12.6. СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИНА Е В НЕГОВИЯ УМ

ДО КРАЙ: 23 [неделна] беседа, от Учителя,

държана на 12 февруарий, 1928 г. София - Изгрев. -

В: Синове на възкресението

Беседи: [Сила и живот] X серия, т. 3. София, 1934, с. 55-56.

"... Съвременните хора са дошли до положение да желаят здраве, богатство, сила, да уредят работите си. Два начина има, по които човек може да уреди работите си: човешки и Божествен. Ако ги урежда по човешки начин, той постоянно ще се натъква на мъчнотии и разочарования; ако ги урежда по Божествен начин, той ще изпитва щастие и блаженство, ще съзнава, че Бог прониква навсякъде и във всичко. При това положение, дето и да отиде, той ще се чувствува господар на положението. Така са се чувствували едно време старите римляни в своята държава. Така се чувствуваха англичаните преди войната във всички държави. Дето отиваха, навсякъде ги приемаха с почит.

Ако българинът отиде в странство и каже, какъв е, ще го приемат ли с почит? С какво може да се похвали българинът на земята? С какво ще се похвали и в невидимия свят? Ако не вярва в Бога, с какво ще се похвали? Всеки народ трябва да се похвали с нещо! С какво може да се похвали? Или с любовта, или със силата, или с ума си. Българинът с любовта си не може да се похвали; със силата си - също не може да се похвали, макар да има пехливани българи; и с поведението си, с обходата си не може да се похвали. Остава му само едно: да се похвали със своя ум. И действително, дето и да се яви, българинът се отличава по своя ум. Следователно, спасението на българина е в неговия ум. Той трябва да бъде умен! За да бъде умен, човек трябва да бъде вътрешно търпелив. За тази цел в ума на човека трябва да проникне идеята, че в света съществува Едно Висше съзнание, което свързва съзнанията на всичко хора, и по този начин създава вътрешна, интимна връзка между тях. При тази връзка, на каквото разстояние да се намират двама приятели, те могат да чуват гласовете си: ако единият говори, другият ще слуша, какво му говори... "