НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
59
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
59
:
1000
резултата в
14
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот
,
МОК
, София, 28.6.1929г.,
Човек
, който си къса обущата, трябва да знае, че е лош.
(втори вариант)
И ако при тази лошавина, след като съм си скъсал обущата, не съм направил никакво добро, значи - лош
човек
съм.
(втори вариант)
Когато
човек
знае да направи нещата, то е вече едно изкуство.
(втори вариант)
Човек
не трябва, най-първо, да разсъждава де ще отиде
човек
, след като умре.
(втори вариант)
А пък в разните светове
човек
не може да отиде направо - от един свят в друг.
(втори вариант)
Под думата „смърт" ние разбираме освобождение - да се освободи
човек
от известни желания.
(втори вариант)
Всяко желание се отделя от
човека
като конни.
(втори вариант)
Има нещо в
човека
, което трябва да умре.
(втори вариант)
Та има известни желания, които могат да останат да живеят у
човека
.
(втори вариант)
По какво се различава той от физическия живот на
човека
?
(втори вариант)
Ако
човек
яде, това физическия живот ли представлява?
(втори вариант)
Следователно и желанията на
човека
трябва постоянно да се опресняват, да се сменят; трябва да има един вечен процес в тях.
(втори вариант)
Какъвто [е]
човек
във физическия си живот, такъв е и в Божествения си живот.
(втори вариант)
Какъвто е
човек
физически, той не може да бъде такъв и духовно.
(втори вариант)
Този постоянен стремеж, този постоянен устрем на душата - това са истинските желания на
човека
.
(втори вариант)
Сега ще кажете, че
човек
е организиран чрез любовта.
(втори вариант)
Аз им отговарям:
човек
трябва да бъде ограничен, за да бъде свободен.
(втори вариант)
„Защо
човек
трябва да умира?
(втори вариант)
Сега ти казваш: „Аз съм ограничен
човек
.
(втори вариант)
Когато
човек
минава от физическия свят към Божествения, той се освобождава; а когато минава от Божествения свят към физическия, той се ограничава.
(втори вариант)
И тъй, когато
човек
се движи към Божествения свят, той се освобождава - това е главната идея.
(втори вариант)
Това, към което
човек
като се стреми, се освобождава, става свободен.
(втори вариант)
Посоката, към която
човек
се стреми и става свободен - това е Божественото; а посоката, към която
човек
, като се стреми, се ограничава - това е физическото.
(втори вариант)
Да кажем, че сте съвършено страхлив
човек
, с какво бихте заменили страха?
(втори вариант)
То е следното: вие мислите, че когато един
човек
ви обича, той ще направи всичко заради вас.
(втори вариант)
Ако прекарате енергиите на А към енергиите на С, към физическия живот - този
човек
ще яде и оттатък ще мине. Защо?
(втори вариант)
Щом те пращат от Божествения свят във физическия - изпращат те на работа, и ти казваш: „Осиромашах, никой не ме обича, но поне да имам ядене, да си хапвам." Онзи пък, който отива от физическия свят към Божествения, той казва: „На мен не ми трябва много ядене." Той започва от ден на ден да яде все по-малко и по-малко, като казва: „Аз ще умра вече." Не, енергиите на физическия свят са прокарани в Божествения свят и този
човек
се освобождава от тяхното влияние.
(втори вариант)
Ако пък енергиите се прокарат от В към С, в
човека
постепенно се заражда едно недоволство от яденето, той става все по-недоволен.
(втори вариант)
И тъй, когато
човек
е недоволен, когато скърби, когато има противоречия - това се дължи на преминаване енергиите от В към [С].
(втори вариант)
Тогава
човек
става недоволен и казва: „Маслото не е хубаво." Хубаво е маслото.
(втори вариант)
„Тогава готвачът не е добър
човек
, лош
човек
е той, не е здрав, значи той е вложил нещо." Че какво е вложил той?
(втори вариант)
2.
Двата стълба
,
ООК
, София, 3.7.1929г.,
Кой
човек
, обаче, след като е вярвал в Бога, е получил всичко, което е желал?
Изпитанията са необходими, за да познае
човек
Божията Любов, да разбере, че не е сам в света, че има кой да мисли и да се грижи за него.
Един млад
човек
останал без работа и цели три дена не ял нищо.
Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава
човека
?
Щом получи успокоение, утешение,
човек
трябва да благодари.
И тъй, като се моли ден, два, три,
човек
ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа.
Някой богат
човек
ще те извика да копаеш лозето му.
И най-грубият и жесток
човек
има такова чувствително място.
И в този
човек
живее Бог, но ти трябва да Го намериш.
Който много дава, той отнема и малкото, което
човек
има.
Този богат
човек
се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат.
На другия ден ще работиш на някой добър
човек
, който е готов да даде всичко, каквото има.
От
човека
, обаче, се изисква смирение, за да приеме с благодарност благото, което произлиза от Бога.
Тъй щото, задачата на
човека
седи в това, навсякъде да търси Бога: и в добрия, и в лошия.
Ако срещнете някой добър, щедър
човек
, това не значи, че той трябва да даде и последното си парче хляб.
По пътя той срещнал един
човек
, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нищо нямал в торбата си.
Няма
човек
в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого.
Ако пък сиромахът яде, без да благодари за храната, която му е дадена, той минава за болен
човек
.
За предпочитане е
човек
да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство.
Всяко благо, прието от
човека
с недоволство, разваля живота му.
Недоволството пък уморява
човека
.
Бог знае нуждите на
човека
и преди да е пожелал нещо, Той му отговаря.
Ако тази поговорка е права, питам: какво знание придобива мухата, която десет пъти наред каца върху носа на
човека
?
Да се стреми
човек
към желанията на пияницата, това значи да живее в астрални кръчми.
Влезе ли в такава кръчма,
човек
изгубва своята права, трезва мисъл.
Не, блага, които опиват
човека
и отнемат съзнанието му, не са от Бога.
Утре хващат този
човек
и го турят в затвор.
Някой
човек
ще открадне 50,000 лева, а за да излезе от затвора, ще плати сто хиляди лева.
Права мисъл, прави чувства, прави действия и разбирания са нужни на
човека
, за да подобри живота си.
Онзи, Който изпраща
човека
на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се крият в него.
Когато разумните същества видят, че известно желание може да спъне
човека
, те противодействат за реализиране на това желание.
Хиляди работи има, с които
човек
може да се занимава.
За предпочитане е тогава
човек
да ражда деца по дух, а не по плът.
Като ученици вие трябва да се стремите към ония блага, които носят истинско щастие и богатство за
човека
.
Обаче, всяко богатство, което
човек
придобива по вътрешен път, чрез усилията на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостен и весел.
Този
човек
е готов да служи на Бога.
Всяко друго богатство нарушава мира и разположението на
човека
.
Той бил благочестив
човек
, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено.
Един богат
човек
минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този
човек
при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение?
Щом е дошъл на земята
човек
трябва да изучава и двете страни.
Следователно
човек
живее едновременно и на земята, и на небето.
Следователно ако материалното положение на
човека
се подобри, преди да е постигнал нещо духовно, вместо да използва разумно богатството си, той ще си причини ред пакости.
Че е така, виждаме, какво прави
човек
, когато страда.
Ако е бил обикновен
човек
, без власт в живота, той ще се почувства силен, ще мисли, че може да заповядва на всички.
Иска ли някакво благо,
човек
трябва да е готов за него.
– Кога може да бяга
човек
?
За да се направи известно добро на
човека
, той трябва да знае пътя, по който го иска.
Направите ли добро на
човека
по крив път, тогава вие ще слезете, а той ще се качи.
Има само един начин, по който можете да правите добро на
човека
, той е Божественият начин.
Кога да е,
човек
все ще мине през страдания.
Всяко добро, направено по свобода, от любов, причинява вътрешна радост в
човека
.
Колкото да се пази,
човек
все ще се контузи, все ще се нарани някъде, все ще охлузи кожата си.
Понижи ли
човек
мислите и чувствата си и състоянието му се понижава.
Рече ли
човек
да мисли, да прави ли добро или не, заслужава ли даденият
човек
да му се направи добро, въпросът е свършен.
Докато се движи в един преходен свят, какъвто е физическият,
човек
постоянно изменя състоянията си: ако днес е весел, утре ще бъде скръбен; ако днес се усеща бодър, силен, утре ще бъде слаб.
Силен
човек
е онзи, който владее закона на смаляването и увеличаването.
Никакво сито не може да хване този
човек
.
Всяка микроба, която попада в кръвта на такъв
човек
, е в състояние да го застави да легне болен.
Като не разбират законите на живота хората се запитват, защо
човек
е създаден толкова слаб, че една микроба може да го отнесе на другия свят.
Дали
човек
е създаден слаб или силен, това е въпрос, който и до днес не е разрешен.
Важно е
човек
да се стреми да бъде силен, а как е създаден, това е въпрос, който някога ще се разреши.
Ама защо трябва
човек
да яде?
Защо трябва
човек
да се качва и да слиза?
Не е важно да си отговорите на въпроса, защо
човек
трябва да слиза и да се качва, но важно е, когато се качва и слиза, да постигне целта си.
Кое положение е по-лесно: да се качва
човек
, или да слиза?
Като е дошъл на земята,
човек
непременно ще се вкисне.
Когато се качва по високи планински върхове,
човек
се задъхва, мъчно върви, изпотява се.
Няма
човек
в света, който да не се е вкисвал.
При всяко вкисване, при всяка ферментация се образуват някои ценни вещества, които
човек
непременно трябва да използва.
Ако слиза в кладенец, дълбок две хиляди метра,
човек
е изложен на големи мъчнотии и страдания.
Няма
човек
в света, който да не е казал на някого една обидна дума.
Каквото да прави,
човек
или ще слиза, или ще се качва.
Значи,
човек
е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби.
Обаче,
човек
трябва да работи, да намери методи, чрез които да се освободи от вкисването.
Когато обича,
човек
е снизходителен към слабостите и погрешките на хората.
Когато посети
човека
, любовта му дава условия да зрее.
Човек
може да се качва от едно стъпало на друго, само ако е благодарен.
Щом подобри съдържанието на живота си, с него заедно
човек
подобрява и формата му.
Сега, като говорим за зависимостта между формата и съдържанието на нещата, имаме пред вид и промените, които
човек
може да направи в своя живот.
Човек
може да измени живота си.
Да се измени
човек
, това значи, да се подигне от едно стъпало на друго.
Това е възможно, само когато
човек
благодари.
Защо да не благодари
човек
за всички условия, при които се намира?
И слънцето изменя лицето на
човека
, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа.
Като се грее
човек
дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява.
Да благодари
човек
за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научил урока си.
Слънцето изкарва навън всички скрити болки в
човека
.
Причината за това не е в слънцето, но в самия
човек
.
Благородство, чистота се иска от
човека
.
Когато се лекува по природен начин,
човек
трябва да се остави на действието на разумните сили в природата без никакъв страх и съмнение.
Как може да постигне
човек
благородство и чистота в своя живот?
Човек
носи в себе си всички възможности сам да се лекува.
Те са сили, чрез които
човек
уравновесява енергиите в своя организъм.
Щом енергиите на
човека
се уравновесят, с това заедно се подобрява и кръвообращението му.
Всички изпитания и страдания в живота на
човека
целят неговото растене и развитие.
Силната струя представя духането, което всеки
човек
може да направи със себе си.
Като страда
човек
се вглъбява в себе си, търси смисъла на живота.
Никой
човек
досега не е получил абсолютен отговор на тези въпроси.
И тъй, докато
човек
не влезе в естествения живот, в живота на чистата вода, той няма да се справи с мъчнотиите и противоречията на своя живот.
Натъкне ли се на такова страдание, вместо да роптае, да се ожесточава,
човек
трябва да си каже: "Божия работа е това." Каже ли така, той ще възстанови своя вътрешен мир и ще започне да учи.
Като учи и работи съзнателно,
човек
все ще се домогне до някакво разрешение на въпроса за страданията.
Тя е Божественото начало в
човека
.
Христос казва: "Не само с хляб може да живее
човек
, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога".
Словото е живо, докато
човек
вярва в него.
Наистина, на какво по-страшно положение може
човек
да се натъкне, ако се види заобиколен от всички страни с разбойници, които всеки момент могат да отнемат живота му?
Следователно като се натъкне на известно изпитание,
човек
не трябва да мисли как да се бори с него, но трябва да се въоръжи с търпение, да го осмисли и да научи нещо от него.
Основа, стълбове са нужни на
човека
.
Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която
човек
стъпва и стълбовете за които се крепи.
За да придобие чистота и святост,
човек
трябва да мине през Божествения огън, който гори без да изгаря и без да причинява болки.
Обаче, докато дойде до Божествения огън,
човек
неизбежно ще мине през човешкия и през ангелския огън.
Бог се проявява през всички времена и условия, но
човек
Го вижда в трудните моменти на своя живот.
За да не се изгори от тези огньове,
човек
трябва да повдигне трептенията на своето тяло толкова, че да надмине трептенията на огъня.
" Щом се намери в това положение,
човек
търси двата стълба, на които да се опре.
преди да се докосне до страданието,
човек
трябва да е готов да се справи с него.
Когато се намери в трудно положение в живота си, изоставен и забравен от всички, в пълно отчаяние,
човек
трябва да разчита на нещо.
Единственото нещо, в което
човек
никога не се е лъгал и на което всякога разчита, това е Бог, основата на неговия живот.
Това значи да бъде
човек
проводник на Божественото.
Добре е да вярва
човек
.
Срещнете ли такъв
човек
, скръбта ви ще се превърне на радост.
3.
Обикновено и Божествено съзнание
,
МОК
, София, 5.7.1929г.,
Според някои, важни неща са тези, които
човек
вижда; според други, важни неща са тези, които
човек
съзнава.
Всеки ден
човек
вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното.
Това, което
човек
възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва
човека
навсякъде.
За да се прояви идея в
човека
, нужни са две противоположни мисли.
Въпреки това, казва се, че
човек
трябва да има една основна идея, едно основно чувство.
И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в
човека
са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства.
Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в
човека
, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре.
Кога страда
човек
?
Кога се радва
човек
?
-Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано:
Човек
страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание.
Само така
човек
може да постигне своите благородни и възвишени идеали.
Значи, силата на
човека
се крие в неговото висше съзнание.
Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад
човек
; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар
човек
.
То дава сила на
човека
да реализира копнежите на своята душа.
Прекъсне ли се тази връзка,
човек
не може да учи, да работи.
От тебе зависи да бъдеш богат и почтен
човек
.
Като не изпълни обещанието си,
човек
започва да се извинява, да търси причините вън от себе си.
Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на
човека
, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърдцето, между душата и духа.
4.
Първите стъпки / Ден без възли
,
МС
, София, 7.7.1929г.,
"Абсолютен" означава
човек
бременен с една Божествена идея.
Съвършеният
човек
е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива.
Докога
човек
ще расте и ще се развива?
При това положение
човек
няма да разбере всички прояви на Любовта, но ще ги почувства.
" – Така е, като не обичаш
човека
.
Обичаш ли го, обаче, ти няма да виждаш неговите недостатъци и ще кажеш: "Колко е приятен този
човек
!
Само по този начин
човек
ще разбере какво нещо е Битието, какво нещо е животът.
Когато не харесваш погледа или говора на някой
човек
, то е, защото нито ти го обичаш, нито той те обича.
И тъй, когато
човек
влезе в новия живот, той трябва да даде предимство на Божественото в себе си.
Промени ли се
човек
съвършено, той ще измени своите схващания, възгледи и разбирания за живота.
Някой ще каже: "Аз съм женен
човек
, имам жена и деца".
Всеки
човек
трябва да отива на Високото място.
Някой казва: "Този
човек
уж ме обича, пък до сега нито един път не ме е погледнал мило, не ме е помилвал, нито целунал".
– Що е
човек
?
Питам: кой
човек
, като е любил ближния си толкова много, че го е поставил между Бога и своята душа, е станал щастлив?
Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб
човек
е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"!
Да, но не е красота това, което
човек
може да ти отнеме.
Ако някой
човек
не може да издържи страданията, които му се дават, това показва, че той е болен.
Издържа ли страданията, той е здрав
човек
– остави го да върви подир магарето.
Когато някой упорит
човек
намисли нещо, той веднага го изпълнява.
Какво е виновен
човекът
, за когото говориш непроверени, недоказани неща?
За какъв край ще говори
човек
, ако той няма началото?
Всеки
човек
, който няма начало, той не познава Бога.
От невидимия свят ти казват: "Обикни този
човек
, остави Бог да се прояви в тебе".
Когато
човек
залови само една професия или един занаят в живота си и не може по никой начин да го смени с друг, той е болен; когато някой
човек
състави мнение за себе си, че е светия и с това иска да се наложи на хората, всички да го признаят за такъв, той е болен
човек
.
Ще кажете: "Не е ли възможно този
човек
да е светия?
По естество някой
човек
е добър, той може да стане подобен на Бога – от него зависи това.
Някой
човек
задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора.
В момента, когато прекъсне връзката си с Великото Начало, той става грешен
човек
; в момента, когато се свърже с това Начало, той става добър
човек
.
Кое е по-правилно: да отидете при този
човек
и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него?
Някой казва: "Аз съм грешен
човек
".
Значи,
човек
се проявява във време и пространство.
Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този
човек
, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта.
Затова всеки
човек
трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си.
" – Този
човек
, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно.
Тя среща на пътя си един
човек
, цял изцапан, потънал в прах и пепел, от главата до краката, и веднага се спира пред него.
В сегашното си проявление
човек
живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии.
Всеки
човек
, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа.
Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този
човек
е в борба.
Когато
човек
веднъж опита Божественото, той никога не може да Го забрави.
В това състояние
човек
не познава себе си.
Когато Любовта дойде втори път, тя среща този
човек
вече хубаво облечен и чист.
Ако
човек
не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования.
Следователно, когато някой
човек
каже, че живее, това показва, че в този
човек
съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание.
Съединят ли се тези две съзнания,
човек
може да постигне всички свои възвишени и благородни желания.
Ако някой
човек
е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата.
По този начин, в един момент
човек
може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар.
Не е ли цар този
човек
?
Някой богат
човек
има много слуги, но той е техен роб.
Котенцето казва: "Аз ще намеря този
човек
, който ме помилва." И наистина, то ме намери.
Тази мощна сила е Божественото начало в
човека
.
Старите разбирания трябва да се напуснат, за да дойде
човек
до положение да вижда Божественото във всички хора.
Като погледна кой и да е
човек
, аз си го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове.
Всеки
човек
е изпратен с известна мисия на земята, да свърши една благородна работа.
Някой казва: "Как се познават проявите на Божественото у
човека
?
Ако
човек
отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в себе си и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но си замина".
Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в
човека
и после пак си заминава.
Всяко живо сжщество, всеки
човек
съществува по единствената причина, че има вечно, Божествено начало, което поддържа живота.
Като мине Бог покрай някой
човек
, който не разбира Божественото, Той разтяга времето, докато този
човек
Го разбере.
Докосне ли се веднъж Божественото до
човека
, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги да остане постоянна и неразривна.
Ако сте спънали някой
човек
в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката си.
Казват за някого: "Този
човек
е абсолютно безпомощен".
–
Човек
, който не може да се мръдне от мястото си.
За друг някой казват: "Този
човек
е абсолютно беден".
–
Човек
, който няма от никъде нищо, който е останал последен бедняк.
Човек
може да отива по десет пъти на ден на небето и пак да се връща на земята.
Пожелае ли да остане на небето, този
човек
не разбира живота.
Срещнете ли някой неприятен за вас
човек
, направете връзка!
За повдигането и на този
човек
работят хиляди разумни същества.
Трябва ли да казвате за този
човек
, че от него нищо няма да излезе, само за това, защото го мразите?
Всеки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е
човек
без стремеж.
Всеки
човек
, който има живия хляб, т.е.
За
човека
, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно.
Когато живият хляб дойде при някой
човек
, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само да се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва.
" Питам: ако
човек
може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля?
Съвременните хора мислят, че когато
човек
се търкаля, с това уронва своето достойнство.
Помагайте чрез молитвата си да се подигне духа на този
човек
.
То е мощното в
човека
.
Мощно нещо е
човекът
!
Ще кажете: "Да говори
човек
така, това е голямо заблуждение".
В Божествения свят съществува следният закон: това, което
човек
не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което
човек
може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога.
Този
човек
трябва да целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие.
Всеки ден
човек
може да прави маневри в себе си, да се изпитва, каква е неговата любов.
Човек
, който не може да разбере някое учение изведнъж, той не ще може да го приложи.
Като дойде Любовта,
човек
трябва да е готов всичко свое да даде и да приеме всичко, което му се дава, без да казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва".
Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи да целуваш краката на съвършения
човек
.
Стар
човек
подразбира вързан
човек
, а млад
човек
– развързан.
Когато старият
човек
се стреми към младия, той постоянно се развива и подмладява – той става умен.
Преди да разбере
човек
нещо, в него съществува дълг, задължение да го разбере.
Когато младият
човек
се стреми към стария, той става силен.
Стане ли
човек
силен, след известно време той трябва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне.
Благославя се само праведният
човек
.
Казвате: "Първото задължение е да видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва
човека
.
И когато старият
човек
трябва да стане умен, разбираме пак обратно движение.
Да вижда
човек
нещата, без да ги опитва, без да ги притежава, това значи да бъде изложен на изкушения, които могат да го спънат в живота му.
Ако
човек
не може да влезе от Любовта в закона на Мъдростта, и ако от Мъдростта не може да влезе в закона на Любовта, той ще се намери в крайно противоречие, в едно вътрешно неразбиране на живота.
Следователно, виждането е достояние само на любещия
човек
.
Може и трябва да вижда само
човекът
, който люби.
Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближните си, лъже и Бога - той е сляп
човек
.
Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е
човек
да не умира".
Същото се отнася и за
човека
.
Всеки
човек
трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата.
Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но
човек
трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота.
В момента, когато
човек
се съедини с Божественото съзнание, за него настава вечен живот, познание и разбиране на дълбокия смисъл на живота.
Всеки ден
човек
ще има все по-нови и по-нови познания за Него.
Всяко друго схващане на нещата включва в себе си гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и
човек
не може да постигне нищо.
С други думи казано:
човек
, който няма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне.
Човек
трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала.
– Така може да говори само
човекът
на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не пресъхва, умът му да не загасва и силата му да не отслабва, той трябва да има съвсем друго понятие за Великата същина.
Когато Божественото се прояви в
човека
, всички скърби престават.
Съвършеният
човек
не седи на едно и също място.
Ти хвани
човека
, заведи го при Бога и тогаз ще се разберете.
(втори вариант)
Старият
човек
- това е вързан
човек
.
(втори вариант)
Млад
човек
- това е развързан
човек
.
(втори вариант)
Старият, който се развързва и се подмладява, той е разумен
човек
.
(втори вариант)
Силният
човек
трябва да бъде умен
човек
.
(втори вариант)
Виждането спъва
човека
.
(втори вариант)
Необходими са тези правилни схващания, защото
човек
, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно.
(втори вариант)
Човек
в сегашното си проявление има обикновено съзнание.
(втори вариант)
Ако това обикновено съзнание на
човека
не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може да постигне.
(втори вариант)
Двете, като се съединят в едно, стават мощна сила; тогаз няма желание възвишено, хубаво, което
човек
да не постигне.
(втори вариант)
5.
Господар и слуга
,
ООК
, Мусала, 10.7.1929г.,
" – Така кажете, да ви разбере
човек
.
Добре е
човек
да бъде оригинален, но на място.
Когато
човек
заболее сериозно, температурата му се повишава постепенно от 37 и достига до 41 градуса.
Престане ли да уповава на Бога,
човек
се намира под влиянието на човешкото.
Божественото туря тежка раница на гърба на
човека
.
Който обезсърчава
човека
, той го и насърчава.
Когато
човек
изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи.
Откъде и как ще се оправи работата,
човек
не знае.
Докато очаква на хората,
човек
всякога свършва с разочарование.
Какво значи
човек
да даде първо място на Божественото в себе си?
Прост е овчарят, но желанието му да поговори с един учен
човек
е Божествено.
Като ученици вие трябва да бъдете внимателни към Божественото във всеки
човек
и да Го зачитате, както зачитате себе си.
Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен
човек
, който се отнасял с нея внимателно, любезно.
Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за да я запази от непознатия
човек
.
Оттук можем да извадим следното заключение: "Когато
човек
изправи своите вътрешни отношения към Първата Причина на нещата, към Божественото в себе си, заедно с това се подобряват и неговите външни условия." Значи, между външния и вътрешния живот на
човека
има известна зависимост.
Многото желания на
човека
представляват брашно, което той иска да замеси, да направи хляб от него и да го опече.
Когато
човек
разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента.
– Не, всеки
човек
трябва да знае да меси хляб.
За да дойде до идеята за живия хляб,
човек
трябва да започне от физическия хляб.
Всъщност, няма
човек
в света, който да не вярва, както няма
човек
, който да не може да си меси хляб.
Господарката представлява идейния живот на
човека
, отдето слизат идеите.
Слугинята пък представя
човека
, който може да се реализира идеите.
Недоволството на
човека
се предизвиква от слугинята.
По-добри слуга и слугиня от самия
човек
не съществуват.
Следователно
човек
е в заблуждение докато мисли, че е господар в света.
Щом не може да заповядва,
човек
се чувствува нещастен и казва: "Защо никой не ме слуша?
И тъй, като е дошъл на земята,
човек
трябва да служи, да стане слуга, да познае себе си.
Няма по-добро положение за
човека
от това, когато дълбоко в душата си съзнае, че е слуга, дошъл на земята да направи нещо и за другите хора, а не само за себе си.
Щом е дошъл на земята,
човек
трябва да признае господаря в себе си, да му служи с любов.
Низшето измъчва висшето в
човека
.
Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което
човек
минава през големи страдания.
То полива
човека
с кофа студена вода.
Страданията, които
човек
преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода.
Какво трябва да направи
човек
, за да се освободи от страданията?
Велико е това предназначение, защото като служи на Бога,
човек
ще познае себе си и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов.
За да бъде щастлив, преди всичко,
човек
трябва да е бил слуга.
Само в служенето
човек
познава себе си.
Първото положение, което
човек
трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с любов.
Христос казва: "Ако хората млъкнат да проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в
човека
, което спи.
Престане ли
човек
отвън да говори, отвътре ще проговори.
" Изгубиш ли силата си кажи: "Бог е всесилен, и аз искам да съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността си, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам да бъда мъдър." Бог прилага благостта, а
човек
милосърдието.
Бог е всесилен, всемъдър, дълготърпелив, а
човек
трябва да бъде силен, мъдър, търпелив.
Няма
човек
в света, който да не е бит.
Без очи
човек
не може да вижда; без уши не може да чува; без език не може да говори; без ръце не може да работи; без крака не може да ходи.
Две пособия са дадени на
човека
, за да изпълни службата си добре.
Следователно невъзможното за
човека
е възможно за Бога.
Те са най-добрите пособия, с които
човек
може да изпълни предназначението си на земята.
Макар
човек
да е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може да го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл.
Следователно на земята
човек
ще бъде слуга, а на небето – Син Божи.
Човек
, обаче, може само да подражава на тая сила, но по никой начин не носи в себе си тази велика инициатива и мощ.
Това не значи, че
човек
не трябва да се проявява.
Казано е в Писанието: "Възлюбил Си истината в
човека
".
И
човек
може да обича само онзи, който носи истината в себе си.
В който ден разбере, че този
човек
не носи истината, той се затваря за него.
Любовта посещава само
човека
на истината.
Човек
трябва да се освободи от животинския страх в себе си, а да остане само със свещения страх, за който е казано, че начало на мъдростта в
човека
е в зависимост от страха му от Господа.
Любовта не обръща внимание на външността на
човека
.
Дали
човек
разбира всичко, това е друг въпрос.
Тя гледа, какво крие
човек
вътре в себе си.
Тя се интересува от вътрешното облекло на
човека
, а не от външното.
Невъзможно е да ви обича
човек
отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре.
Тя е единствения приятел и учител на
човека
.
Човек
може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него.
Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален
човек
.
Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че си прост
човек
, празна глава и т. н.
Велико нещо е за
човека
да бъде посетен от някой ангел!
И ангелът се радва, когато го изпращат на земята да посети някой
човек
.
Този ден за
човека
е наречен "ден на любовта".
Следователно всяка раница, която
човек
сам туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае.
Идея има този
човек
.
Тя не може да се сваля и туря по желанието на
човека
.
По отношение на тази раница
човек
е слуга.
Малко нещо се иска от
човека
, за да бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума.
Не е нужно много да се говори на
човека
, за да го задоволите.
Има знание и невежество, които се причиняват от
човека
.
Това знание и невежество могат да създават големи нещастия на
човека
.
6.
Специфичната светлина и топлина
,
МОК
, Мусала, 12.7.1929г.,
Кога се доспива на
човека
?
Когато се почувствува осигурен,
човек
лесно заспива.
За да не се изгуби приятността,
човек
не трябва да бъде всякога сит, нито всякога гладен.
Гладът стимулира
човека
, кара го да мисли, да работи.
Следователно, добре е
човек
да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение.
Как мислите, щастлив ли е този
човек
?
Човек
живее и се радва на живота, докато мисли, чувства и желае.
Една стара философия казва, че
човек
трябва да убие всяко желание в себе си.
На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.” Значи,
човек
трябва да усъвършенства своите желания, а не да ги убива.
Той знае, какви мисли и чувства вълнуват
човека
, затова дава на всекиго съответни условия.
Кажем ли “работен ден” разбираме ден, в който
човек
е използвал разумно условията на живота.
В този смисъл, велик, съвършен
човек
е онзи, когото никой не може да ограничи.
Докато греши,
човек
всякога се ограничава.
Три причини има за отнемане светлината на
човека
.
Как се прекъсва светлината на вашия ум и как се възстановява, това са съзнателни процеси, които се извършват, както в отделния
човек
, така и в природата.
Всеки процес в
човека
се основава на разумността, която работи в природата.
Седите на брега на морето и близо до вас виждате
човек
, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие.
Чрез глада гордият
човек
се запознава с вас.
Следователното, Божественото Начало дава на
човека
първия урок на смирение.
Който не е гладувал, не може да стане учен
човек
.
Докога може да гладува
човек
?
Почне ли да чувства неприятност,
човек
трябва да задоволи по някакъв начин глада си.
Желанието на
човека
да задоволи глада си е Божествено.
Човек
трябва да отвори душата си за лъчите на любовта, за да бъде чист, добър и любещ.
Още със ставането си от сън,
човек
трябва да благодари за живота и за благата, които му са дадени.
Така се повдига всеки
човек
и се определя за член на бъдещата раса.
7.
Илия вече дойде
,
НБ
, София, 21.7.1929г.,
Според мене,
човек
първо трябва да се занимава с въпроса за любовта, да я възприеме, да я разбере и да я приложи.
Следователно, когато люби всички хора,
човек
се намира в духовния свят.
Само глупавият
човек
не може да възприема.
Човек
първо трябва да възприеме любовта; после – да я разбере и най-после – да я приложи.
Докато не може да уреди материалните, физическите си работи,
човек
не може да уреди и духовните си работи.
Когато материалните работи на
човека
не са уредени, той започва да си служи с хитрини, дано някак ги нареди.
Той изважда заключение, че за да нареди работите си на физическия свят,
човек
трябва да се огъва пред този, пред онзи.
Не е мъчно
човек
да се огъне.
Ето защо
човек
първо трябва да научи изкуството да плава и тогава да влиза във водата.
С други думи казано: Когато
човек
има правилни отношения към любовта, към Първата Причина на нещата, той става уд на Божествения организъм, от соковете на Който черпи и се развива.
Човек
трябва първо да научи изкуството да хвърчи, и тогава да прави опити да хвърчи из въздуха.
Съвременният
човек
хвърчи из въздуха, но не тъй изкусно, както птиците.
Птицата никога не може да падне тъй главоломно, както
човек
пада от аероплан.
Никога досега не се е чуло да стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на
човека
, с аероплан, стават много катастрофи.
Какво трябва да прави този
човек
?
Това показва, че в хвърченето на
човека
из въздуха липсва нещо.
Докато
човек
е уд, отделен от Цялото, нищо не може да възприеме и разбере.
Човек
иска да завладее въздуха по механически начин.
Съвременната наука не е дошла още до положение толкова да намали теглото на
човека
, че, като падне от аероплан, да не се повреди.
– Може ли умрял
човек
да живее?
Велика наука, велико изкуство е
човек
да може правилно да възприема, да разбира и да прилага нещата.
Всеки
човек
се нуждае от хляб.
Някои казват, че като умре
човек
, тогава ще бъде щастлив.
– Не,
човек
може да бъде щастлив, само когато оживее.
Други казват, че като се разболее,
човек
поумнява.
– Не,
човек
поумнява, когато оздравее.
И тъй, най-главното, което се изисква от
човека
, е да има вътрешна връзка с Бога.
Човек
трябва да прави връзка с Бога всеки ден.
Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на
човека
, за да не се прекъсне през деня.
Само по този начин
човек
ще придобие всичко, каквото любовта може да му даде.
Освен външно знание,
човек
придобива и вътрешно знание.
Когато изплати дълговете си,
човек
може вече да възприеме живота, да го разбере и приложи.
Вътрешното знание внася в
човека
сила, радост, мир, но външно не може да се предава.
Да възприеме, разбере и приложи
човек
живота, това значи да се свърже с любовта.
Какво може да направи
човек
днес с една банкнота от пет лева?
Освен едно кило хляб, с една банкнота от пет лева,
човек
нищо друго не може да купи.
Човек
може да постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове.
Като дойде любовта в
човека
, той трябва правилно да я възприеме, разбере и приложи, за да не се роди в него желание да вземе повече, отколкото може да обработи.
Тъй щото, когато някой казва, че не разбира нещо, това показва, че е или дете, или възрастен, но не е дошъл още до положението на стария, на мъдрия
човек
в живота.
Започне ли
човек
да се оплаква от живота си, това показва, че той е получил повече, отколкото може да обработи.
Следователно, за да не се страхува от любовта,
човек
трябва да измени своето разбиране за нея, за Божественото начало в
човека
.
Човек
трябва да възприема, да разбира и прилага нещата правилно.
Тъй щото, ако
човек
нареди вътрешните си работи, той ще нареди и външните.
Обаче, за да дойде до това положение,
човек
трябва да има духовно разбиране за живота.
Тогава аз се намирам в положението на
човек
, който ви предлага да си купите лотарийни билети, които са скъпи наистина, но обещават големи печалби.
Най-малката печалба е от сто английски лири – сума, която донякъде може да осигури живота на
човека
.
Пчелите представят хората, а господинът –
човекът
представя природата, от която хората черпят.
Волът ще умре като вол;
човек
– като
човек
.
Когато слезе на земята
човек
не влезе в стълкновение с животните.
Новият
човек
, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място.
За това се иска от
човека
сериозна работа и здрава, положителна мисъл.
Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария
човек
?
Невъзможно е
човек
да мисли, да чувствува и да постъпва по някакъв начин, без да изпита отношението на своите мисли, чувства и действия към самия него.
Като знае това, щом възприеме една идея,
човек
трябва да я разбира и прилага в живота си.
Всяка идея, правилно възприета, разбрана и приложена, ще бъде съдбоносна за
човека
, но в добър смисъл.
Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват
човека
, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите.
Изобщо, в работата си всеки
човек
трябва да бъде на своето място и време.
– Не, това не е стар
човек
, това е инвалид.
Съзнателният живот на
човека
се отличава с три положения: възприемане, разбиране и прилагане.
Това, което
човек
не може да възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може и да го приложи.
Следователно, за да се осъществи разумният живот, за да стане достъпен за всички хора,
човек
трябва да мине през тези три положения.
Тя не изключва
човека
от себе си, на каквато възраст и да е той.
И тъй, ако
човек
може да разбере същината на новите идеи и ги приложи в живота си, в него ще настане голям преврат, коренна промяна.
Той ще се намери в положението на
човек
, лежал от тежка болест, но изведнъж оздравял.
Щом изворите на живота му отново бликнат, той вече е здрав
човек
.
Ако не дойде някой
човек
отвън, да свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее.
Какъв трябва да бъде този
човек
?
Следователно, всяко число се осмисля и разбира, само когато има отношение към
човека
.
Няма ли никакво отношение към
човека
, то остава неразбрано.
След всичко това ще разправят, че еди-кой си
човек
умрял, отишъл при Бога.
Щом чуете, че някой
човек
ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас.
Само онзи
човек
може да отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в себе си.
Същото нещо се отнася до идеите и мислите на
човека
.
За този
човек
казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира.
Всяка идея има смисъл за
човека
дотолкова, доколкото има отношение към него.
Щом една идея няма никакво отношение към даден
човек
, тя остава безпредметна, тя не занимава неговия ум.
Невъзможно е този
човек
да отиде при Бога.
Илия представя физическия живот, в който
човек
трябва да се прояви.
Той може да отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният
човек
може да върне парите, които е взел от приятеля си на заем.
Един ден, когато Божественото съзнание в този
човек
се пробуди, той ще изправи погрешките си, ще се свърже с любовта и ще отиде при Бога.
Всеки
човек
, който иска да си направи къща, да има жена, деца, той е Илия.
В първо време този
човек
е бил в положението на болен: органите му били разстроени, животът му обезсмислен, близките му – чужди за него.
Щом висшето съзнание в
човека
се пробуди, той се освобождава от вътрешния си страх.
И звярът, и разбойникът отстъпват пред всеки
човек
, у когото Божественото съзнание е пробудено.
И тъй, за да не се заблуждава от външния свят,
човек
първо трябва да изучи същината на своя живот, отношението му към разумната природа, към реалността, която го обикаля.
За
човека
не е важно, какъв е той по народност, българин, англичанин или французин.
След това този
човек
ще ви благодари, че сте му дали възможност да прави добро.
Името не прави
човека
щастлив, нито може да го спаси.
Името може да спаси
човека
само тогава, когато в него има ред и законност.
Истински
човек
е този, който има правилни отношения към природата.
Когато Божественото в
човека
проговори, той е готов да изправи погрешките си.
За такъв
човек
не важи, дали е българин, англичанин, французин или какъв и да е.
Има неща в живота, за които
човек
никога не трябва да пита и не трябва да му се отговаря.
Като умре
човек
, дойдат свещеници да го опяват, да му четат молитви, но нищо не помага.
Те казват: Българинът е
човек
, който има височина еди-колко си сантиметра, с черни или кафяви очи, с мургаво лице и т.н.
Има случаи в живота, когато
човек
трябва да се откаже от всичко, каквото има: от богатството си, от къщата си, от нивите и лозята си.
Ако речете да търсите причините, защо
човек
не е такъв, какъвто трябва да бъде, вие ще се натъкнете на едно кардинално противоречие.
– Както е възможно да се отнеме торбата с златото от гърба на давещия и тогава да се спаси, така трябва
човек
да се освободи от всички връзки на земята, от всичкия товар на гърба, ако иска да спаси душата си.
За да се освободи от тия връзки,
човек
ще мине през ред опитности.
Като казваме, че
човек
трябва да се откаже от нещо, трябва да знаем, от какво именно да се откаже.
Следователно, когато някой казва за себе си, че е
човек
, това подразбира две естества: човешко и животинско.
Човек
трябва да разбере, какви отношения има към любовта и, като я разбере, да ги приложи в живота си.
Щом разбере отношенията си към любовта,
човек
ще разбере същината на живота.
За да запази равновесие и хармония в живота си,
човек
никога не трябва да се отделя от любовта.
Умният
човек
трябва да знае, отде е дошъл, къде отива и какво го очаква.
Мислите ли, че този
човек
ви обича повече от онзи, от когото черпи сокове за своя живот?
Срещам един
човек
, и той започва да се хвали, че бил високо интелигентен, че написал някакво философско съчинение и т.н.
Когато ръката на
човека
не се мръдва от мястото си, това показва, че истината е в него.
Следователно, за да разбере истината и любовта,
човек
трябва да съзнава положението си като уд на Божественото тяло и никога да не напуща мястото си.
Какво ще придобият очите на
човека
, ако тръгнат след онзи, който ги похвали, че са хубави, че имат хубав цвят?
Очите на
човека
ще придобият нещо само тогава, когато стоят на мястото си.
8.
Закон на отношения
,
ООК
, София, 24.7.1929г.,
Човек
я заставя да прави и едното, и другото.
– Не, физическият свят носи само една трета от благата, които
човек
търси.
Колкото хубави да са, те представлявт благо, което не може да задоволи
човека
напълно.
Обаче, като влезе в духовния свят,
човек
ще напълни шишето с някакво съдържание.
С това шише
човек
влиза в умствения свят и опитва съдържанието му.
Значи, в умствения свят
човек
проверява идеите.
Когато хората се запитват, какво нещо е смъртта и какво – раждането, ние отговаряме: "Смъртта не е нищо друго, освен празнене на шишета, а раждането – пълнене на тия шишета." При всяко раждане
човек
носи със себе си ново съдържание.
щом
човек
се ражда и умира, все има някакъв смисъл в тия процеси.
Същото се отнася и за
човека
.
Докато не се пълни и празни,
човек
не може да живее.
Ако приема Божественото знание, без да го предава навън,
човек
сам приготвя условия за своята смърт.
Един от законите на Божествения свят гласи:
човек
е длъжен да дава от благата, които приема и на другите.
Тъй щото кажем ли, че
човек
трябва да живее безкористно, ние подразбираме спазването на този закон.
Всяко нещо, което Бог е вложил в
човека
, трябва да излезе навън, да се употреби за благото на самия
човек
, както и за благото на неговите ближни.
Каквито обяснения да се дават за кармата, те нищо не допринасят за благото на
човека
.
– „Ама аз съм лош
човек
." – Дали си лош или добър, това не е важно.
Щом е дошъл на земята,
човек
трябва да изправя живота си и да изпълнява волята Божия.
Всяко благо има смисъл дотолкова, доколкото
човек
може да го използва разумно.
Същото може да се каже и за
човека
.
Човек
трябва да има правилни разбирания за живота, да различава обикновения от възвишения живот.
Да бъде
човек
съвършен, това значи, между Бога и неговата душа да съществува пълна хармония.
Тя регулира външните и вътрешните отношения на
човека
.
Истината определя вътрешните стремежи на
човек
като му показва, какво трябва да реализира.
Когато постигне нещо несъществено,
човек
изгубва своята вътрешна свобода и своя вътрешен мир.
Реално е само това, което
човек
се стреми да постигне, но не може да го постигне.
Да постигне
човек
нещо, това значи да направи връзка с Първата Причина на нещата.
Да се свърже
човек
с Първата Причина, това не значи, че напълно е разбрал нейните прояви.
Достатъчно е
човек
да върви напред, а въпросът за разбиране и познание на Божественото е въпрос на бъдещето.
Човек
трябва да е доволен от най-малкото постижение.
И най-малката мисъл може да избави
човека
от едно голямо нещастие.
–
Човек
страда за да намери щастието.
Човек
умира, за да намери живота.
Човек
е невежа, за да придобие знание.
Следователно, за да дойде до положителното в живота,
човек
неизбежно ще мине през отрицателното.
Колкото да се пази,
човек
все ще мине през закона на контрастите: ако един момент е щастлив, на другия ще бъде нещастен.
Този закон има отношение не само към отделния
човек
, но и към всички хора на земята.
Например ако тук някъде някой
човек
е болен, на противоположния полюс на земята някой се радва на голямо здраве; ако тук някой е богат, другаде някъде някой е сиромах; ако тук някой е учен, другаде някой живее в пълно невежество.
Следователно при каквото тежко положение да се намира,
човек
все има възможност да излезе от това положение, но трябва да знае, как да мине от единия полюс на живота в другия.
Като минава през мъчнотии и трудности,
човек
влиза в ретортата на живота, дето се подлага на действието на киселини, на основи, на огъвания, на масажи.
Като мине през тия изпитания, като мине през огъня на живота,
човек
излиза чист, обновен и отива на другата страна на живота, дето цари радост и светлина, простор и свобода.
Като е дошъл на земята, въпреки желанието си,
човек
е изложен на оцапване.
Човек
постоянно се цапа от своите мисли, чувства и действия, както и от храната, която употребява, затова трябва постоянно да се чисти.
Чрез хляба, чрез храната
човек
възприема онова, което фурнаджията или търговецът е вложил.
Праведният и здрав фурнаджия внася нещо хубаво в
човека
.
Идеите и светлите мисли влизат в ума на
човека
чрез докосване на някое светло същество до неговия ум.
Когато се говори за правилно отношение на нещата, в съзнанието на
човека
изпъква идеята за вътрешна връзка между тия неща.
Ако знанието, добротата, силата, свободата и богатството на
човека
представят здрава основа, на която той може да се държи при всички условия на живота, те са онази основна валута, която се приема във всички държави.
Когато влиза в общество на учени, на добри хора,
човек
трябва да има такава обхода, заради която да бъде приет.
Колкото да философства
човек
, животът и отношенията му към Бога могат да бъдат хармонични или дисхармонични.
Когато минава през широка врата,
човек
ще върви свободно, без никакви ограничения.
Защо един
човек
трябва да живее, а друг да умре?
За да живее един
човек
, друг трябва непременно да умре.
Обаче, когато ученият, светият
човек
прави погрешки, той сам ги изправя.
На пиян
човек
пари в ръцете не давай.
Докато
човек
не познае себе си не знае, какви възможности и сили се крият в него, той все ще се намира под опеката на разумната природа.
Само разумният
човек
е измерил силите и способностите си и знае, с какво разполага.
Този
човек
има будно съзнание.
Наистина, смъртта лишава
човека
от близките му, от неговите приятели, но същевременно го освобождава и от неприятелите му.
Ако
човек
умира, вие имате минус, т.е.
Когато изпадне в такова положение,
човек
казва: Какво ли ще излезе от моята работа?
Когато всичките пътища пред
човека
се затворят, когато всички проходи в природата се запушат за него, той се намира в едно успокоително състояние на ума и на сърцето си, с цел да не се разсейва, докато дойде до вътрешно, правилно разбиране на живота.
Като изучавате живота на
човека
вие виждате неговите различни стремежи.
Обаче, не е достатъчно
човек
да иска само, но той трябва да отговаря на всяко свое искане.
Обаче,
човек
не трябва да мисли, че ще остане завинаги в състояние на покой, когато всички хора му дават.
Каквото е взел,
човек
трябва да го върне назад, но обработено.
Тя произлиза от самия
човек
.
От
човека
се иска да живее добре, а що се отнася до въпроса, как е създаден светът, това не е негова работа.
За да надникне само за един момент в живота на ангелите и най-добрият
човек
трябва да стои хиляди години пред вратата им.
В какво седи грубостта на светлината, която излиза от
човека
?
Тази светлина няма още онзи цвят, който
човек
сам желае.
Когато казваме, че
човек
работи върху себе си, ние разбираме, че той работи за смекчаване на своята светлина.
Като гледате образа на
човека
върху фотографическо стъкло, вие не го харесвате.
– Ще кажете, че някой
човек
е красив.
– Красотата на
човека
се заключава главно в линиите.
Като работи по този начин
човек
ще дойде до обединяване с всички души, които работят по същия начин.
Сега, се явява въпросът: защо е трябвало
човек
да излезе от Бога и след време пак да се върне при Него?
Всъщност,
човек
нито излиза от Бога, нито се връща при Него.
Човек
сам налива водата в шише и после сам я излива и въпреки това казва, че водата се налива и излива.
9.
Верният образ
,
МОК
, София, 25.7.1929г.,
Ако успее да направи това, той минава за талантлив
човек
.
Човек
може да бъде невежа в един момент, а в друг да прояви голямо знание, да мине за учен.
Талантливият
човек
е запалена свещ.
Оттук вадим следното заключение: реални неща са тези, които предизвикват вътрешен говор в
човека
.
10.
Що трябва да речете
,
НБ
, София, 28.7.1929г.,
Малките неща спъват
човека
.
От тях зависи щастието на
човека
.
Като дойде при тях някой тъжен, скърбен
човек
, те казват, че не могат да го приемат, защото са заети с велики работи, от които зависи щастието на цялото човечество.
Когато любовта посети
човека
, тя внася в него мекота, разширение и светлина.
Скръбният
човек
не иска много; той се нуждае само от една-две утешителни думи.
Това осмисля живота на
човека
, и той се ободрява, става смел и решителен и започва да се проявява, да вижда, че и от него може да излезе нещо.
В любовта има само една опасност, да не се привърже
човек
към една форма и с това да изопачи чувствата си.
Щом чувствата на
човека
се изопачават, той се поддава на низши влияния, вследствие на което любовта го напуща.
За да не дойде до това положение,
човек
предварително трябва да се пречисти, да освободи ума, сърцето и душата си от наслояванията на своето минало.
Истинският
човек
е извън ума и сърцето си.
Който живее в душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава животинското, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой
човек
е истински
човек
, т.е.
Когато животинското в
човека
има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото.
Ако иска да се качи на по-високо стъпало, в положението на ангел,
човек
трябва да ходи в пътя на светлината.
Ако иска да се качи на още по-високо стъпало, да стане Син Божий,
човек
трябва да следва пътя на любовта.
Този момент зависи от разумността на
човека
.
Докато не дойде до този момент,
човек
живее като всички хора.
Виждате този
човек
, че яде, пие, ходи по кръчми и кафенета, за нищо не мисли.
Следователно, философията на живота се заключава, именно, в това, да дойде
човек
до необикновения момент в живота, до разумното начало в себе си, до познаване на същественото.
Щом дойде до този момент,
човек
вече познава не само себе си, но и хората около себе си.
Духът не е нито вън от
човека
, нито вътре в него, а при това Той е в състояние да научи
човека
.
Да вярва
човек
в Бога и да Го люби, това не е обикновена любов.
Когато се казва, че Духът не е нито вън от
човека
, нито вътре в него,това подразбира, че Духът не се намира в човешкия свят.
Физическият свят, в който
човек
живее, съставя малка част от духовния свят, а още по-малка от Божествения, вследствие на което не може да се каже, че Бог живее вътре или вън от
човека
.
„Духът ще ви научи, що трябва да речете." Слизането на Духа върху
човека
е само момент.
Духът слиза върху
човека
, когато се намира в най-голяма скръб, страдание или мъчнотия.
Духът, който посещава
човека
от време на време, е подобен на искра, която поддържа свещения огън на човешката душа.
Същото можем да кажем и за
човека
.
Колкото повече е живял
човек
на земята, толкова по-голяма е била неговата сила.
Колкото повече разумни работи върши един
човек
, толкова по-голяма е неговата интелигентност.
Следователно, когато Духът или любовта посети
човека
, той минава от смърт в живот, от човешкото в Божественото.
Моментът, в който
човек
минава от човешкия в Божествения свят, не се забелязва.
Който живее в безсмъртието, той минава между хората незабелязано, като обикновен
човек
.
Как е възможно
човек
да извади всичкото злато от океана, или да впрегне всичката водна енергия на океаните и моретата, или да извади всичката риба от водите за прехрана на целия свят?
Дали
човек
преживява съмнения, колебания, отчаяния, тази малка светлинка в съзнанието му постоянно свети и го напътва, коригира действията му.
Тази светлина представя Божественото начало у
човека
.
Когато не е в съгласие с Божественото в себе си,
човек
изпада в големи противоречия и страдания.
Щом е в съгласие с Божественото начало в себе си, животът на
човека
е в пълна хармония.
Трябва ли
човек
да възстава срещу Бога?
Дойде ли до Божиите работи,
човек
трябва да знае, че Бог е промислил за всичко и е наредил нещата правилно и хармонично.
Следователно, на
човека
не остава нищо друго, освен да изпълнява волята Божия и да следва пътя, който Бог отначало още му е начертал.
Ако
човек
не може да постигне щастието, той сам е виновен за това.
Мнозина казват, че идеалните неща в живота са илюзии, фантазии, пред които
човек
не трябва да се спира.
Ближните му намират, че е тръгнал в крив път.– Какво криво има в
човека
, когато върши волята Божия?
Срещате един тъжен, скърбен
човек
.
Какво разбирате под думите „сливане на
човека
с Бога"?
Да се слее
човек
с Бога, това значи да придобие той реалността.
Какво щастие можете да изпитате, ако при влизането си в родния си град срещнете
човек
, който ви показва пътя за влизането ви в този град?
Обаче, ако сте се изгубили в една гъста гора и срещате
човек
, който ви показва пътя да излезете от гората, вие ще изпитате голяма радост, ще се почувствувате един от най-щастливите хора в света.
– Бога ще намерите в Божественото начало у всеки
човек
, а Божественото начало, това е благородното, възвишеното у
човека
.
Един
човек
минава през една гора.
Няма по-голямо благо за
човека
от това, правилно да разрешава задачите на своя живот.
Дигнал глава нагоре, едва пристъпва, съзнава достойнството си като
човек
.
Когато греши,
човек
губи капитала си; когато става праведен, той намира изгубения си капитал и започва да мисли, къде да го вложи.
Много кладенци съществуват в света, но
човек
трябва да ги запушва, никой да не пада в тях.
Всяка грешка, която
човек
прави, представя изкопаване на нов кладенец.
Ако беше разумен
човек
, той нямаше да ходи тъй захласнат из гората, но отдалеч още щеше да се отбие от пътя си и да остави мечката с мечетата свободно да минат.
Ще кажете, че мечката е постъпила много жестоко, по животински, като си е позволила да плюе
човека
.
Какъв
човек
е този, който насочва пушката си срещу мечката и я убива?
Защо е създаден
човекът
, и това не знаят.
Разумният
човек
се учи от всичко.
Ако
човек
разбираше естеството си, ако знаеше, защо е създаден, ако знаеше мерките, по които е създаден, той би могъл сам да си предскаже, какво му предстои да мине в живота.
Като види, че някой убива животно или
човек
, той веднага изважда някаква поука за себе си.
Мерките, по които е създаден
човек
, показват, какво може да постигне той в сегашния си живот.
Ако
човек
не се учи от постъпките на другите хора, той сам създава нещастието си.
Че наистина мерките определят характера на
човека
, виждаме по езика, с който хората си служат.
И тъй, колкото по-будно е съзнанието на
човека
, толкова по-големи са възможностите да бъде щастлив.
Например, често се казва: Дълга е ръката на този
човек
.
Това показва, че този
човек
обича да краде.
Един
човек
седи в стаята си и чете.
Малката глава има отношение към тялото, или към мозъка на
човека
.
Когато кажат за някого, че има лукова глава, това подразбира
човек
с малка интелигентност, със слаба умствена деятелност.
Човекът
поглежда към мухата, после към паяка и си казва: Нека я изяде паякът.
Без да разбира, какви трябва да бъдат мерките на нормалния
човек
, някой погледне очите, ушите, носа, устата си и намира, че не са хубави, не е доволен от себе си.
По ушите на
човека
може да се определи, колко години ще живее, каква е неговата интелигентност, каква е неговата честност.
Всеки
човек
има специфично ухо.
Не само отделният
човек
, но и всеки народ има специфично ухо.
Човек
, който има будно съзнание, не трябва да позволява на паяка да върши престъпления в неговата стая.
Когато ухото на
човека
е нормално, и чувствата, и мислите му са нормални; ако ухото му не е нормално, чувствата и мислите му са ненормални.
Ухото представя плоскост, върху която светлината пада под различни ъгли; тя се отразява, пречупва по различни начини, от което зависят възприятията на
човека
.
Когато иска правилно да използува слънчевите лъчи,
човек
трябва да изложи гърба си под известен наклон.
Когато паякът е вън, далеч от окото на
човека
, той е свободен да прави, каквото иска.
Остане ли равнодушен към постъпките на паяка,
човек
ще носи отговорност за своето нехайство.
– Не, за разумния
човек
всичко е постижимо.
Ето защо, каквото мисли, чувствува и върши
човек
, всякога трябва да е подтикнато от любов.
Престъпи ли
човек
този закон, нещастията ще го следват.
– Духът може да дойде всеки момент у
човека
, без той да го очаква.
Ако
човек
се почеше отзад по главата, това показва, че не трябва да мисли много.
Първото условие за идване на Духа у
човека
е той да се е освободил от страха.
Както и да се почеше
човек
, ако разбира тия движения, той ще намери в тях известен смисъл.
Когато Духът дойде,
човек
трябва да има готовност да направи всичко, каквото Той му рече.
Духът влиза в хора с чисти умове и сърца, които могат да отправят към
човека
чист, безкористен поглед.
Няма
човек
в света, който, като се е почесал по тила, да не е обезсмислил живота си.
Казвате за някой
човек
, че има игриви очи, а за друг – че има премрежен поглед.
Значението на движенията може да се забележи главно при случаи, когато
човек
е в лошо разположение на духа.
Пепелянката има премрежен поглед, като че не вижда, но тя може крадливо да издебне
човека
и да го клъвне.
„Духът ще ви научи, що трябва да речете.» За да може Духът да дойде у
човека
, той трябва да има будно съзнание.
Будно е съзнанието на
човека
, когато не греши.
Грехът прекъсва съзнанието на
човека
и по този начин внася мрак в него.
Щом доброто влезе у
човека
, съзнанието му отново светва, и връзката на
човека
с Бога се възстановява.
Усъмни ли се
човек
в Бога или в пътя, по който върви, съзнанието му отново се прекъсва.
При най-малкия неуспех в работите си,
човек
започва да се съмнява, дали е в правия път, или не.
По погледа ще познаете, дали даден
човек
мисли, или не.
Ако мисли правилно, той е
човек
; ако не мисли, а чувствува само, това показва, че в този
човек
преобладава животинското.
Обаче, можете да срещнете
човек
, у когото погледът е отправен нагоре, към великото и възвишеното в света, Този
човек
е развил в себе си Божественото.
Следователно, по погледа можете да познаете, кое в
човека
преодолява: животинското, човешкото или Божественото.
Ако в него се изявява Божественото начало, този
човек
може да се нарече Син Божий.
Що е
човекът
?
–
Човек
е този, който мисли, който върви по пътя на мисълта.
Всеки дом, всеки
човек
трябва да носи в себе си такива котли, чрез които да раздава живот, щастие на своите ближни.
За обикновения
човек
думата котел е обикновено нещо, но за адепта тази дума съдържа нещо велико.
Следователно, трябва да се съпоставят всички думи в изреченията, всички числа в математиката, всички мисли, чувства и действия в живота на
човека
, всички идеи и т.н.
Този
човек
никога не може да каже за себе си, че така или иначе е помислил, или че това и онова е направил.
Той знае, че пръв Бог е започнал да мисли, а после
човек
.
Само онзи
човек
има свободна воля, който носи любовта в себе си.
Първо Бог е създавал, а после
човек
.
Ако Бог не беше мислил,
човек
никога не би могъл да мисли.
че когато
човек
мисли, и Бог мисли.
В този момент, именно,
човек
се запалва и започва да свети.
Щом запали
човека
, това същество веднага се скрива някъде и започва отдалеч да измерва, каква е температурата на неговата любов.
Като започне да гори,
човек
казва: Не зная, какво стана с мене, но сърцето ми гори.
Когато съпоставя явленията в природата или в живота,
човек
трябва да се ръководи от своята разумност, да не прави криви изводи или заключения.
Изобщо, каквото
човек
пожелае, ще го намери в любовта.
Този
човек
го гледал някак особено мило.
И вълкът поглежда мило към овцата, но не и към
човека
.
От
човека
той се страхува, а от овцата не се страхува, лесно може да я задуши.
– Не е достатъчно
човек
само да гори, да се превърне на въглен, но той трябва съвършено да изгори.
11.
Постоянни и преходни неща. Козметика
,
ООК
, София, 31.7.1929г.,
Тя не прави това нарочно, с цел да измъчва
човека
, но го учи, показва му, как трябва да живее.
Когато се казва, че
човек
не трябва да има много желания, това подразбира освобождаването му от тежестите на живота.
Бог никого не съди, обаче, влезе ли вътре в
човека
и се ограничи, Той започва да го съветва и му казва, кое е добро и кое не.
Божественото в
човека
постоянно му нашепва, кое е добро и кое зло, като му казва, че като същество, което се движи между два полюса, трябва да бъде внимателен, да се контролира.
Ако от
човека
се изисква себеконтрол, колко повече това е нужно за възвишените, разумни същества!
Колкото по-високо седи
човек
в умствено и духовно отношение, толкова и неговият говор се отличава с по-голяма мекота и точност в думите.
Малкото и многото е в зависимост от това, колко може
човек
да носи.
Ако носи по-малко, отколкото може,
човек
запазва енергиите си.
Ако носи повече, отколкото са възможностите му,
човек
губи енергиите си.
В първия случай
човек
печели, а във втория – губи, но и в двата случая се получават два крайни резултата.
В първия случай
човек
страда, а във втория – се радва.
Това значи да произнесе
човек
една дума на място и на време.
Щом е дошъл на земята,
човек
неизбежно ще страда и ще се радва.
Ако
човек
говори с ангелски език, но любов няма, той е мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.
Всеки
човек
трябва да изучава този език и да си служи с него.
Който владее езика на любовта, като език на разумната природа, той е силен, велик
човек
.
Не знае ли този език, той е хилав, слаб
човек
.
Това значи да дойде
човек
до новата наука, която обяснява нещата по вътрешен път.
Обаче, ако
човек
мисли, че радостите и скърбите му са само за него, той е на крив път.
Следователно, за да дойде до новата наука на живота,
човек
трябва да върви постепенно от човешкото към ангелското и от ангелското към Божественото.
Влезе ли
човек
в Божествения свят, там законът е обратен.
Има неща, за които
човек
не трябва да пита.
При известни условия на живота
човек
може да пита, защо нещата стават така, а не иначе.
Представете си, че хващате един
човек
за врата и го потопявате във водата.
Щом искаш да помагаш на баща си, ще извикаш в дома си един беден и гладен
човек
и ще го нахраниш добре.
За да не бъде гол, бос и гладен на другия свят,
човек
трябва да се приготвя още докато е на земята.
Значи, има известни страдания, които
човек
трябва да носи, без да пита, защо идат.
Докато е във водата,
човек
има право да рита, да прави движения да се освободи, но през всичкото време трябва да мълчи.
Лесно е да се каже, че
човек
трябва да носи страданията си, но важно е да знае как да ги носи.
Като работи по този начин
човек
постепенно се подмладява и се готви за по-велика работа.
Тази промяна в отношението на
човека
към страданието се обяснява с превръщането на страданието в радост.
Ще дойде ден, когато всички заложби и дарби в детето ще се развият и вие ще видите пред себе си велик, голям
човек
.
Природата поставя
човека
ту в единия, ту в другия полюс, вследствие на което
човек
сам не може да смени положението си.
Този, Който е поставил
човека
на известно положение, Той сам ще го смени.
Ако
човек
сам е създал положението си, сам може да го отмени.
Има страдания, на които
човек
сам може да си помогне.
Има страдания, на които друг някой
човек
може да му помогне.
Щом се намерят в мъчнотии и страдания, хората казват:
Човек
трябва да бъде търпелив.
– Само разумният
човек
понася всичко с търпение.
И през най-трънливи пътища да минава, разумният
човек
остава незасегнат.
Нетърпеливият
човек
е подобен на електрически волтаж, от който постоянно се отделят искри, които създават неразположение на духа.
Искате ли да се справите с един нетърпелив
човек
, вие трябва да дадете нещо от себе си, с което да уравновесите енергиите на организма му.
И тъй, за да се справи с мъчнотиите и противоречията в живота си,
човек
трябва да следва Божествения път.
За да се домогне до първичния живот,
човек
трябва да изучава своя характер, както и характера на ближните си.
Докато не се познава,
човек
има крива представа за себе си.
Той мисли, че е много добър или много лош
човек
.
Щом се прояви низшето начало в него, той казва за себе си, че е лош
човек
.
В единия и в другия случай в
човека
се изразяват ред сили, на които той трябва да бъде господар.
Без тази наука
човек
живее в относителността на нещата.
Например за един и същ
човек
едни казват, че е добър, други казват, че е лош.
За обикновения
човек
въглеродният двуокис е вреден, задушлив газ.
Ако адептът, който познава законите на Божествения свят, попадне в атмосфера, пълна с въглероден двуокис, той веднага се превръща в растение, поглъща въглеродния двуокис, усвоява го като храна и след това отново става
човек
.
Ако
човек
не може да излезе от човешкото царство и да влезе в растителното, да използва благоприятните условия за растенията и отново да се върне в положението на
човек
, той няма никаква наука в себе си.
Каква наука е тази, с която
човек
не може да се справи с болестите си?
Някой
човек
заболее, краката му отслабнат и той не може да излезе вън от стаята си, да си донесе вода.
Той очаква да дойде някой
човек
отвън във вид на ангел, изпратен от небето, да отвори стаята и да му донесе вода.
Той може да изпрати не само един, а няколко ангели даже да ви помогнат, но
човек
трябва да бъде разумен, да не заставя Бога да прави неща, които не влизат в порядъка на природата.
В ума и в сърцето си
човек
си поставя такива неща, които изменят целия ред на природата.
Този
човек
иска да се задоволи, да докаже, че неговата молитва се е чула, а какви ще бъдат резултатите по-нататък, той не се интересува.
За да спре движението на земята,
човек
трябва да знае, какво е представлявала тя първоначално и какво представлява днес.
Разумност се иска от
човека
, да мисли право, а не да дохожда до крайни идеи и заключения.
– Не е важно, какво разбира
човек
; важно е да мисли право.
Следователно, като се произнася върху нещата,
човек
трябва да бъде искрен в себе си, да знае, като дете ли мисли, като възрастен или като стар, като мъдрец.
Тъй щото, пита ли ви някой дали сте добър
човек
, кажете: Днес съм добър; как ще се проявя в бъдеще, не зная.
Всеки
човек
трябва да прави ред изложби, да покаже на хората, че носи изкуство в себе си.
Следователно, за да се произнесете за даден
човек
, гледайте, какви са проявите му всеки момент на неговия живот.
Той може да е морален
човек
, но какво се ползва от своя морал, ако не е готов в даден момент да направи една услуга?
Човек
се определя от проявите на своя живот, а не от това, което не може да прояви.
Истински
човек
е онзи, който може да схване нуждите на своя ближен в даден момент и веднага да му се притече на помощ.
Срещате един
човек
и казвате, че не ви харесва.
Този
човек
е изгубил онзи правилен ритъм, по който отваря и затваря очите си.
Да мига
човек
правилно това не значи, бързо да отваря и затваря очите си.
Ако мисълта на
човека
е права и мигането му ще бъде правилно, ритмично.
Когато чувствата и постъпките на
човека
не са прави и мигането не е правилно.
Следователно, когато мислите, чувствата и постъпките на
човека
са прави и мигането е правилно.
Като погледнете очите на този
човек
, приятно ви е да гледате: от очите му излиза мека, приятна светлина.
Когато устата на
човека
е приела форма на права линия, това показва, че той е работил усилено върху волята си, вследствие на което е придобил голяма твърдост.
Казват за някого: "Този
човек
е много твърд." – Той е много твърд, но в чувствата си е фалирал, обеднял.
Устата на
човека
трябва да образува красиво огъната линия, да не бъде нито много отворена, нито много затворена.
От формата на устата, от цвета на устните зависи и състоянието на сърцето и на чувствата в
човека
.
Без да разбира тия мерки, като види такава уста,
човек
изпитва нещо приятно в себе си.
Като е дошъл на земята,
човек
има задача да пресъздаде себе си, да извае своето тяло, да го направи съвършено.
Казвате:
Човек
трябва да има чисто сърце.
Като се казва, че
човек
трябва да стане като дете, това подразбира да има сърце чисто като на детето, да вярва във всичко.
Да има
човек
чисто сърце, това значи, да се намира в здравословно състояние на своя организъм.
За предпочитане е
човек
да бъде лъган, но да има вътрешен мир, отколкото да не вярва на никого и да бъде постоянно смутен и разтревожен.
За да избегнат пакостите, които тя може да причини на
човека
, непременно трябва да се изправи.
Когато се натъква на своите дефекти,
човек
не трябва да се стеснява, но да прояви готовност да се изправи.
Като видят, че някой обикновен
човек
се отправя към тях, те се усмихват и определят степента на неговото развитие.
Те помагат на
човека
незабелязано, като че той сам прави всичко.
Разумните същества са най-добрите приятели на
човека
.
Има неща, които
човек
трябва да знае, но има неща, които не трябва да знае.
За всеки даден случай
човек
трябва да знае за себе си добър ли е или лош, добро ли прави или зло.
Като вижда погрешките си
човек
може да се изправи.
В
човека
има нещо, което само вижда погрешките.
Вслушва ли се
човек
в този глас, той има вече условия да не греши.
Божественото в
човека
е готово всякога да купува неговото зло, неговите погрешки и да ги обработва, да ги превръща в скъпоценни камъни.
доброто остава капитал за самия
човек
, да работи и да се прехранва с него.
С живота си на земята Христос показа пътя, през който всеки
човек
трябва да мине.
На същото основание, иска ли
човек
да бъде Син Божи, той трябва да понесе греховете на човечеството и да мине през страдания.
Служенето е първото задължение на
човека
.
Тя не придава нищо особено на
човека
.
Щом е дошъл на земята,
човек
неизбежно е изложен на страдания.
Достатъчно е
човек
един-два пъти да измие лицето си, за да изчезне всякаква козметика.
Защо
човек
се спира върху несъществените неща?
Следователно, когато
човек
не може да се домогне до вътрешната наука за живота, която го прави вътрешно красив, той се ползва от външните придобивки на науката, които могат да го направят външно красив.
Като не може да излезе от известно затруднение,
човек
казва: Грешен съм, в грях ме зачена майка ми.
Противоречията в живота се раждат всякога, когато
човек
не поставя нещата на техните места.
Влезе ли в Божествения път,
човек
трябва правилно да разбира вътрешните прояви на природата.
Следователно, каже ли
човек
за себе си, че е грешен, в ума му трябва да изпъкне идеята, че някъде дълбоко в него живее един голям праведник.
Това, което става в
човека
, става и в целокупния живот, както и в природата.
Докато живее,
човек
трябва да яде, но умерено; като приеме 15-20 хапки, той трябва да спре.
Не спази ли този закон,
човек
дохожда до пресищане, което се отразява вредно върху организма.
Като срещне някой лаком
човек
тя заповядва да му дадат всичко в изобилие, да се задоволи.
Следователно, като даде на
човека
повече отколкото може да носи, с това природата го наказва.
12.
Мълчание и говор
,
МОК
, София, 2.8.1929г.,
Кога мълчи
човек
?
Значи,
човек
мълчи при различни случаи, а това зависи от степента на неговото развитие.
Човек
не може да говори още при два случая: когато се намира в безвъздушно пространство, или когато пространството е крайно наситено.
Да мълчи
човек
, това значи, да бъде вътрешно тих и спокоен, а в мисълта си активен.
Кога
човек
не може да мълчи?
Ето защо, които са изпитвали напрежение при мълчанието на някой
човек
, казват, че мълчанието е страшно нещо.
Който разбира езика на мълчанието, знае, че когато
човек
мълчи на физическото поле, той е крайно активен.
Важно е да знае
човек
, кога да мълчи и кога да говори.
Значи, има моменти в човешкия живот, когато мълчанието произвежда преврат в съдбата на
човека
.
да туря паузи, така всеки
човек
трябва да знае, кога да мълчи.
Такива моменти на мълчание съществуват и в мисълта, и в чувствата на
човека
.
Затова, като мълчи,
човек
трябва да знае, дали е настъпил край в мисълта и в чувствата му, или начало.
Чрез мълчанието
човек
изучава вътрешните закони на Битието.
Същевременно, наблюдавайте, кога
човек
се отпушва и кога се запушва.
При радостта
човек
се отпушва, свързва се с природата и тя му проговаря.
Три важни моменти има през деня, когато
човек
може да смени радостта си със скръб и скръбта – с радост.
Тя щедро дава на
човека
, каквото иска.
Те чувстват, че този
човек
не е станал правилно от леглото си.
Богатият ще си каже: Ето един
човек
, който е станал правилно от сън.
Така,
човек
може да се лекува.
Думата “говори” е енергична, силна, отпушва
човека
и го повдига.
Може ли
човек
да скърби, ако още не се е радвал?
13.
Който слуша моите думи
,
НБ
, София, 4.8.1929г.,
Това показва, че материализмът взима надмощие у
човека
.
Духовният живот на
човека
уравновесява неговия умствен и физически или материален живот.
Ако
човек
, от сутрин до вечер, работи физически, за да изкара прехраната си, той е голям материалист.
Следователно, има разлика, дали
човек
свири с цялата си ръка, с китката си само или от китката надолу.
Същото може да се каже и за всеки
човек
, който влиза в духовния свят и си представя, че ще постигне големи, велики работи.
Който свири с китката си само, той развива своя мозък; който свири с цялата си ръка, той развива главно стомаха си, но, ако равновесието между стомаха и мозъка се наруши,
човек
започва да страда от главоболие.
Човек
е двояко същество: от пъпа надолу той е физически
човек
, а оттам нагоре той е умствен
човек
.
Докато двете естества на
човека
са в равновесие, той е напълно нормален.
Този
човек
не се развива правилно.
Всяко откровение е на място за съответната възраст, но за
човека
е важно - да дойде до Божественото откровение на нещата.
Как може
човек
да се освободи от едното и от другото свирене?
И тъй, истинският
човек
трябва да се развива правилно, да бъде доволен от своето развитие.
Запример, една повърхностна, предвзета идея е тази, когато
човек
мисли, че е постигнал много нещо и няма какво повече да постига.
Друга предвзета идея е тази, когато
човек
мисли, че нищо не е постигнал и не може да постигне.
Докато влиза в стълкновение със своя вътрешен свят,
човек
не може да върви правилно в живота си.
За да не се самоизлъгва,
човек
трябва да има такава мярка, с която точно да мери нещата, да знае истинското им тегло.
Същият закон има отношение не само към психическия, но и към физическия живот на
човека
.
Има мисли и чувства, толкова отровни, че, в един момент, могат да отровят
човека
.
Казва се за него, че той е бил най-кроткият
човек
на своето време.
Гражданските закони, които Мойсей създаде, говорят за това, че той бил умен
човек
.
Които не разбират този закон, те мислят, че
човек
е свободен да мисли, да чувства и да действа, както намери за добре.
Човек
не е свободен да върши, каквото иска.
Свободен
човек
е онзи, който може да се освобождава от ограничителните условия, при които се намира.
Съвременните хора поддържат мисълта, че
човек
трябва да бъде свободен, трябва да бъде съвършен.
Като проследим историята на човечеството досега, ние не сме срещнали друг
човек
, по-съвършен и по-свободен, от Христа.
И ние виждаме този свободен, съвършен
човек
, да плаче.
И затова, както аз плача днес, така и вие ще плачете на
вековете
.
Тъй щото, за да избегне от страданията, за да може лесно да ги понася,
човек
трябва да има правилни разбирания за нещата.
– Не,
човек
не може да свири, едновременно, по два начина.
Какво се иска от
човека
, за да има правилни разбирания?
Правилни разбирания има само онзи
човек
, който слуша Словото и Го прилага.
Музикалният
човек
се познава по музикалното чувство.
Колкото по-добре е развито това чувство, толкова по-музикален е
човек
.
Математикът, художникът, религиозният
човек
, също така, се отличават със специфично чувство, или със специфичен център.
Обаче, ако съберете на едно място и математикът, и философът, и религиозният, и поетът, и художникът, и музикантът, вие ще имате целокупния
човек
, който съдържа всички способности едновременно.
Това значи съвършен
човек
.
Съвършеният
човек
свири по-добре от специалиста - музикант; съвършеният
човек
рисува по-добре от специалиста - художник; съвършеният
човек
размишлява по-добре от специалиста - философ.
Сега, да се върнем към същественото у
човека
.
Казвате, че
човек
трябва да дойде до известно място в този живот, да постигне нещо.
Никъде няма да срещнете
човек
, който да е постигнал това, което му е било определено, бил той поет, музикант, художник или философ.
Христос казва: „Който слуша моите думи и ги прилага, ще го уподобя на
човек
разумен, който е съградил къщата си на камък." Аз засягам този въпрос, понеже, цялото човечество е човечество на нещастия.
За да се освободи организмът от излишната вода, лекарите практикуват първия метод: те поставят
човека
при такива условия, при такава топлина, при която, излишната вода да се изпари.
За да освободят
човека
от излишното желязо в неговия организъм, необходимо е да бъде той поставен при такива психически условия, при коитоq желязото се топи и изпарява.
Всеки високо организиран
човек
, който не може да използва възможностите, които се крият в него, е нещастен.
За да се излекува от известна болест, човешкият организъм трябва да се постави на голямо напрежение, на голям огън, който да премахне излишъка от ония елементи, които препятстват на правилното развитие на
човека
.
Всеки религиозен
човек
, който се явява пред известно общество, да проповядва и нито хората го разбират, нито той ги разбира, е нещастен.
Когато лекарите кажат за някой
човек
, че е анемичен, това показва, че му липсва нещо.
Изобщо, каквато е болестта на
човека
, такава е и неговата мисъл.
Каквато болест и да се яви в човешкия организъм, тя се дължи на мисълта на
човека
.
Да приложи
човек
Божественото учение и Бог да бъде доволен от него, е едно нещо, а да не бъде доволен от него, е друго нещо.
Всяка отрицателна мисъл, в
човека
, ражда и съответни състояния.
Когато
човек
се занимава изключително с погрешките на хората, той дохожда до състояние - да привлича към себе си астрални бактерии, които разстройват неговия организъм.
Да се занимава
човек
с погрешките на хората, това значи, да се свързва с тях и да носи лошите влияния на тия погрешки.
Затова и Христос е казал: „Дето е мършата, там са орлите." Лошите мисли и чувства, у
човека
, представят мърша, около която се събират орли, да се хранят.
Приложението на любовта в живота представя онова здравословно състояние на човешкия организъм, при което,
човек
може да изпълни своето предназначение.
Не прилага ли любовта в живота си,
човек
не може да изпълни предназначението си, за което е дошъл на земята.
И днес, Христос казва на всеки
човек
, поотделно: „Стани, дигни одъра си и ходи!
Да служи
човек
на Бога, да изпълнява волята Му, е нещо неразбрано.
По-добър
човек
от тебе не съм срещала.
Към такива идеи
човек
трябва да се стреми.
Като се оженят, по невнимание, той й казва една сбидна дума и тя веднага се нахвърля върху него с думите: Ти си голям грубиян, невежа,
човек
без култура.
Че Христос живял добре, че имал знания, че бил свят
човек
, това не подразбира, че и хората, след Него, ще бъдат такива.
Следователно, за да се освободи от всички свои дефекти и недостатъци,
човек
трябва да се свърже, в съзнанието си, с всички напреднали души, които са завършили развитието си.
Тъй щото, който иска да бъде ученик, той трябва да бъде във връзка с три същества: с Бога, с един от ангелите в невидимия свят и с
човека
, представител на човечеството на земята.
Вторият е ангелът, който е в невидимия свят, някъде, между ангелите, а третият е
човекът
, който е в човечеството.
Известно е, че, за да се прояви на земята,
човек
се нуждае от форма.
Сега, като се казва, че някой има възвишени идеи, уподобяват този
човек
на ангел, като казват, че е ангелска, чиста, възвишена душа.
Когато дойдат до
човек
, който има високи идеи, за него казват, че е Божествена душа.
И наистина, ние виждаме
човека
да се проявява чрез ръцете, чрез краката, чрез очите, чрез ушите си и т.н.
Следователно,
човек
трябва да бъде запознат с Бога, с ангелите и с цялото човечество.
Като влезе в училището, този
човек
ще бъде доволен, че може да учи и да се развива.
Евреите са разбирали добре тази заповед и затова им е казано, че
човек
, първо, трябва да възлюби Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, а после, да възлюби и ближния си, като себе си.
Той развил тази мисъл в следните думи: „Който слуша моите думи и ги прави, ще го уподобя на
человек
, който е съзидал къщата си на камък".
Същото мога да ви кажа и аз: Ако слушате моите думи и ги приложите, ще бъдете подобни на
человек
, който е съзидал къщата си на камък.
Кой
човек
е най-важен: който знае да дроби хляб; който знае само да го меси, а не меси; или, който знае да меси и омесва хубав хляб?
Най-важен
човек
е онзи, който омесва хубав хляб и нахранва с него гладните.
Кой е по-учен
човек
: който може да намалява погрешките на хората; или, който може да им помогне - да се развие хубавото, красивото у тях?
Често казвате, че някой
човек
е красив.
Лесно е да се каже, че някой
човек
е красив, но трябва да се отбележат чертите на красивия
човек
, всеки да познава красотата.
Като се казва, че някой
човек
е красив, вие трябва точно да определите формата на очите, на носа, на устата му.
Знанието е свещено нещо и от него зависи повдигането на
човека
.
Не е достатъчно само да кажете, че някой
човек
има красиви очи, но трябва да знаете, какви са красивите очи.
Като са изучавали
човека
, от естетична гледна точка, учените са се спирали, най-много, върху очите и носа, а най-малко върху ушите.
Следователно, знайте, че всеки
човек
, от когото иде знанието, е посредник между Бога и вас.
И тъй, за да даде път на Божественото в себе си,
човек
трябва да бъде смел, да воюва със злото в себе си.
В това направление,
човек
е постигнал нещо повече, но все още има да работи, не е напълно усъвършенстван.
Ако носът у
човека
е малко закривен надолу, във вид на кука, това показва, че песимизмът взима надмощие пред оптимизма.
За да се освободи от песимизма си,
човек
трябва да измени формата на носа си.
Любопитството е вътрешно чувство, слабост, от която
човек
трябва да се освободи.
Ако любопитството е нормално развито, то служи като подтик на
човека
, да расте и да се развива.
В този смисъл, всеки
човек
, който е приложил Христовото учение, той е съградил къщата си на камък.
Сега, като говоря за развитието на човешките удове, имам предвид съвършения
човек
.
Този
човек
може да издържи на всички изпитания и изкушения.
Човек
трябва да работи върху себе си, да придобие възвишения, идейния живот.
Може ли слабият, хилавият
човек
да не почита един герой като гръцкия Херкулес, или като българския Крали Марко, или като израилския Самсон?
Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша." Това значи: Само разумният
човек
, само героят може да слуша добре.
Слабият
човек
иска да бъде здрав, красив, учен, но какво нещо е красотата, учеността и здравето и как ще го постигнат, не знаят.
Правилното слушане се определя от това, как
човек
поставя ухото си.
Умният
човек
поставя ухото си, за слушане, по един начин; глупавият – по друг начин.
Когато наблюдавате
човека
, веднага можете да познаете, правилно ли слуша той, или не.
По линиите, по формите на човешките постъпки можете да познаете, какъв е
човекът
.
По слушането на
човека
, по ъглите, образувани от поставяне на ухото, можете да познаете, какъв е даден
човек
.
Външната страна на
човека
определя неговата вътрешност.
Това зависи от степента на човешкото съзнание, или, от степента на Божественото съзнание в
човека
.
Що се отнася до
човека
, за него е необходимо, понякога, да се движи и в двата свята – и във външния, и във вътрешния, т.е.
Тъй щото, когато
човек
пуши тютюн, бил млад или стар, дете или възрастен, той наистина е дете.
Пушенето на тютюн показва една слабост у
човека
, от която той не може лесно да се освободи.
Това зависи от чувствата и способностите на
човека
.
Да разбере
човек
вътрешния смисъл на живота, това значи, да съпоставя нещата правилно.
Следователно, онзи, който слуша Христовите думи и ги прави, само той може да се уподоби на
човек
, който е съзидал къщата си на камък.
„Който слуша моите думи." От слушането зависи развитието на човешкия ум; от слушането зависи успеха или неуспеха в живота на
човека
.
След като се домогне до това слушане,
човек
пристъпва към третата фаза на слушането - да приложи това, което е слушал.
Всички хора се мислят за многознаещи, за учени, но кой е истински учен
човек
?
14.
Промени в света
,
ООК
, София, 7.8.1929г.,
Тъй щото не е достатъчно
човек
само да говори, но трябва да има ясна представа за себе си.
Не е достатъчно
човек
само да желае свобода, но той трябва да знае, че външната свобода се обуславя от вътрешната свобода на неговите чувства, мисли и постъпки.
Ако
човек
би постигнал всичко, каквото пожелае, сами по себе си желанията му биха се обезценили.
Само онзи
човек
може да си купи скъпоценен камък, който го оценява и който има пари.
В разбиранията си този
човек
стои по-ниско от бедния, който е готов и живота си да заложи, но да придобие скъпоценния камък.
Само онзи
човек
може да придобие истината, който е готов да пожертвува всичко за нея.
Този
човек
е богат и външно и вътрешно.
Човекът
на истината се движи свободно всред бурите и вълните на живота, без да потъва.
Тежестта на
човека
представлява устойчивостта на неговите възгледи.
Докато е на земята,
човек
се нуждае от известна тежест, т.е.
Кой
човек
е готов да възприеме истината?
За да възприеме
човек
истината за самата истина, той не трябва да се влияе нито от грозотата, нито от красотата.
Истински здрав
човек
е онзи, който от сутрин до вечер е подвижен, лек, готов за работа.
Има ли най-малка болка в себе си,
човек
губи своето разположение.
Тя показва, че
човек
е направил някакво отклонение в живота си, макар и микроскопическо, което трябва да изправи.
Като намери причината на своята болка,
човек
трябва да работи върху себе си, за да я отстрани.
Например как се лекуват обезсърчението, ипохондрията на
човека
?
Здравият
човек
се отличава по това, че познава добре проявите на природата и лесно се справя с тях.
в психическия свят на
човека
стават депресии.
Щом е дошъл на земята,
човек
не може да се освободи от влияния: физическият му живот се влияе от духовния, а духовният – от физическия.
Колкото да се пази от влияние,
човек
все ще се подаде на влиянието на чужди мисли и чувства.
Като знае това,
човек
се стреми да придобие вътрешна свобода, да не се поддава на чужди влияния.
Стремежът на
човека
към освобождаване показва, че съществува вътрешна хигиена, която той трябва да придобие.
Ще кажете, че за да дойде до вътрешната хигиена в себе си,
човек
трябва да има прави възгледи.
Ако хвърлите върху
човека
някаква боя, направена от самия него, тя непременно ще го оцапа.
Иска ли да придобие вътрешна свобода,
човек
трябва всеки ден да внася по нещо ново във своите възгледи.
Докато не освободи ума, сърцето и волята си от угнетителните условия, при които се намира,
човек
не може да придобие своята вътрешна свобода.
Една от задачите на
човека
е да извоюва своята свобода.
Човек
сам се е заробил, сам трябва да се освободи.
Бог може да даде на
човека
методи за освобождаването му, но по никой начин Той сам няма да го освободи.
Наистина, след смъртта си
човек
може да види много неща, но всичко, каквото види, няма да го ползува.
Докато е на земята
човек
вижда слънцето, но той не знае нищо за него.
Преди всичко слънцето, което
човек
вижда, нито е такова, каквото е в действителност, нито е на това място, на което е всъщност.
В пътя на развитието си
човек
постепенно се домогва до истината, до онези положителни знания, които представляват стремеж на неговата душа.
Коя истина може да направи
човека
свободен?
Казват за някой
човек
, че е честен.
Богатството скрива греха на
човека
, а сиромашията го разкрива.
Като видите, че някой коленичи, вдига ръцете си нагоре и се моли, ще знаете, че той е богат
човек
, моли се за богатството си.
Видите ли, че някой върви недоволен, от нищо не се интересува, ще знаете, че той е крайно беден
човек
, няма за какво да се моли.
Единият се води по правилото, че е модно
човек
да се моли.
НАГОРЕ