НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
28
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
28
:
1000
резултата в
20
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Без наука няма сполука
,
ИБ
,
БС
, София, 21.1.1926г.,
У
човека
има придобити навици.
Тя е следната: когато един
човек
е подпушван дълго време, той мяза на вода, която е била спряна, и като я отпуснеш, изведнъж изтече.
Такъв
човек
започва да говори и после пак млъква.
То е така, но когато един ден
човек
се обърне към Бога, неговото сърце се обновява.
Бог така е дал, че във всеки един
човек
е вложил тези качества и той трябва да ги пази.
Другото условие: всеки
човек
трябва да се намира постоянно на работа.
Щом
човек
почне да се отпуща, той е в бездействие.
Защото туй тяло, в което е
човекът
, физическото, то е един затвор.
Вземете един учен
човек
и го лишете от труда му, и той ще почне да се нервира.
Не е лошо
човек
да се ожесточи, но се старайте да предизвикате в себе си да се събуди Божественото чувство на милосърдие.
Защото иначе
човек
най-първо вреди на себе си.
Когато
човек
се ожесточава, разрушава в себе си хубавите неща.
Ожесточението е вредно за самия
човек
.
Онова състояние, когато
човек
е готов като дете да възприеме, да забрави, то е милосърдие.
Ако
човек
е ангажиран с външния свят, той съвсем не може да се отстрани от света, но ако всичкото му внимание е погълнато от света, всичката му енергия ще бъде изсмукана.
Представете си някой лекар, който препоръчва на някой болен
човек
да се къпе в морето.
А като говорим за духовен живот, то е същината на
човека
.
А религиозният
човек
трябва да изпълнява разни ритуали.
Но ако всичкото внимание на
човека
е погълнато от външната, обратната страна, изгубва се вътрешната същина.
Щом съзнанието ви се пълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълникане –
човек
става недоволен от себе си.
Човек
има една възраст, дето растенето спира.
Когато Бог казва на Ананий: "Иди в тази улица, там има един
човек
, който се моли", той му казва: "Аз го зная, той е опасен
човек
, страх ме е да отида при него." Тогава Бог му казва "Не бой се, той се моли, иди при него.
Аз ще ти кажа какво трябва да направиш." Този
човек
се разговаря, мисли да не попадне в такава една клопка.
Когато
човек
иска да пее, той може да пее.
Когато
човек
не иска да пее, и най-добрият учител по музика не може да го научи.
2.
Гласни и съгласни букви / Гласните и съгласните букви
,
МОК
, София, 24.1.1926г.,
Съзнателно или несъзнателно,
човек
си служи с нея.
Съгласните букви представляват затваряне на известни енергии в
човека
, а гласните – отваряне пътя на тези енергии, даване възможност те да се проявят, да излязат навън.
Значи чрез съгласните букви
човек
си служи като със спирачки, за да не дава ход на някои свои енергии.
– Той показва, че
човек
се е отклонил от правия път, в който Природата го е поставила.
Същевременно частицата ох показва начина, по който
човек
може да се върне в правия път.
Следователно, когато
човек
се изгуби някъде в безконечността, той не продължава да върви напред, но се връща назад.
Това значи, че когато направи една погрешка,
човек
се връща назад.
За да изправи погрешката си,
човек
трябва да я прекара два пъти през ума си: да я изповяда пред себе си, да я изповяда и пред хората.
За да се освободи от терзанието на една своя погрешка или на един свой грях,
човек
трябва да се изповяда пред своите ближни.
Когато изправя погрешките си,
човек
трябва да бъде смел, решителен.
Колкото повече погрешки върши
човек
, толкова по-неблагоприятна е средата, в която живее.
Например гладният
човек
има най-много условия да греши, защото живее в гъста среда.
Моралният
човек
пък прави най-малко погрешки.
Следователно колкото по-гъста е средата, в която
човек
живее, толкова по-големи са съпротивленията и противодействията на неговия път.
Сега можете да зададете въпроса: „Какво трябва да прави
човек
, за да избегне глада?
“ – За да избегне глада,
човек
не трябва да поставя спирачки на своите естествени желания.
Забелязано е, че след известни болести в
човека
се развива голям глад.
Следователно спирачките, които се поставят в живота на
човека
, не трябва да бъдат големи.
Това зависи от разумността на
човека
.
Колкото по-разумен е
човек
, толкова повече спазва законите на Природата.
Обаче обикновеният
човек
, който не живее според законите на Разумната Природа, има обикновена опитност, с обикновени резултати.
Обикновеният
човек
колкото печели, толкова губи.
Разумният
човек
всякога свършва с изобилие.
Ако искате да знаете как сте прекарали деня, като обикновен или като разумен
човек
, всяка вечер преди да си легнете употребете 10-15 минути мислено да си дадете отчет какво сте правили през деня.
И ако след всичко това намерите в себе си една малка придобивка, туй показва, че сте прекарали деня добре, като разумен
човек
.
Само по този начин
човек
може да разработва своя характер.
Докато сте на Земята, вие можете да бъдете обикновен
човек
, на никого неизвестен, но на Небето ще бъдете на всички известен.
Затова е казано: „Невъзможното за
човека
е възможно за Бога.”
За да напише нещо,
човек
трябва да мисли.
Като дойдем до буквата у, виждаме един символ, с който египтяните представяли
човека
, обърнат с главата надолу.
Ние не можем да си обясним защо
човек
се е обърнал с главата надолу.
В бъдеще тази буква трябва да се обърне, да представи
човека
, застанал в право положение, с главата нагоре.
Когато чуе този звук,
човек
взема предпазни мерки.
Този звук предупреждава
човека
да не падне в пропаст.
Следователно думатамама, образувана от двете срички ма-ма, представлява материята, от която
човек
е направен.
За да трансформира тази енергия,
човек
се нуждае от външна помощ.
Лесно се говори за трансформиране на енергиите, на състоянията на
човека
, но мъчно се постига това трансформиране.
Това са психологически състояния, които всеки
човек
преживява.
Когато страда,
човек
сяда, става, движи се.
“ После му дойде някаква светла идея в главата, веднага скача от стола си и радостно извиква: „Ха, така ще постъпя, за да покажа, че и в мене има благородство, характер.“ Когато в душата на
човека
стават ред вътрешни процеси, той трябва да ги изрази чрез някакви символи.
Не е лесно да се справя
човек
със своите вътрешни преживявания.
Когато
човек
е боледувал цяла година, че не е ял и когато прояде.
(втори вариант)
Та именно от тази страна
човек
на себе си не трябва да реагира.
(втори вариант)
Никога
човек
не трябва да реагира на известни пориви на душата си, които ще произведат този глад.
(втори вариант)
Когато
човек
действа разумно, трябва да се спре и да обсъжда добре законите на природата.
(втори вариант)
В у имате един символ, който означава
човека
.
(втори вариант)
Тук
човекът
е обърнат с главата надолу.
(втори вариант)
Сега ние не можем да си представим как се е обърнал У,
човекът
, как е станало да се обърне главата на
човека
надолу, както при растенията – защо главите им трябва да бъдат в земята?
(втори вариант)
"Л" – той е
човекът
, който се е спрял някъде.
(втори вариант)
Неразположение всеки един
човек
е имал, във всеки един живот те идват периодически.
(втори вариант)
Когато някой
човек
се изгуби някъде, ще продължава ли пътя си, или ще се върне назад.
(втори вариант)
3.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
В това положение всички удове са в едно хармонично състояние,
човек
се чувства възвишен, независим от окръжаващата го среда.
Та, вие ще се облечете с тази велика, мощна идея в себе си и няма да казвате, че от вас
човек
няма да стане.
Ще кажеш: Господ ме е направил
човек
и няма да мисля, че не съм способен за нищо.
Ако няма мост, застрелват
човека
.
Ами че в
човека
има един жив триъгълник, който не е равностранен, но равнобедрен.
За тебе, като
човек
, няма по-велико благо от това, да направиш мост от твоя живот за Божия живот.
От този триъгълник ние още съдим и за здравето на
човека
, какво е състоянието на неговите дробове и на всичките му удове.
От този триъгълник ние съдим какъв ще е бъдещият живот на
човека
.
Защо, защото във всеки
човек
, във всяка душа има вложено това Божествено начало.
Колкото и да е паднал
човек
, колкото и да е заспал, в него има едно вътрешно Божествено чувство, което го подтиква да се стреми към един красив, към един възвишен живот.
Ще кажат някои: този
човек
говори за друг свят, за онзи свят, а трябва да се знае, че ние само след като умрем на онзи свят, само тогава ще можем да се спасим.
Тогава във всеки
човек
ще има един мощен дух и между всички хора ще има едно вътрешно разбирателство.
В безсмъртния живот се крият условията за постигане на най-възвишената култура, каквато
човек
може да постигне някога.
Всеки
човек
има за Бога особено схващане.
Този Бог, зет на своя Учител, това е символ, който показва, че в душата на този
човек
трябва да се зароди онази възвишена велика мисъл, той да бъде абсолютно добродетелен.
Следователно,
човек
, на когото краката са направени от тази материя, смъртта не го хваща.
Вие знаете онази приказка на онзи отшелник
човек
, който живял цели 20 години на една планина, дето прекарал съвършено чист и свят живот.
Следователно, безсмъртният живот е онзи живот, в който
човек
може да се развие правилно, а в правилното развиване има една закономерност, един правилен домашен бит, едно правилно вътрешно разбиране, едно индивидуално схващане на душата, че във всеки даден случай
човек
да знае какво да разбира.
Ако един разумен
човек
може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия.
Ако един разумен
човек
може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен
човек
, в него няма никакъв ум.
Ако един
човек
е светия, ако един
човек
е разумен, той, като види крака на някоя дама, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл.
Когато някой
човек
се разболее, лекарите му дават малко горчивина.
Този маг,
човекът
на добродетелта, като влезе в огъня, и с него си играе – огън не го гори.
– Тя е Божественото в
човека
.
И Шопенхауер казва, че ако
човек
не се съгласява с тази блага воля, ще дойде злата воля върху него.
Той трябва да бъде с нови дрехи,
човек
на новата култура, да разбира всичко и като седне между другите хора, да каже: ето, сега ще ви изсвиря еди-кое си парче от еди-кой си виден музикант или пък ще ви прочета еди-кое си произведение на еди-кой си виден писател, да вникнем в съдържанието на тия велики работи, да разберем всичко това, което те са искали да изразят.
Човек
всеки момент трябва да прави избор и то правилен избор.
Казват за някой
човек
: той е отличен
човек
, идеите в него са постоянни, не се менят, постоянен
човек
е той.
Та казвам: ще се върнем към думите: да се облече
човек
и да се съблече; да се магнетизира и да се демагнитизира.
Ти усещаш, че си
човек
, същество, което може да мисли.
И доказва това нещо
човекът
математически.
Но модерен
човек
той, не се бои, доказва своята теория.
Значи, щом един
човек
в света има живота на възкресението, няма сила в света, която е в състояние да му отнеме този живот.
Това прави само разумният
човек
.
Само разумният
човек
може да прави такива силни съобщения.
В съвременната окултна наука се казва, че
човек
сам може да се магнетизира и демагнитизира.
Та казвам сега: Марта и Мария, това са две положения, две състояния у
човека
.
Това нещо, казано на ваш език, или преведено с ваши думи, означава, че
човек
сам може да се съблича и облича.
Първото състояние е материалистическо, когато
човек
става материалност и казва: трябва да се живее!
Следователно,
човек
всякога може да се облече в една възвишена мисъл.
Всеки
човек
трябва да бъде облечен като в броня в своята възвишена мисъл.
Вие, съвременните хора, мислите, че най-красивото състояние е да седне
човек
.
Най-първо вие сте един горделив
човек
, не искате от никого услуга и никому не искате да направите услуга, но като дойде лекар около вас, започвате да му се молите, да искате да ви спаси.
С това подразбирам, че вие сте
човекът
, който не искате да направите никому услуга, но ако не направите този мост, т.е.
4.
Външни влияния
,
ООК
, София, 27.1.1926г.,
Да,
човек
може да работи и с ума си само, но тогава, когато той може да проектира своите умствени енергии така, че да направи по умствен начин същото упражнение, със същите резултати.
Например някой
човек
страда от треска и според съветите на лекарите той трябва всеки ден да употребява по 30 сантиграма хинин.
Обаче този
човек
е беден, той има в джоба си пари само за хляб.
Не е ли интензивна мисълта,
човек
може десет пъти мислено да ходи до аптеката и пак да няма никакъв резултат.
Освен по този начин
човек
може да се лекува още и чрез музиката.
В научно отношение всяко отрицателно чувство, което
човек
проявява, представлява отклонение от правия път на живота.
Сега, като се говори за гнева, той представлява натрупване на излишна енергия в
човека
, която при известни случаи се изявява отвътре навън.
И тъй, когато духовният живот на
човека
започва да отпада, той казва: „Аз изгубих нещо от себе си, Бог ме е изоставил." Този
човек
констатира известен факт, но това още не е наука.
Докато
човек
постоянно се влияе отвън, той не може да бъде щастлив.
Това не подразбира, че
човек
може и не трябва да се влияе.
Обаче според Великия Божи Закон, който регулира всички неща, не е позволено на
човека
да изгуби своя център.
Каквито промени и да претърпява
човек
, под чието влияние и да се намира, той всякога трябва да пази своето място, своя център, да не излиза вън от него.
Какво придобива
човек
, ако главата му е пълна с погрешките на другите хора?
Като отворите главата на такъв
човек
, вие четете: еди-кой си се убил, еди-кой си откраднал нещо, еди-кой си бил болен, еди-кой си казал това-онова и т.н.
Бъдещата наука трябва да бъде положителна, да се занимава със здравословните, а не с болезнените състояния на
човека
.
" Казвам: Всеки, който пее, той още не е истински певец; който свири, той още не е музикант; който говори, той още не е разумен
човек
.
Представете си един болен
човек
, на когото мисълта е разсеяна, краката не го държат, ръцете му слаби.
Това зависи от разбирането и умението на
човека
да използува енергиите на природата.
Вие казвате: „Ще ме извините, нервен
човек
съм, затова избухнах." Кой няма нерви?
Да бъде
човек
нервен, да има нерви, това е преимущество за него.
Не е въпросът, че има нерви, но той трябва да каже: „Аз съм нервен
човек
и избухвам лесно, защото не зная как да управлявам нервите си.
често ми тече кръв, вследствие на което съм малокръвен." Значи малокръвието в
човека
се дължи на изтичане, на изпаряване голяма част артериална кръв от организма, вместо която остава повече венозна.
Човекът
на вярата е дълбоко убеден в това, което предприема.
Той казва: „Когато и да е през живота си, аз ще се кача на Хималаите."
Човекът
на вярванията казва: „Аз имам силно желание да се кача на Мусала, но ще чакам благоприятни условия." Суеверният казва: „Имам желание да се кача и на Мусала, и на Хималаите, но съм
човек
с деликатно здраве, не мога да предприема такъв път.
И тогава
човек
се чуди, че е станало нещо, което той никога не е очаквал.
Като лъже, той сам започва да вярва в това, което говори и казва: „Възможно е да е така."
Човекът
на вярванията пък казва: „Съдбата е такава.
Каквото да прави
човек
, той не може да измени съдбата си."
Човекът
на положителната вяра знае, че той сам създава съдбата си, и затова никога не се разочарова.
Разумните движения се намират под контрола на съзнанието у
човека
, при което всичките частици на тялото му са под негов контрол.
При неразумните движения съзнанието на
човека
не взима никакво участие.
Разумните движения спомагат за избягване на много болезнени състояния у
човека
.
Когато нервната система на някой
човек
не е в изправно състояние, тогава никой лекар не е в състояние да му помогне.
Когато
човек
се заеме безкористно с реализирането на някоя възвишена Божествена идея, в помощ му идват и Бог, и хората.
Дланта на лявата ръка е отрицателна страна в
човека
, чрез която се предават меки, магнетични вибрации.
Значи в
човека
има два вида електричество и два вида магнетизъм.
5.
Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката
,
МОК
, София, 31.1.1926г.,
Сега ще ви задам въпроса: има ли някакво съотношение между звуковете и идеите на
човека
?
С физическото си тяло
човек
не може да стигне до центъра на Земята, обаче с астралното си тяло може да достигне.
Този закон се отнася и до психическия живот на
човека
.
Когато се намери пред известна мъчнотия,
човек
се затваря в кръг.
Тъй щото най-страшно е, докато
човек
дойде до центъра.
Когато навлиза към центъра на Земята,
човек
трябва да разпери крилата си, да слиза леко, без сътресения, без никакви наранявания.
Само при тези условия
човек
може да преодолее всички мъчнотии и страдания и да излезе от тях неповреден.
Щом е дошъл на Земята,
човек
се нуждае от физически, от материални условия за развитие.
Да се натъкне
човек
на някое противоречие, това значи да се намери в тресавище, на колеблива почва.
В такова положение може
човек
да се намери и в науката.
За да се разберат тези отвлечени въпроси, трябва да се приеме, че в Природата съществуват много възможности, които
човек
не познава.
Човек
познава само няколко положения и от тях вади своите заключения.
Човек
знае само онези прояви на живота, които произлизат от проявите на вчерашния ден.
Ето защо, като е дошъл на Земята,
човек
трябва да проучва пътищата, при които идеите пропадат, както и тия, при които идеите правилно се развиват.
Разумният
човек
, който разбира живота, няма да сади жито на камениста почва, но ще използва тази почва за каменна кариера и по този начин ще си създаде добро положение.
Има нещо, което в дадения случай е важно за
човека
, но въпрос е дали това, важното, може да допринесе нещо за неговото щастие.
Може би това, което днес е важно за
човека
, утре ще му донесе най-голямото нещастие.
Значи
човек
трябва да разбира важността на нещата и да знае към кои от тях да се стреми.
– Той показва, че в
човека
има ред мисли и желания, за реализирането на които не е дошло още време.
Следователно
човек
не трябва да се интересува от ония мисли и желания, за реализирането на които не е дошло времето.
Когато
човек
мисли правилно, все ще срещне мъдреца, който ще го освободи от въдицата.
В дадения случай мъдрецът представлява интуицията в
човека
, която единствена може да му помогне, да го освободи от ограниченията на неговата обикновена мисъл.
Докато интуицията не дойде в помощ на
човека
, той ще се намери в положението на учен, който изучава научни въпроси, за които не е готов.
Водата – това са чувствата на
човека
, въздухът – това е неговата мисъл.
Затуй казват: „
Човек
е това, което мисли и чувства.“ Ако мислите и чувствата на
човека
са положителни и възходящи, те ще произведат съответни резултати.
Кажете на
човека
, че еди-кой си е негов неприятел, и се отстранете.
Достатъчно е
човек
да има силен образ за нещо, за да бъде всякога нащрек.
Човек
трябва да се изучава, да знае кои образи парализират неговата воля и да им противодейства.
Вярата изключва суеверието.“ Значи Любовта ще изпъди страха от
човека
навън, а вярата ще внесе Светлина в неговия ум.
За да се домогне до вярата,
човек
трябва да изучава пътищата на Светлината.
Ще кажете, че това са прости работи, с които
човек
не трябва да се занимава.
Според вас достатъчно е
човек
да се нахрани, а кога каква храна е ял, това не е от значение.
Или ще кажете, че колкото е по-пищна храната, толкова по-добре за
човека
.
Тя строго е определила за всеки
човек
кога да си ляга и кога да става.
Следователно всеки
човек
трябва да намери определения за него час за спане.
Да разреши
човек
правилно въпроса за храненето, за спането, това значи да е постигнал известна хармония между своите мисли и чувства.
Те са отворили своите извори да поят градинките си.“ Когато види, че сълзите на хората престават, Природата се радва и казва: „Умни са моите деца, защото имат ключове, с които отварят и затварят своите извори – според нуждите си.“ Види ли, че някой
човек
се е отчаял и е намислил да се хвърля от канара, Природата казва: „Това мое дете е решило преждевременно да хвърчи.
Малко трябва да учи
човек
, но разумно.
Обаче, докато живее при неблагоприятни условия на живота,
човек
се нуждае от много неща.
Природата дава на
човека
време и енергия, като му заповядва да пести енергията за сметка на времето.
Разумен
човек
е онзи, който от младини до старини остава бодър, способен за работа.
Разумният
човек
не се влияе от външните условия.
Този
човек
, кавалер, не се бои от нищо, а има една слабост, че се бои от една форма на змията.
(втори вариант)
Човек
, който много учи, намира се при много неблагоприятни условия.
(втори вариант)
(Значението на гласните и съгласните букви и влиянието им за трансформиране на състоянието.) Хубаво, тогава какво съотношение може да има между звуковете и идеите на
човека
?
(втори вариант)
До крайния предел на живота трябва да спазвате вашата бодрост и като дойдете да преминете периода от земята в другия свят, да бъдете тъй бодри, като
човек
, който сега се ражда.
(втори вариант)
Всеки един учен
човек
има известна основна идея, за която се държи постоянно, и от нея изхожда и се връща.
(втори вариант)
Умният
човек
няма да сади там жито, но ще направи кариера, ще вади камъни и ще създаде за себе си същите блага – онзи
човек
, който разбира живота.
(втори вариант)
Тогава ще си поставите закона – каквото мисии
човек
, такъв и става.
(втори вариант)
Преобладаващите образи вътре в ума, те въздействат върху
човека
.
(втори вариант)
Образът, който по-силно се проявява у
човека
, той всякога завладява.
(втори вариант)
6.
Свидетелството Негово
,
НБ
, София, 31.1.1926г.,
Да се усмихне
човек
, разбирам, но на какво?
Аз определям: свидетелството на всеки
човек
, това е неговата вяра.
Колкото е по-голяма вярата на един
човек
, това показва, че е учил повече.
Има съотношения между тия числа, както има съотношения и между един ангел и един
човек
.
Как ще се познае вярата на един
човек
?
Между строежа на тялото на един ангел и на един
човек
има математически съотношения.
Например, по строеж, тялото на един ангел е по един начин създадено, а тялото на един
човек
– по друг начин.
Когато вярвам в един
човек
, аз имам най-възвишени мисли заради него.
Когато имам вяра, като срещна един
човек
, в мене няма да се яви нито капка съмнение.
Трябва да вярваме във всеки
човек
!
Когато
човек
изучи всичките малки величини, той пристъпва към първата степен на онова дълбоко математическо схващане, да разбере първата единица, с която трябва да се занимава.
Сега има друго едно съотношение, което нас интересува, а именно: какво съотношение, каква връзка съществува между един ангел и един
човек
?
Вие според вашата наука, казвате: за сега този
човек
е честен, но утре какъв ще бъде, не знаем.
Честният
човек
всякога е честен.
Добрият
човек
лош не може да стане.
Добрият
човек
можеш да го окаляш, но той пак си е добър.
Злият
човек
можеш да го посребриш, но той пак зъл си остава.
Това се отнася до вътрешното съзнание на
човека
.
Човек
сам може да се изопачи и да каже: аз мост ли ще ставам на хората?
Защо и за какво хората носят мустаци, не е важно; в същност те изразяват закони, правила, по които
човек
трябва да живее.
По колкото косми има
човек
на брадата си, по колкото косми има на мустаците си, по колкото косми има на веждите, на клепачите, на главата си, по толкова правила и закони трябва да живее.
когато един
човек
се ограничава, то е, за да се повдигне на по-висок чин, да му се даде свобода, а свободата всякога носи ограничение.
Човек
ще се облече във всички свои мисли, във всички свои желания, които изтъкава.
Друг продава житото си, за да стане силен
човек
.
Трети продава житото си, за да стане богат
човек
.
– За бъде
човек
носител на Божествената мисъл.
Идва ден, когато
човек
като става сутрин, ще вземе остена, ще тръгне сам и ще си каже: слушай, знаеш ли какво нищо е свободата?
Вземете един
човек
, у когото моралът е слаб.
Другаде виждам някой религиозен
човек
пише нищо върху Библията.
Ако ти, при тези условия, в които се намираш, не можеш да покажеш доблест в характера си, не си честен
човек
.
Ако ти в безлюбието си не можеш да покажеш, че имаш любов, не си честен
човек
, в тебе няма любов.
И когато
човек
залюби, всичко е възможно за него, а когато загуби Любовта си, всичко за него става невъзможно.
Ако пък в света извършвате и най-великата работа, но без любов, вашият гръб ще се наклони тъй, както се наклонява гърба на никой слаб
човек
, когато му турят никаква голяма тежест.
Този
човек
е благороден.
Човек
все трябва да тъжи за нищо.
Само
човекът
на Любовта може да жертвува.
Ами, че да бъдеш мост, това значи, че си силен
човек
.
Когато работиш за другите хора, ти си силен
човек
, а силата е качество на разумните хора.
За един фокусник, обаче, всичко може да се предполага, но за един
човек
, който разбира законите, нещата седят по-другояче Аз ако си изтривам носа с тази бяла кърпа, с това искам да кажа: както е бяла тази кърпа, тъй и вашият нос да стане чист, та да можете да мислите правилно.
7.
Нашето място
,
ООК
, София, 3.2.1926г.,
Всеки
човек
, който не е доволен от положението си, той е роб.
Помнете следното правило: и най-малката работа, извършена с любов, дава свобода ял
човека
.
Щом
човек
забърка мислите си, нека каже: „В Бога има вечна хармония!
Обаче, и когато се подценява, и когато се надценява
човек
, и в двата случая той не е на прав път.
Който изявява този принцип правилно, той има в средата на челото си една светла звезда, която показва, че между Бога и този
човек
е създадена връзка.
Голяма е радостта на
човека
, който има такава звезда.
Човек
трябва да пресъздаде, т.е.
В идеята за превръщане на неблагородните метали в благородни алхимиците са скрили великата Истина за пресъздаване и облагородяване на
човека
.
Широчината на живота се определя от деятелността на
човека
.
Дълбочината му пък се определя от разбиранията, от схващанията, които
човек
има за него.
Питам: Защо
човек
скърби?
Мнозина ще отговорят, че
човек
скърби, когато изгуби нещо.
Трябва ли да скърби
човек
, когато има най-главното -живота?
Защо боледува
човек
?
Защо гледа
човек
?
Срещали ли сте някъде греха вън от
човека
като същество с определена форма и разговаряли ли сте с него?
И той е като
човека
, но вън от него не живее.
Намерете дявола и злото вън от
човека
!
Колкото и да ги търсите, вън от
човека
те не съществуват.
Да търсите злото и греха вън от
човека
, то е все едно да търсите страха вън от
човека
.
Например денем
човек
се страхува от нещо, бои се да не падне от някоя скала, да не падне в някоя пропаст и т.н.
Слушате някой
човек
да разказва: „Снощи сънувах, че щях да падна от една висока скала и много се уплаших." Като стане сутринта, вижда, че нищо не е било, никаква скала няма пред него.
Може ли
човек
да живее със скършено сърце?
Друг някой казва: „Смазана е душата ми от скръб." Може ли
човек
със смазана душа да прогресира?
Щом искате по-важни работи, ще ви запитам: Защо Сатурн има лошо влияние върху
човека
, а Юпитер добро?
Каква е неговата функция върху
човека
?
Като отиде при него някой
човек
, той веднага разглежда живота му от единия до другия край, и като намери даже една погрешка, казва: „Хайде, върви си!
Започнете ли да се извинявате, че сте слаби хора, че грешите, той казва: „
Човек
трябва да бъде абсолютно справедлив и умен." - нищо повече.
Съвременните астролози, като говорят за Сатурна, казват: „Страшно нещо е да се намира
човек
под влиянието на Сатурна.
Човек
трябва да се пази от него.
Друг казва: „Аз съм благороден
човек
." Благородството е присъщо на Юпитера.
И тъй главната задача, която предстои на
човека
, е да намери себе си, да намери своето място като малка величина някъде в космоса.
Само интелигентният, разумният
човек
може да се домогне до тази наука.
От какво зависи интелигентността на
човека
?
Човек
може да продължи носа си само чрез силата на своята разумна воля.
Ако носът на
човека
се продължи изкуствено по някакъв особен начин, той не може да бъде интелигентен
човек
.
В една от неделните беседи аз употребих думата „рада", която на български език се дава и като име на
човек
- Рада.
Radha означава реалната любов, с която
човек
може да служи на Бога във въплътения живот.
Всеки
човек
, който иска да служи на Бога според закона на Любовта, трябва да съдържа в себе си принципа на Radha.
Човек
се ползува само тогава, когато знае великия принцип, по който може да служи на Бога и да прояви Божия живот в себе си.
Всеки
човек
има желание да извърши нещо велико в света.
Кое е великото, което
човек
може да извърши?
Според това всеки
човек
може да извърши най-много онова, което отговаря на степента на развитието му.
Това е само известна деятелност, известна енергия, известно предприятие вън от
човека
, в което той участвува.
Свърши ли се предприятието, предприемачът казва на този
човек
: „Работата се свърши вече, ти ще отидеш дома си." И тогава същият
човек
казва: „Аз нямам вече любов в себе си." Той се намира в положението на уволнен чиновник, когото пенсионират.
Казвате, че
човек
трябва да бъде свободен.
Докато
човек
не намери своето място, той ще бъде в закона на ограниченията.
Грехът, глупостта, гневът например не са достояние само на един
човек
; те са достояние на хиляди и милиони хора.
Обаче има и специфичен гняв например, когато
човек
се гневи без причина.
Когато
човек
се гневи с причина, този гняв е на мястото си.
Тогава
човек
се гневи, защото вижда нещо неправилно в себе си, което иска да изправи.
Гневи ли се
човек
, че не е постигнал някакви свои користолюбиви цели, този гняв е безпредметен.
Само любовта освобождава
човека
.
8.
Познат от Него
,
НБ
, София, 7.2.1926г.,
Безброй пъти
човек
се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила.
А сега правят въпрос, как може
човек
да се прероди.
и птиците живеят, и
човек
живее, но всички същества, от най-малките до най-големите, са все недоволни от живота.
Сродната си душа
човек
ще намери само тогава, когато възлюби Бога.
Тия системи съставляват седемте здравословни темпераменти у
човека
.
Решил е да изкара от тях само един
човек
, но свят
човек
ще бъде той.
Не, тогава вие ще влезете да живеете в този голям
човек
като една малка единица.
Човек
трябва най-първо да почувствува тази велика Истина отвътре.
Туй име ще произведе такъв ефект, такова утоляване на глада, каквото произвежда пресният хлебец за гладния
човек
, Туй име ще внесе едно осмисляне в живота ви, защото без вяра живота ви ще се обезсмисли.
Вие ще видите в него израз на благост, на сила, на мощ, на интелигентност и ще кажете в себе си: заслужават страданията на хилядите години, само
човек
да види това велико и свято лице на Бога!
Той се въплътява на земята като един
човек
хилав, куц с единия крак, сляп с едното си око, едната му ноздра запушена, дробове хилави, стомашна система разстроена и от устата му излизал такъв вонящ дъх, че всички бягали от него, обаче той не съзнавала това, нямал тази опитност да види, какво нещо е да бъде
човек
слаб, хилав, куц.
Но цар Алтасар бил много строг
човек
.
Човек
иска да обича някого в света.
Но това са били всички ония хора, на които тя в миналото си съществуване, като хилавия
човек
, правила добро, и сега, като я виждат, те й благодарят.
Оставете всеки
човек
свободен!
Злото не е ли една вътрешна проказа в самия
човек
?
Някой казва: аз мога да обичам някой
човек
макар да е и с порок.
Нима за да живее един
човек
, трябва да убие друг?
Когато един
човек
убие друг, за да живее, той създава най голямото зло в света.
И тъй, Божията Любов, за която аз ви говоря, внася разширение в съзнанието, затова
човек
трябва да се стреми към абсолютна чистота в себе си.
Той трябва да гледа на Любовта като на един вътрешен принцип, като на една вътрешна сила, която трябва да работи в него, без да го смущава външната природа.. Онзи
човек
, който има Любовта в себе си, е като огънят, всичко ще пояде и така ще изчисти живота си, ще изчисти цялата среда, в която живее.
Това се отнася до праведния, до любящия
човек
– той всичко изчиства: И
човекът
на Любовта за в бъдеще ще се познава по това!
И онзи духовен
човек
, онзи учен
човек
най-после се оставя сам на себе си тъй както и малките деца се оставят на краката си, сам да разреши някой важен въпрос, и в разрешението си да каже, само един път има – той е пътят на Любовта!
9.
Реални величини / Реалното в живота
,
МОК
, София, 7.2.1926г.,
Човешкият ум е станция, през която минават писма, телеграми от един
човек
до друг, от една държава до друга, а даже и от Земята до Небето и обратно.
Човек
има право да предава само онова, което се отнася до самия него.
Какво трябва
човек
да казва: това, което е направил вече, или което мисли да прави?
Има смисъл
човек
да говори за това, което е направил, защото е придобил някакъв резултат или някакви опитности.
Има три начина за изнасяне на работите, които
човекът
е направил: да ги изнесе така, както са станали; да ги преувеличи или да ги намали.
На същото основание може да се зададе въпросът, каква е разликата между
човека
и животното.
Тези качества се срещат във всички животни, от най-малките до
човека
.
Следователно всички отрицателни прояви на
човека
се дължат на времето, когато той е минавал през животинското царство.
Те представляват животинското естество на
човека
.
Например страхът, който е силно развит в животните, даже и у
човека
служи като предпазна мярка, за да се пазят от опасностите в живота.
Колкото и смел да е
човек
, все ще трепне сърцето му, когато се намери пред някаква голяма изненада, опасност или стихия.
Някога живял на Земята един
човек
, който не знаел какво нещо е страх.
Човек
може да се уплаши от нещо малко.
Една малка мишка е в състояние да причини страх на
човека
.
Българите изнасят тази идея чрез поговорката: „Малкото камъче прекатурва колата.“ По отношение на психическия живот тази поговорка може да се изрази с думите: „Най-малката отрицателна мисъл е в състояние да измени разположението на
човека
.“ Малкото камъче, което прекатурва колата, може да бъде една отрицателна дума, една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство.
За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства: минералното, растителното, животинското и царството на
човека
.
Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на
човека
.
Разумният
човек
обаче използва добрите качества, добрите влияния на елементите, а за лошите се затваря.
Златото развива алчност в
човека
.
Ако се стреми към златото само като към метал, който скъпо се цени,
човек
става алчен.
Вложи ли тази идея в себе си, направи ли я плът и кръв на своя организъм,
човек
мъчно може да се освободи от нея.
Ако не се пристрастява към златото, добре е
човек
да има поне една златна монета и да я прехвърля от ръка в ръка, за да възприеме част от енергиите на това злато.
От тях
човек
не се повдига, но издребнява.
Това не значи, че в кръвта на
човека
не съществува органическо злато.
За да може
човек
правилно да се ползва от енергиите на елементите, които влизат в състава на неговия организъм, той трябва да работи върху себе си, върху своя характер.
Като работи съзнателно върху себе си,
човек
ще измени схващанията си и ще започне да живее според законите на Живата Разумна Природа.
Докато
човек
непрекъснато чопли своите рани, т.е.
Като знае това,
човек
не трябва да се смущава от недъзите си, но трябва да ги изправя.
Същото може да се каже и за лошите чувства на
човека
.
Лошите и добрите чувства на
човека
се определят от външните стимули в него.
Например ако върху ръката на някой
човек
поставят нагорещен въглен, той ще усети болка, която ще събуди в него неприятно, болезнено чувство.
Обаче ако в окото на
човека
пуснат мек светлинен лъч, той ще изпита приятно, радостно чувство.
Както виждате, външният стимул събужда в
човека
приятни и неприятни чувства, но сами по себе си чувствата и мислите не могат да бъдат лоши.
Ако в окото на
човека
влезе една прашинка, тя ще му причини болка, която пък ще извика в него неприятно, болезнено чувство.
Тя не трябва да влиза в окото на
човека
, но трябва да отиде в пространството, между водните капчици, и да докара дъжд.
Човек
трябва да съзнава, че прашецът, който влиза в него, не е случайно явление, но той сам го е привлякъл.
Това се отнася до мислите и чувствата на
човека
.
Не само мислите имат две състояния – потенциално и кинетическо, но и самият
човек
.
Докато е буден, с будно съзнание,
човек
хроникира всичко, което става около него; заспи ли, той нищо не може да хроникира.
Ще дойде ден, когато и
човекът
всякога ще има будно съзнание.
При сегашното си развитие
човек
не може да схваща всичко, което става на Земята, защото не може да издържи това.
Ето защо, когато
човек
минава през опасни места, съзнанието му се помрачава; щом мине опасната зона и излезе на красиво място, съзнанието му отново се просветлява.
За всеки
човек
има тъмни зони на съзнанието, през които той неизбежно трябва да мине.
Всеки ден
човек
минава по един кръг на съзнанието, като ту слиза до Ада, ту се качва на Небето; ту нагребва нещо и се пълни, ту излива нещо от себе си и се празни.
Само така може да се обясни защо някога
човек
е добър като ангел, а някога – лош, гневен, недоволен от себе си, от всички хора.
Човек
може да се съмнява, да не вярва, но само за даден случай, а не през целия си живот.
Всички хора говорят за реални неща, но ако ги запитат коя мисъл, кое желание на
човека
е реално, те не могат да отговорят.
Обаче срещате един
човек
и го питате знае ли къде има вода.
Значи за
човека
е реално само онова, от което той се нуждае в дадения момент.
Щом се домогне до реалното,
човек
дохожда до особено мнение за нещата.
Като придобие реалното, към което се е стремил, тогава
човек
прави избор на нещата.
Следователно
човек
може да бъде на особено мнение само след като е задоволил някое свое основно желание.
И тъй, кои са най-важните елементи, от които
човек
се нуждае?
– Най-важни и необходими елементи за
човека
са вода, въздух, огън и земя.
Защо, след като има тия елементи,
човек
пак е недоволен?
Изкуство е
човек
да бъде доволен при незадоволените си желания.
Кое е по-добре: да се задоволяват желанията на
човека
, или да не се задоволяват?
Защо
човек
не може да реализира едно свое желание така, както иска?
Как може да свири на цигулка
човек
, който има само по един пръст на ръцете си?
Когато иска да постигне нещо велико,
човек
трябва да има по пет пръста на ръцете си, а не само по един.
Може ли
човек
с по един пръст на ръцете си да излезе на конкурс с
човек
, който има по пет пръста?
Погрешката не е в Природата, но в
човека
, който не е работил върху себе си да развие всички пръсти на ръцете си.
Пръстите на ръцете представляват проявени разумни сили в
човека
.
Хиляди и милиони години е трябвало
човек
да работи съзнателно върху себе си, докато израснат пръстите на ръцете и на краката му.
Значи от избора на дрехата, в която душата се облича, зависи какъв става
човек
.
Ако е бил недоволен от дрехата си, като дойде повторно на Земята,
човек
става внимателен и започва да мисли каква дреха да облече.
Каквато мисъл избере
човек
в живота си като основа, такъв става.
Човек
не може да избегне влиянието на своите мисли, както и последствията от тях.
Ето защо, когато
човек
избира форма, дреха, в която да се облече, тя трябва да бъде красива, идейна, защото в нея се крият възможностите за проява на неговия Дух и ум, на неговата душа и на неговото сърце.
Като заспи,
човек
получава по един безплатен билет за някое близко пътешествие.
За живия
човек
кое му е най-потребно?
(втори вариант)
Според вас кои са най-важните елементи, от които
човек
се нуждае?
(втори вариант)
То е философията, да бъде
човек
доволен в незадоволените си желания.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво –
човек
, когато му се изпълнят всички желания, или – на колко желания трябва да се изпълни едно?
(втори вариант)
Пръстите, това са сили, проявени сили, разумни сили, тези пръсти, докато са израснали, съзнателният
човек
работил – колко милиона години той е плакал за тези пръсти?
(втори вариант)
Той казва – в природата възможностите за човешкото развитие седят в разните форми, те са изложени в една витрина всички форми,
човек
още не знае каква форма да вземе.
(втори вариант)
Едно учудване, как е възможно този
човек
да греши.
(втори вариант)
Как е възможно този
човек
– да се изгубят няколко букви, защо той не е внимавал.
(втори вариант)
Вечерно време, когато
човек
заспи, в сънно състояние къде отива?
(втори вариант)
Защо го е страх
човека
да каже какво мисли сега?
(втори вариант)
Всички животни започват с отрицателната страна на живота, понеже те са живяли при най-лошите условия и в тях се е създал такъв страх, че те навсякъде виждат само опасност – от най-малките буболечици до
човека
.
(втори вариант)
И
човек
в себе си носи туй животинско чувство на страха.
(втори вариант)
Човек
има туй чувство, и то е потребно.
(втори вариант)
Всеки един
човек
при известни условия все му трепва нервната система, но се въздържа.
(втори вариант)
Колкото смел и решителен да е
човек
, все трепва сърцето му, но той не казва, че го е страх, все има малко страх, микроскопически.
(втори вариант)
Казал: "Разбрах какво нещо е страхът." Значи не са големите работи, които могат да уплашат
човека
– една малка мишка.
(втори вариант)
Сегашните пари на книга, които имате, те нямат мощ тъй като ги глади
човек
, те издребняват хората.
(втори вариант)
В кръвта си
човек
все трябва да има малко злато.
(втори вариант)
Човек
, като работи върху своя си характер, трябва да преобрази своите схващания, да мисли тъй, както живата природа е създала законите, той няма какво да влиза в противоречията, които съществуват в съвременното човечество.
(втори вариант)
Човек
е едно живо същество и все ще попадне в някои противоречия, понеже живее между хората.
(втори вариант)
За да може да се трансформира една мисъл в един
човек
, колко елемента са необходими?
(втори вариант)
Има ли у
човека
лоши чувства?
(втори вариант)
Един ден
човек
ще бъде буден на земята.
(втори вариант)
Щом
човек
в никого не вярва, значи и в себе си не вярва.
(втори вариант)
И в себе си
човек
може да се съмнява.
(втори вариант)
10.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
“
Човек
с пеенето придобива свобода.
Има връзка между пеенето и мисълта на
човека
.
Когато
човек
пее, в него се засягат или чувствата, или мислите.
От способността на
човека
да пее зависи неговата мисъл, както и неговата любов.
Да допуснем, че някой
човек
живее в гората и е принуден сам да си върши всичката работа.
Не го ли потърси никой, бедният
човек
ще впрегне коня на работа, ще му определи някаква длъжност.
Човек
може да пее тихо, а може да пее и високо, пискливо.
По-добре е
човек
да предположи нещо, отколкото нищо да не предположи.
“ Всеки
човек
трябва да пее, макар и безгласно, вътрешно.
Човек
трябва да бъде искрен в своите изследвания.
Да бъде
човек
бодър и весел, в това се състои силата на човешкия дух.
Човек
трябва абсолютно да се освободи от черната лъжа.
Външно
човек
може да изпита тъмнина, разочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел, радостен.
Човек
е дошъл на земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб.
Всичко, каквото
човек
направи в живота си, добро или зло, се отнася до самия него.
Когато
човек
се научи да благодари на Бога, както трябва, той ще научи урока си.
Представете си, че ви дадат задача, да наблюдавате живота на някой
човек
за един ден и през това време да отбелязвате всички погрешки, които той ще направи.
Вие едва ли ще отбележите една или две погрешки, които той е направил през деня, когато невидимият свят за същото време ще регистрира стотици, а може би и хиляди погрешки, които този
човек
е направил.
Щом е така,
човек
не трябва да се занимава с погрешките на хората, защото не ги разбира.
Работи ли
човек
по този начин, той ще има здрава основа в живота си, върху която ще може да гради и да прилага Божиите закони.
Разсъжденията върху числата и върху ред още философски въпроси представляват дълъг път, който
човек
трябва да извърви и по който ще среща много интересни неща за изучаване.
Къпането е изкуство, което
човек
е изобретил.
Светските хора са недоволни, а недоволният
човек
е винаги суеверен.
Недоволният
човек
все вярва, че по някакъв магически начин може да стане богат.
Богатият и грешният
човек
се надяват, че могат по някакво чудо да влязат в Царството Божие.
Когато някой
човек
страда, когато пада и става или когато греши, много същества от невидимия и от видимия свят се поучават от него.
Същото нещо е и при радостите, които
човек
преживява, както и при изправяне на своите погрешки.
“
Човек
трябва да вземе толкова злато, толкова знание, толкова сила, толкова любов, колкото може да носи.
Любовта е най-възвишеното чувство, което свързва
човека
с Бога.
Когато
човек
се моли, Любовта хлопа на вратата му.
Никой не може да хвърли петно на кадилницата, с която
човек
пренася огъня върху олтара на своята душа. Защо?
Работите вървят добре само на онзи
човек
, който живее според законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
Такъв
човек
всякога и от всичко се учи.
Най-хубавото пеене е, когато
човек
пее за себе си.
Всяка мисъл трябва да произвежда светлина в ума на
човека
.
Човек
трябва да пее, да учи, да работи с вътрешен стремеж, ако иска да има помощта на възвишените същества от невидимия свят.
Вътре в
човека
има един учител по музика, който пее отлично.
Темите представляват прозорци, през които
човек
може да вижда нещата вън от себе си и вътре в себе си.
11.
Микроскопическите добрини
,
МОК
, София, 14.2.1926г.,
Кой е органът на любовта в
човека
?
Така мислят хората, но всъщност със сърцето ли
човек
люби?
Забелязано е, че когато започва да люби, сърцето на
човека
започва да се вълнува, стомахът му се разстройва, а мозъкът отказва да мисли.
Колкото е по-гореща любовта на
човека
, толкова повече удовете на неговия организъм се разстройват и отказват правилно да функционират.
Знае се при това, че Любовта не причинява пакости на
човека
.
Каквото
човек
предприема, то трябва да е в съгласие с всички клетки на неговия организъм.
Днес се напие
човек
, утре го виждате изтрезнял.
Истинската Любов подзразбира проява на целокупния
човек
, който разбира езика и законите на Живата Природа и се разговаря с нея.
Човекът
на Любовта е
човек
на разумната жертва.
Видите ли някой прегърбен, който едва се движи, който не обича да ходи, този
човек
няма любов в себе си.
Любещият
човек
е пъргав, подвижен, умен, съобразителен във всички свои действия.
Следователно страданията и мъчнотиите, които
човек
преживява, не са нищо друго освен затвор, клетка, в която немирни деца са го поставили, за да го измъчват.
Няма
човек
в света, който да не е попадал в капан, поставен от неразумни същества на пътя му.
Като се освободи,
човек
забравя да благодари за свободата, която тия същества са му върнали.
Докато е в капана,
човек
се обезсърчава, отчайва се, иска да се самоубие, но щом излезе от капана, всичко забравя и казва, че не струва
човек
да се отчайва.
Много пъти
човек
попада в такива капани, докато най-после научи урока си, и като ги види след това, отдалече още бяга.
Светът е пълен с разумни същества, които помагат на
човека
, освобождават го от робството и от ограниченията, в които е попаднал.
Да живее
човек
само в радости, това значи да бъде жив опечен.Това е все едно да се излагате под непрестанното действие на слънчевите лъчи без капка вода в устата.
Мрачните, отрицателните състояния, които
човек
преживява, са чужди, и той трябва да се освободи от тях.
Когато някой отчаян, обезсърчен
човек
върви по улиците, той оставя своите мрачни мисли и състояния по пътя, през който минава.
Ако се случи някой
човек
да мине по същия път, той ще възприеме тези мрачни мисли като неканени гости и ще счита, че са негови.
Както силният може да нападне някой слаб
човек
и да го бие, така и силната мисъл може да нападне някой
човек
, да му се наложи и да произведе в него цяла пертурбация.
Действително, сам за себе си
човек
е цар.
Ако по този начин
човек
не може да трансформира състоянието си, нека започне да се моли, да чете или да работи нещо.
Когато Невидимият свят създава специална работа на
човека
, той има предвид да впрегне енергията му, да отклони вниманието му от мрачните състояния, на които
човек
се е натъкнал, и по този начин да му помогне.
Ако работите на
човека
вървят по шаблонен ред, какво ще придобие той в края на живота си?
Ето защо, за да оправдае идването си на Земята, всеки
човек
, а по-специално ученикът, трябва да възприеме новото и да го приложи в обикновените си работи.
Обаче необикновените мисли и чувства оставят бразди в душата на
човека
.
Изкуство е
човек
да направи някое малко добро не когато е свободен, но когато е много зает с работа.
Срещам един отчаян, измъчен
човек
, който мисли да се самоубие.
Мъчнотиите и страданията в живота идат с единствената цел да заставят
човека
да излезе от обикновените условия на живота и да влезе в необикновените, да познае красотата и величието на Природата, да разбере смисъла на Живота.
Човек
трябва да се въоръжи срещу мъчнотиите в живота, да се справи с тях по най-правилен начин.
Щом е така,
човек
трябва да се въоръжи срещу острите камъни, за да не го нараняват.
Да се прояви
човек
, това не значи още, че трябва да покаже своите отрицателни качества.
Отрицателното в
човека
представлява наклон, път на слизане.
Ако е въпрос до отрицателната страна в
човека
, това не е нещо ново.
За да се обезсърчи
човек
, не се изисква някакъв голям талант.
Да се съмнява
човек
или да се гневи, и за това не се изисква голям талант.
Обаче, за да прояви
човек
Доброто в себе си, това изисква усилие.
Ако
човек
се намери пред някакво обезсърчение, съмнение или пред друго някакво отрицателно чувство, той трябва да му противопостави Доброто и по този начин да спре слизането си по наклон.
Да направи усилие
човек
, това не значи, че той трябва изведнъж да скъса въжето на ограничението.
Важно е
човек
да постоянства, да прилага волята си.
При сегашните условия
човек
не може да постигне всичко изведнъж.
За да вижда всичко,
човек
трябва да разполага с особен орган.
Докато
човек
не е развил своите висши чувства, Природата не може да му даде необикновени дарби и способности.
Веднъж дошъл на Земята,
човек
трябва да учи, да мисли.
Чрез мисълта си
човек
черпи енергии от Природата.
Според този закон мисълта, която достига до
човека
, е толкова по-права и велика, през колкото повече умове е минала, без да се накърни нейният подтик, нейната сила и чистота.
Това не значи, че обикновеният
човек
не може да стане необикновен.
Усилие се иска от
човека
– нищо повече.
Всеки
човек
трябва да работи върху себе си, за да развие това, което Природата е вложила в него.
Когато работи съзнателно върху себе си, само тогава
човек
вижда своята сила.
Само така
човек
може да опита силата на своя характер.
Лесно е да бъде
човек
носен на ръце, но мъчно е сам да ходи.
Някога превозните средства могат да дойдат на помощ на
човека
– това е друг въпрос.
Обаче в себе си
човек
трябва да разчита само на краката си.
Не само това, но колко пъти
човек
е би излаган на изненади, на катастрофи.
Когато попадне в някоя гора,
човек
не трябва да търси други удобства, освен тези, които Природата му предлага.
Както птиците правят гнездата си от мъх, шума и клончета, така и
човек
може да събере мъх, шума и храсти и да си направи легло за нощуване.
Нищо лошо няма в дъските, но ако
човек
спи на дъсчено легло, за предпочитане е леглото му да бъде от чамови дъски.
Чамът придава духовност на
човека
.
Борът внася импулс в
човека
да расте нагоре.
Като спи върху борови дъски,
човек
се калява.
Добре е в едно отношение
човек
да бъде спартанец, а в друго – изнежен.
Защо
човек
се е отделил от Бога?
Еднообразието отдалечава
човека
от Бога.
Всеки
човек
иска да бъде уважаван и почитан.
Всеки
човек
може и трябва да бъде почитан заради Божественото в него.
Следователно, за да бъде почитан,
човек
трябва да даде ход на Божественото в себе си.
Има една любов, която сгърчва краката на
човека
, не му се ходи, седи само и фантазира.
(втори вариант)
Когато ние говорим за любовта,
човек
става подвижен, пъргав, умен, изправен е той във всичките си постъпки.
(втори вариант)
Не мислите ли, че когато
човек
попадне в някое страдание, той не е попаднал в ръцете на някои малки деца, в тази клопка?
(втори вариант)
Човек
, който помага, и нему помагат.
(втори вариант)
Но да бъде радостен
човек
, това значи жив да бъде опечен.
(втори вариант)
Защото другояче, ако светлината би гряла живота тъй, както хората искат,
човек
би се стопил.
(втори вариант)
Както един по-силен
човек
може да те върже и да ви бие, да ви налага гърба и да усещате болки, тъй и една силна мисъл по пътя може да влезе в ума ви и да направи цяла една пертурбация.
(втори вариант)
И действително,
човек
е един цар.
(втори вариант)
Някои от вас, които са скръбни, помислете, и действително
човек
все в живота си някога е бил цар.
(втори вариант)
Обикновените неща не оставят дълбоки следи, но
човек
, който в големите си занимания е имал време да направи едно добро, едно малко добро, толкова нищожно, този
човек
е с характер.
(втори вариант)
Ще научиш една мисъл в пътя, ще те срещне някой
човек
, ще видиш някое животно, ще ти обърне внимание някое растение, ще ти направи впечатление реката.
(втори вариант)
Отрицателните неща в живота – да се роди в ума ми едно обезсърчение, съмнение, всички отрицателни идеи – там не се показва
човекът
, това е нанадолнище.
(втори вариант)
У
човека
има една черта, че онова, което
човек
твори – доброто, което може да направи, само то отличава
човека
.
(втори вариант)
Но това, което носи добро за
човека
, изисква се едно мощно усилие на човешкия дух, усилия – не се старайте, когато дойде едно ограничение веднага да скъсате.
(втори вариант)
Ако си умен
човек
, ще намериш мъх, ще си направиш хубаво легло, така си правят птиците.
(втори вариант)
Понякога е хубаво
човек
да бъде спартанец.
(втори вариант)
Защо
човек
се е отделил от Бога?
(втори вариант)
Еднообразието в живота отдалечава
човека
от Бога.
(втори вариант)
Това е едно чувство вътре у
човека
.
(втори вариант)
Този
човек
, като ви предава, трябва да се усещате свободни, да ви придаде един вътрешен импулс за работа, да хвърли една светлина в ума ви.
(втори вариант)
Кое е това у
човека
, което люби?
(втори вариант)
С кое люби
човек
?
(втори вариант)
Със сърцето си
човек
може ли да люби?
(втори вариант)
Следователно трябва да намерите кое е онова,
човека
което люби.
(втори вариант)
Когато говорим за любов, разбираме
човека
в неговата целокупност, в онова първично проявление, или аз го наричам: да може да се разговаря с живата природа, с всички разумни същества, да дава и като се върне, усеща се радостен и богат.
(втори вариант)
Има една любов, която ограничава
човека
.
(втори вариант)
Има една любов, която стеснява ума на
човека
.
(втори вариант)
12.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
Когато Господ му се яви и му каза да отиде при Фараона и да му каже да освободи евреите, Мойсей му отговори: Господи, аз не съм толкова способен
човек
, при това съм и гъгнив, прати някой по-способен от мене!
Казвате: глупости, ще се подмладява
човек
!
Най-красивото състояние е да се подмлади
човек
!
Думата Арон означава
човек
на мъдростта.
Умът и сърцето на
човека
трябва да се съединят.
При това
човек
трябва да изучава всички свои състояния, за да знае защо е създаден по този начин.
Като няма тези благоприятни условия,
човек
трябва да отиде в Египет да се учи, да придобие знания и мъдрост, че да се върне в Ханаан и да занесе това богатство със себе си.
Човек
не познава себе си.
Казват: оставете: всеки
човек
да се проявява тъй, както му диктуват неговите отношения към Бога.
Онзи, когото обичате, като първо условие трябва да бъде абсолютно умен и абсолютно добър
човек
.
Казвате: срамота е да се моли
човек
.
Аз наричам художник, скулптор или музикант, този
човек
, който като бие с чука своята статуя, изкарва от нея нещо хубаво.
Аз наричам велик поет този
човек
, който знае какво да пише и изкарва нещо хубаво.
Следователно, всеки
човек
трябва да изучава тия методи.
Има времена, когато
човек
само като дигне пръста си, може да произведе цяла катастрофа в природата.
Ако такъв
човек
би знаел кога да дигне ръката си, би произвел цяла катастрофа, но благодарение, че не знае времето за това, той дига преждевременно ръката си.
Питам: кое състояние е по-добро, да краде
човек
или да проси?
Някои казва: аз съм
човек
.
Това е
човекът
, това е най-правилното решение на въпроса.
Сега онзи, който ме слуша и не струва хас от мене, взема книжката си и пише в нея и току погледнеш и видиш в някой вестник като “Утро” или някой друг, че пише там: този
човек
руши обществото.
Онзи, който може да се нарече
човек
в пълния смисъл на думата, който е дошъл на Земята, трябва да има един мощен дух.
Аз наричам герой онзи
човек
, който като носи страданията си в света, и да го ударят, пак да се повдигне.
Това е
човекът
с мощен дух.
Да бъде
човек
без име, това е състояние на смърт.
Да зовеш
човека
по име, това значи този
човек
има достойнство.
Онзи
човек
, който не разбира живота на магарето, а обръща внимание на неговата форма, на ушите му, на копитата му, на неговия глас, както и на това което върши, той нищо не разбира.
Да оставим неговите слабости, понеже ако се домогнем до слабостите му като животно, питам
човекът
няма ли слабости?
При най-големите слабости в
човека
, ние трябва да виждаме и онези красиви пориви в неговата душа.
Когато говорим за противоположностите в
човека
, ние още не разбираме самия
човек
.
Той трябваше да отиде в Египет, за да стане силен, крепък, да стане виден
човек
.
Баща му го обичаше много и го обличаше с пъстра дрешчица, за отличие от другите, но един ден братята му казаха: хайде долу тази дрешчица, ще отидеш в Египет,
човек
да станеш.
Ами, че първият фонограф е
човекът
.
Като се завърти колелото на живота и
човек
почва да говори.
"Из Египет позвах Сина си." За да изясня мисълта си казвам: всеки
човек
има своя добра и лоша страна.
Най-първо в
човека
се явява съмнението.
Човек
като разбогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото съмнението обича богатите хора.
Без страдания
човек
не може да се научи.
Човек
като стане учен, съмнението ще го посети.
Някой
човек
като стане много религиозен, много набожен, съмнението непременно ще го посети.
Човек
като стане красив, съмнението ще му дойде на гости.
Кога
човек
се радва?
Ревността. След ревността в
човека
иде малодушието.
Това са ред състояния, които
човек
изживява.
Например, в една от своите беседи, аз един път казах, че
човек
не трябва да има за любовта никакъв обект.
Защо
човек
не трябва да има за любовта си никакъв обект?
Има нещо, което
човек
може да спечели.
Вземете, ако някой
човек
разправя за своите страдания, тия, които го слушат се запитват: защо страда този
човек
?
Опасно е сега да бъдеш и религиозен или духовен
човек
, може да те намушкат на общо основание.
Започват да говорят по твой адрес: той е идиот, глупав
човек
, такъв, онакъв.
Казвам: в какво седи умния
човек
, как се познава той?
Днес един
човек
, който може да опропасти живота на хиляди хора, минава за учен, а един
човек
, който посветява живота си или като лекар, или като художник, или като музикант, или като поет, или като майка, минават за глупави хора.
И тъй, за да опознае
човек
божията любов, омразата трябва да изчезне от неговата душа.
За да познае
човек
божията любов, трябва да се превърне във вода, която да прониква през цялото растително царство, да мие листата на всички растения, да прониква целия органически живот, да има съприкосновение с целия живот изобщо, за да разбере благото в света.
Казват за някого: той е много слаб
човек
.
Да, дяволът е един адепт, един учен
човек
.
Аз ще ти покажа един по-добър път, по който ще можеш да постигнеш своята цел в живота, но за да ти покажа истинското изкуство да станеш най-видния
човек
в света, ето какво трябва да направиш: ще отидеш в града, ще купиш едно гърне с мляко, ще го туриш на главата си и през целия път докато го носиш ще играеш кючек.
Третата връзка е от
човека
към
човека
и четвъртата връзка е най-възвишената, от Бога към Бога.
Ти или ще донесеш гърнето с млякото и
човек
ще станеш, или няма да го донесеш, но от тебе нищо няма да остане.
Богатството предизвиква един род способности у
човека
.
Сиромашията предизвиква друг род способности у
човека
.
Вътрешното доволство предизвиква трети род способности у
човека
.
Докато
човек
не може да примири тези две състояние в себе си, той не може да направи крачка напред.
13.
Веригите на съмнението
,
ООК
, София, 17.2.1926г.,
Кажеш му: „Ти си малко сприхав
човек
“.
“ И като хвалиш
човека
, и като го кориш, той е все недоволен.
Кажете ми една дума в българския език, която да не предизвиква съмнение в
човека
.
То представлява трън в
човека
, който може или да се изкорени и вместо него да се постави друго растение, или пък може да се присади.
Питам тогава: „Ако
човек
живее в идейния свят, в кого ще се съмнява?
В този случай идейният живот подразбира само един
човек
.
Идеята е само една, затова, именно, в идейния свят може да живее само един
човек
.
Това е възможно, обаче първо
човек
трябва да мине „нирвана“, за да влезе в този идеен, възвишен свят.
Мине ли този свят,
човек
ще отиде в света на „вечната светлина“, където нито дървета има, нито вода има.
За пример, някой казва: „Аз съм много любознателен“, а всъщност той е любопитен
човек
.
Ще видите този
човек
как се промъква оттук-оттам, само да разбере нещо, което го интересува.
Човек
трябва да разбира какво да крие и какво да казва.
Човек
може да бъде добър само за хора, с които е в съприкосновение.
Доброто ще дойде, но преди всичко
човек
трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението.
Научи ли
човек
това изкуство за себе си, той ще знае как да помага и на ближните си.
Добрият
човек
трябва да работи с нови методи, които доброто налага.
Ако такъв
човек
направи хиляди добрини, а една погрешка, тази погрешка ще има силата на хилядата добрини.
И обратно: ако лошият
човек
направи хиляда злини, а едно добро дело, доброто дело по сила ще се равнява на хилядата злини.
Последното дело на
човека
компенсира всичките му предишни дела.
В това отношение
човек
не трябва да се страхува, но да бъде внимателен, разумен.
Ако речеш да изправиш една погрешка на
човека
, той няма да те разбере право и ще започне да се съмнява в тебе.
Значи първо аз виждам хората; което аз не виждам, ангелите виждат и ми съобщават; което ангелите не виждат, Бог вижда и ми казва: „Кажи на този
човек
, че ако не изправи погрешката си, ще си навлече голямо страдание“.
Когато обичате един
човек
, вие виждате по един начин; когато не го обичате, вие виждате по друг начин.
Щом искаш да изправиш погрешката на някой
човек
, най-първо ще пристъпиш към него с всичкото благородство на душата си, за да го предразположиш, да разбереш състоянието му.
Съмнението е неуловимо, и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на
човека
, то влече след себе си ред погрешки.
Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в
човека
.
Между всички мисли, чувства и действия в
човека
всякога трябва да има хармонично, преходно състояние.
Човек
не трябва да бъде краен.
Нервният
човек
, за пример, и духовен да стане, пак е нервен; подозрителният
човек
, и духовен да стане, пак е подозрителен.
Подозрителният
човек
цял да облечеш в морални положения, пак подозрителен ще остане.
Казвате за някого: „Този
човек
има вълчи характер“.
Това подразбира, че този
човек
е свързан със съответни сили в природата.
За тази цел такъв
човек
трябва да бъде постоянно нащрек, да търси устойчиви сили, с които да се свързва.
Забележи ли
човек
в себе си такива прояви, той трябва усилено да работи върху тях.
Задачата на духовния
човек
е да превърне някои свои низходящи сили във възходящи.
Лошият
човек
е богаташ, който трябва да работи над себе си.
Всеки
човек
в съня си ходи тук-там, движи се, среща се с хора, разговаря се.
Човек
трябва да се освободи от подозрението, от съмнението.
Благородство се изисква от
човека
!
Съмнението е признак на това, че
човек
не разбира дълбоките причини на нещата.
Когато
човек
се съмнява в другите хора, той започва да се съмнява и в себе си, в своята сила, в своята вяра, в своята любов.
Какво остава в
човека
, като отрече своята сила, своята вяра, своята любов и своето благородство?
Съмнението в
човека
представлява натрупване от чужди мисли, които смущават неговото сърце и неговия ум.
Човек
никога не трябва да се съмнява в своята вяра, в своята любов, нито в силата на своя ум и на своето сърце.
Красивият живот в
човека
е в сила да се справи със съмнението.
Примерът, който ви дадох за ревнивия мъж, добре характеризира съмнението в
човека
.
Герой е само този
човек
, който е могъл да скъса тия вериги и да се освободи от тях.
Този
човек
има характер.
Има нещо идейно в
човека
, което никога не допуска съмнението в себе си.
Да познаваш един
човек
и той да те познава, непременно трябва да имате вяра един в друг.
14.
Огъване и пречупване (Сгъване и пречупване)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.2.1926г.,
Щом
човекът
е безсмъртен, и той ще има свои добродетели, и той ще има свой начин на разбиране, но те се различават.
Та казвам, някой път на
човека
му става тъй тежко, че му иде да бяга в гората.
Главата може да се лекува само когато истината влезе да живее в
човека
.
И ако ние бяхме турили един вътрешен закон, бихме казали: ""Силен е онзи
човек
, който може да владee себе си." -" Ние бихме могли да заставим света да върви по нашия път, но ние се страхуваме." Не, вие се страхувате кой ще свърши работата ви.
Но в къщата на един праведен
човек
прах не пада.
Желанието ви е отлично, но на един
човек
, който не знае да свири на китара, може ли да му се тури в ръцете китара и на една глупава глава може ли да се турят венци?
Има две неща, които са потребни за вас: мекият
човек
трябва да се огъне, а силният
човек
трябва да се пречупи.
Значи мекият
човек
образува кръговете, а силният
човек
образува диаметъра.
Ако пък този
човек
има отвращение към розовото масло, вие може да попаднете в грешка, че съвсем да загубите.
Не, вие трябва да знаете какво обича този
човек
: розово масло ли, масло от теменужки ли, или друго някое.
Човек
ще изучава и себе си какво обича.
Аз обичам дълбокото желание на душата, Божественото в
човека
.
Под "душа" и "дух" аз разбирам Божествения
човек
, а под "сърце" и "ум" разбирам човешката страна на живота Дайте ход на вашата душа и дух да се развиват, всичко, каквото е скрито там, това е благото ви, а оставете вашето сърце и вашият ум сами да се развият.
И в тези високи върхове може да се зародят вашите идеи Тези изводи са такива, каквито и в природата се срещат Природата работи така и
човек
трябва да работи така.
Да се огъва
човек
, да се пречупва
човек
, но на място.
Огъването е признак на мекота, а пречупването е признак на издръжливост, когато
човек
може да издържи всичкия напор.
Когато
човек
се стреми да създаде нещо ново в себе си, той се мъчи.
Сега при тези твърдения ние не казваме, че у вас няма никакъв стремеж Когато се твърдят нещата, то значи, че
човек
трябва да се пречупи в добрата смисъл, да вземе едно перпендикулярно направление от своето първо положение или да се движи в кръг, в хармонични движения.
Казвам на един правилен език,
човек
трябва да се движи или по диаметъра на своя кръг, или перпендикулярно на своя кръг, но това са научни термини, които трябва да се преведат.
Когато разумният
човек
се разпуква, когато добрият
човек
се разпуква, от него излиза благоухание.
А когато глупавият
човек
се разпуква, от него излиза воня.
Тъй щото казвам: Лошият
човек
да седи, да се не разпуква, а добрият
човек
да се разпуква.
И когато Господ иска да изпита някой
човек
, Той го вземе, постисне го и го опитва.
Та
човек
трябва често по този начин да разтваря душата си.
И вие, като се съберете на едно място,
човек
трябва да има един фонограф, за да чуе какво приказвате.
В туй отношение хубаво е
човек
да учи новините, да говори, но трябва разумно говорене.
Когато
човек
влезе в този път, той трябва да намери именно онези целесъобразни методи, с които природата си служи, с най-малко труд да изкара повече работа, за да му остане достатъчно време да се занимава с полезни работи в живота.
" Питам: Необходимо ли е
човек
да носи на гърба си дърва?
Човек
трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преминава.
Хубаво е
човек
да има един свой костюм.
Едно нещо зная: Духовната радост на
човека
е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема, тъй зная аз.
Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата духовният
човек
вижда вечната радост.
Важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява
човек
навън.
Човек
може да падне и да се охлузи, нищо не значи това падане.
Учителят може да го прекара от един клас в друг, но знания трябват, добродетели трябват на
човека
.
Аз като ви говоря за онзи, идеалния свят, подразбирам, че у
човека
трябва да се развият всички онези добродетели, всички онези способности, тогава той ще има сила за себе си.
15.
Бъдете съвършени!
,
НБ
, София, 21.2.1926г.,
Съществува такава книга, в която са изложени всички основни идейни правила как трябва да живее
човек
, в какво и да е отношение.
Честният
човек
носи своя образ.
Всеки
човек
има един идеал.
По лицето на
човека
има пори, известни линии, известна квадратура и всичко това си има смисъл.
Съответствие има между всички линии, които определят характера на
човека
.
Всякога между частите на тялото има известно съответствие, което отговаря на известни качества в
човека
.
Ако
човекът
е разумен и досетлив, на това отговаря устройството на частите на тялото му.
Всеки
човек
има особено устроен лоб.
Всеки
човек
има особено лице.
Всички хора се различават по своята проява и всеки
човек
, като влезе в едно религиозно общество, започва да мисли как да прояви Христовото учение и как да го приложи.
Те казват, че всеки велик
човек
е един чукар или един планински връх, повече или по-малко висок, който складира в себе си всичката благодат.
Те искат да докажат, че
човек
е създаден чудно, а религиозните хора се спират върху този въпрос и често казват, че
човек
бил чудно и страшно създание.
Такъв
човек
си има една магическа пръчица, направена от мед.
Аз пък бих казал, че
човек
е едно разумно и красиво създание.
Всеки съвършен
човек
трябва да знае как е устроен неговият мозък, неговите уши, неговите очи и прочие.
Идея има в този
човек
!
Ама може да ви каже някой: ти си нервен
човек
, ти не живееш добре с жена си.
Казват за някого: този
човек
е отличен
човек
.
Аз не визирам само известен род хора, но казвам, че всеки
човек
, у когото няма възвишен идеал, чрез който да разбира какво нещо е единството, какво нещо е множеството, какво нещо е да обича своите ближни, идеалът на такъв
човек
е подобен на този на материалиста.
Човек
трябва да иска, но да иска разумно.
Аз уважавам всеки
човек
, който иска да живее.
Разумният
човек
е способен
човек
.
Животът е най-хубавият стремеж у
човека
и у всяко живо същество.
След като
човек
пожелае да живее, той ще дойде до ред други идеи, които пък ще го доведат до прекрасни, красиви положения в живота.
За да живее
човек
разумно, трябва да знае как да черпи онези богатства, които съществуват в природата.
И с който
човек
влезете в съприкосновение, ще постъпите според учението за съвършенството.
Изисква се от вас, като срещнеш един разумен
човек
на пътя си, да обърнеш сърцето си към него и да си кажеш: благодаря, че срещнах този разумен
човек
.
Като срещна на пътя си този
човек
, аз го познавам без да му кажа нито една дума.
Това същество ще се зарадва и казва: срещнах един разумен
човек
, който има същите схващания за живота, каквито имам и аз.
Това, че съм срещнал този
човек
, е една привилегия за мен.
Съвършеният
човек
помага на другите.
Тъй било, ще вземат един
човек
от говедата и пророк ще го направят.
Човек
все таки трябва да се стреми към нещо, все трябва да има каква да е идея.
От това гледище
човек
трябва да има една широка душа, т.е.
Хубаво, не съм против парите, но това е идея, която е израснала в
човека
и съответства на онзи труд, който е излязъл от нас.
Този пророк, преди да е станал такъв, е бил способен
човек
.
Човек
може да бъде съвършен в даден момент, но не може да бъде съвършен във всички моменти.
Религията не съществува извън
човека
.
Науката не съществува извън
човека
.
Любовта не съществува извън
човека
.
Изобщо,
човек
може да бъде съвършен в своята специалност, каквато и да е тя.
Мъдростта не съществува извън
човека
.
Истината не съществува извън
човека
.
В техния живот има едно ужасно противоречие и когато
човек
стане говедар, постепенно започва да се приспособява към вибрациите, към вълните на своите говеда и след 20 години той и говедата му започват да си приличат, този
човек
огрубява.
Всички тия неща съществуват само у
човека
.
Че вие сте видели много малко нещо от този
човек
, видели сте само как се отнася външно, но вижте вътре какъв е, как се отнася със своите слуги.
Да мислим
човека
за съвършен и да не може да покаже това свое съвършенство, това е едно тежнение на човешкия дух.
Под съвършенство аз разбирам простор, широта, най-голямата възможност, в която
човек
може да се прояви.
Когато
човек
казва, че иска и може да се прояви, аз считам това като най-добра страна на живота.
Всеки
човек
, който е музикант, челото му го издава за такъв.
И наистина, само съвършеният
човек
може да прояви любовта.
Само съвършеният
човек
може да прояви мъдростта.
Само съвършеният
човек
може да прояви истината.
Само съвършеният
човек
може да прояви правдата.
Само съвършеният
човек
може да прояви добродетелта.
Разбирайте съвършения
човек
в този смисъл, в какъвто аз го употребявам.
Честен трябва да бъде
човек
.
Когато казвам, че някой
човек
се движи по крива линия, аз подразбирам, че той при известни условия трябва да се огъне, тъй както Земята някъде се огъва, а на някои места е изпъкнала.
У
човека
обаче има едно тщеславие и той казва: чакай да видя, мога ли да вдигна 1000 кг изведнъж.
Когато
човек
огрубява, лицето му става продълговато, тия криви линии се изгубват и се образуват прави и начупени линии.
Само разумният
човек
може да иска.
Само разумният
човек
може да хлопа.
Само разумният
човек
може да търси.
Не че има някаква идея, но тъй бърза
човекът
, няма търпение.
Човек
трябва да се установи в какво трябва да вярва, към какво трябва да се стреми, какъв трябва да бъде неговият идеал?
Такъв
човек
трябва да използва тия сили.
Казват за него: много груб
човек
е този.
Върху лицето на
човека
те представляват писмо.
Например, честността у
човека
, не тази обикновена честност, а онази по-висша честност, се изразява на челото му.
Честният
човек
ти не можеш да накараш да си вземе думата назад.
16.
Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице)
,
МОК
, София, 21.2.1926г.,
Ако лицето не изразява душевния живот на
човека
, то е подобно на маска.
Изразителното лице външно може да е спокойно, но същевременно то изразява вътрешния живот на
човека
.
Всеки момент съзнанието на
човека
трябва да е будно, да контролира мускулите на лицето, за да не се отпущат.
Ако един мускул само е атрофирал,
човек
се лишава вече от действието на една разумна сила в своя организъм.
Например
човек
не трябва да има гуша, не трябва да има слаб стомах и не трябва мускулите на лицето му да са хлътнали.
Който погледне лицето или главата на
човека
, той трябва да прочете нещо, което да го зарадва, и като го прочете, да каже: „Прочетох една страница от една велика книга и останах доволен.“ Радвайте се, когато лицето ви се мени, когато мускулите изразяват вътрешните промени, които стават във вас.
Лицето на
човека
може да се изкриви от страдания, но временно само.
Когато
човек
осъзнае, че страданията са благо за него, той постепенно изправя лицето си и го довежда до онази красота, към която се стреми.
И тъй, лице, което има форма на конус в положение А, с върха надолу, показва
човек
с добър, с подвижен ум.
Това ще бъде придобивка, която
човек
ще занесе със себе си.
Всяка друга придобивка, която
човек
не може да вземе със себе си, е временна, нереална.
Така постъпва дяволът с
човека
.
Понеже няма работа, дяволът измисля хиляди неща, с които изкушава
човека
и го кара да греши.
Човек
трябва да изучава тия промени, да упражнява мозъка си, да го държи в постоянно движение.
Българинът трябва да преобрази лицето си, да го направи красиво, изразително, то да служи за образец на новия
човек
, на новия тип.
Лицето на
човека
трябва да говори.
Красивото, което
човек
носи всебе си, трябва да бъде изразено в главата, в лицето, в ръцете, в краката, в цялото му тяло, а най-после и в словото му, израз на което са неговите мисли, чувства и постъпки.
Ако искате да придобиете израз на милосърден
човек
, трябва усилено да мислите върху милосърдието.
Горната крива линия представлява чело на европеец, на
човек
от бялата раса.
Щом условията се подобряват,
човек
придобива повече сили да противодейства на мъчнотиите.
Колкото повече скулите на лицето се издават, а бузите хлътват навътре, толкова по-слаба е стомашната система на
човека
.
Когато стомашната система е слаба,
човек
се поддава на песимистични състояния.
Тогава в организма на
човека
около ставите се натрупва полуорганическа материя във вид на утайки.
Тези неправилности в организма създават неразположения на духа и
човек
започва да мисли криво.
Мускулите на лицето трябва да бъдат пластични, да изразяват и най-малките прояви на вътрешния, душевния живот на
човека
.
Ето една задача, която възнаграждава
човека
.
(втори вариант)
Всички други задачи вън от това, всяко нещо, което
човек
не може да вземе със себе си, то е временно, но всичко онова, което остава като едно качество на неговия дух, то е реално.
(втори вариант)
Защо има наследствени болестни състояния и
човек
, без да ги е създал, те периодично идват.
(втори вариант)
Всеки един
човек
е подложен на промени.
(втори вариант)
Това е хубаво, но да има
човек
лице изразително, пластично, красиво, да изразява неговата душа, да се вижда разширение на идеята, един свят красив и хубав – светлина.
(втори вариант)
Човек
на своето лице трябва да гледа, както един стопанин на къщата си.
(втори вариант)
Ще се заинтересува
човек
от своето състояние.
(втори вариант)
Хубавото в
човека
трябва да се изрази в неговата глава, в неговия мозък, в неговото лице, в неговите ръце, в неговото тяло, най-после в неговото слово, неговата мисъл, неговото чувство, да се изрази в неговата воля, да се изрази в душата му – най-после в неговия дух.
(втори вариант)
Вътрешният
човек
е хубав, но ако не външна, вътрешна красота трябва да имате.
(втори вариант)
Четвърти да носи лицето на един учен
човек
, който се занимава с малките буболечици, но знае да влиза в тяхното положение.
(втори вариант)
За сто и пет минути
човек
може да отиде до слънцето.
(втори вариант)
Какъв е обликът на един
човек
, който е милосърден?
(втори вариант)
Представете си и този учен
човек
, как той се занимава с тези бръмбарчета, или този философ, или този реформатор.
(втори вариант)
17.
Обмяна
,
ООК
, София, 24.2.1926г.,
Да обичаш един
човек
, а при това да одереш кожата му, в това няма никаква философия.
Не, тъй, както днес
човек
се проявява, доброто му не може да се види отвън.
Дълбоко трябва да се засегне
човек
, за да видите, че в неговата душа се крият хубави, красиви зародиши.
Само тази обич е в състояние да повдигне
човека
.
Да намериш в
човека
една добродетел, дълбоко скрита в неговата душа, и да съдействаш за нейното развитие, това значи обич, любов към този
човек
.
Да обичаш
човека
, значи да разбираш неговите мъчнотии и да му помагаш при разрешението им.
Когато
човек
се натъкне на подобна мъчнотия в ума си, тогава той разбира какво нещо са мъчнотиите в живота.
Обикновено в скръбта си
човек
усеща едно особено разбъркване, едно скъсяване на мозъчните нерви, вследствие на което енергията в организма му не тече правилно.
Ако можете да погледнете мозъка на скърбящия
човек
, ще видите, че той прилича на развълнувано море, вследствие на което в него се забелязват ред дисхармонични прояви.
За да се възстанови равновесието в този
човек
, преди всичко състоянието на развълнуваното море трябва да утихне.
Това значи: всички предмети, които вълнуват ума и сърцето на
човека
, трябва да се премахнат, да се отстранят, а вместо тях да се сложат нови елементи – надежда, вяра и любов.
Да се възстанови равновесието на
човека
, на думи това става лесно, но всеки знае колко мъчно става в действителност.
Колко лесно
човек
изгубва своето прекрасно разположение и колко мъчно го възстановява!
Една дума, един поглед, една несполука в живота на
човека
са в състояние да го изкарат от релсите на неговия път и той да изгуби приятното разположение на своя дух.
Да допуснем, че ръката на
човека
има индивидуално съзнание, но вие сте принудени с нея да чукате камъни.
Това показва, че
човекът
, чиято е ръката, иска да я впрегне в усилена работа.
Ако
човек
трябва да бъде чук, за да преодолее известна мъчнотия, трябва ли той да се отказва от тази длъжност?
В тях няма нищо случайно, нищо произволно и те се ръководят от вътрешната свобода на
човека
.
Ето защо
човек
трябва да влиза в положението на другите, да ги разбира.
В това отношение, когато
човек
има известни преживявания, той всякога ги свързва с външния свят.
Когато видите, че лицето на някой
човек
се изкривява, гърчи се, от това вие вадите заключение, че той има някакво страдание или някаква мъчнотия.
Обаче вие не се съмнявате, че тези капки вода са сълзи, резултат на някакво душевно терзание или страдание в този
човек
.
В живота на
човека
се срещат ред състояния, които ние наричаме състояния на душата и състояния на материята, от която
човек
е направен.
Когато
човек
мисли или когато чувства, той дохожда в съприкосновение с материята и според нейните свойства се намира или във възходящо, или в низходящо състояние.
Дойде ли
човек
в съприкосновение с полуорганизираната материя, тя ще отнеме половината от неговото вдъхновение.
Забелязано е: когато
човек
попадне между хора, които не са духовни и се занимават изключително с материални работи, щом излезе от тяхната среда, той усеща, че е изгубил много нещо от себе си.
Ако имаме точен инструмент за измерване на състоянията и енергиите в
човека
, ще забележим, че в идеите на тези хора има едно повдигане.
Затуй, именно,
човек
трябва да бъде внимателен в живота, да се пази.
Казвате: „Нали
човек
трябва да прави добро?
Ако някой
човек
, по нямане на топлина в себе си, е осъден да умре, и дойде при него друг някой да му помогне, но и той сам няма запас от енергия в себе си, какво ще стане?
Можете ли да повдигнете енергиите на
човека
към живот, помагайте; не можете ли, стойте настрана.
Ето защо,
човек
всякога трябва да се подчинява на Божия закон.
Изобщо, може да се помага на
човек
, който има Любов, стремеж към Бога, бил той съзнателен или несъзнателен.
Има ли
човек
този стремеж, може да му се помага, може и да се учи; няма ли този стремеж, нито може да му се помага, нито може да се учи.
Вярно е това твърдение, но опасността се състои в това, да не изпада
човек
в бездействие и да очаква всичко наготово.
Светските хора пък изобщо не признават Божия Промисъл и казват: „Ако
човек
сам не се стегне да работи, Господ никога няма да му спусне нещо наготово от небето“.
Добре е
човек
да вярва, че Господ промисля за всичко.
Когато някой
човек
ви дава хляб, пари, той обича ли ви?
Или когато някой
човек
ви съгради къща и ви даде дрехи да се облечете, това обич ли е?
Същата реакция става и в ученика, и в религиозния
човек
, а често и между двама приятели.
Представете си, че някой
човек
ви нарани ръката, а след това ви донесе хляб да ядете.
18.
Приех от Отца Си
,
НБ
, София, 28.2.1926г.,
Може ли неученият
човек
да учи учените?
Може ли слабият
човек
да води силните?
Може ли болният
човек
да лекува здравите?
Следователно, първото нещо е:
човек
трябва да организира мислите си.
Вие пак ще плачете, докато най-после дойде Гспод и ви превърне в
човек
, по образ и подобие свое.
Колко години
човек
е плакал, страдал, докато е придобил днешната си форма!
- Когато
човек
изпълнява длъжността с дълбоко, вътрешно съзнание на душата си.
Преди всичко
човек
трябва да има голямо смирение.
Духовният
човек
трябва да бъде смирен!
Гордостта у
човека
, съзнанието му, че много знае, му пречи в живота.
Докато
човек
не приеме великата Истина в себе си, до тогава той е смъртен, живее в ограничение и няма достойнството на
човек
.
Ако взема да ви доказвам, как е създаден
човекът
, трябва да имам ред картини, но това не е схоластическа беседа.
Не, ако имаш Истината, ще бъдеш свободен
човек
, търсен от всички.
Ако живееш в закона на Любовта, това е животът на един ангел, на един светия, на един праведен
човек
.
Това са ред числа, които, като съпоставим в известни съотношения, от тях изпъква целия строеж на
човека
, силите, които са работили върху него и т.н.
Преди години, дойде при мене един
човек
, иска да го лекувам.
Всичко това определя разумността на
човека
.
Защото, колкото един
човек
е по-разумен, толкова и материята, с която работи е по-префинена и по-деликантна; и колкото един
човек
е по-слаб по своята интелигентност, толкова и материята, с която работи, е по-груба.
Когато някой ми каже - направи добро, за да намериш зло; аз подразбирам, че този
човек
е един лихвар, който дава пари с големи лихви.
Човек
не може ли да каже така?
Човек
трябва да бъде един велик извор, който постоянно да извира.
Човек
трябва да бъде едно Слънце, което постоянно да пръска светлина.
Човек
трябва да съдържа в себе си, онази необятна широта и простор, в която всички сърца да се вместят.
Първото нещо, което ще забележите в
човека
на Мъдростта е, че лицето му има една особена светлина.
Където и да влезе такъв
човек
, носи мир за всички окръжаващи го.
Това обясняват с някакво разстройство в мозъчната система и казват: този
човек
е изгубил съзнание.
Под думата "душа" ние взимаме онзи безсмъртен принцип в
човека
, който едновременно е вплетен и в самата природа на
човека
.
Казвам: не, този
човек
се е оплел.
Всеки
човек
има такава душа.
Същата опасност има за някои светски и религиозни хора, защото идеите им са разхвърляни, а всичко в
човека
трябва да бъде свързано.
Щом
човек
живее в тази заповед, в това единство, няма повече какво да се съмнява.
Ако направите един опит - да възприемете това единство, за което ви говори Христос, веднага върху вас ще дойде една светлина, която ще окаже такова действие върху организма ви, каквото действие оказва чистият, свежият въздух върху
човек
, който е стоял дълго време затворен, в стая с нечист, задушлив въздух.
Ако си
човек
и искаш да бъдеш свободен, трябва да бъдеш разумен.
Следователно, бягането е за животните, хвъркането - за птиците, а разумността - за
човека
.
Ние виждаме, че тия малки животинки промислят за себе си тъй разумно, както и самия
човек
.
Разбира се, тяхната разумност не е такава, каквато на
човека
.
За да познае
човек
, дали има Господ в света или няма, трябва да го оставят всички хора, да го оставят всички животни и всички дяволи, и всички ангели.
Само така
човек
може да разбере, какво нещо е Бог.
Когато те заровят в гроба и налеят отгоре ти вода и вино, и кажат, че от този
човек
нищо не остана, Господ дохожда при тебе и ти казва: "Не бой се!
Като казвам, че спите, разбирам, че у вас има едно малко съмнение и затова казвате: нека този
човек
ни каже нещо по-съществено!
Вие ще кажете: големи претенции има този
човек
!
Ужасно страдание е, да се измести ума на един
човек
!
Питате: как може да се намести ума на
човека
?
Как може да се намести сърцето на
човека
?
Как може да се намести волята на
човека
?
Спасението на един народ или на един
човек
, не става от
човека
.
И онези велики добродетели, които минават през главата на някой добър
човек
, по същия закон, минават през главата на всички останали хора.
Всеки
човек
трябва да има една велика, разумна идея в себе си.
Вземете някой
човек
, с една велика идея в себе си, и го оставете на най-ниското стъпало в човешкия живот, ще видите, че той ще се издигне от това стъпало и ще заеме своето място.
Някой казва: майката и теле ражда и
човек
ражда.
- Само разумният
човек
, само
човекът
с една велика идея, може да ражда, а другите донасят само недоносчета.
Не само това, но ако един
човек
, с велика идея, оставите на дъното на ада, даже при най-големите тартори на дяволите, този
човек
ще излезе оттам и всичко ще вдигне нагоре.
Когато ние говорим, че
човек
трябва да се роди, когато говорим за брак между мъже и жени, ние разбираме съвсем друго нещо.
Ако един такъв
човек
се намери между дяволите, всички ще затреперят от страх.
Връща се няколко крачки назад и вижда - един
човек
, паднал на земята.
Взема този
човек
на ръце и го занася у дома си.
Всякога
човек
не може да свири вдъхновено.
Оказва се, че този
човек
бил един ангел.
Да искам богат
човек
да стана, при този хал, в който се намирам, ще изхарча всичките си пари".
"Ами ти си изгубен
човек
, трябва да дойдеш".
И наистина, като се освободил, тарторът казал на своите посланици: "Ще знаете, няма да безпокоите този
човек
"!
След време, когато ирландецът умрял, главният тартор издал заповед до всички свои служители: "Ще затворите ада и няма да приемате вътре, този
човек
"!
В този анекдот е скрита идеята, че в ада, не може да се приеме никакъв
човек
, с велика идея в себе си.
Ако такъв
човек
помисли да влезе в ада, веднага затварят вратата за него.
19.
Страдание, търпение, опитност, знание
,
МОК
, София, 28.2.1926г.,
За да не изпада в такова състояние,
човек
трябва да държи съзнанието си будно, за да контролира клетките на мозъка.
Не може ли да контролира клетките на цялото си тяло,
човек
заболява, става ленив, своенравен.
Тези израстъци в организма на
човека
са наречени от учените тумори.
От мисълта на
човека
зависи по-лесно или по-мъчно ще може да излекува някой болен.
Ето защо, когато лекува някого,
човек
трябва да държи съзнанието си будно, да има положителна мисъл и да не се страхува, че може да заболее, да приеме състоянието на болния.
Като знае това,
човек
трябва да провери откъде е дошла болестта му и като разбере, че е чужда, пак по закона на внушението да се освободи от нея.
Например, ако животът на някой
човек
започва добре, постепенно той върви все по-добре, докато дойде до най-високата точка – най-добре.
Разумният
човек
минава тези периоди без сътресения, в пълна хармония.
Тъй щото, ако преди 22 години някой
човек
е завързал приятелство с един добър
човек
, след 22 години ще се запознае и ще стане приятел с друг добър
човек
.
Когато този процес се извършва в душата на
човека
, само тогава той може да почувства силата на Любовта.
Щом мине през тези процеси,
човек
започва да мисли, да разсъждава.
Докато не разчлени думата любов и не разбере силите, които тя крие в себе си,
човек
не може да разбере дълбокия Ă смисъл, не може да я приложи в живота си.
Първобитният
човек
си е служил със звукове.
Когато мозъкът на
човека
заболее, той първо изгубва способността да произнася съществителните имена, после – глаголите и прилагателните имена, и най-после – съюзите.
За да развие своята реч,
човек
е работил хиляди години върху себе си, постоянствал е, правил е ред усилия.
Кой
човек
може да се нарече постоянен?
Когато развива постоянството в себе си,
човек
трябва да го различава от нахалството.
Който има постоянство, той е умен
човек
; нахалният обаче е глупав.
Постоянството прави
човека
съвестен, то го заставя да обмисля всяко нещо, което предприема, и да не бърза.
Нахалният
човек
не е съвестен, той е бърз, всичко иска да постигне изведнъж.
За да развие
човек
постоянство в себе си, Невидимият свят го излага на мъчнотии и страдания.
Като страда, като се мъчи,
човек
започва да мисли, да развива постоянство.
Преди да е страдал, преди да е познал мъчението,
човек
е нетърпелив, непостоянен.
Като ученици дръжте в ума си мисълта: болестите имат възпитателно значение за
човека
.
От една страна страданията пречистват организма физически, а от друга – обновяват мисълта на
човека
.
Това не значи, че
човек
сам трябва да си създава мъчнотии.
Често
човек
сам си създава страдания и мъчнотии.
Когато
човек
припадне, той изгубва съзнание.
Всяко прекъсване на съзнанието поставя
човека
в ненормални състояния.
За да не се прекъсва съзнанието му,
човек
трябва да учи, да работи върху себе си.
За да се върне двойникът в тялото, трябва да се направят няколко паси по гръбначния стълб на
човека
.
Заспиването на
човека
е пак прекъсване на съзнанието, което се дължи на друга причина – на пирамидалните клетки в мозъка.
Когато
човек
е бодър, отпочинал, пирамидалните клетки в мозъка са в нормално положение: една до друга, допрени с крачката си.
Щом се натрупа много млечна киселина в мозъка, пирамидалните клетки изгубват първото си положение, вследствие на което
човек
изпитва умора, сънливост и заспива.
Най-първо
човек
е говорел, речта му е била кратка – с, и, а, у... този природния говор.
(втори вариант)
После със слизането на човешкото съзнание на физическо поле, когато съзнанието си е създало тези органи, докато е направило своите органи, докато направи своя инструмент, докато
човек
организира своя гортан, организира дробовете и говори тази по-сложна реч.
(втори вариант)
Съюзите остават, и когато
човек
почне пак да оздравява, по същия начин почват да се проявяват.
(втори вариант)
Постоянен
човек
е този, който деветдесет и девет пъти като го изхукаш, на стотния път пак ще дойде.
(втори вариант)
Постоянен
човек
се казва този, който, като предприеме една работа, никога не се връща.
(втори вариант)
''(По какво се отличава постоянството от нахалството?)'' Постоянният
човек
е умен, а нахалният – глупав.
(втори вариант)
Постоянният
човек
, той е осмислил работата добре, той е умен
човек
, ще избере начин разумно.
(втори вариант)
Нахалният
човек
иска набързо, изведнъж да свърши.
(втори вариант)
На постоянния
човек
му взема дълго време.
(втори вариант)
Ако
човек
развие тази дума постоянство... За това идват мъчнотиите в света.
(втори вариант)
Мъчнотиите учат
човека
на постоянство.
(втори вариант)
Това са промеждутъчни състояния ''(при припадък, изгубване на съзнанието)'', те са чисто прекъсване на съзнанието, тогава има промеждутъчни сили, тогава се появява ненормално състояние на
човека
.
(втори вариант)
Най-първо
човек
трябва да се учи да има будно съзнание.
(втори вариант)
Когато заспива
човек
, пак се прекъсва съзнанието, но туй се дължи и на пирамидалните клетки в мозъка – те си имат крачка, когато мисълта е хармонична, крачката им се допират едно до друго.
(втори вариант)
Затова
човек
трябва да дойде да държи под контрол тези клетки.
(втори вариант)
Инак
човек
става мързелив, своенравен, почват те да си мислят тъй, както си искат.
(втори вариант)
Много болестни състояния у
човека
се дължат на независимостта на клетките.
(втори вариант)
Когато
човек
отива да лекува, трябва да бъде положителен.
(втори вариант)
Минали сте някъде, попаднали сте под влияние на такъв някой болен
човек
, на когото мозъкът е в болезнено състояние.
(втори вариант)
Когато този процес стане в душата, тогава
човек
може да почувства силата на тази дума любов.
(втори вариант)
То е
човек
, който мисли вече, глава има той, разсъждава разумно.
(втори вариант)
Докато
човек
разбира тъй любовта, животът е правилен, никакви страдания не може да има.
(втори вариант)
Човек
, който постоянства, иска да пие или вода, или да яде хляб.
(втори вариант)
20.
Природни изрази
,
ООК
, София, 3.3.1926г.,
По какво познавате, че някой
човек
е гладувал?
– Очите му са хлътнали, лицето – посърнало, тялото – малко сгърбено, гласът – тих, мек, а общият вид – като на смирен
човек
.
Кои са отличителните черти на сития, на нахранения
човек
?
Коремът на гладния
човек
е вдлъбнат, като вдлъбнатината на някои шишета.
Коремът на изхранения
човек
е малко изпъкнал навън, като издутата част на някои шишета.
Като съберете един пълен и един слаб
човек
, двамата заедно ще образуват едно шише.
Значи облече ли се духът в материя, във форма на
човек
, той винаги изпитва глад.
В това отношение интересно е
човек
да наблюдава промените, които стават във време на глад и на задоволено състояние, както по лицето си, така и върху целия си организъм.
Лицето на
човека
е огледало на всички вътрешни промени, които стават с него.
То е огледало, в което се отразява вътрешният
човек
.
Наблюдавайте какви промени стават в чертите на лицето, когато
човек
изживява някакви благородни чувства.
Казвате: „Еди-кой си
човек
е милостив, еди-кой си е разумен“.
По какво познавате милостивия и по какво – разумния
човек
?
Казвате: „Разумният
човек
се познава по своите мисли, чувства и дела“.
Представете си, че някой разумен
човек
чете една хубава книга и си извади няколко ценни мисли от нея.
Как ще познаете, че той е разумен
човек
?
Разумният
човек
всякога си служи с криви линии; той винаги върви по спирала.
Разумният
човек
всякога избира най-дългия път, а глупавият избира най-късия път.
Ние наричаме глупавия
човек
болен, а разумния – здрав.
Следователно здравият и разумният
човек
вървят по една и съща линия, а глупавият и болният и да искат, не могат да вървят по техния път.
– Понеже
човек
дълго време ще изпитва радости, вследствие на което ще забрави тази продължителност, през която е траяла изкупването.
За една година
човек
може ли да стане учен?
Да бъде
човек
горе-долу учен, да свърши четири отделения, затова се изискват 120 години.
За да мисли
човек
право, той трябва да бъде много спокоен.
Разумният
човек
обаче не постъпва така.
Разумният
човек
не хаби думите си.
Той никога не се обръща към
човека
с думите: „Високо уважаеми, почитаеми господине!
Тези думи са наредени като тоновете на някоя звучна симфония, която въздейства външно на
човека
, но не и върху неговата душа.
Ако
човек
е тщеславен и чуе тези думи, отправени до него, той си въобразява, че наистина представлява нещо особено.
Разумният
човек
си служи с прости думи.
Когато иска да напише или да каже нещо на
човека
, когото обича и уважава, той ще каже: „Добри, или уважаеми господине!
“ Думите, с които разумният
човек
си служи, са съдържателни.
Смислени думи пък са тези, които излизат от сърцето на
човека
.
НАГОРЕ