171. Има музикално завистливи същества, които пречат на човека

Изведнъж ми дойде идеята: "Учителю, да преместим Изгрева на друго място, защото е замърсен". Учителят ми отговори: Да, може, на Бистришките хълмове. Ти гледай да завладееш хиляда метра в музиката, не триста метра".

На слизане брат Лулчев ми обясни тези думи на Учителя. Когато образували Изгрева, Учителят му казал да раздаде по един декар земя на всеки, който ще си строи дом там, а той не раздал по един декар, а само по триста метра.(Забележка: Виж "Изгревът" т. I, с. 585-586; т. XXIII, с. 525, № 31, 32) Каза, че е причина да обърка плана на Учителя и сега ще отиде да огледа Бистришките хълмове, за които Учителят каза, че са хубаво място за новия Изгрев и да направи каквото е нужно да поправи грешката си. (Забележка: Виж "Изгревът" т. II, с. 302-304)

В.К.: Вероятно трябва да се прегледа тетрадката ви. Тука има едно изказване на Учителя: "Ти гледай да завладееш хиляда метра в музиката, а не триста метра." Сега, тука вече впоследствие Лулчев ви дава тълкуванието. Весела: Той каза, че Учителят му казал да даде по хиляда метра, а той дал по триста метра. И не го послушал. И аз казах, Учителю, така преди това още, казах: Учителю, да преместим Изгрева, много е замърсен Изгрева. Имам чувството, че там вече не е удобно да стоим. В.К.: Кой каза? Весела: Аз казах на Учителя на Черни връх. Той каза: Да, рекох, Бистришките хълмове. Те са много магнетични. И тогава: "Лулчев, ти гледай да дадеш хиляда метра в музиката, а не триста метра", и Лулчев каза: Веднага. Обясни ми, че ще отиде. Каза: Учителю, аз ще отида да прегледам тия места, Бистришките хълмове.

В.К.: Да, понеже стана въпрос за него, друг път може би няма да стане въпрос. Понеже тук споменавате за него. Какво представляваше този човек? Неговите там сподвижници, упанишадите? Весела: Моето впечатление от този човек е, че беше крайно амбициозен преди всичко.

Той искаше да играе ролята на ясновидец, на всезнаещ, на първия ученик, на човек, който разбира Учението, а никой друг не го разбира, затова той трябва да го обяснява на хората. И събра млади хора около себе си и след беседа ги събира и почва да им обяснява. В.К.: Какво е искал да каже Учителя. Весела: Какво е значението на това, което Учителя говори. И той ги владееше някак си и те се привързваха към него. А жените като че ли се влюбваха в него и той с тях си имаше някакви връзки, с някои от тези жени. Това знам от моя позната, която живееше близко до мен, беше много влюбена и той я унижаваше и тя много страдаше, просто нервно се разболя от това нещо. В.К.: Как се казваше тя? Весела: Невена Велева, на която Учителят писа писмо и занесох, на Бистришките хълмове беше. Тя, щото беше пострадала от него, от този. В.К.: Учителят беше й написал писмо. Весела: Да. Написа писмо, което аз й занесох саморъчно. В.К.: Вие спомняте ли си текста? Весела: Ами това писмо го има, "Цветът, който цъфти, плодът, който зрее", така почва. "Любезна Невена Велева, всичко това идва от Бога. Ти служи на Бога, не гони Луната. И тя получава светлина от слънцето. Слушай духа си, слушай душата си". В.К.: Имате ли го преписано това писмо случайно. Весела: Аз не съм го преписала, има го препечатано от Петко от Бургас.

Слизахме бавно от планината, където бяхме прекарали няколко райски дни с Учителя. Изпълнена с радост, вървях по стъпките на любимия ми Учител и си мислех: "Благи Учителю, както вървя по земните Ти стъпки на планината, така искам с цялото си сърце да вървя и в духовния път, в който непрестанно ни водиш като любящ Баща. Благодаря Ти, Учителю, вечно Ти благодаря."

Имах чувството, че на този връх свършихме една добра работа. Два дни Учителят разгонваше плеади тъмни сили и ги отпращаше далеч от нас, а останалите дни бяха ясни, тихи и изпълнени с Божествено Присъствие, което ни възроди.

Велика опитност за душата ми. След ударите, които бях преживяла долу на Изгрева, върхът бе лечебен балсам за душата ми.

Духовната ревност е по-страшна от материалните користни чувства, защото е силно язвителна. Бях нежно, чувствително момиче и вибрирах на всички мисли и чувства, които се отправяха към мен от мнозина недоброжелатели. На Изгрева свирех и пеех на братята и сестрите, разговарях любезно с тях, но не получавах от много от тях онази нежност и благост, която очаквах. Единствената ми утеха в живота бе Учителя. Дори собствената ми майка не ме разбираше, както желаех и жадувах за отзвук на близка душа.

След беседа, няколко дни след слизането ни от Черни връх, Учителят ме извика и ме заведе пред катедрата в салона насаме, като ми каза: "Първо трябва да оправим отношенията си към невидимия свят, напредналите същества, това е важното. Музиката освобождава човека. Има музикално завистливи същества, които пречат на човека. Който се движи бавно, да отстъпи на по-бързия, а не да запречва пътя. В музиката идват същества, които хвърлят смут, за да скъсат връзката ти с музикалния свят, и като внесат дисхармония, те ограбят. Музикални крадци са те. Когато двама се карат, трети ги граби и после скарания се чувства изпразнен. При езерото като си, обилно давай. Светът ще се оправи, когато богатият дава, а сиромахът работи да спечели богатство.

Американците са енергични, неспокойни, защото от климата им става свиване на дробовете. За да надделеят това налягане отвън, те стават енергични." (Забележка: Заболяването на Весела в САЩ се дължи на това, че трябва да стане енергична. За тази цел тя изразходва психична енергия и накрая няма откъде да се зареди и пада без сила на легло.)

В.К.: Така. Добре. Тука имате едно интересно изказване. "Американците са енергични и неспокойни, защото при климата им става свиване на дробовете, за да надделеят това налягане отвън, те стават енергични." Весела: Да. Там има много силно налягане, силни енергии. Между двата океана и Северния полюс изглежда става среща на големи сили и те, за да надделеят, да не се сплитат дробовете им, те стават крайно енергични. Много подвижни, много експанзивни. В.К.: Сега, аз когато го четох това нещо, си казах: тя затова се е разболяла. Весела: Да. В.К.: Вие там. Защото вашият фокус той не е отвън, а е вътрешен фокус. И затова сте се разболели, и така сте започнали да отслабвате. Весела: Да, аз щях да умра там. В.К.: Тези сили отляво, отдясно ви изцедят, вашият фокус е вътрешен, отвътре. Весела: Да. А те отвън го имат. В.К.: А те го имат отвън. Весела: Аз не бях външно активна. В.К.: Те го имат отвън фокуса и това ги спасява. И по този начин те противодействат. Затова всички американци там са енергични. Весела: Много. В.К.: Затова вие не можете да издържите, защото фокуса е вътре. Весела: Да, да. Много се различаваме. В.К.: Да, и когато вие споменавате вашето описание, когато идвате тук и се движите по София и хвърчите, защото вече нямате това налягане. Весела: Нямам това налягане. Аз само в България се чувствам добре. В други страни не се чувствам добре.