1.1. МОБИЛИЗАЦИЯ И СЪСРЕДОТОЧЕНИЕ КРАЙ ГРАНИЦАТА

Първият мек и приятен есенен ден на 1915 година, окъпан в кървавочервения пурпур на зората, изгря под тежкото впечатление за предстоящи съдбоносни събития. Глашатаите и селските кехаи сновяха вече неспокойно из улиците и с треперещ от вълнение глас четяха Височайшия указ № 7, с който се обявяваше обща мобилизация на Българската армия. Изведнъж улиците се изпълниха с народ. По лицата на всички се четеше задълбоченост. Групи - по групи вредом коментираха живо предстоящите събития: "България ще пази само границите си", възкликваха някои от приближените на правителството меродавни. Не, тъкмо сега е моментът да си възвърнем изгубеното през злополучната междусъюзническа война, възразяваха други! - "Аз пък мисля, че е настъпил моментът, за да развеем отново победните си знамена, както бе казал Царя", отсече един буен младеж, два пъти тежко раняван през Балканската война храбрец!

И тъй като полкът се комплектува почти само от града и околията, рано още сутринта на другия ден пристигнаха и последните групи запасни от най-далечните села.

Полкът бе почти попълнил своя личен и конен състав, по щата на военно време, когато в 9 часа пред пладне на 14 септемврий се получи заповед 1 -а дружина да тръгне за с. Брегово, където до вечерта да стигне и се яви в подкрепа на конните части, получили там специално назначение. 2-а, 3-а и 4-а дружини останаха на квартири в града, като продължиха строевите си занятия и произведоха по дружинно един пробен близък марш в пълните си бойни състави.

Рано утринта стана известно, че на полка предстои марш. След обеда, поделенията, затегнати и напълно екипирани, бяха построени на своите сборни места. В 1 ч. и 30 мин. след пладне полкът напусна квартирния си район в града и през гъст шпалир от цялото гражданство и дошлите от селата близки на запасните, възторжено акламиран и обсипван с град от цветя, букети и венци, се построи в сборен ред, западно от града при Държавния лозов разсадник.

На 1-а дружина бе заповядано да тръгне от с. Брегово и нощувайки в с. Бойница, на другия ден се отправи за гр. Кула и влезе в състава на полка.

Обширното поле е заляно от голяма маса народ. Тук се отслужи тържествен молебен от Н. В. Пр. Митрополита Г. Г. Неофита в съслужение с цялото градско духовенство. Митрополитът призова Божията благословия над войните и изпроси над тях закрилата на Небето в постигане идеалите на Българския народ. Държаха прочувствени речи също командирите на бригадата и окръжният управител. И двамата изказаха силната вяра, че Бдинци и тоя път ще удвоят славата на своето скъпо име и ще увенчаят с нови лаврови венци победното си знаме.

Настана тежкият час на раздяла. Слънцето прижуря силно и напрашените потни лица на бъдещите защитници на България се обсипват непрестанно с горещи сълзи и целувки. Картината е мила и трогателна. Тук са и малкото останали ветерани опълченци и поборници, които с блага усмивка и просълзени очи отправят ободрителни слова към бъдещите герои. Раздялата е тежка: майки, съпруги и невръстни деца, коленичейки, шепнати отправят горещи молитви към Небето, за да закрили и запази скъпите им близки.

В 3 часа и 30 минути полкът тръгна за първия си ночлег - с. Буковец.