12.7.СВОБОДАТА, ДЪРЖАВАТА И БОЖИИТЕ ЗАКОНИ

ИЗНОВО: 23 [неделна] беседа, от Учителя,

държана на 4 март, 1928 г. София - Изгрев. -

В: Синове на възкресението : Беседи

[Сила и живот] X серия, т. 3. София, 1934, с. 100-101,104-106.

"... "Изново." Вие трябва да започнете живота си изново. Под думата "изново", разбирам онова чисто, възвишено, благородно, Божествено начало в човека, което осмисля всичко. За тази цел казвам: Не внасяйте в чувствата си никаква киселина! Киселините трябва да служат само за стимул, но не и за храна на чувствата. Чувствата в човека трябва да произтичат от самия живот. Това значи: чувствата се пораждат само към живите същества; тия чувства трябва да бъдат фини, възвишени и благородни. Дето има такива чувства, там има условия за любов. Значи, любов може да съществува само между две разумни същества, на които съзнанията представят двете точки на правата линия. От правите линии на техните съзнания ще се образуват две успоредни прави. При тази паралелност на правите, не може да става никакво стълкновение.

Ако искате да дадете право на някой човек, оставете го да върви паралелно с вас, не спущайте към него никакви тангенти, никакви криви линии. Това значи да оставите човека свободен. Свободата е нещо относително. Който не разбира Божиите закони, както и законите на своята душа, нито той може да бъде свободен, нито на другите може да даде свобода. За да бъде свободен, той трябва да има ясна представа за Първата Причина, а след това и за себе си. Това не подразбира, че човек трябва да обхване нещата със своя ум. Човек може да обхване с ума си само тия неща, които разбира. Хората не разбират Бога, защото искат да Го обхванат с ума си. Те не Го разбират, защото му дават форма, подобна на тяхната. На Бога не може да се даде никаква форма. Когато мислите за Бога, за Първата Причина, представете си Го като необятна интелигентност, като безгранична любов и мъдрост, която едновременно обхваща всичко в света, разбира нуждите на всички живи същества и им помага..."

"... "Изново." В какво се заключава новото? Кое е новото в българския народ? Кое е новото в духовенството? С какво ще се похвалят те? Може би ще се похвалят с това, че обявили гонение против религиозните секти в България. И това не е лошо, но казвам: ако духовенството е на прав път, българският народ трябваше да бъде в добро положение. Освен това, държавите от целия свят трябваше да вземат пример от България. Така ли е всъщност? Какво виждаме ние в България? Тя е потънала в дългове, навсякъде се вършат насилия; тук-там чувате, че се извършили убийства. Така е в България, така и в целия свят. Но казвам: Този не е правият път. Така не може да се живее. Това не е новото в света. Новото седи в Божественото. То изисква между хората да се създадат искрени отношения, които да почиват на истината, а не на лъжата. Престъпление е да живееш с човека, а да поддържаш в ума си мисълта да го ухапеш някъде, да го изнасилиш или да смутиш духа му.

Благородството на човека се заключава в това, да покаже на брата си пътя към свободата, към знанието и радостта. Намери ли веднъж този път, той ще бъде силен, здрав и богат. Всеки човек, в когото Божественото се е събудило, може да покаже на хората пътя към забогатяване, но те разбират друго богатство. Божественият човек, обаче, не се спира пред външното богатство. Той знае, че това богатство е причина за всички нещастия в света. Сегашното богатство е богатство на неправда, на насилие; властта, която цари по целия свят, е власт на насилие; управляващите в света си служат повече с неправда и насилие. - Ама ти не вярваш ли в държавата? - Аз не вярвам в държавата, която се крепи на насилие и неправда. - В каква държава вярваш? - Аз вярвам в държава, в която съществува правда; аз вярвам в държава, в която съществува любов. Когато такива държави се основат в света, те няма да затварят престъпниците по цели 20 години в затвор и да ги държат там с вериги на ръцете и на краката, но ще потърсят причините за техните престъпления. Щом намерят причините, ще потърсят начин да премахнат тия причини, за да не поставят тия хора при условия да повтарят грешките или престъпленията си.

Казвате: Защо Бог е създал света така, че едни хора са богати, а други - сиромаси? - Вие не знаете причините, които са заставили Бога да постави едни хора при богати, а други - при бедни условия. Ако Той би поставил богатия при условията на бедния, богатият би извършил големи престъпления. За да не прави грешки, престъпления, Бог му даде власт, сила, богатство. Това не значи, че богатите хора са лоши, но понеже не разбират законите на живота, те не могат да използуват бедните условия и вместо да се повдигнат, ще се провалят. На сиромасите Бог казва: Понеже имате силна воля и светъл ум, вие ще можете да използувате условията, при които съм ви поставил, за вашето растене и развиване. Един ден, когато преодолеете тези условия, и вие ще станете богати. Тъй щото, намерението, желанието на Бога е да направи всички хора щастливи и богати. Затова, именно, Той е поставил всеки човек при специфични условия, благоприятни за неговото развиване. - Ама защо днес съм останал неучен, прост човек? - Има причини за това, които един ден ти ще разбереш. Иначе, желанието на Първата Причина е да бъдеш и учен, и богат, и праведен. Всичко това ти ще постигнеш на своето време и място. В света, в който сега живеете, съществува пълен ред и порядък, който вие, поради непознаване на Божествения план, не разбирате. За неразумните хора по-лош свят от този, в който живеят, не съществува. За разумните, обаче, по-добър свят от сегашния няма. Съвременните хора живеят в света, подобен на забавачница, в която всички части на предметите са разхвърляни, и децата се поставят на работа, да турят всяка част на нейното място. Децата в тази забавачница се учат да творят. Там частите не са безразборно нахвърляни, но всяка част има свой номер, и по реда на номерата децата ги поставят на съответни за тях места.

Следователно, за да изправи живота си, човек трябва да постави всяко противоречие на неговото място. Какво правят съвременните хора, като се натъкват на някои противоречия? Като не могат да ги поставят на съответните им места, те казват: "Бог не ни обича, хората не ни обичат, никой не мисли за нас... "