НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
67
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
67
:
1000
резултата в
7
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Степени на съзнанието
,
ООК
, София, 25.12.1929г.,
Всеки
човек
е дошъл на земята под чуждо име.
(втори вариант)
Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече
човек
проявява своето неизменно, първично естество.
(втори вариант)
Ако
човек
не може да се справи с малката мъчнотия, как ще се справи с голямата?
(втори вариант)
Докато съзнанието на
човека
се раздвоява, той представя пукната стомна.
(втори вариант)
Като наблюдават променчивите прояви на
човека
, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му.
(втори вариант)
Това не значи, че
човек
трябва съзнателно да ги търси, но като дойдат, той трябва да бъде разумен, съзнателно да ги използва.
(втори вариант)
Щом стомната на
човека
се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило.
(втори вариант)
И тъй, работете върху себе си, да придобиете онази любов, която разширява съзнанието, която дава подтик и импулс на
човека
да работи, да върви напред.
(втори вариант)
Тази любов именно помага на
човека
при всички случаи на неговия живот.
(втори вариант)
Завързването на конеца не може да радва
човека
.
(втори вариант)
Човек
се развива правилно, докато конците му нямат възли.
(втори вариант)
Едно се иска от
човека
: да приема и прилага.
(втори вариант)
2.
Собственик и наемател / Отличителна черта на наемателя и собственика
,
МОК
, София, 27.12.1929г.,
Като е дошъл на земята,
човек
трябва да работи, да се учи, да придобие такова знание, което да занесе със себе си, да му послужи във вечността.
Какво е предназначението на
човека
?
Много от мислите и чувствата на
човека
се намират в такова отношение помежду си, в каквото собственикът на една къща и неговите наематели.
Като съзнателно и разумно същество,
човек
сам определя пътя на своя живот: канал ли да бъде, или река.
Задачата на всеки
човек
е да бъде в хармония със законите на разумната природа, както и с всички разумни същества, които са завършили своето развитие.
На същото основание, казвам: Всеки
човек
, който не прави никакво подобрение в своя организъм, е наемател, а не собственик.
Всеки
човек
, който не внася никакво подобрение в своя ум и в своето сърце, също е наемател.
Който се занимава със собствеността в широк смисъл на думата, е идеен
човек
.
Духът е мощното в
човека
.
Следователно, никаква идея не може да повдигне духа на
човека
.
Обаче, ние казваме, че духът на някой
човек
е паднал, а на друг се е повдигнал.
Кажем ли, че духът на
човека
е повдигнат, имаме предвид подобрението на дишането му.
Когато дишането на
човека
не става правилно, духът му пада.
Тя не внася живот в
човека
.
Следователно, когато се казва, че животът има, или няма смисъл, всъщност ние разбираме методите, с които
човек
работи.
Следователно, когато някой
човек
каже, че не живее, както трябва, това показва, че той работи с методите на месечината.
Когато
човек
минава от низходящо във възходящо състояние, той работи вече с методите на слънцето.
Когато говорим за низходящи състояния, имаме предвид влиянието на земята и на луната върху
човека
.
Само земята и луната оказват низходящи и възходящи влияния върху
човека
.
Като говоря за влиянието на слънцето и на луната върху
човека
, аз нямам предвид, какво вие мислите по този въпрос.
Ако някой
човек
проникне в мисълта на своя приятел и започне да мисли като него, и двамата ще се слеят в едно и ще изгубят своята индивидуалност.
Не е позволено на
човека
да се рови в мисълта на своя ближен.
Радвайте се, че всеки
човек
мисли специфично, а не като вас.
Има ли смисъл да пипа
човек
в този огън?
Влюби ли се
човек
в смъртта, тя го взима в обятията си и не го пуща да излезе навън.
Не е лесно да извади
човек
богатството, което е скрито в смъртта.
Само един начин има, по който
човек
може да извади това богатство.
Този начин се крие в съзнанието на
човека
, че може да извади богатството на смъртта, без да го засегне огънят.
Каквото е положението на мишката в капана, такова е положението и на всеки
човек
, който се занимава с философски въпроси, като, например, с въпроса за смъртта.
Както и да го разрешава, ще дойде ден, когато
човек
ще се намери в капана на смъртта.
В стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всяка индивидуалност Като се рови в неразрешимите въпроси, най-после
човек
ще дойде до въпроса за вечността, без да може да го разреши.
Защо е недоволен
човек
?
Знаете ли, какво нещо е да бесят
човека
?
Ако бесят някой 80-90 годишен
човек
, ще кажете, че той се е наживял.
Какво ще кажете, обаче, ако видите да бесят млад
човек
, при когото стои, от една страна, майка, с разбито от скръб сърце, а от друга – неговата възлюбена, с разбити мечти и копнежи за бъдещо щастие?
Ако този
човек
може да се освободи от въжето, той ще изпита чувство на отмъщение към целия свят за насилието, което се прави върху него.
Щом е дошъл на земята,
човек
трябва да учи, да се интересува от всичко.
Следователно, всяко явление в живота и природата има отношение към
човека
дотолкова, доколкото се отразява в неговия личен живот.
С други думи казано:
човек
се интересува от известно явление дотолкова, доколкото има допирни точки с него.
Заеме ли се
човек
с разрешаването на задачи, които нямат отношение към сегашния живот, непременно ще се яви недоволство в него.
Например, ако
човек
пожелае за известен срок да стане учен, ще се натъкне на големи нещастия, които ще обезсмислят живота му.
Колкото години да живее на земята,
човек
все ще има какво да учи.
Знанието се открива на
човека
постепенно.
Заслужава
човек
да живее, да учи и да придобива знания, които да прилага.
Човек
трябва да работи постоянно и да бъде доволен от работата си, да не мисли за далечни въпроси.
В програмата на всеки
човек
е поставено, какъв трябва да бъде.
Каквото е предвидено за
човека
, това ще стане.
Да спазва
човек
заповедите на разумната природа, да спазва времето, което тя е определила за постигане на неговите идеали, това не значи още насилие.
Природата е определила за всеки
човек
специална работа, която той трябва да свърши.
Да вярва
човек
, това значи, да изучава разумните закони на природата.
Щом познава тези закони и се ръководи от тях,
човек
никога не се заблуждава.
Ако в едно отношение
човек
мисли, че е изгубил времето си, в друго отношение е спечелил.
Почивка, която се обуславя от леността, не може и не трябва да бъде идеал на
човека
.
Когато природата реши да направи
човека
учен, тя е точна, не губи времето си.
Тя говори на
човека
по различен начин.
Като учи,
човек
придобива знания и става учен.
Ученият е богат
човек
, който разполага с много знания, както бижутерът – със своите скъпоценни камъни.
Може да е въпросът, как се е създала вселената или за произхода на
човека
, може да е за разделянето на половете.
(втори вариант)
Вие били ли сте на положението на eдин
човек
, когото закачат на въжето да го бесят?
(втори вариант)
Човек
трябва да разбира особеното състояние на своето съзнание.
(втори вариант)
Ако бесят един стар
човек
на 80 години, ще кажете той си е отживял, но бесят един млад
човек
, до въжето стои неговата възлюблена, а него бесят.
(втори вариант)
Да допуснем, вие искате да бъдете учен
човек
.
(втори вариант)
Вие опитали ли сте скръбта на този младия
човек
какво нещо е?
(втори вариант)
Ако този млад
човек
би се освободил от това въже, той би си отмъстил на целия свят.
(втори вариант)
Някой казва: “Голяма е моята скръб.” Твоята скръб още не е толкова голяма, както на този младия
човек
и неговата възлюблена.
(втори вариант)
Ученият
човек
, това е богат
човек
.
(втори вариант)
Ученият
човек
може да има като един бижутер много скъпоценни камъни, но този бижутер не е ходил сам в земята да копае тия камъни.
(втори вариант)
Да допуснем, онзи, който е съградил къщата, е сам
човек
и умира, няма никакви наследници.
(втори вариант)
Каква разлика намирате вие между този
човек
, който има къщата, и този, който живее в нея?
(втори вариант)
Или да туря друго положение: един учен
човек
, който е измислил една нова теория за слънцето, и друг учен
човек
, който ходи да разпространява тази теория.
(втори вариант)
Когато някой
човек
каже: “Аз не се интересувам от живота”, той е -А, той е под нулата, той измерва само студа.
(втори вариант)
Онзи, който е измислил тази теория, в неговия ум има нещо неизказано, а онзи, който ходи да разпространява теорията, той знае само това, което ученият
човек
е казал.
(втори вариант)
Вие сте добър
човек
, един наемател сте вие на доброто.
(втори вариант)
Казва някой: “Аз искам да бъда учен
човек
.” Хубаво, но не поставяй този въпрос, остави го неопределено в този живот.
(втори вариант)
Всеки
човек
, който не прави подобрение в себе си, той е наемател.
(втори вариант)
Всеки
човек
, който не прави подобрение в своя организъм, той е наемател.
(втори вариант)
Учен
човек
беше той, окултист и след това искаше да знае, като се весели с жените, какво е тяхното сърце.
(втори вариант)
Всеки
човек
, който е наемател, той е безидеен
човек
.
(втори вариант)
Най-хубавото е
човек
да бъде в даден случай доволен от това състояние, което сега има.
(втори вариант)
А който се занимава със собствеността, той е идеен
човек
.
(втори вариант)
И кой млад
човек
, като е искал да стане стар, е станал стар?
(втори вариант)
Той се лъже, понеже този младият
човек
, той ще стане стар, това е в реда на нещата.
(втори вариант)
И при всяка идея, която не подобрява дишането,
човек
не може да работи.
(втори вариант)
Казвате: “Искам да стана умен
човек
.” Значи, щом искаш да станеш умен, ти си глупав сега.
(втори вариант)
Че то е турено в програмата ви да станете учен
човек
.
(втори вариант)
Ти ще станеш учен
човек
, и на хоро ще играеш.
(втори вариант)
Щом се каже А, това е обикновеното състояние на
човека
.
(втори вариант)
Защото, ако твоята съдба иска да станеш учен
човек
, и сто тояги ще изядеш, и ще станеш.
(втори вариант)
Ти ще се качиш като обикновен
човек
, а горе ще извадиш хубавите си дрехи и ще се облечеш.
(втори вариант)
И всички хора ще кажат: “Майстор е този
човек
.” Акробатът ще се качи с акробатските си дрехи, а горе ще извади куфара си и ще си облече хубавите си дрехи.
(втори вариант)
Казвам, и ти като този учен
човек
на върлината ще си туриш дрехите.
(втори вариант)
Всякога, когато
човек
работи с един метод, с който не се добиват никакви резултати, това е метод на месечината, а когато
човек
работи с един метод, с който се добиват резултати, това е методът на слънцето.
(втори вариант)
Единият казва еди-кой си автор, учен
човек
е той, цитира, цитира, след това доказва, облича се горе и става учен
човек
.
(втори вариант)
Другият
човек
казва учен
човек
е той.
(втори вариант)
Защото природата е казала да бъде учен
човек
, нищо повече.
(втори вариант)
Казват, ти си
човекът
, избран да свършиш тази работа, защо ще се отказваш.
(втори вариант)
Сега аз не се интересувам в същината какво мислите вие, защото има един закон: никога
човек
не може да знае какво мисли всъщност другият.
(втори вариант)
Ние, като разгледахме всичките форми, намерихме, че ти си
човекът
, който можеш да свършиш тази работа.
(втори вариант)
Щом ти искаш да познаеш един
човек
какво мисли и ако ти познаеш, вие може да се слеете и ти ще загубиш своята личност.
(втори вариант)
Когато аз искам да позная един
човек
, аз трябва да позная, че той не мисли като мене в дадения случай.
(втори вариант)
Това е
човекът
на вярата.
(втори вариант)
Да вярваш в природата това е най-хубавото, че
човек
можеш да станеш.
(втори вариант)
Това е, което създава
човека
.
(втори вариант)
Когато природата реши да те направи учен
човек
, времето не се губи.
(втори вариант)
Докато свършиш задачата си, ти ще седиш с онзи, който ще те направи учен
човек
, поет ще те направи, философ, всичко ще те направи.
(втори вариант)
Това, с което
човек
губи своето право, е не да го е страх, но той трябва разумно да разсъждава.
(втори вариант)
Всеки
човек
, който иска животът му да тече тъй, както той иска, това е канал.
(втори вариант)
А всеки
човек
, който оставя животът му да тече, както природата иска, той е река.
(втори вариант)
Ние сме заминали и с
векове
трябва да ни гонят.
(втори вариант)
Това е
човекът
, който предсказва колко тежи слънцето.
(втори вариант)
Може ли
човек
да се роди и да не умре?
(втори вариант)
Но новият закон, тъй както ние го знаем, може ли
човек
да се роди, че да не очаква да умре?
(втори вариант)
После не умирайте преждевременно, нито се раждайте преждевременно, защото у
човека
става един вътрешен процес.
(втори вариант)
И всеки един
човек
си има известно постижение, към което той се стреми.
(втори вариант)
И той е
човекът
.
(втори вариант)
Баща ви, който е онзи здрав, мускулест
човек
, тежи 72 килограма.
(втори вариант)
Да слуша
човек
Бога, това е най-хубавото.
(втори вариант)
Можем да си предполагаме и докато
човек
си завърши работата на земята, ние пак няма да знаем защо има толкова планети.
(втори вариант)
Запример ти искаш да проникнеш какво мисли някой
човек
.
(втори вариант)
Целият ден ходиш, не можеш да се успокоиш: “Как тъй хубаво си казах урока, а той да ми пише четири.” Но той е бил занят с един философски въпрос, не те е слушал, казва: “Е, за четири заслужава.” Допуснете, че този учител е чрезмерно чувствителен
човек
, той отива в клас и целият клас му казва: “Онзи ден тази ученичка си каза много хубаво урока, а ти й писа четири.” И той каже: “Малко бях разсеян тогава.
(втори вариант)
Ние не знаем защо един
човек
не спечелил твоя възглед.
(втори вариант)
3.
Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете
,
НБ
, София, 29.12.1929г.,
Човек
трябва да се отрече от всичко старо в себе си: от своето старо знание, от своето старо разбиране на живота.
Каква по-велика молитва е нужна на
човека
от тия четири елемента?
Обаче
човек
може да се моли само когато в него присъства великият Божи дух, който познава законите и дава светлина и сила на
човека
да ги прилага.
При това положение молитвата на всеки
човек
се приема.
Значи, когато духът присъства в
човека
, ние казваме, че той е пещ, в която гори свещеният огън на любовта.
Отсъства ли духът в
човека
, той е пещ, в която свещеният огън на любовта не гори.
Какво представя
човек
без любовта?
Щом не любиш, ти си лишен от живота, от Божествения принцип, който работи във всеки
човек
.
Щом изгуби любовта,
човек
започва да я търси там, дето не съществува.
Време е
човек
да се върне към първичната любов, към първичното верую, което е било достояние на всички вярващи, на всички чисти хора по ум и сърце.
Това значи да придобие
човек
Божественото.
Щом Божественото се оттегли от него, той става обикновен
човек
.
Когато казваме, че всички хора си приличат, имаме предвид човешкото естество в
човека
, а не Божественото.
Като изучава любовта,
човек
дохожда до тънко различаване на нейните прояви.
Без въздух
човек
не може да живее.
Той различава проявите на любовта в обикновения
човек
от тия на високо напредналия по ум и по сърце.
Понеже водата съществува, и
човек
живее.
Изчезне ли водата, и
човек
умира.
Колкото по-възвишени мисли минават през човешката глава, толкова по-фина храна представят те за
човека
.
Водата и въздухът съществуват, защото
човек
живее.
Затова е казано в Писанието, че не само с хляб може да живее
човек
, но и с всяко слово, което излиза от Бога.
Умре ли
човек
, въздухът и водата ще престанат да съществуват.
Силата на
човека
седи в неговата мисъл.
Мисълта храни
човека
така, както и хлябът.
Хлябът е резултат на това, че
човек
живее.
Ако мислите на
човека
не са здравословни, колкото да се храни физически, той пак ще линее.
Днес малко хора могат да повярват, че мисълта храни
човека
.
Те мислят, че хлябът само дава сила на
човека
.
Ако се спрем върху смисъла и целта на живота от гледището на обикновения
човек
, ние казваме, че животът няма никакъв смисъл, никаква цел.
Не е все едно да облече
човек
стари или нови дрехи.
Само новият
човек
може да живее в Божествената любов.
Невъзможно е
човек
да облече нови дрехи върху старите.
Да живее
човек
, това не е еднократен процес.
Дали
човек
е влязъл в новия живот, или още е в стария, това е въпрос на съзнанието.
Старият и младият
човек
се отличават по своята мисъл, а не по външна форма.
Някой
човек
външно е стар, а по мисли и чувства е млад.
За
човека
е важно да живее, а как ще живее, това е друг въпрос.
Казвате, че някой
човек
е добър, благороден, красив.
Човек
се интересува от светлината на свещта, а не от материала, от който е направена.
Мъчно се възпитава такъв
човек
.
Същото може да се каже и за
човека
.
Ако
човек
остане със същата вяра, със същите знания и убеждения, каквито са имали неговите деди и прадеди, какъв смисъл има тогава знанието, науката, религията?
Човекът
е
човек
, докато има живот в себе си.
Ще каже
човек
, че живее добре, че има правилни разбирания за живота.
Щом животът го напусне, той престава да е
човек
.
Човек
може да живее добре, но има по-добър живот и от неговия.
Значи, докато Божественото се проявява в
човека
, той минава за
човек
.
Щом Божественото в
човека
изчезне и връзката му с Бога се прекъсне, с това заедно той престава да живее и се връща в първоначалното си състояние.
Какъв е бил
човек
първоначално, никой не знае.
Ще кажете, че съдбата ви е определена и
човек
, колкото да работи, не може да я измени.
Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която
човек
всеки ден пише.
От
човека
зависи да си напише добра или лоша съдба.
Затова е даден ум на
човека
, да мисли, да не се хвърля безогледно в една или в друга посока.
Кой
човек
, като е живял известно време на земята, е постигнал своите желания?
Кой
човек
се е ползвал от обичта и почитта на своите близки до края на живота си?
Слушате някой да казва: „Няма какво, ще се мре.“ Ако този
човек
е убеден, че ще умре, защо прави толкова големи усилия, за да постигне едно свое желание?
Смъртта заставя
човека
да обикне живота.
Като обикне живота,
човек
влиза в областта на вечните промени.
Човек
ще страда и ще се радва, ще пада и ще става, докато най-после обикне онзи, който му е дал живот.
Смъртта ще заведе
човека
при живота, а животът – при Бога, при вечния принцип.
На всеки
човек
се дава съответно на това, което е вложил в Божествените банки, или в банките на природата.
Може ли да очаква
човек
нещо, ако нищо не е вложил?
Следователно, желае ли
човек
смъртта, това показва, че той иска да се освободи от страдания.
За да очаква,
човек
трябва да е вложил нещо.
Човек
все трябва да даде нещо от себе си, за да дойде до положителното знание на живота.
Рече ли съвсем да се откаже от ядене,
човек
ще се намери в положението на Настрадин Ходжа, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде.
Същият живот е мъчение за обикновения
човек
.
„Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Като живее,
човек
ще дойде до вътрешния смисъл на живота.
Да разбере
човек
вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта.
Само любовта може да направи
човека
силен, благороден, учен.
Ще кажете, че и плодородието е добро, но още по-добре е
човек
да разполага с някакви капитали, вложени в банките.
В старо време
човека
на любовта наричали маг, а днес го наричат княз, цар, божество.
Добре е да има
човек
капитали, но да не ги заравя в земята, че да не знае, къде ги е турил.
Какво е важно за всеки
човек
?
Докато не се е калил, докато не е разбрал законите на живота,
човек
не трябва да се отваря.
От какво се интересува
човек
?
Ако се откаже от едно знание, от една теория или от една религия,
човек
ще потърси други, по-нови.
Първата причина, която е изпратила
човека
на земята, е определила отношенията му към неговия ближен.
Програмата, която
човек
трябва да изпълни на земята, е отдавна определена.
Въпреки това
човек
си създава своя програма и търси щастието си там, дето го няма.
Каквото да прави
човек
, в края на краищата неговата програма се анулира.
Царската дъщеря символизира душата на
човека
, която е живяла в двореца на своя велик баща, дето всичките ѝ нужди били задоволявани.
Човек
трябва да води съзнателен, разумен живот, да се освободи от недоволството.
Влезе ли недоволството в съзнанието на
човека
, той престава да разбира правилно нещата.
За да живее с царската дъщеря,
човек
трябва да има нейните разбирания.
Не е ли готов
човек
да се жертва за възвишеното в света, той не е в състояние да се освободи от мъчнотиите в живота.
В познаването на нещата има нещо специфично, което определя силата на
човека
.
Специфичното се заключава в любовта и във вярата на
човека
.
Любовта и вярата правят
човека
силен.
Аз не говоря за обикновената човешка любов и вяра, но за онази любов, която внася живот в
човека
, и за онази вяра, която не се разколебава при никакви условия.
Посети ли любовта
човека
, той трябва или да бяга от нея, или да ѝ се подчини.
Влезе ли любовта в
човека
, от бездарен тя го прави даровит, от ленив – прилежен.
Любовта внася велик импулс в
човека
.
Любовта е посещавала много пъти
човека
, но той всякога я изпущал.
За оправдание
човек
казва, че е изгубил любовта си, понеже е бил прост, невежа.
От друга страна, същият
човек
казва, че е създаден по образ и подобие Божие.
Кое от двете е вярно: че е прост
човек
или че е създаден по образ и подобие Божие?
Ако наистина
човек
е създаден по образ и подобие Божие, как е възможно да не е познал любовта, т.е.
Ако някога по известни причини
човек
е изгубил любовта, днес той не трябва да се оправдава с простотата и с невежеството си, но да се обърне към Христа и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил.
За да се подмлади,
човек
трябва да внесе в организма си от онази първична вода, която е носителка на живота.
Естествено е състоянието на
човека
да люби независимо от това, дали е стар, или млад.
Колкото е необходимо за
човека
да яде, толкова е необходимо и да люби.
Грехът на
човека
не се заключава в яденето и в обличането му, но в непознаване на любовта.
Човек
трябва да познава любовта и да я прилага навреме и намясто.
Задачата на
човека
е да освободи любовта от ония патологически прояви, останали от
вековете
, и да я приложи в нейния естествен вид.
Задачата на
човека
е да освободи и религията, и науката от техните неестествени положения, да ги види в онази чистота, в каквато са се родили за пръв път в човешкия ум и в човешкото сърце.
Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на
човека
.
Да познае
човек
любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот.
Да познава
човек
любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит.
И най-после, да познава
човек
любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез.
Стане ли сутрин,
човек
трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта.
Изгуби ли
човек
този момент, всичките му работи се развалят.
Без Божественото животът на
човека
представя празна воденица, която дига шум, но никаква работа не върши.
Обаче животът на всеки
човек
, който е намерил Божественото, е пълен.
На такъв
човек
може да се вярва.
Вярвайте във всеки
човек
, който е намерил свещения момент на любовта в изгряващото, в обедното и в залязващото слънце.
Този
човек
е намерил истината.
Христос казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Не е достатъчно
човек
само да живее, но той трябва да живее като Христа.
Но всъщност, ако те питат кое е онова, което обичаш в този
човек
, ти казваш: „Обичам го, защото е добър." Но де живее неговата доброта?
(втори вариант)
Вие казвате: „Обичам този
човек
, защото има в него [нещо] истинно, красиво, благородно." Де седи това благородното и красивото в него?
(втори вариант)
И когато животът излезе от
човека
,
човекът
вече не е
човек
- нищо повече.
(втори вариант)
Той е
човек
дотогава, докато животът се проявява в него.
(втори вариант)
Докато Божественото в тебе се проявява, ти си
човек
.
(втори вариант)
Щом Божественото престане да се проявява - не че това е желанието на Бога, но ти прекъсваш връзката с Първичния източник на живота, ти преставаш да живееш, да си
човек
, и казваш: „Какво стана с мене?
(втори вариант)
„Какъв е бил
човек
първоначално?
(втори вариант)
Питам: кой
човек
досега е постигнал своите желания, които имал?
(втори вариант)
Аз вярвам във всеки
човек
, който е намерил този свещен момент извън времето.
(втори вариант)
Аз вярвам във всеки
човек
, който е намерил този свещен момент сутрин; вярвам във всеки
човек
, който е намерил този свещен момент по обяд; и вярвам най-после във всеки
човек
, който е намерил този свещен момент вечер.
(втори вариант)
Онзи
човек
, който е намерил Божественото, този момент, той когато ми говори - всякога говори истината и гласът му е за мене като музика, приятно ми е да го слушам.
(втори вариант)
Човек
сам не може да се моли.
(втори вариант)
Ти,
човекът
на съзнанието, като се съединиш с първичното Божествено съзнание, с онзи Божествен Дух, който разбира законите - веднага тази молитва ще бъде чута.
(втори вариант)
В това отношение
човек
представлява една модерна пещ, в която ако няма огън - колкото въглища и да туря, те сами по себе си, не могат да се запалят.
(втори вариант)
Тогава
човек
става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или божество.
(втори вариант)
Какво ще придобиеш, ако мъжът е лош
човек
и ти кажеш на жена му да го напусне?
(втори вариант)
Христос казва: „Божественото начало не може да плаче, Божественото начало не може и да страда." Христос като
човек
плака, но не и Христос като Божество.
(втори вариант)
Човекът
у Христа плака, но не и Божественото у Христа.
(втори вариант)
Човек
напуща едно знание и търси друго.
(втори вариант)
Щом Божественото начало се оттегли от
човека
, тогава всички хора вече си мязат.
(втори вариант)
Щом дойде Божественото начало у
човека
, тогава всички хора стават силни, благородни.
(втори вариант)
И когато
човек
влезе в тази посока, у него започват да се проявяват особени признаци по тялото или някъде по лицето му, и тогава ние казваме, че лицето на този
човек
се е променило някак, очите му също са се променили.
(втори вариант)
Щом
човек
започне да загазва в материалните работи на земята, очите му почват да стават мътни.
(втори вариант)
Почне ли умът, лицето на
човека
да се проясняват от това Божествено съзнание, в очите му се вижда нещо интелигентно - от тях излиза една мека и приятна светлинка.
(втори вариант)
Всички мисли и желания в този
човек
са определени, в очите му не се чете никакво раздвояване.
(втори вариант)
Ако един обикновен
човек
те погледне, ти не можеш да разбереш дали иска да ти каже нещо, или иска да вземе нещо от тебе.
(втори вариант)
Дойде някой беден
човек
, наблюдавали ли сте го, как неговият поглед иска да ти каже: „Дай нещо!
(втори вариант)
На първо време
човек
трябва да се освободи от недоволството, което съществува в него.
(втори вариант)
Вечно недоволство има в
човека
, а то е толкова опасно.
(втори вариант)
Това недоволство аз наричам проказа в душата на
човека
или проказа в съзнанието на
човека
.
(втори вариант)
Мислите, които минават през ума на
човека
, постоянно отделят лъчи през очите - те постоянно струят.
(втори вариант)
Човек
се храни в света не само с хляб, но и с всяко живо слово.
(втори вариант)
От мислите, с които се храни
човек
, той постоянно се променя.
(втори вариант)
Силата на
човека
седи в неговите мисли.
(втори вариант)
Внеси само една весела мисъл в ума на
човека
и той веднага ще стане бодър и свеж.
(втори вариант)
Човек
може да яде по три-четири пъти на ден и пак да линее.
(втори вариант)
Мисълта храни
човека
.
(втори вариант)
Днес ти не можеш да убедиш някой
човек
, че мисълта храни
човека
, Той мисли, че само хлябът е в сила да го нахрани.
(втори вариант)
Като срещнеш един
човек
, ти трябва първо да намериш в него същественото, тоест това, което определя
човека
като
човек
.
(втори вариант)
Зароди ли се у този
човек
желанието да измени живота си, готов ли е той да умре - в правия смисъл на думата той е
човек
.
(втори вариант)
Старият и младият
човек
се отличават по своите мисли, а не по външната си форма.
(втори вариант)
Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария
човек
мисълта еднакво функционира.
(втори вариант)
Такъв млад
човек
аз считам за стар.
(втори вариант)
В живота има една специфична сила, която мъдреците от
памтивека
са учили.
(втори вариант)
И всички онези, които са влизали в тази област, както и Христос, са учили тази тайна и затова Христос казва: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." В познаването има една специфичност, която определя силата на
човека
.
(втори вариант)
Човек
иска да бъде силен, но ако ти не определиш в себе си тази специфичност на любовта като сила в себе си, и ако в даден случай ти не можеш да определиш в своето съзнание вярата си в Бога, ти никога не би могъл да бъдеш силен
човек
.
(втори вариант)
Тази мома може да обикне някога красивия, а някога грозния
човек
.
(втори вариант)
В любовта, която
човек
проявява в даден момент - никой не може да се меси в живота на този
човек
.
(втори вариант)
Ако има някой щастлив
човек
на земята, нека дойде.
(втори вариант)
Аз бих желал да видя такъв
човек
.
(втори вариант)
Те са хора от друго поколение, които са изпреварили
века
си.
(втори вариант)
И ако вие можете да внесете това чувство в
човека
-колкото и да е бездарен, той веднага ще стане даровит.
(втори вариант)
Колкото и да е ленив този
човек
, ако внесете това чувство в него, това специфично чувство, тази леност ще се премахне от него.
(втори вариант)
Даже и онзи, който се е обезсърчил, за когото животът се е обезсмислил, ако внесете това специфично чувство в този
човек
- животът и за него ще се осмисли.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз съм прост
човек
." Не е така.
(втори вариант)
Ако събереш сто волски царе, един прост
човек
седи много по-високо от тях.
(втори вариант)
Ако Писанието казва, че
човек
има Божествено произхождение, защо той трябва да казва, че е прост
човек
?
(втори вариант)
Някой
човек
нищо не е вложил, а очаква.
(втори вариант)
Човек
трябва да се повърне към това, към което първоначално е вярвал.
(втори вариант)
От това усилие, което правят, те се радват и казват: „Красиво нещо е да бъде ангел в човешка форма." Вие пък казвате: „Хомот е животът." Не, ангелите внасят в човешките форми нещо хубаво, чисто - каквото Бог е създал и в самия
човек
.
(втори вариант)
Та казвам: всеки
човек
, който веднъж се е скачил с любовта и е добил това същественото за живота, каквато нужда и да има, да кажем, че ще има нужда от двеста-триста хиляди лева, веднага някой американец, който не го познава, но има същото това чувство като него - веднага му изпраща един чек от толкова хиляди лева и запълва тази му нужда.
(втори вариант)
Че кой от вас знае какво нещо е старият
човек
?
(втори вариант)
Дотогава, докато
човек
не разбира този вътрешен смисъл, животът е ценен - не говоря за завършения смисъл на живота.
(втори вариант)
Старият
човек
е стар, защото има малко вода в себе си.
(втори вариант)
Ако можете да му турите няколко инжекции от тази първична вода, този стар
човек
веднага ще се подмлади, ще стане на двайсет -двайсет и една години млад
човек
, бръчките ще се махнат, зъбите му отново ще поникнат и вие няма да познаете, че той някога е бил стар
човек
.
(втори вариант)
Естествен закон е
човек
да яде, както и да люби.
(втори вариант)
4.
Новогодишна беседа (Беседа, държана от Учителя на 31.12.1929 г. и на 1.01.1930 г.)
,
ИБ
, София, 31.12.1930г.,
За Бога добър
човек
е този, който изпълнява волята Му.
Човек
без опашка е този, който мисли и за другите.
Когато срещнете един
човек
, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече.
Значи в първия момент ти озари този
човек
с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете.
1. Вие сте призвани като
човек
да изпълните на земята волята Божия.
Свободен
човек
е онзи, който върши волята Божия от любов.
Силният
човек
е всякога свободен.
Човек
трябва да стане силен. Как?
Силата на
човека
не седи във външните условия на живота, но в неговата душа.
В
човека
има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа, Божествен Дух.
Личността в
човека
е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр.
- но това не е
човекът
.
Когато
човек
престане да се обижда, той е над личността.
5.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Малодушният е ленив
човек
.
Каквато работа да започне, преди всичко
човек
трябва да разчита на себе си, а после на другите.
Те не знаят, че условията за правене на добро на някой
човек
не са всякога благоприятни.
Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на
човека
.
За всеки даден
човек
природата е определила специфично време за правене на добро.
Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен
човек
.
Важно е желанието на
човека
да постигне нещо красиво в живота си.
Човек
трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не.
Обаче не прави ли
човек
усилия, никаква помощ няма да му дойде отвън.
Сега, като изучавате зависимостта между характера на
човека
и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност.
Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този
човек
е толкова добър и благороден, колкото сте и вие.
Мислите ли, че като съдите
човека
, служите на Бога?
Усилена работа се иска от
човека
, за да постигне онова, което душата му желае.
Не служи ли на Бога,
човек
служи на себе си.
Да не мисли
човек
за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него.
Щом има предвид тази мисъл,
човек
ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си.
Щом мисли за ближния си,
човек
се подига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата.
Като живее на земята,
човек
трябва да се кали, да стане твърд като диаманта.
Ако двете реки представят краката на
човека
и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине.
Не живее ли по този начин,
човек
не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение.
Многото знания не спасяват
човека
.
Колкото повече знания придобива
човек
, толкова повече неприятели печели.
Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно,
човек
не може да очаква големи постижения.
В този случай знанието е подобно на голям капитал, който
човек
не може правилно да разпредели.
Ще кажете, че храненето не пречи на
човека
да бъде нов, с нови идеи и разбирания.
Той може да яде месо и пак да бъде нов
човек
, със стремеж към велик морал.
Следователно
човек
не може да направи една след друга две стъпки, при които да става подигане или спадане на живака в термометъра.
Не е достатъчно
човек
да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа.
Човек
може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа.
За да пречисти кръвта си,
човек
трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата.
Всеки
човек
се нуждае от храна, съответна на неговото развитие.
Например, виждате, че един
човек
се гневи.
Обаче силата на
човека
не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа.
Човек
не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света.
Друг е въпросът, ако
човек
доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения.
Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният
човек
ще се обезсили.
Оставете
човека
на свобода.
Следователно
човек
трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка.
Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен
човек
–
човек
на новото в света.
Човекът
на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е.
За да живее този
човек
, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия.
За такъв
човек
казваме, че има установен поглед.
Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия,
човек
е осъден на страдания и болести, на смърт.
Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един
човек
на друг.
Дойде ли до проявите на личността,
човек
трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота.
Как трябва да погледнете
човека
?
Като е дошъл на земята,
човек
трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае.
Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове,
човекът
на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете.
Този е пътят, по който след време и обикновеният
човек
може да стане гениален.
Като развива своята интуиция,
човек
постепенно навлиза в реалния живот.
Да разбира и да познава
човек
себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее.
Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към
човека
; неблагоприятните условия са израз на неразположението към
човека
, по повод на някаква негова погрешка.
Ако не е господар на своята личност и не може да се владее,
човек
още не владее себе си.
Значи погрешката на
човека
е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
Например, колкото поклони да прави
човек
, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати.
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към
човека
, независимо от това, дали живее правилно, или не.
Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно,
човек
трябва да приложи самообладание.
Природата учи
човека
чрез символи.
Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо
човек
умира?
Като работи съзнателно върху себе си,
човек
трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя, както външните, така и своите вътрешни промени.
Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо
човек
умира преждевременно.
Всяко вътрешно неразположение в
човека
говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства.
Когато умира преждевременно,
човек
сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива.
Ако
човек
види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне
човек
с характер на вълк, на лисица, на змия.
Светът, който е в самия
човек
, действа върху парахода му, т.е.
Човек
живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно.
Не прави ли
човек
опити, знанието му ще остане само теория.
Обаче сърденето показва, че липсва нещо на
човека
.
Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от
човека
.
А всички знаете, че теория без практика не ползва
човека
.
Дългият път, през който
човек
минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание.
Продължителността на земния живот на
човека
зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава.
Човек
не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си Любов към Бога.
Невъзможно е
човека
да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост.
Дългият живот е в зависимост от любовта на
човека
към душата.
Не е ли жестока постъпката на някой учен
човек
, който за една обидна дума търси начин на отмъщение?
Иска ли да се лекува,
човек
трябва да потърси лекар и лекарства в душата си.
Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този
човек
е равна на тази на вълка към овцете.
Какви ще бъдат умът и сърцето на
човек
, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа?
В бъдеще постъпката на този учен
човек
ще има такива последствия, каквито и тази на вълка.
Обаче не може
човек
да се лекува, ако не обича душата си.
Трябва ли
човек
да се съмнява в духа и в душата си?
Ако се съмнява в духа и душата си,
човек
се съмнява в Божественото.
Човек
трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял.
Кой
човек
мрази?
Има ли Любов към Бога,
човек
е придобил вечния живот.
Човек
може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговите стъпки.
Стъпи ли
човек
там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне – ще настане коренна промяна в него.
Бог постоянно подобрява съдбата на
човека
.
Всеки
човек
има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота.
Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба,
човек
трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще.
Да очаква
човек
на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане.
Когато започне да яде, едновременно с това
човек
прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките.
Пробуди ли се Божественото съзнание в
човека
, работите му моментално се оправят.
Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на
човека
води към капан.
Дойде ли до
човека
, законът е по-строг.
Време, усилена работа се иска от
човека
, докато дойде до своето пробуждане.
Това е една от великите задачи на съвременния
човек
.
Това показва, че не е позволено на
човека
да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
Няма по-велик момент в живота на
човека
от този, да почувства Божието присъствие в себе си.
Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма,
човек
е осъден на страдания.
Ако ангел посети
човека
, последният ще се уплаши.
Колкото повече
човек
расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
Защото Той се изявява на
човека
според степента на неговото развитие.
Някой иска да стане учен, силен, виден
човек
.
По същия начин всеки
човек
трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година.
За да направи равносметка на своя живот,
човек
трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания.
За да живее
човек
дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот.
Общата работа не изключва свободата на
човека
.
За всеки
човек
може да се определи, има ли условия за дълъг живот, или няма.
Докато е в плът,
човек
не може да живее без хляб и ядене.
Той не е свободен
човек
.
Свободен
човек
е онзи, който има знания и който може да ги прилага.
Има блага в живота, които придобие ли
човек
преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща.
Докато е слуга,
човек
не може да бъде свободен от господаря си.
Някой минава за учен, за
човек
с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне.
Например богатство, придобито не на време, става причина
човек
да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др.
Знание, което не може да освободи
човека
от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено.
Ако отсега нататък
човек
иска дарби, неговата работа е свършена.
Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив
човек
.
Свободен, силен
човек
е този, който върши волята Божия.
Истинско знание е онова, което
човек
всякога носи със себе си и прилага на всяко време.
Човек
се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива.
Значи във всеки
човек
има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат.
Докато Любовта не цари в сърцето на
човека
, той не може да бъде свободен.
Не работи ли съзнателно върху себе си,
човек
всякога ще бъде роб на тази тъмна зона; който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона.
Човек
трябва да координира силите си, да има светли мисли, като на ангелите; чисти чувства, като на херувимите, и силна воля, като тази на светията.
И тъй, новата година изисква от всеки
човек
известно постижение.
Следователно, като живее,
човек
трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи.
Особено силно се проявява тази зона в
човека
, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи.
За тази цел тя носи за
човека
благоприятни условия.
Следователно, за да стане учен,
човек
трябва да се е родил учен.
От
човека
зависи да използва тия условия, или да не ги използва.
Използва ли разумно условията,
човек
може да реализира своите планове и добри желания.
Днес
човек
се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви.
Тъй щото, за да бъде учен, силен,
човек
се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия.
Не учете
човека
как трябва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне.
Такъв
човек
се отличава с голяма устойчивост.
Не е ли придобил тия неща,
човек
трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот.
Казват за него, че е добър
човек
, че е светия.
Той може да е добър, свят
човек
, но за хората.
От гледището на тази философия
човек
казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея.
Самообладанието е необходимо за всеки
човек
, а особено много за окултния ученик.
За Бога е добър
човек
този, който изпълнява Неговата воля.
Точен трябва да бъде
човек
.
Понякога външно
човек
може да бъде праведен, а вътрешно – не.
Преувеличаването се дължи на желанието в
човека
да усилва ефекта.
Някои казват, че
човек
е дошъл на земята да яде и да пие.
Човек
трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях.
Като отиде
човек
на същата чешма, какво ще види?
Има мисли в
човека
, които са в състояние да го умъртвят; има и такива мисли, които могат да го възкресят.
Изкуство е
човек
да предава фактите, както са.
Това значи да говори
човек
истината.
На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на
човека
.
Това разногласие между мислите и чувствата на
човека
се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи.
Изкуство е и като се укорява
човек
, и като се хвали, да говори истината.
Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния
век
.
Той стои на масата на съвременния
човек
като пръв и най-важен за разрешаване.
И тъй, всеки
човек
трябва да направи баланс на своите капитали, да знае с какво разполага през всяка нова година.
В този случай
човек
не се интересува толкова от резултата, колкото от причината, която го произвежда.
Не е достатъчно само
човек
да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него.
Съвременният
човек
, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото.
Човек
постепенно придобива знания.
Не се ли приложат, те могат да уморят
човека
.
Човек
живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира.
Всеки
човек
има право да се ползва от благата на живота.
Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го
човек
в стомаха си, може да го умори.
Значи златото е нужно на
човека
само като средство за доставяне на хляб.
Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него,
човек
трябва да го асимилира и приложи.
Всяко необработено и неприложено знание не ползва
човека
.
Човек
не може да прави добро, докато не обича.
Тя заема най-високото място в
човека
.
Каквито усилия да прави, с такова знание
човек
не може да стане философ.
По-горе от
човека
тя не може да отиде.
Засега господарка на
човека
е личността.
Съзнателен ли е,
човек
трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда.
Значи философът трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият
човек
– Любов.
Без Любов
човек
не може да прави добро.
За да направи добро,
човек
трябва да вложи в доброто част от себе си.
Съвременните хора говорят, четат, пишат, работят много, но за да се ползват от всичко това, те трябва да придобият нещо, което да остане с тях през
вековете
.
Човек
се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права.
За това, именно,
човек
трябва да върши волята Божия.
За да бъде почитан,
човек
трябва да почита другите.
Докато
човек
прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан.
Това означават думите: „Бог да живее в
човека
, а
човек
– в Бога“.
И животните имат личен елемент, само че личността на
човека
седи най-високо, като цар на всички личности.
Някои мислят, че като живее в Бога,
човек
се изгубва.
Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния
човек
, нито в стареца.
Човек
не познава още своята личност.
Това са фази на живота, през които
човек
неизбежно минава.
Следователно, ако човешкият ум не се стреми да слиза и в долините, да ги огрява,
човек
нищо не може да свърши.
Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен
човек
.
И ако човешкото сърце не се стреми да се качва и по високите планински върхове и оттам да се стича надолу,
човек
нищо няма да свърши.
Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен
човек
и най-после старец, с побеляла глава, с бяла брада и мустаци.
Вторият, като едър, силен
човек
, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си.
Детето символизира Любовта, а старият
човек
– Мъдростта.
Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод, и този плод да узрее, представя култура на
човека
.
Това са закони, по които
човек
трябва да живее“.
За да дойде до известна култура,
човек
се нуждае от импулс в себе си.
Първият пътник представлява Божественото в
човека
– а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата.
Дребният, малкият
човек
знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си.
Всички дарби и способности на
човека
са вложени в неговата душа, във вид на семена, които чакат своето време за посяването им.
Грешката е там, че този
човек
се е сдружил с голям и физически силен.
Космите на главата, брадата и мустаците в
човека
представят растителното царство.
Като знае това,
човек
трябва да пази главата си от оголяване.
За да се домогне до тази енергия,
човек
трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа.
Ако всички косми по тялото на
човека
се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия.
Космите са толкова необходими за
човека
, колкото растенията за земята.
Човек
се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните.
Вътрешните качества го определят като
човек
.
Например, ако устата на
човека
е красива, това показва устойчивост на чувствата му.
Ако на челото на
човека
има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест.
Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден
човек
трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва.
Този
човек
никога не лъже.
Само по този начин мисълта на
човека
ще се засили, а чувствата му – ще се облагородят.
Следователно
човек
се обича само за нещо красиво.
Личността в
човека
представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа.
Преди всичко
човек
трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен.
Само красивото в
човека
се обича, но не и лошото.
Когато духът вземе първо място в
човека
, плътта трябва да остане на последно.
За да развива самообладанието си,
човек
трябва да знае, че един Бог съществува в света и към Него да определи отношенията си – отношения на Любов и самоотричане.
За да придобие живота, изобщо,
човек
трябва да работи в съгласие с доброто, с положителното в света.
Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ
човек
.
Да се говори на
човека
за доброто и красивото в света, за наука и култура, това значи да му се даде подтик към тия неща.
Животът изисква от
човека
будно съзнание, отговорност за всички негови постъпки.
Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в
човека
.
Като се стреми към наука,
човек
вижда какво поле се открива пред него.
Като живее,
човек
не трябва да търси лесния път.
Човек
ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е.
Съзнателният
човек
не се страхува от работа.
когато личността се подчини на Божественото начало в
човека
.
Човек
се изпитва в мъчните работи, а не в леките.
Човек
трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си.
Може ли да се нарече силен
човек
този, който от една дума се обижда?
Това знание става плът и кръв за
човека
.
Какво трябва да прави
човек
, за да се помогне до положителната наука?
От
човека
се иска само едно: да разработва своята почва и да знае какви растения могат да виреят в нея.
Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен
човек
е онзи, който остава неизменен при всички изпитания.
От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме
човек
.
Светлината обаче не изменя естеството нито на
човека
, нито на растението.
Може ли да се нарече
човек
онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия?
Запример виждате, че един
човек
се гневи.
(втори вариант)
Човек
не трябва да изнася изведнъж всички свои работи пред света.
(втори вариант)
Друг е въпросът, ако
човек
доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високо морални съображения.
(втори вариант)
Ако изнесе пред света всичко, което знае, даже и най-силният
човек
ще се обезсили.
(втори вариант)
Оставете
човека
на свобода.
(втори вариант)
Следователно
човек
трябва да работи така, че всякога да има поне микроскопическа придобивка.
(втори вариант)
Който живее в причинния свят, той може да се нарече Божествен
човек
,
човек
на новото в света.
(втори вариант)
Човекът
на личността може да живее само при правилна смяна на състоянията, т.е., когато ту се радва, ту скърби.
(втори вариант)
Дойде ли до проявите на личността,
човек
трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота.
(втори вариант)
За да живее този
човек
, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус -кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергии.
(втори вариант)
Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна, или кинетична, енергия, а в левия - на отрицателната, или потенциална, енергия,
човек
е осъден на страдания и болести, на смърт.
(втори вариант)
За такъв
човек
казваме, че има установен поглед.
(втори вариант)
Чрез такъв поглед Божествената светлина се предава от един
човек
на друг.
(втори вариант)
Как трябва да погледнете
човека
?
(втори вариант)
Като е дошъл на земята,
човек
трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях, както пожелае.
(втори вариант)
Да разбира и да познава
човек
себе си в пълния смисъл на думата, това значи да се владее.
(втори вариант)
Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове,
човекът
на самообладанието се отправя за позволение там, отдето му са дадени удовете.
(втори вариант)
Ако не е господар на своята личност и не може да се владее,
човек
още не владее себе си.
(втори вариант)
Този е пътят, по който след време и обикновеният
човек
може да стане гениален.
(втори вариант)
Като развива своята интуиция,
човек
постепенно навлиза в реалния живот.
(втори вариант)
Благоприятните условия в живота са израз на любовта и разположението на разумните същества към
човека
.
(втори вариант)
Неблагоприятните условия са израз на неразположението им към
човека
, по повод на някаква негова погрешка.
(втори вариант)
Запример, колкото поклони да прави
човек
, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати.
(втори вариант)
Значи погрешката на
човека
е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон.
(втори вариант)
Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно,
човек
трябва да приложи самообладание.
(втори вариант)
Природата учи
човека
чрез символи.
(втори вариант)
Бог трябва да бъде снизходителен към
човека
, независимо от това, дали живее правилно, или не.
(втори вариант)
Като работи съзнателно върху себе си,
човек
трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени.
(втори вариант)
Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо
човек
умира?
(втори вариант)
Всяко вътрешно неразположение в
човека
говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства.
(втори вариант)
Ако
човек
види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне
човек
с характер на вълк, на лисица, на змия.
(втори вариант)
Не е въпрос защо грешният или праведният умира, но защо
човек
умира преждевременно.
(втори вариант)
Когато умира преждевременно,
човек
сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива.
(втори вариант)
Светът, който е в самия
човек
, действа върху парахода му, т.е.
(втори вариант)
Обаче сърденето показва, че липсва нещо на
човека
.
(втори вариант)
Човек
живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно.
(втори вариант)
Не прави ли
човек
опити, знанието му ще остане само теория.
(втори вариант)
Привърже ли се веднъж, нищо не може да го застави да се отдели от
човека
.
(втори вариант)
А всички знаете, че теория без практика не ползва
човека
.
(втори вариант)
Дългият път, през който
човек
минава, му създава семейни и обществени опитности, които трябва да използва като знание.
(втори вариант)
Човек
не е дошъл на земята да се мъчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие в себе си любов към Бога.
(втори вариант)
Продължителността на земния живот на
човека
зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава, не я ли обича, животът му се съкращава.
(втори вариант)
Невъзможно е
човек
да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост.
(втори вариант)
Не е ли жестока постъпката на някой учен
човек
, който за една обидна дума търси начин на отмъщение?
(втори вариант)
Дългият живот е в зависимост от любовта на
човека
към душата.
(втори вариант)
Като се вземе предвид степента на развитието му и знанието, което има, постъпката на този
човек
е равна на тази на вълка към овцете.
(втори вариант)
Какви ще бъдат умът и сърцето на
човека
, ако духът не обича душата и ако душата не почита духа?
(втори вариант)
В бъдеще постъпката на този учен
човек
ще има такива последствия, каквито и тази на вълка.
(втори вариант)
Човек
трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял.
(втори вариант)
Иска ли да се лекува,
човек
трябва да потърси лекар и лекарства в душата си.
(втори вариант)
Трябва ли
човек
да се съмнява в духа и в душата си?
(втори вариант)
Ако се съмнява в духа и в душата си,
човек
се съмнява в Божественото.
(втори вариант)
Обаче не може
човек
да се лекува, ако не обича душата си.
(втори вариант)
Всеки
човек
има свой вътрешен учител, който го напътства и коригира в живота.
(втори вариант)
Кой
човек
мрази?
(втори вариант)
Човек
може да познае Бога само тогава, когато върви по неговите стъпки.
(втори вариант)
Стъпи ли
човек
там, дето Бог е минал, умът му ще се просвети, сърцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духът ще укрепне - ще настане коренна промяна в него.
(втори вариант)
Когато започне да яде, едновременно с това
човек
прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките.
(втори вариант)
Има ли любов към Бога,
човек
е придобил вечния живот.
(втори вариант)
Бог постоянно подобрява съдбата на
човека
.
(втори вариант)
Ето защо, за да излезе от своята лоша съдба,
човек
трябва да даде път на Божественото в себе си, да очаква някакво щастливо бъдеще.
(втори вариант)
Да очаква
човек
на бъдещето, това значи да очаква момента на своето пробуждане.
(втори вариант)
Това е една от великите задачи на съвременния
човек
.
(втори вариант)
Пробуди ли се Божественото съзнание в
човека
, работите му моментално се оправят.
(втори вариант)
Време, усилена работа се иска от
човека
, докато дойде до своето пробуждане.
(втори вариант)
Не само лакомията на животните води към капана, но всяка лоша постъпка на
човека
води към капан.
(втори вариант)
Няма по-велик момент в живота на
човека
от този, да почувства Божието присъствие в себе си.
(втори вариант)
Дойде ли до
човека
, законът е по-строг.
(втори вариант)
Това показва, че не е позволено на
човека
да допуща в себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постъпки.
(втори вариант)
По същия начин всеки
човек
трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година.
(втори вариант)
Ако ангел посети
човека
, последният ще се уплаши.
(втори вариант)
За да направи равносметка на своя живот,
човек
трябва да е живял на земята, да имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания.
(втори вариант)
Защото той се изявява на
човека
според степента на неговото развитие.
(втори вариант)
Израсте ли повече, отколкото са средствата за поддържане на организма,
човек
е осъден на страдания.
(втори вариант)
Колкото повече
човек
расте и се развива, толкова повече трябва да увеличава своята дажба.
(втори вариант)
Някой иска да стане учен, силен, виден
човек
.
(втори вариант)
Общата работа не изключва свободата на
човека
.
(втори вариант)
Той не е свободен
човек
.
(втори вариант)
Свободен
човек
е онзи, който има знания и който може да ги прилага.
(втори вариант)
Докато е в плът,
човек
не може да живее без хляб и ядене.
(втори вариант)
Някой минава за учен, за
човек
с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне.
(втори вариант)
За да живее
човек
дълго време на земята, все трябва да има някой, който да поддържа този живот.
(втори вариант)
Знание, което не може да освободи
човека
от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено.
(втори вариант)
Докато е слуга,
човек
не може да бъде свободен от господаря си.
(втори вариант)
За всеки
човек
може да се определи има ли условия за дълъг живот, или няма.
(втори вариант)
Истинско знание е онова, което
човек
всякога носи със себе си и прилага на всяко време.
(втори вариант)
Има блага в живота, които, придобие ли
човек
преждевременно, стават причина да изгуби много ценни неща.
(втори вариант)
Свободен, силен
човек
е този, който върши волята Божия.
(втори вариант)
Запример богатство, придобито не навреме, става причина
човек
да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др.
(втори вариант)
Докато любовта не цари в сърцето на
човека
, той не може да бъде свободен.
(втори вариант)
Следователно, като живее,
човек
трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи.
(втори вариант)
Богатството крие в себе си сили, които могат да провалят всеки слаб, неустойчив
човек
.
(втори вариант)
Човек
трябва да координира силите си, да има светли мисли като на ангелите, чисти чувства като на херувимите и силна воля като тази на светията.
(втори вариант)
Ако отсега нататък
човек
иска дарби, неговата работа е свършена.
(втори вариант)
Значи във всеки
човек
има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат.
(втори вариант)
И тъй, новата година изисква от всеки
човек
известно постижение.
(втори вариант)
Човек
се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива.
(втори вариант)
Не работи ли съзнателно върху себе си,
човек
понякога ще бъде роб на тази тъмна зона.
(втори вариант)
За тази цел тя носи за
човека
благоприятни условия.
(втори вариант)
От
човека
зависи да използва тия условия или да не ги използва.
(втори вариант)
Използва ли разумно условията,
човек
може да реализира своите планове и добри желания.
(втори вариант)
Особено силно се проявява тази зона в
човека
, когато той се стреми към чист, възвишен живот, към нови, светли идеи.
(втори вариант)
Следователно, за да стане учен,
човек
трябва да се е родил учен.
(втори вариант)
Днес
човек
се нуждае от условия, които да му съдействат да се прояви.
(втори вариант)
От гледището на тази философия
човек
казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея.
(втори вариант)
Тъй щото, за да бъде учен, силен,
човек
се нуждае от здрав организъм, от добре разработени ум и сърце, да устоява на външните и вътрешни условия.
(втори вариант)
Не учете
човека
как трябва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне.
(втори вариант)
Такъв
човек
се отличава с голяма устойчивост.
(втори вариант)
Не е ли придобил тия неща,
човек
трябва да бъде внимателен, за да си осигури сносен живот.
(втори вариант)
Казват за някого, че е добър
човек
, че е светия.
(втори вариант)
Той може да е добър, свят
човек
, но за хората.
(втори вариант)
Самообладанието е необходимо за всеки
човек
, а особено много за окултния ученик.
(втори вариант)
За Бога е добър
човек
този, който изпълнява неговата воля.
(втори вариант)
Някои казват, че
човек
е дошъл на земята да яде и да пие.
(втори вариант)
Точен трябва да бъде
човек
.
(втори вариант)
Понякога външно
човек
може да бъде праведен, а вътрешно не.
(втори вариант)
Преувеличаването се дължи на желанието в
човека
да усилва ефекта.
(втори вариант)
Човек
трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях.
(втори вариант)
Като отиде
човек
на същата чешма, какво ще види?
(втори вариант)
Има мисли в
човека
, които са в състояние да го умъртвят, има и такива мисли, които могат да го възкресят.
(втори вариант)
Изкуство е
човек
да предава фактите, както са.
(втори вариант)
Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния
век
.
(втори вариант)
Това значи да говори
човек
истината.
(втори вариант)
Той стои на масата на съвременния
човек
като пръв и най-важен за разрешаване.
(втори вариант)
На вътрешна дисхармония между ума и сърцето, между мислите и чувствата на
човека
.
(втори вариант)
Това разногласие между мислите и чувствата на
човека
се дължи на факта, че той иска да вземе повече неща, отколкото може да носи.
(втори вариант)
И тъй, всеки
човек
трябва да направи баланс на своите капитали, да знае с какво разполага през всяка нова година.
(втори вариант)
Изкуство е и като се укорява
човек
, и като се хвали, да говори истината.
(втори вариант)
В този случай
човек
не се интересува толкова от резултата, колкото от причината, която го произвежда.
(втори вариант)
Не е достатъчно само
човек
да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него.
(втори вариант)
Всеки
човек
има право да се ползва от благата на живота.
(втори вариант)
Съвременният
човек
- бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото.
(втори вариант)
Човек
постепенно придобива знания.
(втори вариант)
Значи златото е нужно на
човека
само като средство за доставяне на хляб.
(втори вариант)
Не се ли приложат, те могат да уморят
човека
.
(втори вариант)
Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го
човек
в стомаха си, може да го умори.
(втори вариант)
Човек
живее, докато е свързан с доброто, прекъсне ли тази връзка, той умира.
(втори вариант)
Тя заема най-високото място в
човека
.
(втори вариант)
По-горе от
човека
тя не може да отиде.
(втори вариант)
Засега господарка на
човека
е личността.
(втори вариант)
Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползва от него,
човек
трябва да го асимилира и приложи.
(втори вариант)
Всяко необработено и неприложено знание не ползва
човека
.
(втори вариант)
Съзнателен ли е,
човек
трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда.
(втори вариант)
Каквито усилия да прави, с такова знание
човек
не може да стане философ.
(втори вариант)
Човек
не може да прави добро, докато не обича.
(втори вариант)
Човек
се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права.
(втори вариант)
Значи философът трябва да има философски ум, поетът - въображение, добрият
човек
- любов.
(втори вариант)
За да бъде почитан,
човек
трябва да почита другите.
(втори вариант)
Без любов
човек
не може да прави добро.
(втори вариант)
Докато
човек
прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан.
(втори вариант)
За да направи добро,
човек
трябва да вложи в доброто част от себе си.
(втори вариант)
И животните имат личен елемент, само че личността на
човека
седи най-високо, като цар на всички личности.
(втори вариант)
За това именно
човек
трябва да върши волята Божия.
(втори вариант)
Съвременните хора говорят, четат, пишат, работят много, но за да се ползват от всичко това, те трябва да придобият нещо, което да остане с тях през
вековете
.
(втори вариант)
Това означават думите „Бог да живее в
човека
, и
човек
- в Бога."
(втори вариант)
Някои мислят, че като живее в Бога,
човек
се изгубва.
(втори вариант)
Човек
не познава още своята личност.
(втори вариант)
Детето не се губи нито в юношата, нито във възрастния
човек
, нито в стареца.
(втори вариант)
Единият от тях бил дребен, нисък по-ръст, а вторият - едър, здрав, силен
човек
.
(втори вариант)
Това са фази на живота, през които
човек
неизбежно минава.
(втори вариант)
Следователно, ако човешкият ум не се стреми да слиза и в долината, да ги огрява,
човек
нищо не може да свърши.
(втори вариант)
Вторият, като едър, силен
човек
, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си.
(втори вариант)
И ако човешкото сърце не се стреми да се качва и по високите планински върхове и оттам да се стича надолу,
човек
нищо няма да свърши.
(втори вариант)
Играе ли, приказва ли, детето си представя, че ще израсте, ще стане момък, възрастен
човек
и най-после старец с побеляла глава, с бяла брада и мустаци.
(втори вариант)
Детето символизира любовта, а старият
човек
- мъдростта.
(втори вариант)
" Това са закони, по които
човек
трябва да живее.
(втори вариант)
Първият пътник представя Божественото в
човека
, а вторият - човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата.
(втори вариант)
Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод и този плод да узрее, представя култура на
човека
.
(втори вариант)
Дребният, малкият
човек
знае, че му предстои дълъг път и взима повече хляб в торбата си.
(втори вариант)
Грешката е там, че този
човек
се е сдружил с голям и физически силен.
(втори вариант)
За да дойде до известна култура,
човек
се нуждае от импулс в себе си.
(втори вариант)
Космите на главата, брадата и мустаците в
човека
представят растителното царство.
(втори вариант)
Като знае това,
човек
трябва да пази главата си от оголяване.
(втори вариант)
Всички дарби и способности на
човека
са вложени в неговата душа във вид на семена, които чакат своето време за посяването им.
(втори вариант)
За да се домогне до тази енергия,
човек
трябва да влезе във връзка с възвишени същества, които да му дадат начин за работа.
(втори вариант)
Ако всички косми по тялото на
човека
се отнемат, той ще се натъкне на големи нещастия.
(втори вариант)
Космите са толкова необходими за
човека
, колкото растенията за земята.
(втори вариант)
Човек
се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните.
(втори вариант)
Вътрешните качества го определят като
човек
.
(втори вариант)
Личността в
човека
представя живота на плътта, а Божественото - живота на духа.
(втори вариант)
Следователно, за да не пресъхват изворите на човешкия живот, всеки ден
човек
трябва да посажда по една добра мисъл и по едно добро чувство в своята почва.
(втори вариант)
Запример, ако устата на
човека
е красива, това показва устойчивост на чувствата му.
(втори вариант)
Когато духът вземе първо място в
човека
, плътта трябва да остане на последно.
(втори вариант)
Само по този начин мисълта на
човека
ще се засили, а чувствата му ще се облагородят.
(втори вариант)
Ако на челото на
човека
има две успоредни напречни линии, те показват добре развита съвест.
(втори вариант)
Преди всичко
човек
трябва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бъде тих и спокоен.
(втори вариант)
Този
човек
никога не лъже.
(втори вариант)
За да развива самообладанието си,
човек
трябва да знае, че един Бог съществува в света и към него да определи отношенията си - отношения на любов и самоотричане.
(втори вариант)
Следователно
човек
се обича само за нещо красиво.
(втори вариант)
Само красивото в
човека
се обича, но не и лошото.
(втори вариант)
Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ
човек
.
(втори вариант)
Тези два живота именно създават борбите и противоречията в
човека
.
(втори вариант)
Човек
ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е.
(втори вариант)
Да се говори на
човека
за доброто и красивото в света, за наука и култура, това значи да му се даде подтик към тия неща.
(втори вариант)
когато личността се подчини на Божественото начало в
човека
.
(втори вариант)
Като се стреми към наука,
човек
вижда какво поле се открива пред него.
(втори вариант)
За да придобие живота изобщо,
човек
трябва да работи в съгласие с доброто, с положителното в света.
(втори вариант)
Животът изисква от
човека
будно съзнание, отговорност за всички негови постъпки.
(втори вариант)
Като живее,
човек
не трябва да търси лесния път.
(втори вариант)
Съзнателният
човек
не се страхува от работа.
(втори вариант)
Човек
се изпитва в мъчните работи, а не в леките.
(втори вариант)
Може ли да се нарече силен
човек
този, който от една дума се обижда?
(втори вариант)
Човек
трябва да работи, да преодолява инертната материя в себе си.
(втори вариант)
Това знание става плът и кръв за
човека
.
(втори вариант)
Следователно в пълния смисъл на думата духовен
човек
е онзи, който остава неизменен при всички изпитания.
(втори вариант)
Какво трябва да прави
човек
, за да се домогне до положителната наука?
(втори вариант)
От
човека
се иска само едно: да разработва своята почва ида знае какви растения могат да виреят в нея.
(втори вариант)
От правилното им приложение зависи колко светлина може да приеме
човек
.
(втори вариант)
Светлината обаче не изменя естеството нито на
човека
, нито на растението.
(втори вариант)
Може ли да се нарече
човек
онзи, който не е в състояние да излезе от ограничителните условия на гнева, омразата, съмнението, малодушието и да ги превърне в благотворна енергия?
(втори вариант)
Малодушният е ленив
човек
.
(втори вариант)
Каквато работа да започне, преди всичко
човек
трябва да разчита на себе си, а после на другите.
(втори вариант)
Те не знаят, че условията за правене на добро на някой
човек
не са всякога благоприятни.
(втори вариант)
Тези факти оказват влияние върху характера и темперамента на
човека
.
(втори вариант)
За всеки даден
човек
природата е определила специфично време за правене на добро.
(втори вариант)
Не само това, но определено е и времето, кога можете да посетите известен
човек
.
(втори вариант)
Важно е желанието на
човека
да постигне нещо красиво в живота си.
(втори вариант)
Човек
трябва да знае дали навреме започва една работа, навреме ли отива някъде, или не.
(втори вариант)
Обаче не прави ли
човек
усилия, никаква помощ няма да му дойде отвън.
(втори вариант)
Сега, като изучавате зависимостта между характера на
човека
и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност.
(втори вариант)
Ако мислите да се скарате с някой ваш близък, да му кажете няколко строги думи, откажете се от намерението си и помислете, че и този
човек
е толкова добър и благороден, колкото сте и вие.
(втори вариант)
Мислите ли, че като съдите
човека
, служите на Бога?
(втори вариант)
Усилена работа се иска от
човека
, за да постигне онова, което душата му желае.
(втори вариант)
Не служи ли на Бога,
човек
служи на себе си.
(втори вариант)
Да не мисли
човек
за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, който се грижи и за него.
(втори вариант)
Щом има предвид тази мисъл,
човек
ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи и за ближния си.
(втори вариант)
Щом мисли за ближния си,
човек
се повдига по-високо и се свързва с Първата причина на нещата.
(втори вариант)
Като живее на земята,
човек
трябва да се кали, да стане твърд като диаманта.
(втори вариант)
Ако двете реки представят краката на
човека
и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине.
(втори вариант)
Не живее ли по този начин,
човек
не може да приложи своите идеи, нито може да очаква някакво постижение.
(втори вариант)
Многото знания не спасяват
човека
.
(втори вариант)
Колкото повече знания придобива
човек
, толкова повече неприятели печели.
(втори вариант)
Не се ли храни по нов начин, външно и вътрешно,
човек
не може да очаква големи постижения.
(втори вариант)
В този случай знанието е подобно на голям капитал, който
човек
не може правилно да разпредели.
(втори вариант)
Ще кажете, че храненето не пречи на
човека
да бъде нов, с нови идеи и разбирания.
(втори вариант)
Той може да яде месо, и пак да бъде нов
човек
, със стремеж към велик морал.
(втори вариант)
Следователно
човек
не може да направи една след друга две стъпки, при които да става повдигане или спадане на живака в термометъра.
(втори вариант)
Не е достатъчно
човек
да придобива само знания, но той трябва да впрегне тия знания на работа.
(втори вариант)
Човек
може да се занимава с всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко той трябва да използва тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа.
(втори вариант)
Обаче силата на
човека
не се крие във външни условия, но в условията на неговата душа.
(втори вариант)
За да пречисти кръвта си,
човек
трябва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нещата.
(втори вариант)
Всеки
човек
се нуждае от храна, съответна на неговото развитие.
(втори вариант)
6.
Пътищата на природата
,
МОК
, София, 3.1.1930г.,
През тези две фази минава всеки
човек
: през фазата на чернозема и през фазата на росната, цветна ливада.
Има случаи, когато
човек
бутне някой център на главата си и с това разваля настроението си.
Ако знае, как и с кой крак да тръгва,
човек
би избегнал много нещастия в живота си.
Като става сутрин от сън,
човек
трябва да отдаде известно внимание и грижа на тялото си, на движенията, които прави.
Като ученици, вие трябва да имате предвид, че истинската наука започва с умението на
човека
да владее движенията си, да бъде господар на своето тяло.
Ако
човек
не знае, как е създадено неговото тяло, какво е предназначението му и ако не може да се справя с неговите сили, нищо не може да постигне.
С други думи казано: ако
човек
не разбере земните неща, как ще разбере небесните, т.
Физическото тяло на
човека
е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси.
Доколко е учен
човек
, познаваме от това, доколко той разбира своето тяло.
Това не значи, че
човек
трябва да отдаде всичкото си време и внимание на тялото.
Важно е
човек
да не пренебрегва тялото си за сметка на въпроси, които днес нямат никакво значение.
Ще излезе това, което е излязло от всеки
човек
.
Човек
е предназначен за висок пост, а от незнание той иска по-долен пост и загубва това, което е спечелил.
Както
човек
се облича и съблича, така и част от човешкото тяло непрекъснато се изменя.
Ако
човек
не намери щастието в себе си, вън по никой начин не може да го намери.
Вие се чудите, какво стана, кой ви отговори, къде остана този
човек
.
Човек
може да разреши задачите си още на земята.
Възможно е и това, но за предпочитане е
човек
тук да реши задачите си, отколкото на онзи свят.
Те не знаят, че за да дойде до това положение, да придобие известни знания,
човек
трябва да работи върху своя ум, да го развие, да разработи сърцето си, да стане отзивчиво, да разшири съзнанието си.
Силен
човек
е онзи, който може да бъде господар на тялото си.
Как може
човек
да стане господар на тялото си?
Следователно, ако
човек
не вярва, че тялото, което му е дадено, е негово, всеки може да му го отнеме.
Докато
човек
не е получил крепостен акт за тялото си, всеки може да го ограбва: този взел нещо от него, онзи взел нещо.
Същественото за
човека
е неговото тяло.
Човек
трябва да има правилно отношение към тялото си.
За да разбере душата си,
човек
трябва да пази тялото си добре.
От
човека
зависи да бъде и красив, и здрав, и силен.
Съзнателният, разумният
човек
знае, че тялото е облекло на душата.
Следователно, каквато е душата на
човека
, такова ще бъде и тялото му.
И тъй, първата задача на
човека
е да изучава своето тяло Това значи, да изучава функциите на своите външни и вътрешни органи, както и положението, което те трябва да заемат.
Не държите ли главата си права, слънчевите енергии не могат да минават през дробовете, вследствие на което
човек
нарушава здравословното състояние на организма си.
Единственото нещо, от което
човек
трябва да се стеснява, това е злоупотреблението със свободата на разумните същества.
Никога не злоупотребявайте с доверието, което някой
човек
има към вас.
Човек
може да се съобщава с невидимия свят само чрез физическото си тяло.
Казано е в Писанието: „И направи Бог
човека
по образ и подобие свое“.
Къде седи подобието на
човека
с Бога?
Човек
е съвкупност от системи с различни функции, които учените и до днес още не познават.
Като прави къща, и
човек
се ръководи от известни съображения.
Тази наука ще покаже, какво представя
човек
като физическо и духовно същество.
Не само
човек
се ръководи от известни съображения, но и малките буболечици, при строежа на своите къщички, имат предвид известни условия.
Като дойдете до
човека
, виждате, че неговото лице е най-съвършено.
Тя продължава още да работи върху лицето и главата на
човека
, да го усъвършенства.
Съществата, които са работили за преобразованието на животинските форми, както и тази на
човека
, се различават коренно едни от други.
Следователно, човешкото лице е площ, върху която се отпечатват силите, които работят в
човека
.
Ето защо,
човек
не трябва да се спира само върху последствията на нещата, но да търси техните причини.
И тъй, не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на
човека
, но трябва да гледате на
човека
като на жива, разумна станция, чрез която той влиза в съприкосновение с целия космос.
Ако по невнимание бутне някои от лошите центрове,
човек
веднага се обръща към своя радиоапарат и вика за помощ.
Коя е радиостанцията в
човека
?
Чрез тази станция
човек
влиза във връзка с външния и вътрешен свят, с всички разумни същества.
Ще кажете, че
човек
трябва да има само една мисъл и едно желание.
Това значи,
човек
да се съсредоточи само за себе си, да не се интересува от окръжаващите.
Човек
трябва да бъде съсредоточен в себе си, с цел да се изучава, но не и да се затваря за ближните си.
– Какво трябва да прави
човек
?
– Много работи очакват
човека
.
Съвременният
човек
не е дошъл още до познаване на себе си.
Човек
има в себе си един от най-усъвършенстваните телескопи, микроскопи, радиоапарати.
Човек
носи в себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи.
Оттук виждаме, че това, което
човек
търси вън от себе си, съществува и в самия него.
Тайните, които се крият в природата, съществуват и в
човека
.
Чрез астралното си тяло
човек
може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно.
Докато е на земята,
човек
мисли, че другият свят е идеален.
Човек
, от време на време, употребява пелина за цяр.
Покажете ми как тръгва
човек
.
(втори вариант)
Та казвам, когато ние казваме, че
човек
най-първо трябва да влада тялото си, оттам започва науката.
(втори вариант)
И вие ще бъдете учен
човек
дотолкова, доколкото разбирате тялото си.
(втори вариант)
” Той му казал: “Искам да бъда виден
човек
, да бъда директор.” “Тогава ще идете при министъра на просвещението.
(втори вариант)
Има нещо у
човека
, което е постоянно.
(втори вариант)
Казва се: “Вие сте храм на Бога живаго.” Значи тялото на
човека
е свещено.
(втори вариант)
Разберете, за да се предаде каквато и да е наука, умът трябва да се събуди правилно, човешкото тяло трябва да стане отзивчиво, или съзнанието трябва да проникне навсякъде, или
човек
да стане господар на тялото си.
(втори вариант)
Ще знаете силен
човек
е онзи, който е господар на тялото си.
(втори вариант)
Как може
човек
да стане господар.
(втори вариант)
Природата ви казва: “Не си губете времето да ставате собственик на едно парче земя.”
Човек
не влада своето тяло, а иска да влада къщата си.
(втори вариант)
Та
човек
трябва да има едно отношение към тази Божествената монада, или тъй наречената монада
човек
душа.
(втори вариант)
Тя трябва да се събуди у
човека
.
(втори вариант)
Когато
човек
стане сутрин, трябва да благодари на Бога, че има едно тяло, с което може да влезе в общение.
(втори вариант)
Все вие ще се постараете да си представите природата тъй някак си, близо до
човека
.
(втори вариант)
Когато един съвременен
човек
направи една къща, кои са неговите съображения, че туря прозорци, после ще направи една врата.
(втори вариант)
(По-мръсно от свинята няма, защото тя яде безразборно.) Ами
човекът
в своето ядене по-разборно ли яде, отколкото свинята?
(втори вариант)
А
човек
яде боб.
(втори вариант)
Ни най-малко не е егоистична, но казва: “Какво има да се тревожи
човек
.” Нищо няма.
(втори вариант)
Та ще знаете, у
човека
има известни места на тялото, дето е опасно да се бута.
(втори вариант)
Та от чисто научно гледище не само да се изучава човешкият организъм, не само да се познава характерът, но същевременно тялото е една жива станция, дето
човек
иде в съприкосновение с целия космос.
(втори вариант)
Но в сегашната епоха
човек
ги е турил в кочината и сега свинете са без служба.
(втори вариант)
И у
човека
има една радиостанция.
(втори вариант)
Какво добива
човек
, ако пръстите са отворени или ако те са свити в юмруци?
(втори вариант)
Казва се, че
човек
трябва да има само една мисъл и едно желание.
(втори вариант)
В какво отношение трябва
човек
да има една мисъл и едно желание?
(втори вариант)
Защото, ако
човек
има едно желание и само една мисъл, той е затворен за окружающия свят, той постоянно мисли за себе си, какво да прави.
(втори вариант)
“Ама ще стана смешен.” Не, никак няма да станеш смешен, но ще станеш
човек
.
(втори вариант)
Най-първо вземете една поза, която определя
човека
.
(втори вариант)
Има една стадия у
човека
, вие още не сте дошли до себе си, да се наблюдавате и да се изучавате.
(втори вариант)
Аз да ви кажа, аз имам едно правило, от какво трябва
човек
да се срамува.
(втори вариант)
Другото е благоприличие, но от едно нещо
човек
трябва да се срамува.
(втори вариант)
Но ако прочетете съчиненията на Сведенборг, на някой от вас аз бих препоръчал, който знае немски, френски, италиански, английски прочетете Сведенборг, да видите, той има една философия, че може
човек
да се съобщава с другия свят.
(втори вариант)
От това трябва да се срамува
човек
.
(втори вариант)
Казва се в Писанието: “И направи Бог
човека
по образ и подобие своему”.
(втори вариант)
Та казвам, когато
човек
стане, той трябва да знае как да се обходи с тялото си.
(втори вариант)
7.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
„От толкова време те търся в света, едва сега те намерих.“ Този богат
човек
е един от най-лошите хора в света.
По-лош
човек
от този не може да съществува.
Следователно имаш ли душа, ти си добър
човек
.
Нямаш ли душа, ти си лош
човек
.
Бедният
човек
, като излязъл от затвора, платил дълга си и продължавал да върви по-нататък из пътя.
Човек
, който не признава душата си, той не може да бъде добър.
Затова
човек
трябва да умре, да се освободи.
Докато
човек
се освободи от този брак и стане свободен, има време.
Върви по-нататък и вижда, че друг
човек
се дави.
Всичко е тук, на земята.“ Това е личността, това е
човекът
, който живее само в материалния свят.
Прав е този
човек
, защото действително има хора, които живеят само тук, на земята.
Смъртта ни освобождава от незаконния брак на сърцето, от тази незаконна жена, за която
човекът
се е оженил.
Повече не правя добро.“ „Ще ти простя дълга, само ме спаси от удавяне.“ Този
човек
е най-малко лош.
В историята има само един такъв пример – да ви направи някой
човек
добро, а вие да го хванете за врата и да го заведете в участъка.
Те туриха на кръста
човека
, който създаде еврейския народ, който ги извади из тинята.
Казвам, вътре в
човека
има развала.
По причина на това, че
човек
върви в разрез с това, което Бог е създал.
Дотогава, докато един
човек
се самозаблуждава и иска да възприеме атрибутите на Бога и иска да коригира законите, които Бог е създал, непременно злото ще се зароди у него.
Едно време ние разполагахме с овците, а откак дойде
човекът
, той разполага.“ Вълкът нарича
човека
узурпатор.
Праведен
човек
аз наричам този, който, откак се е родил, нито една лоша мисъл не е минала през ума му, неговото настроение никога не се е променило, всякога да е бил весел и радостен.
Като дойде
човек
на земята, той трябва да мисли как ще прекара живота си.
И след всички тези хора ето, иде един
човек
с каруцата с конете си.
Казва Христос: „Всичкото зло произтича от човешкото сърце.“ Но човешкото сърце, това е от
човека
, от духовния
човек
произлиза злото.
Ти считаш ли за лош
човек
брата, който те е целунал?
“ Ако си силен
човек
, ти ще се чувстваш свободен.
Ако аз дойда до този морал, за който вие говорите, тогава няма да има нито един праведен
човек
.
И понеже
човекът
на личността не трябва да се обижда, трябва да го имате предвид.
Някой ми казва: „Ти си много лек
човек
.“ Аз взимам тези думи двусмислено и го питам: „Колко мислиш да съм тежък?
Човек
трябва да има вътрешно самообладание.
Когато едно време при Буда дошъл един скръбен
човек
, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми?
Според това заключение или тази поговорка тежкият
човек
е всякога добродетелен.
Привидно
човекът
на земята чрез своето богатство може да създаде всякакъв подтик на движение, но ако чрез порите той иска да се домогне до разумния свят, това е невъзможно.
Лек предмет, лек
човек
е всеки, който избухва.
Следователно под думата „лек
човек
“ ние разбираме предмети, които се разпукват.
Когато се натрупа в кръвта на
човека
повече органическо желязо, отколкото трябва, нужно е да се изучават свойствата на това желязо, понеже то съдържа в себе си един център на разумността.
Не съм съдия.“ Като учен
човек
аз мога да кажа само, че виждам една лоша черта.
Ако
човек
има малко желязо в кръвта си, той е малодушен, наричат го баба.
Като рисувам един
човек
, мога да кажа, че лицето му не е според законите на природата, той има някаква лоша черта.
Внесе ли се повече желязо, отколкото трябва,
човек
става крайно жесток.
Според тази наука, когато ти говориш на един
човек
, а той гледа надолу или на друга страна, той е лош
човек
, той е разноглед.
Ако пък в кръвта на
човека
има повече органическо злато, то внася благородство в характера му.
За такъв
човек
турците казват – тебе гледа, мене вижда.
Няма ли
човек
злато в кръвта си, той не може да прояви никакво благородство.
Не само това, но от вътрешните предразположения на човешкия дух някой път се изкривяват носът, устата на
човека
.
Право е, че всички богати хора минават за благородни, но не може да бъде
човек
благороден, ако в неговата кръв или в неговия психически живот, или в неговата мисъл няма злато.
Като погледнете на
човека
, вие трябва да погледнете през неговата душа, като на един красив свят.
Понеже устата представлява физическото в
човека
, като погледнете на нея, трябва да четете, че в
човека
има нещо красиво, устойчиво.
Каквато е устата на
човека
, такъв е и характерът му.
Щом в тебе има известна интелигентност, от тази малка интелигентност ти трябва да проверяваш
човека
.
Когато Бог е създал
човека
по образ и подобие, и това може да бъде.
Следователно само интелигентният
човек
може да греши.
Всичко това
човек
може да схваща едновременно.
А
човекът
на чувствата има само една потенциална възможност да греши.
Представете си един
човек
без очи, уши, без ръце, но има някакви желания.
Казвате,
човек
трябва да бъде идеалист.
В какво седи идеалният
човек
?
Не е лошо
човек
да бъде и материалист.
Например в нашия живот в ума на някого се заражда една мисъл, че някой
човек
е лош.
И идеалният, и духовният, и материалният
човек
, това е все
човек
.
Казваш някому: „Ти си лош
човек
.“ Какво ще придобиеш с това?
Идейният
човек
е
човекът
на мисълта.
Материалният
човек
реализира своите мисли.
Но ако той мисли, че това, което веднъж е създал, не може да създаде нещо по-хубаво от него, той е загубен
човек
.
Този е материалист
човек
.
Ти не можеш да възпиташ един
човек
, ако не си последователен в храната.
Материалните работи могат да се реализират постепенно, понеже те са резултат на идейния
човек
.
Не, трябва да се знае, че
човек
е създал условията.
Когато един
човек
създаде един параход и влезе в него, той се ограничава в парахода, но ако той е умен, ще създаде добър параход, дето условията ще бъдат добри.
На умния
човек
не е позволено да се готви.
Аз като видя един учен да яде такова ядене от тези прости готвачи, считам, че той не е учен
човек
.
След всичко това този учен
човек
ще яде това ядене и ще каже – не е хубаво сготвено.
Не е достатъчно
човек
само да вярва какво има, но той трябва да знае какво може да обработи.
Човек
не може да изработи повече, отколкото материал има.
Защото един
човек
може да бъде лъган само няколко пъти в живота си.
Лъжата седи в това, да продадеш на
човека
това, което не се съдържа.
Когато видя, че един златар изработва един хубав фин пръстен, виждам, че той е майстор
човек
.
В това изкуство
човек
трябва да уякне.
Глупавият
човек
не може да направи един хубав пръстен.
От словото зависи – каквото е словото, такъв е и
човекът
.
Казвате, могат да се изменят убежденията на
човека
.
Не, убежденията на
човека
не могат да се изменят, но те могат само да се разширяват.
Ти можеш да минаваш с това име под псевдоним, но след време този
човек
, на когото казвате, че го обичате, ще го изпратят при вас като просяк, да изпитат обичта ви.
Иди си.“ Постъпите ли така, отдолу под вашето заявление, че обичате този
човек
, ще пишат: не устоял на думата си.
По-добре да те набие един
човек
, който те мрази, отколкото да имаш един приятел, който те ласкае.
Първият е характерен, а вторият – безхарактерен
човек
.
“ Аврам беше свят
човек
, но и той направи една погрешка и я записаха.
Всеки
човек
иска да бъде щастлив, всеки
човек
иска да бъде богат. Може.
Само разумният
човек
може да направи разумно, каквото пожелае, а глупавият – никога.
Под думата „глупав
човек
“ не разбирайте това, което хората разбират.
Глупав
човек
е онзи, който не спазва законите на природата.
НАГОРЕ