Търсене в текстове за 'Врабче'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 68 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Спусна се сокол с типичния си писък, грабна едно врабче, а той изписка, но соколът го завлече.
Учителят му се скара и нареди да му се даде грозде от онова, което братя лозари му бяха донесени предния ден от провинцията. Същият човек на следващия ден дойде на беседа, а Учителят държа беседата за него и разглеждаше въпроса за кражбата. Той слуша, слуша, след беседата отиде да благодари на Учителя, след това си замина за града и повече не го видяхме. Тази телена ограда пречеше на всички. Веднъж аз бях извън оградата към гората. Спусна се сокол с типичния си писък, грабна едно врабче, а той изписка, но соколът го завлече. Аз отидох и разказах на Учителя. Той ми се скара: „Защо не го прогони? " „Не можах, бях извън тела." Учителят не ме държа отговорна за този случай. По същия начин след години се повтори същата гледка и се разиграха подобни събития. На 6 декември 1957 г.
към текста >>

Никой не можа да спаси навремето врабчето, което сграбчи сокола, защото бяха направили ограда от бодлива тел, която ограждаше нас, човеците от Божественото.
" „Не можах, бях извън тела." Учителят не ме държа отговорна за този случай. По същия начин след години се повтори същата гледка и се разиграха подобни събития. На 6 декември 1957 г. изневиделица се стрелна и се спусна сокол една сутрин върху Изгрева и грабна и отнесе цялата литература - беседи на Учителя, натоварени на 19 камиона с книги. Както и в онова време аз бях извън тела и не можах да направя нищо, така и сега нищо не можах да направя. Никой не можа да спаси навремето врабчето, което сграбчи сокола, защото бяха направили ограда от бодлива тел, която ограждаше нас, човеците от Божественото. Божественото и Учителя бяха от едната страна на бодливата тел, а ние от другата страна. Ние си бяхме сложили сами оградата с тел. Никой не ни я сложи, нито пък наложи, а ние си я приехме. Така се плати за онази ограда и за онова врабче. Тогава Учителят остро реагира: „Защо не прогони сокола?
към текста >>

Така се плати за онази ограда и за онова врабче.
Както и в онова време аз бях извън тела и не можах да направя нищо, така и сега нищо не можах да направя. Никой не можа да спаси навремето врабчето, което сграбчи сокола, защото бяха направили ограда от бодлива тел, която ограждаше нас, човеците от Божественото. Божественото и Учителя бяха от едната страна на бодливата тел, а ние от другата страна. Ние си бяхме сложили сами оградата с тел. Никой не ни я сложи, нито пък наложи, а ние си я приехме. Така се плати за онази ограда и за онова врабче. Тогава Учителят остро реагира: „Защо не прогони сокола? " В малката стаичка, която наричахме приемната беше влезнала една голяма жаба. Минавам там и виждам Учителя нещо пъхтеше. Погледам и чувам как той биеше нещо с пръчка. Отивам и гледам и виждам една голяма жаба, за пръв път виждам такава, като че ли беше царят на жабите, изпъкнала очи и цялата вдъхваща отвращение.
към текста >>

2. 280. ПОСТ

" „За Бога всички са важни - една тревичка, едно врабче, един човек - всичко е свързано в едно." Братът си тръгва и след това разказва случая на всички.
Отива един приятел и заявява на Учителя, че иска да пости. Той не му разрешава. Братът пита: „Защо не мога да постя? " Учителят е строг и ядосан от неговото вироглавство: „Защото това е внушение на тъмните сили и те искат да те примамят с поста и да те задигнат от този свят, защото им пречиш". „Та аз толкова ли съм важен? " „За Бога всички са важни - една тревичка, едно врабче, един човек - всичко е свързано в едно." Братът си тръгва и след това разказва случая на всички. Минава време, на него отново му хрумва мисълта, че трябва да опита този пост, нали толкова хора го правят и се подвизават духовно чрез него. Започва пост без да пита никой, постът продължил дълго и той не можа да излезе от него и си замина. След един месец донесоха некролога му и искаха да го закачат. Учителят не разреши, беше крайно недоволен. Това бе проявено непослушание към Учителя.
към текста >>

3. 28. Една приказка и истинската развръзка

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

И картината е следната: на полянката някакво врабче е кацнало и си търси храна, а някъде наблизо една котка пълзи към врабчето и се готви да се хвърли върху него, за да го изяде.
Но веднъж като се разхождал на Изгрева на полянката където се играеше Паневритмията, ето Учителят идва насреща. Идва насреща му и строго му казва: „Ти защо не вземеш мерки за тия двама души и да се намесиш? “ Бай Иван остава така изненадан от това изказване на Учителя и не може да проумее като свързва предишното изказване, което Той отдавна е направил и Той го знае, и сегашното Му изказване. Бай Иван Му отговаря: „Ами не знаем как“. Тогава Учителят му казва: „Ами ето така“. И картината е следната: на полянката някакво врабче е кацнало и си търси храна, а някъде наблизо една котка пълзи към врабчето и се готви да се хвърли върху него, за да го изяде. Учителят се навежда, взема едно камъче и го хвърля между котката и врабчето някъде. От падането на камъчето се вдига шум и врабчето е изплашено и хвръква. Котката също се е сепнала и се е оттеглила, но нито врабчето знае от какво се е изплашило, нито котката е разбрала поради какво врабчето е хвръкнало. Учителят казва на бай Иван: „Ами ето така! “ И тогава бай Иван си казал: „А, знам сега как“.
към текста >>

Учителят се навежда, взема едно камъче и го хвърля между котката и врабчето някъде.
Идва насреща му и строго му казва: „Ти защо не вземеш мерки за тия двама души и да се намесиш? “ Бай Иван остава така изненадан от това изказване на Учителя и не може да проумее като свързва предишното изказване, което Той отдавна е направил и Той го знае, и сегашното Му изказване. Бай Иван Му отговаря: „Ами не знаем как“. Тогава Учителят му казва: „Ами ето така“. И картината е следната: на полянката някакво врабче е кацнало и си търси храна, а някъде наблизо една котка пълзи към врабчето и се готви да се хвърли върху него, за да го изяде. Учителят се навежда, взема едно камъче и го хвърля между котката и врабчето някъде. От падането на камъчето се вдига шум и врабчето е изплашено и хвръква. Котката също се е сепнала и се е оттеглила, но нито врабчето знае от какво се е изплашило, нито котката е разбрала поради какво врабчето е хвръкнало. Учителят казва на бай Иван: „Ами ето така! “ И тогава бай Иван си казал: „А, знам сега как“. Сега бай Иван не ми е казвал как е постъпвал по-нататък, но вероятно е намерил подобен начин, щото да подплаши единия и другия, без двамата да разберат от къде е дошла причината, та да се получи развръзката най-правилно.
към текста >>

От падането на камъчето се вдига шум и врабчето е изплашено и хвръква.
“ Бай Иван остава така изненадан от това изказване на Учителя и не може да проумее като свързва предишното изказване, което Той отдавна е направил и Той го знае, и сегашното Му изказване. Бай Иван Му отговаря: „Ами не знаем как“. Тогава Учителят му казва: „Ами ето така“. И картината е следната: на полянката някакво врабче е кацнало и си търси храна, а някъде наблизо една котка пълзи към врабчето и се готви да се хвърли върху него, за да го изяде. Учителят се навежда, взема едно камъче и го хвърля между котката и врабчето някъде. От падането на камъчето се вдига шум и врабчето е изплашено и хвръква. Котката също се е сепнала и се е оттеглила, но нито врабчето знае от какво се е изплашило, нито котката е разбрала поради какво врабчето е хвръкнало. Учителят казва на бай Иван: „Ами ето така! “ И тогава бай Иван си казал: „А, знам сега как“. Сега бай Иван не ми е казвал как е постъпвал по-нататък, но вероятно е намерил подобен начин, щото да подплаши единия и другия, без двамата да разберат от къде е дошла причината, та да се получи развръзката най-правилно. За двамата души кои са той не ми каза, вероятно това е, иска да си останат анонимни.
към текста >>

Котката също се е сепнала и се е оттеглила, но нито врабчето знае от какво се е изплашило, нито котката е разбрала поради какво врабчето е хвръкнало.
Бай Иван Му отговаря: „Ами не знаем как“. Тогава Учителят му казва: „Ами ето така“. И картината е следната: на полянката някакво врабче е кацнало и си търси храна, а някъде наблизо една котка пълзи към врабчето и се готви да се хвърли върху него, за да го изяде. Учителят се навежда, взема едно камъче и го хвърля между котката и врабчето някъде. От падането на камъчето се вдига шум и врабчето е изплашено и хвръква. Котката също се е сепнала и се е оттеглила, но нито врабчето знае от какво се е изплашило, нито котката е разбрала поради какво врабчето е хвръкнало. Учителят казва на бай Иван: „Ами ето така! “ И тогава бай Иван си казал: „А, знам сега как“. Сега бай Иван не ми е казвал как е постъпвал по-нататък, но вероятно е намерил подобен начин, щото да подплаши единия и другия, без двамата да разберат от къде е дошла причината, та да се получи развръзката най-правилно. За двамата души кои са той не ми каза, вероятно това е, иска да си останат анонимни. Но за нас не е важно кои са, а това, което Учителят като закон изтъква.
към текста >>

4. 43. КАКВА Е ТАЗИ ЛОГИКА?

Обикновено сядам на моя стол до прозореца и цял ден разговарям с едно врабче, което идва и се качва на един близък клон.
43. КАКВА Е ТАЗИ ЛОГИКА? Бяхме се прехвърлили от Изгрева вече от няколко години в един жилищен блок на комплекс "Червена звезда" до Диана бад. Стаята ми е слънчева, имам топла вода, имам парно, кухня и всички удобства. Вече съм захвърлила патериците и мога да се движа като си подпомагам с един бастун. Обикновено сядам на моя стол до прозореца и цял ден разговарям с едно врабче, което идва и се качва на един близък клон. Аз живея на първия етаж. Още не мога да свикна с раздялата с моята къщичка на Изгрева. Ежедневието ми преминава в разходки с бастуна по лъскавия паркет в апартамента. Понякога излизам и се разхождам по съседните поляни. Веднъж идва една сестра да ме навести, понеже няколко от тях ми помагаха при покупките на хранителни продукти от магазина.
към текста >>

5. 09 - 298. ДВАТА ВРЪШНИКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

- „Аз да не съм врабче, да се нахраня с един залък хляб* - „Хората ни дадоха, колкото можаха", обади се друг.
„Това не ти е простено. Не вземай хляба на хората." - „А ние гладни ли ще мрем? " - каза грубо той и закопча раницата и стана готов за път. - „Не, не. Не е хубаво това, земляк", му казах аз. - „Аз да не съм врабче, да се нахраня с един залък хляб* - „Хората ни дадоха, колкото можаха", обади се друг. Жените и децата се разплакаха. Мъжете, които присъстваха, мълчаха и се поглеждаха многозначително. В този поглед ние прочетохме закана и готовност за отмъщение. Не ни бе удобно повече да стоим, ето защо веднага всички станахме и си тръгнахме. Вървяхме напосока.
към текста >>

6. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

Аз казвам: Вие поставяте на масата един диамант толкова голям, колкото яйцето на едно врабче, и друг един диамант, добре обработен, голям колкото едно паче яйце.
Не, те са глупави. Аз ще им докажа, че това нещо от наше гледище е разумно, логично и правдоподобно. Вие искате да се интересуваме за този свят повече, отколкото за онзи. Ако мислите, че трябва така, ние сме глупави. Вие, които ни препоръчвате тази философия, постъпвате ли съобразно нея? Аз казвам: Вие поставяте на масата един диамант толкова голям, колкото яйцето на едно врабче, и друг един диамант, добре обработен, голям колкото едно паче яйце. Е, питам, къде ще отидат очите ти? Погледнеш малкия, но като погледнеш после големия, няма да отстраниш очите си. Кой искаш? Ще кажеш: „Диаманта, който е голям колкото пачето яйце.“ Ако вие сте толкова умни, че ще вземете диаманта, който е голям като пачето яйце, ние толкова глупави ли ще сме, да вземем малкото яйце? И ние не сме толкова глупави.
към текста >>

7. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

Добрата черта на тия две врабчета ето коя е: мен ме радва тяхното доволство.
Всички трябва да работите. Сега ще кажете: „Ние нямаме условия за работа.“ Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър, или условията на някой пръв министър в Англия, или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: вашите условия, в които сега живеете, са с хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и условията на врабците. Аз ги наблюдавам: когато времето е лошо, влязат в една дупка и излязат- не могат да останат там. Влязат под някоя керемидка на някой покрив, излезе, повика другарчето си, влязат заедно вътре и казват: „Слава Богу, намерихме място де да се подслоним, тук ще прекараме.“ Такива са разсъжденията на птиците. Ние казваме: „Те са птички, задоволяват се с малко.“ Ха... Ние с какво трябва да се занимаваме? Добрата черта на тия две врабчета ето коя е: мен ме радва тяхното доволство. Те като намерят една дупчица, благодарят на Господа. Казват: „Тук е добре, няма да ни духа вятърът! “ Сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни.
към текста >>

И казва се в Писанието за тях: „Без волята на Отца нито едно врабче не може да падне на земята.“ И техните ръководущи ангели им казват де има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по инстинкт и те благодарят.
Казват: „Тук е добре, няма да ни духа вятърът! “ Сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни. Те имат Божието благословение. И казва се в Писанието за тях: „Без волята на Отца нито едно врабче не може да падне на земята.“ И техните ръководущи ангели им казват де има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по инстинкт и те благодарят. При сегашните условия, при които се намирате, животът не може да бъде тъй приятен. Те нямат идейни разбирания за нещата, понеже сега човечеството се намира при най-трудни условия, минава през най-гъстата среда. Най-гъста е сега материята и няма благоприятни условия за работа. Представете си един земледелец, който има 4-5000 декара земя, но капка дъжд не е валяло. Той има всички плугове и приспособления, но земята е като камък твърда.
към текста >>

8. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Сокол кацнал на рамото на човека, а врабче на тоягата му.
Той така говори за тая картина: „Това е симфоническа поема на моята етика, на моето изкуство, на моя мироглед, както от естетична, така и от идейна гледна точка." У художника има копнеж, носталгия за онзи тип човек, който трябва да бъде носител на милосърдие, любов, хармония. Този копнеж, тази носталгия за съвършения тип човек живее у всекиго. Всъщност еволюцията се състои в проявата на възвишеното, което се намира в глъбините на всяка човешка душа. Две сърни с любов, доверчиво се увират до самите му гърди. От очите на едната сърна текат сълзи. Сокол кацнал на рамото на човека, а врабче на тоягата му. Змията също се стреми към човека. Малко по-далеч мечка и костенурка. Едни сърни кротко пасат на известно разстояние. В тревата цветя. Надалеч планини.
към текста >>

9. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче.
И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция. Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче. Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при печката и почна да кълве нещо. Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа. После - по тефтера, на който записвах хубавите мисли от прочетеното резюме и един разговор, който се водил на 7.II. След това - пак по пода, на стола и най-после на главата ми кацна и аз не му думах нищо.
към текста >>

10. 32. СЪВРЕМЕННИЯТ МОРАЛ, ДЪРЖАВАТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Той бе ни вдигнал погледите към небето, чиито синове ни канеше да си спомним, че сме, да съзрем вечния си Баща, Който знае дори косите на главите ни и без чиято воля ни едно врабче не би паднало - ний се задоволихме да Го признаем само Него за син Божи, да вземем името Му като една емблема, под която щяха да се редят най-противоположни разбирания и забравихме съвсем, че «да станем съвършени, както е съвършен Отец ни на небесата» и да правим дела и по-големи и от Исусовите, всеки един непременно трябва да мине през съвършенството и на Сина!...
Да не харесаш нещо е първата стъпка към заместяването му с по-хубаво. Най-после, рисуващи го като по-добро, те неволно ще накарат своите слушатели да мислят, че по-доброто е потребно, по-справедпиво и следователно последните ще им го изискват или наложат един ден. И лицемерието играе своята роль в общия градеж, колкото и абсурдно да е това на пръв поглед. Съвременният морал в нашето християнско общество, въпреки очакванията ни, има много малко, да не кажем никакви християнски основи в себе си, ако не считаме етикетите, които не съдържат нищо. Ние, като християни, би трябвало да изберем и очертаем Пътя, Истината и живота си по стъпките на Оногова, Който даде Своя живот за другите и чрез смъртта Си победи смъртта, за да ни покаже истинността на нашето безсмъртие. Той бе ни вдигнал погледите към небето, чиито синове ни канеше да си спомним, че сме, да съзрем вечния си Баща, Който знае дори косите на главите ни и без чиято воля ни едно врабче не би паднало - ний се задоволихме да Го признаем само Него за син Божи, да вземем името Му като една емблема, под която щяха да се редят най-противоположни разбирания и забравихме съвсем, че «да станем съвършени, както е съвършен Отец ни на небесата» и да правим дела и по-големи и от Исусовите, всеки един непременно трябва да мине през съвършенството и на Сина!... Съвременният морал се изразява в правните схващания на хората, съзнанието им, социалните отношения и религиозните вярвания, които дирижират вътрешния духовен живот, който пък от своя страна обуславя реалния израз на действително възприетите истини, които се живеят ако не от всичките членове на едно общество, поне от тяхното мнозинство, които чрез организираната държавна власт ги налагат и на останалите. Съвременните права на «свободния» гражданин, погледнати в своята същност, се свеждат често, най-после, към красиви фрази, дори в днескашния «просветен» век. Причините за това са много и дълбоки - някои поне от тях ще се помъчим да изложим. Двойствеността в съвременния християнски морал е една типична черта и основна причина. Тя се появи от самото начало.
към текста >>

11. 68. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 19, 19.V.1930 г.)

Той храни врабчетата, ще нахрани и вас.
А самата смърт е крайното наказание, което тя е турила за непослушниците, на своенравните деца, които са искали в нейното село да правят свои закони. Но колкото и да е странно, смъртта не е никакъв край, а само един кръстопът, на който се събличат стари дрипи, износени дрехи, неверни понятия, фалшиви философии, ненужни богатства, напразни надежди, суеверия, неверни религии - и се навлиза в нови отношения с природата, в които умните тутакси започват своята работа, а неразумните трябва дълго време да чакат, докато израснат да се ориентират в новите условия на живот. И, съгласно съвременната наука, нищо не може да се унищожи - нищо не може да загине, освен привидно. Затова премахнете страха, вие, на които условията около вас са неблагоприятни. Знайте: животът има свой господар. Той храни врабчетата, ще нахрани и вас. Но и вий трябва да се помъчите да разберете защо сте изпратени на тоя свят, защо живеете, каква е вашата истинска задача в света. А за да разберете това, трябва да бъдете здрави, защото болният прилича на криво стъкло: всичко през него се вижда криво и изопачено - лъжливо. До неделя ще продължим. С братски поздрав: Любомир
към текста >>

12. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

При бараката ни се въдеха орляк от врабчета, които кацаха на вишната пред прозореца, и по цял ден чуруликаха.
В извънредни ситуации спираше и токът, но имахме готови газени лампи, с които си светехме. Най-важната ни зимнина бяха картофите, но нямахме мазе, в което да ги съхраняваме. Копаехме трап, застилахме го със сено (слама) слагахме картофите, отгоре им - пак сено и пръст. Така се запазваха от студа и ние си изваждахме, когато ни трябваха. Когато започваше топенето на снега през пролетта, дупката се напълваше с вода и ние бързо ги изваждахме. При бараката ни се въдеха орляк от врабчета, които кацаха на вишната пред прозореца, и по цял ден чуруликаха. Ние намирахме по нещо да им дадем и те не се отделяха от дома ни. Имахме куче и котка, която гонеше мишките. Кучето беше добро и кротко си лежеше пред къщата, но някои хора ги лаеше и гонеше. Най-много лаеше брат Йордан Бобев и той престана да минава покрай нас. Както споменах по-горе, дядо Кънчо купи радио на изплащане и понеже нямаше пари, заложи двата сребърни светилника, които беше купил за осветление при съборите, и така плати дълга.
към текста >>

Външно наподобяват донякъде на врабчетата.
В последния клас почти не ме изпитваха, Класният ми Цървенков стана главен инспектор по математика и даваше задачите за всичките конкурсни изпити. Като се готвех по задължителната матура по български език, отидох на полянка над „Ел Шадай” и учех. Беше слънчев, топъл пролетен ден. Спомних си, че в беседа Учителят казва, че с мисълта си човек може да повика някои животни. Пожелах да дойдат 2 славея и скоро те кацнаха на лешника до мене и ми пяха повече от час. Външно наподобяват донякъде на врабчетата. След това пожелах да дойде змия. Скоро допълзя пред мене пепелянка и застана на метър от мене, издигна главата си нагоре и ме гледаше. Лесно дойде, но мъчно я накарах с мисълта си да си отиде. По-късно научих някои неща, и веднъж, като слизах от Мальовица, на пътеката беше излязла пепелянка да се пече на слънце. След мен вървеше група и внуших веднага да се махне от пътя, защото тези, които идват след мене, може да я убият.
към текста >>

13. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

Гълъбите На Изгрева бяхме навикнали да храним врабчетата, а тук имаше гълъби, но комунистите забраняваха да им даваме храна до блока и ние им носехме надробен хляб на една поляна, далеч, на около 200 ÷ 300 метра от блоковете.
Нареди на някой Николов, който ни посочи сегашното ни жилище. То било канцелария на строежите и беше доста разнебитено. Оправих го след това, за около 6 месеца. Бараката ни я оцениха за 1000 лв. Влязохме да живеем заедно с майка ми и плащахме наем. 115. Гълъбите На Изгрева бяхме навикнали да храним врабчетата, а тук имаше гълъби, но комунистите забраняваха да им даваме храна до блока и ние им носехме надробен хляб на една поляна, далеч, на около 200 ÷ 300 метра от блоковете. Ята от гълъби ни следваха и кацаха около нас и кълвяха хляба. Познаваха ни отдалеко и идваха при нас. Постепенно животът очовечи комунистите и се стигна до положение те да ги хранят и ние да им даваме храна пред нас, а противниците ни взеха да им хвърлят изостаналия им твърд хляб. Една зима стана много студено и Станка Желева, Павел и други събраха в кафези замръзналите гълъби и ние ги сложихме на балкона (остъклен), където размръзнаха и почнаха да се разхождат. Хранехме ги и щом почнеха да хвъркат, ги пускахме.
към текста >>

14. XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова

Тя имаше малка пенсия, но винаги хранеше едно голямо ято врабчета и гълъби, които бяха постоянно присъствие в живота ни на Изгрева и в „Дружба 1”, където се преместихме през 1976 г.
Освен това Слънцето в 12 дом (на 40 минути от Асцендента) е знак за уединение на душата й, която като отшелница се затваря в себе си, далеч от света, и усърдно работи за Бога. Това положение на Слънцето говори за опасност от сблъскване с властта и известни мъчнотии при приспособяването и към условията на семейния й живот. Последната част от живота си тя ще изкара като в изгнание, като чужденец между чужди, понеже има силна връзка със съществата от невидимия свят и постоянно работи с тях, и стои далеч от материалните глупости на хората и ние с нашия човешки живот, които я заобикаляхме. Слънцето в 12 дом е знак, че родената никога няма да остане без средства и щом закъса, ще се яви някой, който ще й услужи. А ако има повече, тя обилно помага и раздава на нуждаещите си. Тя имаше малка пенсия, но винаги хранеше едно голямо ято врабчета и гълъби, които бяха постоянно присъствие в живота ни на Изгрева и в „Дружба 1”, където се преместихме през 1976 г. Слънцето в Скорпион при добрите съчетания дава голяма енергия на родената, смелост при всякакви изпитания и силен, независим характер. Това прави мисълта й активна и благоприятства успеха й в хирургията и военното дело. Дава добро материално положение след брака, но тя може да прояви и разсипничество. Обича много да раздава. Слънцето наранено (Слънце квадрат Сатурн) я прави малко груба в обноските си и невежлива.
към текста >>

След това появява и Божията любов към всички същества, които ни заобикаляха: кучета, котки, врабчета, гълъби и всичко, което се нуждаеше от нейната помощ.
Значи тя притежава много силен борчески дух, дълбока всеобхватна душа, изпълнена с милосърдие, активен неизчерпаем ум, напълно хармоничен годен да разбира и прилага Волята Божия и.силна воля за проявяване на доброто и любовта в живота й. Съществуват и три ретроградни планети: Юпитер ретрограден, Нептун ретрограден и Плутон ретрограден. Те сочат, че майка ми ще развие със закъснение своите духовни качества, след 30-годишната си възраст, и тя умело ще ги скрива от околните и ще минава за най-проста, обикновена жена. Тези три планети ще намалят силата на проявлението си наполовина, което е много важно, особено за Плутон, който има доста отрицателни аспекти и почти няма да я засягат. Първо тя проявява силната си връзка с Бялото Братство, която я носи още от християнската епоха. След това появява и Божията любов към всички същества, които ни заобикаляха: кучета, котки, врабчета, гълъби и всичко, което се нуждаеше от нейната помощ. Плутон ретрограден е господарят на хороскопа, и с доста отрицателни аспекти, но силно омекотени, което говори за многото отклонения, които е правила като царица в развитието си. След заминаването на баща ми в 1976 г. тя промени изцяло живота си, като прояви напълно Божествената любов и повечето време прекарваше излъчена в другия свят, унесена във въображението си и постоянната си връзка със съществата от другия свят, като постоянно записваше разговорите си с тях. На зенита МС на хороскопа на майка ми е знакът на Слънцето, Лъва, което говори за голямата светлина, с която се озарява нейното свръхсъзнание. В този царски знак родената няма никакви планети, което говори, че в миналите си инкарнации тя е ликвидирала всичките си карми, свързани с нейните прераждания и не идва на земята да плаща от този период с Лъв на Асцендента, а идва като окултен ученик със зодиакален знак Скорпион на Асцендента сега с голямо благородство и мисъл към всички хора, да им помага поне мислено.
към текста >>

15. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Врабчетата сега са чисти и весело чуруликат.
Но все таки той още вярва. Скоро ще се установи в София и - тогава. А София е хубава вече. Кой, кога и как я облече с великолепие? Отсреща Витоша я здрависва. Врабчетата сега са чисти и весело чуруликат. Улиците - да ти е драго да тичаш по тях. Цаню Иванов ме ухажва. Учи ме на пишуща машина „Адлер". Често си тананикам. Казва, че имам хубав глас.
към текста >>

Попаднах на стиха: „Приличам на врабче усамотено на покрива”; и още: „Както еленът желае водните извори, така душата ми жадува тебе, Боже!
Очите й лазурно сини, тъй сияят, окъпани в такава радост, че без да запомня що ми тя говори, на душата ми става ясно, че съм на верен път. И тя ми каза: „Вие сте готова душа”. Подари ми четирите евангелия от Марка, Матея, Лука и Йоана, а също и псалмите на Давида. Всички свои книжки слагам в нова ленена торбичка и винаги ги нося със себе си. Псалмите особено ми допадат. Попаднах на стиха: „Приличам на врабче усамотено на покрива”; и още: „Както еленът желае водните извори, така душата ми жадува тебе, Боже! Жадна е душата ми за Бога, за Бога живаго.” Саша Гладиева не харесва „увлечението” ми, а Пенка Негенцова нищо не казва - одобрява идеята за следване частна гимназия. Тя е студентка - почти сама се издържа. Но мен и на ум не ми идва да уча по-нататък. Вече съм 21 год. и вече е късно за мен, пък и тази алгебра - не, не!
към текста >>

16. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Едно врабче се блъсва в окото ми,но аз пак стискам шъпата си, за да не изпусна Учителевия дар.
Нека го пече на слънце майка му. Целувам ръка и със стисната длан тичам обратно. Среща ме позната, иска да се ръкува с мен. Отскачам като топка. Стискам шъпата си от благословеното допиране на Учителя и пристигам. Едно врабче се блъсва в окото ми,но аз пак стискам шъпата си, за да не изпусна Учителевия дар. Викам от вратата: „Нищо му няма, како, нищо му няма, така рече Учителя.” Разтварям шъпата си върху болното коремче, проливам жарки сълзи върху излинялото му телце, плача пълна с обич и вяра. И ето, Петърчо оздравя. Налива бузки, ръчичките му пак стават с дупчици. Гука и се смее. Изправям го върху коленете си - подскача на игривата ми песен.
към текста >>

17. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Малки врабченца, що играете под прозореца ми, знаете ли колко ми е тъжно.
Безумна аз! Та нали самичка му писах да не идва веч, а сега го очаквам. Нали му казах, че нашите пътища са различни, а сега му пращам това бяло знаме на примирието. Той ме погледна строго! Но аз безумно го обичам, Господи! Малки врабченца, що играете под прозореца ми, знаете ли колко ми е тъжно. Но защо не дойде той? Върху гърдите му искам да изплача цял океан от обич и болка. Учителю, не ме гледай строго. Аз го обичам. Аз съм човек, лишен от самото ми детство от нежност.
към текста >>

18. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Слънце наднича из облаците, врабче чурулика на голо клонче.
Защо ми показахте моето несъвършенство? Защо не го изменихте у мен? Проклет часа, в който се родих и Ви намразих. Напълно съм будна и зная, че не сънувам сега. Сняг вали. Слънце наднича из облаците, врабче чурулика на голо клонче. Безизходна скърб. И Alessandro е съгласен с Вас и Учителя. И той не ми говори за щастие. И той ще си замине далече, далече и не иска да знае за никого. Това той ли ми говори, той!?
към текста >>

19. 4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Мъничко сиво врабченце срещу мене се люшна върху тънко клонче и изчурулика.
Имам някои светли мигове, уви, само мигове и после пак литературна пустош - камъняци, пясък и нито един оазис. Всички казват, че ме обичат, но ме оставиха без Рила... Colombo заминал за отпуска. Учителя на Рила, Асавита също, крайдунавския ми обожател също. И брат Боев е там. Да беше поне той тука, щеше да ми говори, той знае как. Мъничко сиво врабченце срещу мене се люшна върху тънко клонче и изчурулика. О, едничка радост в тия пусти дни, тъй близо, тъй близо до мене. Как ме гледаше то с малките си блестящи очичики. Що искаше да ми каже? Че има един забравен от мене, който още ме обича и ще ме обича. Че Colombo ще се върне.
към текста >>

О, тя не беше обикновено врабче.
Искам да бъда блага сестра на всички отрудени и обременени. Скръбно ми е за него. Не зная какво говоря. Боли ме за него, там е всичкото. Но птичката! О, тя не беше обикновено врабче. Тя беше един мил небесен пратеник. Птичко, ела пак. Аз ще те позная, че ти си пратена от Великия да ми донесеш Неговото писмо. А какъв изгрев имаше тогава. Ах, то са редки такива изгреви.
към текста >>

20. 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие.
Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей. Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир. Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие. Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва. Наблизо овчар разположил рудо стадо. Грамадни псета от беда го пазят и към нас въртят рунтави опашки за някой къшей. Овците са натежали от вълна. Някъде те са я вече погубили на фъндъци по драките.
към текста >>

21. 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Сива малка птичка с червен нагръдник, малко по-голяма от врабчето.
Като че някакво бяло море от светлина я обгръща и тя сега прилича на величествен кораб, тръгнал от безкрая, към безкрая разнасящ своята красота и чистота. Градът се не види от мъгла. Пътят е доста разкалян. По него множество следи от коли, копита, нозе - подковани и в цървули... Вървя, заставам възхитена, гледам и се радвам. Между храстите червеношийка. Сива малка птичка с червен нагръдник, малко по-голяма от врабчето. Колко е хубава! Една легенда казва, че тя извадила един трън от челото на Голготския мъченик, който я опръскал с Христовата кръв. От Ели-Шедар не се вие пушек. Нима ще съм сама гостенка на Витоша? Превалям урвата, стихи самотни стъпки се отправям в Гостната.
към текста >>

22. 2. Изгревите на слънцето

Глава 2. Движение и гимнастика

Какви дни бяха тогава през ония години в началото на второто десетилетие на нашия век, когато за първи път чухме за пролетта, за Слънцето, за благотворното ранно ставане, този чуден час, който неудържимо ни караше да напущаме в здрача на ранната утрин заспалия дом и стаята, където сме почивали, за да излезем навън, където ни срещаше сутрешния хлад, врявата на врабчетата или ранната песен на някоя ранобудна пойна птичка.
Тази част на нашия ден ние изпълняваме да не кажа фанатично, но редовно и точно. Всеки се справя с астрономическия календар и знае в колко часа Слънцето изгрява. Избираме си удобна място и непременно на височина, откъдето видимостта е пълна. Значението на тоя час прекаран всред природата ние знаехме. Бяхме опитали благотворното въздействие на тия ранни излизания, когато посрещахме Слънцето, а заедно с това и възприемахме жизнената прана, която в тоя час е наситила атмосферата. Какви дни бяха тогава през ония години в началото на второто десетилетие на нашия век, когато за първи път чухме за пролетта, за Слънцето, за благотворното ранно ставане, този чуден час, който неудържимо ни караше да напущаме в здрача на ранната утрин заспалия дом и стаята, където сме почивали, за да излезем навън, където ни срещаше сутрешния хлад, врявата на врабчетата или ранната песен на някоя ранобудна пойна птичка. Какъв разкошен час. Казват, че няма човек на земята, станал рано да е съжалявал след това, толкова обогатен и освежен се чувствува човек, когато става рано, преди Слънцето да е изгряло. Каква красота се криеше в това ранно ставане когато оставяш постелята на която си почивал, и която сега вече ти е станала чужда и далечна - колко естествено и колко прекрасно е същевременно човек да стои изправен на нозете си и какво неописуема красота е след това да тръгнеш на някъде - навън на някой хълм, гора с изглед към хоризонта и да дочакаш първия слънчев лъч. Какво благо е да се координираш с космическия ритъм и да усещащ движението да прониква всяка клетка. Пролетните дни благоухаят на свежест и чистота.
към текста >>

23. Новият човек

2. Човек и Бог

Тук са, наедно, и сокола, кацнал на раменете му, и врабчето, кацнало до главата му, на пътническата му тояга, и дивите кози, издигнали главите си към лицето му и загледали го право в очите с такова мило изражение, като че ли искат да му кажат: „Благодарим ти за всичко, което си направил за нас, благодарим ти за хармонията, която си внесъл в цялата природа, благодарим ти, че ти си нашия по-голям брат, обичащ ни и нежно грижещ се за нас.
НОВИЯТ ЧОВЕК Който е виждал картината на Борис Георгиев „Странствуващият пастир”, може да има една нагледна представа за това, което ще представлява от себе си новият човек. От очите му и от цялото му лице грее сиянието на Божествената Любов - на любовта към всички и всичко. На главата му се вижда маслинения венец на мира, а около него и при него свободно, без никакъв страх са дошли животните, които някога са бягали и са се крили от неговия предшественик. Тук са, наедно, и сокола, кацнал на раменете му, и врабчето, кацнало до главата му, на пътническата му тояга, и дивите кози, издигнали главите си към лицето му и загледали го право в очите с такова мило изражение, като че ли искат да му кажат: „Благодарим ти за всичко, което си направил за нас, благодарим ти за хармонията, която си внесъл в цялата природа, благодарим ти, че ти си нашия по-голям брат, обичащ ни и нежно грижещ се за нас. И после: гълъбите и орела, мечката и сърните, и всички същества живеят братски в същата хармония, която е царувала в отдавна изгубения и сега наново придобит рай. Далеч, пред сините балкани, над тихата река и боровата гора, се издига Божията дъга - символ на най-после достигнатия вечен мир на земята. И толкова любов, толкова радост, такова щастие и хармония лъхат от всичко, че човек неволно се пренася там, в това блажено царство, което за сега е все още един далечен, като че ли недостижим блян... А може човек отново да добие това, от което той сам, престъпвайки Божия закон, се е отрекъл. Може да се въдвори наново хармонията, която е царувала някога в живота. Може да се запълни бездната, която е зинала между нас и изгубения Рай!
към текста >>

24. 3.8. Назначиха жена да ги ръководи

Вергилий Кръстев

А той стои като някакво пиленце, като някое врабче пред някой сокол, който сега ще го грабне и ще го отнесе, и ще го затири в дън земя.
Мария го възприе. Та тогава, те искаха да създадат свое ръководство. И веднъж отивам при Елена Андреева, и какво да видя! - Георги Томалевски седи на леглото, а тя застанала над него, крещи и му вика, и му нарежда, и му заповядва какво да прави и какво да не прави! Но с един такъв категоричен тон, който аз никога не бях виждал и не бях чувал, че една жена може да изрече! А той стои като някакво пиленце, като някое врабче пред някой сокол, който сега ще го грабне и ще го отнесе, и ще го затири в дън земя. Той целия трепереше, а онези крещеше и викаше: „Ще направиш това, ще направиш онова, ще махнеш този, ще назначиш този! " Аз стоя и гледам, и се чудя! Стоях може би 5-10 минути така. И след това, това всичко, което изказа Елена Андреева, изказа го и свърши, и седна. Той стоеше и трепереше!
към текста >>

25. 12. „Козата си сака пръч!

Вергилий Кръстев

Виждал съм врабчета, както и гълъби как се целуват с човките си, и мъжкия се качва върху гълъбицата, за да я „оножда".
Попитах го и той каза: „И за двете! " Беше му минала младостта. Аз съм отрасъл на село. Аз съм виждал петелът как яри и скача върху кокошката, и я оплодява. Виждал съм как се снасят яйца, па се слагат под квачката да ги измъти на пиленца след 21 ден. Виждал съм врабчета, както и гълъби как се целуват с човките си, и мъжкия се качва върху гълъбицата, за да я „оножда". Водил съм коза на пръч, крава на бик, кобила на жребец, свинкя на шопар. Виждал съм как кобилата се „жреби", свинята да се „праси", кравата да се „тели", козата да се „кози". Виждал съм всичко и съм го приел, че то съществува. На Земята живота преминава през мъжката и женска форма. Иначе не може!
към текста >>

26. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

Борис „Не се ли продават две врабчета за един асирий?
Никак да се не смущаваме, с мир гледайте на всичко, с разбиране на ученици. Така ние сме винаги заедно, и заедно с Него. Поздрав на Паша, Аня и Елена! Мило ми е като си помисля за тях. Предай моя поздрав на братята и сестрите! Борис „Не се ли продават две врабчета за един асирий? И нито едно от тях не пада без волята на Отца ми. А на вас и космите на главата ви са преброени.” Царството Божие Царството Божие е навсякъде в необятната Вселена. Във всички светове - видими и невидими е Царството Божие. Нема място, където Царството Божие да не е. Трябва само да Го намерим.
към текста >>

27. 2.63. Животните - нашите по-малки братя

Борис Николов

В едно лястовичо гнездо беше влязло врабче.
Ние вървим в посока обратна на животните: от гдето идват те, ние натам отиваме; на където отиват те, ние от там идем. Животните са изостанали в развитието си, скъсали са ги в този клас, в онзи клас и са изостанали. Природата е унищожила големите предпотопни животни, понеже не е икономична голямата форма. Те бяха изместени от малките форми, в които природата вложи по-голяма интелигентност. Птичките си служат с внушението. В едно лястовичо гнездо беше влязло врабче. Лястовиците летят покрай гнездото и му казват: „чирик, чирик”, и най-после го изпъдиха. Те викаха: „чирик” по особен начин, който слухът не може да издържи и най-после излезе навън. Животните са стъпала, по които човек се е изкачвал. Всички животни - това са деца, които не мислят. Това са малки деца.
към текста >>

28. Съдържание

Просо за врабчетата.
Любовта да ни дойде на гости 198. Дали ще те бъде или няма да те бъде 199. Учителят говори както Бог говори. Говорът на Бога, това е природата 200. Частната собственост 201. Просо за врабчетата. Всички хора сме за Бога такива врабчета 202. Ако отнемеш времето на човека, то той загубва това време за живота си 203. Бог го е изпратил 204. Болестта е като живо същество, което се впива в човека и го обсебва и живее в него 205. Да си най-умен, най-справедлив и най-виждащ - означава, че Бог живее чрез делата Си 206.
към текста >>

Всички хора сме за Бога такива врабчета 202.
Дали ще те бъде или няма да те бъде 199. Учителят говори както Бог говори. Говорът на Бога, това е природата 200. Частната собственост 201. Просо за врабчетата. Всички хора сме за Бога такива врабчета 202. Ако отнемеш времето на човека, то той загубва това време за живота си 203. Бог го е изпратил 204. Болестта е като живо същество, което се впива в човека и го обсебва и живее в него 205. Да си най-умен, най-справедлив и най-виждащ - означава, че Бог живее чрез делата Си 206. Пожелания за Новата година чрез песните на Учителя 207.
към текста >>

29. 43. Бащинското крило на Учителя Дънов - без жертви за България

II. На улица „Опълченска' 66

43. БАЩИНСКОТО КРИЛО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ – БЕЗ ЖЕРТВИ ЗА БЪЛГАРИЯ Това, което тук даваме, са само трохи от една грамадна, изобилна и разкошна трапеза, които той при различни случай беше ми подхвърлял като на гладно врабче!
43. БАЩИНСКОТО КРИЛО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ – БЕЗ ЖЕРТВИ ЗА БЪЛГАРИЯ Това, което тук даваме, са само трохи от една грамадна, изобилна и разкошна трапеза, които той при различни случай беше ми подхвърлял като на гладно врабче! Като се има пред вид, че тогава бях много млад, невежа и със съвсем други интереси, при много случаи не го разбирах и затова не знаех какво да питам! Само по този повърхностен и невеж и крайно ограничен начин, аз надникнах зад кулисите на българския политически живот през тези така драматични години за него, успях да надникна в неговата душа -лабиринт и да напиша това, за което вестниците не писаха, още по-малко историята щеше да пише, и ако пишеше нещо, то щеше да бъде под влиянието на невежеството и незнанието, под влиянието на политическите и идеологически страсти, следователно невярно и изопачено... Но когато няма онова пълното, непосредственото, ще се задоволим с това, което съм видял, чул, разбрал, запомнил. То е откъслечно, някъде дори противоречиво, но все пак ще хвърли поне отчасти светлина за много събития в България, станали от 1934 г. до 1944 г. и за ролята на Учителя в тях и целокупния живот на България, както и върху живота на Христов, като негов проводник, защото за политическата работа на Учителя знаем само от Христов.
към текста >>

30. 124. Аз съм най-важното в тази къща

IV. Ритниците

Двете жени и генералът, извикаха в един глас: „Безобразие!...” Той стана от леглото, изгледа ги както сокол гледа бъбриви врабчета и те млъкнаха.
Жена му само с поглед му поиска обяснение, но той й се скара и влезе с ботушите. Тъща му ахна и извика високо: „Нацапа!... Ботушите миришат!...” - И изгуби съзнание! Отпусна се в ръцете на дъщеря си. Христов, без дума да каже, отби се в спалнята и с ботушите си легна върху бялата копринена покривка на леглото. Двете жени и генералът, извикаха в един глас: „Безобразие!...” Той стана от леглото, изгледа ги както сокол гледа бъбриви врабчета и те млъкнаха. Чакаха да видят, дали няма да направи по-голямо „чудо”. - Да се разберем за последен път - започна той - този дом е мой, аз съм му господар! Не позволявам никой да ме командува, още по-малко да ме упреква! Аз съм несравнено по-важен от вашата чистота, от кувертюрите ви!... Аз съм най-важното нещо в тази къща!
към текста >>

31. 137. Разговор с невидимият гробокопач

I. Път в живота

Орляк гарвани и врани, се спуснаха от техническото училище „Цар Борис МГ’ по шосето на закуска, около тях се завъртяха врабчета, чучулиги, гугутки и други пернати.
137. РАЗГОВОР С НЕВИДИМИЯТ ГРОБОКОПАЧ По улица „Граф Игнатиев”, се разнесе тропот и пръхтене на коне. Един гвардейски ескадрон в нови, красиви сини униформи с орлови пера на калпаците с бърз тръст настигнаха младежа и го отминаха. Това беше като декор на Новата година. Конете оставиха изпражнения по Дървенишкото шосе. Орляк гарвани и врани, се спуснаха от техническото училище „Цар Борис МГ’ по шосето на закуска, около тях се завъртяха врабчета, чучулиги, гугутки и други пернати. Младежът, под оловната тежест на прокобните си мисли, се довлече до моста над Перловската река, хвана се за края на парапета и спря. Не можеше повече да продължи, защото импулсът който го движеше се изчерпи. - Няма смисъл! - си каза той и надникна през парапета. - Реката влачеше мътните си води... - А мене къде ли ме влачи живота?
към текста >>

32. 160. Ти можеш да бъдеш само като себе си неповторим

II. В колибата на Христов

Да помогне на Андрей, за него беше лесна работа, като богат стопанин да бръкне в огромния си хамбар и на едно врабче да хвърли няколко зърна!
160. ТИ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ САМО КАТО СЕБЕ СИ НЕПОВТОРИМ Христов беше достигнал до тази степен в развитието на съзнанието си, че вече нямаше право да използва силите и знанията, които притежава за свои нужди, нито да се защищава с тях. За всичко в живота му, вече се грижеше Бог. А той, чрез силите и знанията, които притежаваше, грижеше се за другите. Те му бяха предоставени както са предоставени парите на касиера, за да ги раздава на другите. Да помогне на Андрей, за него беше лесна работа, като богат стопанин да бръкне в огромния си хамбар и на едно врабче да хвърли няколко зърна! И после да чете, да пише, да коригира... Но волята на Бога, плана на Бога за днес беше съвсем друг. - Кажи от какво имаш най-голяма нужда или изреди ми всичките си нужди, една от които по твой избор ще ти изпълня още сега! - Заяви той някак гордо, надменно и самонадеяно, като банкер. - Искам да бъда като Вас! - отговори Андрей, като че отговора му беше предварително приготвен.
към текста >>

33. 201. Просо за врабчетата. Всички хора сме за Бога такива врабчета

II. В колибата на Христов

201. ПРОСО ЗА ВРАБЧЕТАТА.
201. ПРОСО ЗА ВРАБЧЕТАТА. ВСИЧКИ ХОРА СМЕ ЗА БОГА ТАКИВА ВРАБЧЕТА Около южния прозорец на колибата бяха почнали да се събират врабчета, които цвъртяха силно и настойчиво, някой дори почукваха на стъклото, а други се блъскаха в него, искаха да влязат вътре. Христов ги гледаше любопитно и каза на Андрей: - Това е техния говор - гладни са! При тях глада определя отношенията им. Когато не са гладни през лятото, никакви ги няма... И извади от шкафчето на бюрото си един пакет с просо. Отвори прозореца, врабчетата не само, че не хвръкнаха, а почнаха да кацат по ръцете му, да се мушкат, блъскат в ръцете му и да цвъртят.
към текста >>

ВСИЧКИ ХОРА СМЕ ЗА БОГА ТАКИВА ВРАБЧЕТА Около южния прозорец на колибата бяха почнали да се събират врабчета, които цвъртяха силно и настойчиво, някой дори почукваха на стъклото, а други се блъскаха в него, искаха да влязат вътре.
201. ПРОСО ЗА ВРАБЧЕТАТА. ВСИЧКИ ХОРА СМЕ ЗА БОГА ТАКИВА ВРАБЧЕТА Около южния прозорец на колибата бяха почнали да се събират врабчета, които цвъртяха силно и настойчиво, някой дори почукваха на стъклото, а други се блъскаха в него, искаха да влязат вътре. Христов ги гледаше любопитно и каза на Андрей: - Това е техния говор - гладни са! При тях глада определя отношенията им. Когато не са гладни през лятото, никакви ги няма... И извади от шкафчето на бюрото си един пакет с просо. Отвори прозореца, врабчетата не само, че не хвръкнаха, а почнаха да кацат по ръцете му, да се мушкат, блъскат в ръцете му и да цвъртят. Той им изсипа просо на малката дървена площадка, специално направена за тази цел, но те го разпиляха на земята.
към текста >>

Отвори прозореца, врабчетата не само, че не хвръкнаха, а почнаха да кацат по ръцете му, да се мушкат, блъскат в ръцете му и да цвъртят.
201. ПРОСО ЗА ВРАБЧЕТАТА. ВСИЧКИ ХОРА СМЕ ЗА БОГА ТАКИВА ВРАБЧЕТА Около южния прозорец на колибата бяха почнали да се събират врабчета, които цвъртяха силно и настойчиво, някой дори почукваха на стъклото, а други се блъскаха в него, искаха да влязат вътре. Христов ги гледаше любопитно и каза на Андрей: - Това е техния говор - гладни са! При тях глада определя отношенията им. Когато не са гладни през лятото, никакви ги няма... И извади от шкафчето на бюрото си един пакет с просо. Отвори прозореца, врабчетата не само, че не хвръкнаха, а почнаха да кацат по ръцете му, да се мушкат, блъскат в ръцете му и да цвъртят. Той им изсипа просо на малката дървена площадка, специално направена за тази цел, но те го разпиляха на земята. От съседните дървета и покриви, се спуснаха и няколко гугутки и гълъби. Скоро просото беше изкълвано, а птичките стояха, бяха още гладни. Христов извика високо: - Детка, донеси хляб. - Скоро тя се показа на вратата и без да го гледа, каза: -Днес фурните не работят, за нас няма да има.
към текста >>

- Господин Христов, защо храните врабчетата, каква полза имате от тях, пък ги храните и с просо?
И тъкмо да затвори прозореца, пак се дигнаха птичките с шум. Котката беше се покатерила на дървото - кучето беше я подгонило, и сега ядеше кашкавала й. Той почна да се смее и да гледа Андрей съучастно, и отново извика момичето и му каза да нахрани котката и кучето, да ги прогони далече и после да нахрани и птичките и да прибере четката. И след това се обърна към Андрей: - Като ходиш по града, купи просо. - И му даде 10 лева. - Господин Христов, защо храните врабчетата, каква полза имате от тях, пък ги храните и с просо? Те са малки и за нищо не стават! Не е ли по-добре да храните кокошки, те поне ще Ви носят яйца? - Той се усмихна и възрази: - И ти си една птичка като тях, която иска да яде, да живее, да бъде щастлива. Каква полза има от тебе Бог, който е създал храната, с която ти се храниш? - Като даде възможност на Андрей да помисли върху казаното от него, после добави: - На кокошките даваме едно, а очакваме да вземем десет!
към текста >>

Андрей се изненада от тези изводи и тъкмо щеше да възразява, Христов го превари: „И аз и ти, и всички хора и същества сме за Бога такива врабчета!
- Като даде възможност на Андрей да помисли върху казаното от него, после добави: - На кокошките даваме едно, а очакваме да вземем десет! Това е прастара философия, против която се бориш ти и комунистите. Нали и капиталистите дават едно на работниците, а вземат десет. Следователно ти не си против капитализма, ти си за него, но искаш само да си на мястото на капиталистите. И ако един ден и ти станеш капиталист, няма да помислиш за комунизъм. Андрей се изненада от тези изводи и тъкмо щеше да възразява, Христов го превари: „И аз и ти, и всички хора и същества сме за Бога такива врабчета! А ние за врабчетата сме Богове! ” Андрей направи гримаса, че не вярва. Христов го видя, но не се спря сега на това, продължи: - Гугутките и гълъбите гонят врабчетата, за да изядат те просото; котката гони гугутките; кучето гони котката, за да изяде кашкавала й. Аз мога да изгоня всичките, имам тази власт и сила, но аз, разумното същество, на всяко от тях давам нужното да живее. На врабчетата и гълъбите, работата е да се пазят от котката, а тя да се пази от кучето!...
към текста >>

А ние за врабчетата сме Богове!
Това е прастара философия, против която се бориш ти и комунистите. Нали и капиталистите дават едно на работниците, а вземат десет. Следователно ти не си против капитализма, ти си за него, но искаш само да си на мястото на капиталистите. И ако един ден и ти станеш капиталист, няма да помислиш за комунизъм. Андрей се изненада от тези изводи и тъкмо щеше да възразява, Христов го превари: „И аз и ти, и всички хора и същества сме за Бога такива врабчета! А ние за врабчетата сме Богове! ” Андрей направи гримаса, че не вярва. Христов го видя, но не се спря сега на това, продължи: - Гугутките и гълъбите гонят врабчетата, за да изядат те просото; котката гони гугутките; кучето гони котката, за да изяде кашкавала й. Аз мога да изгоня всичките, имам тази власт и сила, но аз, разумното същество, на всяко от тях давам нужното да живее. На врабчетата и гълъбите, работата е да се пазят от котката, а тя да се пази от кучето!... Това е живота на животните, да се гонят едни други.
към текста >>

Христов го видя, но не се спря сега на това, продължи: - Гугутките и гълъбите гонят врабчетата, за да изядат те просото; котката гони гугутките; кучето гони котката, за да изяде кашкавала й.
Следователно ти не си против капитализма, ти си за него, но искаш само да си на мястото на капиталистите. И ако един ден и ти станеш капиталист, няма да помислиш за комунизъм. Андрей се изненада от тези изводи и тъкмо щеше да възразява, Христов го превари: „И аз и ти, и всички хора и същества сме за Бога такива врабчета! А ние за врабчетата сме Богове! ” Андрей направи гримаса, че не вярва. Христов го видя, но не се спря сега на това, продължи: - Гугутките и гълъбите гонят врабчетата, за да изядат те просото; котката гони гугутките; кучето гони котката, за да изяде кашкавала й. Аз мога да изгоня всичките, имам тази власт и сила, но аз, разумното същество, на всяко от тях давам нужното да живее. На врабчетата и гълъбите, работата е да се пазят от котката, а тя да се пази от кучето!... Това е живота на животните, да се гонят едни други. - Играта на мишка и котка - децата пеят на мишката да бяга, а на котката да я гони. - Това е.
към текста >>

На врабчетата и гълъбите, работата е да се пазят от котката, а тя да се пази от кучето!...
Андрей се изненада от тези изводи и тъкмо щеше да възразява, Христов го превари: „И аз и ти, и всички хора и същества сме за Бога такива врабчета! А ние за врабчетата сме Богове! ” Андрей направи гримаса, че не вярва. Христов го видя, но не се спря сега на това, продължи: - Гугутките и гълъбите гонят врабчетата, за да изядат те просото; котката гони гугутките; кучето гони котката, за да изяде кашкавала й. Аз мога да изгоня всичките, имам тази власт и сила, но аз, разумното същество, на всяко от тях давам нужното да живее. На врабчетата и гълъбите, работата е да се пазят от котката, а тя да се пази от кучето!... Това е живота на животните, да се гонят едни други. - Играта на мишка и котка - децата пеят на мишката да бяга, а на котката да я гони. - Това е. А като се дойде до човека, той има власт да гони и убива и едните и другите, да прави каквото иска с тях, но разумния човек, човека на новата култура - на всяко по-нисшо от себе си същество дава това, от което то има нужда. Така постъпват с него и по-висшите над него същества.
към текста >>

34. 247. На Нова година ще ме гощава със супичка от картофи!

III. Нощ на борба

” - Дъновисти - „Божии хорица”, добрички, религиозни, на мравката път правят, врабчета хранят, а човек като тях в къщата им от глад може да умре!
На Новата година ще ме гощава със супичка от картофи! Защо в супичката не видях поне една звездичка масълце? Какво е струвало на Детката да я застрои с яйчице? Това не беше никаква супица, а направо водица, в която с кон да гониш няколко картофченца! При това, казах му: „Не съм ял вече втори ден, цяла нощ съм работил и нямам петак в джоба си! ” - Дъновисти - „Божии хорица”, добрички, религиозни, на мравката път правят, врабчета хранят, а човек като тях в къщата им от глад може да умре! Той не изяде маслините, нито манджата изяде, която утре ще хвърлят, а на мен не я даде. Безсърдечни егоисти!... Как ми се яде нещо мазничко! За около един час празни приказки с докторите, взе 1 000 лева. Това е моята заплата за двадесет дни по дванадесет часа на ден работа.
към текста >>

35. 358. Описание на Изгрева

VI. Разни срещи

Пред прозорците и площадките се трупаха хиляди врабчета, цвъртяха весело като деца пред обедна маса.
” Сети се за нелегалните материали, които носеше в раницата. Реши да се разходи по Изгрева, за да проучи условията как би могъл довечера да ги пръсне... Особено се оживи от мисълта: „Ще надникна тук-таме по забутаните кюшета на квартала, все ще успея да измъкна някоя кирлива риза на тези „Божи хорица”, които да покажа на света! Да ме познаят те мене и да видят кой съм аз, и какво мога!...” - И с тази и подобни други мисли, той навлезе в квартала. Макар, че слънцето се движеше ниско по хоризонта, тук беше топло и приятно! От комините на малките барачки, затиснати от дебелия сняг излизаха направо нагоре весели пушеци, които отиваха към чистото и синьо небе, както пушека от жертвата на праведния Авел. Пред прозорците и площадките се трупаха хиляди врабчета, цвъртяха весело като деца пред обедна маса. Андрей мина край бараката на сестра Блатова*, която беше до самата пътека, и навлезе през отворената врата в двора пред Салона. [*Блатова - това е Николина Балтова.] Отдясно имаше ниска постройка, на източната страна на която беше стаята на брат Ради - доброволен и безплатен работник в братската градина. До нея беше прилепена братската кухня, в която бяха инсталирани три казана над огнища, а стените на кухнята бяха облицовани с бели фаянсови плочки. По средата на кухнята имаше дълга маса, на която поставяха продуктите за обработка. Андрей любопитно надникна през прозореца, и видя вътре няколко сестри в бели престилки.
към текста >>

36. 55. Окултизъм в действие

Вергилий Кръстев

На тази копринена кърпа, тя видяла, че се изцвъркало някое врабче с изпражненията си!
Майсторското свидетелство висеше на стената. 55.2. Веднъж излезнала с една компания. Там се запознала с един мъж. Върнала се у дома, и какво да види! На главите си жените тогава по модата, са носили копринени кърпи. На тази копринена кърпа, тя видяла, че се изцвъркало някое врабче с изпражненията си! Големо петно! Чудела се, какво да го прави! Попитала майсторката, казала да почака, за да се види какво ще излезе от това „цвъркане” по копринената кърпа. И майка ми разказваше, че се е оженила за същия мъж от тази среща! Значи онзи, който е искал да се роди, трябвало е да даде знак, че чака.
към текста >>

Намира врабче, влиза в него, следи въпросната глава и копринена кърпа, за да се „изцвърка” и даде знак, че го има във въздуха!
Големо петно! Чудела се, какво да го прави! Попитала майсторката, казала да почака, за да се види какво ще излезе от това „цвъркане” по копринената кърпа. И майка ми разказваше, че се е оженила за същия мъж от тази среща! Значи онзи, който е искал да се роди, трябвало е да даде знак, че чака. Намира врабче, влиза в него, следи въпросната глава и копринена кърпа, за да се „изцвърка” и даде знак, че го има във въздуха! Във въздуха, но не е на Земята! 55.3. Баща ми е бил на 35 години. За онези години, това е възрастта на стар ерген! Майка ми е била на 28 години - също вече стара мома, за онези години! Оженват се, и им се ражда момче, което му слагат името ВЕРГИЛИЙ!
към текста >>

Трябва да намериш врабче, да влезнеш в него, да го направляваш, да му посочиш главата, където трябва да си „изцвърка” изпражненията, за да бъде като знак от Небето!
Щеше да си останеш на стар ерген, като изсъхнало дърво! ” А баща ми отговаря: „Вярно е ти ме ожени! Да се ожениш, е много страшна работа за мъжа! Страшно е! ” Ето при какво положение, съм се родил! Трябва да намериш врабче, да влезнеш в него, да го направляваш, да му посочиш главата, където трябва да си „изцвърка” изпражненията, за да бъде като знак от Небето! Това е обяснението. 55.5. Аз съм на 42 години. Вече съм отдавна стар ерген! Занимавам се с други работи. И си работя по професията си - лекар съм.
към текста >>

А тя ми посочва и двете яки на шлифера, където и на двете яки се бяха „изцвъркали” две врабчета.
Един ден, излизам по работа в София. Облякъл съм си бял шлифер с големи ревери. Свърших си работата, и се връщам у дома. Майка ми ме посреща, и като ме вижда, извиква: „Какво е станало с тебе? ” Аз вдигам рамене! А тя ми посочва и двете яки на шлифера, където и на двете яки се бяха „изцвъркали” две врабчета. Не едно, а две! Гледам, и не мога да повярвам, как може това да се случи! Не на една, а на двете ми яки от шлифера!
към текста >>

37. 56. Как се намира булка и невеста

Вергилий Кръстев

Представете си, че това същество отгоре в Небето, трябва да намери едно врабче, да влезе в него, и да ме проследи, и да се „изцвърка” на една от яките ми!
Аз не се ожених на 10 ден, а на 7 ден! Представяте ли си? - На 7 ден! А защо? Защото онзи, който трябва да се роди, много бързаше, ама много! Представете си, че това същество отгоре в Небето, трябва да намери едно врабче, да влезе в него, и да ме проследи, и да се „изцвърка” на една от яките ми! Трябва да ме улучи на ревера, за да се приеме като знак от Небето! После трябва да намери 2-ро врабче, също да влезе в него, да ме проследи и да се „изцвърка” върху мен, но така - да улучи дясната яка от шлифера! Това е голямо умение, и е било голям зор, защото е могло да изпусне времето, за да се роди на Земята! И накрая слезна на Земята, но чрез мен, а не чрез някой друг Богоизбран! Запомнете това!
към текста >>

После трябва да намери 2-ро врабче, също да влезе в него, да ме проследи и да се „изцвърка” върху мен, но така - да улучи дясната яка от шлифера!
- На 7 ден! А защо? Защото онзи, който трябва да се роди, много бързаше, ама много! Представете си, че това същество отгоре в Небето, трябва да намери едно врабче, да влезе в него, и да ме проследи, и да се „изцвърка” на една от яките ми! Трябва да ме улучи на ревера, за да се приеме като знак от Небето! После трябва да намери 2-ро врабче, също да влезе в него, да ме проследи и да се „изцвърка” върху мен, но така - да улучи дясната яка от шлифера! Това е голямо умение, и е било голям зор, защото е могло да изпусне времето, за да се роди на Земята! И накрая слезна на Земята, но чрез мен, а не чрез някой друг Богоизбран! Запомнете това! 56.8. Описвам го това, за да опровергая, че съм се оженил за Милка Кралева заради нейната зестра! Каква зестра бе?
към текста >>

Но този некой, го избира врабчето от въздуха!
Да се чудиш и да се маеш на умението му! Извода е какъв? - Вероятно животното у мене, като е видяло „разгонена” женска, е скочило, за да я оплоди! И глаголът на българите е „онождам”. Ако не те „оножда” некой, нема да родиш! Но този некой, го избира врабчето от въздуха! А върху моя шлифер се „изцвъркаха” 2 врабчета, на двата ми ревера! Това какво показва? - Големо умение и голям зор от онзи, който иска да се роди! Ама той си избира времето, човека и шлифера му! И пред това врабче не важи никой и нищо, независимо кой е, и как му е името, дали се нарича „майстор Борис”, или пък Кралю Кралев!
към текста >>

А върху моя шлифер се „изцвъркаха” 2 врабчета, на двата ми ревера!
Извода е какъв? - Вероятно животното у мене, като е видяло „разгонена” женска, е скочило, за да я оплоди! И глаголът на българите е „онождам”. Ако не те „оножда” некой, нема да родиш! Но този некой, го избира врабчето от въздуха! А върху моя шлифер се „изцвъркаха” 2 врабчета, на двата ми ревера! Това какво показва? - Големо умение и голям зор от онзи, който иска да се роди! Ама той си избира времето, човека и шлифера му! И пред това врабче не важи никой и нищо, независимо кой е, и как му е името, дали се нарича „майстор Борис”, или пък Кралю Кралев! Вие може само да пречите!
към текста >>

И пред това врабче не важи никой и нищо, независимо кой е, и как му е името, дали се нарича „майстор Борис”, или пък Кралю Кралев!
Но този некой, го избира врабчето от въздуха! А върху моя шлифер се „изцвъркаха” 2 врабчета, на двата ми ревера! Това какво показва? - Големо умение и голям зор от онзи, който иска да се роди! Ама той си избира времето, човека и шлифера му! И пред това врабче не важи никой и нищо, независимо кой е, и как му е името, дали се нарича „майстор Борис”, или пък Кралю Кралев! Вие може само да пречите! Вие не можете да раждате случайно, чрез Милка Кралева! Врабчето дето се е „изцвъркало” на двата ми ревера, не разрешава! То е, което взима решението да слезе някой на Земята! Може ли да разберете този окултен закон?
към текста >>

Врабчето дето се е „изцвъркало” на двата ми ревера, не разрешава!
- Големо умение и голям зор от онзи, който иска да се роди! Ама той си избира времето, човека и шлифера му! И пред това врабче не важи никой и нищо, независимо кой е, и как му е името, дали се нарича „майстор Борис”, или пък Кралю Кралев! Вие може само да пречите! Вие не можете да раждате случайно, чрез Милка Кралева! Врабчето дето се е „изцвъркало” на двата ми ревера, не разрешава! То е, което взима решението да слезе някой на Земята! Може ли да разберете този окултен закон? Не можете! Харесва ли Ви тази история? Ще Ви хареса, защото не сте чували никога такава история, и няма никога повече да я чуете от някого, дори в бъдещо време!
към текста >>

38. Съдържание

Черното врабче 157.
Изпитът на Савка Керемидчиева 153. Тефтерчетата на Савка 154. Чистият човек 155. Новите текстове на класически песни от Учителя. („Серенада” на Шуберт, „Момина песен” на Добри Христов) 156. Черното врабче 157. Връщането на цигулката на руския княз 158. Флейтистът Янко Янков 159. Избиране на цигулка за Любомир Янков 160. Отказване от кариера в Германия 161. Телеграмата от Берлин 162.
към текста >>

39. 25. „Новото Битие” - Втори Божествен ден. (28.07.1942, вторник, София - Изгрев)

Учителят бързо отвори вратичката на печката и оттам излезе едно птиченце, врабченце, цялото очернено от саждите.
Аз вече бях седнала на стола си. Той стана прав, дойде при мене, сложи божествените си пръсти върху мястото на шията ми, където е гърлото, където е щитовидната жлеза. Той затвори очите Си и държа известно време ръката си. Сърцето ми биеше и аз го чувах как бие през това късо време. Изведнъж изпърка26 нещо в печката. Учителят бързо отвори вратичката на печката и оттам излезе едно птиченце, врабченце, цялото очернено от саждите. Учителят каза: - То е паднало от комина. Дълъг път е пътувало. Птиченцето хвръкна и правеше кръгове из стаята, търсеше прозореца. Учителят дигна ръцете Си нагоре, да го насочи към горните криле на прозореца, който отгоре беше отворен. Брат Христо и аз станахме прави и махахме с ръце също както Учителя.
към текста >>

40. II. РАЗГОВОРИ С ЦВЕТАНА-ЛИЛИАНА ВАСИЛЕВА ТАБАКОВА (01/14.01.1906 г. - 01.04.1995 г.): магнетофонен запис, януари-март 1991 г., София / интервюирал Вергилий Николов Кръстев

Черното врабче 157.
Изпитът на Савка Керемидчиева 153. Тефтерчетата на Савка 154. Чистият човек 155. Новите текстове на класически песни от Учителя. („Серенада” на Шуберт, „Момина песен” на Добри Христов) 156. Черното врабче 157. Връщането на цигулката на руския княз 158. Флейтистът Янко Янков 159. Избиране на цигулка за Любомир Янков 160. Отказване от кариера в Германия 161. Телеграмата от Берлин 162.
към текста >>

41. 156. Черното врабче

156. ЧЕРНОТО ВРАБЧЕ В.К.: Сега тука Учителят Ви дава ключа и казва: „Братята и сестрата да спят в тази стая.” В коя стая?
156. ЧЕРНОТО ВРАБЧЕ В.К.: Сега тука Учителят Ви дава ключа и казва: „Братята и сестрата да спят в тази стая.” В коя стая? Там, в Стоянка Илиева в къщичката ли или на друго място? Чета: „Принесох куфарчето си в приемната за гости от чужбина, състояща се от голяма стая с две легла и умивалник.” Коя е тая стая? На Стоянка Илиева ли, гдето живееше или на друго място? Л.Т.: Вижте какво. Половината къща на Стоянка Илиева, тя заемаше.
към текста >>

Л.Т.: Например веднъж като бяхме в приемната, изпърка нещо в печката и изскочи едно врабче от печката - цялото черно, минало кюнците.
Л.Т.: Не съм проверила. В.К.: Или е от непечатаните беседи и лекции? Вероятно е от непечатаните. Л.Т.: Смятам, че... Не зная. В.К.: Не сте проверили. Л.Т.: Например веднъж като бяхме в приемната, изпърка нещо в печката и изскочи едно врабче от печката - цялото черно, минало кюнците. И взе да се блъска в стените и цапаше, понеже от кюнците черно, цапаше черни топки по стените, да търси прозореца, да излезе. И Учителят дигна ръце нагоре, да го накара да намери прозореца, да си излезе. Добре, ама то не може да намери изведнъж. Станахме и ние с брат Христов, правим тъй и Той каза: „Това птиченце послужва за чистотата. То е минало много дълъг път от комина по кюнците и влязло в печката, и пъркаше вътре.” Той отвори печката и птичето излезе.
към текста >>

0.97363185882568