Търсене в текстове за 'Врабче'

Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие.

Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие.
Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей. Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие. Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва.Наблизо овчар разположил рудо стадо. Грамадни псета от беда го пазят и към нас въртят рунтави опашки за някой къшей. Овците са натежали от вълна. Някъде те са я вече погубили на фъндъци по драките. Скоро ножицата ще играе и видиш - отънели те, а чувала на стопанина пълен с мека вълница за здрава абица.Овчарят - с овчедушен израз, посвирва на кавала си лека, игрива песенчица.
към текста >>

Сива малка птичка с червен нагръдник, малко по-голяма от врабчето.

Като че някакво бяло море от светлина я обгръща и тя сега прилича на величествен кораб, тръгнал от безкрая, към безкрая разнасящ своята красота и чистота. Градът се не види от мъгла. Пътят е доста разкалян. По него множество следи от коли, копита, нозе - подковани и в цървули...Вървя, заставам възхитена, гледам и се радвам. Между храстите червеношийка. Сива малка птичка с червен нагръдник, малко по-голяма от врабчето. Колко е хубава! Една легенда казва, че тя извадила един трън от челото на Голготския мъченик, който я опръскал с Христовата кръв.От Ели-Шедар не се вие пушек. Нима ще съм сама гостенка на Витоша? Превалям урвата, стихи самотни стъпки се отправям в Гостната. По клоните намятани дрехи... Хм, тука са.
към текста >>

Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче.

Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче. Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при печката и почна да кълве нещо. Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа. После - по тефтера, на който записвах хубавите мисли от прочетеното резюме и един разговор, който се водил на 7.II. След това - пак по пода, на стола и най-после на главата ми кацна и аз не му думах нищо.
към текста >>