НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
49
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
49
:
1000
резултата в
15
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Бог е Дух
,
НБ
, София, 27.5.1928г.,
Човек
, който стъпва твърдо, тежко, той е твърд, упорит и своенравен.
Някой
човек
има въглища.
Някои питат: „Защо този
човек
удря тъй силно с краката си?
" – Защото центърът на тежестта в този
човек
се намира в задната част на главата.
Когато разумният
човек
върви, той стъпва леко, никой не го чува.
Добрият
човек
също тъй върви тихо, леко, като по вода.
Някой казва: „Аз съм
човек
на шестата раса".
Който се препоръчва за
човек
на шестата раса, трябва да знае да превръща отрицателното в положително, неблагородното в благородно, а не да вземе някоя мома, да я обезвери, да изчерпи силите й и после да я хвърли като парцал на пътя.
Човекът
на шестата раса, ако е момък, трябва да подигне момата; ако е мома, трябва да подигне момъка.
Питам: какво по-лошо от това да вземеш най-хубавото, най-скъпоценното от
човека
и да го оставиш всред пътя, като един безволев
човек
?
Казвате: „Този
човек
е лош." – Каква философия има в това?
Духът е нещо по-близо до
човека
.
Еди-кой си
човек
е добър.
Дали
човек
е добър или лош, това са елементи, с които ти трябва да работиш.
При създаването на
човека
, Духът е внесъл красотата в него, която наричаме душа.
Ако някой
човек
е лош, ще работиш с него по един начин; ако е добър – ще работиш по-друг начин.
Той е одухотворил
човека
.
В света
човек
съществува не като дух, но като душа.
Тъй ще работите, че ще превърнете лошия
човек
в добър.
И затова, когато искат да кажат за някой
човек
, че е силен, мощен, казват: „Този
човек
има силен дух".
Казвам: първата форма, в която Духът е вложил своята интелигентност, някои наричат „
човек
", т.е.
Учените хора на миналото, както и тия на настоящето, се стремят да разрешат въпроса, как се е създал
човека
.
Не е достатъчно само да каже
човек
за себе си, че е добър или лош и да се оправдае за това със закона на наследствеността, да каже, че се е родил такъв.
Всеки, който се интересува от въпроса, как е произлязъл
човекът
, нека чете научните теории на ред естественици.
Човек
живее по единствената причина, че съставлява проява на Духа.
Следователно, висшите духове се грижат за
човека
, понеже в неговата душа е вложено всичко онова, което е минало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще.
И тъй, всеки
човек
трябва да се върне към своята първична форма, към своите първични чисти, възвишени желания и мисли, които при никакви условия не се изменят.
И тъй, като погледнем на човешкото лице, или на целия негов организъм, както е построен, ние можем да кажем, отде произтича
човека
.
В Писанието се казва, че
човек
е направен по образ и подобие Божие.
Това се отнася до първия
човек
.
Вторият
човек
е направен от пръст, значи от всички елементи на природата, в която влизат и минералите, и растенията, и животните.
Всички тия елементи, от които е направен
човекът
, се разглеждат като живи същества.
Човек
не може да обича всички хора едновременно, затова той ще започне с проверка на своето чувство към дадено лице.
Този
човек
е елиминирал идеалното, възвишеното в себе си, и затова трябвало да излезе от рая, да влезе в света, в живота, за да проучи своята нисша природа.
Ето защо днес у
човека
бушуват различни желания, мисли, различни неразположения, с които той трябва разумно да се справи.
Казвам: на разумния
човек
днес е дадена велика задача към себе си – да пресъздаде своя характер.
Когато някой професор казва, че душа не съществува в
човека
, ние казваме, че този професор не е от учените, не е от видните хора в света.
Когато обичате някой
човек
, любовта ви трябва да остане непоколебима, една и съща, независимо от това, дали този
човек
ви прави добрини или пакости.
Каквото прави
човек
с дрехата си, това ще правят и хората с него.
Някой казва: „Чакай, ще намушкам аз този
човек
!
Такъв
човек
употребява езика си вместо шило.
Когато
човек
се обезсърчава, той се намира в положението на Авраама, няма наследник, а душата все трябва да роди нещо.
Хората казват: „Женитбата е необходим път в живота на
човека
".
В книгата на Данаила, глава 10, стих 5 се казва следното: „Подигнах очите си и видях
человек
облечен с ленени дрехи ... и гласът на думите му като глас на народ".
Както виждате, Данаил, този велик пророк, който тълкуваше сънищата на Новуходоносора, падна пред лицето на този
човек
и изгуби силата си. Защо?
Значи, на физическия свят
човек
едновременно е и баща, и майка, и син: в едно положение той се проявява като баща, в друго положение - като майка и в трето положение - като син.
– Разумно същество е бил този
човек
.
В такъв
човек
стават големи преобразования, и той казва: „Аз вече не съм онзи
човек
, който бях преди години".
Някой казва: „Животът ми няма смисъл." – Животът на
човека
няма смисъл, докато още нищо не е родил, но щом душата му роди нещо, и животът се осмисля.
Де е тогава душата на
човека
?
" Ако този петел имаше разбирането и разумността на
човека
, той би продал този камък и би купил с парите храна за хиляди кокошки и петли като него.
Не е достатъчно
човек
да вярва само с ума си, но цялото му същество трябва да е пропито от вяра в Бога и да каже: „Зад всички явления в света седи Бог, Божественото съзнание." Не схващайте Бога като някаква форма, но знайте, че зад безграничността седи едно Възвишено Съзнание, което във всички случаи бди за вас.
Всеки скъпоценен камък е една нова идея, която може да спаси
човека
.
Всеки
човек
трябва да има поне една основна идея в себе си, която да му служи като огледало на живота, да представлява великата Истина, в която да се отразява небето.
Без такава идея
човек
не може да разбере света.
– Ще извикаш един разумен техник, а не някой прост
човек
, който нищо не разбира от тази работа.
Няма да извикаш някой прост
човек
да те защитава.
Простият
човек
нищо не разбира от адвокатство.
Когато някой каже, че е преживявал много неща ние казваме: този
човек
е преживял изгарянето на къщата си, умирането на баща си ,на майка си, на жена си, на децата си и т.
Същото нещо става и с чувствата на
човека
.
То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на
човека
.
Напротив,
човек
сега, именно, трябва да започне с детинското състояние в себе си; да бъде тъй чистосърдечен, тъй любещ, като децата; същевременно тъй разумен и интелигентен, като възрастните.
Някой
човек
се подигне в живота си, започва да се държи гордо пред другарите си, с което иска да им обърне внимание, че е учен
човек
, от високо произхождение, заема висок пост в обществото и т.н.
В Евангелието на Лука, глава 16 се разправя за един богат
човек
и за друг сиромах, на име Лазар.
Ако някой
човек
е от царско произхождение, а не работи, какъв смисъл има неговото високо произхождение?
В такъв случай, ако някой
човек
е роден от бедно семейство, но работи, той ще има всички условия да надмине царския син.
2.
Придобиване на щастие
,
ООК
, София, 30.5.1928г.,
Човек
може да бъде красив само когато е щастлив.
Човек
може да стане музикален, когато е щастлив.
Човек
може да стане учен, богат, когато е щастлив.
Без щастие
човек
нищо не може да постигне.
Без щастие
човек
е актьор на сцената.
Щастието представлява първата допирна точка на
човека
с Бога, или на ученика със своя Учител.
Когато придобие това щастие, съзнанието на
човека
се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея.
Това значи да придобие
човек
единство с Природата.
Това щастие може да се придобие, само когато
човек
изпълнява законите на Любовта.
Обаче със своето богатство щастливият
човек
може да обиколи цялата вселена.
Който мрази злото и се страхува от него, а обича доброто, той не е щастлив
човек
.
Докато със своя живот
човек
става причина за подпушване на междумолекулните и междуатомните пространства в своята нервна система, а оттам и на земята, злото винаги ще го следва във форма на земетресения, експлозии, нещастия, страдания.
Новият
човек
ще се разговаря с атомите и молекулите на тялото си като с приятели.
Когато някой
човек
усети в себе си излишна енергия, за да се предпази от експлозия, той трябва да направи едно добро дело.
Когато невидимият свят е изпратил
човека
на земята, той предварително е начертал неговия път.
За всеки
човек
е определена специална служба, която той трябва да свърши.
За всеки
човек
е предвидена специална задача, която той трябва да реши.
Като работи правилно,
човек
ще се примири с противоречията в живота.
Главната мисъл в тази лекция е, че всеки
човек
очаква да намери своя Учител, който да донесе Божествената запалка на щастието.
Това схващане изхожда от проявите на обективния ум у
човека
.
Когато разглежда субективния и обективния свят и вади заключения за тях,
човек
се основава върху отражения и впечатления, получени чрез мозъка.
Каквото
човек
придобие на земята, това ще занесе със себе си на онзи свят.
Впечатленията, които
човек
получава по отражение от мозъка, са толкова верни с действителността, колкото са верни образите, които той получава при разглеждането им през лупа.
Апостол Павел можа да понесе всички страдания с радост, защото беше щастлив, учен
човек
.
Всичко това не трябва да обезсърчава
човека
, но да му дава подтик, стремеж да работи и да учи.
Ако
човек
живее 1–2 години в светлина, следващите 1–2 години ще прекара в тъмнина.
За пример, докато
човек
е млад, очите му са здрави и той живее в светлина.
Чрез раждане и прераждане
човек
изкупва греховете си, а щастието принадлежи на новата епоха.
Първо,
човек
трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с Бога, и тогава да дойде до новата фаза на живота – до щастието.
Човек
моментално може да стане щастлив, няма защо да отлага нещата.
За да не дойде до това положение,
човек
трябва да повдигне и мисълта, и съзнанието си до едно по-високо поле от това, в което се намира.
Това значи да владее
човек
законите на подмладяването.
Придобиването на щастието е в зависимост от миналия живот на
човека
, от усилията му, от паданията и ставанията, от страданията и изпитанията, през които е минал.
– „Защо
човек
ослепява?
Някой се оплаква, че е добър
човек
, а е нещастен.
Когато
човек
се тревожи много, тревогата произвежда сътресение първо на стомашната му система; оттам сътресението се предава на дробовете; от дробовете – на мозъка, а от мозъка – на очния нерв.
Любовта ще бъде среда, условие за проява на
човека
.
Щом очният нерв отслабне,
човек
почва постепенно да губи зрението си.
За да възстанови зрението си,
човек
трябва да започне по обратен път да възстановява нормалното състояние на органите си: първо, на мозъка, после, на дробовете и най-после, на стомаха, където е дошло първото сътресение.
Така трябва да мисли
човек
, за да има ясна представа за света.
Сътресенията, които
човек
преживява, всякога произвеждат разширяване или намаляване на пространството между молекулите на живата материя.
Обаче това напрежение предизвиква сътресение в мозъка му и не се минава много време, казват, че този
човек
се е разстроил умствено.
Гневът у
човека
също така се дължи на голямо количество енергия, събрана между молекулите, която търси изход да излезе навън.
Докато се освободи от тази енергия,
човек
става, сяда на стола, хваща се за главата, сърди се на този, на онзи.
Всеки
човек
в живота си трябва да се обменя с някого.
Този закон съществува в цялата природа, затова, когато един
човек
се радва, друг скърби.
От
човека
зависи да бъде роб, от него зависи да бъде свободен.
Ако
човек
подпуши в себе си енергиите на едно висше желание, в него става голямо сътресение, голямо земетресение.
Човек
трябва да разбере защо природата му е дала органи за хранене, защо някой път го заставя повече да яде, а някога – по-малко; защо някога го оставя да живее само в една стая и кухня, а друг път – в две и повече.
От
човека
се иска да слуша.
Когато една бомба експлодира у
човека
, тя причинява внезапна смърт.
Мислите на
човека
проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата – в междуатомното пространство на симпатичната нервна система.
В това, именно, се заключава разликата между мислите и чувствата на
човека
.
Ако
човек
подпуши някоя своя мисъл, т.е.
Ето защо, за да се запази
човек
от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и междумолекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: „Не противодействай на своите добри чувства и желания!
И така направила: оженила се за един добър
човек
, но голям материалист.
През
човека
, като през най-висша форма, минават най-висши енергии.
Следователно материята живее и съществува поради космическия
човек
.
Когато казваме, че
човек
е причина за земетресенията, подразбираме онези човешки мисли, които са в състояние да подпушат междумолекулната енергия на земята.
За вас е важна основната идея, че след всички страдания и нещастия, които сполетяват
човека
, той пак има възможност да придобие щастието.
Човек
много неща днес не разбира, но утре ще ги разбере.
В този смисъл и
човек
представлява живо буре с две дъна.
А обикновеният
човек
, като го бутнеш малко, той веднага избухва: устата му започва да се криви, ръцете му се движат нагоре-надолу – цяло земетресение става в него.
Значи причините за земетресенията са вън от
човека
.
– Това значи да има
човек
нови схващания, да разбира смисъла на живота.
В заключение на всичко това ние казваме, че
човек
трябва да бъде идеен.
Само онзи
човек
може да бъде идеен, който има в себе си съдържание.
Следователно добрият
човек
представлява буре, което е пълно догоре със съдържание; лошият
човек
е буре, което не е пълно догоре със съдържание, вследствие на което въздухът прониква в него и предизвиква кипене, врене, гниене, разлагане и т.н.
Значи в лошия
човек
дъната и обръчите падат, дъските се разсъхват, а съдържанието се излива навън.
Тази е причината, за която философите често си задават въпроса: „Къде е
човекът
?
Щом съдържанието му се е изляло на земята,
човекът
го няма вече.
Сега, не остава нищо друго, освен този
човек
, както и неговите близки, да се молят за него, да дойдат разумни същества от невидимия свят, да сглобят по някакъв начин дъната, обръчите му, отново да го възстановят.
Бурето представлява личността на
човека
, която е временна, т.е.
Значи, ако човешката личност се унищожи,
човек
ще приеме едно от Божиите лица.
Значи Бог ще се всели у
човека
.
В този смисъл
човек
е слабо отражение на Божията личност, на Божието лице.
Когато казваме, че
човек
трябва да се откаже от личното в себе си, подразбираме да дойде в него нещо велико.
Лесно може
човек
да се откаже от едно нещо, ако в замяна на това му се даде друго нещо по-голямо.
спирането на
човека
да расте.
Някога е по-добре
човек
да бъде стар и да върви към подмладяване, а някога – да бъде дете, млад, макар и да върви към остаряване.
3.
Втичане и изтичане
,
МОК
, София, 1.6.1928г.,
При ученето, като вечен процес,
човек
се запознава с процесите прилив и отлив, или с процесите вливане на космическата енергия – прилив, и изливане – отлив, втичане и изтичане на енергия.
Човек
извършва два процеса в природата: работа и почивка.
Същото се отнася и до
човека
.
След като работи известно време,
човек
се нуждае от почивка.
Човек
трябва да знае колко време да работи и колко да почива.
Излизането и влизането на космичната енергия определя здравословното състояние на
човека
, а също така и неговите мисли и чувства.
Всичко останало в живота на
човека
е второстепенно.
Бомбата, която експлодира, има несъзнателно отношение към
човека
; колата, която скърца, мишката, която гризе, също имат несъзнателно отношение.
И
човекът
има съзнателно или несъзнателно отношение към по-високостоящите над себе си същества.
Несъзнателният
човек
се поддава лесно на чуждо влияние, на внушения.
Достатъчно е да дойде при него някой
човек
с по-силна мисъл, за да го постави в магнетичен или хипнотичен сън и да му предаде своето желание.
Човек
не подозира, че мислите и чувствата му са преплетени с мислите и чувствата на други същества и при известни условия той върши това, което някога му е било внушено.
След всичко това
човек
казва, че е свободен да прави, каквото иска, т.е.
Докато не се свърже с Първата Причина и не реши да изпълнява нейната воля,
човек
не може да говори за свобода.
Внушението, на което
човек
се поддава, иде от две страни: от тъмните сили на природата и от светлите сили.
При първото внушение
човек
е ограничен, действа като сомнабул.
За такъв
човек
казват, че е хипнотизиран.
При второто внушение
човек
е свободен и постъпва съзнателно, разумно.
Той познава отде иде налягането върху
човека
и лесно се справя с него.
Чрез разумните и съзнателни движения
човек
може да въздейства върху налягането и ако е силно, да го намали, да го разпредели по цялото тяло.
Ще кажете, че
човек
трябва да се тренира.
Като чете тия мисли,
човек
може да изправи живота си.
Значи изправянето на
човека
става преди да е сгрешил.
Трябва да минат месеци и години, когато мисълта отново ще се върне при същия
човек
и ако има нещо за изправяне, да я изправи.
4.
Вечно веселие
,
НБ
, София, 3.6.1928г.,
Човек
може да слезе на земята по три причини: или да се мъчи, да изкупва греховете си; или да се труди, да се учи; или да помага на другите хора.
Не само Яков, но всеки
човек
трябва да мине през тази вътрешна опитност.
„Вечно веселие ще бъде тям." За да добиете вечната радост, приемете дълбоко в ума си мисълта, че
човек
може да бъде в съприкосновение с Първичната Причина.
Яков и Исав представляват два принципа, два елемента, които съществуват в самия
човек
.
Има известни състояния у
човека
, които зависят напълно от другия свят.
Следователно, когато творческият принцип вземе надмощие в
човека
, в противодействие на него се явява разрушителния принцип, който го заставя да проявява нетърпение, да не дочаква реализиране на своите идеи.
Такъв
човек
, като започне една работа, дойде донякъде и я напуща.
Силният
човек
не може да бъде красив; той може да бъде добър или лош.
Любещият
човек
пък може да бъде красив, но може да бъде и грозен.
В кристалите, в камъните животът се проявява в най-слабия си размер; дойдем ли до
човека
, животът се проявява в най-големия си размер.
И силата, сама по себе си, не може да изгуби смисъла си, нито да се опорочи, но всеки
човек
, който злоупотреби с нея, може да се опорочи.
Понякога
човек
усеща, че някаква сила го държи в ръцете си, и той иска да се освободи от нея.
Не мислете, че
човек
може да стане добър или лош, когато пожелае.
Никой
човек
, никое светло същество не може да се освободи от тази сила.
Извън Божественото съзнание народ не може да съществува; извън Божественото съзнание нито общество, нито дом, нито
човек
може да съществува.
Срещат се те, и единият от тях казва: „Не струва
човек
да е добър".
Другият казва: „Не струва
човек
да е лош".
Те сами се осъждат на вечни страдания и недоволства от живота и казват: „Нас никой не ни обича; за нас никой не мисли." Възможно ли е един разумен, един любещ
човек
да не намери някой да го обича?
Щом няма кой да го обича, това показва, че такъв
човек
се е откъснал от Божественото съзнание.
Затова, именно, казвам, че не струва
човек
да бъде добър!
Духовно
човек
е свободен.
Физическото начало в
човека
, неговото тяло могат да се подчиняват на закони, но духовното в
човека
, неговият дух никога не се подчинява.
Следователно, всеки
човек
, който е осъзнал, че неговият дух е свободен, е прав в своите разсъждения.
Затова, именно, казвам, че не струва
човек
да бъде лош.
Всеки
човек
, който е осъзнал, че неговата душа е свободна, е прав в своите разбирания.
Такъв
човек
може да има вечна радост и вечно веселие в себе си.
Всеки
човек
, който обича Истината, той непременно ще бъде свободен.
Те се срещат от ред поколения в целокупния живот на
човека
: в неговия личен, умствен, сърдечен, духовен и обществен живот.
Човек
, който няма свобода, той не може да обича.
В този смисъл, когато някой
човек
казва, че иска да бъде лош, това подразбира, че иска да бъде енергичен, силен, всестранно да се прояви в живота.
Здравият
човек
може да обича, а болният ще се учи на Любовта; той ще се учи да обича, като гледа, как другите хора му прислужват.
Този
човек
, като прекарал дълго време на земята, изгубил е смисълът и значението на силата; и днес, понеже иска да бъде силен, придава на силата качество, което тя не съдържа – лошавина.
Когато някой
човек
казва, че иска да бъде добър, това подразбира, че той иска да бъде любещ
човек
.
Днес всеки
човек
иска да бъде радостен, затова той трябва да се заеме с изучаване на радостта.
Не можеш да направиш добро на
човека
, ако нямаш любов.
Питам: при какви условия
човек
може да бъде радостен?
–
Човек
не може да бъде радостен, ако окръжаващите не са радостни.
Човек
може да бъде радостен, даже и при скръбни хора, ако той внася между тях своята радост.
Един
човек
може да бъде търговец само тогава, когато умее да пласира своето производство, или своята стока.
Един
човек
може да бъде учен само тогава, когато знае да пласира своето знание между хората.
В това отношение, ако
човекът
на радостта крие своята радост, както банкерът – парите си, той неизбежно ще фалира.
Всеки духовен
човек
е Божий
човек
, той принадлежи към народа Божий.
Радостният
човек
всякога се стреми да направи и другите хора радостни.
И тъй, истинският
човек
се познава по това, че радостта му е вечна.
Например, някой
човек
няма нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра, които да го обичат.
за всякога, във всички времена и епохи, но докато
човек
постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна, дълга; в момента, когато той постъпи неразумно, неговата радост изчезва.
Внесете в ума на един нещастен
човек
мисълта, че той постепенно може да постигне своите идеали, и нещастието му ще изчезне.
Човек
може да постигне всички идеали на своята душа, но постепенно, не изведнъж.
Най-малкото нарушение в законите на радостта и в светския, и в културния, и в духовния
човек
, който е свързан с Бога, води към намаление на неговата радост.
Най-малката дисхармония, която се явява в живота на
човека
, нарушава неговата радост.
Има два метода, по които
човек
познава, дали се отдалечава от Бога, или не се отдалечава.
Тъмнината е спътник в живота на такъв
човек
.
Когато
човек
се приближава към Бога, светлината му се увеличава.
Защо
човек
при един случай се приближава към Бога, а при друг се отдалечава, този въпрос ще остане неразяснен.
" Ще ви обясня, защо
човек
, при сегашните условия на живота, не може да бъде по-радостен и по-щастлив от другите хора.
Може ли
човек
на земята да преживява радостта на херувимите, серафимите и ангелите?
– Тъй както е създадена днес нервната система на
човека
, тя не е в състояние да издържи на трептенията на висшата радост, каквато изживяват възвишените същества.
Попадне ли
човек
в трептенията на такава радост, неговата нервна система, както и мозъкът му съвършено ще се разстроят.
Тази радост ще донесе нещастие на
човека
.
Тъй както е устроен
човек
, той не може да издържа нито на висшите, нито на нисшите трептения на Някои същества.
Подобно е състоянието на
човека
, когато физическият му живот е в зависимост от неговия дух.
Тази връзка между физическия и духовния
човек
съществува само тогава, когато той има будно съзнание
Когато
човек
се радва, той е също така буден, но и това състояние не може да се нарече будност на съзнанието.
Когато
човек
се радва, или когато се тревожи, това са странични явления, които не можем да наречем будност на съзнанието.
Тук
човек
се намира в долината на мрака, т.е.
Човек
се качва по същия начин, както живакът в барометрите.
Човек
трябва да съпоставя явленията в разумната природа и в живота, да намира връзка между тях.
Съвременните хора живеят в свят, дето скърбите и радостите се редуват правилно; затова, ако
човек
знае закона, на който те се подчиняват, той ще може да определи, кога ще му дойде някоя радост или скръб и кога ще си отиде.
При сегашното развитие на
човека
, скърбите и страданията са неизбежни за него.
Разумният
човек
, като предвижда страданията, може и да ги избягва.
Човекът
на Любовта има творчески дух.
Обикновеният
човек
, като не може да ги предвижда, той трябва да изучава закона на отклонението; щом знае този закон, като дойде страданието, той ще може чрез огъване да избегне най-големия му удар.
Човекът
на Любовта се отличава с здраве и красота: очи, уста, нос – всичко в него е красиво; движенията му са хармонични и пластични.
– Всеки
човек
, който е разбрал смисъла на живота, радостта му ще бъде трайна, животът му ще бъде вечно веселие.
Всеки
човек
, бил той светски, или духовен, може да придобие Любовта.
Обаче, съществува следният законът всеки, който иска да придобие Любовта, трябва да бъде в контакт с Божественото съзнание, защото То прониква тялото на
човека
: в клетките на неговия мозък, на дробовете, на стомаха му и т.н.
–
Човек
нито може да се примирява с живота, нито да го отрича.
От този момент той е щастлив
човек
, защото настава обрат в неговата съдба.
По същия начин
човек
нито може да възприеме Любовта, нито да я отрича.
Няма
човек
в света, който да се е борил с Любовта и да е придобил нещо добро.
Няма
човек
в света, който да се е борил със силата и да е придобил нещо добро.
Ако при това съприкосновение съзнанието на
човека
е будно неговият живот непременно ще се преобрази.
В положителния живот
човек
трябва да има абсолютна вяра в доброто, в Любовта, в Мъдростта и в Истината, които ръководят целия живот.
В това отношение всеки
човек
може да подобри живота си.
Той стана
човек
изкусен на лов, полски
човек
.
Яков беше
човек
мек, незлобив по характер, и живееше в шатри.
Ревека
, майка му, обичаше Яков.
На учения
човек
не са нужни само пари и книги.
В духовно отношение мислите и чувствата на
човека
не са нищо друго, освен писмо.
От този ден Яков стана богат, щастлив
човек
, придоби сила.
Като погледнете този
човек
, на много места ще видите отпечатана мисълта за къщата.
Ревека
чу това, което говореше Исак на Исав.
Онези, които се занимават със записите на природата, знаят, че там всичко е напечатано – достатъчно е
човек
да знае да чете това писмо.
И взе
Ревека
по-добрите дрехи на Исав и облаче с тях Якова.
Когато Духът Господен дошъл върху
човека
, той ще се очисти вътрешно.
Сега от
човека
се иска приложение.
Приложението седи в това, да знае
човек
, как да запазва благата на Любовта, благата на Мъдростта и благата на Истината.
Казвам: там, дето
човек
е буден да разглежда себе си и да разсъждава върху известни свои прояви, нека разсъждава, нека се учи; дойде ли до една област, в която почва да заспива, да не отива по-нататък, там да спре.
„Вечно веселие ще бъде там." Това състояние не зависи от самия
човек
, но от Първичното съзнание.
Когато
човек
е свързан с Първичното съзнание, ще има вечна радост в себе си.
Както виждате, голям ловджия, силен
човек
беше Исав, но заплака като дете.
Тя представлява метод, чрез който
човек
може да се държи в постоянно съприкосновение с Първичното съзнание, от което да черпи сили за света.
И като чу това
Ревека
, повика Яков и рече му: „Чадо мое, послушай гласа ми и стани, та бягай при брата ми Лаван в Харан." Яков взе своята тояжка и тръгна на път.
Когато
човек
употребява обикновен цяр, той може да вземе от него 2-3 пъти наред и пак да не му подейства.
Дадете ли, обаче, на някой умиращ само една капчица от еликсира на живота, и то разредена, този
човек
веднага ще стане от леглото си и ще придобие безсмъртие.
Никой не може да отнеме живота на
човек
, който е пил от еликсира на живота, освен той сам.
Щом Любовта се докосне до
човека
, тя осмисля неговия физически, духовен и Божествен живот.
5.
Божествена светлина
,
ООК
, София, 6.6.1928г.,
Обаче който мисли, ще разбере, че между кацането на мухата върху носа на
човека
и изправянето на мисълта му има някаква връзка.
От
човека
се иска да мисли правилно, да съпоставя фактите и да вади верни заключения.
За да се ползва от тази светлина,
човек
трябва да бъде отворен за нея, да има добро разположение на духа.
За да разбере света,
човек
трябва да има разположение, да вижда нещата правилно.
Неразположението на един
човек
само е в състояние да произведе пертурбация във всички окръжаващи.
Тъгата, скръбта, мрачните мисли се предават от
човек
на
човек
.
Физическата светлина изгаря кожата на
човека
.
Когато се излага дълго време на действието на слънчевите лъчи,
човек
изгаря, почернява.
Това е признак, който показва, че слънчевите лъчи се отразяват благотворно върху
човека
и могат да го лекуват.
За да се ползва от светлината,
човек
трябва да разбира нейните закони, да не се страхува от нея.
В междуатомното пространство се проявяват мислите на
човека
, които образуват повече светлина, а по-малко топлина.
Вместо да слага абажури отвън,
човек
може в съзнанието си да слага каквито щѐ абажури.
Когато чете, когато учи,
човек
се нуждае от светлина.
Когато краката на
човека
са изстинали, той се нуждае от топлина.
За да се ползва правилно от светлината и от топлината,
човек
трябва да работи върху себе си, да научи законите на светлината и на топлината, да знае как и кога да ги прилага.
Живата природа разполага с ред условия за създаване в съзнанието на
човека
различни цветове.
Обаче и на физическия свят за предпочитане е
човек
да прави усилия, сам да придобива благата на живота.
Щом светлината не може да мине през тези пластове, в съзнанието на
човека
настава тъмнина, нощ.
Когато очите на
човека
отслабват, пречупването на светлината не става правилно и той не вижда предметите ясно.
С това се обяснява защо, като влезе
човек
в някоя стая или в някой голям салон, се настройва войнствено.
Бащата се въодушевява от надеждата, че един ден синът му ще стане учен
човек
, и затова има сили да работи на лозето и на нивата, но синът не цени тези грижи, този тежък труд.
Щом светлината се пречупва правилно, отразената светлина е мека, приятна и действа благотворно върху
човека
.
Защо не виждате грешките на
човека
, когото обичате?
Каквото и да ви говори този
човек
, все ще ви дразни.
Обичта и омразата към
човека
се обяснява не само чрез законите за падането и отразяването на светлината, но и чрез Великия закон на Любовта.
Всяко нещо, което
човек
приема, трябва да се докаже.
Когато някой
човек
постъпва според закона на Любовта, чрез него се проявяват разумни същества, които разбират светлината, а същевременно разбират и живота.
– Не, докато живее на земята,
човек
трябва да мисли каква работа му предстои още да извърши, а не кога по-скоро да замине за другия свят.
Човек
трябва да бъде последователен в това, което говори.
Българите казват: „Ако барутът на
човека
е сух, той трябва да го полее с вода“.
Това значи: Ако
човек
има много електричество в организма си, той трябва да внесе в него известно количество влага.
Когато някой пълен
човек
заболее, в организма му трябва да се внесе електричество; когато някой сух
човек
заболее, в организма му трябва да се внесе магнетизъм.
Колкото и да се извинява
човек
, природата не приема неговите извинения.
– Противоречията се крият в
човека
, в неговите вътрешни чувства, в това, което той е складирал в своето подсъзнание.
За да разбере това,
човек
трябва да познава естеството си.
Като познава себе си,
човек
ще познава и другите хора.
Така той ще разбере, че като форма, всеки
човек
, всяко същество носи в себе си известен род сили, които оказват добро или лошо влияние върху хората.
Значи според устройството си външните форми пречупват светлината в себе си по особен начин, вследствие на което произвеждат благоприятно или неблагоприятно влияние върху
човека
.
Всеки
човек
е опитал и знае, че от пръстите на човешката ръка изтичат енергии, които той може да използва съзнателно за лекуване.
Светлината, пламъкът, който излиза от очите на змията, внася страх, ужас в
човека
.
Докато
човек
вярва в някого, страхът стои настрана.
– Страхът е остатък от далечното минало, когато
човек
се е отделил от Бога, т.е.
Въпреки отклоняването на
човека
, Бог пак го държи в съзнанието си и го заставя да се подчини на Неговите закони.
Човекът
, който е живял през тази епоха, е бил много висок, над 15 метра височина.
С това се обяснява страхът на
човека
от змия.
Страхът, който
човек
е преживял в миналото, днес се е видоизменил, преминал е през разни фази: страх за прехрана, страх от външни условия на живота, страх от болести, от сиромашия, от пожари, от природни стихии и т.н.
Като се страхува,
човек
започва да мисли.
Без страх никаква мисъл не може да се събуди у
човека
.
Страхът предпазва
човека
от зло.
Те казват: „Не е нужно
човек
да прави добро“.
За пример, един богат
човек
върви сам в гората.
В правене на доброто
човек
не трябва да се ръководи от страха, но от благото, което доброто ще допринесе, както за него, така и за онзи, на когото се прави.
И в правене на доброто
човек
пак трябва да знае как да приложи светлината.
Човек
не може да бъде морален, нито духовен, ако не разбира законите на светлината.
Моралният и духовният живот подразбират изобилие на светлина, която внася дух и разположение у
човека
.
Тя влиза не само през очите на
човека
, но и през всичките му пори.
Когато
човек
събира известни енергии в себе си като вдлъбнато огледало, той трябва да знае как да ги събира.
Тогава той търси
човек
, който може да го освободи от духовете.
Може би в това време да преследват друг някой
човек
или някое животно.
Човек
, като разумно същество, трябва да помага на по-слабите от себе си.
Видите ли, че някой паяк е хванал муха, или някоя змия е хванала жаба, или някой
човек
е хванал заек, или някой сокол е хванал птичка, насочете мисълта си към тях и кажете им да пуснат жертвата си.
– Вие трябва да знаете, че всичко, което става около вас, е предметно учение и
човек
трябва да учи от това, да прояви своята разумност.
Когато види, че пред очите му се върши някакво престъпление, разумният
човек
не чака да слезе Господ от небето и да го спре, но с мисълта, с чувствата и с волята си той го предотвратява.
Бог се проявява чрез мислите, чувствата и действията на разумния
човек
.
Срещате един беден, отчаян
човек
, който е решил да се самоубие.
Всеки бърза по своята работа и ако срещне такъв
човек
, погледне го и казва: „Бог има грижа за него.
– Не, щом сте дошли на земята, всичките ви органи, външни и вътрешни, трябва да работят: ръце, крака, очи, нос, уста, сърце, мозък, стомах – всичко в
човека
трябва да работи правилно, съзнателно, разумно.
Истинският
човек
се познава в малките работи.
Ако
човек
не се трогва от страданията на мухата, на птичката, на заека, той няма да се трогва и от страданията на хората.
Ако
човек
страда само за своите близки, че жена му умряла или дъщеря му се разболяла, това е обикновен, прозаичен живот.
Да страда
човек
за мухата, за жабата, за птичката, за заека, за
човека
, това подразбира поетичен, съзнателен живот.
Чрез нея някое разумно същество говори на
човека
, казва му, че не мисли право или не постъпва право.
Някой
човек
намислил да извърши едно престъпление.
Щом с кацането си мухата е в състояние да отклони
човека
от кривия път, това кацане е съзнателно и на място.
Живата природа праща един
човек
да каже на приятеля си, че това, което е намислил да прави, не е добро.
– „Не мога да вляза в
човека
, голям съм, не мога да му предам твоите мисли.“ Тя казва на коня да отиде при
човека
, но и той се отказва под предлог, че е впрегнат.
Мухата кацне един, два, три пъти върху носа на
човека
, с което го заставя да мисли правилно и да се откаже от злото, което е решил да прави.
6.
Тънкият конец и дебелото въже
,
МОК
, София, 8.6.1928г.,
Представете си, че някой
човек
влиза в света на светлината, но нищо не вижда. Защо?
С него заедно влиза друг
човек
, на когото всичките сетива са добре развити.
Наистина, и той е
човек
, но му липсва нещо – зрение няма.
Най-малкият недостатък е в състояние да лиши
човека
от едно велико благо.
И така, за една своя слабост младият
човек
се лишил от едно велико благо – от своята възлюбена.
Значи красивият
човек
предизвиква съкращаване на мускулите, а грозният – удължаване.
7.
Кога ражда
,
НБ
, София, 10.6.1928г.,
За първия
човек
се казва, че е бил жива душа, а за втория, че е бил животворящ дух.
Не може да се разчита на
човек
, който губи своята сила.
В първия
човек
Бог е вдъхнал жива душа.
За втория
човек
– за Христа – се казва, че бил животворящ дух, т.е.
Няма по-хубаво нещо от това, да бъде
човек
свързан с Божественото съзнание и да влезе като ученик в Божествената Школа.
той представлява най-възвишеното у
човека
- неговата душа.
Христос представлява възвишеното съзнание на
човека
, което, за да се оформи, трябва да има вътрешна опора.
Вътрешната опора е духът на
човека
, който определя неговото безсмъртие.
Да, всеки
човек
, който има Божие дихание, той е чадо Божие, той е Син Божий.
– Това не зависи от тръна, а от онази благородна присадка, която някой разумен
човек
е присадил.
И тъй, първият въпрос, който
човек
трябва да знае за себе си, е следният: има ли той душа, или няма?
Хората на сегашната еволюция отчасти само разрешават въпроса за произхода на
човека
.
Те започват от най-малката клетка, проследяват пътя на постепенното й развитие, докато стигнат до
човека
.
Обаче, след тях, идват западните народи и казват: „Вярно е, че от това място, додето
човек
е слязъл, по-нататък не може да върви.
И еволюцията, и инволюцията са верни положения:
човек
слиза и се качва; смалява се и се увеличава.
Следователно, когато
човек
завърши своята еволюция, той ще бъде толкова голям, колкото е бил първоначално, когато е слизал на земята; той ще има толкова познания, колкото е имал първоначално.
Питам: защо е трябвало
човек
да слиза, а после да възлиза нагоре?
Коя е била вътрешната причина, която е заставила
човека
да се облече в материална дреха и да слезе на земята да живее, да го събуждат, да го учат, да му разправят, че има рай и ад, че има небе и земя, че има Господ и т.н.?
Като слязъл в материята, този
човек
става материалист и казва: „Когато бях в Господа, имаше само един Господ, никакъв
човек
не съществуваше; но сега, като излязох от Бога, Той остана горе, а у мене няма никакъв Бог." Казвам: този
човек
живял в Господа, но като излязъл от Него, вече не Го помни.
Само по такъв начин
човек
може да добие Любовта.
Любовта на земята може да се изрази чрез някой
човек
, който ви обича.
Само при такива условия,
човек
може да придобие щастие.
За да дойде
човек
до това състояние, той трябва да е направил ред усилия в живота си, да се е трудил и работил с постоянство.
Когато някой
човек
плаче, докато не е изтеглил още вложените си пари в банката, той има право да плаче.
Да се моли
човек
, това не е още всичкото; то е само приготовление за работа.
Ние виждаме, че днес
човекът
е дошъл до положение – да чувства само своите страдания и нещастия.
Затова, хората казват: „Родили сме се, но след това, ще умрем."
Човек
се е родил, така е, но аз не съм съгласен с това, че ще умре.
Когато
човек
дойде до положението да осъзнае, че е излязъл от смъртта, от ограниченията, в него настава вътрешна радост.
Представете си, че някой
човек
иска да направи добро, но се чувства ограничен, с голяма тъмнина на съзнанието, недоволен от себе си и не знае, как да направи доброто.
Този
човек
се пооглежда натук-натам, позамисля се, но нещо му не достига, не разбира, как и отде да започне работата.
Не се минава много време, мисълта му се прояснява и този
човек
започва да разбира, какво трябва да направи, как да пристъпи към разрешението на своята задача.
На това основание, докато
човек
е богат, той не може да стане гений или светия.
Това не показва, че богатството е лошо нещо, но докато
човек
е богат, върху него се натрупват мислите на хората, които сковават ума му и той не може да работи.
Някой казва: „Защо да не бъда богат
човек
?
Ако ти можеш да запушиш една дупка, която зее в раната на някой
човек
, това е голяма привилегия за тебе.
" – Ако искаш да бъдеш обикновен
човек
, можеш да бъдеш богат; но ако искаш да се повдигнеш, да придобиеш знания, трябва да се освободиш от богатството, което смущава твоя ум и по този начин, спъва твоето развитие.
Този
човек
ще ти благодари, че си му облекчил болката.
Да се спаси
човек
, да получи безсмъртие, това е една от великите задачи на окултната наука.
Всеки знае, какво значи да бъде спасен; не е достатъчно да бъде
човек
спасен за година, две или повече, но за цялата вечност.
Такъв
човек
трябва правилно да разрешава задачата си и всяка сутрин, като стане, той трябва да знае, има ли връзка с разумните същества от невидимия свят, или няма; той трябва да знае още, ще може ли да свърши работата, която започва.
Това нещо може да знае и всеки обикновен
човек
.
Казвам: първият
човек
, Адам, е имал съвсем друга форма от тази, на сегашния
човек
.
Обаче, всички тия същества, взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат любов към първичния
човек
.
Значи, на земята съществува един
човек
, който служи за образец на другите, а всички останали хора съставляват неговото тяло.
По причина на този общ
човек
, всички разумни същества имат любов към цялото човечество, което съставлява неговото тяло.
Под тези имена ние подразбираме космичния
човек
, който включва всичко в себе си.
Според положителната религия, за да вървят работите на
човека
добре и в материалния, и в духовния, и в Божествения свят, той трябва да бъде свързан с космичния
човек
.
– Защото, каквото му потрябва, той ще го поиска от космичния
човек
и веднага ще го получи.
Този
човек
не строшава никому думата на две.
– Само онзи
човек
може да разбере Истината, който има вътрешна жажда, вътрешен импулс да учи.
Комичният
човек
ще стане, ще се облече хубаво, ще вземе книжата си, и докато ви отговори, може да минат час - два, нищо от това; не бързайте и не се безпокойте за отговора му.
Някога
човек
се е хранил изобилно, а сега трябва да се храни умерено, за да развие своите морални сили.
В сиромашията
човек
се развива морално повече, отколкото в богатството.
Гладът продължава живота на
човека
, води го към безсмъртие.
Питам: ако един паяк може да живее 14 години без храна и след това, веднага пак да продължи всички функции на живота си, какво остава за
човека
?
Няма по-хубаво нещо от това, да се свърже
човек
с Бога.
Ние, обаче, не разбираме да се направи връзка с обикновения Бог, както Го схващат религиозните хора, но подразбираме – връзка с възвишеното, тихото състояние у
човека
, което всякога му посочва правия път в живота.
Това са служби само, които
човек
изпълнява в своя временен живот на земята.
Той не може да си обясни, как е възможно,
човек
, който е умрял веднъж и е заровен в гроба, да излезе сам от него.
При всяка служба
човек
има възможност да изучава хората, а едновременно с това да проучва и себе си.
При тези условия, само най-разумни същества взимат участие в развитието на
човека
.
Човек
не може да стане разумен, велик и гениален, ако не е свързан с тези разумни същества.
Той подразбира разумния, Първичния закон, при който,
човек
може сам да се роди.
За да роди
човек
нещо, непременно трябва да мине през ограничителните условия на живота.
Един
човек
се заел да поддържа правото навред по света.
Понякога, у
човека
се заражда вътрешно съмнение, да не изгуби душата си.
Това не е обикновеното съмнение, но разговор между Първичната Причина и душата на
човека
; както майката се разговаря с детето, което е в утробата й.
В сегашните времена, между съвременните християнски народи, и десет пъти да се скъса въжето, пак ще обесят
човека
.
Питам: какъв е този
човек
, който иска да гледа зрелища, който се интересува да види, как бесят някого?
Следователно, всеки
човек
скърби за своите идеи, докато са у него; щом излязат от него, той се радва.
Мисълта на всеки
човек
трябва да бъде толкова силна, че да къса въжетата, с които бесят.
Никакви въжета не трябва да се турят на врата на
човека
!
Мисълта на всеки
човек
трябва да бъде насочена към следното: да къса въжетата, да разрушава затворите, да разтопява веригите от краката и ръцете на затворниците.
Всеки
човек
се радва на идеите си, след като те принесат плод.
За него Христос казва: „Той отначало беше
человекоубиец
, но дерзайте, Аз победих света!
Някой
човек
има глава, която се търкаля, а тяло няма.
Всеки
човек
трябва да се стреми, да роди Божественото добро, да придобие своята свобода.
Засега
човекът
, като форма, като физическо тяло, не е свещен.
Човек
трябва да дойде до това положение, че като срещне подобния си, да вижда Божественото в него.
Такъв трябва да бъде религиозният
човек
: нито лъвове да го ядат, нито огън да го гори!
Истински религиозен
човек
е този, който има такава силна мисъл, която пред никакви препятствия не се спира.
Като отиде при някой богат
човек
, той няма да му се моли за пари, но с мисълта си само, ще го застави да даде, колкото му трябват.
Ще кажете: „Тогава ще стават големи злоупотребления." – Не, само мисълта на абсолютно чистия
човек
е в състояние да преодолява всички спънки и мъчнотии в живота.
Човек
трябва да се освободи от всичкия кир, от всички физически нечистотии;
човек
трябва да се освободи от всички нечисти мисли и желания.
Един българин, който се занимавал с тайните науки, правил опити за усилване на мисълта си и дошъл до убеждението, че с мисълта
човек
може да прави различни чудеса.
Други запитват: „Какво нещо е
човекът
?
" –
Човек
е създаден по образ и подобие Божие.
Запитайте някой религиозен
човек
нещо за Бога, той ще ви даде всевъзможни обяснения, като че Го е виждал.
Запитайте някой учен
човек
нещо за Бога, и той, без да Го познава, ще ви даде различни определения, ще ви говори за създаването на света така, като че е присъствал при този акт.
За такъв религиозен
човек
се казва, че той глава има, тяло няма; за такъв учен се казва, че той тяло има, глава няма.
По същия начин, някой
човек
казва: „Знаеш ли кой съм аз?
– Не, ти си
човекът
, с когото кондукторът лесно ще се справи.
„Жена кога ражда, на скръб е, а като роди, забравя скръбта си и се радва, че се е родил
човек
на света."
Бог живее в главата на
човека
.
Ако някой
човек
иска да покаже, че е духовен, преди всичко, той трябва да има в себе си сила и мощ, да прави чудеса, каквито обикновените хора не могат да правят.
Като ви говоря за глава, не разбирайте главата на съвременния
човек
.
Един
човек
разправял, че преди 20 години могъл да лекува болни, да възкресява мъртви и т.н.
Добре щеше да бъде, ако имахме главата на първия
човек
, на Адама, да разгледаме черепа му, какъв е бил по форма, по размери.
За тази първична глава се говори в Битието: „И направи Бог
човека
по образ и подобие свое." Едва ли може да се намери днес
човек
в света, който да е запазил първичния образ на своята глава.
Ако става въпрос за Любовта на съвременния
човек
, за нея се казва, че е "любов от картошки".
Човек
, който има сила да лекува, той и сега ще има сила да лекува, както и преди 20 години.
Изключенията говорят, че има някакво нарушение на Божиите закони, а нарушения има всякога в личния живот на
човека
.
Когато
човек
помисли за себе си, че е фактор в света, той е вече на погрешната страна.
Човек
трябва да знае, че Бог е начало и край на нещата, и когато започва някаква работа, той трябва да съзнава, че Бог действа чрез него.
Свърже ли се
човек
с Божественото съзнание, Бог работи вече чрез него.
И като отиде този
човек
при някой болен, достатъчно е, да постави ръката си върху главата на болния и след три минути болният ще стане от леглото си.
Този
човек
вече вижда, че между него и Божието съзнание има връзка.
Ако един духовен
човек
успее да излекува сина на някои богати хора, той трябва да им каже: „Сега, вие трябва да продадете вашето имане, да го раздадете на сиромасите и да заживеете нов живот." От този момент и болният, и здравите около него ще станат слуги на Бога.
Растенето представлява физическия живот на
човека
.
– Когато растенето спира, настъпва развитието на
човека
.
Развитието на
човека
се отнася до неговите сили – проявява се волевата страна на
човека
.
Тъй трябва да постъпва всеки
човек
, който се наема да лекува, в името Божие.
Божественото, именно, отличава
човека
от другите същества, поради което е казано в Битието: „
Човек
е направен по образ и подобие Божие." И в Писанието се прави разлика между първият – правен от пръст, или от материя, и вторият – от дух.
8.
Търпение и безстрашие
,
МОК
, София, 15.6.1928г.,
Под думата „небе“ разбираме нещо вътрешно, невидимо, отвлечено, недостъпно за обикновения
човек
.
Като изучава законите на земята и на небето,
човек
изучава себе си – от една страна организма си, а от друга – своите мисли и чувства.
Запример,
човек
трябва да работи върху безстрашието, търпението, милосърдието.
Чувството на страх е силно развито в
човека
, като остатък от животинското му състояние.
Не е лесно да живее
човек
под постоянен страх, да не заболее, да не бъде убит и т.н.
Само любещият може да бъде милосърден
човек
.
Като се говори за тези качества,
човек
дохожда до паметта и намира, че тя постепенно отслабва.
Страхът, отслабването на паметта, подозрението са болезнени прояви на
човека
.
Човек
не се познава, не знае какви сили се крият в него, затова казва, че е в състояние да разруши света.
Той е изпратил
човека
на земята да учи, а не да разрушава.
Ако Бог ви каже да обърнете някой
човек
към Него и успеете да направите това, вие се повдигате.
Няма по-голямо благо за човешката душа от това, да покаже правия път на
човека
и да го научи как да живее.
Ето защо,
човек
трябва да се свърже с Бога, да се стреми към великия идеал на живота.
Разумност се иска от
човека
, да знае как да постъпва, какво да говори, как да се отнася с хората.
С това знание, наистина,
човек
може да мести планини.
9.
Задна стража
,
ООК
, София, 20.6.1928г.,
Обичайте
човека
така, че той да се чувства свободен, щастлив, пълен с живот и потопен в простора на Истината.
Човек
може да бъде щастлив само когато е свободен.
За да придобие щастието,
човек
трябва да мине през физическия свят, който неизбежно носи страдания.
Ето защо, за да ушие нещо,
човек
непременно трябва да има бод, игла, шило.
В бъдеще, при други условия на живота, възможно е да няма страдания, но днес, при сегашните условия, при сегашното развитие на
човека
, страданията са метод, предвиден от самата природа.
Философия, придобита в продължение на няколко години, представлява солидна основа, върху която
човек
може да гради живота си.
По употребата на едни или други думи може да се каже кой
човек
къде живее – на физическия, в духовния или в Божествения свят.
Когато някой
човек
употребява думата „татко“, това подразбира, че той е живял на физическия свят и е заминал вече за другия свят.
Дали този
човек
е бил на земята цар, княз, министър, това не е важно.
Ако дъбът нищо не говори за страданията си, колко повече това може
човек
да направи.
Добре е
човек
да има търпението и устойчивостта на дъба.
– Не, при идване на великата Любов у
човека
човешката любов ще се освободи, ще се разграничи, ще може свободно да се проявява.
Ето защо, когато Христос казва на учениците си, че който не се отрече от баща си и от майка си, не може да Го последва, Той има предвид отричането на
човека
от онзи ум, който търси охолен живот, от онова изопачено сърце, което всякога ще го спъва.
Щом се отрече от своя изопачен ум и от своето изопачено сърце,
човек
ще влезе в пътя на великата Любов, която носи щастието.
Как е възможно малкото овчарче да знае всичко, което го питат, а ти, големият
човек
, който си говорил с Бога, да не знаеш колко звезди има в нашата слънчева система, колко добри и лоши хора има на земята, колко ангели има на небето?
Стремежът на лошия
човек
е надолу, към земята, а на добрия – нагоре, към Бога.
От това гледище ние не можем още да наречем добър
човек
онзи, който е направил някакво добро.
Ако този, който прави добро, е добър
човек
, тогава и касапинът, който храни и угоява своите овце, ще излезе добър
човек
.
Значи, каквото е отношението на Бога към
човека
, такива трябва да бъдат и неговите отношения към хората.
Добрият
човек
се определя от правилното движение.
Как ще обичаш
човека
, ако не го погледнеш чрез очите на Бога?
Който се стреми към центъра на земята и се отдалечава от Бога, каквито добрини да прави, той не може да мине за добър
човек
, понеже користолюбието прониква в неговите стремежи.
Добрият и лошият
човек
се определят от посоката на своето движение.
Докато се движи нагоре,
човек
не трябва да се безпокои, нито да се самокритикува.
Ако не люби Бога,
човек
не може да люби ближния си, а още повече той не може да люби врага си.
И тъй,
човек
първо трябва да люби Бога, после – ближния си и най-после – своя враг.
За да дойде до положение да изправи грешките си,
човек
трябва да работи върху себе си, да мисли, да разсъждава право.
– Силният
човек
е кротък, а не слабият, мекушавият.
Един проповедник, известен между своите слушатели за добър и кротък
човек
, чул едного да говори лоши думи за Господа.
Отец пък е Онзи, Който е дал възможност на
човека
да се прояви в света.
Следователно, що се отнася до Отца, с Него
човек
не може да се разговаря, но съставя едно цяло.
Може ли
човек
да говори с ръката си?
Може ли ръката да каже на
човека
, че няма нужда от него?
Дойде ли до Истината, не само
човек
може да ви удари две плесници, но сам Христос може да направи това.
–
Човек
трябва да държи съзнанието си будно, да не се колебае във вярата си, да не говори лошо за своя Създател.
Човек
трябва да има една свещена идея в себе си за своя Създател, Който внася в него импулс към знание, към свобода, към истина, към красота, към щастие.
Всичко може да критикува
човек
, но дойде ли до Бога, там трябва да се изпълни със свещен трепет и благоговение, със свещен идеал.
Дали е във физическия или в духовния свят,
човек
трябва непрестанно да учи.
Щом дойде до високия морален свят,
човек
често се натъква на противоречия.
След тях други, по-съвършени същества, са ги изпрели, изтъкали, скроили, ушили, а на
човека
дали възможност само да се облече с тях и да ги рекламира по широкия свят.
С каквото и да се облече,
човек
носи все чужди произведения.
Казвате, че
човек
трябва да се облича добре.
Какво представляват дрехите за
човека
?
Срещате по улицата
човек
, облечен с царски дрехи, с мантия, с корона на глава, но минавате, заминавате покрай него, без да му обръщате внимание.
Този
човек
върви из улиците на някой голям американски град.
Какво прави този
човек
?
Това, което всеки
човек
е заровил в дълбочината на своята земя, представлява неговата душа.
Добре е
човек
да рекламира нещо.
Какво по-хубаво от това, ако всички стихове и глави на Истината бъдат написани върху
човека
?
Един ден разумната природа дойде при
човека
, снеме мантията с надписите от гърба му, снеме короната му и той остава гол, с едно голо съзнание.
Докато е на земята,
човек
облича и съблича дрехите си, пише и заличава рекламите по тях.
Там не е позволено да се пише нещо върху дрехата на
човека
.
Достатъчно е
човек
да погледне на този въпрос от положението, на което се намира днес, за да види през какъв красив път е минал.
Следователно
човек
знае нещата дотолкова, доколкото е минал през тях и ги е опитал.
Казано е в Писанието, че
човек
бил създаден по образ и подобие Божие.
Това се отнася до първия
човек
, а не до сегашния.
Много време е нужно на сегашния
човек
, за да придобие образ и подобие Божие.
Казано е още в Писанието: „Възлюбил е Бог Истината у
човека
“.
За пример, когато обичате един
човек
, или кое и да е живо същество, вие го поставяте на един и същ уровен със себе си.
При това положение, когато
човек
обича
човека
, той се намира пред две възможности: или слиза до положението на онзи, когото обича, или го повдига до себе си.
Човек
може да изпита същите страдания и радости и без да е влюбен в някакъв външен обект.
За пример, когато
човек
се е надценил, когато има високо мнение за себе си и мисли, че всичко може да направи, той се е влюбил в себе си и се е повдигнал на по-висок уровен, отколкото е в действителност.
По този начин щастието казва на
човека
: „Ако ти възлюбиш Истината и свободата, аз всякога ще те следвам, ще ти бъда задна стража.
Значи, както
човек
се влюбва в себе си, така може и да се разлюби.
Щастието е светъл, възвишен дух, който следва само
човека
на Истината и на свободата.
Да бъде
човек
щастлив, това значи Бог да го е погледнал, да му се е усмихнал.
Всеки
човек
представлява специална форма, в която е складирано известно богатство, което е в полза както за самия него, така и за окръжаващите.
Млад или стар, всеки
човек
е минал през тази опитност.
Колкото проста да е дадена форма, било човешка или животинска, или на някое растение,
човек
може да се ползва от нея.
Разумният
човек
се учи от всичко, което е вътре и вън от него.
Човек
трябва да гледа на всяка форма, на всяко живо същество като на същество, в което Божественото живее.
Да бъде
човек
щастлив, защото Бог го е погледнал и му се усмихнал, това осмисля неговия живот.
Да придобие щастието като задна стража в живота си, това е задача на всеки
човек
.
При всички тия случаи
човек
знае как да започне разговора си и какво да каже.
– Смирение се иска от
човека
.
Това значи да се намери
човек
в положение, като че светът се е свършил.
Освободи ли се
човек
от оковите, които са го ограничавали, той се вижда вече обиколен от своите братя и сестри, които са му помагали.
Опитностите, които
човек
е минал в живота си, непрестанно функционират в целокупния живот.
Следователно състоянията, през които
човек
е минал в живота си – детство, юношество и зряла възраст, непрестанно се повтарят през всичкото време, докато той е на земята.
Като остарее,
човек
иска да се върне в младостта си, да стане отново млад.
При сегашните разбирания на хората стар
човек
е онзи, който е отживял времето си, който не мисли отново да става млад.
Светският
човек
има татко, духовният – баща, а Божественият – Отец.
Този
човек
е дал ход на Божественото в себе си.
Той се е предал на служене на Бога – най-високото състояние, до което
човек
може да достигне.
Следователно има стъпала в живота, през които всеки
човек
трябва да мине.
Не е достатъчно само
човек
да се моли, за да го слуша Господ.
Да се говори така, това значи да се качи
човек
на пиедестал и оттам да гледа на нещата.
– Не,
човек
трябва да слезе от своето високо положение и като дете да се моли на Бога.
Защо
човек
трябва да се моли на Бога и защо Бог трябва да го слуша?
– Кога
човек
не трябва да се моли?
– Когато направи някаква грешка,
човек
не трябва да се моли.
Коя е причината, че Бог някога само слуша
човека
и отговаря на молитвата му?
Представете си, че един
човек
се дави в една дълбока река.
Възвишените мисли и желания на
човека
се задоволяват по-скоро, отколкото личните.
Вътрешната нужда на
човека
да бъде обичан показва, че той търси живота.
Следователно, когато
човек
разбере свободата, истината, щастието и живота, той се намира вече в областта на великата Любов.
Какво по-голямо щастие за
човека
от това да обича някого, без да го ограничава?
10.
Основна идея
,
МОК
, София, 22.6.1928г.,
Той казва, че разумността е резултат само на
човека
, а не на някакво Велико начало.
Всъщност,
човек
по-лесно може да обича Цялото, отколкото неговите части.
Когато обичате
човека
, вие обичате целия
човек
, а не само една или две негови части.
Задачата на всеки
човек
е да се проникне от любовта и да знае, че в него се крие възможността да обича всички.
Ако житното зърно храни цялото човечество, защо
човек
да не е в състояние да обича всички?
Не стои ли
човек
по-високо от житното зърно?
Ето защо, когато говорим за
човека
, ние го изучаваме.
Следователно, вярвайте в Бога, а
човека
изучавайте.
Ако вярвате в
човека
, преждевременно ще се обезверите.
Като ученици, пазете правилото: за да не се обезсърчавате и обезверявате в
човека
, първо го изучавайте, а после вярвайте в него.
Същият закон се отнася и до
човека
.
Ако не е поставен при условия да прояви своите вътрешни възможности,
човек
не може да се познае.
Докато не се справи с вътрешния си страх,
човек
не може да бъде смел и безстрашен.
Каква сила ще развие
човек
, ако се страхува да яде, за да не разстрои стомаха си?
Обаче, каквато храна да дадете на здравия
човек
, той ще яде с разположение.
Здравият и разумен
човек
е силен.
Ако не взема,
човек
не може да расте.
Между човешката душа и природата става правилна обмяна само тогава, когато
човек
спазва процесите на вземане и даване.
С други думи казано: Когато
човек
няма една основна идея в себе си, той се излага на разрушаване, на гниене.
Без основна идея
човек
не може да разбере живота, нито да го осмисли.
Че Бог знае нещата, това е факт, но и
човек
трябва да се стреми, да знае това, което е в неговите възможности.
Човек
движи метъра и мери.
Нуждата от храна е обща за всички, но количеството й се определя от възрастта на
човека
и условията, при които се намира.
Малкото дете приема малко храна; младият момък и младата мома употребяват повече храна, а старият
човек
се нуждае от малко храна.
Каквато е нуждата на
човека
от храна, такава е нуждата му и от основна идея.
Страшно е положението на
човек
, който няма основна идея.
За да не изпада в това положение,
човек
трябва да държи в ума си поне една основна идея, в сърцето си – едно основно чувство и в тялото си – една основна постъпка.
И най-малката любов е в състояние да повдигне духа на
човека
.
Те внасят в
човека
живот, радост, светлина и свобода.
Да има
човек
основна идея, това значи, да е непоколебим във вярата и в убежденията си.
Това са добрите постъпки, които всеки
човек
може да направи.
В дадения момент той страда като
човек
.
Ако професорът продължи пътя си, без да обърне внимание на коня, той е
човек
без идея.
Който влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ, той е
човек
с идея, на него може да се разчита.
Не казвайте, че това е кон, крава, вол, магаре, че те не страдат като
човека
.
Питам този
човек
: Излизала ли е кървава пот от порите ти, както на Христа?
Няма
човек
в света, който да е минал през по-големи страдания от Христовите.
Когато
човек
се изкачва на високи планински върхове, от носа му тече кръв, но той не страда.
Колкото по-нагоре се качва
човек
в духовния свят, толкова по-интензивни са страданията му.
– Освобождаване на
човека
от нечистотиите, от неорганизираните енергии.
Казвате, че този
човек
е лош, че ви мъчи.
11.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
За да не изпада в такива състояния,
човек
трябва да работи.
„Невъзможното за
човека
е възможно за Бога.“ Всичко, което
човек
не може да направи, Бог може да го направи.
Само тази връзка е в състояние да покаже на
човека
знанието на елипсата, като завършен процес, и на параболата – като незавършен.
Обаче откак
човек
е започнал да отглежда кокошката, той я е поставил при неестествени условия за нея, да снася повече яйца.
Чрез своята разумност
човек
е подобрил външните условия на кокошката, вследствие на което може да снася повече от 100 яйца на сезон.
Колкото и да е малка кокошката, нейната работа е толкова важна, колкото и работата на разумния
човек
.
И тъй, каквото е отношението между петела и лисицата, такова е отношението между ангелите и
човека
.
Няма защо да се стреми
човек
към ангелския свят“.
Когато някой ангел се качи на едно дърво и държи сирене в устата си,
човек
се приближава към дървото и започва да ласкае ангела, да го хвали за добрите му качества.
Щом ангелът отвори устата си, да заговори с
човека
, сиренето пада на земята,
човек
го взима и казва: „Голям простак е този ангел!
– Може ли
човек
да излъже ангел?
Свободен
човек
е онзи, който има една връзка в живота си.
Посоката, пътят, по който
човек
се движи, представлява връзката му с живота.
Кой е този, който пъшка и страда у
човека
?
Женитбата, това са ония мисли и желания у
човека
, които са го оплели, които са го свързали с гъстата материя.
Тази е причината, поради която
човек
се лакоми да придобие големи богатства, сила и знания.
Той иска всичко да придобие, да стане велик, силен
човек
, но в края на краищата нищо не придобива.
Докато е на земята,
човек
иска да свърже двата края на параболата, да я огъне, но не успява.
За пример, когато краката на
човека
се движат, те не съзнават това действие, но зад движението, зад действието седи разумна сила, която го направлява.
Гигантска сила се иска от
човека
, за да огъне двата края на параболата.
Когато някой казва, че има идея, която иска да реализира, това подразбира стремежа на
човека
да огъне параболата.
– Няма защо
човек
да се отчайва.
Те подтикват
човека
към Великото, което ги прави гениални.
Това е новото, това е идеализмът, това е Божественото начало у
човека
.
Всеки незавършен процес дава възможност на
човека
да мисли, да работи.
Ако
човек
само яде, дъвче, а няма кой да гради, тялото ще се разруши.
Оттук виждаме, че двата принципа, мъжки и женски, винаги трябва да присъстват в
човека
.
Не е достатъчно
човек
да изговаря този стих, но той трябва да го живее.
Защо обикновено
човек
е недоволен?
Човек
се радва само при незавършените процеси.
Ако не може и не знае как да се храни,
човек
ще дойде до положение да механизира и процеса на яденето.
Истински ученият, просветеният
човек
осмисля процеса на яденето, на дъвкането и идва до научни изводи.
Разумният
човек
осмисля всички явления.
Който казва, че има малко знания, той е умен
човек
.
Следователно, за да стане добродетелен, в широк смисъл на думата,
човек
трябва да е свирил няколко живота наред, да научи добре да свири класическото парче „Добродетел“.
Това не е еднократно действие, което може да осигури хляба на
човека
.
Истински добродетелен
човек
е онзи, който може да събуди човешката душа.
Да събудиш една човешка душа, това значи така да я нахраниш, че като излезе от твоя дом, да разбере защо живее, да познае Божественото в
човека
и за вечни времена да помни какво е придобил от този
човек
.
Това значи добродетелен
човек
.
Това значи
човек
на новата култура, на новата философия.
Какво изисква новата философия от
човека
?
– Тя изисква от
човека
да бъде идеалист, но разумен; да знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие.
Петелът представлява
човек
идеалист, който с мислите си хвърчи в небесата.
Обаче в този момент сиренето пада от устата му, а материалистът го сграбчва и казва: „Голям глупец е този
човек
!
Това са процеси, които стават постоянно у
човека
.
Щом разбере тия процеси,
човек
ще знае, че е дошъл на земята да бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви.
Мнозина поддържат мисълта, че
човек
не трябва да бъде идеалист.
С други думи казано:
Човек
не трябва да бъде петел.
Ще кажете, че не предпочитате нито една от тях, но искате да бъдете
човек
.
Обаче има
човек
-петел и
човек
-лисица, т.е.
Той е
човек
на завършените процеси.
Сега, помнете следното: „Пътят, по който
човек
върви, представлява парабола“.
Обикновено пръстен слагат на
човек
, когото назначават на служба или когато млади моми и момци се женят.
Параболата създава на
човека
толкова щастие, колкото и нещастие.
Да бъдеш идеен
човек
, това значи да приемаш всички неща с радост, с усмивка на устата, защото съзнаваш, че пътят ти е такъв.
Тези действия, именно, представляват пособия за работа, за насърчение на
човека
към незавършени процеси.
Ако си идеен
човек
, ще повикаш приятеля си, ще му разправиш какво е положението ти, но ще кажеш, че не съжаляваш, понеже пътят ти е такъв – движиш се по линиите на параболата.
Ако разсъждава така,
човек
прилага Божествения ум в живота си.
У
човека
има един бирник, който излиза на всеки 3–4 часа и го заставя да плаща.
– Той не е нищо друго, освен
човек
, който обира хората.
Докато е на земята,
човек
всякога ще има страдания.
– Каквото е главата на
човека
, такова нещо представлява и земята за него.
В главата се крият всички богатства, с които
човек
може да разполага.
За да извади богатствата от своя ум и да се ползва от тях,
човек
трябва да има връзка с Първата Причина на нещата, а оттам и със своите ближни.
Сега, за да извади богатствата на своя ум,
човек
се нуждае от светлина.
Светлината е пособие, инструмент, с който
човек
слиза в дълбочината на своята глава и разкопава пластовете ѝ да търси в нея злато и скъпоценни камъни.
Следователно, докато
човек
се окислява, докато се тревожи, процесите на неговия живот не са организирани, т.е.
Човек
може да има много незавършени процеси в себе си, но покрай тях трябва да има и някои завършени.
Завършените процеси у
човека
представляват неговото верую и убеждение, както и неговите идеи.
Човек
без идея, без верую, без убеждение, без идеал, живее в незавършени процеси.
Като се радва,
човек
събира плодовете на своята работа.
Щом изяде плода,
човек
трябва да посади семките в земята, за да очаква след години друг завършен процес.
Ето защо,
човек
живее или със старата философия, с философията на временното, на преходното в живота, или с новата философия на идейното, на вечното.
Човек
живее, докато мечтае.
Докато мечтае,
човек
има стремеж да работи, да предприема, да върши велики дела.
Щом престанат мечтите,
човек
казва, че това няма смисъл, онова няма смисъл, и мисли само за смъртта.
Започне ли да разсъждава така, този
човек
става вече материалист.
Смисълът на живота се разбира чрез смъртта; чрез сиромашията
човек
познава смисъла на богатството, на благата, които му са били дадени, без той да ги е оценил.
Щом вземат богатството на
човека
, умът му започва да просветва.
Преди няколко дни дойде при нас един религиозен
човек
от Рилския манастир и започна да разправя, че търси управителя на фараоновия дом – Пентефри.
Този
човек
се чуди защо хората не могат да го разберат.
Благодарение на това, той минава за
човек
, на когото липсва нещо.
За такъв
човек
казват, че дъската му е мръднала.
Всеки
човек
може да изпадне в такова състояние, да преживее нещо от своето минало, което да не съвпада с времето, в което днес живее.
12.
Закони на красотата
,
МОК
, София, 29.6.1928г.,
Като анализирате искрено чувствата си към този
човек
, виждате, че няма причина да го мразите.
Човек
има право да мисли лошо за някого, само когато този
човек
има възможност да му помогне в нещастието му, но го е отминал, без да изпълни дълга си към него.
Докато състоянието на вашия черен дроб не е нормално, вие сте лош
човек
; щом състоянието ви се подобри, вие ставате добър.
С това се обяснява, защо някой
човек
привлича хората към себе си, а друг ги отблъсква.
За първия
човек
казваме, че е хармонизирал мислите и чувствата си, а вторият още не е дошъл до истинската хармония в живота.
Не може ли да се подмлади,
човек
лесно се уморява.
За да работи и да си почива правилно,
човек
трябва да възприема само такива мисли, които го интересуват.
Погледът на
човека
трябва да бъде установен, да не блуждае в разни посоки.
Кое прави
човека
красив?
За какво може да обичате
човека
?
Човек
трябва да изучава процесите на развитието, през които са минали всички форми на физическия свят, докато дойдат до последната.
Човек
е последната и завършена форма на физическия свят.
В бъдеще ще има още много форми, по-съвършени от
човека
.
Както физическите форми претърпяват промени, така се изменят мислите, чувствата и постъпките на
човека
.
Казваме, че
човек
е бременен с някаква идея, с някакво чувство или с някаква постъпка.
Мисълта и чувствата на
човека
са свързани с дишането.
Като мисли право, същевременно
човек
диша правилно; като чувства правилно, той пак диша правилно.
Затова, именно, казваме, че
човек
диша едновременно и с белия, и с черния дроб.
Ако белият дроб се подпуши,
човек
се задушава и престава да мисли; ако черният дроб се подпуши, в
човека
се зараждат много отрицателни чувства, които тровят кръвта.
Каквото е отношението на
човека
към белия дроб, такова е отношението на жлъчката към черния дроб.
Какво представя белият дроб в
човека
?
Правилното действие на белия дроб определя мисълта на
човека
.
Белият и черният дроб представят два трансформатора на енергии: белият дроб е трансформатор на умствените енергии на
човека
, затова отправя енергиите на мисълта към мозъка; черният дроб е трансформатор на чувствените енергии, като ги отправя към симпатичната нервна система.
Колкото по-правилно функционира черният дроб, толкова по-възвишени и благородни чувства има
човек
.
Обаче, когато тя не действа правилно,
човек
заболява от опасни болести.
Когато
човек
се гневи, дразни, възбужда, жлъчката не действа добре, и в резултат на това се явяват различни разстройства в организма.
За да трансформира чувствата си и да асимилира правилно сока на жлъчката,
човек
трябва да яде такава храна, която му е приятна – главно плодове.
Защо
човек
да не си представя красиви картини, които събуждат светли мисли и благородни чувства?
Защо трябва да мисли
човек
?
Като мисли
човек
, силите на главния мозък отиват в симпатичната нервна система; като чувства, силите на симпатичната нервна система отиват в мозъчната система.
Когато тези енергии се кръстосват правилно,
човек
е здрав, мисли и чувства правилно.
Остане ли сам в живота,
човек
губи всички възможности и условия за щастие.
Не може
човек
да се изолира, да се откаже от семейството си, от обществото и от Бога и да бъде щастлив.
Ако изпадне в положението на хищните животни,
човек
започва да се уединява, не иска да говори с никого.
Според мене, този
човек
се е уединил, защото има в черния си дроб киселини повече, отколкото трябва.
13.
Началото на добродетелта
,
ООК
, София, 4.7.1928г.,
Любовта, дойде при
човека
и се докосне до очите на неговото съзнание, на неговия дух, на неговата душа, той моментално ще прогледне и ще почне да слави Бога.
Малките добродетели повдигат
човека
, а не големите.
Малките добродетели правят
човека
велик.
Изобщо, каквото правите, всичко трябва да минава през вашия ум и сърце едновременно, защото у
човека
има хубави работи, но има и лоши, от които сам трябва да се пази.
Според мене, докато
човек
не разреши в себе си въпроса за женитбата, той не трябва да се жени.
Тогава
човек
се е учил.
Мъжът и жената са две огледала, в които
човек
може да се оглежда.
Като се оглежда,
човек
вижда своето вътрешно отражение – мирът.
– Това е влиянието на някой мързелив
човек
, който не иска да се моли, не иска да се учи, да се облича.
“ Когато навъси веждите си,
човек
мисли.
Турците казват: „Добро е
човек
да гледа красивото в света“.
Казвам: Добро е
човек
да люби.
Никой
човек
не работи и не живее за себе си.
Значи, където и да се обърне
човек
, навсякъде в живота си среща Божественото, което работи, повдига всяко живо същество.
Страшно нещо е заминаването на
човека
за онзи свят!
Бог е определил на
човека
хиляди години, за да свърши възложената му работа.
– „Горкият
човек
!
Докато е на земята,
човек
се нуждае от известно припомняне.
Потребно е от време на време да се припомни на
човека
онова, което не знае или което е забравил.
За пример, ако
човек
е направен от захар, трябва да му се напомни да не се доближава до вода, за да не се разтвори в нея.
На физическия свят
човек
е толкова устойчив, колкото захарта.
Отделният
човек
, както и цялото човечество, не съзнават още тази истина, вследствие на което се мисли, че земният живот е устойчив.
Доколко земният живот е устойчив се вижда от това, че най-малкото изпитание на
човека
е в сила да го изкара от релсите му и да изгуби съзнание, разположение, правата си мисъл.
Засегнете ли някъде
човека
, и най-благочестив да е, веднага ще измени и морала, и философията си.
Те трябва да знаят, че това, което е необходимо за коня или за вола, не е необходимо и за
човека
.
Копитата на коня и рогата на вола не са нужни за
човека
.
Бутнете ли
човека
на слабото място, захарта му веднага се стопява.
Всеки пример, добре изтълкуван, свързва
човека
с невидимия свят, както радиото го свързва с всички хора на земята.
Едва ли ще срещнете
човек
, който може да понесе този морал в неговите тънкости, както е изразен в живата природа.
Казваш на някой
човек
: „Невнимателен
човек
си!
Затова се изисква
човек
с ум и сърце като Божиите.
“ Помисли малко, не бързай, сложи мислено запетая след частицата „не“ и кажи: „Не, внимателен
човек
си“.
Обаче ако при днешните условия
човек
има ум и сърце като Божиите, в него ще се роди голяма гордост.
Малко трябва на
човека
, за да прояви гордостта си.
Гордостта е качество не само на
човека
, но и на животните, и на растенията.
Разработването на една способност у
човека
представлява отваряне на един прозорец към обширния свят.
Колкото повече прозорци има
човек
, толкова по-големи са възможностите му за прогресиране, за правилно разбиране.
Кривото разбиране на нещата отклонява
човека
от правия път.
А всяко отклоняване създава страдания и мъчнотии на
човека
.
„И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът – престанал е от греха.“ (– 1-ви стих.) – Значи, след като страда,
човек
престава да греши.
„За да живее през останалото по плътта време, не вече по човечески похоти, но по Божията воля.“ (– 2-ри стих.) Когато страданията престанат и
човек
научи уроците си от тях, той започва да живее разумно, т.е.
„Бивайте едни към други гостолюбиви, без роптание.“ (– 9-ти стих.) – За да се каже на някой
човек
, че трябва да бъде гостолюбив, това показва, че той не е гостолюбив.
Като влезе в духовния живот,
човек
трябва да си служи с положителната наука.
Не е лесно
човек
да издържа хулите на грешните хора.
Ето защо,
човек
е дошъл на земята, за да научи всичко, да се усъвършенства.
Какво значи да се усъвършенства
човек
?
– Самоусъвършенстването представлява велика задача за
човека
.
Ако не можете да напишете ново Послание, преведете четвъртата глава от Първо Петрово послание на съвременен език, според степента на съзнанието на сегашния
човек
.
Често казвате, че някой
човек
е добър, но глупав.
Добрият
човек
не може да бъде глупав.
Следователно, щом доброто се прояви у
човека
, едновременно с него започва да се развива умът, съвестта, интелигентността.
Срещнете ли добър, но глупав
човек
, тази доброта още не е истинска, не е онази доброта, която е присъща на Божественото у
човека
.
Тя е човешка доброта, а
човек
не може да взима себе си за мярка на нещата.
Божествената мярка само е в състояние да очертае истинската морална физиономия на
човека
.
Без тази мярка
човек
би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление, без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления.
Колкото по-високо стои
човек
в духовно отношение, толкова по-големи са страданията му.
Разликата между един и друг
човек
се заключава само в степента на възможностите му.
Някой светия минал покрай един беден
човек
и не обърнал внимание на него.
Коя млада жена би се осмелила да каже на мъжа си, че харесва еди-кой си млад
човек
?
Само Истината прави
човека
свободен.
Това не значи, че
човек
трябва да се откаже от благата и радостите на живота.
Най-малкото отклоняване на
човека
от правия път е свързано със загубване на неговата радост.
Докато не е дочакал края на нещата,
човек
мъчно може да се произнесе за дадена постъпка, престъпна ли е тя, или не.
– За да изгуби
човек
и онова, което има, туй показва, че нито молитвата му, нито мисълта му са били такива, каквито трябва.
И тъй, всяка постъпка, която е в състояние да накърни благородството на
човека
, да внесе известен наклон в пътя на душата му или да внесе елемент на нечистота в живота му, е престъпление.
Молитвата на
човека
трябва да бъде като тази на детето, което познава майка си.
Ама условията в живота заставили
човека
да сгреши, да извърши някакво престъпление.
Както детето пристъпва към майка си с всичката си простота и свобода, така и
човек
трябва да пристъпва към Бога.
Това е философия, която не оправдава
човека
.
Не е правилно
човек
да пристъпва към Бога със страх.
При всички условия на живота
човек
може да бъде чист – от него зависи.
Щом е чист в малките си прояви,
човек
ще бъде чист и в големите.
Същото се отнася и до
човека
.
Ако сгреши пред Бога,
човек
трябва да се изповяда, да каже истината, както си е, и да помоли Бога да му даде време да изправи грешката си.
Питам: Ако
човек
живее както иска или както разбира, може ли да бъде щастлив?
За пример, в къщата на един професор влиза беден, измъчен
човек
, който три дни не е ял и спал.
Духът отвътре пошепва на професора: „Прояви милосърдието си към този
човек
.
Затова прекрати работата си, нахрани този беден
човек
, дай му възможност да си почине и като го задоволиш, продължи своята работа.
Като видят
човек
, който не изпълнява техните максими, те го считат за престъпник.
Новото учение се характеризира с даване: ако имаш два чифта обувки, дай единия от тях на бедния си приятел; ако имаш два костюма, дай единия на някой беден
човек
.
Следователно, когато проповядва някакъв морал,
човек
непременно трябва да включва в него и себе си.
Не може ли той да им даде пример, нека намери друг
човек
, но без образец да не проповядва.
Това се отнася не само до милосърдието, но до всички чувства и способности у
човека
.
За пример, за да прояви Любовта си,
човек
трябва да живее в общество на хора, а не сам.
Няма
човек
в света, когото Христос да не е посетил, но малцина са Го приели.
Важно е
човек
да чуе хлопането на Христос и да Му отвори, а по-нататък как ще го вземат, това не е негова работа.
Христос живее вече във всеки
човек
, в душата на когото Любовта работи и в ума на когото новата мисъл прониква.
Без Божията Любов и без новата мисъл в себе си
човек
не може да разбере живота, нито може да постигне щастието.
Следователно
човек
може да разчита само на Божественото в себе си, като на нещо устойчиво, неизменно.
Може да се разчита на обещанието само на онзи
човек
, у когото Божественото се е пробудило.
Молитвата на този
човек
всякога се чува.
Без смирение
човек
не може да се развива.
Когато се моли,
човек
се свързва с общество от светли, възвишени същества, които го слушат и хроникират всяка негова дума.
Молитвата не е нищо друго, освен свързване на човешката душа с Бога, при което
човек
изправя грешките си и благодари за всички блага, които всеки ден получава.
Не може ли да види своя портрет,
човек
е сляп още и трябва да прогледне.
14.
Роден от Бога
,
МС
, София, 8.7.1928г.,
Обаче, този
човек
беше болен.
Той пише, драска всеки ден, а тя търпеливо чака, надява се, че ще дойде ден, когато този млад ученик ще стане виден, знаменит
човек
и някои от нейните идеи ще се реализират чрез него.
Правилното разрешение на въпроса седи в следното: аз трябва да оставя
човека
свободен да постъпва, както намира за добре.
Речете ли да морализирате
човека
, вие ще мязате на онази жена, която имала обичай да боде мъжа си с игла, понеже той обичал да яде много и не могъл да се въздържа.
В този момент вие сте богат, задоволен
човек
.
Всеки
човек
, който носи на гърба си празен чувал, има изкушения.
Човек
, който носи на гърба си чувал, пълен със скъпоценности, е цял в пот, пъшка, страда от тежестта на чувала, но той има планове, мечти, мисли, предприема едно, друго — разчита на нещо.
Човек
, който носи празен чувал на гърба си, обръща се натук-натам, навсякъде вижда безсмислие и пустота, и казва: празен е животът, няма смисъл в него.
Ще ви кажат за някого: този
човек
е добър.
— Този
човек
никога не е лъгал.
Ако в даден случай някой
човек
прави добро, той не може да греши.
Следователно, в даден момент, всеки
човек
може да направи някакво зло или някакво добро — зависи от неговите мисли, чувства и настроения през това време.
Следователно,
човек
иде отнякъде с готови заложби в себе си, които той развива и разработва в живота.
Откъде иде
човек
в света, този въпрос ще оставим настрана, защото, ако говорим за другия свят, мнозина ще кажат, че той не е реален.
Когато
човек
се преражда, той не разбира дълбокия смисъл на живота, но когато се ражда, той разбира своето Божествено произхождение.
И тогава, приятно е да бъде
човек
роден.
— Това е началото на истинския, разумния живот в
човека
, някой казва: за да бъде
човек
роден от Бога, трябва да е високо учен!
Приятно е
човек
и да умре.
Колко месеца продължава периодът на бременността за
човека
?
За добрия
човек
е еднакво приятно и когато му се дава, и когато му се взима нещо.
През този период зародишът минава през 400,000 форми в утробата на майката, докато се създаде като
човек
.
Някои казват, че по-приятно е да се дава на
човека
, отколкото да му се взима.
Не може ли
човек
да напише, както трябва, числата от 1 до 10, от него нищо не може да стане.
Така е за
човека
, който живее с обикновените изисквания и разбирания на живота.
За съвършения, за Божествения
човек
процесите и на взимането, и на даването са еднакви.
Векът
, в който живеете, изисква герои.
За съвършения
човек
, обаче, и мъчнотията, и благото, което му се дава, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение.
— Това е първият контакт, чрез който
човек
може да влезе в съгласие с Първичната Причина, от която е излязъл.
В това отношение
човек
може да бъде или бряг, или река — няма друго положение.
Казвам:
човек
може да заема две положения в живота.
Кажат ли за някого, че този
човек
завлича всичко, това показва, че той се движи силно, бързо.
" Най-тънкият конец представлява обикновения живот на
човека
.
Страданията в света произтичат от факта, че тялото, сърцето или умът на
човека
са нечисти.
Най-дебелото въже представлява идейния живот на
човека
.
И тогава, Божествените сили, като влязат в
човека
, срещат известно съпротивление; но понеже те се движат бързо, завличат всички тия препятствия, вследствие на което се явяват страданията.
Ако
човек
е чист, ако неговото тяло, сърце и ум са чисти, свободни от всякакви нечистотии, върху него могат да падат хиляди електрически искри, без да го умъртвят.
Аз няма да говоря подробно върху този въпрос, но казвам: когато
човек
е роден, животът вече има смисъл.
Светът включва различни условия, при които всеки
човек
се намира.
Заключенията, изводите на този или онзи
човек
за света, че той е добър, или лош, са субективни.
Следователно, животът не може да има някакъв смисъл за
човека
, който още не е роден.
Щастлив е моментът, когато
човек
почувства онзи велик акт на своето раждане от Бога.
Ако някой
човек
се намира при същите условия, при които се намирам и аз, и двамата ще имаме една и съща опитност.
Тогава, и за
човека
на правата мисъл всичко е възможно.
Този Севадин се намира във всеки
човек
.
Севадин не е богат, не е силен, не е знатен
човек
за света, но той разбира живота и за всеки даден случай може да ви помогне.
Красиво е да срещне
човек
някой млад ученик идеалист, с велики мисли и с широки разбирания!
Всеки
човек
, който не иска да се състезава с мъчнотиите в живота; който не иска да разрешава проблема на греха, на злобата, на омразата, на съмнението в себе си, той е първокласен охлюв, с два рога.
Животът на такъв
човек
е въздухообразен.
Онзи
човек
, който не иска да страда, той е в положението на охлюв.
Искаш ли
човек
да станеш, ще напуснеш своя охлювообразен живот.
На основание на този Божествен закон,
човек
трябва да размишлява върху нещата.
Казвам: едно време, като охлюв, ти разрешаваше лесно задачите си, но сега си
човек
.
И като
човек
твоите задачи сега са по-трудни, от тебе изискват повече.
Като влезе в живота и изгуби магарето си,
човек
съзнава, че по-рано животът му е бил по-лек с магарето.
Радвай се, ти сега си
човек
!
Да мисли
човек
, че само един път се ражда, това не е някаква дълбока философия, това е чисто материалистическо схващане.
Когато
човек
се спъва, това показва, че той живее в тесния смисъл на нещата.
Някой
човек
страда, като гледа себе си нещастен и прост, а друг живее чист и свят живот и минава за учен.
Питам: коя е нормата ви, чрез която определяте светостта на
човека
?
Коя е вашата норма, чрез която определяте учеността на
човека
?
Коя е вашата норма, чрез която определяте, че някой
човек
е добър?
В природата има една положителна, установена мярка, с която се определя, кой
човек
е лош и кой - добър, кой
човек
е прост, кой - учен и т.н.
В разказа се говори за някой си граф Карнаци — чудак
човек
в своите разбирания и проявления.
Не може да се разчита на онзи
човек
, който няма мярката на природата, с която да различава злото от доброто, грозното от красивото.
Той бил затворен, саможив
човек
, така далеч от хората и техните болки и страдания, че сам не помнил да е направил някому най малкото добро.
В същност, Царството Божие е и долу на земята, и горе на небето — зависи, как живее
човек
.
Богат
човек
бил граф Карнаци, живеел близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка.
Всички хора, които го познавали, имали лошо мнение за него, като жесток, суров
човек
— никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал.
Наблизо до къщата на графа живеел беден, скромен
човек
, но голям философ, наречен Севадин.
Богатството на
човека
седи в опитностите на неговата душа.
За да бъде богат,
човек
трябва да се ползва от опитностите на миналото.
Опитностите на миналите
векове
трябва да бъдат и ваша опитност.
Днес има физиогномисти, които, щом погледнат лицето на някой
човек
, могат да говорят какъв е той.
Само роденият
човек
може да разрешава въпроса за раждането.
" Факт е, обаче, че лицето на
човека
е огледало на душата.
Казват за някого този
човек
е честен, способен, добър.
Един виден инженер преди няколко години ме запита: "Господине, кажи ми някоя черта от моя характер." Аз му казах: "Ти си честен
човек
, но твоята честност може да издържи до един милион лева.
Карнаци не могъл да си обясни, кой ще е този
човек
, който пише тия хубави изречения на морския бряг.
Някой казва: аз съм търпелив
човек
.
— Беден
човек
ли си?
Аз наричам търпелив
човек
онзи философ, при когото дошло едно малко дете и започнало да го удря с пръчка по главата.
Казвам: когато
човек
чете по главата на някого, той трябва да е просветен
човек
, да разбира смисъла на нещата.
Когато
човек
се натъкне на известни противоречия, не трябва да казва, че Господ го е създал така, но трябва да търси смисъла на тия противоречия.
Казва му Карнаци: "Ти си прост
човек
, не разбираш тия изречения, но нищо от това.
Нетърпеливият
човек
, когато разрешава някоя важна задача, още от първия удар на това дете ще каже: "Слушай, ти нямаш ли друга работа, ами се занимаваш с мене?
Ако някой
човек
не е роден от Бога, за него цялата природа ще бъде една затворена книга, от която той не ще може да чете.
Той се замислил дълбоко върху тия три изречения и казал на Севадин: "Този
човек
, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ.
Питам: какво е научил този
човек
от Библията?
Обаче един
човек
, роден от Бога, и друг, който не е роден от Бога, не могат да се разбират.
Какво може да се очаква от
човека
, който нито веднъж не е прочел своя живот?
— А, синко, аз съм философ
човек
, с опитност в живота, всичко може да бъде.
За
човека
, който е роден от Бога, животът е красив във всички свои черти и проявления.
Всички постъпки на добрия
човек
са красиви.
По същия начин и ние някога анализираме една малка част от някой
човек
и се произнасяме, а с това се изгубва красотата на цялото.
Гениален трябва да бъде
човек
, за да постави на своето място една малка част, отчупена от някоя статуя.
Чудак е бил Севадин, но успял да заинтересува Карнаци, който казва: "Велик
човек
е този, който пише тия изречения на морския бряг.
Той не беше богат
човек
, но намери изходен път, да спечели сърцето на Карнаци и да се сприятелят.
Допуснете, че аз нахранвам един
човек
, като му занасям най-хубавата храна.
Този
човек
преяжда и се разстройва.
15.
Без окови!
,
МС
, София, 9.7.1928г.,
Само просветеният, разумният
човек
може да си служи с нея.
Мнозина от съвременните хора мислят, че добрият
човек
трябва да бъде кротък, любещ.
Неразумният
човек
ще я използва, да търси недостатъците на хората.
Непросветеният
човек
, като види някого с типичен белег на носа, ще му каже: „Аз зная, какъв
човек
си; ти си от белязаните." Казвам: Бог е белязал всички хора, но едни са белязани за добро, други са белязани за зло.
Добре е
човек
да е белязан от Бога!
Добър
човек
ние наричаме не само кроткия, но всеки
човек
, който, в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си.
Ако
човек
, в постъпките си спрямо другите хора не е такъв, какъвто е спрямо себе си, той не може да се нарече нито добър, нито правдив, нито любещ
човек
.
Такъв
човек
има две различни мярки, с които определя отношенията си.
Докато
човек
се освободи от материалните връзки, от връзките си със света, той много пъти трябва да умира и да възкръсва, много пъти трябва да се ражда и преражда.
Онова, което може да освободи
човека
от неговата съдба, това е любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето.
Когато
човек
реши и започне да служи на Бога, тогава той се освобождава от своята тежка съдба, от тъмното робство, в което е изпаднал.
Само така ще разбере
човек
, защо е дошъл на земята.
Проникне ли се от този идеал,
човек
ще намери и своето място.
Те казват: „Вие се молете заради нас, понеже Бог не иска да чуе молитвата ни." – Не, всеки
човек
сам поставя преграда между себе си и Великото Начало в живота.
Колкото съзнанието на
човека
е по-пробудено, толкова и противоречията за него са по-малко.
Запример, някои хора не разбират дълбокия смисъл на плътта в
човека
и казват: „Добре щеше да е, ако не съществуваше плътта в света." Питам: наистина, какво щеше да бъде, ако всичко беше само дух?
Ако не паднат дъждове, или ако не дойдат бури и ветрове, които раздвижват тази вода, тя не може да се обнови и става разсадник на най-лошите болести за
човека
.
Подобно нещо представляват и застоялите мисли и чувства у
човека
.
Как ще се помогне на
човека
при това негово положение?
Когато се говори, че
човек
трябва да бъде роден от Бога, това раждане не е еднократен, но – многократен процес.
Откак е излязъл
човек
от рая и досега пътят му е бил все крив.
Ще бъде жалко, ако идеите, вярванията и възгледите на този
човек
останат такива, каквито са били в миналото.
Задачата на
човека
е да развива и разширява своята душа, защото в нея са складирани опитностите на миналото, а сега се складират тия на настоящето.
Следователно, ако чувствата на
човека
не се подобрят, и съзнанието му не може да се подобри.
Някой казва: „Аз искам еди-кой си
човек
да ме обича." Добре, но днес, при условията, в които се намира този
човек
, той не може да ви обича. Защо?
– Днес този
човек
не може да внесе нищо ново във вас.
Човек
, в когото е дошла Божията Любов, трябва да има точно определени отношения към мъжа, към жената, към приятелите, към господарите, към слугите и към всички живи същества, от най-малките до най-големите.
Ако някой пияница обикне една жена, която никога в живота си не е пила, и той успее да събуди в нея желание да пие, питам: какво ново е внесъл този
човек
в душата на своята любима?
Този
човек
не можа да внесе в душата й любов към Истината, или желание да се самопожертва за великото, за красивото в света.
При това, не правете жертва за този или онзи
човек
, но за себе си, със съзнание за вашия дълг към Великото Начало в живота.
И тогава, всеки ще благодари на Бога, че е срещнал
човек
, който със своята любов е могъл да внесе в ума му една светла мисъл и в сърцето му едно красиво чувство и желание.
Да се самопожертва
човек
, това не значи да изгуби живота си.
Човекът
на жертвата е силен
човек
, истински служител на Бога.
Разколебае ли се
човек
само за момент и спре движението си, в него настъпва един свещен, Божествен бунт, и той чува в себе си тих глас, който му говори: „Няма да спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно; всичко си опитал.
Когато хората страдат, че никой не ги обича, това се дължи на Божествения глас в тях, който им казва: „Докато вие не сте чисти, докато не се отречете от низшето „аз", не можете да използвате моята Любов." Има нещо в
човека
, което трябва да умре!
" Не е ли смешно за младия
човек
да търси из стаите на своя дядо и на своята баба вехтории, потънали в прах?
Питам: когато някой
човек
влезе в Царството Божие, като Иван, като Стоян, или като Драган ще влезе?
Това, което е Божествено в
човека
, ще отиде при Бога.
Кое е по-хубаво: да лежи
човек
на легло и да се превива от болки, или да умре това съзнание за болката в него и да се замести с ново съзнание за здраве, на което
човек
да уповава в живота си и да се радва?
Някой
човек
не обича да говори Истината, обича да полъгва малко.
Ако този
човек
погледне малкия си пръст, ще забележи на него едно малко изкривяване.
Причината на този недъг не се крие в кривината на малкия пръст, но нейде в ума или сърцето на този
човек
има нещо анормално.
За да се изправи пръстът, този
човек
трябва да се върне към първичните причини на това изкривяване, да обикне Истината, да изправи своите мисли и чувства.
Питам: кои са причините, дето някой
човек
обича да полъгва?
Той казва, например, че е учен
човек
, свършил два факултета, когато всъщност не е свършил даже и гимназия.
Друг някой казва за себе си, че е много добър
човек
, подобен на него няма, а в действителност, той не е добър
човек
.
Защо
човек
не казва това, което е в действителност, а изнася фактите другояче?
Ако ти си учен или добър
човек
, това е благо и за тебе, и за околните хора.
Умният
човек
ще бъде благодарен и на това, но онзи, който не разбира, ще каже: защо не ми дадоха да се наям, както трябва?
– Яденето е условие, процес, който става в организма на
човека
.
Много процеси се извършват в човешкия организъм, но яденето е един от необходимите процеси, без които
човек
не може да продължава живота си.
И царят, и простият
човек
, като дойдат до вратата, ще минат под горния й праг.
Ако
човек
асимилира храната добре, ще може да извлече от нея сила, която ще му даде микроскопическа радост за деня.
В прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи да бъде
човек
роден от Бога.
Ние вярваме само в този Господ, Който сега ни говори." Казвам: тия формули са разбрани и смислени само за онзи
човек
, на когото висшето съзнание е пробудено.
За този
човек
миналото, настоящето и бъдещето са страници от великата книга на живота.
Това е великата задача за разрешение, дадена за всеки
човек
, не само за една година, нито за един живот, но през всичките времена на
вековете
.
Питам: какво значи да вярва
човек
в Бога?
Христос казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на
века
." Това подразбира, че през всичкото време, докато сте на земята, Той ще ви помага да постигнете вашите възвишени желания, да разработите всички свои сили и способности.
Същото отношение съществува и в живота на отделния
човек
: той трябва да има разумно сърце – основа на живота; светъл ум – строител; и устойчива воля – доставчица на материали за новия строеж.
Има обикновени, работнически дрехи, с които се работи всеки ден; има и празнични, великденски дрехи, с които
човек
се облича само във велики, светли дни, или когато очаква някой свой добър приятел.
НАГОРЕ