1. ТРЕТИ ПЕХОТЕН БДИНСКИ ПОЛК

ВЪВ ВЕЛИКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА (1915-1918 г.)

Видин, Комитет за издигане паметник на падналите синове от

Бдинската покрайнина през Великата освободителна война,

[1927]. 192 с.

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

"Любете България и научете

се да умирате за нея, защото

няма по-достойна смърт

от тая

за Отечеството, за Родния

бащин кът!... "

Да живеем в тъмнината на едно време, не знаейки, какво ще ни донесе утрешният ден - това е великият трагизъм в съдбата на нашия народ!

Мислехме, че ви разоръжихме, а всъщност ви въоръжихме, бе казал наскоро един просветен и благороден чужденец, дошъл в нашето Отечество за контрол по прилагане точките на репарационните задължения, наложени на България по мирния договор в Ньой. Защото не в отнемане хладното и огнестрелно оръжие е истинното обезоръжаване на един народ: най-силното негово оръжие е в съзнанието за мощта на неговия творчески и национален дух!

Възвеличавайки делата на един полк във Великата Освободителна война, комплектуван от един благодатен кът на Родната земя, историята на който започва от Страшимировци, авторът - най-скромният участник в създаването Бдинската епопея - ще счита изпълнена поставената си задача, ако е успял с това именно оръжие да обяви мобилизацията на целокупното съзнателно и любещо своята Родина българско гражданство.

31 Март, 1925 година БДИН

"...Над сянката ви клета

Не мисли никой днес, освен поета

И майките свети!... "

Ив. Вазов

Във воплите и сълзите по вашите хубави души, крилати войни - витязи, чутовните и славни подвизи, на които обезсмъртиха родното име и се носят като дивна легенда из уста в уста по поля, балкани, урви и чукари, топих аз перото, що написа наследието гордо и безценно на вашите деца. Победните щикове на вашите праведни легиони блестят по-ослепително от слънцето, пролятата ваша скъпа кръв багри по-ярко при изгрев пурпура над китните тракийски и македонски родни поля и буди ранната утринна хвалебна песен на сладкопойна чучулига...

Приемете този скромен труд за възхвала на вашите безсмъртни дела от едно сърце, което след вас е обичало по-силно само България!

Брезен, 1925 година Авторът