НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
50
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
50
:
1000
резултата в
11
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Без окови!
,
МС
, София, 9.7.1928г.,
Това, което виждаме да става вън с
човека
, става и вътре с него.
Казвам: първият акт, когато
човек
дойде на земята, е да се роди.
Казвам: има връзка, съотношение между материалните и духовните работи на
човека
.
Де е бил
човек
, преди да се роди?
Физическите работи на
човека
са ред опитности, които го ползват и в духовния му живот.
Значи, Бог е първият, Който извадил
човека
вън от себе си и го направил жива душа.
Така Бог работил и продължава да работи, епоха след епоха, вън и вътре в
човека
.
Ето защо, вие трябва добре да разбирате, какво представлява
човек
сам по себе си, какъв е неговият стремеж, какви са неговите мисли, чувства и действия, какви са неговите задължения, на първо място спрямо Този, Който му е дал живот и импулс за работа в живота.
Всеки
човек
, който съзнава своето положение така, и който има ясна представа за себе си, ще мисли правилно, ще чувства правилно и ще действа правилно.
Ако се свържете с
човек
, на когото съзнанието е пробудено, той ще ви повдигне до своя уровен, и вие ще имате добро разположение.
Започне ли този
човек
да се съмнява, той се връща назад, и съзнанието му се замъглява.
Ако някой
човек
приеме едно верую, но няма стимул в себе си, да го следва, то скоро ще изсъхне.
Не е достатъчно само
човек
да казва, че е спасен, но спасението трябва да съставлява положителен факт в неговия живот.
Спасението подразбира ново направление в живота на
човека
– да върви паралелно с Божия Дух, Който работи в него.
Всяко свършване на една работа подразбира започване на нова – нов развой, нова стъпка в живота на
човека
.
Изкуство е да можеш да изслушваш
човека
.
Какъв смисъл има вашата вяра, ако вярваш, че първо си дете, после ставаш голям
човек
, след това – възрастен, докато стигнеш до 120 години и най-после вярваш, че ще умреш, ще отидеш на съд при Бога и оттам ще те изпратят или в ада, или в рая, при светиите, праведните и добрите хора?
Гласът на Бога е толкова силен, че всякога произвежда пертурбации вън и вътре
човека
.
Когато
човек
се заеме с приложението на това учение, ще дойдат ред противоречия в живота му, но те са в реда на нещата.
– Не,
човек
знае само това, което е опитал и от което има плод.
Следователно, само този
човек
може да разправя, какво има на онзи свят, който вижда нещата, понеже и в онзи свят той запазва светлината на своето съзнание.
Само онзи
човек
вижда, на когото съзнанието е будно да разбира отношенията, които съществуват между този и онзи живот.
Каже ли някой
човек
, че еди-кой си го обича, това показва, че той не само чувства неговата любов, но вижда още в лицето му образа на Любовта.
Не допущайте никакво съмнение в душата си, защото то е низшето начало в
човека
, което може да донесе страдания, падания, смърт, изгубване смисъла на живота.
Когато низшето съзнание у
човека
отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси.
Само по този начин
човек
ще може да добие истинското щастие.
Представете си, че нарисувам на дъската само чело на
човек
.
Който дойде при такъв
човек
, той ще го приеме с радост, като го покани в специална за него удобна, чиста стаичка.
–
Човек
, който мисли.
Изобщо, кога е щастлив
човек
: когато изгубва, или когато придобива живота?
Да имаш за всеки
човек
специално място в своята душа – това трябва да бъде идеал за всички, които учат и прилагат Христовото учение!
Така постъпва само онзи
човек
, на когото съзнанието е пробудено.
– Че на този
човек
се дават условия, да вижда и да помирисва нещата.
Всеки
човек
трябва да има силно желание да приготви в себе си специална стаичка за своя Учител и специални стаички за приятелите си.
И тъй, познаването на Бога трябва да бъде първата и най-важна задача на всеки
човек
.
– Че този
човек
може вече да говори, да яде, а с езика си – да вкусва.
– Че този
човек
започва да чува и да слуша.
Значи, най-важните неща на главата на
човека
са: челото, очите, носа, устата, езика и ушите.
Учителят се явява само като вътрешна, разумна проява в
човека
.
След това нарисувам тялото с краката и ръцете и получаваме цялата фигура на
човека
.
– Че този
човек
може да ходи.
– Че този
човек
може да работи, да хваща нещата.
Та казвам: когато говорим за
човека
, за великата Истина, която той включва в себе си, трябва да го нарисуваме такъв, какъвто е.
Някои от вас рисуват
човека
много изопачено – такъв, какъвто не е.
Всеки
човек
, който иска да се наложи, той си служи с насилие.
Казват за някого: "Този
човек
не е културен, не е просветен, няма диплом, че е свършил някаква наука".
Казвам: един диплом има, важен за
човека
!
Затова, пазете се от външните заблуждения в света, че този
човек
е учен, или онзи
човек
е учен.
Знаещ, учен
човек
е този, който има не само теоретически знания, но който владее изкуството да живее.
" – По същина,
човек
е Син Божий, произлязъл от Бога, а по служене той е ангел – служител.
Та казвам: когато дойдете до вътрешното разбиране на ония истини, които лежат дълбоко у вас, вие ще разберете и вашата същина, като
човек
.
Най-първо
човек
трябва да изправи своя ум, за да могат да се развиват правилно неговите умствени способности.
Колкото чувства има
човек
, толкова са и способностите му.
Запример, някой
човек
е учител, или чиновник някъде, обаче, иска да служи на Бога.
Ако чувствата на някой
човек
не са правилно оформени, и умствените му изводи и заключения ще бъдат неправилни.
Мнозина казват: „Щом е така, нека се направи опит, да възкресят някой мъртав
човек
." Казвам: може да възкръсне само този
човек
, който е роден от Бога.
Може да се роди само този
човек
, който е заченат.
Коренно може да се излекува един
човек
и от физическите, и от психическите му недъзи, само ако е заживял духовен живот.
Човек
може да изучава само това, което обича.
Да се лекува
човек
физически, това е лесно нещо, но за да се лекува психически, иска се духовна обнова.
Мнозина питат: „Как може
човек
да придобие свободата си?
Голяма опасност очаква
човека
, ако той се опита да влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания.
" – За да дадеш свобода на
човека
, ти трябва да му върнеш всичко, което си му взел.
Ако този
човек
е вложил чувства в тебе, своята любов, ти трябва да му я върнеш.
Съвременните хора се стремят към богатство, като казват: свободен може да бъде само богатият
човек
.
Кой е богат
човек
?
Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за абсолютна истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може да се разширява – зависи от самия
човек
.
– Богат е само онзи
човек
, който разумно използва Божиите блага.
Колкото по-голяма е широтата на
човека
, толкова по-близко е той до самата Истина.
Някой пита: "Позволено ли е на религиозния
човек
да мисли за нови дрехи?
Как може да се познае широтата на
човека
?
Казвам: истински религиозният
човек
е напълно свободен в своите действия.
Носът на
човека
показва, каква е неговата наблюдателност, неговата интелигентност и разумност.
По устата на
човека
се съди, каква е неговата любов: човешка, ангелска или Божествена.
Ушите също тъй показват разумността на
човека
.
Какво ще каже съвременния
човек
по този въпрос?
Изобщо,
човек
се познава по формата на своето чело, на своите очи, уши, вежди, нос, уста.
Всички тия удове у
човека
, както и цялото тяло, са подложени на постоянни промени.
Питам: на какво основание тогава
човек
се счита Син Божий?
Човек
не може да измени външните си форми, докато не измени своите вътрешни състояния.
Ако
човекът
, облечен в тази плът, която умира, може да се нарече Син Божий, защо на същото основание и растенията да не са синове на ангелите?
Какъв е
човек
, всичко е написано на него, но вие още не можете да си служите напълно с тази наука.
Значи, както в
човека
има един вътрешен образ, в който се включва Божествената проява, така и в растенията и животните има такъв вътрешен, по-висок произход от този, който виждаме във външната им форма.
Някой
човек
не обича да говори Истината, обича да полъгва малко.
(втори вариант)
Ако този
човек
погледне малкия си пръст, ще забележи на него едно малко изкривяване.
(втори вариант)
Причината на този недъг не се крие в кривината на малкия пръст, но нейде в ума или сърцето на този
човек
има нещо анормално.
(втори вариант)
За да се изправи пръстът, този
човек
трябва да се върне към първичните причини на това изкривяване, да обикне Истината, да изправи своите мисли и чувства.
(втори вариант)
Питам: кои са причините, дето някой
човек
обича да полъгва?
(втори вариант)
Той казва, например, че е учен
човек
, свършил два факултета, когато всъщност не е свършил даже и гимназия.
(втори вариант)
Друг някой казва за себе си, че е много добър
човек
, подобен на него няма, а в действителност, той не е добър
човек
.
(втори вариант)
Защо
човек
не казва това, което е в действителност, а изнася фактите другояче?
(втори вариант)
Ако ти си учен или добър
човек
, това е благо и за тебе, и за околните хора.
(втори вариант)
Умният
човек
ще бъде благодарен и на това, но онзи, който не разбира, ще каже: защо не ми дадоха да се наям, както трябва?
(втори вариант)
– Яденето е условие, процес, който става в организма на
човека
.
(втори вариант)
Много процеси се извършват в човешкия организъм, но яденето е един от необходимите процеси, без които
човек
не може да продължава живота си.
(втори вариант)
И царят, и простият
човек
, като дойдат до вратата, ще минат под горния й праг.
(втори вариант)
Ако
човек
асимилира храната добре, ще може да извлече от нея сила, която ще му даде микроскопическа радост за деня.
(втори вариант)
В прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи да бъде
човек
роден от Бога.
(втори вариант)
Ние вярваме само в този Господ, Който сега ни говори." Казвам: тия формули са разбрани и смислени само за онзи
човек
, на когото висшето съзнание е пробудено.
(втори вариант)
За този
човек
миналото, настоящето и бъдещето са страници от великата книга на живота.
(втори вариант)
Това е великата задача за разрешение, дадена за всеки
човек
, не само за една година, нито за един живот, но през всичките времена на
вековете
.
(втори вариант)
Питам: какво значи да вярва
човек
в Бога?
(втори вариант)
Христос казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на
века
." Това подразбира, че през всичкото време, докато сте на земята, Той ще ви помага да постигнете вашите възвишени желания, да разработите всички свои сили и способности.
(втори вариант)
Същото отношение съществува и в живота на отделния
човек
: той трябва да има разумно сърце – основа на живота; светъл ум – строител; и устойчива воля – доставчица на материали за новия строеж.
(втори вариант)
Има обикновени, работнически дрехи, с които се работи всеки ден; има и празнични, великденски дрехи, с които
човек
се облича само във велики, светли дни, или когато очаква някой свой добър приятел.
(втори вариант)
Това, което виждаме да става вън с
човека
, става и вътре с него.
(втори вариант)
Казвам: първият акт, когато
човек
дойде на земята, е да се роди.
(втори вариант)
Казвам: има връзка, съотношение между материалните и духовните работи на
човека
.
(втори вариант)
Де е бил
човек
, преди да се роди?
(втори вариант)
Физическите работи на
човека
са ред опитности, които го ползват и в духовния му живот.
(втори вариант)
Значи, Бог е първият, Който извадил
човека
вън от себе си и го направил жива душа.
(втори вариант)
Така Бог работил и продължава да работи, епоха след епоха, вън и вътре в
човека
.
(втори вариант)
Ето защо, вие трябва добре да разбирате, какво представлява
човек
сам по себе си, какъв е неговият стремеж, какви са неговите мисли, чувства и действия, какви са неговите задължения, на първо място спрямо Този, Който му е дал живот и импулс за работа в живота.
(втори вариант)
Всеки
човек
, който съзнава своето положение така, и който има ясна представа за себе си, ще мисли правилно, ще чувства правилно и ще действа правилно.
(втори вариант)
Ако се свържете с
човек
, на когото съзнанието е пробудено, той ще ви повдигне до своя уровен, и вие ще имате добро разположение.
(втори вариант)
Започне ли този
човек
да се съмнява, той се връща назад, и съзнанието му се замъглява.
(втори вариант)
Ако някой
човек
приеме едно верую, но няма стимул в себе си, да го следва, то скоро ще изсъхне.
(втори вариант)
Не е достатъчно само
човек
да казва, че е спасен, но спасението трябва да съставлява положителен факт в неговия живот.
(втори вариант)
Спасението подразбира ново направление в живота на
човека
– да върви паралелно с Божия Дух, Който работи в него.
(втори вариант)
Всяко свършване на една работа подразбира започване на нова – нов развой, нова стъпка в живота на
човека
.
(втори вариант)
Изкуство е да можеш да изслушваш
човека
.
(втори вариант)
Какъв смисъл има вашата вяра, ако вярваш, че първо си дете, после ставаш голям
човек
, след това – възрастен, докато стигнеш до 120 години и най-после вярваш, че ще умреш, ще отидеш на съд при Бога и оттам ще те изпратят или в ада, или в рая, при светиите, праведните и добрите хора?
(втори вариант)
Гласът на Бога е толкова силен, че всякога произвежда пертурбации вън и вътре
човека
.
(втори вариант)
Когато
човек
се заеме с приложението на това учение, ще дойдат ред противоречия в живота му, но те са в реда на нещата.
(втори вариант)
– Не,
човек
знае само това, което е опитал и от което има плод.
(втори вариант)
Следователно, само този
човек
може да разправя, какво има на онзи свят, който вижда нещата, понеже и в онзи свят той запазва светлината на своето съзнание.
(втори вариант)
Само онзи
човек
вижда, на когото съзнанието е будно да разбира отношенията, които съществуват между този и онзи живот.
(втори вариант)
Каже ли някой
човек
, че еди-кой си го обича, това показва, че той не само чувства неговата любов, но вижда още в лицето му образа на Любовта.
(втори вариант)
Не допущайте никакво съмнение в душата си, защото то е низшето начало в
човека
, което може да донесе страдания, падания, смърт, изгубване смисъла на живота.
(втори вариант)
Когато низшето съзнание у
човека
отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси.
(втори вариант)
Само по този начин
човек
ще може да добие истинското щастие.
(втори вариант)
Представете си, че нарисувам на дъската само чело на
човек
.
(втори вариант)
Който дойде при такъв
човек
, той ще го приеме с радост, като го покани в специална за него удобна, чиста стаичка.
(втори вариант)
–
Човек
, който мисли.
(втори вариант)
Изобщо, кога е щастлив
човек
: когато изгубва, или когато придобива живота?
(втори вариант)
Да имаш за всеки
човек
специално място в своята душа – това трябва да бъде идеал за всички, които учат и прилагат Христовото учение!
(втори вариант)
Така постъпва само онзи
човек
, на когото съзнанието е пробудено.
(втори вариант)
– Че на този
човек
се дават условия, да вижда и да помирисва нещата.
(втори вариант)
Всеки
човек
трябва да има силно желание да приготви в себе си специална стаичка за своя Учител и специални стаички за приятелите си.
(втори вариант)
И тъй, познаването на Бога трябва да бъде първата и най-важна задача на всеки
човек
.
(втори вариант)
– Че този
човек
може вече да говори, да яде, а с езика си – да вкусва.
(втори вариант)
– Че този
човек
започва да чува и да слуша.
(втори вариант)
Значи, най-важните неща на главата на
човека
са: челото, очите, носа, устата, езика и ушите.
(втори вариант)
Учителят се явява само като вътрешна, разумна проява в
човека
.
(втори вариант)
След това нарисувам тялото с краката и ръцете и получаваме цялата фигура на
човека
.
(втори вариант)
– Че този
човек
може да ходи.
(втори вариант)
– Че този
човек
може да работи, да хваща нещата.
(втори вариант)
Та казвам: когато говорим за
човека
, за великата Истина, която той включва в себе си, трябва да го нарисуваме такъв, какъвто е.
(втори вариант)
Някои от вас рисуват
човека
много изопачено – такъв, какъвто не е.
(втори вариант)
Всеки
човек
, който иска да се наложи, той си служи с насилие.
(втори вариант)
Казват за някого: "Този
човек
не е културен, не е просветен, няма диплом, че е свършил някаква наука".
(втори вариант)
Казвам: един диплом има, важен за
човека
!
(втори вариант)
Затова, пазете се от външните заблуждения в света, че този
човек
е учен, или онзи
човек
е учен.
(втори вариант)
Знаещ, учен
човек
е този, който има не само теоретически знания, но който владее изкуството да живее.
(втори вариант)
" – По същина,
човек
е Син Божий, произлязъл от Бога, а по служене той е ангел – служител.
(втори вариант)
Та казвам: когато дойдете до вътрешното разбиране на ония истини, които лежат дълбоко у вас, вие ще разберете и вашата същина, като
човек
.
(втори вариант)
Най-първо
човек
трябва да изправи своя ум, за да могат да се развиват правилно неговите умствени способности.
(втори вариант)
Колкото чувства има
човек
, толкова са и способностите му.
(втори вариант)
Запример, някой
човек
е учител, или чиновник някъде, обаче, иска да служи на Бога.
(втори вариант)
Ако чувствата на някой
човек
не са правилно оформени, и умствените му изводи и заключения ще бъдат неправилни.
(втори вариант)
Мнозина казват: „Щом е така, нека се направи опит, да възкресят някой мъртав
човек
." Казвам: може да възкръсне само този
човек
, който е роден от Бога.
(втори вариант)
Може да се роди само този
човек
, който е заченат.
(втори вариант)
Коренно може да се излекува един
човек
и от физическите, и от психическите му недъзи, само ако е заживял духовен живот.
(втори вариант)
Човек
може да изучава само това, което обича.
(втори вариант)
Да се лекува
човек
физически, това е лесно нещо, но за да се лекува психически, иска се духовна обнова.
(втори вариант)
Мнозина питат: „Как може
човек
да придобие свободата си?
(втори вариант)
Голяма опасност очаква
човека
, ако той се опита да влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания.
(втори вариант)
" – За да дадеш свобода на
човека
, ти трябва да му върнеш всичко, което си му взел.
(втори вариант)
Ако този
човек
е вложил чувства в тебе, своята любов, ти трябва да му я върнеш.
(втори вариант)
Съвременните хора се стремят към богатство, като казват: свободен може да бъде само богатият
човек
.
(втори вариант)
Кой е богат
човек
?
(втори вариант)
Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за абсолютна истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може да се разширява – зависи от самия
човек
.
(втори вариант)
– Богат е само онзи
човек
, който разумно използва Божиите блага.
(втори вариант)
Колкото по-голяма е широтата на
човека
, толкова по-близко е той до самата Истина.
(втори вариант)
Някой пита: "Позволено ли е на религиозния
човек
да мисли за нови дрехи?
(втори вариант)
Как може да се познае широтата на
човека
?
(втори вариант)
Казвам: истински религиозният
човек
е напълно свободен в своите действия.
(втори вариант)
Носът на
човека
показва, каква е неговата наблюдателност, неговата интелигентност и разумност.
(втори вариант)
По устата на
човека
се съди, каква е неговата любов: човешка, ангелска или Божествена.
(втори вариант)
Ушите също тъй показват разумността на
човека
.
(втори вариант)
Какво ще каже съвременния
човек
по този въпрос?
(втори вариант)
Изобщо,
човек
се познава по формата на своето чело, на своите очи, уши, вежди, нос, уста.
(втори вариант)
Всички тия удове у
човека
, както и цялото тяло, са подложени на постоянни промени.
(втори вариант)
Питам: на какво основание тогава
човек
се счита Син Божий?
(втори вариант)
Човек
не може да измени външните си форми, докато не измени своите вътрешни състояния.
(втори вариант)
Ако
човекът
, облечен в тази плът, която умира, може да се нарече Син Божий, защо на същото основание и растенията да не са синове на ангелите?
(втори вариант)
Какъв е
човек
, всичко е написано на него, но вие още не можете да си служите напълно с тази наука.
(втори вариант)
Значи, както в
човека
има един вътрешен образ, в който се включва Божествената проява, така и в растенията и животните има такъв вътрешен, по-висок произход от този, който виждаме във външната им форма.
(втори вариант)
Само просветеният, разумният
човек
може да си служи с нея.
(втори вариант)
Мнозина от съвременните хора мислят, че добрият
човек
трябва да бъде кротък, любещ.
(втори вариант)
Неразумният
човек
ще я използва, да търси недостатъците на хората.
(втори вариант)
Непросветеният
човек
, като види някого с типичен белег на носа, ще му каже: „Аз зная, какъв
човек
си; ти си от белязаните." Казвам: Бог е белязал всички хора, но едни са белязани за добро, други са белязани за зло.
(втори вариант)
Добре е
човек
да е белязан от Бога!
(втори вариант)
Добър
човек
ние наричаме не само кроткия, но всеки
човек
, който, в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си.
(втори вариант)
Ако
човек
, в постъпките си спрямо другите хора не е такъв, какъвто е спрямо себе си, той не може да се нарече нито добър, нито правдив, нито любещ
човек
.
(втори вариант)
Такъв
човек
има две различни мярки, с които определя отношенията си.
(втори вариант)
Докато
човек
се освободи от материалните връзки, от връзките си със света, той много пъти трябва да умира и да възкръсва, много пъти трябва да се ражда и преражда.
(втори вариант)
Онова, което може да освободи
човека
от неговата съдба, това е любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето.
(втори вариант)
Когато
човек
реши и започне да служи на Бога, тогава той се освобождава от своята тежка съдба, от тъмното робство, в което е изпаднал.
(втори вариант)
Само така ще разбере
човек
, защо е дошъл на земята.
(втори вариант)
Проникне ли се от този идеал,
човек
ще намери и своето място.
(втори вариант)
Те казват: „Вие се молете заради нас, понеже Бог не иска да чуе молитвата ни." – Не, всеки
човек
сам поставя преграда между себе си и Великото Начало в живота.
(втори вариант)
Колкото съзнанието на
човека
е по-пробудено, толкова и противоречията за него са по-малко.
(втори вариант)
Запример, някои хора не разбират дълбокия смисъл на плътта в
човека
и казват: „Добре щеше да е, ако не съществуваше плътта в света." Питам: наистина, какво щеше да бъде, ако всичко беше само дух?
(втори вариант)
Ако не паднат дъждове, или ако не дойдат бури и ветрове, които раздвижват тази вода, тя не може да се обнови и става разсадник на най-лошите болести за
човека
.
(втори вариант)
Подобно нещо представляват и застоялите мисли и чувства у
човека
.
(втори вариант)
Как ще се помогне на
човека
при това негово положение?
(втори вариант)
Когато се говори, че
човек
трябва да бъде роден от Бога, това раждане не е еднократен, но – многократен процес.
(втори вариант)
Откак е излязъл
човек
от рая и досега пътят му е бил все крив.
(втори вариант)
Ще бъде жалко, ако идеите, вярванията и възгледите на този
човек
останат такива, каквито са били в миналото.
(втори вариант)
Задачата на
човека
е да развива и разширява своята душа, защото в нея са складирани опитностите на миналото, а сега се складират тия на настоящето.
(втори вариант)
Следователно, ако чувствата на
човека
не се подобрят, и съзнанието му не може да се подобри.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз искам еди-кой си
човек
да ме обича." Добре, но днес, при условията, в които се намира този
човек
, той не може да ви обича. Защо?
(втори вариант)
– Днес този
човек
не може да внесе нищо ново във вас.
(втори вариант)
Човек
, в когото е дошла Божията Любов, трябва да има точно определени отношения към мъжа, към жената, към приятелите, към господарите, към слугите и към всички живи същества, от най-малките до най-големите.
(втори вариант)
Ако някой пияница обикне една жена, която никога в живота си не е пила, и той успее да събуди в нея желание да пие, питам: какво ново е внесъл този
човек
в душата на своята любима?
(втори вариант)
Този
човек
не можа да внесе в душата й любов към Истината, или желание да се самопожертва за великото, за красивото в света.
(втори вариант)
При това, не правете жертва за този или онзи
човек
, но за себе си, със съзнание за вашия дълг към Великото Начало в живота.
(втори вариант)
И тогава, всеки ще благодари на Бога, че е срещнал
човек
, който със своята любов е могъл да внесе в ума му една светла мисъл и в сърцето му едно красиво чувство и желание.
(втори вариант)
Да се самопожертва
човек
, това не значи да изгуби живота си.
(втори вариант)
Човекът
на жертвата е силен
човек
, истински служител на Бога.
(втори вариант)
Разколебае ли се
човек
само за момент и спре движението си, в него настъпва един свещен, Божествен бунт, и той чува в себе си тих глас, който му говори: „Няма да спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно; всичко си опитал.
(втори вариант)
Когато хората страдат, че никой не ги обича, това се дължи на Божествения глас в тях, който им казва: „Докато вие не сте чисти, докато не се отречете от низшето „аз", не можете да използвате моята Любов." Има нещо в
човека
, което трябва да умре!
(втори вариант)
" Не е ли смешно за младия
човек
да търси из стаите на своя дядо и на своята баба вехтории, потънали в прах?
(втори вариант)
Питам: когато някой
човек
влезе в Царството Божие, като Иван, като Стоян, или като Драган ще влезе?
(втори вариант)
Това, което е Божествено в
човека
, ще отиде при Бога.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво: да лежи
човек
на легло и да се превива от болки, или да умре това съзнание за болката в него и да се замести с ново съзнание за здраве, на което
човек
да уповава в живота си и да се радва?
(втори вариант)
2.
Към свобода!
,
МС
, София, 10.7.1928г.,
По същия начин, запитайте се защо е създаден умът на
човека
?
Защо е създадено сърцето на
човека
?
Казвам, обаче:
човек
трябва да се роди!
Раждането е необходима и важна фаза в живота на
човека
.
В такъв случай, недоволството, което се ражда в човешката душа, произтича от външните и вътрешните ограничения на
човека
.
Всеки
човек
трябва да се справи с ограниченията, на които се натъква.
Една от задачите на
човека
е да си обясни причините за външните и вътрешните ограничения в живота.
Важното е, че и в единия, и в другия случай те ограничават
човека
.
Запример, дохожда при тебе един
човек
и ти казва, че вън те следят трима души, искат да те убият.
Ти си бъден
човек
, нямаш пет пари в джоба си, но дохождат трима твои познати при тебе и казват: „Знаеш ли, че един богаташ, наскоро дошъл от странство, иска да ти помогне, да ти даде една голяма сума”!
Ти веднага се зарадваш, цяла нощ не можеш да спиш, все очакваш момента, когато този
човек
ще влезе в стаята ти.
Истинското раждане подразбира такова раждане, при което
човек
придобива свободата си.
Значи, тогава
човек
ще престане да се ражда при условия на страданията, които ограничават свободата.
Човек
трябва да стане умен!
Представете си, например, че вие срещате на улицата един
човек
красив, снажен, силен.
Красотата и силата на по-хубавия
човек
хвърлят тъмно петно, сянка върху съзнанието на първия, и той остава недоволен.
Вървите по улицата и виждате един грозен, слаб
човек
.
Мине някой
човек
край вас, закачите го с бодлите си и му скъсате дрехата.
Този
човек
разбира това и страда, скърби.
По едно време, отнякъде се задава друг
човек
, още по-грозен от първия, и всички спират погледа си върху него.
Намери се някой
човек
недоволен от вас и си казва: „До кога този трън ще-прави тия пакости?
Тази голяма грозота произвежда радост в душата на по-малко грозния
човек
, и той си казва: „Аз мислех, че съм най-грозният
човек
в света, а то, имало и от мене по-грозни”.
Питам: защо красотата и силата на
човек
, по-красив от вас, ви произвежда скръб?
И защо грозотата и безсилието на
човек
, по-грозен от вас, ви произвежда радост, вместо съжаление?
Вие се чудите, защо ви преследват толкова много и казвате: „Аз съм толкова добър
човек
.
Казвам; когато намерите, че някой
човек
е по-красив от вас и страдате или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено, без никаква връзва между тях.
Всеки
човек
, който има в себе си началото на Божествения живот, на Божествения Дух, т. е.
И ако отсекат този
човек
с брадва, той ще каже: „Аз избрах глога за свой баща в този живот, защото имах нужда от тази опитност.
Когато някой
човек
мине покрай мене, аз нарочно ще го закача с бодлите си”.
” – Искам да те опитам, какъв
човек
си.
И като го видя, че иде с брадва да ме отсече, казвам: признавам, че ти си силен
човек
, защото можеш да отсечеш тръна.
Такъв
човек
е в състояние да изправи и своите погрешки.
Не, жадният
човек
, като намери извора, трябва да се напие от неговата чиста, нектарна вода и да благодари, че го е намерил.
От този пример ние вадим заключение за себе си и казваме: във всеки
човек
, който може да отсече един трън или един глог, има една добродетелна черта, че той може да изправи своите погрешки.
Тъй както жадният, като отиде при извора и пие от неговата вода, се чувствува свободен от жаждата и безсилието, така и Истината прави
човека
свободен.
И аз трябва да имам брадва, че както този
човек
постъпва спрямо мене, тръна, който закачам дрехите на хората и ги късам, така и аз трябва да постъпвам спрямо своите вътрешни погрешки.
Обаче, едно трябва да се знае:
човек
ще дойде до същественото в живота само по пътя на тези външни механически положения.
Допуснете, че някой
човек
има хубава копринена дреха, красиво ушита, но той я облича, когато температурата вън е 32° под нулата.
Онова, което облагородява
човека
, това са малките добродетели, които Бог е вложил в него.
Друг
човек
има вълнена дреха, от прост плат, лошо ушита, и той я облича в същия ден, когато е 32° под нулата.
Значи, първият
човек
в дадения случай представлява красотата, а вторият – грозотата.
Сега ще поставя въпроса в друга форма: ако единият е красив, но няма добродетели в себе си, а другият е грозен, но добродетелен
човек
, кой от двамата е за предпочитане?
Тя трябва да бъде образ на вътрешния живот в
човека
, а не само като външна форма.
Някои ще кажат: „
Човек
не трябва да бъде нито грозен, нито красив.” Не
човек
трябва да бъде красив!
Човек
трябва да бъде и грозен!
Някой казва: „Аз съм беден
човек
, нямам дрехи за преобличане, нямам достатъчно време за тия упражнения”.
Човек
трябва едновременно да бъде и красив, и грозен!
Красотата и грозотата са две положения за
човека
.
Значи, всеки
човек
, който попадне при процеса на неблагоприятните условия в живота, ще има, какво да работи.
Богатият
човек
може да се уподоби на онзи турчин, който седи облечен в своята източна роба, с чалма на глава, пред него наргилето – водата клокочи в шишето, димът излиза от устата му, а той само клати глава и казва: „Всичко, което Бог е направил, е добро!
Да станеш светия, това значи да станеш красив
човек
.
Разумният
човек
, който е намерил Истината, при каквото положение и да изпадне, каквито условия и да му се дадат, той ще може да разреши всички мъчнотии в своя живот.
Това значи
човек
с характер.
Нека този
човек
вземе поука от себе си и да започне да работи.
Такъв
човек
ще има по-голямо уважение и почитание в невидимия свят от онзи, който никога не е работил, а е красив.
Те са временни, преходни положения в живота на
човека
.
Бедният
човек
, който по-рано съжаляваше, че няма наргиле да му дими, сега се радва, че има по обия: огнище, мех, чук и желязо, което туря на наковалнята и чука.
Ако
човек
не мине през изпитания и страдания, най-малките противоречия в живота му ще го спънат.
Ако някой
човек
е грозен, той трябва да осмисли своята грозота.
В какво отношение грозотата на
човека
може да бъде полезна?
Като видя някой красив
човек
, от мое гледище, аз вадя заключение, че на този
човек
предстои велика работа в света, която той още не е започнал.
Като видя някой грозен
човек
, казвам: той работи вече, но има още много да работи.
Казват за някого: този
човек
е грешен, т.
Не, той е отличен
човек
, но животът е хвърлил известна сянка върху него.
За друг някой казват този
човек
е праведен, т.
Според мене, праведен
човек
е този, който още не е грешил, не е влязъл в живота да работи.
В Писанието е казано: ,,Ако някой
човек
каже, че не е грешил, той не говори Истината; и ако някой каже, че не е правил добро, пак не говори Истината.
Няма
човек
в света, който да не е правил добро или зло. Защо?
Една турска поговорка казва: „Добро е да гледаш красив
човек
.” Обаче, в дадения случай между тези красиви хора най-после ще се появи недоволство.
Някой казва: „Аз съм добър
човек
.” – Хлебец имаш ли?
Тогава и аз ще му кажа, че съм добър
човек
.
В дадения случай нас не ни интересува добротата, нито красотата на
човека
.
– Ама аз съм учен
човек
!
– Значи, красив
човек
си.
Ако се обърне към тях някой праведен
човек
, те ще му кажат: ,,3а да запазиш и занапред чистотата на своите дрешки, ето, какво трябва да направиш: ще си купиш един хубав гардероб, и щом си свършиш работата, ще ги прибереш”.
Ако пък се обърне към тях някой грешен
човек
, на когото дрехите са окъсани, изцапани, те ще му покажат начин, как да се изчисти и обнови.
В дадения случай този грозен
човек
разрешава въпроса за всички ония съществени нужди, които се явяват в душата на
човека
.
Този грозен
човек
разрешава всички противоречия, от които се ражда свободата.
– Няма по-лошо нещо от това, да носи
човек
празна торба на гърба си!
Няма по-лошо нещо за грозния
човек
от това, да носи празна торба!
Когато
човек
не излезе доброволно вън на светлината, условията ще го заставят насила да излезе.
Аз взимам тия противоречия като типични образи в живота на
човека
.
Красивият
човек
трябва да включва в себе си и контрастното положение, т. е.
Ако
човек
слуша своя вътрешен глас и се подчинява на великия закон, който работи в него, страданията му ще се превърнат на радост.
Когато
човек
работи на физическия свят, той погрознява.
Изобщо, физическата работа не дава спокойствие на
човека
.
Обаче, едно трябва да се знае:
човек
ще дойде до същественото в живота само по пътя на тези външни механически положения.
Онова, което облагородява
човека
, това са малките добродетели, които Бог е вложил в него.
3.
Единство и общност
,
ООК
, Мусала, 18.7.1928г.,
В този момент една светла мисъл озарява ума на скръбния
човек
и той става от мястото си, развеселява се и започва да пее – защо?
В ролята на пощальон от Духовния свят може да бъде не само
човек
, но и животните – с песента си, с чуруликането си птичката може да предаде нещо хубаво на
човека
, с което да го зарадва, да смени скръбта му в радост.
Духовният
човек
се отличава по това, че между всички явления намира дълбока вътрешна връзка.
Физическият
човек
обаче живее с постоянен страх в себе си – като се нахрани днес, започва вече да се страхува за утрешния ден, да не остане гладен.
Помнете: законът на единството се отнася до Славата Божия, а законът на общността – до доброто на
човека
.
Следователно
човек
всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си.
Който иска мисълта му да се осветява и да зрее, да се качва по планините – те предразполагат
човека
към мисъл.
Казват някои, че за развитието си
човек
трябва да се отдели от общото, да живее сам.
Когато расте,
човек
може да се изолира, но в този процес той има нужда от сокове, от храна.
В закона на единството
човек
постепенно слиза; той започва да работи първо за Бога, после за ближния си и най-после за себе си.
При закона на общността е точно обратно:
човек
първо работи за себе си, после за ближния си и най-после за Бога.
За да се развива правилно,
човек
трябва да минава от единия закон в другия, защото остане ли само в единия закон, той ще преживява големи противоречия.
Казвате, че когато дава,
човек
губи.
Щом си
човек
, не слагай краката си в почвата, в грубата материя, както растенията – ти трябва да имаш общение с души, а не с почва, с грубия материал.
При всяко отиване и връщане от работа
човек
трябва да се моли, да държи връзка с Любовта.
Защото
човек
е книга, върху която Бог е писал в миналото, пише в настоящето, ще пише и в бъдеще.
Да се смущава
човек
дали ще го обичат, или не, това значи да се смущава дали ще дойде някой да чете книгата му.
Чрез даване и взимане
човек
може да влезе във връзка с всички души, не само видими, но и невидими, безплътни.
Представете си, че виждате
човек
, който носи в ръката си чанта, пълна с четки и бои, ходи тук-там, търси нещо.
Какъв е този
човек
, какво иска, какво търси, нищо не знаете – вие го виждате само физически и знаете, че търси нещо, движи се.
Обаче този
човек
има и друга страна – духовна.
За вас вече не е важен
човекът
, а това, което работи; вие не виждате движенията му, но работата му ви интересува – вие отваряте неговата книга и четете по нея.
Привилегия е за
човека
да се намери пред един художник и да гледа как рисува; каквото и колкото разберете от неговата работа, това е достатъчно за вас.
Колкото е по-добър
човек
, толкова по-внимателно стъпва – той знае къде да стъпи, спазва законите за общността и за единството.
Много неща може
човек
да научи от цветята.
Като възпитава съзнанието си, той става самостоятелен; за да бъде
човек
самостоятелен, стъпките му трябва да бъдат оправени от Бога.
Да бъдат стъпките на
човека
оправени – това не значи да върви по права линия като войник, но да избира път за стъпките си, да не тъпче цветята и да не разваля картините на Природата.
Щом девет души се заинтересуват от
човека
, след тях идват и други души, все от висши светове, и той вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга.
Само при това положение животът на
човека
се осмисля.
Когато
човек
се чувства сам, немил-недраг, изоставен от приятели, от близки, той не разбира Божиите закони, нито Бога познава.
И тъй, при закона на единството
човек
работи за Славата Божия; при закона на общността Бог работи за доброто на
човека
.
Когато
човек
изпадне в противоречие, това показва, че не разбира законите за единство и общност.
С други думи казано: при противоречията в живота си
човек
не разбира нито Славата Божия, нито своето добро и тогава казва, че животът няма смисъл.
За да се осмисли животът му, той трябва да остави Бог да работи в него, а за да разбере живота,
човек
трябва да работи за Славата Божия.
За да дойде доброто за
човека
, той трябва да търси Славата Божия – търси ли Славата Божия, и неговото добро ще дойде; не търси ли Славата Божия, доброто няма да дойде.
Следователно, когато
човек
е без Бога, хората го преследват, не го допускат да влезе между тях; щом Бог е с
човека
, хората постепенно се оттеглят, започват да му се радват и го приемат навсякъде.
Седи някой
човек
пред прозореца си, но е скръбен, тъжи за нещо.
В това време по улицата минава някое дете, някоя млада мома или млад момък, някой стар, мъдър
човек
и отправя чист, светъл поглед към него.
4.
Единство на съзнанието
,
ООК
, София, 25.7.1928г.,
Срещате
човек
разположен, вдъхновен, готов на всички жертви, на всяко служене.
Човек
трябва да се прояви, но разумно.
физическият
човек
не може да разбира духовните работи.
Силата на
човека
се състои в неговата разумност.
– Духовните работи се разбират по вътрешен път, по пътя на духовното у
човека
.
За да разбере нещата,
човек
трябва да ги подлага на вътрешен анализ.
плътския, и духовния
човек
?
Значи, докато
човек
живее физически, всякога ще се натъква на прекъсвания на съзнанието, което води към мрак и тъмнина.
Докато е на земята,
човек
се грижи за тялото си, да го облече и нахрани, да му даде условия да си почине и т.н.
Влезе ли в духовния свят,
човек
се радва вече на единство на съзнанието си.
Това значи да разбира
човек
Божиите пътища.
Когато разумните същества от духовния свят видят
човек
, у когото съзнанието е целокупно, те се заинтересуват от него и започват да му помагат, както ние помагаме на бедни, но способни деца.
Всеки
човек
има някаква дарба, някакъв талант в себе си, но той трябва да работи, да го развива.
Силата на
човека
седи във вътрешния му живот.
– Защо се е тревожил този
човек
?
Следователно, каквото представляват сънищата за будния живот, такова нещо представлява физическият живот на
човека
по отношение на духовния.
Когато
човек
замине за другия свят, веднага го спират и преглеждат какво носи със себе си.
Това се отнася до здравия
човек
, а не до болния.
Плътският живот разрушава красивото, което
човек
е съградил в себе си.
Този
човек
се движи в светлина и никога не се спъва.
За да познаете кой
човек
е духовен и кой – физически, поставете ги на изпитание.
Обаче ако ги поставите върху неравна, грапава, пълна с препятствия площ, духовният
човек
ще върви добре, леко, без никакво препъване.
Обаче физическият
човек
ще се спъва на всяка крачка: ще пада, ще става, ще се удря.
Когато
човек
се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които невидимият свят е поставил на пътя му.
За да не се спъва,
човек
се нуждае от зрение, от вътрешна светлина на съзнанието.
Следователно при всички случаи на живота си
човек
трябва да се моли, да се отворят очите му, да прогледне вътрешно.
За тази цел съзнанието на
човека
трябва да бъде будно.
Човек
не е готов още да знае какво го очаква.
– Кой
човек
е вярващ?
– Вярващ
човек
е онзи, който при най-големи противоречия в живота си не се разколебава, не се поддава на никакви съмнения.
Следователно всяко отделяне на
човека
като уд от Божествения организъм причинява известна дисхармония в Божественото съзнание.
Силата на
човека
се състои именно в правилните отношения между неговата душа и Бога.
Щом наруши тия отношения,
човек
е изложен на големи страдания.
И тъй, докато живее в Божествения порядък на нещата,
човек
не може да се противи.
Недъзите, слабостите представляват низш, незавършен живот, от който
човек
трябва да се пази.
– Паразитът влиза без позволение и в царската глава, и във философската, както и в главата на простия
човек
.
Какво трябва да прави
човек
, за да се освободи от паразитите?
Когато някой паразит нападне
човека
, той започва да се почесва ту тук, ту там, да прави неестествени движения.
Има недъзи у
човека
, които са създадени от преди няколко поколения.
Също така има добродетели у
човека
, които са създадени от хиляди години насам.
Това се отнася за всеки
човек
, специално и за ученика.
По какво се познава, че
човек
е свързан с духовния свят?
Следователно, колкото и да се мъчи
човек
да отдели в съзнанието си физическия живот от духовния, ще види, че това е невъзможно.
Това не се отнася само до
човека
, но и до животните, и растенията.
Често хората говорят за Любовта, но Любовта не е качество на
човека
.
Следователно
човек
проявява Любовта само тогава, когато Бог присъства в него.
Бог в
човека
люби, а не самият
човек
.
Като знае това,
човек
не може да изисква да бъде обичан.
Ако една река минава през двора на някой
човек
, той няма право да задържи тази вода само за себе си.
От
човека
се иска да бъде справедлив, а не да бъде любвеобилен.
За Бога е казано, че е Любов, а не за
човека
.
Ако Бог присъства у
човека
, последният може да люби.
Ето защо, хиляди години
човек
трябва да живее в Любовта, докато се научи как да я проявява.
Казано е за
човека
, че трябва да възлюби Господа Бога своего.
Казано е за Бога, че е възлюбил Истината у
човека
.
Следователно Бог е Любов, а
човек
трябва да бъде истинолюбив и справедлив.
Човек
трябва да се отличава от животните по своята справедливост.
Качеството на
човека
е справедливостта, а на Бога – любовта.
Такава връзка съществува и между различните животи на
човека
.
Затова
човек
трябва да се стреми към вътрешната връзка на живота, защото само тя осмисля нещата.
Докато
човек
държи здраво тази връзка, той е здрав, весел, разположен, има стремеж за работа, за учене.
Всеки
човек
е опитал това.
Човек
сам създава ада, сам създава и рая.
Всичко зависи от
човека
.
Лазар беше
човек
с будно съзнание, вследствие на което щом чу гласа на Христос, веднага стана и излезе от гроба.
Човек
, на когото съзнанието е пробудено, никога не може да умре.
Събуждали ли сте вие
човека
с непробудено съзнание?
Такъв
човек
и от сън даже мъчно можете да го събудите, а още по-мъчно да го възкресите.
В такова състояние
човек
може да изпадне и в будния си живот: иска да извърши волята Божия, но нещо му препятства, чувства се вързан, нищо не може да предприеме.
Те не могат да си представят какво вътрешно мъчение може да изпита
човек
, щом разполага с всичко: с къща, с пари, със знания, със сила.
Прав е този
човек
, но само докато живее физически.
Човек
с обикновено съзнание може да мине само като екскурзиант в духовния свят.
Може ли този
човек
да каже, че е видял нещо?
5.
Правилно хранене
,
ООК
, София, 1.8.1928г.,
Следователно, когато
човек
започва да мисли само за себе си, това не нищо друго, освен дрънкане на неговите букаи.
И досега още
човек
не знае правилно да ходи.
Как трябва да ходи
човек
, каква вода и храна да употребява, видно е, че това са странични неща, които създават, обаче, положителна философия за живота.
Никой
човек
няма право и не може да изменя Божествените закони.
Всичко може да измени
човек
, но Божественото – никога.
Човек
не може да отмени нито един Божествен закон, нито едно Божествено правило, нито една Божествена мисъл.
Когато
човек
не може да приложи една Божествена мисъл навреме, причината на това се крие в някаква човешка мисъл, която се е намесила в приложението на Божествената.
Щом трептенията на очния нерв се намаляват, заедно с това и очите на
човека
отслабват.
За да бъде свободен,
човек
трябва да има простор, да действа.
Човек
може да бъде абсолютно свободен, когато наред с него, в същото направление, работят ред разумни същества, които му съдействат, но същевременно и той им съдейства.
Когато иска да постигне нещо,
човек
трябва да знае, че като е създавал света, Бог е мислил и за него, имал го предвид.
Свободата е вътрешно качество на
човека
.
Човек
може да е в затвор, и пак да е свободен; той може външно да е свободен, а вътрешно – ограничен.
Каква свобода е тази, при която
човек
постоянно живее със страх от смъртта?
По естество
човек
е чист, но трябва да пази своята чистота.
В природата съществува един закон, според който всяка храна, която
човек
приема, трябва да се смила добре.
Същият закон се отнася до мислите и чувствата на
човека
.
Когато мислите и чувствата на
човека
не се възприемат правилно, те създават известни болезнени прояви – съмнение, гняв, алчност и ред още недъзи, които някога са били добродетели, а впоследствие са се превърнали в отрицателни качества.
Желанието на
човека
да придобива знания, добродетели може да се превърне в алчност към богатство, слава, почести и вместо да се издигне, да пропадне в живота.
“ С какво става
човек
знатен?
Главата дава направление в живота на
човека
.
Според законите на природата
човек
трябва да облича всеки ден чиста риза.
Такъв един ден е Божествен ден и се равнява на толкова години, колкото всеки
човек
прекарва на земята.
Под думата „дреха“, или „риза“, ние разбираме тялото, което
човек
има на разположение.
Човек
трябва правилно да възприема своите мисли и чувства, правилно да ги асимилира.
Както при четенето е определено на какво разстояние трябва да бъде поставена книгата от очите на
човек
с нормално зрение, така е определено разстоянието, на което трябва да седи един
човек
от друг при нормални, правилни отношения между тях.
Човек
трябва да владее очите си, езика си, ръцете си, както и всички останали удове.
Чрез разумността си
човек
може да владее, да управлява всички свои удове.
Днес нито ходенето, нито гледането, нито яденето на
човека
е правилно.
Докато тия струни са на нейно разположение,
човек
може да се развива.
Такова е положението на
човек
, който влиза неподготвен в астралния свят.
Каква полза ще допринесете на
човека
, ако го научите как да търгува?
Има смисъл да стане
човек
бакалин, но ако е решил да изправи грешките на миналото си.
Страшно е положението на този
човек
: глава, ръце, крака няма; сърце, дробове, стомах също няма.
Той трябва да съзнава, че Бог го е изпратил да стане честен
човек
.
Те нямат представа какво значи да излезе
човек
вечер от тялото си и да види какви отношения съществуват вън от тялото и вътре в тялото му, вън от Бога и вътре в Бога.
Като работи върху себе си,
човек
трябва да различава личния, индивидуалния и духовния живот, да познава техните отличителни черти.
Личният живот представлява физическата страна на
човека
; индивидуалният представлява духовната, а съзнателният, душевният живот, това е Божествената страна у
човека
.
Ако не държи главата си в равновесие,
човек
никога няма да разбере дълбокия смисъл на трите категории живот и да се ползва от тях.
Щом изгуби равновесието на своята глава,
човек
се излага на големи падания, ставания, пукване на главата и т.н.
Пукне ли веднъж главата си,
човек
трябва да бъде много внимателен, да пази пълно равновесие.
Защо понякога
човек
не може да пази равновесие?
Какво по-хубаво нещо може да желае
човек
от това, да му се даде възможност да изправи грешките си?
Когато
човек
не е готов да изправи грешките си, той иска да умре, да се освободи от мъчнотиите на живота.
– И да умре,
човек
пак няма да се освободи от грешките си.
Като умре,
човек
пак ще иска да се върне живота му.
Като знае това,
човек
не трябва да преяжда нито на физическия, нито в духовния, нито в умствения свят.
Дойде ли до физическото хранене,
човек
трябва да яде точно толкова, колкото му е необходимо – ни повече, ни по-малко.
Щом се намери в това положение,
човек
започва да се моли на Бога да го избави от безчестието му и да го постави в славата Божия.
За да съгради нещо устойчиво,
човек
се нуждае от цимент, от някаква спойка.
Каквато работа започне,
човек
трябва да я извърши в съвършенство.
Такава спойка трябва да съществува между мислите и чувствата на
човека
.
– Какво ще придобие
човек
, ако може да пише, да рисува, да свири в съвършенство?
Докато е гладен,
човек
не може да мисли и чувства свободно.
И тъй, ако
човек
не разбере правилно въпроса за храненето и не изпълни волята Божия, както трябва, той ще бъде всякога гладен и ще се занимава само със себе си.
Опасно нещо е
човек
да се занимава само със себе си.
Да се занимава
човек
само със себе си, това значи напълно да се изтощи.
Ако е вярно, че за усвояване на храната от организма са нужни 4 часа, би трябвало след толкова часа да се възстановят силите на
човека
, който е гладувал няколко дни.
Ако
човек
често гладува, клетките на организма му започват да се разрушават, вследствие на особените процеси, които се извършват в него.
Всеки
човек
има велики стремежи в себе си, иска да ги постигне; той иска да изпълни волята Божия, както трябва.
Ако не яде,
човек
нищо не може да постигне.
Правилно или неправилно,
човек
все трябва да яде.
Философите и учените започват да разискват какво значи да яде
човек
плътта на Христос.
Същото може да се каже и за мислите и чувствата на
човека
.
Щом мислите и чувствата на
човека
не се асимилират правилно, те създават ред болезнени състояния в неговия умствен и сърдечен живот.
Всеки
човек
сам трябва да мисли и да чувства, да не се обляга на други хора.
За да разберат на каква степен на развитие е дошъл даден
човек
в духовно отношение, ще го държат няколко дни гладен и след това ще му дадат прясна пита със сирене.
Начинът, по който
човек
яде, определя какъв е той в умствено и в духовно отношение.
Ако
човек
започне да яде, той трябва да се обърне към Бога в себе си, да ядат заедно.
Това подразбира, че вътрешна връзка с живота може да се създаде само когато Бог живее у
човека
.
Като чете някоя хубава книга,
човек
непременно трябва да задържи в ума си поне една светла мисъл.
Значи този
човек
не е ял.
Никой не може да попречи на
човека
в Любовта.
Срещате един стар
човек
, който се оплаква, че едно време виждал добре, а сега не вижда, зрението му е отслабнало.
Според мене зрението на
човека
би трябвало все повече да се усилва, а не да отслабва.
Следователно, ако
човек
преодолее двете спънки – тревогите и неправилната мисъл, зрението му постепенно ще се усили.
Понякога
човек
си внушава, че не вижда.
6.
Ключът на живота
,
ООК
, София, 22.8.1928г.,
Изходният път се състои в следното: разумният
човек
взима 10 тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма кофа, пуска я в кладенеца и изважда 100 килограма вода.
След всички тия опити злото ще се намери в затруднение и ще каже: „Учен е този
човек
, не мога да го изкуся“.
Само свободният
човек
може да намери Бога и да има едно мнение за Него.
Когато някой иска сам да работи, аз подразбирам, че хората около този
човек
са лоши, пък и той сам не е добър.
Само разумното, Божественото начало в
човека
може да се произнася за Божиите работи.
Само Бог има право да се произнася за човешките постъпки, а разумният
човек
има право да се произнася за Божиите работи.
– Защото в Божиите работи
човек
не е заинтересуван лично, а в човешките е намесена личността.
Като остарее,
човек
става за посмешище на хората“.
Силният
човек
не може да стане слаб.
И слабият
човек
не може да стане силен.
Сам по себе си, слабият
човек
е слаб.
Слаб е онзи
човек
, в когото човешкото е силно; силен е онзи
човек
, в когото Божественото е силно.
Той им разправял, че за да се спаси,
човек
трябва да се жертва за Бога, т.е.
Един от присъстващите слушатели, голям богаташ, като слушал тази проповед, казал: „И без жертви, и без голяма щедрост
човек
може да се спаси.
“ Проповедникът му отговорил: „Разбойникът на кръста беше умиращ
човек
, а ти си още жив разбойник“.
Той не виждал пред себе си възрастен
човек
, с побелели брада и мустаци, но виждал малко момченце.
Благородството на
човека
се изразява в постоянното му корегиране.
Като направи една грешка, благородният
човек
казва: „Това е човешко“ – и го слага настрана.
Няма
човек
в света, който да не греши.
Препятствията в света са необходими за прогреса на
човека
.
– За слабия
човек
.
Еволюция съществува за слабия
човек
, но не и за силния.
Силният
човек
еволюира, като помага на слабия, като го повдига в неговия път.
По този начин
човек
сам ще се освободи.
Пробуди ли се Божественото в
човека
, то ще бъде в състояние да го освободи.
Ако някой
човек
има едно тънко въже, с което може да извади само 10 килограма вода, а трябва да извади 1,000 килограма, какво ще направи?
– Този
човек
е слаб.
За силния
човек
нещата стават моментално.
За разумния
човек
, обаче, водата няма да се извлича по механически начин, чрез помпа, но тя сама ще извира на повърхността на земята във вид на извор.
В придобиване на свободата си
човек
се превъзпитава, израства, придобива великия морал на живота, при който злото не е в сила да свързва ръцете и краката му с въжета.
Сега, не мислете, че даден
човек
е в състояние да изгаси малкото, микроскопическо светило, което грее във вашата душа и във вашия дух.
Това е Божественият огън в
човека
, който никога не изгасва.
При каквито условия и да изпадне
човек
, този огън никога не изгасва.
Помнете следното:
Човек
трябва да има само едно мнение за Бога – всичко, което Бог върши в него, е добро.
И Бог има само едно мнение за
човека
: Всичко, каквото
човек
върши за Бога, е добро и правдиво.
Когато
човек
отива да превзема нещо, той трябва да бъде добре въоръжен.
Ако светските хора, за да постигнат дадена цел, се въоръжават с добри и силни оръжия, тогава какви трябва да бъдат оръжията на един праведен, на един духовен
човек
?
Трябва ли
човек
да се моли за свободата си?
Ако при това служене дойдат страдания и изпитания,
човек
се усмихва само и казва: „Такава е волята Божия.
– Кога пее
човек
?
Да уповава
човек
на заека, значи да уповава на удоволствията в живота.
И в такъв случай, както заекът бяга от най-малката опасност, така и
човекът
на удоволствията пада духом и от най-малките страдания и изпитания.
Най-лесното положение е, когато
човек
иска да се удоволства, всичко в живота да му е угодно.
“ – „Ама аз имам слабост, пия.“ – „Нищо, пий от най-чистата вода.“ По този начин, именно,
човекът
на беззаветната вяра се справя с всички отрицателни положения в живота си.
Какъв смисъл има в това,
човек
да развали стомаха или ръцете си?
Както животът на една мравка не разрешава целокупния живот на Битието, така и животът на отделния
човек
не разрешава целокупния живот на Битието.
Към какво трябва да се стреми
човек
?
Само Божественото в
човека
разрешава живота във всички негови фази.
Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това да живее
човек
в Бога!
Всеки, който срещне такъв
човек
, ще му се усмихне.
Само когато
човек
работи за Бога той може да види Божието Лице и душата му да се зарадва.
Представете си, че един
човек
има хиляда килограма жито в хамбара си и ги държи заключени.
Друг
човек
има само един килограм жито в хамбара си, но го изважда навън, смила го на воденицата, прави си от него хляб, опича го, хапва си и казва: „Ще ям, каквото Господ ми е дал“.
Това е
човек
, който има хиляда килограма жито в хамбара си и пости.
Силата на
човека
седи в това, което той придобива всеки даден момент, както и в това, което се крие в неговото съзнание.
Бог се проявява в съзнанието на
човека
.
Вън от съзнанието на
човека
Бог не съществува.
Когато
човек
работи в Бога, той е началото, Бог е краят.
Аз съм силен
човек
и със своето въже мога да извадя не 10, а 100 килограма вода, и ви наблюдавам какво правите.
В Божественото Бог е началото, а
човек
– краят.
В човешкото
човек
е началото, Бог – краят.
Във всяка отделна част, във всеки отделен
човек
Бог е дотолкова силен, доколкото
човек
може да Го приеме, да Го разбере и прояви.
Умният
човек
прави нещата красиви, а глупавият – хубавите работи разваля.
Следователно, за да извърши работа, по-тежка от своите сили и възможности,
човек
се нуждае от време.
Всичко зависи от
човека
.
7.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Това е философията на ленивия
човек
, от която трябва да се пазите.
Това значи, да бъде
човек
способен.
Противоречията, които съществуват в човешкия живот, се дължат на леността, на ленивите състояния на
човека
, които понякога обхващат ума и сърцето му и препятстват на неговите благородни стремежи.
Такъв
човек
е ленив.
Сега аз не говоря за леността, която произлиза от обстановката на къщата, но за онази леност, която произтича от инертната материя в
човека
.
Понякога богатството прави
човека
ленив, но тази леност е временна.
Синът на богатия
човек
често е ленив, не учи, защото разчита на богатството на своя баща.
Ето защо, когато поеме истинския път на живота,
човек
трябва да се пази от леността и от лъжата.
Леността е тихо течение в природата, но попадне ли в него,
човек
се натъква на големи противоречия и започва да търси щастието там, дето не може да го постигне.
Чрез леността
човек
дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа.
Чрез прилежание
човек
развива добродетелите си.
Прилежанието се явява като спасително средство за
човека
против леността.
– Може ли всеки
човек
да бъде прилежен?
Само чрез прилежанието
човек
започва нови работи и свършва започнатите.
Изобщо, прилежният
човек
върши работите си на време и никога не отлага.
Отличително качество на прилежния
човек
е и това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи.
При това положение, естествено е,
човек
да обича само себе си.
Ако един
човек
виждаш през тясното отверстие, естествено е да обичаш само един
човек
.
Изгуби ли
човек
посоката на своя вътрешен живот, той става ленив.
Когато
човек
намери своя път, т. е.
Докато
човек
прилежава в работите си, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота.
Чувате някой да казва, че не иска да учи, не иска да стане учен, философ, поет, музикант, не иска да бъде знатен
човек
.
Той продължава да убеждава себе си, както и своите ближни, че
човек
трябва да живее спокойно, без тревоги, да знае, защо е живял.
Коя е подбудителната причина, която кара този
човек
да мисли по този начин?
Който бяга от страданията и ги отрича, е ленив
човек
.
За да избегне страданията, той си налага привидно вътрешно спокойствие, но то не произтича от онази дълбока философска мисъл, която внася в
човека
самообладание.
Почивката е естествено състояние, при което
човек
променя положението си, с цел да възстанови изразходваните си енергии, да обнови организма си.
При леността състоянието на
човека
е едно и също през целия ден.
Леността не внася подтик, импулс в
човека
, но спира развитието му.
За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на
човека
, хората са писали и продължават да пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения.
От психологическо гледище, за да свърши една работа,
човек
трябва да има разположението на щуреца.
В това отношение, щурецът прилича на учен
човек
, който разбира живота по своему и го използва според своите възможности.
Когато младият
човек
казва, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, тази философия има отношение към културата на мравките.
Под понятието „почивка“ те разбират едно успокоително състояние, в което
човек
само си почива и удоволствува.
За прилежния
човек
съмнение и безверие не съществуват.
Той е
човек
на положителната и абсолютна вяра.
Мислите ли, че Бог, Който е създал света и мислел с
векове
, как и по какъв най-добър начин да го създаде, ще внесе толкова мъчнотии, противоречия и страдания, които да ви спъват?
Ако
човек
вложи в живота си абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот.
Само така
човек
ще разбере предназначението на привидните противоречия; само така той ще разбере, защо идат мъчнотиите и страданията в живота.
И тъй, за да придобие дълбоко разбиране за живота,
човек
трябва да схване всички скрити методи, чрез които леността пуща пипалата си и го обхваща.
Като открие методите и прийомите, с които леността си служи,
човек
може да й се противопоставя.
Леността е съзнателна сила, която се домогва до
човека
, за да му противодейства в развитието.
Когато силите на
човека
се уравновесят, т. е.
Когато настъпи в
човека
състояние на бездействие, в помощ му иде прилежанието.
То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в
човека
към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа“.
За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на
човека
и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си.
Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който
човек
трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там.
Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който
човек
може да излезе навън.
Този
човек
може да държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам да го прилага.
– Още от времето на първия
човек
.
Дълго време тя мълчала и наблюдавала
човека
, докъде ще отиде в своето безумие.
Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на
човека
по една прашинка.
Понеже се поддал на леността,
човекът
не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти.
Ден след ден той се отпущал, докато се оформил като ленив
човек
и се поддал на бездействието.
Човек
може да прояви леността във всяко отношение: в ученето, в придобиване на добродетели, в работата си и т. н.
Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа,
човек
върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно.
Няма по-голямо благо за
човека
от това, да стане прилежен.
Прилежанието показва на
човека
методите и законите, с които може да работи.
Леността пък отклонява
човека
от правия път.
Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в
човека
.
Следователно, ако
човек
има в себе си стимул, подобен на остен или на камшик, който го заставя да работи и върви напред, това не е правилна дейност.
Няма защо да се мъча, Бог не е създал
човека
за мъчение.
Тя ще ви разкаже, какъв е произходът й, отде е дошла, как се е загнездила в
човека
и т. н.
Не е лесно да се освободи
човек
от леността.
Молитвата е свещен акт, който всеки
човек
трябва да върши на всяко време и неотложно.
Какво прави
човек
, когато се събуди?
– Прилежният
човек
.
Който седи на едно място и постоянно чете молитви, е ленив
човек
.
Дейността и почивката са две състояния, през които
човек
неизбежно минава.
Бог не се спира върху отрицателните качества на
човека
и не ги задоволява.
Когато почива повече, отколкото трябва,
човек
става ленив; когато работи правилно, той става прилежен.
Отрицателните сили в
човека
помрачават съзнанието му, и той изгубва смисъла на живота си.
Това значи, да затвори
човек
очите си преждевременно.
Кога затваря
човек
очите си?
Да си почива
човек
, това не е състояние на леност, а състояние, в което умът взима активно участие.
Когато почива, и когато работи,
човек
трябва да знае причината, защо почива и защо работи; когато се моли и учи, също трябва да знае причината на това, което върши; когато мисли, той трябва да знае причината, която поражда неговата мисъл и след това да мисли право.
Ленивият може да се нарече цивилизован, но не и културен
човек
.
8.
Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 29.8.1928г.,
Ето защо,
човек
трябва да се разширява, докато се задоволи.
За пример, казвате, че Бог царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даден
човек
или дадено общество.
Каквато работа и да започне
човек
, той трябва да я изпълни, както трябва.
Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може да умори 100 души, за да спаси един
човек
, не е никакъв лекар.
Всеки
човек
, който се съблазнява, който пада и се наранява, е
човек
с непробудено съзнание.
Докато
човек
греши и не се разкайва, докато върши престъпления, без да се бори, този
човек
отсъства от Божественото съзнание.
Следователно само онзи
човек
има възможност да се повдигне, който съществува в съзнанието на Бога.
В който момент лошият
човек
измени посоката на своето движение, Бог моментално го записва в книгата на учениците и в него започва да блика нов живот.
Ето защо, първата работа на
човека
е да се запита и да си отговори, съществува ли той в съзнанието на Бога, записан ли е в книгата на учениците?
Ако в мисълта, в чувствата, в постъпките си
човек
се ръководи от желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъства в съзнанието на Бога.
Човек
живее, докато е свързан с Бога.
Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание,
човек
прекъсва връзката си с Него и умира.
Когато този процес настане в
човека
, той започва да се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота си.
Дойде ли до това състояние,
човек
мъчно може да се повдигне.
Като забележи, че съзнанието на
човека
е будно, мухата не го предизвиква.
С това тя иска да обърне внимание на
човека
.
Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава да се занимава
човек
толкова много с нея?
“ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може да си зададе въпроса: „Какво особено има в
човека
, заради което заслужава да му се обърне внимание?
“ Значи, каквото представлява мухата за
човека
, такова нещо представлява
човека
за възвишените същества от невидимия свят.
Когато Бог е най-много зает, някой
човек
ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои.
Има право
човек
да задава такива въпроси, но когато той е предприемал една или друга работа, питал ли е Господа, да я започне, или не?
Ако
човек
, като разумно същество, иска сметка от Бога, защо не иска сметка и от себе си, за своите отношения към подобните си?
Човек
трябва да бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва да изисква и от себе си.
Човек
трябва да има права мисъл, която да го ръководи.
Правата мисъл трябва да бъде авторитет за
човека
.
Докато
човек
днес обича, утре не обича, днес мисли по един начин, утре – по друг начин, той не познава реалността.
Само разумният, само съвършеният
човек
живее в реалността на нещата.
Прилежният
човек
усърдно работи, но и той не придобива свободата си.
Докато Духът Господен е над
човека
, той живее.
Съвременните хора често си служат с израза: „Щом се е родил,
човек
непременно трябва да умре“.
–
Човек
умира, наистина, но важно е как ще умре и кога ще умре.
Щом умира,
човек
се заличава от съзнанието на Бога.
Ако не изпълнява наредбите и законите, които Бог или разумната природа е установила,
човек
постепенно отпада и най-после умира.
Държи ли тази връзка здрава, и да умре,
човек
пак живее.
Като съзнае това,
човек
започва да работи върху себе си, да живее правилно, съобразно законите на разумната природа.
За да не бъде тежък живота на
човека
, той трябва да пази своята вътрешна връзка с Бога.
За да се освободи от смъртта,
човек
трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта.
“ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава
човека
, и смърт, която го освобождава.
В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва
човек
да се моли на Бога.
Ето защо, дали физически или духовно ще умре
човек
, за него е важно да се освободи, да излезе над ограниченията, в които се е намирал.
За душата и за духа тялото е затвор, от който може да се освободи само съзнателният, добрият и разумният
човек
.
Докато не разреши правилно тия въпроси,
човек
всякога ще се смущава.
Много въпроси има да разрешава
човек
, но за да ги разреши правилно, той трябва да съзнава положението си като ученик в живота и да учи.
Ако Бог не дойде при
човека
днес, когато съзнанието му е будно, никога друг път няма да дойде.
Ако със сегашното съзнание
човек
не разбере Бога, никога няма да Го разбере.
– Не е достатъчно
човек
да каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл.
И като се влюбва, и като разлюбва,
човек
трябва да учи.
И тъй, не е важно, че
човек
се е влюбил или че е разлюбил, но той трябва да търси причината на тези явления в своя живот и да се изучава, да дойде до положение да познава себе си.
– Не,
човек
трябва да бъде справедлив, да има едно мнение за Бога.
Човек
не трябва да гледа повърхностно на любовта.
Докато дойде до съвършенство в работата си,
човек
постоянно трябва да се коригира.
Така трябва да постъпва
човек
и по отношение на живота си, да изправя своите мисли, чувства и постъпки непреривно.
Когато се храни,
човек
избира добра, чиста храна и знае защо се стреми към добрата храна и защо избягва долнокачествената.
Ако при разлюбване
човек
веднъж завинаги придобива свободата си, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие?
Само при това положение
човек
коренно ще се преобрази и противоречията в живота му съвършено ще изчезнат.
При светлината на този живот вие трябва да изучавате опитността на миналите
векове
, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот.
– Това показва, че за
човека
на земята придобиването на свободата е временен процес.
Докато не е придобил морален устой в себе си,
човек
всякога ще губи красивото и великото, което е придобил.
При всички добри условия, обаче, този млад
човек
не напредва, нищо не може да научи.
Кое е свещеното, великото в
човека
?
– Те се крият в самия
човек
, а не във външните пособия.
Това е животът на Бога в самия
човек
.
Какво остава в
човека
, ако той загуби в себе си, именно, този живот?
Значи
човек
е фактор на условията, той стои над тях.
Човек
не трябва да губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е.
– Не, докато не развие в себе си абсолютна, непоколебима вяра,
човек
нищо не може да придобие.
Когато името на някой
човек
е написано в Божественото съзнание, той става виден
човек
и в света.
Който не е записан в Божественото съзнание, той не може да бъде виден
човек
в света.
Човек
трябва да бъде виден едновременно и на земята, и на небето.
С други думи казано:
Човек
трябва да бъде виден в себе си.
Човек
трябва да бъде проникнат от съзнанието, Бог да бъде виден в него.
Човек
счита реални неща ония, от които може да се ползва всеки момент.
Щом Бог е виден в
човека
, и
човек
ще бъде виден в Бога.
Само онази храна е реална за
човека
, която може да го задоволи в момента, когато той се нуждае от нея.
Да държиш един
човек
в съзнанието си като душа, това значи да имаш пълна вяра в него.
За да се освободи от съмнението,
човек
трябва да държи прави мисли в ума си и стремеж към свещена чистота в сърцето си.
Само по този начин
човек
може да се освободи от противоречията на живота.
Срещате един богат
човек
, който има 1,000 длъжници: първият му дължи 1 лев, вторият – 2, третият – 3, последният – 1,000 лева.
Ако разумен
човек
ви се смее, има смисъл да обърнете внимание на този смях.
– „Имам 1,000 длъжници, които нито ми плащат, нито ме поглеждат като
човек
.
Обаче ако глупав
човек
ви се смее, това не трябва да ви засяга.
Следователно, като е дошъл на земята,
човек
трябва да работи върху себе си, да организира своите мисли и чувства, да ги постави в известна връзка помежду им.
Докато не организира своите мисли, чувства и действия,
човек
всякога ще счита, че животът извън него е лош.
Това, което причинява разлагане в
човека
, е злото.
Наистина, за да съгради нещо добро,
човек
първо трябва да разгради, да разруши старото и отпосле да гради.
Готовността на
човека
да върши всичко заради Бога се изявява извън времето и пространството.
Да прощава
човек
на ближните си, когато Бог му каже, това трябва да служи като велик импулс в живота му.
Едно трябва да знаете: Моментът определя
човека
.
– Ама учен
човек
сте били.
Кога е недоволен
човек
от себе си?
– Често
човек
е недоволен от себе си, когато не е постигнал желанията си.
Новото подразбира разумния, съзнателния живот, който носи радост и веселие за
човека
.
Това, което
човек
може да направи за себе си, може да го направи и за другите.
Това, което
човек
обича за себе си, може да го даде и на другите.
Така трябва да бъдат поставени те в съзнанието на
човека
.
Музиката е в самия
човек
, а не в инструмента.
Истински музикалният
човек
може да свири на обикновена дъска, върху която са опнати четири струни.
Щом музиката е в
човека
, той може и навън да я прояви.
Човек
може да бъде музикален и без инструмент.
За да не изпадне в трудно положение,
човек
трябва да работи, да развива своите творчески способности, сам да твори, да създава, да преобразява формите.
Оттук вадим заключението, че и
човек
е в състояние да твори, да създава нови форми.
9.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
Здравият и красив
човек
, бил той мома или момък, представя красива ваза, пълна догоре с вода.
Само горделивият
човек
мисли, че всичко знае, или че никой не знае работите като него.
Обаче, да знаеш всичко, или да знаеш нещата, както никой друг, това е достояние само на Бога, на висшето съзнание в
човека
, което схваща всички неща едновременно.
Когато някой казва, че знае всичко, че като него няма друг в света, подразбираме, че този
човек
се намира на първото стъпало на възрастващия живот и едва започва да мисли.
Ще кажете, понеже знанието възгордява,
човек
не трябва да се стреми към него.
Истинското знание не възгордява и не спира развитието на
човека
.
Знанието, което личността търси, препятства на
човека
да се развива правилно.
Ние сме против неестествените положения в живота, каквито са гордостта и запичането на съзнанието, защото те лишават
човека
от възможността да расте и да се развива правилно.
Човек
, в когото гордостта взима връх, престава да се учи.
Горделивият
човек
намира, че всички хора трябва да вървят по неговия път.
– Най-голямата суша, която може да се яви в живота на
човека
, това е гордостта.
Да бъде
човек
ревнив в любовта, това подразбира стремежа на душата да постигне нещо велико в живота.
Обаче, ревността на обикновения
човек
води към падение.
Такъв
човек
не живее, но се мъчи.
Когато хлябът се опече, тогава
човек
може да го яде сладко и с разположение.
Значи,
човек
яде житото по два начина: или както природата го е дала, в естествен вид, или като го превърне в хляб.
Как може
човек
да създаде такава идея?
Човек
трябва да се стреми към онзи вътрешен процес в природата, в който животът се проявява естествено.
Каквото направи
човек
в духовния свят, то е общо за всички.
Какво е допринесло готварството за
човека
в сегашната си форма?
Как ще живее
човек
, ако не готви храните, които природата му дава в суров вид?
За да бъде духовен,
човек
трябва да знае, как да се освобождава от болезнените състояния на своята душа.
Човек
има право да си задава този въпрос, но той не е зададен правилно.
За да се освободи от болезненото състояние на гордостта,
човек
трябва да превърне гордостта в самоуважение; за да се освободи от болезненото състояние на ревността, той трябва да превърне ревността в прилежание.
Когато ревността дойде в помощ на прилежанието,
човек
се домогва до истинското знание.
Да се освобождава
човек
от своите болезнени състояния, това значи, да е опитал силата си като културен
човек
.
Щом се възгордее
човек
, след няколко дена в него става процес на мухлясване.
Затова справедливо можем да кажем, че горделивият
човек
мухлясва.
В съзнанието си
човек
се стреми да съедини всички части на своя свят в едно цяло и да създаде първичния образ на Бога в себе си, за да има на кого да се моли.
Какво ще придобиете, ако печете жив
човек
на ръжен!
Да се говори на
човека
за самоусъвършенстване, това не е нещо ново.
Важно е, всеки
човек
да има любов към Бога, към себе си и към своя ближен.
Следователно, всички неправилни отношения, мисли и желания на
човека
представят неестествени процеси на неговото съзнание.
В слизането и качването на съзнанието се крие спасението на
човека
.
И външно, и вътрешно той счита себе си за особен
човек
.
Как разбираме външното и вътрешното състояние на
човека
?
Да се учи
човек
, да се стреми към съвършенство, това е правият път на живота.
Само онзи
човек
може да постигне съвършенство, който се учи; не се ли учи, никакво съвършенство не може да постигне.
Физическият живот на
човека
е неговият външен живот, който се отличава с външно разнообразие, а вътрешно еднообразие.
Мнозина казват, че
човек
може да се учи само на земята, но не и на онзи свят.
Значи, ако живее само земен, физически живот,
човек
влиза в областта на еднообразието.
Не е така,
човек
учи и на земята, и в духовния свят.
Тази е причината, дето духовният
човек
се отегчава от външните форми на нещата.
Духовният
човек
се отегчава от формата на молитвата, но не и от съдържанието и смисъла й.
Всеки
човек
може да бъде идеал за онези, които по развитие стоят по-долу от него.
Признай в себе си, че си ленив и се обърни към прилежния
човек
.
Значи, молитвата на духовния
човек
трябва да се отличава от тази на физическия; молитвата на Божествения
човек
пък трябва да се отличава от тази на духовния.
Какво изпитва
човек
, когато на вратата му хлопат десетина просяци на ден?
Като отвори очите си,
човек
вижда красотата на света.
Няма по-приятно чувство за
човека
от това, да се моли по свобода на духа, а не насила.
Не знаят ли, че аз съм особен, необикновен
човек
?
Особен може да бъде само съвършеният
човек
.
Ако обикновеният
човек
мисли за себе си, че е особен, той сам се натъква на противоречия.
Има смисъл да затвори
човек
очите си във време на молитва, но ако пред него се разкрие красотата на великото разнообразие на духовния свят.
Когато
човек
дойде до положение да се отегчава от земния, т. е.
Истински духовният
човек
не греши, понеже живее вътрешен, а не външен живот.. За такъв
човек
е казано в Писанието, че роденият от Бога грях не прави.
Докато живее само на физическия свят,
човек
постоянно е изложен на погрешки.
Във втората мома той харесва главно външността й, а външността не определя
човека
.
Какво придобива
човек
, ако постоянно променя своите идеали?
Ако всеки момент
човек
мени идеалите си, той дохожда до уровена на обикновения
човек
, който живее без собствен идеал и без свои разбирания.
Това са процеси, които стават в съзнанието на
човека
.
Като изучава себе си, както и процесите в природата,
човек
вижда, че каквито процеси стават във физическия свят, същите стават и в духовния.
Ако се осмели да замести своя възвишен идеал с друг някой,
човек
престава да живее.
Или, каквито процеси стават в съзнанието на
човека
, такива стават и вън от съзнанието му.
Да заместиш своя идеал с друг някой, това е все едно, да заместиш своя живот с живота на друг
човек
.
Когато се разберат вътрешните състояния в
човека
, тогава ще се разберат и външните промени, които стават с него.
Това са две различни състояния и опитности, през които
човек
минава.
Когато някой
човек
сгреши в духовния свят, пращат го на земята, да изправи погрешката си.
Това значи, да придобие
човек
вътрешно щастие, да дойде любовта в душите на хората.
В първо време този
човек
е бил горделив, мислил е, че всичко знае и всичко може да направи, но, като се натъкнал на неуспехи, станал ревнив.
Успее ли да постигне това,
човек
влиза в закона на съвършенството и става възрастен, на 33 години.
Новият
човек
е
човек
на безсмъртието, на Вечния живот.
Гордият и ревнив
човек
губи всичко ценно в живота си – своите велики мисли и чувства.
Като говоря за гордостта, не разбирам проявената гордост, но за състоянието, което е резултат на гордостта – запичането на съзнанието, когато
човек
престава да мисли и чувства.
Каквото и да се каже на такъв
човек
, той отговаря: Аз зная всичко това.
При неплодородие и сиромашия,
човек
естествено се лишава от нещо.
Не знае ли Той, че аз разбирам всичко, че не съм обикновен
човек
, като другите?
Духовният
човек
разбира тази идея и събира всички части на едно място, за да образува от тях целия организъм.
Задачата на
човека
е, чрез своето висше съзнание, да намери себе си, да намери Бога и най-после – смисъла на живота.
Това значи, да се домогне
човек
до Вечното Начало.
Влезе ли гордостта в
човека
, той се излага вече на опасност – запичане на съзнанието.
Оттук, като естествено последствие, иде сиромашията в
човека
, която го прави ревнив.
За да работи
човек
, непременно трябва да се сменят вътрешните условия на живота му.
Така, именно,
човек
ще разбере смисъла на външното и вътрешно разнообразие и еднообразие.
За да разбере смисъла на разнообразието, което съществува във физическия свят
човек
трябва да влезе в духовния свят, дето се крие смисълът и идеалът на живота.
Помисли ли
човек
, че всичко, което съществува, е само за него, той веднага ще се намери на физическия свят и ще вижда само частите, но не и цялото.
Когато
човек
разбере външната страна на физическия живот и вътрешната страна на духовния живот, той влиза вече в Божествения свят – в закона на единството.
Ако някой каже, че за усъвършенстването му са нужни милиони години, той е глупав
човек
.
10.
Планински върхове
,
ООК
, София, 5.9.1928г.,
За пример,
човек
може и трябва да приложи своя ум в живота си, да съобрази къде да постави къщата си, далеч или близо до реката, далеч или близо до планината.
Човек
трябва да знае причината на тия явления и да потърси начин да я премахне.
Каква полза ако
човек
философства върху въпроса, защо се е развалила канализацията, а не се заеме да я поправи?
Вълкът е създаден, за да държи съзнанието на
човека
будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога.
Човек
най-добре мисли, когато засегнат интересите му, когато го засегнат материално.
– За да придобие някаква добродетел,
човек
трябва да мисли, да чувства и да постъпва правилно.
Това подразбира
човек
да върви по пътищата, които Бог е начертал.
И тъй, каквото и да се случва в живота на
човека
, природата има предвид неговото възпитание.
Злото не е нищо друго, освен отклоняване на
човека
от първичния план на живота.
Да се възпитава или да се самовъзпитава
човек
, това значи да запуши добре дупките на своята кошара, да не се промъква вълкът през тях; или да направи оградата на кошарата по-висока, да не може вълкът да я прескача.
Когато ученият
човек
мине покрай такава ограда, той разбира, че в тази околност има вълци.
Казват за някой
човек
, че се блъска много в себе си.
Не само вълк, но и
човек
може да прескача оградите на хората.
Цената и смисълът на живота се заключава в доброто, което показва правия път на
човека
.
Щом грабне една овца,
човек
прескача оградата и с нея заедно излиза навън.
Мъжът, това е умът в
човека
; жената, това е неговото сърце.
Между мозъка и сърцето на
човека
трябва да съществува правилно отношение.
При сегашните условия на живота, плътта е необходима на
човека
.
Ето защо дали нещата са верни, или не, това зависи от разбиранията на
човека
.
Плътта и духът в
човека
са в постоянна борба.
Докато тази борба съществува,
човек
има условия за развиване.
Духът е разумното начало в
човека
.
И тъй, за да превърне неразумната плът в разумна,
човек
трябва да вярва в Бога.
Да вярва
човек
, това значи да има интуиция, да предвижда нещата.
Щом реката се подчинява на известни закони и
човек
трябва да спазва същите закони.
За да придобие знание, за да придобие вяра,
човек
трябва да бъде умен.
Пришките на ръцете не показват, че
човек
е работил много.
Реката не може да измени на естеството си, а ти като разумен
човек
можеш да предвидиш всичко.
Те са рани, причинени от неразумността на
човека
.
Раните, причинени на ръцете или на краката на
човека
, не го правят по-добър, отколкото е бил по-рано.
Раните, недъзите са създадени от самия
човек
, а не от Бога.
Той е създал
човека
за добър, за разумен живот.
Като знае това,
човек
трябва да бъде внимателен в отношенията си не само към външния свят, но и към всичко онова, което става в ума, в сърцето и във волята му.
Ако две мисли, две чувства и две постъпки в
човека
се сблъскат поради близкото разстояние, на което се намират, той трябва да вземе мерки да ги отдалечи.
Всяка мисъл, всяко чувство и желание в
човека
се нуждаят от простор, да могат свободно да растат и да се развиват.
Като мислите правилно, вие ще разберете, че доброто и злото са в самия
човек
.
Като се намери пред такава опасност,
човек
започва да бяга.
Колкото е по-голям страхът, толкова по-малко работи разсъдъкът в
човека
.
Първата и най-лесно приложима възможност е да построи
човек
къщата си далеч от реката; втората възможност е да срине върховете, от които водите се стичат; третата и най-мъчно приложима възможност е
човек
да спре действието на топлината.
В постъпките си
човек
може да бъде разумен.
От трите възможности
човек
може да се ползва от първата: да построи къщата си на солидна, здрава основа и далеч от реката.
Старият живот се отличава по това, че
човек
търси своето право.
Дал съм пари и трябва да ги получа.” Новият живот обаче се отличава по това, че и при законното право да иска парите си,
човек
казва: ,,От мене да мине.
Докато дойде този ден,
човек
трябва разумно да използва енергията на гнева.
А сега, като влезете в някой дом, не намирате нито микроскоп, нито телескоп и каквото и да говорите, нищо не остава в главата на
човека
.
Човек
трябва да се стреми да учи, а не да бъде учен.
Колкото повече се гневи
човек
, толкова по-голямо е движението в него.
Всеки ден
човек
трябва да благодари за този малък капитал, за да може чрез своята форма, в която е поставен, да придобие щастлив живот.
Че живее
човек
, това е аксиома.
В това седи щастието на
човека
.
Кой може да докаже, че
човек
живее?
– Никой друг освен самият
човек
.
Някой учен доказва, че
човек
живее.
То е постижимо само при разумния живот на
човека
.
Друг учен доказва, че
човек
умира.
Ако
човек
е щастлив в един момент само, а във втория не е щастлив, той не е придобил истинското щастие.
Първият учен, който доказва, че
човек
живее, е опитал нещата.
Той знае, че
човек
живее и на този, и на онзи свят.
Вторият учен, който доказва, че
човек
умира, няма опитност, не разбира живота в неговата целокупност.
Всъщност това, което умира, не е истинският
човек
.
Това е временното, преходното в
човека
– неговата дреха, която може да се облича и съблича.
Следователно не бързайте да доказвате въпроса за смъртта, че
човек
умира, но запитайте се що е смъртта.
И по аналогия на посаденото житно зърно, ще кажете, че смъртта не е нищо друго, освен посаждане на
човека
в земята, да покълне, да възрасте и и отново да възкръсне.
Докато е в хамбара, житното зърно е изложено на опасност: мишка,
човек
или някое животно могат да го изядат.
И
човека
заравят в земата, разкопават около него, поливат го, за да израсте един ден и да възкръсне.
Щастието остава завинаги с
човека
, при условие любовта, мъдростта и истината да царят в него.
Някои учени казват, че като умре,
човек
отива при Бога, при ангелите.
Това са ред разсъждения, които водят
човека
до правата мисъл.
Има ли права мисъл,
човек
е спокоен и добре разположен.
Човек
трябва да има малко желания, но силни, добре отгледани.
Щом желанията на
човека
са силни и добре отхранени и мислите му ще се развиват добре.
Прекъснете ли мисълта в
човека
, желанията му не могат правилно да се подхранват.
Човек
със силни желания, но без мисъл, става разсеян.
Когато желанията на
човека
се развиват естествено, мислите в него текат правилно.
Те внасят разширяване, движение в
човека
.
Когато се гневи,
човек
се сгорещява.
Силните желания внасят разширяване в
човека
, а силните страсти – движение, интензивност.
Като видите такъв
човек
, казвате, че се е разгневил.
Обаче желанията, чувствата и страстите на
човека
трябва да бъдат канализирани.
Значи колкото е по-голям гневът на
човека
, толкова по-голяма енергия развива той.
Канализират ли се те, мисълта на
човека
се изправя.
Когато всички енергии в
човека
се канализират правилно, той се радва на един уреден свят в себе си.
Колкото повече гневът в
човека
се намалява, толкова повече и енергията, която той предизвиква, се намалява.
Какво убеждение е това, всеки ден да доказвате на
човека
съществуването на Бога?
Единственото доказателство за живота е това, че
човек
живее.
Когато животът на
човека
е приятен, това показва, че той е умен; щом животът му не е приятен, той не е умен.
Човек
се намира в различни положения в живота, вследствие на което се раждат различни възгледи за нещата.
Тия две положения създават различните гледища за
човека
.
Причината за противоречията в живота се крие в самия
човек
.
Настига го друг един, добър, услужлив
човек
и му предлага да носи известно време раницата му, докато си почине.
Обаче скоро след това той започва да се съмнява в добрия
човек
, да го подозира да не би да задигне раницата му.
Ако е искрен, той ще каже на добрия
човек
, че се е усъмнил и ще го помоли да върви близо до него, да не се отдалечава от пътя си.
– Какъв прогрес е този, когато ще дадеш няколко хиляди лева назаем на
човека
, а същевременно ще му представиш ред условия: гаранция, полица, падеж на полицата и т.н.?
И този
човек
мисли, че като вземе парите, ще спечели нещо.
За да влезе в духовния свят, в Царството Божие,
човек
се нуждае от добродетели, а не от пари.
Добродетелният
човек
може само да надзърне през вратата на Царството Божие, да види, какво има там и пак да слезе на земята да работи.
Следователно
човек
е дошъл и дохожда на земята да работи, да придобива богатство, изразено в добродетели, за да може някога да влезе в Царството Божие.
Значи, за да бъде обичан от Бога,
човек
трябва да бъде ценен.
Човек
трябва да се научи правилно да разсъждава.
Когато погледне към изгряващото слънце,
човек
не трябва да пита защо Господ създаде слънцето, но да се замисли как да използва неговата енергия.
Като мисли правилно,
човек
може да използва своята висша енергия, своите морални чувства за преработване на низшите енергии и чувства в себе си.
Ето защо, колкото по-мъчно
човек
си изяснява известен процес, толкова по-сложен е този процес.
Първичните процеси са по-достъпни за
човека
.
За да се домогне до сложните процеси в природата,
човек
трябва да влезе във връзка с разумните същества, които са работили в тях.
Като ученици вие трябва да изучавате планетите, както и тяхното влияние върху
човека
.
Много има
човек
да учи, за да разбере смисъла на живота, да разбере защо е слязъл на земята.
За тази цел
човек
може сам да си направи хороскоп, да предвиди всичко, което предстои да му се случи.
Ако
човек
не попадне на работа, която му отговаря, той ще си създаде ред нещастия и неприятности.
От астрологическо гледище на
човека
се препоръчва да започне първо с най-силната си способност или добродетел, за да предизвика движение в себе си.
Ако в някой
човек
вярата е най-силна, той трябва да започне с нея.
Когато разсъждението на един
човек
в каквото и отношение е правилно - веднага, всякога се ражда разсъждение.
(втори вариант)
Обезсмисля се
човек
.
(втори вариант)
Казваш, че за да стане
човек
добър, трябва да има пришки на ръцете. Защо?
(втори вариант)
Когато иде
човек
на бойното поле, нараняват го на двайсет места, става ли той по-добър?
(втори вариант)
Ако един
човек
работи и ръцете станали само пришки, станал ли е по-добър?
(втори вариант)
Недъзите не правят
човека
по-добър.
(втори вариант)
Веднага ученият
човек
казва, че топлината някъде по планините се увеличила, снегът започнал да се топи и вследствие на това направи заключение, че реките се разширили.
(втори вариант)
То е простото проявление на
човека
, което вие наричате „гняв".
(втори вариант)
Ученият
човек
казва, че снеговете се топят по върховете, и следователно тази вода, където мине - скача, търкаля камъчета.
(втори вариант)
Всякога, когато желанията са естествени, веднага по този Божествен закон вливат се в
човека
, тогава мислите текат по правилен начин.
(втори вариант)
Вие казвате: „Този
човек
се разгневил." Много сняг се стопил, водата слиза, търкаля камъчета по пътя.
(втори вариант)
Доброто и злото са резултати на
човека
.
(втори вариант)
Те са стимули, към които
човек
се стреми.
(втори вариант)
Увеличава се гневът на
човека
- увеличава се неговата енергия.
(втори вариант)
Умният
човек
така прави.
(втори вариант)
Щом трябва другите да те убеждават, че има Господ, ти не си от ония капацитети - ти си
човек
на прогреса на цивилизацията.
(втори вариант)
Питам ви: защо
човек
огладнява?
(втори вариант)
Аз може да слушам, ти може да доказваш, но това е единственото доказателство, което убеждава
човека
.
(втори вариант)
Дойде този
човек
, вижда ви и казва: „Господине, вие само роптаете - дайте ми раницата." Вие, най-първо, като сте уморен, дадете раницата.
(втори вариант)
Най-първо, да кажем, този ученият
човек
разсъждаваше върху тия простите причини, които стават в природата; изясняваше научно, разумно и без да ходи по чукарите; знае снегът топи ли се, или не само от малкото разширение, което става.
(втори вариант)
Един
човек
, като наблюдава линиите, които излизат от светещите тела в пространството, забелязва разни елементи и дава разни линии в спектроскопа.
(втори вариант)
Този ученият
човек
забелязва, че всяка звезда дава свой спектър и тогава тия линии, ако се разширяват, този ученият
човек
ще каже туй тяло, което наблюдава, приближава ли се към земята, или не.
(втори вариант)
Безпокоите се, защото раницата на този
човек
снеха.
(втори вариант)
Да допуснем, учен
човек
с всички свои математически формули прави своите изчисления; имате една канализация направена и най-после хората идат да си вземат вода; воденичарят построил воденица, полива градините си.
(втори вариант)
Казвам: за да бъде този
човек
спокоен, дай му раницата поне на гърба.
(втори вариант)
Дойде този
човек
, казва: „Защо ти е тази раница?
(втори вариант)
" „Не зная, аз съм прост
човек
, не зная." „Ти ще носиш, няма да отваряш, няма да разглеждаш, няма да буташ.
(втори вариант)
Добродетелният
човек
казва, че в Царството Божие не може без пари - там много пари трябват.
(втори вариант)
Най-първо
човек
трябва да мисли.
(втори вариант)
Когато бяга
човек
, той се спира, защото изпитва страх и разсъждава.
(втори вариант)
Умният
човек
, който знае, ще вземе съответстваща мярка.
(втори вариант)
Ако умният
човек
не избере едно съответстващо състояние на неговото първично положение, той ще създаде за себе си едно голямо нещастие.
(втори вариант)
Казвате: „Някой път гневът се намалява, някой път се увеличава." Питам: ако съвършено се намали гневът у
човека
и изчезне, може ли
човек
да бъде по-щастлив?
(втори вариант)
Не, щастлив
човек
на земята е онзи, който се гневи.
(втори вариант)
Казано другояче, щастлив
човек
е онзи, който се движи; защото гневът слиза.
(втори вариант)
Казва: „Този
човек
много се блъска." Казвам: той ще се счупи, ще умре, ще се свърши всичкото блъскане.
(втори вариант)
Казваш: „Аз съм добър
човек
, аз живея, аз мисля." Казвам: ти си от първите капацитети - най-видните капацитети.
(втори вариант)
„Той, казва, е лош
човек
, той не живее добре, той е мъртъв." Казвам: този е вторият капацитет, той не е толкова учен
човек
.
(втори вариант)
Лошото в света, което
човек
е създал, няма никакъв смисъл в това лошо.
(втори вариант)
Човек
, който няма интуиция, не може да вярва.
(втори вариант)
11.
Мъртвата точка
,
МОК
, София, 7.9.1928г.,
Да изучава
човек
живите сили, които се крият в мъртвите точки, това значи, да има условия за развитие и да може да ги използва.
Не знае ли как да излезе от мъртвата точка,
човек
неизбежно пада.
Тъй щото, падне ли
човек
, ще знаете, че той се намира в някоя мъртва точка.
Както френологът чете по главата, какви чувства, способности и сили се крият в
човека
, така всеки
човек
може да чете по мъртвите точки – да си обясни, къде се намира той сам, на какво място са неговите ближни и как може да излезе от трудните моменти на живота си и да поеме правия път.
Например, някои учени казват, че ако умът на даден
човек
е силен, той трябва да управлява чувствата.
Само тя е в състояние да издържи на своя пост при всички мъчнотии и изпитания на
човека
.
Като разбере, къде се намира,
човек
се отчайва и казва: Не остава вече място за мене.
Каквото е било страданието на
човека
, такава ще бъде и радостта му.
Днес, обаче, мъртвите точки са спасителни положения; те показват на
човека
, че трябва да измени посоката на своето движение и да вземе онази, която води в правия път.
Всяка мъртва точка показва, че
човек
трябва да напусне стария живот и старите разбирания и да влезе в областта на новото.
Опитайте се да накарате някой
човек
да яде от храната, която му се е втръснала.
Попадне ли веднъж
човек
на една мъртва точка, втори път не стъпва на нея.
Тя сама предупреждава
човека
, колко време може да остане на едно място.
Знанието на
човека
се заключава в това, да определи той, къде се намират мъртвите точки в живота му – в науката, с която борави ли, с религията, която изповядва, или в търговията, с която се занимава.
Когато
човек
попадне в мъртвата точка на бойното поле, разумният свят иска да му каже, че войната не е за него: той няма право да убива, но и него няма да убият; когато попадне в мъртвата точка на търговията, с това искат да му кажат, че трябва да я напусне, тя не е за него; когато попадне в мъртвата точка на религията, искат да го предупредят, че веруюто, на което служи, не е за него и трябва да го напусне.
Каква е опасността, когато
човек
попадне в някоя мъртва точка?
НАГОРЕ