисъл, или
човек
само така си мечтае и въобразява?
да приемем, че
човек
не е нищо друго освен един куп от атоми.
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на
човека
, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината.
10. Пред умствения поглед на
човека
се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността.
[144] „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на
човек
в сърцето не е дохождало това, което е приготвил Бог на тези, които Го любят” (І Кор. 2:9).
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до
века
да се възвѣличи името ти.
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
А пък Слънцето на Живота, то ще о време
человека
да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.
Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от
веки
.
Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките
векове
; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.
А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във
век
.
Защото Бог наш е неизменен, Любовта Му пребъдва във
веки
.
Ето Бог те е поставил цар на
вековете
.
Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във
век
, Вечний, Всесилний и Всемъдрий.
Един във
век
, изпълняющ все и във все.
Защото Твое е Царството, Силата и Славата във
веки
. Амин.
И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във
век
.
Ти Си Бог мой, помазан от
веки
, да бъде волята Твоя.
Слава и чест да бъде Нему, сега и във
веки
. Амин.
Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във
век
.
Този истинний съм Аз, един твой Отец - от
век
и до
века
.
Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във
век
.
Защото Той е Бог наш и Отец наш от
века
.
Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във
век
- Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени.
Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от
века
и до
века
, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си.
Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до
века
да се възвеличи Името Ти.
Законът е: каквото посее
човек
, това и ще да пожене.
Отец на бъдещите
векове
, Господ на Любовта все и във все.
6.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия
век
, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята.
За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия
вековен
изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.
И в края на вашия
дълговековен
изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
7.
Разговор Първий. Упътвание
Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у
человека
, у Бога са възможни.
И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е
человек
, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си.
Защото, преди
человек
да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой.
Когато някой
человек
затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце.
Такъв
человек
, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават.
Знаменията на
века
, които настъпват, са предпоследни навременни на праведния съд Божи, който ще посети земята и всички живи и мъртви на нея.
8.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
Ето че в такъв случай
человек
сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.
Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около
человека
.
Тази е причината, която погубва самия
человек
.
Защото не само с хляб ще бъде жив
человек
, но с всяка дума, която излиза от устата Божии.
9.
Разговор Третий. Храната и Словото
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив
человек
, но с всяко слово, което излиза из устата Божии.
Както при временната храна
человек
трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната.
Ти си затворил като
человек
очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого“.
10.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за
человек
не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен
человек
се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Но самата тази Истина отличава и
человека
в самаго себе си.
Роденият от плът
человек
, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един
человек
, роден от Бога, в когото Духът има Господството.
И затова е казано, че естествения обаче
человек
не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния
человек
, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия
век
и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели.
Но духовният обаче
человек
не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему.
Не може такъв един
человек
никога да влезе в Царството Божие.
Такава душа, такъв
человек
е подобен на стрък житен на клас без зърна.
Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които
человеку
е простено.
11.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Когато един
човек
в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил.
Не е ли истинно, какво се ползва
человек
, ако светът спечели, а душата си загуби?
Това е ужасно зло, което може да сполети едного
человека
.
Да, ето неизцелимото зло на живота, което
человек
сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори.
Никой не може да погуби живота на една душа, освен
человек
сам.
Нели сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на
човека
?
12.
Разговор Седмий. Заключение
Един
человек
от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.
Той ще е
человек
, на когото лицето ще свети като на Ангел.
Преди всичко трябва както на слепия
човек
, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие.
13.
Неподправеният Петър Дънов
В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за
човека
и мястото му във Вселената.
Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях
човек
ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата.
14.
Писмо № 4
Онзи
человек
когото довеждах при Вази и на когото дадохте церове, не е получил още облекчение.
Този е
человека
когото доведох при Вази когато си тръгвахте.
15.
Писмо № 6
Защото негово е царството, силата и славата во
веки
.
16.
Писмо № 9
Във всекой случай, любовта към
человека
требва или изисква да се предшествува от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта.
17.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
От
человек
двое личен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щеславен стой на страни.
На превзет
человек
съвет не давай, на хитър услуга не показвай, а на зъл дума не казвай.
29 И рече ми Господ мой: не бой се, Аз съм Бог твой от
веки
.
да ти Възвестя славата и величието си, които от
веки
крия в себе си за тебе.
Приклони сърдцата на всички онези, които си призовал и от
веки
избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие.
Слушай, ти си благословен от
веки
от мене.
Колкото
человек
повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството.
От това следва, че за успеха на едно същество или на един
человек
се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят с своята сила да извърши своята работа, нему определена от промисълът Божий.
Такъв
человек
се товари с непотребни неща да носи.
Такъв безразсъден
человек
е достоен за своето страдание, което си сам създава.
Всякой благоразумен
человек
трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни горчевини и наказания да се вразумят.
Защото своенравний
человек
не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключава добродетелта.
Своенравен
человек
е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия.
Защото своенравния и упорит
человек
е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се въключава в доброто на своя ближен.
Послушанието избавя
человека
от много незгодности и страдания.
Благословен е Господ Бог наш и Отец и благословено е неговото име сега и
въвеки
.
18.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето
Човекът
" с която слага начало на сериите „Сила и Живот".
19.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
От
човек
двуеличен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щестлавен, стой настрани.
Правило на живота си дръж: че всеки
човек
, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита.
На превзет
човек
съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай.
29. И рече ми Господ мой: не бой се, аз съм с теб, аз съм Бог твой от
веки
.
Защото моето желание е да те приготвя за своето дело, да ти възвестя славата и величието си, които от
веки
крия в себе си за тебе.
Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от
веки
избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие.
Слушай, ти си благословен от
веки
от мене.
Колкото
человек
повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото.
Ето где е причината за вътрешната борба между
человека
и природния свят.
От това следва, че за успеха на едно същество или на един
человек
се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят със своята сила да извърши то определената от Божия промисъл работа.
Такъв чо
век
се товари с непотребни неща.
Такъв безразсъден
человек
е достоен за своето страдание, което сам си създава.
Всякой благоразумен
человек
трябва да има мир в себе си, понеже Господ царува навред и на тях е той определил блаженство, а на безумните и своенравни - горчивини и страдания, за да се вразумят.
Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният
человек
не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта.
Своенравният
человек
е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия.
Своенравният и упорит
человек
е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен.
Послушанието избавя
человека
от много несгоди и страдания.
Благословен е Господ Бог наш и Отец и благословено е Неговото име сега и във
веки
.
20.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Една мисъл само, свята мисъл, може да избави
человека
и да го предпази от погибел.
И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас до
века
, Духът на Истината, когото светът не види и не може да приеме, нито го познава, а вие го познавате, защото пребъдва у вас, и във вас ще бъде!
Елате вие, благословени от Отца моего, и наследете царството, което е от
века
за вас приготвено!
Твоят съвет, Господи, пребъдва във
веки
и мислите на сърцето ти в род и род.
Дойде син человечески, който яде и пие, и казват: Ето
человек
ядлив и винопиец и приятел на митарите и на грешниците.
Дойде син человечески, яде и пи и казвате: Ето
человек
ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците".
Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил
человек
на света" (Йоан 16:19-21).
И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест
человек
се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на
человека
, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави.
Ето, ти си ми говорил и аз вярвам, че ти ще ме утвърдиш във
веки
, за да те славя.
То в твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа, въздига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага, изважда всеки стрък из под земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички животни и
человека
, когото си направил според подобието си, вдъхва в неговите жили надежда и вяра да се труди и работи, като му казва, че ти благословиш труда му.
От всички дарби, които
човек
може да притежава, най-голямата е любовта.
Че ако неправедният съдник отдаде правото на една жена, за да не го безпокои повече, то нима Бог ще постъпи по-зле от един
человек
грешен?
И отвръща Исус, и говореше им пак с притчи, и казваше: „Уподоби се царството небесно на
человек
цар, който направи сватба на синът си и разпроводи слугите си да призоват своите на сватбата; И не рачиха да дойдат (Матея 22:3).
Мислите му ще пребъдват во
век
и делата на ръцете му ще преходят пред неговото лице, щото Господ да се весели в своите дела и да се наслаждава в своите мисли.
21.
05.РАЗГОВОР ВТОРИ
Ето че в такъв случай чело
век
сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.
Нравите отслабват, добрите привички губят своето значение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покваряват и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби помежду тръните и бодлите, които са пораснали около
човека
.
Тази е причината, която погубва
человека
, неговото нежелание да узнае доброто на своята душа.
Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив
человек
, но с всяка дума, която излиза от устата Божия.
22.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив
человек
, но с всяко слово, което излиза из устата Божия.
Както при временната храна
човек
трябва да чувства глад преди да се храни, тъй е и при духовната.
Ти си затваряш като
человек
очите и казваш на себе си: аз не виждам вече никого.
„Земята и небето ще преидат, но моите думи няма да се изменят, защото аз съм Бог живии, моето Слово пребъдва във
век
и аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички."
23.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
От една страна светът със своите примамки и ласкания те влече към себе си, като ти налага своите изисквания, че е по-изгодно да живееш тъй, както други, и те предупреждава, че всяко отклонение от неговите постановления ще го считат
человека
, че не е в крак с времето си, изостанал, глупав, неразумен, не може да извлича облагите от живота.
Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен
човек
се вижда да стои в един свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род.
Но самата истина отличава и
человека
в самаго себе си.
Роденият от плътта
человек
, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на един
человек
, роден от Бога, в който Духът има господство.
И затова е казано, че естественият
человек
не може да разбере нещата, които са от Духът, защото духовно се различват.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са преимущества и принадлежат само на духовния живот на духовния че
ловек
, роден не от разстленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
И затова Господ казва, че които се сподобият с бъдещия
век
и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели.
Но духовният обаче
человек
, не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему.
Не може такъв един
человек
никога да влезе в царството Божие.
Такава душа, такъв
человек
е подобен на житен клас без зърна.
Запознах те с всичките приоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качва и слиза до най-високите места, които на
человека
са позволени, и при все това гледах с учудване, че и това те не задоволи.
Непостижимите неща на
человека
са постижими за Бога.
24.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
Когато един
человек
в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил.
Какво се ползва
человек
, ако света спечели, а душата си загуби?
Това е ужасно зло, което може да сполети едного
человека
.
Което
человек
сам може да си нанесе, никой друг не може да му го стори.
Никой не може да погуби живота на една душа, освен
человек
сам.
Нали сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, радост изпълня цялата вътрешност на
человека
?
25.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Кой не е усещал борбата в себе си, когато по някой път
человек
се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно.
Сърцето е символ на Едемския рай, в който
човек
бе поставен от първом.
Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и
человек
бе свободен.
Бог беше позволил на
человека
да яде и да се храни от плодовете на живота, заедно с всички други плодове, но му беше забранил да се докосва до дървото на познанието на злото, за да не пострада.
Прилича то на другите плодове, само че с тази разлика, че от това дърво и плодовете, ако не се бутаха, щяха да си седят без опасност за
человека
и той щеше тогава да е щастлив и блажен.
в человеческото сърце и го измами със своите добри и лъжливи обещания и
человек
послуша своя прелъстител и яде от този забранен плод и понесе на себе си същото проклятие.
да го изпълни със своята любов, която е живота и виделината на света и да даде свобода духовна на
человека
.
Какъв ще е онзи ден, когато се пробудим в пълното съзнание, когато възприемем царството Божие, когато изхвърлим всяка лукава мисъл и всяко лукаво желание и се очистим, както болен
человек
от нечистата си кръв.
За да има
човек
весело сърце, трябва да изпълни всяка правда на Божията благодат.
„Преди погиването се превъзнася сърцето на
человека
и смирението предхожда пред славата" (Притчи 18:12).
Человек
може да види нещо, но когато го провери и с други сетива, разбира, че има това нещо по-голяма стойност, отколкото простото виждане.
„Много пъти като се отвлича че
ловек
от истината и забравя пътя, посочен му от Господа, сам си създава нещастията и страданията.
26. Господните мисли образуват
человека
и помислите му просвещават сърцето и ума.
„Когато нечестивите се превъзнасят,
человек
се крие, но когато те погинват, праведните се умножават.
Благословен Господ сега и
въвеки
, всичко е негово.
26.
04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ
Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у
человека
са възможни у Бога.
И ако той показва на тебе милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е
человек
, та да се изменя, нито человечески, та да се отвърне от намерението си.
Защото преди
человек
да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъстващ и всезнаещ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой.
Когато някой
человек
затвори очи и сърце и каже в себе си: няма кой да ме види, аз сам трябва да се грижа за всичко за себе си, той вече е извършил греха в своето сърце.
Такъв
человек
, какъвто и да е, каквото положение и да заема, ще се намери един ден в положение, в което само бесовете на поднебесната обитават.
Знаменията на
века
, които настъпват, са предпоследни на времето на праведния съд Божии, който ще посети земята и всички живи и мъртви по нея.
Благословени от
века
всички, които любят Бога.
27.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
Има да мине една известна сила през тая страна, един
человек
от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината.
Той е
человек
, на когото лицето ще свети като на ангел, в очите му ще има запален божествен огън.
Преди всичко трябва както на слепия
човек
, който дойде при Господа, да им се отворят вътрешните очи, да видят напълно Божията слава, неговата благодат и величие, те са сега още деца в начинаещия Господен живот.
28.
12.Кожено тефтерче
Ида да сторя волята на вечния Бог Йехова: Отец на бъдещите
векове
, Господ славни, Господ силни, Господ святи, Господ - Любов все и във все.
Един ти Господ и спасител на света, знаен преди всичките
векове
на светлината, един в зарящата виделина на живота ми.
Когато
человек
се ожесточи, Господ го оставя да ходи по своите си пътища и отнема от него своето благоволение.
Дръж жестокосърдечието надалеч от себе си, за да благоволява Духът винаги, това е волята на Господа за добрия
человек
.
29.
13.Червено тефтерче
Приклони сърцата на всички онези, които си призовал и от
веки
избрал да се нарекат начатък на твоята слава и величие.
Въздай хвала на името ми и благослови присъствието на Духа ми, кажи: Да бъде благословен Господ Бог мой сега и във
веки
веков
, нека всички да хвалят името на Господа, нека всички да му пеят песен нова.
О, Благи и Свят Баща наш, ти, който си благ и добър към всички и си ме слушал винаги, ти и сега ще ме чуеш пак верни и истинен Отче, в който няма тъмнина, Твоето име е благословено от
веки
.
Бъди сега благословен ти от мене, Царю мой, благословено е твоето име сега и во
веки
. Амин.
Но знай, че невъзможните неща са само за
человека
, но не и за Бога, който е сътворил всичко според желанието на своята воля.
който е родил чрез Духа си своя избран род - свещеници и царе, за да служат Богу във
век
с чистота и святост.
Денят на жертвоприношение за омилостивление и примирение с Бога Отец на всичките
векове
.
А след онези дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуват във
век
.
Любовта му пребъдва във
веки
.
Ето, Бог те е поставил цар на
вековете
.
Ето, жив съм аз, и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе във
век
.
Защото твое е царството, силата и славата във
веки
.
А пък слънцето на живота овреме ще озари
человека
и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини.
Любов, която никога няма да престане и в теб ще се възцари Господ и негово ще бъде царството и силата и славата във
веки
.
Ти си Бог мой, помазан от
веки
.
Ще те чакам докато превъзмогнеш и докато се превъзнесеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и ти се възцариш на
веки
.
Съветът в сърцето на
человека
е като дълбока вода, но разумният
человек
ще го извади" 20;22 стих.
Този истии свят аз, един твой Отец - от
век
и до
века
.
И Бог на Истината да благослови делото си във
веки
.
Защото той е Бог наш, Отец наш от
веки
.
Защото истината ми е същинска добродетел, любовта ми е непоколебима и благостта ми пребъдва във
век
.
Аз съм Бог Господ, Саваот, Йехова, Елохим, Бог неизменяем, вечни, който съм от
века
и до
века
, един, който съм и който творя според благоразположението на Духа си.
Ей, Господи, да бъдеш благословен от сега до
века
.
5. Понеже не ще тури вече
человека
в изпитване, за да дойде в съд с Бога.
Кога се ползува
човек
от храната - нали когато се добре смели в него, когато има силата добре да я усвои и употреби?
Благословен Господ сега и във
веки
.
Кажи: Да бъде благословен Господ Бог наш сега и във
веки
.
Ето аз съм сам, който ида да ти дам това, което от
векове
съм ти приготвил.
Хвала тебе във
век
.
30.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на
човека
, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.
31.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в
средновековната
история, но без следи в българските културни традиции.
Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на
средновековната
и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите.
Писмата маркират последната декада на XIX
век
и социалната атмосфера на следосвобожденска България.
Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV
век
сл. Хр.
За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно,
човек
се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.
Така процесът на отчуждаване от Отец напредва до XV
век
сл.
Хр., когато
човек
започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене.
Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която
човек
е предоставен сам на себе си.
Така през XIII
век
се слага спиритуалното начало на Западноевропейската реформация, където Свети Дух е обекти- визираното самосъзнание, преди да се въплъти в
човека
като субективно Аз-съзнание.
Реформацията въплъщава тъкмо това, което е трябвало да бъде изпратено от Христос, за да може
човек
да завърши отчуждаването си от импулсите на Отец и запазвайки своята индивидуална свобода, т.е.без да изключва Аз-съзнанието, да може да оживи труповете на своите мисли чрез живеещия вътре в него Христос.
Всеки
човек
е свой свещеник, заявява Мартин Лутер и този израз синтезира цялата историческа и политическа енергия на Реформацията.
Значи спасението е въпрос, стоящ между
човек
и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над
човека
.
Реформацията е протест против реалното значение на земния
човек
като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм.
Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX
век
сл. Хр.
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което чо
век
носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората.
Така в периода между IX и XIII
век
православният
човек
се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух.
пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в
човека
.
На практика православната култура лишава
човек
от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството.
От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният
човек
не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат.
Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX
век
.
Това е
век
, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.
Човек
поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил.
Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите
човек
се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света.
човек
се научава да мисли и говори за природата и Космоса с езика на Христос.
Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX
век
и прехожда в XX
век
с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
Киров и съмишлениците му са специфично представителство на българското национално самосъзнание на прехода между XIX и XX
век
; паралелно с традицията и атавистичните компоненти на източноевропейската православна народопсихология, те демонстрират качества на формирано Аз-съзнание, чийто център е личен и неопосредстван интерес към Христос чрез импулси на Свети Дух; тези характеристики ги правят потенциални исторически носители на събития с функция на специфична Българска реформация.
На практика до началото на XX
век
завършва трансформацията на П.
Дънов, като всеки друг
човек
, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX
век
; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е.
В края XIX
век
Българската православна църква формира национално самосъзнание, но продължава да бъде носител на догматика с импулси на Отец.
Културата на Българската реформация може да бъде анализирана във всичко, което от началото на XX
век
до наши дни е разгърнало като социална енергия обществото, формирано около П.
32.
Пеню Киров - №2
В навалицата вижда един млад
човек
, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
33.
Пеню Киров - №3
Каква по-голяма благодат за
человека
— Господ Бог да го люби.
Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята
человек
от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.
34.
Петър Дънов - №2
А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския
человек
, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф.
35.
Пеню Киров - №4
Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че
человек
ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му.
Правенето [на] добрини, каквито и да били те, малки или големи, и направени да са от все сърце, то радостта, която ще усети
человек
, е голяма.
Разбирам още, че ако
человек
сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъжността си, отколкото когато случаят ни докара това.
Колко хубаво, радостно е
человек
всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога.
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един
человек
, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал.
Человекът
по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура.
36.
Пеню Киров - №5
21. В края на Х1Х и началото на ХХ
век
„протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален"
човек
.
37.
Пеню Киров - №7
Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ
век
.
Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „
Девеко
", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус".
38.
Петър Дънов - №7
36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен
човек
ще финансира безусловно делото Божие.
39.
Петър Дънов - №9
В Новия
век
трябва да чакаме изпълнението на всичките обещания, даде[ни] от началото чрез всички раби и угодници Божии.
40.
Пеню Киров - №9
Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во
веки
веков
на Господа Исуса Христа и Бога Отца.
41.
Пеню Киров - №11
Киров пише: „Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во
веки
веков
на Господа Исуса Христа и Бога Отца".
42.
Пеню Киров - №14
сутринта в съня си виждам
человек
младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.
[Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во
веки
веков
, и че ще направя чудо на света.
43.
Пеню Киров - №23
И тъй
человек
бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него.
Тъй вдетинен
человек
се има за свободен от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява заповедите на този си Небесен Баща.
44.
Пеню Киров - №24
Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко
человека
[зачеркнато от П.К.].
45.
Петър Дънов - №26
Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария
человек
с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта.
46.
Петър Дънов - №27
„И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое царството, силата и славата во
веки
.
47.
Пеню Киров - №25
Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири
человека
от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му).
48.
Пеню Киров - №27
Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на
человека
Божествено вразумление, бяха причината.
49.
Петър Дънов - №29
110. „Стъпките на добрия
човек
се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)
50.
Петър Дънов - №30
Трябва да се съблечем от ветхия
человек
и да се облечем в Господа Исуса.
Човек
в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря.
Дотогава
човек
е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока.
Дотогава
човек
е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
То иде от
човека
.
Човекът
, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
Човек
, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината.
Спасение значи, че
човек
е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота.
То е от
човека
.
При тази фаза съзнанието на
човека
се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия
човек
.
Защото всеки
човек
, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
Защото колкото
човек
е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
При Посвещението
човек
започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и
човек
минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението.
Човек
се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и
човек
влиза във Великия живот на освобождението.
При Възкресението
човек
завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота.
Той вече не е
човек
, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания.
51.
Пеню Киров - №28
Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде
человек
служител Божий!
52.
Петър Дънов - №34
Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за
человека
— казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук.
53.
Петър Дънов - №37
Человек
трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите.
54.
Пеню Киров - №35
На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав
человек
, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила.
Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този
человек
.
Този
человек
има голяма смиреност и голяма кротост и като разговаряш с него, усещаш, че една пламенна небесна тиха радост те обхваща.
Сега да видим защо ще каже
человек
тъй, т.е.
Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния
человек
, т.е.
като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д]
человека
, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви.
Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този
човек
". П.
55.
Петър Дънов - №39
Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си
человек
твърде беден.
Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че
человекът
иде насреща ти.
Ти трябваше и да нахраниш тоя
человек
, и да умиеш неговите нозе и тяло.
56.
Петър Дънов - №40 (отворена карта)
Моля, съобщете ми срещахте ли
человека
, за когото бяхте ми писали в прежното си писмо, и ако сте го видели, говори ли Ви нещо относително работата.
Но изпитът [в]се ще трябва да се мине — без него
човек
на никаква работа не може да се хване.
57.
Петър Дънов - №41
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив
человек
, но с всяко слово, което излиза из устата Божии.
Един
человек
от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.
Той ще е
человек
, на когото лицето ще свети като на Ангел.
58.
Петър Дънов - №44
Х
век
.
59.
Пеню Киров - №40
Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно
человек
да го прекара без критика.
Възниква в началото на XIX
век
.
За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на
човека
, за проявата на сложни психически качества.
60.
Петър Дънов - №48
„И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на
века
" [Мар. 28:20].
61.
Петър Дънов - №49
В самото начало на
века
той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди.
62.
Пеню Киров - №45
Человек
, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно.
63.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
В навалицата вижда един млад
човек
, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
Каква по-голяма благодат за
человека
— Господ Бог да го люби.
Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята
человек
от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал.
А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския
человек
, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф.
Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че
человек
ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно блаженство от Бога за него и душата му.
Правенето [на] добрини, каквито и да били те, малки или големи, и направени да са от все сърце, то радостта, която ще усети
человек
, е голяма.
Разбирам още, че ако
человек
сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъжността си, отколкото когато случаят ни докара това.
Колко хубаво, радостно е
человек
всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога.
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един
человек
, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал.
Человекът
по маниерите и привичките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгавината), но само по с голяма фигура.
21. В края на ХIХ и началото на ХХ
век
„протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален"
човек
.
Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ
век
.
Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „
Девеко
", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус".
36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен
човек
ще финансира безусловно делото Божие.
В Новия
век
трябва да чакаме изпълнението на всичките обещания, даде[ни] от началото чрез всички раби и угодници Божии.
Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во
веки
веков
на Господа Исуса Христа и Бога Отца.
64.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Киров пише: „Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во
веки
веков
на Господа Исуса Христа и Бога Отца".
сутринта в съня си виждам
человек
младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.
[Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во
веки
веков
, и че ще направя чудо на света.
И тъй
человек
бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него.
Тъй вдетинен
человек
се има за свободен от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява заповедите на този си Небесен Баща.
Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко
человека
[зачеркнато от П.К.].
Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария
человек
с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта.
„И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое царството, силата и славата во
веки
.
Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири
человека
от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му).
Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на
человека
Божествено вразумление, бяха причината.
65.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
110. „Стъпките на добрия
човек
се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)
Трябва да се съблечем от ветхия
человек
и да се облечем в Господа Исуса.
Човек
в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря.
Дотогава
човек
е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока.
Дотогава
човек
е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
То иде от
човека
.
Човекът
, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
Човек
, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината.
Спасение значи, че
човек
е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота.
То е от
човека
.
При тази фаза съзнанието на
човека
се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога.
Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия
човек
.
Защото всеки
човек
, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е.
Защото колкото
човек
е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
При Посвещението
човек
започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и
човек
минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението.
Човек
се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и
човек
влиза във Великия живот на освобождението.
При Възкресението
човек
завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота.
Той вече не е
човек
, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания.
Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде
человек
служител Божий!
Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за
человека
— казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук.
Человек
трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите.
На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав
человек
, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила.
Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този
человек
.
Този
человек
има голяма смиреност и голяма кротост и като разговаряш с него, усещаш, че една пламенна небесна тиха радост те обхваща.
Сега да видим защо ще каже
человек
тъй, т.е.
Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния
человек
, т.е.
като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д]
человека
, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви.
Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този
човек
". П.
Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си
человек
твърде беден.
Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че
человекът
иде насреща ти.
Ти трябваше и да нахраниш тоя
человек
, и да умиеш неговите нозе и тяло.
Моля, съобщете ми срещахте ли
человека
, за когото бяхте ми писали в прежното си писмо, и ако сте го видели, говори ли Ви нещо относително работата.
Но изпитът [в]се ще трябва да се мине — без него
човек
на никаква работа не може да се хване.
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив
человек
, но с всяко слово, което излиза из устата Божии.
Един
человек
от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.
Той ще е
человек
, на когото лицето ще свети като на Ангел.
Х
век
.
Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно
человек
да го прекара без критика.
Възниква в началото на XIX
век
.
За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на
човека
, за проявата на сложни психически качества.
„И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на
века
" [Мар. 28:20].
В самото начало на
века
той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди.
Человек
, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно.
66.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Моля Бог за тази Ви добрина към мен да Ви упъти към пътя на Спасението, за което всеки
человек
трябва да се стреми.
Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че един
человек
, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на]
человек
да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре.
Дяволът, докато е в сърцето на
человека
, господар е на него.
Тъй прочее отиват работите на един
человек
, тъй също и на един народ.
Тогава неусетно ще видим, че сме се преобразили и от всичко ветхо само един лик остава, но и той отчасти се изменя, защото мозъкът на
человека
съгласно душевното положение и такава форма на главата дава.
67.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние
человек
.
После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат
человек
и при когото отраснала майка ми Петра.
1875 г., като бях на 7-годишна възраст, видях един
человек
да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха.
към 4.30 сутринта в дома ми в Бургас ми се каза следното: „Ти имаш очи отгоре, ти сне миро отгоре" и че не знам какъв съм щял да бъда во
веки
веков
.
Ако
човек
е уверен, че истински служи Богу, то каквото зло или добро му се случи, трябва да вярва, че Господ му го отрежда.
18 под заглавие „Какво е нужно
человеку
за украсяване на истински християнски характер" е записал следната своя мисъл: „Първо - търпение с добър нрав и благост.
Има много неприятели
человек
, но и чувствата му са между тях.
По едно време съзира между навалицата един
човек
, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки.
Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „
Човекът
- откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа".
Ние сме свързани от памти
века
.
Ето как описва това събитие в глава 27, стиховете от 57 до 61: „И когато стана вечер, дойде един богат
човек
от Ариматея на име Йосиф, който и сам беше се учил при Исуса.
Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „
человек
благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра".
68.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти
половинвековно
приятелство и съратничество в борбата за национална независимост.
в наръчника „Домашен омеопатически лекар или способ като как да се лекува
человек
самичък".
То съдържа разнообразни статии по „спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на
човека
и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието и др."
Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за
човек
, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция.
Търсейки у
човека
място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път.
Казва Велчев: „Не се върна вашият
човек
".
Той беше отличен
човек
във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма.
Значи не може да се открие една тайна на
човека
, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот.
Човек
по-добре е да не знае, то е най-хубаво.
Има една нишка, която съединява Духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса,
човек
се връща, но ако се скъса - не може да се върне.
Понеже ако
човек
умре преждевременно, трябва да остане тук, докато се изпълнят годините.
69.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Стоименов има брат, който в началото на миналия
век
живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров.
Козлов се запознах с друг един
човек
- П.
Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив
човек
, много сърдечен и много духовен.
Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение
човек
".
Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно
човек
, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси".
Единствен той е свидетел как от трима
човека
на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.
На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в
человек
, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква.
Той е много старателен в работата си,
човек
с бистър ум, който не допуска грешки, поради което е много ценен и уважаван.
Учителя учи, че истински
човек
е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята.
70.
09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Кръвник (ост.) - кръвожаден
човек
, убиец.
Раб, рабче (ост.) - става дума за раб Божи; предан
човек
на Бога.
71.
1900_08_31 Пеню Киров - №41
Малко пиша, защото тази вечер зле съм разтревожен, повече от един най-лош
человек
.
72.
№47 /Пеню Киров/
Вардещите жени чули стъпки на
человек
и осенени от ангела Божий, падат всички на колене и се молят – и тя тъй свършва.
73.
№53 /Петър Дънов/
Колко години има още до скончанието на
века
?
за образован и влиятелен
човек
от гр.
74.
№ 48 /ПЕНЮ КИРОВ/
Аз засега, когато искам нещо сърдечно или като съм наскърбен нещо и искам наставление, знаеш, както говоря с
человек
, така ми се дават отговори, и то толкоз разумни, щото като ги следвам, все не сбърквам.
75.
№ 49 /Пеню Киров/
И то тъй ме изпъдиха – само един
человек
, без да ми дадат нещо, една кърпа поне.
Болките ми бяха много големи, и знай, че такива мъки всеки от света чувствителен
човек
не може изтърпя.
Човек
може да припадне.
76.
№58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Достатъчно е
человек
да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град.
77.
№60 /Петър Дънов/ [отворена карта]
„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив
човек
, който разбираше много добре интересите си.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат
човек
с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен
човек
, не би услужил да ви пренесе с колата си.
Този
човек
е най-лошият.
Този
човек
се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош.
По някой път хората може да ви мислят,че сте лош
човек
, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият
човек
, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
Аз като го погледнах, виждам един венерин тип,
човек
на любовта.
78.
№62 (Петър Дънов)
В самото начало на
века
заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди.
79.
№64 (Петър Дънов)
Човекът
дойде, съгласи се.
80.
№60 (Пеню Киров)
Така оня ден имаше и вънкашни, и протестанти, нещо около 11
човека
, и нещо от рода на училище.
68 Съботянство, или адвентизъм, е протестантско учение на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ
век
в САЩ.
81.
№75 (Петър Дънов)
Бог не е
человек
, та да може някой да прикрие своите постъпки.
82.
№64 (Пеню Киров)
81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство, в което по чуден начин се осъществява претворяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния
човек
и съединяване с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга.
83.
№84 (Петър Дънов) [отворена карта]
Пътищата на Духа не са пътища на
человека
.
84.
№85 (Петър Дънов) [отворена карта]
Да, има
человек
такива приятели, които да спират и него, и делото.
85.
№68 (Пеню Киров)
Ний тук се събираме понякога по 8-10 и даже 12-16
человека
и повече на разисквание [на] истината и продължаваме от 14 ч.
86.
№88 (Петър Дънов)
человека
да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори
Ще озари на
човека
то душата
87.
№89 (Петър Дънов)
От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на
човека
.
88.
№74 (Пеню Киров)
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „
Човек
– творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
133 Не е известно кой е този
човек
.
89.
№93 (Петър Дънов)
„
Човек
– творец на съдбата си,или скритите сили в
човека
“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован
човек
, знае руски език.
90.
№94 (Петър Дънов)
Поне за да бъде един
человек
на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа.
91.
№98 (Петър Дънов)
Всичко в живота се урежда добре, стига
человек
да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания.
92.
№83 (Пеню Киров)
Сега [...] ставаме около 8-9
человека
с дядо Георги172, когото протестантите натирили, че им искал пари.
93.
№100 (Петър Дънов)
Добре и угодно
человек
може да живее само с Бога и в неговата работа може да се намира като у дома си.
94.
№101 (Петър Дънов)
Человек
може да бъде господар само на своята душа.
95.
№84 (Пеню Киров)
Тя намерила
човек
, който искал да напечата биографията на баба Мария – желявската пророчица176 – и аз се съгласих.
96.
№103 (Петър Дънов)
Аз зная, по някой път, колкото
человек
напредва във възрастта, почва да изгубва своята жежкост.
Человек
, колкото застарява, става по-голям егоист и страхливец.
97.
№104 (Петър Дънов)
Ти си
человек
за работа.
98.
№88 (Петър Дънов)
Какво да правя с този
человек
, не зная?
99.
№89 (Пеню Киров)
Аз щом ги видях, през ума ми мина една лоша помисъл, която в същия момент осъдих и разбрах, че е на Лукавия, и прилагам, та си казвам: „По-добре не е ли
човек
да стане пример на такива с поведението си?
И казах на близостоящия до мене
человек
, че църквата трябва да е стара.
Щом като изминах около десет крачки, обърнах се да видя като какъв знак е имало отгоре [на] входната врата, понеже отляво стоящият
человек
бе ми напомнил това.
Но докато река да се обърна, мен ми стана така лошо, щото рекох да се подпра на северната стена, но
человекът
се наведе към мен, за да ми даде помощ, и аз се осланих на него.
Този
человек
, който ми се притече на помощ, казваше се Петър.
Той бе доста висок и снажен
человек
, с мургаво лице.
Така че онзи
человек
, който ме подпря, се измени на тебе.
Части от този сън се повториха и когато се събудих, аз видях един
человек
като силует, но не го познах кой бе, понеже си обърна гърба.
100.
№93 (Пеню Киров)
Дънов „
Свръхчовекът
сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост.
101.
№95 (Пеню Киров)
В това време аз направих в душата си едно сравнение с това блаженство и намерих, че е по- добре по-скоро да си отива
человек
, защото нашият телесен живот ми се види наказание и нищожество.
С това чуване мен ми стана ясно, че наистина
человек
може да живее едновременно в двата свята, защото такова бе положението ми, като слушах химна.
102.
№96 (Пеню Киров)
Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9
человека
, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал.
103.
№115 (Петър Дънов)
до 15.08.1906 г.; освен П.Дънов присъстват още 11
човека
.
104.
№101 (Пеню Киров)
През тридесетте години на ХХ
век
и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас.
105.
№102 (Пеню Киров)
на събора присъстват 13
човека
плюс Учителя П.
Ето, Ти Си ни говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във
век
, за да Те славим.
Развеселява всички животни и
человека
, когото Си направил според Образа и Подобието Си.
Благословений Господи, благословен от всичките
векове
, приеми сега нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.“
106.
№122 (Петър Дънов) [затворена карта]
Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в
човека
в плът и кръв – и от земен
човекът
става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина.
107.
№105 (Пеню Киров)
Възславословие249 Душа моя, хвали Господа, защото Той е Бог и Отец твой, за да бъде радостта ти в Него във всичките
векове
!
108.
№124 (Петър Дънов)
Сега му е времето, нека всички покажете на[съ]браното с
векове
.
Ако първият
человек
, поставен при най- благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най- бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
Онова, което може да повдигне
человека
, то са плодовете на Духа.
Посееш -
человек
си.
Дънов, направен от
човек
с почерк, близък до неговия.
109.
№125 (Петър Дънов)
И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас, и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките
векове
.
110.
Речник на остарели и чужди думи
кръвник (ост.) кръвожаден
човек
, убиец.
раб, рабче (ост.) става дума за раб Божий; предан
човек
на
симидчия (ар.-тур.)
човек
, който прави или продава симиди
111.
ПОСЛЕСЛОВ
За
човек
, роден в поробена България, не е характерно историческо мислене и памет.
В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения
човек
тогава и др.
Така читателят може да се потопи в атмосферата на зараждащия се духовен подем в България, да получи достатъчно пълна представа за епохата у нас от края на ХІХ и началото на ХХ
век
, да изпита огромното уважение към личността на духовния Учител Беинса Дуно и неговите първи последователи.
112.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
Омъжва се за образован и влиятелен
човек
от гр.
113.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3
„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив
човек
, който разбираше много добре интересите си.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат
човек
с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен
човек
, не би услужил да ви пренесе с колата си.
Този
човек
е най-лошият.
Този
човек
се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош.
По някой път хората може да ви мислят, че сте лош
човек
, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
Този, проклетият
човек
, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме
Аз като го погледнах, виждам един венерин тип,
човек
на любовта.
114.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5
В самото начало на
века
заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди.
Човекът
дойде, съгласи се.
115.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
68 Съботянство, или адвентизъм, е протестантско учение на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ
век
в САЩ.
116.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8
81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство, в което по чуден начин се осъществява претворяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния
човек
и съединяване с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга.
117.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9
человека
да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.
Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на
човека
то душата
118.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
От измерванията се вадят заключения за способностите и характера на
човека
.
119.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „
Човек
– творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,
133 Не е известно кой е този
човек
.
120.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
„
Човек
– творец на съдбата си, или скритите сили в
човека
“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,
Образован
човек
, знае руски език.
121.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
Дънов „
Свръхчовекът
сред българския народ“ (София,
122.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17
Дънов присъстват още 11
човека
.
123.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18
През тридесетте години на ХХ
век
и идеалите на Ротари клуб намират почва в Бургас.
на събора присъстват 13
човека
плюс Учителя П.
Ето, Ти Си ни говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във
век
, за да Те славим.
Развеселява всички животни и
человека
, когото Си направил според Образа и Подобието Си.
Благословений Господи, благословен от всичките
векове
, приеми сега нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.“
124.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в
човека
в плът и кръв – и от земен
човекът
става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията
Дънов, направен от
човек
с
125.
ПРЕДГОВОР
Българската църква през
вековете
, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух.
Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от
векове
, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения.
Българската църква през
вековете
, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух.
Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от
векове
, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения.
126.
02 ПИСМО
А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този плътски
человек
и се облечем в Славата и Силата на Духовния в Господа Исуса, тогава ще познаем дълбочината, широчината и височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост.
127.
06 ПИСМО
В Новия
век
трябва да чакаме всичките обещания, дадени от началото чрез всички раби и угодници Божии.
128.
11 ПИСМО
Желая да ви съобщя да бъдете
човек
за всяка минута.
129.
20 ПИСМО
Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария
человек
с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта.
130.
21 ПИСМО
„И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството, Силата и Славата во
веки
.
131.
23 ПИСМО
Трябва да се съблече от вехтия
человек
и да се облече в Господа Исуса.
132.
27 ПИСМО
Да живеем в Бога, значи да имаме истинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за
человека
, казва Христос в едно от своите Слова, е възможно за Бога".
133.
29 ПИСМО
Человек
трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите.
134.
33 ПИСМО
Моля, съобщете ми срещате ли
человека
, за когото бяхте ми писали в прежното си писмо, и ако сте го видели, говори ли ви нещо относително работата.
Но изпитът все ще трябва да се мине, без него
човек
на никаква работа не може да се хване.
135.
37 ПИСМО
„И ето аз съм с вас през всичките дни до окончанието на
века
." Ето това е нашето постоянно утешение, че Господ е постоянно с нас и ни ръководи, насърчава и утешава.
136.
45 ПИСМО
Достатъчно е
человек
да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град.
137.
58 ПИСМО
Бог не е
человек
, та да може някой да прикрие своите постъпки.
138.
63 ПИСМО
Пътищата на Духа не са пътища на
человека
.
139.
71 ПИСМО
Поне за да бъде един
человек
на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен.
140.
75 ПИСМО
Всичко в живота се урежда добре, стига
человек
да има търпение и вяра и послушание на добрите вътрешни душевни упътвания.
141.
76 ПИСМО
Человек
може да бъде господар само на своята душа.
142.
77 ПИСМО
Аз зная, по някой път колкото
человек
напредва във възрастта, почва да изгубва своята жежкост.
Человек
колкото застарява, става по-голям егоист и страхливец.
143.
78 ПИСМО
Ти си
человек
за работа.
144.
90 ПИСМО
Сега му е времето, нека всички покажат насъбраното с
векове
.
Ако първият
человек
, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в първата своя чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
Онова, което може да повдигне
човека
, то са плодовете на Духа.
Посяваш -
човек
си.
145.
91 ПИСМА до Мария Казакова
Те се познават по своята животворяща сила И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив
човек
, но с всяко слово, което излиза из устата Божии".
146.
97 ПИСМО
В седмата година от този
век
ще се даде един знак от Господа.
147.
109 ПИСМО
И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен
человек
.
Това намръщяване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик
человека
.
148.
113 ПИСМО
Да, този Божествен образ е велик, Той повдига, Той оживява, Той показва какъв трябва да бъде всякой
человек
, всякой служител на този всевелик и всесилен Бог, Творец на вселената и Баща на всички Твари и Източник на всички блага.
149.
114 ПИСМО
Лъчите на живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е обкръжил отвсякъде И какво по-добро може да очаква
человек
от това.
150.
118 ПИСМО
В тоя живот
человек
да е готов на всичко.
151.
128 ПИСМО
Той е Господ, благословен от
веки
.
152.
135 ПИСМО
Не е полезно
человек
постоянно да се самоосъжда.
153.
136 ПИСМО
Оплита се
человек
, ако е тъмно, но и тогава може да си носи свещта пред себе си.
154.
137 ПИСМО
Человек
и ще работи, и ще си почива.
155.
138 ПИСМО
Вашите да бъдат такива, каквито подобава на
человек
, който е тръгнал да изпълнява волята Божия.
Със своето невежество
человек
сам си създава своите нещастия.
156.
144 ПИСМО
Търпението избавя
человека
.
157.
145 ПИСМО
Человек
не само живее в този свят, но същевременно се и учи.
158.
147 ПИСМО
Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а
человек
да се учи.
Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие
человек
всичките богатства на света.
Душата, това е блаженството на
человека
.
Без нея
человек
е суха кост.
Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой
человек
.
159.
148 ПИСМО
Но има ли
человек
на земята, който да не се смущава!
Трябва ли
человек
като се наяде, да се моли като как ще се смели храната му в стомаха.
Человек
не трябва да притуря погрешка върху погрешка.
Неволята е у самия
человек
.
160.
150 ПИСМО
Защото няма по-голямо добро да слугува
человек
на Бога и да върши Неговата добра Воля.
161.
151 ПИСМО
Когато
человек
върши Волята на своя Небесен Баща, то е радост и веселие навсякъде.
162.
152 ПИСМО
Разбира се, когато богатството е на сигурно място,
человек
малко се безпокои.
Когато
человек
богатее душевно, той е радостен и весел.
163.
153 ПИСМО
Добре е да са разтворени очите и ушите на
человека
и да му е развързан езикът.
164.
155 ПИСМО
Да се живее с великата мисъл, да се движи
человек
от закона на Любовта, да се слеят великите пътища на Мъдростта и Истината, това е щастие, това е блаженство.
И каква по-благородна работа би вършил
человек
на земята?
165.
157 ПИСМО
А да се ползува
человек
от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой.
166.
162 ПИСМО
Но от своите несполуки
человек
се учи повече, отколкото от сполуките си.
И от своите незгоди и нещастия
человек
се учи повече, отколкото от своите веселия и радости.
167.
163 ПИСМО
Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за
человека
, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен.
Страхът е, докато
человек
е отдолу, когато излезе от горе над лицето на земята, види слънчевите лъчи, всичкият тоя вътрешен мираж ще изчезне.
168.
165 ПИСМО
Человек
не може да измени пътя на другите, които нямат вътрешно желание да се възползуват.
169.
166 ПИСМО
Человек
без Бога, без Господа, без Христа не струва нищо.
170.
167 ПИСМО
Человек
с духа си трябва да обгръща всичко добро и да е в съгласие с ръководещите закони на живота.
Младост, старост, това са за
човека
.
Человек
е една загадка за самия себе си.
171.
168 ПИСМО
Важно е
человек
да разбира смисъла на своя живот и да живее съобразно според благата, които Господ е дал всекиму.
И от това става, че като е празен умът, той буренясва и
човек
става дребнав и кисел.
172.
169 ПИСМО
Всеки
человек
едновременно пише и по две писма.
173.
171 ПИСМО
Във време на мъчнотии
человек
само там може да прибегне за подкрепа.
Но вярата, че
человек
е Дух, който не умира, дава надежда и свежест на человешкото сърце.
Когато Господ пази
человека
, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели, той остава невредим.
174.
172 ПИСМО
Сега ще си съставят ясно понятие на какво е способен
человек
.
175.
173 ПИСМО
Нали това е стихия на развързани елементи от
человека
.
Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на человешката мисъл да види като какво може да направи
человек
в своите действия.
Человекът
, това същество колективно, може да направи много неща.
Ти си видял и знаеш сега що е
человек
, колко струва на бойното поле.
176.
175 ПИСМО
Преди
векове
на това място бяха турците, сега те отстъпват назад.
177.
176 ПИСМО
Пред Неговите очи стоят
вековете
на миналото, а така също и на бъдещето.
Облича се в светлината, обгръща се с влагата на живота, разделят се стихиите, появява се морето и сушата, излизат разните видове животни и дървета и най-после появява се
человек
.
И велика е тая мисъл, когато
человек
чувствува присъствието на Господа, Който направлява и урежда всичко, а
человек
изпълнява Неговата мисъл.
Человек
едновременно представлява и нищожество, и величие.
178.
177 ПИСМО
Сега опитвате, че малко е потребно на
човека
.
179.
178 ПИСМО
Той е известен през всичките
векове
, с името на Когото се крепи всичко.
180.
182 ПИСМО
Съмненията, колебанията всякога спъват
человека
.
181.
183 ПИСМО
Да има
человек
признателно сърце, това е Велико благо.
182.
190 ПИСМО
Всеки
человек
, с когото и да било, с когото можете да обмените две разумни мисли, две добри думи.
183.
193 ПИСМО
Животът па земята е училище, в което трябва добре
человек
да изучава преподадените уроци.
184.
195 ПИСМО
Сега е потребна вяра и сила
человек
да издържа.
185.
201 ПИСМО
Велико е и Славно е да служи
човек
на Бога и да пребъдва в Любовта Му.
Нека изтече всичката мътна вода, събрана от
вековете
.
186.
202 ПИСМО
Человекът
по естество е упорит и доста своенравен.
187.
209 ПИСМО
Человек
по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи.
188.
213 ПИСМО
От миналото
човек
да вади поука.
В основата
человек
трудно се разделя със своите стари навици.
189.
217 ПИСМО
Да уповава
человек
на Господа всякога, това е смисълът на живота.
190.
218 ПИСМО
Във време на изпитание
човек
трябва да бъде твърд, решителен, с вяра пълна, умен и мъдър във всичките свои постъпки.
В сърцето си
човек
да е винаги в единение с Бога, без пропукване на съзнанието си.
191.
219 ПИСМО
Цялата душа на
человека
трябва да е пълна с Божествени мисли, при които упадък не става На земята сега трябва да се живее, за да бъде праведният свидетел на Божията правда.
192.
220 ПИСМО
Да минава
човек
от смърт в живот е едно нещо, а да минава от живот в смърт е друго нещо.
193.
222 ПИСМО
Живота си
человек
да направи като Божия.
194.
223 ПИСМО
Само
человек
да има търпение да издържа.
195.
228 ПИСМО
С Вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога,
человек
може да помогне на своите ближни.
196.
229 ПИСМО
Трябва
човек
да живее за Бога, за своите ближни, а най-после за себе си.
197.
230 ПИСМА до д-р Дуков
Не само е важно как
человек
разбира живота, но как го живее в себе си.
Умният
човек
никога не счита лошото за добро.
Трябва
человек
да разбира същността.
Дотогава, докато
человек
не се е отрекъл от себе си, каквото и да умствува и да говори, той не познава истината.
198.
231 ПИСМО
И ако
человек
се вслуша в тоя говор на природата, той постепенно ще разбере нейните велики уроци, които тя му преподава.
Человек
трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро.
199.
233 ПИСМО
Да се направлява
человек
от действието на Божествената Любов и да се ръководи от Истината на Негова Дух - това съставлява здравето, щастието и блаженството на человешката душа.
200.
234 ПИСМО
За да може
человек
да разбира пътя на Истината и смисъла на живота, в неговата душа трябва да са развити и съответствующите чувства, чрез които да влезе в съприкосновение с тия области.
На всякой
човек
, комуто можете да сторите услуга, сторете я заради Онзи, Който живее в него.
201.
240 ПИСМО
Животът в много отношения е борба на земята и
человек
трябва да знае как да се бори и да разбира противоположното направление на противодействующите сили.
202.
249 ПИСМО
И да стане
човек
добър, то е равносилно с думата
человек
, който знае да гради на камък.
203.
252 ПИСМО
Зная, че Бог обръща всичко да работи за добро и някои неща са необходими за пояснение и упътване на
человека
в земния му живот.
204.
258 ПИСМО
Человек
, когато има да замине, и здрав да е, пак ще си иде, щом му дойде времето.
205.
259 ПИСМО
Да извърши
човек
своя дълг на земята, това е неговото признание.
Не е важно колко време може да живее
човек
на земята, но какво може да извърши за Господа.
206.
260 ПИСМО
Човек
да преживява своето вътрешно общение с Господа, това е дълбокият смисъл на религията.
207.
264 ПИСМО
И колкото
человек
живее по-дълго време в нейната атмосфера, толкова по-добре той се освежава и закрепва в Истината, която го прави свободен.
208.
271 ПИСМО
Следователно невъзможно е
человек
да се движи в две противоположни посоки, защото всяка една изключва другата.
Человек
, който иска да се саморазвива, да се повдига духовно, трябва да остави всяко предубеждение настрани и да се завземе духом да служи на Господа.
209.
272 ПИСМО
Избраните от
вековете
на Божията Любов ще внесат светлината на тоя свят.
210.
273 ПИСМО
Плътта се е омърсила и е станала противна на началото си с прихождането на първия
човек
, с което сатана е постигнал целта си - да прониква в нея.
Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото на чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен на
човека
, и с което се явяват жителите отвъд гроба.
211.
274 ПИСМО
Само така
човек
може да постигне пълното благо.
212.
275 ПИСМО
Всичко е за
человека
.
213.
277 ПИСМО
Чистотата е велик Божествен процес и когато се завърши,
човек
вижда Бога в Неговата красота и слава.
Не е лошо
человек
да мисли, да мисли
человек
с това се отличава най-малко от буболечките и животните, а добре като живее, отличава се от дяволите, а като върши Волята Божия, търси Царството Божие и Неговата правда, прилича на Бога по образ и подобие.
214.
278 ПИСМО
Человек
не трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши Волята Божия. Дерзайте.
215.
281 ПИСМО
Земният живот има смисъл само когато
човек
слугува на Бога и изпълнява Неговата Воля.
216.
283 ПИСМО
Служете на душата си с Истината и Великият, Живият Баща на Мира, Отец на бъдещите
векове
ще бъде с вас и вие с Него.
217.
269 ПИСМО
Имам предвид, че Господ не е
человек
.
Това е право, дадено на всеки
человек
, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята си слава, но славата Божия.
Человек
може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога.
Плодът показва дървото и делата -
человека
.
Вие сте натура със силно въображение и развито подражание и с художествен вкус, но сте и
человек
със слаба воля.
218.
БЕЛЕЖКИ
Един
човек
, дошъл на земята, щял да обърка умовете на всички българи.
Защото преди
человек
да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъствуващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой.
„Сърдцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот ... Ето че в такъв случай чело-
век
сам по себе си дава място на лошите духове да го завладеят и отведат далеко от мястото на истинската свобода.
Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му, когато незадоволството напуша сърдцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен
человек
се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне станат негова природа и предаде живота си в жертва жива и свята, благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите щения.
Един чело-
век
от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината.
Той ще е
человек
, на когото лицето ще свети като на Ангел.
34. Първите три отпечатани беседи от серията „Сила и живот" са „Ето
Човекът
", „Житно зърно" и „Явлението на Духа".
НАГОРЕ