НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
48
резултата в
21
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божественият Промисъл
,
НБ
, , 6.6.1915г.,
Той казва направо на учениците Си: „Не бойте се: вашият живот е осигурен“, и им привежда пример, че от петте
врабчета
нито едно не пада на земята без волята на Отца.
Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно, т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение? Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание върху малките неща.
Той казва направо на учениците Си: „Не бойте се: вашият живот е осигурен“, и им привежда пример, че от петте
врабчета
нито едно не пада на земята без волята на Отца.
Защо Христос не е взел едно врабче, а е взел числото 5? Тук има един закон, и всеки, който се намира в този закон на числото 5, той не пада без волята на Отца. С второто сравнение Христос ни казва: „Вие сте осигурени, космите на главата ви всичките са изброени“ – и спира там. Може да си кажем: „Каква важност има, че нашите косми са били изброени? “ Именно там е важното.
към беседата >>
Защо Христос не е взел едно
врабче
, а е взел числото 5?
По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно, т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение? Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание върху малките неща. Той казва направо на учениците Си: „Не бойте се: вашият живот е осигурен“, и им привежда пример, че от петте врабчета нито едно не пада на земята без волята на Отца.
Защо Христос не е взел едно
врабче
, а е взел числото 5?
Тук има един закон, и всеки, който се намира в този закон на числото 5, той не пада без волята на Отца. С второто сравнение Христос ни казва: „Вие сте осигурени, космите на главата ви всичките са изброени“ – и спира там. Може да си кажем: „Каква важност има, че нашите косми са били изброени? “ Именно там е важното. За да бъдат преброени тия косми от Господа, да ги държи Той в Своята сметка, те трябва в себе си да имат някакво значение.
към беседата >>
Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с
врабчетата
, което подразумява, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения Промисъл; па и сравнението с космите на главата подразумява, от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл.
А знаете ли колко са тия косми на главата? Мнозина са ги преброявали. Някои хора имат 250,000, други 320,000 косъма. И за всички тия косми се държи сметка от Господа, както един градинар държи сметка за своите плодни дървета – туря на всяко дръвче номер. Ние можем да изтръгнем един косъм от главата си и да го хвърлим, но този косъм извършва известна служба, много голяма длъжност на главата ни.
Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с
врабчетата
, което подразумява, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения Промисъл; па и сравнението с космите на главата подразумява, от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл.
Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи. Мъж и жена, като се оженят, мислят, че Господ им е турил власт; мъжът казва: „Ти при майка си си живеела така, но сега в моята къща влизаш под нов закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам – да се пазиш, защото ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм много чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа: ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“.
към беседата >>
И затова Христос казва: „Не бойте се“, и пита защо петте
врабчета
не падат.
Ако имаш този цимент, действително имаш Божествени знания; но ако имаш голи факти, без цимент, те не може да бъдат в услуга. Аз ви питам: Ако вие съберете 200,000 или милион овчи влакна и не знаете как да ги съедините, какво ще ви ползват те? Само когато ги изпредете и изтъчете по определен начин, може да си скроите дрехи и да се облечете. По същия закон, когато можем да циментираме вътре в себе си нашите мисли, нашите желания чрез този Божествен цимент, Божественият Промисъл, ние ще можем да скроим дреха, с която да облечем своята вътрешна голота. Прочее, необходим ни е този Промисъл, за да можем да живеем и да се развиваме.
И затова Христос казва: „Не бойте се“, и пита защо петте
врабчета
не падат.
Вие имате цифрата 5 и другаде: 5 чувства, 5 пръста; то е емблемата на човека на земята. Числото 5 представлява човека – умния, мъдрия човек – и казва, че този мъдър човек не пада дотогава, докогато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи едно от тия врабчета да падне на земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече: ще почне да се разрушава вашия живот. И тъй, имайте винаги предвид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докогато вие вървите неуклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада. Обърнете се пак към слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново.
към беседата >>
Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи едно от тия
врабчета
да падне на земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече: ще почне да се разрушава вашия живот.
По същия закон, когато можем да циментираме вътре в себе си нашите мисли, нашите желания чрез този Божествен цимент, Божественият Промисъл, ние ще можем да скроим дреха, с която да облечем своята вътрешна голота. Прочее, необходим ни е този Промисъл, за да можем да живеем и да се развиваме. И затова Христос казва: „Не бойте се“, и пита защо петте врабчета не падат. Вие имате цифрата 5 и другаде: 5 чувства, 5 пръста; то е емблемата на човека на земята. Числото 5 представлява човека – умния, мъдрия човек – и казва, че този мъдър човек не пада дотогава, докогато не сгреши.
Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи едно от тия
врабчета
да падне на земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече: ще почне да се разрушава вашия живот.
И тъй, имайте винаги предвид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докогато вие вървите неуклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада. Обърнете се пак към слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново.
към беседата >>
2.
Запазване и консервиране плодове и зеленчуци
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
"Опълченска" 66 срещу неговата стая едно
врабче
заело гнездото на една лястовица.
(От Учителя) 15 ч. * * * Птичките си служат със закона за внушенията. Учителят разказва как в София на ул.
"Опълченска" 66 срещу неговата стая едно
врабче
заело гнездото на една лястовица.
Тая последната сама не могла да го изпъди. Събрали се около трийсет лястовички. Една след друга хвъркали край гнездото и всяка една като дойде тъкмо до гнездото, казвала "црък", а то значи: "Ти си разбойник." В разстояние на половин час врабчето по силата на тоя заповеден тон напуснало гнездото. Лястовичките изпъждат и котките. Хвърчейки, минават край нея бързо и й кажат "црък".
към беседата >>
Една след друга хвъркали край гнездото и всяка една като дойде тъкмо до гнездото, казвала "црък", а то значи: "Ти си разбойник." В разстояние на половин час
врабчето
по силата на тоя заповеден тон напуснало гнездото.
Птичките си служат със закона за внушенията. Учителят разказва как в София на ул. "Опълченска" 66 срещу неговата стая едно врабче заело гнездото на една лястовица. Тая последната сама не могла да го изпъди. Събрали се около трийсет лястовички.
Една след друга хвъркали край гнездото и всяка една като дойде тъкмо до гнездото, казвала "црък", а то значи: "Ти си разбойник." В разстояние на половин час
врабчето
по силата на тоя заповеден тон напуснало гнездото.
Лястовичките изпъждат и котките. Хвърчейки, минават край нея бързо и й кажат "црък". Тя ги гледа, гледа и се скрие. Това са магически думи, на които котките се подчиняват. 19 ч., разговори на вечерята
към беседата >>
3.
Съвети от Учителя
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
"Опълченска" 66 срещу неговата стая едно
врабче
заело гнездото на една лястовица.
(От Учителя) 15 ч. * * * Птичките си служат със закона за внушенията. Учителят разказва как в София на ул.
"Опълченска" 66 срещу неговата стая едно
врабче
заело гнездото на една лястовица.
Тая последната сама не могла да го изпъди. Събрали се около трийсет лястовички. Една след друга хвъркали край гнездото и всяка една като дойде тъкмо до гнездото, казвала "црък", а то значи: "Ти си разбойник." В разстояние на половин час врабчето по силата на тоя заповеден тон напуснало гнездото. Лястовичките изпъждат и котките. Хвърчейки, минават край нея бързо и й кажат "црък".
към беседата >>
Една след друга хвъркали край гнездото и всяка една като дойде тъкмо до гнездото, казвала "црък", а то значи: "Ти си разбойник." В разстояние на половин час
врабчето
по силата на тоя заповеден тон напуснало гнездото.
Птичките си служат със закона за внушенията. Учителят разказва как в София на ул. "Опълченска" 66 срещу неговата стая едно врабче заело гнездото на една лястовица. Тая последната сама не могла да го изпъди. Събрали се около трийсет лястовички.
Една след друга хвъркали край гнездото и всяка една като дойде тъкмо до гнездото, казвала "црък", а то значи: "Ти си разбойник." В разстояние на половин час
врабчето
по силата на тоя заповеден тон напуснало гнездото.
Лястовичките изпъждат и котките. Хвърчейки, минават край нея бързо и й кажат "црък". Тя ги гледа, гледа и се скрие. Това са магически думи, на които котките се подчиняват. 19 ч., разговори на вечерята
към беседата >>
4.
Значение на гласните при окултното пеене
,
ООК
, София, 10.12.1922г.,
Ако птичките,
врабчетата
престанат да чуруликат в София, вие сте свършили, опасна е работата ви.
Смисълът, целта на пеенето е да улесни работата. Пеем ли, работата върви; не пеем ли, не върви. Докато в една къща има пеене, работата върви, престане ли пеенето, опасна е работата. Тъй е и в Природата. Ако един ден вие излезете отвън и славеят, птичките са престанали да пеят, няма чуруликане, работата е опасна, вие трябва да напуснете този град, в София не трябва да ви има.
Ако птичките,
врабчетата
престанат да чуруликат в София, вие сте свършили, опасна е работата ви.
Но чуруликат ли птичките, вие да сте напълно спокойни. Ще кажете: „Какво общо има? “ Важно, много важно е. Докато се пее, всичко е наред. Престане ли пеенето, всичко потъмнява.
към беседата >>
5.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Гледашъ нѣкое
врабче
, ходи цѣлъ день, тукъ кацне, тамъ кацне, на плета кацне и ти казвашъ: „Колко е свободно то!
Ами че правѣдниятъ въ какво трѣбва да се проявява? Правѣдниятъ трѣбва да бѫде уменъ човѣкъ, да знае какъ да яде, да се задоволѣва съ малко, и да знае какъ прѣвръща тази енергия отъ туй малкото. Ние съврѣменнитѣ хора много работимъ, малко печелимъ. И почти цѣлиятъ ни животъ сега е прѣвърнатъ къмъ това стремление да си изкараме прѣхраната, както и птицитѣ. Ние и птицитѣ въ туй отношение си мязаме.
Гледашъ нѣкое
врабче
, ходи цѣлъ день, тукъ кацне, тамъ кацне, на плета кацне и ти казвашъ: „Колко е свободно то!
“ Да, но то цѣлъ день ходи, гледа, гдѣ да намѣри храна да се наяде. Вечерьта казва: „Слава Богу мина деня, намерихъ си малко храница“. На другия день, то пакъ си търси храна. Казвашъ: „Колко хубаво гледа! “ Гледа хубаво, търси си храна.
към беседата >>
Гледаш едно
врабче
, по цял ден то хвърчи и подскача.
(втори вариант)
– В какво трябва да се проявява праведният? – Първо, той трябва да бъде умен, да знае, как да яде; да се задоволява с малко храна; да използува енергията и на най-малкото количество храна. Сега хората работят много, а малко печелят. Почти целият живот на човека е зает с мисълта, как да изкара прехраната си. В това отношение, те са като птиците.
Гледаш едно
врабче
, по цял ден то хвърчи и подскача.
Тук кацне, там кацне, на плета кацне. Като го гледаш, казваш си: Колко свободно е това врабче! Ти не подозираш, че крайната цел на неговия живот се заключава в това: къде да намери храна и как да задоволи глада си. Вечерта то казва: Слава Богу, мина денят, намерих си малко храница! На другия ден то пак си търси храна.
към втори вариант >>
Като го гледаш, казваш си: Колко свободно е това
врабче
!
(втори вариант)
Сега хората работят много, а малко печелят. Почти целият живот на човека е зает с мисълта, как да изкара прехраната си. В това отношение, те са като птиците. Гледаш едно врабче, по цял ден то хвърчи и подскача. Тук кацне, там кацне, на плета кацне.
Като го гледаш, казваш си: Колко свободно е това
врабче
!
Ти не подозираш, че крайната цел на неговия живот се заключава в това: къде да намери храна и как да задоволи глада си. Вечерта то казва: Слава Богу, мина денят, намерих си малко храница! На другия ден то пак си търси храна. Наблюдаваш врабчето и си казваш: Колко умно гледа това врабче! Да, умно гледа, търси си храна.
към втори вариант >>
Наблюдаваш
врабчето
и си казваш: Колко умно гледа това
врабче
!
(втори вариант)
Тук кацне, там кацне, на плета кацне. Като го гледаш, казваш си: Колко свободно е това врабче! Ти не подозираш, че крайната цел на неговия живот се заключава в това: къде да намери храна и как да задоволи глада си. Вечерта то казва: Слава Богу, мина денят, намерих си малко храница! На другия ден то пак си търси храна.
Наблюдаваш
врабчето
и си казваш: Колко умно гледа това
врабче
!
Да, умно гледа, търси си храна. Ти си агент на едно осигурително дружество. Ставаш рано и си казваш: Господи, помогни ми! Кажи ми, кого да осигуря днес. Като помислиш малко, решиш да отидеш при един богат човек, да го осигуриш за 50 – 60 хиляди лева.
към втори вариант >>
6.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Я вижте онези
врабченца
как чуруликат!
В какво седи сега благородството на съвременните хора? Кое е ценното в тях? Ако нас, в съвременното общество, ни запитат кои са онези особени качества, които отличават човека от животните? – „Говорът“, ще кажете. Че и животните говорят!
Я вижте онези
врабченца
как чуруликат!
Като мине някой сокол покрай тях, извикват: „Чврък“ – и моментално се скрият. Щом замине соколът, дадат си един знак и пак излизат всички. Имат си и те знакове. Казват: „Разумното слово е, което отличава човека от животното“. Но в какво седи разумното слово на човека?
към беседата >>
7.
Без наука няма сполука
,
ИБ
,
БС
, София, 21.1.1926г.,
" Добрата черта на тия две
врабчета
ето коя е: Мен ме радва тяхното доволство.
Сега ще кажете: "Ние нямаме условия за работа." Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър или условията на някой пръв министър в Англия, или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: Вашите условия, в които сега живеете, са с хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и на врабците. Аз го наблюдавам, когато времето е лошо, влязат в една дупка и излязат, не могат да останат там. Влязат под някоя керемидка на някой покрив, излезе, повика другарчето си, влязат заедно вътре и казват: "Слава Богу, намерихме място де да се подслоним, тук ще прекараме." Такива са разсъжденията на птиците. Ние казваме: "Те са птички, задоволяват се с малко. Ние с какво трябва да се занимаваме?
" Добрата черта на тия две
врабчета
ето коя е: Мен ме радва тяхното доволство.
Те като намерят някоя дупчица, благодарят на Господа. Казват: "Тука е добре, няма да ни духа вятърът." Сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни. Те имат Божието благословение.
към беседата >>
И казва се в Писанието за тях, без волята на Отца нито едно
врабче
не може да падне на земята.
Те като намерят някоя дупчица, благодарят на Господа. Казват: "Тука е добре, няма да ни духа вятърът." Сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни. Те имат Божието благословение.
И казва се в Писанието за тях, без волята на Отца нито едно
врабче
не може да падне на земята.
И техните ръководещи ангели им казват къде има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по инстинкт и те благодарят. При сегашните условия, при които се намирате, животът не може да бъде тъй приятен. Те нямат идейни разбирания за нещата, понеже сега човечеството се намира при най-трудни условия, минава през най-гъстата среда. Най-гъста е сега материята и няма благоприятни условия за работа. Представете си сега един земеделец, който има 4-5 хиляди декара земя, но капка дъжд не е валяло.
към беседата >>
8.
Към мене / Обърнете се към мене
,
УС
, София, 7.7.1935г.,
Играят си
врабчетата
по комините.
(втори вариант)
За мен мъжът да маже, туй е да придобие знанието. И като дойде до мазането, мъжът трябва да дойде. Той трябва да маже, а не жената. А след като измаже къщата, той казва на жена си: „Пази тази къща хубаво, да се не изкирляви.“ Аз тук ми се случи следният пример.
Играят си
врабчетата
по комините.
Аз имам един голям комин. Едно от тия врабчета беше влязло в този комин и слязло после в кюнеца, отдето го пуснах да излезе навън. Като излезе през тръбата, то трябваше да излезе направо от прозореца. Тъкмо да излезе, чувам един шум. Туй врабче – черно като арап, не излиза вън от прозореца, но ходи, блъска се по тавана, та изцапа целия таван.
към втори вариант >>
Едно от тия
врабчета
беше влязло в този комин и слязло после в кюнеца, отдето го пуснах да излезе навън.
(втори вариант)
Той трябва да маже, а не жената. А след като измаже къщата, той казва на жена си: „Пази тази къща хубаво, да се не изкирляви.“ Аз тук ми се случи следният пример. Играят си врабчетата по комините. Аз имам един голям комин.
Едно от тия
врабчета
беше влязло в този комин и слязло после в кюнеца, отдето го пуснах да излезе навън.
Като излезе през тръбата, то трябваше да излезе направо от прозореца. Тъкмо да излезе, чувам един шум. Туй врабче – черно като арап, не излиза вън от прозореца, но ходи, блъска се по тавана, та изцапа целия таван. Тук–там ходи с гърба си, а после ме гледа. Казвам: „От прозореца излез навън, а не ходи по тавана.“ Дето се допряло до стената, направило я черна.
към втори вариант >>
Туй
врабче
– черно като арап, не излиза вън от прозореца, но ходи, блъска се по тавана, та изцапа целия таван.
(втори вариант)
Играят си врабчетата по комините. Аз имам един голям комин. Едно от тия врабчета беше влязло в този комин и слязло после в кюнеца, отдето го пуснах да излезе навън. Като излезе през тръбата, то трябваше да излезе направо от прозореца. Тъкмо да излезе, чувам един шум.
Туй
врабче
– черно като арап, не излиза вън от прозореца, но ходи, блъска се по тавана, та изцапа целия таван.
Тук–там ходи с гърба си, а после ме гледа. Казвам: „От прозореца излез навън, а не ходи по тавана.“ Дето се допряло до стената, направило я черна. Казвам: „Съжалявам, че те пуснах от кюнеца навън.“ Така видях какво ми недостига. Врабчето не е виновно, но аз извадих за себе си един урок. Трябваше да имам една мрежа, да я поставя пред устата на тръбата, та като влезе врабчето, там да го хвана с ръка и да го пусна навънка.
към втори вариант >>
Врабчето
не е виновно, но аз извадих за себе си един урок.
(втори вариант)
Тъкмо да излезе, чувам един шум. Туй врабче – черно като арап, не излиза вън от прозореца, но ходи, блъска се по тавана, та изцапа целия таван. Тук–там ходи с гърба си, а после ме гледа. Казвам: „От прозореца излез навън, а не ходи по тавана.“ Дето се допряло до стената, направило я черна. Казвам: „Съжалявам, че те пуснах от кюнеца навън.“ Така видях какво ми недостига.
Врабчето
не е виновно, но аз извадих за себе си един урок.
Трябваше да имам една мрежа, да я поставя пред устата на тръбата, та като влезе врабчето, там да го хвана с ръка и да го пусна навънка. Пък аз го пуснах от тръбата навън. Казвам, не струва човек да пуска такива затворници през комина. Не се качвайте като врабците през комина и не влизайте вътре в тези кюнци, а като ви отворят вратата, не се качвайте горе по таваните. Не се качвайте по курниците, по таваните, но излезте от прозореца навън и вън се чистете.
към втори вариант >>
Трябваше да имам една мрежа, да я поставя пред устата на тръбата, та като влезе
врабчето
, там да го хвана с ръка и да го пусна навънка.
(втори вариант)
Туй врабче – черно като арап, не излиза вън от прозореца, но ходи, блъска се по тавана, та изцапа целия таван. Тук–там ходи с гърба си, а после ме гледа. Казвам: „От прозореца излез навън, а не ходи по тавана.“ Дето се допряло до стената, направило я черна. Казвам: „Съжалявам, че те пуснах от кюнеца навън.“ Така видях какво ми недостига. Врабчето не е виновно, но аз извадих за себе си един урок.
Трябваше да имам една мрежа, да я поставя пред устата на тръбата, та като влезе
врабчето
, там да го хвана с ръка и да го пусна навънка.
Пък аз го пуснах от тръбата навън. Казвам, не струва човек да пуска такива затворници през комина. Не се качвайте като врабците през комина и не влизайте вътре в тези кюнци, а като ви отворят вратата, не се качвайте горе по таваните. Не се качвайте по курниците, по таваните, но излезте от прозореца навън и вън се чистете.
към втори вариант >>
9.
Тайни и откровения
,
ООК
, София, 6.5.1936г.,
Едно
врабче
, като седне, как едновременно гледа за своята [храна], но се спасява от някаква опасност.
Когато отиваш при ония хора, които обичаш, движенията ти ще бъдат едни, а когато отиваш при онези, които не обичаш, движенията ти ще бъдат други. Да кажем, отиваш при хората, от които тебе те е страх. Ще имаш вече движението на страха. Вие наблюдавали ли сте по какво се отличава страхливият човек? Или забележете тия птичките.
Едно
врабче
, като седне, как едновременно гледа за своята [храна], но се спасява от някаква опасност.
Едновременно наблюдава да няма някаква опасност и наблюдава храната. Той постоянно ходи, обръща се на земята. И човек, при такова състояние на страх, ако той се страхува, и той има подобни движения. Без страх не може. Ако много се страхува, губи.
към беседата >>
10.
Път за освобождение
,
ООК
, София, 3.3.1937г.,
Вземете
врабчетата
, насекомите – навсякъде женската форма и мъжката се отличават.
Коя е отличителната черта на мъжа и коя е отличителната черта на жената? На земята както сега се проявяват, отличителната черта на мъжа е, че той е малко по-силен. Лъвът има голяма грива, а пък на лъвицата каква е гривата? Има едно различие. Вземете един пуяк – мъжкият има голям гребен отдолу, има гердан, а пък пуйката е малко по-малка.
Вземете
врабчетата
, насекомите – навсякъде женската форма и мъжката се отличават.
Ако не разбирате живота, ако не сте го проучвали, вие ще намерите едно различие, но не знаете причините защо, от какво произтичат различията в света. Сега запример, има някой резултат. В този живот вие сте недоволни от себе си. Да кажем, че една жена е недоволна, че тя е жена. Да кажем, че мъжът е недоволен, че е мъж.
към беседата >>
11.
Двете жени
,
УС
, София, 16.1.1938г.,
Тя се гуши, дебне
врабчетата
.
Ще изнеса един пример от обикновения живот. Вчера стоях вън на площадката пред стаята си и се разговарях с един брат и една сестра. По едно време нещо пропълзя между нас. Поглеждам, една бяла котка.
Тя се гуши, дебне
врабчетата
.
Погледнах я и си помислих: Тя сега е на изпит, да видим, как ще постъпи. Котката възприе мисълта ми и се обърна към мене: Учителю, аз приех вече новото учение, вегетарианка съм, не ям птички. Аз я гледам, нищо не казвам. Наблюдавам я, какво ще прави. Обърнах се към север, дадох вид, че не я виждам.
към беседата >>
В това време дойде един брат отвън, който, без да иска, прогони
врабчетата
.
Тя се качи на едно дърво и маха с опашката си, като със знаме. Иска да каже: Видиш ли, аз развявам бялото знаме, примирих се с всичко. От друга страна, тя си мисли: Отде се намери, че дойде толкова близо да мене? Стои на дървото спокойна, с благороден вид, като вас, не обръща внимание на птичките. После слезе от дървото.
В това време дойде един брат отвън, който, без да иска, прогони
врабчетата
.
Като видя това, котката ми каза: Ето, как си издържах изпита. – Издържа го, защото врабците отлетяха и защото не си сама. Ако беше сама, тогава щяхме да видим, доколко щеше да си издържиш изпита. Често и вие се натъквате на свои стари навици, с които дълго ще се борите. Например, имаш навик да се почесваш по главата.
към беседата >>
12.
Разумен и неразумен страх
,
МОК
, София, 28.1.1938г.,
Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди
врабчета
, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им.
Страхът върви по наследство. Аз съм привеждал този пример. Птиците ги е страх от сокол. Ако се яви на една птица сокол, магически влияе, бяга и се крие от него. Като се скрият тия животни, не си обръщат гърба, скрие се някъде, оттегли се вътре, не се обръща, гледат неприятеля, в очите го гледат.
Веднъж аз имах случай да видя повече от две хиляди
врабчета
, събрани на едно място, вдигат шум, чува се на един километър чуруликането им.
Изведнъж, моментално, като че някой ги пресече, млъкнаха. Отивам да видя какво станало. Гледам, един сокол се изправил насреща, а всички те се наредили като ученици в шубраките. Той гледа по кой начин може да хване едно от тях. Те се оттеглили в храста, той колкото и да бърка, не може да стигне, нито едно.
към беседата >>
Всяко птиченце от тия
врабчета
седи и наблюдава главата му, краката му.
Казват: „Отиде си учителят“. Ако аз бях им казал: „Я, стойте мирно“. Нямаше да ме слушат. Ако той дойде, ако го повикам да дойде, всички ще млъкнат. Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка.
Всяко птиченце от тия
врабчета
седи и наблюдава главата му, краката му.
Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато. Те така се оттеглили и наблюдават краката му. При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят. Казвам: И вас като врабчетата ви е страх от нещо. Има защо да ви е страх.
към беседата >>
Казвам: И вас като
врабчетата
ви е страх от нещо.
Безбройни векове, те са имали тези опитности, но има и по-дълбока връзка. Всяко птиченце от тия врабчета седи и наблюдава главата му, краката му. Той е толкова ловък, че някой път изненадва; толкоз бърз, че много пъти преди птиченцето да се оттегли, ще бъде хванато. Те така се оттеглили и наблюдават краката му. При всяко подвижване, вземат мерки да се предпазят.
Казвам: И вас като
врабчетата
ви е страх от нещо.
Има защо да ви е страх. Аз като отидох, вдигаха шум, но като дойде соколът, всички са в тръните, нито едно не бяга. Знае, че при всеки опит за бягане ще стане жертва. Понякой път вие питате: „Не може ли без страх? “ – Не може.
към беседата >>
13.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 29.5.1938г.,
Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на
врабчета
, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу.
Следователно, ако ти в света не си в сила да победиш смъртта, ако ти в света не си силен да победиш тъмнината, ако ти в света не си силен да победиш робството, в което се намираш, свобода не може да имаш, знание не може да имаш. Ти и живот не може да имаш. Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи. Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи. Вчера имахме един пример.
Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на
врабчета
, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу.
Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха. Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото. Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три. Гледам едно проявление у врабчетата. Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата.
към беседата >>
Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на
врабчета
, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото.
Тогава ще се намерите в едно положение, казвате: „У човека е невъзможно, у Бога всичко е възможно.“ Тия неща, ако ги разглеждаме като хора, искаме да бъдем щастливи. Ще бъдем щастливи толкоз, колкото всички хора може да бъдат щастливи. Вчера имахме един пример. Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу. Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха.
Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на
врабчета
, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото.
Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три. Гледам едно проявление у врабчетата. Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата. Какво стана на това врабче? Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване.
към беседата >>
Гледам едно проявление у
врабчетата
.
Вчера имахме един пример. Като покриваха салона, по едно невнимание, там имало една положка на врабчета, деца си имат, изваждат ги работниците от гнездото, хвърлят ги долу. Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха. Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото. Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три.
Гледам едно проявление у
врабчетата
.
Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата. Какво стана на това врабче? Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване. От всичките си движения, учудва се тя. Тя не може да си представи откъде са дошли тези.
към беседата >>
Какво стана на това
врабче
?
Не се минава 4–5 минути, един наш приятел намира гнездото, двете изскочиха, а трите останаха. Казвам: Може да ги храним, но тук има друго едно гнездо на врабчета, турям трите, там да ги отхранят, донася гнездото. Вярвам, тази птичка имаше около 5–6 деца, та ѝ турихме още три. Гледам едно проявление у врабчетата. Влиза мъжката, влиза женската, по едно време излезе майката навън и започва да си търси крилата.
Какво стана на това
врабче
?
Говори, говори нещо, дигне си главата, казва: „Ще се хранят.“ Но единственото нещо, като наблюдавам движенията, понеже съм изучавал движенията, намерих, че тази птичка се намери в голямо учудване. От всичките си движения, учудва се тя. Тя не може да си представи откъде са дошли тези. Съзнава като факт, че са дошли там и най-после направи едно движение, с което искаше да каже: „Ще се хранят тия деца вече.“ Отиде да търси храна. Сега не знаем какво ще стане.
към беседата >>
14.
Нови насоки
,
МОК
, София, 26.1.1940г.,
Един ден едно
врабче
влязло в гнездото, стои вътре.
Сега за изяснение да допуснем, че вие искате да вземете „до“. „До“ според мене в музиката – аз говоря за музиката като една мощна сила, която може да разрешава всичките спорни въпроси, дето има напрежение. Щом аз съм ограничен, да кажем, аз имам една болест, един ставен ревматизъм се е загнездил, не иска да излезе. Дойде ми наум една идея. Когато бях на Опълченска 66, една ластовичка си направила положка.
Един ден едно
врабче
влязло в гнездото, стои вътре.
Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото. Като минат, казват: „Разбойник! “ Един час всичките ластовички църкаха около гнездото и викаха: „Разбойник! “, че накараха туй врабче по закона на внушението да излезе навън. Те казваха: „Чи-ри-рик, чи-ри-рик“, тоест излез навън, излез навън.
към беседата >>
“, че накараха туй
врабче
по закона на внушението да излезе навън.
Когато бях на Опълченска 66, една ластовичка си направила положка. Един ден едно врабче влязло в гнездото, стои вътре. Гледам, събрали се повече от двайсет ластовички, църкат и минават покрай гнездото. Като минат, казват: „Разбойник! “ Един час всичките ластовички църкаха около гнездото и викаха: „Разбойник!
“, че накараха туй
врабче
по закона на внушението да излезе навън.
Те казваха: „Чи-ри-рик, чи-ри-рик“, тоест излез навън, излез навън. То си показваше главата навън от дупката, и пак се скриваше, докато най-после излезе то и влезе си ластовичката. Казвам, колко майсторски разрешиха въпроса. Не хвърляха камъни вътре, но само викаха: „Разбойник, разбойник! Излез навън!
към беседата >>
“ Казвам, когато някое
врабче
влезе във вашата положка, кажете: „Разбойник, излез навън!
Те казваха: „Чи-ри-рик, чи-ри-рик“, тоест излез навън, излез навън. То си показваше главата навън от дупката, и пак се скриваше, докато най-после излезе то и влезе си ластовичката. Казвам, колко майсторски разрешиха въпроса. Не хвърляха камъни вътре, но само викаха: „Разбойник, разбойник! Излез навън!
“ Казвам, когато някое
врабче
влезе във вашата положка, кажете: „Разбойник, излез навън!
“ Врабчето ще излезе. И туй врабче втори път не си позволи да влиза в гнездото на ластовичката. Та казвам, ако вие имате основния тон „до“, ако го повторите няколко пъти, може да разрешите един въпрос. Да допуснем, че някой път тръгна на път – сега ви казвам нещо, което не трябва да ви казвам – някой път, като отслабнат краката, казвам: „Ре“, „ре“. (Учителят върви и пее тона „ре“.)
към беседата >>
“
Врабчето
ще излезе.
То си показваше главата навън от дупката, и пак се скриваше, докато най-после излезе то и влезе си ластовичката. Казвам, колко майсторски разрешиха въпроса. Не хвърляха камъни вътре, но само викаха: „Разбойник, разбойник! Излез навън! “ Казвам, когато някое врабче влезе във вашата положка, кажете: „Разбойник, излез навън!
“
Врабчето
ще излезе.
И туй врабче втори път не си позволи да влиза в гнездото на ластовичката. Та казвам, ако вие имате основния тон „до“, ако го повторите няколко пъти, може да разрешите един въпрос. Да допуснем, че някой път тръгна на път – сега ви казвам нещо, което не трябва да ви казвам – някой път, като отслабнат краката, казвам: „Ре“, „ре“. (Учителят върви и пее тона „ре“.) В мене се изменя състоянието.
към беседата >>
И туй
врабче
втори път не си позволи да влиза в гнездото на ластовичката.
Казвам, колко майсторски разрешиха въпроса. Не хвърляха камъни вътре, но само викаха: „Разбойник, разбойник! Излез навън! “ Казвам, когато някое врабче влезе във вашата положка, кажете: „Разбойник, излез навън! “ Врабчето ще излезе.
И туй
врабче
втори път не си позволи да влиза в гнездото на ластовичката.
Та казвам, ако вие имате основния тон „до“, ако го повторите няколко пъти, може да разрешите един въпрос. Да допуснем, че някой път тръгна на път – сега ви казвам нещо, което не трябва да ви казвам – някой път, като отслабнат краката, казвам: „Ре“, „ре“. (Учителят върви и пее тона „ре“.) В мене се изменя състоянието. Някой път не съм разположен, пея „сол“.
към беседата >>
15.
Работа за цялото
,
УС
, София, 6.10.1940г.,
Тук имаме една малка черница, като узреят най-хубавите черници, ядат ги
врабчетата
.
Дойде някой, очите му играят, съвестта не е развита, личните чувства не са развити, религиозните чувства не са, разсъждението не е развито, обича да пипа, ръката е дълга. Като излеза, току проточи ръката си, вземе и се свърши въпроса. Но то е навик. От животинското царство хората се научиха да пипат там, дето не трябва. Мислите ли, че като узреят черешите, като дойдат някои птици ще ви питат, дали трябва да си откъснат или не.
Тук имаме една малка черница, като узреят най-хубавите черници, ядат ги
врабчетата
.
От тях човек не може да се вреди. Щом узрее хубаво, те ги изядат. Гледаш долу нападали узряли, но всички набутани. Зелените останали, зрелите изядени. Падналите са напрашени.
към беседата >>
Трябва да хвана един човек да пази от
врабчетата
, не им се сърдя.
Щом узрее хубаво, те ги изядат. Гледаш долу нападали узряли, но всички набутани. Зелените останали, зрелите изядени. Падналите са напрашени. Мислил съм какво да правя, и още не съм намислил.
Трябва да хвана един човек да пази от
врабчетата
, не им се сърдя.
Казвам: Ако аз обичам черниците, уча се от тях. Казвам: Здравословно е да се ядат черници. И действително, черниците са хубаво ядене за онези, които имат слаб стомах. Лечебно действуват. Понеже са разстроени стомасите на тия врабчета, ходят да се лекуват.
към беседата >>
Понеже са разстроени стомасите на тия
врабчета
, ходят да се лекуват.
Трябва да хвана един човек да пази от врабчетата, не им се сърдя. Казвам: Ако аз обичам черниците, уча се от тях. Казвам: Здравословно е да се ядат черници. И действително, черниците са хубаво ядене за онези, които имат слаб стомах. Лечебно действуват.
Понеже са разстроени стомасите на тия
врабчета
, ходят да се лекуват.
Тогава ще насадя още 4–5 дръвчета, че след като се излекуват те да останат и за мене. Има цяла една наука, какви плодове да яде човек, понеже плодовете различно въздействуват на човешкия мозък. Има плодове, които въздействуват на личните чувства на човека. Защото този център на съвестта трябва да се подхранва у човека. Онзи център на съвестта, който не е хранен добре и съвестта не е добре развита, в тия хора съвестта е слабо развита.
към беседата >>
16.
Нов живот на пеперуда
,
ООК
, София, 10.12.1941г.,
Наблизо бяха се насъбрали хиляди
врабчета
и те искат да ми помогнат, но като ми помагат, дигат шум.
Щом кажат, че учителят иде, всички са по местата си мирно. Като влезе учителят, ще каже, че тия ученици са много мирни. При учителя са мирни; щом излезе учителят, никак не са мирни. Преди години в Търново бях на едно лозе. Изучавах един дълбок въпрос в природата.
Наблизо бяха се насъбрали хиляди
врабчета
и те искат да ми помогнат, но като ми помагат, дигат шум.
Трябваше да ходя да ги гоня, но аз седнах да мисля, а те чуруликат. По някой път се спирах и ги гледах, разправят се нещо. Един ден гледам, всички млъкнаха, като че ги пресекна нещо. Да хвръкнаха – не са. Какво стана с тях?
към беседата >>
17.
Постижения
,
МОК
, София, 27.3.1942г.,
На вас сега бих ви препоръчал, не да ходите да питате, дали пеете добре, но дето са събрани птиците, някой път се събират
врабчета
20–30, дигат шум, вие се спрете и започнете да пеете.
Ще бъдеш прилижен. Че то като спи, пак смучи. В туй отношение такова прилежание, като спиш да работиш. По малко работи това дете. В този смисъл прилежанието не е механическо, но да добиеш нещо, да свършиш една работа.
На вас сега бих ви препоръчал, не да ходите да питате, дали пеете добре, но дето са събрани птиците, някой път се събират
врабчета
20–30, дигат шум, вие се спрете и започнете да пеете.
Ако изведнаж млъкнат и ви слушат, вие пеете, но ако вие пеете и те пеят не се обезсърчавайте. На друго място идете, на второ, на трето, на четвърто докато млъкнат изведнъж. Като запеете и да млъкнат. След туй пак чиририкат и започнат да ви подражават. Вече сте понапреднали в пеенето.
към беседата >>
18.
Правилна мярка
,
МОК
, София, 4.12.1942г.,
Преди години в едно лястовиче гнездо беше влязло едно
врабче
.
Докато последната частица от горчивото седи на езика ви, ще плюете постоянно. Като го изплюете навън, олекне ви; щом седи на езика, плюете. Значи, за една малка частица, вие изхвърляте милиони плюнки. За една дребна горчивина сума плюнка ще изхвърлите, които не са тъй горчиви. Една бомбардировка – ще го бомбардирате, докато го изхвърлите.
Преди години в едно лястовиче гнездо беше влязло едно
врабче
.
Събраха се повече от 50-60 лястовички и повече от половин час църкаха, докато най-после му внушиха да излезе. Минат покрай дупката и кажат: Крадец! Крадец! Като му църкаха половин час, изпъдиха го. Сега като не знаете един език, ако ви кажат една обидна дума на този език, вие няма да се докачите.
към беседата >>
19.
Движение, учение и работа
,
НБ
, София, 25.4.1943г.,
Да я направи малко мека, взел от пуха на шийката на
врабчето
За да бъде смела малко, жестока, да не се предава, взел от качествата на тигъра.
Често плачат облаците. Като плачат, излива се дъждът, като плачат, Земята даруват със своя плач. За да не бъде много своенравна, взел от качеството на заека, малко да е страхлива. За да не бъде много страхлива, да бъде щастлива, да се пъчи, взел нещо от пуяка. Най-после, да я направи малко непоколебима за бъдеще, взел нещо от елмаза – да я направи да бъде твърда.
Да я направи малко мека, взел от пуха на шийката на
врабчето
За да бъде смела малко, жестока, да не се предава, взел от качествата на тигъра.
За да се пази от хората, взел нещо от огъня – да гори, да пали сърцето на някого. За деликатност взел нещо от елена. Взел нещо и от свраката. За да гугука, взел нещо от гургулицата. Всичките тия 14 качества Бог ги събрал и направил жената.
към беседата >>
20.
Трите свещи
,
ООК
, София, 6.10.1943г.,
Човекът видял магарето, харесал ръста му и го поставил в градината си да я пази от
врабчетата
и други птици.
Всички животни минавали край него и му се присмивали, че било малко, че никой не го забелязвал. То пожелало да има по-голям ръст, като другите животни, и да има силен глас, всички да го чуват. Бог задоволил желанието му: дал му по-голям ръст и по-силен глас, отдалеч да го чуват. Като заревало, магарето изплашило всички животни. Силен е гласът на магарето, но без съдържание.
Човекът видял магарето, харесал ръста му и го поставил в градината си да я пази от
врабчетата
и други птици.
Понеже птиците хвъркали от дърво на дърво, магарето влязло в ролята си и започнало да ги гони. Така то изтъпкало всички цветя и зеленчуци. Като дошъл господарят, видял пакостите, които магарето направило, набил го добре и го изгонил от градината. Въпреки това, магарето минавало за умно същество. Когато първият цар в света щял да се жени, повикал магарето да си даде мнението за царицата.
към беседата >>
21.
Сянка и реалност
,
МОК
, София, 24.12.1943г.,
Ако неприятелят ти е сокол, а ти
врабче
, на какво трябва да се превърнеш?
- Дрехите са сенките на живота. Казват: Не си умен човек, не можа да запазиш дрехите си. - Умен си, но неприятелят ти бил по-силен от тебе. Ако неприятелят ти е вълк, ти трябваше да се превърнеш на птица. Той ще остане долу, а ти ще хвръкнеш горе.
Ако неприятелят ти е сокол, а ти
врабче
, на какво трябва да се превърнеш?
Останеш ли врабче, ще те сграбчи и изяде. Какво ще правиш тогава? Един американски професор който имал много дългове, търсел начин да забогатее, да оправи сметките си. В това време чул, че двама милиардери имали по един хубав кон, но и двата коня били много хапливи. Който се приближавал до тях, рискувал да остане без уши.
към беседата >>
Останеш ли
врабче
, ще те сграбчи и изяде.
Казват: Не си умен човек, не можа да запазиш дрехите си. - Умен си, но неприятелят ти бил по-силен от тебе. Ако неприятелят ти е вълк, ти трябваше да се превърнеш на птица. Той ще остане долу, а ти ще хвръкнеш горе. Ако неприятелят ти е сокол, а ти врабче, на какво трябва да се превърнеш?
Останеш ли
врабче
, ще те сграбчи и изяде.
Какво ще правиш тогава? Един американски професор който имал много дългове, търсел начин да забогатее, да оправи сметките си. В това време чул, че двама милиардери имали по един хубав кон, но и двата коня били много хапливи. Който се приближавал до тях, рискувал да остане без уши. Милиардерите давали по хиляда долари на оня, който може да отвикне конете им да хапят.
към беседата >>
НАГОРЕ