3.15. ЕДНА НОЩ - ОТ МНОГОТО ТАКИВА

В ПОЗИЦИОННАТА БОРБА 1916 г.

В низината на Струма сме. Вечерният здрач на красивата септемврийска нощ бавно пропълзя из полето, провлече се по реката и мочурите, така изобилно разхвърляни из гъстия камъш, който покриваше терена по левия й бряг, навлезе в отводнителните канали като в ръкави, разтегна и метна своята черна покривка върху земята. Неспокойният ден е прогонен. А веднага след това безмълвие гробно овладя пространството, нарушавано само от шума на лекото полюляване китните върхове на буйния камъш, приличен на слабо съскане. Тежко надвесена над Струма Круша планина, криеща в хладните си недра нашите врагове - англичани, се открои от хоризонта на юг, прилична на изрязан картон, над когото луната предпазливо надникна в тъмната нощ и я поръси с бледата си светлина. Мътна тук Струма сънливо и тихо провличаше плътната си снага, бавно отнасяйки шепота на слабите си вълни през "Тахино" към Орфано - на Бялото море. Напред някъде - в дълбоките пазви на тъмнината се чуваше спокойния лай на бойните кучета, а пред телените мрежи безшумно блуждаеха патрулните охранителни двойки.

Всички други, със сложени пушки до тях, мълчаливо дълбаеха земята под обезпокоителния вражески артилерийски огън.

Така се нижеха минутите и часовете на тази нощ прилична на много такива в позиционната борба.

* * *

Времето лети, потайна доба приближава и все сега, както всяка нощ - при добро и лошо време, нощното безмълвие се разкъса от зловещия и страхотен вой на стадо чакали, обитаващи обширните пространства с камъш и излезли да търсят своята плячка. Приличен на нервна и буйна караница между много жени, мъже и деца този "зов" на дивия звяр, поглъщаше в себе си всеки друг шум и причиняваше ужас у тия, които за пръв път го чуваха, още повече, че това ставаше в пространството между двете бойни линии. Там - също между последните се намираха и много бостани, обработени върху парцели от наносна почва между камъша, които със своя плод съблазняваха бойците от двете страни и ги увличаха в опасни предприятия. На смъртно състезание излизаха тук често бдинци с англичани, а това причиняваше по* някой път тревога по двете бойни линии.

И ето, възползувай от големия шум на чакалите, командирът на 5-а рота храбрият поручик Милчев Г. с тридесет бойци, от които 14 с оръжие за охрана, а останалите с чували и платнища се вмъква в тъмнината на юг пред позицията на ротата си и се насочва към големия бостан, познат от по-рано на всички. На бдинци бе добре известно, че и англичаните, минавайки реката, слизаха често към бостаните, устройваха там засади и чакаха своя човешки лов. Те бяха добре подготвени за това, но и нашите не оставаха назад и често пъти достигаха отлични резултати като смело нападаха самите засади и пленяваха част от тях. Предпазливо се точиха из тинестите рибарски пътеки, с охрана сигурна, нашите смелчаци, а плясъка от стъпките им в лепкавата дълбока кал се губеше в квиченето на дивия звяр.

Охраната заема мястото си, разчленена на три групи, а зад нея бързо се почва "беритбата" на бостана. Внезапен бърз картечен огън разби тишината на нощта, обаче, без ефект. Но предприятието е вече открито. Веднага двете крайни групи от охраната навлизат в калните камъши със стремеж да се явят в обход на картечницата, която издаваше своето място с безредната си вече стрелба. Не след много време българското ура излита из камъша и се разнася из дълбините на тъмната нощ.

Врагът е смутен и изплашен и ясно се чува бягството му из мокрите мочури вън от бостана. Затишие отново настъпва.

Тихо управлявана само със сигнали нашата група, водена от смелия си командир, е в обратен път, а когато след пристигане на позицията се почва проверката установява се, че загуби няма, а напротив между купищата от донесените дини и пъпеши, уплашени са се мъдрели двама "Джоновци", заловени при бягството им из бостана.

Подвигът е добре оценен и всички участници съответно наградени. Сведенията, които пленниците дадоха, че англичаните готвили офанзива в края на септемврий, се потвърдиха от действието им впоследствие.