НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
47
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
47
:
1000
резултата в
13
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Изгревите на слънцето
,
ИБ
, София, 22.3.1928г.,
Причината за това е, че тогава
човек
се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила.
В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява
човека
и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.
Това значи:
човекът
, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.
Казвам: старият
човек
е дете на Божествения свят.
Ето защо, когато
човек
стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.
От 21 - 28 годишна възраст
човек
се намира във втората фаза на физическия си живот.
Всички казват за него: този
човек
стана материалист.
Казва:
човек
не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата.
От 35 - 42 годишна възраст,
човек
навлиза във втората фаза на Божествения живот.
От 42 годишна възраст нагоре,
човек
наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят.
От 48 - 55 годишна възраст
човек
се намира в третата фаза на ангелския живот.
С тази червенина природата казва:
човек
трябва да мисли!
Получи ли една-две рани, този
човек
започва да мисли.
Питам: струва ли
човек
да се бие и да получи толкова рани?
- Не, не заслужава
човек
да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.
Когато
човек
плаче, то е все едно, че го заливат с вода.
Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от
човека
, не се занимават с дребни работи.
Само свободният
човек
може да люби.
Свободен
човек
е само онзи, който е намерил Истината.
Такъв
човек
проявява Любовта разумно.
2.
Остани с нас!
,
НБ
, София, 25.3.1928г.,
Следователно, който иска да бъде обичан, той трябва да има идея в себе си, да бъде искрен
човек
.
Въз основа на същия закон, когато трябва да се произнасяте за някой
човек
, вие се спирате главно върху неговите недъзи, върху лошата страна у него.
Да, но този
човек
има и добра страна.
Представете си, че някога този
човек
ви е обрал.
Той е върнал вече парите ви, но вие трябва да измените мнението си за него и да кажете: Герой е този
човек
!
Когато чуете, че някой лош
човек
е направил добро, говорете за това добро.
Това е един начин за изправяне на погрешките в
човека
.
Ако не се спрете върху доброто в
човека
, колкото и да се извинявате, че сте говорили за него лошо, той няма да ви извини.
Ако вярвате, че
човек
е произлязъл от Бога, Който е Великото Начало на живота, тогава трябва ли да се влияете от обществото?
Има два възгледа за обществото и неговото влияние върху
човека
.
Няма по-хубаво нещо за
човека
от това, когато той направи едно добро дело.
Колкото микроскопическо да е това дело,
човек
изпитва вътрешно доволство в себе си.
Минава покрай дома ви някой беден
човек
– поканете го.
Геройство е, когато някой
човек
иска да освободи един народ.
Аз не казвам да вярвате в суеверия, но обръщам вниманието ви на следното: докато е идеалист,
човек
е щастлив.
Онези, които имат картината на това животно, чудят се, как е дошло на ума на тия учени да възкресяват мъртвите животни от миналите
векове
.
И тогава всеки
човек
ще бъде на своето място.
Сега, като говорим за положението на съвременния живот, веднага си спомняме за създаването на
човека
от пръст.
Казано е, че Бог взе пръст и направи от нея първия
човек
.
На научен език казано: първият
човек
бил създаден от най-фини елементи, свързани помежду си с различни сили.
Всеки от тези елементи има свои специфични качества, на които
човек
още не може да 6ъде господар.
Понеже не разбира законите, по които се управляват тези елементи,
човек
още не е дошъл до положение да ги владее.
Например, в някой
човек
се явява някаква страст, или някакво желание за слава, но той не знае, как да се справя с тази страст, или с това желание, понеже не знае, кой е елементът, който е във връзка с тази страст, или с това желание.
Какво лошо има в желанието на
човека
за слава?
Лошото е, когато
човек
иска да го славят, без да заслужава.
След като са завършили своята работа на земята, те са отишли другаде някъде да работят – влезли са в
човека
.
Ако някой откаже да подаде някому ръката си, да го спаси, той е загубен
човек
.
И ако спасеният откаже да благодари на онзи, който го е спасил, и той е загубен
човек
.
Досега аз не съм срещнал нито един
човек
, на когото всички бентове да са на място.
Ако беше му услужил, щеше да се намери
човек
, който и на него да услужи с 30 стотинки.
Когато казват, че някой
човек
е паднал морално, казвам, че някой бент над града на този
човек
се е прекъснал някъде и залял голяма част от този град.
Ако някой
човек
влезе в известно общество, с цел да работи за неговото повдигане, веднага ще му прикачат различни епитети, че той бил славолюбив, че имал някаква користна мисъл и т.н.
Този
човек
не е могъл да устои на едно свое силно желание.
С бента заедно отива и
човекът
.
Следователно,
човек
трябва да гради върху ония здрави основи, на които първоначално още животът е бил поставен.
В това отношение,
човек
е дотолкова важен, доколкото е носител на Божествените идеи в света.
Но
човек
трябва да мисли, за да разбере, че това е действително така.
Ако
човек
вярва в това, няма да минат много години и ще се убеди в този закон.
Изгряването на слънцето подразбира изгрев на Божественото в
човека
.
Всеки
човек
, най-после, все иска да остане с някого.
Той казва: Аз констатирам само, че кракът на еди-кое си място е счупен, а вие трябва да намерите
човек
, който може да го намести.
Във всеки даден момент, в съзнанието на
човека
се зараждат известни мисли, идеи, желания, които занимават неговия ум.
Докато не е станал герой,
човек
може да носи пръстен и огърлица, но ще знае, че това е по задължение само, а не по заслуга.
Пръстен се дава на
човека
само за геройство, да се знае, че той е извършил нещо велико в света.
Ако е вярно, това показва, че никога не сте обичали този
човек
.
Интересно е, на какво, именно, се съгражда тази вяра, че
човек
може да спечели.
Казвам: изчисленията на този
човек
не са били верни.
Човек
може да живее 120 години, но той трябва да има такова разположение на духа, че отдето и да дойдат вълни, каквито страдания и удари да му дойдат, да не предизвикат в него никакво сътресение.
Ако страданията в живота произвеждат сътресения в
човека
, той едва ли ще може да доживее 50 години.
В
човека
едновременно вървят два живота, две съзнания: Божествено и човешко.
Ако на един добър
човек
поискате някаква услуга, той не се замисля да услужили, или не, но веднага пристъпва към действие.
Когато
човек
се намери в голяма скръб и не знае, какво да прави, тогава само започва да чупи ръцете си.
Вземете, например, идеята, която всеки
човек
поддържа в себе си – да бъде обичан.
За да бъде обичан,
човек
трябва да има нещо в себе си, за което да го обичат.
Когато имате нужда от пари, или от друго нещо, идете при
човек
, който не чупи ръцете си.
При сегашните условия,
човек
може да придобие толкова много знания, че да стане сух.
Сухотата показва, че мислите на
човека
са неестествени.
Обаче, голямата влага в
човека
е друга крайност.
Сухотата и дебелината в
човека
са две болезнени състояния.
Нормалното състояние в
човека
е, когато той е изтъкан само от мускули и от нерви.
Тялото на нормалния
човек
е пластично, а движенията му са хармонични и се предават по всички удове на неговия организъм.
Когато работи за Бога,
човек
може да възкръсне, да придобие безсмъртие.
За да бъде възкресението непреривен процес,
човек
никога не трябва да греши.
3.
По пътя на природата
,
МОК
, София, 25.3.1928г.,
За да бъде жизнерадостен,
човек
трябва да е развил три основни центрове.
Колкото по-издадена е тази кост, толкова по-голяма жизненост има
човек
, толкова по-издържлив е той.
Второто условие, да бъде
човек
жизнерадостен, е силно въображение.
Когато горната част на челото е широка,
човек
има силно въображение.
Третото условие, за да бъде
човек
жизнерадостен, е духовният елемент в него.
Духовният
човек
е жизнерадостен.
Значи
човек
е изложен на постоянно влияние, както от хората, така и от мислите на окръжаващите.
Закон е:
Човек
не може да се освободи от влиянието на масата.
Също така и
човек
расте и се развива благодарение на малките разумни същества в себе си.
Докато живее,
човек
трябва да работи върху своя мозък, да го развива.
Когато мозъкът се развива правилно, животът на всички малки същества в
човека
върви добре.
Когато
човек
напусне земята, материалният мозък изгнива и се разлага, а духовният, т.е.
Значи
човек
взима същественото със себе си, а несъщественото оставя на земята.
Докато материалният и силовият мозък са свързани помежду си, докато са в хармония,
човек
учи, възприема знания и помни.
Те приемат, че
човек
работи с целия си мозък.
Изобщо,
човек
работи най-много с десетина мозъчни центрове.
Умствените способности, както и интелигентността на
човека
, не се определят от тежестта на мозъка, както някои погрешно мислят, но от развитието на предния мозък, от челото.
Запример, горната част на мозъка определя моралността и религиозността на
човека
.
Слепоочната област определя полуинтелектуалните или творческите способности на
човека
.
Също така, от кожата на
човека
може да се определи коя част на мозъка е развита: предната, слепоочната, горната или задната част.
Отрицателните страни на живота и на
човека
са предмет на патологията.
Обаче ученикът изучава първо здравословните, нормални прояви на
човека
, а после – ненормалните и болезнените.
Задача на
човека
е да работи върху себе си, да развива правилно своите мозъчни центрове.
Особено трябва да се работи върху центъра на веселието, за да понася
човек
лесно мъчнотиите в живота.
По естество
човек
е весел, но трябва да прилага веселието си при мъчнотиите, а не дето не трябва.
Животните, в сравнение с
човека
, не са весели, те са повече тъжни, сериозни.
Обаче в присъствие на
човека
и те стават весели, възприемат неговата веселост.
Като се изучава,
човек
по естествен път се запознава с влиянието на планетите върху себе си.
Влиянието на Меркури се проявява силно, когато
човек
се стреми към придобивки, материални или духовни.
Добре е да изучавате влиянието на планетите в различните възрасти на
човека
, от 1 до 7 години, от 7 до 14, от 14 до 21, от 21 до 28 и т.н.
В стремежа си да се домогне до положителното знание,
човек
трябва да бъде спокоен, да не се тревожи.
При изучаване на
човека
, добре е да правите мислено опити.
Човек
трябва да се изпитва при всички положения, да знае какво носи в себе си, какви центрове трябва да развива.
Има естествени положения в живота на
човека
, на които самата природа го поставя, но има и изкуствени, които той сам си създава.
В края на краищата ти сам ще си кажеш, че не си заслужава по изкуствен начин
човек
да става гениален.
За предпочитане е,
човек
да бъде признат от природата за гениален, отколкото от хората.
Когато
човек
работи едновременно с природата, инициативата излиза от природата, а
човек
е изпълнител на нейната инициатива.
Тогава природата върви напред, а
човек
– след нея.
Има случаи, когато инициативата взима
човек
, а природата му помага.
В този случай
човек
върви напред, а природата след него.
Дали
човек
ще работи по първия или по втория начин, не е важно; важно е само, да бъде в съгласие с природата.
При това, природата прилага за всеки
човек
различни методи.
За да има успех в работата си,
човек
прави поне три опита.
Изобщо, разумният прави по 3 опита, обикновеният
човек
– 10 опита, а глупавият – 99.
Ако се остави на плана на природата,
човек
се радва на големи придобивки.
От Божествено гледище,
човек
трябва да запази силата и трезвостта на мисълта си, за да има какво да предаде на бъдещото поколение.
Следователно, като напуща земята,
човек
трябва да остави добро наследство след себе си.
Не остави ли такова наследство, природата отваря книгата си и пише: „Ето един
човек
, който не е изпълнил задълженията си, както трябва“.
Дойде ли втори път на земята, този
човек
носи вече печата, който природата му е сложила – печата на лош, изопачен живот.
Аврам не беше прост
човек
, той беше адепт.
4.
Полюси на съзнанието
,
ООК
, София, 28.3.1928г.,
За да се кали нервната система на
човека
, той трябва да се движи между любовта и благостта: той ще минава от полюса на любовта в полюса на благостта.
Като се движи от единия в другия полюс,
човек
постепенно се облагородява и по този начин става полезен за себе си и за своите ближни.
Човек
е готов да употреби труд, усилия, работа, за да задоволи едно свое възвишено желание.
Тези, които задават такъв въпрос, нека си от-говорят защо един
човек
си направил едноетажна къща.
За да задържите любовта на някой
човек
, трябва да бъдете внимателни, да не повтаряте погрешката, която един млад момък направил.
Отде знае този
човек
, че Господ именно го е създал?
Казано е в книгата на Мойсея: „И направи Бог
человека
." Какво разбирате под думите: „и направи Бог
человека
"?
Той може да обича всички хора, но на всеки
човек
трябва да даде онова, което му е нужно, което може да задоволи неговите духовни стремежи.
За простия
човек
тя е писана на прост език, във вид на приказки.
Да любиш
човека
, значи да му дадеш това, от което душата му се нуждае.
Може ли
човек
да отговори по този начин на всяка душа, той има право да обича всички моми и момци, да обича всички хора и всички живи същества по лицето на земята.
Кабалиститe пък намират в Библията особени кабалистически закони, каквито никой обикновен
човек
не може да види.
Значи думите на Мойсея, че Бог направил
човека
от пръст, имат съвсем друг смисъл от този, който хората разбират.
Възможно ли е да се направи
човека
от пръст?
Според закона на справедливостта вие наливате вода в първата чаша и казвате на първия
човек
да прелее водата от своята чаша в чашата на втория; вторият да прелее водата от своята чаша в чашата на третия; третият – в чашата на четвъртия и т. н.
Може би той искал да покаже на хората, че Бог лесно си прави модели: вземе пръст, направи от нея една форма, вдъхне и живот и тя става
човек
.
– до 20
човек
.
Значи
човек
е създаден като кукла, за забава на Господа.
Но това още не е истинският
човек
.
– Водата на последния
човек
ще бъде най-нечиста, а тази на първия ще бъде най-чиста.
Този
човек
може да пише и сам се чуди, че е цял поет.
Где е
човекът
?
Човек
не е направен от пръст.
А под думата „
човек
" ние разбираме закон на единство, т. е.
Следователно когато иска да разреши един въпрос правилно,
човек
трябва да знае къде се крият причините, които пречат за доброто разрешаване: в самата вода, в шишето или в чашата.
Освен това
човек
трябва да има предвид колко време най-много любовта може да се задържи в човешкото сърце.
Само така ще разберете какво означават думите: „И направи Бог
человека
от пръст." Само така ще разберете, какво е вложил Мойсей във всяка дума и във всеки стих.
Тъй щото, когато любовта се губи лесно,
човек
трябва да знае, че причината за това е външната температура.
Сърцето на този
човек
е било отворено и вследствие на външната температура любовта му се е изпарила.
Ако времето е било студено, любовта на този
човек
щеше да се задържи за повече време в сърцето му.
Ето защо когато чете, размишлява и прави коментари,
човек
трябва да има пред- вид различните идеи, които думите съдър-жат и сам да се ориентира в прочетеното.
Когато
човек
има на разположение всичко, каквото желае, той се намира в студена зона за сърцето си. Защо?
Оттук можем да извадим следния закон: докато
човек
не преживее най-голямото нещастие, новото няма да го посети.
Когато чашата на
човека
се изпразни до дъно, тогава само Божественото ще дойде в него, ще напълни чашата му с прясна, с чиста вода и ще го зарадва отново.
Ако между тези приятели влезе един благ
човек
, връзката, отношенията им ще се уякчат.
Човек
трябва всеки ден да прави упражнения, за да може след 10-20- годишна работа в дадено направление да има поне микроскопически резултати.
Не е лесно да стане
човек
виртуоз.
Да мисли
човек
, че без упражнения може да постигне нещо, това значи, неговата чаша винаги да остава недоизпита.
За такъв
човек
се казва, че цъфти, но плод не дава.
Каква ще бъде любовта, това зависи вече от
човека
, от елементите, които той носи в себе си.
Човек
с висока теменна част люби като войника.
Щом не му харесва нещо, той веднага вади нож.
Човек
, у когото личните чувства са силно развити, е многа избухлив в любовта си.
Не е достатъчно
човек
да знае да свири, да пее, или да говори, но неговата песен, неговият говор трябва да отварят сърца.
Този
човек
живее главно в своите лични чувства, които го ръководят.
Човек
, у когото разсъдъкът е добре развит, придава на любовта си философски характер.
Когато обича някого, той постоянно мисли, разсъждава дали заслужава любовта на този
човек
.
Изобщо, всяка умствена, всяка духовна способност или проява на
човека
представят специални, особени полета на дейност.
Тези полета на дейноет се отразяват специфично и върху любовта на всеки
човек
.
Тази е причината за смяната на състоянията у
човека
.
Както се сменят състоянията в отделния
човек
, така се сменят състоянията между двама и повече души.
Вие ше знаете как може да ви обича всеки
човек
, с какви елементи разполага в любовта си и т. н.
Да люби
човек
духовно, това значи да държи своя възлюбен в ума си и постоянно да го огражда с хубави мисли и чувства, всякога да му желае доброто и да мисли добро за него.
При това положение
човек
се чувства разположен, готов на подвизи, на жертви.
Реалната страна е тази, че след хиляди години, когато кученцето мине в по-висока форма на развитие, тази песен ще изпъкне в съзнанието му и ако се е явило в човешка форма, този
човек
ще пожелае да се прояви като певец.
Значи и тази песен, попаднала дълбоко някъде в съзнанието на кученцето, ще изпъкне някога наново тъкмо когато то се яви на земята като
човек
, който ще пожелае да работи в областта на музиката.
Този закон се отнася, както до самия
човек
, така и до всички хора.
Ако в първия момент
човек
е благ, във втория няма да бъде благ.
Като знае това,
човек
трябва да бъде внимателен, да не се поддава на омразата.
Когато смяната в самия
човек
, както и между всички хора, става правилно, навсякъде съществува мир, хармония.
Една поговорка казва: „Бъдете доволни от малкото, за да ви се даде голямото." В Писанието е казано: „Доволният, верният в малкото е верен и в многото." Да бъде
човек
доволен в малкото, това не значи да стои на едно място.
Тя има смисъл дотолкова, доколкото
човек
може да съзнае едно положение.
Следователно, когато влиза в живота,
човек
трябва да знае кои са опасните зони, в които стават големи бури и урагани, за да ги избягва.
Човек
сам не е причина за съществуването на тия зони.
Човек
трябва да избягва излишните страдания.
От
човека
се изисква разумност, да знае как да ги заобикаля, да не се натъква на тях.
Не е въпрос да се използва любовта, но когато тя посети
човека
, той трябва разумно да я използува.
Кога и в какво може
човек
да се съмнява ?
Човек
трябва да вярва във всичко положително, а да се съмнява във всичко отрицателно.
Човек
трябва да вярва в доброто, а да се съмнява в злото.
Разсеяността е във връзка с известни вътрешни състояния у
човека
.
Следователно, разумният
човек
може да използва съмнението само по отношение на злото.
Когато умът на
човека
е раздвоен, т. е.
Така ще уредиш положението си.” Ето тук именно
човек
трябва да се съмнява.
Преди да посегне към чуждата каса,
човек
трябва да мисли, че го чака затвор, лишаване ог граждански права, безчестие и т. н.
За да засили паметта си,
човек
трябва да се концентрира, да мисли право за нещата.
Колкото по-просто и естествено се постави
човек
, толкова по-добре за него.
Това, което се говори за обикновения
човек
, се отнася и за учения.
Това отвръщане на Божието лице от този
човек
Псалмопевецът нарича омраза.
Не е лесно
човек
да изнесе навън своите вътрешни, субективни схващания.
„И отвърна Бог лицето си от
човека
." Това значи: каквато мисъл и да изпрати
човек
към Бога, положителна или отрицателна, в края на краищата тя пак ще се върне към своя източник.
С връщането на мисълта към нейния източник, Бог дава възможност на
човека
да реализира своята мисъл, да види резултатите й.
И този
човек
, като се намери пред отворената каса на някой банкер, бръква в нея и изважда, колкото пари иска.
Обаче не е позволено
човек
да търси лесен път за забогатяване.
Няма сила в света, която може да попречи на
човека
да люби и да бъде благ, но той трябва да бъде разумен.
Той не внася нищо ново в човешката душа, той не е в състояние да облагороди
човека
.
Като работи по този начин,
човек
може да бъде благоугоден на Бога.
Без това съзнание, колкото и да мечтае да се повдигне,
човек
нищо няма да придобие.
Когато работи,
човек
има право да мечтае.
Смените, това са образи, картини, чрез които се проявява любовта в
човека
.
Когато люби,
човек
не трябва да очаква от никого нищо.
Така измерена и оформена,
човек
трябва да нарисува тази своя идея, да бъде ясна, първо – за самия него, а после и за окръжаващите.
Тъй щото, когато люби,
човек
все трябва да има някакъв образ, но той не трябва да издигне този образ пред себе си като идеал, като идол.
Това значи да мисли
човек
право.
Ако идеите и мислите на
човека
не са ясни за самия него, той ще се лута в живота си, ще търси начин първо да се справи с мъчнотиите в живота си, а после да се занимава с някои възвишени въпроси.
В пътя на своето развитие
човек
постепенно минава от обектната към без-обектната любов.
Колкото повече
човек
се спира върху великото и възвишеното в света, толкова по-скоро ще разреши мъчнотиите в живота си.
Не е лесно
човек
да създаде добра връзка с някого.Помнете следното положение: посредствениятученик никога не може да привлече вниманието на един виден професор.
Същото може да се каже и за красивия
човек
.
Способността, красотата на
човека
са качества, които заслужават вниманието на хората.
Понеже
човек
е изложен на постоянни промени, той не трябва да говори, защото сам ще се натъкне на противоречия.
С думи само
човек
не може да привлече вниманието на Бога.
Молитвата на
човека
трябва да съдържа нещо особено в себе си, за да бъде силна, да има резултат.
Значи любовта на
човека
се разширява и разклонява, както и дървото.
Който успее да привлече вниманието на Бога, той става велик
човек
; който не може да привлече вниманието на Бога, той остава обикновен
човек
.
Какво трябва да прави
човек
, за да постигне желанията си?
Лесно е да се каже, че някой е талантлив, гениален
човек
или светия.
За един и същ
човек
, любовта е една и съща през всичките години на живота му, но схващанията му за любовта не са едни и същи.
Подобни усилвания и отслабвания на темпото на нещата,
човек
може да забележи навсякъде в природата: във веенето на вятъра, в течението на водите, в зазоряването и т. н.
Това нещо
човек
може да забележи и в своя организъм: в биенето на сърцето, във възприемането на звука чрез ушите си и на светлината – чрез очите си.
Едно силно желание дава подтик на
човека
да прави усилия, да работи, да постоянства, докато придобие нещо.
Обаче има промени в състоянията на
човека
.
Тези промени на състоянията са необходими за
човека
да се кали.
5.
Практически правила
,
МОК
, София, 1.4.1928г.,
Опасно е, когато
човек
скача, играе и по невнимание може да падне, да си счупи крака.
Това не се дължи на любовта, но на неумението на
човека
да се справя с нейните енергии.
Задачата на
човека
е да определи отношенията си към Любовта.
Човек
трябва силно да желае нещо, за да го постигне.
Природата е майка на
човека
.
Какво може да иска
човек
от природата и колко да иска?
Първото правило, което трябва да прилагате в отношенията си с хората, е да намирате във всеки
човек
по една добра черта, най-силна, която да го отличава от всички хора.
Мъчно е за
човека
да намери най-силната черта в себе си; мъчно е и другите да я намерят, но трябва да се наблюдавате и изучавате.
Не търсете силната отрицателна черта в
човека
, но положителната, която го издига като
човек
, като разумно същество.
Ако срещнете на пътя си неразумен
човек
, не му отговаряйте според безумието му.
Търсете доброто в
човека
и не се страхувайте.
Свържете ли се с лошата черта на
човека
, вие го настройвате против себе си и го правите ваш неприятел.
Кога може
човек
да постигне желанията си?
Математиката има голямо приложение в живота, но какво се ползва самият
човек
от нея?
Центровете на математическите способности в
човека
се намират от двете страни на челото, горе, при обективния ум.
Тогава
човек
ще работи не само с неодушевени, мъртви величини, но и с живи величини.
За да се оформят в
човека
понятията единица, двойка, тройка, той трябва да прекара през ума си всички одушевени и неодушевени предмети за даденото число.
Ако иска да си състави понятие за числото две, през ума му трябва да минат два диаманта, две струни, две житни зърна, две амеби, два славея, две овце, два
човека
и т.н.
Колкото повече напредва
човек
, толкова повече прониква той в съдържанието и смисъла на числата и толкова по-сложни стават задачите му.
За да се развива правилно,
човек
трябва да отделя всеки ден по пет минути, да мисли върху всички предмети, т.е.
Затова се препоръчва на
човека
да разнообразява работата си.
Човек
има около 50 центъра на главата, които трябва да се развиват.
Има методи, чрез които
човек
може да отправя повече или по-малко кръв към едни или други центрове, за да ги храни според нуждата и изискванията им.
Например, ако иска да развива милосърдието си,
човек
трябва да се среща със слаби, нуждаещи се хора.
Човек
може да е милосърден към слабия, но към силния той има уважение.
Щом си представите, че падате в яма, веднага си представете, че някой ви подава ръката си или въже и веднага излизате оттам; ако някой ви гони, пак си представете, че ви идат на помощ; ако отивате на изпит, дръжте в ума си мисълта, че професорът ви е разбран
човек
, влиза в положението ви и ви помага свободно да си кажете, каквото знаете.
Каквото мисли
човек
, това става.
За да не къса естествените си връзки,
човек
трябва да бъде доволен от всичко, което в дадения момент има.
Мъчно се носят страданията, но когато
човек
знае крайните резултати, когато знае, че зад всяка физическа мъчнотия се крие някакво благо, той става силен и издържа с радост и любов.
6.
Славата человеческа
,
НБ
, София, 1.4.1928г.,
Затова, именно, интелигентността на
човека
е вложена в неговото сърце.
Каквото разположение чувствува
човек
под лъжичката си, то е вярно.
Това се отпечатва и върху устните на
човека
.
Когато мозъкът на
човека
е добре развит, и устните му са добре развити.
Човек
трябва за всичко да благодари – от това зависи неговото вътрешно благосъстояние.
Ако вътрешното чувство в
човека
е развито, пътят му навсякъде ще бъде отворен.
Ако очите на
човека
са много малки, това показва, че приемат малко физическа светлина, което е опасно за мозъка.
Следователно, когато казвам, че
човек
не трябва да се безпокои, имам пред вид това съзнание.
Сърцето на
човека
постоянно трябва да работи.
Очите на
човека
трябва да бъдат нормално големи, да приемат нормално количество светлина.
Въз основа на това,
човек
трябва да върши това, което вътрешното му чувство го съветва.
От това гледище, намираме, че мисълта на
човека
е в сила да създаде, каквато глава желае.
Всяка друга форма на главата, по-далеч или по-близо от идеалната, указва известна съпротива при проява на умствените сили и способности в
човека
.
Болестите, работоспособността на
човека
зависят от трептенията на неговия мозък.
Ако костта при математическата способност на
човека
е дебела, тя указва известна съпротива при развиването на този център.
Докато трептенията в човешкия мозък съществуват, той е способен, работлив
човек
.
Щом тия трептения се изгубят, той престава да работи и казва: Не съм учен
човек
, не мога да работя.
На първо място
човек
трябва да работи с чувствата си, да изтънчи костите си, да ги префини, да ги направи по-пластични да се подават на неговата мисъл.
Моралните чувства пък трябва да имат за съветник интелектуалните способности в
човека
.
Повечето от откритията на съвременната наука, например, в химията, във физиката, стават главно в полуинтелектуалните способности на
човека
, затова човешкият мозък се развива анормално.
За разумния
човек
всичко това съществува, било на земята, било в невидимия свят.
Когато влезе в Божествения свят и работи само за своята глава,
човек
не трябва да допуща в ума си абсолютно никакви престъпни мисли.
Например, въпросите за произхода на
човека
, за съществуването на друг свят, за наследствеността и т.н.
внасят в ума на
човека
ред противоречия.
Това значи: за да се изменят унаследените черти в
човека
, в неговото естество трябва да стане коренна промяна.
Значи, всяко престъпление започва с влизането на една престъпна мисъл в ума на
човека
, отдето тя слиза в сърцето му, във волята му, докато се реализира и прояви на физическия свят.
Мислите живеят в
човека
.
Има хиляди мисли, добри и лоши, които от години живеят в
човека
, хранят се, чакат момента на своето раждане.
„Защото възлюбиха славата человеческа повече, нежели славата Божия." Славата на
човека
се заключава в неговата глава, която е устроена по особен начин.
Човек
се отличава от всички животни по своята глава.
Значи, единствено Христовото учение е в сила да произведе вътрешен преврат в
човека
.
Само Христовото учение е в сила коренно да измени естеството на
човека
.
Черният дроб представя
човека
на сърцето, или чувственият
човек
.
Следователно, в чувствата на
човека
трябва да станат дълбоки промени.
По форма
човек
е конусообразен: горе, при раменете е по-широк, а долу е по-тесен.
От дълбочината на чувствата зависят и преобразованията, които могат да станат с
човека
.
Това показва слизане на
човека
във физическия, т.е.
Всяка идея, която не разтърсва
човека
от дълбоко, не да го отчае, но да проникне дълбоко в душата му, не може да се реализира.
Значи, след чувствата, идат идеите на
човека
.
Същевременно
човек
трябва да развива своята вяра, кротост и своето въздържание.
И гръдният кош на
човека
се е образувал при специални условия.
Търпението е най-приятното нещо за
човека
.
Забелязано е, че каквото
човек
почувствува в първия момент, 95% от него е вярно.
За
човека
на физическия свят е нужна вяра.
Затова, именно,
човек
трябва да изучава всеки предмет с любов.
Следователно, разумният
човек
, който разбира дълбокия смисъл на съпоставянето на явленията в живота и в разумната природа, ще постави всяко нещо на своето място.
Всеки
човек
се стреми животът му да бъде сносен.
Когато иска да покаже, кой е разумен
човек
, природата туря на челото му две успоредни линии.
Чувствителният
човек
веднага възприема тия мисли, вследствие на което понякога разположението му се повдига, а някога – понижава.
Такъв
човек
може да се справя с всички хора.
Когато иска да покаже, кой е честен, взискателен
човек
, природата туря на челото му само една линия.
Тази линия същевременно показва и критическо разположение на ума на даден
човек
.
За да разбере живота,
човек
трябва да разбира своя ум, своето сърце, своята воля.
Следователно, когато говорим за славата Божия, ние разбираме всички възможности, които Бог е вложил в
човека
.
В бъдеще
човек
ще влезе в един широк свят, с широки възможности.
Всека чужда мисъл, ако е силна, тя е в състояние да измени благородните мисли и желания на
човека
.
Злото е сила, течение, което лесно завладява
човека
.
– Геройството на
човека
не се заключава в неговата физическа грубост и сила, но в неговия ум.
Впоследствие разбрал, че с тази кама бил убит
човек
.
Ако носите пръстен от
човек
, който е станал жертва някъде, той може да ви повлияе, в смисъл, че и вие, като него, да станете един ден жертва.
Значи, идеята е домът, стаята, в която разумното същество ще влезе да работи заедно с
човека
.
Първо
човек
трябва да преобрази ума и сърцето си, за да може да го посети Великият, Който е създал целия свет – небето и земята, цялата наука, всички изкуства.
Той ще внесе в
човека
безсмъртния живот – животът на възкресението.
За разумния
човек
, слънчевите петна са някакви сигнали, съобщения, и те се вслушват в тях.
За обикновения
човек
, обаче, слънчевите петна са някакви природни явления, без особен вътрешен смисъл.
Следователно,
човек
трябва да се храни с любовта.
Любовта е сила, която се възприема от
човека
като с антена.
Но
човек
трябва да знае, от кое място да възприема любовта.
От това гледище, за да разбере живота,
човек
трябва да започне с изучаването на своя живот.
Аз наричам тази наука „наука за физическия, или за волевия
човек
." Който иска да изучава силата на човешката воля, способностите на
човека
и възможностите, които му се откриват чрез силата на волята, той трябва да се занимава с хиромантия.
Втората наука наричам „ физиогномия," или наука за човешката душа, за човешките чувства, или за това, което
човек
преживява.
По промените на лицето може да се съди за вътрешния живот на
човека
.
А тъй, да убиеш
човека
, да го унищожиш, никаква любов не е това.
Да убиеш, да унищожиш
човека
, това е равносилно да унищожиш своята глава, своите дробове и своята костна система.
Докато има глава,
човек
мисли, че произлиза от Бога, т. е.
Френологията – наука за ума, Астрологията пък е четвъртата наука, която обобщава външните условия, при които
човек
се развива.
Тя изучава влиянията на планетите върху
човека
.
Като знае своя Божествен произход,
човек
трябва да се стреми да разработи своята глава, да я закръгли, да й даде хубава форма.
Значи,
човек
едновременно се проектира в три свята.
Главата на
човека
не трябва да бъде плоска, като покрив, но добре закръглена, като кубе на храм.
Ако се отреже главата на
човека
, невъзможно е вече да се създаде нова глава на земята.
Най страшното престъпление е да се снеме главата на
човека
.
Например, ако вземете числото 37.5, което представя дължината на глава на
човек
със среден ръст, то означава нещо.
Обаче, за онзи, който превежда величините на Божествената геометрия в обикновени величини, тази мярка говори за
човек
със силно развита съвест, или чувство на справедливост.
Такъв
човек
мъчно може да се подведе, да направи някакво престъпление.
Ако същата отсечка е 39 см., тя говори за твърд
човек
, който при никакви условия на живота не отстъпва.
Дали този българин е министър, владика, учител, или някой прост
човек
– безразлично.
Това подразбира да има
човек
благоволението на Сатурна, на един от най-недоволните и критични богове.
Мозъкът на съвременния
човек
е станал по-гъст, фибрите му са по-гъсто набръчкани, вследствие на което не е тъй пластичен, не може правилно да възприема и предава идеите.
Следователно, когато казваме, че
човек
трябва да живее възвишен, благороден, т.е.
Моралността в
човека
е свързана с неговия мозък.
Обаче, същият този бог, достатъчно е да види, че някой
човек
е проектирал една добра мисъл в пространството, и той написва една линийка на ръката му.
Най-малките промени стават в мозъка на
човека
.
И тъй, под думата „морал" ние разбираме „хигиена на човешкия мозък." Тази хигиена е в зависимост от хармонията между чувствата, мислите и постъпките на
човека
.
Като знае това,
човек
е длъжен да създаде в себе си тази хармония, за да осигури чрез нея благосъстоянието на своя мозък.
Всички постъпки и събития в живота на
човека
, които служат за облагородяване на неговия ум, сърце и воля, които образуват вътрешни връзки, които отварят душите за възприемане на Божествената светлина, които дават възможност на
човека
да се храни с любов, да бъде радостен, да има мир в душата си, да развива в себе си вяра, кротост и въздържание, от една страна, милосърдие, благост и търпение – от друга страна, това е велик идеал, който тепърва
човек
трябва да развива.
Учеността е придобито богатство, но преди да го е придобил,
човек
трябва да бъде трудолюбив.
Учен или неучен,
човек
трябва да започне да работи върху своя мозък.
Когато добие тези Божествени качества, лицето на
човека
започва да свети, а в очите му се забелязва мека, приятна светлина.
Някой път
човек
усеща едно втвърдяване в себе си, като че не чувствува нищо, като че е бездушен.
Вземете едно огледало и се гледайте известно време, но като че друг
човек
гледате.
Ще видите, колко е страшно някога
човек
да се самонаблюдава.
В този момент центърът на милосърдието в него не функционира правилно Когато въображението в
човека
е извратено, изопачено, създава лоши образи.
Ако този
човек
е женен, в въображението му ще изпъкват такива образи, които ще събуждат в него ревност, и той ще измъчва жена си, ще я подозира, ще й приписва различни неморални постъпки.
Докато
човек
се страхува от своя поглед, това показва, че в него има нещо неуравновесено.
Ако
човек
се страхува от своя поглед, може ли да изисква от другите хора да го гледат спокойно, без страх?
Достатъчно е с един милиметър само да се намали този център, за да се намали и силата на ревността в
човека
.
Следователно, погледът на
човека
трябва да бъде мек, приятен, и който го срещне, да разбере, че в този
човек
се крие Божественото начало и може да сподели с него мислите и чувствата си.
Ако не може да се намали този център,
човек
изпитва адско състояние.
Като говорите с такъв
човек
, той е готов да ви изслуша, да влезе в положението ви и да ви помогне.
Смешно е да се осъжда
човек
без никакви факти.
Когато костите на
човека
са груби, това говори за груб, низш живот.
Съмнението, подозрението е недъг в
човека
, който се дължи на анормални образи в неговия мозък.
За да се освободи от този недъг,
човек
трябва да развива в себе си милосърдието.
Има едно място в
човека
, дето Бог най-силно се проявява.
Както
човек
живее в главата си, а се проявява в тялото си, така и Божественият Дух има свое средоточие, дето се проявява.
Чрез храната си,
човек
може да измени, в смисъл да подобри, космите си.
Какво трябва да мисли
човек
за своята глава?
Каквато е храната, такива са и чувствата, и мислите на
човека
.
Ако главата на
човека
не е устроена по Божествен начин, според Божествени правила и закони, за него всичко ще бъде непостижимо.
Когато силите в мозъка функционират правилно, когато те са в правилно съчетание, тогава Божественото най-силно се проявява в
човека
.
Като погледнете този
човек
, от лицето, от очите му излиза мека, приятна светлина.
Тя е женена за
човек
, с тъмен, почти черен цвят на лицето.
Паталогията е вметнато нещо в живота на
човека
.
Добрите работи не се унаследяват,
човек
вечно ги носи със себе си, Бог е вложил доброто в
човека
.
Тази промяна на цвета се дължи на едно възвишено състояние, в което
човек
изпада.
Аз не отричам наследствеността, но тя има влияние върху
човека
, само докато е на физическия свят.
Щом
човек
напусне физическия свят, и наследствеността губи вече своето влияние върху него.
От
човека
зависи да измени условията на своя живот.
И това не е лошо, но скъпо струва, пък и неестествено е, нищо не придава за вътрешния живот на
човека
.
7.
Служба на уравненията
,
ООК
, София, 4.4.1928г.,
На всеки
човек
е дадена задача да освободи душата си от скърбите и страданията.
Скърбите и страданията спъват
човека
в развитието му.
Под думата „гений, гениален
човек
", те разбират
човек
, който твори, който създава епохи.
Изправянето на човечеството е работа на Бога, а работа, задача на
човека
е изправянето на самия себе.
Дойде ли въпрос за изправяне на отделния
човек
, това е лично негова работа.
Когато
човек
разграничи тия неща в себе си, той се намира пред условията на новия живот.
Задачата на всеки
човек
е да си създаде здраво, добре развито тело, в което силите функционират правилно.
Ето защо
човек
трябва да избягва тези чувства, или по-право чувствания, които са кратковременни и му са наложени отвън.
Право е това желание, но каква по-голяма осигуровка за
човека
от осигуровката, която Бог ще му даде?
Каква по-голяма осигуровка за
човека
от тази, която ангелите ще му направят?
произтичат от душата и духа на
човека
, са в състояние да образуват дълги линии, да продължат неговия живот.
И каква по-голяма осигуровка може да желае
човек
от тази, която той сам е в сила да си направи?
В чувствата и мислите на
човека
има много присадки, които не представят истинския
човек
.
Когато Бог, ангелите и
човекът
се съединят в едно,
човек
става силен, всичко може да направи.
Чувствата и мислите на
човека
вървят по съвсем друг закон, а не по закона на присаждането.
За да разбере пътя на своето развитие,
човек
трябва да изучава себе си, да изучава законите, които вземат участие в неговото развитие.
Когато изучава себе си,
човек
трябва да дойде до онова първично положение, когато е живял в Бога като разумна душа, с вложени в него сили, дарби и способности, които са създали тялото му.
Да изучи
човек
себе си, т. е.
да намери себе си, това значи да се подложи на щателно пречистване, да се освободи от ония мисли и чувства, които са наслоени върху него от
вековете
.
Когато търси себе си,
човек
дохожда до положение на индиферентност.
Това е временно положение, но
човек
непременно трябва да мине през него.
Който обича, той е здрав
човек
.
Фиктивните страдания огрубяват, ожесточават
човека
.
Опасни страдания са ония, които довеждат
човека
до положение да роптае против Бога, да се настройва срещу хората.
За такъв
човек
се отнася стиха: „Дом, съграден на пясък, не може да устои." Които не разбират свойствата на разните видове материя и не могат да ги владеят, те изпадат в противоречия и се залавят с решаването на задачи, които не влизат в кръга на тяхната дейност.
Човек
трябва да се занимава с ония задачи, които се отнасят до благото на неговата душа.
Всеки
човек
трябва да мине през страданията на Йова, да бъде изпитан.
Като го запитали какво разбрало от приказката, то отговорило „: Разбрах, че е хубаво
човек
да се ожени за царския син.
“Ако и вас запитаме какво най-много ви хареса в лекцията, навярно ще кажете, че хубаво е
човек
да се ожени за царския син.
И тъй, страданията са голяма спънка в живота на
човека
, но същевременно те са и силен подтик за растене и за развитие.
Досега никой обикновен
човек
не си е отговорил на въпросите, защо идват страданията и скърбите в света и не може ли без тях.
Когато в ума на
човека
се роди една координираща мисъл, Бог я благославя, ангелите я поливат, възрастват, а
човек
събира плодовете й и ги опитва.
Турците казват, че колкото по-учен е
човек
, толкова повече страда.
Каква наука, какво знание е това, което носи страдания, с които
човек
не може да се справи?
Кога скърби
човек
?
Една от задачите на Школата, която следвате, е да намали до минимум скърбите, страданията и мъчнотиите на
човека
.
Скърбите и страданията имат смисъл, но само дотолкова, доколкото облагородяват
човека
.
Ето защо при страданията си
човек
се нуждае от светлина, да разбира защо страда, за да не се обезсмисли живота му.
– Не,
човек
трябва да изучава състоянията на мъчения, скръб и страдания в себе си и да различава кои са негови и кои чужди.
В живота си
човек
често се поставя на положения да действа бързо, сръчно, съсредоточено.
За тази цел
човек
трябва да прави различни опити, за да бъде готов правилно и бързо да изпълни всички задачи, които животът му предлага.
Днес хората ядат по три пъти на ден, а при известни положения някой
човек
ще трябва да яде само един път през седмицата.
Има смисъл
човек
да не яде много, но той трябва да понесе това положение със съзнание, да не се дразни.
Това изпитание може да се случи един път в живота на
човека
, но той трябва да е готов да го понесе, да го използва, да придобие нещо от него.
Например
човек
приема твърда храна три пъти на ден; течна – повече пъти; въздухообразна – по 20 пъти на минута, а светлинна, т. е.
Един ден, когато порасне,
човек
ще може да се справя с всички трудности в живота, но днес, като дете, той трябва да благодари за всичко, което му се дава и което се прави за него.
Докато е в детинското си състояние,
човек
трябва да се учи поне да не разваля онова, което разумните същества правят за него и което природата наготово му дава.
Кое разваля добрите неща у
човека
?
Като се гневи,
човек
разрушава хубавото, доброто в себе си, което с години е съграждал.
Гневът е във връзка с центъра на разрушителността у
човека
, който се намира зад горната част на ушите.
Не е лошо да се гневи
човек
, но той трябва да впряга тази енергия в себе си на работа, да придобива нещо.
По отношение на гнева,
човек
трябва да бъде буден, той да го управлява и възпитава, а не гневът него.
И тъй,
човек
трябва да разбира законите на твърдата материя, като прояви, като форми на живота; течната материя – като условие за подхранване на живота; въздухообразната – като условие за проникване на мисълта в живота; и светлинната – като обвивка на живота.
Човек
трябва да започне изучаването им първо от себе си.
Дали си духовен или светски
човек
– безразлично ; щом се разгневиш, работи!
Те казват: „Ако искате да не рушим, да не разваляме готовите неща, дайте ни работа.” Същото се отнася и до
човека
.
Течната материя представя чувствата на
човека
.
Веднъж дошъл на земята,
човек
трябва да има работа.
За да спаси
човека
от това наводнение, природата му създава някаква болест.
Човек
трябва да се пази от наводнения и от чрезмерно изсушаване.
За да не стават експлозии в организма му, които да го разрушават,
човек
трябва да знае законите за газовете, законите на мисълта.
Никога мисълта на
човека
не трябва да се сгъсти дотам, че да предизвика експлозия.
Най-после
човек
трябва да познава свойствата на етера, на светлинната материя, за да не се предизвика спиране или противодействие на възвишените мисли в него.
Всякакво противодействие на мислите у
човека
създава смърт – умствено умиране.
Изкуство е
човек
да владее силите на своя организъм!
Има хора, които владеят магическата пръчица, но те са работили с
векове
, с голямо постоянство и усилие, докато се домогнат до нея.
Следователно владението или невладението на тази пръчица зависи от усилията, които
човек
прави, от неговата карма и т. н.
Колкото по-близко е
човек
до изплащане или ликвидиране на своята карма, толкова по-голяма е вероятността да придобие магическата пръчица Кармата на някои хора е много тежка, вследствие на което мъчно могат да придобият тази пръчица.
Усилията, които
човек
прави в пътя на своето повдигане, го улесняват при ликвидиране на неговата карма.
Да се владее
човек
, това значи да владее твърдата материя в себе си.
Когато се казва, че
човек
трябва да има поне една основна идея в живота си, имаме предвид, че той трябва да владее поне твърдата материя в себе си.
Ако
човек
не владее твърдата материя, животът му ще представя преплитане на всички видове материи, в резултат на което организмът му ще бъде изложен на големи пертурбации и катаклизми: бури, наводнения, земетресения, експлозии и т.
Има случаи, когато става чрезмерно изтичане на топлинната енергия от
човека
, вследствие на което ръцете му са винаги студени.
Понякога в
човека
се развива повече топлинна енергия, отколкото трябва, поради което ръцете му са много горещи Има два вида топлина: външна, която изсушава човешкия организъм, и вътрешна, която произтича от самия живот.
Въпросите се разрешават посредством опитностите на
човека
, от една страна, а от друга-посредством знанията, посредством науката.
Съвременната наука не може да разреши всички въпроси, но поне забавлява
човека
, отвлича го от трудностите в живота.
Това значи истински здрав
човек
.
Каквото са игрите и забавите за децата, такова нещо е науката за
човека
на земята.
Няма ли такъв идеал в себе си,
човек
ще бъде здрав като всички обикновени хора.
Още с дохождането си на земята,
човек
започва да се учи да ходи, да гледа, да слуша, да яде; като поизрасне, той започва да учи как да се отнася с хората, с по-големите и с по-малките от себе си.
Ако намери
човек
, с когото да създаде добро приятелство, в скоро време това приятелство ще се развали.
Като срещнем някой възрастен
човек
, виждаме, че той все уравнения решава: духовният решава духовни уравнения, а светският – светски уравнения.
В доброволната жертва
човек
може да даде десет и нищо да не получи.
За такива богати Христос е казал: „По-скоро камила може да влезе в иглени уши, отколкото богат в Царството Божие." Това не значи, че
човек
не трябва да бъде богат.
Казано е в Писанието: „Какво се ползва
човек
, ако за външното богатство продаде душата си?
" Значи истинското богатство е в душата на
човека
.
Има ли това вътрешно богатство в себе си,
човек
всичко има; достатъчно е да помисли само за златото, за да го има моментално.
Може ли този богат
човек
да краде?
Когато някой
човек
се домогне до новите идеи, той бърза да затвори книгата си и казва: „Не е време още за вас.
Отхвърлени от учените, новите идеи тръгват от
човек
на
човек
и хлопат на главите им, искат прием.
Тук-там ще се намери някой свободен
човек
, луда глава, както хората го наричат, и той ще възприеме новите идеи, ще започне да ги изучава и прилага.
Добре е
човек
да уравнява нещата, да се стреми към уреждането им, но той трябва да знае как да уравнява.
Всяко благо, което
човек
е придобил с насилие, в най-скоро време ще го изгуби.
Представете си, че един млад
човек
има в касата си десет хиляди лева, но същевременно дължи десет хиляди лева.
Същото нещо става и в самия
човек
.
Докато не се възстанови вътрешната хармония в
човека
, той всякога ще се стреми да уреди първо своите физически, материални нужди и тогава да се занимава с възвишени работи.
Понеже е млад
човек
, неженен, той лесно може да реши задачата си: ще извади десетте хиляди лева от касата си и ще плати всичкия си дълг.
– Не, преди всичко
човек
трябва да определи отношенията си към Първата Причина, която му е дала власт върху твърдата материя, да я владее и управлява.
Колкото тежка болест да прекара
човек
, теглото на мозъка не се намалява.
Божественото в
човека
е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки.
Обаче за да стане това,
човек
трябва да даде път на Божественото в себе си.
Когато
човек
се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него.
Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър
човек
, добър проповедник.
Човек
не може да определи, трябва ли да живее, или не трябва.
Някой окултисти казват, че като твърди
човек
нещо, с това той го усилва или продължава.
Значи като казва
човек
, че трябва да живее, с това той продължава живота си.
Дългият живот не се определя от внушението, което
човек
сам си прави, че ще живее много години.
Продължителността на живота зависи от правилните отношения, които
човек
има към Първата Причина, към ближните си и към себе си.
Същото нещо може да се каже и на всеки
човек
по отделно.
Човек
сам определя линията на своя живот – дали ще бъде къса или дълга.
Няма случай в света,
човек
да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвата си.
Обаче законът за наследствеността се изразява не само по отношение продължителността на човешкия живот, дали животът на
човека
ще бъде по-дълъг или по-къс, но още и по отношение на неговите чувства.
Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва
човек
да бъде жена.” Някой тълкуват този сън в преносен смисъл.
За да дойде до истинското положение на живота,
човек
трябва да следва пътя на дългите линии във всяко отношение.
Този
човек
сънува.
Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт." И
човек
казва: „Скръбна е душата ми.” Какво показва това?
Това показва, че
човек
е заробил душата си, потопил я в скърби и страдания, от които трябва да я освободи.
При един американски проповедник, наричат ги в Америка [реверънт], идва един богат
човек
, който се разболял, и му казва: "Искам да се помолиш на Бога, да ми продължи живота." Казва: "Какво ще се моля заради тебе?
(втори вариант)
Има неща присадени, които не представляват
човека
.
(втори вариант)
Няма
човек
, който да е направил така, че молитвата да не е послушана.
(втори вариант)
Ние говорим за намирането на
човека
.
(втори вариант)
Човек
трябва да намери своето сърце, понеже имаме много възгледи, имаме ред опитности, които ни препятстват, и един от най-трудните въпроси е
човек
да намери себе си.
(втори вариант)
Да намери
човек
себе си, понеже има една граница в намирането на себе си.
(втори вариант)
Когато
човек
има дълбоките страдания, страда, върви напред, у него се облагородява сърцето.
(втори вариант)
Щом каже, че страданията му дойдоха до гушата като Йова,
човек
върви по един неестествен път.
(втори вариант)
Знаеш ли дали този
човек
е минал страданията?
(втори вариант)
Казват: "
Човек
не трябва да бъде глупав.
(втори вариант)
Щом един
човек
работи за себе си, той може да бъде здрав
човек
.
(втори вариант)
Ако нямаш тази материя в себе си, тогава ще бъдеш един
човек
, дето Христос казва, че животът е съграден на пясък.
(втори вариант)
Мисълта, която засяга разумното сърце на
човека
, неговата душа в дадения случай, тя е най-важна, която има приложение.
(втори вариант)
Науката е едно детинско развлечение за
човека
на земята.
(втори вариант)
Когато говорим за добро, подразбираме разумен
човек
.
(втори вариант)
Скучен щеше да бъде животът на
човека
на земята, ако нямаше наука.
(втори вариант)
С какво ще се забавлява
човек
, ако не с наука.
(втори вариант)
Турците имат една поговорка, казват: "Онзи, който много знае, много тегли." Според мене
човек
, който много тегли, не е много учен
човек
.
(втори вариант)
То е
човек
, който прави опит, то е недоучен
човек
.
(втори вариант)
Казва: "Много научих, много теглих." Ученият
човек
в истинския смисъл, той минава по един път по възможност с най-малки страдания.
(втори вариант)
Човек
трябва да стане господар на твърдата материя, жидката, въздухообразната и светлообразната.
(втори вариант)
Сега, хубаво е,
човек
да мисли, да уравнява.
(втори вариант)
Допуснете сега, че
човек
има в касата си десет хиляди лева и има да дава десет хиляди лева.
(втори вариант)
Сега този
човек
ще може ли да направи уравнението?
(втори вариант)
Сега този
човек
не плаща, не прави цялото уравнение.
(втори вариант)
Онази физическата топлина по някой път изсушава
човека
.
(втори вариант)
Защото всякога
човек
разваля добрите неща в главата си.
(втори вариант)
Таман завържете някои приятелски отношения с някой
човек
, казвате: "Поуреди се работата", но не се минат четири деня, някоя котка мине път, свадите се и се развали красивото.
(втори вариант)
Има една жертва, която
човек
прави не доброволно.
(втори вариант)
В
човека
има два центъра при ушите.
(втори вариант)
Един морален
човек
ще дава десет, а може нищо да не вземе.
(втори вариант)
Той е умен
човек
.
(втори вариант)
Богатия
човек
, като се яви, го канят на гости, угощават го.
(втори вариант)
Тук се говори за богатство, когато за материалното богатство сме пожертвали възвишеното и благородното у
човека
.
(втори вариант)
Човек
трябва да бъде богат, но богатството не може да бъде материално.
(втори вариант)
Онзи
човек
, който имал възвишени мисли, той може да влада тия четири елемента.
(втори вариант)
Този умният
човек
, ако иска, отвсякъде може да извади, от всяка банка може да извади.
(втори вариант)
Затуй, за да добие
човек
истинска мисъл, най-първо, трябва да се създаде онази фаза, тоест
човек
да придобие един живот, който върви по дългите линии.
(втори вариант)
Умният
човек
няма какво да краде.
(втори вариант)
Най-първо,
човек
трябва да има свои отношения към първичната, разумната причина, която работи у него.
(втори вариант)
Затуй в миналата беседа говорих, че твърдата материя, то е мозъкът на
човека
.
(втори вариант)
8.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 9.4.1928г.,
Истински господари са ония същества, които седят по-високо от
човека
, и в душата на които цари доброта, истина и любов.
Ние ги наричаме същества на любовта, същества, в които живее Светия Божи Дух, същества, от които излиза благото за
човека
.
Тя е чист нектар, благоухание, което
човек
запазва през целия си живот.
Когато е сиромах,
човек
отваря душата си и е готов на всичко.
Всеки
човек
трябва да знае своето предназначение.
На същото основание, и
човек
трябва да знае, на кое место се намира той във Висшия Божествен организъм, като клетка – дали в мозъка, в белите дробове, или в стомаха.
Ако
човек
живее в умствения свят, въпросите там се разрешават по един начин; ако живее в света на белите дробове, там въпросите се разрешават по друг начин; и най-после, ако живее в стомаха, там въпросите се разрешават по трети начин.
На тях всяко щастие се вижда анормално, и те ще подложат щастливия
човек
на изпитания, да проверят неговото търпение, неговата вяра и любов, неговото милосърдие.
Но ако си
човек
и направиш такова предприятие, както птицата, това е риск.
Поставят някой
човек
на високо и го карат да скочи оттам.
" Под думата „махни се," се разбира, че
човек
трябва да пожертва всичко само за Бога и само на Него да се поклони.
Не може
човек
да предпочете славата на хората пред славата Божия.
Смъртта е свързана със закона на постоянните промени, който държи
човека
далеч от Първичната Причина, Която носи неговото щастие.
Ако
човек
, който носи в себе си щастието, влезе между обикновените хора, той ще превърне техния живот в райска градина.
Голямо е влиянието на щастливия
човек
.
Това показва, че и в
човека
има известен род сили, които могат да го запазят от външните нападения, и по този начин да осигурят неговото благосъстояние.
Питам: коя сила е в състояние да запази
човека
от външното зло и да осигури щастието му?
Добродетелта е първият елемент, първата сила в
човека
, която му помага да добие щастието.
Като не разбират тази сила, мнозина казват, че не струва
човек
да бъде добър.
Те мислят, че добрият
човек
е малодушен, неразумен, неинтелигентен и т. н.
Не, човешкото щастие трябва да започне с доброто, в широк смисъл на думата, а не с външното положение на
човека
да се представя добър.
Човек
трябва да вярва в доброто и да не се страхува от хората.
Ако е въпрос за доброта, аз зная, при какви условия
човек
може да бъде добър.
Едно е важно: да се създаде връзка между Първичната Причина и
човека
.
Да, има някаква тайна, и тя се заключава във връзката на
човека
с Първичната Причина.
Щастието и несполуките са две фази в живота на
човека
.
Вие можете да направите същия опит и с някой
човек
.
Колкото и да уважават хората такъв
човек
, щом умре, той губи вече всичкото им уважение.
За да се постигнат добрите желания на
човека
, за да се реализират стремежите на неговата душа, изисква се нов живот, нова наука, нови методи за работа.
За да се домогне до него,
човек
постоянно трябва да се тонира.
Обаче, аз не считам, че несполуките са никакво зло за
човека
.
Каквото и да мисли, каквито науки и да изучава,
човек
трябва да знае, че науката за щастието е една от великите науки, с която могат да се разрешат всички въпроси в живота.
В един свой разказ, заимстван от индуския живот, Толстой, със свои думи, разправя, как несполуките следват
човека
, както сянката му върви след него.
Когато някой
човек
се интересува от новите течения, от новите възгледи за живота, близките му веднага го запитват: Ти защо се отрече от убежденията си?
В света съществува само едно убеждение, и няма защо да се отрича
човек
от него.
Щом е така, може ли
човек
да се отрече от своето убеждение?
Такова е положението на всеки
човек
, който е дошъл на земята да умре.
– Ако вие можете да накарате някого да вярва, той е
човек
от втората категория.
Човек
трябва да е роден с вяра, а не отпосле да става вярващ.
Изобщо,
човек
не може да се отрече от това, което Бог е вложил в него.
От какво трябва да се откаже
човек
?
Едно трябва да знаят всички:
човек
никога не може да се откаже, нито да измени на това, което е вложено в душата му.
Това е едно изключително събитие в живота на
човека
, което почти изглежда като анекдот.
Най-голямата ми мъка седи в това, че не обичам този
човек
.
От тези примери се вижда, че и при най-неблагоприятните, и при най-нещастните случаи в живота на
човека
, все пак ще дойде отнякъде светлина, все ще дойде отнякъде спасение.
Следователно,
човек
не може да се отрече от това, което е вложено в него.
Кое е вложено в
човека
?
Какво може да желае такъв
човек
?
Онези, които се занимават с научната страна на тези въпроси, знаят, какво е било устройството на
човека
от най-ранните времена досега – какви са били зъбите, какъв е бил стомахът на всички животни – месоядни, тревопасни и плодоядни, като стигнете най-после и до
човека
.
Истинското щастие подразбира онова състояние, при което умът, сърцето и волята на
човека
са в пълна хармония.
При това положение,
човек
е напълно доволен, както от своя живот, така и от окръжаващата среда.
Щастливият
човек
не е в разрез с живота.
Пръв път Бог е слязъл на земята, когато е създал
човека
по образ и подобие свое.
Например, слушате някой да казва: Да съм богат
човек
!
– Да съм силен
човек
!
– Да съм учен
човек
!
– Щастието не седи и в учеността на
човека
.
От хиляди години насам, със своя, лош живот, със своите лоши мисли и чувства,
човек
е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки.
” Рибата, която уловите в мрежите си, е Божественото, към което
човек
се стреми.
9.
Възпитание на удовете / Самовъзпитание на удовете
,
ООК
, София, 11.4.1928г.,
За да се справя и с последната си слабост, ожених се за една груба жена, която да ми бъде професорка, да тури ума ми на мястото му, да не се водя по чужди умове, по ума на жените, но по своя ум.” Наистина, една жена може да изкара ума на
човека
от мястото му, но може и да го намести.
За да даде добър урок на някой
човек
, астралната жена влиза в някоя женска форма и започва уроците си.
Действително, като се вгледате в живота, виждате, че той започва с противоречия.Какво по-голямо противоречие можете да си представите от това, да срещнете един ангел, изпратен на земята да решава въпросите на живота като
човек
, облечен в проста човешка форма.
Само разумният
човек
може да се справи с противоречията на живота.
Буквата У в български език, с която започва думата ум, показва, че
човек
не се е справил още с противоречията, вследствие на което главата му е обърната надолу.
Един ден, когато разреши противоречията в живота си,
човек
ще обърне буквата У така, че главата ще бъде нагоре: /\ Този знак е египетски.
С него египтянитe са изобразявали
човека
в движение и в процес на мислене.
Първото правило за влизане в новия живот – живот на чистота и любов, е възстановяване връзката на
човека
с Първата Причина.
Човек
не може да се самовъзпита изведнъж.
Всяка дарба, вся-ка способност, всяко чувство у
човека
изискват специфична храна.
Като изучава този закон,
човек
трябва да се вглежда в себе си, да знае как и до каква степен да размножава своите желания.
Някой
човек
е лишил религиозните си чувства от храна, вследствие на което те умират; друг е лишил съвестта си от храна, вследствие на което съвестта му умира; трети е лишил разсъдъкът си от храна, вследствие на което не може да разсъждава, но прави наблюдения само, събира факти и с това се повече товари, отколкото придобива нещо съществено.
Не е въпрос
човек
само да умножава желанията си.
Като знае това нещо, разумният
човек
трябва всеки момент да бъде във връзка с Първото Начало на живота, оттам да черпи сокове за поддържане живота на своите дарби, способности и чувства.
Този е първият метод за самовъзпитание на
човека
.
Когато
човек
роди повече желания, отколкото може да храни, явява се икономическа криза.
Като знае това,
човек
трябва да ражда толкова желания само, колкото може да изхрани.
Обаче на
човека
не е позволено да продава яйцата си.
Следователно,
човек
трябва да има само едно основно желание, което да му бъде подтик в живота.
Представете си, че ви дам темата : „Най-естественият метод за самовъзпитание на
човека
".
Според мене, за да се самовъзпита,
човек
трябва да започне от своите пет сетива–от осезание, обоняние, вкус, слух и зрение, или обратно – от зрение, слух, вкус, обоняние и осезание.
Изобщо докато
човек
не разбере вътрешния смисъл на сетивата си, той не може да ги възпита.
След големи молби от негова страна да пощадят живота му, съдът издал следното решение: този
човек
ще бъде помилван, ако може да обиколи града с гърне мляко на главата си, догоре пълно, без да разлее капка от млякото.
Какво се иска от този
човек
?
При развиване и възпитание на осезанието си,
човек
си служи най-много с пръстите, затова той трябва да развива тяхната чувствителност.
Колкото повече се увеличава чувствителността на пръстите, толкова по-внимателен трябва да бъде
човек
към тях, да ги пази.
С папилите на ръцете си,
човек
може да опише своя характер и способности така, както ги описва и на другите.
Като пипа главата си
човек
трябва да знае къде да пипа и как да пипа.
Не е достатъчно само да се дръпне един косъм от главата на
човека
, но точно трябва да се знае кой косъм да се дръпне и как да се дръпне.
Човек
трябва да знае как да се пипа, къде да се пипа и по кое време.
Пипането, осезанието е сетиво, което
човек
прилага не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на астралния свят.
След това този
човек
казва, че се е влюбил в момата.–Защо ?
Когато човешката душа влезе в мозъка на
човека
, тя може, чрез ръцете и краката му, да изкарва правилни, хармонични тонове.
Както хората държат отговорен ума за всичко, което
човек
прави, така и магаренцето в цигулката носи отговорност за сполучливото или несполучливо свирене.
Сега, като правим аналогия между цигулката и
човека
, тази аналогия не е абсолютна.
Важно е обаче да се замислите върху нещата, да видите, че всичко, което
човек
е създал, не е произволно.
Този
човек
се е влюбил и казва, че без нея животът му няма никакъв смисъл.
Човек
копира нещата от природата.
Когато пипнете лявата ръка на
човека
, вие познавате едно негово състояние; когато пипнете дясната му ръка, познавате друго негово състояние.
За да имате пълна представа за
човека
, вие трябва да пипнете и двете му ръце.
Щом е така,
човек
трябва да пресъздаде своето тяло точно по образа на първообраза, на това, което Бог първоначално е създал.
Както започва
човек
, така свършва.
Наистина, виждате, че някой млад
човек
е свършил университет или музикална академия и чака да го назначат учител в някоя първокласна гимназия или музикант в някоя опера.
Казвате, че
човек
трябва да бъде учен, за да си пробие път.
Добре е
човек
да бъде учен, но какво ще прави онзи, който не е учен ?
Добре е
човек
да бъде търговец, да изкарва лесно прехраната си, но какво ще прави онзи, който не може да стане търговец?
Да не бърза
човек
, това не значи да бъде нехаен.
Човек
трябва да работи спокойно, равномерно, но с постоянство, да развива всички скрити сили в себе си.
За всеки
човек
е определено какъв трябва да бъде.
От
човека
зависи да изправи своя живот, да създаде добри условия за себе си.
Четете историята на Робинзон Крузо да видите какво може
човек
да направи.
Докато
човек
сам не намери методи за своето лекуване, за своето развитие, той не може да разчита на чужда помощ.
И на онзи свят се дават служби, за които
човек
трябва да бъде готов да ги изпълни.
Ако речете да опишете страданията на обикновения
човек
или на някое животно или растение, това описание няма да ви заинтересува много.
Задръжте в ума си следната мисъл: всички разумни желания на
човека
са постижими.
Но ако опишете живота на някой цар, на някой велик
човек
, бил той учен, или светия, това описание ще ви заинтересува силно.
Всичко разумно е постижимо за
човека
, но за това се иска работа, приложение.
Колкото знания и да има
човек
, той трябва да ги пусне в движение, както изворите текат в природата.
Някой предава знанието си на даден
човек
, но същевременно иска да го обърне към Бога, да го направи член на дадено братство.
– Не, свържи
човека
с Бога и остави го свободно да мисли, да чувства, както той разбира.
Ето защо
човек
трябва да бъде бу-ден, да възпитава краката си така, че те винаги да изпълняват неговите желания и той – техните.
Значи преди да повярва,
човек
трябва да люби Бога.
Всеки
човек
трябва да знае, отде са дошли краката, ръцете, очите, ушите, езикът му и с каква задача е натоварен всеки уд.
Бог е създал удовете на
човека
и всеки уд е предназначен за развиване на известна добродетел.
И ако в лицето на този
човек
не видите Бога, вие не сте Го познали.
Чрез нея
човек
изявява волевите сили в себе си.
Ръката е радио, с което
човек
може да възприема всички промени, станали в атмосферата.
Той трябва да постъпи като праведния
човек
: да вдигне ръцете си нагоре, да концентрира мисълта си към Бога и да се помоли да му се даде възможност да разбере добро или лошо ще бъде времето, и в зависимост от това да пътува, или да отложи пътуването си.
Чрез своите погрешки, както и чрез тия на своите ближни,
човек
изпитва, познава себе си.
Едно е необходимо за
човека
: да развива чувствителността на пръстите си така, че да може чрез тях да възприема и най-нежните, най-деликатните вибрации.
Например някой мисли, че е много търпелив
човек
.
Чрез ръката си
човек
може да решава сериозни социални и духовни въпроси.
Човек
трябва да работи върху себе си, да развива чувствителността на своите пръсти, на ръцете си изобщо.
Колко трябва да работи
човек
?
Като дойде някой
човек
десетина-двадесет пъти да му иска пари, той трябва да му каже: „Виж, решил съм да те направя наследник на имането си.
Нямам време да се занимавам с един
човек
с часове.
Ако на всеки
човек
дам по една минута, колко часове и дни трябва да отделя за всички хора на земята?
И
човек
трябва да работи за развиването, за възпитанието на очите си, на зрението си.
Как трябва да възпитава
човек
зрението си ?
Мислете по колко време трябва да отнемате на всеки
човек
.
За да възпитава правилно зрението си,
човек
трябва по възможност да избягва лоши, грозни сцени, картини или образи в живота си.
Всеки има право да отнеме само по една минута от времето на
човека
.
Внимателен трябва да бъде
човек
.
Дойде ли до нещо отрицателно, било чувство, било мисъл, било някаква постъпка, свои или чужди,
човек
трябва да затваря вътрешно очите си, да не ги приема в себе си, да не задържа такива образи в съзнанието си.
Някой
човек
застане прав на молитва и с часове се оплаква, вайка се пред Господа, че е нещастен, бос и гол, невежа, не може да си помогне.
Като го изслуша, Бог казва: „Дайте на този
човек
всичко каквото иска, да се освободим от него.” Колкото повече богатства дава Бог на
човека
, толкова той е по-нещастен.
Животът на
човека
не е нищо друго, освен затваряне на духа в материята.
Богатството не прави
човека
щастлив.
Ако
човек
е живял правилно на земята, ще дойде ден, когато ще отворят вратата на този затвор и ще го пуснат на свобода.
Умът, разумността носи щастие на
човека
.
Има случаи, когато някой
човек
, след като е живял на земята в затвор– в затвора на плътта, пак умира, т. е.
Следователно нито материалното богатство, нито умът и сърцето, като прояви на
човека
, могат да го направят щастлив.
Постъпките му обаче могат да направят
човека
щастлив.
Този
човек
не се освобождава, но още повече се затваря.
Тъй щото, ако за даден
човек
смъртта отваря вратата на затвора, това е освобождаване.
Ако смъртта води
човека
от един затвор в друг, това е истинска смърт, истинско заробване на човешката душа.
С каквито форми и образи се занимава човешкият ум, такъв става и самият
човек
.
Когато
човек
търси нещо, той си служи с очите.
Който е възпитал очите си, ръцете си, той може да се нарече истински възпитан, истински морален
човек
.
Това значи
човек
с устойчив характер, с морален устой в себе си.
Това значи
човек
с будно съзнание.
Потребно е ум, но не е умът, който прави
човека
щастлив.
(втори вариант)
Не е сърцето, което прави
човека
щастлив.
(втори вариант)
Човек
, който има възпитана ръка, той е възпитан
човек
.
(втори вариант)
Ти ако не можеш да разрешиш противоречието в живота, ти не си учен
човек
.
(втори вариант)
Този знак показва
човек
, който е в движение.
(втори вариант)
Казва: "Не само
човек
трябва да върви, но трябва да има нещо, към което да се стреми." В евреите този знак на египтяните е безконечност.
(втори вариант)
Човек
трябва да започне със своето възпитание.
(втори вариант)
Сега, ако аз ви дам една тема: "Кой е най-естественият метод за самовъзпитание на
човека
", какво бихте писали?
(втори вариант)
3а да се възпита
човек
, най-първо, той трябва да възпита своите пет сетива, през които енергиите на природата минават.
(втори вариант)
Но
човек
, докато не разбира вътрешния смисъл на сетивата си, той мъчно може да ги възпита.
(втори вариант)
По някой път
човек
може сам да си направи наблюдение и върху себе си, докъде е достигнал.
(втори вариант)
Гледаш, някой
човек
, той е гладен, няма спесифична храна за своите религиозни чувства.
(втори вариант)
Разумният
човек
трябва да придобие храна за ума си.
(втори вариант)
На
човека
като му потеглиш един косъм на главата, става весел.
(втори вариант)
Право е,
човек
има чувствително място.
(втори вариант)
Казвам, когато
човек
се занимава с Божествената наука, трябва да бъде заинтересуван, както осъденият от гърнето, ако не пролее нито една капка от млякото, зависи животът му.
(втори вариант)
Трябва да пипне някой
човек
така.
(втори вариант)
Цигулката съответства на
човека
.
(втори вариант)
Тя е направена по формата на
човека
.
(втори вариант)
На един
човек
трябва да пипнеш и двете ръце, за да видиш какво е неговото състояние.
(втори вариант)
Човек
не може да създаде нещо, което не съществува някъде в природата.
(втори вариант)
Че ревматизмът ще те направи повече от
човек
.
(втори вариант)
Защото само един много учен
човек
може да страда.
(втори вариант)
Ти не може да опишеш страданието на един обикновен
човек
или страданието на растенията, или страданието на животните.
(втори вариант)
Но щом опишеш страданията на един цар или на една княгиня или някой учен
човек
и тъй нататък, прави впечатление.
(втори вариант)
Има един начин, дето
човек
може да създаде своето бъдеще.
(втори вариант)
Но да остане мисълта, всичко е възможно за
човека
.
(втори вариант)
Всичко онова, което
човек
желае разумно, може да го постигне и в един живот, стига да намери разумни методи за постигане.
(втори вариант)
Дойде някой
човек
и ви каже: "Я ми кажи нещо за Бога." Какво ще му кажеш?
(втори вариант)
Нищо не е [отделно], ръката е част от
човека
.
(втори вариант)
Този
човек
казва: "Кажи ми нещо за Бога." Ако можеш да му предадеш нещо, да го свържеш с Бога, за тебе ще бъде едно второ Откровение.
(втори вариант)
Ти ще бъдеш през целия живот радостен и весел, че си свързал един
човек
с Бога.
(втори вариант)
Един
човек
иска да живее, без да работи.
(втори вариант)
Изисква ли се голямо изкуство
човек
да знае как да яде?
(втори вариант)
Ние имаме отношение не само към един
човек
.
(втори вариант)
Той разрешава въпроса не като ангел как трябва да живее, но в тази простата форма, като
човек
, какво трябва да прави.
(втори вариант)
Не е богатството, което прави
човека
щастлив.
(втори вариант)
10.
По-драгоценен
,
НБ
, София, 15.4.1928г.,
Благородният е не само честен
човек
, но той остава всичко да замине от него.
Същевременно,
човек
трябва да бъде и милостив.
Значи,
човек
трябва да бъде честен, благороден и милостив.
– За предпочитане е
човек
да се залъгва, отколкото да се самоубива, както е намислил младият
човек
, за когото ви говорих.
Един ден Буда срещнал един беден
човек
на пътя си.
И тъй, първата храна, с която
човек
трябва да започне, за да прояви живота, това е любовта.
Като гледали това, учениците се чудили, защо Учителят им обърнал такова голямо внимание на този беден
човек
и Го запитали: Учителю, защо обръщаш такова внимание на този
човек
?
Да служиш на истината, това е най-малкото зло, което може да сполети
човека
.
Божественото съзнание в
човека
, или тъй нареченото будическото тяло на
човека
.
Да се отклониш от истината, това е най-голямото зло, което може да сполети
човека
.
Който се води по тези максими, той ще се ползува от великите блага и богатства на живота, той ще бъде новият
човек
, носител на новата култура.
Казвам: всеки
човек
трябва да направи такова добро, такава жертва, която да го свърже с Първата Причина.
Яйцето, от което
човек
излиза, е по-голямо от камилското, което е образувано от 50 кокоши яйца.
Добро, което не свързва
човека
с Първата Причина, не е истинско добро.
Следователно, ако преди излюпването си,
човек
е бил яйце, а после се излюпи като пиле, има ли право това пиле да казва, че животът няма смисъл?
Да казва
човек
, че животът няма смисъл, това значи, че той е още в яйцето, с неоформена глава.
И тогава, ако отидете на гости при такъв
човек
, той няма да ви пита, колко време ще му гостувате, но ще ви приеме като свой брат.
Да казва, че и без храна може да се живее, това показва, че този
човек
е още в яйцето, с неоформен стомах.
Сега ще направя една аналогия, да видите, какво представя
човека
на земята.
Значи, всичко, каквото
човек
прави, трябва да бъде благо за самия него и за онзи, на когото го прави.
Съставят устав на дружеството и си избират председател, който не е нищо друго, освен главата на
човека
.
Само така
човек
може да се повдигне.
После избират под-председател – дробовете на
човека
.
Най-после избират секретар – касиер – сърцето и членове – стомахът на
човека
.
Такова нещо е и стомахът в
човека
.
Щом срещна
човек
с някакъв талант, аз зная вече, кога и как е произлязъл този талант в него.
Докато не се храни с любовта,
човек
не може да бъде фактор в живота, не може да има никакво влияние в света.
Същото нещо става и с
човека
.
Христос казва: „Само разумният, само любещият
човек
е силен." Такъв
човек
има власт, и всички му се подчиняват доброволно, както децата се подчиняват на майката, която се грижи за тях.
Също такова е положението на всеки добър и велик
човек
, който работи за благото на другите.
Трябва ли да се завижда на такъв
човек
?
За да познаете, кой
човек
се храни с любов, първият признак е този, че поне половината човечество го обичат.
Човек
трябва да бъде богат, да има пари, да се храни добре, ако иска да живее и да се развива правилно.
Питам: колко пари са нужни на
човека
, за да стане добър?
Ако е въпрос за пари, за жилища,
човек
може да има много такива, но те не могат да го направят нито добър, нито учен.
Казано е в Писанието: „В дома на Отца моего много жилища има." Значи, на небето за всеки
човек
е приготвено по-красиво жилище от това, което има на земята.
Ако някой
човек
носи на гърба си чувал с пари, а трябва да преплава морето, по-добре е да хвърли чувала с парите във водата, а той да изплава на повърхността, отколкото да потъне във водата.
Разумният
човек
не трябва да насочва ума си към материални блага, защото те ще го спъват в духовното му развитие.
По-добре е
човек
да развива Божествената Любов в себе си, отколкото да придобива външни богатства.
По-добре е
човек
да усилва разумността си, отколкото физическата сила.
Който превръща парите в пара, той е умен
човек
; който превръща парата в пари, той е глупав
човек
, той умира с парите на гърба си.
Обаче,
човек
трябва да се домогне до тези възможности по един правилен начин.
Тук той видя погрешката на своя метод, а именно, насилието не изправя
човека
, нито го спасява.
Не е лесно да се домогне
човек
до метода на любовта.
Казвам: докато мисли, че с убийство може да разрешава мъчнотиите и трудностите на своя живот,
човек
е на крив път.
Умният
човек
с разумността си превръща мъчнотиите си в динамическа сила, която впряга на работа.
От това, как
човек
се справя с мъчнотиите си, се определя неговата сила.
Следователно, силата на
човека
седи в неговото вътрешно знание, да може правилно да разрешава задачите на своя живот.
Не е достатъчно
човек
само веднъж да повярва, или само веднъж да пие вода от Великия Извор на живота.
Представете си, че някой
човек
разполага с големи богатства и знания, които, обаче, не може да приложи в живота си, не може да използува тяхната сила.
Това е възможно за съзнанието на
човека
.
В това отношение, както богатството и сиромашията са необходими за развиването на
човека
, такава необходимост представя и гладът.
Гладът носи смърт, но ако правилно се използува, той е динамическа сила, която продължава живота на
човека
.
Който казва, че е гладувал много, той трябва да е разумен, добър
човек
.
За разумния
човек
.
Велика наука е да знае
човек
да обработва своите мисли и чувства.
Че се явили в
човека
една лоша мисъл, или едно лошо чувство, това още не е зло.
Злото седи в това, че
човек
не обработва тия свои мисли и чувства.
Добро, благословение за
човека
е да знае, как да обработва своите мисли и чувства и да ги прилага в живота, както за своето благо, така и за благото на другите.
Ако не умее да обработва своите лоши мисли, чувства и желания,
човек
ще се намери в положение да търси начини, как да се справи с тях.
Много от учениците на запад си служат с хипнотизъм, с внушение, като поддържат, че
човек
трябва да има силна воля, за да си служи с тези опити.
Без разумност волята може да стане толкова твърда, че да поквари мозъка на
човека
.
Вълците и мечките са в самия
човек
, а не вън от него.
Злото е вътре в
човека
, а не вън от него.
Злото е резултат на неразумния живот на
човека
.
Когато иска да направи добро някому,
човек
първо трябва да се обърне към Бога, да запита, трябва ли да направи добро на този
човек
, или не трябва.
И най-лошите условия на живота си,
човек
може да подобри, а същевременно и да използува за добро.
Следователно,
човек
трябва да бъде внимателен и когато дава, и когато иска.
Питам: Кои учени, или кои велики хора, от
памтивека
до днес, са били оценени?
Срам е за
човека
на 20
век
да се самоубива, да проси, да го осъждат, да лежи в затвор и т.н.
Този млад
човек
ме гледа право в очите, лъже ме и същевременно иска да ме убеди, че това, което говори, е истина.
Питам: кой
човек
, като се представя пред лицето на Първичната Причина и не говори истината, може да се надява на нейното благословение?
Не, каквото говори
човек
, то трябва да бъде съгласно с истината.
Този е един от начините за изпитване вярата на
човека
.
Един
човек
не може да носи товара на всички хора; той не може да обича всички хора; той не може да оправи целия свят.
Обикновеният
човек
, обаче, може да обича един, двама, трима, най-много десетина души.
Ще дойде ден, когато ангелът ще похлопа на сърцето на всеки
човек
и ще му каже: Ти знаеш да свириш на цигулка.
Колкото по-близо е
човек
до плодовете на някое дърво, толкова по-пресни ще ги яде.
Щом плодовете минават през няколко ръце, докато стигнат до
човека
, те изгубват своята първа свежест, своята здравина и цвят.
Казвате: Как така ние, културните хора на 20
век
, да тръгнем от град в град, или от село в село да се опозоряваме?
Няма по-страшно нещо за
човека
от смърт, предизвикана от безлюбие.
Силата на любовта е в самия
човек
.
Няма по-хубаво нещо от честния, от благородния, от милостивия
човек
.
По-добре е великият скулптор да извае една статуя и да я продаде на някой богат
човек
, отколкото да прави паметници и бюстове на велики хора и да ги излага по градините, по улиците и площадите.
Който люби, той е разумен
човек
.
В дома на богатия
човек
статуята ще бъде при добри условия, и кой как дойде в къщата му, ще я гледа, ще й се радва.
Какво по-страшно от това, да обереш
човека
и да легнеш вечер в меко легло, завит с копринен юрган?
За предпочитане е да легне
човек
на камък, като Якова, но да има спокойна съвест, отколкото да спи на меко, топло легло, но със смутена съвест.
Съвременната наука е произведение на човешкия дух; следователно, тя е наука на обикновения
човек
.
Дойде някоя циганка, вземе ръката на
човека
, гледа в нея и гадае: Ти си много щастлив
човек
.
За глупавия, за неразумния
човек
съществува карма, а за разумния – дихарма.
Следователно, страданията и нещастията имат за цел да върнат
човека
към първичния живот.
„Животът е по-драгоценен от храната." В живота се крие силата на
човека
.
Ако внесете тези три качества в душата си, вие ще придобиете онова вътрешно богатство, което представя идеал в живота на всеки
човек
.
Да даде сто милиона изведнъж и после отново да започне да печели за човечеството – ето идеалът, към който всеки
човек
трябва да се стреми в живота си.
Външният свят е оправен, но светът на
човека
още не е оправен.
Например, при каквото обществено положение и да се намира, гладният
човек
, трябва да задоволи глада си: дали той е философ, поет, музикант, или религиозен – той трябва да яде.
Който разбира формата, съдържанието и смисъла на този живот, той ще разбере дълбокото значение на думите, които Христос е вложил в стиха: „Животът е по-драгоценен от храната." Земеделецът трябва да разбира своята нива; градинарят трябва да разбира своята градина; ученият трябва да разбира своята наука; химикът трябва да разбира свойствата на елементите; техникът трябва да разбира законите на техниката;
човек
трябва да разбира законите на своя организъм.
Изобщо, всеки
човек
трябва да разбира от науката, изкуството или занаята, с който се занимава.
Знаете ли, коя е отличителната черта на
човека
?
Времето е скъпо, денят е равен на
век
.
Отличителната черта на
човека
е честността.
Ако обикновеният
човек
иска да стане необикновен, той трябва да развие в себе си честността.
Следователно, докато живее,
човек
трябва да се справя с нуждите на своя живот.
Една от първите нужди на
човека
е да яде.
Благородството в
човека
пък е морална черта, която го свързва със свят, по-висок от физическия.
На физическия свят
човек
трябва да бъде честен, а в моралния свят, като душа – благороден.
11.
Доброта и разумност
,
ООК
, София, 18.4.1928г.,
Правата мисъл закрепва
човека
, а не го разболява.
Обаче колкото повече чувствата обладават
човека
, толкова повече неговата чувствителност се увеличава, вследствие на което той става ексцентричен.
За да се кали, за да не боледува,
човек
трябва да внесе хармония между своите мисли и чувства.
Дето има хармония между мислите и чувствата на
човека
, там има и мелодия.
За тази цел умът на
човека
винаги трябва да се контролира от разумността, а сърцето – от добротата.
Стеснението е дошло, когато
човек
е излязъл от рая.
Кое е по-хубаво: да се стеснява
човек
или да му е приятно?
Човек
се стеснява, когато каже някаква глупост.
Човек
се радва, когато каже нещо умно.
Следователно стесняването е на място, когато
човек
се страхува да не каже нещо глупаво.
Човек
лесно става млад, лесно става стар.
Ако може да каже нещо умно, което ще зарадва всички,
човек
трябва да бъде свободен, да не се смущава.
Казва се, че
човек
трябва да бъде духовен.
Разумността носи светлина за ума на
човека
; добротата носи топлина за човешкото сърце.
Има ли тия две качества в себе си,
човек
всякога може да помага на своите ближни.
Светлата мисъл повдига
човека
, освобождава го от мрачни мисли.
Човек
не може да бъде интелигентен, ако духът му не е в движение.
Добрите чувства стоплят
човека
, освобожда-ват го от всичко отрицателно, което внася в него студ.
Колкото по-бързи са трептенията на мисълта, толкова по-умен е
човек
.
По този начин
човек
може да констатира, кои неща са негови и кои – чужди, или външни.
Някой казва, че иска да разбере еди-кой си
човек
, да обхване мисълта му, да го обгърне в себе си.
Ако този
човек
е в положението на жълъд, ти можеш да го разбереш, да го обхванеш.
Казвате, че искате да разберете еди-кой си
човек
Как ще го разберете?
Следователно всички светли мисли в ума на
човека
и всички добри чувства в сърцето му представят Израилския народ, заради когото Мойсей трябваше да дойде, да го освободи от Фараона.
Фараон представя личното в
човека
.
Ако този Фараон в
човека
не освободи Израилския народ, не даде ход на светлите мисли и добрите чувства в него, т. е.
Аз ще им докажа, че не могат да ме тъпчат.” Тук говори личното в
човека
.
Как можете да разберете един
човек
?
Преди всичко
човек
трябва да разбере себе си.
Мъчно е обаче
човек
да разбере себе си.
Да бъдеш разумен и добър, това значи да бъдеш силен
човек
.
Човек
се погледне, вижда, че има очи, уши, нос, уста, ръце, крака; чува, че говори, че се движи; забелязва, че мисли, че чувства, но въпреки това не се познава.
Така е, но какво знаете за астралното тяло на
човека
?
И после, като съедини добротата и разумността в едно, той става
човек
в пълния смисъл на думата.
Добротата и разумността са методи, чрез които
човек
може да работи, да постигне желанията на своята душа.
По кой път ще работи
човек
, не е важно.
Тя представя една от микроскопическите добрини, които
човек
може да направи.
Микроскопическото добро, което
човек
може да направи, има смисъл заради това главно, че само Бог го вижда.
Като казвам, че Бог възнаграждава
човека
за микроскопическото добро, с това не трябва да се подкупвате.
И разумността е кратковременна, но така вдъхновява
човека
, че дълго време след това той може да твори.
Богат
човек
е онзи, на когото касата е пълна; сиромах е онзи, на когото касата е празна.
При Божествената светлина
човек
вижда нещата, но той трябва да ги изучава.
Например някой
човек
изучава физиогномия, хиромантия, има ясен поглед върху нещата, но като дойде да прилага, той прави ред погрешки.
Погледне носа на някого и казва: „Я виж, какъв грозен нос има този
човек
.” – Не, това не е наука, това не е право гледане на нещата.
Ако носът на този
човек
има нещо неправилно, другаде някъде, на челото или на главата, има някаква черта, която компенсира недостатъка на носа.
Добре е
човек
да изучава носа, устата, ушите на
човека
, но да не прави бързи заключения.
Като не разбира богатството, което природата е вложила в сиромашията, сиромахът се оплаква, че нямал пари, нямал условия да стане учен
човек
, да разработи своите дарби и способности.
Този
човек
е застанал на крива база в своите възгледи.
Срещате
човек
с вирнат нос.
Освен това той трябва да разбере още, че външните знания не правят
човека
учен.
Такъв
човек
иска да знае какво се върши около него.
Тя няма предвид от сиромаха да прави учен или богат
човек
.
Другаде срещате
човек
с нос, завит надолу като на хищна птица.
Този нос показва някаква хищническа черта в
човека
.
Сиромахът трябва да стане добър
човек
, а богатият – разумен.
Изобщо всяка вътрешна проява в характера на
човека
се отразява външно, върху някой от неговите удове.
Когато
човек
се разгневи, устните му започват да треперят, устата се изкривява и т. н.
Когато
човек
отвори крана на този извор в себе си, той започва да дава от своята доброта на всички, да ги напоява, както водата напоява всичко, каквото срещне на пътя си.
Следователно добрият
човек
всякога може да бъде богат.
Духовният
човек
се познава по това, че при всяко ново положение той знае, как да постъпи, колко и каква енергия да изразходва.
Силата на
човека
седи във вътрешното разбиране на живота.
Силата на
човека
седи в абсолютната вяра в Първата Причина на нещата.
Когато някой иска да знае каква е задачата на
човека
, казвам: Задачата на
човека
е двояка.
Само при това състояние
човек
може да бъде здрав, да постигне желанията си.
Такъв богат
човек
смело може да се нарече глупав.
Ако иска да стане разумен, сиромахът трябва съзнателно да работи върху себе си, да придобие богатство, да стане богат
човек
.
Доброта и разумност са богатство за
човека
.
Тъй щото те са величини, които
човек
може да превръща.
И тъй, сиромашията и богатството са възможности за постигане на нещо, от което
човек
се нуждае.
Ако
човек
съзнава това, като осиромашее, той трябва да се радва.
Който гледа това угощение, той ще се чуди как е възможно
човек
да осиромашава и да се весели.
Тогава какво трябва да прави
човек
, когато забогатява?
Според мене когато забогатява,
човек
трябва да се предаде на пост и молитва; целият му дом да прекара един ден в пост.
Значи когато осиромашава,
човек
трябва да се радва, да дава угощение на приятелите си.
” – Две неща се искат от
човека
: да е в състояние да направи на някого микроскопическо добро или микроскопическо зло.
Бог обръща внимание само на онзи
човек
, който може да направи на някого едно микроскопическо добро или микроскопическо зло.
Представете си, че един разбойник е намислил да убие един добър
човек
заради богатството му.
За тях всеки благодари, защото идват в моменти, които спасяват
човека
от голямото зло.
Например някой богат
човек
дава четири крини жито на един сиромах, но последният е недоволен от богатия и казва: „Изедник, само това ли се откъсна от сърцето ти?
Мнозина поддържат мисълта, че
човек
не трябва да бъде добър.
Човек
трябва да бъде толкова добър и толкова лош, че да е в състояние да направи микроскопическо добро или микроскопическо зло.
Например ако
човек
чуе, че някой говори лошо за някого, нека го жилне по езика, да се надуе малко езикът му, да не говори лоши работи.
Това е микроскопическото зло, което
човек
може да направи.
Бог е дал на всеки
човек
очи, да гледа с тях света, да гледа красивото и възвишеното, а той е недоволен.
Това, което Бог е дал на
човека
, струва милиарди, а въпреки туй той поглежда завистливо към къщата на някой
човек
и е недоволен, че няма такава къща.
Кое струва повече: очите или къщата на
човека
?
Следователно за да съзнае и оцени
човек
богатството, което му е дадено, Бог ще му изпрати някое малко страдание или нещастие да го жилне някъде, за да го опомни.
12.
Будният ден
,
МОК
, София, 20.4.1928г.,
Значи от една страна
човек
представя кръг и квадрат, а от друга – сфера и куб.
Сферата крие в себе си множество възможности и условия, които
човек
проявява на земята като безброй отношения и съотношения.
Както виждате,
човек
е създаден по правилата на великата геометрия.
Като чувства,
човек
опитва нещата.
Пророкът казва, че за да придобие Любовта и да я запази,
човек
трябва да живее в светлина.
Следователно, като казвам, че
човек
трябва да бъде добър и разумен, това не значи, че отсега нататък ще придобива тези качества.
По естество
човек
е добър и разумен, но трябва само да се прояви.
Всеки
човек
има по едно малко дете в себе си – неговото милосърдие.
Човек
работи върху себе си, докато е млад.
Млад
човек
е онзи, който прави добро и мисли правилно.
Да мисли
човек
, да прави добро и да учи, това са магически сили, които той крие в себе си.
Ако проявява само разумността си без доброта,
човек
става горделив; ако проявява добротата си без разумност, той става фанатик.
Обаче ако проявява и добротата, и разумността си заедно,
човек
се разширява, проявява душата си.
Човек
е дошъл на земята да донесе Божието благословение.
Чист трябва да бъде
човек
по ум и по сърце.
Всеки
човек
трябва да има правилно разбиране за своя живот.
– Защото истински
човек
е онзи, на когото съзнанието е пробудено.
Разумният, истинският
човек
се отличава по това, че живее по вътрешни, Божествени закони и правила, чрез които съзнателно се ограничава.
Понякога
човек
сам себе си не разбира и се чуди защо се натъква на недоразумения и противоречия.
Страшни са земетресенията в чувствата на
човека
, но и тук природата работи разумно и целосъобразно.
Тя има предвид да научи
човека
кои желания са законни и съществени и кои не са.
Понякога
човек
се чувства самотен, изоставен.
Свърже ли се с природата,
човек
отваря сърцето си за всички живи същества.
От правилното разбиране и отношение към природата,
човек
постепенно отива към Бога.
Щом дойде до това познаване,
човек
ще бъде свободен от тисящите, т.е.
Псалмопевецът искал да предаде идеята, че
човек
трябва да уповава на Бога като на вечен, неизменен принцип и да Го пази свято в душата си, да не Го излага на поругание.
Да се откаже
човек
от убеждението си, да напусне правия път, това значи да се откаже от живота, от богатството, от знанието, от силата си.
Това са две състояния, през които
човек
неизбежно минава.
Когато говорим за богатство и за сиромашия, разбираме не само материалното състояние на
човека
, но и неговото умствено и сърдечно положение.
Човек
може да бъде богат с идеи и желания, но може да бъде и беден.
Многото желания, например, могат да удавят
човека
, но ако е разумен, той ще намаже кожата си с мас, както прави патицата, и те няма да го докоснат.
Това са две качества, които се изискват от всеки
човек
и специално от ученика.
На същото основание и за
човека
казваме, че трябва да бъде всеразумен и вседобър, т.е.
Значи от
човека
се изисква доброта и разумност, но какво представя той сам по себе си?
Квадратът е физическият
човек
, който разрешава отношенията си на физическия свят; кръгът е духовният
човек
, който разрешава отношенията си в духовния, в идейния, в Божествения свят.
Ако разглеждаме
човека
геометрически, казваме, че главата представя кръга, а тялото – квадрата, т.е. четириъгълника.
Главата на
човека
представя кълбо, сфера, а тялото му – куб.
13.
За съдба дойдох
,
НБ
, София, 22.4.1928г.,
Казвам: всеки
човек
има в себе си известна добродетел, известна способност, специфична за самия него, поради която, именно, той е ценен пред Бога, и пред хората.
Казвам: праведен
човек
живее там!
Няма да разправяш на другите, че не си добър
човек
, но ще признаеш това само за себе си и тайно в душата си ще се молиш на Бога да ти помогне в работата.
Върви един беден
човек
по пътя и вижда един сакат пред него седи, иска помощ.
Минава друг
човек
покрай сакатия, ритва го с крака си и го запитва: "Защо седиш тук?
Ние сме за Истината, според която земята е велик жив организъм, в който живее една възвишена разумна душа, със съзнание, каквото има и
човекът
.
Аз не говоря за този Бог, за когото светът страда, но за Онзи Бог, Който разширява душите, Който дава светлина на съзнанието и освобождава
човека
от всички заблуждения и ограничения.
Не, бедният
човек
не може да бъде праведен.
Докато
човек
не си създаде едно положително верую в себе си, докато не си постави здрави основи в живота, той не може да бъде щастлив.
Всеки
човек
, който е Син Божий, той има капитали, разполага с цяла слънчева система.
НАГОРЕ