170. Когато Духът дойде да се всели в теб

Два дни духа силен вятър, а на третия ден сутринта посрещнахме чуден изгрев. Бели облачета се бяха сгушили из долините, а слънцето изгря зад една златна врата в небето. Въздухът бе кристално чист, а небето лазурно и светло. В далечината се очертаваха ясно сините хребети на планината. Бяха дошли още шест души през дните на престоя ни, и сега десет души посрещнахме чудесният изгрев. Помолихме се с "Добрата молитва" и изпяхме "В началото бе Словото", след което завършихме с Господнята молитва. Целунахме ръка на Учителя и обиколихме върха, след което се прибрахме в хижата.

Бях донесла круши, ябълки и грозде за Учителя и Му ги сервирах. Той взе една голяма круша, която бях откъснала от дървото в градината ни и я раздели на всички. Със светещи очи и радостно лице Той взе втората круша и каза: "Току-що откъсната круша", и отново я раздели на всички. За обяд сготвихме "ангелска" супа - картофи, вода и магданоз за всички. Изпитах голяма радост, че сервирах обяд за Учителя и учениците Му. След обяд пяхме песни и аз изпълних няколко типични негърски духовни и американски песни. Атмосферата бе задушевна и мила. Учителят слушаше с внимание всичко и излъчваше непрестанно вълни на Любов към целия свят.

На 25 септември сутринта пак се съвпадна излизането ми от хижата, с това на Учителя. Запътихме се към молитвеното място и Той каза: "Седем е чисто число -чистота отвътре, красота отвън. Пази хубавите дрехи вътре, а простите отвън, за да не се цапат хубавите. Човек е много лаком, но искрата показва, че има огън. Където има огън, има искра. Школата е сега законът вътре в нас, не отвън".

26 септември бе петък и Учителят държа беседа. Изгревът бе съвършен, небето ясно. Прочете първа глава от Лука и говори за двете посещения.

"Всеки има една Елисавета в себе си - душата, която трябва да забременее с Божественото. Който няма дете, не може да изпълни Волята Божия. Две посещения има - Любовта ще нареди отвън, а Духът ще дойде да се всели в теб, тогава всяко твое желание и мисъл ще се изпълни.

Захарий се усъмнил и онемял, а Мария повярвала. Да благодарим на Бога за Духа, Който се вселява в хората да ги освободи от егоизма, да внесе мир и братство в света, да повдигне човешкия ум.

Когато Бог ви претегли с Любовта Си и горе намерите баща си, майка си, брат си и сестра си, тогава може да станете ученици на Христа."

След беседата останахме до скалата насядали около Учителя и Той ни говори. "Любовта ще бъде Йоан Кръстител. Човек трябва да бяга от злото, злото с нож не се чисти. Любовта е приготвила света, а Духът развежда човека и го учи. Във физическото поле вървим полека, за да изучим нещата.

Хималаите, големият син, който много обичал майка си и баща си, та голям станал. Геологията може като роман да се опише."